ЗАКЛЮЧЕНИЕ НА ГЕНЕРАЛНИЯ АДВОКАТ
Г‑Н P. CRUZ VILLALÓN
представено на 15 ноември 2012 година(1)
Дело C‑103/11 P
Европейска комисия
срещу
Systran SA и Systran Luxembourg SA
„Обжалване — Обществени поръчки на Съюза — Процедура за възлагане на обществена поръчка във връзка с поддръжката и лингвистичното подобряване на софтуер — Софтуер за машинен превод на Комисията — Съобщаване на изходния код без разрешението на автора — Нарушение на авторското право — Неразрешено разкриване на ноу-хау — Извъндоговорна отговорност — Договорна отговорност — Правомощия на съда на Съюза — Естество на спора — Незаконосъобразност — Достатъчно съществено нарушение — Действителна и сигурна вреда — Причинно-следствена връзка — Прекъсване на причинно-следствената връзка — Приблизително оценяване на вредите“
1. Настоящото дело поставя като предварителен въпроса за разграничаването на споровете с договорен и извъндоговорен характер, и следователно в случая — за материалноправните правомощия на съда на Съюза, и повдига нов въпрос относно вертикалното разпределение на правомощията между съда на Съюза и националните юрисдикции. Според мен основният проблем е в определянето на начина, по който съдът на Съюза, при спазване на принципа на предоставената компетентност, трябва да се произнесе дали е компетентен да разгледа иск за реализиране на извъндоговорна отговорност за вреди, в рамките на който е повдигнато възражение за липса на компетентност, изведено от договорния характер на спора.
2. В рамките на настоящото производство Съдът е сезиран с жалба, подадена от Европейската комисия, срещу Решение на Общия съд на Европейския съюз от 16 декември 2010 г. по дело Systran и Systran Luxembourg/Комисия (T‑19/07, Сборник, стр. ІІ-6083, наричано по-нататък „обжалваното съдебно решение“), с което Общият съд осъжда Европейския съюз да заплати на Systran SA(2) приблизително определено обезщетение в размер на 12 001 000 EUR за вредите, настъпили вследствие извършеното от Комисията нарушение на авторските права и на ноу-хау, които Systran има върху версията „Unix“ на софтуера „Systran“.
3. Общият съд по-специално приема, че като си е присвоила правото да започне процедура за възлагане на обществена поръчка за извършване на дейности по поддръжка и лингвистично подобряване на системата си за машинен превод, в случая версията „EC-Systran Unix“ на софтуера „Systran“, без предварителното разрешение на дружествата от групата Systran, Комисията е извършила нарушение с оглед на приложимите основни принципи на правото, които са общи за държавите членки (точка 261 от обжалваното съдебно решение), тъй като посочената обществена поръчка включва разкриването пред трети лица и промяната на елементи от версията „Systran Unix“ на този софтуер, в нарушение на авторските права и ноу-хау на посочените дружества.
4. В самото начало трябва да се уточни, че ако Съдът все пак приеме, както предлагам, че спорът между Комисията, от една страна, и Systran SA и Systran Luxembourg SA (наричано по-нататък „Systran Luxembourg“), от друга страна, трябва приоритетно да се разгледа и евентуално да бъде разрешен от компетентните национални юрисдикции, и следователно, че Общият съд не е бил компетентен да разгледа този спор, не следва да се разглеждат всички повдигнати от Комисията основания. Все пак, в случай че Съдът не възприеме моята позиция по този първи основен въпрос, ще разгледам и другите основания, за да изясня всички аспекти на конкретния случай.
5. В този смисъл следва да се подчертае, че в рамките на другите си основания Комисията поставя по-специално под въпрос преценката на Общия съд на трите условия за извъндоговорната отговорност на Съюза, открай време определени от постоянната съдебна практика, а именно както установяването на неправомерността на нейното поведение, така и наличието на произтичащите от него имуществени и неимуществени вреди и на пряка причинно-следствена връзка между това неправомерно поведение и посочените вреди. Въпреки че тези три условия не се променят и трябва да бъдат изпълнени кумулативно, за да се признае право на обезщетение, все пак смятам, че е уместно да ги разгледам последователно, в рамките на изложените от Комисията основания, за да установя дали Общият съд действително се е убедил, че условията са били очевидно и несъмнено изпълнени.
6. Струва ми се също така удачно още сега да поясня, че с оглед на основанията за обжалване, няма да е необходимо да се разглеждат други косвено повдигнати в настоящия спор проблеми, отнасящи се по-специално до съответните правомощия на съда на Съюза и на националните юрисдикции да разглеждат исковете за нарушение на права на интелектуална собственост срещу институциите, органите, службите или агенциите на Съюза(3) или практиката за възлагане на обществени поръчки за развитие и поддръжка на информационни технологии за институциите, органите, службите или агенциите на Съюза(4).
I – Обстоятелства, предхождащи спора
7. Д-р Toma, президент на американското дружество World Translation Center Inc. (наричано по-нататък „WTC“), установено в La Jolla, Калифорния (Съединени американски щати), създава през 1968 г. софтуер за машинен превод, наречен „Systran“ (SYStem TRANslation).
8. На 22 декември 1975 г. Комисията сключва с WTC първия договор относно инсталирането и разработването на софтуера „Systran“ за езиковата двойка английски-френски и за първоначалното разработване на посочения софтуер за езиковата двойка френски-английски.
9. По-нататък договорните отношения между Комисията и WTC продължават в периода между 1976 г. и 1987 г., за да се стигне до изпълнение на система за машинен превод, която работи в среда Mainframe, наречена „EC-Systran Mainframe“, състояща се от ядро, езикови шаблони и речници за девет езикови двойки на Съюза.
10. Считано от 1985 г., френското дружество Gachot придобива дружествата от групата WTC, собственици на технологията „Systran“ и на версията „Mainframe“ на софтуера „Systran“. След това дружество Gachot променя фирмата си и става дружество Systran SA.
11. На 4 август 1987 г. Systran и Комисията подписват „договор за сътрудничество“ относно съвместното организиране на разработването и подобряването на системата за превод „Systran“ за настоящите и бъдещите официални езици на Европейската общност, както и относно прилагането ѝ.
12. На 11 декември 1991 г. Комисията прекратява сключения със Systran договор за сътрудничество.
13. На 22 декември 1997 г. Systran и Комисията сключват първия от четирите последователни договора за миграция, които имат за предмет да осигурят възможността софтуерът „EC-Systran Mainframe“ да работи в среди Unix и Windows.
14. На 4 октомври 2003 г. Комисията открива процедура за възлагане на обществена поръчка за поддръжка и лингвистично подобряване на системата си за машинен превод.
15. С писмо от 31 октомври 2003 г. Systran по същество уведомява Комисията, че предвидените в обществената поръчка дейности могат да засегнат неговите права на интелектуална собственост и я приканва да се произнесе по този въпрос. Systran уточнява, че при тези условия не може да отговори на поканата за участие в процедурата за възлагане на обществена поръчка.
16. С писмо от 17 ноември 2003 г. Комисията отговаря, че смята, че естеството на предвидените дейности не е такова, че да се засегнат правата на интелектуална собственост на Systran.
17. След процедурата за възлагане на обществена поръчка само две от осемте партиди от поръчката са възложени, в случая на Gosselies SA(5).
II – Производството пред Общия съд и обжалваното съдебно решение
18. При тези условия с искова молба, подадена в секретариата на Общия съд на 25 януари 2007 г., Systran и Systran Luxembourg(6) искат от Общия съд, първо, да постанови Комисията незабавно да преустанови нарушенията на правата на интелектуална собственост и действията по разкриване, второ, да постанови изземването на всички държани от Комисията и от Gosselies информационни носители със софтуерните разработки на Gosselies, за основа на които при незачитане на правата на Systran са ползвани версиите „EC-Systran Unix“ и „Systran Unix“, както и предаването на тези носители на Systran или поне унищожаването им под съответен контрол, трето, да осъди Комисията да заплати сума с минимален размер от 1 170 328 EUR на Systran Luxembourg и подлежаща на уточняване сума с първоначално определен размер от 48 804 000 EUR на Systran, четвърто, да постанови публикуване, за сметка на Комисията, на бъдещото решение на Общия съд в специализирани вестници, списания и уебсайтове по избор на ищците, и на последно място, пето, да осъди Комисията да заплати съдебните разноски.
19. Най-напред Общият съд отхвърля различните възражения за недопустимост на иска за обезщетение, повдигнати от Комисията (точки 52—125 от обжалваното съдебно решение). На първо място, след като разглежда искането на ищците и различните доказателства, представени от страните, той приема, че не може да се счита, че спорът е с договорен характер и поради това не може да се приеме, че той не е компетентен да го разгледа (точки 57—104 от обжалваното съдебно решение). На второ място, Общият съд отхвърля като неоснователно възражението, изведено от липсата на яснота на исковата молба (точки 107—111 от обжалваното съдебно решение). На трето и последно място, той отхвърля възражението за недопустимост, изведено от липсата му на компетентност да установява нарушение на права на интелектуална собственост в рамките на иск за извъндоговорна отговорност, след като приема, че това нарушение е посочено с единствената цел поведението на Комисията да се квалифицира като неправомерно в рамките на иск за извъндоговорна отговорност, който е от неговата компетентност, и че никакъв национален способ за защита не може да доведе до поправяне на твърдяната вреда (точки 113—117 от обжалваното съдебно решение).
20. По-нататък Общият съд отхвърля възраженията за недопустимост на исканията да постанови Комисията незабавно да преустанови нарушението на авторското право и действията по разкриване, да постанови изземването или унищожаването на определени компютърни данни на Комисията и на Gosselies и публикуването, за сметка на Комисията, на бъдещото си решение в специализираните вестници, списания и уебсайтове (точки 118—125 от обжалваното съдебно решение).
21. Накрая, по съществото на спора, Общият съд последователно разглежда претендираните от ищците права и неправомерното поведение, в което е упрекната Комисията (точки 127—261 от обжалваното съдебно решение), претърпените от ищците вреди и причинно-следствената връзка между твърдените вреди и изтъкнатото неправомерно поведение (точки 262—326 от това решение), а след това и другите мерки, различни от поисканото от ищците обезщетение (точки 327—332 от посоченото решение).
22. Общият съд отхвърля искането на Systran Luxembourg за обезщетение поради липса на причинно-следствена връзка между поведението, в което е упрекната Комисията, и твърдените от посоченото дружество вреди (точки 264—267 от обжалваното съдебно решение). По същите съображения той отхвърля и искането на Systran за обезщетение поради обезценяването на ценните книжа на Systran Luxembourg (точки 283 и 284 от обжалваното съдебно решение). Общият съд обаче признава, че поведението на Комисията е причинило на Systran имуществена вреда поради обезценяване на нематериалните му активи, оценена приблизително на 12 милиона евро, и неимуществена вреда, оценена на 1 000 EUR (точки 285—326 от обжалваното съдебно решение).
III – Производство пред Съда и искания на страните
23. Комисията подава настоящата жалба в секретариата на Съда на 4 март 2011 г.
24. Страните са изслушани по време на съдебното заседание на 19 април 2012 г.
25. Комисията моли Съда:
– да обяви жалбата за допустима и основателна,
– да отмени обжалваното съдебно решение, с което частично се уважава предявеният срещу Комисията иск за обезщетение, и вследствие на това, произнасяйки се с окончателно решение по спора, да отхвърли иска като недопустим или неоснователен и
– да осъди Systran и Systran Luxembourg да заплатят всички направени от тях съдебни разноски, както и тези на Комисията.
26. Systran и Systran Luxembourg искат от Съда:
– да отхвърли жалбата на Комисията,
– да потвърди обжалваното съдебно решение и
– да осъди Комисията да заплати всички съдебни разноски.
IV – По основанията за обжалване
27. Комисията изтъква осем основания. Първото основание е изведено от липсата на компетентност на Общия съд, тъй като последният направил явно неправилно и противоречиво извод, че спорът не е с договорен характер. Второто основание е изведено от нарушение на правото на защита и от незачитане на правилата относно събирането на доказателствата. С третото си основание Комисията изтъква, че Общият съд приложил неточно нормите в областта на авторското право, определящи носителя на претендираните от Systran права. С четвъртото и петото основание Комисията твърди, че Общият съд допуснал явна грешка в преценката дали поведението ѝ е неправомерно и дали нарушението, което се твърди, че е извършила, е достатъчно съществено. С шестото си основание Комисията изтъква, от една страна, че Общият съд допуснал грешка при тълкуването на изключението, предвидено в член 5 от Директива 91/250/ЕИО на Съвета от 14 май 1991 година относно правната защита на компютърните програми(7), а от друга страна, мотивирал в недостатъчна степен решението си относно изключението, предвидено в член 6 от същата директива. Седмото основание е изведено от грешка при прилагане на правото при преценката на наличието на „достатъчно пряка“ причинно-следствената връзка между твърдяното нарушение и твърдяната вреда. Накрая, осмото основание е изведено от грешка при прилагане на правото при определянето на обезщетението в размер на 12 001 000 EUR.
V – По първото основание
A – Резюме на доводите на Комисията
28. В рамките на първото основание за обжалване Комисията поддържа главно, че спорът ѝ със Systran и Systran Luxembourg не бил от областта на извъндоговорната отговорност, а предвид различните договори, които тя е сключила с тези дружества в периода между 1975 г. и 2002 г., както и другите договорни документи, като например размяната на кореспонденция и писмата за поемане на задължения, бил спор от областта на договорната отговорност. Следователно Общият съд допуснал явна грешка при преценката на правната същност на спора и в резултат на това нарушил собствените си правила за компетентност(8).
29. Най-напред Комисията твърди, че Общият съд допуснал грешка при тълкуването на Решение от 20 май 2009 г. по дело Guigard/Комисия(9). Тя признава, че при нарушение на авторски права можело да се предяви иск за реализиране на извъндоговорна отговорност, но счита, че настоящият спор не попадал в тази хипотеза, доколкото страните се споразумели за начина на прехвърляне или на отстъпване на разглежданите в настоящото производство авторски права.
30. По-нататък Комисията се старае да докаже основателността на тезата си, като прави анализ на разглежданите договори, на правната им същност и на клаузите им, както и на правата, които договорите ѝ предоставят. От това тя достига до извода, че като не взел предвид точния обхват на правата на използване, които тя има върху софтуера „EC-Systran Unix“, Общият съд изопачил ясния смисъл на въпросните договори, което го довело до грешка в преценката на същността на спора.
31. На последно място, Комисията изтъква нарушение на правилата за тълкуване на договорите, тъй като Общият съд не можел да тълкува договорите за миграция, и по-специално член 13 от тях, в смисъл, че не ѝ предоставят никакви права. Комисията също така твърди, че Общият съд допуснал грешка, като направил извода, че след като Systran не е страна по договорите за миграция, сами по себе си те не са му противопоставими в съответствие с принципа на относителното действие на договорите.
32. Отговорът, който трябва да се даде на това първо основание на Комисията, изисква някои предварителни разсъждения от моя страна.
Б – Трудностите, които поставя възражение за липса на компетентност, основано на договорния характер на спора
1. Въпросът за вертикалното разпределение на съдебните правомощия между Съюза и държавите членки
33. Като начало трябва да се припомни, че съгласно член 274 ДФЕС „[п]ри условията на компетенциите, които [се] предоставят на Съда“, тоест в съответствие с практиката на Съда, споровете по които Съюзът е страна, не могат на това основание да бъдат изключени от компетенциите на националните юрисдикции, освен в случаите, когато тези спорове са от изключителната компетентност, предоставена на съда на Съюза(10).
34. По този начин член 274 ДФЕС очертава вертикално разпределение между юрисдикциите на Съюза и националните юрисдикции на компетентността да разглеждат спорове, по които Съюзът е страна, наложено от принципа на предоставената компетентност, или по-конкретно — определено от различните разпоредби на Договора за функционирането на ЕС, предоставящи на юрисдикциите на Съюза изключителна материалноправна компетентност.
35. Освен това съгласно постоянната съдебна практика на юрисдикциите на Съюза е предоставена по-специално изключителна компетентност да разглеждат спорове относно поправянето на вреди, причинени от институциите на Съюза или от техните служители при изпълнението на техните задължения, предвидена в членове 268 ДФЕС и 340, втора и трета алинея ДФЕС(11), както и в член 41, параграф 3 от Хартата на основните права на Европейския съюз.
36. И накрая, съгласно член 272 ДФЕС юрисдикциите на Съюза са компетентни(12) да се произнасят по силата на арбитражна клауза, съдържаща се в договор, отнасящ се към публичното или частното право, сключен от Съюза(13).
37. Следователно от член 272 ДФЕС във връзка с член 274 ДФЕС, член 268 ДФЕС и член 340, първа и втора алинея ДФЕС следва, че когато физическо или юридическо лице иска да ангажира отговорността на Съюза, именно договорният или извъндоговорният характер на спора определят незабавно съдебната компетентност, освен ако е налице клауза за предоставяне на компетентност. С други думи, националните юрисдикции по принцип са компетентни да разглеждат спорове с договорен характер, освен ако е налице арбитражна клауза, предоставяща компетентност на съда на Съюза. От своя страна, съдът на Съюза притежава изключителна компетентност по споровете с извъндоговорен характер.
38. Следователно, както следва от изложеното по-горе напомняне, въпросът за договорния или извъндоговорен характер на определен спор поставя въпрос за вертикалното разпределение на правомощията между националните юрисдикции и юрисдикциите на Съюза(14), който поради това и по своята същност е далеч по-значим от въпроса за разграничаването на споровете с договорен и извъндоговорен характер в правните системи на държавите членки.
2. Въпросът за определяне на приложимото право: член 340 ДФЕС
39. Определянето на договорния или извъндоговорния характер на спор, по който Съюзът е страна, е от съществено значение не само доколкото обуславя съдебната компетентност на Съюза или на държавите членки. То е от такова значение и за определяне на приложимото към спора право, което има непосредствено отражение върху отговора, който следва да се даде на възражение, основано на договорния характер на този спор.
40. Видно от член 340, първа алинея ДФЕС, в случай на спор с договорен характер отговорността на Съюза се „регулира от правото, приложимо по отношение на съответния договор“. За сметка на това в областта на извъндоговорната отговорност, съгласно член 340, втора алинея ДФЕС Съюзът е длъжен „в съответствие с основните принципи на правото, които са общи за държавите членки […] да поправи вредите“.
41. Следователно, ако спорът е с договорен характер, по силата на самите договорни клаузи се прилага определено материално право. По-специално правото на договора урежда съответните права и задължения на страните по този договор и определя приложимата към договора правна уредба, а накрая и юрисдикцията, компетентна да разглежда свързаните с този договор спорове, в съответствие както с приложимото по отношение на договора право, така и с правото на договора(15).
42. От друга страна, ако спорът е с извъндоговорен характер, правото, въз основа на което е възможно произнасяне по искането за обезщетение, се състои само от основните принципи на правото, които са общи за държавите членки, както е предвидено в член 340, втора алинея ДФЕС. Това означава, че съдът на Съюза може да се произнесе само въз основа на посочените принципи, с други думи, че той няма на разположение никакво друго право и поради това няма да е компетентен да прилага правото на евентуални договори, както правото на тези договори, така и приложимото по отношение на въпросните договори право. Това положение самò по себе си обаче не е изненадващо в рамките на иск за реализиране на извъндоговорна отговорност, който по дефиниция се основава на липсата на каквато и да е релевантна договорна клауза, тоест на клауза, която има достатъчна връзка със спора.
В – По какъв начин следва да се подходи при възражение за липса на компетентност, основано на договорния характер на спора?
43. Спор с извъндоговорен характер a priori е спор между страни, които не са обвързани с никакви релевантни договорни правоотношения, т.е. правоотношения, имащи връзка с предмета на спора.
44. Ако обаче спор, който има подобни характеристики, не може да бъде разрешен, без да се разглеждат съдържанието и обхватът на договорните отношения, които обвързват страните, и следователно за разрешаването му трябва да бъде взето предвид „правото на договора“, очевидно е, че този спор се превръща най-напред и по принцип в спор с „договорен характер“. Следователно той трябва да се разглежда като такъв поне първоначално, с уточнението, че нищо не пречи впоследствие, след разглеждането му като такъв от юрисдикцията с компетентност в областта на договорната отговорност, той да бъде отнесен пред юрисдикцията, компетентна да се произнесе по иск за реализиране на извъндоговорна отговорност. Всъщност не трябва да се забравя, че за да бъде уважено възражение за липса на компетентност, изведено от договорния характер на даден спор, не може да се изисква извод за липсата на каквото и да е действие, което може да ангажира деликтната отговорност, а само извод, че е налице договорен контекст с описаните по-горе характеристики.
45. Всичко изложено дотук означава, че възражение за недопустимост, формално повдигнато от ответник по иск за реализиране на извъндоговорна отговорност, който се позовава на наличието на договорно отношение между страните във връзка с предмета на спора, не може да се разглежда като което и да е възражение, а по-скоро трябва да се счита за, така да се каже, „специален“ въпрос, който трябва да бъде разрешен предварително и приоритетно.
46. За сметка на това обратната логика, че в случая предимство трябва да има разглеждането на извъндоговорната отговорност в съответствие с основните принципи на правото, които са общи за държавите членки, не може разумно да се приеме. Всъщност съдът на Съюза не може да разгледа иск за обезщетение на основание извъндоговорна отговорност и да не вземе под внимание правото, което prima facie обвързва страните, преди да се увери, че е компетентен да разгледа този иск, като отхвърли евентуално възражение, изведено от договорния характер на спора.
47. В заключение, според мен логиката налага въпросът за наличие на „право на договора“, което урежда отношенията между страните по иск за реализиране на извъндоговорна отговорност, да се разгледа предварително и с предимство с оглед на правомощията, които Договорът предоставя на съда на Съюза.
48. При това положение важно е да се определят предметът и задълбочеността на това предварително разглеждане при тези обстоятелства и за тези конкретни цели.
49. Изразено с прости думи, това означава, че когато е сезиран с иск за реализиране на извъндоговорна отговорност, във връзка с който се прави възражение за договорен характер на спора, съдът на Съюза не може да се произнесе дали е компетентен след разглеждане на спора по същество, т.е. след разглеждане на основателността на отнесените пред него твърдения, и по-специално на твърденията на страната, която повдига възражението. Напротив, при разглеждането съдът на Съюза трябва да се ръководи само от целта да определи дали е налице това, което бих си позволил да опиша като достатъчно интензивен и релевантен договорен контекст, за да не може спорът да бъде разумно разрешен, както вече бе подчертано, без да бъдат взети предвид отношенията, които обвързват страните(16). Смисълът на анализа има непосредствено отражение върху задълбочеността на проверката, която трябва да се извърши.
50. По-конкретно, тъй като съдът на Съюза трябва да определи така предоставения на преценката му характер на този спор, за да се произнесе по своята собствена компетентност, той може само да извърши обща, prima facie преценка на договорните отношения, обвързващи страните, и то единствено с цел да установи с оглед на предмета на спора дали е налице като такова „право на договора“, задължително за тези страни, от което да направи по разумно предвидим начин извод, че спорът не може да бъде разрешен без задълбочено съобразяване на това „право на договора“(17).
51. Бих искал да наблегна отново на този въпрос. Когато е сезиран със спор на основание извъндоговорна отговорност, който се вписва в договорна рамка, съдът на Съюза — който при липса на арбитражна клауза не е в състояние да разглежда съдържанието на договорните отношения поради невъзможност да прилага правото, което ги урежда — не може да се произнесе по своята компетентност въз основа по-конкретно на основателността или на неоснователността на исканията на ответника. Определящо е обаче, че за да установи дали е компетентен, съдът на Съюза не трябва да излиза извън рамките на общата преценка за наличието на договорно отношение, свързано с предмета на спора и достатъчно релевантно, за да се направи изводът, че спорът не може разумно да бъде разрешен без предварителна преценка на посочените договорни клаузи в светлината на правото, което се прилага по отношение на тях.
Г – Грешките, допуснати от Общия съд при преценката на възражението за липса на компетентност
52. Струва ми се ясно, че Общият съд не е следвал предложения по-горе подход при извършената в случая проверка, както е видно от предварителните бележки относно компетентността в областта на договорната и извъндоговорната отговорност в точки 57—64 от обжалваното съдебно решение, в които той очертава в общи линии проверката, която възнамерява да извърши, и от последващите мотиви, в които излага тази проверка (точки 65—104 от обжалваното съдебно решение).
53. Следва да се припомни, че след като посочва релевантните разпоредби на Договора, уреждащи договорната и извъндоговорната отговорност на Съюза (точки 57—59 от обжалваното съдебно решение), на първо място, в точка 60 от обжалваното съдебно решение, позовавайки се на Решение по дело Guigard/Комисия, посочено по-горе, Общият съд правилно отбелязва, че за да определи компетентността си по силата на член 235 ЕО, той трябва да разгледа с оглед на всички относими данни от преписката дали представеното от ищците искане за обезщетение обективно и общо се основава на задължения с договорен или извъндоговорен характер. След тази констатация Общият съд посочва критериите, които възнамерява да вземе предвид при своя анализ, и цитира неизчерпателно като такива исканията на страните, пораждащия твърдяната вреда факт, както и съдържанието на договорните разпоредби, на които е направено позоваване(18).
54. При все това по-нататък Общият съд най-напред разглежда формално искането за обезщетение на ищците и вредоносния характер на оспорваните действия, в случая неправомерно разкриване на тяхното ноу-хау и нарушение на авторското право върху софтуера „Systran“ Unix (точки 65—83 от обжалваното съдебно решение), след което, на второ място, преминава към „представените от Комисията доказателства в подкрепа на наличието на предоставено по силата на договор разрешение за разкриване на трето лице на информация, която може да бъде защитена с авторско право и ноу-хау“ (точки 84—100 от обжалваното съдебно решение).
55. Според мен конкретният подход на Общия съд в обжалваното съдебно решение следва да бъде приет от Съда за неправилен на две основания.
56. Най-напред трябва да се констатира, че Общият съд не извършва просто предварителен анализ на това, което преобладава в отношенията между страните по спора, за да установи своята собствена компетентност да се произнесе по него. Като разглежда възражението за липса на компетентност в известен смисъл заедно с въпросите по същество, или по-скоро като разглежда още на този етап въпросите по същество заедно с възражението(19), на първо място, той иска да се увери в основателността на искането на ищците в светлината на основните принципи на правото, които са общи за държавите членки.
57. Едва на второ място, при отговора в тесен смисъл на възражението за липса на компетентност, той се опитва да покаже, че липсва каквато и да е изрична, ясна и прецизна договорна клауза, която да разрешава действията на Комисията, за да стигне в точка 103 от обжалваното съдебно решение до извода, че „спор[ът] е с извъндоговорен характер“.
58. Несъмнено е вярно и трябва да се отбележи, че трудността пред която е изправен Общият съд, е значителна, усложнена от самите доводи на Комисията, която в рамките на възражението си за липса на компетентност се позовава на точни договорни разпоредби, за да постави под въпрос правата на ищците и едновременно с това да поиска да ѝ се признаят права.
59. От една страна, Общият съд се опитва да покаже, че самите претенции на ищците са основателни. Впрочем показателен е изводът, с който той завършва своето изложение, че от искането на ищците „надлежно се установява от правна и фактическа страна, че са налице предпоставките за упражняване от Общия съд на предоставената му с Договора компетентност в областта на извъндоговорната отговорност“ (точка 101 от обжалваното съдебно решение).
60. Това обаче е основание за първия упрек, който следва да бъде отправен към подхода на Общия съд, тъй като с възражението си за липса на компетентност и на този етап Комисията логично е искала не да отрече напълно вероятната основателност на претенциите на ищците, а по-скоро да получи възможността в рамките на преценката на възражението изцяло да се вземе предвид твърде изразеният договорен контекст, в който те се вписват, макар доводите ѝ да са съсредоточени върху някои определени клаузи. В този смисъл трябва да се разбира настоятелността, с която Комисията се позовава на Решение по дело Guigard/Комисия, посочено по-горе.
61. От друга страна — и това е основание за втория упрек, който следва да бъде отправен към подхода на Общия съд — по отношение на самото възражение на Комисията, както бе подчертано по-горе, той прави целенасочен анализ на съдържанието на спора, т.е. ограничен до разпоредбите, цитирани от Комисията, за да се увери, че посочените договорни клаузи не са от естество да обосноват оспорваното поведение на Комисията, и за да отхвърли възражението за липса на компетентност на съда на Съюза. Проверката, която Общият съд трябва да осъществи в рамките на своята преценка на направеното от Комисията възражение за липса на компетентност, не може да се отнася до основателността на претендираните от Комисията договорни права.
62. По този начин Общият съд изобщо не прави, както е длъжен, общата преценка на договорния контекст на спора, която току-що предложих, за да определи дали може основателно да се направи с достатъчна степен на сигурност извод, че е компетентен да го разгледа.
63. В светлината на гореизложените съображения считам, че Общият съд е допуснал две грешки при прилагане на правото при преценката на договорните отношения между Комисията и различните дружества от групата Systran, които в определени моменти са разработвали или са допринасяли за разработването на различните версии на софтуера „Systran“, и следователно неправилно е обявил, че е компетентен да разглежда иска за обезщетение за вредата, която се твърди, че е била причинена на Systran вследствие на поведението на Комисията.
64. Поради това, без да е необходимо да се разглеждат на този етап другите оплаквания, изложени от Комисията в първото основание, то следва да бъде уважено и обжалваното съдебно решение трябва да бъде отменено.
Д – Съдът може сам да се произнесе по възражението за липса на компетентност
65. Остава да се разгледа въпросът как трябва да се процедира, ако Съдът реши, както предлагам, да отмени решението, и по-конкретно — дали Съдът трябва разгледа делото и да се произнесе с окончателно решение по възражението за липса на компетентност, повдигнато от Комисията в първоинстанционното производство, или напротив, трябва да върне делото на Общия съд за постановяване на окончателно решение по възражението за липса на компетентност.
66. От член 61, първа алинея от Статута на Съда на Европейския съюз следва, че ако жалбата е основателна, Съдът може сам да постанови окончателно решение по делото, когато фазата на производството позволява това, или да върне делото на Общия съд за постановяване на решение.
67. Считам, че в случая Съдът разполага с необходимите доказателства, за да се произнесе с окончателно решение по повдигнатото от Комисията в хода на производството пред Общия съд възражение за липса на компетентност(20).
68. Както е видно от изложените по-горе съображения, спорът между Комисията, от една страна, и Systran и Systran Luxembourg, от друга страна, се вписва в рамките на конфликт, който се отнася главно до обхвата на съответните им права върху софтуера „EC-Systran Unix“. Посоченият софтуер е плод на продължително сътрудничество между страните, чийто правен израз са последователни договори за съвместна разработка, поддръжка и миграция, съдържащи по-специално клаузи за лицензиране на права на интелектуалната собственост, и следователно спорът е възникнал именно в категорично изразен договорен контекст.
69. Освен това тук трябва да се подчертае, че различните сключени договори не само че не съдържат арбитражна клауза в полза на съда на Съюза, а дори включват клаузи, според които всеки спор между страните е от компетентността на юрисдикциите на държава членка (договорите за миграция) или се отнася пред арбитраж (договорите за сътрудничество), като посочват и приложимото по отношение на тези договори право(21).
70. Наличието на този договорен контекст, чието съдържание до голяма степен е разкрито в изложените по-горе съображения, позволява да се приеме с достатъчна сигурност, без да е необходим по-обширен и по-прецизен анализ, че с оглед на предмета на искането за обезщетение и предвид договорните права и задължения на страните, спорът не може разумно да бъде разрешен, без да се извърши задълбочена преценка на различните договори(22) в светлината на приложимото към тях право(23).
71. Ето защо предлагам на Съда да се произнесе с окончателно решение по повдигнатото от Комисията възражение за липса на компетентност, като приеме, че на основание член 268 ДФЕС и член 340, втора и трета алинея ДФЕС Общият съд е трябвало да установи, че не е компетентен да се произнесе по спора, така както е бил повдигнат пред него, и да даде на страните указание да сезират посочените по общо съгласие компетентни национални юрисдикции, за да се произнесат надлежно в съответствие с приложимото към договорите право по обхвата на съответните права и задължения на страните и по наличието на евентуално неизпълнение на договорите, както и по евентуалната договорна отговорност на Съюза.
72. От тази гледна точка може да се подчертае като цяло, че преценката на съответните права и задължения на страните по спора изисква по-специално точен и щателен анализ на естеството, предмета и целта на различните разглеждани договори и на основните договорни клаузи, за които са се споразумели страните, с оглед както на правото, приложимо към тези договори, така и на установената професионална практика(24), като се вземат предвид всички относими обстоятелства, и по-конкретно принципът на добросъвестно изпълнение на договорите и задълженията на страните за лоялност, умереност и за оказване на съдействие(25).
73. Важно е да се добави, че какъвто и да е изходът на отнесения пред компетентните национални юрисдикции спор, той по никакъв начин не засяга компетентността на съда на Съюза да разпореди евентуално поправяне на вредите, които в крайна сметка могат да произтичат не от нарушение на договора, а от всяко поведение, представляващо непозволено увреждане съгласно основните принципи на правото, които са общи за държавите членки.
VI – По останалите основания
74. Както вече посочих по-горе, по-нататъшният анализ е представен само при условията на евентуалност, с оглед на възможността Съдът да не възприеме извода, до който стигнах при разглеждането на първото повдигнато от Комисията основание. Най-напред ще разгледам второто основание на Комисията, изведено от незачитане на правилата относно събирането на доказателствата и от нарушение на правото на защита (част A), след това ще разгледам третото основание, в рамките на което Комисията оспорва съществуването на претендираните от ищците авторски права (част Б). По-нататък ще разгледам (част В) различните основания и оплаквания, които поставят под съмнение преценката на Общия съд относно отделните условия за ангажиране на извъндоговорната отговорност на Съюза, а именно неправомерността на поведението, за което се упреква Комисията (част 1), наличието на твърдените вреди (част 2), наличието на причинно-следствена връзка между това поведение и посочените вреди (част 3), и накрая, оценяването на тези вреди (част 4).
А – По нарушението на правилата относно събирането на доказателствата и на правото на защита на Комисията (второ основание)
75. С второто си основание Комисията твърди, че Общият съд е нарушил правилата относно събирането на доказателствата и правото ѝ на защита, като е приел, че докладът „Golvers“ и удостоверението „Gosselies“ са късно представени и следователно недопустими съгласно член 48, параграф 1 от Процедурния правилник на Общия съд (точки 252 и 253 от обжалваното съдебно решение).
76. В съответствие с член 44, параграф 1, буква д) и член 46, параграф 1, буква г) от Процедурния правилник на Общия съд жалбоподателят и ответникът трябва да представят приведените доказателства съответно в исковата молба и в писмената защита.
77. Следователно тези разпоредби, които съответстват на член 120, буква д) и на член 124, параграф 1, буква г) от Процедурния правилник на Съда, определят етапа на производството, на който по правило трябва да се направят първоначалните доказателствени искания(26). Приети в интерес на доброто правораздаване и при пълно зачитане на принципите на състезателност и на равни процесуални възможности, тези разпоредби отразяват изискванията, произтичащи от правото на справедлив процес и по-специално от закрилата на правото на защита(27).
78. Въпреки това съгласно член 48, параграф 1 от Процедурния правилник на Общия съд, който съответства на член 128, параграф 1 от Процедурния правилник на Съда, страните могат да правят доказателствени искания в подкрепа на доводите си и в репликата или в дупликата, при условие че изложат съображения за късното поискване на доказателствата.
79. Съдът приема, че като изключение от правилата, уреждащи представянето на доказателствените искания, член 48, параграф 1 от Процедурния правилник на Общия съд налага на страните да изложат съображения за късното поискване на доказателствата(28) — задължение, което означава, че на съда се признава правомощие да осъществява контрол по отношение на основателността на съображенията за късното поискване на доказателствата и съответно по отношение на съдържанието на последните, както и правомощие да отхвърли искане, което не е достатъчно обосновано от правна гледна точка(29).
80. В случая най-напред следва да се отбележи, както констатира Общият съд, че докладът „Golvers“ и удостоверението „Gosselies“ действително са представени на много късен етап(30), доста след приключването на писмената фаза на производството.
81. Всъщност от точка 251 от обжалваното съдебно решение е видно, че Комисията представя доклада „Golvers“ и удостоверението „Gosselies“ в отговор на третата серия въпроси, поставени на страните от Общия съд относно доказателствата, които трябва да се вземат предвид за оценката на вредата. Жалбата обаче е подадена на 25 януари 2007 г. и Общият съд поставя първата серия от въпроси на 1 декември 2008 г., а след това при започването на устната фаза на производството и втора серия от въпроси. Съдебното заседание е проведено на 27 октомври 2009 г. и след това с определение от 26 март 2010 г. Общият съд възобновява устната фаза на производството, за да покани страните да отговорят на въпросната трета серия от въпроси.
82. Освен това Общият съд изрично приема за установено, че изобщо не са изложени съображения във връзка със закъснението. Въпреки това той разглежда внимателно тези документи(31) само за изчерпателност в контекста, в който са били представени, т.е. в отговор на въпроса за оценката на вредата.
83. При тези обстоятелства Общият съд не следва да бъде упрекван, че не се е съобразил с Решение по дело Baustahlgewebe/Комисия, посочено по-горе.
84. Следователно твърденията на Комисията в рамките на второто основание, изведено от нарушение на правилата относно събирането на доказателствата и на правото на защита, са неоснователни и поради това основанието следва да се отхвърли.
Б – По авторските права на Systran (трето основание)
85. С третото основание Комисията изтъква, че Общият съд е допуснал грешка при прилагане на правото, а именно — на основните принципи на авторското право по Директива 91/250/ЕИО, по-специално като е приел при преценката на собствената си извъндоговорна компетентност да се произнесе по спора (точки 70—76 от обжалваното съдебно решение), че ищците са носители на претендираните авторски права.
86. Най-напред Комисията подчертава, че член 2, параграф 1 от Директива 91/250/ЕИО предвижда, че авторът на компютърна програма е физическото лице или групата от физически лица, които са създали програмата. Припомняйки, че от това правило са налице изключения, що се отнася до колективните произведения или до създаването на компютърни програми от служител в изпълнение на неговите задължения, тя счита, че тези изключения обаче не били изложени от ищците, нито посочени от Общия съд.
87. По-нататък, Комисията критикува прилагането от Общия съд на презумпцията за авторство, предвидена по-специално в член 5 от Директива 2004/48(32), съгласно която лицето, което предявява иск за защита на нарушено авторско право, не е длъжно да предоставя доказателства за правото си, ако докаже, че името му е посочено върху произведението. В това отношение Комисията подчертава, че спорният софтуер е наречен „EC-Systran Unix“, което доказвало, че тя била негов съавтор заедно със Systran, че правата върху посочения софтуер били съвместно притежавани и че всеки спор относно обхвата на посочените права трябвало да се реши въз основа на договора. Комисията добавя, че тази презумпция е само презумпция juris tantum и че е доказала, че притежава правата на използване на софтуера „EC-Systran Unix“.
88. В случая в точка 71 от обжалваното съдебно решение Общият съд е приел, че Комисията не е успяла да докаже, че ищците не са носители на претендираните авторски права върху версията „Systran Unix“ на софтуера „Systran“, като е възприел доводите на ищците, според които от общите принципи от Бернската конвенция, както и от Директива 91/250 и Директива 2004/48 следвало, че освен при наличие на доказателство за противното, авторството принадлежи на този или на тези, под чието име компютърната програма е оповестена (точка 69 от обжалваното съдебно решение).
89. Следва да се отбележи, че по този начин Общият съд прилага законовата презумпция, установена в член 15 от Бернската конвенция и възпроизведена в член 5 от Директива 2004/48, съгласно която за целите на прилагането на мерките, процедурите и средствата за защита, предвидени в посочената директива, за да може автор на литературно или художествено произведение до доказване на противното да се счита за такъв и следователно да има право да иска да се образува производство за нарушени права, е достатъчно неговото име да фигурира върху произведението по обичайния начин.
90. Следователно въз основа на погрешно тълкуване на обжалваното съдебно решение Комисията твърди, че Общият съд е приложил неправилно презумпцията за авторство по отношение на софтуера „EC-Systran Unix“, така че доводът следва да се отхвърли като явно неоснователен.
91. Освен това в точка 209 от обжалваното съдебно решение Общият съд установява, че съгласно представената от ищците информация — в случая правно становище — възможността юридическо лице да бъде носител на авторско право е призната от съдебната практика във Франция и в Белгия, като уточнява, че Комисията не е съумяла да обори това правно становище.
92. Всъщност тази констатация е направена при разглеждане на спора по същество, а не при разглеждане на допустимостта на иска и на конкретните съображения във връзка с презумпцията за правата на Systran. Все пак констатацията е взета под внимание от Общия съд в рамките на анализа на правата на ищците върху версията „Systran Unix“ на софтуера „Systran“, без да се поставя под въпрос в жалбата на Комисията. Ето защо Общият съд не следва да бъде упрекван, че не е посочил формално разпоредбите на Директива 91/250, на които е направено позоваване.
93. Следователно изтъкнатото от Комисията трето основание трябва да се отхвърли като неоснователно.
В – По преценката на Общия съд относно извъндоговорната отговорност на Съюза (от четвърто до осмо основание)
94. В рамките на другите основания Комисията оспорва преценката на Общия съд по трите условия за ангажиране на извъндоговорната отговорност на Съюза — неправомерността на поведението ѝ (четвърто, пето и шесто основание), наличието на каквато и да е вреда, както и наличието на причинно-следствена връзка между посочената неправомерност и твърдените вреди (седмо основание). Накрая, Комисията критикува оценката на твърдените вреди (осмо основание). Ето защо тези отделни основания ще бъдат разгледани в тази последователност с уточнението, че в рамките на осмото основание Комисията изтъква формално липсата на каквато и да е вреда.
1. По неправомерността на поведението (четвърто, пето и шесто основание)
а) Резюме на мотивите на обжалваното съдебно решение
95. При разглеждане на спора по същество в точки 200—261 от обжалваното съдебно решение Общият съд завършва анализа си относно твърдяната неправомерност на поведението на Комисията, посочвайки, че „като извършва дейности, които трябва да доведат до промяна на елементи, които са свързани с версията „Systran Unix“ на софтуера „Systran“ и се съдържат във версията „EC-Systran Unix“, без предварително да е получила съгласието на групата Systran, Комисията е извършила нарушение с оглед на приложимите в тази област основни принципи на правото, които са общи за държавите членки“, което представлява „достатъчно съществено нарушение на авторските права и ноу-хау, притежавани от групата Systran върху версията „Systran Unix“ на софтуера „Systran“ (точка 261 от обжалваното съдебно решение).
96. Общият съд достига до този извод след преценка, обхващаща три етапа. Най-напред, той преценява дали ищците могат да претендират — с оглед на основните принципи на правото, които са общи за държавите членки — че имат право да се противопоставят на това без тяхното съгласие Комисията да възлага на трето лице дейности относно някои аспекти на версията „EC-Systran Unix“ (точки 204—215 от обжалваното съдебно решение). По-нататък, Общият съд проверява твърдението на Комисията, че различните договори, сключени след 1975 г., ѝ разрешавали да възложи на трето лице дейностите, определени в спецификациите на спорната обществена поръчка (точки 216—227 от обжалваното съдебно решение). Накрая, Общият съд анализира съдържанието на споменатите в спецификациите на обществената поръчка дейности, за да се установи дали те биха могли да доведат до промяна или до разкриване на елементи или информация, защитени с авторското право и ноу-хау на ищците (точки 228—260 от обжалваното съдебно решение).
б) Резюме на доводите на Комисията
97. На първо място, в рамките на четвъртото си основание Комисията изтъква, че нейното поведение не може да се квалифицира като неправомерно. Това основание се разделя на две части — едната относно авторското право, а другата относно ноу-хау.
98. От една страна, промяната на компонентите на софтуера „EC-Systran Unix“ от нея самата или от трето лице не можела да се квалифицира като нарушение на авторско право (първа част от четвъртото основание). По-конкретно и на първо място (първо оплакване), Общият съд изопачил фактите и доказателствата, като от съществената прилика между софтуерите „Systran Unix“ и „EC-Systran Unix“направил извод, че ищците могат да се позовават на правата си върху софтуера „Systran Unix“, за да се противопоставят на разкриването на трето лице на версията „EC-Systran Unix“ без тяхното съгласие (точки 143, 147 и 212 от обжалваното съдебно решение)(33). На второ място (второ оплакване), Общият съд допуснал явна грешка в преценката и изопачил фактите, като направил извод за наличието на нарушение на авторско право, въпреки че било променено ядрото на версията „EC-Systran Unix“ на софтуера, върху която Комисията има неоспорени права съгласно договорите за миграция, а не ядрото на неговата версия „Systran Unix“.
99. От друга страна, Общият съд допуснал грешка при прилагане на правото, като приел, че с предоставянето на две партиди от спорната обществена поръчка на Gosselies и с произтичащото от това предоставяне на сведения относно „Systran Unix“ Комисията неправомерно е разкрила ноу-хау на Systran (втора част от четвъртото основание).
100. На второ място, в рамките на петото основание Комисията твърди, че при всички случаи посоченото поведение не представлявало „достатъчно съществено“ нарушение на авторските права и на ноу-хау на Systran по смисъла на Решение от 4 юли 2000 г. по дело Bergaderm и Goupil/Комисия(34), доколкото нямало неизвиним характер и доколкото нарушеното правило не отговаряло на необходимите изисквания(35). Комисията добавя, че при тази преценка трябвало да се вземе предвид контекстът, в който били извършени твърдените нарушения, а именно функционирането на нейната генерална дирекция, отговаряща за превода на всички официални документи на институцията, което било от безспорен обществен интерес(36).
101. Накрая и на трето място, в рамките на шестото основание Комисията излага две оплаквания, изведени от предвидените в Директива 91/250 изключения от изключителното авторско право. Първо, Общият съд допуснал грешка при тълкуване на предвиденото в член 5, параграф 1 от Директива 91/250 изключение, като в точка 226 от обжалваното съдебно решение приел, че Комисията не е съумяла да докаже по какви причини може да се позовава на законоустановеното изключение от ограничените действия, за да възложи на трето лице дейностите по спорната обществена поръчка. От една страна, посочената директива не изключвала възможността посочените в член 5, параграф 1 дейности да се осъществяват от трети лица. От друга страна, законоустановеното изключение обхващало адаптирането на програма към актуализирана операционна система, което било целта на обществената поръчка от 4 октомври 2003 г. Освен това в отговорите си на втората серия от въпроси Комисията се позовала и на предвиденото в член 6 от Директива 91/250 изключение за декомпилация — аспект, относно който Общият съд не се произнесъл в нарушение на член 36 от Статута на Съда.
в) Анализ
102. Тъй като Комисията твърди — без да следва триетапния анализ на Общия съд — че липсвало каквото и да е нарушение на авторското право (част i), а в тази връзка и грешка при тълкуването на Директива 91/250 (част ii), както и каквото и да е разкриване на ноу-хау на Systran (част iii), и същевременно изтъква, че дори да се приемели за установени, тези нарушения при всички случаи не били „достатъчно съществени“ (част iv), ще разгледам последователно тези четири въпроса с уточнението, че ще трябва да се вземат предвид мотивите на Общия съд в рамките на преценката на възраженията за недопустимост, след като, от една страна, самият Общ съд препраща към този анализ в мотивите по същество в решението си(37), а от друга страна, в рамките на четвъртото основание Комисията повдига формално оплакване, свързано с тези съображения на Общия съд.
i) По нарушението на авторското право (първа част от четвъртото основание)
– По второто оплакване от първата част на четвъртото основание
103. Второто оплакване на Комисията в рамките на първата част от четвъртото основание трябва най-напред да се отхвърли като явно лишено от всякакво основание.
104. Всъщност препращайки към преценката на собствената си компетентност, в точки 68—73 от обжалваното съдебно решение Общият съд приема, че „групата Systran може да се позовава на авторски права върху версията „Systran Unix“ на софтуера „Systran“, която е разработила и пуснала на пазара под свое име, без да е длъжна да представя други доказателства“ (точка 205 от обжалваното съдебно решение). В това отношение Общият съд уточнява, че „[…] обсъждането не засяга версията „EC-Systran Unix“, а правата, на които [ищците] могат да се позовават в случай на дейности, засягащи версията „EC-Systran Unix“, поради правата, които имат върху по-ранната и оригинална версия „Systran Unix“ (точка 211 от обжалваното съдебно решение).
105. По този начин Общият съд много ясно посочва, че промяната на версията „EC-Systran“ е тази, която засяга правата на ищците върху версията „Systran Unix“ (точка 211 от обжалваното съдебно решение).
106. Освен това така направената от Общия съд констатация по съществото на спора е в пълно съответствие с анализа при разглеждането на допустимостта в точки 137—147 от обжалваното съдебно решение, в резултат на който Общият съд приема, че ищците са доказали по достатъчно убедителен начин, че е налице съществена прилика между версията „Systran Unix“ и версията „EC-Systran Unix“, поради което те могат да се позовават на притежаваните права върху версията „Systran Unix“, за да се противопоставят на разкриването на трето лице без тяхното съгласие на вторичната версия „EC-Systran Unix“.
107. Ето защо Комисията не може да упреква Общия съд, че е допуснал явна грешка в преценката или е изопачил фактите, като е отказал да приеме за установено, че именно версията „EC-Systran Unix“ е била променена.
– По първото оплакване от първата част от четвъртото основание
108. От своя страна, оплакването на Комисията в рамките на първата част от четвъртото основание повдига въпрос, свързан с допустимостта. Комисията счита, ще повторя, че правните изводи, които Общият съд е извел от съществената прилика между версиите „Systran Unix“ и „EC-Systran Unix“ на софтуера „Systran“, представлявали изопачаване на фактите и на доказателствата, като привежда три довода.
109. На първо място Комисията отбелязва, че тъй като не притежавала права върху „Systran Unix“, не била в състояние да оспори твърдяната съществена прилика между версията „EC-Systran Unix“ и версията „Systran Unix“. На второ място подчертава, че дори и да бъдела установена, тази прилика била резултат от общия произход на системите „Systran Unix“ и „EC-Systran Unix“ — в случая „EC-Systran Mainframe“ — и от обстоятелството, че възложила на Systran миграцията на версията „EC-Systran Mainframe“ към среда Unix, като в това отношение се позовава на доклада „Golvers“. Накрая и на трето място, Комисията твърди, че наличие на нарушение на правата на интелектуална собственост било изключено, от една страна, заради правата, които тя счита, че има по силата на различните договори, последователно сключвани след 1975 г. — доводи, които тя излага в рамките на първото основание, с което твърди липса на компетентност на Общия съд, и от друга страна, заради изключенията от изключителните права на автора, на които се позовава в рамките на шестото си основание.
110. Първите два довода на Комисията са недопустими, доколкото се твърди изопачаване на фактите или на доказателствата, без да се предоставя и най-малкото уточнение относно неточните фактически констатации и изопачаването на доказателствата, опорочаващи обжалваното съдебно решение.
111. В това отношение е необходимо да се напомни, че съгласно постоянната съдебна практика от член 256, параграф 1, втора алинея ДФЕС и член 58, първа алинея от Статута на Съда, съгласно които обжалването е ограничено само до правните въпроси, следва, че единствено Общият съд е компетентен, от една страна, да установява фактите, освен в случаите, когато неточността на фактическите му констатации следва от представените пред него доказателства по делото, и от друга страна, да преценява тези факти. Когато Общият съд е установил или е извършил преценка на фактите, на основание член 256 ДФЕС Съдът е компетентен да упражни контрол върху правната квалификация на тези факти и върху правните последици, които Общият съд е извел от тях(38).
112. Следователно Съдът не е компетентен да установява фактите, нито по принцип да проверява доказателствата, които Общият съд е приел в подкрепа на тези факти. Щом като тези доказателства са били редовно събрани и общите принципи на правото и приложимите процесуални правила относно доказателствената тежест и събирането на доказателствата са били спазени, само Общият съд може да преценява значението, което трябва да бъде придадено на представените пред него доказателства(39). Следователно освен в случай на изопачаване на тези доказателства, тази преценка не представлява правен въпрос, който следва да се контролира от Съда(40).
113. Във всички случаи, както бе посочено по-горе, при разглеждането на второто основание, Общият съд правилно е приел, че докладът „Golvers“ е недопустим, така че Съдът не може да го вземе предвид, дори той да можеше да разкрие изопачаването на факти или доказателства. Освен това в рамките на производството пред Общия съд Комисията вече е изтъкнала факта, че никога не е притежавала изходните кодове за версията „Systran Unix“ (точка 197 от обжалваното съдебно решение) — въпрос, по който Общият съд се произнася в точка 254 от обжалваното съдебно решение в рамките на разглеждането при условията на евентуалност на посочения доклад „Golvers“, като Комисията не поставя под въпрос по-специално тази преценка.
114. Съгласно постоянната съдебна практика обаче по силата на член 256, параграф 1, втора алинея ДФЕС, член 58 от Статута на Съда и член 168, параграф 1, буква г) от Процедурния правилник на Съда жалбата трябва точно да посочва пороците на решението на Общия съд, чиято отмяна се иска, както и правните доводи, с които по специфичен начин се подкрепя такова искане. Не отговаря на това изискване жалба, която само повтаря или възпроизвежда буквално вече изложени пред Общия съд основания и доводи, в това число и основаните на изрично отхвърлени от тази юрисдикция фактически обстоятелства. Всъщност такава жалба представлява в действителност просто искане за преразглеждане на подадената пред Общия съд жалба, което е извън компетентността на Съда в съответствие с член 49 от Статута на Съда(41).
115. Третият довод заслужава особено внимание. Всъщност Комисията формално твърди, че Общият съд допуснал грешка, като направил извод, че нито посочените от нея договори, нито изключенията от изключителните права на автора са пречка за квалифицирането на поведението на Комисията като неправомерно.
116. Тъй като влиянието на изключенията от изключителните права на автора е в основата на шестото основание на Комисията, то ще бъде разгледано по-нататък.
117. Доводът, свързан с договорите, би могъл да се тълкува като оспорване главно на направената от Общия съд правна квалификация на фактите като съставляващи неправомерно поведение, което е правен въпрос, подлежащ на обжалване. Всъщност този довод би могъл да бъде тълкуван в съответствие с доводите, представени в рамките на първото основание в точка 29 от настоящото заключение, като съдържащ твърдения за изопачаването не на ясни и точни договорни клаузи, а на цялостно изопачаване на посочените договори. Следователно трябва да се прецени не изопачаването на даден факт, а изопачаването на акт или на група актове, в случая разглежданите договори, и задължително произтичащата от това грешка в правната квалификация.
118. Все пак, доколкото Комисията само твърди изопачаване на фактите и на доказателствата, препращайки към различните посочени от нея договори без никакви уточнения или разяснения в това отношение, и доколкото тя не се позовава изрично на изопачаване на посочените договори, нито на необходимостта от зачитане на изразената в тях воля на страните, считам, че и това оплакване трябва да се отхвърли. По-специално, необходимо е да се подчертае в това отношение, че Комисията не е намерила за необходимо да оспори формално в жалбата си извода, до който Общият съд достига в точка 221 от обжалваното съдебно решение по отношение на „философията“ на договорите за създаване на произведение по поръчка, на която тя се е позовала в първоинстанционното производство.
119. Ето защо първата част от четвъртото основание на Комисията трябва да се отхвърли като недопустима в нейната цялост.
120. Тъй като от гореизложените съображения логично следва необходимостта от анализ на влиянието на предвидените в член 5 от Директива 91/250 изключения от изключителните права на автора, което е предмет на шестото основание, втората част от четвъртото основание относно разкриването на ноу-хау ще бъде разгледана по-нататък.
ii) По влиянието на предвидените в Директива 91/250/ЕИО изключения от изключителните права на автора (шесто основание)
121. В рамките на шестото си основание Комисията излага две оплаквания, отнасящи се, първото до член 5, параграф 1 от Директива 91/250, а второто до член 6 от същата директива.
– По първото оплакване
122. С първото оплакване, изложено в рамките на шестото основание, Комисията упреква по същество Общия съд, че е допуснал грешка при тълкуването на член 5, параграф 1 от Директива 91/250, като е приел, че законоустановеното изключение от действията, попадащи в обхвата на изключителното право на автора на компютърна програма, се прилага само за дейностите, извършени от лицето, което законно е придобило въпросната програма, а не за дейностите, възложени от това лице на трето лице (точка 225 от обжалваното съдебно решение).
123. Член 5, параграф 1 от Директива 91/250 предвижда, че при липсата на специфични договорни клаузи действията, предвидени в член 4, букви а) и б) от посочената директива, и в частност „превеждане, [адаптиране], обработка и всякакво друго изменяне на компютърна програма и възпроизвеждането на съответните резултати“, не изискват разрешението на носителя на право върху програмата при условие, че са необходими за използването на компютърната програма в съответствие с нейното предназначение от лицето, което законно я е придобило, включително за отстраняване на грешки.
124. Така Съдът трябва да произнесе по въпрос, който все още не е имал повод да разгледа, а именно дали, както приема Общият съд, изключението от изключителното право на автора може да бъде приложено по отношение на дейностите по адаптиране, възложени на трето лице от лицето, което законно е придобило програма(42).
125. В това отношение от двадесето и двадесет и второ съображения от Директива 91/250 следва, че целта на това изключение е да направи възможна съвместимостта на самостоятелно създадена програма с други програми или свързването на всички компоненти на една компютърна система, включително тези на различни производители, така че те да могат да работят заедно. Двадесет и първо съображение от посочената директива уточнява, че действията по възпроизвеждане и превеждане, предвидени в член 4, букви а) и б) от същата директива, могат да се извършват от или от името на лице, което има право да използва копие от програмата.
126. Поради това, макар разпоредбите на член 4 във връзка с член 5 от Директива 91/250 — доколкото предвиждат изключение от изключителното право за извършване или за разрешаване на носителя на правата върху компютърна програма — да подлежат на стриктно тълкуване, трудно е да се приеме, че по принцип директивата изключва възможността дейности, попадащи в обхвата на приложното поле на тези разпоредби, да бъдат извършвани от трето лице от името на носителя на лицензионните права.
127. Ето защо според мен първото оплакване, изложено от Комисията в рамките на шестото основание, е основателно, поради което обжалваното съдебно решение трябва да се отмени, дори и само по тази причина, въпреки че става дума само за допълнителен елемент в разсъжденията на Общия съд.
128. В това отношение е важно да се добави, че Комисията се позовава на относимите разпоредби от белгийския и люксембургския закон (точка 224 от обжалваното съдебно решение), но Общият съд отхвърля нейните доводи въз основа на тълкуване на член 5, параграф 1 от Директива 91/250 (точка 225 от обжалваното съдебно решение), след като приема, че трябва да извърши преценка за неправомерността на поведението на Комисията с оглед на основните принципи на правото, които са общи за държавите членки (точка 103 от обжалваното съдебно решение).
129. При тези условия, ако Съдът отмени обжалваното съдебно решение само по тази причина, делото трябва да бъде върнато на Общия съд за разглеждане на другите условия за прилагане на това изключение, и по-конкретно, както изтъква Комисията, дали адаптирането на програма към нова операционна система попада в обхвата на изключението и дали описаните в спорната обществена поръчка дейности, осъществени от Gosselies, съгласно член 5, параграф 1 от Директива 91/250 са били необходими за използване на програмата в съответствие с нейното предназначение.
– По второто оплакване
130. Що се отнася до второто изложено от Комисията оплакване, изведено от неразглеждането на изключението за декомпилация по член 6 от Директива 91/250, то трябва да се отхвърли като явно недопустимо. Макар да е вярно, че обжалваното съдебно решение не съдържа никакъв анализ на изключението за декомпилация, на което се позовава Комисията, Общият съд не може да бъде упрекван, че недостатъчно е мотивирал решението си или не се е произнесъл по определен въпрос, както и че се е произнесъл infra petita.
131. Всъщност, както самата Комисията подчертава в жалбата си, тя посочва изключението за декомпилация едва в отговора си на втората серия от въпроси, поставени от Общия съд. Нито в писмената защита, нито в писмената дуплика, представени в производството пред Общия съд, не се споменава това изключение или член 6, параграф 2, буква в) от Директива 91/250, който го въвежда. Ето защо доводът, изведен от изключението за декомпилация, не може да се приеме като основание за защита, изискващо изрично произнасяне от Общия съд, при липса на каквото неговото решение следва да бъде отменено.
iii) По разкриването на ноу-хау (втора част от четвъртото основание)
132. С втората част от своето четвърто основание Комисията упреква също Общия съд, че е приел, че с възлагането на обществената поръчка от 4 октомври 2003 г. на дружеството Gosselies тя неправомерно е разкрила ноу-хау на Systran, като това оплакване се отнася както до точки 78—82 от обжалваното съдебно решение, където са изложени мотиви по допустимостта, така и до точка 200 от решението, където са изложени мотиви по съществото на спора. От една страна, в настоящия случай не били изпълнени условията за прилагането на член 339 ДФЕС, както следвало от Решение от 7 ноември 1985 г. по дело Adams/Комисия (145/83, Recueil, стр. 3539). От друга страна, ищците, както и Общият съд не били посочили никаква норма, нито някой общ принцип, гарантиращ защита на ноу-хау, поради което искането по този въпрос трябвало да се обяви за недопустимо.
133. В това отношение най-напред следва да се посочи, че по искане на ищците(43) Общият съд действително приема, че Комисията неправомерно е разкрила ноу-хау на Systran(44). По-конкретно в точка 215 от обжалваното решение, след разглеждането на претендираните от ищците права, Общият съд прави извод, че групата Systran е могла да се позовава на защитата на ноу-хау върху техническите и поверителни данни, свързани с версията „Systran Unix“ на софтуера „Systran“(45), като препраща в това отношение към направения в точки 78—81 от обжалваното съдебно решение анализ относно допустимостта на иска за обезщетение.
134. По-конкретно Общият съд приема, че техническа информация, която е част от търговската тайна на дадено предприятие и е предоставена на Комисията за конкретни цели, не може да бъде разкривана на трето лице без разрешение от съответното предприятие (точка 81 от обжалваното съдебно решение).
135. Общият съд стига до този извод като припомня най-напред практиката на Съда, съгласно която, от една страна, предвиденото в член 339 ДФЕС задължение на Комисията и на служителите ѝ за поверителност представлява общ принцип на правото, и от друга страна, че същата тази разпоредба отразява общия принцип, съгласно който предприятията имат право на защита на търговските им тайни. Общият съд също така припомня разпоредбите на член 41 от Хартата на основните права на Европейския съюз, които гарантират зачитането на легитимните интереси, свързани с поверителността и професионалната и служебна тайна. По-нататък Общият съд определя търговските тайни, както и условията за прилагането на член 287 ЕО.
136. Ето защо втората част от четвъртото основание, повдигнато от Комисията, трябва да се отхвърли като явно неоснователна.
iv) По достатъчно същественото нарушение (пето основание)
137. Комисията по същество изтъква, че с оглед на критериите, установени в практиката на Съда(46), Общият съд допуснал явна грешка в преценката, като направил извод, че твърдените нарушения на авторското право и неразрешеното разкриване на ноу-хау представляват достатъчно съществено нарушение по смисъла на съдебната практика. Условията за наличието на достатъчно съществено нарушение, и по-специално изискванията за неизвинимия характер на оспорваното поведение и за яснотата на нарушената норма, явно не били налице и Общият съд не отчел безспорния обществен интерес.
138. Като цитира практиката на Съда(47), Общият съд най-напред припомня, че неправомерното поведение, в което е упрекната институцията, трябва да се състои в достатъчно съществено нарушение на правна норма, чийто предмет е предоставяне на права на частноправните субекти, и че когато съответната институция разполага само със значително ограничено право на преценка или дори не разполага с такова, то и самото нарушение на общностното право може да бъде достатъчно, за да се установи наличието на достатъчно съществено нарушение(48).
139. В резултат на анализа си на претендираните от ищците права и на неправомерността на поведението на Комисията(49), Общият съд приема, че „като извършва дейности, които трябва да доведат до промяна на елементи, които са свързани с версията „Systran Unix“ на софтуера „Systran“ и се съдържат във версията „EC-Systran Unix“, без предварително да е получила съгласието на групата Systran, Комисията е извършила нарушение с оглед на приложимите в тази област основни принципи на правото, които са общи за държавите членки“ и че това нарушение представлява достатъчно съществено нарушение на притежаваните от групата Systran авторски права и ноу-хау върху версията „Systran Unix“ на софтуера „Systran“(50).
140. Противно на твърденията на ищците, това оплакване не може да бъде обявено за недопустимо, тъй като не е било изложено от Комисията в рамките на производството пред Общия съд. Всъщност посоченото оплакване е повдигнато в рамките на основание, изведено от грешка в квалификацията на поведението на Комисията и от липсата на каквото и да е неправомерно поведение, с което следователно се оспорва самото наличие на един от трите елемента на извъндоговорната отговорност на Съюза, разглеждана от Общия съд в обжалваното съдебно решение. Във всеки случай Комисията има право да въвежда оплакване, породено от самото обжалвано решение и насочено срещу неговата обоснованост(51).
141. В случая критиките, изложени от Комисията в рамките на обжалването, не позволяват да се направи извод за наличието на грешка при прилагане на правото, допусната в това отношение от Общия съд, макар всъщност обжалваното съдебно решение определено да би могло да бъде отменено от Съда по този пункт.
142. Всъщност следва да се припомни, че в съответствие с установената практика на Съда, на която Общият съд се позовава в обжалваното съдебно решение, решаващият критерий, за да се приеме, че нарушение на общностното право е достатъчно съществено, е наличието на явно и сериозно несъблюдаване от дадена институция на границите, които са наложени на нейното право на преценка. Когато тази институция разполага само със значително ограничено право на преценка или даже не разполага с такова, то и обикновено нарушение на общностното право може да бъде достатъчно, за да се установи наличието на достатъчно съществено нарушение(52).
143. Както Съдът е имал възможност да уточни, от гореизложеното следва, че Общият съд не може, без да допуска грешка при прилагане на правото, да направи извод, че е налице достатъчно съществено нарушение на общностното право, ако не е определил свободата на преценка, с която разполага институцията, или поне не е посочил надлежно основанията или обстоятелствата, които биха могли да обосноват по изключение липсата на необходимост от подобен анализ(53).
144. Тъй като Общият съд не е определил тази свобода на преценка, нито е обяснил поради каква причина не е било необходимо да се извърши такъв анализ, обжалваното съдебно решение би могло да бъде отменено от Съда по този пункт.
145. Обжалваното съдебно решение обаче не трябва да се отменя по това съображение.
146. Всъщност искът е предявен срещу Комисията не във връзка с нормотворческата ѝ дейност, и по-конкретно с вредоносните последици, произтичащи от нормативен акт, приет при упражняване на широко право на преценка(54), а във връзка с условията за възлагане на обществена поръчка за услуги. Макар очевидно да разполага с цялата свобода на действие, която е необходима, за да вземе решение за откриване на процедура за възлагане на обществена поръчка, институцията на Съюза не разполага с никаква свобода на преценка по отношение на зачитането на правото, което ѝ е наложено в рамките на такава процедура.
147. Ето защо и без да е необходимо да се разглежда въпросът дали не би било уместно Съдът да определи(55) режим на извъндоговорната отговорност във връзка с административна дейност, различен от този на извъндоговорната отговорност във връзка с нормотворческа дейност, считам, както Общият съд е приел, че ако бъде доказано, нарушението на авторското право или ноу-хау на физическо или юридическо лице от страна на институция в рамките на процедура за възлагане на обществена поръчка представлява достатъчно съществено нарушение на правна норма, чийто предмет е предоставяне на права на частноправните субекти, което може да породи право на обезщетение.
148. Поради това оплакването, изведено от допусната от Общия съд грешка при преценката на наличието на достатъчно съществено нарушение на правна норма, чийто предмет е предоставяне на права на частноправните субекти, също трябва да се отхвърли.
149. Следователно петото основание, повдигнато от Комисията, трябва да се отхвърли изцяло.
2. По наличието на вреди
а) Резюме на мотивите на обжалваното съдебно решение
150. В точка 291 от обжалваното съдебно решение Общият съд установява, че въпреки предложението за първоначална недостатъчно точна оценка на понесената от ищците вреда, не би могъл да не се отчете фактът, че групата Systran е понесла „действителна и сигурна вреда“, изразяваща в „загубата на стойност на ноу-хау на Systran вследствие от разкриването му от Комисията“ (точка 292 от обжалваното съдебно решение). По-конкретно той стига до извода, че са налице имуществена вреда, която включва три основни елемента, както и неимуществена вреда.
151. Първо, Общият съд отбелязва, че удостоверенията от дистрибуторите на ищците установяват, че поведението на Комисията е нанесло вреда на търговската дейност на групата Systran, изразяваща се в „загубата на потенциални клиенти и в усложняването на преговорите с настоящите клиенти“ (точка 293 от обжалваното съдебно решение). На второ място, удостоверенията или свидетелствата от финансови дружества (точка 295 от обжалваното съдебно решение) позволяват да се установи намаляване на „атрактивността на Systran пред нейните акционери, настоящи или потенциални инвеститори, както и купувачи“ (точка 295 от обжалваното съдебно решение). На трето място, удостоверение на одиторите на Systran (точка 298 от обжалваното съдебно решение) показва, че Systran е трябвало да създаде счетоводна провизия от 11,6 милиона евро за обезценяване на нематериалните си активи, т.е. загубата на стойност на неговите права на интелектуална собственост (точка 298 от обжалваното съдебно решение).
152. Освен това Общият съд отбелязва, че при приблизителното определяне на обезщетението трябва да бъдат взети предвид понесените неимуществени вреди, като в това отношение посочва, че с поведението си Комисията не е зачела правата, които Systran е можело да упражнява върху продукта си, което поведение е още по-сериозно, поради това че в качеството си на институция Комисията е в основата на различни разпоредби за хармонизиране на правото на Общността в областта на авторското право, които не са били спазени в случая (точка 324 от обжалваното съдебно решение).
б) Резюме на доводите на Комисията
153. В рамките на осмото си основание, което — както ще видим по-нататък — критикува главно определянето на размера на понесените от ищците имуществени и неимуществени вреди и критериите, въз основа на които Общият съд определя приблизително обезщетението, Комисията все пак оспорва формално наличието на каквато и да е имуществена вреда. Комисията всъщност счита, че възлагането на спорната обществена поръчка на Gosselies по никакъв начин не представлявало неправомерно действие и следователно не можело да причини никакви вреди. Тя изрично оспорва и наличието на каквито и да е неимуществени вреди като по-конкретно подчертава, че Общият съд не посочил никакви неимуществени вреди отделно от имуществената вреда, оценена на 12 милиона евро.
154. Поради това Съдът следва да разгледа тези две оплаквания, дори те да могат лесно да се отхвърлят, както е установено по-долу.
в) Анализ
155. Най-напред следва да се констатира, че в жалбата на Комисията не са посочени точно пороците на решението — относно наличието на установената от Общия съд имуществена вреда — чиято отмяна се иска, нито правните доводи, с които по специфичен начин се подкрепя такова искане. Доводите на Комисията не поставят изобщо под въпрос нито търговските и финансовите затруднения, нито дори създаването на счетоводната провизия от 11,6 милиона евро, приети от Общия съд за доказателства за претендираната от ищците имуществена вреда.
156. Следователно, тъй като не отговаря на изискванията на член 58, първа алинея от Статута на Съда и на член 168, параграф 1, буква г) от Процедурния правилник(56), това оплакване трябва да бъде отхвърлено като недопустимо.
157. Освен това Общият съд ясно посочва, че претърпените от Systran неимуществени вреди се състоят в незачитането на правата, които то може да упражнява върху продукта си. Наистина мотивите на обжалваното съдебно решение по този въпрос са твърде кратки, дори елиптични, но представляват отговор на точните доводи на ищците, обобщени в точка 272 от обжалваното съдебно решение.
158. При тези условия Общият съд не може да бъде упрекван, че не е установил неимуществените вреди.
159. От предшестващия анализ следва, че оплакванията, с които Комисията поставя под въпрос анализа на Общия съд по отношение на самото наличие на установените имуществени и неимуществени вреди, трябва да бъдат отхвърлени отчасти като явно недопустими и отчасти като неоснователни с уточнението, че мотивите на обжалваното съдебно решение (точки 301—326 от него), които са посветени на оценката на размера на тези вреди, ще бъдат разгледани по-долу в рамките на анализа на осмото основание, повдигнато от Комисията.
3. По причинно-следствената връзка (седмо основание)
а) Резюме на доводите на Комисията
160. Изтъкнатото от Комисията седмо основание, посветено на критиката на анализа на причинно-следствената връзка между констатираните нарушения и установените вреди, включва две части.
161. В рамките на първата част Комисията твърди, че Общият съд допуснал грешка при прилагане на правото, произтичаща от погрешна преценка на фактите и от изопачаване на доказателствата, като направил извод за наличието на достатъчно пряка връзка между нейното поведение и вредата, която Systran твърди, че е претърпяло, тъй като е трябвало в края на 2008 г. да създаде една част от провизията от 11,6 милиона евро заради обезценяването на нематериалните си активи. Комисията също смята, че нейното поведение не било причината за нарушаването на търговските отношения на Systran и не представлявало сериозна пречка за инвеститорите, които биха могли да проявят интерес към Systran (първо оплакване). Комисията изтъква също така, че с препращането към точки 324 и 325 от обжалваното съдебно решение, съдържащо се в точка 300 от него, Общият съд не изложил в решението си мотиви относно причинно-следствената връзка между твърдените от Systran неимуществени вреди и нейното поведение (второ оплакване).
162. В рамките на втората част от правното основание Комисията твърди, че Общият съд допуснал грешка при прилагане на правото, като направил извод за наличието на причинно-следствена връзка, без да провери дали Systran е проявило разумна грижа, за да избегне вредите или да ограничи техния размер. В това отношение Комисията подчертава, че ищците не били използвали предоставените им средства за защита, за да се противопоставят на възлагането на спорната обществена поръчка — в случая жалба за отмяна на основание член 263 ДФЕС или иск за преустановяване на нарушение на права на интелектуална собственост по белгийското или люксембургското право.
б) Анализ
163. В самото начало трябва да уточня, че оплакването на Комисията, формулирано в рамките на втората част от седмото ѝ основание, изведено от това, че Общият съд не проверил дали евентуално не е прекъсната причинно-следствената връзка, по мое мнение е основателно, така че не би трябвало да е необходимо да се разглеждат двете оплаквания, формулирани в рамките на първата част от това основание. В съответствие обаче с досега следвания в настоящото заключение подход, ще представя някои разсъждения в това отношение, за да внеса повече яснота, ако е необходимо, по всички разисквани в рамките на настоящото производство правни въпроси.
i) По прекъсването на причинно-следствената връзка (втора част от седмото основание)
164. Следва да се припомни, че съгласно постоянната практика на Съда в съответствие с основен принцип, който е общ за правния ред на държавите членки, увреденото лице трябва да положи необходимата грижа, за да избегне вредите или да ограничи техния размер, тъй като в противен случай рискува те да останат за негова сметка(57).
165. Съдът е приел също така, че когато Общият съд е сезиран с иск за обезщетение, обстоятелството, че не е разгледал дали увреденото лице е допринесло за настъпването на вредата, съставлява грешка при прилагането на правото(58).
166. В настоящия случай, както посочва Комисията, трябва да се констатира, че от мотивите на обжалваното съдебно решение (точки 291—300), в които се разглежда причинно-следствената връзка между твърдяното неправомерно поведение и претендираните вреди, не личи Общият съд да е разгледал този въпрос.
167. Не може да се счита, че изтъкнатото от ищците обстоятелство, че Общият съд е решил да възобнови устната фаза на производството, за да покани страните да се произнесат в рамките на отговорите им на третата серия от въпроси(59) относно това дали при определянето на размера на вредата той трябва да вземе предвид факта, че ищците са направили всичко, което е зависело от тях, за да намалят размера на понесените загуби, е от естество да отстрани този пропуск.
168. Дори Общият съд действително да беше взел предвид тези обстоятелства при приблизителното определяне на обезщетението за вредите, това не променя факта, че поради липсата на каквито и да е мотиви по този въпрос в обжалваното съдебно решение Съдът не може да упражни своя контрол в това отношение.
169. Следователно втората част от седмото повдигнато от Комисията основание, изведена от неразглеждане на евентуално прекъсване на причинно-следствената връзка, трябва да се уважи.
170. Поради това обжалваното съдебно решение би трябвало да се отмени по това съображение и делото да се върне на Общия съд за разглеждане на този въпрос, тъй като самият Съд не може да се произнесе окончателно по него.
ii) По наличието на пряка причинно-следствена връзка (първа част от седмото основание)
171. Съгласно постоянната практика на Съда, когато Общият съд е установил или преценил фактите, Съдът е компетентен по силата на член 225 ЕО да упражни контрол върху правната квалификация на тези факти и върху правните последици, които Общият съд е извел от тях(60).
172. По-конкретно Съдът е постановил, че в областта на извъндоговорната отговорност на Общността въпросът за наличието на причинно-следствена връзка между вредоносния факт и вредата — условие, за да се носи тази отговорност — представлява правен въпрос, който следователно може да бъде подложен на контрол от Съда. При тези условия основание, изведено от обстоятелството, че Общият съд неправилно приел, че е налице пряка причинно-следствена връзка между неправомерното поведение на Комисията и твърдяната претърпяна от предприятието ищец вреда, е допустимо, доколкото се отнася именно до контрола по отношение на правната квалификация на фактите, направена от Общия съд, за да приеме, че е налице пряка причинно-следствена връзка, и доколкото този контрол може да бъде осъществен, без да се поставят под съмнение направените фактически изводи и преценки(61).
173. В настоящия случай трябва да се констатира, че в точки 291—300 от обжалваното съдебно решение Общият съд е разгледал заедно наличието на претърпяната от Systran вреда и причинно-следствената връзка между тази вреда и поведението на Комисията, като на два пъти, в началото и в края на своя анализ, е квалифицирал тази връзка като „достатъчно пряка“ (точки 291 и 300 от обжалваното съдебно решение).
174. При все това обстоятелството, че тези мотиви на обжалваното съдебно решение са трудно отделими едни от други или че Общият съд не е анализирал отделно изискваната причинно-следствена връзка в специално посветени на нея мотиви, самò по себе си не позволява да се стигне до извода, че Общият съд е допуснал грешка в правната квалификация на фактите, доколкото от тези мотиви ясно следва, че той се е съобразил със собствените си констатации, квалифицирайки поведението на Комисията като пряка и сигурна причина за установените вреди(62).
175. В това отношение следва да се посочи, че в точка 292 от обжалваното съдебно решение Общият съд уточнява, че се е опитал да „определ[и] последиците от поведението на Комисията за дейността на групата Systran“, като е поставил на страните втората серия от въпроси.
176. Общият съд приема, че удостоверенията от дистрибуторите на ищците, представени от последните в отговор на тези въпроси, „свидетелстват за напълно правдоподобния факт, че съдебен спор между предприятие […] и един от институционалните му клиенти […] прави по-трудни търговските отношения на това дружество с неговите настоящи и потенциални клиенти“ (точка 294 от обжалваното съдебно решение). Той приема също, че свидетелствата и удостоверенията от финансовите дружества излагат „по достатъчно убедителен начин реакциите на много инвеститори, изправени пред идеята да останат във, да инвестират или да закупят дружество, което търгува със софтуер, правата върху който се оспорват от Комисията“ (точка 296 от обжалваното съдебно решение). Накрая, той отбелязва, че удостоверението на одиторите на Systran позволява да се установи, че провизията от 11,6 милиона евро за обезценяване на нематериални активи е свързана с трите посочени причини, като първата от тях е спорът с Комисията.
177. Трябва да се констатира, че различните обстоятелства, взети предвид от Общия съд, не му позволяват да установи наличието на достатъчно пряка и непосредствена причинно-следствена връзка между оспорваното поведение на Комисията и различните елементи на твърдяната от ищците вреда. Те позволяват да се установи най-много, че спорът за интелектуална собственост между Systran и Комисията е можел да повлияе върху влошаването на икономическото и счетоводното положение на Systran.
178. Така, от една страна, връзката между този спор и усложняването на търговските отношения на Systran, според думите на самия Общ съд, е „напълно правдоподоб[на]“. От друга страна, самият Общ съд подчертава, че провизията от 11,6 милиона евро за обезценяване на нематериалните активи е обоснована от три причини. Общият съд не предоставя обаче и най-малко уточнение относно частта от произтичащата от провизията вреда, която счита за причинена от конфликта между Systran и Комисията и която обосновава извършената от него приблизителна оценка на понесената имуществена вреда.
179. Следва да се добави, че макар по принцип, и както бе припомнено по-горе, в рамките на производство по обжалване Съдът да не може да постави под въпрос избрания от Общия съд подход да оцени вредата приблизително, изборът на този подход не може да освободи Общия съд от задължението да следи строго за наличието на третото условие за ангажиране на извъндоговорната отговорност на Съюза, каквото представлява наличието на пряка и непосредствена причинно-следствена връзка между твърдяното нарушение и претендираната вреда.
180. Следователно първото оплакване, изложено от Комисията в рамките на първата част от седмото основание и изведено от грешка в правната квалификация на причинно-следствената връзка, трябва да се уважи.
181. За сметка на това второто оплакване, изложено от Комисията в рамките на първата част от седмото основание и изведено от липса на мотиви на обжалваното съдебно решение относно причинно-следствената връзка между нейното поведение и твърдяната от ищците неимуществена вреда, предвид изложения по-горе анализ на посочената вреда, трябва да бъде отхвърлено.
4. По определянето на размера на вредите (осмо основание)
182. С оглед на извода, до който достигнах по-горе след разглеждането на седмото основание относно условието, свързано с причинно-следствената връзка, ще разглеждам осмото основание, с което се оспорва оценката на посочените вреди, само при условията на евентуалност.
а) Резюме на доводите на Комисията
183. Комисията счита, че Общият съд допуснал грешка при прилагане на правото, като се основал на цената на фиктивен лиценз за адаптиране, за да оцени понесената от Systran вреда в периода 2004—2010 г. По-конкретно Общият съд допуснал явна грешка в преценката и изопачил фактите, като взел предвид този период, въпреки че извършените от Gosselies дейности продължили три години — от 2004 г. до 2006 г. — обстоятелство, което Общият съд установил в точка 313 от обжалваното съдебно решение. Следователно обжалваното съдебно решение също така било противоречиво и опорочено от липса на мотиви. Освен това в пълно противоречие с доказателствата по делото Общият съд установил, че лицензът за промяна на изходния код бил необичаен, доколкото не бил част от традиционния икономически модел на издателите на софтуер, при положение че различните договори, сключени с дружествата от групата Systran след 1975 г., предвиждали, че Комисията има право да извършва или да възлага дейности по адаптиране или развитие на софтуера „EC-Systran“.
184. Оценката от страна на Общия съд на „допълнителния“ размер от пет милиона евро се основавала и на явно противоречие между направените фактически констатации и използвания метод за изчисление. Всъщност в точка 321 от обжалваното съдебно решение Общият съд приел, че на дейността и развитието на Systran ежегодно от 2004 г. насам са нанасяни вреди, чийто размер следва да бъде определен приблизително на 650 000 EUR, а вече бил отбелязал, че новината за разкриването на софтуера и свързаното с него ноу-хау от Комисията се е разпространила едва през 2005 г., като е станала публично достояние едва през 2006 г.
185. Освен наличието на каквито и да е неимуществени вреди, както беше посочено по-горе, Комисията оспорва и тяхната оценка. Тя отбелязва, че по принцип обезщетението трябвало да бъде напълно равностойно на вредата, поради което тежестта на твърдяното неправомерно поведение не можела да се вземе предвид при оценката на вредата. Следователно, като осъдил в точки 324 и 325 от обжалваното съдебно решение Общността да заплати на Systran 1 000 EUR като обезщетение за понесените от него неимуществени вреди, вземайки предвид тежестта на твърдяното неправомерно поведение на Комисията, Общият съд не се съобразил с основните принципи на правото, които са общи за държавите членки, както и с практиката на Съда.
б) Анализ
186. Най-напред трябва да се напомни, че когато установи наличието на вреда, Общият съд единствен е компетентен да прецени в границите на искането по какъв начин и до какъв размер тя следва да се поправи, с уточнението, че решението му все пак трябва да е достатъчно мотивирано и по-специално да посочва критериите, взети предвид за целите на определянето на възприетата сума(63), за да може Съдът да упражни правораздавателен контрол.
i) По имуществената вреда
187. В конкретния случай в съответствие с член 13, параграф 1, буква б) от Директива 2004/48 Общият съд определя обезщетението приблизително (точки 301—326 от обжалваното съдебно решение). В това отношение той уточнява, че прилагането на метода на отрицателните икономически последствия, предвиден в посочения член 13, параграф 1, буква б) създава значителни трудности, тъй като финансовият експерт на Комисията системно се противопоставя на всички опити за оценка на финансовия експерт на ищците (точки 303—306 от обжалваното съдебно решение).
188. По-нататък Общият съд излага детайлно критериите, въз основа на които трябва да се извърши приблизителното определяне на това обезщетение, като разграничава основна сума, състояща се от размера на лицензионните и авторските възнаграждения и хонорари, които биха били дължими, в случай че Комисията беше поискала разрешение да използва въпросните права на интелектуална собственост (точки 307—319 от обжалваното съдебно решение), допълнителна сума, необходима, за да се отчетат факторите, които предоставянето само на посочените възнаграждения не може да обезщети (точки 320—323 от обжалваното съдебно решение), и накрая, сума за обезщетяване на понесените от Systran неимуществени вреди (точки 324 и 325 от обжалваното съдебно решение).
189. Комисията критикува два фактора, отчетени от Общия съд при определяне на основната и на допълнителната сума.
190. Най-напред Комисията твърди, че Общият съд не можел да вземе като основа за приблизителното изчисляване на основната сума лиценз за промяна на изходния код на софтуера, вместо обикновен лиценз за използване на софтуер. По-конкретно Комисията критикува обосноваването на този избор с довода, че лиценз за промяна на изходния код на софтуер е необичаен, защото не е част от традиционния икономически модел на издателите на софтуер (точка 308 от обжалваното съдебно решение). Тя счита, че това твърдение противоречи на доказателствата по делото, тъй като сключените с дружествата от групата Systran договори в случая доказвали, че подобни лицензи не са необичайни.
191. Трябва обаче да се констатира, че Общият съд се е постарал да изчисли основната сума, оценявайки размера на възнагражденията за хипотетичен годишен лиценз за промяна на изходния код на софтуер, изчислен с оглед на размера на хипотетичен годишен лиценз за използване на посочения софтуер, и следователно, изхождайки от хипотезата, че предвид неговия обхват лицензът за промяна е по-скъп от обикновен лиценз за използване. Поради липса на каквито и да било цифрови данни договорите, на които се позовава Комисията, не поставят под въпрос релевантността на това разграничение, така че не може да се счита, че Общият съд е допуснал явна грешка в преценката, изхождайки от тази хипотеза.
192. По-нататък Комисията критикува периода, който Общият съд е взел предвид, за да оцени основната сума на установените имуществени вреди. Според нея, доколкото осъществените от Gosselies дейности са продължили от 2004 г. до 2006 г., Общият съд допуснал явна грешка в преценката, като приел, че размерът на лицензионните възнаграждения за хипотетичен годишен лиценз за промяна на изходния код трябва да се изчисли за периода от 2004 г. до 2010 г. (точка 318 от обжалваното съдебно решение).
193. В това отношение е достатъчно да се констатира, че изчисляването на размера на лицензионните възнаграждения за хипотетичен годишен лиценз за промяна на изходния код има за цел не да компенсира пряко вредите, произтичащи за Systran от извършените от Gosselies дейности, а да установи размера на прибилизително определената основна сума, чието плащане трябва да поправи вредите — в случай че бъдат доказани — произтичащи за Systran от факта, че Комисията си е присвоила правото да възлага без разрешение дейности, които могат да доведат до промяна на елементите, свързани с версията „Systran Unix“ на софтуера „EC-Systran Unix“. Следователно Общият съд заключава логично, макар и имплицитно(64), че такива възнаграждения се дължат ежегодно за целия период на използване на променения софтуер, т.е. от 2004 г., през която вредата се конкретизира със сключването на възложения на Gosselies спорен договор, до 2010 г., когато е обявено решението на Общия съд.
194. От друга страна, Комисията основателно твърди, че Общият съд не е мотивирал избора на периода, взет предвид за изчисляване на допълнителния размер на установената имуществена вреда.
195. Всъщност Общият съд посочва, че тази допълнителна сума е необходима, за да се отчетат другите имуществени елементи на понесените от Systran вреди от 2004 г. насам, които предоставянето само на възнагражденията за хипотетичен годишен лиценз за промяна на изходния код не би могло да поправи (точка 320 от обжалваното съдебно решение). В това отношение Общият съд уточнява, че дейността и развитието на Systran са засегнати ежегодно от 2004 г. насам, като размерът на вредата следва да бъде определен приблизително на 650 000 EUR, съответстващи на 6 % от оборота му за 2003 г. (точка 321 от обжалваното съдебно решение), и определя тази допълнителна сума, актуализирана за годините 2004—2010 г., на 5 милиона евро (точка 322 от обжалваното съдебно решение).
196. Както впрочем отбелязва Комисията, самият Общ съд е установил, че новината за конфликта между Systran и Комисията се е разпространила през 2005 г. и е станала публично достояние през 2006 г. (точка 289 от обжалваното съдебно решение). Тази констатация трябва да бъде отнесена към различните елементи на установените от Общия съд вреди в разгледаните по-горе мотиви (точки 291—300 от обжалваното съдебно решение). От това следва, че не е възможно да се определи точно във времето началото на установените от Общия съд търговски (точки 293 и 294 от обжалваното съдебно решение) и финансови затруднения (точки 296 и 297 от обжалваното съдебно решение), след като само необходимостта от създаване на счетоводната провизия е с дата 31 декември 2008 г.
197. От гореизложеното следва, че оплакването, изведено от липса на мотиви във връзка с оценката на допълнителната сума от 5 милиона евро, е основателно и следователно, че повдигнатото от Комисията осмо основание трябва да бъде уважено по този пункт.
ii) По неимуществените вреди
198. Като се отклонява от искането на Systran, в точка 325 от обжалваното съдебно решение Общият съд оценява понесените от него неимуществени вреди на символичната сума от 1 000 EUR, след като установява, че с поведението си Комисията не е зачела правата, които Systran е можело да упражнява върху продукта си, и това поведение е още по-сериозно, поради това че в качеството си на институция Комисията е в основата на различни разпоредби за хармонизиране на правото на Съюза в областта на авторското право, които не са спазени в случая (точка 324 от обжалваното съдебно решение).
199. Следователно трябва да се констатира, че при приблизителното определяне на обезщетението за вредите Общият съд самостоятелно е оценил понесените от Systran неимуществени вреди — преценка, която не подлежи на контрол от страна на Съда — като съгласно изискванията, установени в практиката на Съда(65), е взел предвид утежняващи обстоятелства, в случая факта, че Комисията е в основата на нарушените разпоредби от правото на Съюза.
200. Ето защо втората част от повдигнатото от Комисията осмо основание трябва да бъде отхвърлена.
Г – Извод при условията на евентуалност
201. Както следва от изложените съображения, считам, че в редица отношения обжалваното решение може да бъде отменено от Съда и по същество. Както преценката на Общия съд относно двете условия за ангажиране на извъндоговорната отговорност на Съюза — наличие на неправомерно поведение (първо оплакване от шестото основание) и наличие на пряка причинно-следствена връзка между констатираното неправомерно поведение и установените вреди (първо оплакване от първата част и втора част от седмото основание), така и оценката на тези вреди от Общия (осмо основание) са опорочени от грешки при прилагане на правото.
202. При тези условия предлагам на Съда, при условията на евентуалност, да отмени обжалваното съдебно решение по посочените различни съображения, макар решението да би могло да бъде отменено и по едно-единствено съображение, и като се има предвид естеството на така установените грешки при прилагане на правото, да върне делото на Общия съд, който да преразгледа най-напред наличието на твърдяното неправомерно поведение, и по-конкретно влиянието на изключенията от изключителното право на носителя на авторското право, предвидени в член 5 от Директива 91/250, след това да прецени отново наличието на пряка причинно-следствена връзка между установеното евентуално неправомерно поведение и твърдените вреди и да прецени обстоятелствата, които биха могли да доведат до евентуално прекъсване на тази причинно-следствена връзка, и накрая, да преразгледа мотивите във връзка с определянето на размера на вредите, и по-конкретно на допълнителната имуществена вреда.
VII – Заключение
203. С оглед на гореизложения анализ главното ми предложение към Съда е да постанови следното:
„1) Отменя Решение на Общия съд на Европейския съюз от 16 декември 2010 г. по дело Systran и Systran Luxembourg/Комисия (T‑19/07).
2) Обявява за недопустим иска за ангажиране на извъндоговорна отговорност, предявен от Systran SA и Systran Luxembourg SA пред Общия съд на Европейския съюз.
3) Осъжда Systran SA и Systran Luxembourg SA да заплатят съдебните разноски“.
– При условията на евентуалност предлагам на Съда да постанови следното:
„1) Отменя Решение на Общия съд на Европейския съюз от 16 декември 2010 г. по дело Systran и Systran Luxembourg/Комисия (T‑19/07).
2) Връща делото на Общия съд на Европейския съюз.
3) Не се произнася по съдебните разноски“.