Дело T‑588/08
Dole Food Company, Inc.
и Dole Germany OHG
срещу
Европейска комисия
„Конкуренция — Картели — Пазар на бананите — Решение, с което се установява нарушение на член 81 ЕО — Понятие за съгласувана практика с антиконкурентна цел — Система за обмяна на информация — Задължение за мотивиране — Право на защита — Насоки относно метода за определяне на глобите — Тежест на нарушението“
Резюме — Решение на Общия съд (oсми състав) от 14 март 2013 г.
1. Съдебно производство — Представяне на доказателствата — Срок — Късно представяне на доказателствата — Условия
(член 256 ДФЕС; член 48, параграф 1 от Процедурния правилник на Общия съд
2. Картели — Съгласувана практика — Понятие — Координация и сътрудничество, несъвместими със задължението на всяко предприятие да определя независимо своето пазарно поведение — Обмяна на информация между конкуренти — Презумпция — Условия
(член 81, параграф 1 EО)
3. Картели — Съгласувана практика — Понятие — Антиконкурентна цел — Критерии за преценка — Липса на пряка връзка между съгласуваната практика и потребителските цени — Ирелевантност
(член 81, параграф 1 EО)
4. Картели — Съгласувана практика — Нарушаване на конкуренцията — Критерии за преценка — Антиконкурентна цел — Достатъчна констатация — Липса на антиконкурентни последици за пазара — Ирелевантност — Разграничение между нарушенията с оглед на целта и с оглед на резултата — Намерение на страните по споразумение да ограничат конкуренцията — Критерий, който не е необходим — Взимане предвид на такова намерение от Комисията или от съда на Съюза — Допустимост
(член 81, параграф 1 EО)
5. Конкуренция — Административно производство — Решение на Комисията за установяване на нарушение — Доказване на нарушението и на неговата продължителност в тежест на Комисията — Доказателствена стойност на доброволните изявления, направени от главните участници в картел, за да се ползват от прилагането на Известието относно сътрудничеството
(член 2 от Регламент № 1/2003 на Съвета; Известие 2002/C 45/03 на Комисията)
6. Актове на институциите — Мотивиране — Задължение — Обхват — Решение за прилагане на правилата на конкуренция — Задължение за обсъждане на всички фактически и правни въпроси, повдигнати в хода на административното производство — Липса — Посочване на критериите за преценка, които са дали възможност на Комисията да определи тежестта и продължителността на нарушението — Достатъчно поясняване — Последващо представяне на по-точна информация — Липса на последици
(членове 81 EО, 82 EО и 253 EО)
7. Картели — Съгласувана практика — Понятие — Обмяна на информация между конкуренти — Нарушаване на конкуренцията — Преценка от гледна точка на характера на нарушението — Обсъждане между конкуренти на факторите, определящи за цените, и на развитието на цените преди определянето на референтните им цени — Нарушение с оглед на целта
(член 81, параграф 1 EО)
8. Конкуренция — Административно производство — Изложение на възраженията — Необходимо съдържание — Решение на Комисията за установяване на нарушение — Решение, различно от изложението на възражения — Нарушение на правото на защита — Условие — Доказване от предприятието, подведено под отговорност за нови нарушения
(член 27, параграф 1 от Регламент № 1/2003 на Съвета)
9. Картели — Съгласувана практика — Понятие — Обмяна на информация между конкуренти — Нарушаване на конкуренцията — Преценка с оглед на нормалните условия на съответния пазар — Пазар, регламентиран със специална правна уредба и организиран на седмични цикли — Критерии за преценка
(член 81, параграф 1 EО)
10. Картели — Съгласувана практика — Понятие — Обмяна на информация между конкуренти — Нарушаване на конкуренцията — Преценка с оглед на графика и честотата на контактите — Обстоятелства, присъщи на пазара и на целта на съгласуването — Критерии за преценка — Необходимост от причинно-следствена връзка между съгласуването и пазарното поведение на предприятията — Презумпция за наличие на такава връзка
(член 81, параграф 1 EО)
11. Съдебно производство — Жалба — Изисквания за форма — Кратко изложение на изтъкнатите правни основания — Аналогични изисквания, когато става дума за оплаквания, посочени във връзка с дадено основание — Оплаквания, които не са изложени в жалбата — Общо препращане към други приложени към жалбата документи — Недопустимост
(член 256 ДФЕС; член 21 от Статута на Съда; член 44, параграф 1, буква в) от Процедурния правилник на Общия съд)
12. Конкуренция — Глоби — Размер — Определяне — Критерии — Свобода на преценка на Комисията — Предишна практика при вземане на решения — Указателен характер
(член 23, параграф 2 от Регламент № 1/2003 на Съвета)
13. Конкуренция — Глоби — Размер — Определяне — Критерии — Финансово състояние на съответното предприятие — Отчитане — Липса на задължение
(член 23, параграф 2 от Регламент № 1/2003 на Съвета)
1. Вж. текста на решението.
(вж. точки 40—42)
2. Вж. текста на решението.
(вж. точки 55—57, 60—62, 427 и 541)
3. В областта на конкуренцията, когато става въпрос за възможността съгласувана практика да се разглежда като практика с антиконкурентна цел, дори последната да няма пряка връзка с потребителските цени, текстът на член 81, параграф 1 ЕО не позволява за забранени да се считат само съгласуваните практики, които имат непосредствено действие върху плащаната от крайните потребители цена. Напротив, от посочения член 81, параграф 1, буква а) ЕО следва, че съгласуваните практики могат да имат антиконкурентна цел, ако пряко или косвено определят покупни или продажни цени или други условия на търговията.
Подобно на другите норми от Договора относно конкуренцията, член 81 ЕО цели да защити не само непосредствените интереси на конкурентите или на потребителите, но и структурата на пазара и по този начин самата конкуренция. По-конкретно, фактът, че съгласувана практика няма непосредствени последици върху равнището на цените, не е пречка да се установи, че тя е ограничила конкуренцията между съответните предприятия. Поради това установяването на наличието на антиконкурентна цел на съгласувана практика не следва да се поставя в зависимост от наличието на пряка връзка между нея и цената за потребители
(вж. точки 64, 65 и 546)
4. Вж. текста на решението.
(вж. точки 68—70, 412, 413, 543 и 544)
5. Фактът, че някой иска да се ползва от прилагането на Известието от 2002 г. относно освобождаването от глоби и намаляване на техния размер по делата за картели, за да бъде намален размерът на глобата му, не означава непременно, че той е мотивиран да представи изопачени доказателства относно другите участници в разглеждания картел. Наистина, всеки опит да се подведе Комисията може да постави под съмнение искреното и пълно сътрудничество от страна на заявителя и по такъв начин да застраши възможността му да се възползва в пълна степен от Известието относно сътрудничеството.
Констатацията, че нарушението, установено в крайна сметка в обжалваното решение, не отговаря по всички пунктове на съдържащите се в заявлението за освобождаване от глоба обяснения относно предмета на антиконкурентното поведение, неговата продължителност и броя на участващите и санкционирани предприятия, не може да бъде доказателство, че не следва да се вярва на автора на споменатото заявление и на неговите изявления, на които се основават отчасти изводите на Комисията относно съществуването на нарушение на член 81 ЕО.
(вж. точки 91 и 100)
6. Вж. текста на решението.
(вж. точки 125, 126, 133, 264 и 647)
7. В областта на конкуренцията е необходимо да се направи разграничение между, от една страна, конкурентите, които самостоятелно събират данни или обсъждат бъдещите цени с клиенти или трети лица, и от друга страна, конкурентите, които, преди да определят референтните си цени, обсъждат с други конкуренти факторите, определящи за цените, и развитието на цените. Ако поведението на първите не предизвиква никакви трудности от гледна точка на действието на свободната и ненарушена конкуренция, не може да се каже същото за втория вид поведение, което противоречи на изискването всеки стопански оператор да определя самостоятелно политиката, която смята да води в общия пазар, тъй като това изискване за самостоятелност решително се противопоставя на каквото и да е осъществяване на преки или косвени контакти между такива оператори, чиято цел или резултат е или да повлияят на поведението на пазара на настоящ или потенциален конкурент, или да разкрият на такъв конкурент поведението, което самите те са решили или смятат да имат на пазара.
Дори да е възможно някои от обменените данни да се получат от други източници, установяването на такава система на обмяна позволява на заинтересованите предприятия да бъдат запознати с тази информация по по-прост, бърз и пряк начин и да ѝ направят обща актуализирана преценка, като по този начин създават климат на взаимна сигурност относно техните бъдещи ценови политики.
Чрез контактите, предхождащи определянето на цените, заинтересованите предприятия могат да разкрият линията на поведение, която смятат да следват, или поне всеки от участниците може да прецени бъдещото поведение на конкурентите и да предприеме изпреварващи действия във връзка с линията на поведение, която те смятат да следват при определянето на референтните цени. Следователно тези контакти могат да намалят несигурността относно бъдещите решения на конкурентите във връзка с референтните цени, като по този начин предприятията съгласуват определянето на тези цени и предназначеното за пазара послание, вместо да решават напълно независимо въпросите на ценовата си политика.
Не е необходимо обмяната на информация да бъде основа на по-мащабен картел или част от него, за да може да бъде инкриминирана. Тя може да се анализира самостоятелно като съгласувана практика с антиконкурентна цел, ако тази цел се състои в пряко или дори „непряко“ определяне на покупните или продажните цени или на други условия по сделката, както е предвидено в член 81, параграф 1, буква a) ЕО. Контактите, предхождащи определянето на цените, чиято цел е съгласуването на референтните цени, са свързани именно с определянето на цените. Те водят до съгласувана практика с цел ограничаване на конкуренцията по смисъла на член 81 ЕО.
(вж. точки 291, 292, 402, 403, 414, 584, 585, 653 и 654)
8. Вж. текста на решението.
(вж. точки 335, 588 и 589)
9. Обмяната на информация между конкуренти може да противоречи на правилата на конкуренцията, когато намалява или премахват степента на несигурност относно функционирането на съответния пазар с произтичащо като последица от това ограничаване на конкуренцията между предприятията. Тези правила не допускат никакво осъществяване на контакти между стопанските субекти, когато тези контакти имат за цел или за резултат да доведат до условия на конкуренция, които не отговарят на нормалните условия на съответния пазар, с оглед на естеството на продуктите или на предоставяните престации, големината и броя на предприятията и обема на този пазар.
Ако предлагането на даден пазар е силно концентрирано, обмяната на някои сведения може именно в зависимост от вида на обменената информация да бъде от такова естество, че да позволи на предприятията да узнаят позицията и търговската стратегия на техните конкуренти на пазара, като по този начин изкриви съперничеството на пазара и увеличи вероятността за тайно съглашение, дори да го улесни. Обратно, ако предлагането е разпокъсано, разпространението и обмяната на информация между конкуренти могат да бъдат неутрални, дори да имат положителен ефект за конкурентния характер на пазара. Система на обмяна на информация може да бъде нарушение на правилата на конкуренция дори когато съответният пазар не е олигополистичен силно концентриран пазар.
Редовно и близко по време общо събиране на информация, което води до изкуствено увеличаване на прозрачността на пазара, на който конкуренцията вече е по-слаба поради специалната правна уредба и предварителната обмяна на информация, по-конкретно на организиран на седмични цикли пазар, представлява нарушение на правилата на конкуренция.
(вж. точки 339—341, 405 и 545)
10. В областта на конкуренцията, когато става въпрос за условията, при които с оглед на броя и редовността на контактите между конкурентите може да се приеме, че е налице неправомерно съгласуване, честотата, интервалите и начинът, по който конкурентите осъществяват контакт помежду си, за да постигнат съгласуване на поведението си на пазара, зависят както от целта на съгласуването, така и от присъщите на пазара обстоятелства. Ако съответните предприятия създадат картел със сложна система на съгласуване по отношение на голям брой аспекти на поведението им на пазара, те фактически може да имат нужда от редовни контакти през продължителен период. За сметка на това, ако съгласуването е точно определено и се отнася до единичен случай на хармонизиране на поведението на пазара по отношение на изолиран аспект на конкуренцията, един-единствен случай на установяване на контакт може да е достатъчен, за да се постигне антиконкурентната крайна цел, преследвана от съответните предприятия.
Важен е не толкова броят срещи между съответните предприятия, колкото въпросът дали осъщественият/осъществените контакт(и) е/са им дал(и) възможност да вземат предвид обменените с техните конкуренти сведения, за да определят поведението си на разглеждания пазар и съзнателно да заменят рисковете на конкуренцията с практическо сътрудничество помежду си. След като може да се установи, че тези предприятия са постигнали съгласуване и са продължили да развиват дейност на този пазар, обосновано е от тях да се изисква да докажат, че това съгласуване не е оказало влияние върху поведението им на посочения пазар.
Наличието през съответния период на един-единствен, предхождащ определянето на цените, контакт между конкурентите не е достатъчно, за да може да се установи наличие на тайно съгласувано поведение. Не е възможно обаче обратното — да се изисква от Комисията да докаже, че през целия период на нарушението е имало ежеседмични контакти, предхождащи определянето на цените. За установяването на поведение, характеризиращо се с тайно съглашение, е достатъчно да се докаже съществуването на известен брой достатъчно последователни случаи на обмяна на информация, което позволява да се установи система на разпространение на информация.
(вж. точки 368, 369, 373 и 400)
11. Вж. текста на решението.
(вж. точки 461—464)
12. Вж. текста на решението.
(вж. точки 660 и 662)
13. Вж. текста на решението.
(вж. точка 673)