РЕШЕНИЕ НА ПЪРВОИНСТАНЦИОННИЯ СЪД (осми разширен състав)
11 юни 2009 година(*)
„Държавни помощи — Схема за помощи, предоставяни от италианските власти на някои предприятия за обществени услуги под формата на освобождаване от данъци и на заеми с преференциална лихва — Решение за обявяване на помощите за несъвместими с общия пазар — Жалба за отмяна — Лично засягане — Допустимост — Член 87, параграф 3, буква в) EО — Член 86, параграф 2 EО“
По дело T‑189/03
ASM Brescia SpA, установено в Brescia (Италия), за което се явяват адв. F. Capelli, адв F. Vitale и адв M. Valcada, avocats,
жалбоподател,
срещу
Комисия на Европейските общности, за която се явява г‑н V. Di Bucci, в качеството на представител,
ответник,
с предмет искане за отмяна на членове 2 и 3 от Решение № 2003/193/ЕО на Комисията от 5 юни 2002 година относно държавна помощ чрез освобождаване от данъци и заеми при преференциални условия, предоставена от Италия на предприятия за обществени услуги, чийто акционерен състав е с мажоритарно публично участие (OВ L 77, 2003 г., стp. 21)
ПЪРВОИНСТАНЦИОННИЯТ СЪД НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ (осми разширен състав),
състоящ се от: г‑жа М. E. Martins Ribeiro, председател, г‑н D. Šváby, г‑н S. Papasavvas, г‑н N. Wahl (докладчик) и г‑н A. Dittrich, съдии,
секретар: г‑н J. Palacio González, главен администратор,
предвид изложеното в писмената фаза на производството и в съдебното заседание от 16 април 2008 г.,
постанови настоящото
Решение
Обстоятелства, предхождащи спора
1 Жалбоподателят ASM Brescia SpA е капиталово дружество с акционерен състав с мажоритарно публично участие, създадено през 1998 г. след преобразуването на специално предприятие със същото име, основано през 1908 г. Община Brescia (Италия) притежава 99 % от жалбоподателя, който развива дейност в секторите на производството, доставянето и продажбата на електроенергия, природен газ и топлинна енергия. То развива дейност също в секторите на каптирането, пречистването и доставянето на питейна вода, както и в този на пречистването на отпадните води. Наред с това то развива дейност в сектора на третирането на отпадъци, по-конкретно като осигурява събирането и извозването на отпадъците. На последно място, то предоставя услуги от сферата на градския обществен транспорт и управлява принадлежащите към него инфраструктури и средства. То осъществява тези дейности в община Brescia и съответните съседни общини.
По националната правна уредба
2 Legge № 142 ordinamento delle autonomie locali (Закон № 142 относно организацията на местното самоуправление от 8 юни 1990 г., GURI, бр. 135 от 12 юни 1990 г., наричан по-нататък „Закон № 142/90“) въвежда в Италия реформа на законовите организационни средства, предоставени на общините за управлението на обществените услуги, по-конкретно в секторите на доставянето на вода, газ, електроенергия и на транспорта. Член 22 от посочения закон в редакцията след изменението му предвижда възможност за общините да създават дружества с различни правно-организационни форми, за да предоставят обществени услуги. Една от тях е учредяването на търговски дружества или на дружества с ограничена отговорност с акционерен състав с мажоритарно публично участие (наричани по-нататък „дружества по Закон № 142/90“).
3 В този контекст по силата на член 9bis от legge № 488 di conversione in legge, con modificazioni, del decreto-legge 1°luglio 1986, № 318, recante provvedimenti urgenti per la finanza locale (Закон № 488 за преобразуване в закон с изменения на Декрет-закон № 318 от 1 юли 1986 г. за въвеждане на спешни мерки в полза на местните финанси от 9 август 1986 г., GURI, бр. 190 от 18 август 1986 г.) между 1994 г. и 1998 г. на дружествата по Закон № 142/90, доставчици на обществени услуги, са предоставени заеми от Cassa Depositi e Prestiti (наричана по-нататък „CDDPP“) при специален лихвен процент (наричани по-нататък „заеми от CDDPP“).
4 Освен това по силата на разпоредбите на член 3, параграфи 69 и 70 от legge № 549 (su) misure di razionalizzazione della finanza pubblica (Закон № 549 относно мерките за рационализиране на публичните финанси от 28 декември 1995 г., обикновена притурка към GURI, бр. 302 от 29 декември 1995 г., наричан по-нататък „Закон № 549/95“) във връзка с decreto-legge № 331 (su) armonizzazione delle disposizioni in materia di imposte sugli oli minerali, sull’alcole, sulle bevande alcoliche, sui tabacchi lavorati e in materia di IVA con quelle recate da direttive CEE e modificazioni conseguenti a detta armonizzazione, nonché disposizioni concernenti la disciplina dei centri autorizzati di assistenza fiscale, le procedure dei rimborsi di imposta, l’esclusione dall’ILOR dei redditi di impresa fino all’ammontare corrispondente al contributo diretto lavorativo, l’istituzione per il 1993 di un’imposta erariale straordinaria su taluni beni ed altre disposizioni tributarie (Декрет-закон № 331 относно хармонизиране на данъчните разпоредби в различни области от 30 август 1993 г., GURI, бр. 203 от 30 август 1993 г., наричан по-нататък „Декрет-закон № 331/93“) са въведени следните мерки в полза на дружествата по Закон № 142/90:
– освобождаване от всякакви данъци, с които се облагат прехвърлянията на активи, осъществени при преобразуването на специални предприятия и на контролирани от общината предприятия в дружества по Закон № 142/90 (наричано по-нататък „освобождаване от данъци върху прехвърлянията“),
– пълно освобождаване от корпоративен данък, а именно от данък върху печалбата на юридическите лица и от местен данък върху доходите в продължение на три години и най-късно до данъчната 1999 година (наричано по-нататък „тригодишно освобождаване от корпоративен данък“).
Административно производство
5 След направено оплакване относно посочените мерки с писма от 12 май, 16 юни и 21 ноември 1997 г. Комисията иска сведения по този въпрос от италианските власти.
6 С писмо от 17 декември 1997 г. италианските власти предоставят част от исканите сведения. Впрочем по искане на италианските власти на 19 януари 1998 г. е проведена среща.
7 С писмо от 17 май 1999 г. Комисията уведомява италианските власти за решението си да открие предвидената в член 88, параграф 2 ЕО процедура. Това решение е публикувано в Официален вестник на Европейските общности (ОВ С 220, стр. 14).
8 След като получава становищата на третите заинтересовани лица и на италианските власти, Комисията на няколко пъти иска допълнителни сведения от последните. Провеждат се също и срещи между, от една страна, Комисията и, от друга страна, италианските власти, както и встъпилите трети заинтересовани лица.
9 Някои дружества по Закон № 142/90 като ACEA SpA, AEM SpA и Azienda Mediterranea Gas e Acqua SpA (AMGA), които впрочем са подали жалба за отмяна на решението, предмет на настоящото дело (съответно дело Т‑297/02, дело T‑301/02 и дело T‑300/02), изтъкват по-специално, че въпросните три вида мерки не представляват държавна помощ.
10 По същество италианските власти и Confederazione Nazionale dei Servizi (Confservizi), конфедерация, обединяваща именно дружества по Закон № 142/90 и специални общински предприятия в Италия, се присъединяват към това становище.
11 Обратно, Bundesverband der deutschen Industrie eV (BDI), германско сдружение на производствени предприятия и на доставчици на свързани с промишлеността услуги счита, че въпросните мерки биха могли да предизвикат нарушения на конкуренцията не само в Италия, но и в Германия.
12 Също и Gas-it, италианско сдружение на частните оператори от сектора на доставянето на газ, заявява, че въпросните мерки, и особено тригодишното освобождаване от корпоративен данък, представляват държавна помощ.
13 На 5 юни 2002 г. Комисията приема Решение 2003/193/ЕО относно държавна помощ чрез освобождаване от данъци и заеми при преференциални условия, предоставени от Италия на дружествата по Закон № 142/90 (OВ L 77, 2003 г., стp. 21, наричано по-нататък „обжалваното решение“).
Обжалваното решение
14 На първо място, Комисията подчертава, че нейното изследване се отнася само до общите схеми за помощи, въведени със спорните мерки, а не до индивидуалните помощи, предоставени на различни предприятия, така че нейното изследване в обжалваното решение е общо и абстрактно. Във връзка с това тя заявява, че Италианската република „не е предоставила индивидуални данъчни облекчения и [не я] е уведомила […] за нито един случай на индивидуална помощ, предавайки ѝ всички необходими за нейната преценка сведения“. Комисията посочва, че поради това тя смята, че е длъжна да пристъпи към общо и абстрактно изследване на спорните схеми, както от гледна точка на тяхната квалификация, така и от гледна точка на тяхната съвместимост с общия пазар (съображения 42—45 от обжалваното решение).
15 Според Комисията заемите на CDDPP и тригодишното освобождаване от корпоративен данък (наричани по-нататък заедно „спорните мерки“) са държавни помощи. Действително предоставянето с ресурси на държавата на такива предимства на дружествата по Закон № 142/90 има за резултат засилване на конкурентното им положение спрямо всички други предприятия, желаещи да предоставят същите услуги (съображения 48—75 от обжалваното решение). Спорните мерки са несъвместими с общия пазар, при положение че не отговарят нито на условията на член 87, параграфи 2 и 3 ЕО, нито на условията на член 86, параграф 2 ЕО и освен това нарушават член 43 ЕО (съображения 94—122 от обжалваното решение).
16 Напротив, според Комисията освобождаването от данъци върху прехвърлянията на представлява държавна помощ по смисъла на член 87, параграф 1 ЕО, като се има предвид, че тези данъци се дължат при учредяването на нова икономическа структура или при прехвърлянето на активи между различни икономически структури. По същество обаче контролираните от общината предприятия, от една страна, и дружествата по Закон № 142/90, от друга страна, са проява на една и съща икономическа структура. При това положение освобождаването от посочените такси в тяхна полза е оправдано от естеството или организацията на системата (съображения 76—81 от обжалваното решение).
17 Разпоредителната част на обжалваното решение има следното съдържание:
„Член 1
Освобождаването от данъци върху прехвърлянията […] не представлява помощ по смисъла на член 87, параграф 1 [ЕО].
Член 2
Тригодишното освобождаване от корпоративен данък […] и произтичащите от заемите [на CDDPP …] предимства представляват държавни помощи по смисъла на член 87, параграф 1, [ЕО].
Тези помощи не са съвместими с общия пазар.
Член 3
Италия следва да вземе всички необходими мерки, за да изиска от получателя възстановяването на описаната в член 2 помощ, която му е била предоставена неправомерно.
Възстановяването на помощта следва да стане незабавно в съответствие с националните процедури, доколкото те позволяват ефективното и незабавно изпълнение на [обжалваното] решение.
Подлежащата на възстановяване помощ включва лихвата, считано от датата, на която получателят е получил неправомерната помощ, до датата на нейното реално възстановяване. Тази лихва следва да се изчисли въз основа на референтния лихвен процент, приложим при изчисляване на еквивалентната субсидия на помощите с регионална насоченост.
[…]“
Производство и искания на страните
18 С жалба, подадена в секретариата на Първоинстанционния съд на 2 юни 2003 г., жалбоподателят сезира Първоинстанционния съд.
19 С подадена в секретариата на Първоинстанционния съд на 5 август 2003 г. отделна молба на основание член 114, параграф 1 от Процедурния правилник на Първоинстанционния съд Комисията прави възражение за недопустимост.
20 Жалбоподателят представя становището си по възражението за недопустимост на 9 октомври 2003 г.
21 На 8 август 2002 г. Италианската република също подава до Съда жалба за отмяна срещу обжалваното решение (дело С‑290/02). Съдът установява, че тази жалба и жалбите по дела Т‑292/02, T‑297/02, T‑300/02, T‑301/02 и T‑309/02 имат еднакъв предмет, а именно отмяната на обжалваното решение, и са свързани, тай като правните основания, представени по всяко от тези дела, се припокриват в голяма степен. С Определение от 10 юни 2003 г. Съдът спира производството по дело С‑290/02 в съответствие с член 54, трета алинея от своя Статут до постановяването на решение от Първоинстанционния съд, което да сложи край на производството по дела Т‑292/02, T‑297/02, T‑300/02, T‑301/02 и T‑309/02.
22 С Определение от 8 юни 2004 г. Съдът решава да препрати дело С‑290/02 на Първоинстанционния съд, който е станал компетентен да се произнася по жалбите, подавани от държавите членки срещу Комисията, в съответствие с разпоредбите на член 2 от Решение № 2004/407/ЕО, Eвратом на Съвета от 26 април 2004 година за изменение на членове 51 и 54 от Протокола относно Статута на Съда на Европейските общности (OВ L 132, стp. 5; Специално издание на български език, 2007 г., глава 1, том 5, стр. 30). Това дело е заведено в секретариата на Първоинстанционния съд под номер Т‑222/04.
23 С Определение от 5 август 2004 г. Първоинстанционният съд решава да присъедини направеното от Комисията възражение за недопустимост към производството по същество.
24 Въз основа на доклад на съдията докладчик Първоинстанционният съд (осми разширен състав) решава да открие устната фаза на производството и в рамките на процесуално-организационните действия, предвидени в член 64 от Процедурния правилник, писмено задава на страните въпроси, на които те отговарят в определения им срок.
25 С Определение на председателя на осми разширен състав на Първоинстанционния съд от 13 март 2008 г. дела Т‑292/02, T‑297/02, T‑300/02, T‑301/02, T‑309/02, Т‑189/03 и Т‑222/04 са съединени за нуждите на устната фаза на производството в съответствие с член 50 от Процедурния правилник.
26 Устните състезания и отговорите на страните на поставените от Първоинстанционния съд въпроси са изслушани в съдебното заседание, проведено на 16 април 2008 г.
27 Жалбоподателят моли Първоинстанционния съд:
– да приеме жалбата за допустима,
– да отмени член 2 от обжалваното решение и при условията на евентуалност да отмени член 3 от обжалваното решение относно тригодишното освобождаване от корпоративен данък,
– да осъди Комисията да заплати съдебните разноски.
28 Комисията моли Първоинстанционния съд:
– да отхвърли жалбата като недопустима,
– при условията на евентуалност да отхвърли жалбата като неоснователна,
– да осъди жалбоподателя да заплати съдебните разноски.
По допустимостта
Доводи на страните
29 Комисията оспорва процесуалната легитимация на жалбоподателя. Всъщност последният не бил лично засегнат от обжалваното решение по смисъла на член 230, четвърта алинея ЕО.
30 Комисията изтъква по същество, че обжалваното решение трябва да се определи като акт с общо приложение, доколкото то се отнася до схема за помощи и следователно до неопределен и неопределяем брой предприятия, определени в зависимост от общ критерий като принадлежността към определена категория предприятия. Според нея общото приложение, а следователно и нормативният характер на даден акт не се поставят под съмнение от възможността да се определи с по-голяма или по-малка точност колко са или дори кои са правните субекти, по отношение на които той се прилага в даден момент, стига да е безспорно, че това прилагане се извършва на основание на обективно правно или фактическо положение, определено в акта във връзка с целта му.
31 Според Комисията, за да може частноправен субект да бъде засегнат лично от акт с общо приложение, този акт трябва да накърнява неговите конкретни права или институцията, издала акта, трябва да бъде длъжна да вземе предвид последиците от него за положението на този частноправен субект. Комисията обаче смята, че в случая това не е така. Действително обжалваното решение имало отражение върху положението на всички предприятия, които се ползвали от спорната мярка. Следователно нямало нарушаване на конкретни права на някои предприятия, които биха могли да се различават от всяко друго предприятие, ползващо се спорната мярка. Освен това при приемането на обжалваното решение Комисията нито е била длъжна, нито е могла да вземе предвид последиците от решението си за положението на конкретно предприятие. Нито декларацията за несъвместимост, нито разпореждането за възстановяване, съдържащи се в обжалваното решение, се отнасяли до положението на индивидуални получатели.
32 Според Комисията нейният анализ се потвърждава от съществуващата съдебна практика в областта на държавните помощи, според която качеството на получател по схема за помощи, обявена за несъвместима с общия пазар, не било достатъчно за доказване на личното засягане по смисъла на член 230, четвърта алинея ЕО.
33 По-нови дела не променяли установената съдебна практика. Според Комисията разрешението, възприето в Решение на Съда от 19 октомври 2000 г. по дело Италия и Sardegna Lines/Комисия (C‑15/98 и C‑105/99, Recueil, стp. I‑8855, наричано по-нататък „Решение по дело Sardegna Lines“), не може да се прилага по отношение на всички жалби, подадени от получателите по схема за държавна помощ, обявена за неправомерна и несъвместима и чието възстановяване било разпоредено. Този извод се налагал особено когато, както в конкретния случай, спорната схема за помощи е била разгледана абстрактно. Впрочем в случая, по който било постановено посоченото по-горе Решение по дело Sardegna Lines, жалбоподателят всъщност се ползвал от индивидуална помощ, тъй като ставало въпрос за предимство, предоставено по силата на акт, приет въз основа на регионален закон, характеризиращ се с предоставянето на широки дискреционни правомощия. Освен това тази ситуация била подложена на внимателно изследване по време на официалната процедура по разследване.
34 Фактите в настоящия случай се различавали също от далите повод за Решение на Съда от 29 април 2004 г. по дело Италия/Комисия (С‑298/00 Р, Recueil, стр. І‑4087, наричано по-нататък „Решение по дело Alzetta“), доколкото в случая Комисията не познавала нито точния брой, нито самоличността на получателите на спорните помощи, не разполагала с всички значими сведения и не знаела какъв е размерът на предоставената помощ във всеки от случаите. Освен това в настоящия случай тригодишното освобождаване от корпоративен данък се прилагало автоматично, докато помощите, предмет на разглеждане в Решението по дело Alzetta, посочено по-горе, били отпуснати чрез последващ акт.
35 Обратно на твърденията на жалбоподателя, от гледна точка на изследването на допустимостта било важно не познаването на идентичността на дадено предприятие, а фактът, че вниманието на Комисията е било насочено към особености на конкретния случай, годни да обосноват индивидуално изследване. В обжалваното решение обаче Комисията посочила, че не са ѝ били предоставени никакви данни, доказващи, че по отношение на жалбоподателя спорната мярка не представлява помощ или представлява съществуваща или съвместима с общия пазар помощ.
36 Във всеки случай нито фактът, че е участвал в официалната процедура, предвидена в член 88, параграф 2 ЕО, нито разпореждането за възстановяване, съдържащо се в обжалваното решение, са достатъчни според Комисията да индивидуализират жалбоподателя. Всъщност, като се има предвид, че жалбите, подадени от евентуалните получатели по схема за помощи, за която е изпратено уведомление, не са допустими по смисъла на член 230 ЕО, би трябвало същото да се отнася и за тези, подадени от получателите по схема за помощи, за която не е било изпратено уведомление.
37 Накрая, в настоящия случай, обявяването за недопустима на жалбата, подадена от жалбоподателя, не нарушавало принципа на ефективна съдебна защита, тъй като предвидените в членове 241 ЕО и 234 ЕО способи за обжалване били достатъчни (Решение на Съда от 25 юли 2002 г. по дело Unión de Pequeños Agricultores/Съвет, C‑50/00 P, Recueil, стp. I‑6677).
38 Жалбоподателят смята, че е лично и пряко засегнат от обжалваното решение, тъй като той е дружество по Закон № 142/90, следователно предприятие, за което се отнася оспорваната в обжалваното решение схема за помощи, което се е ползвало от тригодишното освобождаване от корпоративен данък, чието възстановяване е разпоредено.
Съображения на Първоинстанционния съд
39 Съгласно член 230, четвърта алинея ЕО дадено физическо или юридическо лице може да обжалва решение, адресирано до друго лице, само ако посоченото решение го засяга пряко и лично.
40 Според постоянната съдебна практика физическо или юридическо лице, което не е адресат на дадено решение, може да твърди, че е лично засегнато от това решение, само ако то го засяга поради някои присъщи на него качества или поради фактическо положение, което го разграничава от всички останали лица и така го индивидуализира по същия начин като адресат (Решение на Съда от 15 юли 1963 г. по дело Plaumann/Комисия, 25/62, Recueil, стp. 197, 223, и Решение на Съда от 2 април 1998 г. по дело Greenpeace Council и др./Комисия, C‑321/95 P, Recueil, стp. I‑1651, точки 7 и 28).
41 В този смисъл Съдът е постановил, че по принцип не е допустима жалба за отмяна, подадена от предприятие срещу решение на Комисията, с което се забранява схема за помощи в даден сектор, ако то е засегнато от решението само поради принадлежността си към въпросния сектор и качеството си на потенциален получател по тази схема за помощи. Действително по отношение на предприятието жалбоподател такова решение представлява обща мярка, която се прилага в обективно определени случаи и поражда правни последици спрямо категория лица, предвидени общо и абстрактно (вж. Решение на Съда от 2 февруари 1988 г. по дело по дело Van der Kooy и др./Комисия, 67/85, 68/85 и 70/85, Recueil, стp. 219, точка 15 и Решение по дело Alzetta, точка 34 по-горе, точка 37 и цитираната съдебна практика).
42 В точки 34 и 35 от Решение по дело Sardegna Lines, точка 33 по-горе, Съдът обаче е постановил също, че щом като предприятието Sardegna Lines не е засегнато от решението, предмет на това дело, само като предприятие в сектора на корабоплаването в Сардиния, потенциален получател по схемата за помощи на сардинските собственици на кораби, но и като действителен получател на индивидуална помощ, предоставена в рамките на тази схема и чието възстановяване е разпоредено от Комисията, то е лично засегнато от решението и жалбата му срещу него е допустима (вж. също в този смисъл Решение по дело Alzetta, точка 34 по-горе, точка 39).
43 При това положение е необходимо да се провери дали жалбоподателят има качеството на действителен получател на индивидуална помощ, предоставена в рамките на схема за помощи в даден сектор, чието възстановяването е разпоредено от Комисията (вж. в този смисъл Решение на Първоинстанционния съд от 20 септември 2007 г. по дело Salvat père & fils и др./Комисия, T‑136/05, Сборник, стp. II‑4063, точка 70).
44 В това отношение е уместно да се отбележи на първо място, че от отговора на жалбоподателя на писмените въпроси, поставени от Първоинстанционния съд във връзка с това, се установява, че той наистина е реален получател на помощ, предоставена в рамките на спорната схема за помощи. Наистина жалбоподателят твърди, че през разглеждания период се е ползвал от тригодишното освобождаване от корпоративен данък. Това твърдение не е оспорено от Италианската република.
45 На второ място, от член 3 от обжалваното решение следва, че Комисията е разпоредила възстановяването на разглежданата помощ.
46 От изложеното по-горе следва, че жалбоподателят е лично засегнат от обжалваното решение.
47 Що се отнася до прякото засягане на жалбоподателя — доколкото член 3 от обжалваното решение задължава Италианската република да вземе всички необходими мерки, за да изиска от получателя възстановяване на описаната в член 2 от посоченото решение помощ, която му е била неправомерно предоставена — ако жалбоподателят се е ползвал от нея и ще трябва да я възстанови, той трябва да се счита пряко засегнат от това решение (вж. в този смисъл Решение по дело Salvat père & fils и др./Комисия, точка 43 по-горе, точка 75).
48 От всичко изложено по-горе следва, че настоящата жалба е допустима, доколкото е насочена срещу обжалваното решение в частта, която се отнася до тригодишното освобождаване от корпоративен данък..
По съществото на спора
49 В подкрепа на жалбата си жалбоподателят сочи пет правни основания, изведени съответно:
– от нарушение на член 87, параграф 1 ЕО, както и на задължението за мотивиране, на принципите на добра администрация, на правна сигурност, на защита на оправданите правни очаквания и на основните права,
– от нарушение на член 88, параграф 1 ЕО, на Регламент (ЕО) № 659/1999 на Съвета от 22 март 1999 година за установяване на подробни правила за прилагането на член [88 EО] (OВ L 83, стp. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 8, том 1, стр. 41) и от липсата на мотиви,
– от нарушение на член 87, параграф 3, буква в) ЕО,
– от нарушение на член 86, параграф 2 ЕО на принципа на защита на оправданите правни очаквания и на сигурност, както и от липсата на мотиви,
– от нарушение на член 43 ЕО и от липсата на мотиви.
По първото правно основание, изведено от нарушение на член 87, параграф 1 ЕО, както и на задължението за мотивиране, на принципите на добра администрация, на правна сигурност и на защита на оправданите правни очаквания и на основните права
Доводи на страните
50 Жалбоподателят поддържа по същество, че тригодишното освобождаване от корпоративен данък не представлява държавна помощ по смисъла на член 87, параграф 1 ЕО и че в това отношение Комисията е нарушила задължението за мотивиране, принципите на добра администрация, на правна сигурност, на защита на оправданите правни очаквания, както и основните права, тъй като не е осъществила по-задълбочено изследване.
51 Жалбоподателят посочва, че в настоящия случай конкуренцията и търговията в Общността не са засегнати. Според него всъщност, когато се прилагало тригодишното освобождаване от корпоративен данък, а даже и след това, секторите, в които той развивал дейност, не били открити за конкуренцията.
52 Жалбоподателят смята, че Комисията е пропуснала да анализира правния режим на обществените услуги в Италия, както и въпроса дали съответните пазари са били открити за конкуренцията. Впрочем според жалбоподателя точно липсата на конкуренция на посочените пазари е причината за съществуването на тригодишното освобождаване от корпоративен данък.
53 Жалбоподателят изтъква също, че разследването на Комисията било ограничено до местните обществени услуги, и следователно Комисията не могла да оцени последиците от тригодишното освобождаване от корпоративен данък на други пазари. Квалифицирането на същото като държавна помощ според жалбоподателя не може да зависи от схващането, според което дружествата по Закон № 142/90 теоретически са можели да осъществяват дейност на други пазари, освен този на местните обществени услуги. Ето защо Комисията не била в състояние нито да установи въздействието на тригодишното освобождаване от корпоративен данък на други пазари, нито да използва това обстоятелство като аргумент, за да обявяви посоченото освобождаване за несъвместимо с общия пазар.
54 Жалбоподателят отбелязва, че като е стигнала до извода за съществуването на засягане на конкуренцията и на търговията в Общността поради претърпените от чуждестранните предприятия вреди, Комисията изхожда от предположението, че последните са били в конкуренция с дружествата по Закон № 142/90. Това обаче било само недоказана хипотеза.
55 Освен това според жалбоподателя обективно местният характер на упражняваните дейности изключвал засягането на търговията в Общността. Комисията обаче не проверила дали разглежданите дейности имат местен характер.
56 Според жалбоподателя при възлагането на концесиите за обществени услуги общините не провели за това процедура между различните предприятия. Впрочем те не били длъжни да го правят (вж. Решение на Съда от 18 ноември 1999 г. по дело Teckal, C‑107/98, Recueil, стp. I‑8121 и тълкувателното съобщение на Комисията относно концесиите по общностното право (OВ С 121, 2000 г., стp. 2).
57 Жалбоподателят добавя, че дори когато това би противоречало на общностните норми в областта на обществените поръчки, фактът, че концесии за обществени услуги се възлагат пряко на предприятия, изключва съществуването на засягане на конкуренцията в Общността, и следователно нарушение на член 87 ЕО.
58 Освен това Комисията пропуснала да направи разграничение между, от една страна, преките управления на услугите, поверени от общините на дружествата по Закон № 142/90, и от друга страна, обществените поръчки, в които дружествата по Закон № 142/90 участвали. Комисията не проверила дали дружества по Закон № 142/90, и по-специално жалбоподателят са участвали в обществени поръчки на други територии освен тяхната съответна територия. Жалбоподателят уточнява в това отношение, че екстратериториалните дейности на дружествата по Закон № 142/90 по принцип били забранени, поради което той не можел да участва в процедури за възлагане на обществени поръчки извън неговата общинска територия по произход. Жалбоподателят се позовава също на член 16 ЕО в редакцията, която ще има след изменението с член ІІІ‑122 от Договора за създаване на Конституция за Европа (ОВ С 310, 2004 г., стр. 1).
59 В репликата си жалбоподателят изтъква, че Комисията трябвало поне да диференцира анализа си според различните правни форми, в които се изразява схемата, предмет на обжалваното решение.
60 В нея жалбоподателят отхвърля също становището на Комисията, според което не е необходимо Първоинстанционният съд да проверява неговия предмет на дейност. Всъщност това становище водело до следния безсмислен резултат: като се има предвид общият и абстрактен характер на изложения в обжалваното решение анализ, Първоинстанционният съд би трябвало да се ограничи до обща декларация относно тригодишното освобождаване от корпоративен данък, дори ако жалбоподателят докажел неприложимостта на посоченото освобождаване по отношение на неговото конкретно положение. Такъв резултат обаче бил несправедлив и лишавал жалбоподателя от ефективна съдебна защита.
61 Накрая жалбоподателят се позовава на неправомерността на разпореждането за възстановяване, отправено до Италианската република в член 3 от обжалваното решение. Според жалбоподателя получателите на тригодишното освобождаване от корпоративен данък действително са задължени по силата на споменатото разпореждане за възстановяване да възстановят полученото предимство, дори ако са осъществявали дейност само в закрити за конкуренцията сектори. От една страна, в обжалваното решение Комисията не уточнявала елементите и критериите, даващи възможност на италианските власти да разграничат съществуващите или съвместими помощи от помощите, посочени в разпореждането за възстановяване. От друга страна, според Договора за ЕО държавите членки не можели да преценяват сами съвместимостта на помощите с общия пазар. Според жалбоподателя от това следва, че Комисията е наложила възстановяването на всички получени въз основа на тригодишното освобождаване от корпоративен данък предимства. Жалбоподателят поддържа, че това ще доведе до значителен брой жалби пред националните съдилища, които по силата на член 234 ЕО ще препратят на Съда въпроса за валидността на обжалваното решение. Той изтъква, че следователно Съдът ще трябва да осъществи многобройни анализи на положението на получателите. Такова положение не би се създало, ако Комисията беше извършила пълно изследване на правните данни и на приложимата в разглежданите сектори правна уредба.
62 Според жалбоподателя от предходните съображения следва също, че Комисията е нарушила задължението за мотивиране.
63 Комисията оспорва доводите на жалбоподателя и смята, че обжалваното решение е достатъчно мотивирано.
Съображения на Първоинстанционния съд
64 В самото начало следва да се напомни, че квалифицирането като помощ по смисъла на член 87, параграф 1 ЕО изисква да бъдат изпълнени всички посочени в тази разпоредба условия. На първо място, трябва да става въпрос за намеса на държавата или чрез ресурси на държавата. Второ, тази намеса трябва да е в състояние да засегне търговията между държавите членки. Трето, трябва да става въпрос за селективно предимство. Четвърто, тя трябва да нарушава или да заплашва да наруши конкуренцията (Решение на Съда от 24 юли 2003 г. по дело Altmark Trans и Regierungspräsidium Magdeburg, C‑280/00, Recueil, стp. I‑7747, наричано по-нататък „Решение по дело Altmark“, точки 74 и 75 и Решение на Съда от 3 март 2005 г. по дело Heiser, C‑172/03, Recueil, стp. I‑1627, точка 27).
65 В настоящия случай следва да се отбележи, че жалбоподателят поддържа, че две от четирите условия, които трябва да бъдат изпълнени, за да бъде квалифицирана дадена мярка като държавна помощ по смисъла на член 87, параграф 1 ЕО, а именно тези относно засягането на търговията в Общността и относно въздействието върху конкуренцията, в конкретния случай не са налице.
66 В това отношение според постоянната съдебна практика при преценката на тези две условия Комисията е длъжна не да установи реално въздействие на помощите върху търговията между държави членки и действително нарушение на конкуренциятаа, а само да изследва дали тези помощи могат да засегнат тази търговия и да нарушат конкуренцията (вж. Решение на Съда от 15 декември 2005 г. по дело Unicredito Italiano, C‑148/04, Recueil, стр. I‑11137, точка 54 и цитираната съдебна практика).
67 Следва също да се напомни, че в случай на схема за помощи Комисията може да се ограничи до проучване на характеристиките на разглежданата програма, за да прецени в мотивите към решението си дали поради предвидените в тази схема условия от нея могат да се ползват главно участващи в търговията между държавите членки предприятия (Решение на Съда от 7 март 2002 г. по дело Италия/Комисия, С‑310/99, Recueil, стр. І‑2289).
68 Впрочем уместно е да се напомни, че всяка помощ, отпусната на предприятие, което осъществява дейността си на пазара на Общността, може да предизвика нарушения на конкуренцията и да засегне търговията между държави членки (вж. Решение на Първоинстанционния съд от 6 март 2002 г. по дело Diputación Foral de Álava/Комисия, T‑92/00 и T‑103/92, Recueil, стр. II‑1385, точка 72 и цитираната съдебна практика).
69 Освен това не съществува праг или процент, който ако не бъде достигнат, може да се счете, че търговията между държавите членки не е засегната. Всъщност относително малкото значение на помощта или относително неголемите мащаби на предприятието получател не изключват a priori възможността търговията между държавите членки да бъде засегната (Решение на Съда от 21 март 1990 г. по дело Белгия/Комисия, наричано „Решение по дело Tubemeuse“, С‑142/87, Recueil, стр. І‑959, точка 43, Решение на Съда от 14 септември 1994 г. по дело Испания/Комисия, С‑278/92—С‑280/92, Recueil, стр. І‑4103, точка 42 и Решение по дело Altmark, точка 64 по-горе, точка 81).
70 Съдът е посочил освен това, че съвсем не е изключено публична субсидия, предоставена на предприятие, което осъществява само местни или регионални транспортни услуги и не осъществява транспортни услуги извън своята държава по произход, може въпреки това да има въздействие върху търговията между държави членки по смисъла на член 87, параграф 1 ЕО. Действително когато държава членка предоставя публична субсидия на дадено предприятие, може в резултат на това предоставянето на транспортната услуга от това предприятие да се запази или да нарасне и да има за последица шансовете на установените в други държави членки предприятия да предоставят техните транспортни услуги на пазара на тази държава да бъдат намалени (Решение по дело Altmark, точка 64 по-горе, точки 77 и 78).
71 В конкретния случай следва първо да се приеме, че разглежданата схема за помощи се отнася до специфична категория предприятия, а именно дружествата по Закон № 142/90. Единственото изисквано условие, за да може да се ползва посочената схема, е качеството на такова дружество.
72 Уместно е след това да се отбележи, че прилагането на тригодишното освобождаване от корпоративен данък не е ограничено до определени услуги и че дейностите на предприятията, за които се отнася тази схема, не са ограничени до сектора на обществените услуги.
73 От това следва, че при обстоятелствата по настоящия случай Комисията не е била длъжна да вземе предвид всеки вид дейност или пазар, за да прецени последиците от тригодишното освобождаване от корпоративен данък.
74 Освен това следва да се отбележи, че макар жалбоподателят действително да изтъква, че дружествата по Закон № 142/90 не осъществяват дейност на пазари, на които има конкуренция, и то като посочва по-специално своите собствени сектори на дейност, той не представя никакво доказателство, годно да подкрепи твърдението, според което в този момент секторите на местните обществени услуги не са били открити за конкуренция. В това отношение е уместно да се напомни, че в случая става въпрос за схема за помощи, включваща множество сектори, а не за различни схеми за помощи, всяка от които се отнася до отделен сектор.
75 Добре е освен това да се обърне внимание, както посочва Комисията в съображения 73 и 84 от обжалваното решение, че някои от съответните сектори като този на фармацевтичните продукти, на отпадъците, на газа, на електроенергията и на водата се характеризират с известно равнище на конкуренция в момента на влизане в сила на спорната мярка.
76 Трябва да се отбележи освен това, че в секторите на дейност на дружествата по Закон № 142/90 предприятията се конкурират за възлагане на концесии за местни обществени услуги в различните общини и че пазарът на посочените концесии е пазар, открит за конкуренцията (съображения 67 и 68 от обжалваното решение). Без особено значение е дали през периода на прилагане на тригодишното освобождаване от корпоративен данък жалбоподателят е участвал или не в процедури за възлагане на местни обществени услуги в други географски зони.
77 Доводът, изведен от липсата на конкуренция, а следователно и на въздействие върху междудържавната търговия поради факта, че в действителност съответните услуги са възложени пряко на дружествата по Закон № 142/90, трябва да се отхвърли. От една страна, прякото възлагане не оборва направената в предходните точки констатация, че съответният пазар се характеризира поне с известно равнище на конкуренция. От друга страна, доводът по-скоро показва ограничителния ефект на спорната мярка върху конкуренцията, а не липсата на конкуренция на съответния пазар. Действително, както подчертава Комисията в съображение 71 от обжалваното решение, не може да се изключи, че самото съществуване на помощта в полза на дружествата по Закон № 142/90 е подтикнало общините да им възлагат пряко услугите, вместо да предоставят концесии в рамките на открити процедури.
78 Именно когато става въпрос да се установи дали съответната мярка е нарушила или заплашила да наруши съществуващото на пазара равнище на конкуренция, трябва да се отбележи, че спорната мярка е засилила конкурентните позиции на дружествата по Закон № 142/90 спрямо всяко друго италианско или чуждестранно предприятие, действащо на съответния пазар. Както с основание отбелязва Комисията в съображение 62 от обжалваното решение, предприятията, които нямат правно-организационна форма на капиталово дружество и чийто мажоритарен собственик на капитала не е орган на местно самоуправление, са в неизгодно положение, когато искат да участват в обществена поръчка за възлагане на предоставянето на дадена услуга на дадена територия.
79 Освен това дейностите на дружествата по Закон № 142/90 не се ограничават до сектора на местните обществени услуги. При това положение спорната мярка може да улесни експанзията на тези дружества на други открити за конкуренцията пазари, като по този начин произведе последици, изразяващи се в нарушаване на конкуренцията дори в други сектори освен на местните обществени услуги. В това отношение от Закон № 142/90 съгласно тълкуването на Corte suprema di cassazione (Касационен съд, Италия) в Решение № 4989 от 6 май 1995 г. и на Consiglio di Stato (Държавен съвет, Италия) в Решение № 4586 от 3 септември 2001 г. следва, че дружествата по Закон № 142/90 имат възможност да осъществяват дейност в други територии както в Италия, така и в чужбина, и в области, различни от тези на обществените услуги, предвидени в техните устави, освен ако това им отнема в значителна степен средства и възможности и може да навреди на съответния орган на местно самоуправление. Впрочем от приложените към писмената защита статии от пресата се установява, че поне някои дружества по Закон № 142/90 са упражнявали дейности, различни от тези на предвидените в устава им обществени услуги, и то на територии, различни от тяхната съответна община.
80 Що се отнася до условието, свързано със засягането на междудържавната търговия, уместно е най-напред да се напомни, че осъществяването само от дружествата по Закон № 142/90 на дейност на техния национален пазар или на територията им по произход, не е определящо. Всъщност междудържавната търговия е засегната от съответната мярка, когато шансовете на установените в други държави членки предприятия да доставят своите услуги на италианския пазар намаляват (вж. точка 70 по-горе).
81 Така в съображение 70 от обжалваното решение Комисията с основание установява, че съответната мярка може да създаде пречка за чуждестранните предприятия, желаещи да се установят в Италия или да предлагат там услугите си, и следователно засяга търговията в Общността по смисъла на член 87, параграф 1 ЕО.
82 Действително, от една страна, спорната мярка нанася вреда на чуждестранните предприятия, които представят оферти за местни концесии за обществени услуги в Италия, щом като публичните предприятия, получатели по спорната схема, могат да предлагат по-конкурентни цени от своите национални или общностни конкуренти, които не се ползват от нея. От друга страна, съответната мярка прави по-малко привлекателна за предприятията от други държави членки инвестицията в сектора на местните обществени услуги в Италия (например чрез придобиване на мажоритарно участие), тъй като изкупените предприятия няма да бъдат допуснати до възможността да се ползват (или могат да изгубят възможността да се ползват) от съответната мярка предвид естеството на своите нови акционери (вж. съображение 69 от обжалваното решение).
83 От изложеното по-горе следва, че Комисията не е допуснала грешка, като е приела, че условията, свързани със засягането на търговията между държави членки и с нарушаването на конкуренцията, в случая са били налице.
84 Що се отнася до твърдяната липса на мотиви на обжалваното решение от гледна точка на тези две условия, уместно е да се напомни, че Комисията е обяснила достатъчно съответно в съображения 62—64, 69, 73 и 74 от обжалваното решение, причините, поради които тя смята, че тригодишното освобождаване от корпоративен данък е в състояние да наруши конкуренцията и да засегне междудържавната търговия между държавите членки. Освен това, както вече беше отбелязано, Комисията не е длъжна да доказва реалните последици от вече отпуснатите помощи (Решение на Съда от 14 февруари 1990 г. по дело Франция/Комисия, С‑301/87, Recueil, стр. І‑307, точка 33).
85 Уместно е да се напомни, що се отнася до разпореждането за възстановяване, че съгласно постоянната съдебна практика отменянето на дадена неправомерна помощ чрез възстановяване, евентуално заедно със съответните лихви, е логична последица от обявяването на нейната несъвместимост с общия пазар (Решение на Съда по дело Tubemeuse, точка 69 по-горе, точка 66, Решение на Съда 14 януари 1997 г. по дело Испания/Комисия, C‑169/95, Recueil, стр. I‑135, точка 47 и Решение на Съда от 29 юни 2004 г. по дело Комисия/Съвет, C‑110/02, Recueil, стр. I‑6333, точка 41).
86 В това отношение е уместно също да се отбележи, че тази съдебна практика се прилага както за индивидуална помощ, така и за помощи, изплащани в рамките на схема за помощи.
87 Общият и абстрактен анализ на дадена схема за помощи обаче не изключва в отделен случай предоставената въз основа на тази схема сума да не попада в приложното поле на забраната, предвидена в член 87, параграф 1 ЕО, например поради това че по отношение на индивидуално предоставената помощ се прилагат правилата de minimis. Това съображение обяснява съдържащите се в съображения 72, 85 и 126 от обжалваното решение резерви.
88 Наистина, когато Комисията взима решение, с което обявява дадена помощ за несъвместима с общия пазар, ролята на националните власти се свежда до изпълняването на това решение и в това отношение те не разполагат с никаква възможност за преценка (Решение на Съда от 22 март 1977 г. по дело Steinicke & Weinlig, 78/76, Recueil, стp. 595, точка 10). Това не е пречка националните власти да вземат предвид тези резерви при изпълнението на посоченото решение. Ето защо, обратно на това, което изтъква жалбоподателят, Комисията разпорежда само възстановяването на помощите по смисъла на член 87 ЕО, а не на суми, които макар и изплатени на основание на спорната схема, не представляват помощи или представляват съществуващи помощи или съвместими с общия пазар помощи по силата на регламент за групово освобождаване или на правилата de minimis, или пък на друго решение на Комисията. В това отношение следва да се напомни, че националният съд е компетентен да тълкува понятията за помощ и съществуваща помощ и ще може да се произнесе относно евентуални особености на един или друг случай на прилагане, като при необходимост отправи преюдициално запитване до Съда.
89 Нещо повече, ако се приеме становището на жалбоподателя, че абстрактната преценка на схема за помощи без подробно изследване на отделните случаи на прилагане не може да доведе до разпореждане за възстановяване, би означавало редовно да се изключва възможността за възстановяване на недължимо изплатени помощи и следователно да бъдат лишени от смисъл членове 87 ЕО и 88 ЕО. В такъв случай за Комисията, единственият орган, компетентен да прецени съвместимостта на помощите с общия пазар, ще бъде невъзможно да изследва многобройните случаи на прилагане на схемите за помощи.
90 От изложеното по-горе следва, че първото правно основание следва да се отхвърли.
По второто правно основание, изведено от нарушение на член 88, параграф 1 ЕО, на Регламент № 659/1999 и от липсата на мотиви
Доводи на страните
91 В рамките на това правно основание жалбоподателят поддържа, че дори ако тригодишното освобождаване от корпоративен данък трябва да се счита за държавна помощ става въпрос за съществуваща помощ и следователно с обжалваното решение Комисията е нарушила член 88 ЕО и член 1, буква б), подточки i) и v) от Регламент № 659/1999. Той изтъква също липса на мотиви в това отношение.
92 На първо място, жалбоподателят смята, че тригодишното освобождаване от корпоративен данък, в случай че бъде квалифицирано като държавна помощ, представлява съществуваща помощ по смисъла на член 1, буква б), подточка v) от Регламент № 659/1999, тъй като през разглеждания период съответните пазари били затворени за конкуренцията. Комисията пропуснала да провери дали разглежданите сектори са били затворени за конкуренцията и да мотивира обжалваното решение по този въпрос.
93 На второ място, жалбоподателят посочва, че осъществяването при условията на монопол на услуги от обществен интерес от общините и от контролираните от общината предприятия е освободено от данъци от началото на миналия век. Жалбоподателят се позовава по-специално на decreto presidenziale № 917 (sulla) approvazione del testo unico delle imposte sui redditi (Декрет № 917 на президента на Републиката от 22 декември 1986 г. за утвърждаването на eдинния текст относно данъка върху доходите, обикновена притурка на GURI, бр. 302, 31 декември 1986 г.) Той изтъква факта, че това освобождаване преди това никога не е било оспорвано от Комисията. Според жалбоподателя има приемственост между, от една страна, данъчния режим, от който се ползват общините и контролираните от общината предприятия за дейностите по осъществяване на местни обществени услуги и, от друга страна, тригодишното освобождаване от корпоративен данък за дружествата по Закон № 142/90. Всъщност контролираните от общината предприятия и дружествата по Закон № 142/90 по същество са проява на една и съща структура под различна правно-организационна форма. Дружествата по Закон № 142/90 са правоприемници на контролираните от общините предприятия. Причината за съществуването на тригодишното освобождаване от корпоративен данък била липсата на конкуренция, една от характерните особености на разглежданите пазари както преди влизането в сила на Договора за ЕО, така и в периода 1997—1999 г. При това положение не била от особено значение правно-организационната форма на предприятията, натоварени с осъществяването на обществените услуги. Освен това реформите на италианския законодател през 90-те години не променили нищо освен правно-организационната форма и третирането на въпросните оператори. Ставало въпрос за обикновен правен инстурмент, който да улесни преминаването към конкурентен режим в съответните сектори. В обжалваното решение обаче Комисията не обяснявала причината, поради която принципът на приемствеността, приложен в съображение 78 от посоченото решение, не се прилага за целите на квалифицирането на тригодишното освобождаване от корпоративен данък като съществуваща помощ.
94 В случая били налице условията, поставени в Решението на Съда от 9 август 1994 г. по дело Namur-Les assurances du crédit (C‑44/93, Recueil, стp. I‑3829, наричано по-нататък „Решение по дело Namur“, точка 33), за да може дадена помощ да се счита за съществуваща. Действително сферата на дейност и въпросното предимство останали същите. Нещо повече дружествата по Закон № 142/90 не били свободни да осъществяват дейност на пазара в търсене на по-добри търговски възможности, те имали за задача доставката на обществени услуги и били тясно свързани със съответната община в смисъл, че им било забранено да осъществяват дейност извън територията на общината (Решение на Consiglio di Stato № 243 от 10 март 1997 г. и на Corte suprema di cassazione № 4989 от 6 май 1995 г.).
95 Дори ако се приеме, че не са налице условията, поставени в Решение по дело Namur, точка 94 по-горе, обжалваното решение било опорочено от грешка, що се отнася до квалификацията на тригодишното освобождаване от корпоративен данък като нова помощ. Въведените с Решението по дело Namur, точка 94 по-горе, критерии в случая действително трябвало да се прилагат в светлината на различната приложима правна уредба и на неконкурентния характер на съответните конкретни сектори.
96 Като се позовава на съображения 86—91 от обжалваното решение, Комисията смята, че това правно основание трябва да се отхвърли.
Съображения на Първоинстанционния съд
97 В Решението си по дело Namur, точка 94 по-горе (точка 13), Съдът постановява, че както от съдържанието, така и от целите на разпоредбите на член 88 ЕО следва, че като съществуващи помощи по смисъла на параграф 1 от тази разпоредба трябва да се разглеждат помощите, които съществуват преди датата на влизане в сила на Договора за ЕО и тези, които могат да бъдат редовно приведени в изпълнение при предвидените в член 88, параграф 3 ЕО условия, включително тези, изведени от тълкуването на този член, дадено от Съда в Решението от 11 декември 1973 г. по дело Lorenz (120/73, Recueil, стp. 1471, точки 4—6), докато като нови помощи, за които важи задължението за информиране, предвидено в същата разпоредба, трябва да се разглеждат мерките, целящи въвеждане или изменение на помощи, с уточнението, че измененията могат да се отнасят или до съществуващи помощи, или до първоначални проекти, за които Комисията е информирана.
98 Що се отнася до съществуващите помощи, член 1, буква б) от Регламент № 659/1999 възпроизвежда и утвърждава правилата, изведени от съдебната практика.
99 Съгласно тази разпоредба съществуваща помощ е:
i) всяка помощ, която съществува в съответната държава членка преди влизането в сила на Договора;
ii) разрешена помощ, т.е. схеми за помощ и индивидуална помощ, които са били разрешени от Комисията или от Съвета;
iii) помощ, за която се счита, че е била разрешена, ако Комисията не е приела друго решение в двумесечен срок, по принцип от деня, следващ получаването на пълно уведомление за помощта, с което Комисията разполага за извършването на предварително изследване;
iv) всяка помощ, по отношение на която е изтекъл десетгодишният давностен срок за възстановяване;
v) помощ, която се счита за съществуваща помощ поради това, че може да се установи, че в момента на въвеждането ѝ в действие не е представлявала помощ, но впоследствие е станала помощ поради еволюцията на общия пазар, без да е била изменяна от държавата членка. Когато определени мерки са станали помощ след либерализирането на дадена дейност от правото на Общността, такива мерки не се считат за съществуваща помощ след датата, определена за либерализиране.
100 След това по силата на член 1, буква в) от посочения регламент всяко изменение на съществуваща помощ трябва да се разглежда като нова помощ.
101 По същество мерките, целящи въвеждане на помощи или изменение на съществуващи помощи, представляват нови помощи. По-конкретно, когато изменението засяга първоначалната схема в самата ѝ същност, тази схема се оказва преобразувана в нова схема за помощи. Не би могло обаче да се говори за такова съществено изменение, когато новият елемент може ясно да бъде отделен от първоначалната схема (Решение на Първоинстанционния съд от 30 април 2002 г. по дело Government of Gibraltar, Т‑195/01 и Т‑207/01, Recueil, стр. ІІ‑2309, точки 109—111).
102 В настоящия случай е безспорно, че освобождаването не спада към втората, третата и четвъртата хипотеза, посочени в член 1, буква б) от Регламент № 659/1999, които позволяват дадена помощ да се разглежда като съществуваща помощ. Освен това жалбоподателят не се позовава на тях.
103 Що се отнася до първата от хипотезите, посочени в член 1, буква б) от Регламент № 659/1999, уместно е първо да се отбележи, че тригодишното освобождаване от корпоративен данък е въведено с Декрет-закон № 331/93 и със Закон № 549/95. През 1990 г., когато Закон № 142/90 въвежда реформа на правните средства за организация, поставени на разположение на общините, за да управляват местните обществени услуги, между които възможността да създават дружества с ограничена отговорност с мажоритарно публично участие, за тези дружества не е било предвидено никакво освобождаване от данъка върху доходите.
104 Всъщност всяко дружество по Закон № 142/90, създадено между 1990 г. и влизането в сила на 30 август 1993 г. на член 66 от Декрет-закон № 331/93, подлежи на облагане с данък върху доходите.
105 Следователно, както с основание отбелязва Комисията в съображение 91 от обжалваното решение, за да разшири по отношение на дружествата по Закон № 142/90 данъчния режим, приложим по отношение на органите на местно самоуправление, италианският законодател е трябвало да приеме ново законодателство няколко десетки години след влизането в сила на Договора за ЕО.
106 Освен това, дори да се приеме, че освобождаването от данък за контролираните от общината предприятия е било въведено преди влизането в сила на Договора за ЕО и е останало в сила до 1995 г., това не променя факта, че дружествата по Закон № 142/90 се различават съществено от контролираните от общината предприятия. Разширяването на съществуващите за контролираните от общината предприятия и за специалните предприятия данъчни облекчения по отношение на нова категория получатели като тази на дружествата по Закон № 142/90 обаче представлява изменение, което може да бъде отделено от първоначалната схема. Всъщност, както това е посочено в Решение на Consiglio di Stato № 4586 от 3 септември 2001 г., съществуват различия по закон между дружествата по Закон № 142/90 и контролираните от общината предприятия именно поради факта, че първите не са подчинени на строгите териториални ограничения, наложени на вторите, и че сферата на дейност на първите е много по-широка. Така, както вече беше подчертано по-горе в точка 79, дружествата по Закон № 142/90 имат възможност да развиват дейност извън съответната територия както в Италия, така и в чужбина, и в области, различни от тази на предвидената в устава им обществена услуга, освен ако това им отнема в значителна степен средства и възможности и може да навреди на съответния орган на местно самоуправление.
107 Поради това, както обяснява Комисията в съображение 92 от обжалваното решение, независимо че дружествата по Закон № 142/90 са встъпили в правата и задълженията на контролираните от общината предприятия, законодателството, което определя тяхното материално и географско поле на дейност, е съществено променено.
108 При това положение следва да се заключи, че тригодишното освобождаване от корпоративен данък, въведено с разпоредбите на член 3, параграф 70 от Закон № 549/95 във връзка с член 66, параграф 14 от Декрет-закон № 331/93, не попада в приложното поле на член 1, буква б), i) от Регламент № 659/1999.
109 Що се отнася до другото становище на жалбоподателя, основано на член 1, буква б), v) от Регламент № 659/1999, който предвижда, че мярка, която не представлява помощ в момента на въвеждането ѝ, но която впоследствие е станала помощ поради еволюцията на общия пазар и, без да е била изменяна от държавата членка, представлява съществуваща помощ, достатъчно е да се отбележи, както Комисията обяснява в съображения 83—85 от обжалваното решение, че помощта е била въведена в момент, когато пазарите при всяко положение, макар и много вероятно все още в различна степен, са били открити за конкуренцията. При това положение следва да се приеме, че тригодишното освобождаване от корпоративен данък не попада в обхвата на член 1, параграф 1, буква б), v) от Регламент № 659/1999.
110 По тази причина не може да се направи извод, че липсват мотиви. Наличието на известна конкуренция в секторите, в които дружества по Закон № 142/90 са осъществявали дейност, е причината, поради която Комисията отхвърля довода, според който спорната мярка трябвало да се смята за съществуваща помощ (съображения 82—85 от обжалваното решение).
111 От това следва, че второто правно основание следва да се отхвърли.
По третото правно основание, изведено от нарушение на член 87, параграф 3, буква в) ЕО
Доводи на страните
112 Жалбоподателят поддържа, че Комисията допуска грешка, като не е приела, че тригодишното освобождаване от корпоративен данък е държавна помощ, съвместима с общия пазар по силата на член 87, параграф 3, буква в) ЕО.
113 Според жалбоподателя съвместимостта на тригодишното освобождаване от корпоративен данък с общия пазар на основание на тази разпоредба произтича от това, че то е позволило преобразуването на контролираните от общините предприятия и прехода към конкурентен пазар и че им е позволило постепенно да се запознаят с механизмите, от които се ръководи частното право. Комисията не отчела тези обстоятелства.
114 Като се позовава на съображение 97 и сл. от обжалваното решене, Комисията оспорва основателността на доводите на жалбоподателя.
Съображения на Първоинстанционния съд
115 В началото следва да се напомни, че Комисията разполага с широко право на преценка в областта на член 87, параграф 3 ЕО (Решение на Съда от 24 февруари 1987 г. по дело Deufil/Комисия, 310/85, Recueil, стр. 901, точка 18). Следователно упражняваният от общностния съд контрол трябва да се ограничи до проверка за спазването на процедурните правила и на задължението за мотивиране, както и на точността на фактите, на липсата на явна грешка в преценката и на злоупотреба с власт.
116 След това според постоянната съдебна практика, за да бъдат обявени за съвместими с общия пазар на основание член 87, параграф 3, буква в) ЕО, помощите за предприятия в затруднено положение трябва да бъдат свързани със съгласуван план за преструктуриране, който трябва да бъде представен на Комисията с всички необходими уточнения (Решение на Съда от 22 март 2001 г. по дело Франция/Комисия, С‑17/99, Recueil, стр. І‑2418, точка 45).
117 В настоящия случай от преписката ясно личи, че условията, необходими за да се ползва тригодишното освобождаване от корпоративен данък от предвидената в член 87, параграф 3, буква в) дерогация, не са били налице. Тригодишното освобождаване от корпоративен данък не е целяло да възстанови рентабилността на бенефициерите и не е било ограничено до предприятия в затруднено положение. Освен това не е бил представен никакъв план за преструктуриране, нито каквато и да е мярка, целяща да компенсира присъщите на отпускането на спорните помощи нарушения на конкуренцията (съображение 97 и сл. от обжалваното решение).
118 Що се отнася до довода, според който спорната мярка улеснила преминаването от икономика на монополистичен пазар към такава на конкурентен пазар, достатъчно е да се отбележи, както с основание изтъква Комисията, че тригодишното освобождаване от корпоративен данък не е могло да създаде благоприятни условия за въвеждането на конкуренцията на разглежданите пазари, като се има предвид, че в повечето случаи там вече е имало известно равнище на конкуренция на етапа на избора на доставчика на услугата, но също и тъй като споменатото освобождаване е нарушило конкуренцията, като е засилило положението на някои оператори.
119 Следователно третото правно основание следва да се отхвърли.
По четвъртото правно основание, изведено от нарушение на член 86, параграф 2 ЕО, на принципа на защита на оправданите правни очаквания и на принципа на правна сигурност, както и от липсата на мотиви
Доводи на страните
120 В рамките на това правно основание жалбоподателят основно изтъква, че в обжалваното решение Комисията допуска грешка, когато при проверката дали член 86, параграф 2 ЕО е приложим в конкретния случай не се е съобразила в достатъчна степен с член 16 ЕО, въведен с Договора от Амстердам. Член 86, параграф 2 ЕО би трябвало да се тълкува също в светлината на член ІІІ‑122 от Договора за създаване на Конституция за Европа. Тъй като ставало въпрос за конкретна област, Комисията не можела да прилага общи правила и критерии. Освен това според жалбоподателя при приемането на обжалваното решение не било ясно, че правилата относно услугите от общ икономически интерес (ОВ С 17, 2001 г., стр. 4) се прилагат по отношение на сектора на обществените услуги. Комисията обче пренебрегнала този факт. От тази правна несигурност освен това произтекло нарушение на принципа на защита на оправданите правни очаквания и на принципа на правна сигурност. Жалбоподателят изтъква също липсата на мотиви по този въпрос.
121 Комисията обръща внимание, че по силата на член 86, параграф 2 ЕО за изплащането на помощ може да не се приложи предвидената в член 87 ЕО забрана именно при условие, че въпросната помощ позволява да продължи да се изпълнява задължението за обществено обслужване, определено и възложено с акт на публична власт, и че предоставеното предимство компенсира само допълнителните разходи, породени от задължението от общ икономически интерес. Жалбоподателят не доказал, че това е така по отношение на спорната мярка.
Съображения на Първоинстанционния съд
122 Важно е най-напред да се подчертае, че предмет на разглеждане в случая е схема за помощи. Поради това е уместно да се докаже, че тази схема отговаря на всички условия, за да може или да избегне квалификацията като държавна помощ по смисъла на член 87, параграф 1 ЕО, или да се ползва от предвидената в член 86, параграф 2 ЕО дерогация.
123 Уместно е в това отношение да се напомни, че държавна намеса, която е компенсация, представляваща насрещна престация за услуги, осъществени от предприятията получатели в изпълнение на задължения за обществени услуги, така че тези предприятия в действителност не се ползват от финансово предимство и споменатата намеса всъщност не поставя тези предприятия в по-благоприятно конкурентно положение спрямо конкурентните предприятия, по принцип не съставлява държавна помощ по смисъла на член 87, параграф 1 ЕО. (вж. в този смисъл Решение по дело Altmark, точка 64 по-горе,точка 87).
124 За да може обаче такава компенсация да не бъде квалифицирана като държавна помощ, трябва да бъдат налице определен брой кумулативни условия. Сред тях е условието предприятието получател да бъде действително натоварено с изпълнението на задължения за обществена услуга, които да бъдат ясно определени (Решение по дело Altmark, точка 64 по-горе, точка 89) и условието компенсацията да не надхвърля необходимото за покриване изцяло или отчасти на разходите, направени при изпълнението на задълженията за обществена услуга, като се имат предвид свързаните с тях приходи, както и разумна печалба за изпълнението на тези задължения (Решение по дело Altmark, точка 64 по-горе,точка 92).
125 Следва да се отбележи, че приемането на обжалваното решение предхожда постановяването на Решението по дело Altmark, точка 64 по-горе. Изложените в това решение критерии в резултат от тълкуването на член 87, параграф 1 ЕО обаче са изцяло приложими по отношение на фактическото и правно положение по настоящото дело, очертано пред Комисията към момента на приемане на обжалваното решение (вж. в този смисъл Решение на Първоинстанционния съд от 12 февруари 2008 г. по дело BUPA и др./Комисия, T‑289/03, все още непубликувано в Сборника, точка 158).
126 Първото условие, изложено в Решението по дело Altmark, точка 64 по-горе, според което предприятието получател трябва действително да е било натоварено с изпълнение на задължения, представляващи обществена услуга, се прилага също в случай, че се прави позоваване на предвидената в член 86, параграф 2 ЕО дерогация.
127 В двата случая дадена мярка трябва при всяко положение да отговаря, от една страна, на принципите на определяне и на възлагане на обществената услуга, и от друга страна, на принципа на пропорционалност (вж. в този смисъл Решение по дело BUPA и др./Комисия, точка 125 по-горе, точка 160).
128 В това отношение следва да се констатира, че жалбоподателят не прави никакви уточнения относно условията за прилагане на член 86, параграф 2 ЕО. Във връзка с това следва да се отбележи, че обжалваното решение обяснява подробно в съображения 108—120 от него защо спорната помощ не отговаря на условията за прилагане на посочения член. Всъщност жалбоподателят не си прави труд да опита да отхвърли тази констатация. В допълнение позоваването на член 16 ЕО по този повод и на член ІІІ‑122 от Договора за създаване на Конституция за Европа е ирелевантно, при положение че последният е подписан след приемането на обжалваното решение, не е влязъл в сила и още повече е заменен с Договора за Европейския съюз и с Договора за функционирането на Европейския съюз (OВ С 115, 2008 г., стp. 1). Освен това член 16 EО по никакъв начин не предпоставя даването на „зелена светлина“ за предоставянето на каквато и да е помощ на предпиятие за обществени услуги. Що се отнася до Съобщението на Комисията относно услугите от обществен интерес в Европа (OВ С 17, 2001 г., стp. 4), следва да се приеме, че същото има тълкувателен, а не конститутивен характер, и че прилаганите от Комисията критерии са тези, които могат да бъдат изведени от Договора и от съдебната практика, така че твърдяното нарушение на принципа на оправданите правни очаквания и на принципа на правната сигурност трябва да се отхвърли.
129 Във всеки случай с оглед структурата на спорната схема за помощи Закон № 142/90 не може да бъде квалифициран като акт на публична власт, създадващ и определящ специфична мярка, която се състои в предоставянето на местни обществени услуги при спазване на конкретно определени задължения. Освен това този закон не определя по ясен и точен начин спорните задължения за предоставяне на обществена услуга.
130 При това положение следва да се заключи, че условието относно принципите на определяне и възлагане на задължения за обществено обслужване не е изпълнено.
131 Следователно четвъртото правно основание не може да бъде уважено.
По петото правно основание, изведено от нарушение на член 43 ЕО и от липсата на мотиви
Доводи на страните
132 Жалбоподателят смята, че Комисията допуска грешка при прилагане на правото, като заявява в съображения 121 и 122 от обжалваното решение, че тригодишното освобождаване от корпоративен данък нарушава член 43 ЕО. Всъщност, от една страна, посочената мярка не влияела върху правото на установяване, гарантирано от тази разпоредба. От друга страна, тя не въвеждала никаква дискриминация, основана на гражданството. В това отношение той се позовава също и на липсата на мотиви.
133 Комисията оспорва основателността на доводите на жалбоподателя.
Съображения на Първоинстанционния съд
134 В началото следва да се напомни, че първото и третото правно основание бяха отхвърлени, тъй като тригодишното освобождаване от корпоративен данък представлява помощ и тъй като условията, за да може да се ползва дерогацията, предвидена в член 87, параграф 3 ЕО, не са налице. Поради това обявяването на несъвместимостта на тригодишното освобождаване от корпоративен данък с общия пазар поради нарушаването на други разпоредби от Договора за ЕО се отнася до мотиви, изложени в обжалваното решение при условията на евентуалност. По тази причина петото правно основание е неотносимо.
135 От всичко изложено по-горе следва, че петото правно основание следва да се отхвърли.
136 С оглед на всички изложени по-горе съображения жалбата следва да се отхвърли.
По съдебните разноски
137 Съгласно член 87, параграф 2 от Процедурния правилник загубилата делото страна се осъжда да заплати съдебните разноски, ако е направено такова искане. Тъй като е загубил делото, жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати съдебните разноски в съответствие с искането на Комисията.
По изложените съображения
ПЪРВОИНСТАНЦИОННИЯТ СЪД (осми разширен състав)
реши:
1) Отхвърля жалбата.
2) ASM Brescia SpA понася направените от него съдебни разноски, както и направените от Комисията съдебни разноски.
Martins Ribeiro | Šváby | Papasavvas |
Постановено в открито съдебно заседание в Люксембург на 11 юни 2009 година.
Подписи