РЕШЕНИЕ НА СЪДА (трети състав)
22 ноември 2012 година(*)
„Въздушен транспорт — Обезщетяване и помощ на пътниците — Отказан достъп на борда, отмяна или голямо закъснение на полети — Срок за предявяване на иск“
По дело C‑139/11
с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Audiencia Provincial de Barcelona (Испания) с акт от 14 февруари 2011 г., постъпил в Съда на 21 март 2011 г., в рамките на производство по дело
Joan Cuadrench Moré
срещу
Koninklijke Luchtvaart Maatschappij NV,
СЪДЪТ (трети състав),
състоящ се от: г‑жа R. Silva de Lapuerta, изпълняваща функцията на председател на трети състав, г‑н K. Lenaerts, г‑н E. Juhász, г‑н T. von Danwitz и г‑н D. Šváby (докладчик), съдии,
генерален адвокат: г‑н Y. Bot,
секретар: г‑н A. Calot Escobar,
предвид изложеното в писмената фаза на производството,
като има предвид становищата, представени:
– за г‑н Cuadrench Moré, от J.‑P. Mascaray Martí, abogado,
– за Koninklijke Luchtvaart Maatschappij NV, от M. C. de Yzaguirre y Morer, Procuradora, и J. M. Echegaray Fraile, abogado,
– за германското правителство, от г‑н T. Henze и г‑жа J. Kemper, в качеството на представители,
– за полското правителство, от г‑н M. Szpunar, в качеството на представител,
– за Европейската комисия, от г‑н K. Simonsson, в качеството на представител,
предвид решението, взето след изслушване на генералния адвокат, делото да бъде разгледано без представяне на заключение,
постанови настоящото
Решение
1 Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на Регламент (ЕО) № 261/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 11 февруари 2004 година относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети, и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 295/91 (ОВ L 46, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 7, том 12, стр. 218).
2 Запитването е отправено в рамките на спор между г‑н Cuadrench Moré и Koninklijke Luchtvaart Maatschappij NV (наричано по-нататък „KLM“) по повод на отказа на последното да му изплати обезщетение поради отмяна на полет.
Правна уредба
Международното право
Варшавската конвенция
3 Съгласно член 17, алинея 1 от Международната конвенция за уеднаквяване на някои правила при международния въздушен превоз, подписана във Варшава на 12 октомври 1929 г., изменена и допълнена с Протокола от Хага от 28 септември 1955 г., Конвенцията от Гуадалахара от 18 септември 1961 г., Протокола от Гватемала от 8 март 1971 г. и четирите допълнителни протокола от Монреал от 25 септември 1975 г. (наричана по-нататък „Варшавската конвенция“), „[п]ревозвачът е отговорен за вреди и загуби в случай на смърт, нараняване и всяка друга телесна повреда, понесена от някой пътник, когато злополуката, която е причинила вредите и загубите, е произлязла на борда на въздушния уред или през време на качване и слизане“.
4 Член 19 от Варшавската конвенция гласи:
„Превозвачът е отговорен за вреди и загуби, причинени от закъснение при въздушния превоз на пътници, багажи и стоки“.
5 Член 29 от Варшавската конвенция предвижда:
„1. Искът за отговорност трябва да бъде заведен под страх на загубване правото в срок от две години, считан от пристигането на местоназначението, от деня, в който летателният уред е трябвало да пристигне, или от деня на спирането на превоза.
2. Начинът за изчисляването на срока се определя от закона на сезирания съд“.
Конвенцията от Монреал
6 Конвенцията за уеднаквяване на някои правила за международния въздушен превоз, сключена в Монреал на 28 май 1999 г., е подписана от Европейската общност на 9 декември 1999 г. и е одобрена от нейно име с Решение 2001/539/EО на Съвета от 5 април 2001 година (ОВ 194, стр. 38; Специално издание на български език, 2007 г., глава 7, том 8, стр. 112, наричана по-нататък „Конвенцията от Монреал“). Тази конвенция е влязла в сила по отношение на Европейския съюз на 28 юни 2004 г. Считано от тази дата, и по-специално в отношенията между държавите членки, Конвенцията от Монреал има предимство пред Варшавската конвенция съгласно член 55 от първата.
7 Член 19 от Конвенцията от Монреал гласи:
„Превозвачът е отговорен за вреда, причинена от закъснение при въздушния превоз на пътници, багаж или товари. […]“.
8 Член 35 от Конвенцията от Монреал, озаглавен „Давностен срок за завеждане на дела“, възпроизвежда текста на член 29 от Варшавската конвенция.
Правото на Съюза
Регламент (ЕО) № 2027/97
9 С Регламент (ЕО) № 2027/97 на Съвета от 9 октомври 1997 година относно отговорността на въздушните превозвачи в случай на произшествия (ОВ L 285, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 7, том 4, стр. 170) законодателят на Съюза желае да подобри степента на защита за пътници, пострадали от въздушни произшествия, с въвеждането на разпоредби, които са предназначени да заместят някои разпоредби от Варшавската конвенция по отношение на въздушния превоз между държавите членки, което се осъществява в очакване на задълбочено преразглеждане и преглед на тази конвенция.
10 Член 1 от Регламент № 2027/97 гласи:
„Настоящият регламент определя задълженията на въздушните превозвачи от Общността по отношение на отговорността им към пътниците в случай на произшествие за вреди, настъпили в случай на смърт, нараняване на пътник или всякакъв друг вид телесна повреда, която пътникът е претърпял, ако произшествието, предизвикало настъпилата вреда, е произтекло на борда на самолета или в хода на която и да е операция по качването или слизането.
[…]“.
Регламент № 261/2004
11 Член 5, параграф 1 от Регламент № 261/2004 гласи:
„При отмяна на полет съответните пътници:
[…]
в) имат право на обезщетение от опериращия въздушен превозвач по член 7 […]“.
12 Член 6 от посочения регламент предвижда задължения за въздушните превозвачи в областта на подпомагането на пътниците в случай на закъснение на полет.
13 Член 7, параграф 1 от същия регламент има следното съдържание:
„При прилагането на този член пътниците получават обезщетение, възлизащо на:
а) 250 EUR за всички полети до 1500 километра;
б) 400 EUR за всички полети на територията на Общността над 1500 километра и за всички други полети между 1500 и 3500 километра;
в) 600 EUR за всички полети, непопадащи под букви а) или б).
[…]“.
14 Никоя от разпоредбите на Регламент № 261/2004 не уточнява срока, в който трябва да се предявят исковете за защита на правата, гарантирани от посочения регламент.
Испанското право
15 Приложимата национална правна уредба установява десетгодишен срок за исковете, за чието предявяване не е определен друг срок.
Спорът по главното производство и преюдициалният въпрос
16 Г‑н Cuadrench Moré е направил резервация за полет на KLM, предвиден за 20 декември 2005 г. с излитане от Шанхай (Китай) и местоназначение Барселона (Испания). Полет KL 0896, с който е трябвало да се извърши пътуването, е отменен, което е принудило г‑н Cuadrench Moré да пътува на следващия ден с друга компания през Мюнхен (Германия).
17 На 27 февруари 2009 г. г‑н Cuadrench Moré предявява пред Juzgado Mercantil № 7 de Barcelona иск срещу KLM, с който претендира, на основание Регламент № 261/2004, обезщетение в размер на 2 990 EUR за вредите, причинени от отмяната на полета, ведно с лихвите и разноските.
18 В това отношение KLM изтъква, че искът е погасен, тъй като предвиденият в член 29 от Варшавската конвенция двeгодишен срок за предявяване на исковете срещу въздушните превозвачи е изтекъл.
19 С решение от 26 май 2009 г. Juzgado Mercantil № 7 de Barcelona осъжда KLM, на основание Регламент № 261/2004, да заплати 600 EUR, ведно със законната лихва. В решението си тази юрисдикция отхвърля основанието, което KLM изтъква в своя защита, като приема, че в случая не е приложим нито давностният срок, предвиден в член 29 от Варшавската конвенция, нито този по член 35 от Конвенцията от Монреал, при положение че става въпрос за Регламент № 261/2004. Предвид липсата на изрична разпоредба в този регламент, която да определя срока за предявяване на свързаните с него искове, посочената юрисдикция приема за приложимо испанското законодателство.
20 Сезирана с въззивна жалба, Audiencia Provincial de Barcelona приема, че при липса на изрична разпоредба в Регламент № 261/2004 в тази област, Решение от 10 януари 2006 г. по дело IATA и ELFAA (C‑344/04, Recueil, стр. I‑403), както и Решение от 22 декември 2008 г. по дело Wallentin-Hermann (C‑549/07, Сборник, стр. I‑11061) във връзка с Решение от 22 октомври 2009 г. по дело Bogiatzi (C‑301/08, Сборник, стр. I‑10185) не позволяват да се определи с достатъчна степен на сигурност приложимият давностен срок.
21 В този контекст Audiencia Provincial de Barcelona решава да спре производството и да постави на Съда следния преюдициален въпрос:
„Трябва ли [Регламент № 261/2004] да се тълкува в смисъл, че по отношение на срока за предявяване на иск е приложим член 35 от Конвенцията от Монреал, според който срокът е двегодишен, или трябва да се счита за приложима друга [норма на правото на Съюза] или националното законодателство?“.
По преюдициалния въпрос
22 С въпроса си запитващата юрисдикция по същество иска да се установи дали Регламент № 261/2004 трябва да се тълкува в смисъл, че срокът за предявяване на исковете с предмет изплащане на предвиденото в членове 5 и 7 от този регламент обезщетение се определя в член 35 от Конвенцията от Монреал или в съответствие с други разпоредби, и по-специално с правилата на всяка държава членка относно погасяването на правото на иск.
23 В самото начало следва да се припомни, че в случай на отмяна на полет и при условие че отмяната не се дължи на извънредни обстоятелства, които не са могли да бъдат избегнати дори при вземане на всякакви разумни мерки, членове 5 и 7 от Регламент № 261/2004 признават на пътниците право на обезщетение, чийто размер е различен в зависимост от разстоянието и местоназначението на съответния полет, като при необходимост пътниците могат да се позоват на това право пред националните юрисдикции.
24 За тази цел е безспорно, че Регламент № 261/2004 не съдържа нито една разпоредба относно срока за погасяване на исковете, предявени пред националните юрисдикции и имащи за предмет изплащане на обезщетението, предвидено в членове 5 и 7 от този регламент.
25 Съгласно постоянната съдебна практика обаче при липсата на разпоредби на правото на Съюза в тази област вътрешният правов ред на всяка държава членка трябва да установи процесуалните правила относно съдебните производства, предназначени да гарантират защитата на правата, които страните в процеса черпят от правото на Съюза, като тези правила следва да са в съответствие с принципите на равностойност и ефективност (вж. в този смисъл Решение от 25 ноември 2010 г. по дело Fuß, C‑429/09, Сборник, стр. I‑12167, точка 72).
26 От това следва, че срокът за предявяване на исковете с предмет изплащане на предвиденото в членове 5 и 7 от Регламент № 261/2004 обезщетение се определя от националното право на всяка държава членка, при условие че предвидените в него правила зачитат принципите на равностойност и ефективност.
27 Обратно на твърдяното от KLM, тази констатация не може да се постави под въпрос от факта, че съгласно член 29 от Варшавската конвенция и член 35 от Конвенцията от Монреал искът за отговорност на основание признатите от тези конвенции права се погасява, ако не бъде заведен иск в срок от две години, считано от датата на пристигане в местоназначението, или от датата, на която въздухоплавателното средство е трябвало да пристигне, или от датата, на която превозът е преустановен.
28 Всъщност мярката за обезщетение, предвидена в членове 5 и 7 от Регламент № 261/2004, не попада в приложното поле на Варшавската конвенция и на Конвенцията от Монреал (вж. в този смисъл Решение от 23 октомври 2012 г. по дело Nelson и др., C‑581/10 и C‑629/10, точка 55).
29 Поради това двегодишната давност, установена в член 29 от Варшавската конвенция и в член 35 от Конвенцията от Монреал, не може да се счита за приложима по отношение на исковете, предявени по-специално на основание членове 5 и 7 от Регламент № 261/2004.
30 Тази констатация не се опровергава и от Решение по дело Bogiatzi, посочено по-горе, в което Съдът е постановил, че Регламент № 2027/97 трябва да се тълкува в смисъл, че допуска член 29 от Варшавската конвенция да се приложи за положение, в което даден пътник търси отговорността на въздушния превозвач за вреди, претърпени от него при полет между държавите членки.
31 В това отношение трябва да се отбележи, че както личи от член 1 от Регламент № 2027/97, в редакцията му, която е в сила към момента на настъпване на фактите в основата на Решение по дело Bogiatzi, посочено по-горе, посоченият регламент се отнася до отговорността на въздушните превозвачи в случай на произшествие, която е уредена и в член 17 от Варшавската конвенция.
32 Регламент № 2027/97 има за цел само да замести по отношение на въздушния превоз между държавите членки някои разпоредби от Варшавската конвенция с разпоредби, установяващи по-голяма степен на защита за пътниците, пострадали при въздушни произшествия, без обаче да изключва прилагането на останалите разпоредби от тази конвенция, сред които попадат по-специално правилата за предявяване на иска за отговорност, предвиден в член 29 от тази конвенция (вж. в този смисъл Решение по дело Bogiatzi, посочено по-горе, точки 41—44). За сметка на това Регламент № 261/2004 установява режим на стандартизирано и незабавно поправяне на вредите, изразяващи се в неудобства, причинени от закъснения и отмяна на полети, който действа в по-ранен момент от Конвенцията от Монреал и следователно е самостоятелен спрямо режима, установен от последната (вж. в този смисъл Решение по дело Nelson и др., посочено по-горе, точки 46, 55 и 57, както и цитираната съдебна практика).
33 Предвид всичко изложено по-горе на поставения въпрос следва да се отговори, че Регламент № 261/2004 трябва да се тълкува в смисъл, че срокът за предявяване на исковете, които имат за предмет изплащане на предвиденото в членове 5 и 7 от този регламент обезщетение, се определя съгласно правилата на всяка държава членка относно погасяването на правото на иск.
По съдебните разноски
34 С оглед на обстоятелството, че за страните по главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.
По изложените съображения Съдът (трети състав) реши:
Регламент (ЕО) № 261/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 11 февруари 2004 година относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети, и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 295/91, трябва да се тълкува в смисъл, че срокът за предявяване на исковете, които имат за предмет изплащане на предвиденото в членове 5 и 7 от този регламент обезщетение, се определя съгласно правилата на всяка държава членка относно погасяването на правото на иск.
Подписи