ЗАКЛЮЧЕНИЕ НА ГЕНЕРАЛНИЯ АДВОКАТ
Г–Н N. JÄÄSKINEN
представено на 11 юли 2013 година(1)
Дело C‑22/12
Katarína Haasová
срещу
Rastislav Petrík,
Blanka Holingová
(Преюдициално запитване, отправено от Krajský súd v Prešove (Словакия)
Дело C‑277/12
Vitālijs Drozdovs, представляван от Valentīna Balakireva,
срещу
AAS Baltikums
(Преюдициално запитване, отправено от Augstākās tiesas Senāts (Латвия)
„Сближаване на законодателствата — Задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ при използването на моторни превозни средства — Вреди, които тази застраховка обхваща — Директива 72/166/ЕИО — Член 3, параграф 1 — Директива 84/5/ЕИО — Член 1, параграфи 1 и 2 — Директива 90/232/ЕИО — Член 1 — Понятие „телесни повреди“ — Включване на нематериални щети — Обезщетяване на нематериалните щети, причинени от смъртта на близък при пътнотранспортно произшествие — Минимални гарантирани размери“
I – Въведение
1. Двете дела, които са предмет на настоящото заключение, се отнасят до евентуалното обезщетяване по задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ при използването на моторни превозни средства на вредата, причинена от смъртта на близък в пътнотранспортно произшествие (ПТП)(2). С оглед на наличието на общи черти между тези дела и по-специално на факта, че централният юридически въпрос, който те повдигат, е един и същ, се оказа удачно да се представи общо заключение, макар и поради липсата на действителна връзка между тях Съдът да не ги е съединил.
2. Първото дело, заведено под номер C‑22/12 (наричано по-нататък „дело Haasová“), е свързано с преюдициалното запитване, отправено от Krajský súd v Prešove (Словакия), който иска да получи тълкуване на член 3, параграф 1 от Директива 72/166/ЕИО на Съвета от 24 април 1972 година относно сближаване на законодателствата на държавите членки относно застраховката „Гражданска отговорност“ при използването на моторни превозни средства и за прилагане на задължението за сключване на такава застраховка(3) (наричана по-нататък „Първа директива“) и на член 1, първа алинея от Трета директива 90/232/ЕИО на Съвета от 14 май 1990 година за сближаване на законодателствата на държавите членки относно застраховките „Гражданска отговорност“ при използването на моторни превозни средства(4) (наричана по-нататък „Трета директива“).
3. Второто дело, заведено под номер C‑277/12 (наричано по-нататък „дело Drozdovs“), е свързано с преюдициалното запитване, отправено от Augstākās tiesas Senāts (Латвия) с цел тълкуване също на член 3 от Първата директива, както и на член 1, параграфи 1 и 2 от Втора директива 84/5/ЕИО на Съвета от 30 декември 1983 година относно сближаването на законодателствата на държавите членки, свързани със застраховките гражданска отговорност при използването на моторни превозни средства (МПС)(5) (наричана по-нататък „Втора директива“).
4. При съвместния прочит на въпросите, поставени на Съда по делата Haasová и Drozdovs, възникват три проблематики.
5. На първо място, основната проблематика, която е обща за тези две дела, е дали член 3, параграф 1 от Първа директива, член 1, параграфи 1 и 2 от Втора директива и член 1, първа алинея от Трета директива(6) трябва да се тълкуват в смисъл, че имуществена вреда или морална вреда (наричана по-нататък „нематериална щета“(7)) като тази, причинена в резултат на смъртта на родител или на съпруг при ПТП, е сред вредите, които трябва да бъдат покрити от задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ при използването на моторни превозни средства. По-специално това означава да се определи обхватът на посоченото в тези две последни разпоредби понятие „телесни повреди“, за да се установи дали то може да включи нематериалната щета, понесена при тези обстоятелства от близките на починало лице, които не са участвали пряко в инцидента.
6. На второ място, с вторият поставен по дело Drozdovs въпрос Съдът е призован да определи, в случай че държавите членки са длъжни да вземат надлежни мерки, за да може обезщетяването на подобна вреда да бъде покрито от задължителната застраховка по член 3, параграф 1 от Първа директива и по член 1, параграфи 1 и 2 от Втора директива, дали те могат да изберат правна уредба, която определя граница на поемането на това обезщетение от застрахователя, която при това да е значително по-ниска от предвидените в посочените директиви минимални гарантирани суми.
7. На трето място, вторият въпрос, поставен по дело Haasová, по същество се отнася до обратна на горепосочената хипотеза, тоест когато национална правна уредба, която не предвижда обезщетяване на въпросната вреда, се счита за съвместима с член 3, параграф 1 от Първата директива и член 1, първа алинея от Трета директива. Съдът е приканен да установи дали в този случай юрисдикция на държава членка би могла да тълкува посочената правна уредба с оглед на тези разпоредби на правото на Съюза, така че тя да предостави подобно обезщетение въпреки противната разпоредба на приложимото национално право.
II – Правна уредба
А – Право на Съюза(8)
1. Първа директива
8. В съображения 1—3 от Първа директива е посочено, от една страна, че единствената цел на граничните проверки за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ във връзка с използването на моторни превозни средства е да се защитят интересите на лицата, които могат да пострадат при пътнотранспортни произшествия, причинени от такива превозни средства, и от друга страна, че несъответствията на националните предписания в тази област са такива, че могат да възпрепятстват свободното движение на моторните превозни средства и на лицата в рамките на Европейската общност, и вследствие на това те имат пряко въздействие върху създаването и функционирането на общия пазар.
9. В член 1, точка 2 от посочената директива е посочено, че по смисъла на същата под „пострадало лице“ трябва да се разбира „всяко лице, което има право на обезщетение за загуба или други вреди, причинени от превозни средства“.
10. Член 3, параграф 1 от същата директива предвижда, че „[в]сяка държава членка […] предприема всички подходящи мерки с които да гарантира, че гражданската отговорност във връзка с използването на превозни средства с обичайно домуване на нейна територия, е застрахована. Обхватът на покритата отговорност и условията за нейното покритие се определят въз основа на тези мерки“.
2. Втора директива
11. Съгласно съображение 3 от Втора директива основните различия между законодателствата на различните държави членки относно обхвата на задължението за застрахователно покритие имат пряко отражение върху установяването и функционирането на общия пазар.
12. В съображения 4 и 5 от тази директива се добавя, че „разширяването на задължението за застрахователно покритие, така че то да обхваща отговорността, понасяна за увреждане на имущество, е оправдано“ и че „сумите, за които е задължителна застраховката, трябва при всяко събитие да гарантират на пострадалите адекватно обезщетение, независимо от това в коя държава членка се е случило произшествието“.
13. Член 1, параграфи 1 и 2 от посочената директива гласи:
„1. Застраховката, посочена в член 3, параграф 1 на [Първа директива] покрива задължително както вреди върху имущество, така и телесни повреди на лица.
2. Без да се засягат каквито и да било по-високи гаранции, които държавите членки могат да определят, всяка държава членка изисква сумите, за които такава застраховка е задължителна, да бъдат поне:
– в случая на телесни повреди, 350 000 ECU, когато пострадалият е само един; когато има повече пострадали при едно и единствено застрахователно събитие, тази сума се умножава по броя на пострадалите лица,
– в случая на увреждане на имущество, 100 000 ECU за застрахователно събитие, независимо от броя на пострадалите.
Държавите членки могат, вместо посочените по-горе минимални суми, да предвидят минимална сума от 500 000 ECU за телесни повреди, когато има повече пострадали при едно и също застрахователно събитие или, в случая на телесни повреди и увреждане, на имущество, минимална обща сума от 600 000 ECU за застрахователно събитие, независимо от броя на пострадалите лица или от естеството на вредите“(9).
3. Трета директива
14. Съображение 4 на Трета директива гласи, че „на пострадалите при злополуки с моторни превозни средства трябва да се гарантира съпоставимо третиране, независимо от това къде в Общността е настъпило произшествието“. Съгласно съображение 5 от нея „в някои държави членки съществуват по-специално празноти в покритието на задължителните застраховки за пътници в моторните превозни средства [и] за да се защити тази особено уязвима категория на потенциални пострадали, тези празноти трябва да бъдат запълнени“.
15. Член 1 от посочената директива предвижда, по-конкретно, че „застраховките, посочени в член 3 параграф 1 от [Първата Директива] покриват отговорността за телесни повреди на всички пътници, освен на водача на моторното превозно средство, произтичащи от използването на моторното превозно средство“.
Б – Национално право
1. Чешко право (дело Haasová)
16. При все, че поставените по дело Haasová преюдициални въпроси визират както разпоредбите на чешкото право, така и разпоредбите на словашкото право(10), единствено първите ще бъдат споменати тук, доколкото те са приложими ratione materiae към гражданската отговорност, възникнала при съответно ПТП по силата на Конвенция за приложимото право при пътнотранспортни произшествия, сключена в Хага на 4 май 1971 г.(11) (наричана по-нататък „Хагската конвенция от 1971 г.“), все пак с уточнението, че това впрочем не предрешава въпроса за приложимия закон към застрахователния договор(12).
а) Чешкия граждански кодекс
17. Член 11 от Закон № 40/1964(13) (наричан по-нататък „чешкият граждански кодекс“) гласи по-конкретно, че „всяко физическо лице има право на закрила на личността му и по-специално на живота му“.
18. Съгласно член 13 от този кодекс:
„1) Физическото лице по-специално има право да изисква преустановяване на незаконосъобразно поведение, накърняващо неговите лични права, премахване на последствията от такова поведение и присъждане на подходящо обезщетение.
2) Когато не е възможно предоставянето на подходящо обезщетение по смисъла на параграф 1, по-специално когато са сериозно накърнени достойнството на физическо лице или неговият обществен престиж, лицето също така има право на парично обезщетение за неимуществена вреда.
3) Размерът на обезщетението по параграф 2 се определя от съда в съответствие с тежестта на възникналата неимуществена вреда и с всички обстоятелства, при които е станало нарушението на правото“.
19. Член 444, параграф 3, буква a) от посочения кодекс предвижда, че при смърт преживелите лица имат право на обезщетение с фиксиран размер от 240 000 чешки крони (CZK), тоест около 9 300 EUR, когато става въпрос за загубата на съпруг или съпруга.
б) Чешкия закон относно задължителната застраховка
20. Член 6, параграф 1 от Закон № 168/1999(14) относно застраховката „Гражданска отговорност“ при използването на моторни превозни средства (наричан по-нататък „чешкият закон относно задължителната застраховка“) гласи по-конкретно, че тази застраховка „обхваща всяко лице, отговорно за причиняването на вреда при използването на автомобила, посочен в застрахователния договор“.
21. В параграф 2 на този член се уточнява, че освен ако не е предвидено друго в този закон, „застрахованото лице има право да иска от застрахователя да обезщети вместо него пострадалото лице, в рамките и за сумата, предвидени в гражданския кодекс, за [по-специално] нанесените телесни повреди или причинената смърт […] стига пострадалото лице да установи и докаже своето право и неправомерното поведение, което е причинило вредата и за което застрахователят носи отговорност, да е извършено през периода на действие на договора, с изключение на период на прекъсване“.
2. Латвийско право (дело Drozdovs)
а) Латвийският закон относно задължителната застраховка
22. Латвийският закон относно задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на собствениците на сухопътните превозни средства(15), известен като „Закон OCTA“ (наричан по-нататък „латвийският закон относно задължителната застраховка“) транспонира по-конкретно Първа, Втора и Трета директиви. Към момента на настъпване на фактите са в сила следните разпоредби.
23. Съгласно член 15 от този закон, озаглавен „Ограничение на отговорността на застрахователя“:
„(1) При настъпване на застрахователното събитие застрахователят, с който собственикът на превозното средство, причинило вредите, е сключил договор за гражданска отговорност, […] покрива щетите в размер, който не надвишава границите на отговорността на застрахователя, установени:
1) за обезщетение за вреди, нанесени на физически лица: до 250 000 [латвийски] лата [(LVL)] за всеки пострадал;
2) за обезщетение за материални вреди: до 70 000 [латвийски] лата [(LVL)], независимо от броя на третите пострадали лица;
(2) Третите лица могат да поискат обезщетение по общото право за вредите, които не са предмет на обезщетение по настоящия закон или които надхвърлят границата на отговорността на застрахователя“.
24. В член 19 от посочения закон е направен списък на материалните и неимуществените вреди, които могат да бъдат причинени на жертвите при ПТП, които попадат в приложното поле на този закон. Сред нематериалните вреди, определени като „вредите, които причиняват […] психически болки и страдания“, параграф 2, точка 3 от този член споменава по-специално, „смърт на лице, дължащо издръжка“. В параграф 3 от него се уточнява, че „Министерският съвет определя размера и начина на изчисляване на застрахователните обезщетения за материалните и неимуществените вреди, причинени на физическите лица“.
25. Член 23, параграф 1, буква a) от същия този закон предвижда, че ненавършилите пълнолетие родни или осиновени деца имат право на застрахователно обезщетение при смърт на лицето, което им дължи издръжка.
б) Латвийският декрет № 331
26. Декрет № 331 на Министерския съвет от 17 май 2005 г. относно размера на обезщетенията за неимуществени вреди и относно методите за неговото изчисляване(16) (наричан по-нататък „латвийският Декрет № 331“) е приет с цел изпълнението на член 19, параграф 3 от латвийския закон относно задължителната застраховка.
27. В членове 7 и 10 от него се посочва, че размерът на застрахователното обезщетение за психически болки и страдания, причинени вследствие на смъртта на лице, дължащо издръжка, е 100 LVL за всеки молител и на лице по смисъла на член 23, параграф 1 от латвийския закон относно задължителната застраховка и че общият размер на застрахователните обезщетения не може да надвиши 1 000 LVL за всеки пострадал при ПТП, ако всички посочени в точки 3, 6, 7 и 8 вреди са обезщетени.
III – Споровете по главните производства, преюдициалните въпроси и производствата пред Съда
А – Делото Haasová(17)
28. На 7 август 2008 г. г‑н Haas загива на територията на Чешката република при ПТП, причинено от г‑н Petrík. Последният е карал регистрирано и застраховано в Словакия МПС, собственост на г‑жа Holingová. Г‑н Haas е бил пътник в МПС, което се сблъскало с тежкотоварен автомобил, регистриран в Чешката република. Той е бил женен за г‑жа Haasová и имал дъщеря, родена на 22 април 1999 г., които не са били с него при настъпването на ПТП. Всички заинтересовани лица са били или са словашки граждани, живущи в Словакия.
29. С наказателна присъда на Okresný súd Vranov nad Topľou (Словакия) г‑н Petrík, признат за виновен по-конкретно за извършване на убийство при небрежност, е осъден условно на 2 години лишаване от свобода с изпитателен срок от 2 години. В приложение на словашките Наказателен кодекс и Наказателно-процесуален кодекс му е наложено също през посочения период и в зависимост от неговите възможности да поправи причинените вреди, сред които понесените от г‑жа Haasová, които са определени в размер от 1 057,86 EUR.
30. Г‑жа Haasová, действайки от свое име и от името на своята ненавършила пълнолетие дъщеря, подава гражданскоправен иск срещу г‑н Petrík и г‑жа Holingová с цел получаване на парично обезщетение за квалифицираната като „неимуществена“ вреда, предизвикана от загубата на техния съпруг и баща, на основание член 13, параграфи 2 и 3 от словашкия граждански кодекс. Първоинстанционният съд осъжда водача и собственичката на МПС да ѝ платят обезщетение в размер от 15 000 EUR за посочената вреда.
31. Всички страни обжалват това решение пред Krajský súd v Prešove. Този съд уточнява, че в качеството си на встъпила страна по производството застрахователят на г‑жа Holingová, дружеството Allianz ‑ Slovenská poisťovňa a.s., е отказал да обезщети разглежданата вреда с мотив, че изтъкнатото право на поправяне на вредите не е обхванато от застрахователния договор по силата на чешкия и словашкия закон относно задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ при използването на МПС.
32. Според запитващата юрисдикция с оглед на фактическите обстоятелства на спора по главното производство следва да се приложи чешкото материално право в съответствие с член 3 от Хагската конвенция от 1971 г. и по-специално с член 444, параграф 3 от чешкия граждански кодекс, който за разлика от словашкия граждански кодекс предвижда изрично поправянето на неимуществените вреди в рамките на обезщетяването на вредата, причинена на преживелите близки, до предвидените в закона размери и по-конкретно обезщетение с фиксиран размер от 240 000 CZK или около 9 300 EUR за загубата на съпруг.
33. Освен това тази юрисдикция счита, от една страна, че правото на обезщетяване на неимуществена вреда трябва да произтича от правото на поправяне на вредата, обхваната от договора за задължителната застраховка, и от друга страна, че претенциите на г‑жа Haasová се основават на право, което е производно от това на жертвата на ПТП, доколкото животът на починалия г‑н Haas е защитен с член 11 от чешкия граждански кодекс.
34. Независимо от тези съображения Krajský súd v Prešove се пита дали разглежданото обезщетение е съобразено с правото на Съюза, като уточнява, че в решения на словашки юрисдикции са застъпени противоречиви гледни точки по този въпрос, що се отнася до разпоредбите на словашкото право. Този съд добавя, че отговорът на Съда ще има решаващо значение при преценката дали е правомерно встъпването на застрахователя по главното производство и следователно при определяне дали спрямо него решението, което ще бъде постановено в посоченото производство, има обвързващ характер.
35. При тези обстоятелства Krajský soud v Brně решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:
„1) Дали член 1, първа алинея от [Трета директива] във връзка с член 3, параграф 1 от [Първа директива] трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска разпоредба от националното право (като член 4 от словашкия закон [относно задължителната застраховка] [(18)], и като член 6 от чешкия закон [относно задължителната застраховка]), съгласно която гражданската отговорност, произтичаща от използването на моторни превозни средства, не покрива изразената в парична форма неимуществена вреда, претърпяна от преживелите близки на жертви на пътнотранспортно произшествие, причинено от използването на моторни превозни средства?
2) Ако на първия въпрос се отговори, че горепосочената разпоредба от вътрешното право не противоречи на правото на Съюза, трябва ли член 4, параграфи 1, 2 и 4 от словашкия закон [относно задължителната застраховка] и член 6, параграфи 1—3 от чешкия закон [относно задължителната застраховка] да се тълкуват в смисъл, че не създават пречка националната юрисдикция в съответствие с разпоредбите на член 1, първа алинея от [Трета директива] във връзка с член 3, параграф 1 от [Първа директива] да признае на преживелите близки на жертви на пътнотранспортно произшествие, причинено при използването на моторни превозни средства, в качеството им на пострадали лица, правото на обезщетяване на неимуществената вреда и в парична форма?“.
36. Писмени становище представят пред Съда словашкото, германското и естонското правителство, както и Европейската комисия(19). Съдебно заседание не е проведено.
Б – Делото Drozdovs
37. На 14 февруари 2006 г. родителите на Vitālijs Drozdovs, роден на 25 август 1995 г., загиват при ПТП в Рига (Латвия). Тъй като е малолетно, детето е поставено под настойничеството на своята баба, г‑жа Balakireva (наричана по-нататък „настойничката на Vitālijs Drozdovs“).
38. ПТП е причинено от водач на МПС, застрахован от застрахователното дружество AAS Baltikums (наричано по-нататък „Baltikums“). С наказателна присъда, потвърдена от апелативния съд, той е осъден на 6 години лишаване от свобода и неговото свидетелство за управление на МПС е отнето за срок от 5 години(20).
39. На 13 декември 2006 г. настойничката на Vitālijs Drozdovs уведомява застрахователя за застрахователното събитие и го приканва да обезщети малолетното лице, по-конкретно за неговите вреди, квалифицирани като „морални“ и оценени на 200 000 LVL. На 29 януари 2007 г. Baltikums плаща в приложение на член 7 от латвийския Декрет № 331 обезщетение от 200LVL за психическите страдания на детето(21), както и обезщетение от 4 497,47 LVL за неговите имуществени вреди, която сума не се оспорва.
40. На 13 септември 2007 г. настойничката на Vitālijs Drozdovs подава иск срещу Baltikums за плащането на обезщетение от 200 000 LVL за моралните вреди, понесени от Vitālijs Drozdovs поради смъртта на неговите родители на неговата детска възраст и който се основава на член 15, параграф 1, първа алинея, член 19, параграф 2, трета алинея, и член 39, параграфи 1 и 6 от латвийския закон относно задължителната застраховка, както и на член 1, параграф 2 от Втора директива.
41. Подадените от настойничка на Vitālijs Drozdovs иск и жалба са отхвърлени с решения съответно от 27 ноември 2008 г. и от 16 ноември 2010 г. с мотив, че Baltikums се е съобразило с определения в член 7 от латвийския Декрет № 331 размер.
42. Настойничката подава касационна жалба пред Augstākās tiesas Senāts с цел отмяната на постановеното от апелативната юрисдикция решение и връщането на делото на тази юрисдикция за ново разглеждане. Г‑жа Balakireva изтъква, че тя е приложила неправилно член 15, параграф 1, алинея първа от латвийския закон относно задължителната застраховка, тъй като тази разпоредба трябва да се тълкува в съответствие по-конкретно с Първа и Втора директива. Впрочем от последните следва, че държава членка не може да определя граници на обезщетението, които да са по-ниски от предвидените в правото на Съюза минимални размери. Ето защо член 7 от латвийския Декрет № 331 нарушава границите, определени в посочената разпоредба на латвийския закон относно задължителната застраховка и в горепосочените директиви, които този закон транспонира.
43. При тези обстоятелства Augstākās tiesas Senāts решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:
„1) Включват ли се в задължителното обезщетение за телесни повреди, предвидено в член 3 от [Първа директива] и [в член 1, параграфи 1 и 2][(22)] от [Втора директива], и моралните вреди?
2) При утвърдителен отговор на първия въпрос, трябва ли член 3 от [Първа директива] и [член 1, параграфи 1 и 2][(23)] от [Втора директива] да се тълкуват в смисъл, че не допускат държава членка да ограничи максималния размер на обезщетението за нематериални (морални) щети, като предвиди граница на застрахователната отговорност, която е значително по-ниска от установената в директивите и в националния закон?“.
44. Писмени становища представят пред Съда настойничката на Vitālijs Drozdovs, Baltikums, латвийското, германското и литовското правителство, както и Комисията.
45. На съдебното заседание от 20 март 2013 г. присъстват представителите на настойничката на Vitālijs Drozdovs, Baltikums, латвийското и германското правителство, както и на Комисията.
IV – Анализ
А – Предварителни бележки по приложимия закон
46. Определянето на приложимия закон към трансграничен спор е предварителен етап на всеки материалноправен анализ. То е особено важно в конкретния случай с оглед на съществуващите различия между законодателствата на държавите членки в областта на обезщетяването на основание задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ при използването на МПС(24).
47. Това не е трудно да се направи по дело Drozdovs, тъй като от данните по преписката не изпъква чуждестранен елемент, който би могъл да привърже разглежданата ситуация към държава членка, различна от Република Латвия.
48. За сметка на това този проблем възниква по дело Haasová с оглед на фактическите обстоятелства на ПТП, стоящо в основата на спора по главното производство, с който е сезирана словашка юрисдикция. Всъщност това ПТП е настъпило на територията на Чешката република и едно от участвалите в него МПС е регистрирано там, докато привръзки — като мястото на регистриране на превозното средство, в което се е намирала пряката жертва, както и гражданството и мястото на пребиваване на засегнатите лица — свързват спора със Словашката република.
49. Член 28, параграфи 1 и 2 от Регламент (ЕО) № 864/2007(25) предвижда, че този регламент не засяга прилагането на международни конвенции, по които една или повече държави членки са страни към датата на неговото приемане и които установяват стълкновителни норми относно извъндоговорните задължения, докато в същото време той се прилага между държавите членки с предимство пред конвенциите, сключени единствено между две или повече от тях, когато тези конвенции се отнасят до въпроси, уредени в него.
50. Що се отнася до извъндоговорната гражданска отговорност, произтичаща от произшествие при движението по пътищата, стълкновителните норми, съдържащи се в Хагската конвенция от 1971 г., която към момента на приемането на посочения регламент обвързва както държавите членки, така и трети страни, трябва да имат предимство пред неговите разпоредби във всички държави, които са ратифицирали тази конвенция, както е по-специално в случая на Словашката република(26).
51. Съгласно член 3 от Хагската конвенция от 1971 г. приложимият закон в тази област(27) по принцип е националният закон на държавата, на чиято територия е настъпило ПТП. Така по дело Haasová запитващата юрисдикция правилно счита, че тази разпоредба води до посочването на чешкия закон(28). Напомням, че дерогации от прилагането на lex loci delicti в полза на закона на държавата по регистрацията са предвидени в член 4 от посочената конвенция. По-специално буква б) на този член урежда случая, в който в ПТП са участвали различни превозни средства и всички те са били регистрирани в една и съща държава. Това последно условие обаче изглежда не е изпълнено в спора по главното производство(29).
52. Следва да се уточни, че тези съображения относно прилагането на чешкото право на извъндоговорната гражданска отговорност, възникнала при разглеждания инцидент, с нищо не предрешават определянето на закона, който трябва да уреди правата и задълженията, произтичащи от договора за застраховка на автомобил при наличие на стълкновение на закони(30).
Б – По включването на обезщетението на претърпените от непряка жертва нематериални щети в приложното поле на задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ при използването на МПС (първите въпроси по делата Haasová и Drozdovs)
53. По дело Haasová с първия си преюдициален въпрос запитващата юрисдикция по същество иска от Съда да установи дали член 3, параграф 1 от Първа директива и член 1 от Трета директива трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат разпоредба на националното право, водеща до положение, при което изразената в парична форма неимуществена вреда, претърпяна от преживелите близки на жертва на пътнотранспортно произшествие при използването на МПС, не се покрива от задължителната застраховка „Гражданска отговорност“, сключена от отговорното за инцидента лице.
54. Подобен е първият преюдициален въпрос по дело Drozdovs, напомням, че той възниква в подобен фактически контекст(31), макар и посочените разпоредби и използваните термини да не са напълно еднакви, доколкото запитващата юрисдикция иска да се установи дали член 3 от Първа директива и член 1, параграфи 1 и 2 от Втора директива трябва да се тълкуват в смисъл, че задължителното обезщетяване на телесните повреди включва и моралната вреда, предвидена в националното право.
55. Поради тяхната съществена близост в настоящото заключение тези въпроси ще бъдат разгледани съвместно, което означава, че в предложеното тълкуване същевременно ще бъдат обединени горепосочените разпоредби на Първа, Втора и Трета директива.
56. Мненията, застъпени в това отношение в представените на Съда становища, са различни. Настойничката на Vitālijs Drozdovs и Комисията считат, че тези разпоредби изискват нематериалните щети, понесени от лице, чийто близък е починал при ПТП, да спадат към предвидената в тези текстове задължителната застраховка „Гражданска отговорност“, противно на становищата на Baltikums и на встъпилите правителства, тоест словашкото, германското и естонското правителство по дело Haasová и латвийското, германското и литовското правителство по дело Drozdovs.
57. При все че от съдебната практика, която ще бъде изложена по-долу, лесно могат да се изведат някои елементи на отговора, два аспекта на тук поставения проблем са до голяма степен напълно нови и според мен трябва да бъдат разгледани отделно. От една страна, става въпрос за включването на нематериалните щети в предвидената в посочените директиви система на задължителната застраховка, и от друга страна, за разширяването на това включване към лицата, които сами не са участвали в произшествието, което им е причинило подобна вреда.
1. Общи съображения, изведени от доктрината
58. Още в самото начало ще посоча, че по настоящите дела според мен трябва се направи позоваване не само на практиката на Съда на Европейския съюз, но и на тази на Съда на Европейската асоциация за свободна търговия(32) (наричан по-нататък „Съдът на ЕАСТ“), едно от решенията на който(33) (наричано по-нататък „Решението на Съда на ЕАСТ по дело Nguyen“), многократно изтъкнато от страните и встъпилите страни по тези производства, се отнася до тук разглежданата проблематика(34).
59. Както Съдът многократно е наблегнал, в уводните части на Първа, Втора и Трета директива е посочено, че те целят, от една страна(35), да гарантират свободното движение както на превозните средства с обичайно домуване на територията на Европейския съюз, така и на лицата, които пътуват с тях, и от друга страна(36), да гарантират на жертвите на ПТП, причинени от тези превозни средства, съпоставимо третиране, независимо от това къде на тази територия е настъпило ПТП(37), с цел да се конкретизира изграждането на общия пазар.
60. От тези текстове Съдът прави извода, че Първа директива, изменената и допълнена с Втора и Трета директива, налага на държавите членки да гарантират, че гражданската отговорност относно използването на превозни средства с обичайно домуване на тяхна територия е застрахована, и уточнява по-специално видовете вреди и третите пострадали лица, които тази застраховка трябва да покрива(38).
61. Този съд обаче напомня, че задължението за покриване от застраховката „Гражданска отговорност“ на вредите, причинени от МПС на трети лица, се различава от обхвата на обезщетяването на тези вреди на основание на гражданската отговорност на застрахованото лице. Всъщност първото задължение се гарантира и определя от правната уредба на Съюза, а второто — по същество от националното право(39).
62. В това отношение Съдът вече е приел, че от предмета на Първа, Втора и Трета директива и от текстовете им е видно, че те не целят да хармонизират режима на гражданска отговорност в държавите членки и че при сегашното състояние на правото на Съюза последните остават свободни да определят режим на гражданска отговорност, приложим към произшествията, причинени при използването на превозни средства(40).
63. Той уточнява, че въпреки това държавите членка са длъжни да гарантират, че определената съгласно националното им право гражданска отговорност във връзка с използването на моторни превозни средства е застрахована в съответствие с разпоредбите на трите директиви, посочени по-горе(41).
64. Накрая, от практиката на Съда следва, че държавите членки трябва да упражняват своята компетентност в тази област при спазване на правото на Съюза и че разпоредбите на националното право, които уреждат обезщетяването при произшествия при използването на превозни средства, не могат да лишат Първа, Втора и Трета директива от тяхното полезно действие(42).
65. На основания обаче, които ще бъдат изложени по-долу, посочените директиви според мен биха били лишени от тяхното полезно действие, ако правото на обезщетение на вреда като разглежданата в споровете по главното производство(43) бъде накърнено от национални разпоредби, приети в областта на застраховането, които ограничават покриването на гражданската отговорност относно използването на МПС. За сметка на това, това няма да се случи, ако въпросното право на обезщетение е ограничено не с разпоредбите относно застраховката, а с разпоредбите, отнасящи се до националния режим на гражданска отговорност при ПТП(44).
2. По включването на нематериалните щети в системата на задължителната застраховка, предвидена в Първа, Втора и Трета директива
66. В горепосоченото си Решение по дело Nguyen Съдът на ЕАСТ е сезиран с въпрос относно съвместимостта с Първа, Втора и Трета директива на национално законодателство, в конкретния случай норвежкото(45), което изключва поправянето на неимуществената вреда(46) („болки и страдания“ или „pretium doloris“) от системата на задължителната застраховка по вътрешното право. Този съд тълкува посочените директиви в смисъл, че подобно изключване не е съвместимо с тези текстове, поради факта, че обезщетението на неимуществената вреда е форма на гражданска отговорност(47).
67. Съдът на ЕАСТ основава това решение не само на общи съображения, изведени от напомнената по-горе предходна съдебна практика, но и на следните основания, с които също съм изцяло съгласен.
68. Най-напред, този съд с пълно право отбелязва, че посочените директиви не съдържат никаква разпоредба, която да изключва изрично от тяхното приложно поле обезщетяването на нематериалните щети. В този смисъл той посочва, че член 1, точка 2 от Първа директива, който определя понятието „пострадало лице“, препраща към „всяко лице, което има право на обезщетение за загуба или други вреди, причинени от превозни средства“. Член 1, параграф 1 от Втора директива и член 1 от Трета директива се позовават по-специално на „телесни повреди“, или „personal injuries“ в английския текст(48), при определянето на това, което трябва да обхваща задължителната застраховка. Съдът на ЕАСТ постановява, че горепосочената формулировка включва всички видове вреди, независимо от това дали става въпрос за материални вреди или за нематериални щети и следователно не потвърждава тезата, според която тези последни щети не попадат в приложното поле на тези директиви(49).
69. Въз основа на гореизложеното този съд прави извода, че разпоредбите на член 3, параграф 1 от Първа директива, във връзка с тези на член 1, параграфи 1 и 2 от Втора директива и тези на член 1 от Трета директива трябва да се тълкуват като обхващащи едновременно материалните вреди и нематериалните щети, включително психическите болки и страдания. Различно тълкуване би било в разрез с целта на посочените директиви, която е да се осигури свободното движение и да се гарантира на жертвите съпоставимо третиране, независимо от мястото от територията на ЕИП, където произшествията са настъпили(50).
70. Съдът на ЕАСТ правилно добавя, че обезщетение като разглежданото по главното производство по естеството си дава на лице правото да получи компенсация от страна на друго лице и по този начин представлява форма на гражданска отговорност. Освен това от горепосочената съдебна практика(51) следва, че въпросните директиви не са предназначени да наложат приемането на определени форми на отговорност, а изискват всяка гражданска отговорност във връзка с използването на МПС да бъде застрахована, без значение дали тази отговорност е основана на вината или на риска. Всъщност всяко друго тълкуване би лишило член 3, параграф 1 от Първа директива, допълнена и изменена с Втора и Трета директива, от неговото полезно действие, което е да защити жертвите на ПТП посредством задължителната застраховка „Гражданска отговорност“(52).
71. Считам, че на поставените по делата Haasová и Drozdovs въпроси следва да се отговори по подобен начин с оглед както на текста, така и на целите и полезното действие на въпросните директиви, като се постанови, че обезщетяването на нематериална щета е част от предвидената в Първа, Втора и Трета директива система на задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ при използването на МПС.
72. Отбелязвам, че по дело Drozdovs запитващата юрисдикция иска по-специално да се установи дали задължителната застраховка за „телесни повреди“, изисквана по-конкретно в член 1 от Втора директива, може да включи моралните вреди. В това отношение наблягам на факта, че понятието „телесни повреди“, използвано, наред с останалите(53), във френската редакция на Втора и Трета директива, не може самò по себе си да представлява пречка за тук изложеното разширително схващане на проблема.
73. Всъщност този израз, възприет в множество други езикови редакции(54), позволява според мен да се направи позоваване на по-широко понятие, което обхваща не само телесните увреждания, следователно физическата неприкосновеност на жертвата, но и всяка друга вреда с „личен“, казано другояче, с нематериален характер, което включва както физическите, така и психическите страдания(55). Явно това произтича, от една страна, от противопоставянето, което се прави по-конкретно в член 1 от Втора директива, между този вид вреди и „увреждане на имущество“, тоест вреди, които са свързани с вещите или с имуществото на заинтересованото лице(56), и от друга страна, от стремежа да се засили защитата на жертвите, който ясно предопределя развитието на посочения член(57).
74. Следователно на първо време е относително лесно да се отговори на въпросите, стига Съдът да се съгласи, както предлагам, да следва очертаната в неговата предходна практика линия и да се присъедини към разсъждението, застъпено съответно от Съда на ЕАСТ в неговото Решение по дело Nguyen, посочено по-горе.
75. При все това според мен, макар и въз основа на предходната съдебна практика, разпоредбите на съответните директиви следва да се тълкуват в смисъл, че предвидената в тях задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ при използване на МПС трябва да включва неимуществената вреда, понесена от лице, участвало в ПТП, както е в случая, довел до постановяване на посоченото решение(58), остава да се определи дали този подход може да се приложи и към жертвите, които не са били пряко засегнати, както е в случая на споровете, довели до делата Haasová и Drozdovs.
3. По разширяването на включването на нематериалните щети до непреките жертви на ПТП
76. В делата по главните производства нематериалните щети, на които се позовават жалбоподателите, са понесени от лица, които сами не са участвали във въпросното ПТП, тоест по дело Haasová съпругата и дъщерята на мъжа, който е пряка жертва на този инцидент, а по дело Drozdovs детето на съпрузите, които са преки жертви на инцидента. Смъртта на лице, по-специално при подобни обстоятелства, води до известни резки промени в начина на живот и емоционалното равновесие на лицата, с които това лице е имало реална близост. За да се определи дали подобна вреда може да попадне в приложното поле на разпоредбите на директивите, посочени в преюдициалните въпроси, следва според мен да се транспонират по-горе възприетите фактори за преценка, като се следва тълкуване, което е буквално и в същото време телеологично и основано на полезното действие на тези разпоредби.
77. Първо, анализът на текста на релевантните разпоредби не позволява да се изключи обезщетяването на вредата от приложното поле на покритието със застраховката „Гражданска отговорност“, предвидено в Първа, Втора и Трета директива. Всъщност направеното в член 1, точка 2 от Първа директива определение на понятието „пострадало лице“ е достатъчно широко, за да обхване непреките жертви, доколкото единственото условие за това е те да имат „право на обезщетение за загуба или други вреди, причинени от превозни средства“ по силата на приложимите национални норми.
78. Вярно е, че за разлика от използваната в предходните текстове терминология,(59) член 1 от Трета директива визира „телесни повреди на всички пътници, освен на водача“, което би могло да наведе на мисълта, че лице, което не е участвало в ПТП, не би трябвало да бъде обхванато от задължителната застраховка „Гражданска отговорност“. При все това тази разпоредба трябва да се тълкува с оглед на съображения 4 и 5 от посочената директива, от които следва, че жертвите, за които се отнасят защитните норми на правото на Съюза, не се свеждат до пътниците, които явно са само една особена категория от всички трети лица, защитени със застраховката на собственика на автомобила, причинил ПТП(60). Посоченият член е насочен към изясняване на приложното поле ratione personae на предоставената със задължителната застраховка гаранция и по-никакъв начин не ограничава това приложно поле до така посочените пътници(61). Този анализ се потвърждава от последващото развитие на правото в тази област(62).
79. Второ, покритието със застраховката „Гражданска отговорност“ на нематериалните щети на лица, непряко пострадали при ПТП, се налага с оглед на преследваните с Първа, Втора и Трета директива цели за насърчаване на свободата на движението, както и за гарантиране на съпоставимо третиране на жертвите, независимо от това в коя държава членка е настъпило увредилото ги ПТП(63). При различно тълкуване на член 3, параграф 1 от Първата директива, член 1, параграфи 1 и 2 от Втора директива и член 1 от Третата директива тези лица биха били зависими от произвола на нормите на националното право в областта на застраховането, чието съдържание би могло да се различава в зависимост от мястото на ПТП поради липсата на сближаване, наложено от правото на Съюза.
80. Трето, от посочената постоянна съдебна практика(64) следва, че макар и Първа, Втора и Трета директива да не целят да хармонизират действащите в държавите членки режими на гражданската отговорност при използването на МПС, те все пак им налагат да гарантират, че гражданската отговорност, която е приложима съгласно тяхното национално право, е застрахована в съответствие с разпоредбите на посочените директиви. От това следва, че когато правото на обезщетение на вреда е придобито на основание гражданската отговорност на застраховано лице по силата на приложимото национално право(65), предвиденото в посочените директиви покритие от задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ трябва да се приложи към него.
81. Отбелязвам, че правото на поправяне на неимуществената вреда, причинена от загубата на близък при ПТП, е признато в правния ред на много държави членки(66), въпреки че достъпът до това право е различен, тъй като някои от тях предоставят подобна възможност за обезщетяване само при извънредни обстоятелства(67), докато други предвиждат по-лека тежест на доказване(68). Тъй като компетентността на законодателите на държавите членки в областта на гражданската отговорност е ограничена, те са длъжни да определят дали по принцип правото на поправяне на подобна вреда е допустимо, и ако това е така, при какви условия. По-специално те следва да преценят дали това право е собствено право на непряката жертва на инцидента или е производно от това на починалото лице.
82. При все това в съответствие със съдебната практика(69) държавите членки трябва да упражняват тази компетентност по начин, който зачита правото на Съюза и който по-конкретно не накърнява полезното действие на Първа, Втора и Трета директива. Според мен това полезно действие обаче би било значително накърнено, ако беше позволено непреките жертви на ПТП като засегнатите от споровете по главните производства да не бъдат защитени със задължителната застраховка „Гражданска отговорност“, въпреки че гражданската отговорност на застрахованото лице е ясно ангажирана спрямо тях.
83. С оглед на всички тези съображения предлагам на Съда да отговори, че член 3, параграф 1 от Първа директива, член 1, параграфи 1 и 2 от Втора директива и член 1 от Трета директива трябва да се тълкуват в смисъл, че доколкото съгласно приложимото национално право гражданската отговорност на застраховано лице е ангажирана на основание неимуществена вреда, понесена от лице, чийто близък е починал при ПТП между МПС, подобно обезщетение трябва да се обхваща от предвидения в тези директиви диспозитив на задължителната застраховка.
В – По невъзможността за държавите членки да определят максимални размери на застрахователно обезщетение, които да са по-ниски от минималните гарантирани размери, предвидени в правото на Съюза (втори въпрос по делото Drozdovs)
1. По съдържанието на поставения въпрос
84. По дело Drozdovs запитващата юрисдикция поставя втори преюдициален въпрос при условията на евентуалност, в хипотезата, в която Съдът отговори на първия ѝ въпрос утвърдително, тоест в смисъл, че предвидената в член 3 от Първа директива и в член 1, параграфи 1 и 2 от Втора директива задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ включва и поправянето на неимуществена вреда като тази, изтъкната от жалбоподателката по главното производство.
85. Запитващата юрисдикция иска по същество да се установи дали горепосочените членове допускат норма на националното право, която предвижда обезщетение от застраховател на неимуществена вреда с максимален размер, който е значително по-нисък, от една страна, от минималните граници на задължително застрахования капитал, които Втора директива налага, и от друга страна, от определените в националния закон граници на гражданската отговорност на застрахователите.
86. Всъщност от акта за преюдициално запитване следва, че въпросът приканва Съда да се произнесе по допустимостта на предвидената в член 7 от латвийския Декрет № 331(70) горна граница на обезщетението на неимуществена вреда като понесената от Vitālijs Drozdovs с оглед не само на минималните гарантирани размери, определени в член 1, параграф 2 от Втора Директива(71), но и на размера, определен в член 15, параграф 1, първа алинея от латвийския закон относно задължителната застраховка(72), който транспонира по-конкретно тази директива.
87. Този последен аспект на преюдициалното запитване повтаря касационните основания, изтъкнати от настойничката на Vitālijs Drozdovs, която поддържа по-конкретно, че предвидената в латвийския Декрет № 331 граница на обезщетението е смешна и противна на разпоредбите на латвийския закон относно задължителната застраховка, който посоченият декрет на правителството има за цел да приложи(73). При все това Съдът не е компетентен да се произнесе относно конституционността или законосъобразността на норми на вътрешното право и в частност да определи дали националните подзаконови норми са съобразени с националните законови разпоредби. Този аспект на въпроса няма да бъде разгледан.
2. По обвързващия характер на минималните размери на покритието на гражданската отговорност, определени във Втора директива
88. Както настойничката на Vitālijs Drozdovs, така и Комисията считат, че член 3 от Първа директива и член 1 от Втора директива са пречка за държава членка да ограничи обезщетението на нематериалните щети от задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ до размер, който е по-нисък от границата на гражданската отговорност на застрахователя, определена в тези текстове. Веднага ще посоча, че споделям тази гледна точка поради следните причини.
89. От произхода, генезиса и развитието на разпоредбите на правото на Съюза, посочени във втория въпрос на Augstākās tiesas Senāts, могат да се извлекат много сведения, които са от полза за тяхното тълкуване.
90. Както Съдът вече е изтъкнал, в своята първоначална редакция член 3, параграф 1 in fine от Първа директива е оставял на държавите членки грижата да определят покритите от застраховката вреди, както и реда за прилагане на задължителната застраховка „Гражданска отговорност“(74). Съгласно съображение 3 от Втора директива, с цел намаляване на съществуващите различия относно обхвата на задължението за застраховане между законодателствата на държавите членки, член 1 от Втора директива налага в областта на гражданската отговорност задължително покритие на материалните вреди и телесните повреди до определени размери, доколкото тези горни граници гарантират минимално ниво на защита на жертвите на ПТП(75).
91. При преглед на подготвителната дейност по приемането на Втора директива става ясно, че член 1, параграф 2 от нея, който определя минималните гарантирани суми, е бил една от най-често изменяните разпоредби в хода на първоначалния законодателен процес(76). Това е така и при последващите изменения на посочената директива(77), с уточнението, че според мен поради ориентацията, която отразяват, тези приети впоследствие текстове(78) трябва да се вземат предвид, макар и техните разпоредби да не са приложими ratione temporis по дело Drozdovs. От всички тези обстоятелства следва, че член 1 от Втора директива е предмет на особено внимание от европейския законодател. Освен това последващото развитие на тази разпоредба към прогресивно увеличаване на посочените в нея изисквания свидетелства за все по-засилена грижа на жертвите. Всъщност, както е изрично подчертано от законодателя, „задълженията на държавите членки да гарантират застрахователно покритие поне по отношение на определени минимални суми представлява важен елемент“ за постигането на тази цел(79).
92. Следвайки този подход, Съдът ясно постановява, че член 1, параграф 2 от Втора директива не допуска национално законодателство, което предвижда максимални размери на обезщетение, които са по-ниски от минималните гарантирани размери, предвидени в този член(80).
93. За мотивиране на приетите в този смисъл решения той приема, както вече напомних при отговора си на първите преюдициални въпроси, че държавите членки са длъжни да гарантират, че гражданската отговорност, която според националното право на съответната държава членка се прилага към застрахователните събития при използването на превозни средства, ще бъде застрахована в съответствие с разпоредбите на Първа, Втора и Трета директива. Доколкото държавите членки трябва да упражняват своите компетенции в тази област при спазване на правото на Съюза, това предполага по-специално, че покритието със застраховката „Гражданска отговорност“ зачита минималните гарантирани размери, определени във Втора директива и следователно, че никое национално законодателство не може да ограничи протичащата от тази застраховка закрила, като определи по-ниски максимални размери на обезщетение(81).
94. Съдът добавя, че „[в]сяко друго тълкуване би лишило член 3, параграф 1 от Първа директива и член 1, параграф 2 от Втора директива от тяхното полезно действие. Това действие, насочено към защитата на жертвите на ПТП посредством задължителната застраховка „Гражданска отговорност“, би било застрашено, ако покритието на тази отговорност със застраховката беше оставено на преценката на националния законодател“(82).
95. Според мен всички тези съображения могат да се транспонират по отношение на разпоредби като тези в латвийския Декрет № 331, които определят много ниска горна граница на гаранцията по-специално за нематериалната щета, причинена от смъртта на лице, дължащо издръжка, като се има предвид, че спазването както на целта, така и на полезното действие на тези разпоредби предполага да се гарантира достатъчно обезщетяване на жертвите на ПТП, независимо в коя държава членка е настъпило застрахователното събитие(83). Вследствие на това на втория поставен от Augstākās tiesas Senāts въпрос трябва да се отговори утвърдително.
96. Уточнявам, че според мен няма значение дали въведеното в националното право твърде ниско ниво е в умерена степен по-ниско от определената в директивите граница на отговорността на застрахователите, или значително по-ниско от нея, както тази юрисдикция посочва в своя преюдициален въпрос(84). За да бъде национална норма в разрез с изискванията на Съюза е достатъчно да не е достигнато минималното ниво на покритие. Обратно, уговорката, формулирана в началото на член 1, параграф 2 от Втора директива(85), разрешава на държавите членки да превишат предвидените граници на покритие, с уточнението, че те могат или да изискват неограничена гаранция, или да фиксират размери, до които застраховката е задължителна, като единственото изискване е те да не бъдат по-ниски от посочените граници(86).
97. Поради опасност от двусмислие, което може да се долови в предоставените на Съда становища, държа да уточня, че според мен несъвместимо с правото на Съюза е не ограничението самò по себе си на гарантираните суми(87), а фактът, че държава членка ограничава обезщетението на по-ниско ниво от това на сумите, определени като минимални в разглежданите директиви.
98. Наистина според цитираната постоянна съдебна практика всяка предвидена в национален правен ред гражданска отговорност при използването на МПС трябва да бъде застрахована. При все това според мен този принцип трябва да се схваща единствено в смисъл, че с норма на националното застрахователно право не би могло да се изключат от покритието някои видове вреди или някои категории пострадали лица, при положение че жертвите могат да се позоват на гражданската отговорност на застрахования, за да получат обезщетение на това основание. Взетото от европейския законодател решение за въвеждане на нива на гаранция, равни „поне“ на размерите, предвидени в съответните директиви, има смисъл единствено ако беше прието, че тези директиви позволяват за сметка на това държавите членки да определят по-високи горни граници и следователно че гражданската отговорност, надхвърляща тези национални горни граници, няма да се обхваща от задължителната застраховка(88). При това положение правните системи на държавите членки, в които общото законодателство, приложимо към гражданската отговорност, не съдържа горни граници на обезщетение, могат все пак да ограничат покритието на същата със задължителната застраховка, като въведат горни граници, които надхвърлят предвидените в посочените директиви минимални стойности.
3. По отражението на предложения отговор
99. В мотивите на своето запитване Augstākās tiesas Senāts набляга върху значението да се намери равновесие между присъстващите интереси. Тази юрисдикция посочва, че интересът на жертвите да получат възможно най-пълно обезщетение за тяхната вреда се различава както от този на собственика на превозното средство, причинило ПТП, който се изразява в това да плати възможно най-минимални премии по задължителната застраховка, така и от целта на застрахователя да получи приход, който зависи до голяма степен от отношението между събраните премии и изплатените обезщетения при настъпили застрахователни събития(89). Според тази юрисдикция съвместяването на тези разнородни интереси предполага ясно определяне на границите на дължимата от застрахователя гаранция, за да може посоченият собственик да бъде в състояние да сключи застраховка на цени, които не са прекомерно високи(90) и следователно жертвата да получи обезщетението, предвидено за нейната вреда.
100. Латвийското и литовското правителство се присъединяват към този гледна точка. Те добавят, че определянето на подобни граници със закона има и предимството да се гарантира правната сигурност, докато при големи по размер обезщетения на нематериални щети би съществувала опасност в случай на ПТП с няколко участници да се накърни справедливото разпределяне на наличните ограничени суми(91). От това те правят извода, че при прилагането към моралните вреди на предвидените в член 1 от Втора директива ограничения биха възникнали трудности, що се отнася до ефикасността на разглежданата система на застраховката „Гражданска отговорност.
101. Вярно е, че a priori функционирането на европейския застрахователен пазар не би могло да бъде засегнато от задължението на застрахователите да направят по-широко покритие на вредите и на по-високо ниво, що се отнася до превозните средства с обичайно домуване на територията на държавите членки, което би могло да доведе до увеличаване на плащаните от осигурените лица премии.
102. При все това отбелязвам, че още от самото начало Европейският икономически и социален комитет е предвидил „проблемите, до които определянето на тези минимални размери неминуемо ще доведе в някои страни (по-конкретно увеличаване на действащите застрахователни премии)“, но той е приел, според мен напълно правилно, че става дума за „абсолютно необходими съвместни усилия за достигането на преследваната цел, тоест по-голяма закрила на жертвите“, поради което е подкрепил предложението за въвеждане на минимални гарантирани размери(92). За отчитане на първоначалната ситуация в някои държави членки, що се отнася до посочените суми, Втора директива съдържа преходни мерки за прогресивното въвеждане на свързаните с тях разпоредби в тези държави членки(93).
103. Впрочем практиката показва, че широко разбиране на полето на действие на задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ няма непременно толкова чувствително отражение като очакваното отражение във връзка със застрахователните премии(94). Така в България скорошните изменения на закона във връзка с размерите, обхванати от тази застраховка, включваща обезщетяването на моралните вреди(95), не се отразяват значително върху свързаните с тях премии(96). Също така в Швеция според подготвителната дейност, довела до включването в законодателството на право на обезщетение за телесните повреди при смърт на близък при ПТП(97), тази реформа би следвало да има само незначително отражение върху разходите на застрахователните компании и следователно върху застрахователните премии, които следва да се увеличат само с 1 % до 1,5 %, дори с по-малко(98).
104. Освен това опасенията, изразени от встъпилите по настоящото дело правителства, не ми се струват оправдани, при положение че, напомням, според мен няма забрана държавите членки да определят горни граници, така че дължимата от застрахователите гаранция да не бъде неограничена, като единственото изискване по член 1 от Втора директива е тази горна граница да бъде определена на ниво, което е по-високо от минималните предвидени в този член размери.
105. С оглед на всички тези обстоятелства считам, че на втория въпрос, поставен по дело Drozdovs, следва да се отговори, че член 3 от Първа директива и член 1, параграфи 1 и 2 от Втора директива не допускат национална норма, която ограничава обезщетението на нематериалните щети, дължимо на основание задължителната застраховка „Гражданска отговорност“, като предвижда максимални гарантирани размери, които са по-ниски от минималните гарантирани размери, определени за обезщетяването на телесните повреди в член 1 от Втора директива.
Г – По втория въпрос, поставен по дело Haasová
106. Съгласно втория въпрос, поставен за разглеждане от Съда по дело Haasová, Krajský súd v Prešove тръгва от хипотезата, в която на първия въпрос се отговаря, че не противоречат на правото на Съюза национални разпоредби в областта на застраховането, които не допускат поправянето в парична форма на нематериални щети, причинени на преживелите близки на жертви на ПТП при използването на МПС.
107. Така запитващата юрисдикция се основава на постулат, който е в разрез с отговора, който предлагам на Съда да даде на първия преюдициален въпрос. С оглед на съдържанието на отговора, който считам, че следва да му се даде, не намирам за необходимо да се отговаря на втория, поставен при условията на евентуалност, въпрос.
108. При все това, отбелязвам, че запитващата юрисдикция иска от Съда да извърши тълкуване на разпоредби на националното право(99), което съгласно постоянната съдебна практика е изключено(100).
109. В случай, че Съдът не възприеме моето предложение, струва ми се, че въпросът би следвало да бъде преформулиран така, че да се отнася по същество до евентуална възможност за юрисдикция на държава членка да извърши тълкуване на норма на националното право, която е съобразена с посочените разпоредби на Първа и Трета директива. При всички случаи принципът на съответно тълкуване не би могъл да послужи като основа за тълкуване contra legem на националното право, изразяващо се в конкретния случай в поставяне на обезщетението на вреда в тежест на застраховател в разрез с предвиденото в национална норма(101).
V – Заключение
110. По дело Haasová (C‑22/12) и с оглед на гореизложените съображения предлагам на Съда да отговори на поставените от Krajský súd v Prešove въпроси по следния начин:
1) Член 3, параграф 1 от Директива 72/166/ЕИО на Съвета от 24 април 1972 година относно сближаване на законодателствата на държавите членки относно застраховката „Гражданска отговорност“ при използването на моторни превозни средства и за прилагане на задължението за сключване на такава застраховка, от една страна, и член 1, първа алинея от Трета директива 90/232/ЕИО на Съвета от 14 май 1990 година за сближаване на законодателствата на държавите членки относно застраховките „Гражданска отговорност“ при използването на моторни превозни средства, от друга страна, трябва да бъдат тълкувани в смисъл, че със задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ при използването на моторни превозни средства с обичайно домуване на територията на държава членка се обезщетяват нематериалните щети, понесени от близките на жертвите, починали при възникнало в подобен контекст пътнотранспортно произшествие, доколкото това обезщетение е предвидено на основание гражданската отговорност на застрахованото лице в приложимото към спора национално право.
2) Не следва да се отговаря на втория преюдициален въпрос.
111. По дело Drozdovs (C‑277/12) и с оглед на гореизложените съображения предлагам на Съда да отговори на поставените от Augstākās tiesas Senāts по следния начин:
1) Член 3 от Директива 72/166/ЕИО на Съвета от 24 април 1972 година относно сближаване на законодателствата на държавите членки относно застраховката „Гражданска отговорност“ при използването на моторни превозни средства и за прилагане на задължението за сключване на такава застраховка, от една страна, и член 1, параграфи 1 и 2 от Втора директива 84/5/ЕИО на Съвета от 30 декември 1983 година относно сближаването на законодателствата на държавите членки, свързани със застраховките гражданска отговорност при използването на моторни превозни средства (МПС), от друга страна, трябва да се тълкуват в смисъл, че със задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ при използването на моторни превозни средства с обичайно домуване на територията на държава членка се обезщетяват нематериалните щети, понесени от близките на жертвите, починали при възникнало в подобен контекст пътнотранспортно произшествие, доколкото това обезщетение е предвидено на основание гражданската отговорност на застрахованото лице в приложимото към спора национално право.
2) Член 3 от Директива 72/166 и член 1, параграфи 1 и 2 от Директива 84/5 трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална норма, предвиждаща за обезщетението, дължимо от застраховател за поправяне на нематериалната щета вследствие на смъртта при пътнотранспортно произшествие на лице, дължащо издръжка на заинтересованото лице, максимални гарантирани размери, които са по-ниски от минималните гарантирани размери, определени за обезщетяването на телесните повреди в последния член.