Жалба, подадена на 30 септември 2011 г. от ThyssenKrupp Ascenseurs Luxemburg Sàrl срещу решението, постановено от Общия съд (осми състав) на 13 юли 2011 г. по съединени дела T-144/07, T-147/07, T-148/07, T-149/07, T-150/07 и T-154/07, ThyssenKrupp Liften Ascenseurs и др./Европейска комисия

(Дело C-504/11 P)

Език на производството: немски

Страни

Жалбоподател: ThyssenKrupp Ascenseurs Luxemburg Sàrl (представител: T. Schaper)

Друга страна в производството: Европейска комисия

Искания на жалбоподателя

Жалбоподателят иска:

да се отмени изцяло решението, постановено от Общия съд (осми състав) на13 юли 2011 г. по съединени дела T-144/07, T-147/07, T-148/07, T-149/07, T-150/07 и T-154/07 (ThyssenKrupp Liften Ascenseurs и др./Комисия), доколкото с него се отхвърля жалбата и доколкото се отнася до жалбоподателя,

при условията на евентуалност, да се намали съразмерно глобата, наложена на жалбоподателя с член 2 от обжалваното решение на Европейската комисия от 21 февруари 2007 г.,

при условията на евентуалност, да се върне делото на Общия съд за ново разглеждане,

да се осъди Европейската комисия да заплати съдебните разноски.

Правни основания и основни доводи

С настоящото жалбоподателят обжалва решението, постановено от Общия съд (осми състав) на 13 юли 2011 г. по дело T-148/07 и др. (ThyssenKrupp Liften Ascenseurs и др./Европейска Комисия), доколкото с него се отхвърля жалбата, подадена на 7 май 2007 г. срещу Решение на Европейската комисия C (2007) 512 окончателен от 21 февруари 2007 година по дело COMP/E-1/38.823 - Асансьори и ескалатори, и доколкото се отнася до жалбоподателя.

Жалбоподателят посочва общо три правни основания, сред които липса на компетентност на Комисията, нарушаване на съществени процесуални правила, нарушаване на ДЕО, съответно ДФЕС и на разпоредбите по тяхното прилагане, както и злоупотреба с власт и нарушаване на основни права.

На първо място, жалбоподателят изтъква, че Общият съд неправилно е потвърдил компетентността на Комисията за провеждане на производството. Той е на мнение, че Общият съд е трябвало да отмени решението на Комисията поради неприложимост на член 101 ДФЕС (предишен член 81 ДЕО), тъй като ограниченото по териториален обхват твърдяно нарушение не би могло да засегне търговията между държавите членки. Дори и да е смятал, че член 101 ДФЕС е приложим, Общият съд е трябвало да съобрази, че компетентността на Комисията във всички случаи противоречи на въведената с Регламент № 1/2003¹ система на успоредните правомощия в съответствие с Известието за ЕМК. Накрая, Общият съд не е взел предвид, че последващото образуване на производството от страна на Комисията представлява нарушение на утвърдения с първичното право принцип за законоустановеност на наказанията.

На второ място, жалбоподателят изтъква, че Общият съд неправилно е потвърдил решението на Комисията, че жалбоподателят отговаря солидарно със своите дъщерни дружества и че следва да се вземе предвид цялостният оборот на групата ThyssenKrupp AG. В този смисъл решението нарушава член 23 от Регламент № 1/2003 и принципите на правовата държава, и по-специално принципа nulla poena sine lege, принципа за съразмерност на наказанието, принципа in dubio pro reo и принципа за наказуемост само на виновните деяния. Решението е неправилно, доколкото с него се приема, че дъщерното дружество заедно с дружеството майка (и други дружества от групата) носят солидарна отговорност в качеството им на стопанска единица. От друга страна и независимо от горното, с решението е нарушен принципът за наказуемост само на виновните деяния, тъй като на жалбоподателя е наложена глоба, за чието заплащане отговаря солидарно със своето дружество майка. При условията на евентуалност се изтъква, че Общият съд е потвърдил солидарната отговорност, въпреки че солидарното задължение не е разпределено във вътрешните отношения между съдлъжниците.

На трето място, жалбоподателят изтъква, че с решението си Общият съд е нарушил правомощието си за пълен съдебен контрол, като не е взел предвид в достатъчна степен несъразмерността между началния размер на глобата, възпиращия коефициент и многократното санкциониране за успоредни нарушения, както и неотчитането от страна на Комисията на сътрудничеството на жалбоподателя, като така Общият съд е нарушил основното право на справедлив процес и свързаната с него гаранция за съдебна защита.

____________

¹ - Регламент (EО) № 1/2003 на Съвета от 16 декември 2002 година относно изпълнението на правилата за защита на конкуренцията, предвидени в членове 81 и 82 от Договора (ОВ L 1, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 8, том 1, стр. 167).