Language of document : ECLI:EU:C:2012:782

ЗАКЛЮЧЕНИЕ НА ГЕНЕРАЛНИЯ АДВОКАТ

Г‑Н Y. BOT

представено на 11 декември 2012 година(1)

Съединени дела C‑274/11 и C‑295/11

Кралство Испания (C‑274/11)

Италианска република (C‑295/11)

срещу

Съвет на Европейския съюз

„Жалба за отмяна — Разрешаване на засилено сътрудничество на основание на членове 20 ДЕС и 329 ДФЕС с цел установяването на „единен патент“ — Жалба за отмяна поради липса на компетентност, злоупотреба с власт и нарушаване на Договорите — Създаване на европейски документи, удостоверяващи права на интелектуална собственост — Член 118 ДФЕС — Изключителна или споделена компетентност“





1.        С жалбата си Кралство Испания (дело C‑274/11) и Италианската република (дело C‑295/11) искат отмяната на Решение 2011/167/ЕС на Съвета от 10 март 2011 година за разрешаване на засилено сътрудничество в областта на създаването на единна патентна защита(2).

I –  Правна уредба

 А – Първично право

1.     Договор за Европейския съюз

2.        Член 20, параграфи 1 и 2 ДЕС гласи:

„1. Държавите членки, които желаят да установят помежду си засилено сътрудничество в области, които не попадат в изключителната компетентност на Съюза, могат да ползват неговите институции и да упражняват тези области на компетентност, като прилагат съответните разпоредби на Договорите, в границите и по реда и условията, предвидени в настоящия член, както и в членове 326?334 от Договора за функционирането на Европейския съюз.

Засиленото сътрудничество има за цел да благоприятства осъществяването на целите на Съюза, да защитава неговите интереси и да засилва процеса на интеграция. То е отворено за всички държави членки по всяко време съгласно член 328 от Договора за функционирането на Европейския съюз.

2. Решението за установяване на засилено сътрудничество се приема от Съвета като крайна мярка, след като той установи, че целите на това сътрудничество не могат да бъдат постигнати в разумен срок от Съюза като цяло, и при условие че в него участват поне девет държави членки. Съветът действа в съответствие с процедурата, предвидена в член 329 от Договора за функционирането на Европейския съюз“.

2.     Договор за функционирането на Европейския съюз

3.        Член 3, параграф 1 ДФЕС предвижда:

„Съюзът разполага с изключителна компетентност в следните области:

а)      митнически съюз;

б)      установяване на правила относно конкуренцията, необходими за функциониране на вътрешния пазар;

в)      парична политика на държавите членки, чиято парична единица е еврото;

г)      опазване на морските биологични ресурси в рамките на общата политика в областта на рибарството;

д)      обща търговска политика“.

4.        Съгласно член 4, параграфи 1 и 2 ДФЕС:

„1.      Съюзът разполага с компетентност, споделена с държавите членки, когато Договорите му предоставят компетентност, която не се отнася до областите, посочени в членове 3 и 6.

2. Споделената компетентност между Съюза и държавите членки се прилага в следните основни области:

a)      вътрешен пазар;

[…]“.

5.        Обжалваното решение е прието на основание на член 329 параграф 1 ДФЕС. Тази разпоредба предвижда:

„Държавите членки, които желаят да установят помежду си засилено сътрудничество в някоя от областите, посочени в Договорите, с изключение на областите на изключителна компетентност и общата външна политика и политика на сигурност, отправят искане до Комисията, в което уточняват обхвата и целите на предвиденото засилено сътрудничество. Комисията може да представи на Съвета предложение в тази насока. Ако Комисията не представи такова предложение, тя уведомява съответните държави членки за мотивите си.

Разрешението да се пристъпи към засилено сътрудничество съгласно първата алинея се дава от Съвета по предложение на Комисията и след одобрение от Европейския парламент“.

6.        Съгласно член 326 ДФЕС засиленото сътрудничество се осъществява в съответствие с Договорите и с правото на Съюза. То не може да засяга вътрешния пазар, нито икономическото, социално и териториално сближаване. То не може да представлява пречка, нито дискриминация спрямо търговията между държавите членки, нито да предизвиква нарушения на конкуренцията между тях.

7.        Съгласно член 327 ДФЕС:

„Засиленото сътрудничество зачита компетентността, правата и задълженията на държавите членки, които не участват в него. Тези държави членки не възпрепятстват прилагането на засилено сътрудничество от страна на държавите членки, които участват в него“.

8.        Освен това, отново относно засиленото сътрудничество, член 330 ДФЕС предвижда:

„Всички членове на Съвета могат да участват в неговите обсъждания, но в гласуването участват само членовете на Съвета, представляващи държавите членки, които вземат участие в засиленото сътрудничество.

Единодушието се формира само от гласовете на представителите на участващите държави членки.

Квалифицираното мнозинство се определя в съответствие с член 238, параграф 3“.

 Б – Обжалваното решение

9.        Обжалваното решение разрешава установяването на засилено сътрудничество в областта на създаването на единна патентна защита между 25 от 27-те държави членки на Съюза, като Кралство Испания и Италианската република отказват да участват в него.

10.      Съображение 4 от обжалваното решение гласи следното:

„На заседанието на Съвета от 10 ноември 2010 г. бе отчетено, че липсва единодушие за продължаване на работата по предложения регламент относно разпоредбите за превод. На 10 декември 2010 г. бе потвърдено, че съществуват непреодолими трудности, които правят постигането на единодушие невъзможно в този момент и в близко бъдеще. Тъй като за постигане на окончателно споразумение относно единната патентна защита в Съюза е необходимо съгласие по предложението за регламент относно разпоредбите за превод, бе установено, че целта за създаване на единна патентна защита […] не би могла да бъде постигната в разумен срок при прилагане на съответните разпоредби на Договорите“.

11.      Съгласно съображения 6?16 от обжалваното решение:

„(6)      Засиленото сътрудничество следва да осигури необходимата правна рамка за създаването на единна патентна защита в участващите държави членки и да осигури на предприятията в целия Съюз възможност да повишат своята конкурентоспособност, като получат избор да търсят единна патентна защита в участващите държави членки, като допринася същевременно за научния и техническия прогрес.

(7)      Засиленото сътрудничество следва да има за цел създаване на единен патент, осигуряващ единна патентна защита на териториите на участващите държави членки, който ще се издава по отношение на всички тези държави членки от Европейското патентно ведомство (ЕПВ). Като необходима част от единния патент, приложимите разпоредби относно превода следва да бъдат прости и икономически ефективни и да отговарят на предвидените в предложението за регламент [(ЕС)] на Съвета относно разпоредбите за превод за патента на Европейския съюз, представено от Комисията на 30 юни 2010 г.[(3)], в съчетание с компромисните елементи, предложени от председателството през ноември 2010 г., които получиха широка подкрепа в Съвета. Разпоредбите относно превода ще запазят възможността за подаване в ЕПВ на патентни заявки на всеки от езиците на Съюза и ще осигурят възстановяване на разходите, свързани с превода на заявките, подадени на езици, които не са официални за ЕПВ. Еднакво валидният патент следва да се издава само на един от официалните езици на ЕПВ, както е предвидено в Конвенцията за издаване на европейски патенти[(4)] […]. Допълнителни преводи няма да се изискват, без да се засягат преходните разпоредби, които ще бъдат пропорционални и ще изискват допълнителни преводи на временна основа, без правна стойност и само за информационни цели. Във всички случаи преходните разпоредби ще прекратят действието си, когато се появи възможност за висококачествени машинни преводи след обективна оценка на качеството им. В случай на спор, за патентопритежателя следва да се приложи задължението за осигуряване на необходимия превод.

(8)      Условията, установени в член 20 ДЕС и в членове 326 [ДФЕС] и 329 ДФЕС, са изпълнени.

(9)      Областта, в която ще се извършва засиленото сътрудничество, а именно установяването на мерки за създаване на единен патент, осигуряващ патентна защита в целия Съюз, и въвеждането на централизирани режими за издаване на разрешения, координация и контрол на равнището на Съюза, е определена от член 118 ДФЕС като една от областите, попадащи в обхвата на Договорите.

(10)      На заседанието на Съвета от 10 ноември 2010 г. бе отчетено и на 10 декември 2010 г. — потвърдено, че целта за създаване на единна патентна защита в целия Съюз не може да бъде постигната в разумен срок от Съюза като цяло, с което бе изпълнено изискването по член 20, параграф 2 […] ДЕС, че засиленото сътрудничество се приема само като крайна мярка.

(11)      Засиленото сътрудничество в областта на създаването на единна патентна защита има за цел насърчаване на научния и техническия прогрес и функционирането на вътрешния пазар. Създаването на единна патентна защита за група държави членки ще подобри равнището на патентна защита, като предостави възможност за получаване на единна патентна защита на териториите на участващите държави членки и премахне разходите и усложненията по отношение на тези територии. Така то благоприятства осъществяването на целите на Съюза, защитава неговите интереси и засилва процеса на интеграция в съответствие с член 20, параграф 1 ДЕС.

(12)      Създаването на единна патентна защита не е включено в списъка с областите на изключителна компетентност на Съюза, установен в член 3, параграф 1 ДФЕС. Правното основание за създаването на европейски права на интелектуална собственост е член 118 ДФЕС, който спада към дял VII (Общи правила относно конкуренцията, данъчното облагане и сближаването на законодателствата), глава 3 (Сближаване на законодателствата), и в него изрично се прави позоваване на установяването и функционирането на вътрешния пазар, което е част от споделената компетентност на Съюза съгласно член 4 ДФЕС. Създаването на единна патентна защита, включително приложимите разпоредби относно превода, попада следователно в области, които не са от изключителната компетентност на Съюза.

(13)      Засиленото сътрудничество в областта на създаването на единна патентна защита е в съответствие с Договорите и с правото на Съюза и не засяга вътрешния пазар, нито икономическото, социалното или териториалното сближаване. То не представлява пречка, нито дискриминация при търговията между държавите членки и не нарушава конкуренцията между тях.

(14)      Засиленото сътрудничество в областта на създаването на единна патентна защита зачита компетентността, правата и задълженията на държавите членки, които не участват в него. Възможността за получаване на единна патентна защита на териториите на участващите държави членки не засяга достъпа или условията за патентна защита на териториите на неучастващите държави членки. Нещо повече, предприятията от неучастващите държави членки следва да разполагат с възможността да получат единна патентна защита на териториите на участващите държави членки при същите условия като предприятията от участващите държави членки. Съществуващите правила на неучастващите държави членки, определящи условията за получаване на патентна защита на тяхна територия, остават незасегнати.

(15)      По-специално засиленото сътрудничество в областта на създаването на единна патентна защита ще бъде в съответствие с правото на Съюза относно патентите, тъй като засиленото сътрудничество ще зачита съществуващите достижения на правото на Съюза.

(16)      При зачитане на евентуалните условия за участие, определени в настоящото решение, засиленото сътрудничество в областта на създаването на единна патентна защита е отворено по всяко време за всички държави членки, готови да зачитат вече приетите в тази насока актове, в съответствие с член 328 ДФЕС“.

II –  Искания на страните

 А – По дело C‑274/11

12.      Кралство Испания иска от Съда:

–        да отмени обжалваното решение и

–        да осъди Съвета да заплати съдебните разноски.

13.      Съветът иска от Съда:

–        да отхвърли жалбата и

–        да осъди Кралство Испания да заплати съдебните разноски.

 Б – По дело C‑295/11

14.      Италианската република иска от Съда:

–        да отмени обжалваното решение и

–        да осъди Съвета да заплати съдебните разноски.

15.      Съветът иска от Съда:

–        да отхвърли жалбата и

–        да осъди Италианската република да заплати съдебните разноски.

16.      Що се отнася до дело C‑274/11, с Определение на председателя на Съда от 27 октомври 2011 г. Италианската република е допусната да встъпи в подкрепа на исканията на Кралство Испания, а Република Полша ? в подкрепа на исканията на Съвета. С второ определение на председателя на Съда от същата дата Република Латвия, Ирландия, Комисията, Федерална република Германия, Парламентът, Кралство Белгия, Кралство Швеция, Кралство Нидерландия, Чешката република, Унгария, Френската република, както и Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия са допуснати да встъпят в подкрепа на исканията на Съвета.

17.      Що се отнася до дело C‑295/11, с Определение на председателя на Съда от 13 октомври 2011 г. Кралство Испания е допуснато да встъпи в подкрепа на исканията на Италианската република, а Република Латвия, Ирландия, Федерална република Германия, Кралство Нидерландия, Кралство Белгия, Кралство Швеция, Парламентът, Комисията, Чешката република, Френската република, Унгария, Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия, както и Република Полша са допуснати да встъпят в подкрепа на исканията на Съвета.

18.      С Определение на председателя на Съда от 10 юли 2012 г. дела С‑274/11 и C‑295/11 са съединени за целите на устната фаза на производството и на решението.

III –  По жалбите

19.      Според мен Кралство Испания и Италианската република повдигат шест основания в подкрепа на жалбите си.

20.      Като първо основание Кралство Испания и Италианската република изтъкват, че Съветът не бил компетентен да установи засилено сътрудничество. Според тях това правомощие принадлежало изключително на Съюза. Ето защо с приемането на обжалваното решение бил нарушен член 20, параграф 1 ДЕС, който предвиждал възможност за установяване на засилено сътрудничество само в областите, които не попадат в изключителната компетентност на Съюза.

21.      Съгласно второ основание на Кралство Испания и Италианската република приемането на решението за разрешаване на засилено сътрудничество в областта на създаването на единна патентна защита представлява злоупотреба с власт. Според тях в противоречие с предвиденото в член 20 ДЕС истинската цел на това решение била не да се постигне интеграция на всички държави членки чрез интеграция на няколко скорости, а Кралство Испания и Италианската република да се изключат от преговорите, свързани с езиковия режим на патента.

22.      Като трето основание Кралство Испания упреква Съвета, че не се е съобразил със съдебната система на Съюза, като не е уточнил в обжалваното решение предвиждания във връзка с единния патент правораздавателен режим.

23.      Като четвърто основание Кралство Испания и Италианската република изтъкват, че като приел обжалваното решение Съветът не спазил поставеното в член 20, параграф 2 ДЕС условие за крайна мярка.

24.      Петото основание е изведено от нарушение на член 118, първа алинея ДФЕС, на член 326 ДФЕС и на член 20, параграф 1, първа алинея ДЕС. Кралство Испания и Италианската република поддържат по-специално, че обжалваното решение нарушава член 326 ДФЕС, тъй като засягало вътрешния пазар, както и икономическото, социалното и териториалното сближаване, представлявало пречка и дискриминация спрямо търговията между държавите членки и предизвиквало нарушения на конкуренцията между тях.

25.      Накрая, като шесто основание Кралство Испания изтъква, че обжалваното решение нарушава членове 327 и 328 ДФЕС. Всъщност, от една страна, това решение го задължавало да се откаже от предоставеното му от член 65 от ЕПК право да изисква превод на испански език на описанието към заявка за патент, за да може последният да породи правно действие в Испания, и от друга страна, предвиденото в член 328 ДФЕС условие за открит характер на засиленото сътрудничество по отношение на неучастващите в него държави членки не било спазено, тъй като предвиждало неприемлив за него езиков режим.

 А – Предварителни бележки

26.      За първи път от създаването с Договора от Амстердам на механизма за засилено сътрудничество Съдът трябва да разгледа законосъобразността на решението за разрешаване на такова сътрудничество. В това отношение той ще трябва да определи границите на контрола за спазване на условията за разрешаване, за да провери законосъобразността на това сътрудничество.

27.      Според мен този контрол трябва да бъде ограничен. Всъщност, както посочва генералният адвокат Jacobs, „важно е да се имат предвид границите на контролните правомощия на Съда по отношение на приетите от Съвета законодателни мерки. Тези граници произтичат от основния принцип за разделение на властите в Общностите. В случаите, в които Договорът предоставя широки законодателни правомощия на Съвета, Съдът не следва да замества преценката на Съвета със собствената си преценка за икономическата ситуация или за това дали приетите мерки са необходими или подходящи. Ако действа по този начин, той би иззел законодателната роля на Съвета, налагайки собствените си възгледи за икономическите политики, които трябва да се водят от Общностите“(5).

28.      В разглеждания случай изборът за установяване на засилено сътрудничество принадлежи на Съвета, който дава разрешение въз основа на предложение на Комисията след одобрение на Парламента(6). В рамките на посочената процедура тези институции следва въз основа на редица обстоятелства да преценят последиците от засиленото сътрудничество, да претеглят различните засегнати интереси и да направят спадащи към отговорностите на всяка една от тях политически избори. С оглед на тези обстоятелства Съветът ще прецени дали засиленото сътрудничество е подходящата мярка, която в съответствие с член 20, параграф 1, втора алинея от ДЕС благоприятства осъществяването на целите на Съюза, защитава неговите интереси и засилва процеса на интеграция.

29.      В това отношение Съдът винаги е признавал на законодателя на Съюза широко право на преценка, що се отнася до естеството и обхвата на мерките, които следва да се вземат в областите на действие на Съюза. Поради това Съдът се ограничава да провери дали при упражняването на тази свобода на избор законодателят на Съюза не е допуснал явна грешка или злоупотреба с власт или дали явно не е превишил пределите на правото си на преценка(7).

30.      Ето защо според мен Съдът ще трябва да осъществи контрол за законосъобразност на обжалваното решение в светлината на посочените съображения.

 Б – По основанието, изведено от липсата на компетентност за установяване на засилено сътрудничество с оглед създаването на единния патент

1.     Доводи на страните

31.      Кралство Испания и Италианската република смятат, че обжалваното решение нарушава член 20, параграф 1 ДЕС. Всъщност според тях областта, в която се осъществявало засиленото сътрудничество и която в съответствие със съображение 9 от обжалваното решение била определена от член 118 ДФЕС, не спадала към споделената компетентност между Съюза и държавите членки, посочена в член 4 ДФЕС, а към изключителната компетентност на Съюза по силата на член 3, параграф 1, буква б) ДФЕС и по-специално към установяването на правила относно конкуренцията, необходими за функционирането на вътрешния пазар. Тъй като член 20, параграф 1 ДЕС изключвал всякакво засилено сътрудничество в област от изключителната компетентност на Съюза, не било възможно да се установи засилено сътрудничество относно създаването на единен патент.

32.      Според Италианската република членове 3?6 ДФЕС установяват само примерна класификация на областите на компетентност на Съюза. Действителният обхват на всяка компетентност трябвало да се определи в светлината на разпоредбите от Договорите по отношение на всяка област, както се уточнявало в член 2, параграф 6 ДФЕС.

33.      По-нататък Кралство Испания и Италианската република твърдят, че макар да посочва установяването и функционирането на вътрешния пазар и макар като част от дял VII от част трета, отнасящ се до общите правила относно конкуренцията, данъчното облагане и сближаването на законодателствата, да е включен в глава 3, която касае сближаването на законодателствата, член 118 ДФЕС не предоставял на Съюза общо правомощие за хармонизиране в областта на документите, удостоверяващи права на интелектуална собственост с оглед осигуряване на единна защита във вътрешния пазар, а конкретно правомощие за въвеждане на тези документи и на централизирани режими за издаване на разрешения, координация и контрол на равнището на Съюза. Следователно областта, визирана в член 118 ДФЕС, представлявала правило относно конкуренцията, необходимо за функционирането на вътрешния пазар, и поради това спадала към изключителната компетентност на Съюза по член 3, параграф 1, буква б) ДФЕС.

34.      Кралство Испания добавя, че предвид естеството им на изключителни и изключващи права патентите предоставят монопол на техния притежател и поради това ограничават свободната конкуренция и свободното движение на стоки и услуги. Това следователно доказвало, че създаването на единен патент е свързано с установяването на правила относно конкуренцията, необходими за функционирането на вътрешния пазар.

35.      Накрая, според Италианската република създаването на нова правна форма на равнището на Съюза като предвидената в член 118 ДФЕС не било от компетентността на държавите членки. В подкрепа на този довод тя пояснява, че ако се приеме, че въз основа на член 118 ДФЕС може да се въведе засилено сътрудничество, това би означавало да се допусне възможност за едновременно съществуване на територията на Съюза на няколко европейски документа. При това положение посочената разпоредба, чиято цел била да осигури съществуването на единен документ, който да може да гарантира еднаква защита на правата на интелектуална собственост в Съюза, би била лишена от всякакво полезно действие. Този анализ показвал, че областта, визирана от член 118 ДФЕС, действително попада в изключителната компетентност на Съюза.

36.      Съветът отбелязва, че правилата относно защитата на правата върху интелектуална собственост спадали към вътрешния пазар и че съгласно член 4, параграф 2, буква а) ДФЕС в тази област Съюзът имал споделена компетентност. Тъй като член 118 ДФЕС обаче изрично посочвал установяването и функционирането на вътрешния пазар, по силата на обжалваното решение областта, за която се отнася засиленото сътрудничество, следователно спадала към споделената между Съюза и държавите членки компетентност.

37.      От друга страна, Съветът счита, че изключителната му компетентност се определяла не от естеството на взетите от Съюза мерки — а именно мярка за хармонизиране, създаване на европейски документ, удостоверяващ права, или също сключване на международно споразумение — а от областта, към която те спадали.

38.      Освен това Съветът обръща внимание, че дял VII от част трета на Договора за функционирането на ЕС, озаглавен „Общи правила относно конкуренцията, данъчното облагане и сближаването на законодателствата“, съдържал три глави, а именно глава 1, озаглавена „Правила относно конкуренцията“, глава 2, озаглавена „Данъчни разпоредби“, и глава 3, озаглавена „Сближаване на законодателствата“, като член 118 ДФЕС бил включен в тази последна глава. Съветът констатира също, че глава 1, озаглавена „Правила относно конкуренцията“, не съдържала правно основание за установяването на документи, удостоверяващи права на интелектуална собственост. Следователно предвиденото от засиленото сътрудничество създаване на такива документи в действителност спадало само към вътрешния пазар — област на споделена компетентност между Съюза и държавите членки.

39.      Страните, встъпили в подкрепа на Съвета, споделят изцяло неговите доводи. Комисията и Обединеното кралство смятат по-специално, че Италианската република смесва естеството на предоставената на Съюза компетентност и инструментите, предвидени за нейното упражняване. В това отношение според Комисията фактът, че мярка като единния патент може да бъде приета само от Съюза, не означавал задължително наличие на изключителна компетентност. Ставало въпрос само да се установи дали в дадена област държавите членки запазват правомощия за действие или предоставят на Съюза правомощието сам да законодателства и да приема обвързващи актове.

2.     Преценка

40.      Кралство Испания и Италианската република повдигат възражение за липса на споделена компетентност между Съюза и държавите членки за въвеждането на засилено сътрудничество в областта на единния патент. Те смятат по същество, че създаването на такъв патент е от изключителната компетентност на Съюза, доколкото спадало към правилата относно конкуренцията, необходими за функционирането на вътрешния пазар.

41.      Не споделям това становище поради следните съображения.

42.      Преди Договора от Лисабон създателите на по-ранните договори не разглеждат въпроса за разпределянето на компетентността между Съюза и държавите членки. Посочваше се най-много, че Общността действа в границите на предоставената ѝ компетентност и с оглед на целите, определени с Договорите, и че в областите, които не са от изключителната ѝ компетентност, Общността действа в съответствие с принципа за субсидиарност само ако и доколкото целите на предлаганото действие не могат да бъдат достатъчно добре постигнати от държавите членки.

43.      По време на Европейския съвет в Ница през 2000 г. и в Лаакен през 2001 г. държавите членки ясно изразяват желанието си да бъде изяснено разпределението на компетентността между Съюза и държавите членки(8). Така в Декларацията от Лаакен относно бъдещето на Европейския съюз(9), определяйки тази тема като една от четирите основни теми за обсъждане, Европейският съвет приема, че разпределението на компетентността между Съюза и държавите членки трябва да стане по-ясно, по-просто и да бъде съобразено с новите предизвикателства, пред които е изправен Съюзът. По-нататък се посочва, че първата група въпроси, които следва да се поставят, се отнася до начина, по който това разпределение да стане по-прозрачно. За тази цел се поставя въпросът дали е възможно да се установи по-ясно разграничение между трите вида компетентност, а именно изключителната компетентност на Съюза, компетентността на държавите членки и споделената компетентност между Съюза и тези държави(10).

44.      По-нататък това желание ще се конкретизира в Договора от Лисабон, който въвежда истинско категоризиране на компетентността, като ясно разпределя последната между Съюза и държавите членки(11), съгласно принципа на предоставената компетентност(12). Така в член 1 ДФЕС се посочва, че „[този] договор урежда функционирането на Съюза и определя областите, границите, условията и реда за упражняване на неговата компетентност“. В това отношение дял I на част първа от посочения договор е лишен от всякакво двусмислие, тъй като е озаглавен „Категории и области на компетентност на Съюза“. Озаглавеният по този начин член 2, параграф 1 ДФЕС предвижда, че „[к]огато Договорите предоставят на Съюза изключителна компетентност в определена област, само Съюзът може да законодателства и да приема правно обвързващи актове“.

45.      Тези области са изброени в член 3, параграф 1 ДФЕС — разпоредба, към която спада по-специално установяването на правила относно конкуренцията, необходими за функциониране на вътрешния пазар.

46.      Също в дял I от част първа на ДФЕС член 4, параграф 2 от този договор указва основните области, в които Съюзът и държавите членки разполагат със споделена компетентност. Вътрешният пазар спада към тези области по силата на точка а) от посочената разпоредба.

47.      С оглед на тези обстоятелства е ясно, че противно на онова, което твърдят Кралство Испания и Италианската република, изключителният или споделеният характер на правомощията зависи не от това дали само Съюзът може да приеме дадена мярка с действие на цялата му територия, а от областта, към която спада предвижданата мярка.

48.      В това отношение, противно на онова, което твърдят Кралство Испания и Италианската република, считам, че Договорът за функционирането на ЕС установява изчерпателен, а не само примерен списък на областите, които са от изключителната компетентност на Съюза.

49.      Всъщност съпоставен с член 4, параграф 2 ДФЕС текстът на член 3, параграф 1 ДФЕС показва, че само изброените в него области са от изключителната компетентност на Съюза. Така в последната разпоредба се посочва, че „Съюзът разполага с изключителна компетентност в следните области[(13)]“, а в член 4, параграф 2 ДФЕС, който се отнася до области, в които Съюзът и държавите членки имат споделена компетентност, се указва, че „[с]поделената компетентност между Съюза и държавите членки се прилага в следните основни области[(14)]“. От последното изречение е видно, че създателите на Договора за функционирането на ЕС не са включили в списъка по член 4, параграф 2 ДФЕС всички съответни области, а са се съсредоточили върху основните области. Такова намерение не проличава в член 3, параграф 1 ДФЕС.

50.      Член 4, параграф 1 ДФЕС също потвърждава този анализ, доколкото предвижда, че „[С]ъюзът разполага с компетентност, споделена с държавите членки, когато Договорите му предоставят компетентност, която не се отнася до областите, посочени в членове 3 [ДФЕС] и 6 [ДФЕС]“. Тъй като компетентността може да се характеризира като споделена, когато не е изключителна, последната трябва да се определи ясно.

51.      От друга страна, струва ми се, че изчерпателността на списъка с областите, в които Съюзът разполага с изключителна компетентност, съответства на принципа на предоставената компетентност, прогласен в член 5 ДЕС. По силата на този принцип Съюзът действа единствено в границите на компетентност, която държавите членки са му предоставили с Договорите, и всяка компетентност, която не е предоставена на Съюза, принадлежи на държавите членки.

52.      Този анализ освен това е в съответствие с желанието на създателите на Договорите да изяснят разпределението на компетентността между Съюза и държавите членки, както посочих в точки 42?44 от настоящото заключение.

53.      Предвид изложените по-горе обстоятелства, за да се определи дали създаването на единен патент като предвидения в член 118 ДФЕС е от изключителната компетентност на Съюза или от споделената компетентност между Съюза и държавите членки, следва да се изследва областта, към която спада създаването на такъв документ.

54.      При обикновения прочит на посочената разпоредба според мен е безспорно, че създаването на европейски документ, удостоверяващ право на интелектуална собственост, спада към вътрешния пазар. Всъщност струва ми се, че текстът ѝ е недвусмислен, тъй като предвижда, че документът трябва да бъде създаден „[в] рамките на установяването или функционирането на вътрешния пазар“.

55.      По-нататък, безспорно е, че уеднаквяването на интелектуалната собственост играе важна роля при спазването на основните принципи на вътрешния пазар. Впрочем, като приема актовете относно интелектуалната собственост, целта на законодателя на Съюза очевидно винаги е постигането и доброто функциониране на вътрешния пазар(15). В това отношение в решение, чийто фактически контекст е свързан с патентоспособността на изобретенията, при които се използват ембрионални стволови клетки, Съдът изтъква факта, че несъответствията относно определението на понятието биха затруднили доброто функциониране на вътрешния пазар, което е цел на Директива 98/44(16).

56.      Поради това според мен въвеждането на единен патент е насочено към постигането на целите на Договорите, прогласени в член 3, параграф 3 ДЕС и член 26 ДФЕС, а именно установяването и доброто функциониране на вътрешния пазар.

57.      Кралство Испания и Италианската република обаче твърдят, че макар създаването на такъв патент действително да е необходимо за доброто функциониране на вътрешния пазар, това не променя факта, че в действителност то спада към установяването на правилата относно конкуренцията и следователно е от изключителната компетентност на Съюза съгласно член 3, параграф 1, буква б) ДФЕС. Не мога да се съглася с такъв довод.

58.      Съгласно член 2, параграф 6 ДФЕС обхватът, условията и редът за упражняване на компетентността на Съюза са определени от разпоредбите на Договорите по отношение на всяка отделна област. Ето защо, за да се определи точното съдържание на дадена област, следва да се разгледат относимите разпоредби на Договора за функционирането на ЕС. За правилата относно конкуренцията, прогласени в член 3, параграф 1, буква б) ДФЕС, това са членове 101?109 ДФЕС.

59.      Посочените правила са установени в Договора за функционирането на ЕС. Всъщност дял VII от част трета от този договор е посветен на общите правила относно конкуренцията, данъчното облагане и сближаването на законодателствата. Самата глава 1 от този дял, озаглавена „Правила относно конкуренцията“, е разделена на две части, първата, отнасяща се до правилата, приложими по отношение на предприятията, и втората относно държавните помощи. Следователно правилата между предприятията и правилата, касаещи поведението на държавите членки, с което чрез държавни помощи тези предприятия се поставят в по-благоприятно положение, спадат към правилата относно конкуренцията. Следва да се приеме, че в членове 101?109 ДФЕС изобщо не се споменава за създаването на документ, удостоверяващ право на интелектуална собственост.

60.      Не оспорвам посочения от Кралство Испания факт, че предвид естеството си интелектуалната собственост като цяло, и по-конкретно патентът, предоставят на притежателя си монопол, който засяга конкуренцията. Впрочем по отношение на марката на Общността Съдът приема, че тя играе ролята на основен елемент от системата на ненарушена конкуренция, която Договорът за функционирането на ЕС цели да установи(17). Вярно е, че произтичащите от притежаването на патент права могат да засегнат търговията със стоки и услуги, както и отношенията на конкуренция във вътрешния пазар. Фактът, че правен документ като единния патент може да повлияе на вътрешния пазар обаче не е достатъчен, за да го превърне в документ, по отношение на който се прилагат правилата относно конкуренцията по смисъла на първичното право, и по-специално на член 3, параграф 1, буква б) ДФЕС.

61.      Накрая, според Италианската република създаването на единен патент не представлявало хармонизиране или сближаване на националните законодателства, каквото впечатление оставяла главата, към която спадал член 118 ДФЕС, а създаване на нов европейски правен документ, който се добавял към съществуващите национални документи. Така, след като Съюзът бил единственият, който действително можел да приема мерки относно създаването на единен патент, пораждащ действие на територията на всички държави членки, създаването му неминуемо спадало към изключителната компетентност на Съюза.

62.      Според мен това обстоятелство не е от значение за определянето на компетентността на Съюза. Член 5, параграф 3 ДЕС предвижда по силата на принципа на субсидиарност, че в областите, които не попадат в неговата изключителна компетентност, а следователно в областите на споделена компетентност, Съюзът действа само в случай и доколкото целите на предвиденото действие не могат да бъдат постигнати в достатъчна степен от държавите членки, а могат да бъдат по-добре постигнати на равнището на Съюза. Следователно не защото набелязаните цели не могат да бъдат постигнати от държавите членки става въпрос за изключителна компетентност.

63.      Наистина на това твърдение би могло да се противопостави Решение от 2 май 2006 г. по дело Парламент/Съвет(18), в което Съдът признава, че създаването на нова правна форма на равнището на Съюза не представлява сближаване на националните законодателства, а се наслагва върху тези законодателства, като по този начин изключва използването на член 114 ДФЕС като правно основание(19).

64.      Смятам обаче, че трябва да се вземе предвид контекстът на посоченото решение. В делото, по което то е постановено, става въпрос за определяне на подходящото правно основание за създаване на нова форма на европейско кооперативно дружество, тъй като нито една от разпоредбите на Договора не може да бъде използвана като конкретно правно основание за тази цел. Съдът припомня, че в Становище 1/94 от 15 ноември 1994 г.(20) той е допуснал възможността да се използва член 352 ДФЕС, за да се създадат нови документи за интелектуална собственост, тъй като член 114 ДФЕС не е подходящата разпоредба, като се има предвид че се отнася до сближаването на законодателствата и поради това не предполага създаването на нов документ за интелектуална собственост, а хармонизиране(21). Въз основа на това Съдът стига до извода, че член 114 ДФЕС не може да представлява подходящо правно основание за приемането на регламент за създаване на нова правна форма на европейско кооперативно дружество и че той правилно е приет на основание на член 352 ДФЕС, тъй като този регламент, който запазва непроменени съществуващите различни национални законодателства, не може да се счита, че има за цел сближаване на правото на държавите членки, приложимо по отношение на кооперативните дружества, а че е насочен към създаването на нова форма на кооперативно дружество, която се наслагва върху националните форми.

65.      Според мен от Решение по дело Парламент/Съвет, посочено по-горе, не може да се стигне до извода, че създаването на документи, удостоверяващи права на интелектуална собственост, не попада в споделената компетентност между Съюза и държавите членки. Всъщност делото, по което е постановено това решение, се отнася до определяне кой измежду членове 114 ДФЕС и 352 ДФЕС представлява подходящо правно основание за създаването на европейско кооперативно дружество, след като конкретно правно основание за това липсва.

66.      Случаят по разглежданите тук дела обаче не е такъв. След приемането на Договора от Лисабон член 118 ДФЕС предоставя подходящо правно основание за създаването на документи, удостоверяващи права на интелектуална собственост, и тази разпоредба се отнася изрично до установяването и функционирането на вътрешния пазар — област, която попада в споделената компетентност между Съюза и държавите членки.

67.      С оглед всички изложени по-горе съображения предлагам на Съда да отхвърли основанието, изведено от липсата на компетентност за установяване на засилено сътрудничество с оглед създаването на единен патент, като необосновано.

 В – По основанието, изведено от злоупотреба с власт

1.     Доводи на страните

68.      Кралство Испания и Италианската република считат, че с разрешеното с обжалваното решение засилено сътрудничество се целяло изключването им и прекратяването на преговорите относно единния патент и неговия езиков режим. Те смятат, че като далеч не постига интеграция, цел към която трябвало да бъде насочен механизмът на засиленото сътрудничество, Съветът избрал изключващо ги разрешение.

69.      Италианската република твърди също, че обжалваното решение било прието, за да се заобиколи прогласеното в член 118, втора алинея ДФЕС правило за единодушие относно езиковия режим на европейските документи, удостоверяващи права на интелектуална собственост. Ето защо разрешеното с това решение засилено сътрудничество водело до изключване на възможността за създаване на единен европейски патент, тъй като този патент пораждал действие само на територията на участващите държави членки, или до принуждаването на Кралство Испания и на Италианската република да изберат езиков режим, с който те не били съгласни. Освен това Италианската република посочва, че твърдяното превишаване на правомощия водело до пренебрегване на духа на член 118, втора алинея ДФЕС, което представлявало нарушение на член 326, първа алинея ДФЕС, съгласно който засиленото сътрудничество се осъществявало в съответствие с Договорите и с правото на Съюза.

70.      От друга страна, Кралство Испания пояснява, че то нито било недостатъчно подготвено за поемането на задълженията и правомощията, които включвал режимът на единния патент, нито му липсвала политическа воля за това. За него непреодолима трудност бил само езиковият режим, тъй като не било готово да приеме предложения му от Комисията режим. Ето защо обжалваното решение водело само до изключването на Кралство Испания от преговорите по този въпрос и заобикалянето на тази трудност.

71.      Накрая, Кралство Испания счита, че разрешеното с обжалваното решение засилено сътрудничество всъщност било специално споразумение по смисъла на член 142 от ЕПК. Съгласно тази разпоредба „[в]сяка група от договарящи страни, които са предвидили по силата на специално споразумение издадените за тези страни европейски патенти да имат единно действие на техните територии, могат да предвидят, че европейският патент ще бъде издаван само по отношение на всички тези страни заедно“. Според Кралство Испания механизъм, предвиден от международното право, в случая от ЕПК, бил въведен в правото на Съюза и бил представен като засилено сътрудничество. Поради това то било използвано за цели, различни от предвидените в Договорите.

72.      Съветът счита най-напред, че неучастието на Кралство Испания в засиленото сътрудничество е вследствие единствено на решението на последното и че не е имал каквото и да било желание да изключва Кралство Испания и Италианската република. Той уточнява, че както било посочено в съображение 16 от обжалваното решение, засиленото сътрудничество оставало винаги отворено за двете държави членки.

73.      По-нататък Съветът отбелязва, че към засилено сътрудничество се пристъпвало именно когато не е възможно да се постигне съгласие между всички държави членки. Целта му следователно не била да се изключат определени държави членки. От друга страна, той обръща внимание, че установяването на засилено сътрудничество по никакъв начин не зависело от съгласието на всички държави членки, освен по изключение, изрично предвидено в Договорите, по-специално когато засиленото сътрудничество се отнася до областта на общата външна политика и политика на сигурност, съгласно член 329, параграф 2 ДФЕС.

74.      Що се отнася до довода, че обжалваното решение води до заобикаляне на предвиденото в член 118, втора алинея ДФЕС правило за единодушие, според Съвета фактът, че се изисква единодушие само от държавите членки, които участват в засиленото сътрудничество, бил необходима последица, предвидена в Договорите при установяването на такова сътрудничество, и по-специално в член 330 ДФЕС, съгласно който единодушието се формира само от гласовете на представителите на участващите държави членки.

75.      По отношение на довода, че обжалваното решение водело до заобикаляне на разпоредбите на член 142 от ЕПК, Съветът посочва най-напред, че в това решение те не се споменавали. Поради това валидността на посоченото решение не можела да бъде оспорена въз основа на този довод. Във всички случаи според Съвета нямало каквото и да било основание да се счита, че изключително или поне определящо при приемането на обжалваното решение било постигането на цели, различни от изложените, по смисъла на практиката на Съда относно злоупотребата с власт.

76.      Държавите членки, както и Комисията и Парламентът, встъпили в подкрепа на Съвета, също се присъединяват към тези доводи. По-специално Кралство Нидерландия и Кралство Швеция припомнят продължителността и неуспеха на преговорите за постигането на окончателно споразумение относно единния патент. Постигането на споразумение се оказало невъзможно, поради което било предвидено прибягването до засилено сътрудничество. Стремежът следователно бил не да се изключат Кралство Испания и Италианската република, а да се постигне напредък в интеграцията в тази област.

77.      Освен това Френската република отбелязва, че възможността за въвеждането на засилено сътрудничество в област, в която Съветът се произнася с единодушие, ясно била установена от член 333, параграф 1 ДФЕС, в който се посочвало, че „[к]огато дадена разпоредба от Договорите, която би могла да се приложи в рамките на засилено сътрудничество, предвижда Съветът да действа с единодушие, Съветът, като действа с единодушие, при реда и условията, предвидени в член 330, може да приеме решение, което предвижда той да действа с квалифицирано мнозинство“.

78.      В допълнение към това Чешката република обръща внимание на факта, че засиленото сътрудничество позволява на заинтересуваните държавите членки да си сътрудничат в конкретна област независимо от наличието на блокиращо малцинство. Според тази държава членка то било балансирано разрешение на проблема за невъзможността да се постигне съгласие в точно определена област. В това отношение Кралство Нидерландия пояснява, че целта на механизма на засиленото сътрудничество не била да се постигне in fine сътрудничество между всички държави членки, а да се установи по-задълбочена интеграция и сътрудничество между желаещите това държави членки.

79.      Накрая, като отговаря на довода на Италианската република, че засилено сътрудничество не можело да се установи, когато държавите членки, които решат да не участват в него, по принцип са заинтересувани и желаят да участват в законодателния процес в съответната област, Комисията отбелязва, че ако се приеме, че обикновени изявления, изразяващи желание за участие в проект за интеграция са достатъчни, за да се блокира прибягването до засилено сътрудничество, това по същество би означавало да се признае право на вето на всички държави членки.

2.     Преценка

80.      Според постоянната съдебна практика даден акт е опорочен поради злоупотреба с власт само ако въз основа на обективни, относими и непротиворечиви доказателства изглежда, че е бил приет с единствената или поне определяща цел да постигне различни от изложените в него цели или да се избегне процедура, специално предвидена от Договора за функционирането на ЕС, за да се противодейства на конкретните обстоятелства(22).

81.      Също като Съвета, както и като встъпилите в негова подкрепа държави членки, Комисията и Парламента не смятам, че обжалваното решение представлява злоупотреба с власт.

82.      Съгласно член 20, параграф 1, втора алинея ДЕС засиленото сътрудничество има за цел да благоприятства осъществяването на целите на Съюза, да защитава неговите интереси и да засилва процеса на интеграция. Въвеждането на такъв механизъм е обосновано от засилващите се различия между държавите членки и техните конкретни интереси или нужди(23). То е насочено към позволяване и насърчаване на сътрудничеството между група от държави членки по-скоро в рамките на Съюза, отколкото извън него(24), когато се установи, че целите на това сътрудничество не могат да бъдат постигнати от Съюза като цяло. С други думи, засиленото сътрудничество е средство за група от държави членки, желаещи да постигнат напредък в определена област, да противодействат на блокиране, като в същото време останат в институционалната рамка на Съюза при спазване на предвидените в Договорите условия.

83.      Ето защо самò по себе си обстоятелството, че чрез установяването на засилено сътрудничество в областта на създаването на единен патент някои държави членки са „изключени“, тъй като не желаят да участват в това сътрудничество, не може да докаже, че Съветът допуска злоупотреба с власт като разрешава посоченото сътрудничество. Тук става въпрос именно за присъщата за механизма на засиленото сътрудничество особеност, като това „изключване“ обаче не е необратимо, тъй като по силата на член 328, параграф 1, първа алинея ДФЕС засиленото сътрудничество е отворено за всички държави членки във всеки момент и дори в него трябва да се включат възможно най-голям брой държави членки(25).

84.      Освен това не смятам, и че чрез въвеждането на засилено сътрудничество Съветът е имал за цел да заобиколи предвиденото в член 118, втора алинея ДФЕС правило за единодушие.

85.      Всъщност, от една страна, бих искал да припомня, че механизмът на засиленото сътрудничество е установен, за да позволи на група от държави членки да противодействат на блокиране в определена област. Очевидно е обаче, че има особено голяма вероятност това блокиране да се прояви в области, при които се изисква единодушие в рамките на Съвета. Поради това, първо, като констатира, че липсва единодушие относно езиковия режим на единния патент, и второ, като решава поради създалото се блокиращо положение да установи засилено сътрудничество, Съветът само прибягва до средство, с което разполага в съответствие с разпоредбите на Договорите.

86.      От друга страна, следва да се уточни, че Договорът за функционирането на ЕС изрично предвижда, че правилата относно гласуването се прехвърлят и се прилагат по отношение на всички държави членки, участващи в засиленото сътрудничество. Така в член 330, първа и втора алинея ДФЕС се посочва, че всички членове на Съвета могат да участват в неговите обсъждания, но в гласуването участват само членовете на Съвета, представляващи държавите членки, които вземат участие в засиленото сътрудничество, и че единодушието се формира само от гласовете на представителите на участващите държави членки. Следователно процесът на вземане на решения и правилата за гласуване ще зависят от областта, за която се отнася засиленото сътрудничество. В конкретния случай езиковият режим на единния патент ще трябва в съответствие с член 118, втора алинея ДФЕС да бъде определен с единодушно гласуване на участващите държави членки(26).

87.      Накрая, Кралство Испания счита, че обжалваното решение е опорочено поради злоупотреба с власт, тъй като прибягването до засиленото сътрудничество всъщност имало за цел под формата на акт на Съюза да се приеме инструмент, който спада към международното право, защото според тази държава членка обжалваното решение водело до заобикаляне на разпоредбите на член 142 от ЕПК. В това отношение Кралство Испания посочва член 1 от предложението за Регламент на Комисията от 13 април 2011 г. за въвеждане на засилено сътрудничество в областта на създаването на единна патентна защита, в който се предвижда, че този регламент представлява специално споразумение по смисъла на член 142 от ЕПК.

88.      Както посочва Френската република, този довод в действителност има за цел да постави под съмнение законосъобразността на бъдещия регламент за установяване на засиленото сътрудничество, а не законосъобразността на обжалваното решение.

89.      Във всички случаи не виждам как посоченият довод би доказал, че Съветът преследва цели, различни от посочените в обжалваното решение.

90.      Предвид изложените по-горе съображения считам, че не съществуват обективни, относими и непротиворечиви доказателства за това, че обжалваното решение е прието за постигането на различни от изложените в него цели или за да се избегне процедура, специално предвидена от Договорите.

91.      Ето защо смятам, че основанието, изведено от злоупотреба с власт, трябва да се отхвърли като необосновано.

 Г – По основанието, изведено от нарушение на съдебната система на Съюза

1.     Доводи на страните

92.      Кралство Испания смята, че обжалваното решение трябвало да предвиди създаването на правораздавателен режим, на който трябвало да е подчинен единният патент. В това отношение то отбелязва, че в Становище 1/09 от 8 март 2011 г.(27) Съдът напомня, че съдебната система на Съюза се състои от завършена система от правни средства за защита и производства, предназначена да гарантира контрола за законосъобразност на актовете на институциите(28). Ето защо Кралство Испания смята, че въвеждането на нови инструменти в правото на Съюза, без да са предвидени правните средства за защита и производствата, гарантиращи контрола за законосъобразност на тези инструменти, противоречи на съдебната система на Съюза, така както е предвидена от създателите на Договорите и както следва от съдебната практика.

93.      Най-напред, Съветът се съгласява, че действително трябва да съществуват правни средства за защита и производства, осигуряващи контрола за законосъобразност на документите, удостоверяващи права на интелектуална собственост, по-специално в съответствие с член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз и с практиката на Съда.

94.      По-нататък той обаче посочва, че не е необходимо да се създава собствена съдебна система или конкретни разпоредби за съдебния контрол на всеки акт на вторичното право и че е прибързано в обжалваното решение да се налага задължение за определяне на конкретна правораздавателна рамка, пред която би могла да се оспори законосъобразността на някои все още неизготвени актове.

95.      Във всички случаи Съветът отбелязва, че липсата на такива разпоредби не означава липса на съдебен контрол, като се има предвид че националните органи следва да осигуряват такъв за всички спорове, за които Съдът не разполага с компетентност да разгледа.

96.      Държавите членки, както и Комисията и Парламентът, които са встъпили в подкрепа на Съвета, се присъединяват към доводите на последния. Комисията по-специално добавя, че въпросът за уреждането на споровете в областта на единния патент ще бъде решен в момента на приемането на актовете, с които се въвежда предвиденото в обжалваното решение засилено сътрудничество, а Кралство Швеция счита, че липсата на разпоредби относно съдебния контрол не е условие за валидността на обжалваното решение.

2.     Преценка

97.      Кралство Испания подава жалбата си на основание на член 263 ДФЕС срещу решение, прието от Съвета, с което се разрешава засилено сътрудничество на базата на член 329 ДФЕС.

98.      Следователно Съдът трябва да определи дали условията, от които зависи валидността на засиленото сътрудничество, са спазени. При това положение в случая контролът му трябва да се ограничи до това дали посоченото решение на Съвета отговаря на условията, необходими за въвеждането на засилено сътрудничество в съответствие с член 20 ДЕС, както и с член 326 ДФЕС и сл.

99.      В това отношение въпросът за създаването на съдебна система, присъща за единните патенти, не спада към условията, които се поставят в относимите членове от Договорите за установяване на засилено сътрудничество. Издаденото от Съвета разрешение за установяване на засилено сътрудничество е само предпоставка за приемането на други законодателни актове, които тогава ще трябва конкретно да го въведат. Впрочем в предложението си за Регламент на Европейския парламент и на Съвета за въвеждане на засилено сътрудничество в областта на създаването на единна патентна защита от 13 април 2011 г.(29) Комисията засяга въпроса за съдебната защита на този патент(30).

100. Ето защо с оглед на изложеното по-горе считам, че основанието, изведено от нарушаване на съдебната система на Съюза, трябва да се отхвърли като недопустимо.

 Д – По основанието, изведено от нарушаване на условието за крайна мярка

1.     Доводи на страните

101. Кралство Испания и Италианската република считат, че като разрешава засиленото сътрудничество чрез приемане на обжалваното решение Съветът нарушавал условието за крайна мярка, поставено в член 20, параграф 2 ДЕС. Бих искал да напомня, че по силата на тази разпоредба решението за разрешаване на засилено сътрудничество се приема от Съвета като крайна мярка, след като той установи, че целите на това сътрудничество не могат да бъдат постигнати в разумен срок от Съюза като цяло.

102. Кралство Испания смята по-специално, че макар понятието за крайна мярка да не било определено, то все пак трябвало да се тълкува стеснително. В това отношение в конкретния случай от посоченото понятие се подразбирало, че обсъжданото законодателно предложение е разумно и не е неправомерно, нито дискриминационно, като в противен случай несъгласието между държавите членки би било неизбежно.

103. В това отношение Италианската република признава, че констатацията за спазване на условието за крайна мярка може да подлежи само на ограничен контрол от страна на Съда, тъй като то е предмет на дискреционна преценка от страна на Съвета, поради което и ролята на съда на Съюза е ограничена до установяване дали не е налице явна грешка в преценката. В случая обаче грешката била явна предвид значителната непълнота на законодателния пакет за единния патент и кратката продължителност на преговорите относно езиковия режим.

104. В това отношение Кралство Испания и Италианската република твърдят, че всички възможности за преговори между 27-те държави членки не били изчерпани и че можели да бъдат предложени и други разрешения относно езиковия режим. Според тях периодът между 30 юни 2010 г. — когато Комисията представя посоченото по-горе предложение за Регламент на Съвета относно езиковия режим, и 14 декември 2010 г. — когато представя предложението за засилено сътрудничество(31), не бил достатъчен, за да се приеме, че сътрудничеството представлява крайна мярка и преследваните с него цели не могат да бъдат постигнати в разумен срок. Кралство Испания и Италианската република считат, че шестмесечният период не е могъл да гарантира спокойни и открити разисквания относно различните варианти за езиков режим. За сравнение те посочват засиленото сътрудничество, установено в областта на приложимото право при развод и законна раздяла, при което изтекли четири години, преди Комисията да представи законодателно предложение, а първото обсъждане на възможността за установяване на засилено сътрудничество се провело едва две години след това.

105. Според Съвета в случая контролът на Съда трябвало да се ограничи до проверка дали обжалваното решение не е опорочено от явна грешка в преценката. Всъщност той бил в особено подходяща позиция да прецени дали постигането на споразумение относно патента на Съюза е предвидимо или не в разумен срок. В това отношение той отбелязва, че разпоредбите на Договорите не изисквали между момента на представянето на предложението и момента на разрешаването на засиленото сътрудничество да е изтекъл определен период от време. Важните обстоятелства, които следвало да се вземат предвид, за да се определи дали е вероятно или не преследваните цели да бъдат постигнати в разумен срок, били интензитетът и съдържанието на преговорите, а не тяхната продължителност.

106. Съветът отбелязва, че във всички случаи между представянето на посоченото по-горе предложение за регламент за патент на Съюза и приемането на обжалваното решение изтекли повече от десет години.

107. Държавите членки, както и Комисията и Парламентът, които са встъпили в подкрепа на Съвета, са съгласни, че преговорите относно езиковия режим са стигнали до безизходно положение. Комисията по-специално добавя, че според постоянната съдебна практика, когато страна твърди, че компетентната институция е допуснала явна грешка в преценката, съдът на Съюза трябвало да прецени дали въпросната институция е разгледала грижливо и безпристрастно всички факти по случая, на които се основават изведените от нея заключения(32). Комисията посочва, че Кралство Испания и Италианската република не пояснявали какви фактически елементи или елементи по същество Съветът не взел предвид или разгледал без изискуемите точност и безпристрастност.

2.     Преценка

108. Както бе посочено, засиленото сътрудничество е средство, предоставено на група от държави членки, желаещи да постигнат напредък, когато дадено действие не може да бъде постигнато с участието на Съюза като цяло. Това средство в никакъв случай не трябва да се използва, за да се избегне постигането на споразумение, което трябва да се търси преди всичко. Според мен това е причината, поради която сътрудничеството трябва да се осъществява като крайна мярка и когато е установено, че преследваните с това сътрудничество цели не могат да бъдат постигнати в разумен срок от Съюза като цяло.

109. Нито условието за крайна мярка, нито понятието за разумен срок са определени в текста на Договорите.

110. Що се отнася до понятието за крайна мярка, следва да се отбележи, че след приемането на Договора от Амстердам член 43, параграф 1, буква в) ДЕС, в редакцията му преди Договора от Лисабон, предвижда, че засиленото сътрудничество може да се въведе само „когато целите на Договорите [не биха могли] да бъдат постигнати чрез прилагане на относимите процедури, предвидени в тях“. Този текст показва, че Съветът трябва да доведе до край законодателния процес и че само ако предложената мярка е отхвърлена, може да се предвижда засилено сътрудничество(33).

111. С Договора от Ница и най-вече с Договора от Лисабон изглежда, че желанието на създателите на Договорите е това условие да се облекчи, тъй като вече не се посочват „[предвидените от Договорите] относими процедури“. Впрочем от преговорите относно Договора от Ница е видно, че условието за крайна мярка се разглежда като много важна пречка за установяването на засилено сътрудничество(34). Посоченото условие следователно явно не означава непременно да се констатира отхвърляне след гласуване на законодателно предложение, а наличие на действително блокиране, което би могло да настъпи на всички равнища на законодателния процес и свидетелства за невъзможността да се постигне компромис(35). Ето защо засиленото сътрудничество би било средство, използвано като крайна мярка, когато се окаже, че чрез обичайната законодателна процедура не може да се постигне никакъв компромис. В това отношение, за да определи засиленото сътрудничество, Парламентът използва израза „краен изход от критична политическа ситуация“(36).

112. Разбира се, за да се запазят и насърчат компромисните решения, Съветът би трябвало да се увери, че споразумение очевидно не би могло да се постигне в разумен срок.

113. Договорът ЕС не определя и понятието за разумен срок. Бих искал да посоча обаче, че в член 20, параграф 2 ДЕС се уточнява, че Съветът трябва да установи, че целите на сътрудничеството действително не могат да бъдат постигнати в разумен срок от Съюза като цяло. Според мен това се обяснява с факта, че Съветът може най-добре да прецени дали в крайна сметка е възможно в неговите рамки да се постигне съгласие. Той единствен познава всички особености на законодателния процес, съдържанието на проведените разисквания и безизходните положения, които могат да възникнат.

114. С оглед на посочените обстоятелства, както и на тези, припомнени в точки 27?29 от настоящото заключение, смятам, че Съветът разполага с широко право на преценка, за да определи дали засиленото сътрудничество действително е прието като крайна мярка и за да установи дали преследваните с него цели не могат да бъдат постигнати в разумен срок от Съюза като цяло.

115. Освен това желанието на създателите на Договорите да оставят широко право на преценка на Съвета относно условията за крайна мярка и за разумен срок според мен се потвърждава от обстоятелството, че за разлика от разглеждания тук случай те въвеждат срокове за конкретните процедури за засилено сътрудничество за създаване на Европейска прокуратура и в областта на полицейското сътрудничество. Всъщност по отношение на първата член 86, параграф 1, втора и последна алинеи ДФЕС предвижда, че при липса на единодушие относно въвеждането на Европейска прокуратура група от най-малко девет държави членки може да поиска отнасянето на проекта за регламент до Европейския съвет. В срок от четири месеца, при наличие на разногласие и ако най-малко девет държави членки желаят да установят засилено сътрудничество въз основа на този проект, те информират за това Парламента, Съвета и Комисията. В такъв случай разрешението да се пристъпи към засилено сътрудничество се счита за предоставено. Същата процедура се прилага и по отношение на полицейското сътрудничество(37).

116. Поради това, тъй като Съветът разполага с широко право на преценка дали преследваните от засиленото сътрудничество цели не могат да бъдат постигнати в разумен срок от Съюза като цяло по смисъла на член 20, параграф 2 ДЕС, контролът на Съда трябва да се ограничи до проверката дали упражняването на такова право не е опорочено от явна грешка или от злоупотреба с власт или още дали Съветът явно не е превишил пределите на правото си на преценка(38).

117. По-специално съдът на Съюза трябва да провери дали Съветът е разгледал грижливо и безпристрастно всички относими факти по случая, въз основа на които са направени съответните заключения(39).

118. В самото начало бих искал да отбележа, че според мен с оглед на относимите факти, изложени от Кралство Испания и Италианската република, от Съвета, както и от встъпили в подкрепа на исканията му страни, и с оглед на различните актове, довели, in fine, до обжалваното решение, Съветът не е допуснал явна грешка в преценката.

119. Всъщност в предложението си за Решение на Съвета от 14 декември 2010 г., посочено по-горе, Комисията излага последователните етапи на започнатия за тази цел законодателен процес, които са описани по-кратко в съображения 3 и 4 на обжалваното решение и които обосновават прибягването до засилено сътрудничество.

120. Така на 1 август 2000 г.(40) Комисията представя първо предложение за Регламент на Съвета за общностен патент. Целта на това предложение е била по-специално да се предложат опростени и нескъпи условия и ред за превод, като се позволи издаването на патента на един от официалните езици на ЕПВ и превод на претенциите на други два езика. От прессъобщение от 26 ноември 2001 г. обаче е видно, че „в [С]ъвета се водят продължителни разисквания във връзка с различните аспекти на проекта на общностен патент, и по-специално с езиковия режим и ролята на националните патентни ведомства по отношение на [ЕПВ, но независимо от] всички усилия постигането на съгласие на това заседание на Съвета се оказа невъзможно“(41).

121. Освен това от прессъобщение от 20 декември 2001 г. се установява, че в Съвета продължава обсъждането относно създаването на общностен патент, като се обръща особено внимание именно на езиковия режим, без обаче да е постигнато единодушно съгласие(42). Разискванията продължават до 11 март 2004 г.(43) — дата, на която Съветът стига до извода, че не е възможно да се постигне политическо споразумение поради въпроса за езиковия режим(44).

122. По-нататък разискванията са подновени през 2008 г. по време на словенското председателство. По-конкретно последното представя на 23 май 2008 г. преработено предложение за регламент на Съвета относно патент на Общността(45). В посоченото по-горе предложение за решение на Съвета от 14 декември 2010 г. Комисията пояснява, че преработеното предложение за регламент е обсъждано продължително в Съвета при последователните председателства през 2008 г. и през 2009 г.(46).

123. В крайна сметка с влизането в сила на Договора от Лисабон и на новата правна основа за създаването на документ, удостоверяващ права на интелектуална собственост, а именно член 118 ДФЕС, на 30 юни 2010 г. Комисията приема посоченото по-горе предложение за регламент на Съвета във връзка с разпоредбите относно превод за патента на Европейския съюз. Това предложение е обсъждано многократно(47) и в крайна сметка на заседанието на Съвета от 10 ноември 2010 г. е отчетено, че липсва единодушие за продължаване на работата по него(48). На 10 декември 2010 г. Съветът потвърждава, че съществуват непреодолими трудности, които правят постигането на единодушие невъзможно в този момент и в близко бъдеще(49).

124. Според мен въз основа на обстоятелствата по настоящото дело Съветът правилно стига до извода, че след години разисквания, винаги завършващи с неуспех, той не е в състояние да постигне единодушие и следователно да действа с участието на всички държави членки.

125. Ето защо изглежда, че Съветът не е допуснал явна грешка в общата преценка на положението. Очевидно, че не е съществувало каквото и да било средство от обикновената законодателна процедура, което да позволи да се преодолее блокирането към съответния момент и за в бъдеще. Поради това засиленото сътрудничество се e явявало последното средство за постигане на преследваните цели.

126. Следователно предвид изложените по-горе съображения считам, че основанието, изведено от нарушението на условието за крайна мярка, трябва да се отхвърли като необосновано.

 Е – По основанието, изведено от нарушението на член 118, първа алинея ДФЕС и член 326 ДФЕС, както и на член 20, параграф 1, първа алинея ДЕС

1.     Доводи на страните

127. Според Кралство Испания и Италианската република обжалваното решение нарушавало член 326 ДФЕС, по силата на който засиленото сътрудничество не може да засяга вътрешния пазар, нито икономическото, социалното и териториалното сближаване и не може да представлява пречка, нито дискриминация спрямо търговията между държавите членки, нито да предизвиква нарушения на конкуренцията между тях.

128. Всъщност Кралство Испания и Италианската република твърдят, че установеното с това решение засилено сътрудничество благоприятствало поглъщане на икономическата и търговската дейност, свързана с новаторски стоки, в ущърб на неучастващите държави членки. Освен това те считат, че това засилено сътрудничество засягало вътрешния пазар, свободната конкуренция и свободното движение на стоки, тъй като единните патенти пораждали действие само върху част от територията на Съюза.

129. Кралство Испания и Италианската република твърдят, че обжалваното решение пораждало дискриминация между предприятията, доколкото според предвидения в съображение 7 от това решение езиков режим при търговията с новаторски стоки предприятията, които работят на немски, английски или френски език, щели да бъдат облагодетелствани, докато предприятията, които не използвали тези езици, щели да бъдат ограничени. Това представлявало нарушение и на член 326 ДФЕС.

130. Италианската република добавя, че съгласно член 118, първа алинея ДФЕС европейският документ, касаещ правата на интелектуална собственост, или е единен като поражда действие на цялата територия на Съюза, или на практика не е осъществим. В случая обаче засиленото сътрудничество не изпълнявало това задължение, тъй като водело до разпокъсване на вътрешния пазар.

131. От друга страна, посоченото засилено сътрудничество било пречка за съгласуваното развитие на промишлената политика и допринасяло за увеличаване на различията между държавите членки от технологична гледна точка, като по този начин засягало икономическото, социалното и териториалното сближаване. Всъщност патентната система имала за цел да определи ясно границите на правата на собственост върху изобретенията, да подкрепя насърчаването на инвестициите в научните изследвания и развитието и да създаде основата на пазар на технологиите. Ето защо установената със засиленото сътрудничество система предоставяла значително предимство на участващите в него държави членки в ущърб на тези, които не участвали в него. Кралство Испания добавя, че езиковият режим, който Съветът искал да въведе, щял да ограничи значително обмена на знания и оттам на изобретения, както и икономическото и технологичното развитие на определени държави членки, като се има предвид че предприятията на държавите членки, които владеят официалните езици на единния патент, ще получат по-пряк достъп до знанията, съдържащи се в документите на патентите. Поради това съответните държави членки ще бъдат по-склонни да създават изобретения и да имат по-значителен и бърз икономически растеж в сравнение с другите държави членки, които ще имат по-ограничен достъп или няма да имат достъп до тази информация.

132. Накрая, Кралство Испания твърди, че обжалваното решение, с което се разрешава засиленото сътрудничество, не осъществява целта за засилване на процеса на интеграция в Съюза в нарушение на член 20, параграф 1, втора алинея ДЕС. Той счита, че това засилено сътрудничество не само въобще не подпомагало процеса на интеграция, но и го забавяло, тъй като всъщност само изключвало държави членки, които повдигали сериозни проблеми относно предложения езиков режим на единния патент. Като налагал определен езиков режим, Съветът налагал политически избор, който водел до разделение в рамките на Съюза и далеч нямал обединяващия характер, който трябвало да е присъщ за метода на засиленото сътрудничество.

133. Съветът не виждал по какъв начин засиленото сътрудничество, и по-специално езиковият режим, който щял да бъде установен с него, засяга икономическото, социалното и териториалното сближаване. Той смята, че нямало каквото и да било основание да се предполага, че исканията за валидиране на патенти за Кралство Испания и Италианската република ще бъдат по-малко на брой.

134. Съветът отбелязва, че понастоящем предприятията имали избор дали да подадат заявка за европейски патент във всички държави членки или да поискат защита в някои от тях, което водело до разпокъсване на пазара. Новата защита, която се предоставяла чрез единния патент, представлявала допълнителна възможност за предприятията, независимо от мястото на учредяването им, която щяла да намали разпокъсаността на пазара, тъй като биха могли да се ползват от единна патентна защита на територията на 25-те участващи държави членки. Всъщност разпокъсването, за което споменавали Кралство Испания и Италианската република, било следствие не от обжалваното решение, а от съществуващото понастоящем положение.

135. Според Съвета доводът на Кралство Испания, че обжалваното решение съставлява дискриминация поради въведения с него езиков режим, бил явно преждевременен и недопустим, тъй като посоченият режим все още не бил приет и окончателните му условия и ред все още не били известни.

136. Държавите членки, както и Комисията и Парламентът, встъпили в подкрепа на Съвета, споделят доводите на последния. По-специално Комисията набляга на факта, че обжалваното решение е чисто процедурно решение, определящо обхвата и целите на засилено сътрудничество, което все още няма окончателна форма. Засягане на вътрешния пазар можело да произтече евентуално единствено от материалноправните разпоредби, които все още не били одобрени, и по-специално от разпоредбите, свързани с езиковия режим. Съдът трябвало да провери само дали обжалваното решение води непременно до засилено сътрудничество, нарушаващо разпоредбите на Договорите. В това отношение Комисията припомня Решение от 8 юни 2010 г. по дело Vodafone и др.(50), в което се посочва, че Съдът е признал на законодателя на Съюза широко право на преценка в областите, в които неговите действия предполагат той да направи избор както от политическо, така и от икономическо или социално естество и в които е призван да извършва комплексни преценки. Затова не е необходимо да се установява дали една мярка, приета в тази област, е била единствената възможна или най-добрата сред възможните мерки, тъй като само нейният явно неподходящ характер с оглед на целта, която компетентните институции възнамеряват да постигнат, може да засегне законосъобразността на такава мярка(51).

2.     Преценка

137. Решението, с което се разрешава въвеждането на засилено сътрудничество, определя процесуалната рамка, в която по-нататък ще се приемат други актове за конкретното му осъществяване. Поради това съдебният контрол върху решението за разрешение не може да се смесва с този върху актовете, приети впоследствие в рамките на засиленото сътрудничество.

138. Въпреки че в обжалваното решение Съветът действително посочва какъв би могъл да е езиковият режим на единния патент, този въпрос не е определящо условие за валидността на решение за разрешение на засилено сътрудничество. Той трябва да се разгледа по-късно и да бъде предмет на отделен акт, приет с единодушие от участващите държави членки, съгласно процедурата, предвидена в член 118, втора алинея ДФЕС. Само в рамките на евентуална друга жалба срещу този акт Съдът би могъл да осъществи съдебен контрол върху посочения акт.

139. Контролът на Съда се ограничава до въпроса дали обжалваното решение отговаря на условията, необходими за въвеждането на засилено сътрудничество, съгласно член 20 ДЕС, както и член 326 ДФЕС и сл.(52).

140. Ето защо смятам, че доводите на Кралство Испания и на Италианската република относно езиковия режим на единния патент, както и тези относно член 118, първа алинея ДФЕС трябва да се отхвърлят като недопустими.

141. Поради това тук следва да се провери дали обжалваното решение отговаря на посочените в член 326 ДФЕС условия. Всъщност Кралство Испания и Италианската република считат, че обжалваното решение не отговаряло на тези условия, доколкото така разрешеното засилено сътрудничество засягало вътрешния пазар, както и икономическото, социалното и териториалното сближаване. Освен това въпросното сътрудничество представлявало пречка и дискриминация спрямо търговията между държавите членки и предизвиквало нарушения на конкуренцията.

142. Поради посочените в точки 27?29 от настоящото заключение причини, контролът на Съда трябва да се ограничи до проверка дали Съветът не е допуснал явна грешка в преценката. По-точно Съдът трябва да провери дали установяването на засилено сътрудничество в областта на създаването на единен патент е явно неподходящо(53), доколкото то би засегнало вътрешния пазар, както и икономическото, социалното и териториалното сближаване, би представлявало пречка и дискриминация спрямо търговията между държавите членки и би предизвикало нарушения на конкуренцията.

143. Според мен нищо не доказва, че това е така, а напротив.

144. Обжалваното решение е прието от Съвета по предложение на Комисията. В това предложение тя извършва проверка, за да установи дали предвижданото засилено сътрудничество отговаря на условията, които се поставят от относимите разпоредби на Договорите. За тази цел тя напомня за едновременното съществуване на различните национални патентни системи и на установената в рамките на ЕПК европейска система. Според Комисията такова разнообразие на патентни системи води до разпокъсване на правната защита на патентите(54). Тя по-специално се основава на анализ, изготвен през 2010 г.(55), който изследва какви са проблемите, свързани с разнообразието на патентните системи и какви са възможните решения. Тя по-конкретно констатира, че на практика понастоящем патентопритежателите се задоволяват да защитят изобретенията си в ограничен брой държави членки, по-специално поради високите разходи и поради усложненията, свързани с превода, с критериите за валидиране, с официалните такси и със задължението за посочване на одобрен представител(56).

145. Като се основава по-специално на посоченото предложение(57), Съветът счита, че засилено сътрудничество за единния патент има за цел насърчаване на научния и техническия прогрес и функционирането на вътрешния пазар. Създаването на защита чрез такъв патент за група държави членки ще подобри равнището на патентна защита, като предостави възможност за получаване на единна патентна защита на териториите на всички участващи държави членки и премахне разходите и усложненията по отношение на тези територии(58).

146. От друга страна, в съображение 14 от обжалваното решение Съветът уточнява, че предприятията от неучастващите държави членки следва да разполагат с възможността да получат единна патентна защита на териториите на участващите държави членки при същите условия като предприятията от участващите държави членки.

147. Не мисля, че преценката на Съвета е опорочена от явна грешка.

148. Всъщност безспорно е, че различията в защитата на едно и също изобретение в Съюза водят до разпокъсване на вътрешния пазар, по-специално защото такава защита може да съществува в някои държави членки, а в други не(59). Пряката последица от това е, че за патентопритежателите е много трудно да попречат на влизането на територията на държавите членки, в които те не са регистрирали посочените патенти, на стоки и продукти от трети страни, които ги нарушават.

149. Засиленото сътрудничество относно създаването на единен патент, пораждащ еднакво действие на територията на множество държави членки, в конкретния случай на територията на 25 държави членки, непременно способства за подобряване функционирането на вътрешния пазар и за намаляване на пречките за търговията и нарушаване на конкуренцията между държавите членки. В това отношение от 1968 г. Съдът признава(60), че националните норми относно защитата на индустриалната собственост все още не са уеднаквени в рамките на Съюза и че при липсата на такова уеднаквяване националният характер на защитата на индустриалната собственост и различията между законодателствата в тази област могат да създадат пречки за свободното движение на защитени с патент продукти и на конкуренцията в рамките на общия пазар(61).

150. Впрочем не виждам как въвеждането на такова засилено сътрудничество би засегнало икономическото, социалното и териториалното сближаване. Съгласно член 174 ДФЕС за да насърчи цялостното си хармонично развитие, Съюзът разработва и осъществява свои инициативи, които водят до укрепването на неговото икономическо, социално и териториално сближаване. По-специално Съюзът трябва да има за цел намаляването на неравенството между равнищата на развитие на различните региони и изостаналостта на най-необлагодетелстваните региони. Следователно целта е на гражданите на Съюза да се гарантират равни възможности и качествени условия на живот на цялата територия на Съюза.

151. В конкретния случай е безспорно, че механизъм, насочен към създаването на единен патент, чието действие се изразява в еднаква защита на територията на повече държави членки, способства за хармоничното развитие на целия Съюз, тъй като води до намаляване на несъответствията, съществуващи между тези държави членки. Освен това всички икономически оператори биха могли да се ползват от такъв патент, доколкото мястото на произход на заявителя за единен патент е без значение за получаването му(62).

152. Ето защо не смятам, че като разрешава засилено сътрудничество с оглед създаването на единен патент, Съветът явно допуска грешка в преценката.

153. Поради това предвид изложеното по-горе считам, че основанието, изведено от нарушение на член 118, първа алинея ДФЕС и член 326 ДФЕС, както и на член 20, параграф 1, втора алинея ДЕС трябва да се отхвърли като частично недопустимо и частично необосновано.

 Ж – По основанието, изведено от нарушението на членове 327 ДФЕС и 328 ДФЕС

1.     Доводи на страните

154. Кралство Испания припомня, че съгласно член 327 ДФЕС засиленото сътрудничество следва да зачита компетентността, правата и задълженията на държавите членки, които не участват в него. При все това Съветът приел езиков режим, който задължавал Кралство Испания да се откаже от предоставеното му от член 65 от ЕПК право да изисква превод на испански език на описанията към заявките за патент с оглед пораждане на правно действие на територията му. Освен това то смята, че обжалваното решение не зачитало правото на Кралство Испания да участва в бъдеще в засиленото сътрудничество, тъй като Съветът приел неприемлив за тази държава членка езиков режим.

155. В това отношение Съветът счита, че неучастието на Кралство Испания в засиленото сътрудничество е израз на собствената му воля. Той добавя, че е очевидно и разумно, когато институциите на Съюза установяват общи правила в дадена област, държавите членки да не бъдат свободни да взимат каквито решения искат в посочената област.

156. От друга страна, Съветът и встъпилите в негова подкрепа страни отбелязват, че това основание изхожда от неправилната предпоставка, че за Кралство Испания и за Италианската република практически или юридически било невъзможно да участват в засиленото сътрудничество.

2.     Преценка

157. Разбирам, че с разглежданото основание Кралство Испания иска да установи, от една страна, че в нарушение на член 327 ДФЕС обжалваното решение го задължава да се откаже от предоставеното му от член 65 от ЕПК право да изисква превод на испански език на описанията към заявките за патент с оглед пораждането от последния на правно действие в Испания, и от друга страна, че предвиденото в член 328 ДФЕС условие за отвореност на засиленото сътрудничество за неучастващите държави членки не е спазено, доколкото сътрудничеството предвижда неприемлив за Кралство Испания езиков режим.

158. Считам, че това основание е недопустимо.

159. Всъщност в рамките на посоченото основание Кралство Испания обосновава доводите си с езиковия режим на единния патент, и по-специално с Предложение за регламент на Съвета относно осъществяването на засилено сътрудничество в областта на създаването на единна патентна защита по отношение на приложимите разпоредби за превод от 13 април 2011 г.(63).

160. Както обаче стана ясно в точки 138 и 139 от настоящото заключение, въпросът за езиковия режим не е определящо условие за валидността на решението за установяване на засилено сътрудничество.

161. Всъщност целта на Кралство Испания е да оспори законосъобразността на бъдещия регламент на Съвета относно осъществяването на засилено сътрудничество в областта на създаването на единна патентна защита по отношение на приложимите разпоредби за превод.

162. Ето защо според мен това основание трябва да се отхвърли като недопустимо.

IV –  Заключение

163. Предвид всички изложени по-горе съображения предлагам на Съда:

1)      Да отхвърли жалбите.

2)      Да осъди Кралство Испания (дело C‑274/11) и Италианската република (дело C‑295/11) да заплатят направените от тях съдебни разноски, като Съветът на Европейския съюз и встъпилите страни понасят своите собствени съдебни разноски.


1 – Език на оригиналния текст: френски.


2 – ОВ L 76, стр. 53, наричано по-нататък „обжалваното решение“.


3 –      COM(2010) 350 окончателен.


4 –      Конвенция, подписана в Мюнхен на 5 октомври 1973 г. и влязла в сила на 7 октомври 1977 г. (наричана по-нататък „ЕПК“).


5 – Вж. точка 23 от заключението във връзка с Решение от 17 юли 1997 г. по дело SAM Schiffahrt и Stapf (C‑248/95 и C‑249/95, Recueil, стр. I‑4475).


6 – Вж. член 329, параграф 1, втора алинея ДФЕС.


7 – Вж. по-специално Решение от 18 март 1975 г. по дело Deuka (78/74, Recueil, стр. 421, точка 9), Решение от 17 май 1988 г. по дело Erpelding (84/87, Recueil, стр. 2647, точка 27), Решение от 12 септември 1996 г. по дело Fattoria autonoma tabacchi и др. (C‑254/94, C‑255/94 и C‑269/94, Recueil, стр. I‑4235, точка 56), Решение от 17 юли 1997 г. по дело National Farmers’ Union и др. (C‑354/95, Recueil, стр. I‑4559, точка 50) и Решение от 14 декември 2004 г. по дело Swedish Match (C‑210/03, Recueil, стр. I‑11893, точка 48 и цитираната съдебна практика). Вж. в този смисъл и Решение от 15 октомври 2009 г. по дело Enviro Tech (Europe) (C‑425/08, Сборник, стр. I‑10035, точка 47 и цитираната съдебна практика).


8 – Вж. по този въпрос Придружително писмо на Президиума от 15 май 2002 г. относно разграничаването между компетентността на Европейския съюз и тази на държавите членки — Настояща система, проблеми и възможности, които следва да се проучат (CONV 47/02). Въпросът за разграничаването на компетентността трябвало да отговори на критиките, изразени от самите държави членки, които смятали, че Съюзът трябва да действа по-малко в определени области и повече в други области (точка 1).


9 – Декларация, приета на 15 декември 2001 г.


10 – Вж. и Декларация № 23 относно бъдещето на Съюза, приложена към Договора от Ница.


11 – Вж. по този въпрос Blanquet, M. Compétences de l’Union — Jurisclasseur Europe, fascicule 170.


12 – Вж. член 5, параграф 1 ДЕС.


13 – Курсивът е мой.


14 – Пак там.


15 – Вж. по-специално съображение 5 от Директива 98/44/ЕО на Европейския Парламент и на Съвета от 6 юли 1998 година относно правната закрила на биотехнологичните изобретения (ОВ L 213, стр. 13; Специално издание на български език, 2007 г., глава 13, том 23, стр. 268), съображение 4 от Регламент (ЕО) № 6/2002 на Съвета от 12 декември 2001 г. относно промишления дизайн на Общността (ОВ L 3, 2002 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 13, том 33, стр. 70), както и съображения 1 и 3 от Директива 2001/29/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 22 май 2001 година относно хармонизирането на някои аспекти на авторското право и сродните му права в информационното общество (ОВ L 167, стр. 10; Специално издание на български език, 2007 г., глава 17, том 1, стр. 230).


16 – Вж. Решение от 18 октомври 2011 г. по дело Brüstle (C‑34/10, Сборник, стр. I‑9821, точки 27 и 28).


17 – Вж. Решение от 26 април 2007 г. по дело Alcon/СХВП (C‑412/05 P, Сборник, стр. I‑3569, точка 54) и Решение от 14 септември 2010 г. по дело Lego Juris/СХВП (C‑48/09 P, Сборник, стр. I‑8403, точка 38).


18 – C‑436/03, Recueil, стр. I‑3733.


19 – Точки 36?44.


20 – Recueil, стр. I‑5267.


21 – Точка 59.


22 – Вж. по-специално Решение от 7 септември 2006 г. по дело Испания/Съвет (C‑310/04, Recueil, стр. I‑7285, точка 69 и цитираната съдебна практика), както и Решение от 15 май 2008 г. по дело Испания/Съвет (C‑442/04, Сборник, стр. I‑3517, точка 49 и цитираната съдебна практика).


23 – Вж. точка 10 от Придружително писмо на Президиума от 14 май 2003 година относно засиленото сътрудничество (CONV 723/03), което е достъпно на следния интернет адрес: http://www.europarl.europa.eu/meetdocs_all/committees/conv/20030520/723000fr.pdf.


24 – Пак там.


25 – Член 328, параграф 1, втора алинея ДФЕС.


26 – Впрочем доводът, с който Италианската република възразява на Съвета е доста изненадващ, доколкото не изглежда единодушието да е било проблем при разрешаването на засиленото сътрудничество в областта на приложимото право при развод и законна раздяла, в което по-специално участват тази държава членка и Кралство Испания, при положение че една от областите, за които то се отнася е член 81, параграф 3 ДФЕС, който също налага наличието на единодушие в рамките на Съвета (вж. съображение 8 от Решение 2010/405/ЕС на Съвета от 12 юли 2010 година за разрешаване на засилено сътрудничество в областта на приложимото право при развод и законна раздяла (ОВ L 189, стр. 12).


27 – Сборник, стр. I‑1137.


28 – Точка 70.


29 – COM(2011) 215 окончателен.


30 – Вж. член 10 от това предложение (стр. 8).


31 – Предложение за решение на Съвета за разрешаване на засилено сътрудничество в областта на създаването на единна патентна защита (COM(2010) 790 окончателен).


32 – Вж. по-специално Решение от 18 юли 2007 г. по дело Industrias Químicas del Vallés/Комисия (C‑326/05 P, Сборник, стр. I‑6557, точка 77 и цитираната съдебна практика).


33 – Вж. по този въпрос Bribosia, H. Les coopérations renforcées: quel modèle d’intégration différenciée pour l’Union européenne? — Analyse comparative du mécanisme général de la coopération renforcée, du projet de coopération structure permanente en matière de défense, et de la pratique d’autres coopérations renforcées ‘prédéterminées’ en matière sociale, au sein de l’Espace de liberté, sécurité et justice, et dans l’Union économique et monétaire, теза от 26 юни 2007 г., Institut universitaire européen, Florence, стр. 97.


34 – Вж. Конференция на представителите на правителствата на държавите членки относно обобщения документ на Германия и Италия от 4 октомври 2000 г. (CONFER 4783/00), стр. 4.


35 – Вж. в този смисъл стр. 18 от придружителното писмо, посочено в бележка под линия 23.


36 – Вж. точка 10 от Резолюцията за прилагането на Договора от Амстердам: последици от засиленото сътрудничество (ОВ C 292, 1998 г., стр. 143).


37 – Вж. член 87, параграф 3, втора и трета алинеи ДФЕС.


38 – Вж. по-специално Решение по дело Enviro Tech (Europe), посочено по-горе (точка 47 и цитираната съдебна практика).


39 – Вж. Решение по дело Industrias Químicas del Vallés/Комисия, посочено по-горе (точка 77 и цитираната съдебна практика).


40 – COM(2000) 412 окончателен.


41 – Вж. стр. 19 от прессъобщение 14400/01 (Presse 440) за 2389–ото заседание на Съвета — Вътрешен пазар, потребители и туризъм, което е достъпно на следния интернет адрес: http://register.consilium.europa.eu/pdf/fr/01/st14/st14400.fr01.pdf.


42 – Вж. стр. 4 от прессъобшение 15489/01 (Presse 489) за 2403–ото заседание на Съвета — Вътрешен пазар, потребители и туризъм, което е достъпно на следния интернет адрес: http://register.consilium.europa.eu/pdf/fr/01/st15/st15489.fr01.pdf.


43 – Вж. стр. 15 от прессъобщение 6874/03 (Presse 59) за 2490–ото заседание на Съвета — Конкурентоспособност (вътрешен пазар, промишленост и научни изследвания), от 3 март 2003 г., достъпно на следния интернет адрес: http://register.consilium.europa.eu/pdf/fr/03/st06/st06874.fr03.pdf, и стр. 11 от прессъобщение 15141/03 (Presse 337) за 2547–ото заседание на Съвета — Конкурентоспособност (вътрешен пазар, промишленост и научни изследвания) от 26 и 27 ноември 2003 г., достъпно на следния интернет адрес: http://register.consilium.europa.eu/pdf/fr/03/st15/st15141.fr03.pdf.


44 – Вж. стр. 15 от прессъобщение 6648/04 (Presse 62) за 2570–ото заседание на Съвета — Конкурентоспособност (вътрешен пазар, промишленост и научни изследвания) от 11 март 2004 г., достъпно на следния интернет адрес: http://register.consilium.europa.eu/pdf/fr/04/st06/st06648.fr04.pdf.


45 – Предложение, достъпно на интернет страницата на Съвета под номер 9465/08.


46 – Страница 4.


47 – Вж. по-специално документи на Съвета под номера 13031/10, 14377/10 и 15395/10.


48 – Вж. прессъобщение 16041/10 (Presse 297) за извънредното заседание на Съвета — Конкурентоспособност (вътрешен пазар, промишленост, изследвания и космос) от 10 ноември 2010 г.


49 – Вж. съображение 4 от обжалваното решение.


50 – C‑58/08, Сборник, стр. I‑4999.


51 – Точка 52 от това решение.


52 – Вж. точка 98 от настоящото заключение.


53 – Вж. в този смисъл Решение по дело Swedish Match, посочено по-горе (точка 48 и цитираната съдебна практика), както и Решение от 10 януари 2006 г. по дело IATA и ELFAA (C‑344/04, Recueil, стр. I‑403, точка 80 и цитираната съдебна практика).


54 – Вж. стр. 9 и 10 от посоченото по-горе предложение на Комисията.


55 – Вж. подготвителни работи на Комисията, Придружителен документ към предложението за Регламент на Съвета относно разпоредбите за превод за патента на Европейския съюз от 30 юни 2010 г. (SEC(2010) 796). Този документ е достъпен на английски език.


56 – Страници 9?12.


57 – Вж. съображения 3 и 7 от обжалваното решение.


58 – Вж. съображение 11 от това решение.


59 – Вж. в този смисъл Решение от 13 юли 1995 г. по дело Испания/Съвет (C‑350/92, Recueil, стр. I‑1985, точки 34?36).


60 – Решение от 29 февруари 1968 г. по дело Parke и Davis (24/67, Recueil, стр. 81).


61 – Страница 109.


62 –      Вж. съображение 14 от обжалваното решение.


63 – COM(2011) 216 окончателен.