Иск, предявен на 15 декември 2006 г. - Tomkins / Комисия

(Дело T-382/06)

Език на производството: английски

Страни

Ищец: Tomkins plc (Лондон, Обединено кралство) [представители: S.Soames и S.Jordan, solicitors]

Ответник: Комисия на Европейските общности

Искания на ищеца

да се отмени член 1 от Решение на Комисията от 20 септември 2006 г. (дело COMP/F-1/38.121 - Съединители - C(2006) 4180 окончателен), относно процедура по член 81 ЕО и член 53 от Споразумението за ЕИО, в частта му, която засяга ищеца; или, субсидиарно,

да се измени член 2, буква з) от спорното решение с оглед намаляване на глобата, наложена на ищеца и на Pegler; и

да се осъди Комисията да заплати съдебните разноски.

Правни основания и основни доводи

Ищецът иска частична отмяна на Решение на Комисията C(2006) 4180 окончателен от 20 септември 2006 година по дело COMP/F-1/38.121 - Съединители, с което Комисията е установила, че ищецът е солидарно отговорен с Pegler Ltd за нарушение на член 81 ЕО в промишления сектор на медните съединители за периода от 31 декември 1988 г. до 22 март 2001 г. и му е наложила заплащането на глоба в размер на 5,25 милиона еуро. Субсидиарно, ищецът иска изменението на член 2, буква з) на оспорваното решение.

Ищецът претендира, че Комисията е нарушила член 230 ЕО на следните основания:

Първо, Комисията е нарушила правилата, уреждащи отговорността на дружествата-майки за действията на техните дъщерни дружества, считайки ищеца за солидарно отговорен за поведението на Pegler - предишно дъщерно дружество на ищеца. В този смисъл ищецът твърди, че Комисията е допуснала явна грешка в прилагане на правото, определяйки неправилно правното основание за отговорност на дружеството-майка и извършвайки неправилно тест за отговорността на акционерите във фактическа обстановка, в която той не се налага. Освен това ищецът твърди, че Комисията е направила погрешен извод, възприемайки обхвата на неговата дейност в сектора на строителството за релевантен към въпроса дали ищецът е просто финансов инвеститор, делегиращ операционна отговорност на Pegler на местно ниво на дейност. Освен това, освобождаването на Комисията от собственото ѝ задължение да докаже отговорността на акционерите и прехвърлянето на тежестта на доказване върху акционерите, в случая съставлява нарушение на принципа на презумпцията за невиновност.

Второ, ищецът твърди, че Комисията е допуснала явна фактическа грешка и не е успяла да докаже, в съответствие с правните изисквания, никакво решаващо влияние на ищеца върху търговското поведение на Pegler. Според твърденията на ищеца, фактите не установяват неговата отговорност нито съгласно а) релевантната правна уредба, която Комисията не е приложила или е приложила неправилно, нито съгласно б) ирелевантната правна уредба, на която Комисията се позовава.

Трето, ищецът претендира, че Комисията не е изложила адекватно причините, поради които доказателствата, представени от него, не са достатъчни за оборване на презумпцията за решаващо влияние.

Четвърто, ищецът поддържа, че Комисията е допуснала грешка в прилагането на правото, налагайки увеличение на глобата с оглед възпиране и не е преценила правилно доказателствените материали за определяне на продължителността на участието на Pegler в картела, като съответно не е определила обосновано и правилно продължителността на нарушението.

____________