Преюдициално запитване от Consiglio di Stato (Италия), постъпило на 2 март 2015 г. — Nokia Italia SpA и др./Ministero per i beni e le attività culturali (MiBAC) и др.
(Дело C-110/15)
Език на производството: италиански
Запитваща юрисдикция
Consiglio di Stato
Страни в главното производство
Жалбоподатели: Nokia Italia SpA, Hewlett-Packard Italiana srl, Telecom Italia SpA, Samsung Electronics Italia SpA, Dell SpA, Fastweb SpA, Sony Mobile Communications Italy SpA, Wind Telecomunicazioni SpA
Ответници: Ministero per i beni e le attività culturali (MiBAC), Società italiana degli autori ed editori (SIAE), Istituto per la tutela dei diritti degli artisti interpreti esecutori (IMAIE), в ликвидация, Associazione nazionale industrie cinematografiche audiovisive e multimediali (Anica), Associazione produttori televisivi (Apt)
Преюдициални въпроси
Допуска ли общностната правна уредба — по-специално съображение 31 и член 5, параграф 2, буква б) от Директива 2001/29/ЕО1 — национална правна уредба (по-специално член 71-sexies от италианския LDA [legge sul diritto d’autore (Закон за авторското право)] във връзка с член 4 от Декрет от 30 декември 2009 г.), която предвижда, че по отношение на носители и устройства, придобити за цели, явно различни от копиране за лично ползване, тоест единствено за професионално ползване, определянето на критериите за предварително освобождаване от такса да бъде предмет на договаряне между частноправни субекти — или „свободно договаряне“ — по-специално на „протоколи за приложения“ съгласно посочения член 4, при липсата на общи разпоредби и без никакви гаранции за равно третиране между SIAE [Италианско дружество на авторите и издателите] и субектите, задължени да плащат обезщетение, или техните професионални организации?Допуска ли общностната правна уредба — по-специално съображение 31 и член 5, параграф 2, буква б) от Директива 2001/29/ЕО — национална правна уредба (по-специално член 71-sexies от италианския LDA във връзка с член 4 от Декрет от 30 декември 2009 г. и указанията на SIAE за възстановяване на такси), която предвижда, че по отношение на носители и устройства за цели, явно различни от тези за копиране за лично ползване, тоест единствено за професионално ползване, възстановяването на таксата може да се изисква само от крайния ползвател, но не и от производителя на носители и устройства?
________________________1 Директива 2001/29/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 22 май 2001 година относно хармонизирането на някои аспекти на авторското право и сродните му права в информационното общество (ОВ L 167, стр. 10; Специално издание на български език, 2007 г., глава 17, том 1, стр. 23