Language of document : ECLI:EU:C:2011:100

Дело C-236/09

Association belge des Consommateurs Test-Achats ASBL и др.

срещу

Conseil des ministres

(Преюдициално запитване, отправено от Cour constitutionnelle)

„Преюдициално запитване — Основни права — Борба с дискриминацията — Равно третиране на жените и мъжете — Достъп до стоки и услуги и предоставяне на стоки и услуги — Застрахователни премии и обезщетения — Актюерски фактори — Отчитане на пола като фактор при оценката на застрахователни рискове — Частни договори за застраховка „Живот“ — Директива 2004/113/ЕО — Член 5, параграф 2 — Дерогация, която не е ограничена във времето — Харта на основните права на Европейския съюз — Членове 21 и 23 — Невалидност“

Резюме на решението

Право на Съюза — Принципи — Равно третиране — Равно третиране на мъжете и жените по отношение на достъпа до стоки и услуги и предоставянето на стоки и услуги — Директива 2004/113 — Актюерски фактори

(член 5, параграф 2 от Директива 2004/113 на Съвета)

Член 5, параграф 2 от Директива 2004/113 относно прилагане на принципа на равното третиране на мъжете и жените по отношение на достъпа до стоки и услуги и предоставянето на стоки и услуги е невалиден, считано от 21 декември 2012 г.

Безспорно преследваната от Директива 2004/113 цел в сектора на застрахователните услуги, видно от член 5, параграф 1 от Директивата, е да се прилага правилото за премии и обезщетения, независещи от пола. В съображение 18 от споменатата директива изрично се посочва, че за да се гарантира равното третиране на мъжете и жените, използването на пола като актюерски фактор не би трябвало да води, за застрахованите лица, до разлики в премиите и обезщетенията. В съображение 19 от Директивата се изтъква възможността държавите членки да не прилагат правилото за премии и обезщетения, независещи от пола, като „дерогация“. Следователно Директива 2004/113 се основава на предпоставката, че за целите на прилагането на принципа на равно третиране на жените и мъжете, залегнал в членове 21 и 23 от Хартата на основните права на Европейския съюз, съответното положение на жените и мъжете от гледна точка на договорените от тях застрахователни премии и обезщетения, е сходно.

Член 5, параграф 2 от Директива 2004/113, който дава възможност на съответните държави членки да запазят без ограничение във времето дерогация на правилото за премии и обезщетения, независещи от пола, пречи да се постигне целта за равно третиране на жените и мъжете, преследвана с посочената директива, и е несъвместим с членове 21 и 23 от Хартата на основните права на Европейския съюз. Ето защо споменатата разпоредба трябва да се приеме за невалидна след изтичането на подходящ преходен период.

(вж. точки 30, 32—34 и диспозитива)