Language of document : ECLI:EU:T:2011:117

НЕОКОНЧАТЕЛЕН ПРЕВОД

РЕШЕНИЕ НА ОБЩИЯ СЪД (oсми състав)

24 март 2011 година(*)

„Държавни помощи — Помощ за летище Лайпциг/Хале — Финансиране на инвестициите за изграждането на нова южна писта — Решение, с което помощта се обявява за съвместима с общия пазар — Жалба за отмяна — Липса на правен интерес — Недопустимост — Понятие за предприятие — Понятие за стопанска дейност — Летищна инфраструктура“

По дела T‑443/08 и T‑455/08

Freistaat Sachsen (Германия),

Land Sachsen-Anhalt (Германия),

за които се явява адв. U. Soltész, avocat,

жалбоподатели по дело T‑443/08,

Mitteldeutsche Flughafen AG, установено в Лайпциг (Германия),

Flughafen Leipzig Halle GmbH, установено в Лайпциг,

за които се явява адв. M. Núñez-Müller, avocat,

жалбоподатели по дело T‑455/08,

подпомагани от

Федерална република Германия, за която се явяват г‑н M. Lumma и г‑н B. Klein, в качеството на представители,

Arbeitsgemeinschaft Deutscher Verkehrsflughäfen eV (ADV), за което се явява адв. L. Giesberts, avocat,

встъпили страни,

срещу

Европейска комисия, за която се явяват г‑н K. Gross, г‑н B. Martenczuk и г‑жа E. Righini, в качеството на представители,

ответник,

с предмет искане за частична отмяна на Решение 2008/948/ЕО на Комисията от 23 юли 2008 година относно държавна помощ, отпусната от Германия на DHL и летище Лайпциг/Хале (ОВ L 346, стр. 1),

ОБЩИЯТ СЪД (осми състав),

състоящ се от: г-жа M. E. Martins Ribeiro, председател, г‑н S. Papasavvas (докладчик) и г‑н A. Dittrich, съдии,

секретар: г-жа C. Heeren, администратор,

предвид изложеното в писмената фаза на производството и в съдебното заседание от 2 юли 2010 г.,

постанови настоящото

Решение

 Обстоятелства, предхождащи спора

1        Групата DHL (наричана по-нататък „DHL“) е една от основните групи, действащи в сектора на експресните пратки. Тя е изцяло притежавана от Deutsche Post AG.

2        След преговори с няколко летища през 2005 г. DHL решава след 2008 г. да премести своя европейски център за въздушни превози от Брюксел (Белгия) в Лайпциг/Хале (Германия).

3        Летище Лайпциг/Хале се експлоатира от Flughafen Leipzig Halle GmbH (наричано по-нататък „FLH“), което е дъщерно дружество на Mitteldeutsche Flughafen AG (наричано по-нататък „MF“). MF има дялово участие от 94 % във FLH. Другите акционери във FLH са Freistaat Sachsen (5,5 %), Landkreis Nordsachsen (0,25 %) и град Schkeuditz (0,25 %). Акционерите в MF са Freistaat Sachsen (76,64 %) и Land Sachsen-Anhalt (18,54 %), както и градовете Дрезден (2,52 %), Хале (0,2 %) и Лайпциг (2,1 %). В MF няма частни акционери.

4        На 4 ноември 2004 г. MF решава да изгради нова южна писта за излитане и кацане (наричана по-нататък „южна писта“). Тя трябвало да бъде финансирана с капиталови вноски в размер на 350 милиона евро в MF или във FLH от техните публични акционери (наричани по-нататък „капиталови вноски“).

5        На 21 септември 2005 г. FLH, MF и DHL Hub Leipzig GmbH подписват рамково споразумение (наричано по-нататък „рамково споразумение“). По силата на същото FLH се задължава да изгради южната писта и да изпълнява други задължения през целия срок на споразумението. Сред тези задължения са по-конкретно задължението да гарантира непрекъсната 24-часова 7-дневна експлоатация на летището и най-малко 90 % от въздушните превози, извършвани от или за DHL, да могат да бъдат осъществявани във всеки момент от посочената писта. Рамковото споразумение определя условията, гарантирани от FLH и MF за започване на изграждането и пускането в експлоатацията на новия център, както и за последващата му експлоатация. То включва също споразумения относно условията на експлоатация, летищните такси и наемането на земя. Относно гаранциите след пускането в експлоатация на новия център рамковото споразумение предвижда, че ако след това пускане в експлоатация FLH не изпълни съдържащите се в него условия за експлоатация FLH и MF се задължават да платят обезщетение на DHL Hub Leipzig за всички понесени от него вреди и загуби. При съществено ограничаване на неговите дейности DHL Hub Leipzig има също правото да развали рамковото споразумение и да поиска обезщетение за всички разходи, пряко или косвено свързани с преместването в друго летище. Ако се наложи DHL Hub Leipzig да се премести в друго летище вследствие на въведена от регулаторните органи забрана на нощните полети, FLH би могло да бъде задължено да му плати обезщетение.

6        На 21 декември 2005 г. Freistaat Sachsen изпраща писмо относно намерението си да подкрепи FLH и на DHL Hub Leipzig (наричано по-нататък „писмо за подкрепа“). То има за цел да гарантира финансовата жизнеспособност на FLH през периода, обхванат от рамковото споразумение, и задължава Freistaat Sachsen да обезщети DHL Hub Leipzig в хипотезата, в която летище Лайпциг/Хале вече не може да бъде използвано според предвидените условия.

7        На 5 април 2006 г. Федерална република Германия уведомява Комисията на Европейските общности в съответствие с член 2, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 659/1999 на Съвета от 22 март 1999 година за установяване на подробни правила за прилагането на член [88 ЕО] (ОВ L 83, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 8, том 1, стр. 41) за рамковото споразумение и за писмото за подкрепа.

8        На 27 април 2006 г. Комисията иска допълнителна информация, която германските власти ѝ предават на 24 юли 2006 г.

9        На 26 юли и 21 август 2006 г. се провеждат срещи, на които присъстват службите на Комисията, FLH, MF, DHL и германските власти.

10      С писмо от 23 ноември 2006 г. Комисията информира Федерална република Германия, че е решила да започне процедурата, предвидена в член 88, параграф 2 ЕО. Същата има за предмет рамковото споразумение, писмото за подкрепа и капиталовите вноски. Посоченото решение, както и отправената към заинтересованите страни покана да представят своите мнения относно планираните помощи, са публикувани в Официален вестник на Европейския съюз на 2 март 2007 г. (ОВ C 48, стр. 7).

11      Федерална република Германия представя своето мнение на 23 февруари 2007 г. Комисията получава мненията на трети заинтересованите лица, които тя предоставя на германските власти с писмо от 16 май 2007 г., като им дава възможност да отговорят в срок от един месец. Тя получава мнението на тези власти в писмо от 13 юни 2007 г.

12      По искане на Федерална република Германия на 18 юни и 25 септември 2007 г. се провеждат срещи. Тези срещи са последвани от изпращане на допълнителна информация от германските власти на Комисията на 19 октомври и на 7 и 18 декември 2007 г., както и на 17 март и на 9 април 2008 г.

 Решението

13      На 23 юли 2008 г. Комисията приема Решение 2008/948/EО относно държавна помощ, отпусната от Германия на DHL и летище Лайпциг/Хале (ОВ L 346, стр. 1, наричано по-нататък „решението“).

14      Относно капиталовите вноски Комисията приема в решението, че държавната помощ в размер на 350 милиона евро, която Федерална република Германия планира да отпусне на FLH във връзка с изграждането на южната писта и свързаната с нея летищна инфраструктура, е съвместима с общия пазар съгласно член 87, параграф 3, буква в) ЕО.

15      Относно рамковото споразумение и писмото за подкрепа Комисията приема, от една страна, че неограничените гаранции, предоставени от това споразумение, и от друга страна, посоченото писмо, представляват държавни помощи по смисъла на член 87, параграф 1 ЕО, доколкото Freistaat Sachsen, MF и FLH обезпечават бизнес рискове за DHL при условия, каквито частен инвеститор, действащ при нормални условия на пазарна икономика (наричан по-нататък „частен инвеститор“), не би приел. Като се има предвид, че DHL вече е получило максималния размер на съвместима инвестиционна помощ в приложение на член 87, параграф 3, буква a) ЕО, Комисията счита, че неограничените гаранции, предоставени с рамковото споразумение и писмото за подкрепа, не са съвместими с общия пазар.

16      Диспозитивът на решението гласи следното:

Член 1

Държавната помощ в размер от 350 милиона евро, която [Федерална република] Германия планира да отпусне във връзка с изграждането на нова [южна] писта и свързаната с нея летищна инфраструктура на летище Лайпциг Хале, е съвместима с общия пазар съгласно член 87, параграф 3, буква в) [ЕО].

Член 2

Държавната помощ, която [Федерална република] Германия планира да отпусне чрез предоставяне на писмо за подкрепа в полза на DHL, е несъвместима с общия пазар. Помощта съответно не може да бъде отпусната.

Член 3

Държавната помощ, която [Федерална република] Германия е предоставила на DHL под формата на неограничени гаранции (съгласно раздели 8 и 9 от рамковото споразумение), е несъвместима с общия пазар. Тези неограничени гаранции, предоставени от рамковото споразумение, трябва съответно да бъдат отменени.

Член 4

1. [Федерална република] Германия ще възстанови частта от помощта, посочена в член 3, която вече е била предоставена на DHL (а именно гаранционната такса за периода от 1 октомври 2007 г. до отменянето на неограничените гаранции).

[…]“

 Факти, настъпили след приемане на решението

17      На 18 и 27 ноември 2008 г. акционерите на MF и на FLH сключват споразумения относно финансирането на южната писта в размер на 350 милиона евро.

18      С писмо от 23 декември 2008 г. германските власти уведомяват Комисията за тези споразумения.

19      Това уведомление е регистрирано под номер № 665/2008.

20      На 30 септември 2009 г. след размяна на кореспонденция и среща с германските власти Комисията приема Решение C (2009) 7185 относно държавна помощ № 665/2008 (Германия — Летище Лайпциг/Хале), с което обявява, че нотифицираната мярка не представлява нова помощ по смисъла на член 1, буква в) от Регламент № 659/1999. По същество тя приема, от една страна, че тъй като германските власти са потвърдили, че уведомлението се отнася за същите мерки за финансиране като тези, които са одобрени с решението, това уведомление е с предмет вече разрешена помощна мярка по смисъла на член 1, буква б), подточка ii) от този регламент, и от друга страна, че това уведомление не било свързано с изменение на съществуваща помощ по смисъла на член 4, параграф 1 от същия регламент.

 Производство

21      На 6 октомври 2008 г. жалбоподателите, Freistaat Sachsen, Land Sachsen-Anhalt, MF и FLH подават настоящите жалби в секретариата на Общия съд.

22      На 28 януари 2009 г. Федерална република Германия подава молби за встъпване в настоящите производства в подкрепа на исканията на жалбоподателите.

23      На 30 януари 2009 г. Arbeitsgemeinschaft Deutscher Verkehrsflughäfen eV (ADV) подава молби за встъпване в настоящите производства в подкрепа на исканията на жалбоподателите.

24      С определения от 30 март 2009 г. председателят на осми състав на Общия съд приема молбите за встъпване на Федерална република Германия и на ADV.

25      На 11 май 2009 г. ADV представя писмените си становища при встъпване. Федерална република Германия не представя писмено становище при встъпване в указания срок.

26      Жалбоподателите представят своите становища по писмените становища при встъпване на ADV на 26 май 2009 г. (по дело T‑455/08) и 27 май 2009 г. (по дело T‑443/08).

27      На 29 юли 2009 г. Комисията представя своето становище по писмените становища при встъпване на ADV.

28      С Определение от 24 юни 2010 г. председателят на осми състав на Общия съд решава, след изслушване на страните, да съедини настоящите дела за целите на устната фаза на производството.

29      Въз основа на доклада на съдията докладчик Общият съд (осми състав) решава да открие устната фаза на производството.

30      В съдебното заседание, проведено на 2 юли 2010 г., на което Федерална република Германия не участва, са изслушани устните състезания и отговорите на страните на поставените от Общия съд въпроси. По този повод страните представят и решение на Bundesgerichtshof (Федерален съд, Германия) от 4 април 2003 г., което Общият съд решава да приложи към преписката по делото.

31      След изслушване на страните по този въпрос в съдебното заседание Общият съд счита, че следва да съедини настоящите дела за целите на постановяване на съдебното решение в съответствие с член 50 от Процедурния правилник.

 Искания на страните

32      Жалбоподателите, подкрепяни от ADV, молят Общия съд:

–        да отмени член 1 от решението, доколкото в него Комисията потвърждава, от една страна, че капиталовите вноски представляват държавна помощ по смисъла на член 87, параграф 1 ЕО, и от друга страна, че посочената държавна помощ възлиза на 350 милиона евро,

–        да осъди Комисията да заплати съдебните разноски.

33      Комисията моли Общия съд:

–        да отхвърли жалбата,

–        да осъди жалбоподателите да заплатят съдебните разноски.

34      В становището си във връзка с писменото становище при встъпване на ADV Комисията също моли Общия съд да осъди ADV да заплати съдебните разноски, свързани с встъпването.

 По допустимостта

35      Без да повдига формално възражение за недопустимост, Комисията поддържа, че жалбата по дело T‑443/08 е недопустима по съображения, че жалбоподателите по това дело не са пряко засегнати и нямат правен интерес, което те оспорват. В тази обстановка страните спорят и относно правните последици на решението.

36      Общият съд счита за уместно да разгледа най-напред липсата на правен интерес като отсъствие на абсолютна процесуална предпоставка.

 Доводи на страните

37      В самото начало, що се отнася до правните последици на решението, жалбоподателите по дело T‑443/08 поддържат, на първо място, че квалифицирането на капиталовите вноски като държавна помощ води в приложение на германското право до нищожност на тези вноски. Всъщност от съдебната практика на Bundesgerichtshof следвало, че договор, с който се предоставя помощ, преди да се направи уведомяване за същата, е необратимо нищожен на основание член 134 от германския Граждански кодекс поради нарушение на член 88, параграф 3, трето изречение ЕО. Тази нищожност не би могла да се поправи a posteriori с решение на Комисията, което обявява помощта за съвместима с общия пазар, или с договорно потвърждаване на нищожния акт. Освен това, противно на посоченото от Комисията, тази нищожност не лишава решението от полезно действие. Всъщност фактът на обявяване на посочената нищожност имал възпиращ и следователно превантивен ефект, който засилвал ефикасността на забраната за изпълнение, предвидена в член 88, параграф 3 ЕО.

38      Жалбоподателите по дело T‑443/08 сочат, на второ място, последиците, които би могла да има нищожността на капиталовите вноски, по-конкретно в областта на дружественото право и несъстоятелността. Първо, те посочват, че ако решението беше окончателно, FLH и MF биха били заплашени от неплатежоспособност. Нищожността на капиталовите вноски би довела всъщност до плащане на високи лихви за периода между отпускането на помощта и решението и до искане за връщане на помощта в размер на 350 милиона евро. Това искане би могло да доведе до неплатежоспособност на FLH. В това отношение, що се отнася до факта, че правото на Съюза не изисква възстановяването на пълния размер на помощта, според жалбоподателите по дело T‑443/08, които възразяват, това не означава, че посоченото право забранява това, тъй като държавите членки могат да изпълнят в по-голям обхват произтичащите от правото на Съюза задължения. Неплатежоспособността на FLH би могла да доведе до неплатежоспособност на MF, тъй като в съответствие с германското право последното е длъжно да обезпечи годишния дефицит на своето дъщерно дружество. Неплатежоспособността на MF би могла на свой ред да доведе до неплатежоспособност на други дъщерни дружества поради наличието на сключени между MF и неговите дъщерни дружества договори, предвиждащи контрол и прехвърляне на печалбите. Второ, жалбоподателите по дело T‑443/08 подчертават, че поради неплатежоспособността на FLH би могло да се отнеме разрешителното му за експлоатация на летище Лайпциг/Хале. Всъщност в съответствие с германското право разрешително за експлоатация се отнема, когато вече не са налице условията за неговото предоставяне, сред които е и стопанската рентабилност на оператора. Тази хипотеза би била налице при неплатежоспособност на FLH. При липса на разрешително за експлоатация би възникнала заплаха за затваряне на летището, което би довело до загубване на голям брой работни места. Трето, жалбоподателите по дело T‑443/08 разглеждат евентуалните последици от нищожността на капиталовите вноски върху точността на миналите годишни отчети на FLH и MF и тяхното поправяне, както и евентуалното нарушаване от техните ръководители на задължението да обявят неплатежоспособността на тези дружества. Четвърто, те отбелязват, че в съответствие с германското право ръководителите на FLH и на MF биха могли да понесат гражданскоправни рискове поради спирането на плащанията или прекомерното задлъжняване на дружеството.

39      По-нататък жалбоподателите по дело T‑443/08 изтъкват, че в конкретния случай те имат правен интерес.

40      На първо място, те изтъкват, че е налице правен интерес, когато решение на Комисията не удовлетворява исканията на лицата, участвали в административното производство. В конкретния случай обаче в хода на административното производство жалбоподателите по дело T‑443/08 са защитили тезата, според която финансирането на инфраструктурата не представлява държавна помощ, докато Комисията застъпва обратната теза. Според тях разрешаването на помощ било различно от констатацията, че не е отпусната никаква помощ. Освен това било релевантно квалифицирането на мярка като помощ по смисъла на член 87, параграф 1 ЕО, тъй като то давало на Комисията широка свобода на преценка дали мярката е съвместима с общия пазар по смисъла на член 87, параграф 3 ЕО и за да постави даването на разрешение във връзка с нея в зависимост от някои условия. Накрая фактът, че е възможно с разрешаването на мярка Комисията да лиши заинтересованото лице от всякаква възможност за обжалване, не бил съвместим със системата за обжалване по съдебен ред, предвидена в Договорите.

41      На второ място, жалбоподателите по дело T‑443/08 поддържат, че квалифицирането на капиталовите вноски като държавна помощ поражда за тях съществени негативни последици, които биха могли да бъдат поправени единствено с частичната отмяна на решението.

42      В това отношение те изтъкват първо, че според съдебната практика квалифицирането на мярка като държавна помощ представлява увреждащо решение. По този начин можело да съществува интерес от отмяната на решение за квалифициране на мярка като държавна помощ, включително и ако впоследствие помощта е обявена за съвместима. От съдебната практика също следвало, че правният интерес може да бъде признат, когато изглежда, че решението на Комисията на първо време е благоприятно, но впоследствие се окаже неблагоприятно поради обстоятелства извън това решение. Накрая особеностите на конкретния случай спрямо най-ограничителната съдебна практика произтичали от непредвидимия характер по силата на германското право на последиците, свързани с неизпълнението на задължението за уведомяване относно капиталовите вноски (вж. точка 38 по-горе).

43      Второ, жалбоподателите по дело T‑443/08 изтъкват, че съществува несигурност относно размера на помощта. Всъщност, въпреки факта че Комисията счита, че капиталовите вноски от 350 милиона евро не попадат изцяло в приложното поле на разпоредбите, уреждащи държавните помощи, тъй като някои разходи спадат към задачата за предоставяне на обществена услуга, в член 1 от решението тя все пак посочила, че помощ от 350 милиона евро е съвместима с общия пазар. Следователно оставал отворен въпросът каква е частта от тази сума, която не попада в приложното поле на разпоредбите, уреждащи държавните помощи. Нищожността по силата на националното право на капиталовите вноски обаче можело да се приложи единствено към частта, считана за държавна помощ. Поради липсата на указване заинтересованите лица не можели да узнаят каква сума попада в приложното поле на член 87 ЕО и какъв е обхватът на разглежданите последици. Според жалбоподателите по дело T‑443/08 това води до правна несигурност, която произтича пряко от решението. По този начин поради липсата на указване в решението жалбоподателите по дело T‑443/08 не можели да изискат по съдебен път да бъдат уточнени последиците, произтичащи по германското право, и единствено решение на Общия съд би им позволило впоследствие да действат съгласно действащите разпоредби.

44      Що се отнася до довода на Комисията, изведен от липсата на накърняване на техните права, жалбоподателите по дело T‑443/08 напомнят, че квалифицирането на капиталовите вноски като държавна помощ води до нищожност на договора, който стои в основата на тези вноски с произтичащите от това негативни последици. Допълнително това квалифициране водело до нарушение на член 88, параграф 3 ЕО и следователно до „опорочаване поради незаконосъобразност“. В допълнение към това посоченото квалифициране накърнявало правното положение на жалбоподателите по дело T‑443/08, доколкото те трябвало да уведомяват Комисията за бъдещото финансиране на летищната инфраструктура. Още повече въпросът дали подобно финансиране попада в приложното поле на разпоредбите на Договора за ЕО и дали Комисията разполага с предвидените в член 88 ЕО правомощия също зависел от това квалифициране. Впрочем, от една страна, за мерките, представляващи държавни помощи, и за тези, които не са такива, се прилагали различни правила. От друга страна, тъй като разрешените помощи били съществуващи помощи, трябвало да се направи уведомление за всяка промяна във финансирането на инфраструктурите. Накрая разглежданото квалифициране имало отрицателни последици върху законосъобразността на бъдещи помощи поради натрупването, което би се получило в резултат от него.

45      Комисията оспорва даденото от жалбоподателите по T‑443/08 описание на правните последици на решението и поддържа, че те нямат правен интерес да обжалват член 1 от решението.

 Съображения на Общия съд

46      Следва да се напомни, че жалбата за отмяна, подадена от физическо или юридическо лице, е допустима само ако това лице има правен интерес от отмяната на обжалвания акт. Този интерес трябва да е възникнал и все още съществуващ и се преценява към датата на подаване на жалбата (Решение на Общия съд от 14 април 2005 г.  по дело Sniace/Комисия, T‑141/03, Recueil, стр. II‑1197, точка 25 и Решение на Общия съд от 20 септември 2007 г. по дело Salvat père & fils и др./Комисия, T‑136/05, Сборник, стр. II‑4063, точка 34).

47      В конкретния случай жалбоподателите по дело T‑443/08 искат отмяната на член 1 от решението, доколкото той гласи, от една страна, че капиталовите вноски представляват държавна помощ по смисъла на член 87, параграф 1, ЕО, и от друга страна, че посочената помощ възлиза на 350 милиона евро.

48      В това отношение трябва да се напомни, че според посочения член държавната помощ в размер на 350 милиона евро, която Федерална република Германия планира да отпусне на летище Лайпциг Хале във връзка с изграждането на южната писта и свързаната с нея летищна инфраструктура, е съвместима с общия пазар съгласно член 87, параграф 3, буква в) ЕО.

49      При все това обстоятелството, че решението обявява помощта за съвместима с общия пазар и следователно не уврежда по принцип жалбоподателите по дело T‑443/08, само по себе си не освобождава съда на Съюза от задължението му да провери дали преценката на Комисията поражда последици със задължителен характер, които могат да засегнат интересите на посочените жалбоподатели (вж. в този смисъл Решение на Общия съд от 30 януари 2002 г. по дело Nuove Industrie Molisane/Комисия, T‑212/00, Recueil, стр. II‑347, точка 38 и Решение по дело Salvat père & fils и др./Комисия, точка 46 по-горе, точка 36).

50      На първо място, жалбоподателите по дело T‑443/08 привеждат доводи от процесуално естество. В този смисъл те посочват първо, че решението не удовлетворява исканията, които те са направили в хода на административното производство. В това отношение трябва да се напомни, че според постоянната съдебна практика производството за контрол върху държавните помощи, предвид неговата обща структура, е производство, което започва спрямо държавата членка, отговаряща за предоставянето на помощта (Решение на Съда от 24 септември 2002 г. по дело Falck и Acciaierie di Bolzano/Комисия C‑74/00 P и C‑75/00 P, Recueil, стр. I‑7869, точка 81, вж. също в този смисъл Решение на Съда от 10 юли 1986 г. по дело Белгия/Комисия, 234/84, Recueil, стр. 2263, точка 29). Предприятията — получатели на помощите, и субдържавните териториални образувания, които предоставят помощи, както и конкурентите на получателите на помощите, се разглеждат само като „заинтересовани лица“ в това производство (вж. Решение на Общия съд от 6 март 2003 г. по дело Westdeutsche Landesbank Girozentrale и Land Nordrhein-Westfalen/Комисия, T‑228/99 и T‑233/99, Recueil, стр. II‑435, точка 122 и цитираната съдебна практика), тъй като съдебната практика отрежда на последните главно ролята на източници на информация (Решение по дело Westdeutsche Landesbank Girozentrale и Land Nordrhein-Westfalen/Комисия, посочено по-горе, точка 125). Също така само по себе си обстоятелството, че решението не съответства на позицията, изразена от жалбоподателите по дело T‑443/08 в хода на административното производство, не поражда никакви задължителни правни последици, които могат да засегнат техните интереси. Следователно те не биха могли да основат своя правен интерес само върху това обстоятелство.

51      Второ, що се отнася до доводите, изведени от това, че квалифицирането на капиталовите вноски като държавна помощ предполагало, че жалбоподателите по дело T‑443/08 трябвало да направят уведомление за бъдещото финансиране на летищна инфраструктура, налага се констатацията, че те трябва да се отхвърлят. Всъщност задължението за уведомяване за мерките, представляващи държавни помощи, произтича пряко от Договора за ЕО, и по-специално от член 88, параграф 3 ЕО, а не от решението, в което се констатира, че с оглед на обстоятелствата по конкретния случай разглежданата мярка представлява държавна помощ.

52      Трето, що се отнася до доводите, според които посоченото квалифициране е позволило на Комисията да упражни правомощията, които са ѝ възложени по силата на разпоредбите в областта на държавните помощи, и да провери съвместимостта на разглежданата помощ, трябва да се посочи най-напред, че само по себе си обстоятелството, че Комисията е могла, след като е квалифицирала разглежданата мярка като държавна помощ, да провери съвместимостта на същата с общия пазар, не е определящо в рамките на разглеждането на правния интерес, тъй като Комисията е обявила по безусловен начин, че посочената помощ е съвместима с общия пазар, което по принцип не би могло да доведе до увреждане, както следва от цитираната в точка 49 по-горе съдебна практика.

53      По-нататък, доколкото доводите на жалбоподателите по дело T‑443/08 са свързани с разпоредбите в областта на съществуващите схеми за помощи и с произтичащите от тях задължения, в частност задължението да се представят годишни отчети относно схемата, трябва да се констатира, че тези доводи не са релевантни. Всъщност капиталовите вноски представляват индивидуална помощ, а не схема за помощи, поради което след тяхното одобряване те не биха могли да се разглеждат като съществуваща схема за помощ. Следователно разпоредбите, приложими към съществуващите схеми за помощи и произтичащите от тях задължения, не са релевантни в конкретния случай.

54      Накрая следва да се отхвърли доводът, според който разглежданото квалифициране би могло да окаже влияние върху бъдещи помощи поради прилагането на правило за ненатрупване. Всъщност жалбоподателите по дело T‑443/08 не са посочили нито една разпоредба, която да забранява натрупването на помощи във времето в областта на летищната инфраструктура. Впрочем нито Известието на Комисията относно прилагането на членове 87 ЕО и 88 ЕО, както и на член 61 от Споразумението за европейско икономическо пространство във връзка с държавните помощи в сектора на въздушния транспорт (ОВ C 350, 1994 г., стp. 5, наричано по-нататък „Известието от 1994 г.“), нито Насоките на Общността за финансирането на летища и за предоставянето на държавни първоначални помощи за авиокомпании, опериращи на регионални летища (ОВ C 312, 2005 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 7, том 14, стр. 188, наричани по-нататък „Насоките от 2005 г.“), съдържат разпоредби относно правило за предотвратяване на натрупване, що се отнася до държавните помощи за летищна инфраструктура.

55      Четвърто, що се отнася до довода, според който не било възможно Комисията, разрешавайки капиталовите вноски, да лиши жалбоподателите по дело T‑443/08 от възможността да обжалват квалифицирането им като държавна помощ, следва да се напомни, че Съюзът е правен съюз, в който актовете на неговите институции са обект на контрол за съответствие с Договора за ЕО и общите принципи на правото, част от които са основните права. Ето защо правните субекти трябва да разполагат с ефективна съдебна защита на правата, които черпят от правовия ред на Съюза, като правото на подобна защита е част от общите принципи на правото, произтичащи от общите конституционни традиции на държавите членки. Посоченото право е провъзгласено и в членове 6 и 13 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи, подписана в Рим на 4 ноември 1950 г. (Решение на Съда от 15 май 1986 г. по дело Johnston, 222/84, Recueil, стр. 1651, точка 18, Решение на Съда от 27 ноември 2001 г. по дело Комисия/Австрия, C‑424/99, Recueil, стр. I‑9285, точка 45 и Решение на Съда от 25 юли 2002 г. по дело Unión de Pequeños Agricultores/Съвет, C‑50/00 P, Recueil, стр. I‑6677, точки 38 и 39). При все това в конкретния случай жалбоподателите по дело T‑443/08 изобщо не са лишени от всякаква ефективна съдебна защита. Всъщност дори настоящата жалба да бъде обявена за недопустима, няма пречка в рамките на спор пред национална юрисдикция, в който евентуално те биха се оказали привлечени, за да поемат последиците от твърдяната нищожност на капиталовите вноски, на която се позовават, да предложат на националния съд да отправи преюдициално запитване на основание член 234 ЕО, за да се оспори валидността на решението в частта му, в която се установява, че разглежданата мярка представлява помощ (вж. в този смисъл Решение по дело Sniace/Комисия, точка 46 по-горе, точка 40 и цитираната съдебна практика), и в частта му, в която се установява, че посочената помощ възлиза на 350 милиона евро.

56      На второ място, жалбоподателите по дело T‑443/08 се позовават на съществените негативни последици, до които ще доведе квалифицирането на капиталовите вноски като държавна помощ. В това отношение те се основават, от една страна, на непредвидимия характер на правните последици на посоченото квалифициране, и от друга страна, на несигурността относно размера на помощта.

57      Що се отнася, първо, до непредвидимия характер, следва да се установи, че той не би могъл да представлява основа на правния интерес на жалбоподателите по дело T‑443/08.

58      Всъщност от постоянната съдебна практика следва, че жалбоподателят не може да се позовава на бъдещи несигурни събития с оглед обосноваване на интереса си от отмяната на оспорения акт (Решение на Общия съд от 17 септември 1992 г. по дело NBV и NVB/Комисия, T‑138/89, Recueil, стр. II‑2181, точка 33, Решение на Общия съд по дело Sniace/Комисия, точка 46 по-горе, точка 26 и Решение по дело Salvat père & fils и др./Комисия, точка 46 по-горе, точка 47).

59      Жалбоподателите по дело T‑443/08 обаче се ограничават с твърдението, че в съответствие със съдебната практика на Bundesgerichtshof относно неправомерните помощи квалифицирането на капиталовите вноски като държавна помощ води по германското право до необратимата им нищожност, както и с описанието на „възможни последици“ от това квалифициране. При все това те не привеждат никакво доказателство, позволяващо да се приеме, че в конкретния случай посочената нищожност и нейните твърдени последици са част от фактическия състав на възникнал и все още съществуващ правен интерес по смисъла на съдебната практика.

60      В това отношение в самото начало следва да се напомни, че според постоянната съдебна практика, когато помощ е предоставена на получателя в нарушение на член 88, параграф 3, последно изречение ЕО, може да се наложи националният съд, по искане на друг икономически оператор, да се произнесе, дори след като Комисията е приела положително решение относно валидността на действията по прилагането и връщането на отпуснатото финансово подпомагане. От Решение от 12 февруари 2008 г. по дело CELF и Мinistre de la Culture et de la Communication (C‑199/06, Сборник, стр. І-469, точка 46, наричано по-нататък „Решение по делото CELF“) се установява, че в подобен случай правото на Съюза задължава националния съд да разпореди мерките, които са подходящи, за да бъдат реално отстранени последиците от неправомерността, но дори при липса на изключителни обстоятелства то не му налага задължение за цялостно възстановяване на неправомерната помощ. В същия случай въз основа на правото на Съюза националният съд трябва да разпореди на получателя на помощта плащането на лихвите за периода на неправомерност. В рамките на националното си право той може, ако случаят го предполага, да разпореди и възстановяването на неправомерната помощ, без това да засяга правото на държавата членка да я приведе отново в действие в един следващ момент. На него може също да му се наложи да уважи искания за обезщетения за вреди, причинени поради неправомерния характер на помощта. По този начин се установява, че в хипотеза на неправомерно прилагане на помощ, последвано от положително решение на Комисията, правото на Съюза не забранява получателят на помощта, от една страна, да може да претендира изплащането на дължимата за в бъдеще помощ, и от друга страна, да може да задържи помощта, отпусната преди положителното решение, без това да влияе на последиците, до които води неправомерността на преждевременно изплатената помощ, при уточнените в Решение по дело CELF условия (вж. Решение на Съда от 18 декември 2008 г. по дело Wienstrom, C‑384/07, Сборник, стр. I‑10393, точки 27—30 и цитираната съдебна практика).

61      В конкретния случай, що се отнася, от една страна, до твърдяната нищожност на капиталовите вноски, трябва да се отбележи, без да е необходимо произнасяне по правните последици от неправомерността на капиталовите вноски по силата на германското право, че жалбоподателите по дело T‑443/08 не посочват по какъв начин, извън претендираните последици от тази нищожност (вж. точка 62 по-долу), последната би могла сама по себе си да засегне техните интереси по смисъла на посочената в точка 46 по-горе съдебна практика.

62      Що се отнася, от друга страна, до претендираните последици от нищожността, доводите на жалбоподателите по дело T‑443/08 трябва да се отхвърлят. Всъщност, дори да се предположи, че са доказани, посочените последици не биха засегнали пряко тези жалбоподатели, а FLH и MF. Впрочем, както последните са посочили в отговор на писмен въпрос от страна на Общия съд, в съответствие с Решение по дело CELF именно те, а не жалбоподателите по дело T‑443/08, са тези, които е трябвало да платят лихвите върху сумата на капиталовите вноски за периода между предоставянето им и обжалваното решение, както Комисията е посочила в решението си от 30 септември 2009 г. (вж. точка 20 по-горе). Допустимостта на искане за отмяна, направено от физическо или юридическо лице, е подчинена обаче на условието това лице да докаже наличието на личен интерес от отмяната на обжалвания акт (вж. Определение на Общия съд от 29 април 1999 г. по дело Unione provinciale degli agricoltori di Firenze и др./Комисия, T‑78/98, Recueil, стр. II‑1377, точка 30). Що се отнася до обстоятелството, на което се позовават жалбоподателите по дело T‑443/08, че те са акционери във FLH и MF и участват в назначаването на техните ръководители, не е доказано, че това обстоятелство им придава собствен интерес, различен от този на получателя, да искат отмяната на решението. Лице не може да защитава своите интереси спрямо акт на Съюза, засегнал предприятие, в капитала на което това лице участва, по начин, различен от упражняване на своите права на съдружник в това предприятие, което от своя страна има право да подаде жалба, освен ако може да изтъкне правен интерес, различен от този на засегнатото предприятие (Решение на Общия съд от 20 юни 2000 г. по дело Euromin/Съвет, T‑597/97, Recueil, стр. II‑2419, точка 50).

63      При всички случаи за изчерпателност трябва да се посочи, че изтъкнатите последици от жалбоподателите по дело T‑443/08 са бъдещи, хипотетични и несигурни, поради което те не биха могли да обосноват техния правен интерес в съответствие със съдебната практика, посочена в точка 58 по-горе. В началото трябва всъщност да се посочи, че в тяхната жалба жалбоподателите по дело T‑443/08 се позовават на „възможните“, а не на сигурните последици от твърдяната нищожност на капиталовите вноски в областта на дружественото право и несъстоятелността. Що се отнася най-напред до риска от неплатежоспособност на FLH, тези жалбоподатели считат, че искане за връщане на разглежданата помощ „би могло да доведе [до неплатежоспособността на FLH]“, както и като последица от това, до неплатежоспособността на MF. При все това, запитани в това отношение от Общия съд, жалбоподателите не се посочили никакъв иск, предявен пред национална юрисдикция, чийто предмет да е връщането на разглежданата помощ, което впрочем не е наложено от правото на Съюза, както следва от посочената в точка 60 по-горе съдебна практика. Освен това жалбоподателите по дело T‑443/08 не са изтъкнали никакво доказателство за това, че плащането на лихвите за периода между предоставянето на помощта и решението би могло да застраши с неплатежоспособност FLH или MF. Що се отнася до довода, изведен от това, че неплатежоспособността би могла да доведе до отнемане на разрешителното за експлоатация на летище Лайпциг/Хале, той трябва да бъде отхвърлен, тъй като рискът от неплатежоспособност не е доказан. По-нататък, що се отнася до последиците в областта на счетоводството, от жалбата следва, че правното положение не е било сигурно от гледна точка на германското право, както на ниво съдебна практика, така и на ниво доктрина, и че жалбоподателите по дело T‑443/08 се позовават само на хипотетични, но не и сигурни положения, включително що се отнася до нарушението на задължението за деклариране на неплатежоспособността (вж. точка 38 по-горе). Накрая, що се отнася до последиците в областта на гражданската отговорност, жалбоподателите по дело T‑443/08 не се посочили никакво започнато пред национална юрисдикция производство в това отношение срещу FLH, MF или техните ръководители.

64      Накрая следва да се приеме, че съдебната практика в областта на държавните помощи, на която се позовават жалбоподателите по дело T‑443/08, за да обосноват допустимостта на своите жалби, е ирелевантна в конкретния случай. Така Решение на Общия съд от 10 април 2008 г. по дело Нидерландия/Комисия (T‑233/04, Сборник, стр. II‑591) се отнасяло до жалба на държава членка срещу решение на Комисията, според което разглежданата по делото мярка представлявала държавна помощ по смисъла на член 87, параграф 1 ЕО, приета за съвместима с общия пазар в съответствие с член 87, параграф 3 ЕО. Най-напред обаче следва да се отбележи, че член 230, втора алинея ЕО предоставя на всяка държава членка правото да оспори законосъобразността на решенията на Комисията чрез жалба за отмяна, без упражняването на това право да се подчинява на условие за доказване на правен интерес, поради което това решение се отнася до положение, което е различно от разглежданото в конкретния случай. Впрочем, обратно на това, което жалбоподателите по дело T‑443/08 твърдят в своята реплика, от това решение не следва, че квалифицирането на разглежданата мярка като държавна помощ е достатъчно само по себе си, за да се признае наличието на правен интерес, когато държава членка е уведомила Комисията за мярка, като е поискала от нея да констатира, че тя не представлява помощ. По-нататък, обратно на конкретния случай, разглежданата мярка по горепосоченото дело Нидерландия/Комисия представлява схема за помощи, поради което решението на Комисията налага по-нататъшно прилагане на разпоредбите в областта на съществуващите схеми за помощи. Накрая, също обратно на конкретния случай, квалифицирането на мярката, разглеждана в посоченото дело, е породило последици с оглед прилагането на правната уредба, забраняваща натрупването на държавни помощи.

65      Що се отнася до Решение на Общия съд от 12 декември 2000 г. по дело Alitalia/Комисия (T‑296/97, Recueil, стр. II‑3871), трябва да се подчертае, че подобно на разглежданото в това решение дело квалифицирането на капиталовите вноски като държавна помощ е позволило на Комисията да провери съвместимостта на мярката с общия пазар. При все това, за разлика от положението, разглеждано в това решение, в конкретния случай Комисията е разрешила капиталовите вноски, без да наложи и най-малкото условие.

66      Що се отнася до Решение на Общия съд от 9 юли 2008 г. по дело Alitalia/Комисия (T‑301/01, Сборник, стр. II‑1753), достатъчно е да се установи, че решението на Комисията, с което разглежданата по това дело мярка се квалифицира като държавна помощ, е имало за последица да постави плащането на третата част от тази помощ в зависимост от разрешението на Комисията. В настоящия случай обаче това не е така.

67      Второ, що се отнася до несигурността относно размера на разглежданата помощ, следва да се посочи, че доколкото определянето на този размер би могло да има отражение върху възстановяването на неправомерната помощ или върху плащането на лихви, това би се отразило на положението на FLH и на MF, от които единствено би могло да се изисква това възстановяване или това плащане, а не пряко на положението на жалбоподателите по дело T‑443/08. Следователно техният правен интерес не би могъл да се основава на тази несигурност.

68      От всички тези съображения следва, че жалбоподателите по дело T‑443/08 не са доказали наличието на възникнал и все още съществуващ интерес да обжалват член 1 от решението, доколкото то обявява, от една страна, че капиталовите вноски представляват държавна помощ по смисъла на член 87, параграф 1 ЕО, и от друга страна, че посочената помощ възлиза на 350 милиона евро.

69      Следователно жалбата по дело T‑443/08 трябва да се отхвърли като недопустима, без да е необходимо да се разглежда възражението за недопустимост, повдигнато от Комисията и изведено от това, че жалбоподателите по това дело не са индивидуално засегнати.

 По съществото на спора

70      В подкрепа на жалбата си по дело T‑455/08 жалбоподателите по това дело (наричани по-нататък „жалбоподателите“) повдигат осем правни основания, изведени по същество, първото, от нарушение на член 87, параграф 1 ЕО, второто, от това, че FLH не можело да бъде получател на държавна помощ, третото, от невъзможността FLH да бъде квалифицирано едновременно като предоставящ и получател на държавни помощи, четвъртото, от нарушение на принципа за недопускане на прилагане с обратна сила, на принципа на правната сигурност, на принципа за защита на оправданите правни очаквания и на принципа на равенство, петото, от нарушение на първичното право от Насоките от 2005 г., шестото, изтъкнато при условията на евентуалност, от процесуален недостатък, седмото, от нарушение на разпределението на правомощията, произтичащо от Договора за ЕО и, осмото, от противоречивия характер и непълнотата на мотивите относно размера на твърдяната помощ.

 По първото правно основание, изведено от нарушение на член 87, параграф 1 ЕО

 Доводи на страните

71      Жалбоподателите считат, че Комисията погрешно е приела, че финансирането на южната писта представлява държавна помощ.

72      На първо място, жалбоподателите поддържат, че понятието за предприятие по смисъла на член 87, параграф 1 ЕО не се прилага за регионалните летища, най-малкото що се отнася до финансирането на летищна инфраструктура.

73      Всъщност, първо, изграждането на тази инфраструктура не представлявало стопанска дейност, а спадало към транспортната, стопанската и регионалната политика. Впрочем в конкретния случай Комисията признала тази политическа роля на изграждането на южната писта (съображения 261 и 262 от решението). Освен това от Съобщението на Комисията от 24 януари 2007 г., озаглавено „План за действие относно капацитета, ефективността и безопасността на летищата в Европа“ (COM (2006) 819 окончателен) следвало, че преустройването на летища също е в съзвучие с интересите на Съюза.

74      Второ, изграждането на южната писта не представлявало стопанска дейност, тъй като не я извършвал частен инвеститор. Всъщност не съществувала никаква перспектива за възвръщаемост на инвестициите поради невъзможността разходите по изграждането да бъдат прехвърлени върху ползвателите на летището посредством летищни такси. Според жалбоподателите тази невъзможност произтича от обстоятелството, че в Германия тези такси са поставени в зависимост от разрешението на отговарящия за летищата орган на провинцията, в която се намира летището, като частните инвеститори нямат никакво влияние върху техния размер. Следователно този размер не можел да бъде определен свободно от оператора в зависимост от стопански съображения и всъщност нямал никаква връзка с инвестиционните разходи. Ето защо таксите, плащани от ползвателите на летищната инфраструктура, не представлявали, както Комисията погрешно създавала впечатление, насрещна престация за нейното изграждане. Що се отнася до площите, отдавани под наем с търговска цел, различна от въздушния превоз, същите били ирелевантни, тъй като настоящото дело се отнасяло за южната писта, която била използвана изключително за въздушен превоз.

75      Според жалбоподателите, като приема, че експлоатацията не би била рентабилна за частен инвеститор, Комисията признава, че е невъзможно да се изгради регионално летище като това в Лайпциг/Хале въз основа единствено на частни инвестиции, поради което тази дейност не представлява стопанска дейност, а е мярка на структурната политика. В това отношение жалбоподателите добавят, че като приравнява публичните летища на частни предприятия, без да прави разграничение между тях, Комисията пренебрегва тяхната специална задача, характеризираща се с малка стопанска свобода на действие. Всъщност най-напред тези летища посрещали фиксирани разходи за съоръженията, дейността и персонала, чийто размер бил по-висок от средния. Освен това тяхната свобода на действие била ограничена поради многото тежести и стриктните юридически условия. Накрая разходите за публичната инфраструктура трябвало по принцип да бъдат поети от местната администрация, което Комисията впрочем е признала, по-конкретно що се отнася до пристанищата. Комисията обаче не можела да третира по различен начин пристанищата и летищата.

76      Трето, стопанската дейност не представлявала основна цел на летищата и от обстоятелството, че те евентуално се намират в конкурентни отношения, не можело да се направи извод, че те представляват предприятия. Впрочем самата Комисия считала, че следва да се прави разграничение между различните дейности на летищния оператор (съображение 178 от решението), тъй като не всички имат стопански характер. В конкретния случай инвестицията била свързана единствено с инфраструктурата, тоест с южната писта. Нито един частен инвеститор обаче не би инвестирал някога в нея. Въпреки това Комисията не взела това предвид, а се основала върху общата представа за летището, разглеждано като предприятие.

77      В това отношение жалбоподателите добавят в своята реплика, че дейността по изграждане на летищна инфраструктура и нейната експлоатация представляват две различни дейности, чийто стопански характер трябва да бъде доказан от Комисията по сигурен начин за всяка от тях, като необходимостта от подобно разграничаване е потвърдена по-специално с Решение на Общия съд от 17 декември 2008 г. по дело Ryanair/Комисия (T‑196/04, Сборник, стр. II‑3643). В конкретния случай Комисията не направила това разграничаване и не доказала стопанския характер на изграждането на южната писта, тъй като го е извела от стопанския характер на експлоатацията на летището.

78      Освен това Комисията не представила никакво доказателство за неразривната връзка между дейността по изграждането и дейността по експлоатацията на летищната инфраструктура. В това отношение жалбоподателите отхвърлят довода, според който изграждането било условие sine qua non за експлоатация, като посочват по-конкретно, че релевантният въпрос се отнася до това дали тези дейности сами по себе си са неразривно свързани, а не до това какво е тяхното естество. При всички случаи този довод бил погрешен, като се има предвид, че съществуват безбройни предварителни условия, без които не било възможно упражняването на стопанска дейност, без тяхното прилагане да представлява автоматично стопанска дейност. В това отношение жалбоподателите отхвърлят твърдението на Комисията, според което операторът на съоръжение трябва задължително да финансира неговото изграждане, като се основава на конкретни примери (музеи, държавни училища или университети, ресторанти на магистрали). По-нататък жалбоподателите отбелязват, че изграждането и експлоатацията са свързани с различни участници и сектори. Впрочем те изтъкват, че разграничението между изграждането, експлоатацията и използването на инфраструктурата е основен принцип в практиката на Комисията в рамките на преценката с оглед на разпоредбите в областта на държавните помощи, на финансирането на инфраструктурите от публичните власти. В конкретния случай обаче критерият за прилагане на този принцип бил налице, тъй като всички потенциални ползватели разполагали с равен и недискриминационен достъп до южната писта, поради което, ако беше приложен посоченият принцип, капиталовите вноски не биха попаднали под действието на разпоредбите в областта на държавните помощи. Накрая, липсата на разделяне между дейностите би могла да доведе до повсеместен контрол на инфраструктурната политика на държавите членки, тъй като Комисията би могла да осъществи контрол от гледна точка на правилата в областта на държавните помощи на финансирането на инфраструктурата във всички сектори. В този контекст жалбоподателите оспорват твърдението, според което липсата на характера на помощ у финансирането за изграждане на инфраструктурата би позволило на държавите членки да създават постоянно нови конкуренти, като посочват, че това твърдение не съответства на реалността, тъй като изграждането на летища е изключение.

79      На второ място, жалбоподателите подчертават, че изграждането на летища не се извършва от частни оператори. Така в рамките на Съюза нямало случай, в който частни инвеститори да са финансирали със собствени средства изграждането на летище или на значително разширение на такова. Впрочем нямало решение, в което Комисията да е приела, че критерият за частния инвеститор е изпълнен. За сметка на това в своето Решение 2004/393/ЕО от 12 февруари 2004 година относно предимствата, предоставени от Région wallonne и Brussels South Charleroi Airport на авиокомпания Ryanair при нейното установяване в Charleroi (ОВ L 137, стр. 1), Комисията признала, че няма нито един случай в Европа, при който частно летище е било създадено ex nihilo, без участието на публични средства. Следователно изграждането на летищна инфраструктура било част от дейностите, които винаги са били извършвани от публични учреждения и трябва задължително да бъдат извършвани от такива. Следователно било изключено то да има стопански характер поради липсата на съответен пазар.

80      В това отношение жалбоподателите отбелязват първо, че що се отнася до твърдението, съдържащо се в съображение 169 от решението, според което частните инвеститори са проявили голям интерес да участват в летищата, Комисията не посочва дали този интерес се отнася за регионалните или за големите летища, нито дали става въпрос за участие във вече съществуващи летища или такива, които все още не са построени. Впрочем тя не дала нито един пример в подкрепа на своите твърдения. Освен това тя не направила разграничение в зависимост от това дали става въпрос за инвестиции в летищата като цяло или за инвестиции единствено в самите инфраструктури за превоз, като все пак само последната хипотеза била сходна с настоящото дело.

81      Второ, жалбоподателите констатират, че Комисията не представя никакво доказателство за своето твърдение, посочено в съображение 170 от решението, според което властите променили своята позиция относно участието на частните инвеститори в летищата.

82      Трето, като се основат на Решение 2004/393 и на университетско изследване от 2001 г., озаглавено „Конкуренция между летищата и прилагане на правилата в областта на държавните помощи“ (наричано по-нататък „изследването от 2001 г.“), жалбоподателите отхвърлят твърдението на Комисията, според което летищата били до голяма степен изградени благодарение на частни средства. Това твърдение било погрешно, макар и само що се отнася до Германия. Всъщност най-напред участието на частни партньори в летищата, включително такива, предлагащи международни линии, било незначително. По-нататък, макар и някои летища да са отчасти приватизирани, в тяхното изграждане не са взели участие частни инвеститори. Накрая опитите за частно експлоатиране на регионалните летища се провалили на няколко пъти. Поради това било фактически невъзможно в Германия да се построи регионално летище с частни средства и без публични помощи.

83      Четвърто, жалбоподателите отхвърлят като ирелевантни посочените от Комисията примери за летищна инфраструктура, изградена с частни средства, тоест летище Ciudad Real (Испания), терминал 5 на летище Хийтроу (Обединено кралство) и летища Виена (Австрия) и Франкфурт на Майн (Германия).

84      На трето място, жалбоподателите считат за неотносимо направеното в Насоките от 2005 г. и в решението позоваване на Решение на Общия съд от 12 декември 2000 г. по дело Aéroports de Paris/Комисия, (T‑128/98, Recueil, стр. II‑3929), потвърдено с Решение на Съда от 24 октомври 2002 г. по дело Aéroports de Paris/Комисия, C‑82/01P, Recueil, стр. I‑9297, наричано по-нататък „съдебна практика по дело ADP“). Всъщност най-напред това позоваване не се отнасяло за изграждането на летищна инфраструктура, а за нейната експлоатация. Освен това то не било свързано с тълкуването на понятието за предприятие по смисъла на член 87 ЕО, а със забраната за злоупотреба с господстващо положение по смисъла на член 82 ЕО. Накрая то се отнасяло за дейността на голямо международно летище, която била различна от тази на регионалните летища като Лайпциг/Хале.

85      ADV се присъединява към становището на жалбоподателите. Първо, то изтъква, че изграждането на летищна инфраструктура не представлява стопанска дейност. Второ, ADV поддържа, че разделянето между изпълнението на задача от публичната власт в рамките на финансирането на инфраструктурата и упражняването на стопански дейности в рамките на нейната експлоатация не е в разрез със съдебната практика по дело ADP. Трето, ADV отбелязва, че това функционално разделяне е признато от съдебната практика и от практиката на Комисията по вземане на решения. Четвърто, ADV счита, че публичното финансиране на проекти от обществен интерес трябва да остане възможно.

86      Комисията оспорва доводите на жалбоподателите и на встъпилата страна.

 Съображения на Общия съд

87      Следва да се напомни, че квалифицирането като помощ по смисъла на член 87, параграф 1 ЕО изисква да бъдат изпълнени всички посочени в тази разпоредба условия. Първо, трябва да става въпрос за намеса на държавата или чрез ресурси на държавата. Второ, тази намеса трябва да е в състояние да засегне търговията между държавите членки. Трето, тя трябва да предоставя предимство на своя получател, като поставя в по-благоприятно положение определени предприятия или производството на някои стоки. Четвърто, тя трябва да нарушава или да заплашва да наруши конкуренцията (вж. Решение на Общия съд от 22 февруари 2006 г. по дело Le Levant 001 и др./Комисия, T‑34/02, Recueil, стр. II‑267, точка 110 и цитираната съдебна практика).

88      Що се отнася до понятието за предприятие, трябва да се подчертае, че в контекста на правото в областта на конкуренцията то обхваща всяко образувание, което извършва икономическа дейност, независимо от неговия правен статут и начин на финансиране (вж. Решение на Съда от 10 януари 2006 г. по дело Cassa di Risparmio di Firenze и др., C‑222/04, Recueil, стр. I‑289, точка 107 и цитираната съдебна практика, вж. също Решение на Съда от 11 юли 2006 г. по дело FENIN/Комисия, C‑205/03 P, Recueil, стр. I‑6295, точка 25 и Решение от 1 юли 2008 г. по дело MOTOE, C‑49/07, Сборник, стр. I‑4863, точка 21).

89      В съответствие с постоянната съдебна практика всяка дейност, която се състои в предлагане на стоки или услуги на даден пазар, представлява икономическа дейност (вж. Решение по дело Cassa di Risparmio di Firenze и др., точка 88 по-горе, точка 108 и цитираната съдебна практика, вж. също Решение по дело FENIN/Комисия, точка 88, по-горе, точка 25 и Решение по дело MOTOE, точка 88, по-горе, точка 22).

90      Трябва също да се напомни, че понятието за държавна помощ, така както е определено в Договора за ЕО, има юридически характер и трябва да се тълкува въз основа на обективни фактори. Поради тази причина съдът на Съюза трябва по принцип и като отчита както конкретните обстоятелства по отнесения до него спор, така и техническия или комплексен характер на направените от Комисията преценки, да упражни цялостен контрол по въпроса дали дадена мярка влиза в приложното поле на член 87, параграф 1 ЕО. От това следва, че съдът има задължението да провери дали посочените от Комисията факти са точни и дали могат да установят, че всички условия, позволяващи квалифицирането като „помощ“ по смисъла на член 87, параграф 1 ЕО, са налице. Тъй като в случая става въпрос за сложна икономическа преценка, следва също да се припомни, че според постоянната съдебна практика съдебният контрол на акт на Комисията, предполагащ такава преценка, трябва да се ограничи до проверка на спазването на процесуалните правила и на тези относно мотивирането, на точността на фактите, приети за да бъде направен оспорваният избор, на липсата на явна грешка в преценката на тези факти или на липсата на злоупотреба с власт (Решение на Съда от 1 юли 2008 г. по дело Chronopost/UFEX и др., C‑341/06 P и C‑342/06 P, Сборник, стр. I‑4777, точки 141—143).

91      Накрая, при положение че понятието за държавна помощ отговаря на обективно положение, което се преценява към датата, на която Комисията взема решението си, именно направените към тази дата преценки трябва да се вземат предвид при осъществяването на споменатия по-горе съдебен контрол (Решение по дело Chronopost/UFEX и др., точка 90 по-горе, точка 144).

92      В светлината на тези принципи следва да бъде разгледано настоящото правно основание, в рамките на което жалбоподателите изтъкват по същество, че Комисията погрешно е приела, че капиталовите вноски представляват държавна помощ по смисъла на член 87, параграф 1 ЕО, като се има предвид това, че що се отнася до разширяването на регионалната летищна инфраструктура, летищата не представляват предприятия по смисъла на тази разпоредба, тъй като тази дейност не е стопанска.

93      В това отношение трябва да се отбележи на първо място, че в рамките на експлоатацията на летище Лайпциг/Хале FLH упражнява стопанска дейност. Всъщност от съдебната практика следва, че управлението на летищните инфраструктури представлява стопанска дейност (вж. Решение по дело Ryanair/Комисия, точка 77 по-горе, точка 88 и цитираната съдебна практика). Това в конкретния случай се потвърждава от факта, че FLH предлага летищни услуги срещу възнаграждение, произтичащо по-конкретно от летищните такси, поради което последните трябва да се разглеждат като насрещна престация за услугите, предоставени от концесионера на летището (вж. в този смисъл Решение по дело Ryanair/Комисия, точка 77 по-горе, точка 90). Фактът, че FLH управлява регионално, а не международно летище, не би могъл да постави под въпрос стопанския характер на неговата дейност, тъй като тя се състои в предлагане на услуги срещу възнаграждение на пазара на регионалните летищни услуги. Впрочем наличието на подобен пазар в конкретния случай се доказва от факта, че летище Лайпциг/Хале се намира в конкурентни отношения с други регионални летища, в частност Vatry (Франция) за разполагането на европейския център за въздушни превози на DHL, както става ясно по-специално от съображение 8 от решението. Впрочем летището, разглеждано по делото, приключило с Решение по дело Ryanair/Комисия, точка 77 по-горе, също е регионално. С оглед на съдебната практика, изложена в точка 89 по-горе, всички тези елементи позволяват дейността на FLH по експлоатация на летище Лайпциг/Хале да бъде квалифицирана като стопанска.

94      На второ място, следва да се установи, че експлоатацията на южната писта ще бъде част от стопанската дейност на FLH. Всъщност, както следва от съображение 177 от решението, южната писта е инфраструктура, която ще бъде експлоатирана от FLH с търговски цели, тъй като FLH не предоставя тази писта безплатно в общ интерес, а изисква такси в замяна на нейното използване. В това отношение трябва да се отбележи, че летищните такси ще представляват основния източник на приходи за финансиране на новата южна писта, както Комисията е посочила в съображение 15 от решението. Следователно изграждането и разширяването на посочената писта ще позволят на FLH да увеличи своя капацитет и стопанската си дейност по експлоатацията на летище Лайпциг/Хале.

95      На трето място, трябва да се вземе предвид, че при разглеждането на стопанския характер на дейността на FLH в контекста на публичното финансиране на разширяването на южната писта не следва дейността, състояща се в изграждане или в разширяване на инфраструктурата, в конкретния случай южната писта, да се отделя от дейността по последващо използване на същата, и че характерът — икономически или не, на това последващо използване на изградената инфраструктура задължително определя характера на дейността по разширяването (вж. в този смисъл и по аналогия Решение по дело FENIN/Комисия, точка 88 по-горе, точка 26).

96      Всъщност пистите за кацане и излитане са основни елементи за стопанската дейност на летищен оператор. Така изграждането на писти за кацане и излитане позволява на летищата да упражняват своята основна стопанска дейност или, когато става въпрос за изграждане на допълнителна писта или за разширяване на съществуваща писта, да развиват тази дейност.

97      Следователно жалбоподателите погрешно изтъкват, че стопанският характер на дадена дейност позволява да се направи извод за стопанския характер на друга дейност само при условие, че тези две дейности не могат да бъдат разделени и разграничени и че те трябва да бъдат извършвани от едно и също образувание, като Комисията е длъжна да докаже, че тези два критерия са изпълнени. Впрочем тези доводи не намират никаква изрична опора в съдебната практика.

98      Наистина не всички дейности на летищния оператор са непременно от стопанско естество. Всъщност дейностите, свързани с упражняването на властнически правомощия, нямат икономически характер, който да обосновава прилагането на правилата на Договора за ЕО в областта на конкуренцията (вж. Решение по дело MOTOE, точка 88 по-горе, точка 24 и цитираната съдебна практика). Квалифицирането на дадена дейност като упражняване на властнически правомощия или като икономическа дейност трябва да се прави отделно за всяка дейност, упражнявана от дадено образувание (Решение по дело MOTOE, точка 88 по-горе, точка 25).

99      При все това в конкретния случай, тъй като поради тяхното естество и техния предмет изграждането и разширяването на южната писта не спадат сами по себе си към властническите правомощия, което впрочем жалбоподателите не твърдят изрично, Комисията не допуска грешка, като при преценката на стопанския характер на дейността на FLH не провежда разграничение между изграждането и разширяването на южната писта, от една страна, и експлоатацията на същата, от друга. Що се отнася до твърдението, според което Комисията е признала в съображение 178 от решението необходимостта от разграничаване на различните дейности на оператора, то трябва да бъде отхвърлено, тъй като в посоченото съображение Комисията се е ограничила да напомни по същество принципите, произтичащи от съдебната практика, посочена в точка 98 по-горе.

100    От всичко изложено дотук следва, че доколкото FLH експлоатира южната писта, то упражнява стопанска дейност, която не може да се отдели от дейността по изграждането на тази писта. Ето защо следва да се отхвърлят доводите, според които разширяване на летищната инфраструктура не представлява стопанска дейност, тъй като стопанският характер на тази дейност не може да бъде разглеждан отделно от този на експлоатирането на инфраструктурата.

101    Нито един от доводите, представени от жалбоподателите, не е в състояние да обезсили този извод.

102    На първо място, следва да се отхвърли доводът, според който изграждането или разширяването на южната писта спада към регионалната, стопанската и транспортната политика. Всъщност от постоянната съдебна практика следва, от една страна, че член 87, параграф 1 ЕО не разграничава държавните помощи според причините и целите им, а ги определя в зависимост от техните последици (Решение на Съда от 2 юли 1974 г. по дело Италия/Комисия, 173/73, Recueil, стр. 709, точка 27 и Решение на Съда от 26 септември 1996 г. по дело Франция/Комисия, C‑241/94, Recueil, стр. I‑4551, точка 20, Решение на Общия съд от 6 септември 2006 г. по дело Италия и Wam/Комисия, T‑304/04 и T‑316/04, все още непубликувано в Сборника, точка 63), и от друга страна, че капиталовите вноски от публичните органи трябва да бъдат преценявани съгласно критерия за частния инвеститор, без оглед на каквито и да било съображения от социален характер или свързани с регионалната или отраслова политика (вж. Решение на Общия съд от 24 септември 2008 г. по дело Kahla/Thüringen Porzellan/Комисия, T‑20/03, Сборник, стр. II‑2305, точка 242 и цитираната съдебна практика). Впрочем обстоятелството, че изграждането и експлоатацията на южната писта отговарят на общ интерес, и по-специално от регионално развитие, е прието от Комисията и представлява критерий, който тя е взела предвид в рамките на преценката на съвместимостта на помощта с общия пазар, както следва от съображения 258—263 от решението.

103    Наистина трябва да се посочи, че както следва от точка 12 от Известието от 1994 г., в миналото Комисията е считала, че реализирането на инфраструктурни проекти представлява общополитическа мярка, която тя не може да контролира съгласно правилата на Договора за ЕО относно държавните помощи.

104    Следва обаче да се напомни, от една страна, че въпросът дали определена помощ представлява държавна помощ по смисъла на Договора за ЕО, трябва да се разреши въз основа на обективни дадености, които се преценяват към момента, в който Комисията приема своето решение (вж. в този смисъл Решение на Съда от 22 юни 2006 г. по дело Белгия и Forum 187/Комисия, C‑182/03 и C‑217/03, Recueil, стр. I‑5479, точка 137 и Решение по дело Chronopost/UFEX и др., точка 90 по-горе, точка 95), и от друга страна, че макар Комисията да е обвързана от рамките и съобщенията, които приема в областта на държавните помощи, това е така единствено доколкото тези текстове не се отклоняват от точното прилагане на нормите на Договора за ЕО, тъй като споменатите текстове не могат да се тълкуват в смисъл, който стеснява обхвата на членове 87 ЕО и 88 ЕО или който е в противоречие с целите на последните (вж. Решение на Съда от 11 септември 2008 г. по дело Германия и др./Kronofrance, C‑75/05 P и C‑80/05 P, Сборник, стр. I‑6619, точка 65 и цитираната съдебна практика).

105    Летищният сектор обаче претърпява промените, споменати в съображения 169—171 от решението, свързани в частност с неговата организация, стопанско и конкурентно положение. Освен това съдебната практика по дело ADP признава още през 2000 г., че летищният оператор принципно упражнява стопанска дейност по смисъла на член 87, параграф 1 ЕО, към която се прилагат правилата за държавните помощи, което е потвърдено с Решение по дело Ryanair/Комисия, точка 77 по-горе (точка 88).

106    Вследствие на това с оглед на съдебната практика, посочена в точка 104 по-горе, Комисията е трябвало при приемане на решението си да вземе предвид това развитие и това тълкуване, както и тяхното отражение при прилагането на член 87, параграф 1 ЕО към финансирането на инфраструктурите, свързани с дейностите по управление на летищата, дори да не приложи точка 12 от Известието от 1994 г. Следователно с оглед на гореизложените съображения Комисията не е допуснала грешка, като е приела в съображение 174 от решението, че считано от 2000 г., вече не е било възможно летищата да се изключват a priori от прилагането на разпоредбите за държавните помощи.

107    В този контекст следва да се добави, че тъй като не извършва единствено задачи, свързани по-конкретно с политиката за устройство на територията или в областта на транспорта, но и, както беше посочено, стопанска дейност, летищният оператор трябва да финансира със собствени средства строителните разходи, които са в основата на неговата стопанска дейност. При тези условия следва да се отхвърлят доводите, според които разходите за публични инфраструктури трябвало да бъдат поети от държавата. Впрочем фактът, че за финансирането на инфраструктури са необходими публични средства, сам по себе си не е релевантен. Всъщност единствено в хипотезата, в която капиталите са предоставени на разположение от държавата на предприятие, пряко или непряко, при обстоятелства, които съответстват на нормалните пазарни условия, тази намеса на публичните власти може да не бъде квалифицирана като държавна помощ.

108    На второ място, доводите на жалбоподателите относно твърдяната възможност за разделяне на дейностите по изграждане и експлоатация на летищната инфраструктура, също трябва да бъдат отхвърлени.

109    Първо, що се отнася до твърдението, изтъкнато от жалбоподателите в тяхната реплика, според което разграничението между изграждането, експлоатацията и използването на инфраструктурата било основен принцип в практиката на Комисията, включително в сектори, различни от летищния сектор, критерият за чието прилагане в конкретния случай бил изпълнен, следва да се установи, че то трябва да се отхвърли, тъй като в конкретния случай не е релевантен критерият за прилагане на този твърдян основен принцип, както е посочен от жалбоподателите (вж. точка 78 по-горе). Всъщност, както Комисията подчертава, фактът, че възможността за използване на инфраструктура е открита за всички потенциални ползватели по еднакъв и недискриминационен начин, може да бъде релевантен критерий, който позволява да се изключи наличието на помощ в полза на ползвателите на разглежданата инфраструктура. За сметка на това той не позволява да се определи дали, както е в конкретния случай, публичното финансиране на тази инфраструктура представлява помощ в полза на нейния оператор. Освен това, без да е необходимо произнасяне по въпроса за наличието на твърдяната практика, трябва да се установи, че при всички случаи тя не би могла да постави под въпрос констатацията в точка 100 по-горе, според която FLH извършва стопанска дейност, от която дейността по изграждането на посочената писта не може да бъде отделена. Всъщност, тъй като понятието за държавна помощ има юридически характер и трябва да се тълкува въз основа на обективни фактори (вж. в този смисъл Решение по дело Chronopost/UFEX и др., точка 90 по-горе, точка 141), то не би могло да зависи от субективната преценка на Комисията и трябва да бъде определено независимо от всякаква предходна практика на тази институция.

110    Второ, що се отнася до дадените от жалбоподателите конкретни примери, като експлоатацията на кафене в музей или на ресторант на магистрала, те не позволяват да се приеме, че дейностите по експлоатация, от една страна, и по израждане, от друга, трябва да се разглеждат поотделно. Всъщност при тях не се прави разграничение между основната дейност и свързаните със и подчинени на нея дейности. Така основната дейност на музей не е експлоатацията на кафене, а тази на операторите на магистрала не е експлоатацията на крайпътен ресторант. За сметка на това, целта за изграждането на писта за кацане е свързана с основната стопанска дейност на летището, тоест предоставянето на летищни услуги.

111    Трето, що се отнася до довода, според който дейностите по изграждане и експлоатация са свързани с различни участници и сектори, той не се отразява на необходимостта да се разгледа естеството на дейността по подготовката за упражняването на стопанска дейност едновременно с разглеждането на естеството на тази последна дейност поради съществуващата между тях връзка, тъй като изграждането и разширяването на пистата се явяват предварителни условия за нейната експлоатация. При всички случаи в специфичния контекст на капиталовите вноски разглежданите образувания са едни и същи, като се има предвид това, че именно MF и FLH (като последното е притежавано от първото) са били получателите на посочените капиталови вноски, целящи изграждането на южната писта, и те впрочем ще я експлоатират.

112    Четвърто, що се отнася до довода, според който Комисията не е представила доказателство за неразделния характер на изграждането и експлоатацията на летищна инфраструктура, трябва да се посочи, че не е възможно Комисията да бъде задължена да представи доказателство за стопанския характер на всички съставни елементи на дейността на предприятие, когато тези елементи нямат характер на властнически правомощия, участват в общата стопанска дейност на същото и са свързани помежду си. Всъщност в подобна хипотеза Комисията може да се ограничи да изложи мотивите, поради които тя счита, че предприятието извършва стопанска дейност, и да посочи причините, поради които тя счита, че съставните елементи на разглежданата дейност участват в нея.

113    При всички случаи трябва да се посочи, че с оглед на развитието, посочено в съображения 169—171 от решението, Комисията сочи в съображение 172, че изграждането и експлоатацията на летища не може да продължава да се разглежда като задача от публично естество, която принципно е извън обхвата на контрола на държавните помощи. По-нататък следва да се установи, че от съображение 177 от решението следва, че Комисията е квалифицирала FLH като предприятие по смисъла на член 87, параграф 1 ЕО, основавайки се на обстоятелството, че разглежданата инфраструктура се експлоатира от FLH с търговска цел и че следователно става въпрос за инфраструктура, която подлежи на търговска експлоатация. При тези условия следва да се приеме, че Комисията е представила достатъчно доказателства в полза на връзката между разширяването и експлоатацията на южната писта в контекста на квалифицирането на капиталовите вноски като държавна помощ.

114    На трето място, що се отнася до доводите, изведени от това, че изграждането на летища не се извършва от частни оператори и че изграждането на южната писта не може да представлява стопанска дейност, тъй като частен инвеститор не би извършил тази дейност, поради това че тя не е рентабилна, следва да се напомни, че както следва от гореизложеното, разширяването на южната писта е дейност, която може да се свърже пряко с управлението на летищните инфраструктури, което представлява икономическа дейност.

115    Освен това, обстоятелството, че определена дейност не се извършва от частни оператори или че не е рентабилна, не е релевантен критерий за нейното квалифициране като стопанска дейност. Всъщност за целите на това квалифициране не се изисква изрично от съдебната практика (вж. точка 89 по-горе) разглежданата дейност да се извършва от частни оператори, нито да бъде рентабилна. Впрочем същото важи и относно квалифицирането като предприятие (вж. точка 88 по-горе).

116    Следователно тези доводи трябва да се отхвърлят като неотносими.

117    На четвърто място, що се отнася до доводите, с които се цели да се оспори релевантността на съдебната практика по дело ADP, трябва най-напред да се посочи, че понятията за предприятие и за стопанска дейност са едни и същи във всички области на конкурентното право, независимо дали става въпрос за разпоредби, адресирани до предприятията или до държавите членки, тъй като всички тези разпоредби спомагат за осъществяването на една-единствена цел, тоест целта, посочена в член 3, буква ж) ЕО, състояща се в изграждането на система, която да гарантира ненарушаването на конкуренцията в рамките на вътрешния пазар. По този начин посочената в точка 88 по-горе съдебна практика се позовава на понятието за предприятие в контекста на конкурентното право, без да провежда разграничение в зависимост от това дали става въпрос за разпоредби, адресирани до предприятията или до държавите членки. Впрочем, както Комисията е подчертала, самият Съд се е позовал в контекста на държавните помощи на понятието за предприятие, прилагано в контекста на картелите (вж. в това отношение Решение по дело Cassa di Risparmio di Firenze и др., точка 88 по-горе, точка 107). Ето защо фактът, че съдебната практика по дело ADP се отнася до прилагането на член 82 ЕО, а не на член 87 ЕО, е без значение. Следва на същото основание да се отхвърлят доводите на жалбоподателите, чиято цел е да се оспори релевантността на Решение по дело FENIN/Комисия, точка 88 по-горе.

118    По-нататък, дори съдебната практика по дело ADP наистина да се отнася за голямо международно летище, тя е била потвърдена с Решение по дело Ryanair/Комисия, точка 77 по-горе, в което става въпрос за регионално летище.

119    Накрая, макар да е необходимо да се отбележи, че разглежданата съдебна практика не се отнася до дейностите по изграждане на инфраструктура, това не променя факта, че това обстоятелство не поставя под въпрос предходните изводи, които са основани на неразделния характер на дейностите по управление и по експлоатация на летище от дейностите по изграждане или разширяване на неговата инфраструктура.

120    От всички изложено дотук следва, че Комисията правилно е приела, че капиталовите вноски представляват държавна помощ по смисъла на член 87, параграф 1 ЕО.

121    Ето защо следва първото правно основание да бъде отхвърлено изцяло.

 По второто правно основание, изведено от това, че FLH не би могло да бъде получател на държавни помощи

 Доводи на страните

122    Жалбоподателите поддържат, че FLH не може да бъде получател на държавни помощи, тъй като става въпрос за дружество със специална цел („single purpose vehicle“, наричано по-нататък „SPV“). Всъщност те изтъкват, че макар FLH да е юридическо лице на частното право, отделно от публичните власти, които го притежават, единствената цел, преследвана с неговото създаване, и единственият му предмет на дейност са управлението и експлоатацията на публичната инфраструктура на летище Лайпциг/Хале. Следователно FLH е било създадено само с цел да управлява това летище и да извършва необходимите операции за тази цел. Следователно то би трябвало да се разглежда като SPV. Колкото до довода на Комисията, според който FLH извършвало множество задачи, жалбоподателите отвръщат, че Комисията пренебрегва факта, че изграждането на инфраструктурата на летище трябва да се разглежда отделно от неговата експлоатация.

123    Жалбоподателите подчертават, че в областта на държавните помощи Комисията е признала принципа за създаване на SPV единствено с носители на публични дялове, каквито са инвестиционните дружества. Според тях тези SPV били създадени от публичните власти, за да преследват една-единствена цел и били снабдени с необходимия капитал, за да бъдат управлявани в обществен интерес. Така те действали самостоятелно по отношение на третите лица, но не и по отношение на публичните власти, които им предоставяли средства. В този смисъл, въпреки че им бил предоставян публичен капитал, който те трябвало да управляват, тези дружества не били квалифицирани от Комисията като получатели на държавни помощи. Според жалбоподателите положението на FLH и това на тези дружества е сходно, тъй като то било длъжно да предостави летищната инфраструктура на потенциалните ползватели по открит и недискриминационен начин. FLH нямало функцията на предприемач по отношение на тази инфраструктура, тъй като тя не му била поверена за свободно ползване, а с цел да бъде експлоатирана от името на акционерите и въз основа на техните указания.

124    Така според жалбоподателите, след като Freistaat Sachsen и неговите съдружници са избрали да упълномощят FLH да осъществи разширяването на южната писта, те трябвало да му предоставят необходимите за това финансови средства. В качеството на съдружник държавата също носела това задължение в съответствие с германското право. Поради това финансирането, което държавата предоставила в качеството ѝ на собственик на SPV, предназначено за преустройството на инфраструктурите, не представлявало държавна помощ по смисъла на член 87, параграф 1 ЕО. Тази преценка била съобразена със съдебната практика по дело ADP, която не се отнасяла до доставянето на инфраструктура на летищни дружества, а до действията на летищните дружества спрямо трети лица. При всички случаи, дори ако се приеме, че спрямо трети лица летището представлява оператор на пазара, това не означавало, че дружеството, отговарящо за инфраструктурата, трябва също да бъде разглеждано като предприятие в своите отношения със собствениците, в конкретния случай публичните власти.

125    Жалбоподателите добавят, че съображенията относно контрола върху FLH показват неточния характер на подхода на Комисията. Всъщност FLH е изцяло контролирано от публичните власти. Ето защо, ако те самите бяха построили и управлявали летището, финансирането на инфраструктурата нямаше да се разглежда като държавна помощ, а като просто, вътрешно за администрацията финансиране на задача за предоставянето на обществена услуга. Според жалбоподателите същото важи и когато публичните власти възлагат тази задача на самостоятелно юридическо образувание, създадено само за тази цел, в конкретния случай FLH. В това отношение жалбоподателите се основават на Решение C (2001) 2967 на Комисията от 5 октомври 2001г. относно държавна помощ NN 86/2001 (Ирландия — Aer Rianta).

126    Накрая според жалбоподателите Комисията превишава възложените ѝ правомощия, като счита, че е компетентна да упражнява контрол върху приетите от публичната администрация мерки. Всъщност при липсата на възложена на Съюза компетентност административната организация ще продължава да спада в съответствие с член 5, параграфи 1 и 2 ЕО към компетентността на държавите членки, включително за прилагането на правото на Съюза. Ето защо държавите членки били свободни да решават дали тяхната инфраструктура трябва да бъде управлявана пряко от публичен орган или от създадено за тази цел предприятие. Според жалбоподателите обаче, ако подобно предприятие трябва да бъде разглеждано като получател на държавни помощи, това имало за последица лишаването на държавите от възможността да създават експлоатационни дружества. Следователно това се отразявало на административните структури на държавите членки, което било извън възложените на Комисията правомощия.

127    Комисията отхвърля доводите на жалбоподателите.

 Съображения на Общия съд

128    Отново трябва да се напомни, че в контекста на правото в областта на конкуренцията понятието за предприятие обхваща всяко образувание, което извършва икономическа дейност, независимо от неговия правен статут и начин на финансиране (вж. Решение по дело Cassa di Risparmio di Firenze и др., точка 88 по-горе, точка 107 и цитираната съдебна практика). В това отношение трябва да се уточни, че член 87 ЕО обхваща всички предприятия, частни и публични, и всички производства на тези предприятия, единствено при условие да се спазва член 86, параграф 2 ЕО (Решение на Съда от 15 март 1994 г. по дело Banco Exterior de España, C‑387/92, Recueil, стр. I‑877, точка 11)

129    Следва също да се посочи, че наличието или не на юридическа правосубектност, отделна от тази на държавата, предоставена от националното право на орган, извършващ стопанска дейност, няма отражение върху наличието на финансови отношения между държавата и този орган (вж. в този смисъл Решение на Съда от 16 юни 1987 г. по дело Комисия/Италия, 118/85, Recueil, стр. 2599, точки 10 и 13) и вследствие на това върху възможността за посочения орган да получава държавна помощ по смисъла на член 87, параграф 1 ЕО.

130    Също както не може да се приеме, че единствено фактът на създаване на автономни институции, натоварени с разпределяне на помощи, позволява да се заобиколят правилата относно държавните помощи (Решение на Съда от 16 май 2002 г. по дело Франция/Комисия, C‑482/99, Recueil, стр. I‑4397, точка 23), би било неприемливо единствено със създаването на SPV то да може да избегне прилагането на тези правила. Всъщност следва да се провери дали това образувание извършва стопанска дейност и следователно може да бъде квалифицирано като предприятие, и дали е имало прехвърляне на държавни ресурси в негова полза (вж. в този смисъл Решение по дело Франция/Комисия, посочено по-горе, точка 24).

131    Това тълкуване се потвърждава с преценките на Комисията в областта на инвестиционните носители и фондове, на които впрочем самите жалбоподатели се позовават. Всъщност, както следва от Насоките относно държавните помощи за насърчаване на инвестирането в рисков капитал в малките и средните предприятия (ОВ C 194, 2006 г., стр. 2), Комисията не изключва възможността инвестиционен фонд или инвестиционен носител да бъдат разглеждани като предприятия, получаващи държавна помощ. Напротив, в точка 3.2, първа алинея от посочените насоки тя счита, че трябва да се определи дали случаят е такъв. В петата алинея от тази точка Комисията посочва, че най-общо тя е склонна да разглежда инвестиционния фонд или инвестиционния носител като междинна структура, позволяваща прехвърлянето на помощта на инвеститорите и/или на предприятията, в които са направени инвестициите, а не като получател на тази помощ. При все това тя не изключва тази възможност в някои хипотези, както следва от точка 3.2, пета алинея от посочените насоки, в частност — при определени условия — ако са налице мерки, включващи пряко прехвърляне в полза на инвестиционния носител или на съществуващия фонд, който обединява голям брой различни инвеститори и има характер на независимо предприятие.

132    В конкретния случай, както става ясно от разглеждането на първото правно основание, FLH извършва стопанска дейност и вследствие на това трябва да се разглежда като действащо на летищния пазар предприятие по смисъла на член 87, параграф 1 ЕО. Освен това е установено, че то е получател на публично финансиране, състоящо се от капиталови вноски, предоставено пряко на FLH от публични образувания. При това положение, без да е необходимо произнасяне по въпроса дали FLH е SPV, следва да се отхвърлят, с оглед на посочения в точка 130 по-горе принцип, доводите, изведени от това, че FLH не би могло да се разглежда като получател на капиталовите вноски поради обстоятелството, че става въпрос за SPV. Същото важи и за довода, изведен от факта, че ако самите германски власти бяха изградили и управлявали летището, финансирането не би било разглеждано като държавна помощ.

133    Що се отнася до Решение C (2001) 2967, на което жалбоподателите се позовават (вж. точка 125 по-горе), то не позволява да се потвърдят техните доводи. Всъщност това решение се отнася по-конкретно до промяната в собствеността на летището, като последната е прехвърлена от държавата на оператор, което в този случай не представлява държавна помощ, тъй като Комисията е приела, че член 87 ЕО не поставя пречки държавите членки да използват държавните ресурси, за да създадат и притежават предприятия. За сметка на това, от решението не може да се направи извод, че прехвърляне на държавни ресурси на предприятие, създадено от публичните власти, за да управлява летище, води единствено поради това обстоятелство до избягване на квалификацията като държавна помощ.

134    От гореизложеното следва, че жалбоподателите погрешно изтъкват, че FLH не би могло да бъде получател на държавни помощи. Що се отнася до твърдението за нарушение, изведено от това, че като приема, че е компетентна да упражнява контрол върху приетите от публичната администрация мерки, Комисията е превишила възложените ѝ правомощия, то следва да и ще бъде разгледано в рамките на първото твърдение за нарушение, което е част от седмото правно основание (вж. точки 203—206 по-долу).

135    При това условие второто правно основание трябва да се отхвърли.

 По третото правно основание, изведено от невъзможността FLH да бъде квалифицирано едновременно като предоставящ и получател на държавни помощи

 Доводи на страните

136    Жалбоподателите поддържат, че решението е противоречиво, тъй като FLH се разглежда едновременно като получател и предоставящ помощта. Всъщност Комисията приела, че FLH, от една страна, е получател на капиталовите вноски, и от друга страна, в контекста на рамковото споразумение, предоставя помощи на DHL. Тези две функции обаче били несъвместими. Всъщност практиката на Комисията по вземане на решения в областта на рисковите капитали показвала, че тези функции се изключвали взаимно, тъй като предоставящият помощ може само да предостави или прехвърли помощта на друго предприятие.

137    Жалбоподателите подчертават, че ако е основателна тезата на Комисията, според която частен инвеститор не би предоставил неограничената гаранция в полза на DHL, това доказва, че FLH не действа като предприемач на пазара. Следователно FLH би могло евентуално да предостави помощ, но не би могло да бъде в същото време получател на помощ. Освен това тезата, според която FLH е предоставило помощ, доказвала, че то не е предприятие по смисъла на член 87, параграф 1 ЕО. Всъщност предприятията не предоставят помощи, тъй като помощите по своя характер са безвъзмездни субсидии, а нито едно предприятие не би предоставило нещо без насрещна престация.

138    Що се отнася до довода на Комисията, според който тя е анализирала поотделно различните разглеждани мерки, жалбоподателите отвръщат, че обстоятелството, че Комисията на практика не е извършила необходимото разграничение, произтича от това, че въз основа на стопанския характер на експлоатацията на летището тя стига до погрешно заключение за стопанския характер на дейността по изграждане на инфраструктура. Обвързвайки тези две дейности, тя поставяла FLH в двойната роля на предоставящ и получател на помощта, въпреки че тази двойна функция била изключена по силата на логиката.

139    Комисията оспорва доводите на жалбоподателите.

 Съображения на Общия съд

140    Най-напред следва да се напомни, че FLH е било получателят на капиталовите вноски, а те се считат за държавна помощ по смисъла на член 87, параграф 1 ЕО, както става ясно от съображения 165—224 от решението.

141    По-нататък трябва да се посочи, че съгласно съображения 225—252 от решението DHL е получило неограничени гаранции, предоставени в съответствие с раздели 8 и 9 от рамковото споразумение и с писмото за подкрепа, които представляват помощи по смисъла на член 87, параграф 1 ЕО, предоставени от Freistaat Sachsen, MF и FLH. В частност следва да се посочи, че рамковото споразумение е било сключено между FLH и MF, от една страна, и DHL, от друга.

142    Следователно трябва да се установи, че Комисията е приела, че FLH е получателят на държавна помощ, в конкретния случай на капиталовите вноски, както и че то е едно от образуванията, предоставили други държавни помощи, тоест гаранциите, произтичащи от рамковото споразумение и от писмото за подкрепа.

143    Въпреки това, тъй като разглежданите държавни помощи са отделни и впрочем са били предмет на отделно разглеждане в решението, не би могло да се счита, както твърдят жалбоподателите, че качествата на получател и на предоставящ помощ са несъвместими в конкретния случай. Всъщност публично предприятие може, както следва от съдебната практика, посочена в точка 128 по-горе, да бъде получател на държавна помощ, когато става въпрос за активно на пазара предприятие. При все това не е изключено в контекста на отделна мярка такова предприятие да може също да предостави помощ. В този смисъл държавна помощ може да бъде предоставена не само пряко от държавата, а и чрез публични или частни организации, учредени или определени от държавата за управлението на помощта (вж. в този смисъл Решение от 16 май 2002 г. по дело Франция/Комисия, точка 130 по-горе, точка 23 и цитираната съдебна практика). Всъщност държавата напълно е в състояние чрез упражняването на своето доминиращо влияние върху публичните предприятия да насочи използването на техните ресурси, за да финансира при необходимост специални предимства в полза на други предприятия (вж. в този смисъл Решение от 16 май 2002 г. по дело Франция/Комисия, точка 130 по-горе, точка 38). Следователно жалбоподателите погрешно поддържат, че предприятията по смисъла на член 87 ЕО не могат да предоставят помощи и че FLH трябвало или да бъде свързано с държавата, или да се счита за предприятие.

144    Следва да се добави, че обратно на това, което твърдят жалбоподателите, практиката по вземане на решения на Комисията в областта на рисковия капитал не позволява да се докаже несъвместимостта на функциите на получател и предоставящ помощ. Всъщност нищо в посочената практика не позволява да се счита, че Комисията е изключила по безусловен начин възможността получател по мярка, представляваща държавна помощ, да може в същото време да се окаже предоставящ по друга мярка, която също представлява държавна помощ. Действително от решенията, посочени от жалбоподателите, както и от насоките относно държавните помощи за насърчаване на инвестирането в дялови участия в малките и средните предприятия, следва по същество, че Комисията проверява във всеки случай и с оглед на характеристиките, свойствени за всяка планирана мярка, дали може да съществува държавна помощ при инвеститорите, инвестиционните фондове и предприятията, в които са вложени инвестициите. Впрочем в своето Решение C (2007) 2329 от 29 май 2007 г. относно държавна помощ № 732/2006 (Нидерландия — Схема за отпускане на рисков капитал „BioGeneration Venture Fund“) Комисията е приела, че не може да се изключи възможността за помощ при инвестиционния фонд и предприятията, в които са вложени инвестициите.

145    С оглед на горепосоченото, както и на факта, че разглежданите мерки за помощи се различават едни спрямо други, следва да се приеме, че няма пречка FLH, от една страна, да може в качеството си на публично образувание да предостави помощта, получена от DHL посредством рамковото споразумение и писмото за подкрепа, и от друга страна, да може в качеството си на предприятие, действащо на летищния пазар, да бъде получател на държавна помощ, в конкретния случай, на капиталовите вноски. От разглеждането на първото и второто правно основание обаче следва, че Комисията правилно е приела, от една страна, че FLH упражнява стопанска дейност и представлява предприятие по смисъла на член 87, параграф 1 ЕО, и от друга страна, че то е получателят на държавна помощ под формата на капиталови вноски. Освен това нито едно доказателство не позволява да се оспори фактът, че в качеството си на страна по рамковото споразумение FLH трябва да се разглежда като предоставящ свързаната с него помощ, нито преценката на Комисията, посочена в съображение 227 от решението, според която рамковото споразумение и писмото за подкрепа са финансирани с ресурси на държавата и че автори на решенията за тяхното предоставяне са публичните власти. Впрочем жалбоподателите не оспорват това в конкретния случай.

146    От това следва, че противно на твърдяното от жалбоподателите, решението не е противоречиво, доколкото квалифицира FLH едновременно като получател и като предоставящ помощ. От това също следва, че трябва да се отхвърли доводът, според който, след като Комисията е приела, че частен инвеститор не би предоставил гаранция на DHL, FLH не би могло да се разглежда като предприемач на пазара, поради което то не би могло да бъде получател на помощ.

147    С оглед на изложеното дотук третото правно основание трябва да се отхвърли.

 По четвъртото правно основание, изведено от нарушение на принципа за недопускане на прилагане с обратна сила, на принципа на правната сигурност, на принципа за защита на оправданите правни очаквания и на принципа на равенство

 Доводи на страните

148    Жалбоподателите твърдят, че прилагането в конкретния случай на Насоките от 2005 г. нарушава принципа за недопускане на прилагане с обратна сила, принципа на правната сигурност, принципа за защита на оправданите правни очаквания и принципа на равенство.

149    На първо място, що се отнася до нарушението на принципа за недопускане на прилагане с обратна сила, жалбоподателите поддържат най-напред, че противно на изтъкнатото от нея, Комисията е приложила в конкретния случай Насоките от 2005 г. Това ставало ясно от съображение 30 от решението, както и от противоречивия характер в много отношения на същото, що се отнася до позоваванията на Насоките от 2005 г. (съображения 30, 174, 176 и 195).

150    По-нататък жалбоподателите изтъкват, че Насоките от 2005 г. не можели да бъдат приложени, тъй като релевантната дата за преценката на предоставянето на капиталовите вноски е настъпила преди тяхното влизане в сила. Всъщност тези насоки предвиждали, че се прилагат към помощите, предоставени след тяхното публикуване на 9 декември 2005 г., като по този начин изключвали изрично възможността за прилагане с обратна сила. В конкретния случай след решение на управителния съвет на MF от 4 ноември 2004 г. акционерите му са решили да предоставят капиталовите вноски на разположение на FLH. Тези вноски следователно са били предоставени на FLH преди влизането в сила на Насоките от 2005 г. на дата, към която единствено Известието от 1994 г. е било в сила. Вследствие на това, като е отнесла капиталовите вноски към приложното поле на Насоките от 2005 г., Комисията е нарушила принципа за недопускане на прилагане с обратна сила.

151    Жалбоподателите добавят, че според съдебната практика нова правна уредба, известна в държавата членка само в качеството си на проект, не следва да се прилага с обратно действие. Ето защо Насоките от 2005 г., които повече от година след предоставянето на капиталовите вноски изменят критериите, позволяващи да се определи дали тези вноски представляват държавна помощ, проектът за които е бил съобщен на държавите членки едва няколко месеца след посочените вноски, могат в още по-малка степен да имат обратно действие.

152    На второ място, що се отнася до нарушението на принципа за защита на оправданите правни очаквания и на принципа на правна сигурност, жалбоподателите изтъкват, че при приемането на решението относно южната писта на 4 ноември 2004 г. не можело да се предвиди, че Комисията ще промени своята преценка с оглед разпоредбите в областта на държавните помощи, що се отнася до финансирането на регионалната летищна инфраструктура. Тезата, според която това финансиране би могло да представлява държавна помощ, се появила едва през 2005 г., тоест след предоставянето на капиталовите вноски. Действително до приемането на Насоките от 2005 г. не е имало никаква постоянна практика на Комисията в това отношение и съществувала голяма правна несигурност. Дори да се предположи, че е съществувала някаква практика, германските власти или жалбоподателите не са могли да се запознаят с нея, тъй като разглежданите решения, от една страна, били публикувани единствено на интернет страницата на Комисията, но не и в Официален вестник на Европейския съюз, и от друга страна, не били публикувани на немски език, поради което не били разбираеми за жалбоподателите. При това положение жалбоподателите считат, че настъпилата промяна в тълкуването на член 87, параграф 1 ЕО не била предвидима.

153    Впрочем жалбоподателите подчертават, че това развитие не е могло да бъде изведено от практиката по вземане на решения на Комисията, от съдебната практика или от изследването от 2001 г. В това отношение те подчертават в частност, че ако съдебната практика по дело ADP е целяла разширяване на приложното поле на правилата в областта на държавните помощи към всички мерки, приети в летищния сектор, Комисията е трябвало още от този момент да отмени Известието от 1994 г. или да го измени, за да гарантира правната сигурност. Тя обаче не направила това, поради което преди приемане на решението съдебната практика не можело да се тълкува в смисъл, че изграждането на регионална инфраструктура попада под действието на разпоредбите относно помощите, но принципите на Известието от 1994 г. продължават да се прилагат. Колкото до посочения от Комисията факт, че преди приемането на Насоките от 2005 г. германските власти са уведомили за мерки относно изграждането или развитието на регионални летища (държавна помощ № 644i/2002), жалбоподателите отвръщат, че поради съображения за правна сигурност държавите членки уведомяват редовно за мерки, дори и когато считат, че не става въпрос за държавна помощ. Следователно не би могло от това уведомяване да се направи извод, че преди поемането на задължения във връзка с финансирането на южната писта германските власти принципно са считали, че би могло да става въпрос за държавна помощ.

154    Накрая жалбоподателите поддържат, че като се има предвид това, че Насоките от 2005 г. уреждат подробно тяхното прилагане във времето, прилагайки ги към дата, предхождаща тяхното влизане в сила, Комисията е нарушила своите собствени критерии за разглеждане, които тя се е задължила да спазва и за чието съблюдаване икономическите оператори и държавите членки трябвало да могат да разчитат. В това отношение те уточняват в своята реплика, че като поставя капиталовите вноски в приложното поле на разпоредбите в областта на държавните помощи, въпреки че не е можела да прилага Насоките от 2005 г., Комисията е нарушила Известието от 1994 г. и следователно принципа за самоограничаване на администрацията. Всъщност Комисията била длъжна да спазва приетите от нея насоки до момента, в който те не влязат в противоречие с първичното право. Към датата на приемане на решението относно капиталовите вноски Известието от 1994 г. обаче не нарушавало първичното право, тъй като съдебната практика не налагала разпоредбите в областта на държавните помощи да се прилагат към мерките относно летищната инфраструктура, което Комисията потвърдила.

155    На трето място, що се отнася до нарушението на принципа на равенство, жалбоподателите изтъкват, че голям брой европейски летища са се ползвали от публични помощи за изграждането и преустройството на инфраструктурата. Следователно с оглед на принципа на равенство FLH не би могло да бъде единственото засегнато от промяната в политиката на Комисията, състояща се в прилагане на разпоредбите в областта на държавните помощи към регионалните летища.

156    Комисията оспорва доводите на жалбоподателите.

 Съображения на Общия съд

157    На първо място, що се отнася до твърдението за нарушение на принципа за недопускане на прилагане с обратна сила, следва да се установи, че относно квалифицирането на капиталовите вноски като държавна помощ по смисъла на член 87, параграф 1 ЕО нито един елемент от решението не позволява да се счита, че Комисията е приложила разпоредбите на Насоките от 2005 г.

158    Всъщност, що се отнася най-напред до критерия за предприятието и за стопанската дейност, Комисията е посочила в съображение 173 от решението, че от съдебната практика по дело ADP следва, че летищният оператор принципно упражнява стопанска дейност по смисъла на член 87, параграф 1 ЕО, която попада в приложното поле на разпоредбите относно държавните помощи. С оглед на скорошното развитие в сектора Комисията е приела, както е посочено в съображение 174 от решението, че считано от 2000 г. — годината на Решение на Общия съд по дело Aéroports de Paris/Комисия, точка 84 по-горе — вече няма основание летищата да се изключват a priori от прилагането на разпоредбите относно държавните помощи. Следователно Комисията стига до извода в съображение 176 от решението, че считано от датата на това решение на Общия съд, разпоредбите относно държавните помощи трябвало да се прилагат в този сектор, като подчертава, че това не представлява прилагане с обратна сила на Насоките от 2005 г., тъй като ставало въпрос единствено за изясняване от Съда на понятието за държавна помощ.

159    Този подход трябва да се одобри, тъй като тълкуването, което Съдът дава на разпоредба на правото на Съюза, само изяснява и уточнява смисъла и обхвата на тази разпоредба, както тя би трябвало да бъде разбирана и прилагана от момента на влизането ѝ в сила (вж. Решение на Общия съд от 12 февруари 2008 г. по дело BUPA и др./Комисия, T‑289/03, Сборник, стр. II‑81, точка 159 и цитираната съдебна практика).

160    От това следва, че що се отнася до прилагането на критерия за стопанската дейност, Комисията е могла законно да приложи принципите, произтичащи от съдебната практика по дело ADP, към обстоятелствата на конкретния случай, в частност доколкото той е свързан с финансирането на летищна инфраструктура, което не представлява прилагане с обратна сила на Насоките от 2005 г.

161    Освен това нито едно съображение от решението относно критериите за предприятието и за стопанската дейност не показва изрично, че Комисията е приложила с обратна сила Насоките от 2005 г., като съображение 176 впрочем показва точно обратното. В това отношение трябва да се посочи, че направеното в съображение 30 от решението позоваване на посочените насоки се отнася до преценката в хода на предварителното разглеждане на съвместимостта на капиталовите вноски с общия пазар, а не до квалифицирането им като държавна помощ. По същия начин съдържащото се в съображение 174 от решението твърдение, според което с оглед на развитието в летищния сектор в своите Насоки от 2005 г. Комисията „е разширила“ подхода, възприет в съдебната практика по дело ADP, към всички видове летища, не позволява да се приеме, че Комисията е приложила в конкретния случай тези насоки, тъй като целта на това посочване всъщност е да се обяви, че тези насоки кодифицират правното положение, съществуващо от момента на приемането на тази съдебна практика, като изрично се оповестяват някои от нейните последици, в частност от значение за регионалните летища.

162    По-нататък, що се отнася до критерия за стопанското предимство, в Решението не се посочва, че Насоките от 2005 г. са били приложени. Напротив, в съображение 195 от него е посочено, че приложимостта на принципа за частния инвеститор не произтича от Насоките от 2005 г., а от развитието на съдебната практика и от решенията на Комисията, като жалбоподателите впрочем не оспорват този аспект на решението.

163    Накрая, що се отнася до критериите, свързани с възможността за вменяване на държавата, за специфичност, за нарушение на конкуренцията и за засягане на търговията, решението не съдържа нито един елемент, посочващ, че Комисията е приложила елементи, свързани с критериите, посочени в Насоките от 2005 г., което впрочем не се твърди от жалбоподателите.

164    От гореизложеното следва, че що се отнася до квалифицирането на капиталовите вноски като държавна помощ по смисъла на член 87, параграф 1 ЕО, Комисията не е приложила Насоките от 2005 г. Следва да се добави, че тъй като жалбоподателите не са оспорили решението, що се отнася до преценката на съвместимостта на капиталовите вноски с общия пазар, не следва в рамките на настоящата жалба да се разглежда дали, извършвайки тази оценка, Комисията е приложила с обратна сила Насоките от 2005 г.

165    С оглед на всичко изложено дотук следва да се отхвърли твърдението за нарушение, изведено от прилагането с обратна сила на Насоките от 2005 г. към изграждането и финансирането на южната писта.

166    На второ място, що се отнася до твърденията за нарушение на принципа за защита на оправданите правни очаквания и на принципа на правната сигурност, достатъчно е да се посочи, че след като Комисията не е приложила Насоките от 2005 г., що се отнася до квалифицирането на капиталовите вноски като държавна помощ, посочените твърдения за нарушения трябва да се отхвърлят. Всъщност те почиват върху погрешната предпоставка за прилагане с обратна сила на посочените насоки.

167    При всички случаи тези твърдения за нарушения не изглеждат основателни. Всъщност съдебната практика по дело ADP, от която следва, че експлоатацията на летище представлява стопанска дейност, датира от 2000 г. Освен това Решение по дело Ryanair/Комисия, точка 77 по-горе, което се отнасяло до положение, предхождащо приемането на Насоките от 2005 г., потвърди съдебната практика по дело ADP в контекста на експлоатацията на регионално летище. Освен това от Решение на Комисията SG (2001) D/286839 от 13 март 2001 г. относно държавна помощ № 58/2000 (Италия — Насърчаване на летищната система в Пиемонт) става ясно, че към тази дата Комисията не изключва възможността мярка за развитие на регионалната летищна инфраструктура евентуално да представлява държавна помощ. Всъщност в това решение, което противно на твърденията на жалбоподателите, се отнася и за финансирането на летищна инфраструктура, Комисията по същество е приела, както става ясно по-конкретно от съображение 17, че ако разглежданата мярка трябва да бъде считана за държавна помощ, тя би била съвместима с общия пазар на основание член 87, параграф 3, буква в) ЕО. Накрая, трябва да се посочи, че ако германските власти са направили през 2002 г. уведомление за държавна помощ № 644i/2002 поради съображения за правна сигурност, както твърдят жалбоподателите (вж. точка 153 по-горе), те са направили това, защото са предвиждали, че е възможно разглежданите мерки, които имали за цел подобряване на регионалната летищна инфраструктура, да представляват държавни помощи. Впрочем в рамките на производството относно посочената помощ, позовавайки се на съдебната практика по дело ADP, на 30 юни 2003 г. Комисията по същество е посочила на германските власти, че не било сигурно, че „помощта за изграждането и развитието на регионалните летища може да бъде […] разглеждана като обща мярка, свързана с инфраструктурата, без отражение във връзка с държавните помощи“.

168    При тези условия жалбоподателите неправилно твърдят, че към датата на приемане на решението относно изграждането на южната писта, през декември 2004 г. не можело да се предвиди, че преценката с оглед на разпоредбите в областта на държавните помощи относно мерките за финансиране на инфраструктурата на регионалните летища ще се промени. Същото важи и за твърдението относно факта, че тезата, според която финансирането на изграждането на регионалните летища би могло да представлява държавна помощ, се появява едва през 2005 г. след предоставянето на капиталовите вноски.

169    От гореизложеното следва, че твърденията, изведени от нарушение на принципа за защита на оправданите правни очаквания и на принципа на правната сигурност, трябва да бъдат отхвърлени.

170    На трето и последно място, що се отнася до твърдението за нарушение на принципа на равенство, следва да се посочи, че след 2000 г. възможността финансирането на инфраструктурата на регионалните летища евентуално да представлява държавна помощ се отнася до всички летища, поради което FLH не би могло да се разглежда като единственият оператор на летище, засегнат от тази промяна, както твърдят жалбоподателите. Обстоятелството, че преди тази дата летищата са се ползвали от мерки за финансиране, не поставя под въпрос факта, че след нея финансирането на инфраструктурите на всички регионални летища може да бъде разглеждано с оглед на разпоредбите в областта на държавните помощи.

171    Следователно твърдението, изведено от нарушение на принципа на равенство, трябва да се отхвърли.

172    С оглед на всички гореизложени съображения четвъртото правно основание следва да се отхвърли.

 По петото правно основание, изведено от нарушение на първичното право с Насоките от 2005 г.

 Доводи на страните

173    Жалбоподателите считат, че Насоките от 2005 г. нарушават първичното право поради две причини.

174    На първо място, Насоките от 2005 г. били неточни, тъй като изграждането и преустройството на летищна инфраструктура не представлявало стопанска дейност. Поради това те противоречали на първичното право и не можели да представляват подходяща правна основа за решението.

175    На второ място, Насоките от 2005 г. били противоречиви и вследствие на това нарушавали принципите на яснота и правна сигурност. Всъщност точка 12 от Известието от 1994 г., която гласи, че реализирането на инфраструктурни проекти представлява мярка в рамките на общата стопанска политика, която не може да бъде контролирана от Комисията съгласно правилата за държавни помощи, не била отменена. Следователно не било възможно да се узнае до каква степен изграждането и преустройството на летищната инфраструктура попада в приложното поле на разпоредбите, уреждащи помощите.

176    В това отношение жалбоподателите поддържат, че като приема, че Насоките от 2005 г. „допълват“ Известието от 1994 г., Комисията е признала, че не е искала да постави под въпрос принципа, определен в последното, на който впрочем тя се позовава в Насоките от 2005 г. При все това Комисията извършила подобно поставяне под въпрос, доколкото Насоките от 2005 г. се прилагат към всички летищни дейности, сред които е и изграждането на инфраструктури. Освен това Насоките посочвали, в разрез с Известието от 1994 г., че „всеки летищен оператор, който извършва стопанска дейност […], би трябвало да финансира със собствени ресурси разходите за използване или изграждане на инфраструктурата, която управлява“. Отбелязвайки, че Комисията се позовава в това отношение на съдебната практика по дело ADP, жалбоподателите напомнят, че посочената съдебна практика е уточнила, че експлоатацията на голямо международно летище може да се разглежда като стопанска дейност, но не е дала никакво указание относно регионалните летища. Според жалбоподателите, като се има предвид това че Комисията изглежда вече не желае да изключи от своя контрол изграждането на инфраструктурата, какъвто е бил случаят по силата на Известието от 1994 г., Насоките от 2005 г. са противоречиви. Ако Комисията считала, че мерките за финансиране на изграждането или на преустройството на регионалните летищни инфраструктури представляват държавни помощи, тя трябвало да отмени изрично Известието от 1994 г. и да приеме ново.

177    Що се отнася до твърденията на Комисията, според които точка 12 от Известието от 1994 г. била оставена без прилагане и отменена от Насоките от 2005 г., жалбоподателите считат, че те са погрешни. Всъщност точки 18 и 19 от Насоките от 2005 г. не изясняват изрично тяхната връзка с Известието от 1994 г. Според жалбоподателите Насоките от 2005 г. са объркващи, тъй като, от една страна, не отменят изрично точка 12 от Известието от 1994 г., и от друга страна, оставят същото без прилагане. Това противоречие правело Насоките от 2005 г. неприложими към финансирането на инфраструктури и потвърждавало, че те нарушават член 87 ЕО.

178    Накрая, що се отнася до довода, според който решението не е основано на Насоките от 2005 г., жалбоподателите напомнят, че Комисията действително ги е приложила (вж. точка 149 по-горе).

179    ADV се присъединява към становището на жалбоподателите. Според него Насоките от 2005 г. не са приложими. В това отношение то изтъква, че Комисията не може да определя в насоки елементите от фактическия състав на държавна помощ, в конкретния случай понятието за наличие на стопанска дейност, в нарушение на първичното право.

180    Комисията оспорва доводите на жалбоподателите и на ADV.

 Съображения на Общия съд

181    Като се има предвид, както беше посочено при разглеждането на четвъртото правно основание, че Комисията не е приложила Насоките от 2005 г. при квалифицирането на капиталовите вноски като държавна помощ по смисъла на член 87, параграф 1 ЕО, следва да се установи, че настоящото правно основание е неотносимо.

182    Всъщност с това правно основание, което наподобява възражение за незаконосъобразност, жалбоподателите изтъкват, от една страна, че Насоките от 2005 г. са неточни, тъй като изграждането и преустройството на летищна инфраструктура не представлявало стопанска дейност и, от друга страна, че посочените насоки са противоречиви и вследствие на това нарушават принципите на яснота и правна сигурност, що се отнася до прилагането на разпоредбите в областта на държавните помощи към финансирането на летищна инфраструктура. Тъй като обаче в това отношение Насоките от 2005 г. не са били приложени в конкретния случай, твърденията за нарушения, изложени от жалбоподателите във връзка с тях, са неотносими.

183    При тези обстоятелства петото правно основание трябва да се отхвърли.

 По шестото правно основание, изведено от процесуално нарушение

 Доводи на страните

184    При условията на евентуалност жалбоподателите считат, че Комисията не е приложила подходящото производство. В това отношение те изтъкват, че що се отнася до регионалните летища като Лайпциг/Хале, към момента на приемането на решението за преустройване на южната писта през 2004 г. не е съществувал пазар. Тези летища не извършвали стопанска дейност и не били в конкурентни отношения с други летища. Освен това, ако се предположи, че в днешно време регионалните летища се намират в конкурентни отношения, че съществува пазар и че следователно за тях са приложими разпоредбите в областта на държавните помощи, това при всички случаи било резултат от скорошното развитие, както е приела Комисията в Насоките от 2005 г. Като последица от това, дори да се приеме, че капиталовите вноски представляват държавна помощ, те би трябвало при всички случаи да се квалифицират като съществуваща помощ по смисъла на член 1, буква б), подточка v) от Регламент № 659/1999. Вследствие на това, като се има предвид, че в конкретния случай Комисията не е приложила производството за съществуващи помощи, предвидено в посочения регламент, по-конкретно в членове 17—19 от него, решението било опорочено поради процесуално нарушение.

185    Що се отнася до твърдението на Комисията, според което членове 17—19 от Регламент № 659/1999 били приложими единствено към схемите за помощи, а не към индивидуалните помощи, ако се приеме за вярно, то би довело до извода, че тя не е трябвало да осъществява контрол върху разглежданата в конкретния случай мярка. Всъщност, от една страна, не били налице подходящи мерки по смисъла на член 88, параграф 1 ЕО, и от друга страна, Комисията не била оправомощена да извършва контрол върху съществуваща индивидуална помощ в съответствие с Регламент № 659/1999.

186    Комисията моли настоящото правно основание да се отхвърли.

 Съображения на Общия съд

187    Трябва да се напомни, че Договорът за ЕО въвежда различни процедури, в зависимост от това дали помощта е съществуваща или нова. Макар в съответствие с член 88, параграф 3 ЕО за новата помощ да трябва да бъде направено предварително уведомление до Комисията и тя да не може да бъде приведена в действие, преди процедурата да завърши с окончателно решение, в съответствие с член 88, параграф 1 ЕО съществуващата помощ може да бъде правомерно прилагана, докато Комисията не е установила нейната несъвместимост (Решение по дело Banco Exterior de España, точка 128 по-горе, точка 22 и Решение на Общия съд от 15 юни 2000 г. по дело Alzetta и др./Комисия, T‑298/97, T‑312/97, T‑313/97, T‑315/97, T‑600/97—T‑607/97, T‑1/98, T‑3/98—T‑6/98 и T‑23/98, Recueil, стр. II‑2319, точка 148). Следователно съществуващите помощи могат да бъдат предмет, когато е необходимо, само на решение за несъвместимост, което произвежда действие занапред (Решение по дело Alzetta и др./Комисия, посочено по-горе, точка 147).

188    В съответствие с член 1, буква б), подточка v) от Регламент № 659/1999 съществуваща помощ представлява всяка помощ, за която „може да се установи, че в момента на въвеждането ѝ в действие не е представлявала помощ и впоследствие е станала помощ поради еволюцията на общия пазар и без да е била изменяна от държавата членка“. Това понятие за „еволюция на общия пазар“ може да се разбира като изменение на икономическия и правен контекст в отрасъла, до който се отнася разглежданата мярка. Подобно изменение може в частност да произтича от либерализацията на пазар, първоначално затворен за конкуренцията.

189    В конкретния случай следва да се посочи, както следва от съображения 174—176 от решението, че с оглед на развитието на летищния сектор и на съдебната практика по дело ADP Комисията е приела, че след 2000 г. вече не е възможно летищата да се изключват a priori от прилагането на разпоредбите за държавните помощи. Впрочем от Решение SG (2001) D/286839 (вж. точка 167 по-горе) следва, че Комисията допуска през 2001 г. финансирането на летищна инфраструктура да представлява държавна помощ. Германските власти също допускат тази възможност, тъй като през 2002 г. те уведомяват за държавна помощ № 644i/2002, като в допълнение към това в рамките на процедурата относно тази помощ Комисията ги информира през 2003 г. за своите съмнения относно вероятността разглежданите мерки да представляват общи инфраструктурни мерки (вж. точка 167 по-горе).

190    Капиталовите вноски обаче били предоставени през ноември 2004 г. или във време, в което Комисията вече е посочила, че според нея подобно финансиране може да представлява държавна помощ.

191    Що се отнася до доводите на жалбоподателите, според които за летища като Лайпциг/Хале не е съществувал пазар към момента на приемане на решението за преустройство на южната писта, тъй като тези летища не са извършвали стопанска дейност и не са били в конкурентни отношения помежду си, достатъчно е да се напомни, че в рамките на първото правно основание беше установено, че FLH извършва стопанска дейност и че се намира в конкурентни отношения с други летища (вж. точка 93 по-горе), и да се установи, че нито един елемент не позволява да се счита, че това не е било така към момента на предоставянето на капиталовите вноски. Що се отнася до развитието, споменато от Комисията в Насоките от 2005 г., то предшества решението за финансиране на южната писта през 2004 г. Всъщност Комисията се позовава в точка 5 от Насоките на развитието, настъпило „през последните години“. Впрочем Комисията вече е споменала това развитие през 2001 г. в Решение SG (2001) D/286839, в частност в съображение 11.

192    При това положение не може да се счита, че капиталовите вноски не представляват помощ към момента на предоставянето им, а че са се превърнали в такава впоследствие поради развитието на общия пазар.

193    От гореизложеното следва, че капиталовите вноски не са били съществуваща помощ по смисъла на член 1, буква б), подточка v) от Регламент № 659/1999.

194    Следва да се добави, че макар да е вярно, че решението не отговаря по-специално на довода, който германските власти са повдигнали в хода на официалната процедура по разследване, според който капиталовите вноски представляват съществуваща помощ (съображение 70 от решението), също така е вярно, че Комисията не е длъжна да изрази позиция по всички доводи, приведени пред нея от заинтересованите лица, а за нея е достатъчно да изложи фактите и правните съображения, които са от съществено значение в контекста на решението (вж. Решение на Общия съд от 15 юни 2005 г. по дело Corsica Ferries France/Комисия, T‑349/03, Recueil, стр. II‑2197, точки 63, 64 и цитираната съдебна практика). В конкретния случай решението съдържа необходимите елементи, в частност в съображения 174—176, позволяващи да се разберат мотивите, поради които помощта не може да се разглежда като съществуваща помощ по смисъла на член 1, буква б), подточка v) от Регламент № 659/1999.

195    С оглед на изложеното дотук шестото правно основание следва да се отхвърли.

 По седмото правно основание, изведено от нарушение на разпределянето на компетенциите, произтичащо от Договора за ЕО

 Доводи на страните

196    Жалбоподателите поддържат, че с тълкуването си на понятието за предприятие Комисията нарушава първичното право, тъй като тя подлага на контрола за държавни помощи държавни мерки, които не попадат в неговото приложно поле.

197    На първо място, жалбоподателите твърдят, че Комисията е нарушила компетенциите на държавите членки. Всъщност, що се отнася до мерките на регионалната и стопанската политика, държавите членки имали изключителна компетентност за изграждането на инфраструктура, тъй като Комисията не разполага с никакви правомощия в тази област. С разширеното определение на понятието за предприятие, съдържащо се в Насоките от 2005 г., Комисията обаче включила тези мерки в приложното поле на разпоредбите относно конкуренцията, по отношение на които вече имала предоставени правомощия. По този начин тя си предоставяла ново правомощие за контрол, позволяващо ѝ да проверява и евентуално да отхвърля проектите, реализирани от държавите членки. Това правомощие било дори по-широко от това на германските административни юрисдикции. Следователно, като определила понятието за държавна помощ по такъв начин, че да навлезе в компетентността на държавите, както се вижда по-конкретно от съображение 261 от решението, Комисията нарушила принципа на субсидиарност. Освен това, тъй като тя не била в състояние да осигури по-добър контрол на равнище на Съюза от този, който можел да се осъществи на национално равнище, тя нарушила също член 5, параграф 2 ЕО. В това отношение жалбоподателите уточняват, че контролът на Комисията не може да се обоснове с гарантирането на недискриминационния достъп на ползвателите до инфраструктурите. Всъщност, от една страна, подобен достъп бил осигурен посредством задължения за предоставяне на обществена услуга, и от друга страна, за въвеждането на таксите било необходимо разрешение на публичните власти след консултация с ползвателите и при спазване на принципа на равенство.

198    На второ място, жалбоподателите считат, че Комисията не може да разшири по обвързващ начин критериите на член 87, параграф 1 ЕО посредством насоки. Всъщност те били подходящи мерки по смисъла на член 88, параграф 1 ЕО или препоръки по смисъла на член 249, пета алинея ЕО, които трябвало да бъдат съобразени с правото на Съюза. Разширявайки обаче в Насоките от 2005 г. понятието за предприятие по отношение всички видове летища, тя превишила тази граница и нарушила член 88, параграф 1 ЕО.

199    ADV се присъединява към становището на жалбоподателите. Според него предвиденото в правото на Съюза разпределяне на компетенциите не позволява изграждането на летищна инфраструктура да се подлага систематично на режима за държавните помощи.

200    Комисията оспорва доводите на жалбоподателите и на ADV.

 Съображения на Общия съд

201    Най-напред следва да се подчертае, че член 7, параграф 1, втора алинея ЕО изисква всяка институция да действа само в рамките на предоставените ѝ от Договора за ЕО правомощия.

202    По-нататък следва да се напомни, че като организира в член 88 ЕО постоянното наблюдение и контрола на помощите от Комисията, Договорът за ЕО предполага, че признаването на евентуалната несъвместимост на помощ с общия пазар е резултат, под контрола на Общия съд и на Съда, от подходяща процедура, чието прилагане спада към отговорността на тази институция. По този начин членове 87 ЕО и 88 ЕО запазват на последната централна роля при признаването на евентуалната несъвместимост на дадена помощ (Решение на Съда от 21 ноември 1991 г. по дело Fédération nationale du commerce extérieur des produits alimentaires и Syndicat national des négociants et transformateurs de saumon, C‑354/90, Recueil, стр. I‑5505, точки 9 и 14).

203    В конкретния случай, що се отнася, на първо място, до твърдението за нарушение, според което Комисията е нарушила компетенциите на държавите членки, трябва да се посочи, че както следва от прегледа на първото правно основание, Комисията не е допуснала грешка, като е приела, че капиталовите вноски представляват държавна помощ по смисъла на член 87, параграф 1 ЕО. Вследствие на това тя е имала правомощието да прецени тези вноски на основание параграфи 2 и 3 от този член в съответствие със съдебната практика, посочена в предходната точка. Следователно тя не е нарушила компетенциите на държавите членки в това отношение.

204    Що се отнася до твърдението, според което регионалната и стопанската политика, към която спада преустройството на южната писта, попадали изключително в компетентността на държавите членки, следва да се установи, че дори да бе доказано, това обстоятелство не би могло да доведе до лишаване на Комисията от нейното правомощие за контрол на държавните помощи, предоставено ѝ с членове 87 ЕО и 88 ЕО, в хипотезата, в която предоставеното в рамките на посочените политики финансиране представлява държавна помощ по смисъла на член 87, параграф 1 ЕО.

205    Накрая, що се отнася до факта, че Комисията не била в състояние да осигури по-добър контрол от този, който може да се осъществи на национално равнище, както изисква член 5, параграф 2 ЕО, следва да се установи, че този довод не е релевантен, тъй като е доказано, че по силата на Договора за ЕО Комисията е имала правомощието да контролира разглежданата мярка в конкретния случай, тъй като става въпрос за държавна помощ.

206    Следователно първото твърдение за нарушение трябва да се отхвърли. На същите основания следва да се отхвърли твърдението за нарушение, изложено в рамките на второто правно основание, според което, като приема, че е компетентна да упражни контрол върху приетите от публичната администрация мерки, Комисията превишава възложените ѝ правомощия, тъй като държавите членки са свободни да решат дали тяхната инфраструктура трябва да бъде управлявана пряко от публичен орган или от създадено за тази цел предприятие.

207    На второ място, относно твърдението за нарушение, изведено от това, че Комисията не е могла да разшири критериите по член 87, параграф 1 ЕО с насоки, е достатъчно да се напомни, че в конкретния случай Комисията не е приложила Насоките от 2005 г. във връзка с квалифицирането на капиталовите вноски като държавна помощ.

208    При всички случаи, обратно на твърдяното от жалбоподателите, подобни насоки не представляват подходящи мерки по смисъла на член 88, параграф 1 ЕО. Всъщност, от една страна, посочените в този член подходящи мерки се отнасят до мерките, необходими за последователно развитие или функциониране на общия пазар, които Комисията предлага на държавите членки в рамките на постоянното разглеждане на съществуващите в тези държави схеми за помощи. В конкретния случай обаче капиталовите вноски представляват нова индивидуална помощ, а не съществуваща схема за помощ. От друга страна, от тяхното естество и съдържание ясно следва, че Насоките от 2005 г. представляват за Комисията ръководство при упражняването на правото ѝ на преценка в областта на държавните помощи в летищния сектор, с което тя е самоограничила това право. Действително Комисията може да си наложи указания за упражняването на своите правомощия за преценка посредством актове като насоки, доколкото тези актове съдържат примерни правила относно насоката, която трябва да се следва от тази институция, и доколкото не се отклоняват от нормите на Договора за ЕО. Когато Комисията приема насоки с цел, като се спазва Договорът за ЕО, да се уточнят критериите, които тя възнамерява да приложи при упражняване на правото си на преценка, тя сама ограничава това право, тъй като е длъжна да се съобрази с примерните правила, които сама си е наложила (вж. в този смисъл Решение на Общия съд от 1 декември 2004 г. по дело Kronofrance/Комисия, T‑27/02, Recueil, стр. II‑4177, точка 79 и цитираната съдебна практика). При все това, както по същество става ясно от разглеждането на първото правно основание, нищо не позволява да се направи извод, че с разширяването на понятието за предприятие по отношение на всички летища, включително регионалните, Комисията е превишила своите правомощия.

209    Следователно второто твърдение за нарушение трябва също да се отхвърли, както и вследствие на това седмото правно основание в неговата цялост.

 По осмото правно основание, изведено от противоречивия характер и от непълнота на мотивите относно размера на твърдяната помощ

 Доводи на страните

210    Жалбоподателите изтъкват, че решението е противоречиво. Всъщност, от една страна, то определя твърдяната помощ в размер на 350 милиона евро (член 1), а от друга страна, то посочва, че някои разходи, които спадат към задачата за предоставяне на обществена услуга, оценени на 108,2 милиона евро, не могат да бъдат квалифицирани като държавна помощ по смисъла на член 87, параграф 1 ЕО (съображение 182 и сл.) Това противоречие водело до тежки правни последици за жалбоподателите. Всъщност по силата на съдебната практика те трябвало да платят лихви върху размера на помощта за периода между нейното предоставяне и нейното разрешаване, като това не било така при възстановяването на разходите за дадена задача за предоставяне на обществена услуга. В конкретния случай разликата възлизала на около 25 милиона евро. Също така това противоречие поставяло пречка за правилното от гледна точка на правото квалифициране от страна на жалбоподателите и техните съдружници на бъдещото финансиране на инфраструктури, тъй като в решението Комисията квалифицира като държавна помощ компенсаторните плащания, извършени на основание на задачата за предоставяне на обществена услуга, като по този начин ги задължавала да отправят уведомление.

211    Жалбоподателите считат, че противоречивият характер на решението трябва да доведе до неговата отмяна, като дори се поставя въпросът дали то не би трябвало да се разглежда като несъществуващо в правния мир поради тежестта на неговата неправомерност. Освен това те считат, че противоречивите данни в решението представляват грешка в мотивите, и следователно нарушение на член 253 ЕО, което също трябва да доведе до неговата отмяна. Всъщност, от една страна, жалбоподателите, както и Freistaat Sachsen, и Федерална република Германия, трябвало да могат да определят въз основа на решението каква част от разглежданата мярка се квалифицира като държавна помощ и каква част като компенсаторна мярка, която не представлява подобна помощ, а от друга страна, поради противоречивия характер на решението Общият съд не бил в състояние да упражни своя контрол.

212    Що се отнася до доводите на Комисията, според които тя можела да остави в неопределено положение количественото изразяване на разходите, спадащи към задачата за предоставяне на обществена услуга, жалбоподателите отвръщат, че Комисията изрично е дала цифров израз на твърдяната помощ в член 1 от обжалваното решение, но че за сметка на това тя не е приспаднала компенсаторните плащания, за които се е съгласила, че съществуват. Вследствие на това въпросът дали жалбоподателите можели да дадат цифров израз на твърдяната помощ не бил от съществено значение.

213    Що се отнася до съдебната практика, според която е достатъчно решението да съдържа указания, които позволяват на неговия адресат да определи самостоятелно без особени затруднения размера на помощта, жалбоподателите изтъкват, че тя не позволява да се отхвърли твърдението за нарушение, изведено от противоречивия характер на решението. Освен това тази съдебна практика се отнасяла единствено за отрицателните, но не и за положителните решения, поради което тя не била релевантна. При всички случаи тя подкрепяла доводите на жалбоподателите, тъй като решението не съдържало непротиворечива информация, която да позволи на неговия адресат или на жалбоподателите да определят размера на помощта без особени затруднения. Вследствие на това дори националната юрисдикция не можела да упражнява задачите, с които е натоварена, а трябвало да прибегне до съдействието на Комисията. При все това тази възможност не отстранявала противоречивия характер на обжалваното решение.

214    Що се отнася до довода, според който изтъкването на компенсаторните плащания закъсняло, той не обосновавал приемането на противоречиво решение. Всъщност, от една страна, жалбоподателите нямали никакво влияние в това отношение, и от друга страна, разглежданата информация била включена в преписката месеци преди приемането на решението и следователно е могла да бъде взета предвид. Въпреки че тези доводи били изтъкнати едва малко преди приемането на решението, Комисията все пак била длъжна да проведе надлежно процедурата, и следователно при необходимост да извърши допълнителни проучвания, тъй като не била обвързана от никакъв срок.

215    Комисията поддържа най-напред, че в решението тя можела да остави в неопределено положение количественото изразяване на разходите, свързани със задачите за предоставяне на обществена услуга, тъй като то не би повлияло на резултата от нейното разглеждане. Така каквато и да била допустимата част от разходите, посочени от германските власти за финансирането на тези задачи, тя нямало да повдигне никакво възражение срещу това финансиране. Следователно тя не трябвало да определя окончателно каква част от това публично финансиране не представлявала държавна помощ или представлявала разрешена помощ.

216    По-нататък Комисията напомня, че нито една разпоредба на правото на Съюза не изисква, когато тя разпорежда възстановяването на обявена за несъвместима с общия пазар помощ, да определи точния размер на подлежащата на възстановяване помощ. Достатъчно е нейното решение да съдържа указания, които позволяват на неговия адресат да определи самостоятелно без особена трудност този размер. Впрочем, дори ако помощта беше неправомерна, не е задължително в решението да се посочва точният размер на помощта, тъй като подобно изискване не може да бъде поставено в случай на положително решение.

217    Освен това Комисията подчертава, че германските власти са посочили едва на по-късен етап от производството, че значителна част от публичното финансиране е предназначена за изпълнението на задачи, свързани с упражняването на властнически правомощия. Ето защо пълният анализ на изчислението на разходите, представен от посочените власти, би забавил приемането на решението.

218    Освен това Комисията се съгласява, че според съдебната практика в случай на неправомерни помощи, които тя разрешава, националният съд е длъжен да нареди плащането на лихви за периода между предоставянето на помощта и нейното разрешаване от Комисията. Така, за да може да изпълни тази задача, този съд трябва да може да определи количествено частта на неправомерната, но съвместима помощ. При все това в подобна хипотеза той би могъл да се обърне към Комисията, за да получи съдействие от нейна страна, в съответствие с принципа за взаимопомощ, произтичащ от член 10 ЕО и от Известието относно сътрудничеството между националните съдилища и Комисията в областта на държавната помощ (ОВ C 312, 1995 г., стp. 8; Специално издание на български език, 2007 г., глава 8, том 3, стр. 50). Също така в съответствие с предвиденото в съдебната практика разпределяне на функциите между националните юрисдикции и Комисията било достатъчно Комисията да посочи релевантните критерии, както тя е направила в решението. За сметка на това не можело да се изисква тя да установи подробно в своето положително решение частта на неправомерната, но съвместима помощ от общата предоставена сума, и дори да определи размера на лихвите, които подлежат на събиране на основание на преждевременното предоставяне на помощта.

219    При това положение решението не било противоречиво, тъй като Комисията можела да се ограничи да обяви максималния размер на предоставената помощ, тоест 350 милиона евро, за съвместим с общия пазар, без да трябва да определя окончателно до каква степен някои части от този размер не трябвало да бъдат разглеждани като помощ.

220    Комисията добавя, че тълкуването на диспозитива на решението с оглед на неговите съображения показва, че тя е разрешила помощ с максимален размер от 350 милиона евро за преустройство на южната писта. В този смисъл пълният прочит на решението не оставял никакво съмнение относно съдържанието на неговия диспозитив. Следователно срещнатите от жалбоподателите трудности не били свързани с тълкуването на решението, а с въпроса дали в рамките на евентуални производства пред националните юрисдикции Комисията ще трябва да даде точен количествен израз на частта от капиталовите вноски, която не представлява държавна помощ. Комисията обаче отхвърля подобна хипотеза поради разпределянето на задачите между съда на Съюза и националния съд, както и поради съдебната практика, според която дори в случай на негативно решение тя не е длъжна да определя размера на подлежащата на връщане помощ.

221    Накрая Комисията отхвърля довода, изведен от това, че жалбоподателите са предоставили на разположение съответната информация преди приемането на решението, като отвръща, че в решението си за започване на официалната процедура по разследване е разгледала дали FLH е предприятие, и следователно дали е приложим член 87, параграф 1 ЕО, и че се е позовала на приложимостта на проверката за частния инвеститор. Ако тя беше разгледала този въпрос на този стадий от процедурата, това би довело до нейното забавяне. Що се отнася до забележката, според която тя не е длъжна да спазва задължителни срокове, Комисията подчертава, че по принцип полага усилия да се произнесе в кратък срок.

 Съображения на Общия съд

222    Следва да се припомни, че противоречие в мотивите на дадено решение представлява нарушение на задължението по член 253 ЕО, което може да засегне валидността на разглеждания акт, ако бъде установено, че поради това противоречие адресатът на акта не може да се запознае изцяло или частично с действителните мотиви на решението и поради това диспозитивът на акта е лишен изцяло или частично от всякаква правна опора (Решение на Общия съд от 30 март 2000 г. по дело Kish Glass/Комисия, Т‑65/96, Recueil, стр. ІІ‑1885, точка 85).

223    Освен това единствено диспозитивът на акт може да породи задължителни правни последици (вж. в този смисъл Решение на Съда от 15 май 1997 г. по дело TWD/Комисия, C‑355/95 P, Recueil, стр. I‑12549, точка 21 и Решение на Общия съд от 20 ноември 2002 г. по дело Lagardère и Canal+/Комисия, T‑251/00, Recueil, стр. II‑4825, точка 67).

224    В конкретния случай трябва да се посочи, че съгласно член 1 от решението държавната помощ в размер на 350 милиона евро, която Федерална република Германия планира да отпусне на летище Лайпциг Хале във връзка с изграждането на нова писта и свързаната с нея летищна инфраструктура, е съвместима с общия пазар в съответствие с член 87, параграф 3, буква в) ЕО.

225    Следва да се установи, че в съображение 12 от решението Комисията е посочила, че при откриването на официалната процедура по разследване е изчислила, че изграждането на новата южна писта, възлизащо на 350 милиона евро, ще бъде финансирано с вноски от държавата в капитала. Освен това, след като напомня в съображение 180 от решението, че финансирането на функции, които попадат в обхвата на задачите по осигуряване на обществения ред и сигурността или на свързаната с тях инфраструктура, не представлява държавна помощ, Комисията признава в съображение 182 от решението, че в конкретния случай някои разходи са свързани с упражняването на обществени задачи. Става въпрос за разходи, свързани с функциите по сигурността и поддържането на реда, с противопожарните мерки и мерките за обществена сигурност, оперативната безопасност, с германската метеорологична служба и службата за ръководство на въздушното движение. По този начин Комисията заключава в съображение 183 от решението, че доколкото попадат в обхвата на изпълнение на обществените задачи, разглежданите разходи не могат да бъдат квалифицирани като държавна помощ по смисъла на член 87, параграф 1 ЕО. В това отношение Комисията счита, че дори да приеме доводите на германските власти, според които в никакъв случай разходите не могат да се квалифицират като държавна помощ, тази преценка не би променила по никакъв начин изхода от настоящото дело и че дори ако тези разходи представляват държавна помощ, тя била разрешена. Ето защо Комисията приема, че не е необходимо да излиза с окончателно становище по този въпрос.

226    При това положение следва да се установи, че макар и да счита в съображения 182 и 183 от решението, че някои разходи, свързани с капиталовите вноски, са свързани с упражняването на обществени задачи, и следователно не могат да бъдат квалифицирани като държавна помощ по смисъла на член 87, параграф 1 ЕО, Комисията все пак приема в член 1 от решението, че капиталовите вноски в тяхната цялост представляват държавна помощ.

227    Наистина никаква разпоредба от правото на Съюза не изисква, когато Комисията разпорежда възстановяването на обявена за несъвместима с общия пазар помощ, тя да определи точния ѝ, подлежащ на възстановяване, размер. Достатъчно е решението на Комисията да съдържа указания, които да позволяват на неговия адресат сам да определи този размер без особени затруднения (вж. в този смисъл Решение на Съда от 13 юли 1988 г. по дело Франция/Комисия, 102/87, Recueil, стр. 4067, точка 33).

228    При все това, без да е необходимо да се проверява дали подобен принцип се прилага и когато Комисията обявява помощ за съвместима с общия пазар, трябва да се приеме, че в хипотезата, в която тя реши да посочи размера на държавна помощ по смисъла на член 87, параграф 1 ЕО в диспозитива на решение, тя е длъжна да посочва точния ѝ размер.

229    Точният размер на неправомерната помощ, посочен от Комисията в диспозитива на окончателно решение, установяващо съвместимостта на тази помощ с общия пазар по смисъла на член 87 ЕО, е още по-важен, тъй като може да има последици върху размера на лихвите, които може да се наложи получателят да плати. Всъщност в приложение на правото на Съюза евентуално сезираният национален съд е длъжен да разпореди на получателя на помощта плащането на лихвите за периода на неправомерност (Решение по дело CELF, точка 60 по-горе, точка 55). Размерът на тези лихви обаче ще зависи по-конкретно от размера на самата държавна помощ. Всъщност разглежданите лихви трябва да бъдат изчислени въз основа на общия размер на държавната помощ по смисъла на член 87, параграф 1 ЕО, а не въз основа на размера единствено на частта от неправомерната помощ, която е считана за съвместима с общия пазар. Впрочем в настоящия случай жалбоподателите посочват в съдебното заседание, че са платили лихви за периода на неправомерност въз основа на цялата сума от 350 милиона евро, посочена в член 1 от решението.

230    Размерът обаче на държавната помощ, посочена в член 1 от решението, се оказва неправилен с оглед на мотивите, посочени в съображения 182 и 183, тъй като, както беше посочено, от тях следва, че сумите, обхващащи задачите за обществени услуги, не представляват държавна помощ и трябва следователно да бъдат приспаднати от квалифицирания като държавна помощ общ размер на капиталовите вноски, тоест 350 милиона евро.

231    Доводът на Комисията, според която германските власти са посочили твърде късно в хода на производството, че значителна част от публичното финансиране била предназначена за извършването на задачи, свързани с упражняването на властнически правомощия, трябва да се отхвърли. Всъщност, от една страна, от съображение 183 от решението следва изрично, че Комисията умишлено е приела, че не следва да се произнася по въпроса дали финансирането на някои разходи може да представлява държавна помощ, тъй като дори да се предположи, че това е така, би ставало въпрос за разрешена помощ. За сметка на това тя не се е позовала на късното съобщаване на данните. От друга страна, както жалбоподателите са посочили и както става ясно от член 13, параграф 2 от Регламент№ 659/1999, при наличие на неправомерна помощ като разглежданата в конкретния случай Комисията не е обвързана да приема решенията си при спазване на императивен или индикативен срок.

232    Впрочем следва да се отхвърлят доводите на Комисията, според които тълкуването на диспозитива на решението с оглед на неговите съображения показва, че тя е разрешила помощ с максимален размер от 350 милиона евро за преустройството на южната писта. Всъщност, както става ясно от гореизложеното, релевантният въпрос в конкретния случай е да се узнае не размера на съвместимата помощ, а размера на самата помощ. При съвместния прочит обаче на съображения 182 и 183, както и на член 1 от решението може да се забележи посоченото в точка 226 по-горе противоречие, поради което Комисията погрешно е приела, че решението не оставя никакво съмнение относно съдържанието на неговия диспозитив. При всички случаи, след като диспозитивът на решението е ясен и недвусмислен при определяне на разглежданата помощ в размер на 350 милиона евро, не следва той да се тълкува с оглед на мотивите на решението. Всъщност единствено при липса на яснота на използваните в диспозитива изрази същият следва да се тълкува въз основа на мотивите на обжалваното решение (Решение на Общия съд от 11 декември 2003 г. по дело Ventouris/Комисия, T‑59/99, Recueil, стр. II‑5257, точка 31).

233    От гореизложеното следва, че член 1 от решението трябва да се отмени в частта му, която определя в размер на 350 милиона евро държавната помощ, която Федерална република Германия планира да отпусне на летище Лайпциг Хале за изграждането на нова южна писта и свързаната с нея летищна инфраструктура.

 По съдебните разноски

234    Съгласно член 87, параграф 2 от Процедурния правилник загубилата делото страна се осъжда да заплати съдебните разноски, ако е направено такова искане. Освен това член 87, параграф 3, първа алинея от Процедурния правилник предвижда, че Общият съд може да разпредели съдебните разноски или да реши всяка страна да понесе направените от нея разноски, ако всяка от страните е загубила по едно или няколко от предявените основания или поради изключителни обстоятелства. Накрая съгласно член 87, параграф 4, първа и трета алинея от Процедурния правилник, от една страна, държавите членки, които са встъпили в делото, понасят направените от тях съдебни разноски, и от друга страна, Общият съд може да вземе решение встъпила страна да понесе направените от нея съдебни разноски.

235    След като жалбоподателите по дело T‑443/08 са загубили делото, те трябва да бъдат осъдени да понесат направените от тях съдебни разноски, както и съдебните разноски, направени от Комисията, в съответствие с искането на последната.

236    След като жалбоподателите по дело T‑455/08 са загубили делото по една част от техните искания, Общият съд счита, че справедливата преценка на разглежданите обстоятелства по делото налага решението всяка главна страна да понесе направените от нея съдебни разноски.

237    Накрая, в съответствие с член 87, параграф 4, първа и трета алинея от Процедурния правилник, ADV и Федерална република Германия понасят направените от тях съдебни разноски по дела T‑443/08 и T‑455/08.

По изложените съображения

ОБЩИЯТ СЪД (осми състав)

реши:

1)      Съединява дела T‑443/08 и T‑455/08 за целите на съдебното решение.

2)      Отхвърля жалбата по дело T‑443/08 като недопустима.

3)      Отменя член 1 от Решение 2008/948/ЕО на Комисията от 23 юли 2008 година относно държавната помощ, отпусната от Германия на DHL и летище Лайпциг/Хале, в частта, в която определя в размер на 350 милиона евро държавната помощ, която Федерална република Германия планира да отпусне на летище Лайпциг Хале за изграждането на нова южна писта и свързаната с нея летищна инфраструктура.

4)      Отхвърля жалбата по дело T‑455/08 в останалата ѝ част.

5)      Осъжда Freistaat Sachsen и Land Sachsen-Anhalt да понесат направените от тях съдебни разноски, както и тези на Европейската комисия по дело T‑443/08.

6)      Осъжда Mitteldeutsche Flughafen AG и Flughafen Leipzig-Halle GmbH да понесат направените от тях съдебни разноски.

7)      Осъжда Комисията да понесе направените от нея съдебни разноски по дело T-455/08.

8)      Федерална република Германия и Arbeitsgemeinschaft Deutscher Verkehrsflughäfen eV (ADV) понасят направените от тях съдебни разноски по дела T‑443/08 и T‑455/08.

Постановено в открито съдебно заседание в Люксембург на 24 март 2011 година.

Подписи

Съдържание


Обстоятелства, предхождащи спора

Решението

Факти, настъпили след приемане на решението

Производство

Искания на страните

По допустимостта

Доводи на страните

Съображения на Общия съд

По съществото на спора

По първото правно основание, изведено от нарушение на член 87, параграф 1 ЕО

Доводи на страните

Съображения на Общия съд

По второто правно основание, изведено от това, че FLH не би могло да бъде получател на държавни помощи

Доводи на страните

Съображения на Общия съд

По третото правно основание, изведено от невъзможността FLH да бъде квалифицирано едновременно като предоставящ и получател на държавни помощи

Доводи на страните

Съображения на Общия съд

По четвъртото правно основание, изведено от нарушение на принципа за недопускане на прилагане с обратна сила, на принципа на правната сигурност, на принципа за защита на оправданите правни очаквания и на принципа на равенство

Доводи на страните

Съображения на Общия съд

По петото правно основание, изведено от нарушение на първичното право с Насоките от 2005 г.

Доводи на страните

Съображения на Общия съд

По шестото правно основание, изведено от процесуално нарушение

Доводи на страните

Съображения на Общия съд

По седмото правно основание, изведено от нарушение на разпределянето на компетенциите, произтичащо от Договора за ЕО

Доводи на страните

Съображения на Общия съд

По осмото правно основание, изведено от противоречивия характер и от непълнота на мотивите относно размера на твърдяната помощ

Доводи на страните

Съображения на Общия съд

По съдебните разноски


* Език на производството: немски.