Дело T‑587/08
Fresh Del Monte Produce, Inc.
срещу
Европейска комисия
„Конкуренция — Картели — Пазар на бананите — Решение, с което се установява нарушение на член 81 ЕО — Система за обмяна на информация — Понятие за съгласувана практика с антиконкурентна цел — Причинно-следствена връзка между съгласуването и поведението на предприятията на пазара — Едно-единствено нарушение — Възлагане на отговорността за нарушението — Право на защита — Глоби — Тежест на нарушението — Сътрудничество — Смекчаващи обстоятелства“
Резюме — Решение на Общия съд (oсми състав) от 14 март 2013 г.
1. Конкуренция — Правила на Съюза — Нарушения — Възлагане на отговорност — Дружество майка и дъщерни дружества — Стопанска единица — Критерии за преценка — Презумпция за решаващо влияние, упражнявано от дружеството майка върху дъщерните дружества, в които то притежава 100 % участие — Оборимост — Тежест на доказване
(членове 81 ЕО и 82 ЕО; член 2 от Регламент № 1/2003 на Съвета)
2. Актове на институциите — Мотивиране — Задължение — Обхват — Решение за прилагане на правилата на конкуренция — Решение с множество адресати — Необходимост да се изложат достатъчно мотиви по-специално за субекта, който трябва да понесе тежестта на нарушението
(членове 81 ЕО, 82 ЕО и 253 EО)
3. Конкуренция — Административно производство — Решение на Комисията, с което се установява нарушение — Доказване на нарушението и на неговата продължителност в тежест на Комисията — Доказателствена стойност на изявления на участващо в картел предприятие, направени доброволно в отговор на искане на сведения от Комисията — Изявления, които са в противоречие с интересите на това предприятие — Висока доказателствена стойност
(член 2 от Регламент № 1/2003 на Съвета)
4. Съдебно производство — Жалба — Молба за встъпване — Изисквания за форма — Кратко изложение на изтъкнатите правни основания — Аналогични изисквания, когато става дума за оплаквания, посочени във връзка с дадено основание — Общо препращане към други приложени към жалбата документи — Недопустимост — Неточна формулировка на оплакване — Недопустимост — Липса на абсолютна процесуална предпоставка — Служебно разглеждане от съда
(член 256 ДФЕС; член 21 от Статута на Съда, член 44, параграф 1, буква в) и член 113 от Процедурния правилник на Общия съд)
5. Актове на институциите — Мотивиране — Противоречие — Последици
(член 253 ЕО)
6. Картели — Съгласувана практика — Понятие — Координация и сътрудничество, несъвместими със задължението на всяко предприятие да определя независимо своето пазарно поведение — Обмяна на информация между конкуренти — Презумпция — Условия
(член 81, параграф 1 EО)
7. Картели — Съгласувана практика — Нарушаване на конкуренцията — Критерии за преценка — Антиконкурентна цел — Достатъчна констатация — Липса на антиконкурентни последици за пазара — Ирелевантност — Разграничение между нарушенията с оглед на целта и с оглед на резултата
(член 81, параграф 1 EО)
8. Картели — Съгласувана практика — Понятие — Обмяна на информация между конкуренти — Нарушаване на конкуренцията — Преценка с оглед на естеството на нарушението — Обсъждане между конкуренти на факторите, определящи за цените, и на развитието на цените преди определянето на референтните им цени — Нарушение с оглед на целта
(член 81, параграф 1 EО)
9. Картели — Съгласувана практика — Понятие — Обмяна на информация между конкуренти — Нарушаване на конкуренцията — Преценка с оглед на графика и честотата на контактите — Обстоятелства, присъщи на пазара и на целта на съгласуването — Критерии за преценка — Необходимост от причинно-следствена връзка между съгласуването и пазарното поведение на предприятията — Презумпция за наличието на тази причинно-следствена връзка
(член 81, параграф 1 EО)
10. Картели — Съгласувана практика — Понятие — Обмяна на информация между конкуренти — Нарушаване на конкуренцията — Преценка с оглед на нормалните условия на съответния пазар — Пазар, регламентиран със специална правна уредба и организиран на седмични цикли — Критерии за преценка
(член 81, параграф 1 EО)
11. Картели — Съгласувана практика — Понятие — Антиконкурентна цел — Критерии за преценка — Липса на пряка връзка между съгласуваната практика и потребителските цени — Ирелевантност
(член 81, параграф 1 EО)
12. Съдебно производство — Встъпване — Доводи, различни от тези на главната подпомагана страна — Допустимост — Условия — Обвързване от предмета на спора
(член 256 ДФЕС; член 40, четвърта алинея от Статута на Съда; член 116, параграф 4 от Процедурния правилник на Общия съд)
13. Картели — Забрана — Нарушения — Споразумения и съгласувани практики, представляващи едно-единствено нарушение — Предприятия, които могат да бъдат упрекнати в нарушение, състоящо се в участие в глобален картел — Критерии — Подвеждане на предприятие под отговорност за участие в нарушението, разглеждано като цяло, въпреки малката му роля — Допустимост — Взимане предвид при преценката на тежестта на нарушението
(член 81, параграф 1 EО)
14. Конкуренция — Административно производство — Зачитане на правото на защита — Достъп до преписката — Обхват — Съобщаване на отговорите на изложение на възраженията — Отказ да се предостави документ — Последици — Необходимост да се направи разграничение между уличаващите и оневиняващите документи в рамките на тежестта на доказване, падаща върху засегнатото предприятие
(член 27, параграф 2 от Регламент № 1/2003 на Съвета; точки 8 и 27 от Известие 2005/C 325/С на Комисията)
15. Конкуренция — Административно производство — Достъп до преписката — Документи, които не се съдържат в преписката по разследването и не са възприети от Комисията като уличаващи доказателства — Документи, които могат да послужат за защитата на страните — Задължение на Комисията по своя инициатива да осигури на страните достъп до тези документи — Липса — Задължение на страните да поискат те да им бъдат представени
(член 27, параграф 2 от Регламент № 1/2003 на Съвета; точки 8 и 27 от Известие 2005/C 325/С на Комисията)
16. Конкуренция — Административно производство — Изложение на възраженията — Необходимо съдържание — Решение на Комисията за установяване на нарушение — Решение, различно от изложението на възражения — Нарушение на правото на защита — Условие — Доказване от предприятието, подведено под отговорност за нови нарушения
(член 27, параграф 1 от Регламент № 1/2003 на Съвета)
17. Конкуренция — Глоби — Размер — Определяне — Критерии — Тежест на нарушението — Право на преценка на Комисията — Липса на обвързващ или изчерпателен списък с критерии
(член 23, параграф 2 от Регламент № 1/2003 на Съвета; Известие 2006/C 210/02 на Комисията)
18. Конкуренция — Глоби — Насоки за определяне на размера на глобите — Правно естество
(член 23, параграф 2 от Регламент № 1/2003 на Съвета; Известие 2006/C 210/02 на Комисията)
19. Конкуренция — Глоби — Размер — Определяне — Критерии — Тежест на нарушението — Принцип на индивидуализиране на санкциите
(член 23, параграф 2 от Регламент № 1/2003 на Съвета; Известие 2006/C 210/02 на Комисията)
20. Съдебно производство — Въвеждане в хода на производството на нови правни основания — Условия — Ново правно основание — Понятие — Аналогично разрешение за оплакванията, изложени в подкрепа на дадено правно основание
(член 256 ДФЕС; член 48, параграф 2 от Процедурния правилник на Общия съд)
21. Конкуренция — Глоби — Размер — Определяне — Критерии — Тежест на нарушението — Смекчаващи обстоятелства — Пасивно съдействие или „следване на лидера“ от предприятието — Критерии за преценка — Право на преценка на Комисията — Съдебен контрол — Неограничена компетентност)
(член 229 EО; член 23, параграф 2 и член 31 от Регламент № 1/2003 на Съвета; точка 29, трето тире от Известие 2006/С 210/02 на Комисията)
22. Конкуренция — Глоби — Размер — Определяне — Насоки, приети от Комисията — Смекчаващи обстоятелства — Наличие на основателно съмнение относно неправомерния характер на санкционираното поведение — Липса — Защита на оправданите правни очаквания — Условия
(член 23, параграф 2 от Регламент № 1/2003 на Съвета; Известия 98/C 9/03 и 2006/C 210/02 на Комисията)
23. Конкуренция — Административно производство — Искания за информация — Право на защита — Право на отказ за даване на отговор, съдържащ признаване на нарушение
(съображение 23 и член 18 от Регламент № 1/2003 на Съвета)
24. Конкуренция — Глоби — Размер — Определяне — Критерии — Намаляване на размера на глобата поради съдействие на обвиненото предприятие — Условия — Право на преценка на Комисията — Съдебен контрол — Неограничена компетентност
(член 229 EО; член 23, параграф 2 и член 31 от Регламент № 1/2003 на Съвета; точки 21 и 22 от Известие 2002/C 45/03 на Комисията)
25. Конкуренция — Глоби — Размер — Определяне — Критерии — Вземане предвид на съдействието от обвиненото предприятие на Комисията — Намаляване поради неоспорване на фактите — Условия — Право на преценка на Комисията — Съдебен контрол — Неограничена компетентност
(член 229 EО; член 23, параграф 2 и член 31 от Регламент № 1/2003 на Съвета; точки 21 и 22 от Известие 2002/C 45/03 на Комисията)
26. Конкуренция — Глоби — Размер — Определяне — Критерии — Вземане предвид на съдействието от обвиненото предприятие на Комисията — Свобода на преценка на Комисията — Предишна практика при вземане на решения — Указателен характер — Спазване на принципа на равно третиране — Обхват — Невъзможност предприятието да се позове на принципа на равно третиране, за да му се признае неправомерно намаление
(член 23, параграф 2 от Регламент № 1/2003 на Съвета; точки 21 и 22 от Известие 2002/C 45/03 на Комисията)
1. Вж. текста на решението.
(вж. точки 50—58, 67, 260 и 281)
2. Вж. текста на решението.
(вж. точки 61—63 и 250)
3. Вж. текста на решението.
(вж. точки 104 и 364)
4. Вж. текста на решението.
(вж. точки 268—271, 273, 394, 541 и 542)
5. Вж. текста на решението.
(вж. точки 278 и 279)
6. Вж. текста на решението.
(вж. точки 296—299, 301—303, 565 и 566)
7. Вж. текста на решението.
(вж. точки 304—306, 400, 546 и 547)
8. В областта на конкуренцията е необходимо да се направи разграничаване между, от една страна, конкурентите, които самостоятелно събират данни или обсъждат бъдещите цени с клиенти и трети лица, и от друга страна, конкурентите, които, преди да определят референтните си цени, обсъждат с други конкуренти факторите, определящи за цените, и развитието на цените. Ако поведението на първите не предизвиква никакви трудности от гледна точка на действието на свободната и ненарушена конкуренция, не може да се каже същото за втория вид поведение, което противоречи на изискването всеки стопански оператор да определя самостоятелно политиката, която смята да води в общия пазар, тъй като това изискване за самостоятелност решително се противопоставя на каквото и да е осъществяване на преки или косвени контакти между такива оператори, чиято цел или резултат е или да повлияят на поведението на пазара на настоящ или потенциален конкурент, или да разкрият на такъв конкурент поведението, което самите те са решили или смятат да имат на пазара.
Дори да е възможно някои от обменените данни да се получат от други източници, установяването на такава система на обмяна позволява на заинтересованите предприятия да бъдат запознати с тази информация по по-прост, бърз и пряк начин и да ѝ направят обща актуализирана преценка, като по този начин създават климат на взаимна сигурност относно техните бъдещи ценови политики.
Чрез контактите, предхождащи определянето на цените, съответните предприятия могат да разкрият линията на поведение, която смятат да възприемат, или поне да позволят на всеки от участниците да предвиди бъдещото поведение на конкурентите и да определи предварително линията на поведение, която смята да следва във връзка с определянето на референтните цени. Следователно тези контакти могат да намалят несигурността около бъдещите решения на конкурентите във връзка с референтните цени, което води до ограничаване на конкуренцията между предприятия.
Във връзка с това първият пример за картел в член 81, параграф 1, буква а) ЕО, който изрично се обявява за несъвместим с общия пазар, е точно този, който се състои в „пряко или косвено определя[не] на покупни или продажни цени или други условия на търговията“. Контактите, предхождащи определянето на цените, чиято цел е съгласуването на референтните цени, са свързани точно с определянето на цените. Те водят до съгласувана практика, чиято цел е ограничаване на конкуренцията по смисъла на член 81 ЕО.
(вж. точки 344, 345, 368, 369, 584, 585, 765 и 768)
9. В областта на конкуренцията, когато става въпрос за условията, при които с оглед на броя и редовността на контактите между конкурентите може да се приеме, че е налице неправомерно съгласуване, честотата, интервалите и начинът, по който конкурентите осъществяват контакт помежду си, за да постигнат съгласуване на поведението си на пазара, зависят както от целта на съгласуването, така и от присъщите на пазара обстоятелства. Ако съответните предприятия създадат картел със сложна система на съгласуване по отношение на голям брой аспекти на поведението им на пазара, те може да имат нужда от редовни контакти през продължителен период. За сметка на това, ако съгласуването е точно определено и се отнася до единичен случай на хармонизиране на поведението на пазара по отношение на изолиран аспект на конкуренцията, един-единствен случай на установяване на контакт може да е достатъчен, за да се постигне антиконкурентната крайна цел, преследвана от съответните предприятия.
Важен е не толкова броят срещи между съответните предприятия, колкото въпросът дали осъщественият контакт или осъществените контакти са им дали възможност да вземат предвид обменените с техните конкуренти сведения, за да определят поведението си на разглеждания пазар и съзнателно да заменят рисковете на конкуренцията с практическо сътрудничество помежду си. След като може да се установи, че тези предприятия са постигнали съгласуване и са продължили да развиват дейност на този пазар, е обосновано от тях да се изисква да докажат, че това съгласуване не е оказало влияние върху поведението им на посочения пазар.
(вж. точки 351 и 352)
10. Обмяната на информация между конкуренти може да противоречи на правилата на конкуренцията, когато намалява или премахва степента на несигурност относно функционирането на съответния пазар с произтичащо като последица от това ограничаване на конкуренцията между предприятията. Тези правила не допускат установяването на никакви контакти между стопанските оператори, когато тези контакти имат за цел или за резултат да доведат до условия на конкуренция, които не отговарят на нормалните условия на съответния пазар, с оглед на естеството на продуктите или на предоставяните престации, големината и броя на предприятията и обема на този пазар.
Ако предлагането на даден пазар е силно концентрирано, обмяната на някои сведения може именно в зависимост от вида на обменената информация да бъде от такова естество, че да позволи на предприятията да узнаят позицията и търговската стратегия на техните конкуренти на пазара, като по този начин изкриви съперничеството на пазара и увеличи вероятността за тайно съглашение, дори да го улесни. Обратно, ако предлагането е разпокъсано, разпространението и обмяната на информация между конкуренти могат да бъдат неутрални, дори да имат положителен ефект за конкурентния характер на пазара. Система на обмяна на информация може да бъде нарушение на правилата на конкуренция, дори когато съответният пазар не е олигополистичен силно концентриран пазар.
Редовно и близко по време общо събиране на информация, което е довело до изкуствено увеличаване на прозрачността на пазар, на който конкуренцията вече е по-слаба поради специалната правна уредба и предварителната обмяна на информация, по-конкретно на пазар, организиран на седмични цикли, представлява нарушение на правилата на конкуренцията.
(вж. точки 371, 430—432 и 548)
11. В областта на конкуренцията, когато става въпрос за възможността дадена съгласувана практика да се разглежда като практика с антиконкурентна цел, макар да няма пряка връзка с потребителските цени, текстът на член 81, параграф 1 ЕО не позволява за забранени да се считат само съгласуваните практики, които имат непосредствено действие върху платената от крайните потребители цена. Напротив, от член 81, параграф 1, буква а) ЕО следва, че съгласувана практика може да има антиконкурентна цел, ако пряко или косвено определя покупни или продажни цени или други условия на търговията.
Както другите норми за конкуренцията от Договора, член 81 ЕО цели да защити не само непосредствените интереси на конкурентите или на потребителите, но и структурата на пазара и по този начин самата конкуренция. По-конкретно фактът, че съгласувана практика няма непосредствени последици върху равнището на цените, не е пречка да се установи, че тя е ограничила конкуренцията между съответните предприятия. Поради това установяването на наличието на антиконкурентна цел на съгласувана практика не може да зависи от наличието на пряка връзка между нея и потребителските цени.
(вж. точки 459, 460, 548, 549 и 769)
12. Вж. текста на решението.
(вж. точки 536—538, 717 и 718)
13. Вж. текста на решението.
(вж. точки 587, 588, 590, 591, 637—639 и 648)
14. Вж. текста на решението.
(вж. точки 655, 656, 662—668, 670, 688—690 и 724)
15. Вж. текста на решението.
(вж. точки 657и 659)
16. Вж. текста на решението.
(вж. точки 706 и 707)
17. Вж. текста на решението.
(вж. точка 749)
18. Вж. текста на решението.
(вж. точка 751)
19. Вж. текста на решението.
(вж. точки 754 и 755)
20. Вж. текста на решението.
(вж. точки 792)
21. Вж. текста на решението.
(вж. точки 799—803)
22. Вж. текста на решението.
(вж. точки 824—827)
23. Вж. текста на решението.
(вж. точки 834—837)
24. Вж. текста на решението.
(вж. точки 841—844, 851и 854)
25. Вж. текста на решението.
(вж. точки 857—859)
26. В областта на конкуренцията по-ранната практика на Комисията не служи като правна уредба на глобите и решения по други преписки имат насочващ характер за наличието на дискриминация. Комисията има голяма свобода на преценка при определяне на размера на глобите и тя не е обвързана от по-рано направени преценки. Само фактът, че в по-ранната си практика при взимане на решения Комисията е предоставила някакъв процент намаление за конкретно поведение не означава, че тя е длъжна да предостави същото пропорционално намаление при преценката на сходно поведение в последващо административно производство.
Общите и не много ясни съображения, според които предприятията, които се защитават със законни средства, като поддържат, че установените от Комисията практики не нарушават член 81 ЕО, се оказват в по-неизгодно положение от това на предприятията, замесени в практики, които явно са тежки нарушения, не са от такова естество, че да разкрият нарушение на каквато и да е разпоредба, и по-конкретно на член 23 от Регламент № 1/2003, нито на общ принцип на правото, което да обосновава незаконосъобразност на обжалваното решение и намаляване на размера на глобата. Единственото сравнение, което има смисъл в производство по прилагане на член 81 ЕО, е сравнението между структурите, които сътрудничат доброволно, и предприятията, които се въздържат от всякакво сътрудничество, като вторите не могат да твърдят, че са поставени в по-неизгодно положение.
Спазването на принципа на равно третиране трябва да се съвмести с това на принципа на законност, според който никой не може да се позовава в своя полза на незаконосъобразност, извършена в услуга на другиго. След като с поведението си предприятие е нарушило член 81 ЕО, то не може да се освободи от санкция с мотива, че на други икономически оператори не е наложена глоба, дори когато положението на последните не е предмет на производство пред Общия съд.
(вж. точки 862, 863, 865, 866, 869 и 870)