Иск, предявен на 22 декември 2014 г. — Европейска комисия/Италианска република
(Дело C-601/14)
Език на производството: италиански
Страни
Ищец: Европейска комисия (представители: E. Traversa, F. Moro)
Ответник: Италианска република
Искания на ищеца
Да се установи, че като не е приела всички необходими мерки, за да гарантира съществуването на система за обезщетяване на пострадали от умишлени насилствени престъпления, извършени на нейна територия, Италианската република не е изпълнила задължението си по член 12, параграф 2 от Директива 2004/80/ЕО1 ;
да се осъди Италианската република да заплати съдебните разноски.
Основания и основни доводи
Директива 2004/80/ЕО въвежда система за сътрудничество между националните органи за улесняване на достъпа на пострадалите от престъпления в целия Европейски съюз до подходящо обезщетение в презгранични случаи. Режимът действа въз основа на системите на държавите членки в областта на обезщетяването на пострадали от умишлени насилствени престъпления, извършени на тяхна територия. За да се гарантира оперативността на тази система на сътрудничество, член 12, параграф 2 от Директивата възлага на държавите членки задължение да са въвели или да въведат система за обезщетяване на пострадали от умишлени насилствени престъпления, извършени на тяхна територия, която да гарантира справедливо и подходящо обезщетение на пострадалите. Това задължение следва да се разбира като отнасящо се до всички умишлени насилствени престъпления, а само до някои от тях.Италианският правен ред предвижда национален режим за обезщетяване на пострадалите от престъпления, съставен от поредица от специални закони за обезщетяване на определени умишлени насилствени престъпления, но не предвижда обща система за обезщетяване, която да обхваща пострадалите от всички престъпления, които съгласно италианския Наказателен кодекс се посочват и квалифицират като умишлени насилствени престъпления. По-специално, италианският правен ред не предвижда система за обезщетяване на умишлени насилствени престъпления от т.нар. „обща престъпност“, които не са обхванати от специалните закони.Вследствие на това се налага констатацията, че Италианската република не е изпълнила задълженията си по член 12, параграф 2 от Директива 2004/80/ЕО.
________________________1 Директива 2004/80/Е