Дело C‑607/11

ITV Broadcasting Ltd и др.

срещу

TVCatchup Ltd

(Преюдициално запитване, отправено от High Court of Justice (England & Wales) (Chancery Divison)

„Директива 2001/29/ЕО — Член 3, параграф 1 — Излъчване от трето лице чрез интернет на предаванията на регистрирани като търговци телевизионни оператори — „Live streaming“ — Публично разгласяване“

Резюме — Решение на Съда (четвърти състав) от 7 март 2013 г.

Сближаване на законодателствата — Авторско право и сродни права — Директива 2001/29 — Хармонизиране на някои аспекти на авторското право и сродните му права в информационното общество — Публично разгласяване — Понятие — Излъчване от трето лице чрез интернет на предаванията на регистрирани като търговци телевизионни оператори — Включване — Препредаване, което има доходоносен характер и е извършвано от организация, конкурент първоначалния оператор — Липса на последици

(член 3, параграф 1 от Директива 2001/29)

Понятието „публично разгласяване“ по смисъла на член 3, параграф 1 от Директива 2001/29 относно хармонизирането на някои аспекти на авторското право и сродните му права в информационното общество трябва се тълкува в смисъл, че обхваща препредаване на включени в наземно телевизионно излъчване произведения:

– което е извършвано от организация, различна от първоначалния оператор,

– посредством интернет връзка на разположение на абонатите на тази организация, които могат да приемат това препредаване, като се свържат с нейния сървър,

– въпреки че тези абонати се намират в зоната на приемане на посоченото наземно телевизионно излъчване и могат на законно основание да приемат сигнала му на телевизионен приемник.

Всъщност предоставянето на произведения на разположение чрез препредаване по интернет на наземно телевизионно излъчване се извършва по специфичен технически способ, който е различен от първоначалното разгласяване. Следователно това предоставяне на разположение трябва да се счита за „разгласяване“ по смисъла на член 3, параграф 1 на Директива 2001/29. Подобно препредаване не може да се счита за обикновен технически способ за гарантиране или подобряване на приемането на първоначалното предаване в неговата зона на разпространение. Ето защо за това препредаване не може да не се прилага изискването за получаване на разрешение от авторите на препредаваните произведения, когато те се разгласяват публично.

В това отношение понятието за публично разгласяване по смисъла на член 3, параграф 1 от Директива 2001/29 се отнася до неопределен брой потенциални адресати и впрочем предполага наличие на доста голям брой лица. Що се отнася по-специално до последния критерий, следва да се има предвид кумулативното действие, произтичащо от предоставянето на произведения на разположение на потенциални адресати. При тези обстоятелства е без значение дали потенциалните адресати имат достъп до произведения, разгласени посредством връзка „един към един“. Всъщност тази техника не е пречка голям брой лица да имат паралелно достъп до същото произведение.

Освен това условието за наличие на „нова публика“ не е релевантно в случай на паралелно предоставяне по интернет на произведения, включени в наземно излъчване. Всъщност в този случай за всяко от тези две излъчвания трябва да се получи индивидуално и отделно разрешение от съответните автори, като се има предвид, че всяко от тях се извършва при специфични технически условия в резултат от различен способ за предаване на защитените произведения и всяко от тях е насочено към публика.

Това тълкуване на член 3, параграф 1 от Директива 2001/29 не зависи нито от обстоятелството, че подобно препредаване е финансирано с реклама и по този начин има доходоносен характер, нито от обстоятелството, че то е извършвано от организация, която се намира в пряка конкуренция с първоначалния оператор.

Всъщност доходоносният характер не е определящ за квалифицирането на подобно препредаване като „разгласяване“ по смисъла на член 3, параграф 1 от Директива 2001/29.

(вж. точки 26, 27, 30, 32—34, 39, 40, 43, 44 и 47 и диспозитива)