Дело T-377/06

Comap SA

срещу

Европейска комисия

„Конкуренция — Картели — Сектор на фитингите от мед и медни сплави — Решение, с което се установява нарушение на член 81 ЕО — Продължителност на участието в нарушението — Глоби — Определяне на началния размер на глобата — Пропорционалност“

Резюме на решението

1.      Конкуренция — Картели — Доказване

(член 81, параграф 1 ЕО)

2.      Конкуренция — Картели — Споразумения между предприятия — Доказване

(член 81, параграф 1 ЕО)

3.      Конкуренция — Административно производство — Решение на Комисията за установяване на нарушение — Доказване на нарушението и на неговата продължителност в тежест на Комисията

(член 81, параграф 1 ЕО)

4.      Конкуренция — Картели — Съгласувана практика — Понятие — Координация и сътрудничество, несъвместими със задължението на всяко предприятие да определя независимо своето пазарно поведение

(член 81, параграф 1 ЕО)

5.      Конкуренция — Картели — Участие на предприятие в антиконкурентни инициативи — Мълчаливото одобрение без публично разграничаване, достатъчно условие за ангажиране на отговорността на предприятието

(член 81, параграф 1 ЕО)

6.      Конкуренция — Картели — Забрана — Нарушения — Споразумения и съгласувани практики, които могат да се разглеждат като образуващи едно-единствено нарушение — Понятие

(член 81, параграф 1 ЕО)

7.      Конкуренция — Картели — Споразумения между предприятия — Предприятие, участвало в споразумение с антиконкурентен характер — Поведение, отклоняващо се от договореното в рамките на картела

(член 81, параграф 1 ЕО)

8.      Конкуренция — Глоби — Размер — Определяне — Критерии — Намаляване на размера на глобата поради съдействие на обвиненото предприятие — Условия

(член 23, параграф 2 от Регламент № 1/2003 на Съвета; дял Г от Известие 96/C 207/04 на Комисията)

1.      Що се отнася до доказването на нарушение на член 81, параграф 1 ЕО, Комисията трябва да представи точни и непротиворечиви доказателства, за да обоснове твърдото убеждение, че твърдяното нарушение е извършено. Ако в съзнанието на съдията на Съюза има съмнения, те трябва да бъдат в полза на предприятието — адресат на решението за установяване на нарушение. Следователно съдията не би могъл да стигне до извода, че Комисията надлежно е установила съществуването на разглежданото нарушение, ако все още има съмнения по този въпрос, особено в производство по обжалване на решение за налагане на глоба. Не е задължително обаче всяко от приведените от Комисията доказателства да отговаря на тези критерии по отношение на всеки елемент на нарушението. Достатъчно е посочените от институцията улики, преценени в тяхната цялост, да отговарят на това изискване.

Освен това е обичайно дейностите, в които се изразяват антиконкурентните споразумения, да бъдат осъществявани нелегално, срещите да се провеждат тайно, а свързаната с тях документация да бъде сведена до минимум. Следователно, дори Комисията да открие доказателства, удостоверяващи изрично осъществяването на незаконни контакти между стопанските субекти, като протоколи от срещи, обикновено те биха били само непълни и откъслечни, поради което често се оказва необходимо някои подробности да се възстановят чрез дедукция. Ето защо в повечето случаи съществуването на антиконкурентна практика или споразумение трябва да бъде логически изведено от определен брой съвпадения и улики, които, взети заедно, могат да представляват, при липсата на друго смислено обяснение, доказателство за нарушаване на правилата на конкуренцията.

(вж. точки 56—58)

2.      Изявленията, направени във връзка с исканията за освобождаване от глоби или намаляване на техния размер, имат голямо значение. Тези изявления от името на предприятията имат съществена доказателствена стойност, тъй като водят до значителни юридически и икономически рискове. Все пак, без да бъде подкрепено от други доказателства, направеното от разследваното за участие в картел предприятие изявление, за което някои от останалите разследвани предприятия твърдят, че е невярно, не може да се счита за достатъчно доказателство, че последните са извършили нарушението.

(вж. точка 59)

3.      Продължителността на нарушението е съставна част на понятието за нарушение по член 81, параграф 1 ЕО, по отношение на която тежестта на доказване пада върху Комисията. При липсата на доказателства, които могат да установят пряко продължителността на дадено нарушение, Комисията трябва да основе решението си поне на доказателства, отнасящи се до факти, които са достатъчно близки по време, така че да може основателно да се приеме, че това нарушение е продължило без прекъсване между две точни дати.

(вж. точка 60)

4.      Обменът на информация не трябва задължително да е взаимен, за да се приеме, че е нарушен принципът на самостоятелно поведение на пазара. Разгласяването на чувствителна информация премахва несигурността относно бъдещото поведение на конкурента и така, пряко или непряко, влияе върху стратегията на получателя на информацията.

(вж. точка 70)

5.      Понятието за публично разграничаване като елемент за освобождаването от отговорност трябва да се тълкува ограничително. Съобщението, което има за цел публично разграничаване от антиконкурентна практика, трябва да бъде направено по твърд и ясен начин, така че другите участници в картела да разберат добре намерението на съответното предприятие. При липса на изрично разграничаване Комисията може да приеме, че нарушението не е преустановено.

(вж. точки 75, 76 и 102)

6.      Що се отнася до поведение, изразяващо се в редовното поддържане, в продължение на години, на многостранни и двустранни контакти между конкуриращи се производители, които имат за цел установяване на незаконни практики, чрез които изкуствено да се организира функционирането на пазара на фитингите от мед, по-конкретно във връзка с цените, обстоятелството, че някои характеристики или интензитетът на тези практики са се променили след осъществените от Комисията проверки, е без значение при преценката дали картелът е продължил да съществува, след като целта на антиконкурентните практики е останала същата, а именно съгласуване на цените на фитингите. В това отношение е възможно след проверките от страна на Комисията картелът вече да няма така ясно изразена структура и дейността му да е с по-променлив интензитет. При все това фактът, че в различни периоди дейността на картела може да е с различен интензитет, не означава, че може да се приеме, че той е престанал да съществува.

(вж. точки 82 и 85)

7.      Несъобразяването с картела не се отразява на самото му съществуване. Всъщност членовете на даден картел остават конкуренти, като всеки от тях във всеки момент може да бъде изкушен да се възползва от спазването от страна на другите участници на картелните цени, за да намали собствените си цени с цел да увеличи своя пазарен дял, като в същото време поддържа относително високо общо равнище на цените.

(вж. точки 98 и 99)

8.      Намаляването на размера на глобата поради съдействие в хода на административното производство е оправдано единствено ако поведението на съответното предприятие е позволило на Комисията по-лесно да установи съществуването на нарушение и евентуално да го прекрати. Намаляването на размера на глобата на основание на Известието относно сътрудничеството от 1996 г. може да бъде оправдано само когато може да се счита, че предоставените сведения, и по-общо поведението на засегнатото предприятие в това отношение доказват истинско съдействие от негова страна.

(вж. точка 114)