РЕШЕНИЕ НА ОБЩИЯ СЪД (осми разширен състав)
25 януари 2018 година(*)
„Държавни помощи — Помощи, предоставени от Белгия полза на BSCA — Решение, с което помощите се обявяват за частично съвместими и за частично несъвместими с вътрешния пазар — Правнообвързващ акт — Давностен срок — Икономически характер на ILS — Пропорция, в която инсталациите се използват за икономически цели — Неверни цифрови данни — Искане за изменение на жалбата — Определяне на настоящите стойности — Задължение за мотивиране — Нарушаване на конкуренцията — Оправдани правни очаквания“
По дело T‑818/14
Brussels South Charleroi Airport (BSCA), установено в Шарльороа (Белгия), за което се явяват P. Frühling, S. Golinvaux, H. Tacheny и J. Delarue, avocats,
жалбоподател,
подпомагано от
Société wallonne des aéroports SA (Sowaer), за което се явяват A. Lepièce и H. Baeyens, avocats,
встъпила страна,
срещу
Европейска комисия, за която се явяват S. Noë, R. Sauer и B. Stromsky, в качеството на представители,
ответник,
подпомагана от
Brussels Airport Company SA, за което се явяват T. Janssens, F. Hoseinian и T. Oeyen, avocats,
и от
Brussels Airlines SA/NV, за което се явяват първоначално J. Derenne, J. Blockx, D. Vallindas и D. Dauchez, а впоследствие J. Derenne и D. Vallindas, avocats,
встъпили страни,
с предмет искане, основано на член 263 ДФЕС и целящо отмяната на членове 3—6 от Решение C(2014) 6849 окончателен на Комисията от 1 октомври 2014 година относно мерки SA. 14093 (C76/2002), приведени в действие от Белгия в полза на BSCA и Ryanair,
ОБЩИЯТ СЪД (осми разширен състав),
състоящ се от: I. Labucka, изпълняващ функцията на председател, М. Кънчева, L. Madise, R. Barents (докладчик) и J. Passer, съдии,
секретар: G. Predonzani, администратор,
предвид изложеното в писмената фаза на производството и в съдебното заседание от 6 юли 2017 г.,
постанови настоящото
Решение
Обстоятелствата по спора
1 През 1991 г. Валонският регион (Белгия) създава Brussels South Charleroi Airport (BSCA) (наричано по-нататък „жалбоподателят“ или „BSCA“) с цел да управлява летище Шарльороа Брюксел-юг (Белгия) (наричано по-нататък „летище Шарльороа“).
2 С договор от 9 юли 1991 г. (наричан по-нататък „договорът между Региона и BSCA“) Валонският регион предоставя на BSCA за срок от 50 години концесия за услуги за търговско управление на публична собственост на летище Шарльороа, както и държавна концесия за трайното и изключително използване на летищната зона.
3 Разпределянето на разходите между Валонския регион и BSCA се установява в договора между Региона и BSCA, както и в приложените към него спецификации.
4 На 20 юли 2000 г. Валонският регион одобрява насоките на рамково споразумение за многогодишна програма за инвестиции на летище Шарльороа, което по-специално съдържа „проект за нов пътнически терминал“ с общ бюджет от 113,74 милиона евро.
5 На 8 ноември 2000 г. Валонският регион приема решение в изпълнение на решението си от 20 юли 2000 г., с което се променят хипотезите относно програмата за инвестиции и общата цена на инвестициите става 121 милиона евро.
6 С решение от 23 май 2001 г. Валонският регион одобрява устава и финансовия план на Société wallonne des aéroports (Sowaer) за периода 2001—2004 г., и по-специално размера на инвестициите за летище Шарльороа от общо около 93 милиона евро, от които 28 милиона за новия терминал.
7 На 1 юли 2001 г. Валонският регион учредява дружеството Sowaer за развиване на летищната инфраструктура на Региона, за предоставянето на тази инфраструктура на разположение на дружествата, управляващи съответните летища, и за нейната поддръжка в работно състояние, като поема основните ремонтни дейности и поддръжката.
8 С допълнително споразумение № 3 от 29 март 2002 г. между BSCA и Валонския регион, с което се изменя договорът между тях, Регионът се задължава да изплаща на BSCA субсидия, която да дава възможност на последното да понася направените разходи за предоставянето на разположение от Sowaer на терените, конструкциите и летищната инфраструктура, както и субсидия, с която се възстановяват разходите, направени от BSCA за услугите за противопожарна защита и за поддръжка (наричана по-нататък „мярката от 2002 г.“).
9 На 15 април 2002 г. Sowaer, което на 29 март 2002 г. е поело държавната концесия, предоставена през 1991 г. на BSCA, сключва с BSCA договор за държавна подконцесия за постоянно и изключително използване на летищната зона (наричан по-нататък „договорът от 2002 г.“), съгласно който BSCA може да използва изключително до 2040 г. летищната зона за целите на неговата експлоатация. Що се отнася до Sowaer, то се задължава да осъществи програма за инвестиции, както и да извършва основните ремонтни дейности и основните дейности по поддръжка на терените, конструкциите и инфраструктурата. В замяна на тази подконцесия BSCA се задължава да плаща на Sowaer променлива годишна част без ДДС, равняваща се на 35 % от въздухоплавателните такси, получени през текущата година, за която сума от 2002 г. финансова година нататък е определен таван, както и фиксирана годишна такса без ДДС в размер на 9 371 000 EUR, която също следва да се изменя във времето.
10 На 3 април 2003 г. правителството на Валония преразглежда програмата за инвестиции, като предвижда допълнителни инвестиции в размер на 33 милиона евро, предназначени за финансиране на строителството на терминал с капацитет три милиона пътници, вместо с капацитет от два милиона пътници, както и по-голям от първоначално предвидения паркинг за автомобили (наричана по-нататък „мярката от 2003 г.“).
11 На 4 април 2006 г. договорът от 2002 г. е заменен с нов договор, в който се съдържат основните разпоредби на договора от 2002 г., но други разпоредби са изменени и това по-специално са правилата за изчисляване на размера на концесионните такси, които BSCA трябва да заплаща на Sowaer.
12 Успоредно с това договорът между Региона и BSCA е изменен с допълнително споразумение № 5 от 10 март 2006 г., което предвижда, че занапред на компенсация от Валонския регион подлежат разходите, направени от BSCA за свързаните с противопожарната защита услуги и за услугите за безопасност на наземния трафик и на територията на летището, като се посочва, че за тази компенсация, която се индексира ежегодно, е определен таван.
13 Договорът между Региона и BSCA е изменен отново с допълнително споразумение № 6 от 15 януари 2008 г., с което освен изпълнението на услугите, свързани с противопожарната защита и с безопасността на наземния трафик и на територията на летището, на BSCA се възлага и изпълнението на услугите, свързани с проследяването и регистрацията на полетите, планирането на очакваните полети и воденето на въздухоплавателните средства (marshaling), което се изразява в действия, които преди са били осигурявани от Валонския регион и по същество се отнасят до насочването на самолетите към съответните зони за паркиране и до сигурността. Занапред субсидията обхваща всички разходи, свързани с последните посочени услуги, като се запазва таванът за услугите, посочени в точка 12 по-горе.
14 От 1 май 1997 г. летище Шарльороа приема авиокомпания Ryanair Ltd. В периода 2000—2013 г. трафикът на летище Шарльороа се променя от около 200 000 до почти 7 милиона пътници, като клиентите на Ryanair съставляват повече от 70—80 % от общия брой превозени пътници.
15 На 12 февруари 2004 г. Комисията на Европейските общности приема Решение 2004/393/ЕО относно предимствата, предоставени от Валонския регион и BSCA на авиокомпания Ryanair при установяването ѝ на летище Шарльороа (ОВ L 137, 2004 г., стр. 1).
16 С решение от 17 декември 2008 г., Ryanair/Комисия (T‑196/04, EU:T:2008:585), Общият съд отменя Решение 2004/393.
Обжалваното решение
17 На 1 октомври 2014 г. Комисията приема Решение C(2014) 6849 окончателен относно мерки SA. 14093 (C76/2002), приведени в действие от Белгия в полза на BSCA и Ryanair (наричано по-нататък „обжалваното решение“).
18 В обжалваното решение Комисията напомня, че Общият съд е отменил Решение 2004/393, като тази отмяна е довела до възобновяване на официалната процедура по разследване, която е била приключила с обжалваното решение.
19 Комисията подчертава също, че с писмо от 23 юли 2010 г. е дала на Кралство Белгия, както и на страните, представили становища в рамките на официалната процедура, започнала на 11 декември 2002 г., възможност да представят нови становища в рамките на официалната процедура по разследване, открита отново след постановяването на решение от 17 декември 2008 г., Ryanair/Комисия (T‑196/04, EU:T:2008:585).
20 Накрая Комисията посочва, че с писмо от 21 март 2012 г. е информирала Кралство Белгия за решението си да разшири обхвата на процедурата, предвидена в член 108, параграф 2 ДФЕС, и приканва заинтересованите страни да представят становищата си относно въпросните мерки.
21 Освен това в самото начало Комисията напомня, че съгласно постоянната съдебна практика на Съда предприятията се определят като субекти, извършващи икономическа дейност, независимо от правния им статут и начина им на финансиране и че икономическа дейност е всяка дейност, състояща се в предоставяне на стоки и/или услуги на определен пазар. Освен това Комисията посочва, че в решение от 12 декември 2000 г., Aéroports de Paris/Комисия (T‑128/98, EU:T:2000:290), Общият съд е направил заключение, че експлоатацията на летище, която се състои в предоставяне на летищни услуги на авиокомпании, е икономическа дейност.
22 Комисията приема, че разглежданите в настоящото дело мерки са били приети в полза на жалбоподателя с оглед на експлоатацията и на построяването на летищната инфраструктура след 12 декември 2000 г. — датата на постановяването на решение Aéroports de Paris/Комисия (T‑128/98, EU:T:2000:290). Комисията напомня, че до посочената дата нейната постоянна практика е била да счита, че дейността за развитие и за управление на летищната инфраструктура не представлява икономическа дейност, която може да попадне в приложното поле на член 107, параграф 1 ДФЕС. В следствие от това съдебно решение Комисията приема, че поради постепенното либерализиране на пазара тази дейност е станала икономическа, с изключение на дейностите, които не са от икономическо естество и за чието извършване обикновено носи отговорност на държавата при упражняването на своите правомощия в качеството си на публичен орган (съображения 346—348).
23 Според Комисията договорът от 20 юли 2000 г. (вж. т. 4 по-горе) и решението от 8 ноември 2000 г. (вж. т. 5 по-горе) не предполагат ангажимент за Валонския регион към трета страна и нямат неотменим, категоричен и окончателен характер. Комисията напомня, че релевантният критерий, по който да бъде определена датата, на която се счита, че е била предоставена евентуална мярка за помощ, е датата на правнообвързващия акт, с който публичните органи се ангажират да приведат в действие въпросната мярка в полза на съответния получател. Комисията приема, че договорът от 2002 г. съставлява този обвързващ акт (съображения 353 и 354).
24 В това отношение Комисията посочва, от една страна, че договорът от 2002 г. предвижда предоставяне на разположение на жалбоподателя на инфраструктурата, а от друга страна, че програмата за инвестиции, включена в договора от 2002 г., е била съществено изменена с мярката от 2003 г. По тази причина според Комисията посоченото преразглеждане на програмата съставлява съществено изменение и следователно нова държавна помощ в полза на жалбоподателя (съображения 362 и 363).
25 Комисията напомня, че в съответствие с практиката на Съда е необходимо да се изключат дейностите, за които обикновено носи отговорност държавата при упражняването на нейните правомощия в качеството ѝ на публичен орган, тъй като тези дейности не са от икономическо естество, като сред тях се включват по-специално дейности, свързани със сигурността, управлението на въздушното движение, полицията и митниците (съображение 364).
26 Най-напред Комисията прави разграничение между инвестициите и услугите, осъществени от Sowaer, които следва да се считат за такива от икономическо естество, и тези, които следва да се считат за неикономически (съображения 364—374), а след това разглежда in concreto това разграничение във връзка с различните инвестиции и услуги, които са финансирани в конкретния случай (съображения 375—400).
27 Комисията приема, че всички субсидии, свързани с услугите за противопожарна защита и за сигурност, не попадат в приложното поле на понятието „държавна помощ“ (съображения 377—385).
28 В замяна на това тя счита, че услугите за поддръжка, както и тези, които са свързани с безопасността на наземния трафик (текущата поддръжка на територията на летището, поддръжката на сградите, пистите, прилежащите зони, превозът, дребномащабните дейности по асфалтиране, текуща поддръжка и ремонт на пистата и на подходите, поддръжката и оперативната грижа за осветлението и светлинната сигнализация на пистата, дейностите по косене, обезмасляването и маркирането на пистата, почистването на снега и всички други услуги, осигуряващи безопасността на наземния трафик, на територията на летището и на инфраструктурата) са услуги от икономическо естество (съображения 390—400), като това важи също така и за проследяването и регистрацията на полетите, както и за планирането на полетите и за воденето на въздухоплавателните средства (съображения 401—404).
29 Комисията установява, че при подобни обстоятелства частен инвеститор, основавайки се на предвидимите възможности за рентабилност, не би участвал в същите операции. Според Комисията в случая става въпрос за това да се определи дали при подобни обстоятелства частен инвеститор, основавайки се на предвидимите възможности за рентабилност, като се пренебрегнат всички съображения от социален, регионалнополитически или секторен характер, би участвал в същите операции като субекта, който предоставя мярката. Следователно спрямо различните инвестиции и приетите мерки Комисията е приложила критерия за оператор в условията на пазарна икономика (съображения 406—472).
30 Комисията пояснява причините, поради които тези мерки могат да се припишат на публичната власт (съображения 473—483).
31 Първо Комисията разглежда съвместимостта с вътрешния пазар на помощите, предоставени в полза на Ryanair, и в резултат от анализа си прави извод, че мерките в полза на тази авиокомпания не представляват държавни помощи (съображения 488—581).
32 Второ, Комисията разглежда съвместимостта с вътрешния пазар на помощите, предоставени в полза на жалбоподателя. Тя приема, че помощите в полза на летище Шарльороа са били предоставени за насърчаване на регионалното развитие и че те са имали положително въздействие върху икономиката и заетостта в Шарльороа и региона. Макар тези помощи да са съдействали за постигането на цел от общ интерес, а именно икономическото развитие на Шарльороа и региона, все пак Комисията приема, че трябва да провери дали съгласно точка 114 от Съобщението на Комисията за Насоките относно държавните помощи за летища и авиокомпании (ОВ C 99, 2014 г., стр. 3, наричани по-нататък „Насоките“) посочените помощи не насърчават увеличаването на броя на нерентабилните летища. Тази институция приема, че перспективите за използване на летище Шарльороа са били достатъчни, за да оправдаят инвестициите, и посочва, че в края на 2013 г. BSCA е имало текуща печалба, преди облагане с данъци, в размер на 14,86 милиона евро, т.е. повече от размера на получената държавната помощ. При все това е установено, че тези помощи са довели до значително нарушаване на конкуренцията, като са засегнали нарастването на броя на пътниците на летище Брюксел Насионал (Белгия). Комисията посочва, че съгласно параграф 119 от Насоките, за да бъдат допустими за оперативна помощ, годишният трафик на летищата не трябва да надвишава 3 милиона пътници. Доколкото летище Шарльороа попада в тази хипотеза, Комисията приема, че посочената разпоредба не се прилага за помощите, предоставени преди 4 април 2014 г. — датата, от която се прилагат Насоките (т. 171 от посочените насоки). В резултат от това Комисията прави извод, че на основание член 107, параграф 3, буква в) ДФЕС мерките, приведени в действие от Кралство Белгия в полза на жалбоподателя съгласно договора от 2002 г., и мерките от 2002 г. и от 2003 г. съставляват държавни помощи, съвместими с вътрешния пазар до 3 април 2014 г., и държавни помощи, несъвместими с вътрешния пазар, считано от 4 април 2014 г. (съображения 582—649).
33 Комисията отхвърля приложимостта на давностния срок към помощите в полза на жалбоподателя, като изтъква по-специално че мярката от 2002 г. съдържа съществени изменения на помощта, първоначално предоставена с договора между Региона и BSCA (съображения 650—666).
34 Освен това Комисията отхвърля приложимостта на принципа на защита на оправданите правни очаквания по отношение на изплатената от Валонския регион субсидия и посочва причините, поради които жалбоподателят не може да се позове на подобен принцип (съображения 667—678).
35 На последно място Комисията установява, че посредством договора от 2002 г. и мерките от 2002 г. и 2003 г. Кралство Белгия е привело в действие помощи в полза на жалбоподателя в нарушение на член 108, параграф 3 ДФЕС. Комисията приема, че тези помощи се състоят в разликата между таксата, която би изисквал частен оператор в условията на пазарна икономика, и таксите, които действително се заплащат от жалбоподателя на Валонския регион Sowaer (съображение 679).
36 Разпоредителната част на обжалваното решение гласи следното:
„Член 1
1. Мерките в полза на Ryanair […], а именно ангажиментът на правителството на Валония към Ryanair от 6 ноември 2001 г., договорът между BSCA и Ryanair от 2 декември 2001 г., договорът за Promocy от 12 декември 2001 г., договорът между Promocy и Leading Verge от 31 януари 2002 г., министерското постановление от 11 юни 2004 г., писмото на BSCA до Ryanair от 24 юни 2004 г., търговското споразумение между BSCA и Ryanair от 9 декември 2005 г., допълнителното споразумение от 6 декември 2010 г. към договора между BSCA и Ryanair и прехвърлянето на дяловете на BSCA в Promocy на 31 март 2010 г., не представляват държавна помощ в полза на Ryanair Ltd по смисъла на член 107, параграф 1 от Договора за функционирането на Европейския съюз.
2. Мерките в полза на [BSCA], които включват договора между [Sowaer] и BSCA от 4 април 2006 г., допълнителното споразумение № 5 към договора между Валонския регион и BSCA от 10 март 2006 г. и допълнителното споразумение № 6 към договора между Валонския регион и BSCA от 15 януари 2008 г., не представляват държавна помощ в полза на BSCA по смисъла на член 107, параграф 1 от Договора за функционирането на Европейския съюз.
Член 2
1. Мерките, неправомерно приведени в действие от [Кралство] Белгия в нарушение на член 108, параграф 3 от Договора за функционирането на Европейския съюз в полза на BSCA по силата на договора за подконцесия от 15 април 2002 г. между Sowaer и BSCA и на допълнителното споразумение № 3 от 29 март 2002 г. към споразумението между Валонския регион и BSCA, както и на решението за инвестиции на регион Валония от 3 април 2003 г., представляват до 3 април 2014 г. държавна помощ, съвместима с вътрешния пазар по смисъла на член 107, параграф 3, буква в) от Договора за функционирането на Европейския съюз.
2. Ако се допусне, че представлява държавна помощ по смисъла на член 107, параграф 1 от Договора за функционирането на европейския съюз, увеличението на капитала на BSCA, записано на 3 декември 2002 г. от Sowaer, представлява държавна помощ, която е съвместима с вътрешния пазар въз основа на член 107, параграф 3, буква в) от Договора за функционирането на Европейския съюз.
Член 3
Мерките, неправомерно приведени в действие от [Кралство] Белгия в нарушение на член 108, параграф 3 от Договора за функционирането на Европейския съюз в полза на BSCA по силата на договора за подконцесия от 15 април 2002 г. между Sowaer и BSCA и на допълнителното споразумение № 3 от 29 март 2002 г. към споразумението между Валонския регион и BSCA, както и на решението за инвестиции на Валонския регион от 3 април 2003 г., представляват от 4 април 2014 г. нататък държавна помощ, която е несъвместима с вътрешния пазар по смисъла на член 107, параграф 1 от Договора.
Член 4
1. [Кралство] Белгия е задължено да прекрати помощта, посочена в член 3, като приведе дължимата от BSCA концесионна такса в съответствие минимум с нивото на концесионната такса по пазарна цена и като си възстанови от получателя сумите, получени като помощ по силата на посочените в член 3 мерки, считано от 4 април 2014 г.
2. Сумите, които следва да бъдат възстановени, включват лихви от датата, на която са били предоставени на разположение на получателя, до датата на действителното им възстановяване.
3. Лихвите се начисляват с натрупване в съответствие с глава V от Регламент (ЕО) № 794/2004.
4. [Кралство] Белгия отменя всички предстоящи плащания на помощта, посочена в член 3, считано от датата на приемане на настоящото решение.
Член 5
1. Възстановяването на помощта, посочена в член 3, се извършва незабавно и ефективно.
2. [Кралство] Белгия гарантира изпълнението на настоящото решение в срок от четири месеца, считано от датата, на която е уведомено за него.
Член 6
1. В срок от два месеца от уведомяването за настоящото решение [Кралство] Белгия предоставя на Комисията следната информация:
а) действителните дати, на които BSCA е платило концесионните такси за 2014 г., и изчислената лихва за възстановяване;
б) подробно описание на вече предприетите и планираните мерки за изпълнение на настоящото решение;
в) документи, които доказват, че на получателя е наредено да възстанови помощта.
2. [Кралство] Белгия информира Комисията за напредъка на националните мерки, предприети за изпълнение на настоящото решение, до пълното възстановяване на помощта, посочена в член 3. При искане от страна на Комисията [то] незабавно предоставя информация за вече предприетите и планираните мерки за изпълнение на настоящото решение. [То] предоставя също така подробна информация за сумите на помощта и лихвите, които вече са възстановени от получателя.
Член 7
Адресат на настоящото решение е Кралство Белгия“.
Производството и исканията на страните
37 На 19 декември 2014 г. жалбоподателят подава настоящата жалба в секретариата на Общия съд.
38 Комисията депозира писмената си защита в секретариата на Общия съд на 8 април 2015 г.
39 С актове, подадени в секретариата на Общия съд съответно на 3 и 15 април 2015 г., Brussels Airlines SA/NV (наричано по-нататък „Brussels Airlines“) и Brussels Airport Company SA (наричано по-нататък „Brussels Airport“) искат да встъпят в настоящото производство в подкрепа на исканията на Комисията.
40 С молба, подадена в секретариата на Общия съд на 1 юни 2015 г., жалбоподателят иска поверително третиране по отношение на Brussels Airport и на Brussels Airlines на някои данни и информация, съдържащи се в жалбата и приложенията към нея, както и в писмената му защита и приложенията към нея.
41 На 15 юни 2015 г. жалбоподателят подава писмената си реплика в секретариата на Общия съд, а на 16 юни 2015 г. подава неповерителен вариант на посочената реплика.
42 С писмо, подадено в секретариата на Общия съд на 16 юни 2015 г., жалбоподателят иска поверително третиране по отношение на Brussels Airport и на Brussels Airlines на някои данни и информация, съдържащи се в неговата реплика и в приложенията към нея.
43 На 31 юли 2015 г. Комисията подава писмена дуплика в секретариата на Общия съд.
44 С писмо, подадено в секретариата на Общия съд на 24 август 2015 г., жалбоподателят иска поверително третиране по отношение на Brussels Airport и на Brussels Airlines на някои данни и информация, съдържащи се в писмената дуплика и в приложенията към нея.
45 С определения от 7 септември 2015 г., BSCA/Комисия (T‑818/14, непубликувано, EU:T:2015:724), и от 7 септември 2015 г., BSCA/Комисия (T‑818/14, непубликувано, EU:T:2015:729) председателят на девети състав на Общия съд допуска съответно Brussels Airport и Brussels Airlines да встъпят по делото в подкрепа на исканията на Комисията, като не се произнася по основателността на искането за поверително третиране.
46 С определение от 28 януари 2016 г., BSCA/Комисия (T‑818/14, непубликувано, EU:T:2016:75), председателят на девети състав на Общия съд уважава искането за поверително третиране по отношение на определена информация, която се съдържа в писмената защита, както и на някои данни, които се съдържат в няколко от приложенията, като отхвърля искането за поверително третиране в останалата му част. Освен това секретарят предоставя на жалбоподателя срок да предостави неповерителен вариант на документите, посочени в точки 1 и 2 от диспозитива на посоченото определение, което е връчено на встъпилите страни. В това определение председателят не се произнася по съдебните разноски.
47 С писмо от 2 март 2016 г. жалбоподателят подава молба за поправка на определението, посочено в точка 46 по-горе.
48 На 5 април 2016 г. Комисията връчва на Кралство Белгия поправка на обжалваното решение, като уточнява, че грешките, които са били установени в това решение, по никакъв начин не засягат направените в него изводи.
49 С определение от 11 април 2016 г., BSCA/Комисия (T‑818/14 REC, непубликувано, EU:T:2016:302), председателят на девети състав на Общия съд прави поправка на определението от 28 януари 2016 г., посочено в точка 46 по-горе.
50 С определение от 13 април 2016 г., BSCA/Комисия (T‑818/14, непубликувано, EU:T:2016:712), председателят на девети състав на Общия съд отменя определението от 28 януари 2016 г., BSCA/Комисия (T‑818/14, непубликувано, EU:T:2016:75), и уважава искането за поверително третиране по отношение на други данни и информация.
51 На 23 юни 2016 г. жалбоподателят представя изявление за изменение на жалбата с оглед на измененията, внесени от Комисията в обжалваното решение посредством поправката от 5 април 2016 г.
52 Brussels Airlines et Brussels Airport подават в секретариата на Общия съд писмените си становища при встъпване съответно на 5 и 6 юли 2016 г.
53 На 15 септември 2016 г. жалбоподателят подава в секретариата на Общия съд становище по писмените становища при встъпване на Brussels Airlines и на Brussels Airport, заедно с приложения.
54 На 22 септември 2016 г. Комисията представя становище по изявлението на жалбоподателя за изменение на жалбата.
55 С решение от 6 октомври 2016 г. настоящото дело е преразпределено на друг съдия докладчик в интерес на доброто правораздаване.
56 С решение от 11 октомври 2016 г. председателят на осми състав решава настоящото дело да не се съединява с дело T‑474/16, Société wallonne des aéroports/Комисия.
57 На 24 ноември 2016 г. Brussels Airport и Brussels Airlines представят съответно становищата си по изявлението на жалбоподателя за изменение на жалбата.
58 На 12 януари 2017 г. Sowaer иска да встъпи в хода на устната фаза на производството в подкрепа на исканията на жалбоподателя.
59 С определение от 9 март 2017 г. Sowaer е допуснато да встъпи в подкрепа на исканията на жалбоподателя в случай на провеждане на устна фаза на производството.
60 На 5 април 2017 г. Общият съд решава да разпредели настоящото дело на осми разширен състав.
61 Жалбоподателят, а в съдебното заседание и Sowaer, молят Общия съд:
– да отмени членове 3—6 от обжалваното решение,
– да осъди Комисията да заплати съдебните разноски.
62 Комисията, Brussels Airport и Brussels Airlines молят Общия съд:
– да отхвърли жалбата,
– да осъди жалбоподателя да заплати съдебните разноски.
От правна страна
По допустимостта на таблиците, представени от жалбоподателя
63 В съдебното заседание жалбоподателят иска да представи пред Общия съд две таблици, за които твърди, че възпроизвеждат цифровите данни, съдържащи се в обжалваното решение.
64 По силата на член 85, параграф 3 от процедурния си правилник Общият съд решава да приеме посочените таблици за недопустими, тъй като жалбоподателят не се е обосновал защо те са представени несвоевременно.
По същество
65 В подкрепа на жалбата си жалбоподателят изтъква девет основания. Първото основание е грешка при прилагане на правото и явна грешка в преценката от страна на Комисията при определяне на датата на решението за предоставяне на финансиране от Валонския регион. Второто основание е давностният срок, в който Комисията трябва да предприеме действия. Третото основание е грешка при прилагане на правото, фактическа грешка и явна грешка в преценката от страна на Комисията при квалифицирането на „Instrument Landing System“ (Система за кацане по прибори, наричана по-нататък „ILS“) като инвестиция от икономическо естество, както и от липса на мотиви за квалифицирането на ILS като инвестиция от икономическо естество. Четвъртото основание е фактическа грешка и явна грешка в преценката от страна на Комисията при вземането предвид на стойността 7 %, която съответства на използването за неикономически цели на разходите за направените инвестиции за новия терминал, както и от липса на мотиви за вземането предвид на този процент. Петото основание е грешка при прилагане на правото, фактически грешки, явни грешки в преценката и липса на мотиви от страна на Комисията при определянето на нетните настоящи стойности на мерките от 2002 г. и от 2003 г., което води до нарушение на член 107, параграф 1 ДФЕС. Шестото основание е грешка при прилагане на правото, фактически грешки и явни грешки в преценката от страна на Комисията при определянето на нетните настоящи стойности на мерките от 2002 г. и от 2003 г., водещи до неправилно изчисляване на допълнителната такса, платена от жалбоподателя, считано от 4 април 2014 г. Седмото основание е липса на мотиви и грешка при прилагане на правото от страна на Комисията при определянето на размера на допълнителната такса, която следва да се заплаща, считано от 1 януари 2016 г. Осмото основание е грешка при прилагане на правото, фактическа грешка, явна грешка в преценката и липса на мотиви от страна на Комисията при разглеждането на съответния пазар и на евентуалното нарушение на конкуренцията между летище Шарльороа и летище Брюксел Насионал, възникнало в резултат от помощта. Деветото основание е нарушението на принципа на защита на оправданите правни очаквания.
По първото основание: грешка при прилагане на правото и явна грешка в преценката от страна на Комисията при определяне на датата на решението за предоставяне на финансиране от Валонския регион
66 Според жалбоподателя мерките от 2002 г. и 2003 г. всъщност съставляват мерки, приети с решението от 20 юли 2000 г., което е потвърдено с решение от 8 ноември 2000 г. и следователно тези мерки предхождат решение на Общия съд от 12 декември 2000 г., Aéroports de Paris/Комисия (T‑128/98, EU:T:2000:290). В това отношение жалбоподателят посочва, че програмата за инвестиции, предвидена за летище Шарльороа, която е приложена към договора от 2002 г., е идентична с програмата за инвестиции, приета от Валонския регион на 20 юли 2000 г., която е потвърдена на 8 ноември 2000 г. Освен това жалбоподателят подчертава, че от неговата търговска стратегия, приета през юли 2000 г., е видно, че тя предвижда по-специално изграждането на нов терминал, паркинг за коли и удължаване на пистата.
67 Жалбоподателят посочва също така, че именно на 20 юли и на 8 ноември 2000 г. Валонският регион е поел задължение да предостави помощите. Взетите на тези дати решения били обвързващи, тъй като били доста конкретни с оглед на съответния проект. Жалбоподателят добавя, че посочените решения надхвърлят рамките на дадено принципно споразумение, което по дефиниция е абстрактно, и предвиждат конкретно приписването на инвестициите. Всъщност разглежданите решения не можели да се считат единствено за израз на намерение, тъй като предвиждали принципно задължение за валонското правителство, както и общия размер на финансирането въз основа на наличната по онова време информация и свързания с него финансов план. Жалбоподателят добавя, че разглежданите актове всъщност съдържат цялата информация, която е необходима, за да може поетите задължения за финансиране да се характеризират като неотменими. Договорът от 2002 г. единствено е потвърдил тези решения. В това отношение жалбоподателят посочва, че позоваването на решенията от 20 юли и 8 ноември 2000 г. в рамките на финансовия план на Sowaer подчертава техния обвързващ характер.
68 Накрая жалбоподателят посочва, че доста преди 12 декември 2000 г. е бил уведомен предоставянето на мерките, които са били взети с решенията от 20 юли 2000 г. и от 8 ноември 2000 г.
69 Комисията иска това основание да бъде отхвърлено.
70 В това отношение следва най-напред да се напомни, че в решение от 12 декември 2000 г., Aéroports de Paris/Комисия (T‑128/98, EU:T:2000:290), Общият съд прави извод, че експлоатацията на летище, която се състои в предоставянето на летищни услуги на авиокомпании, е икономическа дейност (вж. по-специално т. 107 и 120 от посоченото съдебно решение).
71 Освен това в съображения 346 и 347 от обжалваното решение Комисията е направила следните констатации:
„(346) Така например до постановяване на решение [от 12 декември 2000 г., Aéroports de Paris/Комисия (T‑128/98, EU:T:2000:290)] установената практика на Комисията е била да счита, че дейността за развитие и за управление на летищната инфраструктура не представлява икономическа дейност, която може да попадне в приложното поле на член 107, параграф 1 ДФЕС. [С]лед [постановяване на] решение [от 12 декември 2000 г., Aéroports de Paris/Комисия (T‑128/98, EU:T:2000:290)], Комисията установява, че поради постепенното либерализиране на пазара тази дейност е станала икономическа. Също така, както се уточнява в Насоките относно държавните помощи за летища и авиокомпании […], а именно в точки 28 и 29, „считано от датата на решение [от 12 декември 2000 г., Aéroports de Paris/Комисия (T‑128/98, EU:T:2000:290)] експлоатацията и изграждането на летищната инфраструктура трябва да се счита за задача, която попада в приложното поле на контрола върху държавните помощи. Обратно на това, поради несигурността, съществуваща преди постановяването на решение [от 12 декември 2000 г., Aéroports de Paris/Комисия (T‑128/98, EU:T:2000:290)], публичните органи са можели с основание да считат, че финансирането на летищната инфраструктура не представлява държавна помощ и поради това не е не е било необходимо да уведомяват Комисията за подобна мярка. От това следва, че понастоящем Комисията не може да оспорва въз основа на правилата в областта на държавните помощи мерките за финансиране, приведени в действие преди постановяването на решение [от 12 декември 2000 г., Aéroports de Paris/Комисия (T‑128/98, EU:T:2000:290)]“.
(347) Следователно е уместно да се определи дали мерките в полза на BSCA с оглед на експлоатацията и на построяването на летищната инфраструктура са били предоставени преди или след 12 декември 2000 г. — датата на решение [Aéroports de Paris/Комисия (T‑128/98, EU:T:2000:290)]“.
72 В това отношение следва да се напомни, че съгласно постоянната съдебна практика критерият за определяне на момента на предоставяне на дадена помощ е този на правнообвързващия акт, с който компетентният национален орган поема задължението да предостави помощта на нейния получател (решение от 19 май 2015 г., Diputación Foral de Bizkaia/Комисия, T‑397/12, непубликувано, EU:T:2015:291, т. 33; в този смисъл вж. също решения от 14 януари 2004 г., Fleuren Compost/Комисия, T‑109/01, EU:T:2004:4, т. 73 и 74, и от 30 ноември 2009 г., Франция и France Télécom/Комисия, T‑427/04 и T‑17/05, EU:T:2009:474, т. 321) с безусловно обещание, което е правнообвързващо (вж. в този смисъл решение от 15 февруари 2001 г., Австрия/Комисия, C‑99/98, EU:C:2001:94, т. 38 и определение от 5 октомври 2016 г., Diputación Foral de Bizkaia/Комисия, C‑426/15 P, непубликувано, EU:C:2016:757, т. 30). Този критерий задължително предполага към датата на предоставянето на помощта нейният получател да може да бъде установен.
73 Точка B 12 IV от решение от 20 юли 2000 г., озаглавена „Условия за развитие на регионалните летища и свързаните с тях екологични мерки. Рамково споразумение“ има следния текст:
„Правителството одобрява насоките на програмата за инвестиции на летище [Шарльороа] и възлага на министерството, което отговаря за управлението на летищата, да му представи свързаната с това физическа многогодишна програма“.
74 Следователно от това решение ясно следва, че правителството на Валония не е поело задължение по отношение на жалбоподателя да му предостави помощ, а обратно — компетентният министър се е задължил единствено да представи на посоченото правителство мерките за изпълнение на програмата за инвестиции. Освен това следва да се приеме за установено, че жалбоподателят не е бил идентифициран като потенциален получател на помощ.
75 В точка B 15, параграф 2 от решение от 8 ноември 2000 г., озаглавена „Изпълнение на рамковото споразумение от 20 юли 2000 г. за регионалните летища. Многогодишна програма за инвестиции на летище [Шарльороа]“ се уточнява, че „физическата многогодишна програма за инвестиции за периода 2000—2004 г.“ е одобрена от правителството на Валония. По-специално девета и десета алинея от тази програма за инвестиции гласят следното:
„[Т]рябва да се направят преустройства в първоначалната договорна рамка, която урежда отношенията между Валонския регион и BSCA — неговият концесионер, който експлоатира летище [Шарльороа], с оглед на увеличаване не ефективността на оператора, който упражнява дейност там.
Следователно съществуващите актове (договор за концесия, спецификации и приложени протоколи) трябва да се изменят в съответствие с приетата нова формула за финансиране на инвестициите“.
76 Тази разпоредба не позволява да се прокрадне каквото и да е съмнение относно обстоятелството, че конкретните задължения между Валонския регион и жалбоподателя са зависели от приспособяването на посочените актове.
77 Следователно, обратно на твърденията на жалбоподателя, решенията от 20 юли и 8 ноември 2000 г. не съдържат обвързващи и конкретни правни ангажименти от страна на валонското правителство по отношение на жалбоподателя. Впрочем, както признава самият жалбоподател в писмената си реплика, тези решения съставляват ангажимент на валонското правителство по отношение на неговите политически цели и са били плод на консенсус на министрите в рамките на това правителство. В замяна на това от буквалния прочит на договора от 2002 г. личи обстоятелството, че едва в този документ детайлите, отнасящи се до инфраструктурата и услугите, са били определени под формата на правни задължения. Всъщност този договор от 2002 г. се характеризира с програма за инвестиции и с разходи, с които се ангажират Валонският регион-Sowaer, а също и с концесионна такса, която жалбоподателят приема да заплаща в замяна на това.
78 От гореизложеното следва също така, че при липса на конкретни и обвързващи задължения в решенията от 20 юли 2000 г. и 8 ноември 2000 г., доводите на жалбоподателя за наличие на съответствие между таблицата, приложена към договора от 2002 г. между жалбоподателя и Sowaer, и таблицата, съдържаща се в решенията от 20 юли 2000 г. и 8 ноември 2000 г., за наличие на уведомление за решение от 20 юли 2000 г. преди постановяването на решение от 12 декември 2000 г., Aéroports de Paris/Комисия (T‑128/98, EU:T:2000:290), както и за водените преговори от септември 2000 г. нататък между жалбоподателя и Ryanair са ирелевантни и могат единствено да бъдат отхвърлени.
79 На последно място, е безспорно, че Sowaer е предоставило на разположение на жалбоподателя инфраструктура. Sowaer обаче е било учредено едва на 1 юли 2001 г.
80 От всичко изложено по-горе следва, че първото правно основание трябва да бъде отхвърлено.
По второто основание, изведено от давностния срок, в който Комисията трябва да предприеме действия
81 В рамките на второто си основание жалбоподателят посочва, че по отношение на помощите, предоставени през 2000 г., се прилага десетгодишната давност, предвидена в член 15, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 659/1999 на Съвета от 22 март 1999 година за установяване на подробни правила за прилагането на член [108 ДФЕС] (ОВ L 83, 1999 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 8, том 1, стр. 41), тъй като са изтекли от повече от десет години от момента на предоставянето на тези помощи и 20 април 2011 г., когато за първи път Комисията отправя до Кралство Белгия искане за предоставяне на информация във връзка с тях.
82 Комисията иска това основание да бъде отхвърлено.
83 В това отношение следва да се посочи, че разглежданото основание се базира единствено на предпоставката, че спорните помощи са били предоставени с решенията от 20 юли 2000 г. и от 8 ноември 2000 г.
84 В рамките на разглеждането на първото основание обаче беше конкретно установено, че спорните помощи не са били предоставени с решенията от 20 юли и 8 ноември 2000 г., а с договора от 2002 г., т.е. са изтекли по-малко от десет години от предоставянето на помощите и датата 20 април 2011 г., когато Комисията е отправила първото си искане до Кралство Белгия за предоставяне на информация, поради което тази предпоставка е невярна.
85 От това следва, че второто основание също трябва да се отхвърли.
По третото основание: грешка при прилагане на правото, фактическа грешка и явна грешка в преценката от страна на Комисията при квалифицирането на ILS като инвестиция от икономическо естество, както и липса на мотиви за квалифицирането на ILS като инвестиция от икономическо естество
86 В рамките на първата част от третото си основание жалбоподателят по същество упреква Комисията, че е допуснала грешка при прилагане на правото и явна грешка в преценката при квалифицирането на ILS като инвестиция от икономическо естество, както и липса на мотиви за квалифицирането на ILS като инвестиция от икономическо естество.
87 Според жалбоподателя ILS представлява система, която позволява на самолетите да се приближат до пистата за кацане при лоша видимост. Системата се състои основно от три части: първата част, а именно „localizer“, осигурява страничната навигационна ориентация на самолета, втората част, а именно „glide slope“, осигурява вертикалната навигационна ориентация на самолета, а третата страна, а именно „маркери за разстояние“, обозначава приближаването до пистата. Поради това ILS трябва да се счита за задължително оборудване за въздушната навигация, за сигурността и безопасността, както и за привеждане в съответствие на пистите и съоръженията. В това отношение жалбоподателят се позовава на квалификацията на тази система, дадена от Belgocontrol (белгийски орган за контрол на въздухоплаването), както и от Eurocontrol. Освен това жалбоподателят препраща към позоваванията на ILS, направени в Регламент (ЕО) № 2096/2005 на Комисията от 20 декември 2005 година за определяне на общи изисквания при доставянето на аеронавигационни услуги (ОВ L 335, 2005 г., стр. 13), в Регламент (ЕО) № 859/2008 на Комисията от 20 август 2008 година за изменение на Регламент (ЕИО) № 3922/91 на Съвета по отношение на общите технически изисквания и административни процедури, приложими към търговските превози със самолет (ОВ L 254, 2008 г., стр. 1), в Регламент (ЕС) № 965/2012 на Комисията от 5 октомври 2012 година за определяне на технически изисквания и административни процедури във връзка с въздушните операции в съответствие с Регламент (ЕО) № 216/2008 на Европейския парламент и на Съвета (ОВ L 296, 2012 г., стр. 1) и в Регламент (ЕС) № 139/2014 на Комисията от 12 февруари 2014 година за определяне на изискванията и административните процедури във връзка с летищата в съответствие с Регламент (ЕО) № 216/2008 на Европейския парламент и на Съвета (ОВ L 44, 2014 г., стр. 1). Жалбоподателят уточнява, че тъй като съгласно Регламент (ЕО) № 550/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 10 март 2004 година за осигуряването на аеронавигационно обслужване в единното европейско небе (ОВ L 96, 2004 г., стр. 10; Специално издание на български език, 2007 г., глава 7, том 12, стр. 239), както и съгласно Насоките, предоставянето на аеронавигационни услуги е квалифицирано като услуга, която няма икономически характер, то ILS, в качеството си на инструмент, необходим за аеронавигационното обслужване, също няма икономически характер. Обстоятелството, че инсталирането на ILS не се изисква с нормативен акт, не променя това обстоятелство.
88 Освен това жалбоподателят упреква Комисията, че не е посочила причините, поради които ILS от категория III не съставлява част от оборудването, необходимо за въздухоплаването, което няма икономически характер.
89 В рамките на втората част от това основание жалбоподателят посочва, че дейностите, свързани със светлинната сигнализация на пистите, също са нестопански дейности.
90 Комисията иска това основание да бъде отхвърлено.
91 Следва да се напомни, че в съображение 367 от обжалваното решение Комисията приема следното:
„В замяна на това Комисията счита за икономически инвестициите и основните ремонтни дейности във връзка със системата за кацане по прибори (ILS) от категория III и светлинната сигнализация на пистите. В действителност тези разходи не са свързани с правомощие на публичната власт, а са присъщи на търговската експлоатация на инфраструктурата, която се състои в предоставянето на тази инфраструктура на разположение на авиокомпаниите при задоволителни условия на безопасност. Осигуряването по-специално на безопасността на наземния трафик (включително при кацане и излитане) е неразделна част от търговската експлоатация на летището и следователно е от икономическо естество. В наскоро взетото решение на Комисията относно летище Марсилия сигурността на експлоатацията впрочем е изключена от обхвата на „нестопанските“ дейности. В наскоро взетото решение на Комисията относно летище Марсилия сигурността на експлоатацията впрочем е изключена от обхвата на „неикономическите“ дейности“.
92 В самото начало следва да се посочи, че жалбоподателят не оспорва констатацията на Комисията, че ILS и светлинната сигнализация на пистите съставляват различен вид оборудване.
93 При все това, що се отнася до светлинната сигнализация на пистите, Комисията правилно посочва, изтъквайки недопустимостта на тази част от правното основание, че жалбоподателят не е привел какъвто и да е довод в подкрепа на това, че става въпрос за дейност, която не е от икономическо естество.
94 В тази връзка следва да се напомни, че по силата на член 21, първа алинея от Статута на Съда на Европейския съюз, приложим за производството пред Общия съд по силата на член 53, първа алинея от посочения статут и на член 76, буква г) от Процедурния правилник всяка искова молба или жалба трябва да включва информация за предмета на спора, изтъкнатите основания и доводи, както и кратко изложение на посочените основания.
95 Съгласно постоянната съдебна практика това посочване трябва да е достатъчно ясно и точно, за да позволи на ответника да подготви защитата си, а на Общия съд — да се произнесе по иска или жалбата, ако е необходимо, без да разполага с други данни. С оглед да се гарантира правната сигурност и доброто правораздаване, за да бъде допустим един иск или жалба, е необходимо основните фактически и правни елементи, на които се основава, да следват поне обобщено, но съгласувано и разбираемо, от текста на самия иск или жалба (определение от 7 ноември 2013 г., Arbos/Комисия, C‑615/12 P, непубликувано, EU:C:2013:742, т. 33; вж. също така решение от 25 октомври 2012 г., Arbos/Комисия, T‑161/06, непубликувано, EU:T:2012:573, т. 23 и цитираната съдебна практика).
96 При все това се налага изводът, че в това отношение жалбата не е в съответствие с член 76, буква г) от Процедурния правилник, доколкото жалбоподателят е посочил единствено че дейностите по светлинна сигнализация на пистите не са от икономически характер, но не е изтъкнал какъвто и да било довод в този смисъл. От това следва, че втората част на третото основание трябва да бъде обявена за недопустима.
97 Що се отнася до разглеждането на доводите на жалбоподателя в подкрепа на неикономическия характер на ILS от категория III, следва да се напомни, че икономическа дейност е всяка дейност, която включва предлагане на стоки или услуги на определен пазар (решение от 24 октомври 2002 г., Aéroports de Paris/Комисия, C‑82/01 P, EU:C:2002:617, т. 79), като тази дейност се различава от дейностите, които произтичат от упражняването на властнически публичноправни правомощия.
98 Следователно в конкретния случай трябва да се определи дали в зависимост от своето естество, предмет и норми, на които се подчинява, въпросната дейност е свързана с упражняването на правомощия, които са типични за публичната власт (вж. в този смисъл решение от 19 януари 1994 г., SAT Fluggesellschaft, C‑364/92, EU:C:1994:7, т. 30).
99 В това отношение типични дейности, които попадат в обхвата на публичната власт, са дейностите по контрол и надзор на въздушното пространство (вж. в този смисъл решения от 19 януари 1994 г., SAT Fluggesellschaft, C‑364/92, EU:C:1994:7, т. 30 и от 26 март 2009 г., SELEX Sistemi Integrati/Комисия, C‑113/07 P, EU:C:2009:191, т. 71).
100 Следва да се напомни, че съгласно даденото от Комисията определение, което не е оспорено от жалбоподателя, ILS от категория III е инструмент, използван при подхода на самолета за кацане, който използва радиосигнал за увеличаване на точността при кацането на приближаващ се до пистата самолет, като по този начин позволява безопасно кацане при неблагоприятни метереологични условия.
101 Съгласно отговорите, които жалбоподателят и Sowaer, в негова подкрепа в съдебното заседание, дават на въпрос на Общия съд, както и съгласно документите по преписката става въпрос за полезен инструмент за аеронавигационното обслужване на етапа на кацането, който дори се счита за абсолютно необходим за някои летища с оглед на естеството на техния трафик, макар да не е задължителен съгласно белгийските или международните норми за безопасност, приложими в областта на аеронавигационното обслужване. Авиокомпаниите могат да се разколебаят да обслужват редовно летище, което не притежава подобно оборудване, поради трудности при кацането, което могат да възникнат в случай на неблагоприятни метереологични условия.
102 При все това, дори този инструмент да беше задължителен и дори да е безспорно, че подобно на други системи, е полезен за безопасността при кацане, той не допринася нито за контрола, нито за надзора на въздушното пространство, както признават жалбоподателят и встъпилата страна в подкрепа на исканията на последния, нито пък допринася за каквото и да е друго правомощие на публичната власт, което може да бъде упражнявано в рамките на едно летище. Този инструмент допринася за осъществяване на услугите, предлагани от едно гражданско летище на авиокомпаниите при условията на конкуренция в рамките на общата си дейност, която е дейност от икономическо естество (вж. в този смисъл решение от 24 октомври 2002 г., Aéroports de Paris/Комисия, C‑82/01 P, EU:C:2002:617, т. 78).
103 По-нататък следва да се посочи, че жалбоподателят не е оспорил довода на Комисията, че липсата на подобно оборудване има за единствена последица, че при определени метереологични условия обслужващите съответното летище авиокомпании могат да отменят полетите си или ги пренасочват към други летища, които притежават подобно оборудване. Така летище, което не е оборудвано с ILS от категория III, се намира в по-неблагоприятно конкурентно положение по отношение на друго летище, което е инсталирало такова оборудване, без тази констатация да позволява посоченото оборудване да бъде квалифицирано като такова от икономическо естество.
104 Доводът на жалбоподателя, че в рамките на административното производство, което предхожда обжалваното решение, Кралство Белгия е обявило, че счита системата ILS от категория III за „абсолютно необходим елемент, за да може да приема авиокомпании с базирани самолети и редовни линии“, не може да промени тази преценка.
105 Всъщност дейност, свързана с приемането на авиокомпании „с базирани самолети и редовни линии“, не предполага, че подобна дейност попада в обхвата на властническите правомощия.
106 От това следва, че жалбоподателят не може да се позове с основание на твърдяно от него изискване относно аеронавигационното обслужване, свързано с наличието на ILS от категория III, за да може това оборудване да бъде квалифицирано като попадащо в обхвата на упражняването на властнически правомощия и следователно да не бъде квалифицирано като система от икономическо естество.
107 Този извод не се поставя по никакъв начин под съмнение от другите доводи на жалбоподателя.
108 Обстоятелството, че според жалбоподателя Belgocontrol счита ILS от категория III за полезно за навигацията оборудване и че Eurocontrol определя тази система като една от трите системи за кацане, която позволява прецизен подход към пистата от навигационна гледна точка, не означава, че това оборудване попада в обхвата на публичните правомощия предвид изложените в точка 102 по-горе констатации.
109 Позоваването на тази система в точка 14 от приложение I към Регламент № 965/2012, съгласно която „операция [по подход от] категория III“ се осъществява с използване на ILS, се отнася единствено до едно определение, дадено с оглед на техническите изисквания, установени в посочения регламент. Същото се отнася и до позоваването на системата в подчаст Д от приложението към Регламент № 859/2008, което замества приложение III към Регламент (ЕИО) № 3922/91 на Съвета от 16 декември 1991 година относно хармонизирането на техническите изисквания и административните процедури в областта на гражданското въздухоплаване (ОВ L 373, 1991 г., стр. 4; Специално издание на български език, 2007 г., глава 7, том 2, стр. 93).
110 Накрая, макар да е вярно, че летищният оператор трябва да осигури установяването и привеждането в изпълнение на средства и процедури за гарантиране на „безопасни условия на експлоатация на летището в условия на намалена видимост“ (приложение IV към Регламент № 139/2014, част ADR.OPS.B.045 „Експлоатация при намалена видимост“, буква а), все пак от това не следва, че инсталирането на ILS от категория III допринася за упражняване на властнически правомощия предвид констатациите в точка 102 по-горе.
111 Жалбоподателят посочва също така, че в качеството си на оборудване за аеронавигационно обслужване, ILS от категория III няма икономически характер, тъй като съгласно съображение 5 от Регламент № 550/2004 „[о]сигуряването на аеронавигационно обслужване, както се предвижда от настоящия регламент, е свързано с упражняване на пълномощия от обществен орган, които нямат икономически характер, който да оправдае прилагането на правилата на Договора за конкуренцията“.
112 В това отношение следва да се посочи, че Регламент № 550/2004 се вписва в контекста на разпоредбите на Регламент (ЕО) № 549/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 10 март 2004 година за определяне на рамката за създаването на Единно европейско небе (ОВ L 96, 2004 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 7, том 12, стр. 231), в член 2 от който са дадени определения на различни понятия. Съгласно член 2, точка 4 от Регламент № 549/2004 „аеронавигационно[то] обслужване“ включва „различни видове обслужване на въздушния трафик; комуникационно, навигационно обслужване и обзор; метеорологично обслужване за въздухоплаването; аеронавигационно информационно обслужване“. В член 2, точка 30 от Регламент № 549/2004 е дадено определение за „навигационно обслужване“ като означаващо онези „съоръжения и услуги, които предоставят на въздухоплавателното средство информация за местоположението и времето“. Така навигационното обслужване се различава от „обслужване[то] на въздушното движение“, за което е дадено определение в член 2, точка 11 от Регламент № 549/2004, и което включва по-специално „КВД [обслужване по контрол на въздушното движение], за което от своя страна е дадено определение в член 2, точка 1 от същия регламент като целящо предотвратяването на сблъскване между въздухоплавателни средства, както и ускоряване и поддържане на подреден поток въздушно движение. Както „навигационното обслужване“, така и „обслужването на въздушното движение“ се включват в „навигационните услуги“, както бе посочено по-горе. Оборудване като ILS от категория III, което предоставя на самолетите информация за тяхното разположение по отношение на пистата с оглед на кацането им, без съмнение попада в обхвата на навигационното обслужване по смисъла на гореизложеното.
113 При все това, дори да изглежда, че съгласно изтъкнатото от жалбоподателя съображение 5 от Регламент № 550/2004 „аеронавигационно[то] обслужване“ попада в обхвата на упражняването на публичната власт, в съображение 13 от същия регламент е посочено по-конкретно че „навигационни[те] услуги“, подобно на някои други аеронавигационни услуги, трябва да бъдат организирани при пазарни условия, като едновременно с това се отчитат специфичните характеристики на тези услуги и се поддържа високо равнище на безопасност. Всъщност от различни разпоредби на посочения регламент следва, че определянето на доставчиците на аеронавигационно обслужване или на доставчиците на метеорологично обслужване може да се осъществи, без да се спазват пазарните принципи, но нито една разпоредба от същия вид не се прилага по отношение на аеронавигационното обслужване. Следователно въпреки обобщаващия характер на посоченото от жалбоподателя съображение, не е налице каквато и да е конкретна разпоредба, която може да обоснове извода, че оборудването за аеронавигационно обслужване ILS от категория III попада в приложното поле на правомощията на публичната власт, а не в сферата на икономическа дейност, която се упражнява при пазарни условия.
114 Впрочем съгласно постоянната съдебна практика съображенията на актовете на Съюза нямат задължителна правна сила и не могат надлежно да обосноват дерогиране на самите разпоредби на съответния акт (вж. решение от 2 април 2009 г., Tyson Parketthandel, C‑134/08, EU:C:2009:229, т. 16 и цитираната съдебна практика) или a fortiori — на правилата, установени в Договора за функционирането на ЕС, като например в членове 107 ДФЕС и 108 ДФЕС относно помощите, предоставени от държавите, по-специално ограничавайки тяхното приложно поле по отношение на това, което следва от тълкуването на техния текст и цел от страна на съда на Съюза.
115 Накрая жалбоподателят се позовава на точка 35 от Насоките, съгласно която „[д]ейностите, упражнявани на летище, като управление на въздушното движение, полиция, огнеборци, митници и защита на гражданската авиация от неправомерни актове на посегателство и инвестициите в инфраструктурата и оборудването, необходими за извършването на тези дейности, по принцип се считат за дейности, които не са от стопанско естество“.
116 При все това, освен че точка 35 от Насоките не се прави позоваване на оборудването или съоръженията за подход, жалбоподателят не е оспорил твърдението на Комисията, че няма основания за това едно повишаващо сигурността оборудване непременно да бъде квалифицирано като такова от неикономическо естество.
117 От това следва, че квалифицирайки ILS от категория III като система от икономическо естество, Комисията не е допуснала твърдяната от жалбоподателя грешка в преценката.
118 Накрая трябва да се отхвърли и доводът на жалбоподателя, че Комисията не е изтъкнала достатъчно мотиви в подкрепа на причините, поради които счита, че системата ILS от категория III е от икономическо естество.
119 Всъщност се налага изводът, че освен обстоятелството, че съображение 367 от обжалваното решение ясно отразява подхода на Комисията относно това, че „осигуряването на безопасността на наземния трафик (включително при кацане и излитане) е неразделна част от търговската експлоатация на летището и следователно е от икономическо естество“, самото изложение на третото основание на жалбоподателя потвърждава в достатъчна степен, че той много добре е разбрал причините, поради които според Комисията ILS от категория III се счита за система от икономическо естество. Следователно съображение 367 от обжалваното решение е позволило на жалбоподателя да се запознае с основанията за приемането на обжалваното решение, а на Общия съд — да упражни своя контрол върху тях (вж. в този смисъл решение от 13 януари 2004 г., Thermenhotel Stoiser Franz и др./Комисия, T‑158/99, EU:T:2004:2, т. 94).
120 От всичко изложено дотук следва, че третото основание трябва да бъде отхвърлено.
По четвъртото основание: фактическа грешка и явна грешка в преценката от страна на Комисията при вземането предвид на стойността 7 %, която съответства на използването за неикономически цели на разходите за направените инвестиции за новия терминал, както и липса на мотиви за вземането предвид на този процент
121 В рамките на четвъртото основание жалбоподателят упреква Комисията, от една страна, че е допуснала фактическа грешка и явна грешка в преценката при вземането предвид на процента, съответстващ на използването за неикономически цели на разходите за направените инвестиции за новия терминал, а от друга страна, от липса на мотиви за вземането предвид на този процент.
122 Жалбоподателят упреква Комисията по същество, що се отнася до новия терминал на летището, че е използвала неправилен подход за разпределяне при разграничаване на икономическите дейности от тези, които нямат икономически характер. Така жалбоподателят посочва, че съгласно неговата бележка, за която Комисията е уведомена на 8 април 2014 г., разпределението е 14,9 % за обектите, които се използват за неикономически цели, и 85,1 % за обектите, които се използват за икономически цели.
123 Комисията иска това основание да бъде отхвърлено.
124 Следва да се напомни, че в съображение 366 от обжалваното решение Комисията приема следното:
„Комисията счита за неикономически също така и разходите, свързани с инвестициите и с поддръжката на сградите и оборудването, използвани едновременно за икономически и за неикономически дейности, пропорционално на тяхното използване за неикономическа дейност. По-специално 7 % от разходите за направените инвестиции за новия терминал може да бъдат разглеждани като неикономически, тъй като 7 % от площта на летището е заета от службите на полицията, митницата, служителите, отговарящи за проверката на пътниците и багажа, както и служителите на Обществената служба на Валония, отговарящи за сигурността на обекта“.
125 В самото начало следва да се напомни, че когато става дума за областта на държавните помощи, макар Комисията да разполага с широко право на преценка, чието упражняване включва оценки от икономически характер, които трябва да се извършат в контекста на Европейския съюз, това не означава, че съдът на Съюза трябва да се въздържа да проверява направеното от Комисията тълкуване на данните от икономическо естество (решение от 2 септември 2010 г., Комисия/Scott, C‑290/07 P, EU:C:2010:480, т. 64).
126 Всъщност според съдебната практика на Съда съдът на Съюза по-специално трябва да провери не само дали представените доказателства установяват действителното положение и дали същите са достоверни и съгласувани, но и дали тези доказателства включват всички релевантни данни, които трябва да бъдат взети предвид, за да се прецени дадена сложна ситуация, както и това дали те са от такъв характер, че да подкрепят изведените от тях заключения (решение от 2 септември 2010 г., Комисия/Scott, C‑290/07 P, EU:C:2010:480, т. 65; вж. по аналогия и решение от 15 февруари 2005 г., Комисия/Tetra Laval, C‑12/03 P, EU:C:2005:87, т. 39).
127 При все това в рамките на този контрол съдът на Съюза не може да замести преценката на Комисията със своята икономическа преценка. Всъщност юрисдикциите на Съюза упражняват върху направените от Комисията сложни икономически преценки ограничен контрол, който по необходимост се свежда до проверка дали са спазени процесуалните правила и изискването за мотивиране, дали фактите са установени точно, както и дали не е налице явна грешка в преценката на фактите или злоупотреба с власт (вж. решение от 2 септември 2010 г., Комисия/Scott, C‑290/07 P, EU:C:2010:480, т. 66 и цитираната съдебна практика). В това отношение, за да провери дали дадена мярка попада в приложното поле на член 107, параграф 1 ДФЕС Комисията трябва да приложи критерия за частния инвеститор, като принципно използването на този критерий предполага Комисията да извърши сложна икономическа преценка (вж. в този смисъл решение от 2 септември 2010 г., Комисия/Scott, C‑290/07 P, EU:C:2010:480, т. 68).
128 Четвъртото и седмото основание на жалбата следва да се разгледат именно във връзка с тези критерии относно обхвата на контрола, който може да осъществи съда на Съюза съгласно съдебната практика.
129 Следва още на този етап да се приеме за установено, че жалбоподателят не е оспорил твърдението, изложено от Комисията в писмената ѝ защита, а именно че трикратно (с писма от 24 февруари, 21 март и 4 април 2014 г.) Кралство Белгия е информирало тази институция, че стойността на инвестициите във връзка с новия терминал, които не са от икономическо естество, е 7 % от общата стойност на реализираната инвестиция.
130 В своята бележка от 8 април 2014 г., за която Комисията е уведомена, жалбоподателят обяснява, че 14,9 % от площта на новия терминал няма икономическо предназначение, като към помещенията, заети изключително от федералната полиция и от други служби, изпълняващи задачи, свързани с упражняване на публична власт или със сигурността, които жалбоподателят квалифицира като помещения, предназначени за изпълнение на „обществена услуга“, съставляващи 7 % от площта на терминала, жалбоподателят добавя 7 % от площите, заети от технически съоръжения, като например използваните за нуждите на отоплението, 7 % от площите, използвани обикновено за придвижване, като тези, които съответстват на стълбищата и коридорите, които жалбоподателят квалифицира като „общи пространства на летището“, както и 100 % от пространствата, в които по отношение на обществеността или на стоките се осъществяват посочените по-горе задачи, свързани с публичната власт или със сигурността, като например предназначените за паспортен контрол, които жалбоподателят квалифицира като „общи публични“ места.
131 В това отношение следва се приеме за установено, че макар пътниците да минават през коридорите за целите на упражняване по-специално на митническия контрол, както посочва жалбоподателят в отговор на въпрос на Общия съд в съдебното заседание, в замяна на това упражняването на публичната власт не се осъществява по никакъв начин в тези коридори, а единствено в специално предназначените за този контрол места. Освен това местата за преминаване и кафенетата не могат да се считат за помещения, в които се осъществяват властнически правомощия, както правилно посочва Комисията в съдебното заседание.
132 Следователно при разглеждане на обстоятелствата в конкретния случай не се установява каква е причината, поради която жалбоподателят счита своята методология за определяне на подход за разпределяне за по-подходяща от трикратно използваната (с писма от 24 февруари, 21 март и 4 април 2014 г.) от Кралство Белгия методология, която е била възприета от Комисията.
133 В това отношение, обратно на твърдението на жалбоподателя в съдебното заседание, следва да се посочи, че стойността 7 %, която се отнася до помещенията, използвани за неикономически цели, не съставлява неясна или въображаема преценка на белгийското правителство, тъй като както се установява от отговора на последното на въпросите на Комисията от 11 март 2014 г. „плановете […] са послужили за основа на това изчисление“.
134 В съдебното заседание жалбоподателят поддържа също така, че летище Шарльороа е летище, което се развива постоянно, за разлика от големи летища като „Париж — Шарл дьо Гол“ (Франция) или „Лондон-Хитроу“ (Обединеното кралство), където броят на пътниците е един и същ от 20 години насам, поради което частта на помещенията, които се използват на летище Шарльороа за неикономически цели, се променя.
135 При все това, дори да се приеме, че това твърдение се окаже вярно, се налага изводът, че жалбоподателят не е могъл да докаже наличието на развитие на летище Шарльороа между трите писма на белгийското правителство от 24 февруари, 21 март и 4 април 2014 г. и собствената си бележка от 8 април 2014 г., която е съставена четири дни след последното писмо на посоченото правителство.
136 При тези обстоятелства следва да се приеме за установено, че не може да се счита, че Комисията е допуснала фактическа грешка или явна грешка в преценката, доколкото въз основа на самите данни, които са ѝ били предоставени от Кралство Белгия, тази институция е приела, че 7 % от общата площ на летището се използва за дейности, които не са от икономическо естество, и като не се е позовала в обжалваното решение на бележката от 8 април 2014 г.
137 Накрая, що се отнася до твърдяната липса на мотиви в обжалваното решение в това отношение, следва да се посочи, че от съображение 366 от обжалваното решение ясно се установява приложеният от Комисията подход за разпределяне, който, както беше установено по-горе, е използван трикратно от белгийското правителство. Освен това, дори в съображение 366 от обжалваното решение Комисията да не е споменала бележката на жалбоподателя от 8 април 2014 г., следва да се приеме за установено, от една страна, че съгласно съображение 22 от обжалваното решение в последното е взета предвид изрично бележката на белгийските органи от 5 май 2014 г., в която се уточнява, че „процентът на площите, предназначени за публични услуги, които нямат икономически характер, в сравнение с помещенията, предназначени за икономически дейности, е 14,9 %“, а от друга страна, че Комисията ясно е обосновала причините, поради които трикратно посочените от Кралство Белгия данни (с писма от 24 февруари, 21 март и 4 април 2014 г.) трябва да бъдат потвърдени, което без съмнение е позволило на жалбоподателя да разбере причините, поради които представените от него данни не са можели да бъдат приети, а на Общия съд — да упражни контрола си върху тях. Всъщност, посочвайки, че „7 % от разходите за направените инвестиции за новия терминал може да бъдат разглеждани като неикономически, тъй като 7 % от площта на летището е заета от службите на полицията, митницата, служителите, отговарящи за проверката на пътниците и багажа, както и служителите на Обществената служба на Валония, отговарящи за сигурността на обекта“, Комисията по същество е уточнила, че единствено разходите, неразривно и непременно свързани с подобни услуги, са от неикономическо естество, което впрочем жалбоподателят е разбрал много добре, както се установява от изложените от него доводи в подкрепа на това основание.
138 Поради това четвъртото основание следва да се отхвърли.
По петото основание: грешка при прилагане на правото, фактически грешки, явни грешки в преценката и липса на мотиви от страна на Комисията при определянето на нетната настояща стойност на мерките от 2002 г. и 2003 г., водещи до нарушение на член 107, параграф 1 ДФЕС
139 В рамките на петото си основание жалбоподателят оспорва по същество направената от Комисията преценка във връзка с критерия за частния инвеститор в условията на пазарна икономика. Според жалбоподателя както методът, така и някои фактори за изчисляване, използвани от Комисията, са неправилни. Това основание се подразделя на седем части.
140 В самото начало, преди да бъдат разгледани различните части на петото основание, следва да се отговори на изтъкнатото от жалбоподателя твърдение за нарушение, съгласно което изследването от 2001 г., озаглавено „Risk Premiums for Other Markets“ (Рискови премии за други пазари), не е достъпно на посочения от Комисията интернет адрес.
141 В това отношение е достатъчно да се приеме за установено, че макар това изследване да е посочено в бележка под линия към съображение 437 от обжалваното решение, при всички положения обстоятелството, че няма достъп до посочения от Комисията интернет адрес, в конкретния случай не може да бъде причина обжалваното решение да се счита за недостатъчно мотивирано в това отношение.
– По първата част относно изчисляването на стойността на инвестициите, които остават за изпълнение към 15 април 2002 г.
142 В съображение 431 от обжалваното решение фигурира таблица 13, озаглавена „Стойност на инвестициите, които остават за изпълнение към 15 април 2012 г. (милиони евро)“. Тази таблица съдържа следните линии:
| 2002 г. | 2003 г. | 2004 г. | 2002—2004 г. |
Реновиране на техническите и административните помещения | 1,55 | 0,00 | 0,00 | 1,78 |
Разширяване на станцията за керосин | 0,27 | 0,00 | 0,00 | 0,62 |
Паркинг за излезли от употреба самолети | 0,030 | 0,00 | 0,00 | 0,05 |
143 Жалбоподателят поддържа, че последната колона от таблицата, посочена в точка 142 по-горе, съдържа грешки.
144 В писмената си защита Комисията признава, че някои цифрови данни, които се съдържат н посочената таблица, са грешни. Тя обаче посочва, че с изключение на грешките, посочени от жалбоподателя, възпроизведените данни година по година, както и общите суми по таблица 13 са правилни. Нетната настояща стойност на мярката от 2002 г. е изчислена въз основа на таблица 14, озаглавена „Стойност на инвестициите за дейности от стопанско естество, взети предвид от Комисията при изчисляването на нетната настояща стойност на мярката от 2002 г.“, съдържаща верни цифрови данни. Поради това Комисията счита, че неточностите, посочени в таблицата 13, не са имали каквото и да било въздействие върху общия размер на инвестициите, който е възпроизведен в таблица 13, и следователно върху изчисляването на настоящата стойност.
145 В своята поправка Комисията променя съответните цифрови данни (1,78 > 1,55, 0,62 > 0,27 и 0,05 > 0,03).
146 Макар да е жалко допускането на подобни грешки, се налага изводът, че жалбоподателят не оспорва обстоятелството, че посочените грешки нямат каквито и да било последици върху изчисляването на нетната настояща стойност на мярката от 2002 г. в съответствие с метода и стойностите, използвани от Комисията. При зададен от Общият съд в съдебното заседание въпрос на жалбоподателя в това отношение, последният не може да посочи какви са последиците от тези грешки върху изчисляването на нетната настояща стойност на мярката от 2002 г.
147 От това следва, че първата част на петото основание е несъстоятелна и в резултат от това трябва да бъде отхвърлена.
– По втората част, свързана с метода за изчисляване на нетната настояща стойност
148 Според жалбоподателя Комисията е допуснала грешки при изчисляването на нетната настояща стойност на паричните потоци при норма на дисконтиране от 9 %, както и на нетната настояща стойност на мярката от 2002 г.
149 Макар по отношение на мярката от 2002 г. в съображение 438 от обжалваното решение Комисията да е получила нетна настояща стойност на паричните потоци в размер на ‑ 76,48 милиона евро при норма на дисконтиране от 9 % и нетна настояща стойност на мярката от 2002 г. в размер на ‑ 75 милиона евро, назначените от жалбоподателя вещи лица са стигнали до нетна настояща стойност на паричните потоци при същата норма на дисконтиране в размер на [поверително](1) милиона евро и до нетна настояща стойност на посочената мярката в размер на [поверително] милиона евро.
150 В писмената си защита Комисията е признала, че сумата ‑ 83,70 милиона евро е правилна и че нетната настояща стойност е в размер на [поверително] милиона евро. Разликата между сумите от [поверително] милиона евро и [поверително] милиона евро е резултат от две фактически грешки, които не са оспорени от жалбоподателя.
151 Следва да се напомни, че в съображения 437—439 от обжалваното решение Комисията е направила следните констатации:
„(437) Както е обяснено в съображение 424, за да определи нормата на дисконтиране, Комисията оценява среднопретеглената цена на капитала на Sowaer в момента на предоставяне на мярката. Тази оценка е направена въз основа на следните данни и хипотези:
– 30 % съотношение дълг/собствен капитал на Sowaer и следователно 23 % част на дълга във финансирането (rD);
– цена на дълга преди данъци (kD), равна на среднопретеглената цена на дълга на Sowaer преди данъци през 2002 г. или между 4,9 % и 5,5 %;
– рискова премия (Δk) от 5,51 %;
– коефициент „бета“ между 0,91 и 1,23;
– що се отнася до цената на собствения капитал — цена преди данъци на вложения без риск капитал (rf) — между 5,16 % и 5,37 %;
– 40,2 % данъчна ставка (t).
Въз основа на тези данни и хипотези Комисията е в състояние да изчисли среднопретеглената цена на капитала (C) по следната класическа формула:
C = (1 – rD) × kE + rD × kD
Където цената на капитала (kE) е дадена по модела за оценка на капиталовите активи (MEDAF) съгласно формулата:
kE = rf + β × Δk
Въз основа на тази формула и на предходните хипотези Комисията счита, че 9 % представляват разумна норма на дисконтиране.
[…]
(438) Нетните парични потоци, посочени в таблица 19, сконтирани с 9 %, представляват нетна настояща стойност от – 83,7 милиона евро.
(439) За изчисляване на нетната настояща стойност за целия срок на концесията следва да се определи крайна стойност на проекта през 2015 г. Това е направено, като от 2015 г. се приема паричен поток, равен на средния за периода 2013—2015 г., нарастващ с 2 % годишно. Доколкото се приема, че таванът за променливата част на концесионната такса е премахнат от 2016 г., стойностите, които трябва да се разгледат, са паричните потоци при липсата на таван в периода 2013—2015 г. Въз основа на тези хипотези Комисията изчисли, че крайната стойност на проекта през 2015 г. може да бъде оценена на 8,07 милиона евро“.
152 Безспорно е, че със своята поправка Комисията е заменила в съображение 438 от обжалваното решение стойността „– 76,48“ със стойността „– 83,7“, в съображение 439 от посоченото решение тази институция у заменила стойността „1,48“ със стойността „8,07“ и в съображение 440 от това решение — стойността „75“ със стойността „75,63“.
153 Въпреки допуснатите грешки се налага изводът, че жалбоподателят не е оспорил твърдението на Комисията, че коригираните цифрови данни са по-неблагоприятни за жалбоподателя от тези, които фигурират в обжалваното решение, и че жалбоподателят не е оспорил също така и изявлението на Комисията, че нетните положителни парични потоци, предвидени за периода 2007—2009 г., са били явно недостатъчни, за да се неутрализират отрицателните парични потоци от други години, и по-специално от инвестициите за 2002 г. и 2003 г., което е дало основание на Комисията да направи извод, че нито един частен инвеститор е нямало да направи разглежданите инвестиции.
154 След това жалбоподателят посочва, че опитвайки се да възпроизведат същата формула, собствените му консултанти са получили стойности, които се различават значително от тези на Комисията, и са предложили заместващи формули, които принципно се използват във финансовия сектор, което доказвало, че анализът на Комисията подлежи на критика.
155 В това отношение само по себе си обстоятелството, че жалбоподателят е стигнал до различни резултати при използване на същата или на различна формула, не е достатъчно, за да се приеме, че избраната от Комисията формула за изчисление на среднопретеглената цена на капитала за Sowaer към момента на предоставянето на помощта е явно погрешна (вж. в този смисъл решение от 2 септември 2010 г., Комисия/Scott, C‑290/07 P, EU:C:2010:480, т. 72).
156 Доводът на жалбоподателя, че предоставените от Комисията данни относно формулата не били конкретни, е неотносим, тъй като Комисията е признала, че изчисленията, направени от консултанта на жалбоподателя, са правилни.
157 Жалбоподателят упреква Комисията също така че не е изложила мотиви или че е изложила твърде недостатъчни мотиви във връзка с избора на формула за изчисляване на среднопретеглената цена на капитала за Sowaer към момента на предоставянето на мярката, както и на коефициентите и на използваните стойности, а също и че не е подкрепила съответните данни с доклади на независими консултанти или експерти.
158 В това отношение следва да се посочи, че нито от основния регламент, а именно от Регламент № 659/1999, нито от цитираната от жалбоподателя съдебна практика следва, че Комисията е длъжна да консултира независими експерти, за да определи метода, който трябва да използва, или за да може тези експерти да осъществят контрол на нейните изчисления и да ги утвърдят (вж. в този смисъл решения от 25 юни 1998 г., British Airways и др./Комисия, T‑371/94 и T‑394/94, EU:T:1998:140, т. 72, от 16 март 2000 г., Astilleros Zamacona/Комисия, T‑72/98, EU:T:2000:79, т. 55 и от 16 март 2016 г., Frucona Košice/Комисия, T‑103/14, EU:T:2016:152, т. 177).
159 Що се отнася до твърдението за недостатъчни мотиви на обжалваното решение, следва да се посочи, че формулата за изчисляване на нетната настояща стойност на мярката от 2002 г. и използваните данни са възпроизведени в съображение 437 от обжалваното решение и че въз основа на тази информация консултантът на жалбоподателя е могъл да установи грешките от страна на Комисията при прилагането на тази формула, които впоследствие са били поправени в посочения от жалбоподателя списък. От това следва, че последният не може да се оплаква, че обжалваното решение не е мотивирано.
160 Макар да е жалко, че Комисията е допуснала грешки в съображения 438—440 от обжалваното решение и че те са затруднили подготовката на защитата на жалбоподателя, както и контрола върху обжалваното решение от страна на Общия съд, все пак се налага изводът, че не се установява възможността коригираните цифрови данни да могат да обезсилят извода на Комисията, че в конкретния случай не е спазен критерият за частния инвеститор.
161 Освен това, доколкото жалбоподателят посочва, че е приложил същата формула като Комисията, но с различни стойности на параметрите, този елемент ще бъде конкретно разгледан в рамките на следващите части на настоящото основание, в които по-специално се поставят под въпрос възприетите от Комисията стойности на тези параметри.
162 Ето защо втората част от петото основание следва да бъде отхвърлена.
– По третата част, свързана с коефициента „beta“
163 Жалбоподателят упреква Комисията, че е допуснала фактическа грешка и явна грешка в преценката, тъй като определението за коефициента „beta“ било неправилно. Според жалбоподателя коефициентът „beta“ измерва не „относителната рентабилност на даден актив спрямо пазара“, а „относителната променливост на даден актив спрямо пазара“. Жалбоподателят добавя, че стойностите на коефициента „beta“ не съответстват на стойностите, установени от собствения му консултант. Според жалбоподателя тези приблизителни стойности и тези неточности имали влияние върху изчисляването на нетната настояща стойност на мерките от 2002 г. и от 2003 г., тъй като коефициентът „beta“ е включен при изчислението на стойността на капитала.
164 В това отношение е достатъчно да се посочи, че дори да се предположи, че определянето от страна на Комисията на коефициента „beta“ не е точно, не се установява тази грешка да е повлияла върху изчисленията на стойността на капитала и следователно да е могла да повлияе върху извода на Комисията, че частен инвеститор в условията на пазарна икономика не би реализирал разглежданите инвестиции. Освен това само по себе си обстоятелството, че консултантът на жалбоподателя е установил други стойности на коефициента „beta“, не е достатъчно, за да се докаже наличието на явна грешка в преценката от страна на Комисията при избора на посочения коефициент.
165 Трябва да се отхвърли доводът на жалбоподателя, че не е бил в състояние да провери точността на данните и определянето на възприетия от Комисията коефициент „beta“, тъй като е безспорно, че съгласно преписката по делото жалбоподателят е бил в състояние да ги провери и да изтъкне допусната грешка въз основа на таблиците, за които е бил информиран в рамките на административното производство.
166 С оглед на гореизложеното третата част на петото основание трябва да бъде отхвърлена.
– По четвъртата част, която се отнася до данъчната ставка, използвана за изчисляването на нетната настояща стойност на мярката от 2003 г.
167 Според жалбоподателя, от една страна, Комисията е допуснала фактическа грешка, като е приела за референтна данъчна ставка в размер на 40,2 % с оглед на преценката на нетната настояща стойност на мярката от 2003 г., при положение че тази ставка е променена на 33,99 %, считано от 1 януари 2003 г., а от друга страна, тази институция е допуснала явна грешка в преценката, като е основала изчислението си на тази невярна стойност.
168 На етапа на писмената си защита Комисията признава, че данъчната ставка в размер на 40,2 % за 2003 г. е неправилна, поради което диапазонът на коефициента „бета“ за тази година е между 0,91 и 1,25 вместо между 0,91 и 1,23.
169 Налага се изводът, че тази част следва да бъде отхвърлена, тъй като в конкретния случай не се установява, че грешката относно данъчната ставка за 2003 г. е могла да повлияе върху извода на Комисията, че частен инвеститор в условията на пазарна икономика нямаше да реализира разглежданите инвестиции.
– По петата част, която се отнася до преценката на стойността преди данъци на вложения без риск капитал, използвана за изчисляване на нетната настояща стойност
170 Според жалбоподателя при определянето на нетната настояща стойност за 2002 г. Комисията е допуснала явна грешка в преценката, позовавайки се на лихвения процент по десетгодишните белгийски облигации, за да определи стойността преди данъци на вложения без риск капитал. Всъщност според жалбоподателя Sowaer е можело да се позове също и на лихвения процент по десетгодишните германски облигации при сключването на договора през 2002 г. Освен това в рамките на мярката от 2003 г. Комисията не е взела предвид релевантния лихвен процент за април 2003 г., а лихвения процент, съответстващ на април 2002 г.
171 В това отношение следва да се приеме за установено, че жалбоподателят не посочва в каква степен позоваването на лихвения процент по десетгодишните германски облигации е можело да промени извода на Комисията, че частен инвеститор в условията на пазарна икономика е нямало да осъществи разглежданите инвестиции, т.е. доколко промяната в позоваването е можела да доведе до положителна нетна настояща стойност. Всъщност жалбоподателят не е посочил какво е щяло да бъде равнището на нетната настояща стойност в тази хипотеза в сравнение с числото – 83,7 милиона евро, което се съдържа в съображение 438 от обжалваното решение, или в сравнение с числото – 75,63 милиона евро, след изчисляване върху целия срок на концесията (до 2040 г.) съгласно съображение 440 от посоченото решение.
172 Накрая, обратно на твърдението на жалбоподателя, Комисията е изчислила стойността преди данъци на вложения без риск капитал въз основа на лихвения процент по десетгодишните белгийски облигации за април 2003 г.
173 В своята реплика жалбоподателят упреква Комисията, че не е взела предвид възможността за приспадане на инвестициите и лихвите, при положение че последиците от тези данъчни предимства върху печалбата на предприятията и рентабилността на инвестиции имали основно значение.
174 В това отношение е достатъчно да се посочи, че с тези доводи всъщност жалбоподателят изтъква ново основание, което нито e било изрично посочено, нито дори е било загатнато в жалбата, поради което то трябва да се обяви за недопустимо.
175 За изчерпателност трябва да се направи извод, че жалбоподателят не е оспорил доводите на Комисията, че методиката на замяна, предложена с оглед на това да се отчетат данъчните аспекти, не е подходяща в контекста на нетни загуби от структурно естество и че тази методика е нямало да бъде по-благоприятна от използваната от Комисията.
176 От изложеното следва, че петата част на петото основание трябва да се отхвърли.
– По шестата част, която се отнася до преценката на съотношението дълг към собствен капитал и на частта от дълга във финансирането, използвана за изчисляването на нетната настояща стойност
177 Според жалбоподателя Комисията е допуснала грешки, като е преценила, че съотношението дълг към собствен капитал на Sowaer е 30 %, въз основа на анализ ex post, който се основава на счетоводния баланс за 2002 г. Осъществявайки анализ ex post, Комисията не е спазила принципа, че преценката дали е спазен критерият за частния инвеститор в условията на пазарна икономика трябва да се осъществи ex ante. По-нататък жалбоподателят твърди, че консултантът му е стигнал до различни цифрови данни. Накрая жалбоподателят подчертава, че Sowaer не е нито авиокомпания, нито летище, и че Комисията неправилно е направила сравнение със съотношението дълг към собствен капитал на авиокомпаниите.
178 Що се отнася до критиката, че е извършила анализ ex post, Комисията обяснява, без да бъде опровергана от жалбоподателя, че счетоводният баланс за 2001 г., ако такъв е съществувал, е бил твърде стар, за да съставлява добра индикация за целевото съотношение, определено към 15 април 2002 г., т.е. в перспектива ex ante, и че тъй като Sowaer е учредено на 28 юни 2001 г., неговата първа стопанска година е обхващала 18 месеца, съответстваща на счетоводния баланс за 2002 г. От това следва, че жалбоподателят не може да упреква Комисията, че е допуснала явна грешка в преценката, като е осъществила анализа въз основа на счетоводния баланс за 2002 г.
179 Само по себе си обстоятелството, че консултантът на жалбоподателя е стигнал до различно съотношение дълг към собствен капитал, не е достатъчно, за да се докаже, че Комисията е допуснала явна грешка в преценката. Освен това в писмената си дуплика Комисията, без да бъде оборена от жалбоподателя, уточнява разликите между нейните собствени цифрови данни и тези на консултанта на жалбоподателя, които разлики се обясняват с обстоятелството, че тази институция е изключила от изчисленията си дълговете, които нямат финансов характер, което е обосновано за инвестиция от този вид.
180 Накрая, що се отнася до довода на жалбоподателя, че Sowaer не е част от сектора на въздухоплаването, този довод е неотносим, доколкото Комисията не е използвала осредненото съотношение дълг към собствен капитал на авиокомпаниите, за да изчисли нетната настояща стойност на разглежданите инвестиции, а е използвала съотношението дълг към собствен капитал на Sowaer. Посочването в бележка под линия 163 от обжалваното решение на осредненото съотношение дълг към собствен капитал на авиокомпаниите съставлява единствено елемент за сравнение, който не засяга разглежданото изчисление.
181 В репликата си жалбоподателят критикува Комисията, че е избрала периода 2002—2010 г., за да определи съотношението дълг към собствен капитал. Според жалбоподателя този период бил твърде кратък.
182 В това отношение е достатъчно да се приеме за установено, че жалбоподателят не е оспорил надлежно довода на Комисията, че този период е единственият, за който са налице цифрови данни.
183 От всичко гореизложено следва, че шестата част от петото основание трябва да се отхвърли.
– По седмата част, свързана с определянето на рисковата премия, използвана за изчисляването на нетната настояща стойност
184 Според жалбоподателя определянето на рисковата премия в размер на 5,51 % е неправилно. Комисията всъщност била взела предвид една-единствена стойност, която се наблюдава на американския пазар, при положение че е налице публично достъпно подробно изследване относно белгийския пазар. Следователно изчисленията, направени при отчитане на тази невярна стойност, не са надеждни.
185 Това твърдение за нарушение не може да се приеме.
186 Всъщност Комисията посочва, без твърдението ѝ да бъде оспорено от жалбоподателя, че въпреки искането от нейна страна, жалбоподателят не е представил никаква друга оценка в рамките на административното производство.
187 Освен това, доколкото жалбоподателят упреква Комисията, че не е мотивирала обжалваното решение в това отношение, се налага изводът, че в съображение 437 от обжалваното решение Комисията изтъква основанието на рисковата премия в размер на 5,51 %, а именно проучването, което е посочено в точка 140 по-горе (вж. бележка под линия 164 от обжалваното решение).
188 От всичко гореизложено следва, че седмата част от петото основание трябва да бъде отхвърлена, както и петото основание като цяло.
По шестото основание, изведено от грешка при прилагане на правото, от фактически грешки и от явни грешки в преценката от страна на Комисията при определянето на нетната настояща стойност на мерките от 2002 г. и от 2003 г. и следователно при изчисляването на допълнителната такса, заплащана от жалбоподателя, считано от 4 април 2014 г.
189 В рамките на шестото си основание жалбоподателят отправя критика във връзка с последиците от фактическите грешки, от грешката при прилагане на правото и от явните грешки в преценката от страна на Комисията при определянето на нетната настояща стойност на мерките от 2002 г. и 2003 г. за изчисляването на допълнителната такса, която е трябвало да плаща на Sowaer, считано от 4 април 2014 г. Тъй като съгласно обжалваното решение разликата между таксата по пазарна цена и таксата, която жалбоподателят следва да заплаща, съставлява подлежаща на възстановяване помощ, установените грешки имат значителни последици върху размера на подлежащата на възстановяване помощ.
190 В това отношение е достатъчно да се приеме за установено, че това основание се базира единствено на предпоставката, че петото основание е обосновано.
191 При положение че петото основание е отхвърлено, шестото основание следва също да бъде отхвърлено.
По седмото основание: липса на мотиви и грешка при прилагане на правото от страна на Комисията при определяне на размера на допълнителната такса, която следва да бъде платена, считано от 1 януари 2016 г.
192 В рамките на седмото си основание жалбоподателят упреква Комисията, че не е дала отговор на молбата му за получаване на разяснения от 17 ноември 2014 г. относно изчисляването на размера на допълнителната такса, която той е трябвало да заплаща, за да се съобрази с пазарните цени, считано от 1 януари 2016 г. Според него е законосъобразно той да бъде уведомен точно за размера на претендираните помощи и това уведомяване е от основно значение, т.е. да бъде запознат с точния размер на допълнителната концесионна такса. A fortiori Кралство Белгия, което е адресат на обжалваното решение, също не е имало правомощието да определи по свое усмотрение размера на помощта, която е обявена за несъвместима с вътрешния пазар.
193 В това отношение следва се приеме за установено, че ако с това основание жалбоподателят възнамерява да критикува непосочването в обжалваното решение на конкретния размер на помощта, която следва да бъде възстановена, е достатъчно да се напомни, че нито една правна разпоредба на Съюза не изисква, когато Комисията разпорежда възстановяването на помощ, обявена за несъвместима с вътрешния пазар, да определя точния размер, който подлежи на възстановяване. Достатъчно е решението на Комисията да съдържа информация, която да позволи на неговия адресат да определи сам този размер без особено затруднение. Следователно Комисията може с основание да се ограничи до това да обяви, че е налице задължение за възстановяване на разглежданите помощи и да остави на националните органи да изчислят точния размер на тези помощи, които подлежат на възстановяване (вж. в този смисъл решения от 12 октомври 2000 г., Испания/Комисия, C‑480/98, EU:C:2000:559, т. 25 и 26, и от 28 юли 2011 г., Mediaset/Комисия, C‑403/10 P, непубликувано, EU:C:2011:533, т. 126 и 127).
194 Освен това, доколкото жалбоподателят не е наясно с размера на таксата, която трябва да заплаща, се налага се изводът, че в съображение 686 от обжалваното решение Комисията е определила методиката, която трябва да се използва за определяне на размера на подлежащата на възстановяване помощ.
195 При това положение седмото основание трябва да се отхвърли.
По осмото основание: твърдение, че Комисията е допуснала грешка при прилагане на правото, фактическа грешка, явна грешка в преценката и не е предоставила мотиви при разглеждането на съответния пазар и на евентуалното нарушение на конкуренцията между летище Шарльороа и летище Брюксел Насионал
196 В рамките на осмото си основание жалбоподателят критикува констатацията, съдържаща се в съображение 605 от обжалваното решение, че помощите са довели до значително нарушаване на конкуренцията, засягайки увеличаването на броя на пътниците на летище Брюксел Насионал в сегмента на полетите „от точка до точка“ на къси и средни разстояния. Правейки това заключение, Комисията била допуснала грешка при прилагане на правото, явна грешка в преценката и липса на мотиви.
197 Това основание се разделя на две части.
198 В рамките на първата част жалбоподателят упреква Комисията, че не е анализирала правилно съответния пазар. Най-напред, що се отнася до частичната заменяемост на услугите на летище Брюксел национал и Шарльороа, жалбоподателят изтъква срещу Комисията, че не се е позовала на информацията, формулирана от Brussels Airport, което не е нищо друго освен органът, управляващ летище Брюксел Насионал, а не на предоставената от Валонския регион информация, по-специално в рамките на неговия отговор на искането за информация на Комисията от 14 януари 2014 г. Жалбоподателят упреква Комисията и за това, че е взела предвид единствено данни, отнасящи се за периода след 2004 г., като по този начин е игнорирала „катастрофалния период, съответстващ на несътоятелността на Société anonyme belge d’exploitation de la navigation aérienne (Sabena), настъпила на 7 ноември 2001 г.“.
199 Жалбоподателят изтъква също така, че Комисията е имала предвид заменяемостта на предлаганите услуги единствено от гледна точка на географското разположение на съответните две летища и не е направила анализ на дестинациите на полетите. Жалбоподателят напомня практиката, съгласно която в областта на въздухоплаването заменяемостта на предлаганите услуги трябва да се анализира „от точка до точка“. Освен това Комисията не е разгледала характеристиките на потенциалните клиенти на всяко едно от летищата, за да определи дали предлаганите услуги са заменяеми. Според жалбоподателя от това следва, че Комисията не е могла да направи и извод, че предлаганите услуги на двете летища са заменими и следователно общи.
200 С втората част жалбоподателят упреква Комисията, че е направила погрешен извод, че помощта е предизвикала нарушаване на конкуренцията между летище Брюксел Насионал и летище Шарльороа, по-специално във връзка с нарастването, за което се твърди, че е по-малко, на броя пътници на летище Брюксел Насионал. Освен това, признавайки, че е налице конкуренция между поне пет летища, Комисията се е задоволила с това да вземе предвид конкуренцията с летище Брюксел Насионал. Комисията обаче трябвало да разгледа положението на всяко едно от петте летища с оглед на това да провери дали твърдените последици за летище Брюксел Насионал са изолирани или подобни последици са претърпели и другите летища от зоната на обслужване, поради което промяната на кривата на броя пътници на летище Брюксел Насионал не се дължи на конкуренцията, наложена от някое от другите летища от същата зона. Всъщност промяната на кривата на нарастването на броя пътници на летище Брюксел национал се обяснявала основно с „несъстоятелността на Sabena“ и с неадекватния „бизнес план“ (план за развитие) на летище Брюксел Насионал.
201 В своята реплика жалбоподателят добавя, че Комисията не е доказала, че съществува причинно-следствена връзка между спорните мерки и, първо, увеличаването на трафика на летище Шарльороа, второ, намаляването на трафика на летище Брюксел Насионал, и трето, увеличаването на трафика на летище Шарльороа и намаляването в следствие от това на трафика на летище Брюксел Насионал. Всъщност според жалбоподателя увеличаването на трафика на летище Шарльороа не произтича, или поне не изцяло, от разглежданите мерки, а от избора на релевантен и многообещаващ търговски план, докато стагнацията на трафика на къси разстояния на летище Брюксел Насионал се обяснява с избора на консервативен търговски план, както и с несъстоятелността на Sabena, настъпила през 2001 г.
202 Комисията иска това основание да бъде отхвърлено.
203 Двете части от изтъкнатото от жалбоподателя основание следва да се разгледат заедно.
204 Що се отнася до произхода на информацията, въз основа на която Комисията е направила извод за наличието на частична заменяемост на предлаганите услуги, следва да се приеме за установено, че съгласно съображение 624 от обжалваното решение детайлите, посочени от Комисията в съображения 625 и 626 от това решение, са били предоставени от Кралство Белгия. Действително Комисията посочва, че цифровите данни, които се съдържат в отговора от 7 февруари 2014 г., съответстват на предоставените от Brussels Airport. Все пак, от гледна точка на предоставената от Brussels Airport информация не е видно, че Комисията е допуснала явна грешка в преценката.
205 Що се отнася до довода на жалбоподателя, че Комисията се е ограничила до това да вземе предвид единствено информацията относно състоянието на пазара след 2004 г., като не е отчела последиците от несъстоятелността на Sabena през 2001 г., трябва да се приеме, че жалбоподателят не е оспорил доводите на Комисията, че именно за да избегне представянето на измененията в трафика, предизвикани от несъстоятелността на Sabena, тази институция е представила измененията в трафика от 2004 г. нататък.
206 Що се отнася до довода, че несъстоятелността на Sabena е допринесла за намаляването на трафика на летище Брюксел Насионал, е достатъчно да се посочи, че този довод е неотносим.
207 Всъщност само по себе си обстоятелството, че жалбоподателят се е ползвал от предимство, от което са били лишени неговите конкуренти, е достатъчно, за да се направи извод, че неговото конкурентно положение е било подобрено и че по този начин конкуренцията е била нарушена. Поради същите причини не може да се приеме твърдението на жалбоподателя, че разликата между разрастването на летище Брюксел Насионал и разрастването на летище Шарльороа се обяснява с направения от последното избор на план за развитие.
208 Що се отнася, от една страна, до заменяемостта на предлаганите услуги на летище Брюксел Насионал и на летище Шарльороа, и от друга страна, до нарушаването на конкуренцията в резултат на получените от жалбоподателя помощи, следва да се напомни най-напред, че съгласно постоянната съдебна практика за целите на квалификацията на дадена мярка като държавна помощ Комисията е длъжна не да установи наличието на действително въздействие на помощта върху търговията между държавите членки и действително нарушаване на конкуренцията, а само да провери дали помощта може да засегне тази търговия и да наруши конкуренцията (вж. решение от 12 декември 2014 г., Banco Privado Português и Massa Insolvente do Banco Privado Português/Комисия, T‑487/11, EU:T:2014:1077, т. 62 и цитираната съдебна практика).
209 Следователно в конкретния случай Комисията не е била длъжна да докаже, че е била налице причинно-следствена връзка между спорните помощи и повишаването и намаляването на трафика на двете засегнати летища. Обстоятелството, че конкурентното положение на тези летища е можело да бъде повлияно и от други фактори, различни от разглежданите помощи, не е пречка да се направи извод, че тези помощи са можели да засегнат търговията и да нарушат конкуренцията по смисъла на член 107, параграф 1 ДФЕС.
210 От добре установената съдебна практика следва също така, че в рамките на тази проверка Комисията не е длъжна да направи икономически анализ на действителното положение на съответните пазари, на пазарния дял на предприятията — получатели на помощите, на положението на конкурентните предприятия и на търговските потоци между държавите членки. Освен това, в случай на неправомерно предоставени помощи, както впрочем жалбоподателят признава в съдебното заседание, Комисията не е длъжна да докаже действителните последици от тези помощи върху конкуренцията и върху търговията между държавите членки. Всъщност, ако беше така, това изискване щеше да доведе до поставяне в по-благоприятно положение на държавите членки, които предоставят неправомерни помощи, за сметка на тези, които отправят уведомление за помощи, съществуващи само в етап на проект (вж. решение от 28 октомври 2015 г., Hammar Nordic Plugg/Комисия, T‑253/12, EU:T:2015:811, т. 130 (непубликувано) и цитираната съдебна практика).
211 От това следва, че в конкретния случай жалбоподателят не може да твърди, че за да направи извод за наличие на нарушение на конкуренцията в резултат от предоставяне на спорните помощи, Комисията е била длъжна да очертае пазара на услугите и съответния географски пазар, както и да докаже съществуването на причинно-следствена връзка между получените от жалбоподателя помощи и действителните последици от тях за трафика на съответните летища. В това отношение следва да се напомни, че установяването на селективно икономическо предимство в полза на жалбоподателя, което не се оспорва в конкретния случай, е достатъчно за целите на установяването на риск от нарушаване на конкуренцията по смисъла на член 107, параграф 1 ДФЕС (вж. в този смисъл решение от 16 септември 2013 г., British Telecommunications и BT Pension Scheme Trustees/Комисия, T‑226/09 и T‑230/09, непубликувано, EU:T:2013:466, т. 168). Освен това способността на дадена помощ да засили конкурентната позиция на предприятието получател се преценява в зависимост от предимството, което му е предоставено, без изобщо да става въпрос да се разглеждат резултатите от дейността на неговите конкуренти (вж. в този смисъл решение от 28 януари 1999 г., BAI/Комисия, T‑14/96, EU:T:1999:12, т. 78).
212 Накрая, дори да се предположи, че Комисията е следвало да анализира последиците от спорните помощи върху всички летища в обслужваната от жалбоподателя зона, не се установява, че подобен анализ е можел да доведе до по-благоприятен резултат от този, до който Комисията е стигнала в обжалваното решение.
213 От всичко изложено дотук следва, че осмото основание трябва да бъде отхвърлено.
По деветото основание: нарушение на принципа на защита на оправданите правни очаквания
214 Според жалбоподателя Комисията е допуснала грешка при прилагане на правото, като не е проверила всички критерии за преценка на принципа на защита на оправданите правни очаквания. Най-напред жалбоподателят посочва, че изявленията на Комисията в Решение 2004/393, нейното бездействие за период от повече от десет години и нейната предходна практика са породили у него оправдани правни очаквания относно законосъобразността на спорните помощи или поне относно невъзможността да бъде разпоредено тяхното възстановяване. По-нататък жалбоподателят посочва, че не е можел разумно да предвиди промяната в линията на поведение на Комисията, доколкото предметът на процедурата за преразглеждане на мерките в полза на Ryanair е била различна от настоящия случай, при положение че Общият съд не се е позовал изобщо на потенциалната незаконосъобразност на предоставените в негова полза мерки, добавяйки, че Комисията е открила по отношение не него производството по разглеждане почти три години и половина по-рано. Накрая жалбоподателят посочва, че в конкретния случай общият интерес на Съюза допуска спорните помощи да не бъдат възстановени, тъй като Комисията не е доказала, че този общ интерес е достатъчно императивен, за да има предимство пред интереса на самия жалбоподател.
215 Комисията иска това основание да бъде отхвърлено.
216 Съгласно постоянната съдебна практика, от една страна, предприятията, получатели на помощ, по принцип могат да имат оправдани правни очаквания относно правомерността на помощта само ако тя е предоставена при спазване на предвидената в член 108 ДФЕС процедура, а от друга страна, ако положи дължимата грижа, икономическият субект обикновено би трябвало да бъде в състояние да се увери, че посочената процедура е спазена. По-специално, когато дадена помощ е приведена в действие без предварително уведомление до Комисията, поради което тя е неправомерна по силата на член 108, параграф 3 ДФЕС, получателят на помощта не може да има към този момент оправдани правни очаквания относно нейното правомерно отпускане (вж. решение от 19 март 2015 г., OTP Bank, C‑672/13, EU:C:2015:185, т. 77 и цитираната съдебна практика).
217 Освен това следва да се напомни, че не може да се изключи възможността за получателя на неправомерна помощ да се позове на изключителни обстоятелства, които са породили у него оправдани правни очаквания относно редовността на тази помощ, като в подобен случай неговите оправдани правни очаквания могат да бъдат признати, при условие че помощта е била предоставена при спазване на процедурата, предвидена в член 108 ДФЕС (решение от 27 януари 1998 г., Ladbroke Racing/Комисия, T‑67/94, EU:T:1998:7, т. 182).
218 В конкретния случай обаче е безспорно, че разглежданите помощи не са били съобщени на Комисията съгласно член 108, параграф 3, ДФЕС и че помощите, чието възстановяване е поискано, са били предоставени след постановяването на решение от 12 декември 2000 г., Aéroports de Paris/Комисия (T‑128/98, EU:T:2000:290), в което е прието, че управлението на летище принципно съставлява икономическа дейност.
219 Следователно жалбоподателят не може да се позове на обстоятелството, че разпореждайки възстановяването на спорните помощи, Комисията е нарушила принципа на защита на оправданите правни очаквания.
220 Поради това деветото основание следва да бъде отхвърлено, както и жалбата в нейната цялост.
По изявлението за изменение
221 Следва да се напомни, че на 5 април 2016 г. Комисията е уведомила Кралство Белгия за поправка на обжалваното решение, посочвайки, че установените грешки в него по никакъв начин не засягат формулираните в това решение изводи.
222 На 23 юни 2016 г. жалбоподателят подава изявление за изменение на жалбата с оглед на измененията, внесени от Комисията в обжалваното решение в резултат от поправката от 5 април 2016 г.
223 Комисията посочва, че това изявление за изменение на жалбата е недопустимо.
224 Налага се изводът, че изявлението за изменение не съдържа какъвто и да е нов елемент и се ограничава до възпроизвеждане по по-директен начин на доводите, които се съдържат в жалбата и в репликата, като Комисията е упрекната в допускането на много сериозни грешки по същество, при положение че в действителност поправката съдържа единствено изменения от стилово и граматично естество, както и изменения на някои изчисления.
225 Освен това, дори съдържащите се в обжалваното решение неверни цифрови данни да са могли да затруднят доброто разбиране на последното, по-специално от страна на жалбоподателя, тези грешки все пак не могат да позволят да се постави под въпрос законосъобразността на това решение.
226 Следователно, доколкото разглеждането на обжалваното решение не позволява да се постави под въпрос законосъобразността му и налага отхвърляне на жалбата, въпросът относно допустимостта на изявлението за изменение очевидно става безпредметен.
По съдебните разноски
227 Съгласно член 135, параграф 1 от Процедурния правилник, когато справедливостта изисква това, Общият съд може да реши страна, която е загубила делото, да понесе, наред с направените от нея съдебни разноски, само част от съдебните разноски на другата страна и дори да не бъде осъдена да ги заплаща. Освен това съгласно член 135, параграф 2 от същия правилник Общият съд може да осъди дори спечелила делото страна да заплати част от или всички съдебни разноски, ако това е оправдано от поведението на тази страна, включително преди образуване на съдебното производство, по-специално ако прецени, че тя необосновано или злонамерено е причинила разноски на другата страна.
228 При обстоятелствата в конкретния случай Общият съд счита, че с оглед на гореизложеното Комисията е допуснала няколко фактически грешки, които е можело да оставят у жалбоподателя впечатлението, че има основание да оспори валидността на обжалваното решение, и са затруднили Общия съд при осъществяване на контрол върху това решение.
229 При тези условия може да се счита, че една от причините за започване на настоящото производство е поведението на Комисията, тъй като допуснатите от нея грешки са можели да предизвикат у жалбоподателя разбираеми съмнения относно законосъобразността на обжалваното решение.
230 Подобни обстоятелствата съставляват основание за разпределяне между Комисията и жалбоподателя на съдебните разноски в настоящото производство.
231 Общият съд счита, че правилната преценка на обстоятелствата по случая изисква на Комисията да се възложат, освен направените от нея съдебни разноски, половината от съдебните разноски на жалбоподателя.
232 Освен това съгласно член 138, параграф 3 от Процедурния правилник встъпилите страни понасят направените от тях съдебни разноски.
По изложените съображения
ОБЩИЯТ СЪД (осми разширен състав)
реши:
1) Отхвърля жалбата.
2) Европейската комисия понася направените от нея съдебни разноски и половината от съдебните разноски на Brussels South Charleroi Airport (BSCA).
3) Société wallonne des aéroports SA (Sowaer), Brussels Airport Company SA и Brussels Airlines SA/NV понасят направените от тях съдебни разноски.
Обявено в открито съдебно заседание в Люксембург на 25 януари 2018 година.
Подписи