РЕШЕНИЕ НА СЪДА (четвърти състав)
11 юни 2009 година(*)
„Политика на конкуренция — Членове 81 ЕО и 82 ЕО — Член 15, параграф 3 от Регламент (ЕО) № 1/2003 — Писмени становища, внесени от Комисията — Национален спор относно възможността за данъчно приспадане на глоба, наложена с решение на Комисията“
По дело C‑429/07
с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 234 ЕО от Gerechtshof te Amsterdam (Нидерландия) с акт от 12 септември 2007 г., постъпил в Съда на 17 септември 2007 г., в рамките на производство по дело
Inspecteur van de Belastingdienst
срещу
X BV,
СЪДЪТ (четвърти състав),
състоящ се от: г‑н K. Lenaerts, председател на състав, г‑н T. von Danwitz, г‑н E. Juhász (докладчик), г‑н G. Arestis и г‑н J. Malenovský, съдии,
генерален адвокат: г‑н P. Mengozzi,
секретар: г‑н Н. Нанчев, администратор,
предвид изложеното в писмената фаза на производството и в съдебното заседание от 18 декември 2008 г.,
като има предвид становищата, представени:
– за X BV, от адв. G. Th. K. Meussen, advocaat,
– за нидерландското правителство, от г‑н Y. de Vries и г‑н M. de Grave, в качеството на представители,
– за италианското правителство, от г‑н I. M. Braguglia, в качеството на представител, подпомаган от г‑н F. Arena, avvocato dello Stato,
– за Комисията на Европейските общности, от г‑н A. Bouquet и г‑н W. Wils, в качеството на представители,
след като изслуша заключението на генералния адвокат, представено в съдебното заседание от 5 март 2009 г.,
постанови настоящото
Решение
1 Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на член 15, параграф 3 от Регламент (ЕО) № 1/2003 на Съвета от 16 декември 2002 година относно изпълнението на правилата за конкуренция, предвидени в членове 81 и 82 от Договора (ОВ L 1, 2003 г., стp. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 8, том 1, стр. 167).
2 Запитването е отправено в рамките на спор между Inspecteur van de Belastingdienst (инспектор от данъчната служба, наричан по-нататък „инспекторът“) и X BV, дружество съгласно нидерландското право, чието седалище е установено в P, по повод на възможността за данъчно приспадане на глоби, наложени от Комисията на Европейските общности поради нарушаване на общностното право на конкуренция.
Правна уредба
Общностна правна уредба
3 Съгласно съображение 21 от Регламент № 1/2003:
„[Съгласуваността] в прилагането на [правилата за конкуренция] изисква също така да се изградят механизми за сътрудничество между [юрисдикциите] на държавите членки и Комисията. Това се отнася за всички [юрисдикции] на държавите членки, които прилагат членове 81 и 82 от Договора [за ЕО], независимо дали прилагат тези правила при съдебни процеси между частни лица, в качеството им на държавни органи по правоприлагане, или като съдилища, сезирани за съдебен контрол. По-специално националните [юрисдикции] следва да имат възможност да се обръщат към Комисията за информация или за нейното [мнение] по въпроси, свързани с прилагането на общностното право на конкуренция. Комисията и органите по конкуренция на държавите членки следва също да имат възможност да внасят писмени или устни [становища] в [юрисдикциите], сезирани за прилагане на член 81 или 82 от Договора. Тези [становища] следва да се подават в рамките на националните процесуални правила и практика, включително онези, които охраняват правата на страните. Ето защо следва да се предприемат стъпки, с които да се гарантира, че Комисията и органите по конкуренция на държавите членки са достатъчно добре информирани за производствата пред националните [юрисдикции].“
4 Член 15 от Регламент № 1/2003 предвижда:
„Сътрудничество с националните [юрисдикции]
1. В производствата по прилагане на член 81 или 82 от Договора [юрисдикции] на държави членки могат да се обръщат към Комисията с искане да им бъде предадена информацията, с която тя разполага, или нейното [мнение] по въпроси, свързани с прилагане на [общностните правила за конкуренция“].
2. Държавите членки изпращат на Комисията копие от всички писмени съдебни решения на национални [юрисдикции], постановени по прилагането на член 81 или 82 от Договора. Такива копия се изпращат незабавно след като страните бъдат уведомени за пълното писмено съдебно решение.
3. Органите по конкуренция на държавите членки, действайки по собствена инициатива, могат да внасят писмени [становища] в националните [юрисдикции] на своята държава членка по въпроси, свързани с прилагането на член 81 или 82 от Договора. С разрешение на въпросната [юрисдикция] те могат също така да внесат устно своите [становища] в националните [юрисдикции] на своята държава членка. Когато [съгласуваното] прилагане на член 81 или 82 от Договора изисква това, Комисията, като действа по собствена инициатива, може да внесе писмено [становището] си в [юрисдикциите] на държавите членки. С разрешение на въпросната [юрисдикция] тя може да внесе също и устно [становището] си.
Само за целите на подготовката на техните [становища] органите по конкуренция на държавите членки и Комисията могат да поискат от съответната [юрисдикция] на държавата членка да им предаде или да осигури такова предаване на всички документи, необходими за оценката на случая.
4. Настоящият член не засяга по-широките правомощия за отправяне на [становища] пред [юрисдикция], предоставени на органите по конкуренция на държавите членки по силата на законодателството на тяхната държава членка.“
5 Съгласно точки 31—35 от Известие на Комисията относно сътрудничеството между Комисията и [юрисдикциите] на държавите членки на Европейския съюз при прилагането на членове 81 и 82 от Договора за създаване на Европейската общност (ОВ С 101, 2004 г., стр. 54, Специално издание на български език, 2007 г., глава 8, том 4, стр. 122):
„31. Съгласно член 15, параграф 3 от Регламент [№ 1/2003] националните органи за защита на конкуренцията и Комисията могат да представят становища по въпроси, свързани с прилагането на членове 81 или 82 от Договора за [ЕО], на [национална юрисдикция], длъжна да прилага тези разпоредби. [Този] регламент разграничава писмените становища, които националните органи по конкуренция и Комисията могат да представят по своя инициатива, от устните становища, които могат да бъдат представени само с разрешение на националната [юрисдикция], […].
32. Регламентът изрично упоменава, че Комисията представя становища само когато съгласуваното прилагане на членове 81 [ЕО] или 82 [ЕО] го изисква. Тъй като това е целта на представянето, Комисията ограничава своите становища до икономически и правен анализ на фактите, съществени за делото, което ще се води пред националната [юрисдикция].
33. За да може Комисията да представи адекватни становища, от националната [юрисдикция] може да бъде поискано да предаде или да осигури предаването на Комисията на копие от всички документи, необходими за оценка на казуса. Следвайки посоченото в член 15, параграф 3, втора алинея от Регламент [1/2003], Комисията [ще използва тези документи само при подготовката на своите становища“] […].
34. Тъй като [този] регламент не предвижда процедурна рамка, в която да бъдат представяни становищата, процедурните правила и практики на държавите членки очертават съответната процедурна рамка. Когато държава членка все още не е създала съответната процедурна рамка, националната [юрисдикция] трябва да определи процедурните правила, подходящи за представянето на становища по казуса, което ще се разглежда от него.
35. Процедурната рамка трябва да отговаря на принципите, определени в точка 10 от настоящото известие. Освен всичко друго това означава, че процедурната рамка за представянето на становища по въпроси, свързани с членове 81 [ЕО] или 82 ЕО:
а) трябва да бъде съвместима с [общите принципи] на общностното право, по-специално с основните права на страните по делото;
б) не може да прави представянето на такива становища изключително трудно или практически невъзможно (принцип на ефективността) […], и
в) не може да прави представянето на такива становища по-трудно от представянето на становища в съдебно разглеждане, когато се прилага еквивалентно национално право (принцип на еквивалентност).“
Национална правна уредба
6 Законът относно новите правила в областта на икономическата конкуренция (Закон за конкуренцията) (wet houdende nieuwe regels omtrent de economische mededinging (Mededingingswet) от 22 май 1997 г. (Stb. 1997 г., № 242), изменен със Закона от 9 декември 2004 г. (Stb. 2005 г., № 172, наричан по-нататък „Закон за конкуренцията“), предвижда в член 89h:
„1. Когато не са страна по делото, Съветът (административният [съвет] на Nederlandse Mededingingsautoriteit (нидерландски орган по конкуренцията, наричан по-нататък „NMa“) или Комисията на Европейските общности, за целите на разглеждането на жалба, подадена пред административната юрисдикция, могат да внесат писмени становища в съответствие с член 15, параграф 3, първа алинея от Регламент № 1/2003 ако Съветът [на NMa] или Комисията на Европейските общности са изразили желание в това отношение. Съдът може да определи срок за тази цел. С разрешението на съда те могат да представят и устни становища в хода на съдебното заседание.
2. По искане, отправено по силата на член 15, параграф 3, втора алинея от Регламент № 1/2003, съдът изпраща на Съвета [на NMa] и на Комисията на Европейските общности всички документи, посочени в тази разпоредба. Страните могат в определен от съда срок да изложат своето мнение относно документите, които трябва да се изпратят.
3. Страните могат да отговорят на становищата на Съвета [на NMa] или на Комисията на Европейските общности в определен от съда срок. Съдът може да разреши на страните да отговорят на съответните становища.“
7 Посоченият член 89h е въведен със Закон за изменение на Закона за конкуренцията, както и от някои други закони във връзка с изпълнението на Регламенти (ЕО) № 1/2003 и № 139/2004 (wet tot wijziging van de Mededingingswet en van enige andere wetten in verband met de implementatie van EG-verordeningen 1/2003 en 139/2004) от 30 юни 2004 г. (Stb. 2004 г., № 345). От акта за преюдициално запитване следва, че изложението на мотивите към този закон (Kamerstukken II, сесия 2003—2004 г., 29276, № 3) съдържа следните съображения:
„2.5 Сътрудничество с националните юрисдикции
Сътрудничеството между Комисията и националните юрисдикции се посочва в член 15 и в съображение 21 [от Регламент № 1/2003].
[…]
В параграф 3 от този член освен това се предвижда, че Комисията и националните органи по конкуренция могат да внасят писмени и устни становища в хода на разглеждането на едно дело от съда (amicus curiae). Тези становища са със статут на мнения и имат за цел да облагоприятстват [съгласуваното] прилагане на правилата за конкуренция.
За тази цел Комисията и националните органи по конкуренция са длъжни да спазват нидерландските процесуални правила. Всъщност в производството между две страни съдът е пасивна страна и именно той определя ритъма на процеса. Освен това съдът не е обвързан от мнението на Комисията (съображение 21). Поради това неговата независимост не се оспорва. Комисията и националните органи по конкуренция трябва да спазват правата на страните и да съблюдават поверителните данни по делото да останат такива. Накрая, в съответствие с член 15, параграф 1 от Регламент [№ 1/2003] националната юрисдикция има право да се обърне към Комисията с искане да ѝ предаде информация или мнение.
[…]
3.4 Сътрудничество между генералния директор на NMa, Комисията и юрисдикциите
Член 15, параграф 3 от Регламент [№ 1/2003] предвижда, че националните органи, които са компетентни по въпроси относно прилагането на правото на конкуренцията и Комисията, като действат по собствена инициатива, могат да представят писмени становища относно прилагането на членове 81 и 82 от Договора и с разрешение на съда те могат дори да представят и устни становища.
Член 15, параграф 1 от Регламент [№ 1/2003] освен това предвижда възможност съдът да се обърне към Комисията с искане да му бъде предадена информация или мнение относно прилагането на членове 81 и 82 от Договора […]
[…] Пред административните юрисдикции член 15 от Регламент [№ 1/2003] се въвежда с изменение на Закона за конкуренцията (член 1, част G (от Закона за изменение), членове 89h, 89i и 89j (от Закона за конкуренцията), а пред гражданските юрисдикции — с изменение на Гражданския процесуален кодекс (Wetboek van Burgerlijke Rechtsvordering) (член III).“
8 Член 3.14 (озаглавен „Общи разходи, които не подлежат на приспадане“) от Закона за данъка върху доходите от 2001 г. (Wet Inkomstenbelasting 2001) в неговата редакция, която се прилага към получените през 2002 г. доходи, предвижда:
„1. При изчисляването на печалбата не подлежат на приспадане разходите и разноските, свързани със следното:
[…]
с. Глобите, наложени от нидерландски съд и сумите, изплатени на държавата, за да се избегне съдебно преследване в Нидерландия или за да се удовлетвори условие, свързано с решение за опрощаване на наказание, както и глобите, наложени от институция на Европейския съюз и глобите и завишенията, наложени съгласно Общия закон за държавните данъци (Algemene wet inzake rijksbelastingen), съгласно Закона в областта на митата (Douanewet), съгласно съгласувания Закон за социалното осигуряване (Coördinatiewet Sociale Verzekering), съгласно Закона относно административната уредба при нарушаване на някои разпоредби на Кодекса за движение по пътищата (Wet administratiefrechtelijke handhaving verkeersvoorschriften) и съгласно Закона за конкуренцията;
[…]“
Спорът по главното производство и преюдициалният въпрос
9 С Решение 2005/471/ЕО на Комисията от 27 ноември 2002 година относно производство за прилагане на член 81 от Договора за ЕО срещу BPB PLC, Gebrüder Knauf Westdeutsche Gipswerke KG, Société Lafarge SA и Gyproc Benelux NV (преписка COMP/E-1/37.152 – Гипсови плочи) (ОВ L 166, стр. 8) на дружествата BPB, Knauf, Lafarge и Gyproc са наложени глоби съответно в размер на 138,6 милиона, 85,8 милиона, 249,6 милиона и 4,32 милиона евро. Тези глоби са платени предварително или гарантирани с банкова гаранция.
10 Така наложените от Комисията санкции са потвърдени с Решение на Първоинстанционния съд на Европейските общности от 8 юли 2008 г. по дело Saint-Gobain Gyproc Belgium/Комисия (T‑50/03, непубликувано в Сборника), Решение по дело Knauf Gips/Комисия (T‑52/03, непубликувано в Сборника), Решение по дело BPB/Комисия (T‑53/03, непубликувано в Сборника) и Решение по дело Lafarge/Комисия (T‑54/03, непубликувано в Сборника). Дружествата Knauf и Lafarge обжалват пред Съда Решенията на Първоинстанционния съд, с които се отхвърлят техните жалби (дела C‑407/08 P и C‑413/08 P).
11 Преди Първоинстанционният съд да постанови тези решения, едно от заинтересуваните дружества, което, видно от досието, е установено в Германия, наречено X KG от запитващата юрисдикция, частично прехвърля наложената му глоба в рамките на групата, на която дружество майка е то, и по-конкретно на едно от своите нидерландски дъщерни дружества — X BV.
12 На 13 март 2004 г. с акт за установяване на данъчно задължение нидерландската данъчна администрация определя дължимия от X BV корпоративен данък за данъчната 2002 г. С писмо от 8 април 2004 г. посоченото дружество подава пред инспектора жалба срещу този акт за установяване на данъчно задължение, в която оспорва твърдението, че наложената от Комисията глоба, която му е била частично прехвърлена от неговото дружество майка, съставлява глоба по смисъла на член 3.14, initio и параграф 1, буква в) от Закона за данъка върху общия доход от 2001 г., който за целите на изчисляването на облагаемата печалба на едно дружество не разрешава приспадането на глоби, наложени от общностните институции. Инспекторът отхвърля тази жалба с решение от 11 март 2005 г.
13 На 19 април 2005 г. X BV подава жалба пред Rechtbank Haarlem (съд на Haarlem).
14 С решение от 22 май 2006 г. последният допуска възможността за частично приспадане на тази глоба.
15 Инспекторът обжалва това решение пред Gerechtshof te Amsterdam (Апелативен съд, Амстердам) на 30 юни 2006 г.
16 Комисията, информирана от пресата и с посредничеството на националните органи по конкуренция, уведомява запитващата юрисдикция с писмо от 15 март 2007 г. за желанието си да встъпи като amicus curiae по силата на член 15, параграф 3 от Регламент № 1/2003 и в съответствие с член 89h от Закона за конкуренцията. Освен това Комисията иска да се определи срок за тази цел и да ѝ бъдат изпратени необходимите за разбирането на спора документи.
17 В хода на съдебното заседание на Gerechtshof te Amsterdam от 22 август 2007 г. страните по главното производство, както и Комисията, са приканени да се произнесат по въпроса дали член 15, параграф 3 от Регламент № 1/2003 разрешава на Комисията, като действа по собствена инициатива, да внесе писмено становище в рамките на висящото пред него производство.
18 При тези обстоятелства Gerechtshof te Amsterdam решава да спре производството и да постави на Съда следния преюдициален въпрос:
„Има ли право Комисията съгласно член 15, параграф 3 от Регламент […] № 1/2003 да представя по собствена инициатива писмени становища в хода на производство относно възможността от (данъчната) печалба, реализирана от заинтересованата страна през 2002 г., да се приспадне глоба, която е била наложена от Комисията на дружеството X K.G. за нарушаване на [общностното] право на конкуренция и която (частично) е била прехвърлена на заинтересованата страна?“
По преюдициалния въпрос
19 С въпроса си запитващата юрисдикция иска по същество да се установи дали член 15, параграф 3 от Регламент № 1/2003 разрешава на Комисията да внася по собствена инициатива писмени становища пред национална юрисдикция в рамките на производство относно възможността за приспадане от облагаемата печалба на цялата или част от глобата, която Комисията е наложила за нарушението на член 81 ЕО или член 82 ЕО.
20 За да се гарантира съгласуваното прилагане на правилата за конкуренция в държавите членки, в глава IV от Регламент № 1/2003 се установява механизъм за сътрудничество между Комисията, националните органи по конкуренция, както и юрисдикциите на държавите членки.
21 Това сътрудничество се вписва в рамките на общия принцип на лоялно сътрудничество, споменат в член 10 ЕО, който урежда отношенията между държавите членки и общностните институции. Както установява Съдът, задължението за лоялно сътрудничество, наложено на общностните институции, придобива особено значение, когато засяга съдебните органи на държавите членки, натоварени да следят за прилагането и за спазването на общностното право в националната правна уредба (вж. Определение от 13 юли 1990 г. по дело Zwartveld и др., C‑2/88 IMM,, Recueil, стр. I‑3365, точка 18).
22 В това отношение националните юрисдикции, от една страна, и Комисията и общностните юрисдикции, от друга страна, действат съобразно с предоставената им от Договора роля (вж. в този смисъл Решение от 14 декември 2000 г. по дело Masterfoods и HB, C‑344/98, Recueil, стр. I‑11369, точка 56).
23 Членове 11—14 от Регламент № 1/2003 предвиждат различни форми за сътрудничество между Комисията и националните органи по конкуренция.
24 Член 15 от посочения регламент, озаглавен „Сътрудничество с националните [юрисдикции]“, установява система за взаимен обмен на информация между Комисията и юрисдикциите на държавите членки и при определени обстоятелства предвижда възможността за встъпване на Комисията и органите по конкуренция на държавите членки във висящите пред националните юрисдикции производства.
25 Както се споменава в съображение 21 от Регламент № 1/2003, механизмът за сътрудничество между Комисията и юрисдикциите на държавите членки се отнася за всички юрисдикции на държавите членки, които прилагат член 81 ЕО или член 82 ЕО в рамките на спорове между частноправни субекти, като държавен орган по правоприлагане или съд, сезиран за съдебен контрол.
26 Член 15, параграф 1 от Регламент № 1/2003 предвижда, от една страна, че посочените юрисдикции могат да се обърнат към Комисията с искане да им бъде предадена информацията, с която тя разполага, или нейното мнение по въпроси, свързани с прилагане на общностните правила за конкуренция. От друга страна, параграф 2 от този член предвижда, че държавите членки изпращат на Комисията копие от всички писмени съдебни решения на национални юрисдикции, постановени по прилагането на член 81 ЕО или член 82 ЕО.
27 Посоченият член 15, параграф 3, първа алинея, първо и второ изречение разрешава на органите по конкуренция на държавите членки по собствена инициатива във връзка с прилагането на член 81 ЕО или член 82 ЕО да внасят в юрисдикциите на своята държава членка писмени становища, както и устни становища с разрешение на съответната юрисдикция. Трето и четвърто изречение от тази разпоредба разрешават и на Комисията да внася писмени становища по собствена инициатива и с разрешение на съответната юрисдикция и устни становища в юрисдикциите на държавите членки, когато съгласуваното прилагане на член 81 или член 82 от Договора изисква това.
28 Така член 15, параграф 3, първа алинея от Регламент № 1/2003 визира два различни вида встъпване, имащи различно приложно поле: встъпването на националните органи по конкуренция пред юрисдикциите на своята държава членка по повод прилагането на член 81 ЕО или член 82 ЕО и встъпването на Комисията пред юрисдикциите на държавите членки, когато съгласуваното прилагане на член 81 или член 82 от Договора изисква това.
29 Четирите изречения от тази алинея и преди всичко фактът, че второто и четвъртото изречение от нея са почти напълно идентични, подчертават, че общностният законодател е имал намерение да отдели тези две хипотези, въпреки че те се намират в една и съща алинея.
30 Следователно от буквалното тълкуване на член 15, параграф 3, първа алинея от Регламент № 1/2003 следва, че възможността за Комисията, като действа по собствена инициатива, да внася писмени становища в юрисдикциите на държавите членки, се подчинява само на условието това да се изисква от съгласуваното прилагане на член 81 ЕО или член 82 ЕО. Това условие може да бъде изпълнено дори в случаите, когато съответното производство не е свързано с прилагането на член 81 или член 82 от Договора.
31 Посоченото тълкуване не се оспорва от съображение 21, четвърто изречение от Регламент № 1/2003, съгласно което Комисията и органите по конкуренция на държавите членки следва също да имат възможност да внасят писмени или устни становища в юрисдикциите, сезирани за прилагане на член 81 или член 82 от Договора. Това съображение просто визира едно типично положение, без да изключва други хипотези, при които Комисията може да встъпи. Освен това, макар едно съображение от регламент да позволява да се изясни тълкуването, което следва да се даде на правна норма, само по себе си то не може да съставлява такава норма (Решение от 13 юли 1989 г. по дело Casa Fleischhandels, 215/88, Recueil, стр. 2789, точка 31 и Решение от 24 ноември 2005 г. по дело Deutsches Milch Kontor, C‑136/04, Recueil, стр. I‑10095, точка 32 и цитираната съдебна практика).
32 Освен това, обратно на поддържаното от X BV, както и от нидерландското правителство, тълкуването на член 15, параграф 3, първа алинея от Регламент № 1/2003, направено в точка 30 от настоящото решение, не се оспорва от точки 31—35 от Известието на Комисията относно сътрудничеството между Комисията и [юрисдикциите] на държавите членки на Европейския съюз при прилагането на членове 81 и 82 от Договора за създаване на Европейската общност, според които Комисията може да внася становища по въпроси, свързани с прилагането на член 81 ЕО или член 82 ЕО. Всъщност общото понятие за „въпроси, свързани с прилагането на член 81 […] ЕО или член 82 [ЕО]“, възприето в посоченото известие, обхваща възможността Комисията да представи писмени становища пред националните юрисдикции, когато съгласуваното прилагане на член 81 или член 82 от Договора изисква това. Във всеки случай съдържанието на едно известие на Комисията не би могло да има предимство пред разпоредбите на един регламент.
33 Общностното право установява цялостна система за контрол на картелите и на злоупотребата с господстващо положение, в която се определя принцип на забрана, съдържащ се в членове 81 ЕО и 82 ЕО, и на нейното закрепване в правната уредба въз основа на член 83 ЕО. Посочените членове трябва да се възприемат като част от обща съвкупност от предписания, чиято цел е да се забранят и санкционират антиконкурентните практики.
34 От член 83, параграф 2, буква а) ЕО е видно, че глобите и периодичните парични санкции, които могат да се наложат на предприятията в рамките на прилагането на общностното право на конкуренция, имат за цел „да гарантират спазването на забраните, предвидени в член 81, параграф 1 [ЕО] и член 82 [ЕО]“. Така по-конкретно целта на посочения член 83 ЕО е да се гарантира ефективността на контрола на картелите и на злоупотребата с господстващо положение.
35 Правомощието на Комисията да налага глоби на предприятия, които умишлено или поради небрежност нарушават разпоредбите на член 81, параграф 1 ЕО или на член 82 ЕО, е едно от средствата, които са ѝ предоставени с цел изпълнение на надзорните функции, възложени ѝ от общностното право (вж. в този смисъл Решение от 7 юни 1983 г. по дело Musique Diffusion française и др./Комисия, 100/80—103/80, Recueil, стр. 1825, точка 105, и Решение от 7 юни 2007 г. по дело Britannia Alloys & Chemicals/Комисия, C‑76/06 P, Сборник, стр. I‑4405, точка 22).
36 Да се отдели принципът за забрана на антиконкурентни практики от санкциите, предвидени при неспазване на този принцип, би означавало да се лишат от ефективност действията на органите, на които е възложено да следят за спазването на тази забрана и да санкционират такива практики. Така разпоредбите на членове 81 ЕО и 82 ЕО щяха да са безполезни, ако не се придружаваха от мерките за процесуална принуда, предвидени в член 83 ЕО, параграф 2, буква а) ЕО. Както посочва генералният адвокат в точка 38 от своето заключение, съществува неразривна връзка между глобите и прилагането на членове 81 ЕО и 82 ЕО.
37 Поради това ефективността на санкциите, налагани от националните или общностните органи по конкуренция въз основа на член 83, параграф 2, буква а) ЕО, е условие за съгласуваното прилагане на членове 81 ЕО и 82 ЕО.
38 В рамките на производство относно санкции в областта на антиконкурентните практики, предвидени в член 83, параграф 2, буква а) ЕО обаче решението, което сезираната юрисдикция трябва да постанови, би могло да засегне ефективността на тези санкции и поради това би могло да застраши съгласуваното прилагане на член 81 ЕО или член 82 ЕО.
39 При обстоятелствата по главното производство е очевидно, че изходът на спора, свързан с възможността за данъчно приспадане на част от размера на наложената от Комисията глоба, би могъл да засегне ефективността на санкцията, наложена от общностния орган по конкуренция. Всъщност би могло чувствително да се намали ефективността на решението на Комисията, с което тя налага глоба на едно дружество, ако засегнатото дружество или най-малкото дружество, което е свързано с него, бе имало право да приспадне цялата или част от тази глоба от размера на своята облагаема печалба, тъй като подобна възможност би довела до това да се компенсира отчасти тежестта на посочената глоба чрез намаляване на данъчната тежест.
40 От всички гореизложени съображения следва, че член 15, параграф 3, първа алинея, трето изречение от Регламент № 1/2003 трябва да се тълкува в смисъл, че разрешава на Комисията да внася по собствена инициатива писмени становища в юрисдикция на държава членка в производство относно възможността за приспадане от облагаемата печалба на цялата или част от глоба, която Комисията е наложила поради нарушаване на член 81 ЕО или член 82 ЕО.
По съдебните разноски
41 С оглед на обстоятелството, че за страните по главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.
По изложените съображения Съдът (четвърти състав) реши:
Член 15, параграф 3, първа алинея, трето изречение от Регламент (ЕО) № 1/2003 на Съвета от 16 декември 2002 година относно изпълнението на правилата за конкуренция, предвидени в членове 81 и 82 от Договора трябва да се тълкува в смисъл, че разрешава на Комисията на Европейските общности да внася по собствена инициатива писмени становища в юрисдикция на държава членка в производство относно възможността за приспадане от облагаемата печалба на цялата или част от глобата, която Комисията е наложила поради нарушаване на член 81 ЕО или член 82 ЕО.
Подписи