Решение на Съда (първи състав) от 19 февруари 2009 г. (преюдициално запитване от Oberverwaltungsgericht Berlin-Brandenburg, Германия) - Mehmet Soysal, Ibrahim Savatli/Bundesrepublik Deutschland
(Споразумение за асоцииране между ЕИО и Турция - Свободно предоставяне на услуги - Задължение за притежаване на виза за приемане на територията на държава-членка)
Език на производството: немски
Запитваща юрисдикция
Oberverwaltungsgericht Berlin-Brandenburg
Страни в главното производство
Жалбоподатели: Mehmet Soysal, Ibrahim Savatli
Ответник: Bundesrepublik Deutschland
В присъствието на: Bundesagentur für Arbeit
Предмет
Преюдициално запитване - Oberverwaltungsgericht Berlin-Brandenburg - Тълкуване на член 41, параграф 1 от Допълнителния протокол от 23 ноември 1970 г., приложен към Споразумението за асоцииране между Европейската икономическа общност и Турция (OВ L 293, стр. 4) - Валидност на член 1 от Регламент (ЕО) № 539/2001 на Съвета от 15 март 2001 година за определяне на третите страни, чиито граждани трябва да притежават виза, когато преминават външните граници на държавите-членки, както и тези, чиито граждани се освободени от това изискване (OВ L 81, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 19, том 3, стр. 97) - Нови ограничения на свободното предоставяне на услуги - Задължение за турски гражданин, нает на работа като водач на тежкотоварен автомобил от турско предприятие за превоз, да притежава виза, за да може да влезе на територията на държава-членка, след като такова задължение не е съществувало към момента на влизане в сила на Допълнителния протокол
Диспозитив
Член 41, параграф 1 от Допълнителния протокол, подписан на 23 ноември 1970 г. в Брюксел и сключен, одобрен и утвърден от името на Общността с Регламент (ЕИО) № 2760/72 на Съвета от 19 декември 1972 година трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска след влизането в сила на този протокол въвеждането на изискване за получаване на виза, за да се позволи на турски граждани, като жалбоподателите в главното производство, да влязат на територията на дадена държава-членка с цел да предоставят в нея услуги за сметка на установено в Турция предприятие, след като към тази дата такава виза не е била изисквана.
____________1 - ОВ C 190, 12.8.2006 г.