Дело C‑68/12

Protimonopolný úrad Slovenskej republiky

срещу

Slovenská sporiteľňa a.s.

(Преюдициално запитване,
отправено от Najvyšší súd Slovenskej republiky)

„Понятие за картел — Споразумение, сключено между няколко банки — Конкурентно предприятие, което осъществява дейността си на съответния пазар по начин, за който се твърди, че е незаконосъобразен — Действие — Липса“

Резюме — Решение на Съда (десети състав) от 7 февруари 2013 г.

1.        Картели — Нарушаване на конкуренцията — Критерии за преценка — Цели на член 101 ДФЕС — Защита на самата конкуренция

(член 101 ДФЕС)

2.        Картели — Нарушаване на конкуренцията — Критерии за преценка — Антиконкурентна цел — Достатъчна констатация — Засегнато от картела предприятие, което осъществява дейността си на пазара по начин, за който се твърди, че е незаконосъобразен — Липса на последици

(член 101, параграф 1 ДФЕС)

3.        Картели — Споразумения между предприятия — Участие в срещи с антиконкурентна цел — Отговорност на предприятието за действията на неговите органи — Условия — Доказване на наличието на лични действия на законния представител на предприятието или на упълномощаването на друг служител да участва в срещите — Изключване

(член 101, параграф 1 ДФЕС)

4.        Картели — Забрана — Освобождаване — Условия — Кумулативен характер

(член 101, параграфи 1 и 3 ДФЕС)

1.        Член 101 ДФЕС цели да защити не само интересите на конкурентите или на потребителите, но и структурата на пазара и по този начин самата конкуренция.

(вж. точка 18)

2.        Член 101 ДФЕС трябва да се тълкува в смисъл, че обстоятелството, че предприятие, засегнато от картелно споразумение, което има за цел да ограничи конкуренцията, към момента на сключването на картелното споразумение е осъществявало дейността си на разглеждания пазар по начин, за който се твърди, че е незаконосъобразен, е без значение за определянето на това дали посоченото картелно споразумение нарушава тази разпоредба.

Публичните органи, а не частните предприятия или сдруженията на предприятия са тези, които трябва да гарантират спазването на правните разпоредби.

(вж. точки 20 и 21; точка 1 от диспозитива)

3.        Член 101, параграф 1 ДФЕС трябва да се тълкува в смисъл, че за да се констатира наличието на ограничаващо конкуренцията споразумение, не е необходимо да се докаже наличието на лични действия на законния представител на дадено предприятие или на личното одобрение от този представител, под формата на упълномощаване, на действията на неговия служител, който е участвал в антиконкурентна среща.

За да се приложи член 101 ДФЕС, не се изисква действие, нито дори знание на съдружниците или на управителите на съответното предприятие, а действие на лице, което е упълномощено да действа за сметка на предприятието.

(вж. точки 25 и 28; точка 2 от диспозитива)

4.        Член 101, параграф 3 ДФЕС трябва да се тълкува в смисъл, че може да се прилага към забранено от член 101, параграф 1 ДФЕС споразумение само когато предприятието, което се позовава на тази разпоредба, е доказало, че са изпълнени четирите кумулативни условия, предвидени в този член.

В това отношение, дори да насърчава икономическия прогрес, споразумението, предназначено да принуди даден оператор да спазва националното законодателство, не би могло да попадне под действието на член 101, параграф 3 ДФЕС, при положение че налага на оператора ограничения, които не са абсолютно необходими за постигането на следваната цел. Това е така, когато предприятията — страни по споразумението, е трябвало да отправят оплакване до компетентните органи по повод действията на оператора, а не те самите да елиминират конкурентното предприятие от пазара.

(вж. точки 35 и 36; точка 3 от диспозитива)