РЕШЕНИЕ НА ПЪРВОИНСТАНЦИОННИЯ СЪД (втори състав)

10 март 2009 година(*)

„Дъмпинг — Внос на някои видове безшевни тръби от желязо или стомана с произход от Хърватия, от Румъния, от Русия и от Украйна — Изчисляване на нормалната стойност — Съдействие от страна на производството на Общността — Корекция — Функции, сходни с тези на агент, работещ на базата на комисиона — Единен стопански субект — Явна грешка в преценката — Предложение за гаранция — Право на защита — Задължение за мотивиране“

По дело T‑249/06

Interpipe Nikopolsky Seamless Tubes Plant Niko Tube ZAT (Interpipe Niko Tube ZAT), по-рано Nikopolsky Seamless Tubes Plant „Niko Tube“ ZAT, установено в Никопол (Украйна),

Interpipe Nizhnedneprovsky Tube Rolling Plant VAT (Interpipe NTRP VAT), по-рано Nizhnedneprovsky Tube‑Rolling Plant VAT, установено в Днепропетровск (Украйна),

за които се явяват първоначално адв. H.-G. Kamann и адв. P. Vander Schueren, а впоследствие адв. P. Vander Schueren, avocats,

жалбоподатели,

срещу

Съвет на Европейския съюз, за който се явява г‑н J.-P. Hix, в качеството на представител, подпомаган от адв. G. Berrisch, avocat,

ответник,

подпомаган от

Комисия на Европейските общности, за която първоначално се явяват г‑н H. van Vliet и г‑н T. Scharf, впоследствие г‑н van Vliet и г‑жа K. Talabér-Ricz, в качеството на представители,

встъпила страна,

с предмет искане за отмяна на Регламент (EО) № 954/2006 на Съвета от 27 юни 2006 година относно налагане на окончателно антидъмпингово мито върху вноса на някои видове безшевни тръби от желязо или стомана, с произход от Хърват[ия], Румъния, Русия и Украйна, за отмяна на Регламент (ЕО) № 2320/97 и Регламент (ЕО) № 348/2000 относно приключване на междинното преразглеждане и преразглеждането във връзка с изтичане на срока на прилаганите антидъмпингови мита спрямо вноса на някои видове безшевни тръби от желязо или нелегирана стомана, с произход, inter alia, от Русия и Румъния и от Хърват[ия] и Украйна (ОВ L 175, стр. 4; Специално издание на български език, 2007 г., глава 11, том 46, стр. 138),

ПЪРВОИНСТАНЦИОННИЯТ СЪД
НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ (втори състав),

състоящ се от: г-жа I. Pelikánová, председател, г‑жа K. Jürimäe (докладчик) и г‑н S. Soldevila Fragoso, съдии,

секретар: г-жа K. Pocheć, администратор,

предвид изложеното в писмената фаза на производството и в съдебното заседание от 10 юни 2008 г.,

постанови настоящото

Решение

 Правна уредба

1        Член 2, параграф 10 от Регламент (ЕО) № 384/96 на Съвета от 22 декември 1995 година за защита срещу дъмпингов внос на стоки от страни, които не са членки на Европейската общност (ОВ L 56, 1996 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 11, том 12, стр. 223), в неговата редакция, съответно изменена с Регламент (ЕО) № 461/2004 на Съвета от 8 март 2004 година (ОВ L 77, стр. 12; Специално издание на български език, 2007 г., глава 11, том 34, стр. 171, наричан по-нататък „основния регламент“), установява критериите, въз основа на които институциите извършват обективно сравнение между експортната цена и нормалната стойност. Той предвижда:

„Извършва се обективно сравнение между експортната цена и нормалната стойност. Това сравнение се прави на едно и също равнище на търговията по отношение на продажби, колкото е възможно по-близки по време и като се вземат под внимание други разлики, които засягат сравнимостта на страните. Когато нормалната стойност и експортната цена не са определени на сравнима основа, се правят съответни намаления - за всеки конкретен случай съобразно особеностите му - под формата на корекции за отчитане на разлики в онези фактори, за които се твърди или се установи, че засягат цените и тяхната сравнимост. Корекции, които дублират вече извършените, не се допускат, особено при отчитане на отстъпки, рабати, количества и ниво на търговията. Когато са изпълнени упоменатите условия, корекции могат да се правят за посочените по-долу фактори:

[…]

и) Комисионни възнаграждения

Корекция се прави за разлики в комисионните възнаграждения, заплащани във връзка с разглежданите продажби. Терминът „комисиони“ се приема, че включва надценката, получена от търговеца на продукта или на подобен продукт, ако функциите на този търговец са подобни на тези на агент, работещ на базата на комисиона.

[…]“.

2        Член 3 от основния регламент се отнася до установяването на вреда. Той предвижда:

„[…]

2.      Установяването на вреда се основава на достоверни доказателства и обективно изследване на следните два фактора: а) обем на дъмпинговия внос и ефект на този внос върху цените на подобни стоки на Общия пазар и; б) последвалото от този внос въздействие върху производството на Общността.

3.      По отношение на обема на дъмпинговия внос се установява дали е налице значително увеличение на дъмпинговия внос в абсолютен размер или по отношение на производството или потреблението в Общността. По отношение на въздействието на дъмпинговия внос върху цените се установява дали в резултат на дъмпинговия внос са налице цени, значително по-ниски в сравнение с цените за подобни стоки, произведени в Общността, или дали в резултат на този внос е налице значително потискане на цените по друг начин или е налице значително препятстване на увеличението на тези цени, което би настъпило иначе. Един или повече от тези фактори не може да бъдат от решаващо значение при вземане на решение.

[…]

5.      Изследването на въздействието на дъмпинговия внос върху съответното производство на Общността включва оценка на всички фактори и показатели, които имат отношение към състоянието на това производство, включително факта, че определено производство е още в процес на възстановяване от ефекта на минал дъмпинг или субсидиране, значението на действителния дъмпингов марж, действителния или потенциален спад на продажбите, печалбите, продукцията, пазарния дял, производителността, възвръщаемостта на инвестициите, натоварването на мощностите; фактори, отразяващи се върху цените на пазара на Общността; действително или потенциално отрицателно влияние върху паричния поток, наличностите, заетостта, заплатите, ръста, способността за привличане на капитали или инвестиции. Гореизброените фактори и показатели не изчерпват всички потенциално възможни и един или повече от тях не могат да бъдат от решаващо значение при вземане на решение.

6.      От всички предоставени по параграф 2 релевантни доказателства трябва да става ясно, че дъмпинговият внос причинява вреда по смисъла на [основния] регламент. По-конкретно, това показва въздействието върху производството на Общността съгласно параграф 5 на обема и/или ценовите равнища по параграф 3, както и че това въздействие е в степен, която позволява то да бъде определено като значимо.

7.      Изследват се и всички известни фактори, различни от дъмпинговия внос, които в същото време причиняват вреда на производството на Общността, за да се гарантира, че вредата, причинена от тях, не се приписва на дъмпинговия внос по параграф 6. Фактори, които може да се изследват в тази връзка, са обемът и цените на вносни стоки, които не се продават на дъмпингови цени, свиване на търсенето или промени в потреблението, ограничителни търговски практики и конкуренция между производители от трети страни и страни членки на Общността, развитие на технологиите, експортният потенциал и производителността на производството на Общността.

[…]“.

3        Член 5 от основния регламент е озаглавен „Образуване на процедура“. В параграф 4 от него се предвижда:

„Процедура по разследване не започва съгласно параграф 1, освен ако не се установи, след проверка на степента, в която жалбата се поддържа или отхвърля от производителите от Общността на сходен продукт, че жалбата е отправена от или от името на производството на Общността. Жалбата се счита за подадена от или от името на производството на Общността, ако тя се поддържа от производители от Общността, чието съвкупно производство представлява повече от 50 % от общото производство на Общността на сходен продукт, произвеждан от онази част на производството на Общността, която поддържа или се противопоставя на жалбата. Процедура по разследването не започва, ако производителите от Общността, които изрично поддържат жалбата, съставляват по-малко от 25 % от общото производство на Общността на сходен продукт.“

4        Накрая, член 19, параграф 3 от основния регламент гласи следното:

„Ако се установи, че искането за поверителност не е обосновано, заинтересуваната страна не желае да предостави информацията или да разреши разгласяването ѝ в обобщен вид, такава информация може да не бъде взета предвид, освен ако чрез подходящи източници се докаже, че тя е точна […].“

 Обстоятелства, предхождащи спора

5        Жалбоподателите Nikopolsky Seamless Tubes Plant „Niko Tube“ ZAT, понастоящем Interpipe Nikopolsky Seamless Tubes Plant Niko Tube ZAT (Interpipe Niko Tube ZAT) (наричано по-нататък „Niko Tube“), и Nizhnedneprovsky Tube‑Rolling Plant VAT, понастоящем Interpipe Nizhnedneprovsky Tube Rolling Plant VAT (Interpipe NTRP VAT) (наричано по-нататък „NTRP“), са украински дружества, които произвеждат безшевни тръби. Жалбоподателите са свързани с две дружества за продажби: SPIG Interpipe, установено в Украйна, и Sepco SA, установено в Швейцария.

6        Вследствие на жалба, подадена на 14 февруари 2005 г. от Комитета за защита на производството на безшевни тръби от стомана на Европейския съюз, Комисията образува антидъмпингова процедура относно вноса на някои видове безшевни тръби от желязо или стомана с произход от Хърватия, от Румъния, от Русия и от Украйна в съответствие с член 5 от основния регламент. В съответствие с член 11, параграф 3 от основния регламент Комисията образува и две процедури по междинно преразглеждане относно прилаганите антидъмпингови мита спрямо вноса на някои видове безшевни тръби от желязо или нелегирана стомана с произход inter alia от Русия и Румъния и от Хърватия и Украйна. Известието за образуване на тези процедури е публикувано на 31 март 2005 г. (ОВ C 77, стр. 2).

7        Процедурата по разследване във връзка с дъмпинга и произтичащата вреда обхваща периода между 1 януари и 31 декември 2004 г. (наричан по-нататък „периода на разследване“). Разглеждането на тенденциите, влияещи на оценката на вредата, обхваща промеждутъка от време между 1 януари 2001 г. и края на периода на разследване.

8        С оглед на големия брой общностни производители, в съответствие с член 17 от основния регламент Комисията избира представителна извадка от петима общностни производители за нуждите на процедурата по разследване. Първоначално представителната извадка обхваща следните пет общностни производители: Dalmine SpA, Benteler Stahl/Rohr GmbH, Tubos Reunidos SA, Vallourec & Mannesmann France SA (наричано по-нататък „V & M Франция“), V & M Deutschland GmbH (наричано по-нататък „V & M Германия“). Тъй като Benteler Stahl/Rohr решава да не окаже съдействие, Комисията го заменя с Rohrwerk Maxhütte GmbH.

9        С писма от 6 юни и 14 юли 2005 г. жалбоподателите, както и SPIG Interpipe и Sepco изпращат на Комисията своите отговори на антидъмпинговия въпросник. Проверките на място в помещенията на жалбоподателите и при SPIG Interpipe се извършват от 17 до 26 ноември 2005 г.

10      На 27 февруари 2006 г. Комисията изпраща на жалбоподателите първия документ, съдържащ окончателна информация и излагащ подробно обстоятелствата и мотивите, поради които тя предлага приемането на окончателни антидъмпингови мерки. С писмо от 22 март 2006 г. жалбоподателите официално оспорват заключенията на Комисията, както са изложени в първия документ, съдържащ окончателна информация. Те твърдят, че Комисията неправилно включва данни относно непроизведени от тях продукти, че сравнява нормалната стойност и експортната цена на различно ниво на търговията, което e несъвместимо с член 2, параграф 10, първа алинея от основния регламент, и че като разглежда Sepco като вносител и като определя чрез реконструкция неговата експортна цена, нарушава член 2, параграф 9 от основния регламент.

11      На 24 март 2006 г. Комисията организира изслушване с участието на жалбоподателите, за да разгледа въпроса за изчисляването на дъмпинговия марж, както и тяхното предложение за гаранция на цената. На 30 март 2006 г. се провежда друго изслушване относно вредата.

12      С факс от 3 април 2006 г. жалбоподателите изпращат на Комисията искане за информация относно съдействието от страна на производството на Общността в процедурата по разследване.

13      На 24 април 2006 г. Комисията приема втория документ, съдържащ окончателна информация. В този документ Комисията отхвърля искането при изчисляването на нормалната стойност да се изключат определени непроизведени от жалбоподателите продукти, и по-специално продуктите с контролен номер на продукта (наричан по-нататък „КНП“) KE4. Тя извършва корекция на продажната цена на Sepco, вече не въз основа на член 2, параграф 9 от основния регламент, а съгласно член 2, параграф 10, буква и) от основния регламент. На последно място, в този документ Комисията предоставя информация относно съдействието от страна на производството на Общността.

14      С факс от 26 април 2006 г. жалбоподателите припомнят на Комисията, че данните, предоставени в отговор на антидъмпинтовия въпросник и проверени от длъжностните лица на Комисията, показват, че атомните тръби с КНП KE4 не са произведени от тях.

15      С писмо от 4 май 2006 г. жалбоподателите предоставят на Комисията своето цялостно становище по втория документ, съдържащ окончателна информация.

16      С писмо от 30 май 2006 г. Комисията запознава жалбоподателите със съображенията, поради които не е приела тяхното предложение за гаранция, представено на 22 март 2006 г.

17      На 7 юни 2006 г. Комисията приема и публикува своето предложение за регламент на Съвета относно налагане на окончателно антидъмпингово мито върху вноса на някои видове безшевни тръби от желязо или стомана, с произход от Хърватия, Румъния, Русия и Украйна, за отмяна на Регламент (ЕО) № 2320/97 и Регламент (ЕО) № 348/2000 относно приключване на междинното преразглеждане и преразглеждането във връзка с изтичане на срока на прилаганите антидъмпингови мита спрямо вноса на някои видове безшевни тръби от желязо или нелегирана стомана, с произход, inter alia, от Русия и Румъния и от Хърват[ия] и Украйна.

18      С факс, получен от жалбоподателите на 26 юни 2006 г. в 19,06 ч., Комисията отговаря на доводите, повдигнати от тях във факса от 26 април 2006 г. и в писмото от 4 май 2006 г., с изключение на довода относно неоказването на съдействие от страна на производството на Общността. С писмо, изпратено на жалбоподателите на 16 юни 2006 г. и получено от последните на 27 юни 2006 г. Комисията отговаря на бележките на жалбоподателите относно участието в процедурата от страна на производството на Общността.

19      На 27 юни 2006 г. Съветът приема Регламент (ЕО) № 954/2006 относно налагане на окончателно антидъмпингово мито върху вноса на някои видове безшевни тръби от желязо или стомана, с произход от Хърват[ия], Румъния, Русия и Украйна, за отмяна на Регламент (ЕО) № 2320/97 и Регламент (ЕО) № 348/2000 относно приключване на междинното преразглеждане и преразглеждането във връзка с изтичане на срока на прилаганите антидъмпингови мита спрямо вноса на някои видове безшевни тръби от желязо или нелегирана стомана, с произход, inter alia, от Русия и Румъния и от Хърват[ия] и Украйна (ОВ L 175, стр. 4, наричан по-нататък „обжалвания регламент“).

20      С обжалвания регламент Съветът налага антидъмпингово мито от 25,1 % върху вноса от жалбоподателите на някои видове безшевни тръби от желязо или стомана.

 Производство и искания на страните

21      Жалбоподателите подават настоящата жалба в секретариата на Първоинстанционния съд на 8 септември 2006 г.

22      С молба, подадена в секретариата на 1 декември 2006 г., Комисията прави искане за встъпване в подкрепа на исканията на Съвета. С определение от 16 януари 2007 г. председателят на пети състав на Първоинстанционния съд допуска встъпването. С писмо от 27 февруари 2007 г. Комисията уведомява Първоинстанционния съд, че се отказва от предоставянето на писмено становище при встъпване, но ще вземе участие в съдебното заседание.

23      След промяна на съставите на Първоинстанционния съд съдията докладчик е включен във втори състав, на който впоследствие е разпределено настоящото дело.

24      Жалбоподателите молят Първоинстанционния съд:

–        да отмени обжалвания регламент, в частта, в която същият ги засяга,

–        да осъди Съвета да заплати съдебните разноски.

25      Съветът, подпомаган от Комисията, моли Първоинстанционния съд:

–        да отхвърли жалбата,

–        да осъди жалбоподателите да заплатят съдебните разноски.

 От правна страна

26      В подкрепа на своето искане за отмяна жалбоподателите изтъкват шест правни основания. В рамките на първото правно основание те твърдят, че като взема предвид при изчисляването на нормалната стойност данни относно непроизведени от жалбоподателите тръби, Съветът извършва явна грешка в преценката и нарушава принципа на недопускане на дискриминация. В рамките на второто правно основание жалбоподателите твърдят, че като се основава при определянето на вредата на данните по отношение на петимата общностни производители, посочени в представителната извадка, макар тези производители да не са оказали пълно и цялостно съдействие, Съветът нарушава член 3, параграфи 2, 3, 5, 6 и 7 и член 19, параграф 3 от основния регламент, както и принципа на недопускане на дискриминация. В рамките на третото правно основание жалбоподателите твърдят, че поради липсата на пълно и цялостно съдействие от страна на общностните производители, посочени в представителната извадка, равнището на подкрепа на жалбата до Комисията се намира под изискуемия съгласно регламента минимум от 25 % от производството на Общността. Следователно Съветът нарушил член 5, параграф 4 от основния регламент, като не приключил антидъмпинговата процедура. В рамките на четвъртото правно основание жалбоподателите твърдят, че като изважда от прилаганата от Sepco продажна цена сума, която съответства на комисионата, която агент, работещ на базата на комисиона, би получил, при корекция в рамките на сравняването на нормалната стойност и на експортната цена, Съветът извършва явна грешка в преценката при прилагането на член 2, параграф 10, буква и) и на член 2, параграф 10, първа алинея от основния регламент. В рамките на петото правно основание жалбоподателите твърдят, че условията, при които Съветът отхвърля предложението им за гаранция, представляват нарушение на принципа на недопускане на дискриминация. На последно място, шестото правно основание е разделено на пет части, изведени съответно от нарушение на правото на защита и/или на задължението за мотивиране, във връзка с разглеждането на тръбите, за които се твърди, че не са произведени от жалбоподателите, с изчисляването на нормалната стойност, с оценката на твърдяната липса на съдействие от страна на производството на Общността, с корекцията, извършена спрямо експортната цена, прилагана от Sepco, с отхвърлянето на предложението за гаранция на жалбоподателите и във връзка с третирането на разходите за продажби, административните разходи и другите общи разходи на SPIG Interpipe.

27      Първоинстанционният съд счита, че за да разгледа тези шест правни основания, следва да ги прегрупира съобразно фактите, до които те се отнасят.

 По изчисляването на нормалната стойност

28      В рамките на първото правно основание, както и на част от шестото правно основание, жалбоподателите се основават на идентично фактическо обстоятелство, а именно, че при изчисляването на нормалната стойност Комисията включва данни относно някои продукти — атомни тръби — каквито жалбоподателите не произвеждат.

29      Според жалбоподателите това фактическо обстоятелство води до:

–        явна грешка в преценката (първо правно основание),

–        нарушение на принципа на недопускане на дискриминация (първо правно основание),

–        нарушение на правото на защита и на задължението за мотивиране (шесто правно основание).

 По явната грешка в преценката

–       Доводи на страните

30      В рамките на първото правно основание жалбоподателите смятат, че Съветът извършва явна грешка в преценката, като предполага, че данните относно атомните тръби с КНП KE4 и по техническия стандарт TU 14‑3P‑197‑2001 не били проверени и следователно не представлявали достатъчна гаранция, за да се изключат посочените тръби при изчисляването на дъмпинговия марж. Така Съветът не изпълнил и своето задължение за дължима грижа, както и задължението си да определи нормалната стойност по разумен начин.

31      Предоставените от жалбоподателите отговори на въпросника на Комисията всъщност съдържали всички данни, доказващи че те не произвеждат посочените тръби. Тези данни трябвало да бъдат проверени в хода на проверките на място в помещенията на жалбоподателите и да бъдат приети безусловно от длъжностните лица на Комисията.

32      Според Съвета, макар че от правна гледна точка е правилно при изчисляването на дъмпинговия марж да не се вземат предвид данни относно продукти, които не са произведени от разследваните страни, жалбоподателите неоснователно твърдят, че той нарушава това правило в настоящия случай. Съветът всъщност поддържа, че твърдението на жалбоподателите, според което цялата релевантна информация относно сделките с КНП KE4 вече била съобщена в техния отговор на въпросника, е погрешно. За да се реши да се изключат тези сделки при изчисляването на дъмпинговия марж, се налагала нова проверка на място.

33      Така, на първо място, Комисията нямала никакво основание да приеме, че списъците на продажбите на SPIG Interpipe включвали сделки с продукти, различни от разглеждания. По-специално, препратката към украински производствен стандарт, който е неизвестен на Комисията и по отношение на който не е било предоставено никакво разяснение, не осведомила Комисията за възможността въпросните атомни тръби да не съответстват на разглеждания продукт. Освен това информацията, за която се твърди, че указва, че разглежданите сделки не се отнасят до разглеждания продукт, представлявала само шест от повече от 16 000 реда с данни относно продажбите и се съдържала само в шест от повече от 600 000 клетки в попълнените от жалбоподателите таблици.

34      На второ място, макар че действително извършила обща проверка на списъците на продажби, предоставени от жалбоподателите, Комисията не проверила дали продажбите наистина се отнасят до разглеждания продукт, тъй като не била натоварена с подобна задача. Напротив, Комисията счела, че сделките, свързани с атомните тръби по технически стандарт TU 14‑3P‑197‑2001, се отнасят до разглеждания продукт. Освен това по време на проверката на място Комисията не повдигнала въпроса за тръбите с КНП KE4, тъй като жалбоподателите все още не били формулирали своето искане за изключването на тези сделки при изчисляването на дъмпинговия марж.

35      На трето място, грешката се дължала на самото SPIG Interpipe, което не се съобразило със системата за съобщаване на информация, установена от Комисията, и по-специално с КНП от шест символа, и решило да включи данни, които можело да се тълкуват само в светлината на украински производствен стандарт, който не е известен на Комисията и не може да замести едната половина от КНП.

36      На четвърто място, жалбоподателите не предоставили доказателства, които ясно да показват, че шестте сделки се отнасят до безшевни тръби, различни от разглеждания продукт, че те не произвеждали такива тръби и че същите били закупени от трето независимо лице.

37      На пето място, Съветът отбелязва, че в списъка на доставчици, включен в неговия отговор на въпросника, SPIG Interpipe споменава само един доставчик за продукта с КНП KE4, и по-специално единия от жалбоподателите, а именно NTRP.

–       Съображения на Първоинстанционния съд

38      От съдебната практика следва, че в областта на мерките за търговска защита, общностните институции разполагат с широко право на преценка поради сложния характер на икономическите, политическите и правните положения, които трябва да разгледат (Решение на Първоинстанционния съд от 13 юли 2006 г. по дело Shandong Reipu Biochemicals/Съвет, T‑413/03, Recueil, стр. II‑2243, точка 61; вж. също в този смисъл Решение на Съда от 7 май 1987 г. по дело NTN Toyo Bearing и др./Съвет, 240/84, Recueil, стр. 1809, точка 19).

39      Следователно контролът на общностния съд върху преценките на институциите трябва да се свежда до проверка дали са спазени процесуалните правила, дали фактите, въз основа на които е направен оспореният избор, са установени точно и дали не е налице явна грешка в преценката им или злоупотреба с власт (Решение на Съда по дело NTN Toyo Bearing и др./Съвет, точка 38 по-горе, точка 19 и Решение на Съда от 22 октомври 1991 г. по дело Nölle, C‑16/90, Recueil, стр. I‑5163, точка 12; Решение по дело Shandong Reipu Biochemicals/Съвет, точка 38 по-горе, точка 62).

40      Следва обаче да се припомни, че когато общностните институции разполагат с широко право на преценка, спазването на гаранциите, предоставени от общностния правен ред в административните процедури, има в още по-голяма степен основополагащо значение и че сред тези гаранции по-конкретно присъства задължението за компетентната институция да разгледа внимателно и безпристрастно всички относими към дадения случай данни (Решение на Съда от 21 ноември 1991 г. по дело Technische Universität München, C‑269/90, Recueil, стр. I‑5469, точка 14; Решение по дело Shandong Reipu Biochemicals/Съвет, точка 38 по-горе, точка 63).

41      В този контекст, макар в областта на мерките за търговска защита, и по-специално на антидъмпинговите мерки, общностният съд да не може да се намесва в преценката, запазена за общностните органи, той все пак трябва да се увери, че институциите са взели предвид всички релевантни обстоятелства и че са оценили материалите по делото с дължимата грижа, която е необходима за да се приеме, че нормалната стойност е определена по разумен начин (Решение на Първоинстанционния съд от 12 октомври 1999 г. по дело Acme/Съвета, T‑48/96, Recueil, стр. II‑3089, точка 39 и Решение на Първоинстанционния съд по дело Shandong Reipu Biochemicals/Съвет, точка 38 по-горе, точка 64; вж. в този смисъл и Решение по дело Nölle, точка 39 по-горе, точка 13).

42      С оглед на изложените по-горе съображения следва да се разгледа дали, както твърдят жалбоподателите, Съветът извършва явна грешка в преценката, като посочва, че данните относно атомните тръби с КНП KE4, произведени съгласно техническия стандарт TU 14‑3P‑197‑2001, не са били проверени и поради това не представляват достатъчна гаранция, за да се изключат посочените атомни тръби при изчисляването на дъмпинговия марж.

43      В това отношение, на първо място, следва да се отбележи, че не се спори, че при изчисляването на дъмпинговия марж не могат да се вземат предвид данни относно продукти, които не са произведени от разследваните страни.

44      На второ място, следва да се определи дали данните, които жалбоподателите представят на Комисията в хода на процедурата по разследване, са били достатъчни, за да се заключи, че жалбоподателите не произвеждат разглежданите атомни тръби, и така да се окаже, че тя не е разгледала внимателно и безпристрастно всички относими към случая данни и е извършила явна грешка в преценката, като е приела, че тези данни трябвало да бъдат подложени на нова проверка на място в помещенията на жалбоподателите.

45      От материалите по делото следва, че списъците на национални и европейски продажби, които са представени от жалбоподателите в техните отговори на въпросника и съответно са озаглавени „DMsales“ и „ECsales“, съдържат, както е поискано от Комисията, колона, озаглавена „Стандарт“. Жалбоподателите систематично са вписвали точната спецификация на техническия стандарт за всеки модел тръба в тази колона. Следва обаче да се установи, че стандартът TU 14‑3P‑197‑2001 не се съдържа никъде в тази колона, което е показател, че жалбоподателите не са продавали посочените атомни тръби, дори не и на свързаното с тях дружество за продажби SPIG Interpipe.

46      Освен това разглеждането на списъците на производствените разходи на жалбоподателите за продуктите, предназначени съответно за националния пазар и за европейския пазар, списъци озаглавени „DMcop“ и „ECcop“, показва, че жалбоподателите не произвеждат тези атомни тръби. Следователно посочените списъци доказват, че никой от продуктите, споменати в списъците „DMcop“ и „ECcop“, не е произведен съгласно технически стандарт TU 14‑3P‑197‑2001.

47      От материалите по делото обаче следва също така, че в списъка на продажбите на националния пазар, озаглавен „DMsales“ и представен от SPIG Interpipe в рамките на неговия отговор на въпросника, се споменават шест сделки с тръби с КНП KE4, произведени съгласно технически стандарт TU 14‑3P‑197‑2001.

48      Освен това в списъка на доставчиците и на покупките на SPIG Interpipe се споменава един-единствен доставчик на тръбите с КНП KE4, и по-специално един от жалбоподателите, а именно NTRP. В това отношение от разясненията на жалбоподателите и от представените от тях документи във връзка с приетите от Първоинстанционния съд процесуално-организационни действия следва, че въпросникът, който е трябвало да попълни SPIG Interpipe, се отнася само до продажбите към Общността и списъкът „DMsales“ относно продажбите към украинския пазар е бил доброволно предоставен. Следователно в списъка на доставчиците и на покупките на SPIG Interpipe е трябвало да се посочат само доставчиците, чиито продукти са препродадени в Общността. Доколкото материалите по делото потвърждават, че тръбите с код КНП KE4 и по технически стандарт TU 14‑3P‑197‑2001 са препродадени на националния украински пазар и всички тръби с код КНП KE4, но не и по технически стандарт TU 14‑3P‑197‑2001, произведени от NTRP, са препродадени от SPIG Interpipe на общностния пазар, следва да се приеме, че SPIG Interpipe не извършва грешка, като не споменава в списъка си на доставчиците и на покупките различен от NTRP доставчик.

49      Налага се обаче изводът, че фактът, от една страна, че в представения от SPIG Interpipe списък „DMsales“ се споменават сделките с тръби с КНП KE4 и по технически стандарт TU 14‑3P‑197‑2001, а от друга страна, че в списъка на доставчиците и на покупките на SPIG Interpipe се споменава един-единствен доставчик на тръбите с КНП KE4, е могъл да бъде източник на объркване за представителите на Комисията, натоварени с процедурата по разследване.

50      Следва да се приеме, че вследствие на надлежна оценка на отговорите на въпросника от страна на жалбоподателите и на свързаното с тях дружество за продажби, а именно SPIG Interpipe, Комисията е разполагала с противоречива информация или най-малкото с информация, чиято достоверност може да се оспори.

51      Налага се обаче и изводът, че жалбоподателите не са искали да разсеят съмненията на Комисията по отношение на тези противоречия. Така от писмените изявления следва, че след приемането на първия документ, съдържащ окончателна информация, по време на изслушването от 24 март 2006 г. жалбоподателите са предоставили на Комисията няколко документа, съставени на украински — документи, които би трябвало да са фактури относно шест сделки, неправилно споменати в списъка на продажбите на SPIG Interpipe. Макар че по време на изслушването между страните възниква несъгласие относно факта дали по време на изслушването от 24 март 2006 г. Комисията е поискала превод на тези документи, следва да се установи, че жалбоподателите е трябвало да представят доказателства за твърдяното от тях, и по-специално, че шестте разглеждани сделки се отнасят до тръби с КНП KE4 и по технически стандарт TU 14‑3P‑197‑2001, които SPIG Interpipe е закупило от независим доставчик. Освен това след втория документ, съдържащ окончателна информация, от 24 април 2006 г. жалбоподателите повтарят своето искане за изключване на данните относно посочените атомни тръби, като отново не представят никакви доказателства, че разглежданите атомни тръби са закупени от трето независимо лице.

52      Следва да се приеме, че с оглед на противоречивите данни, които се съдържат в отговорите на въпросниците, и при липсата на доказателство, че разглежданите атомни тръби са закупени от трето независимо лице, остават съмнения относно достоверността на тези данни. Освен това от предходното следва, че Комисията разглежда с дължимата грижа представените от жалбоподателите данни и правилно посочва във втория документ, съдържащ окончателна информация, че не може да отчете тази непроверена нова информация.

53      Следователно трябва да се заключи, че Комисията изпълнява своето задължение да разгледа внимателно и безпристрастно всички относими към случая данни и въз основа на този преглед приема, че данните относно посочените атомни тръби не представляват достатъчна гаранция, за да се изключат при изчисляването на дъмпинговия марж, при липсата на нова проверка. Следва, че нормалната стойност е определена по разумен начин по смисъла на съдебната практика, цитирана в точки 40 и 41 по-горе, и че Съветът не извършва никаква явна грешка в преценката.

54      Това заключение не се оспорва от факта, отбелязан от жалбоподателите, че Комисията извършва проверка на място в помещенията на жалбоподателите и на SPIG Interpipe, което според тях означава, че всички споменати по-горе данни трябва да се разглеждат като проверени и одобрени от Комисията. Всъщност тъй като посочените данни са противоречиви, те не позволяват да се определи със сигурност, че жалбоподателите не произвеждат разглежданите атомни тръби. Освен това следва да се отбележи, че в момента на проверката жалбоподателите все още не са били уведомили Комисията, че SPIG Interpipe е допуснало грешка в своя списък „DMsales“. Едва след приемането на първия документ, съдържащ окончателна информация, жалбоподателите известяват Комисията за тази грешка и формално я уведомяват, че не произвеждат атомните тръби с КНП KE4 и по технически стандарт TU 14‑3P‑197‑2001. Следователно не може да се потвърди, че проверката е позволила да се осветлят противоречията, опорочаващи отговорите на въпросника, предаден на Комисията от жалбоподателите и от SPIG Interpipe.

55      Частта от първото правно основание, изведена от съществуването на явна грешка в преценката при изчисляването на нормалната стойност, следва да се отхвърли като неоснователна.

 По нарушението на принципа на недопускане на дискриминация

–       Доводи на страните

56      Според жалбоподателите Съветът нарушава принципа на недопускане на дискриминация, като приема да изключи при изчисляването на дъмпинговия марж всички продукти, които не са произведени от жалбоподателите, с КНП AB2, AC4, BD3, BD4, BE3, CC6, EA1, EA2, EB1, GE5, HD1, HE1 и ID4, макар че отказва да го стори, що се отнася до атомните тръби с КНП KE4 и по техническия стандарт TU 14‑3P‑197‑2001, като същевременно се основава на същия набор от надлежно проверени данни относно разходите и продажбите. Обстоятелствата, обосноваващи изключването на първата серия сделки, били съвсем същите като тези, които обосновали изключването на атомни тръби, отговарящи на техническия стандарт TU 14‑3P‑197‑2001.

57      Съветът твърди, че Комисията приема искането на жалбоподателите, целящо изключването на първата серия сделки, тъй като жалбоподателите не уведомили за каквото и да е производство на тези продукти и за никакви свързани с това производствени разходи. Освен това SPIG Interpipe не посочило тези продукти да са закупувани от жалбоподателите. Институциите следователно счели, че могат да разгледат това искане, без да е необходима нова проверка на място, тъй като могат разумно да приемат, че въпросните тръби не са произведени от жалбоподателите за разлика от тръбите с КНП KE4 и по техническия стандарт TU 14‑3P‑197‑2001.

–       Съображения на Първоинстанционния съд

58      Принципът на недопускане на дискриминация забранява, от една страна, да се третират по различен начин сходни положения, а от друга страна, да се третират еднакво различни положения, освен ако подобно третиране не е обосновано с обективни съображения (Решение на Съда от 27 януари 2005 г. по дело Europe Chemi-Con (Deutschland)/Съвет, C‑422/02 P, Recueil, стр. I‑791, точка 33).

59      Следва да се отбележи, че обратно на твърдяното от жалбоподателите, обстоятелствата около изключването на тръбите с КНП AB2, AC4, BD3, BD4, BE3, CC6, EA1, EA2, EB1, GE5, HD1, HE1 и ID4 са различни от обстоятелствата относно искането за изключване на атомни тръби с КНП KE4 и по техническия стандарт TU 14‑3P‑197‑2001. По-специално следва да се приеме, че макар тръбите с КНП KE4 да са произведени от един от жалбоподателите, и по-специално NTRP, тръбите с другите КНП изобщо не се посочват в списъците на продажбите и на производствените разходи на жалбоподателите.

60      Освен това, както вече беше отбелязано в точка 48 по-горе, в списъка на доставчиците и на покупките на SPIG Interpipe правилно се споменава един-единствен доставчик на тръбите с КНП KE4, по-специално един от жалбоподателите, а именно NTRP. Следователно се налага изводът, че е изключително сложно да се преценят представените по делото данни относно атомните тръби с КНП KE4 и по технически стандарт TU 14‑3P‑197‑2001, което не се отнася до данните по отношение на продуктите, които Комисията се съгласява да изключи при изчисляването на нормалната стойност. Следва, че макар да съществуват съмнения по отношение на достоверността на данните относно атомните тръби с КНП KE4 и по технически стандарт TU 14‑3P‑197‑2001, жалбоподателите не доказват, че подобни съмнения съществуват и за тръбите с другите КНП.

61      С оглед на гореизложеното частта от първото правно основание, изведена от нарушение на принципа на недопускане на дискриминация, следва да се отхвърли като неоснователна.

 По нарушението на правото на защита и на задължението за мотивиране

–       Доводи на страните

62      В рамките на шестото правно основание жалбоподателите твърдят, че е налице нарушение на правото на защита. Всъщност Комисията им съобщила нови фактически обстоятелства, както и нови правни съображения, на 27 юни 2006 г., или в деня на приемането на обжалвания регламент. Освен това Съветът нарушил член 253 ЕО, като ѝ наложил задължение за мотивиране, доколкото обжалваният регламент не предоставял никакъв адекватен отговор на доводите на жалбоподателите относно определянето на нормалната стойност.

63      Що се отнася до нарушението на правото на защита, Съветът поддържа, че Комисията предоставя разяснения относно определянето на нормалната стойност във втория документ, съдържащ окончателна информация, от 24 април 2006 г. и че жалбоподателите са отговорили в съобщение от 26 април 2006 г. Що се отнася освен това до твърдяното нарушение на задължението за мотивиране, Съветът твърди, че това е много конкретен въпрос, засягащ дадено дружество, и следователно не трябва да се разглежда изрично в обжалвания регламент. Във всеки случай според Съвета този въпрос е разгледан в писмото от 26 юни 2006 г. и по време на изслушванията от 24 и 30 март 2006 г.

–       Съображения на Първоинстанционния съд

64      От практиката на Съда следва, че изискванията, свързани със спазването на правото на защита, се налагат не само в рамките на производства, които могат да приключат с налагане на санкции, но също и при процедури по разследване, предшестващи приемането на антидъмпингови регламенти, които могат да засегнат съответните предприятия пряко и лично и да породят неблагоприятни за тях последици (Решение на Съда от 27 юни 1991 г. по дело Al-Jubail Fertilizer/Съвет, C‑49/88, Recueil, стр. I‑3187, точка 15). По-специално, заинтересуваните предприятия трябва да са имали възможност в хода на административната процедура да изложат надлежно своята гледна точка относно действителното съществуване и относимостта на твърдените факти и обстоятелства и относно посочените от Комисията доказателства в подкрепа на нейното твърдение за наличието на дъмпингова практика и на произтичаща от нея вреда (Решение по дело Al-Jubail Fertilizer/Съвет, посочено по-горе, точка 17). Тези изисквания допълнително са изяснени в член 20 от основния регламент, чийто параграф 2 предвижда, че жалбоподателите, вносителите и износителите, както и техните представителни сдружения и представителите на държавите-износителки „могат да поискат окончателно разгласяване на основните факти и съображения, на основата на които съществува намерение за препоръка за налагането на окончателни мерки“.

65      Освен това следва да се припомни, че според съдебната практика изискваните от член 253 ЕО мотиви трябва по ясен и недвусмислен начин да излагат съображенията на общностния орган, който издава оспорвания акт, така че да дадат възможност на заинтересованите лица да се запознаят с основанията за взетата мярка, за да защитят правата си, а на общностния съд — да упражни своя контрол (Решение на Първоинстанционния съд от 12 октомври 1999 г. по дело Acme Industry/Съвет, T‑48/96, Recueil, стр. II‑3089, точка 141). За сметка на това Съветът не е длъжен в съображенията на регламента да отговори на всички фактически и правни въпроси, поставени от заинтересованите страни в административната процедура (вж. в този смисъл Решение на Първоинстанционния съд от 25 юни 1998 г. по дело British Airways и др./Комисия, T‑371/94 и T‑394/94, Recueil, стр. II‑2405, точка 94). Освен това не се изисква съображенията да уточняват всички относими фактически и правни обстоятелства, тъй като изискванията за мотивиране трябва да се преценяват с оглед по-конкретно на контекста на акта и на съвкупността от правни норми, уреждащи съответната материя (Решение на Първоинстанционния съд от 28 септември 1995 г. по дело Ferchimex/Комисия, T‑164/94, Recueil, стр. II‑2681, точка 118).

66      В светлината на посоченото по-горе следва да се определи дали Съветът действително нарушава правото на защита и не изпълнява задължението за мотивиране.

67      Що се отнася, от една страна, до нарушението на правото на защита, следва да се отбележи, без да е нужно произнасяне по същностния характер на съображенията относно изключването на атомните тръби с КНП KE4 и по технически стандарт TU 14‑3P‑197‑2001 при изчисляването на нормалната стойност, че обратно на твърдяното от жалбоподателите, никакво ново фактическо обстоятелство или съображение не им е било съобщено с писмата, която са получили на 27 юни 2006 г., или в деня на приемането на обжалвания регламент. Жалбоподателите всъщност поддържат, че Комисията за първи път в тези писма посочва, че атомните тръби не могат да бъдат изключени при изчисляването на дъмпинговия марж, тъй като данните, с които тя разполага, не предоставят достатъчна сигурност при липсата на нова проверка. Комисията обаче вече е потвърдила във втория документ, съдържащ окончателна информация, от 24 април 2006 г., че тъй като нейните служби не са в състояние да извършат проверка на предоставена от жалбоподателите информация, тя не може да уважи тяхното искане. Следва да се отбележи освен това, че жалбоподателите отговарят на тази бележка на Комисията във факса си от 26 април 2006 г. и следователно са упражнили своето право на защита в това отношение.

68      Що се отнася, от друга страна, до нарушението на задължението за мотивиране, следва да се приеме, че ако обжалваният регламент изобщо не споменава въпроса за продуктите с КНП KE4, това е, защото този въпрос засяга само жалбоподателите. Ето защо, при положение че вторият документ, съдържащ окончателна информация, от 24 април 2006 г. ясно и недвусмислено излага мотивите на Комисията, жалбоподателите не могат да упрекват Съвета, че не е изпълнил задължението си за мотивиране.

69      От горепосоченото следва, че в частта, в която се отнася до определянето на нормалната стойност, шестото правно основание, изведено от нарушение на изискванията, свързани със спазването на правото на защита, и от нарушение на задължението за мотивиране, трябва да се отхвърли като неоснователно.

 По последиците от липсата на отговори на въпросника от страна на дружества, свързани с общностните производители

70      В рамките на второто и третото правно основание, както и на част от шестото правно основание, жалбоподателите се основават на идентично фактическо обстоятелство, а именно че всеки от петимата общностни производители на безшевни тръби, които Комисията включва в представителната извадка, на която основава процедурата по разследване, е свързан с дружества, които не са отговорили на въпросника.

71      Според жалбоподателите от това фактическо обстоятелство следва:

–        нарушение на член 3, параграфи 2, 3, 5, 6 и 7 от основния регламент (второ правно основание),

–        нарушение на принципа на недопускане на дискриминация (второ правно основание),

–        нарушение на член 19, параграф 3 от основния регламент (второ правно основание),

–        нарушение на член 5, параграф 4 от основния регламент (трето правно основание),

–        нарушение на правото на защита и на задължението за мотивиране (шесто правно основание).

 По нарушението на член 3, параграфи 2, 3, 5, 6 и 7 от основния регламент

–       Доводи на страните

72      В рамките на второто правно основание жалбоподателите поддържат, че доколкото всеки от петимата посочени в представителната извадка общностни производители на безшевни тръби е свързан с едно или няколко дружества за производство или продажби, които не се предоставили отделен отговор на въпросника на Комисията, не може да се приеме, че тези петима производители са оказали пълно съдействие. Според жалбоподателите обаче обжалваният регламент е основан на предполагаемо пълно съдействие от страна на производството на Общността. От това жалбоподателите заключават, че оценката на вредата нарушава член 3, параграфи 2, 3, 5, 6 и 7 от основния регламент.

73      В това отношение, на първо място, жалбоподателите отбелязват, че е невъзможно да се изпълнят изискванията на посочените разпоредби от основния регламент, ако не се изисква от всички субекти, свързани с общностните производители и участващи в производството или продажбата на разглеждания продукт, да окажат пълно и цялостно съдействие в процедурата по разследване.

74      На второ място, жалбоподателите отбелязват, че нарушението на посочените разпоредби не може да се обоснове, както изглежда прави Комисията в писмото си от 27 юни 2006 г., с обстоятелството, че частичното съдействие на една група, към която принадлежи общностният производител, не оказва съществено въздействие при определянето на вредата, понесена от този производител или от производството на Общността като цяло. Според жалбоподателите така Комисията се основала на „принципа за неувреждащата грешка“.

75      Първо, жалбоподателите изтъкват, че Комисията не твърди, че принципът за неувреждащата грешка се прилага спрямо производителите износители, тъй като те също имат право да не оказват съдействие, освен частично, в процедурата по разследване.

76      Второ, според жалбоподателите липсата на пълна информация относно производството на всички свързани производители и относно продажбите на първите несвързани клиенти не е неувреждаща грешка. От една страна, трансферните цени между членовете на една и съща група не могат да бъдат достоверни, а от друга страна, освобождаването на всички свързани търговци от задължението да отговорят на въпросника щяло да даде на общностните производители пълна свобода да подберат данните, които са съгласни да съобщят, така че да окажат въздействие върху оценката на вредата.

77      Трето, жалбоподателите твърдят, че подходът на Комисията по отношение на липсата на съществено въздействие на едно частично съдействие на група от дружества е изключително опростенчески и поради това неправилен. Всъщност само частичното съдействие от страна на някои субекти от групата дава непълна и изкривена картина на въпросната група или на производството на Общността като цяло.

78      Четвърто, жалбоподателите отбелязват, че приемането на принципа за неувреждащата грешка като защитна позиция не може да отстрани множеството нарушения на разпоредбите на член 3 от основния регламент.

79      Пето, жалбоподателите отбелязват, че доколкото Комисията не е получила пълни данни и не е могла да провери тези данни, тя не може да твърди със сигурност, че обемът и стойността на производството и на продажбите, цифрови данни за които не са ѝ били съобщени, са толкова незначителни, че нямат въздействие върху оценката на вредата.

80      На трето място, жалбоподателите твърдят, че в настоящия случай липсата на пълно и цялостно съдействие на посочените в представителната извадка общностни производители оказало съществено въздействие върху оценката на вредата, понесена от тези производители и от производството на Общността като цяло. По-специално Комисията основала своите изчисления на маржа на вреда почти само на прилаганите от общностните производители трансферни цени. Този метод довел до съществено завишаване на маржовете на вреда.

81      В отговор на доводите на жалбоподателите Съветът твърди, че институциите правилно считат за оказващи съдействие всички включени в представителната извадка общностни производители.

82      Всъщност Съветът поддържа, че понятието за съдействие не трябва да се схваща буквално като предполагащо предоставянето на пълни и точни отговори на всички поставени от Комисията въпроси. Комисията винаги преценявала дали и доколко фактът, че не е предоставена определена информация, опорочава процедурата по разследване. Това се отнасяло както до износителите, така и до общностните производители, макар че Комисията можела да приложи различни критерии спрямо износителите и спрямо общностните производители, тъй като тези две групи дружества предоставят информация за различни цели. В това отношение Съветът освен това отбелязва, че никога не е възнамерявал да се позове на съществуването на неувреждаща грешка, за да обоснове твърдяните нарушения.

83      Според Съвета с оглед на фактическите обстоятелства, с които Комисията разполагала, в настоящия случай тя правилно не е изключила от производството на Общността нито едно от дружествата в представителната извадка.

84      Що се отнася преди всичко до твърдението на жалбоподателите, според което изчисляването на маржа на вреда е опорочено поради неоказването на съдействие, Съветът припомня, че Комисията се нуждае от продажните цени на първия несвързан купувач, за да установи средните продажни цени на всички общностни производители и среднопретегления марж на подбиване. В случая среднопретегленият марж на подбиване бил 32 %. Според Съвета с включването на липсващите данни относно продажбите на някои свързани дружества този марж можел да възлиза на 30 %, на 32 % или на 35 %, което с нищо не би променило заключението, че е налице съществено подбиване и че дъмпинговият внос причинява вреда на производството на Общността. Съветът твърди и че направеното от жалбоподателите позоваване на изчисляването на маржа на вреда е неуместно в този случай. Маржът на вреда е от значение само с оглед на прилагането на правилото за по-малкото мито, според което наложеното мито трябва да се равнява на дъмпинговия марж или на маржа на вреда, ако последният е по-нисък. В настоящия случай включването на продажбите на разглеждания продукт, извършени от Vallourec & Mannesmann Oil & Gas Ltd (наричано по-нататък „VMOG Обединено кралство“) и от Productos Tubolares, които заедно представляват по-малко от 8 % от продажбите на разглеждания продукт, осъществени от производството на Общността, в никакъв случай не може да доведе до спадане на маржа на вреда, оценен на 57 %, до по-ниско равнище от това на дъмпинговия марж, оценен на 25,7 %.

85      На следващо място Съветът поддържа, че жалбоподателите изхождат от хипотезата, според която общностните производители в основата на жалбата до Комисията, включени в представителната извадка, в действителност не са оказали съдействие. Доколкото липсата на информация по отношение на някои свързани с общностни производители дружества нямала съществено въздействие върху анализа на вредата и на причинно-следствената връзка, тази хипотеза била погрешна и следвало да се отхвърли твърдението за нарушение на член 3, параграфи 2, 3, 5, 6 и 7 от основния регламент.

–       Съображения на Първоинстанционния съд

86      Както вече беше отбелязано в точки 38 и 39 по-горе, тъй като в областта на мерките за търговска защита общностните институции разполагат с широко право на преценка поради сложния характер на икономическите, политическите и правните положения, които трябва да разглеждат, контролът на общностния съд върху преценките на институциите следва да се свежда до проверка дали са спазени процесуалните правила, дали фактите, използвани при извършване на оспорения избор, са установени точно, дали не е налице явна грешка в преценката на тези факти или злоупотреба с власт.

87      Освен това следва да се отбележи, че макар в рамките на основния регламент Комисията като разследващ орган да е тази, която трябва да определи дали е налице дъмпинг спрямо разглеждания в антидъмпинговата процедура продукт и дали той причинява вреда, когато е пуснат в свободно обращение в Общността, както и дали във връзка с това тази институция не следва да се освободи от част от падащата върху нея тежест на доказване в това отношение (вж. в този смисъл Решение на Първоинстанционния съд от 17 декември 1997 г. по дело EFMA/Съвет, T‑121/95, Recueil, стр. II‑2391, точка 74 и Решение на Първоинстанционния съд по дело Acme/Съвет, точка 41 по-горе, точка 40), основният регламент не предоставя на Комисията правомощие да разследва, което да ѝ позволи да принуди дружествата да участват в процедурата по разследване или да предоставят информация. При тези условия Съветът и Комисията зависят от доброволното съдействие на страните, за да получат необходимата информация в определените срокове. Следователно отговорите на тези страни на въпросника, предвиден в член 6, параграф 2 от основния регламент, са от основно значение за развитието на антидъмпинговата процедура (Решение по дело Shandong Reipu Biochemicals/Съвет, точка 38 по-горе, точка 65).

88      При все това от член 18 от основния регламент, озаглавен „Неоказване на съдействие“, и по-конкретно от параграф 3 от него следва, че „[а]ко представената от заинтересована страна информация не е съвършена във всяко едно отношение, тя не се изключва автоматично, ако недостатъците в нея не са от естество, което да причини неоправдани трудности при достигането до логично приемливи заключения, ако информацията е предоставена по подходящ начин, навреме и може да бъде проверена и ако страната е действала, полагайки всички усилия“.

89      В този контекст следва да се разгледа дали, както твърдят жалбоподателите, обстоятелството, че дружествата, свързани с посочените в представителната извадка общностни производители, не са предоставили отговор на въпросника, означава, че тези производители не са оказали съдействие, което опорочава анализа на вредата в нарушение на член 3, параграфи 2, 3, 5, 6 и 7 от основния регламент.

90      Макар че съгласно член 6, параграф 2 от основния регламент страните по една антидъмпингова процедура по принцип са длъжни да предоставят отговор на въпросника на Комисията, от текста на член 18, параграф 3 от същия регламент следва, че информацията, представена под друга форма или в рамките на друг документ, не се изключва автоматично, когато са изпълнени четирите посочени в този член условия.

91      Ето защо когато някоя от страните не е предоставила отговор на въпросника, но е предоставила информация в рамките на друг документ, тя не може да бъде упрекната в неоказване на съдействие, ако, първо, евентуалните недостатъци не затрудняват извънредно установяването на логично приемливи заключения, второ, информацията е предоставена навреме, трето, може да бъде проверена и, четвърто, страната е действала, полагайки всички усилия.

92      Обратно на твърдяното от жалбоподателите следва, че непредоставянето на отговор на въпросника на Комисията от свързано с общностния производител дружество не означава задължително, че трябва да се приеме, че този производител не оказва съдействие. Така посоченият производител няма да се разглежда като неоказващ съдействие, ако пропуските при предоставянето на данните нямат съществено въздействие върху развитието на процедурата по разследване.

93      В настоящия случай от преписката следва, че Комисията е изработила и предала на всеки от общностните производители конкретен въпросник за свързаните с тях дружества за производство и продажби. Следователно тези производители е трябвало да предоставят отговор на посочения въпросник за всяко от тези свързани дружества. При все това от представените от Съвета доказателства следва, че на въпросника не са отговорили следните свързани дружества:

–        Vallourec Mannesmann Oil & Gas Germany GmbH (наричано по-нататък „VMOG Германия“), дружество за производство и продажби, свързано с V & M Германия,

–        Productos Tubulares, SA, дружество за производство и продажби, свързано с Tubos Reunidos,

–        Acecsa-Aceros Calibrados, SA (наричано по-нататък „Acecsa“), дружество за производство и продажби, свързано с Tubos Reunidos,

–        Almesa Almacenes Metalurgicos (наричано по-нататък „Almesa“), дружество за търговия, свързано с Tubos Reunidos,

–        Dalmine Benelux BV, Dalmine France SARL, Dalmine Deutschland GmbH, Tenaris Global Services (UK), Eurotube Ltd, Quality Tubes Ltd, дружества за търговия или за препродажба и дистрибуция, свързани с Dalmine,

–        Tenaris West Africa Ltd, дружество, свързано с Dalmine, натоварено първоначално с преобразуването на тръби, а впоследствие с административни задачи.

94      Освен това от материалите по делото е видно, че дружеството производител и дружеството за продажби VMOG Обединено кралство, свързано с V & M Германия и с V & M Франция, предоставя своя отговор на въпросника извън срока. Ето защо Комисията не го взема предвид при определянето на вредата.

95      Следователно трябва да се определи дали за тези дружества са изпълнени четирите условия, посочени в член 18, параграф 3 от основния регламент, така че Съветът да не може да се упреква, че е допуснал явна грешка в преценката, като е приел, че липсата на отговор на въпросника от страна на свързаните с общностните производители дружества не е опорочила нито определянето на вредата, нито изчисляването на маржа на вреда.

96      Що се отнася преди всичко до определянето на вредата, за всяко свързано дружество следва да се извърши анализ на данните, с които са разполагали Съветът и Комисията, за да се провери дали пропуските от страна на тези дружества поради непредоставянето на отговор на въпросника, не затруднява извънредно това определяне. Що се отнася до свързаните дружества за производство и продажби, следва да се обърне особено внимание на недостатъчността на данните относно производството и продажбите на свързаните дружества и на потенциалното въздействие върху определянето на вредата. Освен това следва да се провери дали данните, с които са разполагали Съветът и Комисията, отговарят на трите последни условия, поставени от член 18, параграф 3 от основния регламент.

97      Що се отнася до VMOG Германия, от отговорите на поставените от Първоинстанционния съд писмени въпроси следва, че Съветът се основава на следните материали, за да оцени въздействието на липсата на отговор на въпросника от страна на това дружество: списък на продажбите на V & M Германия сделка по сделка, таблицата, сочеща обема на производството на V & M Германия, и таблицата, сочеща обема и стойността на продажбите на V & M Германия. Тези документи са предоставени от V & M Германия навреме и са проверени от Комисията.

98      Тъй като, както сочат представените от Съвета документи, стойностите на продажбите и на производството на VMOG Германия са включени в отговора на V & M Германия на въпросника, те са взети предвид при определянето на вредата. При тези обстоятелства следва да се приеме, че Съветът не извършва явна грешка в преценката, като не иска от VMOG Германия да предостави отговор на въпросника и като приема, че липсата на отговор на въпросника от страна на VMOG Германия не е опорочило определянето на вреда.

99      Що се отнася до Productos Tubulares, от отговорите на поставените от Първоинстанционния съд писмени въпроси следва, че Съветът се основава на следните материали, за да оцени въздействието върху определянето на вредата на липсата на отговор на въпросника от страна на това дружество: поверителен вариант на отговора на въпросника за предварителна извадка от страна на Productos Tubulares и поверително приложение към жалбата до Комисията, включващо цифрови данни за производствения капацитет и за производството на общностните производители, които не поддържат тази жалба. Тези данни са предоставени от Productos Tubulares навреме.

100    Преди всичко следва да се отбележи, че Productos Tubulares, обратно на Tubos Reunidos, не поддържа жалбата до Комисията. Следователно данните относно него по принцип не трябва да се вземат предвид в рамките на анализа на положението на производството на Общността, който се съдържа в съображения 155—176 от обжалвания регламент, анализ, който е от основно значение за определянето на вредата, освен ако този пропуск не опорочава въпросния анализ. В последната хипотеза следва или да се вземат предвид тези данни, или да се изключат данните относно Tubos Reunidos. В настоящия случай от прочита на представените от Съвета документи се установява, че производството и продажбите на Productos Tubulares представляват по-малко от 3 % от общия обем на производство и продажби на Общността в периода на разследване. Това означава, че ако липсата на отговор на въпросника от страна на Productos Tubulares е оказало въздействие върху определянето на вредата и на причинно-следствената връзка, това въздействие e могло да бъде само незначително. Освен това, макар че Съветът не e разполагал с никакви данни относно периода, предхождащ периода на разследване, а именно 2001—2003 г., липсата на данни относно този период е без значение за определянето на вредата, доколкото липсващите данни биха накарали Съвета най-много да занижи размера на вредата, а не да го завиши. Освен това при извършената в Tubos Reunidos проверка Съветът е установил, че не са извършени никакви продажби между последното дружество и Productos Tubulares.

101    Следва да се заключи, че Съветът не извършва явна грешка в преценката, като не изисква от Productos Tubulares да отговори на въпросника и като приема, че липсата на отговор на въпросника от страна на това дружество не е опорочило определянето на вредата.

102    Що се отнася до Acecsa, от писмените изявления на Съвета следва, че в периода на разследване това дружество се е задоволило да закупи несъществен обем от разглеждания продукт от Tubos Reunidos, обем, предназначен да се преработи в продукт, различен от разглеждания. Освен това от материалите по делото, и по-специално от неповерителния вариант на отговора на въпросника от страна на Tubos Reunidos е видно, че в периода на разследване този обем представлява не повече от 4 % от продажбите на Tubos Reunidos и не повече от 1 % от общите продажби на общностните производители, поддържащи жалбата до Комисията. С оглед на горепосоченото, липсата на отговор на въпросника от страна на Acecsa не опорочава съществено данните, използвани за определянето на вредата. Освен това, също както по отношение на Productos Tubulares, макар че Съветът не е разполагал с никакви данни относно периода, предхождащ периода на разследване, а именно 2001—2003 г., липсата на данни относно този период е без значение за определянето на вреда, доколкото липсващите данни биха накарали Съвета най-много да занижи размера на вредата, а не да го завиши. Освен това отговорът на въпросника от страна на Tubos Reunidos е предоставен навреме и е проверен от службите на Комисията. При тези обстоятелства следва да се приеме, че Съветът не извършва явна грешка в преценката, като не изисква Acecsa да представи надлежен отговор на въпросника.

103    Що се отнася до Almesa, от писмените изявления на Съвета следва, че това дружество е дружество за търговия. Обемът на продажбите на това дружество следователно е взет предвид в анализа на вредата посредством продажбите на Tubos Reunidos, които са предназначени за него. Освен това от материалите по делото, и по-специално от неповерителния вариант на отговора на въпросника от страна на Tubos Reunidos е видно, че средната цена, фактурирана от Tubos Reunidos на Almesa, е по-висока от цената, фактурирана на независими клиенти. Това означава, че взетите предвид цифрови данни, що се отнася до стойността на продажбите, не са занижени и поради това не опорочават определянето на вредата. Следователно трябва да се приеме, че Съветът не извършва явна грешка в преценката, като не изисква от Almesa да предостави допълнителни данни под формата на надлежен отговор на въпросника.

104    Що се отнася до Dalmine Benelux, Dalmine France, Dalmine Deutschland, Eurotube, Tenaris Global Services (UK) и Quality Tubes, от писмените изявления на Съвета следва, че в периода на разследване Dalmine не е осъществило никакви продажби с купувачи Dalmine Benelux, Dalmine Deutschland и Eurotube. Що се отнася до Quality Tubes и до Tenaris Global Services (UK), поверителният вариант на отговора на въпросника от страна на Dalmine съдържа списък на техните продажби сделка по сделка, което означава, че тези данни са взети предвид в рамките на анализа на вредата. На последно място, що се отнася до Dalmine France, неговите продажби в Общността имат по необходимост второстепенно значение, тъй като в периода на разследване общият обем продажби на Dalmine с купувачи тези шест свързани дружества представлява по-малко от 4 % от общия обем продажби на Общността на разглеждания продукт.

105    Във всеки случай от материалите по делото, и по-конкретно от неповерителния вариант на отговора на въпросника от страна на Dalmine — вариант, който е предоставен навреме и е проверен от службите на Комисията — е видно, че Dalmine Benelux, Dalmine France, Dalmine Deutschland, Eurotube, Tenaris Global Services (UK) и Quality Tubes са участвали или в търговията, или в препродажбата и дистрибуцията. Следва, че обемът на продажбите на тези дружества е взет предвид в анализа на вредата посредством това, което им е продало Dalmine.

106    С оглед на предходното следва да се приеме, че Съветът не извършва явна грешка в преценката, като не изисква от Dalmine Benelux, Dalmine France, Dalmine Deutschland, Eurotube, Tenaris Global Services (UK) и Quality Tubes да предоставят допълнителни данни под формата на надлежен отговор на въпросника и като приема, че Dalmine е оказало съдействие в процедурата по разследване.

107    Що се отнася до Tenaris West Africa, от писмените изявления на Съвета следва, че това дружество не е участвало нито в производството, нито в продажбата на разглеждания продукт. Освен това от отговорите на поставените от Първоинстанционния съд писмени въпроси е видно, че Съветът се основава на електронно съобщение от Dalmine до Комисията от 24 май 2006 г., за да оцени въздействието на липсата на отговор на въпросника от страна на това дружество. Тъй като това електронно съобщение е изпратено навреме, следва да се установи, че Съветът не извършва явна грешка в преценката, като не изисква от това дружество да предостави допълнителни данни под формата на надлежен отговор на въпросника и като приема, че Dalmine е оказало съдействие в процедурата по разследване.

108    На последно място, що се отнася до VMOG Обединено кралство, следва да се отбележи, че тъй като това дружество е предоставило своя отговор на въпросника извън срока, неговите данни не е могло да бъдат използвани при определянето на вреда. Във всеки случай от материалите по делото е видно, че това дружество не поддържа жалбата до Комисията. Данните за него по принцип не трябвало да се вземат предвид в рамките на анализа на положението на производството на Общността за целите на определянето на вредата, освен ако този пропуск не опорочава това определяне. В последната хипотеза е следвало или да се вземат предвид тези данни, или да се изключат данните относно V & M Германия и V & M Франция. За да прецени дали анализът може да бъде опорочен, Съветът се основава на следните документи: таблицата, сочеща обема на производство на VMOG Обединено кралство, таблицата, сочеща обема и стойността на продажбите на VMOG Обединено кралство и списъка на продажбите на V & M Франция сделка по сделка.

109    Както се подтвърждава от представените документи, Съветът е могъл да установи въз основа на по-късно представения отговор, че в периода на разследване продажбите на VMOG Обединено кралство представляват едва 3 % от общия обем на продажбите на общностните производители в основата на жалбата до Комисията. Невзимането предвид обаче на тези 3 % не е могло да окаже решително въздействие върху определянето на вредата. Освен това следва да се приеме, че информацията, на която се основава Съветът, за да определи частта на продажбите на това дружество от продажбите на производството на Общността, е предоставена навреме по смисъла на член 18, параграф 3 от основния регламент.

110    Следователно трябва да се установи, че Съветът не извършва явна грешка в преценката, като от дефиницията за производството на Общността не изключва V & M Германия и V & M Франция, общностните производители, посочени в представителната извадка и свързани с VMOG Обединено кралство.

111    Що се отнася, на следващо място, до изчисляването на маржа на вреда, следва да се отбележи, както прави Съветът, че по силата на член 9, параграф 4 от основния регламент, който въвежда правилото за по-малкото мито, маржът на вреда се използва, за да се определи ставката на антидъмпинговото мито, само когато дъмпинговият марж е по-висок от него. В настоящия случай ставката на наложеното на жалбоподателите антидъмпингово мито се основава на дъмпинговия марж на жалбоподателите, а именно 25,7 %, а не на маржа на вреда от 57 %. Ако се предположи, че маржът на вреда е основан на трансферните цени, прилагани от общностните производители по отношение на VMOG Обединено кралство, на Productos Tubulares и на свързаните с Dalmine дружества, продажбите на тези дружества не представляват повече от 10 % от общия обем на продажби на Общността. Трябвало, както отбелязва Съветът, продажните цени, прилагани от свързаните с него дружества, да са напълно несъразмерни по отношение на тези на другите взети предвид продажби при изчисляването на маржа на вреда, за да може последният да спадне на по-ниско равнище от това на дъмпинговия марж.

112    С оглед на предходното следва да се приеме, че Съветът не извършва никаква явна грешка в преценката, като приема, че липсата на отговор на въпросника от страна на свързаните с общностни производители дружества не опорочава нито определянето на вредата, нито изчисляването на маржа на вреда и не нарушава член 3, параграфи 2, 3, 5, 6 и 7 от основния регламент.

113    Следователно частта от второто правно основание, изведена от нарушението на член 3, параграфи 2, 3, 5, 6 и 7 от основния регламент, трябва да се отхвърли като неоснователна.

 По нарушението на принципа на недопускане на дискриминация

–       Доводи на страните

114    В рамките на второто правно основание жалбоподателите твърдят че Съветът нарушава принципа на недопускане на дискриминация. Всъщност, макар че Комисията изискала в рамките на процедурата по разследване всички дружества, свързани с производители — износители на разглеждания продукт, да отговорят на нейния въпросник, тя не поставила подобно изискване спрямо свързани с общностните производители дружества за продажби.

115    Жалбоподателите смятат, че предоставеното от Комисията разяснение не обосновава дискриминационното третиране. Първо, макар дъмпинговият марж да се изчислява за всяка група свързани производители износители, въпреки че понесената от производството на Общността вреда се определя по отношение на целия сектор, двете операции не изискват различна степен на съдействие от страна на заинтересованите страни. Според жалбоподателите също както дъмпинговият марж може да бъде опорочен, ако една група свързани производители предостави отговор от името само на един от тях, който не извършва дъмпинг, макар че друг го прави, определянето на вредата, от своя страна, също ще бъде опорочено, ако общностният производител, извършващ дейност в два различни производствени обекта, едният от които понася вреда, а другият — не, предостави отговор въз основа на обекта, понесъл загуби.

116    Второ, жалбоподателите отбелязват, че процедурата за изчисляване на маржа на вреда изисква производителите износители и общностните производители да окажат същата степен на съдействие, така че всяка дискриминация между тях е необоснована.

117    Трето, жалбоподателите твърдят, че самият текст на въпросника изрично налага на общностните производители задължението да предоставят информация не само за всяко свързано дружество производител, но и за всяко свързано дружество за продажби. С други думи, той им налага същите изисквания като на производителите износители.

118    Съветът оспорва съществуването на нарушение на принципа на недопускане на дискриминация. Така той твърди, че жалбоподателите изобщо не са се опитали да докажат, че фактът, че даден износител не отговаря на въпросник за свързани дружества, и фактът, че общностният производител също не отговаря на такъв, представляват подобни положения. Според Съвета твърдяното различно третиране се оправдава от различното използване, за което са предназначени поисканите данни, а именно за определянето на вредата, в случая на данните, предоставени от общностните производители, и за изчисляването на дъмпинговия марж, в случая на данните, предоставени от производителите износители. Жалбоподателите освен това не доказали, че Комисията действително е третирала различно износителите и общностните производители.

–       Съображения на Първоинстанционния съд

119    В светлината на съдебната практика, цитирана в точка 58 по-горе, следва да се разгледа твърдяното нарушение на принципа на недопускане на дискриминация. По силата на тази съдебна практика не е възможна дискриминация, освен ако положението на общностните производители и това на производителите износители, в конкретния случай, са подобни и ако първите са били третирани от Комисията по различен начин от вторите.

120    Като начало следва да се отбележи, без да се придържаме към конкретния случай, че положението на производителите износители, изправени пред задължението да отговорят на въпросник на Комисията, и това на общностните производители, изправени пред същото задължение, по принцип не са подобни. Така, както отбелязва Съветът в своите писмени изявления, отговорът на въпросника, който производителите износители трябва да предоставят, има за цел определянето на дъмпинговия марж, което се основава на данните за всяко предприятие. Обратно, отговорът на въпросника, който трябва да предоставят общностните производители, има за цел определянето на вредата, което се основава на анализ на цялото производство на Общността.

121    В настоящия случай обаче не може да се изключи възможността обстоятелствата, които са накарали Комисията да заключи, че е необходимо производителите износители да предоставят отговор на въпросника за всички свързани с тях дружества, да са сходни с тези, които са я довели до заключението, че при липсата на подобен отговор споменатите в точки 93 и 94 по-горе общностни производители са оказали съдействие.

122    Налага се обаче изводът, че жалбоподателите са се опитали да докажат, че теоретично положението на производителите износители и на общностните производители е сравнимо, но те по никакъв начин не са доказали, че това е така в настоящия случай.

123    Освен това следва да се отбележи, че жалбоподателите не са предоставили каквото и да било доказателство, че производителите износители и общностните производители действително са били третирани по различен начин от Комисията. Всъщност в писмените си изявления те само твърдят, че Комисията признава, че не изисква от свързаните с общностните производители дружества да отговорят на въпросника. Те обаче не доказват, че подобно изискване е било поставено на производителите износители.

124    От предходните съображения следва, че жалбоподателите изобщо не са доказали твърдяното дискриминационното естество на решението на Комисията да не изиска от свързаните с общностните производители дружества да отговорят на нейния въпросник.

125    Следователно частта от второто правно основание, изведена от нарушението на принципа на недопускане на дискриминация, трябва да се отхвърли като неоснователна.

 По нарушението на член 19, параграф 3 от основния регламент

–       Доводи на страните

126    В рамките на второто правно основание жалбоподателите отбелязват, че дори да се предположи, както твърди Съветът, че преписката по процедурата по разследване съдържа данни, които показват, че липсата на отговори на въпросника от страна на свързаните с общностните производители дружества не е имала съществено въздействие върху оценката на понесената от общностните производители вреда, Съветът не може в съответствие с член 19, параграф 3 от основния регламент да се позове надлежно на тези данни, тъй като неповерителната преписка на процедурата по разследване не съдържа никакви данни от този вид.

127    Съветът твърди, че член 19, параграф 3 от основния регламент не предвижда, че информация, от която не е предоставено никакво обобщение с неповерителен характер, не трябва никога да се взема предвид, а че информацията може да не се взема предвид, освен ако се докаже чрез подходящи източници, че тя е точна. Наложеното спрямо страните по антидъмпингова процедура по разследване задължение, предвидено в член 19, параграф 3 от основния регламент, да се предостави обобщение с неповерителен характер на информацията, която те предоставят на Комисията, има за цел да обезпечи правото на защита на други страни. От това Съветът заключава, че жалбоподателите не могат да изтъкват като основание за отмяна на антидъмпингова мярка използването от Комисията на информация, от която не е предоставено никакво обобщение с неповерителен характер, освен ако могат да докажат, че използването на тази информация съставлява нарушение на правото им на защита. Случаят в настоящото дело не бил такъв.

–       Съображения на Първоинстанционния съд

128    Преди всичко следва да се отбележи, че оплакването, изведено от жалбоподателите от нарушението на член 19, параграф 3 от основния регламент, е повдигнато за първи път в тяхната писмена реплика. По принцип в хода на производството не може да се въвеждат нови правни основания, освен ако те не почиват върху правни или фактически обстоятелства, установени в хода на производството. (Решение на Първоинстанционния съд от 14 март 2007 г. по дело Aluminium Silicon Mill Products/Съвет, T‑107/04, Сборник, стр. II‑669, точка 60).

129    В настоящия случай жалбоподателите повдигат това ново оплакване в отговор на данните, съобщени за първи път от Съвета в точки 52, 53, 55, 59, 60 и 64, както и в бележка под линия 31 от писмената защита. Следователно новото оплакване, изведено от жалбоподателите от нарушението на член 19, параграф 3 от основния регламент, се основава на фактически обстоятелства, които са установени в хода на производството. Ето защо това оплакване трябва да се приеме за допустимо.

130    Що се отнася до основателността на това оплакване, следва да се отбележи, на първо място, че текстът на член 19, параграф 3 от основния регламент предвижда за Комисията само възможност да не вземе предвид поверителна информация, за която не разполага с обобщение с неповерителен характер.

131    На второ място, следва да се отбележи, че целта на член 19 от основния регламент е да се защити не само търговската тайна, но също и правото на защита на другите страни в антидъмпинговата процедура. Както следва от съдебната практика, това означава, че в рамките на антидъмпинговата процедура нередностите при изпращането от Комисията на обобщенията с неповерителен характер не могат да представляват нарушение на процесуалните права, обосноваващо отмяната на регламент, с който се определят антидъмпингови мита, освен когато заинтересованото лице не е било достатъчно запознато с основното съдържание на разглежданите документи и поради това не е могло да изложи надлежно своята гледна точка относно тяхната истинност или тяхната относимост (вж. в този смисъл, по повод на член 8, параграф 4 от Регламент (ЕИО) № 2423/88 на Съвета от 11 юли 1988 година относно защитата срещу дъмпингов или субсидиран внос от страни, които не са членки на Европейската икономическа общност (ОВ L 209, стр. 1), чието нормативно съдържание по същество е идентично на това на член 19, параграф 3 от основния регламент, Решение на Първоинстанционния съд от 15 октомври 1998 г. по дело Industrie des poudres sphériques/Съвет, T‑2/95, Recueil, стр. II‑3939, точка 137). Следователно трябва да се приеме, както прави Съветът, че използването от Комисията на информация, за която не е било предоставено обобщение с неповерителен характер, не може да се изтъква от страните в антидъмпинговата процедура като основание за отмяна на антидъмпингова мярка, освен ако те могат да докажат, че използването на тази информация съставлява нарушение на тяхното право на защита.

132    Именно в този контекст следва да се провери дали Комисията и Съветът са нарушили член 19, параграф 3 от основния регламент. В това отношение, в отговор на поставените от Първоинстанционния съд въпроси Съветът твърди, че за да провери дали липсата на отговор на въпросника от страна на свързаните с общностните производители дружествата е оказала въздействие върху оценката на вредата, Комисията се основава на следните документи:

–        по отношение на VMOG Германия: списък на продажбите на V & M Германия сделка по сделка, таблица, сочеща обема на производството на V & M Германия, и таблица, сочеща обема и стойността на продажбите на V & M Германия; с други думи, Комисията се основава на данни, съдържащи се в отговора на въпросника от страна на V & M Германия, от който е бил предоставен неповерителен вариант,

–        по отношение на VMOG Обединено кралство: таблица, сочеща обема на производство на VMOG Обединено кралство, и списък на продажбите на V & M Франция сделка по сделка; макар че последният списък се съдържа в поверителния вариант на отговора на въпросника от страна на V & M Франция, за който съществува неповерителен вариант, първите две таблици се съдържат в поверителния вариант на отговора на въпросника от страна на VMOG Обединено кралство, за който не съществува неповерителен вариант,

–        по отношение на Productos Tubulares: поверителен вариант на отговора на въпросника за предварителна извадка от страна на Productos Tubulares и поверително приложение към жалбата до Комисията, включващо прогноза на производствения капацитет и на производството на общностните производители, които не поддържат жалбата до Комисията; макар че съществува неповерителен вариант на последния документ, такъв не съществува за първия документ,

–        по отношение на Acecsa: раздел D.2 от отговора на въпросника от страна на Tubos Reunidos, за който въпросник съществува неповерителен вариант,

–        по отношение на Almesa: списък на продажбите на Tubos Reunidos сделка по сделка; този списък се съдържа в поверителния вариант на отговора на въпросника от страна на това дружество, за който също съществува неповерителен вариант,

–        по отношение на Dalmine Benelux, Dalmine France, Dalmine Deutschland, Eurotube, Tenaris Global Services (UK) и Quality Tubes: данните, съдържащи се в поверителния вариант на отговора на въпросника от страна на Dalmine, за който съществува неповерителен вариант,

–        по отношение на Tenaris West Africa: електронно съобщение от Dalmine до Комисията от 24 май 2006 г., за което не съществува неповерителен вариант.

133    Следва да се прецени дали фактът, че Комисията се основа на поверителния вариант на отговора на въпросника от страна на VMOG Обединено кралство, поверителния вариант на отговора на въпросника за предварителна извадка от страна на Productos Tubulares и електронното съобщение от 24 май 2006 г., без да съществува неповерителен вариант на тези документи, съставлява нарушение на правото на защита.

134    В светлината на съдебната практика, цитирана в точка 64 по-горе, следва да се прецени дали е налице подобно нарушение. Според тази съдебна практика на заинтересованите страни трябва да им е била предоставена възможност да изложат надлежно своето становище по възприетите от Комисията доказателства в подкрепа на нейното твърдение за съществуването на дъмпинг и на произтичаща от него вреда. Що се отнася обаче до нарушението на правото на достъп до преписката по процедурата по разследване, следва да се отбележи, че подобно нарушение не може да доведе до пълна или частична отмяна на обжалвания регламент, освен ако има и най-малка възможност оповестяването на разглежданите документи да доведе административната процедура до различен резултат в хипотезата, в която съответното предприятие е могло да се позове на това в хода на посочената процедура (вж. в този смисъл Решение на Първоинстанционния съд от 29 януари 2008 г. по дело Foshan Shunde Yongjian Housewares & Hardware/Съвет, T‑206/07, все още непубликувано в Сборника, точка 71).

135    В настоящия случай жалбоподателите твърдят, че имали нужда от тези документи, за да докажат, че липсата на отговор на въпросника от страна на VMOG Обединено кралство, на Tubos Reunidos и на Tenaris West Africa опорочава анализа на вредата. Установено е обаче съответно в точки 101, 108 и 107 по-горе, че Съветът не извършва никаква явна грешка в преценката, като приема, че липсата на предоставяне или на вземане предвид на отговорите на въпросника от страна на Productos Tubulares, VMOG Обединено кралство и Tenaris West Africa е без значение за определянето на вредата. Следователно нямало никаква възможност административната процедура да доведе до различен резултат, ако на жалбоподателите бяха оповестени неповерителни варианти на отговора на въпросника от страна на VMOG Обединено кралство, на отговора на въпросника за предварителна извадка от страна на Productos Tubulares и на електронното съобщение от 24 май 2006 г.

136    Следва, че частта от второто правно основание, изведена от нарушението на член 19, параграф 3 от основния регламент, трябва да се отхвърли като неоснователна.

 По нарушението на член 5, параграф 4 от основния регламент

–       Доводи на страните

137    В подкрепа на третото правно основание жалбоподателите твърдят, че като не прекратява процедурата, макар че равнището на подкрепа на жалбата до Комисията било под определения в регламента минимум от 25 % от общностната продукция поради липсата на съдействие от страна на производството на Общността, Съветът нарушава член 5, параграф 4 от основния регламент.

138    Съветът припомня, че това правно основание почива на твърдението, според което общностните производители в основата на жалбата до Комисията, посочени в представителната извадка, не са оказали съдействие. Според Съвета, тъй като това твърдение е погрешно поради съображенията, посочени в рамките на второто правно основание, третото правно основание следва да се отхвърли.

–       Съображения на Първоинстанционния съд

139    Следва да се отбележи, че член 5, параграф 4 от основния регламент не съдържа никакво задължение за Комисията да прекрати висяща антидъмпингова процедура, когато равнището на подкрепа на жалбата до нея е под минималния праг от 25 % от общностната продукция. Всъщност този член се отнася само до необходимата степен на подкрепа на тази жалба, за да може Комисията да започне дадена процедура. Това тълкуване се потвърждава от текста на член 9, параграф 1 от основния регламент, по силата на който „[п]ри оттегляне на жалба, процедурата може да бъде прекратена, освен когато прекратяването не е в интерес на Общността“. Така дори при оттегляне на жалбата от страна на производството на Общността Комисията не е задължена да прекрати процедурата, а просто разполага с такова право.

140    В настоящия случай следва да се установи, че изискуемата степен на подкрепа е била достигната при образуването на антидъмпинговата процедура, но се твърди, че в хода на процедурата е спаднала под прага от 25 %, когато Комисията е поискала от общностните производители да отговорят на нейния въпросник. Следователно в настоящия случай Съветът не може да бъде упрекнат в никакво нарушение на член 5, параграф 4 от основния регламент.

141    От съображения за изчерпателност следва да се отбележи, че дори да се предположи, че член 5, параграф 4 от основния регламент налага на Комисията задължение да прекрати процедурата, когато в хода на процедурата равнището на подкрепа на жалбата до Комисията спадне под минималния праг от 25 %, подобно нарушение не е налице в настоящия случай. Всъщност в точка 112 по-горе се прави заключение, че Съветът не извършва явна грешка в преценката, като приема, че липсата на отговор на въпросника от страна на свързаните с общностните производители дружества не оказва въздействие върху анализа на вредата, причинена на производството на Общността. Това означава, че посочените в представителната извадка общностни производители трябва да се разглеждат като оказали съдействие, което от своя страна означава, че не може да се установи никакъв спад на степента на подкрепа на жалбата до Комисията.

142    Следователно третото правно основание трябва да се отхвърли като неоснователно.

 По нарушението на правото на защита и на задължението за мотивиране

–       Доводи на страните

143    В рамките на шестото правно основание жалбоподателите твърдят, че е нарушено правото им на защита. В това отношение те изтъкват, че фактът, че според Съвета неоказването на пълно и цялостно съдействие от страна на определени посочени в представителната извадка общностни производители нямало съществено въздействие върху оценката на вредата, понесена от тези производители и от производството на Общността като цяло, им е бил съобщен едва в деня на приемането на обжалвания регламент. Съветът не изпълнил и задължението за мотивиране, тъй като обжалваният регламент не предоставял адекватен отговор на довода на жалбоподателите по отношение на неоказването на съдействие от страна на производството на Общността.

144    Съветът припомня, че жалбоподателите са представили становище относно неоказването на съдействие от страна на производството на Общността в две писма от 3 април и 4 май 2006 г. и са получили отговор от Комисията във втория документ, съдържащ окончателна информация. Що се отнася до твърдяното нарушение на задължението за мотивиране, обжалваният регламент описвал състава на производството на Общността и избора на представителната извадка в основата на жалбата до Комисията. Освен това Комисията отговорила на твърденията на жалбоподателите във втория документ, съдържащ окончателна информация, в своята бележка в отговор на становището на жалбоподателите по първия документ, съдържащ окончателна информация, и в писмото си от 16 юни 2006 г.

–       Съображения на Първоинстанционния съд

145    В частта, в която се отнася до определянето на вредата, шестото правно основание, изведено от жалбоподателите от нарушението на правото на защита и на задължението за мотивиране, следва да се разгледа в светлината на съдебната практика, посочена в точки 64 и 65 по-горе.

146    Що се отнася преди всичко до твърдяното нарушение на правото на защита, следва да се уточни, че макар, както се споменава в точка 64 по-горе, волята на законодателя да е била засегнатите страни, и по-конкретно на износителите, да разполагат по силата на член 20, параграф 2 от основния регламент с право на информация относно основните факти и съображения, въз основа на които ще се препоръча налагането на окончателни антидъмпингови мита (Решение на Първоинстанционния съд от 19 ноември 1998 г. по дело Champion Stationery и др./Съвет, T‑147/97, Recueil, стр. II‑4137, точка 55), Комисията не е длъжна да уведоми засегнатите страни за всички релевантни в това отношение фактически или правни обстоятелства (вж. в този смисъл Решение по дело Ferchimex/Комисия, точка 65 по-горе, точка 118).

147    В настоящия случай жалбоподателите по същество твърдят, че фактът, че Съветът ги е уведомил късно за конкретните съображения, поради които според него посочените в представителната извадка общностни производители действително са оказали съдействие в процедурата по разследване, съставлява нарушение на правото на защита.

148    Следва да се отбележи, че макар въпросите относно определянето на производството на Общността и относно валидността на представителната извадка от подбрани от Комисията общностни производители да са съществени за определянето на вредата, Комисията не е длъжна да уведоми засегнатите страни за подробностите относно оценката на посочената вреда. По-специално фактът, че в настоящия случай Комисията е приела, че не е необходимо някои свързани с общностни производители дружества да отговорят на нейния въпросник, доколкото отговорите, които тези дружества биха могли да предоставят, биха били без въздействие върху анализа на вредата, не е съществено съображение при определянето на вредата, което Комисията е длъжна да укаже в документа, съдържащ окончателна информация.

149    В това отношение следва да се отбележи, че в точка 1.4.2. от първия документ, съдържащ окончателна информация, от 27 февруари 2006 г. се съдържат общи мотиви във връзка с подбора на представителната извадка от общностни производители, а в точка 4.1. от него — общо описание на общностните производители, поддържащи жалбата до Комисията, за които се приема, че съставляват производството на Общността по смисъла на член 4, параграф 1 и на член 5, параграф 4 от основния регламент за нуждите на процедурата по разследване, и по-специално на определянето на вредата. Точка 1.4.2. посочва един общностен производител, който първоначално е бил подбран като част от представителната извадка, но тъй като не оказал съдействие, бил заменен в представителната извадка с друг общностен производител.

150    След този първи документ, съдържащ окончателна информация, с писмо от 3 април 2006 г. жалбоподателите изискват по-подробни разяснения относно състава на представителната извадка, и по-конкретно кой е отказалият да съдейства общностен производител, относно датата на предоставяне на отговори на въпросника от страна на VMOG Обединено кралство и на Rohrwerk Maxhütte, относно съдействието от страна на VMOG Обединено кралство, както и относно подкрепата от страна на Productos Tubulares на жалбата до Комисията.

151    Комисията отговаря на всяко от тези искания за разяснение в точки 3—6 от приложение В към втория документ, съдържащ окончателна информация, от 24 април 2006 г. След това жалбоподателите излагат други становища по тези различни точки в писмото си от 4 май 2006 г. Комисията им отговаря в писмо от 16 юни 2006 г., получено от жалбоподателите на 27 юни 2006 г., както е видно от предоставените от последните документи.

152    Макар че становището на Комисията в отговор на писмото от 4 май 2006 г. е получено от жалбоподателите едва на 27 юни 2006 г., а именно в деня на приемането на обжалвания регламент, следва да се приеме, че жалбоподателите не само са били в състояние да изложат надлежно своето становище по определянето на производството на Общността и по валидността на представителната извадка, но действително са изложили своята позиция по тези въпроси. Всъщност писмото от 16 юни 2006 г. е следствие от размяна на становища между жалбоподателите и Комисията, размяна, описана в точки 149—151 по-горе.

153    Следователно трябва да се отхвърли частта от шестото правно основание, изведена от нарушението на правото на защита, доколкото тя се отнася до въпроса за оказването на съдействие от страна на производството на Общността.

154    Що се отнася, на следващо място, до твърдяното нарушение на задължението за мотивиране, следва да се припомни, че в съответствие със съдебната практика, цитирана в точка 65 по-горе, Съветът не е длъжен в съображенията на регламента да отговори на всички фактически и правни въпроси, поставени от заинтересованите страни в хода на административната процедура. Освен това също по силата на тази съдебна практика, според контекста не се изисква съображенията да указват всички релевантни фактически и правни обстоятелства.

155    Както се отбелязва в точка 148 по-горе, фактът, че Комисията е приела, че не е необходимо някои свързани с общностните производители дружества да отговорят на нейния въпросник, доколкото отговорите, които тези дружества биха могли да предоставят, биха били без въздействие върху анализа на вредата, не е същностно съображение при определянето на вредата, което Комисията е длъжна да укаже в обжалвания регламент. Съществените съображения за определянето на вредата, които Съветът е длъжен да спомене в обжалвания регламент, са относно определянето на общностното производство, както и относно валидността на представителната извадка от общностни производители.

156    Тъй като в съображение 12 обжалваният регламент съдържа общо мотивиране на подбора на представителната извадка от общностни производители, както и в съображение 14 общо описание на получените, приети и проверени въпросници, Съветът не може да се упреква в нарушение на задължението за мотивиране.

157    Освен това следва да се отбележи, че писмото от 16 юни 2006 г., получено от жалбоподателите на 27 юни 2006 г., съдържа съществените елементи от мотивите на Комисията, които са я накарали да приеме, че някои свързани с общностните производители дружества не е необходимо да отговорят на нейния въпросник, доколкото отговорите, които тези дружества биха могли да предоставят, биха били без въздействие върху анализа на вредата.

158    Ето защо трябва да се отхвърли частта от шестото правно основание, изведена от нарушението на задължението за мотивиране, доколкото тя се отнася до оказването на съдействие от страна на производството на Общността.

 По корекцията, извършена спрямо продажната цена на Sepco

159    В рамките на четвъртото правно основание, както и на част от шестото правно основание, жалбоподателите се основават на идентично фактическо обстоятелство, а именно, че Съветът е приспаднал от продажната цена, фактурирана от Sepco на несвързани вносители в Общността, сума, която съответства на комисиона, без да докаже, че функциите на Sepco са сходни с тези на агент, работещ на базата на комисиона.

160    Според жалбоподателите това фактическо обстоятелство довежда Съвета до:

–        явна грешка в преценката при прилагането на член 2, параграф 10, буква и) от основния регламент (четвърто правно основание),

–        явна грешка в преценката при прилагането на член 2, параграф 10, първа алинея от основния регламент (четвърто правно основание),

–        нарушение на правото на защита и на задължението за мотивиране (шесто правно основание).

 По явната грешка в преценката при прилагането на член 2, параграф 10, буква и) от основния регламент

–       Доводи на страните

161    В рамките на четвъртото правно основание жалбоподателите поддържат, че като приспада от продажната цена, фактурирана от Sepco на несвързаните вносители в Общността, сума, съответстваща на комисиона, без да докаже, че функциите на Sepco са сходни с тези на агент, работещ на базата на комисиона, Съветът извършва явна грешка в преценката при прилагането на член 2, параграф 10, буква и) от основния регламент. По-конкретно, нито в обжалвания регламент, нито във факса от 26 юни 2006 г. Съветът доказал фактите, тежестта за чието доказване пада върху него

162    Що се отнася до обжалвания регламент, в съображение 132 от него Съветът просто декларира, че експортната цена е обект на корекция във връзка с комисионите съгласно член 2, параграф 10, буква и) от основния регламент, когато продажбите са извършени чрез посредничеството на свързани търговци, тъй като последните упражняват функции, сходни с тези на агент, работещ на базата на комисиона.

163    Що се отнася до факса от 26 юни 2006 г., жалбоподателите припомнят, че в този факс Комисията взема предвид следните обстоятелства:

–        жалбоподателите са извършвали преки продажби на разглеждания продукт в Общността,

–        установеното в Украйна дружество за продажби, свързано с жалбоподателите, а именно SPIG Interpipe, е участвало в качеството на агент по продажбите за извършените от Sepco продажби,

–        връзките на Sepco с жалбоподателите са недостатъчни и не позволяват да се приеме, че то е контролирано от тях или от SPIG Interpipe, какъвто би бил фактът от фактическа и от правна страна, ако Sepco е вътрешна експортна служба.

164    Жалбоподателите считат, че тези факти не са релевантни.

165    Първо, в този факс Комисията взела предвид само непреки факти, които нямат никаква връзка с функциите на Sepco и които по никакъв начин не са достатъчни, за да се докаже, че Sepco участва в качеството на агент.

166    Второ, жалбоподателите подчертават, че ако те действително са извършили преки продажби в Общността, тези продажби са извършени към новите държави членки в преход. Нещо повече, това, че украинското търговско дружество SPIG Interpipe продължило да извършва някои посреднически действия между Sepco и жалбоподателите, не означавало, че ролята на Sepco не може да бъде тази на търговска служба на жалбоподателите.

167    Трето, жалбоподателите отбелязват, че Комисията не се позовава на никаква правна разпоредба в подкрепа на своето становище, според което само ако имат еднакви крайни получатели и поради това върху тях се упражнява общ контрол, търговските дружества могат да се приемат от фактическа или от правна страна като съставляващи част от единен стопански субект, така че да могат да се считат за упражняващи функциите на вътрешна експортна служба. Подобен общ контрол съществувал de facto. Този контрол трябвало да бъде известен на Комисията, тъй като представителите на жалбоподателите присъствали по време на проверките на място в помещенията на Sepco и някои преразгледани данни, поискани от Комисията, били предадени на последната от представителите на Sepco.

168    Четвърто, жалбоподателите твърдят, че положението на Sepco не е по-различно от това на дружествата за продажби, чиито резултати са консолидирани с тези на свързаните с тях производители, за да се определи нормалната стойност в дружеството износител. Те отбелязват, че при тези обстоятелства нито Съветът, нито Комисията са положили усилия да узнаят дали дружествата имат едни и същи крайни получатели или върху тях се упражнява общ контрол. Фактът, че най-малко 5 % от капитала се притежава пряко или непряко, се приема за достатъчен, за да може да се определи нормалната стойност на равнище на единния стопански субект, съставен от производителя и от свързаните с него дружества за продажби, за които се приема, че действат в качеството на търговска служба на съответното дружество.

169    На доводите на жалбоподателите Съветът отговаря, че Sepco не е вътрешна служба за експортни продажби към Общността на жалбоподателите, а търговец, чиито функции са аналогични с тези на агент, работещ на базата на комисиона.

170    На първо място, Съветът поддържа, че макар да се позовават на въпроса за тежестта на доказване, когато формулират своите твърдения относно функцията на Sepco, жалбоподателите оспорват в действителност заключението на институциите, според което Sepco е търговец, чиито функции са аналогични с тези на агент, работещ на базата на комисиона. Ето защо релевантният въпрос бил дали институциите са се основали на обстоятелства, от които може да се установи или да се заключи, че функциите на Sepco са тези на търговец, работещ на базата на комисиона, и че са от естество да засегнат сравнимостта между експортната цена и нормалната стойност. Съветът и Комисията трябвало да осветлят тези обстоятелства.

171    На второ място, Съветът твърди, че жалбоподателите не са предоставили никакви доказателства, че неговите заключения са опорочени от явна грешка в преценката.

172    Първо, жалбоподателите неправилно поддържали, че фактът, че Sepco е независимо дружество, е без значение. Те освен това не предоставили никакво доказателство за това, че те самите — или общото дружество майка Allied Steel Holding BV в случая на Sepco и на NTRP — са контролирали Sepco.

173    Второ, жалбоподателите също неправилно намеквали, че общото притежаване на 5 % от капитала е достатъчно, за да се заключи, че Sepco е тяхната вътрешна експортна служба.

174    Трето, жалбоподателите не отчитали факта, че тяхното отношение със Sepco е като това между купувач и продавач.

175    Четвърто, доколкото жалбоподателите не оспорвали, че и двамата са извършили преки продажби на своите независими клиенти в Общността или в трети страни, тези продажби ясно показвали, че те са имали собствени вътрешни служби за експортни продажби.

176    Пето, според Съвета жалбоподателите неправилно твърдят, че присъствието на техни представители по време на проверките на място в помещенията на Sepco и участието им в процедурата по разследване трябвало да доведат институциите до извода, че макар да притежава отделна юридическа правосубектност, Sepco всъщност е експортна служба на жалбоподателите. В действителност всичко, което институциите могли да заключат от това, било, че, бидейки свързани дружества, Sepco и жалбоподателите са оказали съдействие в рамките на процедурата по разследване.

–       Съображения на Първоинстанционния съд

177    Според постоянната съдебна практика относно изчисляването на нормалната стойност, приложима по аналогия спрямо изчисляването на експортната цена, разпределянето на дейностите по производство и продажби в рамките на група, образувана от юридически обособени дружества, не променя факта, че става дума за единен стопански субект, който по този начин организира съвкупност от дейности, упражнявани в други случаи от единен и от правна гледна точка субект (вж. по аналогия Решение на Съда от 5 октомври 1988 г. по дело Brother Industries/Съвет, 250/85, Recueil, стр. 5683, точка 16, Решение на Съда от 10 март 1992 г. по дело Matsushita Electric/Съвет, C‑175/87, Recueil, стр. I‑1409, точка 12 и Решение на Съда от 13 октомври 1993 г. по дело Matsushita Electric Industrial/Съвет, C‑104/90, Recueil, стр. I‑4981, точка 9).

178    Следва да се отбележи, че когато се установи, че даден производител поверява задачи, които обичайно се извършват от вътрешен отдел по продажби, на дружество за дистрибуция на неговите продукти, което той икономически контролира и с което образува единен стопански субект, фактът, че институциите се основават на цените, платени от първия независим купувач на свързания дистрибутор, е оправдан. Вземането предвид на цените на свързания дистрибутор позволяват да се избегне възможността разходите, които очевидно са включени в продажната цена на даден продукт, когато тази продажба се извършва от отдел по продажби — част от организацията на производителя, да не бъдат включени, когато същата продажбена дейност се извършва от юридическо обособено дружество, макар и икономически контролирано от производителя (вж. в този смисъл и по аналогия Решение на Съда от 10 март 1992 г. по дело Canon/Съвет, C‑171/87, Recueil, стр. I‑1237, точки 9—13).

179    Също от съдебната практика следва, че единен стопански субект съществува, когато даден производител поверява задачи, обичайно извършвани от вътрешен отдел по продажби, на дружеството за дистрибуция на неговите продукти, което той икономически контролира (вж. в този смисъл Решение по дело Canon/Съвет, точка 178 по-горе, точка 9). Освен това структурата на капитала е относима индиция за съществуването на единен стопански субект (вж. в този смисъл заключението на генералния адвокат Lenz по дело Gao Yao/Съвет (Решение на Съда от 7 юли 1994 г., C‑75/92, Recueil, стр. I‑3141, I‑3142, точка 33). Освен това се приема, че единен стопански субект може да съществува, когато производителят поема една част от продажбените функции, допълващи тези на дружеството за дистрибуция на неговите продукти (Решение по дело Matsushita Electric Industrial/Съвет, точка 177 по-горе, точка 14).

180    Освен това следва да се припомни, че също както една страна, която съгласно член 2, параграф 10 от основния регламент иска корекции, предназначени да направят сравними нормалната стойност и експортната цена с оглед на определянето на дъмпинговия марж, трябва да докаже, че нейното искане е обосновано, така и институциите, когато преценят че трябва да направят такава корекция, са длъжни да се основават на доказателства или най-малкото на индиции, които позволяват да се установи съществуването на фактора, с оглед на който се извършва корекцията, и да определят неговото значение за сравнимостта на цените (Решение на Първоинстанционния съд от 21 ноември 2002 г. по дело Kundan и Tata/Съвет, T‑88/98, Recueil, стр. II‑4897, точка 96).

181    В светлината на гореизложените съображения следва да се провери дали институциите са посочили доказателства или най-малкото индиции, че функциите на Sepco не са тези на вътрешен отдел по продажби, а са сходни с тези на агент, работещ на базата на комисиона.

182    В своя факс, изпратен на жалбоподателите на 26 юни 2006 г., Комисията изброява три обстоятелства, на които се основава, за да заключи, че Sepco упражнява функции, приравними с тези на агент, работещ на базата на комисиона. Първо, жалбоподателите извършвали преки продажби на разглеждания продукт в Общността. Второ, установеното в Украйна свързано дружество за продажби SPIG Interpipe участвало в качеството на агент по продажбите на жалбоподателите с купувач Sepco. Трето, връзките на Sepco с жалбоподателите били недостатъчни и не позволявали да се приеме, че то е контролирано от последните или че съществува общ контрол върху Sepco и жалбоподателите.

183    В две писма, изпратени на Комисията на 22 март и 4 май 2006 г., жалбоподателите припомнят естеството на функциите на Sepco. В тези писма жалбоподателите обясняват, че функциите на Sepco са следните: Sepco осигурява ежедневните контакти със съществуващите и потенциалните клиенти; Sepco представя техническите характеристики и предназначението на безшевните тръби, произвеждани от жалбоподателите; Sepco определя продажната цена и политиката, която могат да провеждат с оглед на пазара и на съответните клиенти; Sepco дава и получава поръчките; Sepco издава фактурите, както и всички документи за продажба; Sepco осигурява следпродажбено обслужване. Нито едно от тези обстоятелства обаче не е подкрепено с каквото и да било доказателство.

184    Въпреки това следва да се отбележи, че в съответствие със съдебната практика, цитирана в точка 180 по-горе, първоначалната тежест на доказване е върху институцията, която счита, че трябва да извърши корекция, а не върху съответната страна, засегната от тази корекция. В светлината на съдебната практика, цитирана в точки 177 и 178 по-горе, следва да се приеме, че изтъкнатите от Комисията обстоятелства като обосновка на корекцията, извършена съгласно член 2, параграф 10, буква и) от основния регламент, не са достатъчно убедителни, поради което не могат да се приемат като индиции, позволяващи да се установи съществуването на фактора, съгласно който е извършена корекцията, и да се определи неговото значение за сравнимостта на цените.

185    Всъщност, първо, що се отнася до факта, че жалбоподателите извършвали преки продажби на разглеждания продукт в Общността, следва да се припомни съдебната практика, цитирана в точка 179 по-горе, според която единен стопански субект съществува, когато производителят поема част от продажбените функции, допълващи тези на дружеството за дистрибуция на неговите продукти. Както доказват писмените изявления на страните обаче, извършените от жалбоподателите преки продажби в Общността са към нови държави членки в преход. Освен това жалбоподателите потвърждават по време на съдебното заседание, че обемът на преки продажби представлява около 8 % от общия обем на продажбите на жалбоподателите към Общността и следователно има второстепенно значение. Ето защо трябва да се приеме, че жалбоподателите са извършвали единствено допълващи тези на Sepco продажбени функции, и то само за преходен период.

186    Второ, що се отнася до факта, че SPIG Interpipe — установеното в Украйна свързано дружество за продажби, участвало в качеството на представител за продажбите, извършени от жалбоподателите на Sepco, Съветът не обяснява по никакъв начин с какво фактът, че SPIG Interpipe получава комисиона върху продажбите на жалбоподателите с купувач Sepco, доказва, че Sepco извършва функции, сходни с тези на агент, работещ на базата на комисиона, или препятства признаването му за вътрешен отдел по продажби на жалбоподателите.

187    Трето, що се отнася до твърдението, че между Sepco и жалбоподателите не съществуват достатъчно връзки, въз основа на които да се приеме, че то е контролирано от последните или че съществува общ контрол върху това дружество и жалбоподателите, следва да се отбележи, че от материалите по делото е видно, че в периода на разследване Sepco и NTRP са свързани посредством едно и също дружество майка, Allied Steel Holding, което притежава 100 % от капитала на Sepco и 24 % от капитала на NTRP. Следва да се приеме, че в настоящия случай става въпрос за факт, който ако бе потвърден от други релевантни доказателства, би могъл да допринесе за установяването на наличие на общ контрол върху Sepco и NTRP и който във всеки случай не доказва, че между Sepco и NTRP не съществуват достатъчно връзки. Това заключение не се поставя под съмнение с твърдението на Съвета, според което жалбоподателите не са предоставили достатъчно информация за това кои са действителните получатели на дяловете на Niko Tube, на SPIG Interpipe и на 76 % от капитала на NTRP. Също така фактът, че отношението между Sepco и NTRP е това между купувач и продавач, няма никакво значение, за да се докаже, че последните не представляват единен стопански субект или че Sepco упражнява функции, сходни с тези на агент, работещ на базата на комисиона.

188    Обратно, материалите по делото не позволяват да се докаже, че Sepco е контролирано от Niko Tube или че съществува общ контрол върху тези две дружества. В отговор на поставен в съдебното заседание въпрос относно съществуването на подобен контрол жалбоподателите обясняват, че връзката между Niko Tube и Sepco произтича, от една страна, от факта, че Niko Tube и NTRP имат трима общи акционери, а от друга страна, от факта, че Allied Steel Holding притежава 24 % от дяловете на NTRP и 100 % от дяловете на Sepco.

189    Следва да се приеме, че тези данни не позволяват да се установи, че Sepco е контролирано от Niko Tube или че съществува общ контрол върху тези две дружества. Тези данни позволяват само да се установи съществуването на непряка връзка между тези две дружества.

190    Ето защо трябва да се уважи частта от четвъртото правно основание, изведена от съществуването на явна грешка в преценката при прилагането на член 2, параграф 10, буква и) от основния регламент, доколкото Съветът извършва корекция на експортната цена, прилагана от Sepco в рамките на сделките с произведени от NTRP тръби. Същата тази част се отхвърля в останалата ѝ част, а именно доколкото тя се отнася до корекцията на експортната цена, прилагана от Sepco в рамките на сделките с произведени от Niko Tube тръби.

 По явната грешка в преценката при прилагането на член 2, параграф 10, първа алинея от основния регламент

–       Доводи на страните

191    В рамките на четвъртото правно основание жалбоподателите смятат, че Съветът извършва явна грешка в преценката при прилагането на член 2, параграф 10, първа алинея от основния регламент, в смисъл че приспадането от продажната цена на Sepco на сума, съответстваща на комисиона, която би получил агент, работещ на базата на комисиона, води до функционална асиметрия между нормалната стойност и експортната цена — асиметрия, която засяга сравнимостта на цените.

192    Съветът посочва, че жалбоподателите подминават с мълчание факта, че те самите обясняват, че SPIG Interpipe получава комисиона за всички продажби, извършени с посредничеството на Sepco. Тъй като SPIG Interpipe е свързано както с вътрешните продажби, така и с експортните продажби, а корекцията покрива само допълващото участие на Sepco в експортните продажби, операцията създала симетрия, а не асиметрия.

–       Съображения на Първоинстанционния съд

193    Следва да се приеме, че частта от четвъртото правно основание, изведена от явна грешка в преценката при прилагането на член 2, параграф 10, първа алинея от основния регламент, не може да се разглежда като самостоятелна част по отношение на частта от същото правно основание, изведено от нарушението на член 2, параграф 10, буква и) от основния регламент. В конкретния случай жалбоподателите твърдят, че корекцията съгласно член 2, параграф 10, буква и) от основния регламент не е обоснована, тъй като тя по никакъв начин не прави сравними нормалната стойност и експортната цена, а напротив — създава функционална асиметрия. Подобна корекция следователно съставлявала явна грешка в преценката при прилагането на член 2, параграф 10, първа алинея от основния регламент.

194    Според съдебната практика както от текста, така и от структурата на член 2, параграф 10 от основния регламент следва, че корекция на експортната цена или на нормалната стойност може да се извърши само за да се отчетат разликите по отношение на факторите, които засягат цените и следователно тяхната сравнимост (Решение по дело Kundan и Tata/Съвет, точка 180 по-горе, точка 94). Иначе казано, и като се използва употребената от жалбоподателя терминология, смисълът на дадена корекция е да се възстанови симетрията между нормалната стойност и експортната цена.

195    При това положение, ако корекцията е надлежно извършена, тя възстановява симетрията между нормалната стойност и експортната цена. Обратно, ако корекцията не е надлежно извършена, тя запазва, дори създава асиметрия между нормалната стойност и експортната цена.

196    В настоящия случай, частта от четвърто правно основание, изведена от съществуването на явна грешка в преценката при прилагането на член 2, параграф 10, буква и) от основния регламент, е уважена, доколкото Съветът извършва корекция на експортната цена, прилагана от Sepco в рамките на сделки с произведени от NTRP тръби, но е отхвърлена, доколкото се отнася до корекцията на експортната цена, прилагана от Sepco в рамките на сделки с произведени от Niko Tube тръби (вж. точка 190 по-горе). Ето защо трябва да се направи извод за съществуването на явна грешка в преценката при прилагането на член 2, параграф 10, първа алинея от основния регламент, доколкото е извършена корекция спрямо експортната цена, прилагана от Sepco в рамките на сделки с произведени от NTRP тръби, и за липсата на явна грешка в преценката при прилагането на член 2, параграф 10, първа алинея от основния регламент, доколкото е извършена корекция спрямо експортната цена, прилагана от Sepco в рамките на сделки с произведени от Niko Tube тръби.

197    Следователно трябва да се уважи частта от четвъртото правно основание, изведена от съществуването на явна грешка в преценката при прилагането на член 2, параграф 10, първа алинея от основния регламент, доколкото Съветът извършва корекция на експортната цена, прилагана от Sepco в рамките на сделки с произведени от NTRP тръби. Същата тази част се отхвърля в останалата ѝ част, а именно доколкото се отнася до корекцията на експортната цена, прилагана от Sepco в рамките на сделки с произведени от Niko Tube тръби.

 По нарушението на правото на защита и на задължението за мотивиране

–       Доводи на страните

198    В рамките на шестото правно основание жалбоподателите твърдят нарушение на правото им на защита, доколкото писмото от 16 юни 2006 г. и факсът от 26 юни 2006 г., и двете в действителност получени на 27 юни 2006 г., съдържат нови фактически обстоятелства, целящи да докажат, че Sepco не е експортна служба на жалбоподателите. Член 253 ЕО също бил нарушен, тъй като обжалваният регламент не предоставял адекватен отговор на доводите на жалбоподателите в това отношение.

199    Съветът поддържа, че, що се отнася до разглежданата корекция, Комисията предоставя разяснения в своя втори документ, съдържащ окончателна информация, от 24 април 2006 г. Жалбоподателите, които твърдели, че писмото от 16 юни 2006 г. и факсът от 26 юни 2006 г. съдържат нови фактически обстоятелства, не пояснили кои са тези фактически обстоятелства, нито какво е новото в тях. На последно място, що се отнася до твърдяното нарушение на член 253 ЕО, въпросът за приспадането на съответстваща на комисиона сума от продажната цена на Sepco бил разгледан в обжалвания регламент, и по-конкретно в съображение 132, както и в първия документ, съдържащ окончателна информация, от 27 февруари 2006 г., във втория документ, съдържащ окончателна информация, от 24 април 2006 г. и във факса от 26 юни 2006 г.

–       Съображения на Първоинстанционния съд

200    Що се отнася до твърдяното нарушение на правото на защита, това оплакване следва да се разгледа в светлината на съдебната практика, посочена в точки 64 и 146 по-горе. Според тази съдебна практика в рамките на антидъмпинговите процедури засегнатите страни имат право да бъдат уведомени за съществените факти и съображения, въз основа на които се предвижда препоръчване на налагането на окончателни антидъмпингови мита. Освен това засегнатите страни трябва да бъдат уведомени на дата, която им позволява и да изложат надлежно своето становище преди приемането на обжалвания регламент (вж. в този смисъл Решение на Първоинстанционния съд по дело Champion Stationery и др./Съвет, точка 146 по-горе, точка 83 и Решение на Първоинстанционния съд от 28 октомври 2004 г. по дело Shanghai Teraoka Electronic/Съвет, T‑35/01, Recueil, стр. II‑3663, точка 330).

201    В настоящия случай жалбоподателите по същество твърдят, че са били уведомени късно за съображенията, поради които е извършена корекция съгласно член 2, параграф 10, буква и) от основния регламент. Следва обаче да се приеме, че засегнатите от антидъмпингова процедура страни имат право да бъдат уведомени не само за извършена корекция при сравняването на нормалната стойност и експортната цена в съответствие с член 2, параграф 10 от основния регламент, но също и за съображенията, поради които е извършена корекцията. Всъщност информацията относно корекцията и съображенията, поради които тя се извършва, е съществена, доколкото подобна корекция пряко засяга размера на антидъмпинговото мито. В това отношение следва да се отбележи, че съобщаването на засегнатите страни, че е извършена корекция, без да се излагат съображенията за това, само по себе си не може да се счита за достатъчно от гледна точка на съдебната практика, посочена в точки 64 и 146 по-горе. Всъщност от тази съдебна практика следва, че общностните институции са длъжни да предоставят на засегнатите предприятия полезни сведения за защитата на техните интереси (Решение по дело Al-Jubail Fertilizer/Съвет, точка 64 по-горе, точка 17). Уведомяването на жалбоподателите за извършена корекция, без да се изтъкнат съображенията, които според Комисията обосновават подобна корекция, само по себе си не им позволява да защитят своите интереси, и по-специално като обяснят защо тези съображенията не са правилни.

202    В този контекст следва да се отбележи, че в случая с първия документ, съдържащ окончателна информация, от 27 февруари 2006 г. Комисията уведомява жалбоподателите за своето решение да извърши корекция на експортната цена, прилагана от свързаните вносители, към които се числи и Sepco. Както следва от текста на последния документ, тази корекция е извършена в съответствие с член 2, параграф 9 от основния регламент и се състои в приспадането на всички разходи, понесени между вноса и препродажбата, както и на маржа на печалбата.

203    Във втория документ, съдържащ окончателна информация, от 24 април 2006 г. Комисията уведомява жалбоподателите, че що се отнася до продажбите към Общността, в които участва Sepco, извършената корекция в действителност е направена съгласно член 2, параграф 10, буква и) от основния регламент, а не съгласно член 2, параграф 9 от същия регламент, както неправилно се споменава в първия документ, съдържащ окончателна информация. Пояснява се, че стойността на извършеното приспадане остава непроменена. За сметка на това в него Комисията не предоставя никаква обосновка за приложимостта в настоящия случай на член 2, параграф 10, буква и) от основния регламент.

204    С писмо от 4 май 2006 г. жалбоподателите уведомяват Комисията, че считат за важно тя да докаже, че дейността на Sepco е била подобна на тази на агент, работещ на базата на комисиона.

205    Единствено в своя факс от 26 юни 2006 г. Комисията разяснява защо счита, че тези функции са сходни с тези на агент, работещ на базата на комисиона, и че поради това корекция съгласно член 2, параграф 10, буква и) от основния регламент е обоснована. В това отношение Комисията изброява трите обстоятелства, посочени в точка 182 по-горе. Следователно трябва да се приеме, че както потвърждава Съветът по време на съдебното заседание, преди факса си от 26 юни 2006 г. Комисията не съобщава на жалбоподателите и най-малката информация, що се отнася до съображенията, поради които приема, че корекция съгласно член 2, параграф 10, буква и) от основния регламент е обоснована.

206    От материалите по делото обаче е видно, че този факс е получен от жалбоподателите в 19,06 ч. на 26 юни 2006 г., т.е., както отбелязват жалбоподателите, в извънработно време. Следва да се приеме, че жалбоподателите са се запознали с този документ на 27 юни 2006 г., или в деня на приемането на обжалвания регламент.

207    Ето защо следва да се установи, че жалбоподателите не са могли да се запознаят с доказателствата, на които Комисията се позовава в подкрепа на извършената съгласно член 2, параграф 10, буква и) от основния регламент корекция, на дата, която им позволява все пак да изложат надлежно своето становище в това отношение преди приемането от Съвета на обжалвания регламент.

208    Подобна нередност от страна на Комисията обаче може да съставлява нарушение на правото на защита, обосноваващо отмяната на обжалвания регламент, само ако жалбоподателите установят, че те биха могли по-добре да осигурят своята защита при липсата на такава нередност, а не че посоченият регламент би имал различно съдържание (вж. в този смисъл Решение по дело Foshan Shunde Yongjian Housewares & Hardware/Съвет, точка 134 по-горе, точка 71). В настоящия случай следва да се прецени дали жалбоподателите са доказали, че по-ранното съобщаване на данните, които се съдържат във факса от 26 юни 2006 г., би могло да им даде възможност, макар и ограничена, да доведат административната процедура до различен резултат.

209    В това отношение, както се споменава в точка 182 по-горе, следва да се отбележи, че в своя факс, изпратен до жалбоподателите на 26 юни 2006 г., Комисията изброява три обстоятелства, на които се основава, за да заключи, че Sepco упражнява функции, сходни с тези на агент, работещ на базата на комисиона. В точки 185—188 по-горе обаче бе посочено въз основа на изложени от жалбоподателите доводи в рамките на производството пред Първоинстанционния съд, че тези три обстоятелства не могат да се разглеждат като индиции, позволяващи да се установи, от една страна, че Sepco упражнява функции, сходни с тези на агент, работещ на базата на комисиона, а от друга страна, че Sepco и NTRP не представляват единен стопански субект. При това положение трябва да се заключи, че жалбоподателите са установили, че по-ранното съобщаване на данните, съдържащи се във факса от 26 юни 2006 г., щяло да им позволи да извършат подобно доказване преди приемането на обжалвания регламент и така да подкрепят твърдението, според което Комисията не разполага с никакво конкретно доказателство, въз основа на което да извърши спорната корекция.

210    Следователно при липсата на нередност от страна на Комисията жалбоподателите са щели да изтъкнат своевременно доводите, които не са изложили, поради това че Комисията късно им е съобщила разглежданата информация. Следователно те са щели по-добре да обезпечат своята защита и евентуално да доведат административната процедура до различен резултат.

211    Следва да се уважи шестото правно основание, изведено от нарушение на правото на защита, доколкото то се отнася до корекцията, извършена съгласно член 2, параграф 10, буква и) от основния регламент.

212    Що се отнася до твърдяното нарушение на задължението за мотивиране, подобно оплакване не може да бъде прието в настоящия случай. Всъщност от посочената в точка 65 по-горе съдебна практика следва, че Съветът не е длъжен да отговори в съображенията към регламента на всички фактически и правни въпроси, поставени от заинтересованите страни в хода на административната процедура. Освен това не се изисква мотивите да уточняват всички относими фактически или правни обстоятелства, тъй като изискванията за мотивиране трябва да се преценяват с оглед по-конкретно на контекста на акта.

213    В това отношение е необходимо да се отбележи, че ако съображенията за извършената корекция съгласно член 2, параграф 10, буква и) от основния регламент са били само накратко изложени от Комисията в съображение 132 от обжалвания регламент, от изложеното по-горе следва, че факсът на Комисията от 26 юни 2006 г. съдържа подробно изложение на съображенията, поради които е извършена тази корекция.

214    Следователно шестото правно основание, изведено от нарушение на задължението за мотивиране, доколкото се отнася до корекцията, извършена съгласно член 2, параграф 10, буква и) от основния регламент, трябва да се отхвърли като неоснователно.

 По предложението за гаранция на жалбоподателите

215    Петото правно основание, както и част от шестото правно основание се отнасят до факта, че Комисията отхвърля предложението за гаранция на жалбоподателите.

216    Според последните това отхвърляне води Съвета до:

–        нарушение на принципа на недопускане на дискриминация (пето правно основание),

–        нарушение на задължението за мотивиране (шесто правно основание).

 По нарушението на принципа на недопускане на дискриминация

–       Доводи на страните

217    В рамките на петото правно основание жалбоподателите твърдят, че са жертви на дискриминация.

218    Дискриминацията произтича от факта, че докато с румънските производители износители Комисията провежда отделни преговори с оглед на достигане до приемливо предложение за гаранция, тоест относно ограничен брой продукти и с определен таван, тя не уведомява другите производители износители за възможността да представят подобно предложение за гаранция с определен таван.

219    Освен това дискриминацията се дължала на това, че в съображение 248 от обжалвания регламент се констатира наличието на характерни проблеми във връзка с предложенията за гаранция, а на следващо място в съображение 251 от него се твърди, че тези характерни проблеми не се отнасят до румънските производители. Жалбоподателите отбелязват в това отношение, че изтъкването на временния характер на гаранциите, що се отнася до румънските производители, по никакъв начин не разяснява защо предложението за гаранция относно един ограничен период не е могло да се приеме по отношение на жалбоподателите, предвид това че обхватът и ограниченият срок на гаранцията биха могли да отстранят определени характерни проблеми.

220    В отговор на доводите на жалбоподателите Съветът твърди, че те оспорват факта, че Комисията е приела предложенията за гаранция на румънските износители, и поддържат, че това представлява нарушение на принципа на недопускане на дискриминация.

221    На първо място, що се отнася до твърдяното незаконосъобразно приемане на предложенията за гаранция на румънските износители, Съветът поддържа, че законосъобразността на отхвърлянето на предложението за гаранция на жалбоподателите не се опорочава от твърдяното незаконосъобразно приемане на предложенията за гаранция на румънските износители.

222    На второ място, Съветът оспорва твърдението, че е налице нарушение на принципа на недопускане на дискриминация. Първо, жалбоподателите имали възможност да представят гаранция относно ограничен брой продукти. Тъй като жалбоподателите не се представили подобно предложение, нито предложение за гаранция с достатъчно висока минимална цена при внос, тяхното предложение било по естеството си различно от предложенията с минимална цена при внос, която е достатъчно висока или отговаря на друго условие като ограничен срок или ограничен брой на съответните продукти.

223    Второ, Съветът твърди, че Комисията правилно е заключила, че особеното положение на румънските износители е достатъчно, за да се отстранят характерните проблеми на гаранциите.

–       Съображения на Първоинстанционния съд

224    Съгласно член 8, параграф 3 от основния регламент „[п]редложените гаранции не е необходимо да бъдат приемани, ако приемането им се прецени за нецелесъобразно, ако броят на действителните или потенциални износители е твърде голям или по други причини, включително такива, свързани с общата политика“. Следователно от този член е видно, че при оценката на предложението за гаранция Комисията може да вземе предвид всякакви фактически обстоятелства.

225    Освен това от съдебната практика следва, че нито една от разпоредбите на основния регламент не задължава общностните институции да приемат предложения за ценови гаранции, отправени от икономическите оператори, спрямо които е образувана процедура по разследване преди установяването на антидъмпингови мита. Обратно, от посочения регламент следва, че приемливият характер на подобни гаранции се определя от институциите в рамките на тяхното право на преценка (вж. в този смисъл по отношение на член 10 от Регламент (ЕИО) № 3017/79 на Съвета от 20 декември 1979 година относно защитата срещу дъмпингов или субсидиран внос от страни, които не са членки на Европейската икономическа общност (ОВ L 339, стр. 1), чието нормативно съдържание по същество е идентично с това на член 8 от основния регламент, Решение на Съда от 7 май 1987 г. по дело Nachi Fujikoshi/Съвет, 255/84, Recueil, стр. 1861, точка 42).

226    Въпреки това следва да се припомни, че когато общностните институции разполагат с широко право на преценка, спазването на предоставените от общностния правен ред гаранции в административните процедури е от още по-голямо значение и сред тези гаранции е и принципът на недопускане на дискриминация (вж. в този смисъл Решение по дело Shandong Reipu Biochemicals/Съвет, точка 38 по-горе, точка 63).

227    Според съдебната практика принципът на недопускане на дискриминация изисква да не се третират по различен начин сходни положения и да не се третират еднакво различни положения, освен ако такова третиране не е обективно обосновано (Решение на Първоинстанционния съд от 17 юли 1998 г. по дело Thai Bicycle/Съвет, T‑118/96, Recueil, стр. II‑2991, точка 96).

228    Доколкото Комисията разполага с широко право на преценка, за да приеме или отхвърли ценова гаранция, и може да вземе предвид всички фактически обстоятелства, съпътстващи подобно предложение, тези фактически обстоятелства трябва да бъдат напълно съпоставими, за да може да се направи извод за съществуването на нарушение на принципа на недопускане на дискриминация.

229    В настоящия случай жалбоподателите не оспорват валидността на гаранциите, предложени от румънските производители износители и приети от Комисията. Те обаче считат, че са били жертва на дискриминация, тъй като тяхното третиране било различно от това нa румънските производители износители. Въпреки това се налага изводът, че жалбоподателите изобщо не обясняват защо тяхното положение е сходно с това на румънските производители износители, а само описват фактите, които според тях съставляват подобна дискриминация.

230    Във всеки случай следва да се отбележи, че по силата на член 8, параграф 1 от основния регламент основополагащо условие, за да приеме Комисията предложението за гаранция, е „[предлагането] на достатъчна гаранция на доброволна основа от страна на износителя да преразгледа цените си или да преустанови износа на дъмпингови цени“. Видно от материалите по делото обаче основното съображение, поради което Комисията отхвърля предложението за гаранция на жалбоподателите, е, че предложените от тях минимални цени при внос не са достатъчни, за да се премахне вредоносният ефект от дъмпинга. Обратно, от писмените изявления на Съвета следва, че Комисията е счела, че предложените от румънските производители износители минимални цени при внос са достатъчни, за да се премахне вредоносният ефект от дъмпинга.

231    Следователно трябва да се заключи, както прави Съветът, че тъй като жалбоподателите не представили предложение за гаранция с достатъчно висока минимална цена при внос, тяхното предложение било по естеството си различно от предложенията с достатъчно висока минимална цена при внос. Това заключение не може да се опровергае от другите доводи, изложени от жалбоподателите, и по-специално от доводите относно пропуска на Комисията да им предложи да отправят предложение за гаранция, което е ограничено във времето и определя таван.

232    Следователно петото правно основание трябва да се отхвърли като неоснователно.

 По нарушението на задължението за мотивиране

–       Доводи на страните

233    В рамките на шестото правно основание жалбоподателите твърдят, че обжалваният регламент не съдържа адекватни съображения в отговор на техните доводи по отношение на дискриминационното третиране във връзка с ценовата гаранция.

234    Според Съвета този въпрос е разгледан в обжалвания регламент, във втория документ, съдържащ окончателна информация, от 24 април 2006 г., в писмото от 30 май 2006 г. и във факса от 26 юни 2006 г.

–       Съображения на Първоинстанционния съд

235    Следва да се отбележи, че в съображения 246—257 обжалваният регламент съдържа пълно изложение на съображенията, поради които предложението за гаранция на румънските производители износители е прието, докато това на другите дружества, включително жалбоподателите, е отхвърлено.

236    Освен това Комисията вече е обосновала отчасти своята позиция в писмото си от 30 май 2006 г. и във факса си от 26 юни 2006 г.

237    Предвид изложеното по-горе шестото правно основание, изведено от нарушението на задължението за мотивиране, доколкото се отнася до предложението за гаранция на жалбоподателите, следва да се отхвърли като неоснователно.

 Относно третирането на разходите за продажби, административните разходи и другите общи разходи на SPIG Interpipe

 Доводи на страните

238    В рамките на шестото правно основание жалбоподателите твърдят че обжалваният регламент не съдържа достатъчно съображения във връзка с приспадането на общите и административните разходи и на разходите за продажби на SPIG Interpipe.

239    Съветът отбелязва, че тъй като жалбоподателите не посочват какъв е спорният въпрос, правното основание, изведено от нарушението на задължението за мотивиране в това отношение, е явно недоказано.

 Съображения на Първоинстанционния съд

240    Съгласно член 21, първа алинея от Статута на Съда, приложим спрямо Първоинстанционния съд по силата на член 53, първа алинея от посочения статут, и съгласно член 44, параграф 1, букви в) и д) от Процедурния правилник на Първоинстанционния съд всяка искова молба или жалба трябва да посочва предмета на спора, исканията на ищеца или жалбоподателя и кратко изложение на изложените правни основания. Това посочване трябва да бъде достатъчно ясно и точно, за да позволи на ответната страна да подготви своята защита, а на Първоинстанционния съд да се произнесе по иска или жалбата. С оглед на гарантиране на правната сигурност и на доброто правораздаване, за да са допустими искът или жалбата, е необходимо съществените правни и фактически обстоятелства, на които те се основават, да следват поне обобщено, но по логичен и разбираем начин от текста на самата искова молба или жалба (Решение на Първоинстанционния съд от 6 май 1997 г. по дело Guérin automobiles/Комисия, T‑195/95, Recueil, стр. II‑679, точка 20 и Решение на Първоинстанционния съд от 3 февруари 2005 г. по дело Chiquita Brands и др./Комисия, T‑19/01, Recueil, стр. II‑315, точка 64).

241    Следва да се приеме, както прави Съветът, че жалбоподателите не са изложили достатъчно ясно и точно довода относно приспадането на общите и административните разходи и на разходите за продажби на SPIG Interpipe, на който не е било отговорено.

242    При това положение трябва да се приеме за недопустимо шестото правно основание, доколкото се отнася до третирането на разходите за продажби, административните разходи и другите общи разходи на SPIG Interpipe.

243    От изложеното дотук, и по-специално от заключенията, изведени в точки 190, 197 и 211 по-горе, следва, че обжалваният регламент трябва да се отмени частично, доколкото съответните институции са извършили корекция на експортната цена на Sepco.

 По съдебните разноски

244    В съответствие с член 87, параграф 3 от Процедурния правилник Първоинстанционният съд може да разпредели съдебните разноски или да реши всяка страна да понесе направените от нея разноски, ако всяка от страните е загубила по едно или няколко от предявените основания.

245    В настоящия случай исканията на жалбоподателите за отмяна са приети за частично основателни. Първоинстанционният съд приема, че правилно преценява обстоятелствата по случая, като решава Съветът да понесе направените от него съдебни разноски, както и една четвърт от тези на жалбоподателите, а последните да понесат три четвърти от направените от тях съдебни разноски.

246    В съответствие с член 87, параграф 4 от Процедурния правилник Комисията понася направените от нея съдебни разноски.

По изложените съображения

ПЪРВОИНСТАНЦИОННИЯТ СЪД (втори състав)

реши:

1)      Отменя член 1 от Регламент (EО) № 954/2006 на Съвета от 27 юни 2006 година относно налагане на окончателно антидъмпингово мито върху вноса на някои видове безшевни тръби от желязо или стомана, с произход от Хърват[ия], Румъния, Русия и Украйна, за отмяна на Регламент (ЕО) № 2320/97 и Регламент (ЕО) № 348/2000 относно приключване на междинното преразглеждане и преразглеждането във връзка с изтичане на срока на прилаганите антидъмпингови мита спрямо вноса на някои видове безшевни тръби от желязо или нелегирана стомана, с произход, inter alia, от Русия и Румъния и от Хърват[ия] и Украйна, доколкото антидъмпинговото мито, определено за износа за Европейската общност на продуктите, произведени от Interpipe Nikopolsky Seamless Tubes Plant Niko Tube ZAT (Interpipe Niko Tube ZAT) и Interpipe Nizhnedneprovsky Tube Rolling Plant VAT (Interpipe NTRP VAT), надвишава митото, което е щяло да се приложи, ако не е била направена корекция на експортната цена във връзка с комисиона, когато продажбите са били осъществени с посредничеството на свързан търговец, а именно Sepco SA.

2)      Отхвърля жалбата в останалата ѝ част.

3)      Съветът понася понася направените от него съдебни разноски, както и една четвърт от тези на жалбоподателите. Комисията понася направените от нея съдебни разноски.

Pelikánová Jürimäe Soldevila Fragoso

Обявено в открито съдебно заседание в Люксембург на 10 март 2009 година.

Подписи

Съдържание

Правна уредба

Обстоятелства, предхождащи спора

Производство и искания на страните

От правна страна

По изчисляването на нормалната стойност

По явната грешка в преценката

– Доводи на страните

– Съображения на Първоинстанционния съд

По нарушението на принципа на недопускане на дискриминация

– Доводи на страните

– Съображения на Първоинстанционния съд

По нарушението на правото на защита и на задължението за мотивиране

– Доводи на страните

– Съображения на Първоинстанционния съд

По последиците от липсата на отговори на въпросника от страна на дружества, свързани с общностните производители

По нарушението на член 3, параграфи 2, 3, 5, 6 и 7 от основния регламент

– Доводи на страните

– Съображения на Първоинстанционния съд

По нарушението на принципа на недопускане на дискриминация

– Доводи на страните

– Съображения на Първоинстанционния съд

По нарушението на член 19, параграф 3 от основния регламент

– Доводи на страните

– Съображения на Първоинстанционния съд

По нарушението на член 5, параграф 4 от основния регламент

– Доводи на страните

– Съображения на Първоинстанционния съд

По нарушението на правото на защита и на задължението за мотивиране

– Доводи на страните

– Съображения на Първоинстанционния съд

По корекцията, извършена спрямо продажната цена на Sepco

По явната грешка в преценката при прилагането на член 2, параграф 10, буква и) от основния регламент

– Доводи на страните

– Съображения на Първоинстанционния съд

По явната грешка в преценката при прилагането на член 2, параграф 10, първа алинея от основния регламент

– Доводи на страните

– Съображения на Първоинстанционния съд

По нарушението на правото на защита и на задължението за мотивиране

– Доводи на страните

– Съображения на Първоинстанционния съд

По предложението за гаранция на жалбоподателите

По нарушението на принципа на недопускане на дискриминация

– Доводи на страните

– Съображения на Първоинстанционния съд

По нарушението на задължението за мотивиране

– Доводи на страните

– Съображения на Първоинстанционния съд

Относно третирането на разходите за продажби, административните разходи и другите общи разходи на SPIG Interpipe

Доводи на страните

Съображения на Първоинстанционния съд

По съдебните разноски

* Език на производството: английски.