РЕШЕНИЕ НА СЪДА (пети състав)

10 юли 2014 година(*)

„Член 102 ДФЕС — Злоупотреба с господстващо положение — Испански пазари за широколентов интернет достъп — Свиване на маржовете — Член 263 ДФЕС — Контрол за законосъобразност — Член 261 ДФЕС — Правомощие за пълен съдебен контрол — Член 47 от Хартата — Принцип на ефективната съдебна защита — Пълен съдебен контрол — Размер на глобата — Принцип на пропорционалност — Принцип на недопускане на дискриминация“

По дело C‑295/12 P

с предмет жалба на основание член 56 от Статута на Съда на Европейския съюз, подадена на 13 юни 2012 г.,

Telefónica SA, установено в Мадрид (Испания)

Telefónica de España SAU, установено в Мадрид,

представлявани от F. González Díaz и B. Holles, abogados,

жалбоподатели,

като другите страни в производството са:

Европейска комисия, за която се явяват F. Castillo de la Torre, É. Gippini Fournier и C. Urraca Caviedes, в качеството на представители,

ответник в първоинстанционното производство,

France Telecom España, SA, установено в Pozuelo de Alarcón (Испания), за което се явяват H. Brokelmann и M. Ganino, abogados,

Asociación de Usuarios de Servicios Bancarios (Ausbanc Consumo), установено в Мадрид, за което се явяват L. Pineda Salido и I. Cámara Rubio, abogados,

European Competitive Telecommunications Association, установено в Wokingham (Обединеното кралство), за което се явяват A. Salerno и B. Cortese, avvocati,

встъпили страни в първоинстанционното производство,

СЪДЪТ (пети състав),

състоящ се от: T. von Danwitz, председател на състав, E. Juhász, A. Rosas, D. Šváby и C. Vajda (докладчик), съдии,

генерален адвокат: M. Wathelet,

секретар: M. Ferreira, главен администратор,

предвид изложеното в писмената фаза на производството и в съдебното заседание от 16 май 2013 г.,

след като изслуша заключението на генералния адвокат, представено в съдебното заседание от 26 септември 2013 г.,

постанови настоящото

Решение

1        С жалбата си Telefónica SA и Telefónica de España SAU (наричани по-нататък заедно „жалбоподателите“) искат отмяната на решението на Общия съд на Европейския съюз Telefónica и Telefónica de España/Комисия (T‑336/07, EU:T:2012:172, наричано по-нататък „обжалваното съдебно решение“), с което той отхвърля тяхната жалба за отмяна на Решение C(2007) 3196 окончателен на Комисията от 4 юли 2007 година относно производство съгласно член 82 [ЕО] (дело COMP/38.784 — Wanadoo España срещу Telefónica) (наричано по-нататък „спорното решение“), както и отправеното от тях при условията на евентуалност искане за отмяна или намаление на размера на наложената им с последното решение глоба.

 Правна уредба

 Регламент № 17

2        Периодът на нарушението обхваща времето от септември 2001 г. до декември 2006 г. На 1 май 2004 г. обаче Регламент № 17 на Съвета от 6 февруари 1962 година — Първи регламент за прилагане на членове [81 ЕО] и [82 ЕО] (ОВ 13, 1962 г., стр. 204; Специално издание на български език, 2007 г., глава 8, том 1, стр. 3) е отменен и заменен с Регламент (ЕО) № 1/2003 на Съвета от 16 декември 2002 година относно изпълнението на правилата за конкуренция, предвидени в членове [101 ДФЕС] и [102 ДФЕС] (OВ L 1, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 8, том 1, стр. 167).

3        Следователно към фактите по случая до 1 май 2004 г., датата, на която започва да се прилага Регламент № 1/2003, е приложим Регламент № 17. Следва обаче да се отбележи, че съответните разпоредби на Регламент № 1/2003 по същество са идентични с тези на Регламент № 17.

4        Член 15, параграф 1 от Регламент № 17 гласи:

„С решение Комисията може да налага на предприятията и на сдруженията на предприятия глоби от не по-малко от хиляда и не повече от един милион разчетни единици, като последният размер може да достигне 10 % от оборота, реализиран през предходната стопанска година от всяко от участвалите в нарушението предприятия, когато умишлено или поради небрежност:

a)      нарушават разпоредбите на член [81], параграф 1 [ЕО] или на член [82 ЕО], или

[…]

При определяне на размера на глобата се взема предвид както тежестта, така и продължителността на нарушението“ [неофициален превод].

5        Член 17 от Регламент № 17 предвижда:

„Съдът разполага с неограничена юрисдикция по смисъла на член [229 ЕО] да се произнася по жалби срещу решения, с които Комисията е наложила глоба или периодична имуществена санкция; той може да отмени, намали или увеличи наложената глоба или периодична имуществена санкция“ [неофициален превод].

 Регламент № 1/2003

6        Член 23, параграф 2 от Регламент № 1/2003, който заменя член 15, параграф 2 от Регламент № 17, предвижда:

„С решение Комисията може да налага санкции на предприятия и на сдружения на предприятия, когато умишлено или поради небрежност:

a)      нарушават член [101 ДФЕС] или [102 ДФЕС],

[…]

За всяко предприятие и сдружение на предприятия, което има участие в нарушението, санкцията не може да надвишава 10 % от общия размер на оборота му за предходната стопанска година.

[…]“.

7        Член 31 от Регламент № 1/2003, който заменя член 17 от Регламент № 17, гласи:

„Съдът разполага с неограничена юрисдикция да осъществява контрол върху решения, с които Комисията е постановила [глоба] или [периодична имуществена санкция]. Той може да отмени, намали или увеличи наложената [глоба] или [периодична имуществена санкция]“.

 Насоките от 1998 г.

8        Насоките относно метода за определяне на размера на глобите, налагани съгласно член 15, параграф 2 от Регламент № 17 и член 65, параграф 5 от Договора за [ЕОВС] (ОВ C 9, 1998 г., стр. 3; Специално издание на български език, 2007 г., глава 8, том 3, стр. 69, наричани по-нататък „Насоките от 1998 г.“), предвиждат в точка 1, A, посветена на оценката на тежестта на нарушението:

„A. Тежест

При оценяване на тежестта на нарушението трябва да бъд[ат] взет[и] предвид неговият характер, неговото действително отражение върху пазара, [когато] това може да бъде определено, а [също] така […] и размерът на съответния географски пазар.

Така, нарушенията ще следва да бъдат класифицирани в една от следните три категории:

–        незначителни нарушения:

[…]

Вероятен размер на глобите: от 1000 […] до 1

милион [евро].

–        [тежки] нарушения:

[…]

Вероятен размер на глобите: от 1 милион […] до 20

милиона [евро].

–        много [тежки] нарушения:

Това ще бъдат по принцип хоризонтални ограничения, като ценови картели и квоти за разделяне на пазара или други практики, които излагат на опасност правилното функциониране на единния пазар, като разпределяне на националните пазари и ясна злоупотреба с господстващо положение от страна на предприятия, притежаващи фактически монопол […]

Вероятен размер на глобите: над 20 милиона [евро]“.

 Обстоятелства, предхождащи спора, и спорното решение

9        В точки 3—29 от обжалваното съдебно решение Общият съд обобщава обстоятелствата, предхождащи спора, по следния начин:

„3      На 11 юли 2003 г. Wanadoo España SL (понастоящем France Telecom España SA) (наричано по-нататък „France Telecom“) подава жалба до Комисията на Европейските общности, като твърди, че маржът между цените на едро, които дъщерните дружества на Telefónica прилагат за конкурентите си за доставката на едро на широколентов достъп в Испания, и прилаганите от тях за крайните потребители цени на дребно не е достатъчен, за да могат конкурентите на Telefónica да го конкурират (съображение 26 от [спорното] решение).

[…]

6      На 4 юли 2007 г. Комисията приема [спорното] решение, срещу което е подадена настоящата жалба.

7      На първо място в [спорното] решение Комисията определя три съответни продуктови пазара — един пазар на дребно на широколентови услуги и два пазара на едро на широколентови услуги (съображения 145—208 от [спорното] решение).

8      Съгласно [спорното] решение съответният пазар на дребно включва всички недиференцирани широколентови продукти, независимо дали се предоставят чрез ADSL (Asymmetric Digital Subscriber Line, асиметрична цифрова абонатна линия) или чрез която и да е друга технология, разпространена на „масовия пазар“ за домашни и други потребители. За сметка на това този пазар не включва услугите за широколентов достъп по поръчка, които са насочени главно към „големи клиенти“ (съображение 153 от [спорното] решение).

9      По отношение на пазарите на едро Комисията посочва, че се предлагат три оферти на едро, а именно референтна оферта за необвързан достъп до абонатна линия, която се предлага на пазара само от Telefónica, оферта на едро на регионално равнище (GigADSL, наричана по-нататък „продуктът за регионалния пазар на едро“), също предлагана единствено от Telefónica, и няколко оферти на едро на национално равнище, предлагани както от Telefónica (ADSL-IP и ADSL-IP Total, наричани по-нататък „продуктът за националния пазар на едро“), така и от други оператори въз основа на необвързан достъп до абонатна линия и/или на продукта за регионалния пазар на едро (съображение 75 от [спорното] решение).

[…]

14      Комисията заключава, че съответните за целите на [спорното] решение пазари на едро включват продукта за регионалния пазар на едро и продукта за националния пазар на едро, с изключение на услугите на едро за достъп чрез кабел и на различните от ADSL технологии (съображения 6 и 208 от [спорното] решение).

15      Съгласно [спорното] решение съответните географски пазари на едро и на дребно са с национален обхват (територията на Кралство Испания) (съображение 209 от [спорното] решение).

16      На второ място Комисията установява, че Telefónica заема господстващо положение на двата съответни пазара на едро (съображения 223—242 от [спорното] решение). Така през разглеждания период Telefónica притежавало монопол върху доставката на продукта за регионалния пазар на едро и дял от повече от 84 % за продукта за националния пазар на едро (съображения 223 и 235 от [спорното] решение). Съгласно [спорното] решение (съображения 243—277) Telefónica заемало господстващо положение и на пазара на дребно.

17      На трето място Комисията проверява дали Telefónica е злоупотребило с господстващото си положение на съответните пазари (съображения 278—694 от [спорното] решение). В това отношение Комисията приема, че Telefónica е нарушило член [102 ДФЕС], като е наложило на конкурентите си несправедливи цени под формата на ценова преса между цените за широколентов достъп на дребно на испанския „масов“ пазар и цените за широколентов достъп на едро на регионално и национално равнище през периода от септември 2001 г. до декември 2006 г. (съображение 694 от [спорното] решение).

[…]

24      На четвърто място Комисията установява, че в случая е засегната търговията между държавите членки, тъй като ценовата политика на Telefónica се отнася до услугите за достъп на оператор с господстващо положение, покриващи цялата територия на Кралство Испания, която представлява значителна част от вътрешния пазар (съображения 695—697 от [спорното] решение).

25      За определяне на размера на глобата в [спорното] решение Комисията е приложила метода, изложен в [Насоките от 1998 г.].

26      На първо място, Комисията преценява тежестта и отражението на нарушението, както и размера на съответния географски пазар. Най-напред, по отношение на тежестта на нарушението, Комисията приема, че е налице ясна злоупотреба на предприятие в квазимонополно положение, която трябва да се квалифицира като „много тежка“ съгласно Насоките от 1998 г. (съображения 739—743 от [спорното] решение). В съображения 744—750 от [спорното] решение Комисията по-специално разграничава настоящия случай от Решение 2003/707/ЕО на Комисията от 21 май 2003 година относно производство по прилагане на член [102 ДФЕС] (дело COMP/C 1/37.451, 37.578, 37.579 — Deutsche Telekom AG) (ОВ L 263, стр. 9, наричано по-нататък „решението относно Deutsche Telekom“), в което злоупотребата на Deutsche Telekom, изразяваща се също в свиване на маржовете, не е била квалифицирана като „много тежка“ по смисъла на Насоките от 1998 г. На следващо място, що се отнася до отражението на установеното нарушение, Комисията взема предвид, че съответните пазари са с голямо стопанско значение, че имат решаваща роля в изграждането на информационното общество и че отражението на злоупотребата на Telefónica върху пазара на дребно е значително (съображения 751 и 753 от [спорното] решение). Накрая, по отношение на размера на съответния географски пазар Комисията по-специално посочва, че испанският пазар на широколентови услуги е петият по големина национален пазар на широколентови услуги в Европейския съюз и макар случаите на ценова преса непременно да се ограничават в рамките само на една държава членка, те възпрепятстват операторите от други държави членки да навлязат на бързо разрастващ се пазар (съображения 754 и 755 от [спорното] решение).

27      Съгласно [спорното] решение началният размер на глобата от 90 000 000 EUR отчита факта, че тежестта на злоупотребата на Telefónica се е конкретизирала през съответния период, и по-специално след приемането на решението относно Deutsche Telekom (съображения 756 и 757 от [спорното] решение). Към посочения начален размер на глобата е приложен мултипликационен коефициент от 1,25, за да се вземе предвид значителният икономически капацитет на Telefónica и за да се осигури достатъчно възпиращо действие на глобата, като по този начин началният ѝ размер е определен на 112 500 000 EUR (съображение 758 от [спорното] решение).

28      На второ място, тъй като нарушението е продължило от септември 2001 г. до декември 2006 г., тоест пет години и четири месеца, Комисията е увеличила началния размер на глобата с 50 %. Така основният размер на глобата е определен на 168 750 000 EUR (съображения 759—761 от [спорното] решение).

29      На трето място, с оглед на наличните доказателства Комисията смята, че в настоящия случай може да се признае наличието на известни смекчаващи обстоятелства, тъй като нарушението най-малкото е извършено по небрежност. Поради това размерът на глобата на Telefónica е намален с 10 %, като вследствие на това размерът на глобата е определен на 151 875 000 EUR (съображения 765 и 766 от [спорното] решение)“.

 Производството пред Общия съд и обжалваното съдебно решение

10      С жалба, подадена в секретариата на Общия съд на 1 октомври 2007 г., жалбоподателите искат главно отмяната на спорното решение, а при условията на евентуалност — отмяна или намаляване на размера на наложената от Комисията глоба.

11      В подкрепа на главните си искания жалбоподателите излагат шест основания, а именно нарушение на правото на защита, фактически грешки и грешки при прилагане на правото при определянето на съответните пазари на едро, фактически грешки и грешки при прилагане на правото при установяването на господстващото положение на жалбоподателите на съответните пазари, грешки при прилагането на член [102 ДФЕС], що се отнася до тяхното представляващо злоупотреба поведение, както и фактически грешки и/или грешки при преценката на фактите и грешки при прилагане на правото, що се отнася до тяхното представляващо злоупотреба поведение, както и до неговото антиконкурентно отражение, и накрая, прилагане ultra vires на член [102 ДФЕС] и нарушение на принципите на субсидиарност, пропорционалност, правна сигурност, лоялно сътрудничество и добра администрация.

12      В подкрепа на исканията си, направени при условията на евентуалност, жалбоподателите излагат две основания. С първото основание се твърдят фактически грешки и грешки при прилагане на правото, нарушение на член 15, параграф 2 от Регламент № 17 и на член 23, параграф 2 от Регламент № 1/2003, както и на принципите на правна сигурност и защита на оправданите правни очаквания. С второто основание, представено при условията на евентуалност по отношение на предходното, се твърдят фактически грешки и грешки при прилагане на правото, както и нарушение на принципите на пропорционалност, на равно третиране, на индивидуализиране на наказанията и на задължението за мотивиране, допуснати при определянето на размера на глобата.

13      С определения, съответно от 31 юли 2008 г. и 28 февруари 2011 г., Asociación de usuarios de servicios bancarios (Ausbanc Consumo) (наричана по-нататък „Ausbanc Consumo“) и France Telecom, от една страна, както и European Competitive Telecommunications Association (наричана по-нататък „ECTA“), от друга страна, са допуснати да встъпят в подкрепа на исканията на Комисията.

14      Общият съд отхвърля всяко едно от тези основания, както и жалбата в нейната цялост.

 Искания на страните пред Съда

15      Жалбоподателите искат от Съда:

–        Главно искане:

–        да отмени, изцяло или частично, обжалваното съдебно решение,

–        въз основа на доказателствата, с които разполага, да отмени изцяло или отчасти спорното решение,

–        да отмени или да намали глобата на основание член 261 ДФЕС,

–        да отмени или да намали глобата поради необоснованата продължителност на производството пред Общия съд, и

–        да осъди Комисията и страните, встъпили както в настоящото производство, така и в производството пред Общия съд, да заплатят съдебните разноски.

–        при условията на евентуалност, ако фазата на производството не позволява това:

–        да отмени обжалваното съдебно решение и да върне делото на Общия съд, за да се произнесе той в светлината на постановеното от Съда по правните въпроси,

–        да отмени или да намали глобата на основание член 261 ДФЕС,

–        да осъди Комисията и страните, встъпили както в настоящото производство, така и в производството пред Общия съд, да заплатят съдебните разноски.

–        във всички случаи да разреши достъпа съгласно член 15 ДФЕС до стенограмата или записа от заседанието, проведено пред Общия съд на 23 май 2011 г.

16      Комисията иска от Съда:

–        да обяви жалбата за недопустима изцяло или отчасти или да я отхвърли по същество,

–        при условията на евентуалност, ако жалбата трябва да бъде уважена, да отхвърли изцяло или отчасти жалбата за отмяна на спорното решение, и

–        да осъди жалбоподателите да заплатят съдебните разноски по производството.

17      Ausbanc Consumo иска от Съда:

–        да отхвърли жалбата и да потвърди изцяло обжалваното съдебно решение,

–        да осъди жалбоподателите да заплатят съдебните разноски, и

–        във всички случаи да разреши достъп съгласно член 15 ДФЕС до стенограмата или записа от заседанието, проведено пред Общия съд на 23 май 2011 г.

18      France Télécom иска от Съда:

–        да отхвърли изцяло жалбата,

–        да осъди жалбоподателите да заплатят съдебните разноски както в настоящото производство, така и в производството пред Общия съд, и

–        да проведе съдебно заседание.

19      ECTA иска от Съда:

–        да отхвърли жалбата,

–        да отхвърли и отправените при условията на евентуалност искания на жалбоподателите за отмяна на глобата или за намаляване на нейния размер, и

–        да осъди жалбоподателите да заплатят съдебните разноски.

 По жалбата

20      В подкрепа на жалбата си жалбоподателите повдигат десет основания за отмяна на обжалваното съдебно решение.

21      В самото начало следва да се разгледат повдигнатото от Комисията възражение за недопустимост на цялата жалба, както и исканията за достъп до стенограмата или до звукозаписа от заседанието пред Общия съд, отправени от жалбоподателите и Ausbanc Consumo.

 По повдигнатото от Комисията възражение за недопустимост на цялата жалба

22      Комисията твърди, че жалбата е недопустима, като навежда следните доводи.

23      Първо, Комисията подчертава, че жалбата е изключително дълга и повтаря едно също, като често излага редица основания на всяка страница, поради което изглежда, че съдържа няколкостотин основания, което представлявало „рекорд“ в правораздавателната история на Съюза.

24      Второ, почти систематично жалбата целяла ново разглеждане на фактите под прикритието на твърдения, че Общият съд приложил „погрешен правен критерий“.

25      Трето, твърде често основанията били представяни като обикновени твърдения, без да са мотивирани по какъвто и да било начин.

26      Четвърто, Комисията счита, че жалбоподателите, от една страна, често критикуват спорното решение, а не обжалваното съдебно решение, и от друга страна, в случаите, в които тези критики се отнасяли до обжалваното съдебно решение, на практика жалбоподателите така и не установявали пасажите или конкретните точки от него, съдържащи твърдените грешки при прилагане на правото.

27      Пето, Комисията твърди, че ѝ е било извънредно трудно, и дори невъзможно, да упражни правото си на защита при наличие на жалба, формулирана толкова объркано и неразбираемо, поради което приканва Съда да обяви тази жалба за изцяло недопустима.

28      При условията на евентуалност Комисията счита, че дори в редките случаи, в които жалбоподателите повдигат в жалбата си правен въпрос, доводите им явно противоречат на практиката на Съда. Ето защо тя приканва Съда да констатира явно неоснователния характер на жалбата с мотивирано определение.

29      Трябва да се припомни, че съгласно постоянната практика на Съда от член 256 ДФЕС и член 58, първа алинея от Статута на Съда на Европейския съюз, както и от член 112, параграф 1, буква в) от неговия Процедурен правилник, който е в сила към датата на подаване на настоящата жалба, следва, че последната трябва точно да посочва пороците на обжалваното съдебно решение, както и правните доводи, с които по специфичен начин се подкрепя такова искане, тъй като в противен случай жалбата или съответното основание ще бъдат недопустими (вж. по-специално решения Dansk Rørindustri и др./Комисия, C‑189/02 P, C‑202/02 P, C‑205/02 P —C‑208/02 P и C‑213/02 P, EU:C:2005:408, т. 426, както и Deutsche Telekom/Комисия, C‑280/08 P, EU:C:2010:603, т. 24).

30      Ето защо не отговаря на тези изисквания и трябва да бъде обявено за недопустимо основание, чиито доводи не са достатъчно ясни и точни, за да позволят на Съда да упражни своя контрол за законосъобразност, по-специално, тъй като съществените обстоятелства, на които се основава това основание, не изпъкват по достатъчно логичен и разбираем начин от текста на тази жалба, който в това отношение е неясен и двусмислен (вж. в този смисъл решения Thyssen Stahl/Комисия, C‑194/99 P, EU:C:2003:527, т. 105 и 106, както и Arkema/Комисия, C‑520/09 P, EU:C:2011:619, т. 61 и цитираната съдебна практика). Съдът е постановил също, че трябва да бъде отхвърлена като явно недопустима жалба, която няма логична структура, ограничава се само до общи твърдения и не съдържа точни указания във връзка с точките от обжалваното определение, които евентуално са опорочени от грешка при прилагане на правото (вж. определение Weber/Комисия, C‑107/07 P, EU:C:2007:741, т. 26—28).

31      Що се отнася до подадената от жалбоподателите жалба, следва да се приеме, както подчертава Комисията, че тя съдържа множество основания и доводи, които трябва да се считат за недопустими. Не може обаче да се приеме, че настоящата жалба е изцяло недопустима. Всъщност някои от повдигнатите в жалбата основания установяват с необходимата точност пороците на обжалваното съдебно решение и излагат достатъчно ясно наведените правни доводи. Ето защо, независимо от констатираните по-нататък недостатъци, следва да се отхвърли повдигнатото от Комисията възражение за недопустимост на цялата жалба.

 По исканията за достъп до стенограмата или до звукозаписа от заседанието пред Общия съд

32      Жалбоподателите и Ausbanc Consumo са поискали достъп на основание член 15 ДФЕС до стенограмата или до звукозаписа от проведеното пред Общия съд на 23 май 2011 г. заседание.

33      В това отношение член 169, параграф 1 от Процедурния правилник на Съда гласи, че исканията в жалбата са за отмяна, изцяло или частично, на съдебния акт на Общия съд, съдържащ се в диспозитива.

34      Исканията обаче на жалбоподателите и на Ausbanc Consumo за достъп не са за отмяна, изцяло или частично, на обжалваното съдебно решение. Освен това тези страни не обясняват с каква цел искат да получат достъп до транскрипцията или до звукозаписа от заседанието, проведено пред Общия съд на 23 май 2011 г., нито в каква степен евентуален достъп до тези документи би могъл да им бъде полезен за целите на техните искания, съответно, за отмяна на обжалваното съдебно решение и за отхвърляне на жалбата.

35      При това положение отправените от жалбоподателите и Ausbanc Consumo искания за достъп следва да се отхвърлят като недопустими.

 По довода, с който се твърди неизпълнение от Общия съд на задължението му да упражни пълен съдебен контрол

36      В петата част на петото основание жалбоподателите твърдят, че Общият съд не е изпълнил задължението си да упражни пълен съдебен контрол по смисъла на член 6 от Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи, подписана в Рим на 4 ноември 1950 г. (наричана по-нататък „ЕКПЧ“), що се отнася до преценката за злоупотреба с господстващо положение и до нейните последици за конкуренцията.

37      По-нататък жалбоподателите повтарят многократно този довод, че Общият съд не е изпълнил своето задължение да упражни пълен съдебен контрол, що се отнася до установяването на нарушението, по-специално в рамките на второто и третото си основание.

38      Доколкото тези доводи са идентични или до голяма степен се припокриват, те следва да бъдат разгледани заедно и преди другите основания.

39      В самото начало следва да се припомнят основните характеристики на способите за защита, предвидени в правото на Съюза, за да се гарантира ефективна съдебна защита на предприятията, по отношение на които Комисията е взела решение да наложи глоба поради нарушение на правилата на конкуренцията.

40      Принципът за ефективна съдебна защита представлява общ принцип на правото на Съюза, понастоящем намерил израз в член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз (наричана по-нататък „Хартата“), който е нормата от правото на Съюза, съответстваща на член 6, параграф 1 от ЕКПЧ (вж. решения Chalkor/Комисия, C‑386/10 P, EU:C:2011:815, т. 51, Otis и др., C‑199/11, EU:C:2012:684, т. 47, както и Schindler Holding и др./Комисия, C‑501/11 P, EU:C:2013:522, т. 36).

41      Следва да се припомни, както потвърждава член 6, параграф 3 ДЕС, че макар признатите от ЕКПЧ основни права да са част от правото на Съюза като общи принципи и макар член 52, параграф 3 от Хартата да изисква съдържащите се в тази харта права, съответстващи на права, гарантирани от ЕКПЧ, да имат същия смисъл и обхват като дадените им в посочената конвенция, докато Съюзът не се присъедини към нея, тя не представлява юридически акт, формално интегриран в правния ред на Съюза (вж. решение Schindler Holding и др./Комисия, EU:C:2013:522, т. 32).

42      Според постоянната съдебна практика правото на Съюза предвижда система за съдебен контрол по отношение на решенията на Комисията относно производства по прилагане на член 102 ДФЕС, която предоставя всички гаранции, изисквани от член 47 от Хартата (вж. в този смисъл решения Chalkor/Комисия, EU:C:2011:815, т. 67, както и Otis и др., EU:C:2012:684, т. 56 и 63). Тази система за съдебен контрол се състои в контрол за законосъобразност на актовете на институциите, установен в член 263 ДФЕС, който в приложение на член 261 ДФЕС може да бъде допълнен от правомощие за пълен съдебен контрол, що се отнася до предвидените в регламентите санкции.

43      Що се отнася до контрола за законосъобразност на решенията на Комисията в областта на правото на конкуренцията, член 263 ДФЕС, първа и втора алинея гласи, че Съдът осъществява контрол относно законосъобразността на актовете на Комисията, предназначени да произведат правно действие по отношение на трети страни и за тази цел е компетентен да се произнася по искове на основание некомпетентност, съществено процесуално нарушение, нарушаване на Договорите или на всякаква правна норма, свързана с тяхното изпълнение, или злоупотреба с власт. Съгласно член 256 ДФЕС Общият съд упражнява като първа инстанция предвидения в член 263 ДФЕС контрол за законосъобразност на решенията на Комисията в областта на правото на конкуренцията.

44      Този контрол за законосъобразност съгласно член 261 ДФЕС е допълнен от правомощие за пълен съдебен контрол, що се отнася до глобите и периодичните имуществени санкции, налагани от Комисията за нарушение на правилата на конкуренцията. Член 17 от Регламент № 17, заменен с член 31 от Регламент № 1/2003, гласи, че Съдът разполага с правомощие за пълен съдебен контрол относно жалбите, подадени срещу решенията, с които Комисията е наложила глоба или периодична имуществена санкция, което означава, че той може да отмени, намали или увеличи наложената глоба или периодична имуществена санкция.

45      От гореизложеното следва, че контролът за законосъобразност обхваща всички решения на Комисията относно производства по прилагане на член 102 ДФЕС, макар обхватът на правомощието за пълен съдебен контрол, предвиден в член 31 от Регламент № 1/2003, да е сведен до частите от тези решения, които определят глоба или периодична имуществена санкция.

46      Доколкото петата част от петото основание визира части от спорното решение, които се отнасят до установяването на нарушението, доводът на жалбоподателите, в който се твърди неизпълнение на задължението за упражняване на пълен съдебен контрол съгласно член 47 от Хартата, следва да се разбира в смисъл, че има предвид упражнения в случая от Общия съд контрол за законосъобразност, предвиден в член 263 ДФЕС.

47      По същество жалбоподателите твърдят, че Общият съд не е изпълнил своето задължение да упражни пълен съдебен контрол по смисъла на член 47 от Хартата в рамките на преценката за злоупотреба и до нейните последици за конкуренцията. В частност жалбоподателите упрекват Общия съд за това, че е отхвърлил техните доводи, след като в точки 211, 220, 223, 244, 251 и 263 от обжалваното съдебно решение е констатирал липсата на явна грешка от страна на Комисията. В това отношение жалбоподателите формулират три твърдения за нарушение.

48      В първото си твърдение за нарушение жалбоподателите изтъкват, че Общият съд е упражнил контрол, сведен до явна грешка в преценката на факти, които не налагат сложни икономически преценки.

49      Във второто твърдение за нарушение жалбоподателите посочват, че Общият съд неправилно се е ограничил до контрол за наличие на явна грешка в преценката, като по този начин не проверил дали представените от Комисията доказателства подкрепят изводите ѝ относно нейната преценка на сложната икономическа ситуация съгласно решение Комисия/Tetra Laval (C‑12/03 P, EU:C:2005:87, т. 39).

50      В третото твърдение за нарушение жалбоподателите твърдят, че Общият съд е длъжен дори при наличието на сложни икономически въпроси да извърши пълен съдебен контрол по смисъла на член 6 от ЕКПЧ съгласно тълкуването в решението на Европейския съд по правата на човека по дело A. Menarini Diagnostics S.r.l. с/у Италия (№ 43509/08, 27 септември 2011 г.), в което критерият за явна грешка в преценката изобщо не е намерил място.

51      Според практиката на Европейския съд по правата на човека спазването на член 6, параграф 1 от ЕКПЧ не изключва възможността в производство с административен характер да бъде наложено „наказание“ първо от административен орган. За тази цел обаче решението на административен орган — когато самият той не изпълнява условията, предвидени в член 6, параграф 1 от ЕКЧП — подлежи на последващ контрол от съдебен орган, който може да упражнява пълен съдебен контрол (решения на ЕСПЧ по дело Segame SA c/у Франция, № 4837/06, §55, ЕСПЧ 2012, и по дело A. Menarini Diagnostics c/у Италия, посочено по-горе, § 59).

52      Също от практиката на Европейския съд по правата на човека следва, че една от характерните особености на съдебен орган, който може да упражнява пълен съдебен контрол, е и правомощието да изменя взетото решение по всички въпроси — както фактически, така и правни. Такъв орган трябва по-специално да е компетентен да разгледа всички фактически и правни въпроси, които са от значение за спора, с който е сезиран (вж. по-специално решение на ЕСПЧ по дело A. Menarini Diagnostics с/у Италия, посочено по-горе, § 59, както и решение Schindler Holding и др./Комисия, EU:C:2013:522, т. 35).

53      От постоянната съдебна практика следва обаче, че контролът за законосъобразност, предвиден в член 263 ДФЕС, предполага съдът на Съюза да упражнява контрол както от правна, така и от фактическа страна по наведените от жалбоподателите доводи срещу спорното решение и да има право да преценява доказателствата, да отменя посоченото решение и да изменя размера на глобите (вж. в този смисъл решение Schindler Holding и др./Комисия, EU:C:2013:522, т. 38, както и цитираната съдебна практика).

54      Така Съдът вече е имал повод да подчертае, че макар в областите, в които е необходимо да бъдат направени сложни икономически оценки, Комисията да разполага със свобода на преценка по икономическите въпроси, това не означава, че съдът на Съюза трябва да не контролира направеното от Комисията тълкуване на данни от икономическо естество. Всъщност съдът на Съюза трябва по-специално не само да провери фактическата точност на представените доказателства, тяхната достоверност и логична последователност, но трябва също да провери дали тези доказателства включват всички релевантни данни, които трябва да бъдат взети предвид, за да се прецени дадена сложна ситуация, както и това дали те са от такъв характер, че да подкрепят направените въз основа на тях изводи (решения Комисия/Tetra Laval, EU:C:2005:87, т. 39, Chalkor/Комисия, EU:C:2011:815, т. 54, както и Otis и др., EU:C:2012:684, т. 59).

55      Освен това липсата на служебен контрол върху цялото спорно решение не е нарушение на принципа на ефективна съдебна защита. За спазването на този принцип не е необходимо Общият съд, който, разбира се, трябва да отговори на повдигнатите основания и да упражни контрол както от правна, така и от фактическа страна, да бъде задължен да направи служебно ново пълно проучване на преписката (решения Chalkor/Комисия, EU:C:2011:815, т. 66, както и Kone и др./Комисия, EU:C:2013:696, т. 32).

56      Така съдът на Съюза трябва да осъществява контрола за законосъобразност въз основа на доказателствата, представени от жалбоподателя в подкрепа на изложените от него основания, без да може да се основава на свободата на преценка, с която разполага Комисията във връзка с оценката на тези доказателства, за да се откаже от осъществяването на задълбочен контрол както от правна, така и от фактическа страна (вж. в този смисъл решения Chalkor/Комисия, EU:C:2011:815, т. 62, както и Schindler Holding и др./Комисия, EU:C:2013:522, т. 37).

57      Предвид тези характеристики предвиденият в член 263 ДФЕС контрол за законосъобразност отговаря на изискванията на принципа на ефективна съдебна защита по член 6, параграф 1 от ЕКПЧ, който в правото на Съюза съответства на член 47 от Хартата (вж. в този смисъл решения Chalkor/Комисия, EU:C:2011:815, т. 67, Otis и др., EU:C:2012:684, т. 56, както и Schindler Holding и др./Комисия, EU:C:2013:522, т. 38).

58      В случая жалбоподателите се ограничават само с общото твърдение, че Общият допуснал грешка при прилагане на правото в своята проверка на представените от Комисията доказателства, без да уточняват характера на тази евентуално допусната от Общия съд грешка, по-специално предвид условията по точка 54 от настоящото решение. Така те не твърдят, че Общият съд не е проверил фактическата точност на представените доказателства, тяхната достоверност или логична последователност, нито че проверените от Общия съд обстоятелства не представляват всички релевантни данни, които трябва да бъдат взети предвид, за да се прецени дадена сложна икономическа ситуация. По-нататък те не обясняват по какъв начин Общият съд е допуснал грешка в изводите, до които е достигнал в точки 211, 220, 223, 244, 251 и 263 от обжалваното съдебно решение и свързаната с тях обосновка.

59      Във всички случаи следва да се отбележи, че при упражняването на предвидения в член 263 ДФЕС контрол за законосъобразност Общият съд не се е ограничил само да провери дали не са налице явни грешки в преценката, а действително е извършил задълбочен контрол както от правна, така и от фактическа страна на спорното решение в светлината на основанията, повдигнати от жалбоподателите, като по този начин е отговорил на изискванията за пълен съдебен контрол по смисъла на член 47 от Хартата (вж. в този смисъл решения Chalkor/Комисия, EU:C:2011:815, т. 82, както и KME и др./Комисия, C‑272/09 P, EU:C:2011:810, т. 109).

60      Ето защо доводът, че Общият съд не е изпълнил своето задължение да упражни пълен съдебен контрол, що се отнася до установяването на нарушението, както и петата част на петото основание, следва да се отхвърлят по същество.

 По първото и деветото основание, с които се твърди нарушение на правото на защита

61      В първото основание жалбоподателите твърдят, че Общият съд е нарушил правото на защита. Това основание се състои от четири части.

62      В повдигнатото девето основание жалбоподателите твърдят, че е налице прекомерна продължителност на производството пред Общия съд. Тъй като това основание възпроизвежда почти идентично част от изложените в първата част на първото основание съображения, те следва да бъдат разгледани заедно.

 По първата част на първото основание и по деветото основание, в които се твърди непропорционална продължителност на производството

63      В първата част на първото си основание и в деветото си основание жалбоподателите твърдят, че продължителността на производството пред Общия съд е прекомерна, вследствие на което било нарушено основното им право на ефективна съдебна защита в разумен срок, гарантирано в член 47 от Хартата и в член 6 от ЕКПЧ.

64      Макар че жалбоподателите искат отмяна на обжалваното съдебно решение, а при условията на евентуалност — отмяната му в частта, в която е потвърден размерът на наложената им глоба, или намаляване на тази глоба, следва да се отбележи, че когато няма никакви данни, които да сочат, че прекомерната продължителност на производството пред Общия съд е повлияла върху изхода на спора, неспазването на разумен срок за постановяване на решение не може да води до отмяна на обжалваното съдебно решение. Всъщност, когато неспазването на разумен срок за постановяване на решение не е повлияло върху изхода на спора, отмяната на съдебното решение няма да отстрани последиците от допуснатото от Общия съд нарушение на принципа на ефективна съдебна защита (решения Gascogne Sack Deutschland/Комисия, C‑40/12 P, EU:C:2013:768, т. 81 и 82, Kendrion/Комисия, C‑50/12 P, EU:C:2013:771, т. 82 и 83, както и Groupe Gascogne/Комисия, C‑58/12 P, EU:C:2013:770, т. 81 и 82).

65      В случая жалбоподателите не представят пред Съда данни, от които да личи, че неспазването от Общия съд на разумен срок за постановяване на решение може да е повлияло върху изхода на отнесения до него спор. По-специално техните доводи, че продължителността на производството им е попречило да подадат жалба преди обявяването на решение TeliaSonera Sverige (C‑52/09, EU:C:2011:83) не дава възможност да се заключи, че изходът на спора, с който е сезиран Общият съд в настоящото производство, е щял да бъде различен.

66      Доколкото при условията на евентуалност жалбоподателите искат от Съда да намали размера на наложената им глоба, следва да се припомни, че когато юрисдикция на Съюза наруши задължението си по член 47, втора алинея от Хартата да решава отнесените до нея дела в разумен срок, санкцията за това нарушение трябва да се търси чрез иск за обезщетение пред Общия съд, доколкото този иск представлява ефективен способ за защита. Ето защо искането за поправяне на вредите, произтичащи от неспазването от страна на Общия съд на разумен срок за постановяване на решение, не може да се отнася направо до Съда чрез обжалване на решението на Общия съд, а трябва да бъде предявено пред самия Общ съд (решения Gascogne Sack Deutschland/Комисия, EU:C:2013:768, т. 86—90, Kendrion/Комисия, EU:C:2013:771, т. 91—95, както и Groupe Gascogne/Комисия, EU:C:2013:770, т. 80—84).

67      Общият съд, който е компетентен по силата на член 256, параграф 1 ДФЕС и е сезиран с искане за обезщетение, трябва да се произнесе по него в състав, различен от този, който е разгледал спора, по който е било проведено производството, чиято продължителност е сочена за укоримо голяма (решение Groupe Gascogne/Комисия, EU:C:2013:770, т. 90).

68      В случая жалбата не съдържа необходимата информация относно протичането на първоинстанционното производство, за да даде на Съда възможност да се произнесе по неразумния характер на неговата продължителност.

69      С оглед на предходните съображения първата част на първото основание и деветото основание трябва да бъдат отхвърлени.

 По втората част на първото основание, в която се твърдят грешки при прилагане на правото в констатацията за недопустимост на някои съдържащи се в приложенията доводи

70      Във втората част на първото си основание жалбоподателите считат, че Общият съд е допуснал грешка при прилагане на правото, като, от една страна, в точки 62 и 63 от обжалваното съдебно решение е приел, че приложенията към жалбата и писмената репликата се вземат предвид само доколкото обосновават или допълват основания или доводи, изрично посочени от тях в текста на писмените им изявления, а от друга страна, като е обявил за недопустими в точки 231, 250 и 262 от това съдебно решение, в изпълнение на вече посочения принцип, някои доводи, съдържащи се в тези приложения и свързани с изчисляването на окончателната стойност, със средната продължителност на абонамента на клиентите и с двойното отчитане на редица разходни позиции.

71      Следва да се отбележи, че в посочените точки Общият съд е приложил процесуалното правило, припомнено в точка 58 от обжалваното съдебно решение и залегнало в член 21 от Статута на Съда и в член 44, параграф 1, буква в) от Процедурния правилник на Общия съд, според което е необходимо съществените правни и фактически обстоятелства, на които се основава жалбата, да следват поне обобщено, но по логичен и разбираем начин от самия ѝ текст, както подчертава генералният адвокат в точка 26 от своето заключение.

72      Що се отнася до довода на жалбоподателите, че Общият съд не може да изисква от тях да включат в жалбата си всички икономически изчисления, на които основават доводите си, налага се изводът, че жалбоподателите не установяват с необходимата точност каква грешка при прилагане на правото е допуснал Общият съд. При това положение посоченият довод трябва да бъде отхвърлен като недопустим съгласно съдебната практика, припомнена в точки 29 и 30 от настоящото решение.

73      Следователно трябва да се отхвърли втората част на първото основание, тъй като е отчасти неоснователна и отчасти недопустима.

 По третата част на първото основание, в която се твърдят грешки при прилагане на правото в констатацията за недопустимост на доводите, свързани с факта, че инфраструктурите за национален и регионален достъп не са абсолютно необходими

74      В третата част на първото си основание жалбоподателите твърдят, че в точка 182 от обжалваното съдебно решение Общият съд е изопачил фактите и е нарушил правото на защита, приемайки, че жалбоподателите не са се позовали на обстоятелството, че продуктите за пазара на едро не са абсолютно необходими при преценката на последиците от поведението им.

75      Следва да се приеме, че този довод е несъстоятелен, както подчертава генералният адвокат в точка 27 от своето заключение, тъй като жалбоподателите са се позовали на факта, че продуктите за пазара на едро не са абсолютно необходими, в рамките на по-общи доводи, в които Общият съд е бил приканен да приложи критериите, установени в решение Bronner (C‑7/97, EU:C:1998:569), в рамките на отказ за доставка, който представлява злоупотреба. Както обаче следва от точки 180 и 181 от обжалваното съдебно решение, представляващото злоупотреба поведение, в което се упрекват жалбоподателите, и което се състои в ценова преса, представлява самостоятелна форма на злоупотреба, различна от отказа за доставка, така че установените в решение Bronner (EU:C:1998:569) критерии в случая не са приложими (решение TeliaSonera Sverige, C‑52/09, EU:C:2011:83, т. 55—58).

76      Следователно третата част на първото основание следва да бъде отхвърлена по същество.

 По четвъртата част на първото основание, в която се твърди нарушение на правото на защита и на презумпцията за невиновност

77      В четвъртата част на първото си основание жалбоподателите поддържат, че Общият съд е нарушил правото им на защита и презумпцията за невиновност, когато е приел — що се отнася до някои доводи в спорното решение, които Комисията не е изтъкнала в изложението на възраженията — че жалбоподателите трябвало да докажат, че резултатът, до който е достигнала Комисията в своето решение, е щял да бъде различен без тези доводи.

78      Налага се изводът, че доводите на жалбоподателите в това отношение не посочват точно кои точки от обжалваното съдебно решение са евентуално опорочени от грешка при прилагане на правото.

79      Ето защо и в светлината на постоянната съдебна практика, припомнена в точки 29 и 30 от настоящото решение, четвъртата част на първото основание следва да се отхвърли като недопустима.

80      Предвид гореизложеното първото основание следва да се отхвърли, от една страна, отчасти поради недопустимост, а от друга страна, отчасти поради несъстоятелност и отчасти по същество, както и да се отхвърли деветото основание по същество.

 По второто основание, с което се твърдят грешки при прилагане на правото при определянето на съответните пазари на едро

81      С второто си основание жалбоподателите твърдят, че Общият съд е допуснал грешки при прилагане на правото при определянето на съответните пазари на едро. Комисията, ECTA, France Telecom и Ausbanc Consumo твърдят, че това основание е недопустимо.

82      На първо място, налага се изводът, че уводните доводи на посоченото основание не установяват с необходимата точност допусната от Общия съд грешка, а се състоят от общи недоказани твърдения, отнасящи се основно до нарушението на презумпцията за невиновност и на правилата за тежестта на доказване, така че те трябва да бъдат отхвърлени като недопустими в светлината на съдебната практика, припомнена в точки 29 и 30 от настоящото решение.

83      На второ място, жалбоподателите твърдят, че Общият съд е допуснал грешка в точка 117 от обжалваното съдебно решение, която съдържа редица фактически констатации относно значителните инвестиции, необходими за използването на необвързания достъп до абонатна линия.

84      Следва обаче да се припомни, че съгласно член 256 ДФЕС и член 58, първа алинея от Статута на Съда жалбата срещу решенията на Общия съд се ограничава само до правни въпроси. Съгласно постоянната съдебна практика само Общият съд е компетентен да установява и преценява фактите и по принцип да проверява доказателствата, които е приел в подкрепа на тези факти. Следователно освен в случай на изопачаване на посочените доказателства тази преценка не представлява правен въпрос, който в това си качество да подлежи на контрол от страна на Съда (решения Moser Baer India/Съвет, C‑535/06 P, EU:C:2009:498, т. 32 и цитираната съдебна практика, както и E.ON Energie/Комисия, C‑89/11 P, EU:C:2012:738, т. 64).

85      Предвид тази съдебна практика следва да се отхвърлят като недопустими доводите на жалбоподателите относно значителните инвестиции, необходими за използването на необвързания достъп до абонатна линия.

86      На трето място, жалбоподателите оспорват фактическите констатации в точка 115 и сл. от обжалваното съдебно решение, в края на които — в точка 134 от това решение — Общият съд стига до извода, че Комисията основателно е изключила необвързания достъп до абонатна линия от разглеждания в случая пазар. В частност според жалбоподателите е неправилна преценката, че операторът трябва да разполага с критична маса, за да осъществи големите инвестиции, необходими за използването на необвързания достъп до абонатна линия.

87      На четвърто място, жалбоподателите поддържат, че Общият съд е допуснал грешка в преценката, когато в точка 123 от обжалваното съдебно решение е потвърдил съображенията на Комисията, според които необходимата за определянето на съответния пазар заменимост трябва да се материализира в краткосрочен план. Според жалбоподателите Общият съд пренебрегнал факта, че тестът SSNIP („small but significant and non transitory increase in price“, проверка за наличие на слабо, но значително увеличение на цените, което не е с преходен характер) трябва да бъде приложен в конкретна времева рамка.

88      На пето място, жалбоподателите критикуват обжалваното съдебно решение, тъй като Общият съд изключил наличието на асиметрична заменимост между продуктите на едро.

89      При положение че тези доводи целят да оспорят направените от Общия съд фактически констатации, предвид припомнената в точка 84 от настоящото решение съдебна практика, те следва да бъдат отхвърлени като недопустими.

90      Предвид гореизложеното и както подчертава генералният адвокат в точка 12 от своето заключение, трябва да бъде прието възражението за недопустимост, повдигнато от Комисията, ECTA, France Telecom и Ausbanc Consumo и второто основание да се отхвърли като недопустимо в неговата цялост.

 По третото основание, с което се твърдят грешки при прилагане на правото при преценката на господстващото положение

91      С третото си основание жалбоподателите твърдят, че Общият съд е допуснал грешки при прилагане на правото, когато в точка 146 и сл. от обжалваното съдебно решение установил твърдяното господстващо положение на Telefónica и на дъщерните му дружества на разглеждания пазар. В частност жалбоподателите упрекват Общия съд, че обосновал наличието на господстващо положение с техните високи дялове от разглежданите пазари, а именно 100 % от регионалния пазар на едро и 84 % от националния пазар на едро, без да отчита действителния конкурентен натиск, на който тези дружества били подложени.

92      В това отношение е достатъчно да се констатира, че в точки 156, 157 и 160—167 от обжалваното съдебно решение Общият съд е разгледал твърденията на жалбоподателите, целящи да докажат наличието на конкурентен натиск на разглежданите пазари, и е установил, че нито едно от тях не може да постави под въпрос съществуването на господстващо положение, което те заемат на тези пазари.

93      Доколкото с доводите си жалбоподателите се опитват да поставят под въпрос фактическите констатации на Общия съд, предвид припомнената в точка 84 от настоящото решение съдебна практика те следва да бъдат отхвърлени като недопустими.

94      Следователно третото основание трябва да бъде отхвърлено като недопустимо.

 По четвъртото основание, с което се твърди нарушение на правото на собственост и на принципите на пропорционалност, на правна сигурност и на законосъобразност, както и незачитане на съдебната практика, установена с решение Bronner (EU:C:1998:569)

95      С четвъртото си основание жалбоподателите твърдят, че е неправилен изводът на Общия съд за нарушение на член 102 ДФЕС, макар да не са били налице дефинираните от Съда в решение Bronner (EU:C:1998:569) конститутивни елементи на представляващия злоупотреба отказ за доставка, и в частност, абсолютната необходимост от ресурса. По този начин Общият съд накърнил правото на собственост на жалбоподателите, както и принципите на пропорционалност, на правна сигурност и на законосъобразност.

96      Както следва от точка 75 от настоящото решение, в точки 180 и 181 от обжалваното съдебно решение Общият съд отбелязва, че критериите, установени от Съда в решение Bronner (EU:C:1998:569), се отнасят до представляващ злоупотреба отказ за доставка. Представляващото злоупотреба поведение обаче, в което се укоряват жалбоподателите и което се състои в ценова преса, е самостоятелна форма на злоупотреба, различна от отказа за доставка (решение TeliaSonera Sverige, EU:C:2011:83, т. 56), към която злоупотреба не са приложими установените в решение Bronner (EU:C:1998:569) критерии, и в частност, критерият за абсолютната необходимост от ресурса.

97      Жалбоподателите твърдят също, че решението на Общия съд да не приложи критериите, установени в решение Bronner (EU:C:1998:569), водят до нарушение на правото им на собственост, както и на принципите на пропорционалност, на правна сигурност и на законосъобразност.

98      Независимо от основателността на тези твърдения, налага се изводът, както подчертава, Комисията, че жалбоподателите не са ги представили пред Общия съд.

99      Съгласно постоянната съдебна практика обаче основание, представено за първи път в рамките на производството по обжалване пред Съда, трябва да бъде отхвърлено като недопустимо. В производството по обжалване Съдът е компетентен само да прецени съображенията на Общия съд във връзка с обсъдените пред него основания. Да се позволи на страна да изтъкне за първи път в това производство основание, което не е посочила пред Общия съд, би означавало да ѝ се позволи да сезира Съда, чиито правомощия в сферата на обжалването са ограничени, със спор с по-широк обхват от този, който е бил разгледан от Общия съд (решение Dansk Rørindustri и др./Комисия, EU:C:2005:408, т. 165, както и цитираната съдебна практика).

100    Следователно, както констатира генералният адвокат в точка 16 от своето заключение, тези твърдения трябва да бъдат отхвърлени като недопустими.

101    Предвид гореизложеното четвъртото основание трябва да бъде отхвърлено отчасти поради недопустимост и отчасти по същество.

 По петото основание, с което се твърдят грешки при прилагане на правото в рамките на преценката за злоупотреба и нейните последици за конкуренцията

102    С петото си основание жалбоподателите поддържат, че Общият съд е допуснал грешки при прилагане на правото в рамките на преценката си за злоупотреба и нейните последици за конкуренцията. Това основание се състои от шест части.

103    Петата част на петото основание вече бе разгледана и бе отхвърлена по същество в точка 60 от настоящото решение.

 По първата част на петото основание, в която се твърдят правни грешки при прилагането на теста за ценовата преса

104    В подкрепа на първата част от петото им основание, в която твърдят правни грешки при прилагането на теста за ценовата преса, жалбоподателите само обобщават двата приложени от Комисията теста за ценовата преса, формулираните в това отношение критики в тяхната жалба, както и дадените от Общия съд отговори.

105    Тъй като жалбоподателите не посочват в това отношение никаква допусната от Общия съд грешка при прилагане на правото, нито точките от обжалваното съдебно решение, които евентуално са опорочени от такава грешка, предвид припомнената в точки 29 и 30 от настоящото решение постоянна съдебна практика първата част на петото основание следва да се отхвърли като недопустима.

 По втората част на петото основание, с която се твърдят грешки при избора на ресурси за пазара на едро

106    С втората част на петото си основание, в която се твърдят грешки при избора на ресурси за пазара на едро, жалбоподателите изтъкват, че в точки 200—211 от обжалваното съдебно решение Общият съд неправилно е разгледал наличието на ценова преса за всеки продукт за пазара на едро, взет поотделно, без да отчита факта, че алтернативните оператори използват оптимална комбинация от продукти за пазара на едро, в това число необвързан достъп до абонатна линия, което им позволявало да намалят разходите си.

107    Както подчертава Комисията, с тези доводи жалбоподателите се опитват да опровергаят фактическите констатации на Общия съд, що се отнася до определянето на съответните пазари и липсата на използване на такава оптимална комбинация от алтернативните оператори, в частност в точки 202 и 210 от обжалваното съдебно решение. Жалбоподателите твърдят също изопачаване на фактите, без обаче да посочват кои обстоятелства по делото са били изопачени от Общия съд. Следователно, предвид припомнената в точка 84 от настоящото решение съдебна практика и както констатира генералният адвокат в точка 18 от своето заключение, този довод трябва да бъде отхвърлен като недопустим.

108    По-нататък, противно на твърдението на жалбоподателите, в точка 210 от обжалваното съдебно решение Общият съд не е разместил тежестта на доказване, а само е отбелязал, че обстоятелствата, на които Комисията е основала своето решение, и които не са били оспорени от жалбоподателите, имат за цел да докажат, че алтернативните оператори не са използвали такава оптимална комбинация през периода на нарушението.

109    С оглед на изложеното втората част на петото основание трябва да се отхвърли отчасти поради недопустимост и отчасти по същество.

 По третата и четвъртата част на петото основание, с които се твърдят грешки при прилагане на правото при разглеждането на използваните от Комисията метод на ДПП и метод „период по период“.

110    С третата част на петото си основание жалбоподателите твърдят, че Общият съд е допуснал редица грешки при прилагане на правото, когато в точки 212—232 от обжалваното съдебно решение е разгледал метода на ДПП, приложен от Комисията в спорното решение.

111    В четвъртата част на петото си основание жалбоподателите изтъкват, че Общият съд е допуснал редица грешки при прилагане на правото, когато в точки 233—264 от обжалваното съдебно решение е разгледал метода „период по период“, приложен от Комисията в това решение.

112    В това отношение от точка 213 от обжалваното съдебно решение е видно, че при изчисляването на ценовата преса Комисията е изчислила рентабилността на жалбоподателите, като е използвала тези два метода, а именно, метода „период по период“, както и предлагания от жалбоподателите метод на ДПП, с цел по-специално „да се увери, че с предложения от жалбоподателите метод няма да се опровергае изводът за наличие на ценова преса, който следва от анализа „период по период“.

113    Следва да се констатира, че под формата на общи и недоказани твърдения за нарушение на презумпцията за невиновност и на задължението за ефективна съдебна защита жалбоподателите всъщност се опитват да постигнат ново разглеждане на двата приложени от Комисията метода за изчисляване на тяхната рентабилност.

114    От припомнената в точка 84 от настоящото решение съдебна практика следва, че само Общият съд е компетентен да установява и преценява фактите и по принцип да проверява доказателствата, които е приел в подкрепа на тези факти.

115    Ето защо и както предлага генералният адвокат в точка 18 от заключението си, третата и четвъртата част на петото основание трябва да бъдат отхвърлени като недопустими.

 По шестата част на петото основание, в която се твърдят грешки при прилагане на правото при разглеждането на последиците от поведението на жалбоподателите върху пазара на дребно

116    В шестата част на петото си основание жалбоподателите твърдят, че Общият съд е допуснал редица грешки при прилагане на правото при разглеждането на последиците от тяхното поведение върху пазара на дребно.

117    В рамките на първото твърдение за нарушение жалбоподателите поддържат, че Общият съд неправилно не взел предвид обстоятелството, че ресурсите не са абсолютно необходими, когато е разглеждал последиците от поведението върху пазара на дребно, нарушавайки по този начин принципите, установени от Съда в решение TeliaSonera Sverige (EU:C:2011:83).

118    Това твърдение за нарушение трябва да бъде отхвърлено по същество, тъй като се основава на неправилно разбиране на точка 69 от решение TeliaSonera Sverige (EU:C:2011:83), в което Съдът само е посочил, че при преценката на последиците от свиването на маржовете може да бъде релевантен абсолютно необходимият характер на продукта на едро, така че Общият съд не е бил длъжен да го вземе предвид.

119    Така в точки 275 и 276 от обжалваното съдебно решение Общият съд е упражнил правото си на преценка на фактите, като е констатирал, че в спорното решение Комисията е установила наличието на възможни последици от поведението на жалбоподателите на разглежданите пазари, независимо от това дали ресурсите са абсолютно необходими или не.

120    С второто си твърдение за нарушение жалбоподателите твърдят, че Общият съд е трябвало да провери дали маржът между цената на едро на ресурсите и цената на дребно е бил положителен или отрицателен.

121    Както твърди Комисията, това второ твърдение за нарушение трябва да бъде отхвърлено като недопустимо предвид припомнената в точка 99 от настоящото решение съдебна практика, доколкото жалбоподателите не са го повдигнали пред Общия съд.

122    По-нататък в това твърдение за нарушение не се посочват кои точки от обжалваното съдебно решение са евентуално опорочени от грешка при прилагане на правото, така че то трябва да бъде отхвърлено и поради недопустимост предвид припомнената в точки 29 и 30 от настоящото решение съдебна практика.

123    В третото си твърдение за нарушение жалбоподателите твърдят, че в точка 283 от обжалваното съдебно решение Общият съд неправилно отхвърлил като несъстоятелни техните твърдения относно липсата на доказателства за конкретните последици от ценовата преса върху пазара.

124    Това трето твърдение за нарушение следва да бъде отхвърлено по същество, тъй като, от една страна, за да се установи, че практика като ценовата преса представлява злоупотреба, на пазара трябва да са налице антиконкурентни последици, без да е необходимо те да са конкретни, а е достатъчно доказването на потенциални антиконкурентни последици от естество да отстранят конкурентите, които са поне толкова ефективни, колкото предприятието с господстващо положение (вж. решение TeliaSonera Sverige, EU:C:2011:83, т. 64), а от друга страна, в точка 282 от обжалваното съдебно решение, при преценката си на фактите Общият съд констатирал, че Комисията е доказала наличието на такива потенциални последици.

125    Предвид гореизложеното шестата част на петото основание трябва да бъде отхвърлена и поради това посоченото основание също трябва да бъде отхвърлено отчасти поради недопустимост и отчасти по същество.

 По шестото основание, с което се твърди нарушение от Комисията на забраната да се действа ultra vires, както и на принципите на субсидиарност, пропорционалност, правна сигурност, лоялно сътрудничество и добра администрация

126    С шестото си основание жалбоподателите твърдят, че Общият съд не е взел предвид забраната Комисията да действа ultra vires, както и принципите на субсидиарност, пропорционалност, правна сигурност, лоялно сътрудничество и добра администрация.

127    В първата част на това основание се твърдят грешки при прилагане на правото, които Общият съд допуснал в точки 289—294 от обжалваното съдебно решение, когато разглеждал нарушението от Комисията на забраната да действа ultra vires.

128    На първо място, жалбоподателите изтъкват, че Общият съд е потвърдил неправилно тълкуване на съдебната практика, установена с решение Bronner (EU:C:1998:569), като приел, че Комисията е била компетентна да регулира ex post ценовите условия за използване на инфрастурктурата, която не е абсолютно необходима. Тези доводи обаче не са обосновани, тъй като те са равнозначни на твърдението, че член 102 ДФЕС се прилага в настоящия контекст единствено когато са налице условията, определени в решение Bronner (EU:C:1998:569). В това отношение следва да се припомни, че член 102 ДФЕС е с общо приложение и не може да бъде ограничаван, по-специално и както Общият съд правилно е отбелязал това в точка 293 от обжалваното съдебно решение, от наличието на регулаторна рамка, приета от законодателя на Съюза с оглед на регулирането ex ante на далекосъобщителните пазари.

129    На второ място, жалбоподателите формулират различни недоказани твърдения за изопачаване на фактите от Общия съд, за използването на понятията „от регулаторен тип“ от Комисията или още за липсата на компетентност на Комисията да регулира ex post цените за използване на инфраструктурата, която не е абсолютно необходима. При положение че тези твърдения не установяват с необходимата точност каква грешка при прилагане на правото евентуално е допуснал Общият съд, те трябва да бъдат отхвърлени като недопустими предвид припомнената в точки 29 и 30 от настоящото решение съдебна практика.

130    С втората част на шестото си основание жалбоподателите твърдят, че Общият съд е допуснал редица грешки при прилагане на правото, когато в точки 296—308 от обжалваното съдебно решение разгледал нарушението от Комисията на принципите на субсидиарност, на пропорционалност и на правната сигурност.

131    Налага се изводът, че първото твърдение за нарушение на жалбоподателите, свързано с нарушаването на принципа на пропорционалност, трябва да бъде отхвърлено като недопустимо предвид припомнената в точки 29 и 30 от настоящото решение съдебна практика, тъй като жалбоподателите не установяват кои точки от обжалваното съдебно решение са евентуално опорочени от грешка при прилагане на правото.

132    Второто твърдение за нарушение се отнася до това, че в точка 306 от обжалваното съдебно решение Общият съд нарушил принципа на правната сигурност, когато приел, че поведение, което съответства на регулаторната рамка, може да представлява нарушение на член 102 ДФЕС.

133    Това твърдение за нарушение следва да бъде отхвърлено по същество, тъй като — както твърдят Комисията, ECTA и France Telecom — фактът, че поведението на дадено предприятие съответства на регулаторна рамка, не означава, че същото съответства на член 102 ДФЕС.

134    С третото си твърдение за нарушение, в което се твърди и нарушение на принципа на субсидиарност, жалбоподателите считат, че в точки 299—304 от обжалваното съдебно решение Общият съд явно изопачил техните твърдения и не отчел факта, че преследваните от правото в областта на конкуренцията цели са идентични с целите на регулаторната рамка. Предвид тази идентичност на целите Общият съд е трябвало да провери дали намесата на Комисията съгласно правото в областта на конкуренцията е съвместимо с целите, преследвани от Комисията за пазара на далекосъобщителни услуги в Испания (Comisión del Mercado de las Telecomunicaciones, наричана по-нататък „CMT“) съгласно тази регулаторна рамка.

135    Това трето твърдение за нарушение следва да бъде отхвърлено отчасти поради недопустимост — доколкото се отнася до изопачаване на доводите на жалбоподателите, тъй като последните не посочват кои доводи е изопачил Общият съд, и отчасти по същество — доколкото се отнася до нарушение на принципа на субсидиарност, тъй като прилагането на член 102 ДФЕС от Комисията не предполага предварителна проверка на действията, предприети от националните органи.

136    В третата част на шестото си основание жалбоподателите твърдят, че Общият съд е допуснал грешки при прилагане на правото, когато в точки 309 —315 от обжалваното съдебно решение приел, че Комисията не е нарушила принципите на лоялно сътрудничество и добра администрация.

137    Жалбоподателите твърдят също, че в точки 313 и 314 от обжалваното съдебно решение Общият съд изопачил техните твърдения, доколкото те упреквали Комисията не в това, че не се е консултирала със CMT относно изложението на възраженията, а в това, че не е действала предвид всички релевантни фактически обстоятелства и в сътрудничество със CMT.

138    Тази трета част следва да бъде отхвърлена поради недопустимост, тъй като, както подчертава генералният адвокат в точка 41 от своето заключение, жалбоподателите не посочват нито изопачените обстоятелства, нито допуснатите грешки в анализа на Общия съд.

139    Предвид всичко гореизложено шестото основание трябва да бъде отхвърлено отчасти поради недопустимост и отчасти по същество.

 По седмото основание, с което се твърдят грешки в правото при прилагането на член 15, параграф 2 от Регламент № 17 и на член 23, параграф 2 от Регламент № 1/2003

140    Със седмото си основание жалбоподателите твърдят, че Общият съд е допуснал грешки при прилагането на член 15, параграф 2 от Регламент № 17 и член 23, параграф 2 от Регламент № 1/2003. Това основание се състои от две части.

 По първата част на седмото основание, с която се твърди нарушение на принципите на правна сигурност и на законоустановеност на наказанията

141    С първата част на седмото си основание жалбоподателите по същество твърдят, че Общият съд е нарушил принципите на правна сигурност и на законоустановеност на наказанията, гарантирани в член 7 от ЕКПЧ и в член 49 от Хартата, като е постановил, че Комисията основателно е наложила глоба поради спорната практика на ценова преса. В това отношение жалбоподателите формулират четири твърдения за нарушение.

142    В рамките на първото твърдение за нарушение, озаглавено „наличие на ясни и предвидими прецеденти“, жалбоподателите само обобщават съдържанието на точки 357—368 от обжалваното съдебно решение, без да посочват евентуално допуснатата от Общия съд грешка при прилагане на правото. Ето защо предвид припомнената в точки 29 и 30 от настоящото решение постоянна съдебна практика първото твърдение за нарушение следва да се отхвърли като недопустимо.

143    В рамките на второто твърдение за нарушение жалбоподателите само потвърждават, че Общият съд е нарушил принципите на законоустановеност на наказанията и на правна сигурност, когато в точка 357 от обжалваното съдебно решение е постановил, че предвид особеностите на всяко дело, при упражняване на правото си на преценка, Комисията взема решение дали е уместно да наложи глоба.

144    Доколкото става дума за неспазването на членове 6 и 7 от ЕКПЧ, второто твърдение за нарушение трябва да бъде отхвърлено като недопустимо в приложение на съдебната практика, припомнена в точка 99 от настоящото решение, тъй като жалбоподателите не са изтъкнали този довод пред Общия съд.

145    Доколкото жалбоподателите се позовават на принципите на законоустановеност на наказанията и на правната сигурност, това твърдение за нарушение също трябва да бъде отхвърлено като недопустимо, тъй като жалбоподателите не подкрепят доводите си, обяснявайки по какъв начин тези принципи биха лишили Комисията от свобода на преценка, когато решава да наложи глоба за нарушение на правилата на конкуренцията.

146    В рамките на третото твърдение за нарушение жалбоподателите считат, че в точки 360 и 361 от обжалваното съдебно решение Общият съд е допуснал грешки при прилагане на правото, когато констатирал, че Решение 88/518/ЕИО от 18 юли 1988 година относно производство по прилагане на член [102 ДФЕС] (IV/30.178 — Napier Brown — British Sugar (ОВ L 284, стр. 41) и решението относно Deutsche Telekom представляват прецеденти, които изясняват условията за прилагане на член 102 ДФЕС към практиките на свиване на маржовете. По същество жалбоподателите твърдят, че посочените решения не представляват ясни и предвидими прецеденти, така че от тях не е могло да се очаква, че ще предвидят тълкуването на член 102 ДФЕС, прието от Комисията в спорното решение.

147    Следва да се припомни, че принципите на законоустановеност на наказанията и на правна сигурност не могат да бъдат тълкувани в смисъл, че изключват постепенното изясняване на нормите относно наказателната отговорност, но могат да се противопоставят на прилагането с обратна сила на ново тълкуване на правна норма, съгласно която дадено деяние представлява нарушение (решение Dansk Rørindustri и др./Комисия, EU:C:2005:408, т. 217).

148    Такава би била в частност хипотезата на съдебно тълкуване, когато няма основание да се счита, че резултатът от него е бил предвидим към момента на извършване на нарушението, по-специално предвид възприетото към този момент тълкуване в съдебната практика по съответната законова разпоредба (вж. решение Dansk Rørindustri и др./Комисия, EU:C:2005:408, т. 218 и цитираната съдебна практика).

149    В случая се налага изводът, че е имало основание да се счита, че възприетото от Комисията в спорното решение тълкуване — според което практиката на свиване на маржовете противоречи на член 102 ДФЕС — е било предвидимо към момента на извършване на нарушението. Тази предвидимост е произтичала от решение 88/518 (Napier Brown) и решението относно Deutsche Telekom, както и от предвидимите отрицателни последици, която практиката на свиване на маржовете би имала върху конкуренцията, както правилно подчертава Общият съд в точки 358—362 от обжалваното съдебно решение.

150    Освен това, доколкото това трето твърдение за нарушение се основава на решение Bronner (EU:C:1998:569), следва да се припомни, че представляващото злоупотреба поведение, в което се укоряват жалбоподателите и което се състои в ценова преса, представлява самостоятелна форма на злоупотреба, различна от отказа за доставка, към която не са приложими критериите, установени в решение Bronner (EU:C:1998:569), както вече бе уточнено в точка 75 от настоящото решение.

151    Ето защо третото твърдение за нарушение трябва да се отхвърли по същество.

152    В четвъртото си твърдение за нарушение жалбоподателите считат за неправилен извода на Общия съд, че използваната от Комисията методология за определяне на наличието на ценова преса разумно е била основана на ясни и предвидими прецеденти. В частност, жалбоподателите критикуват съображенията, развити в точки 363—369 от обжалваното съдебно решение, в края на които Общият съд стига до извода, че методологията, която Комисията използва, за да установи наличието на ценова преса, е била предвидима.

153    Налага се изводът, че всъщност жалбоподателите се опитват да поставят под въпрос фактическите преценки, свързани с предвидимостта на методологията, която Комисията използва, за да установи наличието на ценова преса, така че четвъртото твърдение за нарушение трябва да бъде отхвърлено като недопустимо, в приложение на съдебната практика, припомнена в точка 84 от настоящото решение.

154    Предвид гореизложеното първата част на седмото основание трябва да бъде отхвърлена отчасти поради недопустимост и отчасти по същество.

 По втората част на седмото основание, с която се твърдят грешки при прилагане на правото при квалифицирането на тяхното поведение като нарушение, извършено умишлено или поради груба небрежност

155    С втората част на седмото си основание жалбоподателите твърдят, че Общият съд е допуснал редица грешки при прилагане на правото при квалифицирането на поведението им като нарушение, извършено умишлено или поради груба небрежност, по смисъла на член 23, параграф 2 от Регламент № 1/2003.

156    Що се отнася до въпроса дали нарушенията са извършени умишлено или поради небрежност и по тази причина могат да бъдат санкционирани с глоба на основание член 15, параграф 2, първа алинея от Регламент № 17 или на основание член 23, параграф 2 от Регламент № 1/2003, от практиката на Съда следва, че тази предпоставка е налице, когато съответното предприятие не може да не разбира антиконкурентния характер на поведението си, независимо дали знае, че нарушава правилата на Договора в областта на конкуренцията (вж. решение Deutsche Telekom/Комисия, EU:C:2010:603, т. 124 и цитираната съдебна практика).

157    Жалбоподателите формулират две твърдения за нарушение в подкрепа на втората част на седмото си основание.

158    В първото твърдение за нарушение жалбоподателите изтъкват, че не са били в състояние да предвидят антиконкурентния характер на поведението си поради липсата на предвидимост, от една страна, на възприетото от Комисията определяне на съответния пазар, както и, от друга страна, на антиконкурентния характер на тяхната ценова политика.

159    В това отношение следва да се констатира, че жалбоподателите всъщност се опитват да поставят под въпрос фактическите преценки, свързани с предвидимостта на определянето на съответния пазар, така че първото твърдение за нарушение трябва да бъде отхвърлено като недопустимо в приложение на съдебната практика, припомнена в точка 84 от настоящото решение.

160    Що се отнася до антиконкурентния характер на тяхната ценова политика, жалбоподателите твърдят, че предвид контрола и намесата, осъществени върху дейността им от националния регулаторeн орган, те не са могли да предвидят действията на Комисията на основание член 102 ДФЕС.

161    Налага се изводът, че действията на Комисията на основание член 102 ДФЕС не предполагат, както бе установено в точка 135 от настоящото решение, проверка на осъществената от националните регулаторни органи намеса и така по принцип посочените действия са независими от тази намеса. При тези обстоятелства жалбоподателите не могат основателно да се позовават на липсата на предвидимост на действията на Комисията поради осъществената от националните регулаторни органи намеса, така че този довод от първото твърдение за нарушение трябва да бъде отхвърлен по същество.

162    Жалбоподателите критикуват също точка 341 от обжалваното съдебно решение, в която Общият съд констатира, че контролът на националния регулаторен орган се основавал на оценки ex ante, а не на действителните исторически разходи на жалбоподателите, така че този контрол не е могъл да попречи на жалбоподателите да предвидят, че тяхната ценова политика има антиконкурентен характер.

163    При положение че жалбоподателите не установяват как тази фактическа констатация на Общия съд е изопачила фактите, техните доводи в това отношение трябва да бъдат отхвърлени поради недопустимост в приложение на съдебната практика, припомнена в точка 84 от настоящото решение.

164    Във второто си твърдение за нарушение жалбоподателите критикуват факта, че Общият съд отхвърлил техните доводи, според които действията на CMT са могли да породят оправдани правни очаквания, че ценовите им практики съответстват на член 102 ДФЕС.

165    Както подчертава France Telecom, при положение че доводите, изтъкнати от жалбоподателите в рамките на второто твърдение за нарушение, целят да оспорят направените от Общия съд фактически констатации в точки 349—351 от обжалваното съдебно решение, предвид припомнената в точка 84 от настоящото решение съдебна практика, тези доводи следва да бъдат отхвърлени като недопустими.

166    Следователно втората част на седмото основание трябва да бъде отхвърлена отчасти поради недопустимост и отчасти по същество.

167    Предвид гореизложеното седмото основание трябва да бъде отхвърлено отчасти поради недопустимост и отчасти по същество.

 По осмото основание, с което се твърдят грешки при прилагане на правото при изчисляване на размера на глобата

168    В осмото им основание, което включва три части, жалбоподателите поддържат, че Общият съд е допуснал грешки при прилагане на правото при изчисляването на размера на глобата.

 По първата част на осмото основание, с която се твърдят грешки при прилагане на правото при квалифицирането на поведението на жалбоподателите

169    В първата част на осмото си основание жалбоподателите твърдят, че Общият съд е допуснал грешки при прилагане на правото, когато квалифицирал поведението им като „много тежко нарушение“ и в това отношение те формулират четири твърдения за нарушение.

170    В първото си твърдение за нарушение жалбоподателите изтъкват, че Общият съд е допуснал грешки при прилагане на правото при квалифицирането на естеството на нарушението предвид Насоките от 1998 г.

171    В рамките на първото твърдение за нарушение жалбоподателите посочват конкретно само точка 386 от обжалваното съдебно решение, в която Общият съд отхвърлил довода, че към поведението на жалбоподателите е трябвало да бъде приложена възприетата от Комисията в решението относно Deutsche Telekom квалификация на нарушението като „тежко“, най-малкото до публикуването на 14 октомври 2003 г. на това решение в Официален вестник на Европейския съюз, като припомнят, че практиката на Комисията при вземане на решения не може да служи за правна уредба на глобите в областта на конкуренцията.

172    В това отношение жалбоподателите твърдят, че в същата точка 386 Общият съд е допуснал грешка при прилагане на правото, тъй като злоупотребата можела да бъде квалифицирана като „ясна“, и следователно като „много тежко нарушение“, само въз основа на предходни решения, което произтичало както от Насоките от 1998 г., така и от спорното решение.

173    Този довод следва да бъде отхвърлен по същество, тъй като точка 386 от обжалваното съдебно решение, както правилно подчертава Комисията, трябва да бъде разглеждана във връзка с точка 383 от това решение, която препраща към точки 353—368 от същото решение, в които Общият съд констатира, че са налице прецеденти, които обосновават квалификацията на поведението на жалбоподателите като ясна злоупотреба.

174    Следователно първото твърдение за нарушение трябва да бъде отхвърлено по същество в частта, в която се отнася до точка 386 от обжалваното съдебно решение, и поради недопустимост в останалата част, в приложение на припомнената в точки 29 и 30 от настоящото решение съдебна практика, доколкото жалбоподателите не посочват кои точки от обжалваното съдебно решение са евентуално опорочени от грешка при прилагане на правото.

175    С второто си твърдение за нарушение жалбоподателите критикуват фактическите констатации на Общия съд относно конкретния изключващ ефект върху пазара на дребно и претърпяната от потребителите вреда.

176    Както твърдят France Telecom и Комисията, при положение че второто твърдение за нарушение цели да оспори извършените от Общия съд фактически констатации, предвид припомнената в точка 84 от настоящото решение съдебна практика, то следва да бъде отхвърлено като недопустимо.

177    С третото си твърдение за нарушение жалбоподателите изтъкват, че в точка 413 от обжалваното съдебно решение Общият съд е допуснал грешка при прилагане на правото, като приел, че тяхното поведение може да бъде квалифицирано като „много тежко“, макар разглежданият географски пазар да е сведен до територията на Испания. В това отношение жалбоподателите твърдят нарушение на принципа на недопускане на дискриминация, тъй като квалификацията, възприета в решението на Комисията от 16 юли 2003 г. относно производство съгласно член [102 ДФЕС] (дело COMP/38.233 — Wanadoo Interactive, наричано по-нататък „решението относно Wanadoo“), както и в решението относно Deutsche Telekom, е за „тежко“ нарушение за географски пазари с обхват, по-голям от разглеждания, а именно, съответно германската и френската територия.

178    Както правилно подчертава Комисията, без да допуска грешка при прилагане на правото, в точка 413 от обжалваното съдебно решение Общият съд е приел, че обстоятелството, че съответният географски пазар е ограничен до територията на Испания, не изключва квалификацията на нарушението като „много тежко“. Само фактът, че в решенията относно Deutsche Telekom и Wanadoo Комисията е квалифицирала съответните нарушения като „тежки“, макар разглежданите географски пазари да са по-обширни от тези в настоящото дело, не оказва влияние върху тази преценка, тъй като квалификацията на дадено нарушение като „тежко“ или „много тежко“ не зависи само от обхвата на разглеждания географски пазар, но и, както правилно констатира Общият съд в точка 413 от обжалваното съдебно решение, от други характеристики на нарушението.

179    Поради това третото твърдение за нарушение следва да се отхвърли по същество.

180    В четвъртото си твърдение за нарушение жалбоподателите изтъкват, че Общият съд е допуснал грешка при прилагане на правото, като е приел, че Комисията не е била длъжна да променя квалификацията на нарушението преди и след публикуването на решението относно Deutsche Telekom, или най-малкото, да обясни как е отчела променливата тежест на нарушението през съответния период при определянето на началния размер на глобата.

181    Без да допуска грешка при прилагане на правото, в точка 416 от обжалваното съдебно решение Общият съд припомня, че при определянето на размера на глобата в случай на нарушение на правилата на конкуренцията Комисията изпълнява задължението си за мотивиране, когато в решението си посочи факторите за преценка, които са ѝ позволили да определи тежестта и продължителността на нарушението, без да е задължена да посочи цифровите данни относно начина за изчисляване на глобата (вж. решения Weig/Комисия, C‑280/98 P, EU:C:2000:627, т. 43—46, Sarrió/Комисия, C‑291/98 P, EU:C:2000:631, т. 73—76, както и Limburgse Vinyl Maatschappij и др./Комисия, C‑238/99 P, C‑244/99 P, C‑245/99 P, C‑247/99 P, C‑250/99 P—C‑252/99 P и C‑254/99 P, EU:C:2002:582, т. 463 и 464).

182    По-нататък, без да допуска грешка при прилагане на правото, в точка 420 от обжалваното съдебно решение Общият съд отхвърля твърдението на жалбоподателите за нарушение, според което Комисията не изпълнила задължението си за мотивиране, като не взела предвид променливата степен на тежестта на нарушението през периода на това нарушение и не разграничила двата периода на нарушението. Всъщност Комисията е изпълнила задължението си за мотивиране, тъй като в точки 739—750 от спорното решение е уточнила причините, поради които е квалифицирала извършеното от жалбоподателите нарушение като „много тежко“ през целия период на нарушението, макар поведението им да не е било еднакво тежко през целия този период, като същевременно обяснила различията между делото Deutsche Telekom, в което нарушението е квалифицирано като тежко, и настоящото дело.

183    Несъмнено би било по-добре, ако в спорното решение Комисията бе включила мотиви, които надхвърлят тези изисквания, по-специално като посочи данните в цифрово изражение, от които се е ръководила при отчитането на променливата тежест на нарушението при определянето на началния размер на глобата. Тази възможност обаче не е в състояние да измени обхвата на изискванията, произтичащи от задължението за мотивиране, що се отнася до спорното решение (вж. в този смисъл решения Weig/Комисия, EU:C:2000:627, т. 47, Sarrió/Комисия, EU:C:2000:631, т. 77, както и Corus UK/Комисия, C‑199/99 P, EU:C:2003:531, т. 149).

184    Предвид гореизложеното първата част на осмото основание следва да се отхвърли отчасти поради недопустимост и отчасти по същество.

 По втората част на осмото основание, с която се твърди нарушение на принципите на пропорционалност, на равно третиране и на индивидуализиране на наказанията, както и на задължението за проверка на мотивите на спорното решение

185    Във втората част на осмото основание, която включва четири твърдения за нарушение, се изтъква нарушение на принципите на пропорционалност, на равно третиране и на индивидуализиране на наказанията, както и на задължението за проверка на мотивите на спорното решение.

186    В третото си твърдение за нарушение, което следва да бъде разгледано на първо място, жалбоподателите твърдят, че Общият съд е нарушил принципа на индивидуализиране на наказанията, като не проверил дали глобата е била изчислена предвид индивидуалното положение на жалбоподателите.

187    Налага се изводът, че третото твърдение за нарушение не установява с необходимата точност допуснатата от Общия съд грешка при прилагане на правото, нито точките от обжалваното съдебно решение, евентуално опорочени от такава грешка, така че то трябва да бъде отхвърлено като недопустимо предвид припомнената в точки 29 и 30 от настоящото решение съдебна практика.

188    С първото си твърдение за нарушение жалбоподателите изтъкват, че Общият съд е нарушил принципа на недопускане на дискриминация, като пренебрегнал факта, че обстоятелствата около решенията относно Deutsche Telekom и относно Wanadoo са аналогични на обстоятелствата в основата на спорното решение, а са довели до глоби с десет пъти по-малък размер.

189    Както обаче припомня Общият съд в точка 425 от обжалваното съдебно решение, Съдът многократно се е произнасял, че практиката на Комисията при вземане на решения не може да служи за правна уредба на глобите в областта на конкуренцията и че решенията по други дела имат само насочващ характер за евентуалното наличие на дискриминация (решение Tomra Systems и др./Комисия, C‑549/10 P, EU:C:2012:221, т. 104, както и цитираната съдебна практика).

190    Така фактът, че Комисията е прилагала в миналото глоби с определен размер за определени видове нарушения, не може да я лиши от възможността да повиши този размер, когато увеличаването на санкциите се счита за необходимо, за да се осигури прилагането на политиката на Съюза в областта на конкуренцията, която е уредена единствено в Регламент (ЕО) № 1/2003 (решение Tomra Systems и др./Комисия, EU:C:2012:221, т. 105, както и цитираната съдебна практика).

191    При това положение в точка 427 от обжалваното съдебно решение Общият съд правилно отхвърля доводите, в които се сравнява наложената на жалбоподателите глоба и наложените от Комисията глоби в други решения в областта на конкуренцията, и стига до извода, че не може да се установи никакво нарушение на принципа на равно третиране.

192    С второто си твърдение за нарушение жалбоподателите изтъкват, че Общият съд е нарушил принципа на пропорционалност, като не приел, че началният размер на глобата, установена на 90 милиона евро, е непропорционален. В това отношение жалбоподателите подчертават, от една страна, че този начален размер е вторият най-висок размер, установяван за злоупотреба с господстващо положение, и от друга страна, че окончателният размер на глобата бил съответно 12,5 пъти и 11,25 пъти по-висок от глобата, наложена на Deutsche Telekom и на Wanadoo за сходни поведения на злоупотреба.

193    По-нататък с четвъртото си твърдение за нарушение жалбоподателите изтъкват, че Общият съд не е изпълнил задължението си да провери мотивите на спорното решение, като приел, че Комисията не била длъжна да мотивира особено внимателно решението си да наложи в настоящото дело глоба, значително по-висока от наложените с решенията относно Wanadoo и относно Deutsche Telekom, като се има предвид сходството на тези три дела.

194    Що се отнася до проверката на задължението за мотивиране, следва да се приеме, че макар несъмнено в точки 739—750 от спорното решение Комисията да е обяснила различията между делото Deutsche Telekom и настоящото дело, тя е дала много малко информация за мотивите, обосновали решението да наложи в случая глоба в размер, значително по-висок от определените в решенията относно Wanadoo и относно Deutsche Telekom. Комисията е могла по-специално да уточни методологията, използвана за определяне на началния размер подобно на предвиденото в Насоките относно метода за определяне на глобите, налагани по силата на член 23, параграф 2, буква а) от Регламент № 1/2003 (OВ C 210, стр. 2; Специално издание на български език, 2007 г., глава 8, том 4, стр. 264), които не са приложими към момента на настъпване на фактите.

195    При все това, без да допуска грешка при прилагане на правото, в точка 434 от обжалваното съдебно решение Общият съд е припомнил, че Комисията е изпълнила задължението си за мотивиране, щом в спорното решението е посочила факторите за преценка, които са ѝ позволили да определи тежестта и продължителността на нарушението. При това положение Общият съд отново правилно е приел, че тя не е била длъжна да посочва цифровите данни относно начина за изчисляване на глобата в приложение на съдебната практика, припомнена в точки 181 и 183 от настоящото решение.

196    Що се отнася до пропорционалността на наложената на жалбоподателите глоба, Общият съд правилно приел в точка 429 от обжалваното съдебно решение, „че принципът на пропорционалност изисква Комисията да определи глобата пропорционално на взетите предвид при преценката на тежестта на нарушението фактори“.

197    В рамките на четвъртото твърдение за нарушение жалбоподателите изтъкват също, че Общият съд е нарушил член 6 от ЕКПЧ, като не упражнил пълен съдебен контрол, какъвто е длъжен да извърши, що се отнася до пропорционалността на началния размер на глобата.

198    Както бе уточнено в точка 44 от настоящото решение, предвиденият в член 263 ДФЕС контрол за законосъобразност се допълва с правомощие за пълен съдебен контрол, по отношение на глобите и периодичните имуществени санкции, налагани от Комисията за нарушение на правилата на конкуренцията в съответствие с член 261 ДФЕС. Член 17 от Регламент № 17, заменен с член 31 от Регламент № 1/2003, гласи, че Съдът разполага с правомощие за пълен съдебен контрол относно жалбите, подадени срещу решенията, с които Комисията е наложила глоба или периодична имуществена санкция, което означава, че той може да отмени, намали или увеличи наложената глоба или периодична имуществена санкция.

199    Член 23, параграф 3 от Регламент № 1/2003, който заменя член 15, параграф 2, втора алинея от Регламент № 17, гласи, че при определяне на размера на глобата се вземат предвид както тежестта, така и продължителността на нарушението.

200    От изложените съображения следва, че за да изпълни изискванията за пълен съдебен контрол по смисъла на член 47 от Хартата, що се отнася до глобата, съдът на Съюза е длъжен, при упражняване на предвидените в членове 261 ДФЕС и 263 ДФЕС правомощия, да разгледа всяко твърдение за нарушение, правно или фактическо, с което се цели да се докаже, че размерът на глобата не съответства на тежестта и на продължителността на нарушението.

201    В това отношение следва да се отбележи, че в точка 431 от обжалваното съдебно решение Общият съд е припомнил, че изложената в точка 1, A от Насоките от 1998 г. методология отговаря на логиката на стандартното определяне, според която началният размер на глобата, определен с оглед на тежестта на нарушението, се изчислява в зависимост от характера на нарушението, от неговото действително отражение върху пазара, когато то може да бъде определено, и от размера на съответния географски пазар.

202    Въз основа на тези критерии и предвид точки 371—421 от обжалваното съдебно решение, в точка 432 от обжалваното съдебно решение Общият съд е приел, че началният размер на глобата от 90 милиона евро не е непропорционален, като се има предвид, от една страна, че поведението на жалбоподателите представлява ясна злоупотреба, за която вече има прецеденти и която застрашава постигането на целта за изграждане на вътрешен пазар на далекосъобщителните мрежи и услуги, и от друга страна, че тази злоупотреба има сериозно отражение върху испанския пазар на дребно.

203    Макар да е несъмнен пропускът на Общия съд да установи, че в спорното решение Комисията не е изложила методологията, използвана от нея за определяне на началния размер на глобата, подобно на предвиденото в Насоките относно метода за определяне на глобите, налагани по силата на член 23, параграф 2, буква а) от Регламент № 1/2003, които не са приложими към момента на настъпване на фактите, този пропуск обаче не е достатъчен, за да се приеме, че Общият съд е допуснал грешка при проверката на пропорционалността на този размер, която е осъществил въз основа на критериите, изброени в точка 432 от обжалваното съдебно решение.

204    От гореизложеното следва, че при разглеждането на доводите на жалбоподателите, които целят да докажат непропорционалността на началния размер на глобата, Общият съд действително е упражнил предвидените в членове 261 ДФЕС и 263 ДФЕС правомощия в съответствие с изискванията за пълен съдебен контрол по смисъла на член 47 от Хартата, като е разгледал всички твърдения за нарушение, правни или фактически, наведени от жалбоподателите, за да докажат, че размерът на глобата не съответства на тежестта и на продължителността на нарушението. При разглеждането на тези твърдения за нарушение обаче Общият съд е приел, че нито един от наведените от жалбоподателите доводи не обосновава намаляване на този начален размер.

205    Доколкото с четвъртото твърдение за нарушение жалбоподателите оспорват извършената от Общия съд в точка 432 от обжалваното съдебно решение преценка на пропорционалния характер на началния размер на глобата предвид релевантните по случая обстоятелства, следва да се припомни, че при обжалване на решение Съдът не може, когато се произнася по правните въпроси, по съображения за справедливост да замести преценката на Общия съд, който, упражнявайки пълния си съдебен контрол, се е произнесъл по размера на глобите, наложени на предприятия за извършени от тях нарушения на правото на Съюза. Така Съдът би имал основание да установи, че Общият съд е допуснал грешка при прилагане на правото предвид неподходящия размер на глобата само ако размерът на санкцията е не просто неподходящ, но и прекомерен до степен на непропорционалност (вж. в този смисъл решения E.ON Energie/Комисия, EU:C:2012:738, т. 125 и 126, Quinn Barlo и др./Комисия, C‑70/12 P, EU:C:2013:351, т. 57 и Koninklijke Wegenbouw Stevin/Комисия, C‑586/12 P, EU:C:2013:863, т. 33, както и цитираната съдебна практика).

206    В настоящия случай се налага изводът, че жалбоподателите не са доказали по какъв начин приетият от Комисията в спорното решение начален размер от 90 милиона евро е прекомерен, до степен на непропорционалност по смисъла на съдебната практика, посочена в предходната точка на настоящото решение.

207    От гореизложените съображения следва, че втората част на осмото основание трябва да бъде отхвърлена отчасти поради недопустимост и отчасти по същество.

 По третата част на осмото основание, с която се твърдят грешки при прилагане на правото при проверката на увеличението на началния размер с цел постигане на възпиращо действие, на квалифицирането на поведението на жалбоподателите като „нарушение за дълъг период“, както и на намалението на глобата поради смекчаващи обстоятелства

208    С третата част на осмото си основание жалбоподателите твърдят, че Общият съд е допуснал грешки при прилагане на правото, когато е разглеждал увеличението на началния размер на глобата с цел постигане на възпиращо действие, квалифицирането на поведението им като „нарушение за дълъг период“, както и намаляването на глобата поради смекчаващи обстоятелства.

209    Що се отнася до първото твърдение за нарушение, в което посочват грешки при прилагане на правото в рамките на разглеждането на увеличаването на началния размер на глобата с цел постигане на възпиращо действие, жалбоподателите навеждат следните доводи.

210    От една страна, жалбоподателите твърдят, че Общият съд е нарушил принципите за недопускане на дискриминация и на пропорционалност, като потвърдил увеличаването на началния размер на глобата с цел постигане на възпиращо действие, когато техният икономически капацитет е сходен с този на съответните предприятия в решенията относно Wanadoo и относно Deutsche Telekom, в които Комисията не е приложила такова увеличение.

211    Предвид припомнената в точки 189 и 190 от настоящото решение съдебна практика в точка 441 от обжалваното съдебно решение Общият съд правилно е отхвърлил този довод, основан на практиката на Комисията при вземане на решения, като се има предвид, че тя не може да служи за правна уредба на глобите в областта на конкуренцията.

212    От друга страна, жалбоподателите твърдят, че Общият съд е потвърдил съображенията на Комисията, като само препратил по общ начин към съображенията на спорното решение, без да разгледа въпроса дали мултипликационният коефициент от 1,25 е подходящ, и то въпреки задължението си да упражни същински пълен съдебен контрол.

213    В това отношение е важно да се припомни, че упражняването на пълния съдебен контрол, предвиден в член 261 ДФЕС и член 31 от Регламент № 1/2003, не е равнозначно на служебен контрол, и следва да се подчертае, че производството пред юрисдикциите на Съюза е състезателно. С изключение на абсолютните основания за отмяна, които съдът е длъжен да вземе предвид служебно, например липсата на мотиви на спорното решение, жалбоподателят е този, който трябва да посочи основанията за отмяна на това решение, и да докаже, че тези основания са налице (решения Chalkor/Комисия, EU:C:2011:815, т. 64, както и KME Germany и др./Комисия, C‑389/10 P, EU:C:2011:816, т. 131).

214    Налага се обаче изводът, че в точки 438—441 от обжалваното съдебно решение Общият съд е разгледал начина, по който Комисията е мотивирала увеличаването на началния размер на глобата и е констатирал, че тази глоба надлежно се основава на съдържащите се в спорното решение данни относно икономическия капацитет на жалбоподателите. По този начин Общият съд е упражнил предвидените в членове 261 ДФЕС и 263 ДФЕС правомощия в съответствие с изискванията за пълен съдебен контрол, като е разгледал всички твърдения за нарушение, правни или фактически, наведени от жалбоподателите в това отношение.

215    От посоченото по-горе следва, че първото твърдение за нарушение трябва да се отхвърли по същество.

216    Във второто твърдение за нарушение на жалбоподателите се изтъкват грешки при прилагане на правото при проверката на квалифицирането на поведението на жалбоподателите като „нарушение за дълъг период“.

217    Що се отнася до началната дата на нарушението, жалбоподателите твърдят, че Общият съд неправилно е пропуснал да разграничи периода преди решението относно Deutsche Telekom и периода след него и да прецени тежестта на нарушението във всеки от тях, като по този начин е нарушил принципа на недопускане на дискриминация и не е изпълнил задължението си да упражни пълен съдебен контрол.

218    Налага се изводът, че този довод трябва да бъде отхвърлен като несъстоятелен, доколкото жалбоподателите само твърдят, че Общият съд е трябвало да разграничи двата периода на нарушението в зависимост от неговия, както те твърдят, променлив интензитет, без да обясняват как това би довело до намаляване на продължителността на нарушението.

219    Жалбоподателите изтъкват също, че Общият съд е изопачил техните твърдения, без обаче да посочат с необходимата точност изопачените обстоятелства, нито допуснатите грешки в анализа на Общия съд. Ето защо предвид припомнената в точка 84 от настоящото решение съдебна практика този довод следва да бъде отхвърлен като недопустим.

220    Що се отнася до крайната дата на нарушението, според жалбоподателите Общият съд е констатирал, че Комисията доказала наличието на нарушение едва до края на първото полугодие на 2006 г. Така жалбоподателите поддържат, че Общият съд разместил тежестта на доказване, като приел, че те не са доказали липсата на ценова преса през второто полугодие на 2006 г., макар Комисията да е била тази, което е трябвало да установи наличието на нарушението.

221    От точка 451 от обжалваното съдебно решение следва, че въз основа на неоспорените от жалбоподателите доказателства по преписката Общият съд е констатирал, че както цените на едро, така и цените на дребно на Telefónica de España SAU не са претърпели никаква промяна от септември 2001 г. до 21 декември 2006 г., датата, на която нарушението е преустановено, при това без жалбоподателите да са посочили каквато и да било промяна в разходите, взети предвид от Комисията. Така Общият съд не е разместил тежестта на доказване, а правилно е преценил представените пред него доказателства, както подчертава генералният адвокат в точка 171 от заключението си.

222    Следователно второто твърдение за нарушение трябва да бъде отхвърлено, от една страна, отчасти поради недопустимост, и от друга страна, отчасти поради несъстоятелност и отчасти по същество.

223    В третото твърдение за нарушение се изтъкват грешки при прилагане на правото в рамките на проверката на намаляването на глобата предвид смекчаващи обстоятелства.

224    На първо място, жалбоподателите твърдят, че Общият съд приложил „погрешен правен критерий“, считайки тяхната небрежност за изключително тежка, когато е преценявал дали е подходящо предоставеното им от Комисията намаление от 10 % от гледна точка на техните оправдани правни очаквания.

225    Налага се изводът, че в точка 459 от обжалваното съдебно решение Общият съд е преценил фактите относно степента на небрежност на жалбоподателите. Следователно тази довод трябва да бъде отхвърлен като недопустим предвид припомнената в точка 84 от настоящото решение съдебна практика.

226    На второ място, жалбоподателите критикуват точка 461 от обжалваното съдебно решение, в която, разглеждайки твърдението, че случаят е от непознато естество, Общият съд се позовал на съображенията си относно наличието на ясни и предвидими прецеденти. В това отношение според жалбоподателите Общият съд е приложил явно неправилен критерий, а именно критерия за правната сигурност, и не взел под внимание факта, че едно от смекчаващите обстоятелства, определени в Насоките от 1998 г., е наличието на основателно съмнение у предприятието относно това дали поведението му съставлява нарушение. Според жалбоподателите обаче подобно основателно съмнение е съществувало поне до октомври 2003 г., когато е публикувано решението относно Deutsche Telekom, и е продължило до обявяването на решение TeliaSonera Sverige (EU:C:2011:83).

227    В това отношение следва да се приеме, че въпросът дали жалбоподателите са имали основателно съмнение е фактически въпрос, който само Общият съд има право да прецени, така че четвъртото твърдение за нарушение трябва да бъде отхвърлено като недопустимо в приложение на съдебната практика, припомнена в точка 84 от настоящото съдебно решение.

228    Следователно третата част на осмото основание трябва да бъде отхвърлена, от една страна, отчасти поради недопустимост, и от друга страна, отчасти поради несъстоятелност и отчасти по същество.

229    Предвид гореизложеното осмото основание следва да бъде отхвърлено, от една страна, отчасти поради недопустимост, и от друга страна, отчасти поради несъстоятелност и отчасти по същество.

 По десетото основание, с което се твърди нарушение на задължението за упражняване на пълен съдебен контрол по смисъла на член 6 от ЕКПЧ, що се отнася до определянето на глобата

230    С десетото си основание жалбоподателите твърдят, че Общият съд не изпълнил задължението си да осъществи пълен съдебен контрол по смисъла на член 6 от ЕКПЧ, що се отнася до определянето на глобата, тъй като не упражнил предвиденото в член 261 ДФЕС и член 31 от Регламент № 1/2003 правомощие за пълен съдебен контрол.

231    Налага се изводът, че в десетото основание жалбоподателите не установяват с необходимата точност пороците на обжалваното съдебно решение, а формулират само общи и недоказани твърдения, че Общият съд е трябвало да провери всички доказателства и всички релевантни фактически обстоятелства, за да прецени дали глобата е подходяща. Следва обаче да се подчертае, че изложените в подкрепа на това основание доводи, свързани с неизпълнение на задължението да се извърши пълен съдебен контрол, вече бяха разгледани в рамките на други основания, доколкото жалбоподателите са установили с необходимата точност пороците на обжалваното съдебно решение.

232    Следователно десетото основание трябва да бъде отхвърлено като недопустимо в приложение на съдебната практика, припомнена в точки 29 и 30 от настоящото решение.

233    Следователно поради всички изложени по-горе съображения жалбата трябва да бъде отхвърлена изцяло.

 По съдебните разноски

234    Съгласно член 184, параграф 2 от Процедурния правилник на Съда, когато жалбата е неоснователна, Съдът се произнася по съдебните разноски. Съгласно член 138, параграф 1 от същия правилник, приложим към производството по обжалване по силата на член 184, параграф 1, загубилата делото страна се осъжда да заплати съдебните разноски, ако е направено такова искане.

235    Съгласно член 140, параграф 3 от Процедурния правилник Съдът може да реши встъпилата страна да понесе направените от нея съдебни разноски.

236    Тъй като жалбоподателите са загубили делото, съгласно исканията на Комисията те следва да бъдат осъдени да заплатят съдебните разноски.

237    Встъпилите страни France Telecom, Ausbanc Consumo и ECTA понасят направените от тях съдебни разноски.

По изложените съображения Съдът (пети състав) реши:

1)      Отхвърля жалбата.

2)      Осъжда Telefónica SA и Telefónica de España SAU да заплатят съдебните разноски.

3)      France Telecom España, SA, Asociación de Usuarios de Servicios Bancarios (Ausbanc Consumo) и European Competitive Telecommunications Association понасят направените от тях съдебни разноски.

Подписи

* Език на производството: испански.