Преюдициално запитване от Supreme Court of the United Kingdom, постъпило на 20 октомври 2017 г. — Peter Bosworth, Colin Hurley/Arcadia Petroleum Limited и др.
(Дело C-603/17)
Език на производството: английски
Запитваща юрисдикция
Supreme Court of the United Kingdom
Страни в главното производство
Жалбоподатели: Peter Bosworth, Colin Hurley
Ответници: Arcadia Petroleum Limited и др.
Преюдициални въпроси
Какъв е правилният критерий за определяне дали иск, предявен от работодател срещу настоящ или бивш служител (наричан по-нататък „служителят“), представлява „дело във връзка с“ индивидуален трудов договор по смисъла на дял II, раздел 5 (членове 18—21) от Конвенцията от Лугано?
Достатъчно ли е предявеният от работодателя срещу служител иск да попада в приложното поле на членове 18—21, така че работодателят би могъл също да твърди, че действията, които са предмет на оплакване, съставляват неизпълнение на индивидуалния трудов договор на служителя, дори ако в действителност в предявения от работодателя иск не се съдържа позоваване на, оплакване от или твърдение за неизпълнение на този договор, но са посочени (например) едно или повече от основанията по точки 26 и 27 от изложението на фактите и въпросите?
При условията на евентуалност, може ли да се счита, че правилният критерий за проверка се състои в това предявеният от работодателя срещу служителя иск да попада в приложното поле на членове 18—21 само ако задължението, на което всъщност се основава искът, е предвидено в трудовия договор? Ако това е правилният критерий, следва ли да се приеме, че иск, който се основава единствено на неизпълнение на задължение, възникнало независимо от трудовия договор (и, ако е приложимо, не е „поето доброволно“ от служителя), не попада в приложното поле на раздел 5?
Какъв е правилният критерий, в случай че нито един от горепосочените не може да се приеме за такъв?
Ако дружество и физическо лице сключат „договор“ (по смисъла на член 5, параграф 1 от Конвенцията), до каква степен е необходимо да съществуват отношения на контрол и подчинение между дружеството и лицето, за да представлява този договор „индивидуален трудов договор“ по смисъла на раздел 5? Може ли да се приеме, че такива отношения са налице, когато лицето може да определя (и действително определя) условията на своя договор с дружеството, осъществява контрол и разполага със самостоятелност при извършването на текущата дейност на дружеството и изпълнението на собствените си задължения, но акционерите на дружеството имат правомощията да прекратят отношенията?
Ако дял II, раздел 5 от Конвенцията от Лугано се прилага само за искове, които извън раздел 5 биха попаднали в приложното поле на член 5, параграф 1 от същата, какъв е правилният критерий за определяне дали искът попада в приложното поле на член 5, параграф 1?
Може ли да счита, че правилният критерий за проверка дали искът попада в приложното поле на член 5, параграф 1 е възможността да се твърди, че действията, предмет на оплакване, съставляват неизпълнение на договор, дори ако в действителност в предявения от работодателя иск не се прави позоваване на, оплакване от или твърдение за неизпълнение на този договор?
При условията на евентуалност, може ли да се счита, че правилният критерий относно попадането на иска в приложното поле на член 5, параграф 1 е задължението, на което всъщност се основава искът, да е единствено договорно? Ако това е правилният критерий, следва ли да се приеме, че иск, който се основава само на неизпълнение на задължение, възникнало извън договор (и, ако е приложимо, не е „поето доброволно“ от ответника), не попада в приложното поле на член 5, параграф 1?
Какъв е правилният критерий, в случай че нито един от горепосочените не може да се приеме за такъв?
При положение, в което:
дружества А и Б са част от състава на група дружества;
ответникът X фактически изпълнява функциите на изпълнителен директор на тази група от дружества (както г-н Bosworth за групата от дружества Arcadia: изложение на фактите и въпросите, точка 14); X е нает от едно от дружествата в групата — дружество А (и следователно е служител на дружество А) (както г-н Bosworth за определен период съгласно изложението на фактите и въпросите, точка 15); и с оглед на националното право не е нает на работа от дружество Б;
дружество А предявява искове срещу X и тези искове попадат в приложното поле на членове 18—21; и
другото дружество в групата — дружество Б, също предявява искове срещу X във връзка с действия, подобни на тези, на които се основават исковете на дружество А срещу X;
какъв е правилният критерий за определяне дали искът на дружество Б попада в приложното поле на раздел 5? По-специално:
Зависи ли отговорът от наличието на сключен между X и дружество Б „индивидуален трудов договор“ по смисъла на раздел 5 и, ако това е така, какъв е правилният критерий за определяне дали е налице такъв договор?
Трябва ли дружество Б да се счита за „работодател“ на X по смисъла на дял II, раздел 5 от Конвенцията и/или исковете на дружество Б срещу X (в точка 4, подточка 4) по-горе) попадат (ли) в приложното поле на членове 18—21 също както исковете на дружество А срещу X? По-специално:
а) Може ли да се счита, че искът на дружество Б попада в приложното поле на член 18 само ако задължението, на което всъщност се основава искът, е предвидено в трудовия договор между дружество Б и Х?
б) При условията на евентуалност, може ли да се счита, че искът попада в приложното поле на член 18, ако действията, предмет на оплакване съгласно иска, биха представлявали неизпълнение на задължение, предвидено в трудовия договор между дружество А и X?
Какъв е правилният критерий, в случай че нито един от горепосочените не може да се приеме за такъв?
____________