РЕШЕНИЕ НА СЪДА (състав по преразглеждането)

9 септември 2014 година

„Преразглеждане“

По дело C‑417/14 RX

с предмет предложение за преразглеждане, направено на 9 август 2014 г. от първия генерален адвокат на основание член 62 от Статута на Съда на Европейския съюз,

СЪДЪТ (състав по преразглеждането),

състоящ се от: T. von Danwitz (докладчик), председател на състава, E. Juhász, A. Rosas, D. Šváby и C. Vajda, съдии,

постанови настоящото

Решение

1        Предложението на първия генерален адвокат за преразглеждане се отнася до решението на Общия съд на Европейския съюз (състав по жалбите) Missir Mamachi di Lusignano/Комисия (T‑401/11 P, EU:T:2014:625). С това решение Общият съд отменя решението на Съда на публичната служба на Европейския съюз, Missir Mamachi di Lusignano/Комисия (F‑50/09, EU:F:2011:55), с което се отхвърля предявеният от г‑н Livio Missir Mamachi di Lusignano иск за извъндоговорна отговорност на Съюза, целящ, от една страна, отмяната на решението на Европейската комисия от 3 февруари 2009 г., с което тя е отхвърлила искането му за обезщетяване на вредите, претърпени в резултат на убийството на неговия син Alessandro, длъжностно лице на Европейския съюз, и от друга страна, осъждането на Комисията да заплати на него, както и на правоприемниците на неговия син, различни суми като обезщетение за претърпените в резултат на това убийство имуществени и неимуществени вреди.

2        Този иск е основан на неизпълнение от Комисията на нейното задължение да осигури защита на своите длъжностни лица и цели поправянето на неимуществените вреди, претърпени от самото длъжностно лице, които ищецът иска от името на децата на починалото длъжностно лице в качеството им на правоприемници, както и поправянето на имуществените и неимуществените вреди, претърпени от ищеца и децата на починалото длъжностно лице в качеството им на членове на семейството на последното.

3        Що се отнася до искането за поправяне на вредите, претърпени от ищеца и децата на починалото длъжностно лице, Общият съд на Европейския съюз стига до извода, че Съдът на публичната служба на Европейския съюз е трябвало да установи, че не е компетентен да разгледа това искане, тъй като то спада към компетентността на Общия съд на Европейския съюз. Поради това в съответствие с член 8, параграф 2 от приложение I към Статута на Съда на Европейския съюз той е трябвало да го препрати на този съд.

4        Що се отнася до искането за обезщетяване на вредите, претърпени от длъжностното лице преди смъртта му, Общият съд на Европейския съюз приема, че макар да е бил компетентен да го разгледа, Съдът на публичната служба на Европейския съюз го е отхвърлил погрешно като недопустимо с оглед на правилото за „съответствие“ между искането и административната жалба. Доколкото фазата на производството не позволявала окончателно произнасяне по това искане, Общият съд на Европейския съюз установява, че следва да върне иска в тази му част на Съда на публичната служба на Европейския съюз. Все пак този съд бил длъжен да установи, че той самият и Общият съд на Европейския съюз са сезирани с дела, които имат един и същ предмет, и че в съответствие с член 8, параграф 3, втора алинея от приложение I към Статута на Съда той е длъжен да откаже да правораздава, за да може Общият съд на Европейския съюз да постанови решение по тези дела.

5        При това положение, като счита, че е компетентен да се произнесе по всички искания, Общият съд на Европейския съюз решава да прехвърли изцяло делото на самия себе си, в качеството му на първоинстанционна юрисдикция.

6        От член 256, параграф 2 ДФЕС следва, че решенията на Общия съд на Европейския съюз, постановени в производство по обжалване на решенията на Съда на публичната служба на Европейския съюз, по изключение подлежат на преразглеждане пред Съда при условията и ограниченията, предвидени в Статута на Съда, в случай на сериозен риск от засягане на единството или съгласуваността на правото на Съюза.

7        Предложението на първия генерален адвокат от 9 август 2014 г. за преразглеждане се основава на член 62 от Статута на Съда, по силата на който, когато първият генерален адвокат счита, че съществува сериозен риск от засягане на единството или съгласуваността на правото на Съюза, той може да предложи на Съда да преразгледа решението на Общия съд на Европейския съюз.

8        Във връзка с това от член 193, параграф 4 от Процедурния правилник на Съда следва, че сезираният с подобно предложение за преразглеждане състав по преразглеждането решава дали трябва да бъде преразгледано решението на Общия съд на Европейския съюз, като в такъв случай в решението за преразглеждане на решението на Общия съд на Европейския съд се посочват само въпросите, които са предмет на преразглеждането.

9        В конкретния случай съставът по преразглеждане счита, че следва да се извърши преразглеждане на решение Missir Mamachi di Lusignano/Комисия (EU:T:2014:625).

10      Въпросът, до който се отнася преразглеждането, е посочен в точка 2 от диспозитива на настоящото решение.

По изложените съображения Съдът (състав по преразглеждането) реши:

1)      Решението на Общия съд на Европейския (състав по жалбите) Missir Mamachi di Lusignano/Комисия (T‑401/11 P, EU:T:2014:625) трябва да се преразгледа.

2)      Преразглеждането се отнася до това дали решението на Общия съд на Европейския съюз, Missir Mamachi di Lusignano/Комисия (T‑401/11 P, EU:T:2014:625) накърнява единството или съгласуваността на правото на Съюза, доколкото Общият съд, в качеството му на юрисдикция по обжалване, е постановил, че е компетентен да се произнесе като първа инстанция по иск за извъндоговорна отговорност на Съюза,

–        основан на неизпълнение от институция на нейното задължение да осигури защита на своите длъжностни лица,

–        предявен от трети лица в качеството им на правоприемници на починало длъжностно лице, както и в качеството им на членове на семейството на подобно длъжностно лице, и който

–        цели поправянето на неимуществените вреди, претърпени от самото починало длъжностно лице, както и на имуществените и неимуществените вреди, претърпени от тези трети лица.

3)      Приканва посочените в член 23 от Статута на Съда на Европейския съюз заинтересовани лица и страните в производството пред Общия съд на Европейския съюз в срок от един месец, считано от връчването на настоящото решение, да представят своите писмени становища по посочения въпрос пред Съда на Европейския съюз.

Подписи