Language of document : ECLI:EU:T:2011:534

РЕШЕНИЕ НА ОБЩИЯ СЪД (втори разширен състав)

27 септември 2011 година(*)

„Държавни помощи — Данъчни помощи, предоставени от датските органи — Моряци, наети на борда на вписани в датския международен регистър кораби — Решение на Комисията да не се повдигат възражения — Жалба за отмяна — Сериозни затруднения“

По дело T‑30/03 RENV

3F, по-рано Specialarbejderforbundet i Danmark (SID), установено в Копенхаген (Дания), за което се явяват първоначално г‑н Р.Bentley, QC, и адв. A. Worsøe, avocat, впоследствие г‑н Bentley и адв. СТР.Torbøl, avocat,

жалбоподател,

срещу

Европейска комисия, за която се явяват г‑н H. van Vliet и г‑н N. Khan, в качеството на представители,

ответник,

подпомагана от

Кралство Дания, за което се явяват г‑жа V. Pasternak Jørgensen и г‑н C. Vang, в качеството на представители,

встъпила страна,

с предмет жалба за отмяна на Решение С (2002) 4370 окончателен на Комисията от 13 ноември 2002 година да не се повдигат възражения срещу датски данъчни мерки, приложими към моряците, наети на борда на вписани в датския международен регистър кораби,

ОБЩИЯТ СЪД (втори разширен състав),

състоящ се от: г‑н N. J. Forwood, председател, г‑н F. Dehousse (докладчик), г‑жа I. Wiszniewska-Białecka, г‑н M. Prek и г‑н J. Schwarcz, съдии,

секретар: г‑н N. Rosner, администратор,

предвид изложеното в писмената фаза на производството и в съдебното заседание от 19 януари 2011 г.,

постанови настоящото

Решение

 Обстоятелства, предхождащи спора

1        На 1 юли 1988 г. Кралство Дания приема Закон № 408 (Lovtidende 1997 A, стр. 27329), влязъл в сила на 23 август 1988 г., с който се създава датски международен регистър на корабите (наричан по-нататък „регистър DIS“). Този регистър допълва обикновения датски регистър на корабите (наричан по-нататък „регистър DAS“). Регистър DIS има за цел да противодейства на избягването на датските морски флагове за сметка на регистрирането на плавателни съдове под флагове на трети държави. Собствениците на кораби, чиито съдове са вписани в регистър DIS, имат правото да наемат на корабите си моряци от трети държави, като им заплащат възнаграждение, определено в съответствие с условията в техните държави по произход.

2        Същият ден Кралство Дания приема закони № 361, № 362, № 363 и № 364, влезли в сила на 1 януари 1989 г., с които се въвеждат някои данъчни мерки, свързани с моряци, наети на кораби, вписани в регистър DIS (Lovtidende 1988 A, стр. 36130, 36230, 36330 и 36430). По-специално тези моряци са освободени от заплащане на датски данък върху доходите, докато моряците, заети на кораби, включени в регистър DAS, се облагат с такъв данък.

3        На 28 август 1998 г. жалбоподателят, 3F, по-рано Specialarbejderforbundet i Danmark (SID), подава оплакване до Комисията на Европейските общности срещу Кралство Дания относно разглежданите данъчни мерки. В него жалбоподателят поддържа, че данъчните правила, които се прилагат по отношение на моряците, наети на борда на вписани в регистър DIS кораби, представляват държавна помощ по смисъла на член 88 ЕО и че разглежданата схема за помощ била несъвместима с общия пазар, тъй като позволявала освобождаване от данъци не само на моряците в Общността, чиято регистрация за данъчни цели е в държава членка, а и на всички моряци, включително тези извън Общността, което водело до противоречие, от една страна, с документа на Комисията относно финансовите и данъчни мерки, свързани с експлоатацията на кораби, регистрирани в Общността (документ SEC(89) 921 окончателен, наричан по-нататък „Насоките от 1989 г.“), и от друга страна, с Насоките на Общността за държавните помощи в морския транспорт (ОВ C 205, 1997 г., стр. 5, наричани по-нататък „Насоките от 1997 г.“). Жалбоподателят твърди също, че разпоредбите на конвенциите относно двойното данъчно облагане сключени, от една страна, между Кралство Дания и Република Филипини и от друга страна, между Кралство Дания и Република Сингапур, също представляват незаконна схема за помощ. Той иска Комисията да открие предвидената в член 88, параграф 2 ЕО процедура и се позовава на възможността да се предяви иск за установяване на неправомерно бездействие, предвидена от член 232 ЕО.

4        С писмото от 21 октомври 1998 г. жалбоподателят припомня на Комисията задължението ѝ да открие официалната процедура по разследване съгласно член 88, параграф 2 ЕО и посочва, че доколкото му е известно, тя не е била уведомена за разглеждания данъчен режим.

5        С писмо от 6 януари 1999 г. жалбоподателят посочва по-специално, че няма да предяви иск за установяване на неправомерно бездействие пред Съда, ако Комисията му предостави гаранции, че ще вземе решение в срок от два или три месеца, като същевременно си запазва възможността да предяви иск по-късно.

6        С писмо от 4 февруари 1999 г. Комисията иска информация от Кралство Дания, и по-специално пита дали разглежданата помощ е била предоставена или ще бъде предоставена в бъдеще.

7        С писмо от 18 март 1999 г. жалбоподателят изпраща до Комисията ново становище относно понятието „моряци в Общността“.

8        На 19 март 1999 г. се провежда среща между Комисията и Кралство Дания, в хода на която Комисията изразява загрижеността си относно специфичния данъчен режим, който по това време се прилага за моряците.

9        С писмо от 13 април 1999 г. Кралство Дания отговаря на писмото на Комисията от 4 февруари 1999 г. като посочва по-специално, че разглежданият данъчен режим е бил въведен през 1988 г. То посочва също, че се провежда проучване относно изменението на правилата за данъчно облагане на възнагражденията на чуждестранните лица. То добавя, че Комисията ще бъде информирана веднага щом проучването завърши, и че датското правителство ще реши дали да внесе проектозакон по време на следващата сесия на датския парламент.

10      На 4 юни 1999 г. жалбоподателят съобщава на Комисията отговора на един датски министър към датския парламент, в който се споменава възможността за промяна на режима DIS.

11      С писмо от 6 декември 1999 г. датското правителство представя на датския парламент предварителен проект на данъчен закон за изменение на режима DIS.

12      С писмо от 10 януари 2000 г. жалбоподателят съобщава на Комисията становището си относно евентуалните последици от непроменения режима DIS.

13      С писмо от 3 април 2000 г. датското данъчно министерство информира Комисията за направените промени в проекта за данъчен закон.

14      На 4 април 2000 г. се провежда среща между Комисията и датските органи, на която става ясно, че е необходимо допълнително проучване с оглед последните промени в проекта за данъчен закон.

15      С писмо от 6 април 2000 г. Кралство Дания посочва, че промените в проекта за данъчен закон, направени след обсъждането с Комисията по време на срещата на 4 април 2000 г., няма да се представят на датския парламент, преди Комисията официално да посочи, че те не противоречат на общностното право, и моли Комисията за административно писмо в този смисъл веднага щом това се окаже възможно.

16      С писма от 18 април и 15 май 2000 г. жалбоподателят изпраща на Комисията становището си относно промените в проекта за данъчен закон.

17      На 30 ноември 2000 г. Комисията отправя искане за предоставяне допълнителна информация до Кралство Дания, касаеща по-специално данъчни въпроси. Последното отговаря на 15 януари 2001 г.

18      С писма от 1 февруари, 29 юни и 5 ноември 2001 г. жалбоподателят изпраща на Комисията своите становища.

19      На 27 май 2002 г. се провежда среща между Комисията и жалбоподателя, по време на която последният споменава възможността да предяви иск за установяване на неправомерно бездействие.

 Обжалваното решение

20      На 13 ноември 2002 г. Комисията приема решение C (2002) 4370 окончателен (наричано по-нататък „обжалваното решение“), с което тя решава да не повдига възражения срещу прилаганите от 1 януари 1989 г. данъчни мерки за моряците, наети на борда на корабите, вписани в Дания както в регистър DAS, така и в регистър DIS, като приема, че те представляват държавни помощи, но са съвместими с общия пазар съгласно член 87, параграф 3, буква в) ЕО.

21      Най-напред Комисията достига до извода за наличието на незаконна помощ, за която не е уведомена. Тя разглежда случая на моряците местни лица, които подлежат на облагане с данък върху доходите и за които освобождаването от данъци е предимство. След това тя разглежда случая на моряците чуждестранни лица, който по-специално е предмет на жалбата на жалбоподателя. Тя достига до извода, че е налице предимство, включително за моряците чуждестранни лица. Тя приема, че се касае за ресурси на държавата, че търговията между държавите членки може да бъде засегната и че е изпълнен критерият за селективност. Следователно Комисията констатира наличието на незаконна държавна помощ по смисъла на член 87 ЕО, независимо от въпроса дали благоприятният данъчен режим прави разлика между наетите местни и чуждестранни лица.

22      Тя приема също, че данъчните мерки е трябвало да бъдат преценени с оглед на член 87, параграф 3, буква в) ЕО и с оглед, от една страна, на Насоките от 1989 г. за периода от 1 януари 1989 г. до 31 декември 1997 г. и от друга страна, на Насоките от 1997 г., считано от 1 януари 1998 г.

23      По-нататък тя преценява, че приложимият както преди 1 януари 1998 г., така и след тази дата режим е съвместим с общия пазар.

24      Така тя отговаря на поставения в жалбата въпрос дали освобождаването от данъка върху доходите на гражданите на държави, които не са членки на Европейския съюз, може да се счита за съвместимо с Насоките от 1997 г. В това отношение тя подчертава, че за целите на данъчното облагане на моряците в споменатите насоки моряците в Общността са определени като служители, „които подлежат на данъчно облагане и/или плащат социалноосигурителни вноски в дадена държава членка“, без друго уточнение за място на данъчната им регистрация. Тя изтъква, че в това определение на моряците в Общността, дадено в точка 3.2 от Насоките от 1997 г., не се съдържа никакво изискване за националност или за пребиваване, и добавя, че в посочената точка за нуждите на данъчното им облагане, понятието „моряци в Общността“ е определено по-скоро широко.

25      Тя добавя, че общите данъчни облекчения и освобождавания имат за цел също така да се намали общата данъчна тежест на собствениците на кораби в Общността, че като намалява цената на работната ръка, Кралство Дания поощрява прилагането на общностните правила за безопасност и на трудовите норми на борда на корабите, които в противен случай биха плавали под удобни флагове на трети държави, където тези норми най-често се пренебрегват, и че когато тези кораби плават под общностен флаг, това допринася и за поддържането на работни места на земята в морския сектор, което също е част от целите на Насоките от 1997 г. Следователно Комисията отхвърля аргумента на жалбоподателя и достига до извод, че обстоятелството, че гражданите на държави, които не са членки на Европейския съюз, също имат достъп до въпросните данъчни предимства, е в съответствие с Насоките от 1997 г.

26      Тя припомня също, че що се отнася до помощта за намаляване разходите за екипаж, в Насоките от 1989 г. само се посочва, че „помощите, които се отпускат за социално осигуряване и за данък върху доходите на моряците с цел да се намалят разходите на морските компании за експлоатация на кораби, регистрирани в държава членка, без да се засяга социалното осигуряване на моряците, могат да се считат за съвместими с общия пазар“. Тя преценява, че разглежданите данъчни мерки отговарят на тези условия и че следователно те също са в съответствие с Насоките от 1989 г.

27      Освен това Комисията иска от Кралство Дания всяка година да представя доклад, който позволява да се прецени отражението на режима върху конкурентоспособността на датския флот, и посочва, че след като допринася за основните цели на Насоките на Общността, разглежданият данъчен режим не засяга търговията между държавите членки до степен, която да противоречи на общия интерес в сектора на морския транспорт.

28      Накрая тя кани Кралство Дания да я уведомява за промените в разгледания режим и напомня, че тя може да реши да предприеме съответни мерки, ако развитието на общия пазар го изисква.

 Производство пред Общия съд и пред Съда

29      С жалба, подадена в секретариата на Общия съд на 30 януари 2003 г., жалбоподателят иска отмяна на обжалваното решение и осъждане на Комисията да заплати съдебните разноски.

30      С отделна молба, подадена в секретариата на Общия съд на 17 март 2003 г., Комисията прави възражение за недопустимост на основание член 114 от Процедурния правилник на Общия съд и отправя към Общия съд искане да отхвърли жалбата като явно недопустима и да осъди жалбоподателя да заплати съдебните разноски.

31      В становището си по възражението за недопустимост, представено на 16 май 2003 г., жалбоподателят иска отхвърляне на възражението и осъждане на Комисията да заплати направените във връзка с него съдебни разноски.

32      С Определение от 23 април 2007 г. по дело SID/Комисия(T‑30/03, непубликувано в Сборника) Общият съд отхвърля жалбата като недопустима. Той осъжда жалбоподателя да понесе направените от него съдебни разноски и съдебните разноски, направени от Комисията. Той осъжда и всяка от страните да понесе направените от нея съдебни разноски, свързани с встъпванията.

33      С жалба, подадена в секретариата на Съда на 9 юли 2007 г., на основание член 56 от Статута на Съда жалбоподателят обжалва посоченото в точка 32 по-горе Определение по дело SID/Комисия и иска от Съда да отмени това определение, да обяви за допустима подадената до Общия съд жалба и да осъди Комисията да заплати съдебните разноски във връзка с обжалването.

34      С решение от 9 юли 2009 г. по дело 3F/Комисия (C‑319/07 P, Сборник, стр. I‑5963) Съдът отменя посоченото в точка 32 по-горе Определение по дело SID/Комисия, доколкото то не отговаря на доводите на жалбоподателя, свързани, от една страна, с конкурентното му положение спрямо други синдикати по време на договарянето на колективните трудови договори на моряците и от друга страна, със социалните аспекти, които произтичат от данъчните мерки, свързани с моряците, наети на борда на корабите, вписани в датския международен корабен регистър DIS. Съдът отхвърля направено от Комисията пред Общия съд възражение за недопустимост. Накрая той връща делото на Общия съд, за да се произнесе по исканията на жалбоподателя за отмяна на обжалваното решение, без да се произнесе по съдебните разноски.

35      Делото е разпределено на първи разширен състав на Общия съд.

36      На 21 септември 2009 г. по молба на секретаря на Общия съд жалбоподателят подава писмено становище.

37      На 25 ноември 2009 г. на основание член 119, параграф 2 от Процедурния правилник Комисията подава в секретариата на Общия съд писмената си защита. На 18 януари 2010 г. жалбоподателят подава писмена реплика. На 16 март 2010 г. Комисията подава писмена дуплика.

38      На 15 януари 2010 г. Кралство Дания подава писменото си становище при встъпване. Жалбоподателят излага съображенията си по това писмено становище на 27 май 2010 г.

39      С Определение от 8 април 2010 г. на председателя на Общия съд (първи разширен състав) поради оттегляне на искането му за встъпване Кралство Норвегия е заличено от регистъра на Общия съд като встъпила страна. В приложение на член 87, параграфи 4 и 5 от Процедурния правилник Кралство Норвегия е осъдено да поеме направените от него съдебни разноски, а всяка от страните е осъдена да поеме направените от нея съдебни разноски, свързани с встъпването на Кралство Норвегия.

40      Тъй като съставите на Общия съд са променени, съдията докладчик е включен във втори състав и настоящото дело е разпределено на втори разширен състав.

41      Устните състезания и отговорите на страните на поставените от Общия съд въпроси са изслушани в съдебното заседание от 19 януари 2011 г.

 Искания на страните, представени след връщане на делото

42      Жалбоподателят моли Общия съд:

–        да отмени обжалваното решение в частта, с която е решено да не се повдига възражение срещу данъчните мерки, прилагани от 1 януари 1989 г. спрямо моряците на борда на кораби, регистрирани в Дания, независимо дали в регистър DAS или в регистър DIS,

–        да осъди Комисията да заплати съдебните разноски.

43      Комисията моли Общия съд:

–        да отхвърли жалбата,

–        да осъди жалбоподателя да заплати съдебните разноски.

 От правна страна

44      В подкрепа на жалбата си жалбоподателят посочва три правни основания за отмяна. Първото е изведено от нарушение на член 88, параграф 2 ЕО и на принципа на добра администрация с мотив, че Комисията не е открила официална процедура по разследване. Второто правно основание е изведено от нарушение на член 87, параграф 3, буква в) ЕО, тълкуван в светлината на насоките от 1989 г. и 1997 г., както и от нарушение на принципа на защита на оправданите правни очаквания. Третото правно основание е изведено от наличието на явна грешка в преценката.

45      По време на съдебното заседание в отговор на въпрос на Общия съд жалбоподателят посочва, че се отказва от второто и третото правно основание, при условие че описаните във връзка с тези правни основания фактически елементи бъдат взети предвид от Общия съд при разглеждането на първото правно основание, нещо, което е отбелязано в протокола от съдебното заседание.

46      Следователно Общият съд пристъпва към разглеждане на първото правно основание, изведено от нарушение на член 88, параграф 2 ЕО и на принципа на добра администрация.

 Доводи на страните

47      Жалбоподателят изтъква, че в конкретния случай са били налице сериозни затруднения. В това отношение той подчертава че на Комисията са ѝ били необходими четири години, за да приеме обжалваното решение, което доказвало наличието на сериозни затруднения. Той добавя, че датското правителство е внесло проектозакон за изменение на режима DIS, което усложнявало положението. Следователно според него Комисията е трябвало да открие официална процедура по разследване в съответствие с член 88, параграф 2 ЕО и с принципа на добра администрация.

48      Под формата на реплика срещу довода на Комисията, че продължителността на процедурата по предварително разглеждане се дължала на отправяните до нея от жалбоподателя многобройни становища, последният поддържа, че чрез становищата си той е искал да се увери, че Комисията ще се произнесе по интересуващия го въпрос, а именно относно понятието „моряци в Общността“, включително като отчете предвидените от датското правителство промени в режима DIS. Според него, макар да са усложняващ фактор, тези промени не дават отговор на поставения въпрос и не пречат на Комисията да се произнесе относно понятието „моряци в Общността“.

49      Той подчертава също, че в случая релевантният въпрос е бил дали са били налице сериозни затруднения, а не дали е имало спешност или дали продължителността на процедурата по предварително разглеждане е била разумна.

50      Жалбоподателят добавя, че Комисията се опитвала да представи като очевиден отговора на въпроса за понятието „моряци в Общността“, въпреки че в случая не било така. Той подчертава, че преди приемането на обжалваното решение Комисията не била дала никакъв ясен отговор на този въпрос. Освен това следвало да се изтъкне, че става дума за въпрос, който е поставен, макар и имплицитно, поне по две други дела относно френския и шведския режим за освобождаване от данъци, посочени от Комисията, което потвърждавало необходимостта от откриване на официална процедура по разследване. Освен това фактът, че решенията на Комисията относно другите два режима са били взети по-бързо, доказвал, че в случая съществуват сериозни затруднения.

51      Накрая жалбоподателят счита, че точният критерий не е дали Комисията е имала съмнения към датата, на която е приела обжалваното решение, а дали след изтичането на разумен срок тя е била изправена пред сериозни затруднения.

52      Комисията и встъпилото в нейна подкрепа Кралство Дания оспорват доводите на жалбоподателя.

 Съображения на Общия съд

53      Следва да се припомни, че според постоянната съдебна практика, предвидената в член 88, параграф 2 ЕО процедура придобива задължителен характер, когато Комисията изпитва сериозни затруднения да прецени дали дадена помощ е съвместима с общия пазар. Следователно, когато взема благоприятно за дадена помощ решение, Комисията може да се задоволи единствено с фазата на предварително разглеждане, посочена в член 88, параграф 3 ЕО, само ако след първоначалното разглеждане е в състояние да се убеди, че тази помощ е съвместима с общия пазар. Ако обаче това първоначално разглеждане води Комисията до противоположното заключение или не ѝ позволява да преодолее всички затруднения, възникващи във връзка с преценката на съвместимостта на тази помощ с общия пазар, Комисията има задължението да се снабди с всички необходими становища и да открие за целта процедурата, предвидена в член 88, параграф 2 ЕО (Решение на Съда от 15 юни 1993 г. по дело Matra/Комисия, C‑225/91, Recueil, стр. I‑3203, точка 33, Решение на Съда от 2 април 1998 г. по дело Комисия/Sytraval и Brink’s France, C‑367/95 P, Recueil, стр. I‑1719, точка 39, Решение на Съда от 17 юли 2008 г. по дело Athinaïki Techniki/Комисия, C‑521/06 P, Сборник, стр. I‑5829, точка 34 и Решение на Съда от 2 април 2009 г. по дело Bouygues и Bouygues Télécom/Комисия, C‑431/07 P, Сборник, стр. I‑2665, точка 61; Решение на Общия съд от 9 септември 2010 г. по дело British Aggregates и др./Комисия, T‑359/04, все още непубликувано в Сборника, точка 55).

54      Макар да не разполага с никаква дискреционна власт относно решението за откриване на официалната процедура по разследване, след като констатира наличието на такива затруднения, Комисията все пак разполага с известна свобода на преценка при разглеждането и проучването на обстоятелствата по конкретния случай, за да определи дали са налице сериозни затруднения. В съответствие с целта на член 88, параграф 3 ЕО и със задължението ѝ за добра администрация Комисията може по-специално да започне диалог с изпратилата уведомлението държава или с трети лица, за да преодолее в хода на процедурата по предварително разглеждане затрудненията, които евентуално е срещнала (Решение на Общия съд от 15 март 2001 г. по дело Prayon-Rupel/Комисия, T‑73/98, Recueil, стр. II‑867, точка 45 и Решение на Общия съд от 3 март 2010 г. по дело Bundesverband deutscher Banken/Комисия, T‑36/06, още непубликувано в Сборника, точка 126). Тази възможност обаче предполага, че Комисията може да променя становището си в зависимост от резултатите на започналия диалог, без тази промяна да се тълкува a priori като установяваща наличието на сериозни затруднения (Решение на Общият съд от 12 декември 2006 г. по дело Asociación de Estaciones de Servicio de Madrid и Federación Catalana de Estaciones de Servicio/Комисия, T‑95/03, Recueil стр. II‑4739, точка 139).

55      Трябва да се припомни също, че съгласно съдебната практика понятието за сериозни затруднения има обективен характер. За да се установи дали съществуват подобни затруднения, трябва да се изследват по обективен начин както обстоятелствата при приемане на обжалвания акт, така и съдържанието му, като се съпоставят мотивите на решението с данните, с които Комисията е разполагала към момента на произнасяне по съвместимостта на спорните помощи с общия пазар. От това следва, че контролът за законосъобразност, който Общият съд упражнява относно наличието на сериозни затруднения, по своето естество надхвърля търсенето на явна грешка в преценката. Жалбоподателят носи тежестта на доказване на наличието на сериозни затруднения, които доказва, като представи съвкупност от непротиворечащи улики, свързани, от една страна, с обстоятелствата и продължителността на процедурата по предварително разглеждане и от друга страна, със съдържанието на обжалваното решение (вж. в този смисъл Решение по дело Prayon‑Rupel/Комисия, посочено в точка 54 по-горе, точка 47 и Решение по дело Bundesverband deutscher Banken/Комисия, посочено в точка 54 по-горе, точка 127).

56      В подкрепа на правното си основание, според което в случая са били налице сериозни затруднения, жалбоподателят изтъква, на първо място, продължителността на процедурата по предварително разглеждане и на второ място, доводи, свързани с обстоятелствата на посечената процедура.

57      На първо място, що се отнася до довода, изведен от продължителността на процедурата по предварително разглеждане, следва да се припомни, че съгласно съдебната практика, в случаите, когато засегнатата държава членка не е уведомила Комисията за спорните държавни мерки, тя не е длъжна да извърши предварително разглеждане на тези мерки в определен срок. Въпреки това, когато трети заинтересовани лица са подали жалби до Комисията, свързани с държавни мерки, за които тя не е била уведомена, институцията е задължена, в хода на предвиденото в член 88, параграф 3 ЕО предварително разглеждане, да пристъпи към старателна и безпристрастна проверка по тези жалби в интерес на правилното прилагане на свързаните с държавните помощи основни правила на Договора за ЕО. От това следва по-специално, че Комисията не може да продължава за неопределено време предварителното разглеждане на държавни мерки, предмет на жалба, тъй като единствената цел на това разглеждане е да позволи на Комисията да си състави първоначално мнение относно квалификацията на мерките, които трябва да прецени, и относно съвместимостта им с общия пазар (Решение на Общият съд от 10 май 2000 г. по дело SIC/Комисия, T‑46/97, Recueil, стр. II‑2125, точки 103, 105 и 107 и Решение на Общия съд по дело Asociación de Estaciones de Servicio de Madrid и Federación Catalana de Estaciones de Servicio/Комисия, посочено в точка 54 по-горе, точка 121).

58      Преценката дали срокът за разглеждане на дадена жалба е разумен се извършва според обстоятелствата във всеки отделен случай, и по-конкретно според неговия контекст, различните етапи на процедурата, които Комисията трябва да следва, и сложността на случая (Решение на Общия съд от 10 май 2006 г. по дело Air One/Комисия, T‑395/04, Recueil, стр. II‑1343, точка 61 и Решение на Общия съд от 11 юли 2007 г. по дело Asklepios Kliniken/Комисия, T‑167/04, Сборник, стр. II‑2379, точка 81).

59      В случая следва да се отбележи, че между 2 септември 1998 г., датата на получаване на жалбата, и 13 ноември 2002 г., датата на обжалваното решение, са изтекли повече от четири години. За да обясни тази продължителност, Комисията изтъква, че жалбата е обемна, че тя е положила усилия да разгледа всички нейни аспекти, включително от гледна точка на двустранните данъчни спогодби, и че поведението на жалбоподателя, който ѝ е изпратил десет писма, е допринесло за удължаване на продължителността на процедурата по предварително разглеждане.

60      В това отношение, следва да се отбележи, че в първоначалната жалба жалбоподателят излага доводите си, съгласно които по същество предвиденото от режима DIS освобождаване от данъци противоречи на приложимите във връзка с държавните помощи разпоредби, и по-специално на насоките от 1989 г. и от 1997 г., тъй като облагодетелства моряци, които нямат нито националността на държава членка, нито пребивават в държава членка. Жалбоподателят поставя този въпрос и по повод конвенциите за избягване на двойното данъчно облагане, сключени между Кралство Дания, от една страна, и Република Филипини и Република Сингапур, от друга страна, и социалната закрила, от която се ползват моряците от тези трети държави.

61      Освен това от хронологията на фактите следва, че след като подава жалбата си на 28 август 1998 г., жалбоподателят на няколко пъти изпраща становища относно същността на понятието „моряци в Общността“ и режима DIS (писма от 18 март 1999 г., 10 януари 2000г. и 1 февруари 2001 г.), които понякога са придружени от статистическа информация като в писмото му от 10 януари 2000 г. На 5 ноември 2001 г. той изпраща и коментарите си на отговорите на Кралство Дания на допълнителните въпроси на Комисията.

62      Освен това с писмо от 4 юни 1999 г. жалбоподателят привлича вниманието на Комисията върху възможността за изменение на режима DIS. Така последвалата по-специално с Кралство Дания кореспонденция се отнасяла до тези законодателни промени. На 6 декември 1999 г. датските органи изпращат на Комисията предварителния проектозакон, а на 3 април 2000 г. — внесените в този предварителен проектозакон промени (вж. точки 10—16 по-горе). По-нататък, с писма от 18 април и 15 май 2000 г., жалбоподателят изпраща коментарите си по този предварителен проектозакон.

63      В този контекст Комисията е приела за необходимо да разгледа, включително при предварителното разглеждане на спорните мерки, всички фактически и правни обстоятелства, които са ѝ станали известни от първоначалната жалба и от различните писма. Така тя е извършила допълнително разследване в това отношение и с писмо от 30 ноември 2000 г. е поискала допълнителна информация от Кралство Дания, включително по въпроса за двустранните данъчни конвенции.

64      От това следва, че тази размяна на кореспонденция действително е допринесла за удължаване на продължителността на предварителното разглеждане.

65      Също така след отговора на датските органи от 15 януари 2001 г. на искането на Комисията за допълнителна информация, на 1 февруари 2001 г. жалбоподателят изпраща писмо до Комисията, с което припомня предмета на първоначалната си жалба, а на 29 юни 2001 г. — писмо, в което резюмира накратко доводите и забележките си във връзка с отговора на Кралство Дания от 15 януари 2001 г. Тези становища на жалбоподателя обаче са изпратени на Комисията едва на 5 ноември 2001 г.

66      Накрая, в хода на процедурата по предварително разглеждане, Комисията организира различни срещи, проведени на 19 март 1999 г., на 4 април 2000 г. и на 27 май 2002 г.

67      От това следва, че до голяма степен тези обстоятелства могат да обяснят продължителността на процедурата по предварително разглеждане в случая.

68      От гореизложеното следва, че макар да може да се счете, че като цяло продължителността на предварителното разглеждане е надвишавала обичайно необходимата за един първоначален преглед, тази продължителност в голямата си част е оправдана от обстоятелствата и от контекста на процедурата.

69      Все пак, както подчертава жалбоподателят в репликата си, в случая въпросът не се свежда до разумния характер на продължителността на предварителното разглеждане, а до това да се установи дали са били налице сериозни затруднения.

70      Макар обаче да е възможно продължителността на предварителното разглеждане да представлява индиция за съществуването на сериозни затруднения, сама по себе си тя не е достатъчна за доказване на наличието на такива затруднения.

71      По-специално фактът, че е било проведено обсъждане между Комисията и съответната държава членка по време на предварително разглеждане и че при това обсъждане Комисията е могла да поиска допълнителна информация за мерките, спрямо които тя следва да упражни своя контрол, не може сам по себе си да се счита за доказателство, че тази институция е била изправена пред сериозни затруднения в преценката (вж. Решение по дело SIC/Комисия, посочено в точка 57 по-горе, точка 89 и цитираната съдебна практика).

72      Освен това само наличието на други фактори, наред с изтичането на макар и значително превишаващ необходимия за извършването на първоначално разглеждане по член 88, параграф 3 ЕО срок, може да обоснове извода, че Комисията е срещнала сериозни затруднения в преценката, което налага откриването на процедурата по член 88, параграф 2 ЕО (вж. в този смисъл Решение по дело Asociación de Estaciones de Servicio de Madrid и Federación Catalana de Estaciones de Servicio/Комисия, посочено в точка 54 по-горе, точка 135 и цитираната съдебна практика).

73      Ето защо, на второ място, следва да се разгледат останалите доводи, изложени от жалбоподателя в подкрепа на първото му правно основание, които се отнасят главно до обстоятелства на процедурата по предварително разглеждане.

74      Жалбоподателят изтъква, първо, че промените в режима DIS, внесени с предварителния проектозакон, изпратен от Кралство Дания, изглежда са усложняващ фактор, въпреки че обжалваното решение не се произнася по тях.

75      Следва да се отбележи, че законодателните промени в режима DIS, обсъждани по време на процедурата по предварително разглеждане, се състоят в разширяване на обхвата на предвиденото от разглеждания режим DIS специфично данъчно освобождаване, така че в него да попадат всички чуждестранни лица, които обичайно подлежат на облагане с данък върху доходите, и по същество са насочени към освобождаване от данък върху доходите на всички чуждестранни лица, които работят на борда на датски кораби и самолети, участващи в международния трафик.

76      Тези законодателни промени, които по това време са били нов елемент, са част от обсъжданията между Комисията и датските органи. По този начин, както бе констатирано по-горе (вж. точки 62—67), те са били причина за забавяне на жалбата при предварителното разглеждане, още повече че предварителният проектозакон, който е бил изпратен от Кралство Дания на Комисията на 6 декември 1999 г., впоследствие е бил изменен, за което Комисията е била уведомена на 3 април 2000 г.

77      Жалбоподателят обаче не посочва защо в случая тези законодателни промени представляват индиция за наличието на сериозни затруднения в преценката на разглежданите мерки, по-специално що се отнася до понятието „моряци в Общността“, въпреки че тежестта на доказване в това отношение пада върху него (вж. точка 55 по-горе).

78      Следва да се припомни, че макар да не разполага с никаква дискреционна власт относно решението за откриване на официалната процедура по разследване, след като констатира наличието на такива затруднения, Комисията все пак разполага с известна свобода на преценка при разглеждането и проучването на обстоятелствата по конкретния случай, за да определи дали са налице сериозни затруднения (вж. цитираната в точка 54 по-горе съдебна практика).

79      В случая, след като узнава, че са предприети законодателни промени на режима DIS, Комисията започва допълнително разследване. На 4 април 2000 г. тя провежда среща с датските органи и изисква от Кралство Дания допълнителна информация за последните промени на проектозакона. Впрочем самият жалбоподател изпраща на Комисията становището си относно промените в споменатия проектозакон.

80      Тази стъпка на Комисията е проява на свободата ѝ на преценка при определянето на това дали тези промени предизвикват сериозни затруднения, без сама по себе си да доказва, че в случая Комисията е срещнала такива затруднения.

81      Освен това в репликата си жалбоподателят изтъква, че макар да са усложняващ фактор, тези промени не дават отговор на поставения въпрос и не пречат на Комисията да се произнесе по понятието „моряци в Общността“. Той не доказва обаче, че в случая с оглед съдържанието на започналите законодателни промени Комисията е следвало да изпитва съмнения относно съвместимостта на разглежданите данъчни мерки.

82      От това следва, че жалбоподателят по никакъв начин не установява, че законодателните промени на режима DIS, които все още не са били в сила към датата на обжалваното решение, доказват наличието на сериозни затруднения в преценката на съвместимостта на режима DIS с общия пазар.

83      Второ, жалбоподателят изтъква, че преди приемането на обжалваното решение Комисията не е дала никакъв ясен отговор относно понятието „моряци в Общността“.

84      Подобна констатация обаче не означава непременно, че това понятие създава сериозни затруднения. Фазата на предварително разглеждане няма състезателен характер по отношение на жалбоподателя (Решение по дело Комисия/Sytraval и Brink’s France, посочено в точка 53 по-горе, точки 58 и 59) и Комисията не е длъжна да му съобщи позицията си по този въпрос преди приемането на обжалваното решение.

85      Следователно единствено липсата на официална позиция преди приемане на обжалваното решение не означава, че Комисията е срещнала сериозни затруднения.

86      Трето, жалбоподателят поддържа, че двете решения относно френския и шведския данъчен режим, на които се позовава Комисията, поставят макар и имплицитно същия въпрос, което потвърждавало необходимостта от започване на официална процедура по разследване.

87      Фактът обаче, че същият въпрос е бил поставен и в други дела, сам по себе си не е основание за започване на официална процедура по разследване. Всъщност един и същ въпрос може да се поставя по няколко дела, без непременно да повдига сериозни затруднения, още повече че както подчертава жалбоподателят, френският и шведският режим се различават от разглеждания датски режим.

88      Освен това доводът, че по-бързото предварително разглеждане на тези два други режима доказвало, че в случая са налице сериозни затруднения, също следва да се отхвърли. Всъщност обстоятелствата, съпътстващи процедурата по предварително разглеждане в настоящия случай, се различават значително от тези във френския и шведския случай. От една страна, за тези режими е било направено уведомление. От друга страна, ставало дума главно за подновяване на вече влязъл в сила режим в Швеция и за удължаване на френския режим.

89      От гореизложеното следва, че нито едно от посочените от жалбоподателя доказателства не позволява да се докаже, че в случая, след края на процедура по предварително разглеждане, Комисията е срещнала сериозни затруднения, които изискват откриването на официална процедура по разследване.

90      Накрая, на последно място, по време на съдебното заседание жалбоподателят посочва, че се отказва от второто и третото правно основание с уговорката, че описаните във връзка с тези правни основания фактически елементи бъдат взети предвид от Общия съд при разглеждането на първото правно основание (вж. точка 45 по-горе).

91      В репликата жалбоподателят изтъква, че доводите на Комисията във връзка с второто и третото правно основание показват, че по време на процедурата по предварително разглеждане е проведено сериозно и задълбочено обсъждане на понятието „моряци в Общността“, които могат да се ползват от разглежданото данъчно освобождаване.

92      Следва да се констатира, че по този начин жалбоподателят, освен че не посочва никакво конкретно доказателство, всъщност препраща не към фактически обстоятелства, а към правни доводи в подкрепа на второто и третото правно основание. По време на съдебното заседание обаче, той се отказва от второто и третото правно основание. Следователно тези доводи не могат да се вземат предвид при разглеждането на настоящата жалба.

93      По съображения за изчерпателност следва да се посочи, че Общият съд не намира никакво доказателство в подкрепа на второто и третото правно основание, което може да установи наличието сериозни затруднения в случая.

94      От всичко гореизложено следва, че жалбоподателят не е доказал, че Комисията е срещнала сериозни затруднения при квалифицирането на разглежданите мерки като помощ и при установяването на тяхната съвместимост с общия пазар.

95      От това следва, че правното основание, изведено от нарушение на член 88, параграф 2 ЕО и на принципа на добра администрация, с мотива че Комисията е трябвало да открие официална процедура по разследване, е неоснователно.

96      Следователно настоящото правно основание трябва да се отхвърли, а оттам следва да се отхвърли и жалбата като цяло.

 По съдебните разноски

97      С решението си по жалбата Съдът не се произнася по съдебните разноски. Съгласно член 121 от Процедурния правилник с настоящото решение Общият съд следва да се произнесе по всички съдебни разноски, свързани с отделните производства.

98      Съгласно член 87, параграф 2 от Процедурния правилник загубилата делото страна се осъжда да заплати съдебните разноски, ако е направено такова искане. След като жалбоподателят е загубил делото, той следва да бъде осъден да понесе направените от него съдебни разноски, както и съдебните разноски, направени от Комисията в производството пред Съда и пред Общия съд, в съответствие с искането на Комисията.

99      Съгласно член 87, параграф 4, първа алинея от Процедурния правилник държавите членки, встъпили в делото, понасят направените от тях съдебни разноски. В случая Кралство Дания, встъпило в подкрепа на Комисията, понася направените от него в производството пред Съда и пред Общия съд съдебни разноски.

По изложените съображения

ОБЩИЯТ СЪД (втори разширен състав)

реши:

1)      Отхвърля жалбата.

2)      Осъжда 3F, по-рано Specialarbejderforbundet i Danmark (SID), да понесе направените от него съдебни разноски, както и съдебните разноски, направени от Европейската комисията в производството пред Съда и Общия съд.

3)      Кралство Дания понася направените от него съдебни разноски в производството пред Съда и пред Общия съд.

Forwood

Dehousse

Wiszniewska-Białecka

Prek

 

      Schwarcz

Постановено в открито съдебно заседание в Люксембург на 27 септември 2011 година.

Подписи


* Език на производството: английски.