РЕШЕНИЕ НА ОБЩИЯ СЪД (седми състав)

17 февруари 2011 година(*)

„Телевизионно излъчване — Член 3а от Директива 89/552/ЕИО — Мерки, взети от Обединеното кралство във връзка със събития от голямо значение за обществото в тази държава членка — Световно първенство по футбол — Решение, с което мерките се обявяват за съвместими с общностното право — Мотивиране — Членове 43 ЕО, 49 ЕО и 86 ЕО — Право на собственост“

По дело T‑68/08,

Fédération internationale de football association (FIFA), установена в Цюрих (Швейцария), за която първоначално се явява г‑н E. Batchelor, г‑жа F. Young, solicitors, адв. A. Barav, адв. D. Reymond, avocats, и г‑жа F. Carlin, barrister, впоследствие г‑н Batchelor, адв. Barav, адв. Reymond и г‑жа Carlin,

жалбоподател,

срещу

Европейска комисия, за която първоначално се явява г‑н F. Benyon, г‑жа E. Montaguti и г‑жа N. Yerrell, впоследствие г‑н Benyon и г‑жа Montaguti, в качеството на представители, подпомагани от г‑н J. Flynn, QC, и г‑ца M. Lester, barrister,

ответник,

подпомагана от

Кралство Белгия, за което се явява г‑жа C. Pochet, в качеството на представител, подпомагана от адв. J. Stuyck и адв. A. Joachimowicz, avocats,

и от

Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия, за което първоначално се явяват г‑жа S. Behzadi-Spencer и г‑жа V. Jackson, впоследствие г‑жа Behzadi-Spencer и г‑н L. Seeboruth, в качеството на представители, подпомагани първоначално от г‑н T. de la Mare, впоследствие от г‑н B. Kennelly, barristers,

встъпили страни,

с предмет искане за частична отмяна на Решение 2007/730/ЕО на Комисията от 16 октомври 2007 година относно съответствието с[ правото] на Общността на мерки, предприети от Обединеното кралство, съгласно член 3а, параграф 1 от Директива 89/552/ЕИО на Съвета, относно координирането на някои разпоредби, формулирани в действащи закони, подзаконови и административни актове на държавите членки, отнасящи се до упражняване на телевизионна дейност (ОВ L 295, стр. 12),

ОБЩИЯТ СЪД (седми състав),

състоящ се от: г‑н N. J. Forwood (докладчик), председател, г‑н L. Truchot и г‑н J. Schwarcz, съдии,

секретар: г‑жа K. Pocheć, администратор,

предвид изложеното в писмената фаза на производството и в съдебното заседание от 24 февруари 2010 г.

постанови настоящото

Решение

 Правна уредба

1        Член 43 ЕО има следното съдържание:

„В рамките на следващите разпоредби ограниченията върху свободата на установяване на граждани на държава членка на територията на друга държава членка се забраняват. Тази забрана се прилага също и по отношение на ограниченията за създаване на търговски представителства, клонове или дъщерни дружества от граждани на всяка държава членка, установили се на територията на друга държава членка.

Свободата на установяване включва правото на достъп до и упражняване на дейност като самостоятелно заето лице, както и да се създават и ръководят предприятия, в частност дружества по смисъла на член 48, параграф 2 [ЕО] при условията, определени от правото на държавата, където се извършва установяването за нейните собствени граждани, при спазването на разпоредбите на главата относно капиталите“.

2        Член 49, първа алинея ЕО гласи:

„В следващите разпоредби се урежда забраната на ограниченията на свободното предоставяне на услуги в рамките на Общността по отношение на гражданите на държавите членки, които са се установили в държава от Общността, различна от тази, в която се намира лицето, за което са предназначени услугите“.

3        Съгласно член 86, параграф 1 ЕО „[в] случаите на публични предприятия и на предприятия, на които държавите членки са предоставили специални или изключителни права, държавите членки нямат право нито да приемат, нито да запазят съществуването на какъвто и да е акт, който противоречи на разпоредбите, съдържащи се в настоящия Договор, и в частност на разпоредбите, предвидени в член 12 [ЕО] и членове 81—89 [ЕО]“.

4        Член 3а от Директива 89/552/ЕИО на Съвета от 3 октомври 1989 година относно координирането на някои разпоредби, формулирани в действащи закони, подзаконови и административни актове на държавите членки, отнасящи се до упражняване на телевизионна дейност (ОВ L 298, стр. 23; Специално издание на български език, 2007 г., глава 6, том 1, стр. 215), добавен с Директива 97/36/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 30 юни 1997 година за изменение на Директива [89/552] (ОВ L 202, стр. 60; Специално издание на български език, 2007 г., глава 6, том 2, стр. 232) гласи:

„1.      Всяка държава членка може да вземе мерки съобразно правото на Общността, за да гарантира, че телевизионните оператори, които са под нейна юрисдикция, не излъчват на изключителна основа събития, за които се смята от държавата членка, че са от голямо значение за обществото, по такъв начин, че да лишат значителна част от обществеността в тази държава членка от възможността да проследи тези събития посредством предаване на живо или на запис по безплатна телевизия. [В този контекст] съответната държава членка съставя списък от обозначени събития, национални или не, които тя прецени, че са от голямо значение за обществото. Тя трябва да извърши това по ясен и прозрачен начин, в подходящо и реално време. Извършвайки това, съответната държава членка определя също дали тези събития следва да се [излъчват] изцяло или отчасти чрез отразяване на живо, или когато е необходимо или подходящо поради обективни причини от обществен интерес, изцяло или отчасти чрез [излъчване] на запис.

2.      Държавите членки незабавно уведомяват Комисията за всички взети мерки, или [за тези,] които следва да бъдат взети съгласно параграф 1. В срок от три месеца от уведомяването[...] Комисията проверява[...] дали тези мерки са съвместими с правото на Общността и ги съобщава на другите държави членки. Тя иска становището на Комитета, създаден съгласно член 23а. Тя незабавно публикува взетите мерки в Официален вестник на Европейските общности и поне веднъж годишно [публикува] консолидирания списък на мерките, предприети от държавите членки.

3.      Държавите членки осигуряват, с подходящи средства в рамките на тяхното законодателство, телевизионните оператори под тяхна юрисдикция, да не упражняват изключителни права, закупени от тези телевизионни оператори след датата на публикуване на настоящата директива, по такъв начин, че значителна част от обществеността в друга държава членка [да] е лишена от възможност да проследи събития, които са посочени от тази друга държава членка съгласно предходните параграфи, изцяло или отчасти чрез предаване на живо или, когато е необходимо или подходящо поради обективни причини от обществен интерес, изцяло или отчасти чрез предаване на запис по безплатна телевизия, както е определено от тази друга държава членка съгласно параграф 1“.

5        Съображения 18—22 от Директива 97/36 гласят следното:

„(18) като имат предвид, че е особено важно държавите членки да са в състояние да предприемат мерки за защита правото на информация и да осигуряват широк достъп на обществеността до телевизионното [излъчване] на събития [,национални или не,] от [голямо значение] за обществото, като Олимпиади, Световно първенство по футбол и Европейско футболно първенство; като имат предвид, че [за] тази цел държавите членки си запазват правото да предприемат мерки, съвместими с правото на Общността, насочени към регулиране упражняването от телевизионните оператори съгласно тяхната компетентност на изключителни права на излъчване на такива събития;

(19)      като имат предвид, че е необходимо да се приемат разпоредби в една общностна рамка, за да се избегне потенциална правна несигурност и нарушения на пазара и за да се координира свободното движение на телевизионни услуги с необходимостта от предотвратяване възможността от заобикаляне на националните мерки, предназначени за защита на легитимен общ интерес;

(20)      като имат предвид в частност, че е подходящо в настоящата директива да се предвидят разпоредби, отнасящи се до упражняването от телевизионните оператори на изключителни права за излъчване, които те може да са откупили за събития, смятани от [голямо] значение за обществото в дадена държава членка, различна от тази, която има юрисдикция по отношение на телевизионните оператори; […]

(21)      като имат предвид, че събитията от [голямо] значение за обществото, следва [за целите] на настоящата директива, да отговарят на определени критерии, което ще рече, че [трябва да] се касае за изключителни събития, които са от интерес за широката публика в Европейския съюз или в дадена държава членка или в значителна част от определена държава членка и са организирани предварително от организатор на събития, който е законно [оправомощен] да продава правата, свързани с това събитие;

(22)      като имат предвид, че по смисъла на настоящата директива „[безплатна] телевизия“ означава излъчването по канал, публичен или търговски, на програми, които са достъпни за обществеността без допълнително заплащане освен начините за финансиране на [излъчването], които [са най-]широко [разпространени] във всяка държава членка (като лицензна такса и/или основна периодична абонаментна такса за кабелна мрежа)“.

 Обстоятелства, предхождащи спора, и обжалваното решение

6        Жалбоподателят, Fédération internationale de football association [Международната федерация на футболните асоциации] (FIFA), е сдружение, което е съставено от 208 национални футболни федерации и представлява изпълнителният орган за световен футбол. По-специално нейните цели са да насърчава футбола като цяло и да организира международни състезания по футбол. Продажбата на нейните права за телевизионното излъчване на финалната фаза на световното първенство по футбол на FIFA (наричано по-нататък „световното първенство“), което тя организира, представлява основният ѝ източник на приходи.

7        С Решение от 25 юни 1998 г. на основание част IV от Broadcasting Act 1996 (Закон за радио- и телевизионно излъчване от 1996 г.) министърът на културата, медиите и спорта на Обединеното кралство и Северна Ирландия (наричан по-нататък „министърът“) съставя списък със събития от голямо значение за обществото в тази държава членка, в който е включено световното първенство.

8        Преди да приеме този списък, през юли 1997 г. министърът започва консултации с 42 различни органа относно критериите, с оглед на които трябва да се преценява значението на различните събития за обществото в Обединеното кралство. Тази процедура завършва с приемането на списък с критерии, съдържащ се в документ на Министерството на културата, медиите и спорта от ноември 1997 г., които министърът прилагал при съставянето на списък със събития от голямо значение за обществото в Обединеното кралство. Съгласно този документ дадено събитие подлежи на включване в списъка, по-специално когато има особен отзвук на национално равнище, а не само сред лицата, които обикновено следят въпросната спортна дисциплина. Съгласно същия документ така може да се квалифицира национално или международно спортно събитие, което е от първостепенно значение или в което участват националният отбор или спортисти от Обединеното кралство. Сред отговарящите на тези критерии събития имало по-голяма вероятност в списъка да бъдат включени тези, които привличат множество телевизионни зрители или които традиционно се излъчват на живо по безплатните телевизионни канали. Освен това при преценката си министърът вземал предвид и други фактори, свързани с последиците за съответния спорт като възможността дадено събитие да се излъчва на живо в неговата цялост, отражението върху приходите в разглежданата област на спорта, последиците за радио- и телевизионния пазар и наличието на обстоятелства, гарантиращи достъпа до събитието чрез телевизионно или радиоизлъчване на запис.

9        След това в съответствие с член 97 от Broadcasting Act 1996 министърът започва процедура за консултации относно конкретните събития, които следва да се включат в списъка. В рамките на тези консултации министърът иска становища от множество заинтересовани органи и оператори, както и от притежателите на права за телевизионно излъчване като FIFA. Освен това създаден от министъра консултативен комитет, наречен „Advisory Group on listed events“ (Консултативна група относно включените в списъка събития), представя становището си във връзка с подлежащите на включване в списъка събития, като що се отнася до световното първенство, предлага да се включат финалът, полуфиналите и срещите, в които участват националните отбори на Обединеното кралство.

10      Съгласно член 98 от Broadcasting Act 1996, изменен с Television Broadcasting Regulations 2000 (Правилник относно телевизионното излъчване от 2000 г.), телевизионните оператори се разделят на две категории. Първата включва операторите, предоставящи безплатна услуга, която освен това може да се приема от поне 95 % от населението на Обединеното кралство. Втората категория обхваща операторите, които не отговарят на тези условия.

11      Освен това съгласно член 101 от Broadcasting Act 1996, изменен с Television Broadcasting Regulations 2000, телевизионен оператор, попадащ в една от тези категории, може да предава на живо изцяло или отчасти включено в списъка събитие само ако оператор от другата категория е придобил правото да предава на живо същото събитие изцяло или посочената част от него в същата област или в област, която по същество е същата. Ако това условие не е изпълнено, операторът, който желае да предава на живо изцяло или отчасти въпросното събитие, трябва да получи предварително разрешение от Office of Communications (Служба по съобщенията).

12      Съгласно член 3 от Code on sports and other listed events (Правила за спортните и други вписани в списъка събития), в сила от 2000 г., събитията, включени в списъка със събития от голямо значение за обществото, се разделят на две групи. Група „A“ обхваща събитията, които не могат да се предават на живо на изключителна основа, ако не са изпълнени определени критерии. В група „Б“ са включени събитията, които могат да се предават на живо на изключителна основа само ако са взети мерки, за да се осигури излъчване на запис.

13      Съгласно член 13 от Code on sports and other listed events Office of Communications може да предостави разрешение за събитията от списъка, попадащи в „група А“, сред които е и световното първенство, когато свързаните с тези събития права за излъчване са били публично предложени на всички телевизионни оператори при справедливи и разумни условия, без попадащ в другата категория оператор да е изразил интерес от закупуването им.

14      С писмо от 25 септември 1998 г. на основание член 3а, параграф 2 от Директива 89/552 Обединеното кралство изпраща на Комисията на Европейските общности съставения от министъра списък със събития, както и други сведения относно законодателството на тази държава членка, прието съгласно член 3а, параграф 1 от същата директива. След кореспонденция между Обединеното кралство и Комисията и ново уведомление за мерките от 5 май 2000 г., с писмо от 28 юли 2000 г. генералният директор на генерална дирекция (ГД) „Образование и култура“ на Комисията информира Обединеното кралство, че Комисията няма възражения по мерките на тази държава членка, които при това положение предстои да се публикуват в Официален вестник на Европейските общности.

15      С Решение от 15 декември 2005 г. по дело Infront WM/Комисия (T‑33/01, Recueil, стр. II‑5897) Общият съд отменя съдържащото се в писмото от 28 юли 2000 г. решение с мотива, че то представлява решение по смисъла на член 249 ЕО, което е трябвало да се приеме от самата Комисия като колегиален орган (Решение по дело Infront WM/Комисия, посочено по-горе, точка 178).

16      В изпълнение на Решение по дело Infront WM/Комисия, точка 15 по-горе, Комисията приема Решение 2007/730/ЕО от 16 октомври 2007 година относно съответствието с[ правото] на Общността на мерки, предприети от Обединеното кралство съгласно член 3а, параграф 1 от Директива [89/552] (ОВ L 295, стр. 12, наричано по-нататък „обжалваното решение“).

17      Разпоредителната част на обжалваното решение гласи следното:

„Член 1

Мерките, предприети съгласно член 3а, параграф 1 от Директива [89/552], [за които Обединеното кралство уведомява] Комисията на 5 май 2000 г. [и които са публикувани] в Официален вестник на Европейските общности C 328 от 18 ноември 2000 г., са съвместими с [правото] на Общността.

Член 2

Мерките, посочени в приложението към настоящото решение, следва да бъдат публикувани в Официален вестник на Европейския съюз в съответствие с член 3а, параграф 2 от Директива [89/552]“.

18      Обжалваното решение се основава по-специално на следните съображения:

„(4)      Списъкът [със] събития, имащи [голямо] значение за обществото, включени в мерките на Обединеното кралство, е съставен по ясен и прозрачен начин и също така [в тази държава членка] [са] предприет[и] широко[обхватни] [консултации] относно тези мерки.

(5)      Комисията се убеди, че събитията, [включени в списъка с] мерките на Обединеното кралство, отговарят на поне два от [следните критерии], смятани за надеждни показатели за [значението] на тези събития за обществото: i) [особен] отзвук в рамките на държавата членка [и интерес] не само сред тези лица, които обичайно следят въпросната спортна [дисциплина] или друга дейност; ii) общопризната, особена културна значимост за населението на държавата членка, по-специално действаща като катализатор на културна идентичност; iii) участие във въпросната спортна проява на национален отбор, в [рамките] на състезание или турнир с международна значимост; и iv) фактът, че [събитието] традиционно се излъчва от [безплатните телевизионни канали] и привлича [голяма] телевизионна аудитория.

(6)      Значителна част от събитията, [включени в списъка с] мерките на Обединеното кралство, включително летните и зимните [о]лимпийски игри, както и финалите на световни и европейски футболни първенства, попадат в категорията на събития, които [са от голямо значение за обществото съгласно] съображение 18 от Директива [97/36]. Тези [събития] предизвикват [особен отзвук] в Обединеното кралство в тяхната цялост, тъй като те са особено популярни (независимо от националността на участниците […]) сред широката общественост, а не само сред [зрителите], които обичайно следят такива спортни събития.

[…]

(18)      Събитията[, включени в] списъка, включително онези, които се смятат за цялостна спортна проява, а не за последователност от [отделни] събития, традиционно са били излъчвани по [безплатни телевизионни канали] и са привличали [голяма] телевизионна аудитория […]

(19)      Мерките на [Обединеното кралство] изглеждат [пропорционални и обосновават] дерогация от [основната] свобода […] за [предоставяне] на услуги[, предвидена в Договора за ЕО,] на основание на [императивно съображение] от обществен интерес, състоящ[о] се в осигуряване на широк [телевизионен] достъп на обществеността до [събития от] голям[о] [значение за обществото].

(20)      Мерките на [Обединеното кралство] са съвместими с правилата [на Договора за ЕО] за конкуренцията, защото определянето на [телевизионните] оператори, [получили разрешение] за излъчването на събитията[, включени в] списъка[, се основава] на обективни критерии, които позволяват действителна и възможна конкуренция за придобиване на правата за излъчване на тези събития. В допълнение, броят на [включените в списъка събития] не е несъразмерно голям, така че да наруши конкуренцията на [пазара на безплатната телевизия и пазара на платената телевизия надолу по веригата].

(21)      [Пропорционалността] на мерките на [Обединеното кралство] се [потвърждава] от факта, че за част от събитията от списъка се изисква само подходящо вторично [излъчване].

[…]

(24)      От решението [по дело Infront WM/Комисия] следва, че [изявлението, че] мерките, предприети съгласно член 3a, параграф 1 от Директива [89/552,] [са съвместими с правото на Общността], представлява решение и, следователно[ трябва да се приеме от Комисията]. [Ето защо в настоящото] решение е необходимо […] мерките, [предмет на уведомление] от Обединеното кралство, [да бъдат обявени за съвместими с правото] на Общността. Мерките, посочени в приложението към настоящото решение, следва да бъдат публикувани в Официален вестник на Европейския съюз в съответствие с член 3а, параграф 2 от Директива [89/552]“.

 Производство и искания на страните

19      На 6 февруари 2008 г. FIFA подава настоящата жалба в секретариата на Общия съд.

20      С отделна молба, подадена в секретариата на Общия съд на 28 февруари 2008 г., FIFA иска Общият съд да покани Комисията в рамките на процесуално-организационните действия да представи няколко документа, които според нея са от съществено значение за упражняването на нейните права, както и за съдебния контрол, който Общият съд следва да упражни.

21      На 26 май 2008 г. седми състав на Общия съд решава на този етап да не се произнася по подаденото от FIFA искане за процесуално-организационни действия.

22      С молби, подадени в секретариата на Общия съд съответно на 11 и 16 юни 2008 г., Обединеното кралство и Кралство Белгия искат да встъпят в настоящото производство в подкрепа на исканията на Комисията.

23      С определение от 14 август 2008 г. председателят на седми състав на Общия съд допуска встъпванията. Встъпилите страни представят писмените си становища, а FIFA представя становището си по тях в определения срок.

24      С определение от 15 декември 2009 г. настоящото дело е съединено с дело T‑385/07, FIFA/Комисия, за целите на устната фаза на производството.

25      Въз основа на доклад на съдията докладчик Общият съд решава да започне устната фаза на производството и в рамките на процесуално-организационните действия да постави писмено един въпрос на FIFA и два въпроса на Комисията. Те отговарят на въпросите на Общия съд в определения срок.

26      FIFA моли Общия съд:

–        да отмени обжалваното решение отчасти или в неговата цялост, доколкото се отнася до световното първенство,;

–        да осъди Комисията, Кралство Белгия и Обединеното кралство да заплатят съдебните разноски.

27      Комисията моли Общия съд:

–        да отхвърли жалбата,

–        да осъди FIFA да заплати съдебните разноски.

28      Кралство Белгия и Обединеното кралство молят Общия съд да отхвърли жалбата.

 От правна страна

1.     По допустимостта

 Доводи на страните

29      Кралство Белгия твърди, че жалбата е недопустима, тъй като FIFA не е нито лично, нито пряко засегната от обжалваното решение и тъй като Общият съд не е компетентен да преценява законосъобразността на национални мерки. Освен това FIFA не подала жалба срещу мерките на Обединеното кралство пред националните юрисдикции, така че жалбата ѝ пред Общия съд била просрочена, тъй като евентуалната отмяна на обжалваното решение не засягала валидността на разглежданото национално законодателство.

30      FIFA счита, че обжалваното решение представлява акт, който може да бъде обжалван и че освен това то я засяга пряко и лично.

 Съображения на Общия съд

31      Повдигнатите от Кралство Белгия основания за недопустимост се отнасят до липса на абсолютни процесуални предпоставки, тъй като с тях се оспорват процесуалната легитимация на FIFA, спазването на срока за обжалване и компетентността на Общия съд. Поради това Общият съд следва да разгледа служебно тези възражения за липса на абсолютни процесуални предпоставки, въпреки че като встъпила страна Кралство Белгия не е легитимирано да ги повдига съгласно член 40, четвърта алинея от Статута на Съда и член 116, параграф 3 от Процедурния правилник на Общия съд, при положение че Комисията не е оспорила допустимостта на жалбата (вж. в този смисъл и по аналогия Решение на Съда от 24 март 1993 г. по дело CIRFS и др./Комисия, C‑313/90, Recueil, стр. I‑1125, точки 21—23).

32      Що се отнася до това дали FIFA е пряко засегната, следва да се напомни, че съгласно постоянната съдебна практика предвиденото в член 230, четвърта алинея ЕО условие дадено физическо или юридическо лице да е пряко засегнато от обжалваното решение изисква оспорената общностна мярка пряко да поражда последици за правното положение на частноправните субекти и да не оставя никакво право на преценка на своите адресати, на които е възложено изпълнението ѝ, тъй като това изпълнение е напълно автоматично и произтича единствено от общностната правна уредба, без да се прилагат други правила с опосредяващ характер (вж. Решение на Съда от 13 март 2008 г. по дело Комисия/Infront WM, C‑125/06 P, Сборник, стр. I‑1451, точка 47 и цитираната съдебна практика).

33      В това отношение съгласно член 101 от Broadcasting Act 1996 (вж. точка 11 по-горе) никой телевизионен оператор, попадащ в една от посочените в точка 10 по-горе категории, не може да излъчва на живо и на изключителна основа събитие, включено в списъка на Обединеното кралство. Office of Communications може да разреши на получилия правата оператор да излъчва на живо и на изключителна основа въпросното събитие само ако никой оператор, попадащ в другата категория, не е изразил интерес да придобие правата за излъчване на това събитие и ако посочените в точка 13 по-горе други условия са изпълнени.

34      От тази правна уредба следва, че прехвърлянето на правата за излъчване на световното първенство, чийто организатор по смисъла на съображение 21 от Директива 97/36 е FIFA, на намиращи се под юрисдикцията на Обединеното кралство телевизионни оператори по такъв начин, че изразилите интерес за тяхното придобиване други оператори под юрисдикцията на същата държава членка са лишени от възможността да излъчват изцяло или отчасти това събитие в същата страна, не поражда правните последици, до които обикновено води такава клауза за изключителни права.

35      Макар да е вярно, че тези правни последици произтичат от законодателството на Обединеното кралство, а не от обжалваното решение, установената в съответствие с член 3а, параграф 3 от Директива 89/552 система за взаимно признаване все пак поражда за държавите членки задължение да запазят тези последици. По-специално държавите членки трябва да гарантират спазването от страна на телевизионните оператори под тяхна юрисдикция на условията за телевизионно излъчване в Обединеното кралство на включените в списъка на тази държава членка събития, които са определени от Обединеното кралство в одобрените и публикувани в Официален вестник на Европейския съюз мерки. Задължението за постигане на този резултат обаче засяга пряко правното положение на телевизионните оператори, които са под юрисдикцията на различни от Обединеното кралство държави членки и желаят да закупят първоначално притежаваните от FIFA права за излъчване в Обединеното кралство (вж. в този смисъл Решение по дело Комисия/Infront WM, точка 32 по-горе, точки 62 и 63).

36      Следователно установената с обжалваното решение система за взаимно признаване задължава държавите членки да изключат възможността телевизионните оператори под тяхна юрисдикция да упражняват права като посочените в точка 34 по-горе, така че първоначално притежаваните от FIFA права също са засегнати, когато се предлагат публично на оператори, които са под юрисдикцията не на Обединеното кралство, на друга държава членка.

37      От това следва, че обжалваното решение поражда преки последици за правното положение на FIFA, що се отнася до първоначално притежаваните от нея права, и не оставя никакво право на преценка на държавите членки относно търсения резултат, наложен автоматично и произтичащ единствено от общностната правна уредба, независимо от въведените от националните органи особени механизми за постигането на този резултат (вж. в този смисъл Решение по дело Комисия/Infront WM, точка 32 по-горе, точки 60 и 61).

38      Ето защо FIFA е пряко засегната от обжалваното решение.

39      Що се отнася до това дали FIFA е лично засегната от обжалваното решение, следва да се напомни, че субектите, които не са адресати на дадено решение, биха могли да твърдят, че са лично засегнати, само ако решението се отнася до тях поради определени специфични за тях качества или поради фактическо положение, което ги обособява по отношение на всички останали лица и поради това ги индивидуализира аналогично на адресата на решението (вж. Решение по дело Комисия/Infront WM, точка 32 по-горе, точка 70 и цитираната съдебна практика).

40      В случая не се спори, че независимо от правното естество и източника на правата за излъчване на световното първенство, то представлява събитие по смисъла на съображение 21 от Директива 97/36, тъй като е организирано предварително от организатор, който е законно оправомощен да продава тези права, и FIFA е въпросният организатор. Тъй като това положение е налице и към момента на приемане на обжалваното решение, то в този момент FIFA е била напълно определяема.

41      Освен това в обжалваното решение се визира по-конкретно FIFA, когато в приложението към него се посочва „финалната фаза на световното първенство на FIFA“.

42      Поради това FIFA е лично засегната от обжалваното решение.

43      Що се отнася до доводите на Кралство Белгия, че Общият съд не е компетентен да прецени законосъобразността на националните мерки в рамките на член 230 ЕО, както и че FIFA не е оспорила мерките на Обединеното кралство пред националните юрисдикции, достатъчно е да се отбележи, че с жалбата си FIFA оспорва по-специално законосъобразността на член 1 от обжалваното решение, с който въпросните мерки се обявяват за съвместими с общностното право.

44      От това следва, че контролът, поискан от Общия съд в разглеждания случай, се отнася до законосъобразността на тази констатация, като липсата на оспорване на мерките на Обединеното кралство пред националните юрисдикции не се отразява по никакъв начин на допустимостта на жалбата, която впрочем е подадена в предвидения в член 230 ЕО срок (вж. в този смисъл Решение по дело Комисия/Infront WM, точка 15 по-горе, точка 109).

45      Поради това изложените от Кралство Белгия доводи във връзка с недопустимостта на жалбата трябва да се отхвърлят.

2.     По съществото на спора

46      FIFA излага по същество шест правни основания, изведени, първо, от липсата на мотиви, второ, от нарушението на член 3а, параграф 1 от Директива 89/552, трето, от нарушението на нейното право на собственост, четвърто, от нарушението на разпоредбите на Договора относно свободното предоставяне на услуги, пето, от нарушението на разпоредбите на Договора относно конкуренцията, и шесто, от нарушението на разпоредбите на Договора относно свободата на установяване.

47      Преди да се разгледат посочените от FIFA правни основания, следва да се изложат няколко общи съображения, които трябва да се вземат предвид, за да се прецени обосноваността на основанията.

48      Най-напред следва да се посочи, че с член 3а, параграф 1 от Директива 89/552 се конкретизира възможността на държавите членки да ограничат упражняването на установени от първичното общностно право основни свободи в аудио-визуалната област въз основа на императивни съображения от обществен интерес.

49      Всъщност, дори приетите от държавите членки в рамките на член 3а, параграф 1 от Директива 89/552 мерки да се прилагат по недискриминационен начин както за предприятията, установени на национална територия, така и за установените в други държави членки предприятия, достатъчно е от тези мерки да се ползват някои от установените на национална територия предприятия, за да се приеме, че те представляват ограничение на свободното предоставяне на услуги по смисъла на член 49 ЕО (вж. в този смисъл Решение на Съда от 5 юни 1997 г. по дело SETTG, C‑398/95, Recueil, стр. I‑3091, точка 16 и Решение на Съда от 13 декември 2007 г. по дело United Pan-Europe Communications Belgium и др., C‑250/06, Сборник, стр. I‑11135, точки 37 и 38). По подобен начин тези мерки могат да възпрепятстват свободата на установяване, когато е възможно да поставят дружествата на други държави членки в по-неблагоприятно фактическо или правно положение от това на дружествата на държавата членка, която ги е приела (вж. в този смисъл Решение на Съда от 11 май 1999 г. по дело Pfeiffer, C‑255/97, Recueil, стр. I‑2835, точка 19).

50      Такива ограничения на гарантирани от Договора основни свободи обаче могат да бъдат обосновани, ако отговарят на императивни съображения от обществен интерес, стига да могат да гарантират осъществяването на преследваната цел и да не надхвърлят необходимото за постигането ѝ (вж. в този смисъл Решение по дело Pfeiffer, точка 49 по-горе, точка 19 и Решение по дело United Pan-Europe Communications Belgium и др., точка 49 по-горе, точка 39 и цитираната съдебна практика).

51      В това отношение следва да се напомни, че свободата на изразяване на мнение, закриляна от член 10 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи, подписана в Рим на 4 ноември 1950 г., е сред основните права, гарантирани от общностния правен ред, и представлява императивно съображение от обществен интерес, което може да обоснове такива ограничения (вж. в този смисъл Решение по дело United Pan-Europe Communications Belgium и др., точка 49 по-горе, точка 41 и цитираната съдебна практика). Освен това съгласно член 10, параграф 1 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи свободата на изразяване на мнение включва и свободата да се получава информация.

52      В случая, както се посочва в съображение 19 от обжалваното решение, мерките на Обединеното кралство представляват пречки пред свободното предоставяне на услуги. Все пак, както следва от съображение 18 от Директива 97/36, посочените в член 3а от Директива 89/552 мерки имат за цел да защитят правото на информация и да осигурят широк достъп на обществеността до телевизионното излъчване на национални или ненационални събития от голямо значение за обществото. Съгласно съображение 21 от Директива 97/36 дадено събитие е от голямо значение, когато е изключително, от интерес е за широката публика в Европейския съюз или в дадена държава членка, или в значителна част от определена държава членка и е организирано предварително от организатор на събития, който е оправомощен да продава свързаните с това събитие права.

53      От това следва, че тъй като се отнасят до събития от голямо значение за обществото, посочените в член 3а, параграф 1 от Директива 89/552 мерки са обосновани от императивни съображения от обществен интерес, което впрочем не се оспорва от FIFA.

54      По-нататък, както беше посочено в точка 50 по-горе, въпросните мерки трябва също да могат да гарантират осъществяването на преследваната от тях цел и да не надхвърлят необходимото за постигането ѝ.

55      Накрая, що се отнася до обхвата на съображение 18 от Директива 97/36, на първо място следва да се отбележи, че с член 3а от Директива 89/552, към който препраща това съображение, не се извършва хармонизиране на конкретните събития, които могат да се разглеждат от държавите членки като събития от голямо значение за обществото. Всъщност за разлика от редакцията на този член, която се съдържа в решението на Европейския парламент относно общата позиция на Съвета във връзка с приемането на Директива 97/36 (ОВ C 362, 1996 г., стр. 56) и в която изрично се посочват летните и зимните олимпийски игри и световното и европейското първенство по футбол, тази разпоредба не препраща към конкретни събития, които могат да бъдат включени в националните списъци.

56      Следователно, както впрочем посочва Комисията, не може да се приеме, че вследствие на съображение 18 от Директива 97/36 включването на световното първенство в национален списък със събития от голямо значение за обществото автоматично е съвместимо с общностното право. На по-силно основание това съображение не може да се разбира в смисъл, че във всички случаи световното първенство като цяло може основателно да се включи в такъв списък, независимо от интереса, който предизвикват срещите от това състезание в съответната държава членка.

57      За сметка на това предвид разсъжденията в точки 48―53 по-горе посоченото съображение предполага, че когато държава членка включва срещи от световното първенство в списъка, чието съдържание тя определя, в съобщението ѝ до Комисията не е необходимо да се посочват специални мотиви във връзка с характера им на събитие от голямо значение за обществото.

58      Основателността на изложените от FIFA правни основания следва да се прецени именно с оглед на тези съображения.

 По първото правно основание, изведено от липсата на мотиви

 Доводи на страните

59      Според FIFA в обжалваното решение Комисията не е изтъкнала никакъв мотив, за да обоснове включването на всички 64 срещи от световното първенство в списъка на Обединеното кралство. Безспорно световното първенство било посочено в съображение 18 от Директива 97/36 като пример за събитие от голямо значение за обществото, но това не означавало да се приеме, че всички срещи от световното първенство могат автоматично да имат такова значение или че обществеността трябва да има неограничен достъп до тях. Освен това нито едно обстоятелство не позволявало да се заключи, че в това съображение се има предвид световното първенство като цяло. В това отношение FIFA подчертава, че разделянето на срещите от посоченото първенство, от една страна, на срещи „от първостепенно значение“, които включват полуфиналите, финала и срещите на съответния национален отбор — в настоящия случай един от отборите на Обединеното кралство — и които могат да бъдат квалифицирани като събития от голямо значение за обществото в тази държава членка, и от друга страна, на срещи, които „не са от първостепенно значение“ и които включват всички останали срещи и не могат задължително да бъдат квалифицирани по този начин, било безпогрешно и съответствало на метода, приложен от други държави членки, подали уведомление за приетите от тях мерки съгласно член 3а, параграф 2 от Директива 89/552. Самата Комисия признала такова категоризиране на срещите в работния си документ CC TVSF(97) относно прилагането на член 3а от Директива 89/552.

60      Като е приела, че нейният контрол върху националния избор на събития от голямо значение е чисто второстепенен и на практика излишен, Комисията не изпълнила задължението си за подробна проверка на съвместимостта на мерките на Обединеното кралство с общностното право — обстоятелство, поради което Комисията не е мотивирала обжалваното решение по подходящ начин, що се отнася до квалификацията на всички срещи от световното първенство като срещи от голямо значение за обществото в тази държава членка.

61      FIFA подчертава и че за целите на решението си от 25 юни 1998 г. (вж. точка 7 по-горе) органите на Обединеното кралство не са взели предвид броя на зрителите, отчетен за световното първенство от 1998 г., тъй като това първенство е завършило на 12 юли 1998 г., а Комисията се е основала на тези данни, за да приеме решението от 28 юли 2000 г. Освен това тези органи не взели предвид и посочения брой на зрителите, преди да уведомят отново Комисията на 5 май 2000 г. за техния списък (вж. точка 14 по-горе).

62      Тъй като всички срещи от световното първенство са включени в списъка, съдържащ се в решението от 25 юни 1998 г. (вж. точка 7 по-горе), въпреки предложенията на Advisory Group on listed events (вж. точка 9 по-горе), на компетентните служители от Министерство на културата, медиите и спорта и на генералния директор на Office of Fair Trading (OFT, орган за конкуренцията на Обединеното кралство) и въпреки първоначалната позиция на министерството, с която се препоръчва включването само на „първостепенните“ срещи, Комисията трябвало да мотивира решението си да приеме включването на всички срещи в списъка на Обединеното кралство. Освен това Комисията трябвало да се информира за броя на зрителите, отчетен за световните първенства от 1998 г., 2002 г. и 2006 г., вместо да възпроизвежда дословно взетото преди седем години решение през юли 2000 г. В това отношение FIFA посочва, че самата Комисия отбелязва, че за целите на решението си от 28 юли 2000 г. е взела предвид броя на зрителите, отчетен за световното първенство от 1998 г., въпреки обстоятелството, че тези данни не са били на разположение към момента на приемането от Обединеното кралство на неговия списък на 25 юни 1998 г., което потвърждавало, че е трябвало да се вземат предвид най-актуалните данни за целите на приемането на обжалваното решение. Освен това FIFA подчертава, че в Решение по дело Infront WM/Комисия, точка 15 по-горе, Общият съд не се е произнесъл по други правни основания за отмяна, освен по правното основание, изведено от неспазване на формата, въз основа на което е отменил решението от 28 юли 2000 г.

63      FIFA твърди, че между август 2006 г. и февруари 2007 г. са разменени писма между Комисията и органите на Обединеното кралство. FIFA подчертава, че са предприети административни процедури за достъп до документите както на общностно, така и на национално равнище, без благоприятен резултат в това отношение. FIFA счита, че в обжалваното решение Комисията е трябвало да изложи всички обстоятелства, свързани с преценката ѝ за съвместимостта на мерките на Обединеното кралство с общностното право, по-конкретно броя на зрителите, отчетен за световните първенства от 1998 г., 2002 г. и 2006 г., както и съдържанието на тази кореспонденция, доколкото Комисията е взела предвид съдържащата се в нея информация при приемането на обжалваното решение.

64      Накрая FIFA твърди, че мотивите на обжалваното решение не могат да бъдат допълвани в хода на производството, така че мотив, изтъкнат за първи път пред Общия съд — като мотивите на Комисията в нейната писмена защита, — не може да бъде взет предвид в това отношение, независимо от доказателствената му стойност по същество.

65      От изложеното по-горе следвало, че Комисията не е изпълнила задължението си за мотивиране в нарушение на член 253 ЕО, що се отнася до преценката, съгласно която по-скоро всички срещи от световното първенство, а не само „първостепенните“, са събития от голямо значение за обществото в Обединеното кралство.

66      Комисията, подкрепена от встъпилите страни, оспорва основателността на това правно основание.

 Съображения на Общия съд

67      Съгласно постоянната съдебна практика изискваните от член 253 ЕО мотиви трябва да са съобразени с естеството на съответния акт и по ясен и недвусмислен начин да излагат съображенията на институцията, която издава акта, така че да дадат възможност на заинтересованите лица да се запознаят с основанията за взетата мярка, а на компетентната юрисдикция — да упражни своя контрол. Изискването за мотивиране следва да се преценява в зависимост от обстоятелствата по конкретния случай, по-специално в зависимост от съдържанието на акта, от естеството на изложените мотиви и от интереса, който адресатите или други лица, засегнати пряко и лично от акта, могат да имат от получаване на разяснения. Не се изисква мотивите да уточняват всички относими фактически и правни обстоятелства, доколкото въпросът дали мотивите на определен акт отговарят на изискванията на член 253 ЕО следва да се преценява с оглед не само на текста, но и на контекста, както и на съвкупността от правни норми, уреждащи съответната материя (Решение на Съда от 30 март 2000 г. по дело VBA/Florimex и др., C‑265/97 P, Recueil, стр. I‑2061, точка 93).

68      FIFA упреква Комисията, че не е специално мотивирала извода си, че по-скоро всички срещи от световното първенство, а не само „първостепенните“, следва да се разглеждат като събития от голямо значение за обществото в Обединеното кралство. Впрочем следва да се подчертае, че в писмения си отговор на поставения от Общия съд въпрос в рамките на процесуално-организационните действия (вж. точка 25 по-горе) FIFA изрично потвърждава това, което непряко следва от няколко точки от писмените ѝ изявления, а именно че счита включването на „първостепенните“ срещи от световното първенство в национален списък за съвместимо с общностното право, при условие че са спазени и изискванията за ясна и прозрачна процедура.

69      Макар да е вярно обаче, че съображение 18 от Директива 97/36 не взема отношение по решаващия въпрос за включването на всички или на част от срещите от световното първенство в национален списък със събития от голямо значение за обществото, никакво приемливо съображение не позволява да се стигне до извода, че по принцип само „първостепенните“ срещи могат да се квалифицират по този начин и поради това да се включат в такъв списък.

70      Всъщност световното първенство е състезание, което с основание може да се разглежда по-скоро като едно-единствено събитие, а не като сбор от отделни събития, които се разделят на „първостепенни“ срещи и срещи, които „не са първостепенни“. В това отношение е общоизвестно, че в рамките на световното първенство резултатите от срещите, които „не са първостепенни“, са от решаващо значение за отборите, поради което участието им в „първостепенните“ срещи — като тези, в които участва съответният национален отбор — може да зависи от тези резултати. Така чрез срещите, които „не са първостепенни“, се определят противниците на съответния национален отбор в следващите етапи на състезанието. Освен това резултатите от срещите, които „не са първостепенни“, могат дори да определят дали този национален отбор ще участва в следващия етап на състезанието или ще отпадне от него.

71      Предвид тази конкретна обстановка, която позволява световното първенство да се разглежда като едно-единствено събитие, както се подчертава в съображение 18 от обжалваното решение, Комисията не е трябвало да мотивира по-подробно преценката си за срещите, които „не са първостепенни“, особено когато относимите статистически данни не доказват, че тези срещи системно привличат незначителен брой телевизионни зрители (вж. точки 122—129 по-нататък). Тези обстоятелства са позволили на Комисията да мотивира решението си, позовавайки се и на особения отзвук на световното първенство в Обединеното кралство в смисъл, че става въпрос за особено популярно за широката публика събитие, а не само за любителите на футбола, както посочва съображение 6 от обжалваното решение.

72      Следователно мотивите, съдържащи се в съображения 6 и 18 от обжалваното решение (вж. точка 18 по-горе), позволяват на FIFA да установи съображенията, поради които Комисията е преценила, че всички срещи от световното първенство могат основателно да се включат в списъка със събития от голямо значение за обществото в Обединеното кралство, а на Общия съд — да упражни своя контрол относно основателността на тази преценка, поради което в това отношение обжалваното решение отговаря на условията на член 253 ЕО.

73      Този извод не се поставя под въпрос от обстоятелството, че в хода на процедурата по приемането на списъка със събития от голямо значение за обществото в Обединеното кралство някои органи са предложили в него да бъдат включени само „първостепенните“ срещи. Всъщност, тъй като значението на срещите, които „не са първостепенни“ обосновава квалифицирането на цялото световно първенство като събитие от голямо значение за обществото, обстоятелството, че в рамките на своите правомощия някои служители или консултативни органи са предложили на министъра в списъка да бъдат включени само „първостепенните“ срещи, не поражда задължение за Комисията да обяснява защо министърът не е допуснал грешка, като е приел различна, но също основателна позиция.

74      Същото важи и за доводите относно наличието на кореспонденция между Комисията и органите на Обединеното кралство, на която обжалваното решение не се позовава. Всъщност, след като е налице пълнота на мотивите на обжалваното решение, Комисията не може да бъде упрекната, че не е включила още елементи в мотивите. Впрочем въпросът дали от други данни следва, че срещите, които „не са първостепенни“, фактически не са от голямо значение за обществото в Обединеното кралство, засяга законосъобразността по същество на обжалваното решение и ще бъде разгледан в рамките на второто правно основание (вж. точки 118—129 по-нататък).

75      Що се отнася до довода, че данните за броя на зрителите на световното първенство от 1998 г. не били на разположение на 25 юни 1998 г. — дата на приемане на списъка на Обединеното кралство (вж. точка 7 по-горе), а Комисията се е основала на тези данни, се налага изводът, че нищо не възпрепятства дадена държава членка да предостави на Комисията данни, отнасящи се до период, следващ датата на приемане на списъка със събития от голямо значение за обществото в тази държава, нито възпрепятства Комисията да ги вземе предвид. Освен това такива данни могат да накарат Комисията да поиска от въпросната държава членка да промени мерките си, за да ги съобрази с общностното право, въз основа на възможно най-актуалните данни. Това тълкуване се потвърждава от обстоятелството, че член 3а, параграф 2 от Директива 89/552 приканва държавите членки да представят на Комисията мерките си дори преди тяхното приемане.

76      Следователно Комисията не е трябвало да изложи специално в обжалваното решение причината, поради която е избрала да вземе предвид данните, които не са били налице към момента на съставянето на списъка със събития от голямо значение за обществото в Обединеното кралство.

77      Поради това първото правно основание трябва да се отхвърли.

 По второто правно основание, изведено от нарушението на член 3а, параграф 1 от Директива 89/552

78      Това правно основание се състои от две части, като първата част е изведена от обстоятелството, че мерките на Обединеното кралство не са приети съгласно ясна и прозрачна процедура, а втората част — от обстоятелството, че срещите, които „не са първостепенни“, не са от голямо значение за обществото в тази държава членка.

 По процедурата, проведена от органите на Обединеното кралство

–       Доводи на страните

79      FIFA твърди, че включването на всички срещи от световното първенство в списъка със събития от голямо значение за обществото в Обединеното кралство се характеризира с определена непрозрачност и само по себе си е неразбираемо. В това отношение FIFA отбелязва, че министърът не е възприел единодушните съвети, които е получил от компетентните служители на министерството, от Advisory Group on listed events и от генералния директор на Office of Fair Trading (OFT, орган за конкуренцията на Обединеното кралство), нито първоначалната позиция на министерството, и че причините за този избор така и не са били разгласени. Все пак липсата на разгласяване на причините, поради които министърът не се е съобразил с тези независими препоръки, не била съвместима с изискванията за яснота и прозрачност, които трябва да ръководят въпросната процедура. Освен това в документ от 23 септември 1999 г. органите на Обединеното кралство погрешно посочили, че данните за броя на зрителите на световното първенство от 1998 г. били взети предвид при приемането на решението от 25 юни 1998 г. (вж. точка 61 по-горе), което Комисията лесно можела да установи.

80      Освен това данните за броя на зрителите на световното първенство от 1994 г. също били опорочени от значителна математическа грешка. Във всеки случай нито данните за световното първенство от 1998 г., нито тези за световното първенство от 1994 г. обосновавали включването на всички срещи от това състезание в списъка. Второто уведомяване за списъка, осъществено на 5 май 2000 г. (вж. точка 14 по-горе), нямало никакво значение за описаното по-горе положение, тъй като данните за 1998 г. не били в действителност преразглеждани преди новото уведомяване.

81      Първо, щом като причините за включването на всички срещи в списъка със събития от голямо значение за обществото в Обединеното кралство явно не са били същите като съобщените от органите на тази държава членка на Комисията, и второ, щом като тези причини не са били разгласени, Комисията можела само да направи извод за несъвместимостта на националната процедура с изискванията за яснота и прозрачност, посочени в член 3а, параграф 1 от Директива 89/552. При тези обстоятелства Комисията допуснала грешка, като приела посочената процедура за ясна и прозрачна. Това твърдение за нарушение не визирало валидността на националната процедура като такава, а законосъобразността на преценката на Комисията в това отношение.

82      Накрая, FIFA подчертава, че провеждането на консултация от министъра относно критериите за подбор на събитията от голямо значение за обществото не променя нейните преценки, тъй като тя не оспорвала релевантността на тези критерии.

83      Комисията, подкрепяна от встъпилите страни, оспорва основателността на твърденията на FIFA.

–       Съображения на Общия съд

84      В самото начало следва да се напомни, че в член 3а, параграф 1 от Директива 89/552 не се посочват конкретните характеристики, които трябва да имат проведените на национално равнище процедури с оглед на изготвянето на списъка със събития от голямо значение за обществото. С тази разпоредба на държавите членки се предоставя свобода на преценка при организирането на въпросните процедури, що се отнася до техните етапи, евентуалните консултации със заинтересованите лица и възлагането на административни правомощия, като се пояснява, че процедурите трябва да бъдат ясни и прозрачни в тяхната цялост.

85      Всъщност ограниченията за упражняването на гарантирани от Договора основни свободи, произтичащи от национални мерки, обосновани от императивни съображения от обществен интерес, трябва също да могат да гарантират осъществяването на преследваната цел и да не надхвърлят необходимото за нейното постигане (вж. точка 50 по-горе).

86      Ето защо дори когато национални законодателства като посочените в член 3а, параграф 1 от Директива 89/552 имат за цел защитата на правото на свободно изразяване на мнение (вж. точки 51―53 по-горе), изискванията, произтичащи от предназначените за прилагане на такава политика мерки, във всички случаи трябва да бъдат пропорционални на посочената цел и условията за тяхното прилагане не трябва да бъдат дискриминационни по отношение на гражданите на други държави членки (вж. в този смисъл Решение на Съда от 28 ноември 1989 г. по дело Groener, C‑379/87, Recueil, стр. 3967, точка 19 и Решение на Съда от 12 юни 2003 г. по дело Schmidberger, C‑112/00, Recueil, стр. I‑5659, точка 82).

87      В това отношение проведените от държавите членки процедури с оглед на приемането на списъка със събития от голямо значение за обществото трябва да бъдат ясни и прозрачни, в смисъл че трябва да се основават на предварително известни на заинтересованите лица обективни критерии, за да се избегне произволно упражняване на правото на преценка, с което държавите членки разполагат, за да решат кои конкретни събития да бъдат включени в техните списъци (вж. в този смисъл Решение по дело United Pan-Europe Communications Belgium и др., точка 49 по-горе, точка 46). Всъщност, макар да е вярно, че съгласно член 3а от Директива 89/552, за да се включи дадено събитие в списъка, се поставя изискването то да е от голямо значение за обществото, предварителното установяване на конкретни критерии, с оглед на които се преценява това значение, все пак представлява съществен фактор за приемането на националните решения по прозрачен начин и в пределите на свободата на преценка, с която разполагат националните органи в това отношение (вж. точка 112 по-нататък).

88      Изискването за яснота и прозрачност на процедурата предполага също в отнасящите се до нея разпоредби да се посочва органът, компетентен да състави списъка със събития, както и условията, при които заинтересованите лица могат да изразят становищата си.

89      За сметка на това самото наличие на обстоятелства, водещи до обезсилване на преценката на национален орган по отношение на значението на конкретно събитие за обществото, не засяга нито яснотата, нито прозрачността на проведената процедура, а правилността на тази преценка. Това важи и когато тези обстоятелства се изразяват в представяне на становища от консултативни органи или от служби на компетентния орган.

90      В настоящия случай на първо място следва да се посочи, че FIFA оспорва яснотата и прозрачността на проведената от Обединеното кралство процедура, доколкото тя е довела до включването в списъка на всички срещи от световното първенство, а не само на „първостепенните“.

91      По-нататък следва да се посочи, че изтъкнатите от FIFA твърдения за нарушения не могат да поставят под въпрос преценката на Комисията относно яснотата или прозрачността на проведената от министъра процедура с оглед на приемането на списъка със събития от голямо значение за обществото в Обединеното кралство (вж. точки 7—9 по-горе). Всъщност, обратно на твърдяното от FIFA, установеното в член 3а от Директива 89/552 изискване за яснота и прозрачност няма за цел, нито за резултат да принуди националния компетентен орган да изложи причините, поради които не е възприел представените му в рамките на процедурата за консултации становища или бележки.

92      Тази преценка се налага на още по-силно основание по отношение на световното първенство, което е споменато в съображение 18 от Директива 97/36 и с право може да се разглежда по-скоро като едно-единствено събитие, отколкото като сбор от отделни събития, които се разделят на „първостепенни“ срещи и срещи, които „не са първостепенни“ (вж. точка 70 по-горе).

93      При това положение, ако заинтересовано лице смята, че представените в рамките на процедурата за консултации становища или дори изразена от службите на компетентния орган позиция съдържат основания, обезсилващи окончателната преценка на този орган по отношение на значението на разглежданото събитие за обществото, то има възможност, първо, да постави тази преценка под въпрос пред националните юрисдикции, и второ, да оспори пред Общия съд правилността на евентуалното решение на Комисията, с което тази преценка се одобрява, както впрочем е направено от FIFA в рамките на втората част от настоящото правно основание.

94      Що се отнася до твърденията за данните за броя на зрителите, взети предвид от органите на Обединеното кралство, следва да се отбележи, че тези твърдения също поставят под въпрос преценката на Комисията по същество относно основателността на позицията на министъра за значението на срещите, които „не са първостепенни“ за обществото в тази държава членка. Следователно те не засягат и въпроса дали проведената от Обединеното кралство процедура е ясна и прозрачна.

95      Що се отнася до довода, че данните за броя на зрителите на световното първенство от 1998 г. не са били на разположение на 25 юни 1998 г. — дата на приемане на списъка на Обединеното кралство (вж. точка 7 по-горе), — а Комисията се е основала на тези данни, той трябва да бъде отхвърлен поради изложените в точка 75 по-горе мотиви.

96      Поради това въз основа на доводите на FIFA не се доказва, че Комисията е допуснала грешка, като е приела, че проведената от Обединеното кралство процедура относно включването на световното първенство в списъка със събития от голямо значение за обществото на тази държава членка е ясна и прозрачна.

97      От това следва, че първата част от второто правно основание трябва да се отхвърли.

 По значението на срещите, които „не са първостепенни“, за обществото в Обединеното кралство

–       Доводи на страните

98      В подкрепа на тази част от настоящото правно основание FIFA твърди, първо, че срещите, които „не са първостепенни“ не намират особен отзвук, освен сред любителите на футбола, и второ, че тези срещи традиционно не се излъчвали по безплатните телевизионни канали, нито привличали голям брой телевизионни зрители. От това следвало, че срещите, които „не са първостепенни“, не отговарят на двата критерия, възприети от Комисията в съображения 6 и 18 от обжалваното решение, поради което посочената институция допуснала грешка в това отношение.

99      Според FIFA не може основателно да се твърди, че всички срещи от световното първенство представляват събития от голямо значение за обществото в Обединеното кралство, тоест изключителни събития, които са от интерес за широката публика, както се посочва в съображение 21 от Директива 97/36.

100    В това отношение FIFA твърди, че макар държавите членки да могат свободно да избират събитията, които считат, че са от голямо значение за обществото, Комисията е длъжна да контролира задълбочено законосъобразността на този избор от гледна точка на общностното право. Така свободата на преценка, с която разполагат държавите членки в тази област, не им дава право да приемат произволни позиции, нито била безгранична, и изборът на последните не бил нито с предимство, нито решаващ, нито, на по-силно основание, неоспорим.

101    В настоящия случай осъществените проучвания потвърждавали, че лицата, които обикновено не гледат футбол, проявяват само слаб интерес към срещите, които „не са първостепенни“. FIFA подчертава още, че оспорва не избора на законодателя да установи правила като посочените в член 3а от Директива 89/552 относно събитията от голямо значение за обществото, а обхвата, който Комисията дава на това понятие в обжалваното решение. В това отношение FIFA повтаря, че „първостепенните“ срещи могат с основание да се разглеждат като срещи от голямо значение за обществото по смисъла на тази разпоредба, което впрочем съответствало на нейната собствена политика. Съгласно тази политика полуфиналите, финала, срещите на съответния национален отбор и срещата, с която се открива световното първенство, трябва да се излъчват на живо по безплатен телевизионен канал.

102    От проучване, основано на сведения от базата данни на Broadcast Audience Research Board, следвало, че средният брой на лицата, които не са любители на футбола, и които са гледали поне 30 минути без прекъсване от всички срещи, които „не са първостепенни“, от световното първенство от 2006 г., представлява само 2,8 % от общия брой зрители, срещу 14,7 % от лицата, които не са любители на футбола и които са гледали поне 30 минути без прекъсване от всички „първостепенни“ срещи, като 18,5 % са гледали също такъв отрязък от време от финала, 7,1 % — от полуфиналите, а 17 % — от срещите на националния отбор на Англия.

103    Що се отнася до данните, предоставени от Обединеното кралство на Комисията, FIFA повтаря, че данните за световното първенство от 1998 г. не са били на разположение на 25 юни 1998 г. — дата, на която е съставен списъкът със събития от голямо значение за обществото в тази държава членка (вж. точка 7 по-горе), когато документът от 23 септември 1999 г. (вж. точка 79 по-горе) се позовавал на среден брой от 8,59 милиона зрители, които са гледали срещите от това състезание. Освен надценяването на този брой — тъй като точният брой зрители бил 6,518 милиона — той не давал никакво указание за значението на срещите, които „не са първостепенни“ за широката публика в Обединеното кралство. Всъщност, от една страна, този резултат отчитал и „първостепенните“ срещи, а от друга страна, той не правел разграничение между любителите на футбола и лицата, които не са такива, като все пак последните избирали да гледат среща от световното първенство, тъй като считали, че тя е от голямо значение за обществото. Резултатите обаче от посоченото в точка 102 по-горе проучване доказвали, че с изключение на любителите на футбола, широката публика не проявявала особен интерес към срещите, които „не са първостепенни“, така че тези срещи не намирали отзвук сред посочената публика. Тези изводи били в съответствие с практиката на Комисията по вземане на решения. Следователно тази институция допуснала грешка, като приела, че срещите, които „не са първостепенни“, имат значение за лицата, които не са любители на футбола.

104    Комисията допуснала грешка и като приела, че всички срещи от световното първенство традиционно се предават на живо по безплатна телевизия, тъй като 16, 8 и 8 срещи от световните първенства съответно от 1994 г., 1998 г. и 2002 г. не са били предавани по този начин, дори ако в определени случаи не са се провеждали по същото време като друга среща. Освен това 8 срещи от световното първенство от 2006 г., които „не са първостепенни“, са били излъчвани от телевизионни оператори от втората категория на член 98 от Broadcasting Act 1996 (вж. точка 10 по-горе). Впрочем подходът, следван по време на световните първенства от 1994 г., 1998 г. и 2002 г., се състоял в неизлъчването на среща, когато тя протича по същото време като друга среща.

105    Освен това от данните за броя на зрителите на световните първенства от 1994 г., 1998 г., 2002 г. и 2006 г., които са били на разположение към момента на приемането на обжалваното решение, следвало, че срещите, които „не са първостепенни“, привличали част от броя на телевизионните зрители, които гледат „първостепенните“ срещи. Освен това, обратно на твърдяното от Комисията, броят на зрителите, отчетен за срещите, които „не са първостепенни“, от световните първенства от 1994 г. и 1998 г., не можел в никакъв случай да бъде квалифициран като изключително висок предвид населението на Обединеното кралство и броя на зрителите, отчетен за „първостепенните“ срещи.

106    Всъщност 9 срещи от световното първенство от 1994 г. и 23 срещи от световното първенство от 2002 г., излъчвани на живо, привлекли по-малко от 3 милиона телевизионни зрители, 12 срещи от световното първенство от 1998 г., излъчвани на живо, привлекли по-малко от 5 милиона телевизионни зрители, а 5 срещи, които „не са първостепенни“, от световното първенство от 2006 г., привлекли между 65 000 и 96 000 телевизионни зрители.

107    Следователно двата критерия, възприети от Комисията, за да заключи, че срещите, които „не са първостепенни“ от световното първенство, са от голямо значение за обществото в Обединеното кралство, а именно че намират особен отзвук в тази държава членка и че редовно се излъчват от безплатните телевизионни канали и привличат голям брой телевизионни зрители, в действителност не били изпълнени.

108    Освен това според FIFA не можело да се поддържа, че срещите, които „не са първостепенни“, са от голямо значение за обществото в Обединеното кралство, щом законодателството на тази държава членка не задължава телевизионните оператори да ги излъчват и щом такива задължения съществуват относно други събития. Освен това в отговор на довода на Комисията — съгласно който не е възможно да се предават по един и същи канал две срещи от световното първенство, които се провеждат едновременно — FIFA посочва, че ако въпросните срещи действително са събития от голямо значение за обществото, телевизионен оператор би могъл да ги излъчва по едно и също време по два различни канала, които му принадлежат (като BBC 1 и BBC 2) или да предостави подлиценз на друг телевизионен оператор. Що се отнася до довода на Комисията, че изтъкнатите от FIFA данни не отчитат нито деня, нито часа, в който дадена среща е излъчвана, FIFA твърди, че тези фактори не оказват значително влияние върху броя на зрителите и посочва много примери за срещи от световните първенства между 1994 г. и 2006 г. в подкрепа на тезата си.

109    Освен това FIFA посочва, че тъй като дадено събитие, за което се счита, че е от голямо значение за дадено общество, не е задължително за друго, твърдението на Комисията, че с посочването на световното първенство в съображение 18 от Директива 97/36 се имат предвид всички срещи от него, не може да бъде защитено. В допълнение било нелогично световното първенство да се разглежда като неделимо събитие, щом като то е организирано на няколко фази и списъкът на Обединеното кралство разглежда други включващи различни срещи събития, по-специално Световната купа по крикет, като делими събития. Впрочем с изключение на Обединеното кралство и Кралство Белгия всички други държави членки съставили списъци със събития, в които са включени само някои срещи, съответстващи на „първостепенните“ срещи от световното първенство, и които са одобрени от Комисията. Това обстоятелство доказвало, че световното първенство не трябва задължително да се разглежда като неделимо събитие.

110    FIFA твърди, че ако — противно на изтъкнатите от нея доводи — член 3а, параграф 1 от Директивата следва да се разбира в смисъл, че световното първенство като цяло трябва да се разглежда като събитие от голямо значение за обществото поради текста на съображение 18 от Директива 97/36, било необходимо да се приеме, че в жалбата и във всеки случай в писмената реплика срещу тази разпоредба имплицитно е повдигнато възражение на основание член 241 ЕО. В рамките на това възражение FIFA изтъква съвкупност от доводи, които според нея целят да докажат, че няма основание световното първенство да се разглежда в неговата цялост като едно-единствено събитие от голямо значение за обществото.

111    Комисията, подкрепяна от встъпилите страни, оспорва основателността на тази част от второто правно основание и посочва, че FIFA не би могла основателно да повдигне възражение срещу Директива 97/36 съгласно член 241 ЕО.

–       Съображения на Общия съд

112    Първо следва да се напомни, че като предвижда, че държавите членки следва да определят събитията от голямо значение за тяхното общество по смисъла на съображение 21 от Директива 97/36, член 3а от Директива 89/552 им признава значителна свобода на преценката в това отношение.

113    Второ, независимо от факта, че с член 3а от Директива 89/552 не се извършва хармонизиране от гледна точка на конкретните събития, които могат да се разглеждат от държава членка като събития от голямо значение за нейното общество (вж. точки 55 и 56 по-горе), упоменаването на световното първенство в съображение 18 от Директива 97/36 предполага, че Комисията не може да разглежда включването на срещи от това състезание в списък със събития като противоречащо на общностното право, с довода че съответната държава членка не ѝ е съобщила конкретните съображения, обосноваващи характера им на събитие от голямо значение за обществото (вж. точка 57 по-горе). Все пак евентуалният извод на Комисията, че включването на световното първенство като цяло в списък със събития от голямо значение за обществото на държава членка е съвместимо с общностното право, с мотива че поради характерните си особености това първенство основателно се разглежда като едно-единствено събитие, може да се постави под въпрос въз основа на конкретни данни, доказващи, че срещите, които „не са първостепенни“, не са от голямо значение за обществото на тази държава членка.

114    Всъщност, както беше посочено в точки 55 и 56 по-горе, нито съображение 18 от Директива 97/36, нито член 3а от Директива 89/552 засягат въпроса дали световното първенство може основателно да се включи като цяло в списък със събития от голямо значение за обществото, независимо от интереса, който тези срещи, и по-специално срещите, които „не са първостепенни“, предизвикват в съответната държава членка.

115    Следователно всякакво обсъждане на законосъобразността на Директива 97/36 във връзка с квалифицирането на световното първенство по-скоро като едно цяло, а не само на „първостепенните“ срещи от него, като събитие от голямо значение за обществото (вж. точка 110 по-горе), е безпредметно, тъй като този въпрос не е уреден в съображение 18 от Директивата. Ето защо Общият съд не следва да се произнася по въпроса дали в това отношение в репликата си FIFA е могла основателно да повдигне възражение съгласно член 241 ЕО или дали такова възражение трябва да се счита за имплицитно повдигнато на етапа на жалбата.

116    Трето, както беше изяснено в точка 69 и 70 по-горе, световното първенство с основание може да се разглежда по-скоро като едно-единствено събитие, а не като сбор от отделни събития, разделени на „първостепенни“ срещи и срещи, които „не са първостепенни“, така че подходът на министъра не е произволен, а попада в пределите на правото му на преценка.

117    Освен това значението на срещите, които „не са първостепенни“, следва и от самия факт, че те са част от това първенство, каквато е хипотезата и при други спортни дисциплини, обичайно слабият интерес към които нараства при провеждането на състезания в рамките на олимпийските игри.

118    От това следва, че Комисията не е допуснала грешка, като не е поставила под въпрос становището, съгласно което при преценката на значението на световното първенство за обществото в Обединеното кралство не следва да се прави разграничение между „първостепенните“ срещи и срещите, които „не са първостепенни“, и това първенство трябва да се разглежда в неговата цялост, а не като поредица от отделни събития (съображения 6 и 18 от обжалваното решение, вж. точка 18 по-горе).

119    Доводите на FIFA във връзка с това, посочени в рамките на настоящото правно основание, не изменят съдържащата се в съображения 6 и 18 от обжалваното решение преценка.

120    Всъщност обстоятелството, че само 2,8 % от лицата, които не са любители на футбола, са гледали поне 30 минути без прекъсване от всички срещи, които „не са първостепенни“ от световното първенство от 2006 г. (вж. точка 102 по-горе), не е показателно, тъй като, за да може световното първенство като цяло основателно да се включи в списъка на посочената държава членка с такива събития, не е необходимо всички срещи, които „не са първостепенни“, да са от голямо значение за обществото в Обединеното кралство. Напротив, достатъчно е описаната в точка 70 по-горе характерна особеност да се отнася за някои от срещите, които „не са първостепенни“ — чийто брой или участници не могат да бъдат уточнени при изготвянето на списъка или при придобиването на правата за излъчване, — за да се обоснове липсата на разграничение между „първостепенните“ срещи и срещите, които „не са първостепенни“, що се отнася до тяхното значение за обществото. Следователно критерият, използван за проучванията, извършени в рамките на това разследване, е бил изключително ограничителен и поради това неподходящ както предвид структурата на световното първенство, така и предвид характеристиките, на които това състезание трябва да отговаря, за да може да бъде квалифицирано в своята цялост като събитие от голямо значение за обществото.

121    Тази констатация обезсилва и довода на FIFA, че определени срещи, които „не са първостепенни“, от световните първенства от 1994 г., 1998 г. и 2002 г. не са били излъчвани на живо или че са били излъчвани от телевизионни оператори от втората категория на член 98 от Broadcasting Act 1996 (вж. точка 10 по-горе). Освен това, обратно на твърдяното от FIFA, съображение 18 от обжалваното решение (вж. точка 18 по-горе) се позовава не на срещи, които редовно са излъчвани на живо, а на срещи, които редовно се излъчват от безплатни телевизионни канали, което съответства на четвъртия критерий, посочен в съображение 5 от същото решение.

122    Що се отнася до доводите, изведени от броя на зрителите, отчетен за срещите, които „не са първостепенни“ от световните първенства от 1994 г., 1998 г., 2002 г. и 2006 г. (вж. точка 105 по-горе), те също не могат да бъдат приети.

123    В това отношение следва да се подчертае, че обратно на твърдяното от FIFA, броят на зрителите, отчетен за срещите, които „не са първостепенни“, спрямо отчетения за „първостепенните“ срещи, не доказва, че първите не са привлекли значителен брой телевизионни зрители. Всъщност предоставените от FIFA статистики показват, че срещите, които „не са първостепенни“, са привлекли средно 60 % от телевизионните зрители, които са гледали „първостепенните“ срещи от световното първенство от 1994 г., като тези проценти възлизат на 43 %, 30 % и 33 % за световните първенства съответно от 1998 г., 2002 г. и 2006 г. Макар да е вярно, че тези данни са по-ниски от тези за „първостепенните“ срещи, това не променя факта, че включването на срещите, които „не са първостепенни“, в националния списък със събития от голямо значение за обществото не изисква те да привличат същия брой телевизионни зрители като този, който привличат „първостепенните“ срещи. В настоящия случай тези данни не биха могли да бъдат разглеждани като представляващи броя телевизионни зрители, който обикновено биха привлекли в Обединеното кралство срещите, които не се провеждат в рамките на значимо международно състезание по футбол на равнище на националните отбори и в които освен това не участва национален отбор на тази държава членка.

124    Тези преценки са потвърдени от редица обстоятелства в съобщение на Обединеното кралство до Комисията от 24 март 1999 г., съдържащо се в приложен към жалбата документ, озаглавен „Проект на отговор на писмото на Комисията от 23 декември 1998 г.“ Така приложение Д към този документ съдържа анализ на броя на зрителите, отчетен за световното първенство от 1998 г. От този анализ следва, че срещата между Нидерландия и Югославия, която „не е първостепенна“ и от чийто изход зависел противникът на отбора на Англия, в случай че последната победи Аржентина, е привлякла около 10,55 милиона телевизионни зрители, който брой на зрителите нараства на 10,605 милиона в друг приложен към жалбата документ, озаглавен „Данни за броя на зрителите при излъчване на живо в Обединеното кралство“ (наричан по-нататък „аналитичните данни за броя на зрителите“). В същото време, макар да „не са първостепенни“, срещите между Бразилия и Чили, от една страна, и Нигерия и Дания, от друга страна, са привлекли съответно 10,63 милиона и 10,32 милиона телевизионни зрители — данни, които са в съответствие с аналитичните данни за броя на зрителите, въпреки обстоятелството, че нито една от тези срещи не е била свързана с напредването в първенството на националния отбор на Обединеното кралство. Освен това съгласно тези два документа националният отбор на Камерун е привлякъл средно около 9,18 милиона телевизионни зрители за двете срещи, излъчвани на живо в рамките на световното първенство от 1998 г. съответно срещу Австрия и Италия, докато срещите между Съединените американски щати и Иран, от една страна, и Испания и България, от друга страна, са привлекли съответно 7,94 милиона и 7,91 милиона телевизионни зрители. Накрая, съгласно тези два документа националният отбор на Ямайка е привлякъл средно 7,89 милиона телевизионни зрители за две срещи, съответно с Хърватия и Аржентина, като първата среща е привлякла 10,234 милиона телевизионни зрители.

125    Следва да се добави, че съгласно същото съобщение на органите на Обединеното кралство финалът на Football Association Cup от 1998 г. (турнир за Купата на футболната асоциация) е привлякъл 7,81 милиона телевизионни зрители, което показва какво значение придобиват в рамките на световното първенство срещите, които „не са първостепенни“, предвид броя на зрителите, посочен в предходната точка.

126    В това отношение следва да се подчертае, че съгласно аналитичните данни за броя на зрителите сред срещите, които „не са първостепенни“ от световното първенство от 1994 г., 16 са привлекли между 7,196 милиона и 11,625 милиона телевизионни зрители, докато 8 са привлекли между 5,669 милиона и 6,926 милиона телевизионни зрители. Що се отнася до световното първенство от 1998 г., от същия документ следва, че сред срещите, които „не са първостепенни“, 21 са привлекли между 7,161 милиона и 10,632 милиона телевизионни зрители и 13 са привлекли между 5,254 милиона и 6,761 милиона телевизионни зрители. Що се отнася до световното първенство от 2002 г., аналитичните данни за броя на зрителите показват, че 24 срещи, които „не са първостепенни“, са привлекли между 3,073 милиона и 5,317 милиона телевизионни зрители. Що се отнася до световното първенство от 2006 г., аналитичните данни за броя на зрителите показват, че 11 срещи, които „не са първостепенни“, са привлекли между 7,058 милиона и 9,645 милиона телевизионни зрители, докато 15 срещи от същата категория са привлекли между 5 милиона и 6,692 милиона телевизионни зрители.

127    Разглеждани както по принцип, така и в съотношение с данните за броя на зрителите на финала на Football Association Cup от 1998 г., тези данни показват, че срещите, които „не са първостепенни“, привличат в Обединеното кралство изключително широка аудитория, което не може да се обясни по друг начин освен с включването на тези срещи в рамките на световното първенство. Следователно тези данни за броя на зрителите потвърждават съдържащата се в точки 69, 70 и 117 по-горе преценка и подкрепят изразената в съображение 18 от обжалваното решение позиция, че срещите от световното първенство, в това число и тези, които „не са първостепенни“, по традиция привличат множество телевизионни зрители.

128    Този анализ не се опровергава от особено ниския според FIFA брой на зрителите, на който тя се позовава във връзка с определени срещи, които „не са първостепенни“ (вж. точка 106 по-горе). В това отношение следва да се отбележи, че всички 9 срещи от световното първенство от 1994 г., които са излъчени на живо и са привлекли под 3 милиона телевизионни зрители, са започнали половин час след полунощ GMT (средно гринуичко време) тъй като първенството се е провеждало в Съединените американски щати. Часовата разлика обяснява по същия начин броя на зрителите, отчетен за определени срещи от световното първенство от 2002 г., което се е провело в Южна Корея и Япония. Така от 23 срещи, които „не са първостепенни“, изтъкнати от FIFA и привлекли под 3 милиона телевизионни зрители, 14 са започнали между 6,15 ч. и 7,15 ч. GMT, а 9 — между 8,25 ч. и 12,15 ч. Фактът, че часовата разлика в съчетание с часа на провеждане на въпросните срещи е причината за това явление, наблюдавано за първенствата от 1994 г. и 2002 г., е доказан от много по-значимия брой на зрителите на срещите, които „не са първостепенни“ и които не са излъчвани прекалено рано сутрин или през работно време, като посочените в точка 126 по-горе. Освен това съгласно прессъобщение, приложено към писмената дуплика по дело T‑385/07, с което настоящото дело е съединено за целите на устната фаза на производството (вж. точка 24 по-горе), самата FIFA посочва значението на часовата разлика, която определя часа на провеждане на дадена среща във всяка страна, като това обстоятелство е признато като фактор, оказал влияние върху броя на зрителите в Азия и Европа по време на световните първенства от 2002 г. и 2006 г.

129    Що се отнася до световното първенство от 2002 г., всички изтъкнати от FIFA 12 срещи, които „не са първостепенни“, са излъчени между 13,30 ч. и 16,30 ч. GMT, тоест през работно време. Що се отнася до 5‑те срещи от световното първенство от 2006 г., които „не са първостепенни“ и които действително са гледани от много малък брой зрители, достатъчно е да се отбележи, че срещата между Парагвай и Тринидад и Тобаго се е провела по същото време като срещата между Англия и Швеция, привлякла 18,464 милиона телевизионни зрители. Срещата между Коста Рика и Полша е започнала в 14,28 ч. и се е провела по същото време като тази между Еквадор и Германия, гледана от 2,725 милиона телевизионни зрители. Срещата между Иран и Ангола е започнала в 14,30 ч. и се е провела по същото време като срещата между Португалия и Мексико, която е проследена от 2,301 милиона телевизионни зрители. Срещата между Кот д’Ивоар и Сърбия и Черна гора се е провела по същото време като тази между Нидерландия и Аржентина, привлякла 8,740 милиона телевизионни зрители, докато срещата между Украйна и Тунис е започнала в 15,00 ч. и се е провела по същото време като тази между Саудитска Арабия и Испания, проследена от 1,872 милиона телевизионни зрители. Тези обстоятелства представляват обективни причини, обясняващи защо броят на зрителите на тези срещи, които „не са първостепенни“, се различава от обичайно отчитания брой зрители (вж. точка 126 по-горе).

130    Следователно броят на зрителите на срещите, които „не са първостепенни“, потвърждава, а не обезсилва съдържащата се в точка 118 по-горе преценка.

131    Освен това изложеният в точка 127 по-горе извод не противоречи на извода, посочен в съображение 40 от Решение 2000/400/ЕО на Комисията от 10 май 2000 година относно производство по прилагане на член 81 [ЕО] (преписка № IV/32.150 — Eurovision, ОВ L 151, стр. 18), за което загатва FIFA (вж. точка 103 по-горе). Съгласно това съображение международните прояви като цяло са по-привлекателни за публиката на дадена страна в сравнение с националните прояви, ако в тях участва националният отбор или национален шампион, докато международните прояви, в които не взема участие национален отбор или шампион, често предизвикват съвсем слаб интерес. В много голяма част от случаите обаче световното първенство се провежда с участието на националния отбор на Обединеното кралство. Дори когато по изключение това не е така, липсата на участие на национален отбор на Обединеното кралство в световното първенство обикновено се установява след съставянето на списъка със събития от голямо значение за обществото в тази държава членка, а и след прехвърлянето на правата за телевизионно излъчване за съответната година.

132    Що се отнася до довода, изведен от липсата на задължение за излъчване на срещите, които „не са първостепенни“ (вж. точка 108 по-горе), достатъчно е да се посочи, че изборът да не се задължи телевизионен оператор да излъчва дадено събитие съвсем не означава, че то не е от голямо значение за обществото по смисъла на член 3а от Директива 89/552, дори когато въвеждането на такива задължения е част от следваната по принцип от националния законодател практика. Всъщност при спазване на принципа на пропорционалност посоченият член има за предмет да предотврати лишаването на широката публика в дадена държава членка от възможността да проследи определени събития по безплатна телевизия поради телевизионни излъчвания на изключителна основа. Следователно той няма за предмет да задължи непряко държавите, които желаят да предоставят такава защита, да изискват от доставчик на безплатни телевизионни услуги да излъчва тези събития. Ако обаче, за да включат основателно дадено събитие в списък със събития от голямо значение за обществото, държавите членки трябваше да задължават доставчик на безплатни телевизионни услуги да го излъчва, въпросната разпоредба щеше да породи последици, надхвърлящи нейната цел.

133    Обстоятелството, че Обединеното кралство следва различен подход относно други събития като Световната купа по крикет или че други държави членки са включили в списъците си главно „първостепенните“ срещи от световното първенство, не засяга предходната преценка, която позволява световното първенство като цяло основателно да се разглежда като събитие от голямо значение за обществото в тази държава членка. Всъщност, тъй като с член 3а от Директива 89/552 не се извършва хармонизиране от гледна точка на конкретните събития, които могат да се разглеждат от държавите членки като събития от голямо значение за обществото (вж. точка 55 по-горе), с въпросната разпоредба могат да бъдат съвместими няколко подхода за включване на срещите от световното първенство в национален списък.

134    Втората част от настоящото правно основание, както и последното в неговата цялост, трябва да се отхвърлят, след като не могат да се приемат доводите на FIFA, че като е потвърдила преценката на министъра, съгласно която световното първенство като цяло представлява събитие от голямо значение за обществото в Обединеното кралство, Комисията е допуснала грешки.

 По третото правно основание, изведено от нарушение на правото на собственост на FIFA

 Доводи на страните

135    FIFA отбелязва, че правото на собственост е гарантирано от общностния правен ред като негов общ принцип. Ограничения на упражняването на това право можели да се въведат, за да се отговори на цели от общ интерес, при условие че тези ограничения не са несъразмерни и не нарушават самата същност на посоченото право. Упражняването на правата на интелектуална собственост на изключителна основа чрез използването или предоставянето на лицензи представлявало същността на такива права.

136    Доколкото обаче с обжалваното решение се одобрявало включването на срещите от световното първенство, които „не са първостепенни“, в списъка със събития от голямо значение за обществото в Обединеното кралство, след като тези срещи не можели да бъдат квалифицирани по този начин, с него се одобрявало не само ограничаването на правото на FIFA да използва своята собственост, но и унищожаването на това право в неговата същност, независимо от неговите последици за телевизионните оператори. Всъщност забраната за предоставяне на изключителен лиценз за излъчване на живо в Обединеното кралство на която и да е среща от световното първенство лишавало произволно FIFA от същината на нейното право на собственост.

137    Нито една цел от общ интерес не обосновавала толкова драстично и непропорционално засягане на това право на собственост, тъй като включването само на „първостепенните“ срещи в списъка със събития от голямо значение за обществото щяло да бъде подходящо и напълно достатъчно, за да се гарантира достъпът на широката публика до разглежданите събития. В това отношение FIFA допълва, че предоставянето и придобиването на изключителни права за излъчването на спортни събития са от решаващо значение и представляват добре установена търговска практика, приета като такава от самата Комисия. Всъщност изключителният характер увеличавал значително стойността на правата, позволявайки по този начин на FIFA да преследва своите уставни цели, така че забраната за предоставянето им на изключителна основа засягала самата им същност.

138    Следователно Комисията допуснала явна грешка в преценката, като приела в обжалваното решение, че мерките на Обединеното кралство изглеждат пропорционални по отношение на целта да се осигури широк достъп до телевизионното излъчване на събития от голямо значение за обществото.

139    Комисията, подкрепена от встъпилите страни, оспорва основателността на това правно основание.

 Съображения на Общия съд

140    Следва да се напомни обстоятелството — по което страните не спорят, — че FIFA е организаторът на световното първенство по смисъла на съображение 21 от Директива 97/36, поради което всяко лице, желаещо да ползва права за телевизионно излъчване на това събитие, трябва да ги получи от нея или от лице, което ги е получило от нея.

141    В този смисъл, доколкото стойността на тези права може да бъде засегната от произтичащите от обжалваното решение правни последици (вж. точки 33—37 по-горе), правото на собственост на FIFA също се оказва засегнато.

142    Освен това от съдебната практика следва, че когато държава членка се позовава на разпоредби като членове 46 ЕО и 55 ЕО, за да обоснове правна уредба, която може да възпрепятства упражняването на свободното предоставяне на услуги или свободата на установяване, тази предвидена от общностното право обосновка трябва да се тълкува с оглед на общите принципи на правото, и по-специално на основните права. Поради това разглежданото национално законодателство ще може да се ползва от предвидените в тези разпоредби изключения само ако съответства на основните права, за чието спазване следят общностните юрисдикции (вж. в този смисъл Решение на Съда от 18 юни 1991 г. по дело ERT, C‑260/89, Recueil, стр. I‑2925, точка 43). По подобен начин не може да се приеме, че национална мярка, която не съответства на основните права, каквото е правото на собственост (вж. в този смисъл Решение на Съда от 10 юли 2003 г. по дело Booker Aquaculture и Hydro Seafood, C‑20/00 и C‑64/00, Recueil, стр. I‑7411, точка 67), може да се ползва от признатите изключения, поради обстоятелството че отговаря на императивни съображения от обществен интерес като телевизионния достъп на широката публика до събития от голямо значение за обществото.

143    При все това принципът за защита на основното право на собственост в рамките на общностното право не е абсолютен, а трябва да се разглежда във връзка с неговата обществена функция. Следователно могат да се налагат ограничения върху упражняването на правото на собственост, при условие че тези ограничения действително отговарят на цели от общ интерес и че не представляват по отношение на следваната цел непропорционална и нетърпима намеса, която би могла да накърни самата същност на гарантираното по този начин право (вж. в този смисъл Решение на Съда от 12 май 2005 г. по дело Regione autonoma Friuli-Venezia Giulia и ERSA, C‑347/03, Recueil, стр. I‑3785, точка 119 и Решение на Съда от 12 юли 2005 г. по дело Alliance for Natural Health и др., C‑154/04 и C‑155/04, Recueil, стр. I‑6451, точка 126).

144    В това отношение следва да се напомни, че поради съдържащите се в точки 116―134 по-горе съображения и обратно на твърденията на FIFA, световното първенство основателно може да се разглежда като едно-единствено събитие от голямо значение за обществото в Обединеното кралство, тъй като данните за броя на зрителите относно срещите, които „не са първостепенни“, потвърждават, а не обезсилват съдържащата се в съображения 6 и 18 от обжалваното решение преценка. При това положение, предвид единния характер на световното първенство като събитие, Комисията не е допуснала грешка, като е приела, че включването на всички срещи от него в списъка на Обединеното кралство е пропорционална мярка.

145    Следователно трябва да се заключи, че твърдението за нарушение, съгласно което включването на срещите, които „не са първостепенни“, в списъка със събития от голямо значение за обществото в Обединеното кралство представлява непропорционална и нетърпима намеса в правото на собственост на FIFA, тъй като тези срещи не били такива събития, се основава на погрешна предпоставка.

146    Освен това, макар че въпросното законодателство може да повлияе на цената, която FIFA ще получи за предоставянето на правата за излъчване на световното първенство в Обединеното кралство, то не унищожава търговската стойност на тези права, тъй като, първо, не задължава FIFA да ги прехвърли при каквито и да е условия, и второ, последната е защитена срещу евентуални тайни споразумения или злоупотреби от страна на потенциалните приобретатели на тези права, както от общностното право, така и от националното право на конкуренцията. От това следва, че Комисията не е допуснала грешка, като е приела, че мерките на Обединеното кралство са пропорционални.

147    Следователно третото правно основание трябва да се отхвърли.

 По четвъртото и шестото правно основание, изведени от нарушение на разпоредбите на Договора относно свободното предоставяне на услуги и правото на установяване

 Доводи на страните

148    В рамките на първото от тези правни основания, които следва да се разгледат заедно, FIFA подчертава, че с обжалваното решение се ограничава свободното предоставяне на услуги, тъй като, първо, то я възпрепятствало да продаде правата за излъчване на изключителна основа на всяка среща от световното първенство на телевизионни оператори от втората от установените от законодателството на Обединеното кралство категории (вж. точка 10 по-горе), и второ, установените в други държави членки телевизионни оператори от тази категория не можели да излъчват на изключителна основа среща от световното първенство в тази държава членка. Поради премахването на възможността за придобиване на изключителна основа на този вид права за излъчване в Обединеното кралство телевизионните оператори под юрисдикцията на други държави членки губели всякакъв интерес от придобиването им, което по този начин ги възпрепятствало да излъчват всяка среща от световното първенство в тази държава членка. Всъщност изключителните права били от съществено значение за телевизионните оператори, които желаят да обновят или развият услугите си най-вече в държави членки, различни от държавата членка, в която са установени.

149    Във връзка с това, дори ако ограниченията пред свободното предоставяне на услуги могат да бъдат обосновани с императивни съображения от обществен интерес, приетите в това отношение национални мерки трябвало да бъдат необходими, подходящи и пропорционални. Комисията, която в настоящия случай носела тежестта да докаже, че тези условия са изпълнени, трябвало да извърши задълбочено разглеждане и да докаже, че е получила данни в този смисъл.

150    Тези ограничения обаче, признати впрочем в съображение 19 от обжалваното решение, били в голяма степен непропорционални и неподходящи и можело да бъдат премахнати или смекчени, като в списъка със събития от голямо значение за обществото в Обединеното кралство се включат единствено срещите от световното първенство, които имат такова значение, тоест „първостепенните“ срещи. Тази хипотеза била в съответствие със самата политика на FIFA, която изисква излъчването на първата среща, на полуфиналите, на финала и на срещите на съответния национален отбор по безплатни телевизионни канали, като другите срещи могат да бъдат излъчени по платени телевизионни канали. FIFA допълва, че въпросът дали включването на всяко едно събитие в списъка на Обединеното кралство има пропорционален характер трябва да бъде преценяван отделно, тъй като този списък в действителност представлявал съвкупност от решения, всяко от които се отнася до отделно събитие.

151    В отговор на доводите на Обединеното кралство, основани на правомощието на Office of Communications да разрешава излъчване на живо на изключителна основа, FIFA подчертава, че телевизионните оператори, които не отговарят на изискванията, не биха имали никакъв интерес от придобиването на права за излъчване, ако не е гарантиран техният изключителен характер.

152    В рамките на правното основание, изведено от нарушение на правото на установяване, FIFA посочва, че тъй като член 66 ЕО е едно от правните основания на Директива 97/36 и приетите въз основа на член 3а от Директива 89/552 държавни мерки трябва да бъдат в съответствие с всички разпоредби на общностното право, националните мерки трябва по-специално да бъдат съвместими с членовете от Договора за ЕО относно правото на установяване. Според FIFA одобреният с обжалваното решение списък на Обединеното кралство възпрепятства телевизионните оператори, които искат да се установят в тази държава членка и желаят да предлагат във връзка с това платени телевизионни услуги, да получат изключителни права за излъчването на срещите от световното първенство.

153    Макар да е вярно обаче, че когато национални мерки, които ограничават свободата на установяване, се прилагат за всяко лице или предприятие, упражняващо дейност на територията на приемащата държава членка, те могат да бъдат обосновани, ако отговарят на императивни съображения от обществен интерес, като освен това е необходимо да са в състояние да гарантират осъществяването на преследваната цел и да не надхвърлят необходимото за постигането ѝ.

154    Тъй като правата за излъчване на изключителна основа на спортни събития представлявали важно средство за осъществяването на правото на установяване на новонавлизащите участници на пазара в Обединеното кралство, невъзможността за потенциален новонавлизащ участник да излъчва на изключителна основа среща от световното първенство представлявало ограничение на свободата на установяване. Следователно Комисията допуснала грешка в обжалваното решение, като не признала това обстоятелство.

155    Комисията, подкрепяна от встъпилите страни, оспорва основателността на доводите, изложени от FIFA в рамките на настоящите правни основания.

 Съображения на Общия съд

156    Не се оспорва, както впрочем се признава в съображение 19 от обжалваното решение, че системата за взаимно признаване, предвидена в последното по силата на член 3а от Директива 89/552, води до ограничаване на установената в член 49 ЕО свобода на предоставяне на услуги в общия пазар.

157    Освен това, както отбелязва FIFA, мерките на Обединеното кралство могат да поставят установените в други държави членки телевизионни оператори в по-неблагоприятно фактическо или правно положение от това на установените в посочената държава членка телевизионни оператори. В това отношение, независимо от обстоятелството, че описаното в точки 10—13 по-горе законодателство се прилага без разграничение за телевизионните оператори, попадащи в установените от законодателството на Обединеното кралство две категории, на практика е много по-малко вероятно нито един телевизионен оператор от първата категория, по всяка вероятност установен в тази държава членка, да не прояви интерес да излъчва световното първенство, като по този начин даде възможност на конкурент, който желае да се установи в тази страна, да получи от Office of Communications разрешение да излъчва посоченото събитие практически на изключителна основа (вж. точка 13 по-горе), отколкото обратното. Следователно мерките на Обединеното кралство представляват действително пречки пред закрепената в член 43 ЕО свобода на установяване.

158    При все това тези ограничения на свободното предоставяне на услуги и на свободата на установяване могат да бъдат обосновани, стига да имат за цел да защитят правото на информация и да осигурят широк достъп на обществеността до телевизионните излъчвания на събития — независимо дали са национални или не — от голямо значение за обществото, при допълнителните условия, че са в състояние да гарантират осъществяването на целта, която преследват, и не надхвърлят необходимото за постигането ѝ (вж. точки 48—54 по-горе).

159    В това отношение е важно да се напомни, че FIFA оспорва законосъобразността на обжалваното решение от гледна точка на разпоредбите на Договора относно свободното предоставяне на услуги, доколкото Комисията одобрява включването на срещите, които „не са първостепенни“, в списъка със събития от голямо значение за обществото в Обединеното кралство. Според FIFA посочените срещи не отговаряли на тази квалификация, поради което ограничението на свободното предоставяне на услуги било непропорционално.

160    Следва да се посочи, че този довод на FIFA разкрива объркване между, от една страна, голямото значение на дадено събитие за обществото, т.е. първото подлежащо на изпълнение условие, което представлява императивното съображение от обществен интерес, обосноваващо ограничението на гарантирана от Договора основна свобода (вж. точки 48—53 по-горе), и от друга страна, пропорционалността на въпросното ограничение, т.е. второто условие, на което ограничаващото такава свобода национално законодателство трябва да отговаря, за да е съвместимо с общностното право (вж. точка 54 по-горе).

161    При това положение трябва да се посочи, както следва от точки 116—134 по-горе, че обратно на твърдяното от FIFA в рамките на нейното четвърто правно основание, световното първенство основателно може да се разглежда като едно-единствено събитие от голямо значение за обществото в Обединеното кралство, тъй като броят на зрителите на срещите, които „не са първостепенни“, потвърждава, а не обезсилва съдържащата се в съображения 6 и 18 от обжалваното решение преценка. Ето защо следва да се приеме, че твърдението за нарушение, изведено от обстоятелството, че въпросните срещи не са от голямо значение за обществото, така че мерките на Обединеното кралство били непропорционални, във всички случаи изхожда от погрешна предпоставка. Следователно предвид единния характер на това първенство въпросното твърдение за нарушение не обезсилва извода на Комисията, че включването на всички срещи от световното първенство в списъка със събития от голямо значение за обществото в Обединеното кралство е подходящо и пропорционално.

162    Същите съображения се прилагат, що се отнася до свободата на установяване. Всъщност, макар в рамките на доводите си относно шестото правно основание FIFA да не е уточнила направо дали оспорва основателността на приетата от Комисията в обжалваното решение позиция относно съвместимостта на списъка на Обединеното кралство с общностното право, то само поради това че Комисията одобрява включването на срещите, които „не са първостепенни“, в този списък, от жалбата ѝ като цяло, както и от отговора ѝ на писмения въпрос на Общия съд (вж. точка 68 по-горе) следва, че това действително е така.

163    Поради съдържащите се в точка 161 по-горе съображения доводите, изведени от нарушението на разпоредбите на Договора относно свободата на установяване, не могат да бъдат приети.

164    Следователно четвъртото и шестото правно основание трябва да бъдат отхвърлени.

 По петото правно основание, изведено от нарушение на разпоредбите на Договора относно конкуренцията

 Доводи на страните

165    FIFA подчертава, че обжалваното решение не съдържа никакъв анализ относно нарушението на конкуренцията, породено от включването на всички срещи от световното първенство в списъка със събития от голямо значение за обществото в Обединеното кралство. Това нарушение обаче се изразявало в намаляването на броя на телевизионните оператори, конкуриращи се за получаването на правата за телевизионно излъчване на световното първенство в Обединеното кралство, което засягало приходите на FIFA като организатор на това събитие. Освен това в обжалваното решение не се посочвали нито продуктите, нито пазарите, обхванати от анализа, поради който са приети съображения 20 и 21 от обжалваното решение (вж. точка 18 по-горе). При все това определянето на релевантните пазари било абсолютно необходимо за анализа на конкурентното положение, още повече че списъкът на Обединеното кралство се отнасял до четири различни състезания по футбол.

166    FIFA поддържа, че телевизионните оператори, попадащи в установената от законодателството на Обединеното кралство първа категория, са определени съзнателно с цел да позволи само на историческите телевизионни оператори в тази държава членка да изпълнят предвидените условия и така да придобият изключителните права за излъчване на живо на срещите от световното първенство. На практика от 1966 г. тези права винаги са били придобивани съвместно от два телевизионни оператора, BBC и ITV, така че, първо, нямало никаква конкуренция за придобиването на правата на излъчване на срещите от световното първенство в Обединеното кралство, и второ, BBC и ITV се намирали в колективно господстващо положение. Следователно твърдението на Комисията в съображение 20 от обжалваното решение, че мерките на Обединеното кралство позволяват действителна и потенциална конкуренция в това отношение, било погрешно. Освен това тези мерки водели до нарушаване на рекламния пазар, както и на пазара на излъчване на спортни събития от платените телевизионни канали.

167    Така законодателството на Обединеното кралство предоставяло специални права на BBC и ITV, без обективният характер на критериите за предоставянето на тези права да засяга тази преценка. Тъй като придобивали винаги съвместно правата за световното първенство, тези телевизионни оператори имали поведението на колективно образувание. Така според FIFA те се намирали в колективно господстващо положение, с което можели да злоупотребят предвид предоставените въпросни права. В това отношение FIFA отбелязва, че не е необходимо да се установи действителното наличие на такава злоупотреба с господстващо положение, за да се заключи, че дадена държава членка нарушава разпоредбите на член 86, параграф 1 ЕО във връзка с член 82 ЕО, тъй като в това отношение била достатъчна възможността за такава злоупотреба. Мерките на Обединеното кралство обаче създали пазарна структура, която разрешавала и благоприятствала поведение, представляващо злоупотреба.

168    Освен това BBC и ITV не упражнявали изцяло придобитите от тях права, тъй като те не излъчили на живо 40 от 244 срещи от последните четири световни първенства. По този начин те ограничили производството в нарушение на член 82 ЕО. Придобиването на разглежданите права от тези два телевизионни оператора ограничавало и развитието на пазарите, като например пазара на платените спортни телевизионни канали и рекламния телевизионен пазар за световното първенство, тъй като там съществували значителни бариери за придобиването на права на излъчване на спортни събития с аналогично значение, всички притежавани от платени телевизионни канали през значителни периоди.

169    FIFA твърди също, че предоставянето на въпросните специални права на BBC и ITV в съчетание със споразумението за съвместно придобиване на правата за излъчване на световното първенство, обвързващо тези два телевизионни оператора, представлявало мярка, която противоречи на член 81, параграф 1 ЕО, в нарушение на член 86, параграф 1 ЕО.

170    Комисията, подкрепяна от встъпилите страни, оспорва основателността на твърденията на FIFA.

 Съображения на Общия съд

171    Следва да се отбележи, че доводите на FIFA в рамките на това правно основание могат да се разглеждат като съдържащи две твърдения за нарушение.

172    Първото твърдение за нарушение се отнася до последиците от обстоятелството, че поради значението, което има телевизионното излъчване на изключителна основа на срещите от световното първенство за телевизионните оператори, попадащи в установената от законодателството на Обединеното кралство втора категория, последните губят интерес от закупуването на неизключителните права за излъчване. Според FIFA това обстоятелство води до ограничения на конкуренцията на няколко пазара, като този за купуване на посочените права, рекламния пазар и пазара за излъчване на спортни събития от платени телевизионни канали, поради намаляването на действащите на тези пазари телевизионни оператори. В същия контекст FIFA упреква Комисията и за това, че не е определила тези пазари и не е изложила преценката си относно тези ограничения.

173    В това отношение следва да се отбележи, че въпросните последици произтичат непряко от ограниченията на свободното предоставяне на услуги, до които водят мерките на Обединеното кралство. Както обаче беше прието в рамките на второто и четвъртото правно основание, Комисията не е допуснала грешка, като е приела, че ограниченията на свободното предоставяне на услуги, които са последица от включването на всички срещи от световното първенство в списъка със събития от голямо значение за обществото в Обединеното кралство, са обосновани от императивни съображения от обществен интерес и не са нито неподходящи, нито непропорционални. Следователно не може да се приеме, че последиците за броя на потенциалните конкуренти, които неизбежно настъпват в резултат на тези пречки пред свободното предоставяне на услуги, са в противоречие с разпоредбите на Договора относно конкуренцията. При това положение не е било необходимо Комисията да извършва по-задълбочен анализ от направения от нея във връзка с тези последици.

174    Второто твърдение за нарушение се отнася до специалните права, за които се твърди, че са предоставени на BBC и на ITV и в резултат на това се разрешавала или ставала възможна злоупотребата с господстващо положение, което тези телевизионни оператори заемали на съответния пазар, или според FIFA — на пазара на правата за телевизионно излъчване на срещите от световното първенство.

175    Всъщност съгласно член 86, параграф 1 ЕО, в който се съдържа приложимото относно държавните мерки правило за конкуренцията (Решение на Съда от 16 септември 1999 г. по дело Becu и др., C‑22/98, Recueil, стр. I‑5665, точка 31), на държавите членки се забранява чрез законови, подзаконови или административни актове да поставят публичните предприятия и предприятията, на които са предоставили специални или изключителни права, в положение, което самите те не биха могли да постигнат чрез самостоятелни действия, без да нарушат член 12 ЕО и членове 81―89 ЕО (вж. в този смисъл Решение на Съда от 13 декември 1991 г. по дело GB-Inno-BM, C‑18/88, Recueil, стр. I‑5941, точка 20).

176    В това отношение, макар да е вярно, че по смисъла на тази разпоредба специални или изключителни права се предоставят, когато държавата осигурява защита на ограничен брой предприятия, която може съществено да засегне способността на другите предприятия да упражняват разглежданата икономическа дейност на същата територия при равностойни по същество условия (Решение на Съда от 25 октомври 2001 г. по дело Ambulanz Glöckner, C‑475/99, Recueil, стр. I‑8089, точка 24), законодателството на Обединеното кралство все пак не предлага такава защита на въпросните телевизионни оператори.

177    За такива права става въпрос, когато държавните власти предоставят монопол (Решение на Съда от 12 февруари 1998 г. по дело Raso и др., C‑163/96, Recueil, стр. I‑533, точка 23), когато могат да осуетят влизането на конкурент на пазара, на който действа техния титуляр, или на съседен пазар по съображения, свързани с отрицателните последици, които такова влизане на пазара би имало за функционирането и рентабилността на дейността на посочения титуляр (Решение по дело Ambulanz Glöckner, точка 176 по-горе, точки 7, 23 и 25), поради нужда от работна ръка (Решение по дело Becu и др., точка 175 по-горе, точка 23) или когато титулярът е оправомощен от съответното законодателство да влияе върху условията за упражняване на въпросната дейност от страна на неговите конкуренти в зависимост от интересите му или последиците, които тяхната дейност би имала за този пазар и дори за съседен пазар (вж. в този смисъл Решение на Съда от 19 март 1991 г. по дело Франция/Комисия, C‑202/88, Recueil, стр. I‑1223, точка 51, Решение по дело ERT, точка 142 по-горе, точка 37, Решение по дело GB-Inno-BM, точка 175 по-горе, точка 25 и Решение на Съда от 1 юли 2008 г. по дело MOTOE, C‑49/07, Сборник, стр. I‑4863, точка 43).

178    Макар само по себе си далеч да не забранява или да оправомощава BBC или ITV да забранят на който и да било телевизионен оператор да придобие правата за излъчване на срещите от световното първенство или да влияе върху условията за излъчването им, законодателството на Обединеното кралство се ограничава да премахне възможността за тяхното излъчване на изключителна основа на територията на тази държава членка, без в това отношение да прави разлика между двете категории телевизионни оператори (вж. точки 10 и 11 по-горе). Във връзка с това е важно да се поясни, че FIFA неправилно твърди, че BBC и ITV са единствените телевизионни оператори, на които е разрешено да придобиват изключителни права за излъчване на световното първенство за Обединеното кралство. Тъкмо обратното, най-напред, както току-що бе посочено, забраната за излъчване на изключителна основа, установена в член 101 от Broadcasting Act 1996, се отнася на същото основание за телевизионните оператори от двете установени от законодателството на Обединеното кралство категории. Освен това тази забрана е неразривно свързана с член 99 от Broadcasting Act 1996, в който се обявява за недействителен всеки договор за излъчване на включено в списъка събитие, доколкото с него се предоставя изключително право независимо от това кой е телевизионният оператор.

179    От това следва, че съгласно законодателството на Обединеното кралство изключителните права се забраняват за всеки телевизионен оператор не само на етапа на излъчването, но и при сключването на договорите за излъчване, поради което никой телевизионен оператор под юрисдикцията на Обединеното кралство не може валидно да сключи договор за излъчване на изключителна основа на включено в списъка на тази държава членка събитие. От друга страна, това законодателство позволява на същото основание на телевизионните оператори от двете установени от него категории да подадат оферти за придобиването на правата за телевизионно излъчване на неизключителна основа на срещите от световното първенство.

180    При това положение обстоятелството, че след разрешение от Office of Communications в крайна сметка само определени телевизионни оператори от първата категория като BBC и ITV ще излъчват световното първенство в Обединеното кралство, тъй като техните конкуренти се интересуват само от излъчване на изключителна основа и поради това няма да подадат оферти за придобиването на необходимите права (вж. точка 13 по-горе), не е равностойно на предоставяне на специални или изключителни права на тези оператори по смисъла на член 86, параграф 1 ЕО. Всъщност това обстоятелство, ако се приеме за установено, е последица от значението, отдавано на изключителните права в рамките на модела за предприятие, прилаган от операторите на платени телевизионни канали, а не от каквато и да било произтичаща от законодателството на Обединеното кралство забрана, тъй като условията на това законодателство се прилагат без разграничение за телевизионните оператори от двете категории. От това следва, че що се отнася до придобиването на правата за телевизионно излъчване на световното първенство, сами по себе си мерките на Обединеното кралство не засягат способността на операторите на платени телевизионни канали да упражняват дейността си при условия, равностойни по същество на тези, които са в сила за BBC или ITV.

181    Следователно петото правно основание трябва да се отхвърли.

 По подаденото от FIFA искане за процесуално-организационни действия

182    Вследствие на съображенията, изложени в рамките на представените от FIFA правни основания, не се налага приемането на поисканите от нея процесуално-организационни действия (вж. точки 20 и 21 по-горе).

183    В това отношение следва да се посочи, че според FIFA искането ѝ цели да позволи както на нея, така и на Общия съд да провери, първо, дали наличните данни позволяват на Комисията да заключи основателно, че всички срещи от световното първенство традиционно са разглеждани като срещи от голямо значение за обществото в Обединеното кралство и имат особен отзвук сред широката публика, второ, дали Комисията е имала основание да одобри включването на всички тези срещи в списъка на Обединеното кралство, и трето, дали Комисията надлежно е доказала, че наложените ограничения на основните свободи, на правото на собственост и на конкуренцията са обосновани. Освен това тези обстоятелства щели да позволят на FIFA да установи, че обжалваното решение не е достатъчно мотивирано, тъй като Комисията не е обяснила защо не е взела предвид информацията, предоставена след 28 юли 2000 г. от органите на Обединеното кралство. Въпросните обстоятелства щели също да бъдат релевантни, за да се прецени дали проведената от органите на Обединеното кралство процедура е ясна и прозрачна, по-специално с оглед на данните, които са предоставени на Комисията, но които не са съществували към момента на съставянето на списъка на Обединеното кралство и на предоставянето от компетентните национални служби на становища в обратен смисъл.

184    При това положение FIFA е поискала Общият съд да прикани Комисията да предостави кореспонденцията между нея и органите на Обединеното кралство във връзка със списъка със събития от голямо значение за обществото в Обединеното кралство, включително писмата, разменени след 15 декември 2005 г. — датата на произнасяне на Решение по дело Infront WM/Комисия, точка 15 по-горе.

185    В това отношение следва да се посочи, че както бе прието при разглеждането на представените от FIFA правни основания, никой от доводите, в подкрепа на които тя иска да се позове на данни, евентуално съдържащи се в изисканите от нея документи, не може да повлияе върху законосъобразността на обжалваното решение.

186    По-конкретно, що се отнася до значението на срещите, които „не са първостепенни“ за обществото в Обединеното кралство и съответно квалификацията на световното първенство в неговата цялост като събитие от голямо значение за обществото в тази държава членка, FIFA представя цяла поредица от статистически данни, по естеството си най-релевантните, които според нея доказват точността на нейните твърдения в това отношение, но Общият съд е приел, че тези данни не обезсилват изводите, до които е стигнала Комисията. Същото важи и за доводите относно твърдяното неотчитане на данните след 2000 г., тъй като FIFA действително е предоставила съответните статистически данни и Общият съд е приел, че те не поставят под въпрос основателността на изводите на Комисията. Що се отнася до отчитането от Комисията на данни, които не са на разположение към момента на съставяне от органите на Обединеното кралство на списъка със събития от голямо значение за обществото в тази държава членка, достатъчно е да се напомни, че при такова отчитане не е налице никакво процесуалноправно или материалноправно нарушение (вж. точки 75, 76 и 95 по-горе), така че не е подходящо в това отношение извършването на процесуално-организационно действие.

187    При това положение искането за приемане на процесуално-организационни действия, както и жалбата в нейната цялост следва да се отхвърлят.

 По съдебните разноски

188    Съгласно член 87, параграф 2 от Процедурния правилник загубилата делото страна се осъжда да заплати съдебните разноски, ако е направено такова искане. Тъй като FIFA е загубила делото, тя следва да бъде осъдена да заплати съдебните разноски в съответствие с искането на Комисията.

189    Кралство Белгия и Обединеното кралство понасят направените от тях съдебни разноски съгласно член 87, параграф 4 от Процедурния правилник.

По изложените съображения

ОБЩИЯТ СЪД (седми състав)

реши:

1)      Отхвърля жалбата.

2)      Fédération internationale de football association (FIFA) понася, наред с направените от нея съдебни разноски, и тези на Европейската комисия.

3)      Кралство Белгия и Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия понасят направените от тях съдебни разноски.

Forwood Truchot Schwarcz

Обявено в открито съдебно заседание в Люксембург на 17 февруари 2011 година.

Подписи

Съдържание

Правна уредба

Обстоятелства, предхождащи спора, и обжалваното решение

Производство и искания на страните

От правна страна

1.  По допустимостта

Доводи на страните

Съображения на Общия съд

2.  По съществото на спора

По първото правно основание, изведено от липсата на мотиви

Доводи на страните

Съображения на Общия съд

По второто правно основание, изведено от нарушението на член 3а, параграф 1 от Директива 89/552

По процедурата, проведена от органите на Обединеното кралство

–  Доводи на страните

–  Съображения на Общия съд

По значението на срещите, които „не са първостепенни“, за обществото в Обединеното кралство

–  Доводи на страните

–  Съображения на Общия съд

По третото правно основание, изведено от нарушение на правото на собственост на FIFA

Доводи на страните

Съображения на Общия съд

По четвъртото и шестото правно основание, изведени от нарушение на разпоредбите на Договора относно свободното предоставяне на услуги и правото на установяване

Доводи на страните

Съображения на Общия съд

По петото правно основание, изведено от нарушение на разпоредбите на Договора относно конкуренцията

Доводи на страните

Съображения на Общия съд

По подаденото от FIFA искане за процесуално-организационни действия

По съдебните разноски

* Език на производството: английски.