Дело C-96/09 P
Anheuser-Busch Inc.
срещу
Budějovický Budvar, národní podnik
„Обжалване — Марка на Общността — Регламент (ЕО) № 40/94 — Член 8, параграф 4 — Заявка за регистрация на словната и фигуративна марка „BUD“ — Възражение — Указание за географски произход „bud“ — Закрила по Лисабонската спогодба и по обвързващите държавите членки двустранни договори — Използване в процеса на търговия — Знак с по-голямо значение от местното“
Резюме на решението
1. Марка на Общността — Определение и придобиване на марка на Общността — Относителни основания за отказ — Възражение на притежателя на нерегистрирана марка или на друг знак, използван в процеса на търговия — Условия — Съществуването на по-ранно право, което не е било обявено за невалидно с окончателно съдебно решение
(член 8, параграф 4 от Регламент № 40/94 на Съвета)
2. Марка на Общността — Определение и придобиване на марка на Общността — Относителни основания за отказ — Възражение на притежателя на нерегистрирана марка или на друг знак, използван в процеса на търговия — Използване на знака в процеса на търговия — Понятие
(член 8, параграф 4 и член 43, параграфи 2 и 3 от Регламент № 40/94 на Съвета)
3. Марка на Общността — Определение и придобиване на марка на Общността — Относителни основания за отказ — Възражение на притежателя на нерегистрирана марка или на друг знак, използван в процеса на търговия — Местно значение на знака
(член 8, параграф 4 от Регламент № 40/94 на Съвета)
4. Марка на Общността — Определение и придобиване на марка на Общността — Относителни основания за отказ — Възражение на притежателя на нерегистрирана марка или на друг знак, използван в процеса на търговия — Използване на знака в процеса на търговия — Времеви критерий
(член 8, параграф 4, буква a) от Регламент № 40/94 на Съвета)
5. Марка на Общността — Определение и придобиване на марка на Общността — Относителни основания за отказ — Възражение на притежателя на нерегистрирана марка или на друг знак, използван в процеса на търговия — Знак, който дава на притежателя си правото да забрани използването на по-късно регистрирана марка — Тежест на доказване
(член 8, параграф 4, буква б) и член 74, параграф 1 от Регламент № 40/94 на Съвета)
1. За да може възразяващ да възпрепятства въз основа на член 8, параграф 4 от Регламент № 40/94 относно марката на Общността регистрацията на марка на Общността, трябва и е достатъчно към момента, в който Службата за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) проверява дали всички условия за възражението са изпълнени, да може да се направи позоваване на съществуването на по-ранно право, което не е било обявено за невалидно с окончателно съдебно решение.
При тези обстоятелства, макар, когато се произнася по основано на посочения член 8, параграф 4 от Регламент № 40/94 възражение, Службата да трябва да вземе предвид решенията на юрисдикциите на съответните държави членки относно валидността или квалификацията на твърдените по-ранни права, за да се увери, че същите продължават да пораждат изискваните от тази разпоредба последици, тя не може да замени преценката на компетентните национални юрисдикции със своята — правомощие, което впрочем посоченият регламент не ѝ предоставя.
(вж. точки 94 и 95)
2. По отношение на израза „използван[…] в процеса на търговия“, съдържащ се в член 8, параграф 4 от Регламент № 40/94 относно марката на Общността, тази разпоредба не се отнася за „реално[то]“ използване на знака, на който е направено позоваване в подкрепа на възражението, и текстът на член 43, параграфи 2 и 3 от посочения регламент по никакъв начин не посочва, че изискването за доказване на реалното използване се прилага за такъв знак.
Макар да е вярно, че изразът „използван[…] в процеса на търговия“ не трябва задължително да бъде тълкуван по същия начин като възприетия в рамките на член 9, параграф 1 от този регламент или на член 5, параграф 1 и член 6, параграф 1 от Директива 89/104 за сближаване на законодателствата на държавите членки относно марките, тъй като следва да се вземе предвид съответната цел на тези разпоредби, остава обстоятелството, че тълкуването на този израз като означаващ по същество, че знакът трябва само да бъде използван в търговията, отговаря на обичайното му значение.
Ако изискването за реално използване се прилага за посочените в член 8, параграф 4 от Регламент № 40/94 знаци при същите условия като посочените в член 43, параграфи 2 и 3 от този регламент, такова тълкуване би довело до налагането по отношение на тези знаци на условията, характерни за възраженията, основани на по-ранни марки, и за разлика от тези възражения в рамките на посочения член 8, параграф 4 възразяващият трябва да докаже и че разглежданият знак му дава право да забрани използването на по-късно регистрирана марка съгласно законодателството на съответната държава членка.
Освен това прилагане по аналогия на условието, свързано с реалното използване, което е предвидено за по-ранните марки, спрямо посочените в член 8, параграф 4 от споменатия регламент по-ранни права би противоречало и на самостоятелния по принцип характер на това относително основание за отказ на регистрация, което се изразява в специфични условия и трябва също да бъде разбирано от гледна точка на голямата разнородност на по-ранните права, които могат да бъдат обхванати от такова основание.
Що се отнася до въпроса дали изразът „използван[…] в процеса на търговия“ означава, че употребата на географско указание, на което е направено позоваване съгласно член 8, параграф 4 от Регламент № 40/94, трябва да се извършва в съответствие с основната функция на такъв знак, а именно да гарантира на потребителите географския произход на стоките и конкретните присъщи за тях качества, е достатъчно да се приеме, че знакът, на който е направено позоваване в подкрепа на възражението, се използва в процеса на търговия и че обстоятелството, че този знак е идентичен с марка, все пак не означава, че той не се използва за тази цел. Що се отнася до функцията, която има за цел използването на знака, последният трябва да бъде използван като отличителен елемент, в смисъл че следва да служи за идентифициране на упражняваната от неговия притежател икономическа дейност.
На последно място, безплатните доставки могат да бъдат взети предвид, за да се провери условието за използване в процеса на търговия на по-ранното право, на което е направено позоваване, щом същите могат да бъдат осъществени в рамките на стопански операции, насочени към реализиране на икономическа изгода, а именно завладяването на нови пазари.
(вж. точки 142—149 и 152)
3. Знак, чийто географския обхват на закрила е само местен, безспорно трябва да се разглежда като знак, който има само местно значение. Все пак не следва, че поставеното в член 8, параграф 4 от Регламент № 40/94 относно марката на Общността условие е изпълнено във всички случаи, поради единственото обстоятелство че закрилата на разглеждания знак се отнася до територия, която може да бъде разглеждана като имаща по-голямо значение от местното, тъй като територията на закрила се простира извън територията на произход.
Всъщност общата цел на двете условия, поставени в посочения член 8, параграф 4, е да се ограничат конфликтите между знаците, като се избегне възможността по-ранно право, което не е достатъчно характерно, тоест важно и значимо в процеса на търговия, да възпрепятства регистрацията на нова марка на Общността. Такава възможност за възражение трябва да бъде запазена само за знаците, които ефективно и действително присъстват на техния релевантен пазар.
Следователно значението на даден знак не може да бъде функция само на географския обхват на неговата закрила, тъй като, ако това бе така, знак, чийто обхват на закрила не е чисто местен, би могъл само поради това обстоятелство да възпрепятства регистрацията на марка на Общността, и то макар да е използван само инцидентно в процеса на търговия.
Следователно, за да може да възпрепятства регистрацията на нов знак, знакът, на който е направено позоваване в подкрепа на възражението, трябва действително да е използван в достатъчно значителна степен в процеса на търговия и да има географски обхват с по-голямо значение от местното, което означава, че когато територията на закрила на този знак може да бъде разглеждана не като местна, това използване трябва да е на значителна част от тази територия.
За да се определи дали случаят е такъв, трябва да се вземат предвид продължителността и интензитетът на използването на този знак като отличителен елемент за неговите адресати, които са както купувачите и потребителите, така и доставчиците и конкурентите. В това отношение е по-специално релевантно използването на знака в реклами и в търговската кореспонденция.
Освен това само на територията на закрила на знака, независимо дали става въпрос за цялата или само за част от нея, приложимото законодателство предоставя на знака изключителни права, които могат да влязат в конфликт с марка на Общността. Преценката на условието, свързано с използването в процеса на търговия, трябва да бъде осъществена отделно за всяка от териториите, в които е закриляно правото, на което е направено позоваване в подкрепа на възражението. Следователно значението на знака не може да бъде изведено от кумулативна преценка на използването на знака на всички релевантни територии.
(вж. точки 156—160, 162 и 163)
4. Към условието за използване в процеса на търговия на знака, на който е направено позоваване в подкрепа на възражението, е важно да се приложи същият времеви критерий като изрично предвидения в член 8, параграф 4, буква a) от Регламент № 40/94 относно марката на Общността, относно придобиването на правото върху посочения знак, а именно критерият на датата на подаване на заявката за регистрация на марка на Общността.
Всъщност, с оглед по-специално на значителния период от време, който може да изтече между подаването на заявката за регистрация и публикуването ѝ, прилагането на същия този критерий може по-добре да гарантира, че твърдяното използване на разглеждания знак е действително използване, а не действие, което би имало за цел само да възпрепятства регистрирането на нова марка.
Освен това по принцип използване на знак, осъществено изключително или в голяма част във времето между подаването на заявката за регистрация на марка на Общността и публикуването на тази заявка, няма да бъде достатъчно, за да се установи, че този знак е бил използван в процеса на търговия, доказвайки, че той има достатъчно значение.
(вж. точки 166—168)
5. Член 8, параграф 4, буква б) от Регламент № 40/94 относно марката на Общността предвижда условието, по силата на което съгласно законодателството на държавата членка, приложимо за знака, на който е направено позоваване по тази разпоредба, този знак предоставя на притежателя си правото да забрани използването на една по-късно регистрирана марка. Освен това съгласно член 74, параграф 1 от споменатия регламент възразяващият пред Службата за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) носи тежестта да докаже, че това условие е изпълнено.
В този контекст и що се отнася до по-ранните права, по-специално следва да се вземе предвид посочената в подкрепа на възражението национална правна уредба и постановените в съответната държава членка съдебни решения. На тази основа възразяващият трябва да установи, че разглежданият знак попада в приложното поле на законодателството на държавата членка, на което той се позовава, и че този знак позволява да се забрани използването на по-късно регистрирана марка. Следователно възразяващият трябва само да докаже, че разполага с правото да забрани използването на по-късно регистрирана марка и че от него не може да се изисква да докаже, че това право е упражнено в смисъл, че възразяващият действително е бил в състояние да постигне забраната на такова използване.
(вж. точки 188—191)