РЕШЕНИЕ НА ОБЩИЯ СЪД (втори състав)
12 май 2015 година(*)
„Схема за храните с традиционно специфичен характер — Регламент (ЕС) № 1151/2012 — Отхвърляне на заявка за вписване на наименованието „pomazánkové máslo“ (масло за мазане) в регистъра на храните с традиционно специфичен характер — Връзка с разпоредбите на Регламент (ЕО) № 1234/2007, които определят условията за използване на търговското наименование „масло“
По дело T‑51/14
Чешка република, за която се явяват M. Smolek, J. Vláčil и J. Vitáková, в качеството на представители,
жалбоподател,
срещу
Европейска комисия, за която се явяват J. Guillem Carrau, Z. Malůšková и K. Walkerová, в качеството на представители,
ответник,
с предмет искане за отмяна на Решение за изпълнение 2013/658/ЕС на Комисията от 13 ноември 2013 година за отхвърляне на заявка за вписване в регистъра на храните с традиционно специфичен характер, предвиден в Регламент (ЕС) № 1151/2012 на Европейския парламент и на Съвета (Pomazánkové máslo (ХТСХ) (ОВ L 305, стр. 22),
ОБЩИЯТ СЪД (втори състав),
състоящ се от: M. E. Martins Ribeiro, председател, S. Gervasoni (докладчик) и L. Madise, съдии,
секретар: K. Andová, администратор,
предвид изложеното в писмената фаза на производството и в съдебното заседание от 16 януари 2015 г.,
постанови настоящото
Решение
Правна уредба
Регламенти № 1234/2007 и № 445/2007
1 Регламент (ЕО) № 1234/2007 на Съвета от 22 октомври 2007 година за установяване на обща организация на селскостопанските пазари и относно специфични разпоредби за някои земеделски продукти („Общ регламент за ООП“) (ОВ L 299, стр. 1) обединява всичките 21 общи организации на пазарите за определени продукти или групи продукти, които преди това са били уредени със също толкова на брой основни регламенти и с други, допълнителни регламенти на Съвета. За млякото, млечните продукти и мазнините са въведени няколко правни инструмента, които регулират предлагането им на пазара и наименованията им, като един от тях е Регламент (ЕО) № 2991/94 на Съвета от 5 декември 1994 година за определяне на стандарти за масла за мазане (ОВ L 316, стр. 2; Специално издание на български език, 2007 г., глава 3, том 16, стр. 51).
2 Регламент № 1234/2007, който отменя и заменя в частност Регламент № 2991/94, като възпроизвежда изцяло разпоредбите му, има за цел, както личи по-конкретно от съображение 51, в частност да уеднакви употребата на търговските наименования, за да запази конкуренцията и да защити потребителите (решение от 18 октомври 2012 г., Комисия/Чешка република, C‑37/11, Сб., наричано по-нататък „решение C‑37/11“, EU:C:2012:640, т. 2 и 61).
3 За целта член 115 от Регламент № 1234/2007, като препраща към приложение ХV към този регламент, установява пазарни стандарти за мазнините, като тези стандарти се прилагат за продукти, предназначени за консумация от човека, с тегловно съдържание на мазнини най-малко 10 %, но по-малко от 90 %.
4 В допълнението към приложение XV към Регламент № 1234/2007, към което препраща член 115 от същия, е предвидено, че търговското наименование „масло“ се използва само за „продукт[а] със съдържание на млечна мазнина не по-малко от 80 %, но по-малко от 90 %, максимално съдържание на вода 16 % и максимално сухо млечно вещество, не мазнини 2 %“. Изключенията от това правило са закрепени в точка I, параграф 2, трета алинея от приложението и се отнасят до:
а) наименование на продукти, точното естество на които е ясно в резултат на традиционната им употреба и/или когато наименованията са ясно използвани за описване на характерно качество на продукта;
б) концентрирани продукти (масло, маргарин, смеси) със съдържание на мазнини 90 % или повече.
5 Продуктите със съдържание на млечна мазнина под 80 % и със съдържание на вода над 16 % трябва да се обозначават с някое от другите наименования, посочени в част A от допълнението към приложение XV към Регламент № 1234/2007. Част А, точка 4 от това допълнение например предвижда, че продуктите, чието съдържание на млечна мазнина е или по-малко от 39 %, или повече от 41 %, но по-малко от 60 %, или пък повече от 62 %, но по-малко от 80 %, трябва да носят означението „Х % млечна паста за намазване“.
6 Член 121, буква в), подточка i) от Регламент № 1234/2007 овластява Европейската комисия да определя подробните правила за прилагането на дерогациите от предвидените в Регламента правила, и по-конкретно да изготвя списъка на продуктите, за които се отнасят дерогациите, въз основа на списъците, изпратени от държавите членки.
7 Приложение I към Регламент (ЕО) № 445/2007 на Комисията от 23 април 2007 година за определяне на някои подробни правила за прилагане на Регламент № 2991/94 и на Регламент (ЕИО) № 1898/87 на Съвета относно закрилата на наименованията, използвани в търговията с мляко и млечни продукти (ОВ L 106, стр. 24), който заменя Регламент (ЕО) № 577/97 на Комисията от 1 април 1997 година за определяне на някои подробни правила за прилагане на Регламент № 2991/94 и на Регламент (ЕИО) № 1898/87 на Съвета относно закрилата на наименованията, използвани в търговията с мляко и млечни продукти (ОВ L 87, стр. 3; Специално издание на български език, 2007 г., глава 3, том 21, стр. 21), съдържа списък на продуктите, за които се отнася дерогацията по точка I, параграф 2, трета алинея, буква а) от приложение XV към Регламент № 1234/2007. Съгласно съображение 4 от Регламент № 445/2007 този списък е изчерпателен — обстоятелство, което Съдът напомня в решение C‑37/11, точка 2 по-горе (EU:C:2012:640, т. 59).
Регламенти № 509/2006 и № 1151/2012
8 С Регламент (ЕО) № 509/2006 на Съвета от 20 март 2006 година относно селскостопански и хранителни продукти с традиционно специфичен характер (ОВ L 93, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 3, том 71, стр. 103) се създава регистър на храните с традиционно специфичен характер, в който се вписват селскостопанските продукти и храните, които са произведени с използването на традиционни суровини или се характеризират с традиционен състав или с начин на производство и/или преработка, отразяващ традиционния начин на производство и/или преработка.
9 Считано от 3 януари 2013 г., Регламент № 509/2006 е отменен и заменен с Регламент (ЕС) № 1151/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 21 ноември 2012 година относно схемите за качество на селскостопанските продукти и храни (ОВ L 343, стр. 1). Целта на новия регламент е, от една страна, да обедини различните нормативни актове относно качеството на селскостопанските продукти (съображения 10—13), и от друга, да подобри, изясни и насочи разпоредбите на Регламент № 509/2006, за да стане по-привлекателна схемата за храните с традиционно специфичен характер (наричани по-нататък „ХТСХ“), тъй като са били регистрирани само няколко наименования (съображение 34).
10 Видно от член 1, параграф 2 от Регламент № 1151/2012, с този регламент се създават схеми за качество, които осигуряват базата за идентификацията и, където това е уместно, за защитата на наименования и термини, означаващи или описващи по-конкретно селскостопански продукти с добавящи стойност характеристики или с добавящи стойност специфики, резултат от използваните методи на селскостопанско производство или на преработка или от мястото на тяхното производство или предлагане на пазара. Регламентът обединява три отделни схеми за качество: защитените наименования за произход и защитените географски указания, ХТСХ и незадължителните термини за качество.
11 Член 2, параграф 3 от Регламент № 1151/2012 гласи, че „[н]астоящият регламент се прилага без да се засягат други конкретни разпоредби на Съюза, свързани с пускането на продукти на пазара, и по-специално с единната обща организация на пазарите и с етикетирането на храните“.
12 По силата на член 18, параграф 1 от Регламент № 1151/2012 едно наименование отговаря на условията за регистрация като ХТСХ, когато описва специфичен продукт или храна, който/която е резултат от начин на производство, преработка или състав, които съответстват на традиционна практика за този продукт или тази храна, или е произведен(а) от суровини или съставки, които традиционно се използват за него/нея. Член 18, параграф 2 от Регламента освен това гласи, че за да бъде регистрирано едно наименование като ХТСХ, то трябва да е било използвано традиционно за този специфичен продукт или да е означение за традиционния характер или специфичния характер на продукта. Затова регистрацията на наименованието на съответния продукт или съответната храна като ХТСХ трябва да отговаря на предвидените в този регламент условия, и по-конкретно да е в съответствие със спецификацията, дефинирана в член 19 от същия регламент. В резултат от регистрацията съответното наименование се ползва със защитата по членове 23 и 24 от посочения регламент.
13 Членове 49—52 от Регламент № 1151/2012 уреждат процедурата за регистрация, по която работещите със съответните продукти групи или отговарящите на предвидените условия физически или юридически лица могат да подават заявления за регистрация на ХТСХ пред държавата членка, в която е установена съответната група. Държавата членка проверява дали заявлението е обосновано и евентуално подава документацията по заявлението до Комисията. Ако Комисията прецени, че предвидените в Регламента условия за регистрация на ХТСХ не са изпълнени, тя приема актове за изпълнение, с които отхвърля заявлението.
Фактическа обстановка
14 На 22 декември 2010 г. на основание на Регламент № 509/2006 Чешката република подава до Комисията заявка за вписване на наименованието „pomazánkové máslo“ (масло за мазане) в регистъра на ХТСХ.
15 На 1 април 2011 г. Комисията уведомява Чешката република, че е приключила разглеждането на заявката по реда на член 8, параграф 1 от Регламент № 509/2006 и смята, че заявката не отговаря на предвидените в този регламент условия, и в частност на условието по член 4, параграф 3, буква б), който гласи, че не може да бъде регистрирано наименование, което изразява традиционния характер на съответния селскостопански продукт или съответната храна, ако наименованието „е подвеждащо, като това в частност, което […] не отговаря на спецификацията и, следователно, е възможно да подведе потребителя по отношение на характеристиките на продукта“.
16 Във връзка с това Комисията приема, че наименованието „pomazánkové máslo“ съдържа думата „máslo“ (масло), която подвежда потребителя, тъй като оставя впечатлението, че продуктът притежава характеристики, каквито той всъщност няма. По-точно, според Комисията съдържанието на мазнини в продукта не отговаря на изискванията, установени с Регламент № 1234/2007.
17 На 30 май 2011 г. Чешката република отговаря на Комисията, че ще анализира позицията ѝ от правна страна с оглед на воденото пред Съда дело, което впоследствие приключва с решение C‑37/11, точка 2 по-горе (EU:C:2012:640).
18 Всъщност два пъти — на 18 юни 2004 г. и на 14 март 2007 г. — Чешката република отправя искания до Комисията да приложи за продукта „pomazánkové máslo“ дерогацията по член 2, параграф 2, трета алинея, първо тире от Регламент № 2991/94 (възпроизведена в точка I, параграф 2, трета алинея, буква а) от приложение XV към Регламент № 1234/2007), но с писма от 23 септември 2005 г. и 27 август 2007 г. Комисията отговаря отрицателно на тези искания. Тъй като Чешката република не променя законодателството си, на 6 юни 2008 г. Комисията ѝ изпраща официално уведомително писмо. На 3 ноември 2009 г. Комисията издава мотивирано становище, а на 25 януари 2011 г. предявява пред Съда иск за установяване на неизпълнение на задължения от държава членка.
19 С решение C‑37/11, точка 2 по-горе (EU:C:2012:640), Съдът постановява, че като е разрешила продажбата на „pomazánkové máslo“ под наименованието „máslo“, макар съдържанието в този продукт на млечни мазнини да е по-малко от 80 %, а съдържанието на вода и на сухо вещество, не мазнини, да е съответно не по-малко от 16 % и от 2 %, Чешката република не е изпълнила задълженията си по член 115 от Регламент № 1234/2007 във връзка с точка I, параграф 2, първа и втора алинея от приложение XV към посочения регламент, както и по част A, точки 1 и 4 от допълнението към това приложение.
20 С писмо от 23 октомври 2012 г. Чешката република уведомява Комисията, че не вижда пречка да продължи процедурата за вписване на наименованието „pomazánkové máslo“ в регистъра на ХТСХ и че според проведено национално проучване чешките потребители не смятат това наименование за подвеждащо.
21 Регламент № 1151/2012, който влиза в сила на 3 януари 2013 г., отменя и заменя Регламент № 509/2006.
22 На 14 май 2013 г. Чешката република уведомява Комисията, че в изпълнение на решение C‑37/11, точка 2 по-горе (EU:C:2012:640), започва процедура за изменение на законодателството с цел търговското наименование „pomazánkové máslo“ да бъде заменено с наименованието „tradiční pomazánkové“ (традиционен продукт за мазане), към което да се добавя означението „mléčná pomazánka 34 %“ (34 % млечна паста за намазване).
23 На 2 юли 2013 г. Комисията уведомява Чешката република, че според резултатите от проучването, проведено в съответствие с член 50, параграф 1 от Регламент № 1151/2012, заявката за регистрация не отговаря на условията по този регламент, тъй като не е в съответствие с Регламент № 1234/2007, което е в противоречие с член 2, параграф 3 от Регламент № 1151/2012.
24 На заседанието на Комитета по качеството на селскостопанските продукти от 17 октомври 2013 г. Комисията поддържа, че заявката за регистрация на наименованието „pomazánkové máslo“ като ХТСХ трябва да бъде отхвърлена. Комитетът с мнозинство дава положително становище за предложението на Комисията.
25 На 13 ноември 2013 г. Комисията приема Решение за изпълнение 2013/658/ЕС за отхвърляне на заявка за вписване в регистъра на ХТСХ, предвиден в Регламент № 1151/2012 (Pomazánkové máslo (ХТСХ) (ОВ L 305, стр. 22) (наричано по-нататък „обжалваното решение“).
Производство и искания на страните
26 На 22 януари 2014 г. Чешката република подава настоящата жалба в секретариата на Общия съд.
27 Чешката република моли Общия съд:
– да отмени обжалваното решение,
– да осъди Комисията да заплати съдебните разноски.
28 Комисията моли Общия съд:
– да отхвърли жалбата,
– да осъди Чешката република да заплати съдебните разноски.
От правна страна
29 Чешката република изтъква едно основание за обжалване — нарушение на разпоредбите на членове 50 и 52 във връзка с член 18 от Регламент № 1151/2012, доколкото Комисията не проучила дали са налице необходимите условия за регистрация на ХТСХ „pomazánkové máslo“ и отхвърлила заявката по друго съображение, а не поради неизпълнение на тези условия.
30 Във връзка с това Чешката република поддържа, че Комисията е отказала да регистрира наименованието „pomazánkové máslo“ поради несъответствие със спецификацията, предвидена в Регламент № 1234/2007, който определя в частност правилата за използването на търговското наименование за масло и за други мазнини за мазане, въпреки че подобно условие не е предвидено в нито една от разпоредбите на Регламент № 1151/2012. Чешката република смята, че тези регламенти закрепват алтернативни способи за регистрация на наименованията на селскостопанските продукти, като и двата следва да гарантират информираност на потребителите за спецификите на продукта благодарение на наименованието му. Според Чешката република член 2, параграф 3 от Регламент № 1151/2012, който гласи, че този регламент се прилага, без да се засягат други конкретни разпоредби на Европейския съюз, свързани с пускането на продукти на пазара, и по-специално с единната обща организация на пазарите и с етикетирането на храните, е само декларативно указание, че този акт не регламентира изчерпателно въпроса за пускането на пазара и обозначаването на храните.
31 Съгласно член 50, параграф 1 от Регламент № 1151/2012 „Комисията проучва по подходящ начин всяко заявление, което получава съгласно член 49, за да провери дали то е обосновано и дали отговаря на условията на съответната схема“. В член 52, параграф 1 от същия регламент се уточнява, че „[а]ко въз основа на предоставената на Комисията информация от проучването, извършено в съответствие с член 50, параграф 1, първа алинея, Комисията смята, че условията за регистрация не са изпълнени, тя приема актове за изпълнение за отхвърляне на заявлението“ и че „[т]ези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 57, параграф 2“.
32 Съгласно член 18, параграф 1 от Регламент № 1151/2012 „[е]дно наименование отговаря на условията за регистрация като храна с традиционно специфичен характер, когато описва специфичен продукт или храна, който (която) […] е резултат от начин на производство, преработка или състав, които съответстват на традиционна практика за този продукт или тази храна, или […] е произведен (произведена) от суровини или съставки, които традиционно се използват за него (нея)“. Наред с това член 18, параграф 2 от същия регламент гласи, че „[з]а да бъде регистрирано едно наименование като храна с традиционно специфичен характер, то трябва […] да е било използвано традиционно за този специфичен продукт[…] или […] да е означение за традиционния характер или специфичния характер на продукта“.
33 Докато според Чешката република при разглеждането на заявката за регистрация Комисията е трябвало да се ограничи с проверка дали съответното наименование отговаря на условията по член 18 от Регламент № 1151/2012, според Комисията на основание член 2, параграф 3 от Регламент № 1151/2012 е трябвало също така да се провери и дали наименованието отговаря на условията по Регламент № 1234/2007. Съгласно упоменатия член 2, параграф 3, който е част от общите разпоредби на Регламента и определя приложното му поле, „[н]астоящият регламент се прилага без да се засягат други конкретни разпоредби на Съюза, свързани с пускането на продукти на пазара, и по-специално с единната обща организация на пазарите и с етикетирането на храните“.
34 Съгласно постоянната съдебна практика при тълкуването на разпоредба на правото на Съюза трябва да се взема предвид не само нейният текст, но и контекстът ѝ и целите на правната уредба, от която тя е част (вж. решение от 7 юни 2005 г., VEMW и др., C‑17/03, Rec, EU:C:2005:362, т. 41 и цитираната съдебна практика; решение от 26 октомври 2010 г., Германия/Комисия, T‑236/07, Сб., EU:T:2010:451, т. 44). В този смисъл е важно да се съобразява целта на нормите на Съюза, за да им се даде тълкуване, което да гарантира изцяло полезното им действие (решение от 13 юли 2004 г., Комисия/Съвет, C‑27/04, Rec, EU:C:2004:436, т. 74).
35 Именно с оглед на тези принципи трябва да се прецени дали разпоредбите на член 2, параграф 3 от Регламент № 1151/2012, съгласно които този регламент „се прилага без да се засягат други конкретни разпоредби на Съюза, свързани с пускането на продукти на пазара, и по-специално с единната обща организация на пазарите и с етикетирането на храните“, трябва да се разбират в смисъл, че дадено наименование не може да бъде вписано в регистъра на ХТСХ, освен ако не отговаря на установените в Регламент № 1234/2007 условия за предлагане на пазара.
36 На първо място, отговорът на този въпрос видимо може да се изведе чрез граматическо тълкуване на член 2, параграф 3 от Регламент № 1151/2012, като се има предвид ясното значение на израза „без да се засягат други конкретни разпоредби на Съюза, свързани с пускането на продукти на пазара, и по-специално с единната обща организация на пазарите“. Всъщност този израз означава, че посоченият регламент не е пречка за прилагането на Регламент № 1234/2007, който определя правилата за тази обща организация на пазара.
37 На второ място, даденото в точка 36 по-горе тълкуване видимо е в съответствие с общия разум на Регламент № 1234/2007. В това отношение е важно да се напомни основополагащата роля на този регламент за функционирането на европейската селскостопанска политика. Съгласно член 288, параграф 2 ДФЕС като всеки регламент и този е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави членки. Той съдържа съвкупност от правила за управлението на селскостопанските пазари, за пазарните и производствените стандарти за селскостопански продукти, а също и за износа и вноса им.
38 За млякото, млечните продукти и мазнините са въведени няколко правни инструмента, които регулират предлагането на пазара и наименованията на тези продукти, като целта е „подобряване на позицията на млякото и млечните продукти на пазара, и осигуряване на лоялна конкуренция между мазнините за мазане от млечен и немлечен произход, […] в полза [както] за производителите, така и за потребителите“ (съображение 51 от Регламент № 1234/2007). Регламент № 2991/94, който съдържа класификация, съпровождана от правила за наименованията, съответно определя пазарните стандарти за млечните и немлечните продукти (съображение 51 от Регламент № 1234/2007). Регламент № 1234/2007, който отменя и заменя Регламент № 2991/94, като възпроизвежда изцяло разпоредбите му (решение C‑37/11, т. 2 по-горе, EU:C:2012:640, т. 2), съхранява тази класификация, която следва да се запази (решение C‑37/11, т. 2 по-горе, EU:C:2012:640, т. 56). С това той цели също така да уеднакви употребата на търговските наименования, за да запази конкуренцията и да защити потребителите (съображение 51 от Регламент № 1234/2007 и решение C‑37/11, т. 2 по-горе, EU:C:2012:640, т. 61).
39 В допълнението към приложение XV към Регламент № 1234/2007, към което препраща член 115 от същия регламент, е предвидено, че търговското наименование „масло“ се използва само за „продукт[а] със съдържание на млечна мазнина не по-малко от 80 %, но по-малко от 90 %, максимално съдържание на вода 16 % и максимално сухо млечно вещество, не мазнини 2 %“. Единствените изключения от това правило са закрепени в точка І, параграф 2, трета алинея от приложението и се отнасят до:
а) наименование на продукти, точното естество на които е ясно в резултат на традиционната им употреба и/или когато наименованията са ясно използвани за описване на характерно качество на продукта;
б) концентрирани продукти (масло, маргарин, смеси) със съдържание на мазнини 90 % или повече.
40 Приложение І към Регламент № 445/2007 съдържа списък на продуктите, за които се прилага дерогацията по член 2, параграф 2, трета алинея от Регламент № 2991/94. Както страните по делото се съгласиха в съдебното заседание, отмяната на Регламент № 2991/94 с Регламент № 1234/2007 не води до отмяна на Регламент № 445/2007, тъй като разпоредбите на член 2, параграф 2, трета алинея от Регламент № 2991/94 са дословно възпроизведени в точка I, параграф 2, трета алинея, буква а) от приложение XV към Регламент № 1234/2007. Следователно въпросният списък остава в сила и очертава обхвата на точка I, параграф 2, трета алинея, буква а) от приложението. Както напомня Съдът в решение C‑37/11, точка 2 по-горе (EU:C:2012:640, т. 57), дерогациите, предвидени в точка I, параграф 2, трета алинея, буква а) от приложение XV, неизбежно имат характер на изключение, доколкото съгласно седмо съображение от Регламент № 2991/94 последният има за цел да установи единна класификация на мазнините за мазане. Както сочи съображение 4 от Регламент № 445/2007 и както следва от решение C‑37/11, точка 2 по-горе (EU:C:2012:640, т. 59), този списък е изчерпателен.
41 В този контекст, който се отличава с това, че европейският законодател е счел за важно да уеднакви употребата на търговските наименования на селскостопанските продукти, за да запази конкуренцията и да защити потребителите, правилата относно търговското наименование „масло“ следва да се тълкуват така, че да се гарантира изцяло полезното им действие. Предлаганото от Чешката република тълкуване на член 2, параграф 3 от Регламент № 1151/2012 обаче би означавало да се позволи на държавите членки да използват схемата за ХТСХ, за да заобикалят правилата за пазарните стандарти, определени в Регламент № 1234/2007, и — ако се допусне, че съответният продукт би могъл да бъде предлаган на пазара — този продукт да получи неоправдано конкурентно предимство, а потребителят да бъде подведен. Обратно, тълкуването на тази разпоредба, което Комисията възприема в обжалваното решение и което е припомнено в точка 36 по-горе, гарантира спазването на правилата относно търговското наименование „масло“.
42 На трето място, даденото в точка 36 по-горе тълкуване на член 2, параграф 3 от Регламент № 1151/2012 видимо е в съответствие с целите на тази разпоредба.
43 Всъщност съгласно съображение 34 от Регламент № 1151/2012 конкретната цел на схемата за ХТСХ е да помогне на производителите на традиционни продукти да информират потребителите относно добавящите стойност специфики на своя продукт. Член 17 от този регламент също така сочи, че схемата за ХТСХ е създадена „за защита на традиционни методи на производство и рецепти чрез подпомагане на производителите на традиционни продукти при предлагането на пазара и информирането на потребителите относно добавящите стойност специфики на техните традиционни рецепти и продукти“. За сметка на това тук не става дума за създаване на система от пазарни стандарти за селскостопанските продукти, която да е успоредна и алтернативна на системата, въведена с Регламент № 1234/2007, а още по-малко за дерогиране на правилата, установени с последно упоменатия акт.
44 Нещо повече, ако тезата на Чешката република следваше да бъде потвърдена, в резултат би се оказало възможно като ХТСХ да се регистрират продукти, които не отговарят на предвидените в Регламент № 1234/2007 пазарни стандарти и следователно по принцип не могат да се предлагат на пазара, докато всъщност съгласно разпоредбите на член 23, параграф 1 от Регламент № 1151/2012 наименование, регистрирано като ХТСХ, може да се използва от всеки оператор, предлагащ на пазара продукт, който отговаря на съответната спецификация.
45 На четвърто и последно място, останалите доводи на Чешката република не са годни да оборят тълкуването на член 2, параграф 3 от Регламент № 1151/2012, което Комисията възприема в обжалваното решение и което е напомнено в точка 36 по-горе.
46 Чешката република поддържа, че предлаганото от нея тълкуване на член 2, параграф 3 от Регламент № 1151/2012 е логично, тъй като условията по член 18 от Регламент № 1151/2012 съвпадали с предвидените в точка I, параграф 2, трета алинея, буква а) от приложение XV към Регламент № 1234/2007.
47 Най-напред обаче следва при всички случаи да се напомни, че дори да се допусне, че условията по член 18 от Регламент № 1151/2012 и условията по точка I, параграф 2, трета алинея, буква а) от приложение XV към Регламент № 1234/2007 се припокриват, Комисията пак би била обвързана от разпоредбите на член 2, параграф 3 от Регламент № 1151/2012, които я задължават да спазва разпоредбите на Регламент № 1234/2007. Освен това обхватът на разпоредбите на точка I, параграф 2, трета алинея, буква а) от приложение XV към Регламент № 1234/2007 е ограничен от изчерпателния списък в приложение I към Регламент № 445/2007 (вж. т. 40 по-горе).
48 Субсидиарно следва да се констатира, както поддържа Комисията, че условията, предвидени в точка I, параграф 2, трета алинея, буква а) от приложение XV към Регламент № 1234/2007, и тези по член 18 от Регламент № 1151/2012 са различни. Регламент № 1234/2007, който предвижда дерогация от правилата за наименованията на мазнините за мазане, по-конкретно що се отнася до „наименовани[ята] на продукти, точното естество на които е ясно в резултат на традиционната им употреба“, трябва всъщност да се тълкува като изискващ не само съответното наименование да се използва традиционно, но и точното естество на съответния продукт да се различава от това на продукта, чието наименование е защитено. За сметка на това Регламент № 1151/2012 изисква само съответният продукт да е резултат от начин на производство, преработка или състав, които съответстват на традиционна практика, и съответното наименование да се използва традиционно или да е означение за традиционния характер на продукта.
49 Подобно тълкуване на точка I, параграф 2, трета алинея, буква а) от приложение XV към Регламент № 1234/2007 всъщност е в съответствие с целите за защита на потребителите и запазване на конкуренцията, преследвани с този регламент, който допуска дерогации само за продукти, реалното естество на които не би могло да бъде объркано с това на продукти, чието наименование е защитено.
50 Освен това не може да бъде приет доводът на Чешката република, че тезата на Комисията би ограничила полезното действие на Регламент № 1151/2012, доколкото би наложила допълнителна процедура и би намалила привлекателността на регистрацията на ХТСХ. Всъщност двата регламента имат отчасти различни цели (вж. точки 38 и 43 по-горе) и предвиждат различни условия (вж. т. 48 по-горе). Логично е към предвидените в Регламент № 1234/2007 общи условия за предлагане на селскостопански продукти на пазара да се добави специалната и отделна процедура по Регламент № 1151/2012, предназначена да гарантира на потребителите, че някои селскостопански продукти с основание им се предлагат като продукти с добавящи стойност характеристики.
51 Накрая, макар че наистина, както посочва Чешката република, в решение C‑37/11, точка 2 по-горе (EU:C:2012:640), Съдът не се произнася по въпроса дали „pomazánkové máslo“ отговаря на условията, предвидени в разпоредбите на Регламент № 1151/2012, това обстоятелство е без значение за законосъобразността на обжалваното решение. Всъщност в точка 2 от последното Комисията се позовава на извода на Съда, че спорното наименование не е в съответствие с Регламент № 1234/2007, извод, който с оглед на член 2, параграф 3 от Регламент № 1151/2012 е основание за отхвърлянето на разглежданата заявка за регистрация.
52 От всички изложени съображения следва, че Комисията не допуска грешка при тълкуването на член 2, параграф 3 от Регламент № 1151/2012, когато приема, че дадено наименование не може да бъде вписано в регистъра на ХТСХ, ако не отговаря на установените с Регламент № 1234/2007 условия за предлагане на пазара.
53 Ето защо единственото посочено основание за обжалване — нарушение на разпоредбите на членове 50 и 52 във връзка с член 18 от Регламент № 1151/2012, не е налице и съответно жалбата трябва да бъде изцяло отхвърлена.
По съдебните разноски
54 Съгласно член 87, параграф 2 от Процедурния правилник на Общия съд загубилата делото страна се осъжда да заплати съдебните разноски, ако е направено такова искане.
55 Тъй като Чешката република губи делото, следва да бъде осъдена да заплати съдебните разноски съобразно с искането на Комисията.
По изложените съображения
ОБЩИЯТ СЪД (втори състав)
реши:
1) Отхвърля жалбата.
2) Осъжда Чешката република да заплати съдебните разноски.
Martins Ribeiro | Gervasoni | Madise |
Обявено в открито съдебно заседание в Люксембург на 12 май 2015 година.
Подписи