Съединени дела C‑293/12 и C‑594/12
Digital Rights Ireland Ltd
срещу
Minister for Communications, Marine and Natural Resources и др.
и
Kärntner Landesregierung и др.
(Преюдициални запитвания,
отправени от High Court (Ирландия) и Verfassungsgerichtshof)
„Електронни съобщения — Директива 2006/24/ЕО — Обществено достъпни електронни съобщителни услуги или обществени съобщителни мрежи — Запазване на данни, създадени или обработени във връзка с предоставянето на такива услуги — Валидност — Членове 7, 8 и 11 от Хартата на основните права на Европейския съюз“
Резюме — Решение на Съда (голям състав) от 8 април 2014 г.
1. Основни права — Харта на основните права на Европейския съюз — Зачитане на личния живот — Защита на личните данни — Запазване на данни, създадени или обработени във връзка с предоставянето на обществено достъпни електронни съобщителни услуги или на обществени съобщителни мрежи — Директива 2006/24 — Задължение на доставчиците да запазват определени данни с оглед на евентуалното им съобщаване на националните органи — Намеса по смисъла на членове 7 и 8 от Хартата
(членове 7 и 8 от Хартата на основните права на Европейския съюз; членове 3, 4, 5, 6 и 8 от Директива 2006/24 на Европейския парламент и на Съвета)
2. Основни права — Харта на основните права на Европейския съюз — Ограничаване на упражняването на признатите в Хартата права и свободи — Условия — Запазване на данни, създадени или обработени във връзка с предоставянето на обществено достъпни електронни съобщителни услуги или на обществени съобщителни мрежи — Директива 2006/24 — Задължение на доставчиците да запазват определени данни с оглед на евентуалното им съобщаване на националните органи — Засягане на същественото съдържание на основните права — Липса — Цел да се защити обществената сигурност
(член 7, член 8 и член 52, параграф 1 от Хартата на основните права на Европейския съюз; Директива 2006/24 на Европейския парламент и на Съвета)
3. Основни права — Харта на основните права на Европейския съюз — Ограничаване на упражняването на признатите в Хартата права и свободи — Условия — Запазване на данни, създадени или обработени във връзка с предоставянето на обществено достъпни електронни съобщителни услуги или на обществени съобщителни мрежи — Директива 2006/24 — Задължение на доставчиците да запазват определени данни с оглед на евентуалното им съобщаване на националните органи — Нарушение на принципа на пропорционалност
(членове 7 и 8 и член 52, параграф 1 от Хартата на основните права на Европейския съюз; Директива 2006/24 на Европейския парламент и на Съвета)
1. Задължението, установено в членове 3 и 6 от Директива 2006/24 за запазване на данни, създадени или обработени, във връзка с предоставянето на обществено достъпни електронни съобщителни услуги или на обществени съобщителни мрежи и за изменение на Директива 2002/58, доставчиците на такива мрежи и услуги да запазват за определен период данни като посочените в член 5 от тази директива, свързани с личния живот на дадено лице и с неговите съобщения, само по себе си представлява намеса в правата, гарантирани от член 7 от Хартата на основните права на Европейския съюз. Освен това членове 4 и 8 от Директива 2006/24, които предвиждат правила относно достъпа на компетентните национални органи до данните, представляват също намеса в правата, гарантирани от член 7 от Хартата.
Директива 2006/24 също представлява намеса в основното право на защита на личните данни, гарантирано от член 8 от Хартата, тъй като тя предвижда обработка на лични данни.
Тази намеса се оказва силно изразена и трябва да се счита за особено тежка. Наред с това обстоятелството, че запазването на данните и последващото им използване се осъществяват, без абонатът или регистрираният ползвател да са информирани за това, може да породи усещане в съзнанието на съответните лица, че личният им живот е обект на постоянно наблюдение.
(вж. точки 34—37)
2. Съгласно член 52, параграф 1 от Хартата на основните права на Европейския съюз всяко ограничаване на упражняването на признатите в Хартата права и свободи трябва да бъде предвидено в закон, да зачита основното им съдържание и при спазване на принципа на пропорционалност, ограниченията на тези права и свободи могат да бъдат налагани само ако са необходими и ако действително отговарят на признати от Съюза цели от общ интерес или на необходимостта да се защитят правата и свободите на други хора.
На първо място, макар запазването на данни, наложено от Директива 2006/24 за запазване на данни, създадени или обработени, във връзка с предоставянето на обществено достъпни електронни съобщителни услуги или на обществени съобщителни мрежи и за изменение на Директива 2002/58, да представлява особено тежка намеса в основното право на зачитане на личния живот и в останалите права, закрепени в член 7 от Хартата, тя не би могла да засегне основното им съдържание, доколкото, както произтича от член 1, параграф 2 от споменатата директива, тя не позволява да се разкрива самото съдържание на електронните съобщения. Посоченото запазване на данните не би могло да засегне и същественото съдържание на основното право на защита на личните данни, признато в член 8 от Хартата, поради факта че член 7 от Директива 2006/24 предвижда норма, свързана със защитата и сигурността на данните.
На второ място, съществената цел на Директива 2006/24, видно от член 1, параграф 1, е да гарантира, че данните са достъпни за разследването, разкриването и преследването на тежки престъпления, както те са определени в националното право на всяка държава членка. Следователно съществената цел на тази директива е да допринесе за борбата с тежките престъпления, а с това в крайна сметка и за повишаване на обществената сигурност. Следователно запазването на данни с оглед на възможността за евентуален достъп до тях на компетентните национални органи, изисквано съгласно Директива 2006/24, действително обслужва цел от общ интерес.
(вж. точки 38—41 и 44)
3. Директива 2006/24 за запазване на данни, създадени или обработени, във връзка с предоставянето на обществено достъпни електронни съобщителни услуги или на обществени съобщителни мрежи и за изменение на Директива 2002/58, е невалидна.
Без съмнение борбата с тежката, и особено с организираната престъпност и тероризма е от първостепенно значение за гарантиране на обществената сигурност и нейната ефективност може до голяма степен да зависи от използването на модерни техники на разследване. Въпреки това, макар да има основополагащо значение, сама по себе си подобна цел от общ интерес не би могла да обоснове, че за целите на тази борба следва мярка на запазване като установената от Директива 2006/24 да се счита за необходима.
Във връзка с правото на зачитане на личния живот, провъзгласено в член 7 от Хартата на основните права на Европейския съюз, защитата на личните данни, произтичаща от изричното задължение, предвидено в член 8, параграф 1 от нея, придобива особено значение. В този смисъл разглежданата правна уредба на Съюза трябва да предвижда ясни и точни правила, които да уреждат обхвата и прилагането на разглежданата мярка и да установяват минимални изисквания, така че лицата, чиито данни са били запазени, да разполагат с достатъчни гаранции, позволяващи ефикасна защита на техните лични данни срещу рискове от злоупотреби, както и срещу всякакъв незаконен достъп или използване на тези данни.
Оказва се, че Директива 2006/24 обхваща всички електронни съобщителни средства, чието използване е широко разпространено и е с нарастващо значение в ежедневния живот на всеки, и всички абонати и регистрирани ползватели. Следователно от нея възниква намеса в основните права на почти цялото европейско население.
На първо място, Директива 2006/24 се прилага общо за всички лица, за всички електронни съобщителни средства, както и за всички данни за трафик, без да въвежда никакво разграничаване, ограничаване или изключение с оглед на целта за борба с тежките престъпления.
На второ място, Директива 2006/24 не предвижда никакъв обективен критерий, позволяващ да се ограничи достъпът на компетентните национални органи до данните и тяхното последващо използване за целите на предотвратяването, разкриването или преследването на престъпления, които — с оглед на широтата и тежестта на намесата в основните права по членове 7 и 8 от Хартата — да могат да се считат за достатъчно тежки, че да обосновават подобна намеса. Освен това Директива 2006/24 не урежда материалните или процесуални условия за достъп на компетентните национални органи до данните и до тяхното последващо използване.
На трето място, Директива 2006/24 изисква запазването на данните за период не по-кратък от шест месеца, без да се прави каквато и да било разлика между категориите данни в зависимост от евентуалната им полза с оглед на преследваната цел или според засегнатите лица. Освен това не се уточнява, че определянето на периода на съхранение трябва да се основава на обективни критерии, за да се гарантира, че е ограничен до строго необходимото.
Следователно от Директива 2006/24 произтича особено обширна и тежка за правния ред на Съюза намеса в тези основни права, без тази намеса да е точно уредена с разпоредби, които да могат да гарантират, че тя действително се свежда до строго необходимото.
Накрая, Директива 2006/24 не предвижда достатъчни гаранции, каквито се изискват от член 8 от Хартата, позволяващи да се осигури ефикасна защита на запазените данни срещу рискове от злоупотреба, както и срещу всякакъв незаконен достъп и незаконно използване на тези данни.
С оглед на всички предходни съображения следва да се счита, че като е приел Директива 2006/24 за запазване на данни, създадени или обработени, във връзка с предоставянето на обществено достъпни електронни съобщителни услуги или на обществени съобщителни мрежи и за изменение на Директива 2002/58, законодателят на Съюза е надхвърлил границите, които налага зачитането на принципа на пропорционалност с оглед на членове 7 и 8 и на член 52, параграф 1 от Хартата.
(вж. точки 51, 53, 54, 56, 57, 60, 61, 63—66 и 69 и диспозитива)