Language of document : ECLI:EU:T:2014:113

РЕШЕНИЕ НА ОБЩИЯ СЪД (шести състав)

12 март 2014 година(*)

„Обща външна политика и политика на сигурност — Ограничителни мерки срещу Сирия — Замразяване на средства — Включване на физическо лице в списъците на засегнатите лица — Лични връзки с представители на режима — Право на защита — Справедлив процес — Задължение за мотивиране — Тежест на доказване — Право на ефективна съдебна защита — Пропорционалност — Право на собственост — Право на личен живот“

По дело T‑202/12

Bouchra Al Assad, с местожителство в Дамаск (Сирия), за която се явяват G. Karouni и C. Dumont, avocats,

жалбоподател,

срещу

Съвет на Европейския съюз, за който се явяват G. Étienne и M.‑M. Joséphidès, в качеството на представители,

ответник,

с предмет искане за частична отмяна, първо, на Решение за изпълнение 2012/172/ОВППС на Съвета от 23 март 2012 година за изпълнение на Решение 2011/782/ОВППС относно ограничителни мерки срещу Сирия (ОВ L 87, стр. 103), второ, на Решение 2012/739/ОВППС на Съвета от 29 ноември 2012 година относно ограничителни мерки срещу Сирия и за отмяна на Решение 2011/782/ОВППС (ОВ L 330, стр. 21), трето, на Регламент за изпълнение (ЕС) № 363/2013 на Съвета от 22 април 2013 година за изпълнение на Регламент (ЕС) № 36/2012 относно ограничителните мерки с оглед на положението в Сирия (OВ L 111, стр. 1, поправка в ОВ L 127, 2013 г., стр. 27) и четвърто, на Решение 2013/255/ОВППС на Съвета от 31 май 2013 година относно ограничителни мерки срещу Сирия (ОВ L 147, стр. 14) в частта, в която тези актове се отнасят до жалбоподателката,

ОБЩИЯТ СЪД (шести състав),

състоящ се от: H. Kanninen, председател, G. Berardis (докладчик) и C. Wetter, съдии,

секретар: C. Kristensen, администратор,

предвид изложеното в писмената фаза на производството и в съдебното заседание от 12 септември 2013 г.,

постанови настоящото

Решение

 Обстоятелства, предхождащи спора

1        Жалбоподателката, г‑жа Bouchra Al Assad, е сирийска гражданка, сестра на президента на Сирийската арабска република г‑н Bashar Al Assad и съпруга, а впоследствие вдовица на друг член на сирийското правителство — г‑н Asif Shawkat.

2        На 9 май 2011 г. Съветът на Европейския съюз приема на основание член 29 ДЕС Решение 2011/273/ОВППС относно ограничителни мерки срещу Сирия (ОВ L 121, стр. 11).

3        Член 3, параграф 1 от това решение предвижда, че държавите членки предприемат необходимите мерки за предотвратяване на влизането или транзитното преминаване през техните територии на лицата, отговорни за тежките репресии срещу гражданското население в Сирия, и свързаните с тях лица, посочени в приложението.

4        Член 4, параграф 1 от Решение 2011/273 предвижда, че се замразяват всички финансови средства и икономически ресурси, принадлежащи, притежавани, държани или контролирани от лица, отговорни за тежките репресии срещу гражданското население в Сирия, и от физически или юридически лица и свързани с тях образувания. Условията за това замразяване са определени в другите параграфи от член 4.

5        Според член 5, параграф 1 от Решение 2011/273 Съветът съставя списъка на засегнатите лица.

6        На същата дата на основание член 215, параграф 2 ДФЕС и Решение 2011/273 Съветът приема Регламент (ЕС) № 442/2011 относно ограничителни мерки с оглед на положението в Сирия (ОВ L 121, стр. 1). Член 4, параграф 1 от него предвижда замразяване на всички финансови средства и икономически ресурси, принадлежащи на, притежавани, държани или контролирани от физическите или юридическите лица, образуванията и органите, изброени в приложение II.

7        Решение 2011/273 е заменено с Решение 2011/782/ОВППС на Съвета от 1 декември 2011 година относно ограничителни мерки срещу Сирия и за отмяна на Решение 2011/273 (ОВ L 319, стр. 56).

8        Член 18, параграф 1 и член 19, параграф 1 от Решение 2011/782 отговарят съответно на член 3, параграф 1 и на член 4, параграф 1 от Решение 2011/273, като в текстовете е добавено, че изложените в тях ограничителни мерки се прилагат и по отношение на лицата, които получават ползи от режима или го подкрепят.

9        Регламент № 442/2011 е заменен с Регламент (ЕС) № 36/2012 на Съвета от 18 януари 2012 година относно ограничителни мерки с оглед на положението в Сирия и за отмяна на Регламент № 442/2011 (ОВ L 16, стр. 1).

10      С Решение за изпълнение 2012/172/ОВППС на Съвета от 23 март 2012 година за изпълнение на Решение 2011/782/ (ОВ L 87, стр. 103) името на жалбоподателката е добавено в списъка в приложение I към Решение 2011/782 със следните мотиви:

„Сестра на Башар ал Асад, съпруга на Asif Shawkat, заместник-директор за персонала на Службата за сигурност и разузнаване. Предвид тесните лични и финансови взаимоотношения със сирийския президент Башар ал Асад и с други видни представители на сирийския режим, тя извлича ползи от този режим и е свързана с него“.

11      С Регламент за изпълнение (ЕС) № 266/2012 на Съвета от 23 март 2012 година за прилагане на член 32, параграф 1 от Регламент № 36/2012 (ОВ L 87, стр. 45) името на жалбоподателката е добавено в списъка в приложение II към Регламент № 36/2012 със същите мотиви като възпроизведените в точка 10 по-горе.

12      На 24 март 2012 г. Съветът публикува в Официален вестник на Европейския съюз известие на вниманието на лицата и образуванията, спрямо които се прилагат ограничителните мерки, предвидени в Решение 2011/782, изпълнявано с Решение за изпълнение 2012/172 и в Регламент № 36/2012, изпълняван с Регламент за изпълнение № 266/2012 (ОВ C 88, стр. 9, наричано по-нататък „известието от 24 март 2012 г.“).

13      Според това известие засегнатите лица и образувания могат да отправят искане до Съвета, придружено от удостоверителни документи, за преразглеждане на решението за включване на имената им в списъците, приложени към посочените по-горе в точка 12 актове.

 Производство и искания на страните

14      На 16 май 2012 г. жалбоподателката подава в секретариата на Общия съд настоящата жалба, с която иска отмяна на Решение за изпълнение 2012/172 в частта, която се отнася до нея.

15      В писмената си реплика жалбоподателката потвърждава това искане за отмяна.

16      Тъй като междувременно Съветът приема Решение 2012/739/ОВППС от 29 ноември 2012 година относно ограничителни мерки срещу Сирия и за отмяна на Решение 2011/782 (ОВ L 330, стр. 21), с молба, постъпила в секретариата на Общия съд на 30 януари 2013 г., жалбоподателката прави искане за допълване на искането за отмяна, за да го насочи не само срещу Решение за изпълнение 2012/172, но и срещу Решение 2012/739, тъй като в приложение I към него, точка 71 е вписано нейното име със същите мотиви като изложените по-горе в точка 10 (наричано по-нататък „искането относно Решение 2012/739“).

17      С писмо, постъпило в секретариата на Общия съд на 28 февруари 2013 г., Съветът заявява, че няма да представя становище по искането относно Решение 2012/739.

18      Въз основа на доклада на съдията докладчик Общият съд (шести състав) решава да започне устната фаза на производството.

19      С молба, постъпила в секретариата на Общия съд на 30 юли 2013 г., жалбоподателката отново иска да ѝ бъде дадена възможност да измени исканията си, за да бъдат предмет на жалбата за отмяна и Регламент за изпълнение (ЕС) № 363/2013 на Съвета от 22 април 2013 година за изпълнение на Регламент № 36/2012 (OВ L 111, стр. 1, поправка в ОВ L 127, 2013 г., стр. 27) и Решение 2013/255/ОВППС на Съвета от 31 май 2013 година относно ограничителни мерки срещу Сирия (ОВ L 147, стр. 14) в частта, в която тези актове, към които са приложени списъци, включващи нейното име, засягат нейното положение (наричани по-нататък съответно „искането относно Регламент за изпълнение № 363/2013“ и „искането относно Решение 2013/255“).

20      Също на 30 юли 2013 г. жалбоподателката иска да ѝ бъде дадена възможност да направи нови доказателствени искания във връзка със смъртта на съпруга ѝ и с факта, че тя се е установила с децата си в Обединените арабски емирства, където те учат (наричани по-нататък „новите доказателствени искания“).

21      С решение на председателя на шести състав на Общият съд от 21 август 2013 г. новите доказателствени искания са приложени към делото.

22      С писмо, постъпило в секретариата на Общия съд на 4 септември 2013 г., Съветът заявява, че няма да представя становище по искането относно Регламент за изпълнение № 363/2013 и по искането относно Решение 2013/255.

23      С писмо, постъпило в секретариата на Общия съд на 6 септември 2013 г., Съветът по същество изтъква, че новите доказателствени искания нямат никакво значение за решаването на настоящото дело, тъй като смъртта на съпруга на жалбоподателката и фактът, че децата ѝ учат в Обединените арабски емирства, не променят връзките ѝ със сирийския режим. Съветът подчертава освен това, че представените от жалбоподателката документи не доказвали, че тя самата е напуснала Сирия.

24      Устните състезания и отговорите на страните на устно поставените от Общия съд въпроси са изслушани в съдебното заседание на 12 септември 2013 г. По-конкретно жалбоподателката потвърждава, че първоначалната ѝ жалба се отнася до Решение 2012/172, по силата на което името ѝ е вписано в приложение I към Решение 2011/782. Това изявление е отразено в протокола от съдебното заседание.

25      По същия повод Общият съд приканва Съвета да представи доказателства за личното уведомяване на жалбоподателката за Регламент за изпълнение № 363/2013.

26      С писмо, постъпило в секретариата на Общия съд на 25 септември 2013 г., Съветът представя доказателство за факта, от една страна, че той е уведомил лично един от представителите на жалбоподателката по настоящото дело за Регламент за изпълнение № 363/2013 и за поправката в него с препоръчано писмо от 13 май 2013 г. и от друга страна, за това, че посоченият представител е получил това писмо на 17 май 2013 г. Становището на жалбоподателката по представеното от Съвета доказателство е постъпило в секретариата на Общия съд на 7 октомври 2013 г.

27      С писмо от 4 октомври 2013 г. жалбоподателката иска спиране на производството, за да може да отправи до Съвета искане за преразглеждане на положението ѝ.

28      На 22 октомври 2013 г. председателят на шести състав на Общия съд, от една страна, след изслушване на Съвета, отхвърля искането за спиране на производството и от друга страна, решава да приключи устната фаза.

29      Жалбоподателката иска Общият съд:

–        да отмени Решение за изпълнение 2012/172 в частта, която се отнася до нея,

–        да отмени Решение 2012/739 в частта, която се отнася до нея,

–        да отмени Регламент за изпълнение № 363/2013 в частта, която се отнася до нея,

–        да отмени Решение 2012/255 в частта, която се отнася до нея,

–        да осъди Съвета да заплати съдебните разноски.

30      Съветът иска Общият съд:

–        да отхвърли жалбата,

–        да осъди жалбоподателката да заплати съдебните разноски.

 От правна страна

 По допустимостта на исканията за изменение на исканията

31      Жалбоподателката иска да разшири предмета на жалбата си за отмяна, за да може същата да се отнася и до Решение 2012/739, Регламент за изпълнение № 363/2013 и Решение 2013/255.

 По искането относно Решение 2012/739 и искането относно Решение 2013/255

32      Следва да се припомни, че както се установява от точки 16 и 19 по-горе, след подаването на жалбата, от една страна, Решение 2011/782, изменено с Решение за изпълнение 2012/172, е отменено и заменено с Решение 2012/739 и от друга страна, тъй като последното вече не е приложимо, е прието Решение 2013/255. Името на жалбоподателката фигурира в списъците в приложение I към Решение 2012/739 и към Решение 2013/255 със същите мотиви като тези в Решение 2012/172, възпроизведени по-горе в точка 10.

33      В това отношение е добре да се припомни, че когато в хода на производството първоначално обжалваният акт е заменен с друг акт със същия предмет, той следва да се разглежда като ново обстоятелство, което позволява на жалбоподателя да измени своите искания и основания. Наистина, не би могло да се допусне да се даде възможност на институция или орган на Европейския Съюз в отговор на критиките, съдържащи се в жалба срещу някой от нейните/неговите актове, да измени този акт или да го замени с друг и да се позове в хода на производството на това изменение или замяна, за да лиши другата страна от възможността да разшири първоначалните си искания и основания по отношение на последващия акт или да представи допълнителни искания и основания срещу него (Решение на Съда от 3 март 1982 г. по дело Alpha Steel/Комисия, 14/81, Recueil, стр. 749, точка 8 и Решение на Общия съд от 28 май 2013 г. по дело Al Matri/Съвет, T‑200/11, точка 80).

34      Следва да се приеме, че искането относно Решение 2012/739 и искането относно Решение 2013/255 са допустими. Наистина, като се вземат предвид датите, съответно 29 ноември 2012 г. и 31 май 2013 г., на приемане на тези решения, по силата на които по отношение на жалбоподателката продължават да се прилагат ограничителните мерки срещу Сирия, посочените искания, постъпили в секретариата на Общия съд съответно на 30 януари. и на 30 юли 2013 г., очевидно са били подадени в срока за обжалване, приложим за всяко от разглежданите решения.

 По искането относно Регламент за изпълнение № 363/2013

35      Както се установява в точка 11 по-горе, с Регламент за изпълнение № 266/2012 името на жалбоподателката е добавено в списъка в приложение II към Регламент № 36/2012.

36      Безспорно е обаче, че жалбата по настоящото дело не се отнася до Регламент № 36/2012, изменен с Регламент за изпълнение № 266/2012.

37      Безспорно е също, че Регламент за изпълнение № 363/2013 изменя Регламент № 36/2012.

38      В това отношение от припомнената в точка 33 по-горе съдебна практика следва, че целта на искане за изменение на исканията е да бъде дадена възможност на жалбоподателя да измени предмета на жалбата си, когато в хода на производството първоначално обжалваният акт е бил заменен или изменен с друг акт.

39      При това положение следва да се приеме, че искането относно Регламент за изпълнение № 363/2013 е недопустимо, тъй като жалбоподателката разширява предмета на жалбата си по отношение на акт, който е пропуснала да оспори в жалбата, без да е необходимо съдът да се произнася по въпроса дали това искане е направено в срока за обжалване.

40      С оглед на изложеното по-горе следва да се приеме, че е допустимо жалбоподателката да обжалва Решение за изпълнение 2012/172, с което името ѝ е вписано в списъка в приложение I към Решение 2011/782, Решение 2012/739 и Решение 2013/255, в частта, в която тези актове се отнасят до нея (наричани по-нататък общо „обжалваните решения“).

 По съществото на спора

41      В подкрепа на жалбата си жалбоподателката излага по същество четири правни основания, изведени:

–        първото, от нарушаване на правото на защита, на правото на справедлив процес и на правото на ефективна съдебна защита,

–        второто, от нарушаване на задължението за мотивиране,

–        третото, от липсата на доказателства за достатъчна връзка между нея и положението в основата на приемането на ограничителни мерки срещу Сирия,

–        четвъртото, от нарушаването на принципа на пропорционалност, на правото на собственост и на правото на личен живот.

42      В началото следва да се разгледа второто правно основание, след това първото, след това третото и накрая четвъртото.

 По второто правно основание, изведено от нарушаване на задължението за мотивиране

43      Жалбоподателката изтъква, че в обжалваните решения не са уточнени специфичните и конкретни причини, поради които при упражняване на своето право на преценка Съветът е приел, че по отношение на нея следвало да се прилагат ограничителните мерки срещу Сирия. Изложените в тези решения мотиви били неясни и общи и се свеждали до съобщаване на нейните лични и семейни връзки, вместо да представят обективни данни, въз основа на които да може да се приеме, че тя участва в действията, за които били отговорни нейните близки.

44      Освен това след приемане на обжалваните решения не ѝ били съобщени никакви допълнителни мотиви.

45      Съветът оспорва доводите на жалбоподателката.

46      Преди всичко следва да се припомни, че предвиденото в член 296, втора алинея ДФЕС задължение за мотивиране на увреждащия акт има за цел, от една страна, да се даде на заинтересованото лице достатъчно информация, за да прецени дали актът е обоснован, или евентуално има порок, който дава основание валидността му да се оспорва пред съда на Съюза, и от друга страна, да се даде възможност на този съд да упражни контрол за законосъобразността на този акт. Така установеното задължение за мотивиране е основен принцип на правото на Съюза, който може да се дерогира само по императивни съображения. Поради това мотивите по принцип трябва да бъдат съобщени на заинтересованото лице едновременно с увреждащия го акт, тъй като неизлагането на мотиви не може да се поправи с факта, че заинтересованото лице узнава мотивите на акта в хода на производството пред съда на Съюза (в този смисъл вж. Решение на Съда от 15 ноември 2012 г. по дело Съвет/Bamba, C‑417/11 P, точка 49 и Решение на Общия съд от 14 октомври 2009 г. по дело Bank Melli Iran/Съвет, T‑390/08, Сборник, стр. II‑3967, точка 80).

47      Ето защо, освен ако съобщаването на определени обстоятелства е недопустимо поради императивни съображения, свързани със сигурността или с поддържането на международните отношения на Съюза и на неговите държави членки, Съветът е длъжен да уведоми засегнатото от ограничителните мерки лице или образувание за специфичните и конкретните причини, поради които счита приемането на тези мерки за необходимо. Така той трябва да посочи фактическите и правните обстоятелства, от които зависи правната обоснованост на съответните мерки, както и съображенията, поради които е решил да вземе тези мерки (вж. в този смисъл Решение по дело Bank Melli Iran/Съвет, посочено по-горе, точка 81).

48      Освен това мотивите трябва да са съобразени с естеството на съответния акт и с контекста на приемането му. Изискването за мотивиране следва да се преценява в зависимост от обстоятелствата по конкретния случай, по-специално в зависимост от съдържанието на акта, от естеството на изложените мотиви и от интереса, който адресатите или други лица, засегнати пряко и лично от акта, могат да имат от получаване на разяснения. Не се изисква мотивите да уточняват всички относими фактически и правни обстоятелства, доколкото въпросът дали мотивите са достатъчни, следва да се преценява с оглед не само на текста, но и на контекста, както и на съвкупността от правни норми, уреждащи съответната материя. По-специално увреждащият акт е достатъчно мотивиран, при положение че е издаден в познат за заинтересованото лице контекст, който му позволява да разбере обхвата на наложената му мярка (Решение по дело Съвет/Bamba, посочено по-горе, точки 53 и 54 и Решение по дело Bank Melli Iran/Съвет, посочено по-горе, точка 82).

49      В настоящия случай изложените от Съвета мотиви от момента на включването на името на жалбоподателката в списъците за ограничителните мерки срещу Сирия винаги са били следните:

„Сестра на Башар ал Асад, съпруга на Asif Shawkat, заместник-директор за персонала на Службата за сигурност и разузнаване. Предвид тесните лични и финансови взаимоотношения със сирийския президент Башар ал Асад и с други видни представители на сирийския режим, тя извлича ползи от този режим и е свързана с него“.

50      Следва да се отбележи, че запознаването с тези мотиви дава възможност на жалбоподателката да разбере, че името ѝ е вписано в списъците на лицата, засегнати от ограничителните мерки срещу Сирия, поради личните ѝ и семейни връзки.

51      Фактът, че жалбоподателката наистина е разбрала, че Съветът се е основал на тези връзки, се потвърждава от обстоятелството, че в настоящото производство по обжалване с третото правно основание, което излага, тя оспорва именно възможността Съветът да приеме ограничителни мерки спрямо нея само на основата на такива връзки.

52      Освен това, тъй като причините за решението на Съвета са ясно посочени в обжалваните решения, Общият съд е в състояние да прецени тяхната основателност.

53      В това отношение следва да се припомни, че задължението за мотивиране на даден акт представлява съществено изискване за форма, което трябва да се различава от въпроса за обосноваността на мотивите, свързан със законността по същество на спорния акт. Всъщност мотивите на акта са формален израз на съображенията, на които се основава този акт. Ако в тези съображения има грешки, те се отразяват на неговата материална законосъобразност, а не на мотивите му, които може да са достатъчни и в същото време да изразяват неправилни съображения (вж. Решение на Съда от 10 юли 2008 г. по дело Bertelsmann и Sony Corporation of America/Impala, C‑413/06 P, Сборник, стр. I‑4951, точка 181 и Решение на Съда по дело Съвет/Bamba, посочено по-горе, точка 60).

54      С оглед на изложените по-горе съображения следва да се отхвърли правното основание, изведено от нарушаването на задължението за мотивиране, тъй като обосноваността на изложените от Съвета мотиви по отношение на жалбоподателката трябва да се преценява в рамките на правното основание, изведено от липсата на доказателства за достатъчна връзка между жалбоподателката и положението в основата на приемането на ограничителни мерки срещу Сирия.

 По първото правно основание, изведено от нарушаването на правото на защита, на правото на справедлив процес и на правото на ефективна съдебна защита

55      Жалбоподателката изтъква, че е видяла името си, вписано в списъка на лицата, засегнати от ограничителните мерки срещу Сирия, които имали наказателен характер, без да е била предварително уведомена за причините за това вписване и да е била изслушана във връзка с това. Необходимостта тези мерки да бъдат изненадващи, не била пречка за провеждането на изслушване преди приемането им.

56      Освен това според жалбоподателката Съветът не изпълнил задължението си да я уведоми за Решение за изпълнение 2012/172, включително за мотивите за включването ѝ в списъка, въпреки че не могло адресът ѝ да не е бил известен. Публикуването на известието от 24 март 2012 г. не ѝ дало „конкретната възможност“ да представи възражения във връзка с включването ѝ в списъка. Всъщност посочената в това известие процедура за преразглеждане нямало да ѝ позволи да изложи ефективно гледната си точка и не съдържала достатъчно гаранции. Поради това нямало особено значение, че тя не е отправила искане за преразглеждане.

57      Накрая жалбоподателката твърди, че не могла да упражни правото си на ефективна съдебна защита, тъй като Съветът не ѝ съобщил мотивите, поради които тя била засегната от ограничителните мерки срещу Сирия.

58      Съветът оспорва доводите на жалбоподателката.

59      Следва да се припомни, че основното право на спазване на правото на защита в хода на производство, което предшества приемането на ограничителна мярка, е изрично предвидено в член 41, параграф 2, буква a) от Хартата на основните права на Европейския съюз, която съгласно член 6, параграф 1 ДЕС има същата правна сила като Договорите (вж. в този смисъл Решение на Съда от 21 декември 2011 г. по дело Франция/People’s Mojahedin Organization of Iran, C‑27/09 P, Сборник, стр. I‑13427, точка 66).

60      Следва също да се припомни, че според постоянната съдебна практика принципът на ефективна съдебна защита представлява общ принцип на правото на Съюза, който произтича от общите конституционни традиции на държавите членки, закрепен е в членове 6 и 13 от Конвенцията за защита на правата на човека и на основните свободи, подписана в Рим на 4 ноември 1950 г., като този принцип е потвърден и с член 47 от Хартата на основните права (Решение на Съда от 13 март 2007 г. по дело Unibet, C‑432/05, Сборник, стр. I‑2271, точка 37 и Решение на Съда от 3 септември 2008 г. по дело Kadi и Al Barakaat International Foundation/Съвет и Комисия, C‑402/05 P и C‑415/05 P, Сборник, стр. I‑6351, точка 335, наричано по-нататък „Решение по дело Kadi“).

61      Нещо повече, с оглед на постоянната съдебна практика ефективността на съдебния контрол, който трябва по-специално да се отнася до законосъобразността на мотивите, на които се е основал орган на Съюза, за да включи името на физическо лице или образувание в приетите от този орган списъци на адресатите на ограничителните мерки, предполага, че той е длъжен, в рамките на възможното, да уведоми съответното лице или образувание за тези мотиви в момента на вземането на решение за включването или най-малкото във възможно най-кратки срокове след това, за да позволи на адресатите да упражнят в срок правото си на жалба (вж. в този смисъл Решение по дело Кади, точка 336).

62      Наистина, спазването на това задължение за съобщаване на посочените съображения е необходимо, както за да позволи на адресатите на ограничителните мерки да защитят правата си при възможно най-добрите условия и да решат, разполагайки с цялата необходима информация, дали е необходимо да сезират Съда на Съюза (вж. в този смисъл Решение на Съда от 15 октомври 1987 г. по дело Heylens и др., 222/86, Recueil, стр. 4097, точка 15), така и за да осигури на този съд пълна възможност за упражняване на контрол за законосъобразността на разглеждания акт на Съюза, което е негово задължение по силата на Договора (Решение по дело Kadi, точка 337).

63      В съответствие с установените с тази съдебна практика изисквания, в член 21, параграфи 2 и 3 от Решение 2011/782, член 27, параграфи 2 и 3 от Решение 2012/739 и член 30, параграфи 2 и 3 от Решение 2013/255 е предвидено, че Съветът съобщава решението си на засегнатото лице, както и мотивите за включването му в списъка или пряко, ако адресът му е известен, или с публикуването на известие, като му дава възможност да представи възражения. Когато са направени възражения или има представени нови съществени доказателства, Съветът преразглежда решението си и уведомява засегнатото физическо или юридическо лице, субект или образувание за това.

64      В настоящия случай след приемането на Решение за изпълнение 2012/172 е публикувано известието от 24 март 2012 г., като по този начин е дадена възможност на жалбоподателката да представи възражения пред Съвета.

65      Обстоятелството, че това съобщение е публикувано след първото включване на името на жалбоподателката в списъка на лицата, засегнати от разглежданите ограничителни мерки, не би могло да се разглежда само по себе си като нарушение на правото на защита.

66      Във връзка с това следва да се припомни, че според съдебната практика, когато става въпрос за ограничителни мерки, зачитането на правото на защита, и по-конкретно на правото на изслушване, не изисква преди първоначалното включване на името на дадено лице или образувание в списъка за налагане на ограничителните мерки органите на Съюза да уведомяват съответното лице или образувание за мотивите за това включване (вж. в този смисъл Решение по дело Kadi, точка 338).

67      Наистина такова предварително уведомяване би могло да застраши ефикасността на мерките за замразяване на средства и икономически ресурси, наложени от тези органи (вж. в този смисъл Решение по дело Kadi, точка 339).

68      За да постигнат целта си, такива мерки по своето естество трябва да бъдат изненадващи и да се прилагат незабавно (вж. в този смисъл Решение по дело Kadi, точка 340).

69      Ето защо Съветът не е бил длъжен да изслуша жалбоподателката преди първоначалното включване на името ѝ в списъците на лицата, засегнати от ограничителните мерки срещу Сирия.

70      При приемането на Решение 2012/739 и Решение 2013/255, които са последващи актове, в които името на жалбоподателката е оставено в списъка на лицата, по отношение на които са наложени ограничителни мерки, доводът за ефекта на изненада на посочените мерки по принцип не може да бъде изтъкнат валидно (вж. в този смисъл и по аналогия Решение по дело Франция/People’s Mojahedin Organization of Iran, посочено по-горе, точка 62).

71      От съдебната практика обаче следва, че правото на изслушване преди приемането на актове, които продължават действието на ограничителни мерки по отношение на лица, които вече са засегнати от тях, предполага Съветът да е приел нови доказателства по отношение на тези лица (вж. в този смисъл и по аналогия Решение по дело Франция/People’s Mojahedin Organization of Iran, посочено по-горе, точка 63).

72      В настоящия случай следва да се посочи, че когато оставя името на жалбоподателката в списъците на лицата, засегнати от ограничителните мерки срещу Сирия, Съветът не е приел никакви нови доказателства, за които жалбоподателката да не е била вече уведомена след първоначално ѝ включване.

73      Във връзка с това следва да се припомни, че в съответствие с припомнените в точка 63 по-горе разпоредби, жалбоподателката е имала възможност по нейно искане да бъде изслушана от Съвета, без да е нужно да бъде отправяна нова изрична покана преди приемането на всеки последващ акт, при липсата на приети нови доказателства срещу нея.

74      Жалбоподателката обаче не се е възползвала от тази възможност.

75      Освен това в деня на публикуване на Решение 2012/739 Съветът публикува в Официален вестник на Европейския съюз известието на вниманието на лицата и образуванията, спрямо които се прилагат ограничителните мерки, предвидени в Решение 2012/739 и в Регламент № 36/2012, изпълняван с Регламент за изпълнение (ЕС) № 1117/2012 на Съвета (ОВ C 370, 2012 г., стр. 6).

76      Освен това на 23 април 2013 г. Съветът публикува в Официален вестник на Европейския съюз известие на вниманието на лицата и образуванията, спрямо които се прилагат ограничителните мерки, предвидени в Решение 2011/739, изпълнявано с Решение за изпълнение 2013/185/ОВППС на Съвета и с Регламент № 36/2012, изпълняван с Регламент за изпълнение № 363/2013 (ОВ C 115, стр. 5).

77      По същество съдържанието на това известие отговаря на съдържанието на известието от 24 март 2012 г.

78      При това положение следва да се приеме, че жалбоподателката е имала възможност в продължение на няколко месеца да оспорва доказателствата, обосноваващи включването и оставането ѝ в списъка на лицата, по отношение на които се прилагат ограничителните мерки.

79      Колкото до обстоятелството, че Съветът не се съгласил да изслуша жалбоподателката, следва да се отбележи, че нито разглежданата правна уредба, нито общият принцип на зачитане на правото на защита не дават на заинтересованите лица право на такова изслушване (вж. по аналогия Решение на Общия съд от 23 октомври 2008 г. по дело People’s Mojahedin Organization of Iran/Съвет, T‑256/07, Сборник, стр. II‑3019, точка 93 и цитираната съдебна практика).

80      Колкото до довода на жалбоподателката за липсата на лично уведомяване за Решение за изпълнение 2012/172, следва да се отбележи, че жалбоподателката дори не се е опитала да оспори твърдението на Съвета, че при приемането на този акт той не е разполагал с адреса ѝ.

81      Във всеки случай, дори да се предположи, че Съветът не е могъл да не знае адреса на жалбоподателката, следва да се отбележи, от една страна, че макар липсата на лично уведомяване за Решение за изпълнение 2012/172 да има значение за момента, в който започва да тече срокът за обжалване, сама по себе си тя не е основание за отмяна на въпросния акт. От друга страна, жалбоподателката не излага доводи, с които да докаже, че в конкретния случай липсата на лично уведомяване за Решение за изпълнение 2012/172 е довела до нарушаване на правата ѝ, което да бъде основание за отмяна на същото в частта, която се отнася до нея.

82      С оглед на изложените по-горе съображения следва да се приеме, че правото на защита на жалбоподателката не е нарушено нито при включването ѝ, нито при оставянето ѝ в списъците на лицата, засегнати от ограничителните мерки срещу Сирия.

83      Поради това разглежданото правно основание следва да се отхвърли.

По третото правно основание, изведено от липсата на доказателства за достатъчна връзка между жалбоподателката и положението в основата на приемането на ограничителни мерки срещу Сирия

84      Жалбоподателката се оплаква поради липсата в обжалваните решения на доказателства, установяващи наличието на връзка между нейната личност, поведението ѝ и дейностите ѝ, от една страна, и целите на ограничителните мерки срещу Сирия, от друга. След като жалбоподателката била само майка и домакиня, без никакви обществени или икономически функции, самото съществуване на посочените в тези решения лични и семейни връзки не обосновавало включването ѝ в списъците на засегнатите от тези мерки лица. Тя съобщава освен това, че междувременно съпругът ѝ починал.

85      Според жалбоподателката Съветът неоснователно предположил въз основа на нейните лични и семейни връзки, че тя извличала ползи от сирийския режим и била свързана с него, тъй като той следвало да я впише в тези списъци само ако разполагал с доказателства за ефективно поведение, установяващи личната ѝ отговорност. Във връзка с това жалбоподателката се позовава по-конкретно на Решение на Съда от 13 март 2012 г. по дело Tay Za/Съвет (C‑376/10 P). Тя твърди освен това, че Общият съд не може да се ограничи с проверка на абстрактната правдоподобност на възприетите от Съвета мотиви, а трябва да се увери, че той се е основал на точни и конкретни сведения и доказателства, което в случая не било направено. Ставало въпрос за същия вид контрол като упражнявания от Общия съд по отношение на ограничителните мерки срещу терористите.

86      На последно място жалбоподателката отбелязва, че липсата, както тя твърди, на каквото и да е доказателство в обжалваните решения не може да се поправи с представените от Съвета пред Общия съд извадки от сайтове в интернет, за да докаже, че тя участва в политическия живот в Сирия. Всъщност ставало въпрос за сведения, представляващи чиста спекулация.

87      Съветът оспорва доводите на жалбоподателката.

88      Следва да се припомни, че според член 18, параграф 1 и член 19, параграф 1 от Решение 2011/782 ограниченията във връзка с влизането на територията на държавите членки и замразяването на финансовите средства и икономическите ресурси не се прилагат само по отношение на лицата, отговорни за жестоките репресии срещу гражданското население в Сирия, но и по отношение на лицата, които получават ползи от режима или го подкрепят, и свързаните с тях лица. Тези разпоредби са възпроизведени съответно в член 24, параграф 1 и член 25, параграф 1 от Решение 2012/739 и в член 27, параграф 1 и член 28, параграф 1 от Решение 2013/255.

89      Постъпвайки по този начин, Съветът е искал да използва презумпция, въз основа на която се приема, че лицата, чиито връзки с представителите на сирийския режим са доказани, получават ползи от режима или го подкрепят и следователно са свързани с него.

90      По отношение на жалбоподателката Съветът приема, че тя „извлича[ла] ползи от сирийския режим и [била] свързана с него“, тъй като била сестра на президента Bashar Al Assad, била съпруга на г‑н Asif Shawkat, заместник-директор за персонала на Службата за сигурност и разузнаване, и поддържала тесни връзки с други видни представители на сирийския режим.

91      Следва да се провери дали, постъпвайки по този начин, Съветът допуска грешка при прилагане на правото.

92      Следва първо да се припомни, че когато става въпрос за ограничителни мерки, насочени срещу трета страна, от съдебната практика се установява, че категориите физически лица, които могат да бъдат засегнати, включват тези, чиято връзка със съответната трета страна е очевидна, т.е. именно лицата, които са свързани с ръководителите на тази страна. Такъв критерий може да се използва по този начин, стига да е предвиден в актовете, съдържащи ограничителните мерки, за които става въпрос, и да отговаря на целта на тези актове (в този смисъл вж. Решение по дело Tay Za/Съвет, посочено по-горе, точки 68 и 69).

93      В настоящия случай, на първо място, следва да се отбележи, че жалбоподателката явно е лице, свързано с ръководителите на сирийския режим поради семейната си връзка с президента на тази страна и поради упражняваните от съпруга ѝ, докато е бил жив, функции.

94      За сметка на това, от една страна, трябвало е след неговата смърт Съветът да измени Решение 2012/739 в това отношение и да вземе предвид това събитие при приемането на Решение 2013/255.

95      От друга страна, посочването на „други видни представители на сирийския режим“ е прекалено неопределено твърдение и не е достатъчно, за да обоснове вписването и оставянето на жалбоподателката в списъците на засегнатите от ограничителните мерки лица.

96      Все пак само фактът, че жалбоподателката е сестра на г‑н Bashar Al Assad, е достатъчен, за да може Съветът да приеме, че тя е свързана с ръководителите на Сирия по смисъла на посочените по-горе в точка 88 разпоредби, още повече че съществуването в тази страна на традиция за семейно упражняване на властта е известен факт, който Съветът е могъл да вземе предвид.

97      При това положение, обратно на твърденията по същество на жалбоподателката, прилагането по отношение на нейното положение на презумпция, че тя извлича ползи от сирийския режим и е свързана с него, не противоречи на поуките от посоченото по-горе Решение по дело Tay Za/Съвет. Наистина в това решение Съдът приема, че връзката между държава, засегната от приети от Съвета ограничителни мерки, и физическо лице, член на семейството на ръководител на предприятие, за когото се смята, че е свързан с правителството на тази държава, не е достатъчна, за да бъде това лице засегнато от тези ограничителни мерки (вж. в този смисъл Решение по дело Tay Za/Съвет, посочено по-горе, точки 63—65). Той все пак приема, че в категориите физически лица, които могат да бъдат засегнати от целеви ограничителни мерки, могат да попаднат лицата, чиято връзка със съответната трета страна е очевидна, т.е. ръководителите на третите страни и свързаните с тях физически лица (в този смисъл вж. Решение по дело Tay Za/Съвет, посочено по-горе, точка 68). Очевидно е впрочем, че връзката, за която става въпрос в настоящия случай, между жалбоподателката и сирийския режим е значително по-непосредствена и следователно не може да бъде отхвърлена по същия начин като връзките, установени от Съда в посоченото по-горе Решение по дело Tay Za/Съвет.

98      На второ място, следва да се провери дали използваната от Съвета презумпция, че жалбоподателката извлича ползи от сирийския режим и е свързана с него, е пропорционална на преследваната от Съвета цел и дали е оборима, тъй като въпросът дали зачита правото на защита на жалбоподателката, беше разгледан в рамките на първото правно основание.

99      Както се установява от съображенията на Решение 2011/273, Съветът въвежда ограничителни мерки срещу трета страна, а именно Сирия, в отговор на упражняваните от властите на тази страна жестоки репресии срещу гражданското население. Същата загриженост е в основата на обжалваните решения, последвали Решение 2011/273. В това отношение следва да се отбележи, че ако разглежданите ограничителни мерки се отнасяха само до ръководителите на сирийския режим, би могло преследваните от Съвета цели да не бъдат постигнати, тъй като тези ръководители лесно биха могли да заобиколят посочените мерки чрез своите близки. По този въпрос следва да се припомни, че според съдебната практика понятието „трета страна“ може да включва не само нейните ръководители, но и свързаните с тях лица (в този смисъл и по аналогия вж. посоченото по-горе Решение по дело Tay Za/Съвет, точки 43 и 63 и цитираната съдебна практика).

100    Трябва след това да се отбележи, че разглежданата презумпция е оборима. Наистина от споменатите по-горе в точка 63 разпоредби следва, че Съветът дава на засегнатите от ограничителните мерки лица възможност да представят възражения и преразглежда решението си, ако бъдат представени нови съществени доказателства или бъдат направени възражения. По този начин засегнатите от ограничителните мерки лица са свободни да оборят тази презумпция, като докажат, че въпреки личните си или семейните си връзки с ръководителите на сирийския режим, те не извличат полза от него и следователно не са свързани с него, като се основат по-конкретно на факти и сведения, с които само те могат да разполагат.

101    Независимо че според съдебната практика именно компетентният орган на Съюза следва в случай на оспорване да установи основателността на мотивите, приети срещу засегнатото лице, а не това лице да представя отрицателни доказателства относно липсата на основателност на тези мотиви (Решение на Съда от 18 юли 2013 г. по дело Комисия и др./Kadi, C‑584/10 P, C‑593/10 P и C‑595/10 P, точка 121; в този смисъл вж. също посоченото по-горе Решение по дело Bank Melli Iran/Съвет, точки 37 и 107), следва да се отбележи, че в настоящия случай жалбоподателката не оспорва приетия от Съвета факт, че тя е сестра на г‑н Bashar Al Assad, а се задоволява с критика на изводите, които Съветът прави въз основа на този факт, а именно че поради това тя извлича ползи от сирийския режим и е свързана с него.

102    Жалбоподателката обаче не е използвала възможността да представи на Съвета възраженията си, за да обясни защо семейната ѝ връзка не е позволявала да се обоснове вписването ѝ, нито го е сезирала с искане за преразглеждане на положението ѝ, като му представи доказателства, позволяващи да се приеме, че независимо от връзката си с г‑н Bashar Al Assad, тя не е извличала ползи от режима и не е била свързана с него.

103    От една страна, пред Общия съд жалбоподателката се задоволява със свързани с твърденията ѝ за ролята ѝ на майка домакиня обикновени изявления, на които Съветът отговаря, като представя като пример извадки от страници в интернет на някои медии, в които се говори за политическата роля на жалбоподателката. Тези извадки служат не за доказване на непосредственото участие на жалбоподателката в репресиите срещу гражданското население в Сирия, а само като потвърждение, че Съветът е могъл да презюмира, че тя е била свързана с режима.

104    От друга страна, жалбоподателката прави нови доказателствени искания (вж. точка 20 по-горе), по-конкретно относно факта, че децата ѝ вече учат в Обединените арабски емирства. Само по себе си обаче това обстоятелство, дори да се предположи, че въз основа на него може да се заключи, че самата жалбоподателка е напуснала Сирия, не е достатъчно, за да се приеме, че жалбоподателката се е разграничила от сирийския режим и поради това е трябвало да избяга от страната. Наистина, както отбелязва Съветът, евентуалната промяна на местоживеенето на жалбоподателката може да се обясни с многобройни други причини, като влошаването на условията на сигурност в Сирия.

105    На трето място, следва да се припомни, че използването на приложената от Съвета презумпция е предвидено в обжалваните решения (вж. точка 88 по-горе) и че тя позволява да бъдат постигнати техните цели (вж. точка 99 по-горе).

106    С оглед на изложеното дотук настоящото правно основание следва да се отхвърли.

 По четвъртото правно основание, изведено от нарушаване на принципа на пропорционалност, на правото на собственост и на правото на личен живот

107    Жалбоподателката изтъква, че вписването ѝ в списъците на засегнатите от ограничителните мерки срещу Сирия лица нарушава принципа на пропорционалност, утвърден по-конкретно в член 52, параграф 1от Хартата на основните права. Наистина при липсата на доказателства за каквото и да е укоримо поведение от нейна страна, това вписване не било необходимо, нито отговаряло на целите, които трябвало да бъдат постигнати с тези мерки.

108    Според жалбоподателката замразяването на финансовите ѝ средства в резултат на обжалваните решения нарушавало също и правото ѝ на собственост, защитено по-конкретно с член 17, параграф 1 от Хартата на основните права, тъй като то ѝ пречи да се ползва свободно от имуществото си, без това ограничаване на правата ѝ да е необходимо или подходящо за постигането на преследваните от Съвета цели. Въпреки обезпечителния им характер и приложимостта им само по отношение на намиращите се в Съюза икономически ресурси, засягащите я ограничителни мерки я лишавали от правото ѝ на собственост, след като тя не може да се разпорежда с нея.

109    По същите причини наложените от спорните мерки ограничения на свободата ѝ да пътува нарушавали правото ѝ на личен живот, признато по-конкретно в член 7 от Хартата на основните права.

110    Накрая жалбоподателката отбелязва, че предвидените в обжалваните решения възможности за дерогиране на тези ограничения не са достатъчни, след като предполагат допълнително искане, направено a posteriori, когато самата същност на разглежданите права вече е нарушена и предоставянето на тези дерогации зависи от дискреционния избор на Съвета и на държавите членки.

111    Съветът оспорва доводите на жалбоподателката.

112    Следва да се припомни, че правото на собственост е част от общите принципи на правото на Съюза и то е закрепено в член 17 от Хартата на основните права. Що се отнася до правото на зачитане на личния живот, член 7 от Хартата на основните права признава правото на зачитане на личния и семейния живот (вж. в този смисъл Решение на Съда от 6 декември 2012 г. по дело O и др., C‑356/11 и C‑357/11, точка 76).

113    Според постоянната съдебна практика обаче тези основни права не се ползват с абсолютна защита в правото на Съюза, но те трябва да бъдат отчитани от гледна точка на функцията им в обществото (вж. в този смисъл Решение по дело Kadi, точка 355). Следователно върху упражняването на тези права могат да бъдат налагани ограничения, при условие че тези ограничения действително отговарят на преследваните от Съюза цели от общ интерес и че те не представляват от гледна точка на преследваната цел непропорционална и нетърпима намеса, която би могла да накърни самата същност на така гарантираните права (вж. в този смисъл Решение на Съда от 30 юли 1996 г. по дело Bosphorus, C‑84/95, Recueil, стр. I‑3953, точка 21 и Решение на Съда от 15 ноември 2012 г. по дело Al‑Aqsa/Съвет и Нидерландия/Al‑Aqsa, C‑539/10 P и C‑550/10 P, точка 121).

114    Нещо повече, от постоянната съдебна практика следва, че принципът на пропорционалност е част от основните принципи на правото на Съюза и изисква мерките, установени с разпоредба на правото на Съюза, да бъдат в състояние да осъществят легитимните цели, преследвани от съответната правна уредба, и да не надхвърлят необходимото за тяхното постигане (Решение на Съда от 12 май 2011 г. по дело Люксембург/Парламент и Съвет, C‑176/09, Сборник, стр. I‑3727, точка 61 и Решение на Съда по дело Al‑Aqsa/Съвет и Нидерландия/Al‑Aqsa, посочено по-горе, точка 122).

115    В настоящия случай наложеното с обжалваните решения замразяване на средства, на финансови ресурси и на други икономически ресурси на лицата, идентифицирани като свързани със сирийския режим, както и наложената забрана за влизане на територията на Съюза (наричани по-нататък „спорните мерки“) съставляват обезпечителни мерки, които не предполагат лишаване на засегнатите лица от тяхната собственост или от правото им на зачитане на техния личен живот (вж. в този смисъл и по аналогия Решение по дело Kadi, точка 358). Въпреки това спорните мерки безспорно водят до ограничаване на ползването на правото на собственост и засягат личния живот на жалбоподателката (вж. в този смисъл и по аналогия Решение по дело Al‑Aqsa/Съвет и Нидерландия/Al‑Aqsa, посочено по-горе, точка 120).

116    Що се отнася до характера на спорните мерки, който ги прави годни за постигане на преследваните цели, от гледна точка на една цел от общ интерес, която е толкова фундаментална за международната общност, каквато е защитата на гражданското население, те не биха могли сами по себе си да бъдат разглеждани като неподходящи (вж. в този смисъл посочените по-горе Решение по дело Bosphorus, точка 26, Решение по дело Kadi, точка 363 и Решение по дело Al-Aqsa/Съвет и Нидерландия/Al-Aqsa, точка 123).

117    Що се отнася до необходимостта от тези мерки, следва да се приеме, че алтернативни и представляващи по-малка степен на принуда мерки, като например система за предварително разрешение или задължение за последващо обосноваване на използването на прехвърлените средства, не позволяват толкова ефикасно постигането на преследваната цел, а именно да се упражни натиск върху поддръжниците на сирийския режим, преследващ гражданското население, като се има предвид по-конкретно възможността за заобикаляне на наложените ограничения (вж. в по аналогия Решение по дело Al-Aqsa/Съвет и Нидерландия/Al-Aqsa, посочено по-горе, точка 125).

118    Нещо повече, трябва да се припомни, че член 19, параграфи 3—7 от Решение 2011/782, член 25, параграфи 3—11 от Решение 2012/739 и член 28 параграфи 3—11 от Решение 2013/255 предвиждат възможността, от една страна, да се разреши използването на замразените средства за посрещане на основни нужди или за плащане на определени задължения и от друга страна, дават възможност да се разрешава конкретно размразяване на финансови средства, на други финансови активи или на други икономически ресурси.

119    Освен това в съответствие с член 18, параграф 6 от Решение 2011/782, с член 24, параграф 6 от Решение 2012/739 и с член 27, параграф 6 от Решение 2013/255 компетентният орган на държава членка може да разреши влизането на нейна територия по-конкретно поради неотложни причини от хуманитарно естество.

120    Накрая, фактът, че името на жалбоподателката е оставено в приложените към обжалваните решения списъци, не може да бъде квалифициран като непропорционален на основание на твърденията за потенциално неограничен характер. Всъщност това оставяне подлежи на периодично преразглеждане, за да се гарантира, че лицата и образуванията, които вече не отговарят на критериите, за да фигурират в съответния списък, ще бъдат заличени от него (вж. по аналогия Решение по дело Kadi, точка 365 и Решение по дело Al‑Aqsa/Съвет и Нидерландия/Al‑Aqsa, посочено по-горе, точка 129).

121    От това следва, че като се вземат предвид първостепенното значение на закрилата на гражданското население в Сирия и предвидените в обжалваните решения дерогации, причинените от обжалваните решения ограничения на правото на собственост и на правото на зачитане на личния живот на жалбоподателката не са непропорционални.

122    При това положение настоящото правно основание следва да се отхвърли, а следователно и жалбата в нейната цялост.

 По съдебните разноски

123    По смисъла на член 87, параграф 2 от Процедурния правилник на Общия съд всяка страна, загубила делото, се осъжда да заплати съдебните разноски, ако е направено искане в този смисъл. Тъй като исканията на жалбоподателката не са уважени, тя следва да бъде осъдена да заплати съдебните разноски в съответствие с исканията на Съвета.

По изложените съображения

ОБЩИЯТ СЪД (шести състав)

реши:

1)      Отхвърля жалбата.

2)      Осъжда г‑жа Bouchra Al Assad да заплати съдебните разноски.

Kanninen

Berardis

Wetter

Постановено в открито съдебно заседание в Люксембург на 12 март 2014 година.

Подписи


* Език на производството: френски.