РЕШЕНИЕ НА ПЪРВОИНСТАНЦИОННИЯ СЪД (първи състав)
25 март 2009 година(*)
„Марка на Общността — Процедура по възражение — Заявка за словна марка на Общността „BUDWEISER“ — По-ранни международни словни и фигуративни марки „BUDWEISER“ и „Budweiser Budvar“ — Относителни основания за отказ — Член 8, параграф 1, букви а) и б) от Регламент (ЕО) № 40/94 — Реално използване на по-ранната марка — Член 43, параграфи 2 и 3 от Регламент № 40/94 — Нарушение на правото на защита — Мотиви — Член 73 от Регламент № 40/94 — Късно представяне на документи — Право на преценка, предоставено от член 74, параграф 2 от Регламент № 40/94“
По дело T‑191/07
Anheuser-Busch, Inc., установено в Saint Louis, Мисури (Съединени американски щати), за което се явяват адв. V. von Bomhard и адв. A. Renck, avocats,
жалбоподател,
срещу
Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) (СХВП), за която се явява г‑н A. Folliard-Monguiral, в качеството на представител,
ответник,
другата страна в производството пред апелативния състав на СХВП, встъпила в производството пред Първоинстанционния съд, е
Budějovický Budvar, národní podnik, установено в České Budějovice (Чешка република), за която се явява адв. K. Čermák, avocat,
с предмет жалба срещу решението на втори апелативен състав на СХВП от 20 март 2007 г. (преписка R 299/2006‑2) относно процедура по възражение между Budějovický Budvar, národní podnik и Anheuser-Busch, Inc.,
ПЪРВОИНСТАНЦИОННИЯТ СЪД НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ (първи състав),
състоящ се от: г‑жа V. Tiili, председател, г‑н F. Dehousse (докладчик) и г‑жа I. Wiszniewska-Białecka, съдии,
секретар: г‑н N. Rosner, администратор,
предвид жалбата, подадена в секретариата на Първоинстанционния съд на 31 май 2007 г.,
предвид писмения отговор на СХВП, подаден в секретариата на Първоинстанционния съд на 5 октомври 2007 г.,
предвид писмения отговор на встъпилата страна, подаден в секретариата на Първоинстанционния съд на 8 октомври 2007 г.,
след съдебното заседание от 30 септември 2008 г.,
постанови настоящото
Решение
Обстоятелства, предхождащи спора
1 На 1 април 1996 г. Anheuser-Busch, Inc. подава заявка за марка на Общността в Службата за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) (СХВП) съгласно Регламент (ЕО) № 40/94 на Съвета от 20 декември 1993 година относно марката на Общността (ОВ L 11, 1994 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 17, том 1, стр. 146), изменен.
2 Марката, чиято регистрация се иска, е словният знак „BUDWEISER“.
3 Стоките, за които е поискана регистрацията, спадат към клас 32 по смисъла на Ницската спогодба относно международната класификация на стоките и услугите за регистрация на марки от 15 юни 1957 година, ревизирана и изменена, и отговарят на следното описание: „Бира, ale [вид английска бира], портер, малцови алкохолни и безалкохолни напитки“.
4 Заявката за марка на Общността е публикувана в Бюлетин на марките на Общността, бр. 50/99 от 28 юни 1999 г.
5 На 28 септември 1999 г. дружеството Budějovický Budvar, národní podnik (наричано по-нататък „Budvar“) прави възражение на основание член 42 от Регламент № 40/94 срещу регистрацията на заявената марка за всички стоки, посочени в заявката за регистрация.
6 В подкрепа на своето възражение Budvar се позовава на първо място въз основа на член 8, параграф 1, букви а) и б) от Регламент № 40/94 на:
– международната словна марка „BUDWEISER“ (R 238 203), регистрирана за „всякакъв вид бира“, с действие в Германия, Австрия, държавите от Бенелюкс и Италия,
– международната фигуративна марка (№ 674 530), регистрирана за стоките „малц“ и „бира“, с действие в Австрия, Бенелюкс, Франция и Италия, възпроизведена по-долу:
– международната фигуративна марка (№ 614 536), регистрирана за стоката „бири“, с действие в Германия, Австрия, Бенелюкс, Франция и Италия, възпроизведена по-долу:
7 На второ място, въз основа на член 8, параграф 4 от Регламент № 40/94 Budvar се позовава на няколко наименования за произход, които включват думата „budweiser“.
8 На 8 юли 2002 г. Anheuser-Busch е поискало в съответствие с член 43, параграфи 2 и 3 от Регламент № 40/94 Budvar да представи доказателства за реално използване на марките, на които е направено позоваване в подкрепа на възражението му. Budvar е отговорило на това искане на 8 ноември 2002 г.
9 С първото решение от 10 юни 2004 г. отделът по споровете уважава направеното от Budvar възражение и вследствие на това отхвърля разглежданата заявка за марка на Общността. Отделът по споровете приема по същество, че съществува вероятност от объркване в Австрия и Франция между заявената марка и по-ранната международна фигуративна марка № 674 530.
10 На 23 юни 2004 г. Anheuser-Busch подава жалба пред СХВП на основание членове 57—62 от Регламент № 40/94 срещу решението на отдела по споровете.
11 С решение от 11 юли 2005 г. (преписка R 509/2004‑2) втори апелативен състав на СХВП уважава жалбата на Anheuser-Busch. Според апелативния състав отделът по споровете е допуснал грешка, като е приел, че по-ранната международна фигуративна марка № 674 530 е защитена в Австрия и Франция от 5 декември 1960 г., докато тя е защитена в тези държави считано от 19 май 1997 г., или след подаването на разглежданата заявка за марка на Общността.
12 Апелативният състав връща преписката на отдела по споровете.
13 С второ решение от 22 декември 2005 г. отделът по споровете уважава отново направеното от Budvar възражение и вследствие на това отхвърля разглежданата заявка за марка на Общността.
14 На първо място, отделът по споровете приема, че доказателствата за използването на по-ранната международна словна марка „BUDWEISER“ (R 238 203) са недостатъчни.
15 Поради това отделът по споровете решава да ограничи проверката си до сравнение между заявената марка и по-ранната международна фигуративна марка № 614 536, за която е приел да вземе предвид документите, представени от Budvar в подкрепа на възражението му.
16 В това отношение отделът по споровете приема по същество, че съществува вероятност от объркване в Германия, Австрия, Бенелюкс, Франция и Италия между заявената марка и по-ранната международна фигуративна марка № 614 536.
17 На 13 февруари 2006 г. Anheuser-Busch подава жалба пред СХВП на основание членове 57—62 от Регламент № 40/94 срещу второто решение на отдела по споровете.
18 С решение от 20 март 2007 г. (преписка R 299/2006-2, наричано по-нататък „обжалваното решение“), съобщено на Anheuser-Busch на 22 март 2007 г., втори апелативен състав на СХВП отхвърля жалбата.
19 Апелативният състав приема противно на отдела по споровете, че по-ранната международна словна марка „BUDWEISER“ (R 238 203) може да бъде взета предвид, като същевременно не оспорва преценката на отдела по споровете относно вероятността от объркване между заявената марка и по-ранната международна фигуративна марка № 614 536. В това отношение въз основа на представените от Budvar документи апелативният състав заключава, че са представени доказателства за реалното използване на международната словна марка „BUDWEISER“ (R 238 203).
20 По-нататък, като установява, че заявената марка е идентична на по-ранната международна словна марка „BUDWEISER“ (R 238 203) и че стоките „бира, ale [вид английска бира], портер, малцови алкохолни напитки“, посочени в разглежданата заявка за марка на Общността, са идентични на стоките „всякакъв вид бира“, обхванати от посочената по-ранна марка, апелативният състав приема, че възражението може да бъде уважено за тези стоки въз основа на член 8, параграф 1, буква а) от Регламент № 40/94. За останалите стоки („безалкохолни напитки“) предвид идентичността на марките и явните прилики между стоките апелативният състав приема, че възражението може да бъде уважено за тези стоки въз основа на член 8, параграф 1, буква б) от Регламент № 40/94.
Искания на страните
21 Anheuser-Busch иска от Първоинстанционния съд:
– да отмени обжалваното решение,
– при условията на евентуалност да отмени обжалваното решение в частта, с която уважава възражението за стоките „безалкохолни напитки“,
– да осъди СХВП и Budvar да заплатят съдебните разноски.
22 СХВП и Budvar искат от Първоинстанционния съд:
– да отхвърли жалбата,
– да осъди Anheuser-Busch да заплати съдебните разноски.
От правна страна
1. По главните искания
23 В подкрепа на главните си искания Anheuser-Busch се позовава на три правни основания, изведени, първо, от нарушение на правото на изслушване, второ, от нарушение на член 74, параграф 2 от Регламент № 40/94, и трето, от нарушение на член 43, параграфи 2 и 3 от Регламент № 40/94.
По първото правно основание, изведено от нарушение правото на изслушване
Доводи на страните
24 Anheuser-Busch твърди, че регистрацията и валидността на по-ранната международна словна марка „BUDWEISER“ (R 238 203), върху които се съсредоточава апелативният състав, не били предмет на спор между страните.
25 Безспорно Budvar споменал в рамките на производството пред апелативния състав, че е представил на 21 януари 2004 г. на отдела по споровете доказателство за подновяването на по-ранната международна словна марка „BUDWEISER“ (R 238 203). Anheuser-Busch признава, че не е взел отношение по този въпрос пред апелативния състав. Anheuser-Busch обаче уточнява, че не е имал никакво основание да счита, че апелативният състав ще приеме това доказателство, представено почти две години след изтичането на първоначалния срок, определен на 26 февруари 2002 г. В това отношение Anheuser-Busch препраща към две решения на СХВП, в които се изключват представени след срока документи. Тази постоянна практика за вземане на решения била в съответствие с насоките на СХВП в областта на възраженията, по-конкретно точка 1.5.1. от тях.
26 Anheuser-Busch признава, че тази постоянна практика за вземане на решения и посочените насоки предхождат Решението на Съда от 13 март 2007 г. по дело СХВП/Kaul (C‑29/05 P, Сборник, стр. I‑2213). Anheuser-Busch обаче твърди, че към датата на неговия отговор пред апелативния състав, а именно 10 октомври 2006 г., старата правна уредба е трябвало да се прилага. Освен това Anheuser-Busch твърди, че Решение на Първоинстанционния съд от 23 септември 2003 г. по дело Henkel/СХВП – LHS (UK) (KLEENCARE) (T‑308/01, Recueil, стр. II‑3253), Решение на Първоинстанционния съд от 10 ноември 2004 г. по дело Kaul/СХВП – Bayer (ARCOL) (T‑164/02, Recueil, стр. II‑3807), Решение на Първоинстанционния съд от 9 ноември 2005 г. по дело Focus Magazin Verlag/СХВП – ECI Telecom (Hi-FOCuS) (T‑275/03, Recueil, стр. II‑4725), Решение на Първоинстанционния съд от 10 юли 2006 г. по дело La Baronia de Turis/СХВП – Baron Philippe de Rothschild (LA BARONNIE) (T‑323/03, Recueil, стр. II‑2085) и Решение на Първоинстанционния съд от 11 юли 2006 г. по дело Caviar Anzali/СХВП – Novomarket (Asetra) (T‑252/04, Recueil, стр. II‑2115) засягали други фактически и правни аспекти.
27 При тези условия Anheuser-Busch твърди, че ако апелативният състав е имал намерение да вземе предвид по-ранната международна словна марка „BUDWEISER“ (R 238 203), той е трябвало да го уведоми за това и да му позволи да изрази виждане в това отношение. Като не е направил това, апелативният състав не е изпълнил задълженията си по член 73 от Регламент № 40/94.
28 Anheuser-Busch допълва, че обжалваното решение е прието само седем дни след произнасянето на Решение по дело СХВП/Kaul, точка 26 по-горе. Според Anheuser-Busch апелативният състав е трябвало да му даде възможност да изрази становище по възможните последици на това решение за конкретния случай, а именно вземането предвид на доказателството за подновяването на по-ранната международна словна марка „BUDWEISER“ (R 238 203) и на други доказателства, които е трябвало да бъдат получени на 26 февруари 2002 г.
29 На последно място, Anheuser-Busch твърди, че в областта на вероятността от объркване в правото относно марките всяко нарушение на производствените правила има потенциални последици върху решението на СХВП, което следователно трябва да бъде отменено на това основание.
30 СХВП счита, че Anheuser-Busch е можело да представи съображенията си относно по-ранната международна словна марка „BUDWEISER“ (R 238 203). Що се отнася до Решение по дело СХВП/Kaul, точка 26 по-горе, то само тълкувало правна норма.
31 Budvar посочва, че СХВП трябвало да вземе предвид по-ранната международна словна марка „BUDWEISER“ (R 238 203) и че Anheuser-Busch не е оспорило валидността на това по-ранно право пред апелативния състав. Що се отнася до Решение по дело СХВП/Kaul, точка 26 по-горе, член 73 от Регламент № 40/94 не можел да се тълкува като задължаващ СХВП да уведоми страните за решенията, които могат да окажат влияние върху изводите ѝ.
Съображения на Първоинстанционния съд
32 Като начало следва да се отбележи, че посредством правното основание, изведено от нарушение на принципа на правото на изслушване, жалбоподателят всъщност твърди нарушение на член 73, второ изречение от Регламент № 40/94, който предвижда, че решенията на СХВП могат да се основават единствено на мотиви, по които заинтересованите страни са имали възможност да представят своите коментари.
33 В съответствие с тази разпоредба апелативен състав на СХВП може да основава решението си само на правни или фактически обстоятелства, по които страните са имали възможност да представят своите становища (Решение на Съда от 21 октомври 2004 г. по дело KWS Saat/СХВП, C‑447/02 P, Recueil, стр. I‑10107, точка 42 и Решение на Първоинстанционния съд от 13 юли 2005 г. по дело Sunrider/СХВП (TOP), T‑242/02, Recueil, стр. II‑2793, точка 59).
34 Споменатата разпоредба утвърждава общия принцип за закрила на правото на защита в областта на правото относно марките на Общността (Решение на Първоинстанционния съд от 15 септември 2005 г. по дело Citicorp/СХВП (LIVE RICHLY), T‑320/03, Recueil, стр. II‑3411, точка 21 и Решение на Първоинстанционния съд от 7 февруари 2007 г. по дело Kustom Musical Amplification/СХВП (Форма на китара), T‑317/05, Сборник, стр. II‑427, точка 26). По силата на този общ принцип на общностното право лицата, адресати на решения на публичната власт, чиито интереси са осезаемо засегнати от тези решения, следва да имат възможност да представят по надлежен начин своето становище (Решение на Съда от 23 октомври 1974 г. по дело Transocean Marine Paint Association/Комисия, 17/74, Recueil, стр. 1063, точка 15, Решение на Първоинстанционния съд от 27 февруари 2002 г. по дело Eurocool Logistik/СХВП (EUROCOOL), T‑34/00, Recueil, стр. II‑683, точка 21 и Решение по дело LIVE RICHLY, посочено по-горе, точка 22).
35 Освен това според съдебната практика правото на изслушване обхваща всички фактически или правни обстоятелства, на които се основава актът на вземане на решение, а не окончателното становище, което администрацията възнамерява да приеме (Решение на Първоинстанционния съд от 3 декември 2003 г. по дело Audi/СХВП (TDI), T‑16/02, Recueil, стр. II‑5167, точка 75 и Решение по дело Форма на китара, точка 34 по-горе, точка 27). Следователно апелативният състав не е длъжен да изслуша жалбоподателя по фактическа преценка, която е част от окончателното му становище (Решение на Първоинстанционния съд от 20 ноември 2007 г. по дело Tegometall International/СХВП – Wuppermann (TEK), T‑458/05, Сборник, стр. II‑4721, точка 45).
36 В конкретния случай, без да е необходимо Първоинстанционният съд да се произнася в рамките на първото правно основание по въпроса дали доказателството за подновяването на по-ранната международна словна марка „BUDWEISER“ (R 238 203) е било представено навреме, следва да се констатира, първо, че с възражение от 28 септември 1999 г. Budvar се позовава пред СХВП на посочената по-ранна марка. Според извлечението за регистрация от Световната организация за интелектуална собственост (СОИС), представено от Budvar пред СХВП, посочената марка е била валидна към момента на подаване на възражението.
37 Второ, трябва да се посочи, че в основанията, които подкрепят възражението му, Budvar изрично се позовава на идентичността между заявената марка и по-ранната международна словна марка „BUDWEISER“ (R 238 203).
38 Трето, с писмо, отправено до отдела по споровете на 19 май 2003 г., Anheuser-Busch по-специално оспорва валидността на по-ранната международна словна марка „BUDWEISER“ (R 238 203), поради това че доказателството за подновяването на посочената марка не е било представено преди определения срок на 26 февруари 2002 г. Това доказателство за подновяването е представено от Budvar на 21 януари 2004 г.
39 Четвърто, в рамките на жалбата, подадена от Anheuser-Busch срещу първото решение на отдела по споровете (вж. точка 9 по-горе), Budvar също се позовава в отговора си от 24 януари 2005 г. на по-ранната международна словна марка „BUDWEISER“ (R 238 203) в подкрепа на своето възражение.
40 Пето, в рамките на жалбата, подадена от Anheuser-Busch срещу второто решение на отдела по споровете (вж. точка 13 по-горе), Budvar посочва в отговора си от 28 юли 2006 г., че по-ранната международна словна марка „BUDWEISER“ (R 238 203) трябвало да бъде взета предвид и че доколкото разглежданите стоки били идентични, посочената марка обосновавала уважаването на възражението.
41 Шесто, трябва да се подчертае, че в рамките на репликата от 10 октомври 2006 г. пред апелативния състав Anheuser-Busch е могло да отговори на доводите, изтъкнати от Budvar по отношение на по-ранната международна словна марка „BUDWEISER“ (R 238 203), което то не е направило и за което признава в писмените си изявления пред Първоинстанционния съд.
42 От това следва, че предвид представените от Budvar становища, както пред отдела по споровете, така и пред апелативния състав, и възможностите за отговор, предоставени на Anheuser-Busch, последното е могло да представи становище по валидността на по-ранната международна словна марка „BUDWEISER“ (R 238 203), което впрочем то е направило пред отдела по споровете.
43 Освен това от член 62, параграф 1 от Регламент № 40/94 е видно, че след разглеждането на жалбата по същество апелативният състав се произнася по жалбата и че когато прави това, той може по-специално „да упражни правомощията на отдела, който е взел оспореното решение“, т.е. в случая да се произнесе сам по възражението, като го отхвърли или го обяви за основателно и по този начин потвърди или отмени решението на отдела на СХВП, който се е произнесъл като първа инстанция. От член 62, параграф 1 от Регламент № 40/94 следва, че при разглеждане на жалбата, с която е сезиран, апелативният състав е длъжен да проведе нова, пълна проверка по съществото на възражението както от правна, така и от фактическа страна (Решение по дело СХВП/Kaul, точка 26 по-горе, точки 56 и 57).
44 От всички тези съображения следва, че апелативният състав е изпълнил задълженията си по член 73, второ изречение от Регламент № 40/94, като изрично не е приканил Anheuser-Busch да представи становище по по-ранната международна словна марка „BUDWEISER“ (R 238 203).
45 Останалите изтъкнати от Anheuser-Busch доводи не могат да поставят под въпрос този извод.
46 На първо място, ако тези доводи трябва да се разбират в смисъл, че в подкрепа на първото си правно основание Anheuser-Busch се позовава на принципа на защита на оправданите правни очаквания, следва да се напомни, че посоченият принцип се предоставя на всяко лице в положение, при което администрацията на Общността, като му е предоставила конкретни уверения, е породила у него основателни надежди (Решение на Първоинстанционния съд от 17 декември 1998 г. по дело Embassy Limousines & Services/Парламент, T 203/96, Recueil, стр. II‑4239, точка 74, Решение на Първоинстанционния съд от 19 март 2003 г. по дело Innova Privat-Akademie/Комисия, T‑273/01, Recueil, стр. II‑1093, точка 26 и Решение на Първоинстанционния съд от 5 април 2006 г. по дело Kachakil Amar/СХВП (Надлъжна линия, завършваща с триъгълник), T‑388/04, непубликувано в Recueil, точка 26). Такива уверения, представляват конкретни, безусловни и безпротиворечиви сведения, произтичащи от оправомощени и достоверни източници (Решение по дело Innova Privat-Akademie/Комисия, посочено по-горе, точка 26 и Решение по дело Надлъжна линия, завършваща с триъгълник, посочено по-горе, точка 27).
47 На първо място, следва да се отбележи, че Anheuser-Busch не е получило конкретни уверения, според които по-ранната международна словна марка „BUDWEISER“ (R 238 203) няма да бъде взета предвид в рамките на разглеждане на възражението. Всъщност обстоятелството, че във второто решение отделът по споровете не е взел предвид посочената по-ранна марка, не може да представлява подобно уверение, поради това че, както бе посочено в точка 43 по-горе, апелативният състав е длъжен да проведе нова, пълна проверка по съществото на възражението както от правна, така и от фактическа страна.
48 Що се отнася до точка 1.5.1 от насоките на СХВП в областта на възраженията, следва също да се посочи, че представеното от Anheuser-Busch извлечение е с дата от март 2004 г., тоест дата, която е последваща на датата на подаване на възражението от Budvar и на датата на изтичане на определените от СХВП срокове за обосноваване на възражението. Освен това нищо не позволява да се приеме, че насоките на СХВП в областта на възраженията имат предимство пред приложимата в същата област общностна правна уредба. В това отношение в рамките на първото си правно основание Anheuser-Busch не се позовава на приложима към момента на настъпване на фактите нормативна разпоредба, която да докаже, че Budvar е било длъжно по собствена инициатива да представи удостоверение за подновяването на по-ранната международна словна марка „BUDWEISER“ (R 238 203). Освен това СХВП не е поискала изрично от Budvar да представи такова удостоверение за подновяване. В допълнение обстоятелството, че апелативният състав може да е приложил неправилно разпоредба на общностната правна уредба, не може само по себе си да представлява нарушение на принципа на защита на оправданите правни очаквания.
49 Що се отнася до по-ранната практика за вземане на решения, достатъчно е накрая да се напомни, че според постоянната съдебна практика решенията относно регистрацията на знак като марка на Общността, които апелативните състави приемат по силата на Регламент № 40/94, спадат към обвързаната компетентност, а не към оперативната самостоятелност. При това положение законосъобразността на решенията на апелативните състави трябва да се преценява единствено въз основа на този регламент според неговото тълкуване от общностният съд, а не въз основа на практиката за вземане на решения на апелативните състави (Решение на Съда от 15 септември 2005 г. по дело BioID/СХВП, C‑37/03 P, Recueil, стp. I‑7975, точка 47 и Решение на Първоинстанционния съд от 9 октомври 2002 г. по дело Glaverbel/СХВП (Повърхност на стъклена плоча), T‑36/01, Recueil, стp. II‑3887, точка 35 и Решение от 14 юни 2007 г., по дело Europig/СХВП (EUROPIG), T‑207/06, Сборник, стр. II‑1961, точка 40). Освен това обикновена практика, колкото и обичайна да е тя, не е равностойна на конкретни, безусловни и безпротиворечиви сведения по смисъла на съдебната практика, напомнена в точка 46 по-горе (вж. в този смисъл Решение на Първоинстанционния съд от 29 ноември 2006 г. по дело Campoli/Комисия, T‑135/05, Recueil, стр. II‑A‑2‑1527, точка 70). В допълнение Anheuser-Busch се позовава само на две решения на апелативните състави на СХВП в подкрепа на твърденията си.
50 Следователно доводите, изложени от Anheuser-Busch в това отношение, не могат да бъдат приети.
51 На второ място, относно довода, изведен от обстоятелството, че апелативният състав не е приканил Anheuser-Busch да представи становище по възможните последици на Решение по дело СХВП/Kaul, точка 26 по-горе, що се отнася до вземането предвид на доказателството за удостоверението за подновяването на по-ранната международна словна марка „BUDWEISER“ (R 238 203) и на доказателството за документите, представени от Budvar в подкрепа на възражението му и цялостно получени от СХВП на 27 февруари 2002 г., той също не може да бъде приет.
52 По отношение на доказателството за подновяването на по-ранната международна словна марка „BUDWEISER“ (R 238 203) е достатъчно да се посочи — както впрочем Anheuser-Busch само подчертава в рамките на второто правно основание (вж. точка 59 по-долу) — че посоченото решение не е било изтъкнато в обжалваното решение във връзка с вземането предвид на удостоверението за подновяване. Всъщност от обжалваното решение, и по-конкретно от точки 24 и 25 от него, е видно, че Решение по дело СХВП/Kaul, точка 26 по-горе, е изтъкнато при вземането предвид на документите, представени от Budvar и цялостно получени от СХВП на 27 февруари 2002 г. Следователно изтъкнатите от Anheuser-Busch доводи в това отношение не са издържани от фактическа гледна точка.
53 По отношение на документите, представени от Budvar в подкрепа на възражението му и цялостно получени от СХВП на 27 февруари 2002 г., следва да се посочи, на първо място, че Anheuser-Busch е оспорило пред апелативния състав вземането предвид от СХВП на въпросните документи. На следващо място, трябва да се отбележи, че Решение по дело СХВП/Kaul, точка 26 по-горе, макар да тълкува член 74, параграф 2 от Регламент № 40/94, не може да промени неговото съдържание. На последно място, дори да се допусне съществуването на нарушение на правото на изслушване на Anheuser-Busch относно вземането предвид от апелативния състав на Решение по дело СХВП/Kaul, точка 26 по-горе, такава нередовност може да доведе до отмяна на обжалваното решение само ако изходът от процедурата е могъл да бъде различен (вж. в този смисъл Решение на Съда от 21 март 1990 г. по дело Белгия/Комисия, C‑142/87, Recueil, стр. I‑959, точка 48 и Решение по дело KWS Saat/СХВП, точка 33 по-горе, точки 47—50). Поради съображенията, които ще бъдат изложени в точки 81—91 по-долу в рамките на анализа на второто посочено от Anheuser-Busch правно основание, апелативният състав не е допуснал грешка, като е приложил член 74, параграф 2 от Регламент№ 40/94, както е тълкуван от Съда. Следователно, дори Anheuser-Busch да е могъл да представи становище в това отношение, изходът не би бил различен.
54 С оглед на всички тези обстоятелства първото правно основание, посочено от Anheuser-Busch, следва да се отхвърли като неоснователно.
По второто правно основание, изведено от нарушение на член 74, параграф 2 от Регламент№ 40/94
Доводи на страните
55 Anheuser-Busch твърди, че дори като се вземе предвид Решение по дело СХВП/Kaul, точка 26 по-горе, късно представените от Budvar документи за доказване на регистрацията на по-ранната международна словна марка „BUDWEISER“ (R 238 203) трябвало да бъдат изключени и вследствие на това възражението трябвало да бъде отхвърлено.
56 В това отношение Anheuser-Busch напомня, че определеният на Budvar срок за представяне на доказателства в подкрепа на възражението му бил 26 февруари 2002 г. Установено било обаче, че изпратените по факс за тази цел документи били цялостно получени от СХВП на 27 февруари 2002 г. в 0 часа и 48 минути (или с 48 минути закъснение, а не с 44 минути, както е посочил апелативният състав). Освен това дори ако, както твърди Budvar, изпращането по факс на документите да било започнало на 26 февруари 2002 г. в 21 часа и 46 минути, било трудно да се определи сред тях кои документи са получени от СХВП преди изтичането на определения срок и кои документи са получени от СХВП след изтичането на споменатия срок. Съгласно правилата в областта на тежестта на доказване обаче тази несигурност трябвало да бъде възприета в ущърб на този, който е носил тежестта на доказване, а именно Budvar. Следователно 27 февруари 2002 г. трябвало да се приеме като дата на получаване на всички изпратени от Budvar документи.
57 Във всеки случай Anheuser-Busch подчертава, че документите, представени от Budvar в подкрепа на възражението му и цялостно получени от СХВП на 27 февруари 2002 г., не обхващали подновяването на по-ранната международна словна марка „BUDWEISER“ (R 238 203). Според него Budvar било обаче длъжно да представи доказателства за подновяването на посочената по-ранна марка към момента, в който то е представило документите в подкрепа на възражението си. Budvar обаче било представило доказателства за такова подновяване едва на 21 януари 2004 г., или почти две години след изтичането на определения от СХВП срок (а именно 26 януари 2002 г.), съгласно правило 20, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 2868/95 на Комисията от 13 декември 1995 година за прилагане на Регламент (ЕО) № 40/94 (OВ L 303, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 17, том 1, стр. 189), понастоящем правило 19, параграф 4 от същия регламент, изменен. Никаква причина не е посочена от Budvar за обосноваване на това закъснение.
58 Anheuser-Busch признава, че съгласно член 74, параграф 2 от Регламент № 40/94, както е тълкуван от Съда, СХВП разполага с оперативна самостоятелност относно приемането на представени след срока документи. Тази оперативна самостоятелност обаче била упражнена неправилно в конкретния случай.
59 Относно удостоверението за подновяване на по-ранната международна словна марка „BUDWEISER“ (R 238 203) Anheuser-Busch се позовава на решение на четвърти апелативен състав на СХВП, който бил изключил късно представеното доказателство за подновяването на марка по друга преписка. Според Anheuser-Busch същото разрешение трябвало да се приложи в конкретния случай. Недопустимо било апелативните състави да прилагат различни разрешения към сходни преписки. В такъв случай ставало въпрос за „злоупотреба с оперативна самостоятелност“. Освен това посочените в обжалваното решение съображения за обосноваване на вземането предвид удостоверението за подновяване не подкрепяли възприетото разрешение. Единственото обстоятелство, че удостоверението било представено в хода на производството, само по себе си не обосновавало, че документът може да бъде приет на основание член 74, параграф 2 от Регламент № 40/94. В това отношение Anheuser-Busch подчертава, че апелативният състав не е приел решението си въз основа на посочения член. Следователно възниквал въпросът дали апелативният състав е приел, че е трябвало да упражни оперативната си самостоятелност в това отношение. Anheuser-Busch посочва по този въпрос, че съображенията на апелативния състав относно Решение по дело СХВП/Kaul, точка 26 по-горе, не се отнасяли за удостоверението за подновяване на по-ранната международна словна марка „BUDWEISER“ (R 238 203), а само за цялостно получените от СХВП на 27 февруари 2002 г. документи.
60 Относно документите, представени от Budvar в подкрепа на възражението му и цялостно получени от СХВП на 27 февруари 2002 г., Anheuser-Busch подчертава, че апелативният състав е приел като незначително закъснението на изпращане от „44 минути“ поради четири основания. В това отношение Anheuser-Busch изтъква, първо, че продължителността на производството пред СХВП не трябвало да служи за отправна точка при определянето дали дадено закъснение може да се счита за незначително. Второ, Anheuser-Busch твърди, че обстоятелството, че изпращането по факса е започнало преди изтичането на срока не било доказано и не можело СХВП да се позовава на него. Всъщност само моментът на получаване на посочените документи трябвало да бъде взет предвид. Освен това било груба небрежност да се започне изпращане по факс на 336 страници документи малко преди полунощ на последния ден от определения срок. В допълнение Budvar запазвал възможността да представи искане за обявяване на недействителност на разглежданата марка. Трето, Anheuser-Busch счита, че релевантността на разглежданите документи за приемането на обжалваното решение не може сама по себе си и само поради това единствено съображение да обоснове взимането предвид на тези документи.
61 СХВП и Budvar считат, че апелативният състав не бил длъжен да изключи посочените от Anheuser-Busch документи. В частност СХВП твърди, че доказателството за подновяването на по-ранната международна словна марка „BUDWEISER“ (R 238 203) не било представено след срока. Що се отнася до документите, изпратени от Budvar и цялостно получени от СХВП на 27 февруари 2002 г., СХВП и Budvar подчертават, че апелативният състав правилно е упражнил оперативната си самостоятелност.
Съображения на Първоинстанционния съд
62 За целите на разглеждането на второто правно основание следва да се направи разграничение между представеното на 21 януари 2004 г. удостоверение за подновяване на по-ранната международна словна марка „BUDWEISER“ (R 238 203) и документите, представени от Budvar в подкрепа на възражението му и цялостно получени от СХВП на 27 февруари 2002 г.
– По удостоверението за подновяване на по-ранната международна словна марка „BUDWEISER“ (R 238 203)
63 Както е видно от редакцията на член 74, параграф 2 от Регламент № 40/94, Службата може да пренебрегне фактите, на които не е направено позоваване или доказателствата, които не са представени навреме от страните.
64 От това следва, че прилагането на член 74, параграф 2 от Регламент № 40/94 за конкретен случай предполага, че една или няколко страни по производството пред СХВП не са се позовали на факти или не са представили доказателства „навреме“.
65 В конкретния случай обаче относно по-ранната международна словна марка „BUDWEISER“ (R 238 203) от обжалваното решение не е видно апелативният състав да е приел, че удостоверението за подновяване на посочената марка не е било представено навреме.
66 По-конкретно в точка 22 от обжалваното решение апелативният състав приема следното:
„Възразяващата страна е представила приложено към съображенията си от 21 януари 2004 г. пред отдела по споровете извлечение от СОИС, което удостоверява, че регистрацията е била подновена на 5 декември 2000 г. Следователно отделът по споровете е имал доказателство за продължаващата валидност на [по-ранната международна словна марка „BUDWEISER“ (R 238 203)] към момента на приемане на обжалваното решение.“
67 Освен това от обжалваното решение не е видно апелативният състав да е приложил разпоредбата на член 74, параграф 2 от Регламент № 40/94, за да вземе предвид удостоверението за подновяване на по-ранната международна словна марка „BUDWEISER“ (R 238 203), за разлика от направеното за документите, представени от Budvar и цялостно получени от СХВП на 27 февруари 2002 г.
68 Всъщност относно последните документи апелативният състав изрично е посочил в точки 24 и 25 от обжалваното решение член 74, параграф 2 от Регламент № 40/94, както и Решение по дело СХВП/Kaul, точка 26 по-горе.
69 Впрочем Anheuser-Busch само подчертава в писмените си изявления обстоятелството, че апелативният състав не е основал решението си на член 74, параграф 2 от Регламент № 40/94 по отношение на удостоверението за подновяване на по-ранната международна словна марка „BUDWEISER“ (R 238 203). Anheuser-Busch посочва също, че съображенията, свързани с Решение по дело СХВП/Kaul, точка 26 по-горе, не се отнасят за вземането предвид на посоченото удостоверение.
70 Освен това следва да се приеме, че поради основанията, посочени в точки 78 и 79 по-долу и предвид приложимата правна уредба към момента на настъпване на фактите, удостоверението за подновяване на по-ранната международна словна марка „BUDWEISER“ (R 238 203) е било представено навреме.
71 Следователно не може да бъде прието, че с обжалваното решение е нарушен член 74, параграф 2 от Регламент № 40/94 относно вземането предвид на удостоверението за подновяване на по-ранната международна словна марка „BUDWEISER“ (R 238 203).
72 Ето защо изтъкнатите в това отношение от Anheuser-Busch доводи са явно неоснователни.
73 Във всеки случай, дори да се предположи, че с позоваването на правило 20, параграф 2 от Регламент № 2868/95 в редакцията му, приложима преди изменението му с Регламент (EO) № 1041/2005 на Комисията от 29 юни 2005 година (OВ L 172, стр. 4; Специално издание на български език, 2007 г., глава 17, том 2, стр. 71), понастоящем правило 19, параграф 4 от същия регламент след изменението, Anheuser-Busch всъщност счита, че апелативният състав е бил длъжен да изключи удостоверението за подновяване на по-ранната международна словна марка „BUDWEISER“ (R 238 203), без да може да приложи член 74, параграф 2 от Регламент № 40/94, следва да се подчертае, че посоченият член предоставя на СХВП право на преценка относно вземането предвид доказателствата, представени след изтичането на срока (Решение на Първоинстанционния съд от 8 юли 2004 г. по дело MFE Marienfelde/СХВП – Vétoquinol (HIPOVITON), T‑334/01, Recueil, стр. II‑2787, точка 57 и Решение по дело Asetra, точка 26 по-горе, точка 36). Освен това, тъй като Регламент № 2868/95 е приет от Комисията на основание член 140, параграф 1 от Регламент № 40/94 неговите разпоредби трябва да се тълкуват в съответствие с разпоредбите на последния регламент (Решение по дело HIPOVITON, посочено по-горе, точка 57). Следователно доводите на Anheuser-Busch, ако те трябва да бъдат разбирани в този смисъл, ще доведат до позоваване на тълкуване на правило от регламент за изпълнение, което противоречи на ясния текст на общия регламент (вж. в този смисъл Решение по дело Asetra, точка 26 по-горе, точка 36).
74 За изчерпателност следва да се отбележи, че Регламент № 1041/2005 е влязъл в сила на 25 юли 2005 г., а именно, първо, след повдигане на възражението, второ, след изтичането на определените срокове за допълване на възражението, и трето, след представянето от Budvar на доказателство за подновяването на по-ранната международна словна марка „BUDWEISER“ (R 238 203).
75 В общия случай обаче принципът на правната сигурност не допуска да се определи началото на времевия обхват на акт на Общността към момент отпреди публикуването му. По изключение това е възможно, когато поставената цел го изисква и когато оправданите правни очаквания на заинтересуваните лица са надлежно зачетени (Решение на Съда от 25 януари 1979 г. по дело Racke, 98/78, Recueil, стр. 69, точка 20 и Решение на Съда от 12 ноември 1981 г. по дело Meridionale Industria Salumi и др., 212/80—217/80, Recueil, стр. 2735, точка 10). Подобна съдебна практика, както уточнява Съдът, намира приложение и в случай, когато обратното действие не е изрично предвидено в самия акт, а произтича от неговото съдържание (Решение на Съда от 11 юли 1991 г. по дело Crispoltoni, C‑368/89, Recueil, стр. I‑3695, точка 17 и Решение на Съда от 29 април 2004 г. по дело Gemeente Leusden и Holin Groep, C‑487/01 и C‑7/02, Recueil, стр. I‑5337, точка 59).
76 В случая нито текстът, нито общата структура на Регламент № 1041/2005 позволяват да се приеме, че въведените от него разпоредби би трябвало да се прилагат с обратна сила.
77 Следователно правило 19, параграф 4 от Регламент № 2868/95, произтичащо от Регламент № 1041/2005, което предвижда, че „[СХВП] няма да вземе предвид писмени показания или документи или техни части, ако не са подадени или преведени на езика на производството в срока, посочен от [СХВП]“, не може да бъде приложено.
78 Що се отнася до правило 20, параграф 2 от Регламент № 2868/95, в редакцията му, приложима преди изменението му с Регламент № 1041/2005, същото предвижда, че „[в] случай че възражението не съдържа подробно изложение на фактите, доказателствата и аргументите като посочените в правило 16, параграфи 1 и 2, [СХВП] приканва възразяващата страна да ги представи в посочения от нея срок“ и че „[в]сяко обстоятелство, предоставено от възразяващата страна, се съобщава на заявителя, който има възможност да отговори в посочения от [СХВП] срок“.
79 Макар по-специално от тълкуването на правило 16 във връзка с правило 20 от Регламент № 2868/95 в редакцията им, приложима преди изменението им с Регламент (EO) № 1041/2005, да е видно, че СХВП има право да поиска доказателство за подновяването на по-ранната марка, когато срокът на защита на последната изтича след датата на повдигане на възражението (вж. в този смисъл Решение на Първоинстанционния съд от 13 септември 2006 г. по дело MIP Metro/СХВП – Tesco Stores (METRO), T‑191/04, Recueil, стр. II‑2855, точка 41), то не задължава възразяващата страна сама да представи такова доказателство. Посоченото правило не уточнява също, че СХВП е длъжна да изключи документ, когато същият е доведен късно до знанието ѝ. В конкретния случай отделът по споровете изрично не е приканил Budvar да представи в определен срок удостоверение за подновяване на по-ранната международна словна марка „BUDWEISER“ (R 238 203). Впрочем Budvar е представил по собствена инициатива доказателство за такова подновяване след изразено от Anheuser-Busch виждане, което поставя под съмнение регистрацията и валидността на посочената по-ранна марка. При тези условия не може да се заключи, че апелативният състав е бил длъжен да изключи удостоверението за подновяване на по-ранната международна словна марка „BUDWEISER“ (R 238 203) и че той не може да приложи член 74, параграф 2 от Регламент № 40/94.
80 Предвид всички тези обстоятелства доводите на Anheuser-Busch относно удостоверението за подновяване на по-ранната международна словна марка „BUDWEISER“ (R 238 203) трябва да бъдат отхвърлени.
– По документите, представени от Budvar в подкрепа на възражението му и цялостно получени от СХВП на 27 февруари 2002 г.
81 Между страните няма спор, че документите, представени от Budvar в подкрепа на възражението му и цялостно получени от СХВП на 27 февруари 2002 г., не са представени навреме, което приема по същество и апелативният състав в точки 24 и 25 от обжалваното решение. За сметка на това страните спорят относно възможността за СХВП да вземе предвид посочените документи.
82 В това отношение следва да се напомни, че от текста на член 74, параграф 2 от Регламент № 40/94 следва, че по общо правило и при липса на разпоредба в обратния смисъл излагането на факти и представянето на доказателства от страните е възможно след изтичане на предвидените за това срокове съгласно разпоредбите на Регламент № 40/94 и в никакъв случай не е забранено СХВП да вземе предвид такива късно посочени или представени факти и доказателства. За сметка на това от посочения текст следва също така несъмнено, че подобно късно посочване на факти или представяне на доказателства не предоставя на направилата го страна безусловното право тези факти или доказателства да бъдат взети предвид от СХВП. Като уточнява, че последната „може“ в подобен случай да не вземе предвид тези факти и доказателства, член 74, параграф 2 от Регламент № 40/94 всъщност дава на СХВП широко право на преценка при решаване на въпроса дали същите следва да се вземат предвид или не, като същевременно мотивира решението си в това отношение. Вземането предвид на късно посочени факти и късно представени доказателства от СХВП при произнасяне в процедура по възражение може в частност да бъде оправдано, ако същата счита, от една страна, че късно представените данни могат на пръв поглед действително да бъдат от значение за изхода на висящата пред нея процедура по възражение, а от друга — че стадият на процедурата, в който е извършено късното представяне, и съпътстващите го обстоятелства допускат вземането предвид на тези факти и доказателства (Решение по дело СХВП/Kaul, точка 26 по-горе, точки 42—44).
83 В конкретния случай, първо, следва да се посочи, че Anheuser-Busch не се позовава на друга нормативна разпоредба, която да бъде приложима за фактите по делото и която би позволила да се приеме, че СХВП е длъжна да изключи съответните документи, тъй като те са късно представени.
84 Освен това разглежданите документи имат за цел по-специално да докажат използването на включващите думата „budweiser“ наименования за произход, посочени в точка 7 по-горе. С писмо от 8 ноември 2002 г. обаче в отговор на искането на Anheuser-Busch да докаже реалното използване на по-ранните марки, на които е направено позоваване в подкрепа на възражението, и на поканата на СХВП в това отношение, Budvar изрично препраща към посочените документи, като счита, че те се прилагат и за по-ранната международна словна марка „BUDWEISER“ (R 238 203). Извършеното от Budvar препращане не е оспорено от Anheuser-Busch. Това препращане по-специално се обосновава от обстоятелството, че на 30 май 2002 г. отделът по споровете писмено е уверил Budvar, че разглежданите документи ще бъдат взети предвид. Следователно, дори да се предположи, че отделът по споровете е бил длъжен да изключи тези документи и че е предупредил Budvar в това отношение, Budvar е могъл в писмото си от 8 ноември 2002 г. да представи отново тези документи пред отдела по споровете.
85 Второ, обжалваното решение съдържа в точки 24 и 25 от него специфични мотиви, които имат за цел да обосноват вземането предвид на разглежданите документи.
86 Трето, обстоятелствата, изтъкнати от апелативния състав в рамките на неговото мотивиране, позволяват да се обоснове решението му за вземане предвид на разглежданите документи на основание член 74, параграф 2 от Регламент № 40/94.
87 Апелативният състав посочва на първо място, че изпращането по факс на разглежданите документи е започнало преди изтичането на определения срок. В това отношение фактическата преценка на апелативния състав е правилна, тъй като датата и часът на започване на изпращането (а именно 26 февруари 2002 г. в 21 часа и 46 минути) са изписани от приемателния апарат на СХВП. Anheuser-Busch не представя никакво конкретно доказателство, което позволява да се оспори този факт. В допълнение това фактическо обстоятелство е част от обстоятелствата, които съпътстват късното представяне на посочените документи. Следователно, противно на твърдяното от Anheuser-Busch, приетото от апелативния състав фактическо обстоятелство е релевантно, доколкото изяснява обстоятелствата, които съпътстват късното представяне на разглежданите документи.
88 На следващо място, апелативният състав посочва, че изпращането по факс на разглежданите документи е приключило 44 минути след изтичането на определения от отдела по споровете срок. Според апелативният състав това закъснение не е значително. Този извод трябва да бъде подкрепен. Впрочем формално той не е поставен под въпрос от Anheuser-Busch освен относно обстоятелството, че съответното закъснение било от 48 минути, а не от 44 минути, което не оказва влияние върху изхода на спора. Освен това изводът на апелативният състав трябва да се разглежда в светлината на подчертаното от СХВП в писмените ѝ изявления обстоятелство, че Anheuser-Busch нямало да получи по-бързо съответните документи, ако те бяха пристигнали в СХВП няколко минути преди изтичането на срока.
89 По-нататък апелативният състав подчертава, че разглежданите документи са можели да бъдат релевантни. Anheuser-Busch реално не оспорва извода на апелативния състав, но счита, че релевантността на разглежданите документи не може сама по себе си и само поради тази причина да обоснове вземането им предвид. В това отношение е достатъчно да се посочи, че апелативният състав не е основал решението си единствено на релевантността на разглежданите документи, но и на други съображения.
90 Накрая апелативният състав констатира, че разглежданите документи са получени 35 месеца преди приемането на решението на отдела по споровете. Следователно отделът по споровете е могъл да вземе предвид посочените документи, а заявителят на марката да изрази становище относно тяхната релевантност. В това отношение следва да се приеме, противно на твърдяното от Anheuser-Busch, че констатацията на апелативния състав е релевантна, доколкото тя допринася за преценката на стадия на процедурата, в който е извършено късното представяне на разглежданите документи.
91 Предвид всички тези обстоятелства изтъкнатите от Anheuser-Busch доводи не могат да засегнат законосъобразността на решението на апелативния състав относно вземането предвид на документите, представени от Budvar в подкрепа на възражението му и цялостно получени от СХВП на 27 февруари 2002 г.
92 С оглед на всички тези обстоятелства второто право основание, посочено от Anheuser-Busch, следва да се отхвърли като неоснователно.
По третото правно основание, изведено от нарушение на член 43, параграфи 2 и 3 от Регламент № 40/94
Доводи на страните
93 Anheuser-Busch счита, че представените от Budvar доказателства са недостатъчни за доказване на реалното използване на по-ранната международна словна марка „BUDWEISER“ (R 238 203).
94 В това отношение Anheuser-Busch подчертава, че единствените документи, които трябва да бъдат взети предвид, са тези, представени на 8 ноември 2002 г., които представляват изключително копия на реклами, публикувани в Германия и Австрия. Не било представено никакво доказателство за продажба на въпросите стоки. Следователно представените на 8 ноември 2002 г. документи сами по себе си не отговаряли на изискванията на член 43, параграфи 2 и 3 от Регламент № 40/94 и на правило 22 от Регламент № 2868/95.
95 Anheuser-Busch допълва, че апелативният състав не можел да направи заключение за реално използване на по-ранната словна марка „BUDWEISER“ (R 238 203), без да вземе предвид документите, представени след срока на 27 февруари 2002 г. В това отношение апелативният състав бил приел, че издадените в Германия и Австрия фактури били достатъчни. За да стигне до такъв извод обаче, апелативният състав трябвало да се основе на други съображения като естеството на използване на посочената по-ранна марка в тези държави. Това естество обаче по никакъв начин не било видно от посочените фактури и едва произтичало от представените рекламни извлечения. По-конкретно никакво доказателство за естеството на използване не било представено относно буретата или стоките, маркирани с „NRW“.
96 СХВП и Budvar твърдят, че реалното използване на по-ранната международна словна марка „BUDWEISER“ (R 238 203) е доказано. По-конкретно СХВП посочва, че естеството на използване на по-ранната марка, а именно за бирата, е видно ясно от представените от Budvar реклами.
Съображения на Първоинстанционния съд
97 Както следва от девето съображение от Регламент № 40/94, законодателят е приел, че защитата на по-ранна марка не е оправдана, освен когато марката е действително използвана. В съответствие с това съображение член 43, параграфи 2 и 3 от Регламент № 40/94 предвижда, че заявителят на марка на Общността може да изисква доказателство, че по-ранната марка е била обект на реално използване на територията, на която е защитена, през петте години, предхождащи публикуването на заявката за марка, която е предмет на възражение (наричан по-нататък „релевантният период“).
98 Съгласно правило 22, параграф 2 (понастоящем параграф 3) от Регламент № 2868/95 доказателствата за използване трябва да се отнасят за мястото, продължителността, степента и естеството на използването на по-ранната марка.
99 При тълкуването на понятието за реално използване следва да се вземе предвид обстоятелството, че ratio legis на изискването, според което по-ранната марка трябва да е била обект на реално използване, за да може да се противопостави на заявка за марка на Общността, се състои в ограничаване на конфликтите между две марки, доколкото не съществува точно икономическо основание, произтичащо от действителна функция на марката на пазара (Решение на Първоинстанционния съд от 12 март 2003 г. по дело Goulbourn/СХВП – Redcats (Silk Cocoon), T‑174/01, Recueil, стр. II‑789, точка 38). От друга страна, посочената разпоредба няма за цел нито оценяване на търговския успех, нито контролиране на стопанската стратегия на дадено предприятие или още ограничаване на защитата на марките само за значимо в количествено отношение търговско използване (Решение на Първоинстанционния съд от 8 юли 2004 г. по дело Sunrider/СХВП – Espadafor Caba (VITAFRUIT), T‑203/02, Recueil, стр. II‑2811, точка 38 и Решение на Първоинстанционния съд от 8 ноември 2007 г. по дело Charlott/OHMI – Charlo (Charlott France Entre Luxe et Tradition), T‑169/06, непубликувано в Сборника, точка 33).
100 Една марка е предмет на реално използване, когато е използвана в съответствие със съществената си функция да гарантира идентичността на произхода на стоките или услугите, за които е регистрирана, за да се създаде или да се запази пазар за тези стоки или услуги, с изключение на използването със символичен характер, чиято единствена цел е запазването на правата, които предоставя регистрацията (Решение на Съда от 13 септември 2007 г. по дело Il Ponte Finanziaria/СХВП, C‑234/06 P, Сборник, стр. I‑7333, точка 72, вж. също по аналогия Решение от 11 март 2003 г. по дело Ansul, C‑40/01, Recueil, стр. I‑2439, точка 43). В това отношение условието, свързано с реалното използване на марката, изисква използването на последната, както е защитена в съответната територия, да е публично и насочено навън (Решение по дело Silk Cocoon, точка 99 по-горе, точка 39, Решение по дело VITAFRUIT, точка 99 по-горе, точка 39, Решение по дело Charlott France Entre Luxe et Tradition, точка 99 по-горе, точка 34, вж. също по аналогия Решение по дело Ansul, посочено по-горе, точка 37).
101 Преценката на реалното използване на марката трябва да се основава на съвкупността от факти и обстоятелства, които са в състояние да установят действителното използване за търговски цели на последната, и по-специално считаното за обосновано в съответния икономически сектор използване за поддържането или създаването на пазарни дялове в полза на защитените от марката стоки или услуги, естеството на тези стоки или услуги, характеристиките на пазара, обхвата и честотата на използване на марката (Решение по дело VITAFRUIT, точка 99 по-горе, точка 40, Решение по дело Charlott France Entre Luxe et Tradition, точка 99 по-горе, точка 35, вж. също по аналогия Решение по дело Ansul, точка 100 по-горе, точка 43).
102 Относно степента на използването на по-ранната марка следва да се има предвид по-специално търговският обем на всички действия по използване, от една страна, и на продължителността на периода, през който са извършвани действия по използване, както и на честотата на тези действия, от друга страна (Решение по дело VITAFRUIT, точка 99 по-горе, точка 41 и Решение по дело Charlott France Entre Luxe et Tradition, точка 99 по-горе, точка 36).
103 Следователно въпросът дали дадено използване е достатъчно в количествено отношение за поддържането или създаването на пазарни дялове за защитените от марката стоки или услуги зависи от множество фактори и от преценка на всеки конкретен случай. Характеристиките на тези стоки или услуги, честотата или редовността на използването на марката, обстоятелството, че марката се използва при предлагане на пазара на съвкупността от идентични стоки или услуги на предприятието притежател или само на някои от тях, а също така доказателствата за използване на марката, които притежателят е в състояние да представи, са сред факторите, които могат да бъдат взети предвид (Решение на Съда от 11 май 2006 г. по дело Sunrider/СХВП, C‑416/04 P, Recueil, стр. I‑4237, точка 71).
104 За да се провери реалното използване на по-ранна марка, следва да се пристъпи към цялостна преценка, като се имат предвид всички релевантни фактори на конкретния случай (Решение по дело VITAFRUIT, точка 99 по-горе, точка 42, Решение по дело Charlott France Entre Luxe et Tradition, точка 99 по-горе, точка 37, вж. също по аналогия Решение по дело Ansul, точка 100 по-горе, точка 39).
105 Освен това Първоинстанционният съд уточнява, че реалното използване на дадена марка не може да бъде доказано с вероятности или предположения, а трябва да се основава на конкретни и обективни доказателства за действителното и достатъчно използване на марката на съответния пазар (Решение на Първоинстанционния съд от 12 декември 2002 г. по дело Kabushiki Kaisha Fernandes/СХВП – Harrison (HIWATT), T‑39/01, Recueil, стр. II‑5233, точка 47).
106 В конкретния случай апелативният състав е приел, че представените от Budvar доказателства са очевидно достатъчни, за да се докаже реалното използване на по-ранната международна словна марка „BUDWEISER“ (R 238 203). По-конкретно апелативният състав препраща към рекламите, които показват изображения на бирата Budvar, носеща марката „BUDWEISER“, към изпратените на клиенти в Германия и Австрия фактури и към обстоятелството, че тези реклами и фактури се отнасят за релевантния период. Освен това апелативният състав е приел, че разглежданите фактури са релевантни по-конкретно с оглед на Определение на Съда от 27 януари 2004 г. по дело La Mer Technology (C‑259/02, Recueil, ст. I‑1159). Апелативният състав посочва, че по това дело Съдът е приел, че дори минимално използване на марката или използването само от един вносител в съответната държава членка може да бъде достатъчно, ако използването има реална търговска обосновка (точка 26 от обжалваното решение).
107 Първо, следва да се посочи, че апелативният състав по същество е приел, че представените от Budvar документи по време на административната процедура са достатъчни, за да се докаже естеството на стоките („бира“), както и мястото („Германия“ и „Австрия“), продължителността („релевантният период“) и степента (представени фактури и препращане към Определение по дело La Mer Technology, точка 106 по-горе) на използването на по-ранната международна словна марка „BUDWEISER“ (R 238 203).
108 Второ, тъй като заявката за марка на Общността е публикувана на 28 юни 1999 г., релевантният период се простира от 28 юни 1994 г. до 27 юни 1999 г. В това отношение следва да се напомни, че санкциите, предвидени в член 15, параграф 1 от Регламент № 40/94, се прилагат само за марките, чието реално използване е било прекратено за непрекъснат петгодишен период. Следователно достатъчно е дадена марка да е била реално използвана през част от релевантния период, за да не е предмет на посочените санкции (Решение по дело VITAFRUIT, точка 99 по-горе, точка 45 и Решение по дело Charlott France Entre Luxe et Tradition, точка 99 по-горе, точка 41).
109 Трето, с писмо от 8 юли 2002 г. Anheuser-Busch е поискало в съответствие с член 43, параграфи 2 и 3 от Регламент № 40/94 Budvar да представи доказателства за реално използване на марките, на които е направено позоваване в подкрепа на възражението му. С писмо от 10 септември 2002 г. СХВП е поискала от Budvar да представи такива доказателства по-специално за по-ранната международна словна марка „BUDWEISER“ (R 238 203) в срок, който изтича на 11 ноември 2002 г. Budvar отговаря на това искане на 8 ноември 2002 г., като представя следните документи:
– реклама, отпечатана в австрийско списание през 1995 г., както показва датата на корицата на споменатото списание; думата „budweiser“ се появява в него няколко пъти под различна форма; стоката, за която се отнася, е бирата;
– осем реклами, отпечатани в германски списания между 1996 г. и 1998 г., както показват датите или някои елементи на кориците на споменатите списания; думата „budweiser“ се появява в тях няколко пъти под различна форма; стоката, за която се отнася, е бирата.
110 Anheuser-Busch не оспорва, че тези документи предоставят доказателства относно естеството на стоките (бира), мястото (Германия и Австрия) и продължителността (1995 г. за Австрия и между 1996 г. и 1998 г. за Германия) на използването на думата „budweiser“. Anheuser-Busch не оспорва и че използването на думата „budweiser“ под различните форми, употребени в представените от Budvar реклами, може да бъде свързано с по-ранната международна словна марка „BUDWEISER“ (R 238 203).
111 Четвърто, чрез факс, цялостно получен от СХВП на 27 февруари 2002 г., Budvar изпраща определени документи на СХВП, за да докаже използването на включващите думата „budweiser“ наименования за произход, посочени в точка 7 по-горе. В писмото си от 8 ноември 2002 г. в отговор на искането на Anheuser-Busch да докаже реалното използване на по-ранните марки, на които е направено позоваване в подкрепа на възражението, Budvar изрично препраща към изпратените документи, като счита, че те се прилагат по-специално за по-ранната международна словна марка „BUDWEISER“ (R 238 203). Относно Австрия тези документи се състоят от седем реклами, отпечатани във вестници и списания между 1995 г. и 1997 г. и от 23 фактури, издадени между 1993 г. и 2000 г. Относно Германия Budvar представя осем реклами, отпечатани във вестници и списания между 1996 г. и 1998 г. и 14 фактури, издадени между 1993 г. и 1997 г.
112 Anheuser-Busch не оспорва пред Първоинстанционния съд обстоятелството, че разглежданите документи са свързани с използването на по-ранната международна словна марка „BUDWEISER“ (R 238 203). Anheuser-Busch не поставя под въпрос и обстоятелството, че тези документи предоставят доказателства относно мястото, продължителността и степента на използването на посочената марка — доказателства, които впрочем ясно произтичат от посочените документи.
113 Относно довода на Anheuser-Busch, според който тези документи не е трябвало да бъдат взети предвид от апелативния състав, той трябва да бъде отхвърлен поради съображенията, изложени в рамките на анализа на второто правно основание.
114 Освен това относно твърдението на Anheuser-Busch, според което апелативният състав трябвало да се основе на други съображения, като естеството на използването на по-ранната международна словна марка „BUDWEISER“ (R 238 203) в Германия и Австрия, достатъчно е в това отношение да се посочи, че апелативният състав се е позовал на рекламите, които показват изображения на „бирата“ Budvar, носеща посочената по-ранна марка. В това отношение, противно на твърдяното от Anheuser-Busch, естеството на използването на посочената марка е видно напълно от представените от Budvar реклами. По-конкретно разглежданите реклами в по-голямата си част се отнасят за думата „Bier“. Освен това, като препраща към изпратените на клиенти в Германия и Австрия фактури, апелативният състав имплицитно, но по необходимост е приел, че тези фактури се отнасят за стоката „бира“. Впрочем следва да се отбележи, че думите „pivo“, „Bier“ или „des Bieres“ се съдържат също във фактурите за продажба, свързани с Германия и Австрия.
115 С оглед на всички тези обстоятелства третото правно основание, посочено от Anheuser-Busch, следва да се отхвърли като неоснователно.
2. По евентуалните искания
Доводи на страните
116 В подкрепа на исканията си, направени при условията на евентуалност, Anheuser-Busch изтъква едно-единствено правно основание, изведено от нарушение на задължението за мотивиране, произтичащо от член 73 от Регламент № 40/94.
117 Anheuser-Busch подчертава, че в рамките на преценката си за вероятността от объркване съгласно член 8, параграф 1, буква б) от Регламент № 40/94 апелативният състав е приел, че „бирата“, обхваната от по-ранната международна словна марка „BUDWEISER“ (R 238 203) и „безалкохолните напитки“, обхванати от заявката за марка на Общността, разкривали „явни прилики“.
118 Това твърдение само по себе си не представлявало мотивиране съгласно член 73 от Регламент № 40/94.
119 Освен това не било очевидно, че безалкохолните напитки и бирата са подобни. В това отношение Anheuser-Busch препраща към Решение на Първоинстанционния съд от 15 февруари 2005 г. по дело Lidl Stiftung/СХВП – REWE-Zentral (LINDENHOF) (T‑296/02, Recueil, стр. II‑563), в което е уточнено, че алкохолните напитки като такива са ясно разделени от безалкохолните напитки и че средният потребител, който се счита за относително осведомен и в разумни граници наблюдателен и съобразителен, бил привикнал и обръщал внимание на това разделение между алкохолните и безалкохолните напитки, което освен това е необходимо, тъй като някои потребители не желаят или не могат да консумират алкохол (точка 54 от решението).
120 СХВП признава, че апелативният състав не е дал подробно обяснение за възприетите критерии, за да се приеме, че съответните стоки са подобни. Като препраща обаче към Решение по дело LA BARONNIE, точка 26 по-горе (точка 69 и цитираната съдебна практика), СХВП приема, че жалбоподател няма законен интерес решението да бъде отменено въз основа на процедурно нарушение, ако тази отмяна може да доведе само до приемане на еднакво по същество решение. Такъв бил настоящият случай.
121 По-конкретно СХВП подчертава, че Anheuser-Busch променя фактите, когато посочва, че марката на Общността е заявена за „безалкохолни напитки“. Всъщност заявената марка на Общността обхващала „малцови алкохолни и безалкохолни напитки“. Следователно Anheuser-Busch е поискало регистрация на марката на Общността за „малцови“ безалкохолни напитки.
122 На тази основа СХВП счита, че малцовите безалкохолни напитки се отнасят за безалкохолните бири, дори ако е възможно те да обхващат и други стоки. Апелативният състав не следвало да разделя малцовите безалкохолни напитки на различни подкатегории.
123 Било очевидно, че бирите и малцовите безалкохолни напитки (които включват безалкохолните бири) разкриват голяма степен на прилика, доколкото те са от едно и също естество (напитки), имат една и съща цел (утоляване на жаждата), едни и същи канали за разпространение (супермаркети, барове и ресторанти) и в определена степен се конкурират. Освен това било обичайно едни и същи оператори на пазара на бирата да бъдат ангажирани в производството едновременно на алкохолна и на безалкохолна бира.
124 Budvar твърди, че в конкретния случай вероятността от объркване е неизбежна.
Съображения на Първоинстанционния съд
125 Съгласно член 73, първо изречение от Регламент № 40/94 решенията на СХВП съдържат мотивите, на които се основават. Това задължение има същия обхват като задължението по член 253 ЕО (Решение на Първоинстанционния съд от 28 април 2004 г. по дело Sunrider/СХВП – Vitakraft-Werke Wührmann и Friesland Brands (VITATASTE и METABALANCE 44), T‑124/02 и T‑156/02, Recueil, стр. II‑1149, точка 72 и Решение на Първоинстанционния съд от 21 февруари 2006 г. по дело Royal County of Berkshire Polo Club/СХВП – Polo/Lauren (ROYAL COUNTY OF BERKSHIRE POLO CLUB), T‑214/04, Recueil, стр. II‑239, точка 16).
126 От постоянната съдебна практика е видно, че задължението за мотивиране на индивидуалните решения има двойната цел, от една страна, да даде възможност на заинтересованото лице да се запознае с основанията за приетата мярка, за да защити правата си, и от друга страна — да даде възможност на общностния съд да упражни контрол за законосъобразност на решението (вж. Решение по дело VITATASTE и METABALANCE 44, точка 125 по-горе, точка 73 и цитираната съдебна практика). Въпросът дали мотивите на определено решение отговарят на тези изисквания следва да се преценява с оглед не само на текста, но и на контекста, както и на съвкупността от правни норми, уреждащи съответната материя (Решение на Съда от 29 февруари 1996 г. по дело Комисия/Съвет C‑122/94, Recueil, стр. I‑881, точка 29, Решение на Първоинстанциония съд от 6 април 2000 г. по дело Kuijer/Съвет, T‑188/98, Recueil, стр. II‑1959, точка 36 и Решение по дело ROYAL COUNTY OF BERKSHIRE POLO CLUB, точка 125 по-горе, точка 17).
127 По-конкретно, когато СХВП отказва регистрацията на даден знак като марка на Общността, за да мотивира своето решение, тя трябва да посочи абсолютно или относително основание за отказа, което не допуска тази регистрация, както и разпоредбата, от която това основание е изведено, и да изложи фактическите обстоятелства, които е приела за доказани и които според нея обосновават прилагането на посочената разпоредба (Решение на Първоинстанционния съд от 9 юли 2008 г. по дело Reber/СХВП – Chocoladefabriken Lindt & Sprüngli (Mozart), T‑304/06, Сборник, стр II-1927, точка 46).
128 Не може обаче да се изисква от апелативните състави да направят изчерпателно изложение, в което да посочат поединично всички съображения по спора, който страните са отнесли пред тях. Мотивите могат да бъдат и имплицитни, при условие че дават възможност на заинтересованите лица да се запознаят с причините, поради които е прието решението от апелативния състав, а на компетентната юрисдикция — да разполага с достатъчно данни, за да упражни своя контрол (Решение по дело Mozart, точка 127 по-горе, точка 55).
129 Именно с оглед на тези съображения следва да се разгледа основателността на настоящото правно основание.
130 В случая в точка 27 от обжалваното решение апелативният състав приема следното:
„Заявената марка е идентична на марката, защитена с международна регистрация № 238 203 за „всякакъв вид бира“, включена в клас 32. Следователно възражението трябва да се уважи въз основа на член 8, параграф 1, буква а) от [Регламент № 40/94] за стоките „бира, ale [вид английска бира], портер, малцови алкохолни напитки“, тъй като става въпрос за идентични марки и стоки. За останалите стоки („безалкохолни напитки“) възражението трябва да се уважи въз основа на член 8, параграф 1, буква б) от [Регламент № 40/94]. Предвид идентичността на марките и явните прилики между стоките съществува вероятност от объркване на съответната територия; потребителите в Австрия и Германия неизбежно биха предположили, че продаваните с марката „BUDWEISER“ безалкохолни напитки произхождат от същия източник като продаваната с марката „BUDWEISER“ бира.“
131 Anheuser-Busch оспорва специално констатацията на апелативния състав, съгласно която съществували „явни прилики“ между „останалите стоки“, посочени в заявката за марка, тоест стоките различни от „бира, ale [вид английска бира], портер, малцови алкохолни напитки“. В това отношение апелативният състав посочва, че „останалите стоки“ се състоят от „безалкохолни напитки“.
132 На първо място, следва да се отбележи, че с израза „безалкохолни напитки“ апелативният състав в действителност посочва „малцовите безалкохолни напитки“. Всъщност регистрацията на разглежданата марка на Общността е поискана за стоките „бира, ale [вид английска бира], портер, малцови алкохолни и безалкохолни напитки“. От това описание ясно следва, че прилагателното „безалкохолни“ се отнася за „малцовите“ напитки. Следователно тази регистрация е поискана по-специално за „малцовите безалкохолни напитки“. Впрочем това не се оспорва от страните. Следователно, след като посочва стоките „бира, ale [вид английска бира], портер, малцови алкохолни напитки“ във второто изречение от точка 27, посочена по-горе, използваният от апелативния състав израз „останалите стоки“ може да обхваща само „малцовите безалкохолни напитки“.
133 Безспорно е обаче, че „всякакъв вид бира“, обхваната от по-ранната марка, включва безалкохолната бира, която по дефиниция е малцова безалкохолна напитка. В това отношение следва да се посочи, че в основанията, подкрепящи възражението от 28 септември 1999 г., Budvar изрично е посочил, че „малцовите безалкохолни напитки“ и „всякакъв вид бира“ са подобни, по-специално защото тези стоки всъщност означават „малцови“ напитки. Тези обстоятелства са напълно известни на заявителя на марката, който освен това е търговец с добра репутация в съответния сектор. Впрочем Anheuser-Busch не е представило съображения в това отношение пред апелативния състав, въпреки че отделът по споровете е приел също — наистина по отношение на друга по-ранна марка, но също относно бирите — че посочените стоки са „идентични или подобни в голяма степен“. При тези условия Anheuser-Busch е било в състояние да разбере причините, поради които апелативният състав е приел, че разглежданите стоки разкриват „явни прилики“.
134 Освен това следва да се отбележи, че макар в писмените си изявления пред СХВП и специално относно по-ранната международна словна марка „BUDWEISER“ (R 238 203) Budvar да се е позовало на член 8, параграф 1, буква а) от Регламент № 40/94 в подкрепа на възражението си, в своя формуляр за възражение, който обхваща всички изтъкнати по-ранни права, Budvar не посочва само идентичността на марките и стоките (графа № 93 от формуляра за възражение), но и съществуването на вероятност от объркване (графа № 94 от формуляра за възражение). В допълнение, в основанията, подкрепящи възражението му, Budvar изрично се позовава относно по-ранната международна словна марка „BUDWEISER“ (R 238 203) на приликата на разглежданите стоки. Освен това следва да се посочи че член 42, параграф 1, буква а) от Регламент № 40/94 посочва по-специално като относително основание за възражение хипотезата на член 8, параграф 1 от същия регламент, без да прави разграничение между букви а) и б) от посочения параграф. Освен това правило 15 от Регламент № 2868/95 в редакцията му, приложима към момента на настъпване на фактите, се отнася за възражение, основано на съществуването на по-ранна марка, без да прави разграничение между член 8, параграф 1, буква а) и член 8, параграф 1, буква б) от Регламент № 40/94. Тази разпоредба също така не предвижда, че когато възражението се основава на съществуването на повече от една по-ранни марки, точното описание на основанията, на които почива възражението, се прилага за всяка марка. При тези условия апелативният състав може законосъобразно да основе решението си относно по-ранната международна словна марка „BUDWEISER“ (R 238 203) на член 8, параграф 1, буква б) от Регламент № 40/94, което впрочем Anheuser-Busch не оспорва пред Първоинстанционния съд.
135 С оглед на тези обстоятелства предвид контекста на обжалваното решение и на обстоятелствата на конкретния случай следва да се приеме, че мотивирането на апелативния състав отговаря на задълженията, произтичащи от член 73, първо изречение от Регламент № 40/94.
136 Следователно единственото правно основание, изтъкнато от Anheuser-Busch в подкрепа на исканията му, направени при условията на евентуалност, трябва да бъде отхвърлено като неоснователно.
137 Вследствие на това жалбата трябва да се отхвърли в нейната цялост.
По съдебните разноски
138 По смисъла на член 87, параграф 2 от Процедурния правилник всяка страна, загубила делото, се осъжда да заплати съдебните разноски, ако е направено такова искане.
139 След като Anheuser-Busch е загубило делото, то трябва да бъде осъдено да заплати съдебните разноски съгласно исканията на СХВП и Budvar.
По изложените съображения
ПЪРВОИНСТАНЦИОННИЯТ СЪД (първи състав)
реши:
1) Отхвърля жалбата.
2) Осъжда Anheuser-Busch, Inc. да заплати освен направените от него съдебни разноски и тези на СХВП и на Budějovický Budvar, národní podnik.
Tiili | Dehousse | Wiszniewska-Białecka |
Постановено в открито съдебно заседание в Люксембург на 25 март 2009 година.
Подписи
Съдържание
Обстоятелства, предхождащи спора
Искания на страните
От правна страна
1. По главните искания
По първото правно основание, изведено от нарушение правото на изслушване
Доводи на страните
Съображения на Първоинстанционния съд
По второто правно основание, изведено от нарушение на член 74, параграф 2 от Регламент№ 40/94
Доводи на страните
Съображения на Първоинстанционния съд
– По удостоверението за подновяване на по-ранната международна словна марка „BUDWEISER“ (R 238 203)
– По документите, представени от Budvar в подкрепа на възражението му и цялостно получени от СХВП на 27 февруари 2002 г.
По третото правно основание, изведено от нарушение на член 43, параграфи 2 и 3 от Регламент № 40/94
Доводи на страните
Съображения на Първоинстанционния съд
2. По евентуалните искания
Доводи на страните
Съображения на Първоинстанционния съд
По съдебните разноски