Жалба, подадена на 20 февруари 2017 г. от Telecom Castilla-La Mancha, S.A. срещу решението, постановено от Общия съд (пети състав) на 15 декември 2016 г. по съединени дела T-37/15 и Т-38/15, Abertis Telecom Terrestre S.A. и Telecom Castilla-La Mancha, S.A./Европейска комисия

(Дело C-92/17 P)

Език на производството: испански

Страни

Жалбоподател: Telecom Castilla-La Mancha, S.A. (представители: J. Buendía Sierra и A. Lamadrid de Pablo, abogados)

Други страни в производството: Европейска комисия и SES Astra

Искания

Жалбоподателят иска от Съда:

да отмени обжалваното съдебно решение,

да се произнесе окончателно по жалбата за отмяна и да отмени решението на Комисията, и

да осъди Европейската комисия и SES Astra да заплатят съдебните разноски.

Основания и основни доводи

В обжалваното съдебно решение е потвърдено решението на Комисията в областта на държавните помощи относно различни мерки, приети от публичните органи на испанската автономна област Кастилия – Ла Манча, за да се гарантира, че сигналът на цифровата наземна телевизия (ЦНТ) ще обхване отдалечените и слабо урбанизирани райони от територията, в които живеят едва 2,5% от населението. В решението си Комисията е приела, че от материална гледна точка при липсата на публична намеса пазарът не би предлагал тази услуга. Въпреки това тя не е възприела квалифицирането на тази дейност в испанското законодателство като услуга от общ икономически интерес (УОИИ), тъй като от формална гледна точка последният не е бил „ясно“ определен и възложен от публичните органи. Тя е отбелязала и че във всички случаи последните не са били овластени да изберат една определена технология, за да организират УОИИ.

В подкрепа на жалбата си жалбоподателят изтъква две основания за допуснати в обжалваното съдебно решение грешки при прилагане на правото във връзка с тълкуването на член 14, член 106, параграф 2 и член 107, параграф 1 ДФЕС, и на протокол 26 относно услугите от общ интерес, приложен към ДФЕС.

В жалбата се посочва по-специално, че Общият съд е допуснал грешки в обжалваното съдебно решение, като:

е надхвърлил границата на „явната грешка“ при разглеждането на различните актове по определянето и възлагането на УОИИ,

е ограничил неоправдано „широкото право на преценка“ на държавите членки, което се прилага както за определянето на УОИИ, така и за нейното организиране, и което включва по този начин избора на условията за предоставянето на УОИИ и избора на конкретна технология, независимо дали те се съдържат в акта за определяне или в отделен акт,

е анализирал приложимото испанско право, като е изменил съдържанието на разглежданите разпоредби и на съдебната практика за тълкуването им, като е тълкувал посоченото право в явно противоречие със съдържанието му и като е придал на някои данни обхват, какъвто те нямат в сравнение с останалите данни,

не е взел предвид факта, че „определянето“ на УОИИ и „възлагането“ ѝ на едно или няколко предприятия могат да бъдат извършени с един или повече актове,

не е взел предвид факта, че определянето“ на УОИИ и „възлагането“ ѝ изискват не да се използва конкретна формулировка или израз, а да се извърши материален и функционален анализ, и

е преценил, че предимството, което се твърди, че е получено, съответства на общата сума по сключените от публичните органи договори, без да вземе предвид факта, че тази сума не е безвъзмездна субсидия, а е насрещната престация за стоките и услугите, предоставени на държавата от съответното предприятие.

____________