Дело C‑439/11 P
Ziegler SA
срещу
Европейска комисия
„Обжалване — Конкуренция — Картели — Член 81 ЕО и член 53 от Споразумението за ЕИП — Пазар на международните услуги по преместване в Белгия — Насоки относно засягането на търговията между държавите членки — Правна сила — Задължение за определяне на съответния пазар — Обхват — Право на справедлив съдебен процес — Принцип на добра администрация — Обективна безпристрастност на Комисията — Насоки за изчисляване на глобите (2006 г.) — Дял от стойността на продажбите — Задължение за мотивиране — Намаляване на глобата поради неплатежоспособност или поради особеностите на случая — Равно третиране“
Резюме — Решение на Съда (трети състав) от 11 юли 2013 г.
1. Обжалване — Правен интерес — Условие — Жалба, която може да донесе полза на страната, която я е подала — Допустимост на искане за заместване на мотиви, което съставлява защита срещу твърдение на насрещната страна
(член 256 ДФЕС; член 56, втора алинея от Статута на Съда)
2. Съдебно производство — Въвеждане на нови основания в хода на производството — Доразвиване на посочено преди това основание — Допустимост
(член 48, параграф 2 от Процедурния правилник на Общия съд)
3. Жалба за отмяна — Допустимост — Физически или юридически лица — Предприятие, което е адресат на изложение на възраженията и което не е оспорило фактическите и правните констатации в него в хода на административното производство — Ограничаване на упражняването на правото на жалба — Нарушение на основните принципи на законност и на зачитане на правото на защита
(членове 81 ЕО и 82 ЕО; член 263, четвърта алинея ДФЕС; член 47 и член 52, параграф 1 от Хартата на основните права на Европейския съюз)
4. Актове на институциите — Насоки относно понятието за засягане на търговията — Акт, целящ да произведе външно действие — Обхват
(Известие 2004/C 101/07 на Комисията)
5. Картели — Очертаване на пазара — Предмет — Определяне на засягането на търговията между държавите членки — Задължение за определяне на съответния пазар — Обхват
(член 81 ЕО; точка 55 от Известие 2004/C 101/07 на Комисията)
6. Картели — Очертаване на пазара — Предмет — Определяне на засягането на търговията между държавите членки — Чувствително въздействие
(член 81 ЕО; Известие 2004/C 101/07 на Комисията)
7. Обжалване — Основания — Неправилна преценка на фактите — Недопустимост — Контрол на Съда върху преценката на фактите и доказателствата — Изключване, освен в случай на изопачаването им
(член 256 ДФЕС; член 58, първа алинея от Статута на Съда)
8. Обжалване — Основания — Непълнота на мотивите — Подразбиращи се мотиви на Общия съд — Допустимост — Условия
(член 256 ДФЕС; член 36 и член 53, първа алинея от Статута на Съда)
9. Картели — Споразумения между предприятия — Засягане на търговията между държави членки — Критерии за преценка
(член 81, параграф 1 ЕО)
10. Актове на институциите — Мотивиране — Задължение — Обхват
(член 253 ЕО)
11. Обжалване — Основания — Основание, изложено за първи път в производството по обжалване пред Съда или Общия съд — Недопустимост
(член 256 ДФЕС; член 58 от Статута на Съда)
12. Конкуренция — Глоби — Размер — Определяне — Право на преценка на Комисията — Граници — Спазване на принципа на равно третиране — Задължение на Комисията да се придържа към предишната си практика при вземане на решения — Липса
(член 81 ЕО; членове 20 и 21 от Хартата на основните права на Европейския съюз; член 23, параграф 2 от Регламент № 1/2003 на Съвета)
13. Конкуренция — Административно производство — Принцип на добра администрация — Изискване за безпристрастност — Понятие — Нарушаване — Липса
(член 81 ЕО; членове 41 и 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз)
14. Право на Европейския съюз — Принципи — Равно третиране — Понятие
(членове 20 и 21 от Хартата на основните права на Европейския съюз)
15. Конкуренция — Глоби — Размер — Определяне — Възможност за Комисията да се отклони от общата методология за определянето на глобите — Намаляване на глобата поради неплатежоспособност или поради особеностите на случая — Условия
(член 23, параграфи 2 и 3 от Регламент № 1/2003 на Съвета; точки 35 и 37 от Известие 2006/C 210/02 на Комисията)
1. За да е допустимо искането за заместване на мотиви, е необходимо да е налице правен интерес, в смисъл че искането трябва да може с резултата си да донесе полза на страната, която го е направила. Това би могло да е така, когато искането за заместване на мотиви съставлява защита срещу твърдение на жалбоподателя, че е налице основание за отмяна.
(вж. точка 42)
2. Вж. текста на решението.
(вж. точки 45 и 46)
3. Вж. текста на решението.
(вж. точка 57)
4. Вж. текста на решението.
(вж. точки 59—62)
5. В областта на конкуренцията, въпреки че да се определя съответният пазар за целите на преценката дали е налице значително въздействие върху търговията между държавите членки по смисъла на член 81 ЕО наистина е излишно в някои случаи, а именно когато е възможно и без да се определя този пазар, да се установи дали съответният картел може да засегне търговията между държавите членки и дали има за цел или резултат предотвратяване, ограничаване или нарушаване на конкуренцията в рамките на общия пазар, по правило не бива да се преценява дали е надвишен определен праг на пазарен дял, без изобщо да е определено за кой пазар става дума. В това отношение точка 55 от Насоките относно понятието за засягане на търговията, което се съдържа в членове 81 и 82 от Договора, логично предвижда, че за прилагането на прага на пазарен дял е необходимо да се определи съответният пазар, и препраща към Известието за определянето на пазара, посочено в бележката под линия към точка 55. Следователно в рамките на тези насоки Комисията е длъжна да определи съответния пазар.
(вж. точки 63 и 64)
6. Вж. текста на решението.
(вж. точки 71—73)
7. Вж. текста на решението.
(вж. точки 74, 75, 86, 88 и 161)
8. Вж. текста на решението.
(вж. точки 81, 82 и 149)
9. Вж. текста на решението.
(вж. точки 92—95)
10. Вж. текста на решението.
(вж. точки 113—116)
11. Вж. текста на решението.
(вж. точка 127)
12. Вж. текста на решението.
(вж. точки 132—134)
13. Макар Комисията да не може да бъде окачествена като „съд“ по смисъла на член 6 от Европейската конвенция за правата на човека, това не променя факта, че при провеждането на административните производства тя е длъжна да спазва основните права в Съюза, сред които е и правото на добра администрация, закрепено в член 41 от Хартата на основните права на Европейския съюз, който се прилага по отношение на административните производства пред Комисията в областта на картелите.
Съгласно член 41 от Хартата всеки има право засягащите го въпроси да бъдат разглеждани от институциите на Съюза в частност безпристрастно. Това изискване за безпристрастност обхваща, от една страна, субективната безпристрастност, в смисъл че нито един от членовете на съответната институция, който се занимава със съответното дело, не трябва да показва, че е взел страна или е лично предубеден, и от друга, обективната безпристрастност, в смисъл че институцията трябва да осигурява достатъчно гаранции, за да е изключено всяко основателно съмнение по този въпрос.
Първо, извод за липса на обективна безпристрастност от страна на Комисията не може да се направи само въз основа на факта, че тя разследва и санкционира картел, който е накърнил финансовите интереси на Съюза. Второ, фактът, че службите на Комисията, които отговарят за преследването на нарушенията на конкурентното право на Съюза, и тези, които отговарят за покриването на разходите във връзка с ползването на обхванатите от картела услуги, принадлежат към една и съща организационна структура, също не би могъл сам по себе си да постави под съмнение обективната безпристрастност на тази институция, тъй като посочените служби няма как да не са част от структурата, към която принадлежат. Трето, решенията на Комисията подлежат на контрол от страна на съдилищата на Съюза и правото на Съюза предвижда система за съдебен контрол върху решенията на Комисията, включително свързаните с прилагането на член 81 ЕО, която осигурява всички гаранции, изисквани от член 47 от Хартата. Следователно при всички случаи не би могло да се приеме, че Комисията може да е едновременно увредена от нарушението и да се произнася по санкционирането му.
(вж. точки 154, 155 и 157—159)
14. Вж. текста на решението.
(вж. точки 166 и 167)
15. В областта на конкуренцията съгласно точка 35 от Насоките относно метода за определяне на глобите, налагани по силата на член 23, параграф 2, буква а) от Регламент № 1/2003, в изключителни случаи Комисията може при поискване да отчете неспособността на предприятието да плаща с оглед на конкретен социален и икономически контекст. Точка 37 от тези насоки обаче предвижда, че макар тези насоки да представляват обща методология за определяне на глобите, особеностите на даден случай или необходимостта да се постигне възпиращ ефект в конкретен случай може да обоснове отклонение от тази методология или от границите, посочени в точка 21. Оттук следва, че за разлика от точка 35 от Насоките прилагането на точка 37 не зависи от платежоспособността на съответното предприятие.
Въпреки това текстът на точка 37 не изключва възможността неспособността на дадено предприятие да плаща да е релевантен фактор за прилагането на тази разпоредба. За да се запази полезното действие както на точка 35, така и на точка 37 от Насоките за изчисляване на глобите обаче, е необходимо условията за прилагането им да бъдат различни. Следователно неплатежоспособността или ограничената платежоспособност по смисъла на точка 35 в никакъв случай не може сама по себе си да е достатъчна, за да наложи евентуално прилагане на точка 37 от Насоките.
(вж. точки 171 и 173)