РЕШЕНИЕ НА СЪДА (първи състав)
6 март 2014 година(*)
„Преюдициално запитване — Социална политика — Директива 2006/54/ЕО — Равно третиране на мъжете и жените в областта на заетостта и професиите — Курс за получаване на статута на длъжностно лице — Изключване поради продължително отсъствие — Отсъствие поради отпуск по майчинство“
По дело C‑595/12
с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Tribunale amministrativo regionale per il Lazio (Италия) с акт от 4 октомври 2012 г., постъпил в Съда на 19 декември 2012 г., в рамките на производство по дело
Loredana Napoli
срещу
Ministero della Giustizia – Dipartimento dell’Amministrazione penitenziaria,
СЪДЪТ (първи състав),
състоящ се от: A. Tizzano, председател на състав, E. Levits, M. Berger, S. Rodin и F. Biltgen (докладчик), съдии,
генерален адвокат: J. Kokott,
секретар: A. Calot Escobar,
предвид изложеното в писмената фаза на производството,
като има предвид становищата, представени:
– за Европейската комисия, от C. Cattabriga и D. Martin, в качеството на представители,
предвид решението, взето след изслушване на генералния адвокат, делото да бъде разгледано без представяне на заключение,
постанови настоящото
Решение
1 Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на член 2, параграф 2, буква в), член 14, параграф 2 и член 15 от Директива 2006/54/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 5 юли 2006 година за прилагането на принципа на равните възможности и равното третиране на мъжете и жените в областта на заетостта и професиите (ОВ L 204, стр. 23; Специално издание на български език, 2007 г., глава 5, том 8, стр. 262).
2 Запитването е отправено в рамките на спор между г‑жа Napoli и Ministero della Giustizia – Dipartemento dell’Amministrazione penitenziaria (Министерство на правосъдието — Отдел „Пенитенциарна администрация“, наричана по-нататък „Amministrazione penitenziaria“) по повод изключването на г‑жа Napoli от курс за заместник-комисари към пенитенциарна полиция поради отсъствие от посочения курс повече от 30 дни, при положение че причината за отсъствието е задължителен отпуск по майчинство.
Правна уредба
Правна уредба на Съюза
3 Съображения 2, 23, 25 и 28 от Директива 2006/54 гласят:
„(2) Равенството между мъжете и жените е основен принцип по силата на член 2 и член 3, параграф 2 от Договора [за ЕО], както и според практиката на Съда. Тези разпоредби от Договора обявяват равенството между мъжете и жените за „задача“ и „цел“ на Общността и ѝ налагат позитивно задължение да го „насърчава“ във всички свои действия.
[…]
(23) От съдебната практика на Съда е видно, че неблагоприятното третиране на жена, свързано с бременност или майчинство, представлява пряка дискриминация, основана на пола. Поради това такова третиране следва да бъде изрично обхванато от директивата.
[…]
(25) С цел внасяне на по-голяма яснота е необходимо също така да бъде предвидена изрична разпоредба относно трудовите права на жените, които са в отпуск по майчинство и, по-специално, на тяхното право да се завърнат на същата или равностойна длъжност, да не бъдат подложени на влошаване на техните условия в резултат от ползването на такъв отпуск, както и да се възползват от всяко подобрение в условията на труд, на които те биха имали право по време на тяхното отсъствие.
[…]
(28) Ефективното прилагане на принципа на равното третиране изисква въвеждането на подходящи процедури от страна на държавите членки“.
4 Член 1 от посочената директива предвижда следното:
„Целта на настоящата директива е да се осигури прилагането на принципа на равните възможности и равното третиране на жените и мъжете в областта на заетостта и професиите.
За тази цел тя съдържа разпоредби за прилагане на принципа на равното третиране по отношение на:
а) достъпа до заетост, включително повишение, и до професионална квалификация;
б) условията на труда, включително заплащането;
в) професионалните социално-осигурителни схеми.
Тя също така съдържа разпоредби за осигуряването на по-голяма ефективност на такова прилагане чрез въвеждане на подходящи процедури“.
5 Член 2, параграф 2, буква в) от посочената директива гласи:
„За целите на настоящата директива дискриминацията включва:
[…]
в) всяко по-неблагоприятно третиране на жена, свързано с бременност или отпуск по майчинство по смисъла на Директива 92/85/ЕИО [на Съвета от 19 октомври 1992 година за въвеждане на мерки за насърчаване подобряването на безопасността и здравето по време на работа на бременни работнички и на работнички родилки или кърмачки (Десета специална директива по смисъла на член 16, параграф 1 от Директива 89/391/ЕИО) (ОВ L 348, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 5, том 3, стр. 3)]“.
6 Член 14 от Директива 2006/54 има следната редакция:
„1. Не се допуска никаква дискриминация, пряка или непряка, основаваща се на пола, в публичния или частния сектор, включително публичните органи по отношение на:
[…]
в) условията на труд и заетостта, включително условията за уволнение, както и заплащането, посочено в член 141 от Договора;
[…]
2. Държавите членки могат да предвидят, що се отнася до достъпа до заетост, включително и до съответното обучение, което води до заетост, че разлика в третирането, основаваща се на характеристика, свързана с пола, не представлява дискриминация, когато поради естеството на съответните професионални дейности или от контекста, в който те се изпълняват, такава характеристика представлява съществено и определящо изискване, при условие че целта е легитимна и изискването е пропорционално“.
7 Член 15 от тази директива, отнасящ се до завръщането от отпуск по майчинство, гласи:
„Жена в отпуск по майчинство има право, след изтичане на отпуска по майчинство, да се завърне на работното си място или на равностойна позиция в срокове и при условия, които са не по-малко благоприятни за нея, и да се възползва от всяко подобряване на условията на труд, на което би имала право по време на отсъствието си“.
Италианска правна уредба
8 От акта за преюдициално запитване е видно, че съгласно член 9 от Законодателен декрет № 146 за адаптиране на структурите и личния състав на пенитенциарната администрация и централната служба на съда за непълнолетни лица и създаване на редовни и специални ръководни корпуси на пенитенциарна полиция в съответствие с член 12 от Закон № 266 от 28 юли 1999 г. (decreto legislativo n. 146, — Adeguamento delle strutture e degli organici dell’Amministrazione penitenziaria e dell’Ufficio centrale per la giustizia minorile, nonche’ istituzione dei ruoli direttivi ordinario e speciale del Corpo di polizia penitenziaria, a norma dell’articolo 12 della legge 28 luglio 1999, n. 266) от 21 май 2000 г. (GURI № 132 от 8 юни 2000 г., стр. 3, наричан по-нататък „Законодателен декрет № 146/2000“), лицата, спечелили конкурса за заместник-комисар в редовния управленски корпус на пенитенциарна полиция, се назначават незабавно за заместник-комисари в срок за изпитване със задължението да посещават курс по технико-практическо обучение с продължителност дванадесет месеца, след завършването на който полагат изпит. При успешно полагане на изпита кандидатите придобиват званието заместник-комисар, а в случай на неуспех са длъжни да участват в следващия курс.
9 Съгласно член 10, параграф 2 от посочения законодателен декрет:
„Лице, което поради основателни причини е отсъствало от курса повече от 30 дни, се включва в следващ курс. Лице от женски пол, което е отсъствало повече от тридесет дни поради отпуск по майчинство, се включва в курса, който започва след изтичане на отпуските, предвидени в разпоредбите за защита на работещите майки“.
10 Член 3 от Законодателен декрет № 151 — консолидиран текст на разпоредбите за закрила и насърчаване на майчинството и бащинството съгласно член 15 от Закон № 53 от 8 март 2000 г. (decreto legislativo n. 151 — Testo unico delle disposizioni legislative in materia di tutela e sostegno della maternità e della paternità, a norma dell’articolo 15 della legge 8 marzo 2000, n. 53) от 26 март 2001 г. (редовна притурка на GURI № 96 от 26 април 2001 г., наричан по-нататък „Законодателен декрет № 151“), забранява каквато и да било дискриминация, основавана на пола, и във връзка с това — всяко неблагоприятно третиране, свързано с бременността и майчинството. Член 16 от посочения законодателен декрет предвижда задължителен отпуск по майчинство, като по-специално забранява връщането на майката на работа в първите три месеца след раждането. Съгласно член 22, параграф 3 от Законодателен декрет № 151 отпускът по майчинство се взема предвид изцяло при изчисляването на трудовия стаж на съответните служителки.
11 Член 1494, параграф 5 от Законодателен декрет № 66 относно Кодекс на въоръжените сили (decreto legislativo n. 66, Codice dell’ordinamento militare) от 15 март 2010 г. (редовна притурка на GURI № 106 от 8 май 2010 г., наричан по-нататък „Законодателен декрет № 66“) по отношение на военните лица от женски пол, служещи във въоръжените сили, карабинерите и финансовата полиция, предвижда, че в случай на майчинство тези лица се изключват от курсовете, започнати в периода след раждането, като обаче се уточнява, че при успешно полагане на изпита от следващия курс трудовият стаж на въпросните служителки се признава към датата на първоначалния курс.
Спорът по главното производство и преюдициалните въпроси
12 Г‑жа Napoli печели конкурс, обявен на 20 април 2009 г., за назначаване като заместник-комисар в редовния управленски корпус на пенитенциарна полиция. На 5 декември 2011 г. тя е включена в курса на обучение, който започва на 28 декември същата година.
13 На 7 декември 2011 г. г‑жа Napoli ражда дете. Съгласно националното законодателство тя излиза в задължителен отпуск по майчинство за период от три месеца, тоест до 7 март 2012 г.
14 С акт от 4 януари 2012 г. Amministrazione penitenziaria ѝ съобщава, че на основание член 10, параграф 2 от Законодателен декрет № 146/2000 с изтичането на първите 30 дни от отпуска по майчинство тя ще бъде изключена от курса и изплащането на възнаграждението ѝ ще бъде прекратено. Администрацията я уведомява, че тя ще бъде включена по право в следващия организиран курс.
15 С първоначална жалба, подадена на 27 февруари 2012 г. до Tribunale amministrativo regionale per il Lazio (Областен административен съд на Lazio), г‑жа Napoli обжалва акта от 4 януари 2012 г. Пред същия съд е подадена втора жалба, в която се сочат допълнителни основания за обжалване и се оспорва декретът от 9 март 2012 г. на началник отдел Amministrazione penitenziaria, с който г‑жа Napoli окончателно е изключена от курса, като ѝ се дава възможност да участва в следващия курс със загуба на възнаграждението, получено до този момент.
16 В подкрепа на жалбите си г‑жа Napoli изтъква като главно основание, че Amministrazione penitenziaria е приложила неправилно член 10 от Законодателен декрет № 146/2000, тъй като съгласно посочената разпоредба за отсъствия от курса се считат само периодите на факултативно отсъствие на майката служителка, но не и периодите на задължителен отпуск, предвидени в закона. При условията на евентуалност и ако се приеме, че обжалваните решения съответстват на посочения законодателен декрет, жалбоподателката оспорва съответствието на този закон с Италианската конституция.
17 Tribunale amministrativo regionale per il Lazio, който се произнася в рамките на обезпечително производство, след като отхвърля първото основание за обжалване, предявено като главно, уважава второто, предявено при условията на евентуалност. Всъщност член 10 от Законодателен декрет № 146/2000 бил несъвместим по-специално с Директива 2006/54, тълкувана от Съда в Решение от 16 февруари 2006 г. по дело Sarkatzis Herrero (C‑294/04, Recueil, стр. I‑1513). Посочената юрисдикция определя спирането на изпълнението на посочения по-горе декрет от 9 март 2012 г. и разпорежда г‑жа Napoli да бъде включена отново в курса след изтичане на задължителния отпуск.
18 В акта за преюдициално запитване посочената юрисдикция отбелязва, че според нея е изключено по отношение на член 10 от Законодателен декрет № 146/2000 да бъде приложено тълкуване в съответствие с Конституцията и правото на Съюза. В действителност ясната формулировка на посочената разпоредба, която препраща към периодите на отсъствие, предвидени в разпоредбите за защита на работещите майки, сред които неизбежно попада член 16 от Законодателен декрет № 151 относно задължителния отпуск по майчинство, не позволява на запитващата юрисдикция да избере между възможните значения на текста на въпросната разпоредба това, което съответства в най-голяма степен на националните конституционни принципи и на основните принципи на правото на Съюза, без да придаде на този текст значение, несъответстващо на волята на законодателя. Освен това, целта на член 10 от Законодателен декрет № 146/2000, а именно всеки заместник-комисар да премине подходящо и задълбочено професионално обучение, преди да му бъдат възложени институционални функции, би била поставена под въпрос не само чрез факултативните, но и чрез задължителните отсъствия.
19 Запитващата юрисдикция уточнява, че съществуват и други национални нормативни разпоредби, по-специално относно службата във въоръжените сили, като например член 1494, параграф 5 от Законодателен декрет № 66, който предвижда изключване от курса на обучение на жени, ползвали задължителен отпуск по майчинство. Този текст обаче предвиждал, че в случай на успешно полагане на изпита след завършване на следващия курс на съответната кандидатка се признава стажът, придобит към датата на първоначално посещавания курс. Тази разпоредба, която била общоприложима в рамките на военната система, все пак не се прилагала пряко към служителите на пенитенциарна полиция, която е цивилен корпус.
20 Следователно г‑жа Napoli търпяла вреди поради майчинството, тъй като се намирала в по-неблагоприятно положение от колегите ѝ от мъжки пол, спечелили същия конкурс и включени в първоначалния курс на обучение. Дори да се предположи, че гаранцията по отношение на началния момент на настъпване на правните последици от назначаването, предвидена в член 1494, параграф 5 от Законодателен декрет № 66, може да се приложи по аналогия към нейния случай, тази гаранция не би имала обратно действие във финансово отношение. Г‑жа Napoli неизбежно би изгубила възнаграждението и социалноосигурителните вноски, които би получила, ако можеше да завърши първоначалния курс.
21 Запитващата юрисдикция допълва още, че правото на служителката, изключена от първия курс поради отпуск по майчинство, да бъде приета в следващ курс, не предполага задължение за администрацията да организира такъв курс. Организацията му била обусловена от преценката на администрацията относно необходимостта от попълване на свободните места в зависимост от наличните икономически ресурси. Вследствие на това, тъй като можело да изминат няколко години между отделните курсове, възможността на въпросната служителка да бъде включена в друг курс, била несигурна. По този начин претърпяната от посочената служителка вреда можело да се окаже значителна.
22 Несъмнено, като гарантира възможността на въпросната служителка да участва в следващия курс, италианското право има за цел да балансира правото на труд на жената и обществения интерес от това да се гарантира наемането само на надлежно подготвени посредством курса кандидати за осъществяването на институционалните функции на пенитенциарна полиция. Въпреки това възниква въпросът дали преследването на въпросната цел от обществен интерес може да оправдае неблагоприятното третиране на лице от женски пол, свързано с изключване от курс поради задължителен отпуск по майчинство.
23 При тези обстоятелства Tribunale amministrativo regionale per il Lazio решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:
„1) Приложим ли е член 15 от Директива 2006/54/ЕО […] към участието в курс за професионално обучение в рамките на трудово правоотношение и трябва ли [този член] да се тълкува в смисъл, че след приключване на отпуска по майчинство работничката или служителката има право да бъде включена отново в същия курс […] или той може да се тълкува в смисъл, че работничката или служителката може да бъде включена в следващ курс, въпреки че е налице несигурност поне що се отнася до датата на започването му?
2) Трябва ли член 2, параграф 2, буква в) от Директива [2006/54], който обявява за дискриминация всяко по-неблагоприятно третиране по причини, свързани с отпуска по майчинство, да се тълкува в смисъл, че на работничката или служителката трябва да се осигури абсолютна закрила от всяко съществено неравенство, която закрила не може да бъде засегната поради наличието на различни интереси (Решение на Съда от 30 април 1998 г. по дело Thibault, С‑136/95, Recueil p. I‑2011), и поради това да не се допуска национална правна уредба, която, като предвижда изключване от курс за професионално обучение и едновременно с това гарантира възможността за включване в следващия курс, има за цел да осигури адекватно обучение, но която лишава работничката или служителката от възможността да постъпи по-рано на нова длъжност заедно с колегите си от мъжки пол, които са от същия конкурс и курс, в резултат на което да получи съответното възнаграждение?
3) Трябва ли член 14, параграф 2 от Директива [2006/54], съгласно който не представлява дискриминация разлика в третирането, основаваща се на характеристики, които представляват съществено изискване за осъществяването на професионалната дейност, да се тълкува в смисъл, че позволява на държавата членка да забави достъпа до труд […] на работничка или служителка, която не е могла да получи пълно професионално обучение поради отпуск по майчинство?
4) В [такава] хипотеза[…] и ако се приеме […], че член 14, параграф 2 [от Директива 2006/54] е приложим към описания в [предходния въпрос] случай, трябва ли [посочената] разпоредба все пак да се тълкува, в съответствие с общия принцип на пропорционалност, в смисъл, че не допуска национална правна уредба, която предвижда изключването от курса на обучение на отсъстваща поради отпуск по майчинство работничка или служителка, а не гарантира организирането на паралелни курсове за наваксване на пропуснатото обучение, така че да се съчетаят правата на майката с обществения интерес, макар да възникват известни финансови и организационни разходи, свързани с тази възможност?
5) [Д]иректива [2006/54], в случай че тя се тълкува в смисъл, че не допуска посочената национална правна уредба, съдържа ли […] норми с непосредствено действие, които са пряко приложими от националния съд?“.
По преюдициалните въпроси
По първия и втория въпрос
24 С първия и втория си въпрос, които следва да се разгледат заедно, запитващата юрисдикция по същество иска да установи дали член 2, параграф 2, буква в) във връзка с член 14, параграф 1, буква в) от Директива 2006/54, както и член 15 от същата директива трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, която от съображения за обществен интерес изключва жена в отпуск по майчинство от професионално обучение, което е неразделна част от нейната служба и е задължително за окончателното ѝ назначаване като длъжностно лице, както и с оглед на подобряване на условията на труд, като едновременно ѝ гарантира правото на участие в следващото организирано обучение, чиято дата обаче е несигурна.
25 За да се отговори на този въпрос, на първо място, следва да се припомни, че член 2, параграф 2, буква в) от Директива 2006/54 предвижда, че всяко по-неблагоприятно третиране на жена, свързано с бременност или отпуск по майчинство, представлява дискриминация, основана на пола, а член 14, параграф 1 от тази директива определя областите, в които не се допуска каквато и да било дискриминация. Следователно, забранява се пряка или непряка дискриминация по отношение на условията на достъп до заетост, включително критериите за подбор и условията за назначаване, достъпа до всички видове и равнища на професионална ориентация, професионално обучение, повишаване на квалификацията и преквалификация, включително придобиването на практически професионален опит, условията на наемане и на труд и участието в представителни или други организации на работниците и служителите (вж. в този смисъл Решение по дело Sarkatzis Herrero, цитирано по-горе, точка 36).
26 На второ място, следва да се отбележи, че член 15 от посочената директива предвижда, че жена в отпуск по майчинство има право след изтичане на отпуска по майчинство да се завърне на работното си място или на равностойна позиция при условия, които са не по-малко благоприятни за нея, и да се възползва от всяко подобряване на условията на труд, на което би имала право по време на отсъствието си.
27 По делото, видно от акта за преюдициално запитване, е безспорно установено, че г‑жа Napoli се намира в служебно правоотношение и че курсовете, от които е отстранена вследствие отсъствието си поради отпуск по майчинство, са организирани в рамките на това служебно правоотношение и са насочени към подготовка за изпит, който в случай на успешно полагане би ѝ позволил достъп до по-високо йерархично равнище.
28 Вследствие на това както с оглед на член 14, параграф 1, буква в) от Директива 2006/54, така и с оглед на член 15 от същата директива посочените курсове трябва да се разглеждат като част от условията на труд, присъщи на службата на г‑жа Napoli (вж. по аналогия Решение по дело Thibault, посочено по-горе, точка 27 и Решение от 18 ноември 2004 г. по дело Sass, C‑284/02, Recueil, стр. I‑11143, точки 30 и 31).
29 Въпреки това, доколкото разглежданото положение е свързано със завръщане от отпуск по майчинство и видно от предходната точка на настоящото решение, се отнася до условията на труд, приложими към служителка след завръщането ѝ от отпуск по майчинство, поставеният въпрос трябва да се изследва с оглед на член 15 от посочената директива — специалната норма, уреждаща подобна хипотеза.
30 Що се отнася до въпроса дали в положение като разглежданото в главното производство служителката, която се завръща от отпуск по майчинство, заема отново своята длъжност при условия, които не са по-неблагоприятни за нея, и се ползва от всяко подобряване на условията на труд, на което би имала право по време на отсъствието си, следва да се отбележи, че ползването на отпуск по майчинство не се отразява на качеството на същата служителка, доколкото званието заместник-комисар в срок за изпитване, гарантиращо включването ѝ в следващия курс, продължава да е налице по отношение на г‑жа Napoli и служителката е заела отново длъжността, на която е била назначена преди отпуска по майчинство.
31 Остава обаче фактът, че изключването от професионално обучение поради ползване на отпуск по майчинство е оказало негативно влияние върху условията на труд на г‑жа Napoli.
32 Действително другите служители, приети в първия курс на обучение, са имали възможност да завършат посочения курс и при успешно полагане на изпита, с който приключва обучението, да получат достъп до по-високото йерархично равнище заместник-комисари и до съответното възнаграждение преди г‑жа Napoli. От своя страна, посочената служителка е принудена да изчака започването на следващ курс на обучение, което според констатациите на запитващата юрисдикция освен всичко представлява несигурно събитие по отношение на срока.
33 Изключването от първия курс и последващото недопускане до изпита след завършване на курса обаче имат за последица и загубата на възможността на заинтересуваното лице да се ползва по същия начин като колегите си от подобряване на условията на труд и следователно трябва да се разглеждат като представляващи неблагоприятно третиране по смисъла на член 15 от Директива 2006/54.
34 Това заключение не се опровергава от довода, че изискването от съображения от обществен интерес до посочения изпит да се допускат единствено кандидатите с подходяща за упражняването на новите им функции подготовка, предполага участието им във всички курсове, които са част от съответното обучение.
35 Действително, макар националните органи според обстоятелствата да разполагат с известно право на преценка, когато приемат мерки, които считат за необходими за гарантиране на обществената сигурност на държава членка (вж. по-специално Решение от 11 януари 2000 г. по дело Kreil, C‑285/98, Recueil, стр. I‑69, точка 24), когато въвеждат отменителни мерки по отношение на основно право, като равното третиране между мъжете и жените, чието прилагане е цел на Директива 2006/54, те все пак са длъжни да спазят принципа на пропорционалност, който е част от общите принципи на правото на Съюза (вж. в този смисъл по-специално Решение по дело Kreil, посочено по-горе, точка 23).
36 Налага се обаче констатацията, че мярка като разглежданата в главното производство, която предвижда автоматично изключване от курс на обучение и води до невъзможност за явяване на изпита, организиран впоследствие, без да се взема предвид по-специално нито етапът, на който е настъпило отсъствието поради отпуск по майчинство, нито вече осъщественото обучение, и която признава на жената, ползвала такъв отпуск, единствено право на участие в следващ курс, чието организиране обаче е несигурно, не изглежда в съответствие с посочения принцип на пропорционалност.
37 Неспазването на принципа е още по-очевидно, тъй като, както посочва запитващата юрисдикция, обстоятелството, че започването на следващ курс е несигурно събитие, произтича от факта, че компетентните органи нямат задължение да организират такъв курс в определени срокове.
38 В това отношение следва да се допълни, че с оглед на осигуряването на съществено равенство между мъжете и жените, което е цел на Директива 2006/54 (вж. по аналогия Решение по дело Thibault, посочено по-горе, точка 26), държавите членки разполагат с известно право на преценка и изглежда, са възможни мерки, които засягат в по-малка степен принципа на равно третиране на мъжете и жените в сравнение с разглежданите в главното производство мерки. Както сама посочва запитващата юрисдикция, националните органи биха могли при необходимост да намерят начин да балансират изискването за осигуряване на пълно обучение на кандидатите с правата на служителката, като предвидят за служителка, завърнала се от отпуск по майчинство, паралелни курсове за наваксване, равностойни на първоначалното обучение, така че посочената служителка да бъде своевременно допусната до изпита, който ѝ предоставя достъп в най-кратки срокове до по-високо йерархично равнище, като това предполага служебното ѝ развитие да не е по-неблагоприятно от служебното развитие на колега от мъжки пол, издържал същия конкурс и допуснат до същия курс на първоначално обучение.
39 От всички гореизложени съображения следва, че на първия и втория въпрос трябва да се отговори, че член 15 от Директива 2006/54 трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба, която от съображения за обществен интерес изключва жена в отпуск по майчинство от професионално обучение, което е неразделна част от нейната служба и е задължително за получаване на окончателно назначение като длъжностно лице, както и с оглед подобряване на условията на труд, като едновременно ѝ гарантира правото на участие в следващото организирано обучение, чиято дата обаче е несигурна.
По третия въпрос
40 С третия си въпрос запитващата юрисдикция по същество иска да се установи дали член 14, параграф 2 от Директива 2006/54 е приложим към национална правна уредба като разглежданата в главното производство, която не предвижда упражняването на определена дейност само от служители от мъжки пол, но отлага достъпа до тази дейност на служителките, които не са могли да завършат професионалното си обучение поради задължителен отпуск по майчинство.
41 В това отношение следва да се отбележи, че член 14, параграф 2 от посочената директива, както и член 2, параграф 2 от Директива 76/207/ЕИО на Съвета от 9 февруари 1976 година относно прилагането на принципа на равното третиране на мъжете и жените по отношение на достъпа до заетост, професионалната квалификация и развитие и на условията на труд (ОВ L 39, стр. 40; Специално издание на български език, 2007 г., глава 5, том 1, стр. 164), който заменя, има характер на отменителна норма по отношение на субективното право, установено в Директива 2006/54, доколкото оправомощава държавите членки да предвидят, че разликата в третирането, основаваща се на свързана с пола характеристика, при определени условия не представлява дискриминация по смисъла на тази директива. Следователно този член трябва да се тълкува стеснително (вж. в този смисъл Решение от 15 май 1986 г. по дело Johnston, 222/84, Recueil, стр. 1651, точка 36 и Решение от 26 октомври 1999 г. по дело Sirdar, C‑273/97, Recueil, стр. I‑7403, точка 23).
42 Налага се обаче констатацията, че в спора по главното производство не се сочи, нито се твърди, че приложимите национални разпоредби предвиждат, че определена характеристика, свързана с пола, представлява съществено и определящо изискване за упражняване на тази функция или че по отношение на заемането на длъжността заместник-комисар в пенитенциарна полиция компетентните национални органи са използвали правото си на преценка, предоставено от посочената директива, или са имали намерение да се възползват от това право на преценка.
43 От всички гореизложени съображения следва, че на третия въпрос трябва да се отговори, че член 14, параграф 2 от Директива 2006/54 не е приложим към национална правна уредба като разглежданата в главното производство, която не предвижда упражняването на определена дейност само от служители от мъжки пол, но отлага достъпа до тази дейност за служителките, които не са могли да завършат професионалното си обучение поради задължителен отпуск по майчинство.
По четвъртия въпрос
44 С оглед на отговора на третия въпрос не е необходимо да се отговаря на четвъртия въпрос.
По петия въпрос
45 С петия си въпрос запитващата юрисдикция по същество иска да се установи дали разпоредбите на член 14, параграф 1, буква в) и член 15 от Директива 2006/54 са достатъчно ясни, точни и безусловни, за да породят непосредствено действие.
46 В това отношение следва да се припомни, че от постоянната съдебна практика следва, че във всички случаи, когато с оглед на тяхното съдържание разпоредбите на една директива са безусловни и достатъчно точни, частноправните субекти имат основание да се позоват на тях срещу държавата членка (вж. по-специално Решение от 12 юли 1990 г. по дело Foster и др., C‑188/89, Recueil, стр. I‑3313, точка 16 и Решение от 20 март 2003 г. по дело Kutz-Bauer, C‑187/00, Recueil, стр. I‑2741, точка 69).
47 Налага се констатацията, че член 14, параграф 1, буква в) и член 15 от Директива 2006/54 отговарят на тези изисквания.
48 Действително, що се отнася до член 14, параграф 1 от посочената директива, която съдържа разпоредби за прилагане на принципа на равните възможности и равното третиране на мъжете и жените в областта на заетостта и професиите, следва да се отбележи, че той изключва по общ и недвусмислен начин всяка дискриминация, основана на пола, в изброените области (вж. в този смисъл Решение по дело Sarkatzis Herrero, посочено по-горе, точка 36).
49 По същия начин член 15 от същата директива точно и безусловно предвижда, че жена в отпуск по майчинство има право след изтичане на отпуска по майчинство да се завърне на работното си място или на равностойна позиция при условия, които са не по-малко благоприятни за нея, и да се възползва от всяко подобряване на условията на труд, на което тя би имала право по време на отсъствието си.
50 Доколкото разглежданите две разпоредби имат непосредствено действие, следва да се припомни още, че съгласно установената съдебна практика националният съд, натоварен в рамките на своята компетентност с прилагането на разпоредбите на правото на Съюза, е длъжен да гарантира пълното действие на тези норми, като при необходимост по собствена инициатива оставя без приложение разпоредбите на националното законодателство, които им противоречат, без да е необходимо да иска или да изчаква тяхната предварителна отмяна по законодателен път или по какъвто и да било друг конституционен способ (вж. по-специално Решение от 9 март 1978 г. по дело Simmenthal, 106/77, Recueil стр. 629, точка 24 и Решение по дело Kutz-Bauer, посочено по-горе, точка 73). Следователно частноправните субекти могат да се позовават на член 14, параграф 1, буква в) и член 15 от Директива 2006/54 срещу посочената държава членка и националната юрисдикция може да ги приложи, за да откаже прилагането на национална разпоредба, която им противоречи.
51 От всички гореизложени съображения следва, че на петия въпрос трябва да се отговори, че разпоредбите на член 14, параграф 1, буква в) и член 15 от Директива 2006/54 са достатъчно ясни, точни и безусловни, за да породят непосредствено действие.
По съдебните разноски
52 С оглед на обстоятелството, че за страните по главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.
По изложените съображения Съдът (първи състав) реши:
1) Член 15 от Директива 2006/54/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 5 юли 2006 година за прилагането на принципа на равните възможности и равното третиране на мъжете и жените в областта на заетостта и професиите трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба, която от съображения за обществен интерес изключва жена в отпуск по майчинство от професионално обучение, което е неразделна част от нейната служба и е задължително за окончателното ѝ назначаване като длъжностно лице, както и за подобряване на условията на труд, като едновременно ѝ гарантира правото на участие в следващото организирано обучение, чиято дата обаче е несигурна.
2) Член 14, параграф 2 от Директива 2006/54 не е приложим към национална правна уредба като разглежданата в главното производство, която не предвижда упражняването на определена дейност само от служители от мъжки пол, но отлага достъпа до тази дейност на служителките, които не са могли да завършат професионалното си обучение поради задължителен отпуск по майчинство.
3) Разпоредбите на член 14, параграф 1, буква в) и член 15 от Директива 2006/54 са достатъчно ясни, точни и безусловни, за да породят непосредствено действие.
Подписи