Жалба, подадена на 13 юли 2011 г. от Schindler Holding Ltd, Schindler Management AG, Schindler SA, Schindler Sàrl, Schindler Liften BV и Schindler Deutschland Holding GmbH срещу решението, постановено от Общия съд (осми състав) на 28 септември 2011 г. по дело T-138/07, Schinder Holding Ltd и др./Европейска комисия, Съвет на Европейския съюз

(Дело C-501/11 P)

Език на производството: немски

Страни

Жалбоподатели: Schindler Holding Ltd, Schindler Management AG, Schindler SA, Schindler Sàrl, Schindler Liften BV, Schindler Deutschland Holding GmbH (представители: R. Bechtold и W. Bosch, както и проф. д-р J. Schwarze)

Други страни в производството: Европейска комисия, Съвет на Европейския съюз

Искания на жалбоподателите

Жалбоподателите искат:

1.    да се отмени Решение на Общия съд (осми състав) от 13 юли 2011 г. (дело T-138/07);

2.    да се отмени Решение на Комисията от 21 февруари 2007 г. (COMP/E-1/38.823 - Асансьори и ескалатори);

при условията на евентуалност, да се отменят или намалят глобите, наложени на жалбоподателите с това решение;

3.    при условията на евентуалност спрямо исканията по точки 1 и 2, делото да се върне на Общия съд за ново разглеждане в съответствие с указанията на Съда;

4.    при всички случаи Комисията да бъде осъдена да заплати съдебните разноски на жалбоподателя в производствата пред Общия съд и пред Съда.

Правни основания и основни доводи

Жалбоподателите посочват тринадесет основания за обжалване:

─    първо, Общият съд е нарушил принципа на разделението на властите и изискването за справедлив процес, като е приел, че Комисията е компетентна да налага глоби, без да е упражнил пълен контрол върху решението ѝ;

─    второ, Общият съд е нарушил принципа за прякото доказване, като е приел, че е допустима досегашната практика на Комисията да използва като доказателство показанията на лица, подали заявления за освобождаване от глоби или намаляване на техния размер;

─    трето, Общият съд е нарушил принципа на законност (член 7 от Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи, наричана по-нататък "ЕКПЧ"), като е приел, че член 23, параграф 2 от Регламент № 1/2003¹ е достатъчно конкретно законово основание за налагането на глоби;

─    четвърто, Общият съд не е съобразил обстоятелството, че Насоките на Комисията от 1998 г. относно определянето на глобите са нищожни поради липсата на компетентност на Комисията;

─    пето, Общият съд неправилно е приел, че Насоките на Комисията от 1998 г. относно определянето на глобите не са в разрез със забраната на обратното действие и принципа за защита на оправданите правни очаквания;

─    шесто, Общият съд е нарушил изискването за вина и презумпцията за невиновност (член 27, параграф 2 от Регламент № 1/2003; член 48, параграф 1 от Хартата на основните права на Европейския съюз, наричана по-нататък "Хартата", и член 6, точка 2 ЕКПЧ), доколкото не е счел за необходимо да установи и не е установил, че съответните предприятия носят отговорност за нарушенията, извършени от сътрудници;

─    седмо, Общият съд неправилно е приел, че Schindler Holding също носи отговорност за нарушенията. В това отношение приложените принципи за отговорността на дружеството майка накърнявали правомощията на държавите членки. Освен това Общият съд не съобразил практиката на Съда и нарушил презумпцията за невиновност (член 48, параграф 1 от Хартата и член 6, точка 2 ЕКПЧ);

─    осмо, Общият съд неправилно е приел, че не са надвишени таваните по член 23, параграф 2 от Регламент № 1/2003;

─    девето, нарушено е правото на собственост на Schindler Holding, доколкото действието на глобата било равносилно на отнемане на собственост (член 17, параграф 1 от Хартата, член 1 от Първия допълнителен протокол към ЕКПЧ);

─    десето, Общият съд неправилно е приел, че определените от Комисията твърде високи основни размери на глобите са оправдани;

─    единадесето, Общият съд неправилно е приел, че отказът на Комисията да вземе предвид някои особени обстоятелства като смекчаващи не съставлява нарушение. В това отношение Общият съд в частност не съобразил доброволното преустановяване на нарушението в Германия и мерките на жалбоподателите за отстраняването на това нарушение;

─    дванадесето, Общият съд неправилно е приел, че Комисията основателно е определила твърде малки намаления на глобите по реда на Известието относно сътрудничеството или изобщо не ги е намалила. В това отношение Общият съд не взел предвид оказаното от жалбоподателите сътрудничество. Освен това той не съобразил, че Комисията неправилно е определила твърде малки намаления на глобите за оказаното сътрудничество извън предвиденото в Известието относно сътрудничеството;

─    тринадесето, Общият съд допуснал нарушение на принципа на пропорционалност, доколкото приел, че размерът на глобите е законосъобразен.

____________

¹ - Регламент (ЕО) № 1/2003 на Съвета от 16 декември 2002 година относно изпълнението на правилата за конкуренция, предвидени в членове 81 и 82 от Договора (ОВ L 1, 2003 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 8, том 1, стр. 167).