Дело C‑467/10

Наказателно производство

срещу

Baris Akyüz

(Преюдициално запитване, отправено от Landgericht Gießen)

„Директиви 91/439/ЕИО и 2006/126/ЕО — Взаимно признаване на свидетелствата за управление на моторни превозни средства — Отказ на държава членка да признае валидността на свидетелство за управление, издадено от друга държава членка на лице, което съгласно правната уредба на първата държава не е физически и психологически годно да управлява моторно превозно средство“

Резюме на решението

1.        Транспорт — Автомобилен транспорт — Свидетелство за управление на моторни превозни средства — Директиви 91/439 и 2006/126 — Взаимно признаване на свидетелствата за управление на моторни превозни средства — Отказ на приемаща държава членка да признае свидетелство за управление, издадено в друга държава членка — Отказ, обоснован от неиздаването на първо свидетелство за управление от страна на същата приемаща държава членка поради неизпълнение на физическите и психологическите изисквания за безопасно управление на моторно превозно средство — Недопустимост

(член 2, параграф 1 и член 11, параграф 4 от Директива 2006/126 на Европейския парламент и на Съвета; член 1, параграф 2 и член 8, параграфи 2 и 4 от Директива 91/439 на Съвета)

2.        Транспорт — Автомобилен транспорт — Свидетелство за управление на моторни превозни средства — Директиви 91/439 и 2006/126 — Взаимно признаване на свидетелствата за управление на моторни превозни средства — Отказ на приемаща държава членка да признае свидетелство за управление, издадено в друга държава членка — Отказ, основан на липсата на обичайно пребиваване на притежателя на свидетелството за управление на територията на тази друга държава към момента на издаване на свидетелството

(член 2, параграф 1, член 7, параграф 1, буква е) и член 11, параграф 4 от Директива 2006/126 на Европейския парламент и на Съвета; член 1, параграф 2, член 7, параграф 1, буква б) и член 8, параграфи 2 и 4 от Директива 91/439 на Съвета)

1.        Разпоредбите на член 1, параграф 2 във връзка с член 8, параграфи 2 и 4 от Директива 91/439 относно свидетелствата за управление на моторни превозни средства, както и на член 2, параграф 1 във връзка с член 11, параграф 4 от Директива 2006/126 относно свидетелствата за управление на моторни превозни средства трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат правна уредба на приемаща държава членка, съгласно която последната може да откаже да признае на своя територия свидетелство за управление, издадено в друга държава членка, когато приемащата държава членка не е предприемала спрямо притежателя на това свидетелство нито една от мерките по член 8, параграф 4 от Директива 91/439 или член 11, параграф 4, втора алинея от Директива 2006/126, но е отказала да му издаде първо свидетелство за управление, по съображение че съгласно правната уредба на тази държава той не отговаря на физическите и психологическите изисквания за безопасно управление на моторно превозно средство.

Член 8, параграф 4 от Директива 91/439 представлява дерогация на принципа за взаимно признаване на свидетелствата за управление и поради това следва да се тълкува стриктно. Изключенията от задължението за признаване без формални изисквания на свидетелствата за управление, издадени в държавите членки, които уравновесяват този принцип с принципа за безопасност на движението по пътищата, не могат да се тълкуват разширително, без да се изпразни от всякакво съдържание принципът на взаимно признаване на свидетелствата за управление, издадени в държавите членки съгласно Директива 91/439.

(вж. точки 45, 46 и 59; точка 1 от диспозитива)

2.        Разпоредбите на член 1, параграф 2 във връзка с член 8, параграфи 2 и 4 от Директива 91/439 относно свидетелствата за управление на моторни превозни средства, както и на член 2, параграф 1 във връзка с член 11, параграф 4 от Директива 2006/126 относно свидетелствата за управление на моторни превозни средства трябва да се тълкуват в смисъл, че допускат правна уредба на приемаща държава членка, съгласно която последната може да откаже да признае на своя територия свидетелство за управление, издадено в друга държава членка, когато въз основа на неоспорима информация от държавата членка на издаване е установено, че към момента на издаване на свидетелството за управление притежателят на това свидетелство не е отговарял на условието за обичайно пребиваване, предвидено в член 7, параграф 1, буква б) от Директива 91/439 и член 7, параграф 1, буква д) от Директива 2006/126. В това отношение обстоятелството, че информацията е съобщена от държавата членка на издаване на компетентните органи на приемащата държава членка не пряко, а само опосредено, под формата на съобщение от другиго, само по себе си не може да изключи възможността тази информация да се смята за информация от държавата членка на издаване, доколкото произхожда от орган на последната държава членка.

Националната юрисдикция трябва да провери дали така получената информацията може да се квалифицира като информация от държавата членка на издаване, както и ако е необходимо, да провери посочената информация и да прецени, като вземе предвид всички обстоятелства по делото пред нея, дали тя представлява неоспорима информация, която сочи, че притежателят на свидетелството за управление не е пребивавал обичайно на територията на последната държава към момента на издаване на свидетелството му за управление. При посочената преценка националната юрисдикция може да вземе предвид евентуалното обстоятелство, че съгласно информацията от държавата членка на издаване притежателят на свидетелството за управление е бил на територията на тази държава само за много кратък период и е установил напълно фиктивно пребиваването си на нейна територия с единствената цел да избегне прилагането на по-стриктните условия, предвидени за издаването на свидетелство за управление в държавата членка на действителното му пребиваване. Доколкото обаче е присъщ за упражняването на правото на свободно движение и пребиваване на територията на държавите членки, предоставено на гражданите на Съюза с член 21, параграф 1 ДФЕС и признато в директиви 91/439 и 2006/126, фактът, че притежателят на свидетелство за управление е установил мястото си на пребиваване в определена държава членка с цел да ползва предимствата на по-малко ограничителна уредба на условията за издаване на свидетелство за управление, сам по себе си не позволява да се установи неизпълнение на условието за обичайно пребиваване, предвидено съответно в член 7, параграф 1, буква б) от Директива 91/439 и в член 7, параграф 1, буква д) от Директива 2006/126 — неизпълнение, което обосновава отказа на държава членка да признае свидетелство за управление, издадено в друга държава членка.

(вж. точки 75—77; точка 2 от диспозитива)