РЕШЕНИЕ НА ОБЩИЯ СЪД (втори състав)

7 декември 2010 година(*)

„Държавни помощи — Частично опрощаване на данъчни задължения в рамките на предпазен конкордат — Решение, с което помощта се обявява за несъвместима с общия пазар и се разпорежда нейното възстановяване — Критерий за частен кредитор в условия на пазарна икономика“

По дело T‑11/07,

Frucona Košice a.s., установено в Košice (Словакия), за което се явяват г‑н B. Hartnett, barrister, и адв. O. H. Geiss и адв. A. Barger, avocats,

жалбоподател,

срещу

Европейска комисия, за която се явяват г‑н B. Martenczuk и г‑жа K. Walkerová, в качеството на представители,

ответник,

подпомагана от

St. Nicolaus-trade a.s., установено в Братислава (Словакия), за което се явява адв. N. Smaho, avocat,

встъпила страна,

с предмет искане за отмяна на Решение 2007/254/ЕО на Комисията от 7 юни 2006 година относно държавна помощ C 25/2005 (ex NN 21/2005), приведена в действие от Словашката република за „Frucona Košice“ a.s. (ОВ L 112, стр. 14),

ОБЩИЯТ СЪД (втори състав),

състоящ се от: г-жа I. Pelikánová, председател, г‑жа K. Jürimäe (докладчик) и г‑н S. Soldevila Fragoso, съдии,

секретар: г-жа C. Kantza, администратор,

предвид изложеното в писмената фаза на производството и в съдебното заседание от 14 октомври 2009 г.,

постанови настоящото

Решение

 Правна уредба

 1. Общностна правна уредба

1        Комисията на Eвропейските общности приема през 1999 г. Насоки на Общността за държавните помощи за оздравяване и преструктуриране на предприятия в затруднение (ОВ C 288, стр. 2, наричани по-нататък „Насоките от 1999 г.“).

2        Съгласно параграф 31 от Насоките от 1999 г.:

„Предоставянето на помощ става, при условие че съществува план за преструктуриране, който е утвърден от Комисията във всички случаи на индивидуална помощ“. [неофициален превод]

3        Що се отнася до малките и средните предприятия (МСП), параграф 55, който е в частта, озаглавена „Помощ за преструктуриране на [МСП]“, предвижда следното:

„Помощите, предоставяни на предприятията, които спадат към категорията на МСП […], обикновено засягат условията на търговия в по-малка степен от тези, предоставени на големите предприятия. Тези съображения важат и за помощите за преструктуриране, поради което в това отношение условията, посочени в [параграфи] 29—47, се прилагат с по-малка строгост: предоставянето на помощи обикновено няма да бъде свързано с компенсаторни мерки (вж. [параграфи] 35—39), освен ако не е предвидено друго в разпоредбите за държавни помощи в съответния отрасъл, и изискванията в областта на съдържанието на докладите ще бъдат по-малко (вж. [параграфи] 45, 46 и 47). За сметка на това принципът за еднократност на помощта ([вж. параграфи] 48—51) се прилага изцяло за МСП“. [неофициален превод]

 2. Национална правна уредба

4        Zákon 328/1991 Zb. o konkurze a vyrovnaní (Закон № 328/1991 за несъстоятелността и предпазния конкордат (наричан по-нататък „Закона за несъстоятелността и предпазния конкордат“) предвижда приложимите правила в Словакия относно производството по несъстоятелност и производството по сключване на предпазен конкордат.

 Обстоятелства, предхождащи спора

 1. Жалбоподателят

5        Жалбоподателят Frucona Košice a.s. е дружество по словашкото право със седалище в Košice (Словакия) — град, който към 7 юни 2006 г. се намира в регион, отговарящ на условията за предоставяне на регионални помощи съгласно член 87, параграф 3, буква а) ЕО. През 1995 г., когато дружеството жалбоподател е учредено, то придобива активите и пасивите на бившe държавно предприятие.

6        Първоначално жалбоподателят е осъществявал дейност, от една страна, в сектора на производството на алкохол и напитки на базата на алкохол, и от друга страна, в сектора на производството на хранителни продукти като консервирани плодове, зеленчуци и сокове, както и в сектора на производството на газирани и негазирани напитки. На 6 март 2004 г. лицензът му за производство и преработка на алкохол и напитки на базата на алкохол му е отнет с мотива, че не е платил дължимите от него акцизни сборове. От този момент той вече не произвежда напитки на базата на алкохол, но доставя такива в съответствие със сключеното на 24 август 2004 г. споразумение с Old Herold, s.r.o. По силата на това споразумение жалбоподателят дава под наем на Old Herold своите фабрики за напитки на базата на алкохол, намиращи се в Košice и в Obišovce (Словакия), в които Old Herold, което притежава разрешително, произвежда напитки на базата на алкохол, които след това Frucona Košice a.s. купува, за да ги препродаде на своите клиенти под марката „Frucona“.

 2. Националното административно производство и националното съдебно производство

7        Вследствие на влизането в сила на 1 януари 2004 г. на zákon č. 609/2003 Z.z., ktorým sa mení a dopĺňa zákon Slovenskej národnej rady č. 511/1992 Zb. o správe daní a poplatkov a o zmenách v sústave územných finančných orgánov v znení neskorších predpisov a ktorým sa menia a dopľňajú niektoré ďalšie zákony (Закон № 609/2003 за изменение и допълнение на Закон № 511/1992 на Словашкия национален съвет за администриране на данъците, таксите и другите вземания, за изменение на системата на териториалните данъчни органи, и за изменение и допълнение на някои други закони), който предвижда по-специално, че данъчнозадълженото лице може да поиска отсрочване на плащането на данъци само веднъж годишно, жалбоподателят е изправен пред финансови затруднения, поради които той не е могъл да плати дължимите от него акцизни сборове за януари 2004 г., изискуеми на 25 февруари същата година. В миналото жалбоподателят се е ползвал няколко пъти от възможността за отсрочване на плащането на данъчните си задължения, което му е било разрешено след предоставянето на финансови обезпечения в полза на словашките данъчни органи. Поради това жалбоподателят изпада в положение на задлъжнялост по смисъла на Закона за несъстоятелността и предпазния конкордат.

8        Предвиждайки финансовите затруднения, които произтичат от предложенията за изменение и в крайна сметка приетото изменение на законодателството в областта на отсрочването на данъците, жалбоподателят, представляван по-специално от своя генерален директор, провежда на 16 декември 2003 г. и на 23 януари 2004 г. срещи с представители на словашката Генерална данъчна дирекция. На 30 януари 2004 г. генералният директор на Frucona Košice a.s. провежда среща и със словашкия министър на финансите. По време на тези срещи жалбоподателят по-специално ги уведомява за предложението си да установи данъчните си задължения в рамките на евентуално производство по сключване на предпазен конкордат.

9        Междувременно жалбоподателят се свързва и със съответния местен данъчен орган, а именно данъчната служба на Košice IV (наричана по-нататък „местният данъчен орган“). С писмо от 8 януари 2004 г. жалбоподателят го уведомява, че — що се отнася до акцизните сборове — няма да бъде в състояние да плати през февруари 2004 г. все още дължимите суми и му предлага или да плати тези суми на отделни вноски, разпределени във времето в рамките на период от пет години, или да приеме предложение за предпазен конкордат, по сила на което плащането се ограничава до 35 % от дължимите суми. С писмо от 3 февруари 2004 г. директорът на местния данъчен орган отхвърля първата част от предложената от жалбоподателя възможност, а що се отнася до втората част от нея, а именно предложението за предпазен конкордат, отговаря следното: „[…] по принцип данъчният директор не се противопоставя на съставянето на предпазен конкордат, но за сметка на това не може да приеме Вашето предложение за предпазен конкордат, предвиждащ плащане в размер до 35 % от дължимата сума. Приемаме, че сроковете и условията на предпазния конкордат ще бъдат обсъдени преди представянето на предложението за него“.

10      На 8 март 2004 г. жалбоподателят подава искане за започване на производство по сключване на предпазен конкордат пред Krajský súd v Košiciach (Регионален съд, Košice, Словакия), в което той посочва своята свръхзадлъжнялост и в съответствие с разпоредбите на Закона за несъстоятелността и предпазния конкордат описва различните мерки, които трябва да му позволят да възвърне финансовото си равновесие след производството по сключване на предпазен конкордат. Общият размер на данъчните му задължения, взет предвид в предложението му за предпазен конкордат, е около [поверително] словашки крони (SKK) при общ размер на задълженията му от 644,6 милиона словашки крони. В рамките на предложението си за предпазен конкордат жалбоподателят предлага на всички свои хирографарни кредитори и на някои привилегировани кредитори да плати на всеки от тях част в размер на 35 % от общия размер на сумата, която му дължи.

11      С решение от 29 април 2004 г. Krajský súd v Košiciach приема, че предвидените в член 46 и сл. от Закона за несъстоятелността и предпазния конкордат условия са изпълнени и следователно разрешава започването на производството по сключване на предпазен конкордат съгласно член 50, параграф 3 от посочения закон. В рамките на това производство той по-специално приканва кредиторите на жалбоподателя да представят доказателства за съответните си вземания. Освен това той определя синдик по предпазния конкордат и призовава жалбоподателя и неговите кредитори в съдебно заседание на 9 юли 2004 г. за сключване на предпазен конкордат (наричано по-нататък „съдебното заседание от 9 юли 2004 г. за сключване на предпазен конкордат“). Накрая той възпроизвежда условията за предпазния конкордат, формулирани от жалбоподателя в предложението му от 8 март 2004 г.

12      За да позволи на местния данъчен орган да оцени съответните предимства на предпазния конкордат, на производството по несъстоятелност и на производството за принудително изпълнение на данъчни вземания по словашкото право, жалбоподателят му представя няколко одитни доклада преди одобряването на предпазния конкордат от Krajský súd v Košiciach. На 26 април 2004 г. той представя първия одитен доклад, изготвен от неговия вътрешен одитор г‑жа K (наричан по-нататък „докладът K“), в който приходите от продажба на активи на жалбоподателя в рамките на производството по несъстоятелност са оценени на [поверително]. На 7 юли 2004 г. той представя втори одитен доклад, изготвен от независимо одитно дружество, а именно дружеството E (наричан по-нататък „докладът E“), в който се посочва [поверително]. Неокончателен вариант на доклада Е е изпратен на местния данъчен орган в края на юни 2004 г.

13      На 21 юни 2006 г. словашките данъчни органи са извършили проверка на място в помещенията на жалбоподателя. В хода на тази проверка е установено, че към 17 юни 2004 г. жалбоподателят разполага с ликвидни средства в размер на [поверително] словашки крони.

14      С писмо от 6 юли 2004 г. генералният директор на словашката Генерална данъчна дирекция приканва местния данъчен орган да не приема предложението за предпазен конкордат на жалбоподателя в хода на съдебното заседание от 9 юли 2004 г. за сключване на предпазен конкордат с мотива, че то не е благоприятно за Словашката република предвид приложеното писмо от 15 януари 2004 г. на словашкия министър на финансите, в което последният изисква да се следи данъчните директори да не дават съгласието си за намаляване на данъчните задължения в полза на данъкоплатците.

15      В хода на съдебното заседание от 9 юли 2004 г. за сключване на предпазен конкордат кредиторите на жалбоподателя, включително словашките данъчни органи, приемат предложението за предпазен конкордат на жалбоподателя.

16      С решение от 14 юли 2004 г. Krajský súd v Košiciach одобрява предпазния конкордат. Първо, той установява кредиторите на жалбоподателя, които са представили доказателства за вземанията си в рамките на производството по сключване на предпазен конкордат. По-конкретно той посочва, че словашките данъчни органи имат прието вземане в размер на около [поверително] словашки крони, за което предпазният конкордат предвижда изплащане в размер до 35 %, тоест сума за плащане в размер на около 224,3 милиона словашки крони. По-нататък, той установява, че в хода на съдебното заседание от 9 юли 2004 г. за сключване на предпазен конкордат всички кредитори на жалбоподателя, включително местният данъчен орган в качеството си на привилегирован кредитор и следователно с отделен глас, са гласували в полза на предложението за предпазен конкордат на жалбоподателя в съответствие с член 58, параграфи 4 и 5, и член 58б, параграф 1, буква а) и параграф 2 от Закона за несъстоятелността и предпазния конкордат. Той също напомня условията, които трябва да бъдат изпълнени, за да може съгласно член 60, параграф 1 от посочения закон разглежданият предпазен конкордат да бъде одобрен, преди да приеме, че в конкретния случай условията са изпълнени.

17      На 14 юли 2004 г. словашката Генерална данъчна дирекция отстранява от длъжност директора на местния данъчен орган и на негово място назначава нов директор.

18      С писмо от 20 октомври 2004 г. местният данъчен орган посочва на жалбоподателя, че условията за предпазния конкордат, одобрени от него в хода на съдебното заседание от 9 юли 2004 г. за сключване на предпазен конкордат, съгласно които една част от данъчните задължения не следва да бъде изплатена, представляват непряка държавна помощ, която подлежи на разрешение от Комисията. Той също е поискал от жалбоподателя да му представи преди 19 ноември 2004 г. инвестиционен план за сумите, които не следва да бъдат изплатени съгласно решението на Krajský súd v Košiciach от 29 април 2004 г.

19      Със съдебно решение от 25 октомври 2004 г. Najvyšší súd Slovenskej republiky (Върховен съд на Словашката република) отхвърля като недопустима подадената от местния данъчен орган през август 2004 г. жалба срещу решението на Krajský súd v Košiciach от 14 юли 2004 г. и постановява, че посоченото решение е валидно и подлежи на изпълнение от 23 юли 2004 г.

20      С писмо от 9 ноември 2004 г. жалбоподателят отговаря на писмото на местния данъчен орган от 20 октомври 2004 г., като посочва, че е подал „искане за сключване на предпазен конкордат“, а не „искане за държавна помощ“. В това писмо той изразява несъгласието си относно квалифицирането като държавна помощ на даденото от директора на данъчен орган съгласие. Той също посочва, че искането за инвестиционен план му изглежда „необосновано“.

21      На 14 декември 2004 г. срещу директора на местния данъчен орган, който е отстранен от длъжност на 14 юли 2004 г., е повдигнато обвинение за измама и злоупотреба със служебното положение.

22      На 17 декември 2004 г. в съответствие с предпазния конкордат жалбоподателят по-конкретно изплаща на местния данъчен орган сумата от 224,3 милиона словашки крони, която съответства на 35 % от общия му дълг. С решение от 30 декември 2004 г. Krajský súd v Košiciach установява, че предпазният конкордат е валиден от 23 юли 2004 г. и постановява приключване на производството по сключване на предпазен конкордат.

23      За да потвърди предимствата на производството по сключване на предпазен конкордат спрямо производството по несъстоятелност, жалбоподателят получава и трети одитен доклад от 27 януари 2005 г. от страна на г‑жа Н — [поверително] (наричан по-нататък „докладът „H“), в който тя е посочила, че [поверително].

24      Със съдебно решение от 6 март 2006 г. Špeciálny súd v Pezinku (Специализиран съд, Pezinok, Словакия) оправдава отстранения от длъжност на 14 юли 2004 г. директор на местния данъчен орган по всички повдигнати срещу него обвинения.

25      След извънредно производство по обжалване на решението на Krajský súd v Košiciach от 14 юли 2004 г., Najvyšší súd Slovenskej republiky с решение от 27 април 2006 г. отменя частично решението на Krajský súd v Košiciach от 14 юли 2004 г. с мотива, че просрочен пътен данък в размер на 424 490 SKK неправилно е бил включен в предпазния конкордат. Najvyšší súd Slovenskej republiky отхвърля жалбата в останалата част. С решение от 18 август 2006 г. Krajský súd v Košiciach изпълнява решението на Najvyšší súd Slovenskej republiky от 27 април 2006 г. и коригира сумата, дължима на местния данъчен орган, на 640,4 милиона словашки крони (35 % от тази сума се равняват на 224,1 милиона словашки крони).

 3. Административното производство пред Комисията

26      С писмо от 15 октомври 2004 г. е подадена жалба пред Комисията относно предполагаема незаконна помощ в полза на жалбоподателя.

27      С писмо от 6 декември 2004 г. Комисията приканва Словашката република да я информира относно оспорваната мярка, а именно частичното опрощаване на данъчните задължения на жалбоподателя в рамките на предпазен конкордат.

28      С писмо от 4 януари 2005 г. Словашката република уведомява Комисията за възможността жалбоподателят да е получил незаконна помощ и е поискала от нея да одобри тази помощ като оздравителна програма за предприятие в затруднение.

29      След като събира допълнителна информация, с писмо от 5 юли 2005 г. Комисията уведомява Словашката република за решението си да започне предвидената в член 88, параграф 2 ЕО официална процедура по разследване на разглежданата мярка (наричано по-нататък „решението за започване на официална процедура по разследване“). Това решение е публикувано в Официален вестник на Европейския съюз на 22 септември 2005 г. (ОВ C 233, стр. 47), като заинтересованите страни са поканени във връзка с това да представят становище по разглежданата мярка.

30      С писмо от 10 октомври 2005 г. Словашката република изпраща на Комисията становището си по разглежданата мярка. Също така с писмо от 24 октомври 2005 г. жалбоподателят изпраща на Комисията становището си по разглежданата мярка, което е препратено на Словашката република, за да ѝ се даде възможност да вземе отношение, което тя е направила с писмо от 16 декември 2005 г.

31      На 28 март 2006 г. се провежда среща между Комисията и жалбоподателя. По време на тази среща жалбоподателят по-специално посочва, че е избрал производството по сключване на предпазен конкордат вместо производството по несъстоятелност, че Old Herold произвежда продукти, като използва неговите активи и неговата марка, че сътрудничеството им, което започва през юли 2004 г., се основава на изключително споразумение за дистрибуция на продуктите на Old Herold, че стойността на обезпечените активи е 194 милиона словашки крони, че докладът „Е“ има за цел да покаже на местния данъчен орган, че производството по сключване на предпазен конкордат е за предпочитане пред производството по несъстоятелност, че не е в състояние да обясни защо дружеството Е е използвало данни към 31 март 2004 г., че кредитът на доставчика му е предоставен от Old Herold през втората половина на 2004 г. и че нормалният срок за изпълнение на неговите задължения е между 14 и 60 дни.

32      С писмо от 4 април 2006 г. жалбоподателят изпраща на Комисията препис от решението на Špeciálny súd v Pezinku от 6 март 2006 г.

33      С писмо от 5 май 2006 г. Словашката република изпраща на Комисията допълнителна информация.

34      На 7 юни 2006 г. Комисията приема Решение 2007/254/ЕО относно държавна помощ C 25/2005 (ex NN 21/2005), приведена в действие от Словашката република за жалбоподателя (ОВ L 112, стр. 14, наричано по-нататък „обжалваното решение“).

35      Диспозитивът на обжалваното решение предвижда:

„Член 1

Държавната помощ, отпусната от Словашката република на [жалбоподателя], която възлиза на 416 515 990 SKK, е несъвместима с общия пазар.

Член 2

1.      Словашката република предприема всички необходими мерки по възстановяване от [жалбоподателя] на неправомерно отпусната помощ, цитирана в член 1.

2      Възстановяването [се извършва] незабавно и съобразно процедурата на националното законодателство, при условие че то гарантира незабавно и ефективно изпълнение на настоящото решение.

3.      Сумата за възстановяване [включва лихви, дължими] за периода от датата, когато е предоставена на разположение на [жалбоподателя], до действителното ѝ възстановяване.

4.      [Лихвите] се изчислява[т] по реда на разпоредбите на глава V от Регламент (ЕО) № 794/2004 на Комисията от 21 април 2004 г. относно прилагането на Регламент (ЕО) № 659/1999 на Съвета за установяване на подробни правила за прилагането на член [88 ЕО]. Лихвеният процент се [прилага] с натрупване за целия период, упоменат в параграф 3.

Член 3

В срок от два месеца от нотификацията на настоящото решение Словашката република информира Комисията за приетите мерки по изпълнението му. [За тази цел се използва въпросникът] от приложение I към настоящото решение.

Член 4

Адресат на настоящото решение е Словашката република“.

36      На 2 ноември 2006 г. жалбоподателят получава препис от обжалваното решение от посолството на Словашката република в Брюксел (Белгия).

 Производство и искания на страните

37      Настоящата жалба е подадена от жалбоподателя в секретариата на Първоинстанционния съд [понастоящем Общият съд] на 12 януари 2007 г.

38      С молба, подадена в секретариата на Общия съд на 8 юни 2007 г., предприятието St. Nicolaus-trade a.s. иска да встъпи в настоящото производство в подкрепа на Комисията.

39      С определение от 11 октомври 2007 г. председателят на втори състав на Общия съд уважава молбата за встъпване и решава, че тъй като тя е подадена след изтичането на шестседмичния срок, посочен в член 115, параграф 1 от Процедурния правилник на Общия съд, встъпилата страна разполага с правата, предвидени в член 116, параграф 6 от посочения правилник.

40      По доклад на съдията докладчик Общият съд (втори състав) решава да даде ход на устната фаза на производството и в рамките на процесуално-организационните действия, предвидени в член 64 от Процедурния правилник, жалбоподателят и Комисията са поканени да представят определени документи и да отговорят писмено на няколко въпроса. Страните изпълняват посочените процесуално-организационни действия в определените им срокове.

41      Устните състезания и отговорите на страните на поставените от Общия съд устни въпроси са изслушани в съдебното заседание от 14 октомври 2009 г.

42      Жалбоподателят моли Общия съд:

–        да отмени обжалваното решение или най-малкото да отмени изцяло или частично член 1 от това решение,

–        да осъди Комисията да заплати съдебните разноски.

43      Комисията, подкрепена от встъпилата страна, моли Общия съд:

–        да отхвърли жалбата,

–        да осъди жалбоподателя да заплати съдебните разноски.

44      В хода на съдебното заседание встъпилата страна подкрепя по същество исканията на Комисията и моли Общия съд да отхвърли жалбата и да осъди жалбоподателя да заплати съдебните разноски.

 По съществото на спора

45      В подкрепа на исканията си за отмяна жалбоподателят посочва десет правни основания, изведени, първо, от явна грешка в преценката на размера на разглежданата мярка за предоставяне на помощ, второ, от нарушение на съществена процесуалноправна норма и на член 33 ЕО, трето, от липсата по същество на компетентност на Комисията да приеме обжалваното решение, четвърто, от грешка при прилагане на правото и при установяване на фактите, тъй като Комисията приела, че производството по несъстоятелност е по-благоприятно от производството по сключване на предпазен конкордат, пето, от грешка при прилагане на правото и при установяване на фактите, тъй като Комисията приела, че производството за принудително изпълнение на данъчни вземания е по-благоприятно от производството по сключване на предпазен конкордат, шесто, от грешка при прилагане на правото и при установяване на фактите, тъй като Комисията не доказала фактите, тежестта за чието доказване падала върху нея, и нарушила приложимите правни норми, що се отнася до прилагането на критерия за частен кредитор в условия на пазарна икономика, седмо, от грешка при прилагане на правото и при установяване на фактите, тъй като Комисията нито преценила правилно, нито взела предвид доказателствата, с които разполагала, осмо, от грешка при прилагане на правото и при установяване на фактите, тъй като Комисията взела предвид ирелевантни доказателства, девето, от нарушение на член 253 ЕО, тъй като Комисията не мотивирала в достатъчна степен обжалваното решение, и десето, от грешка при прилагане на правото и при установяване на фактите, тъй като Комисията не освободила предпазния конкордат в качеството му на помощ за преструктуриране и приложила с обратна сила Насоките на Общността за държавните помощи за оздравяване и преструктуриране на предприятия в затруднение (ОВ C 244, 2004 г., стр. 2; Специално издание на български език, 2007 г., глава 8, том 4, стр. 187, наричани по-нататък „Насоките от 2004 г.“).

 1. По първото правно основание, изведено от явна грешка в преценката на размера на разглежданата мярка за предоставяне на помощ

 Доводи на страните

46      Жалбоподателят твърди, че посочената в член 1 от решението сума, а именно 416 515 990 SKK, е явно погрешна. Според него Комисията не взела предвид решението на Najvyšší súd Slovenskej republiky от 27 април 2006 г., с което размерът на взетите предвид в производство по сключване на предпазен конкордат данъчни задължения се намалявал с 424 490 SKK. Точният размер бил 416 240 072 SKK. Следователно обжалваното решение било опорочено от явна грешка в преценката. Ето защо то трябвало да бъде отменено или най-малкото трябвало да бъде отменен член 1 от него.

47      Комисията, подкрепяна от встъпилата страна, оспорва всички изложени от жалбоподателя в подкрепа на първото правно основание доводи.

 Съображения на Общия съд

48      В самото начало следва да се напомни, че в рамките на жалба за отмяна законосъобразността на съответния акт трябва да се преценява в съответствие с фактическите и правни обстоятелства, които са съществували към датата на приемане на акта (Решение на Съда от 7 февруари 1979 г. по дело Франция/Комисия, 15/76 и 16/76, Recueil, стр. 321, точка 7, Решение на Общия съд от 25 юни 1998 г. по дело British Airways и др./Комисия, T‑371/94 и T‑394/94, Recueil, стр. II‑2405, точка 81 и Решение на Общия съд от 14 януари 2004 г. по дело Fleuren Compost/Комисия, T‑109/01, Recueil, стр. II‑127, точка 50).

49      По-конкретно от съдебната практика е видно, че що се отнася до решение в областта на държавните помощи, неговата законосъобразност трябва да се преценява с оглед на информацията, с която Комисията е могла да разполага към момента, в който го е приела (Решение на Съда от 24 септември 2002 г. по дело Falck и Acciaierie di Bolzano/Комисия, C‑74/00 P и C‑75/00 P, Recueil, стр. I‑7869, точка 168, вж. също в този смисъл Решение на Съда от 10 юли 1986 г. по дело Белгия/Комисия, 234/84, Recueil, стр. 2263, точка 16).

50      Така жалбоподателят не може да се позовава пред съдилищата на фактически обстоятелства, които не са били изтъкнати в хода на предвидената в член 88 ЕО досъдебна процедура (вж. в този смисъл Решение на Съда от 14 септември 1994 г. по дело Испания/Комисия, C‑278/92—C‑280/92, Recueil, стр. I‑4103, точка 31 и Решение на Съда от 13 юни 2002 г. по дело Нидерландия/Комисия, C‑382/99, Recueil, стр. I‑5163, точки 49 и 76, Решение по дело Fleuren Compost/Комисия, точка 48 по-горе, точка 51).

51      Също така Комисията не би могла да бъде упреквана, че не е взела предвид евентуални фактически или правни обстоятелства, които e можело да бъдат, но не са ѝ били представени по време на административното производство, тъй като Комисията няма задължение служебно и по своя преценка да разглежда какви обстоятелства е можело да ѝ бъдат представени (Решение по дело Fleuren Compost/Комисия, точка 48 по-горе, точка 49 и цитираната съдебна практика).

52      В настоящия случай от резюмето на решението за започване на официална процедура по разследване, което е публикувано в Официален вестник (C 233, стр. 47), е видно, че за да определи размера на държавната помощ, Комисията се основава на обстоятелства, съдържащи се в решението на Krajský súd v Košiciach от 14 юли 2004 г. за одобряване на предпазния конкордат, които не са оспорени от Словашката република в становището ѝ от 10 октомври 2005 г., нито от жалбоподателя в становището му от 24 октомври 2005 г.

53      Освен това не е оспорено и обстоятелството, че в момента, в който Комисията е приела обжалваното решение, тя не е била уведомена нито от жалбоподателя, нито от Словашката република за решението на Najvyšší súd Slovenskej republiky от 27 април 2006 г. за намаляване на данъчните задължения на жалбоподателя, което следва да бъде взето предвид в рамките на производството по сключване на предпазен конкордат.

54      Следователно с оглед на посочената в точки 48—50 по-горе съдебна практика Комисията не може да бъде упрекната, че при определянето на размера на държавната помощ се е основала на съдържащите се в решението на Krajský súd v Košiciach от 14 юли 2004 г. обстоятелства и не е взела предвид решението на Najvyšší súd Slovenskej republiky от 27 април 2006 г. Поради това първото правно основание трябва да се отхвърли като неоснователно.

 2. По второто правно основание, изведено от нарушение на съществена процесуалноправна норма и на член 33 ЕО

 Доводи на страните

55      От една страна, жалбоподателят поддържа, че обжалваното решение е опорочено от нарушение на съществена процесуалноправна норма и следователно трябва да бъде отменено. Според него, доколкото към момента, в който е приета разглежданата мярка, той произвежда главно посочени в приложение І към Договора за ЕО селскостопански продукти, компетентната генерална дирекция (ГД) в рамките на Комисията за осъществяване на разследването и предприемане на действията, довели до приемането на обжалваното решение, е ГД „Земеделие и развитие на селските райони“, а не ГД „Конкуренция“. По същите съображения решението за започване на официална процедура по разследване и обжалваното решение трябвало да бъдат подписани от члена на Комисията, отговарящ за земеделието и развитието на селските райони, а не от члена на Комисията, отговарящ за конкуренцията. От друга страна, жалбоподателят упреква Комисията, че не е взела предвид в обжалваното решение целите на член 33 ЕО.

56      Комисията, подкрепена от встъпилата страна, оспорва всички изложени от жалбоподателя в подкрепа на второто правно основание доводи.

 Съображения на Общия съд

57      Що се отнася до първата част от второто правно основание, изведена от нарушение на съществена процесуалноправна норма, следва да се посочи, че тя почива на предпоставката, че към момента, в който разглежданата мярка е приета, жалбоподателят произвежда главно посочени в приложение І към Договора за ЕО селскостопански продукти, поради което само ГД „Земеделие и развитие на селските райони“ и членът на Комисията, отговарящ за земеделието и развитието на селските райони, били компетентни да водят разследване за разглежданата мярка и да приемат решението за започване на официална процедура по разследване, както и обжалваното решение.

58      Както твърди обаче Комисията, от становището на жалбоподателя от 24 октомври 2005 г., и по-точно от съдържащата се в посоченото становище таблица 1 изрично следва, че през 2004 г. общият оборот на жалбоподателя е в размер на около 880,3 милиона словашки крони, а оборотът от дейностите, свързани с производството на алкохол и напитки на базата на алкохол, е в размер на около 728,8 милиона словашки крони. Следователно оборотът от последните дейности представлява повече от 82 % от общия оборот на жалбоподателя. Следва да се констатира обаче, че предвид тази значителна част от оборота от дейностите му, свързани с производството на алкохол и напитки на базата на алкохол, жалбоподателят не е доказал, че дейностите му, свързани с производството на посочени в приложение І към Договора за ЕО селскостопански продукти, към момента, в който разглежданата мярка е приета, преобладават спрямо първите. Следователно с оглед на материалите по преписката следва да се констатира, че към момента на възникване на фактите по делото по-голямата част от общия оборот на жалбоподателя е резултат от дейностите му, свързани с производството на алкохол и напитки на базата на алкохол. Следователно първата част от второто правно основание следва да бъде отхвърлена като явно неподкрепена от фактите по делото.

59      Що се отнася до втората част от второто правно основание, изведена от обстоятелството, че Комисията не е взела предвид целите на член 33 ЕО, следва да се напомни, че съгласно член 21, първа алинея от Статута на Съда на Европейския съюз, приложим към производството пред Общия съд по силата на член 53, първа алинея от същия статут и на член 44, параграф 1, буква в) от Процедурния правилник, исковата молба или жалбата трябва да съдържа предмета на спора и кратко изложение на посочените правни основания. Според постоянната съдебна практика, за да е допустима исковата молба или жалбата, е необходимо съществените правни и фактически обстоятелства, на които те се основават, да следват поне обобщено, но по логичен и разбираем начин от текста на самата искова молба или жалба (вж. Решение на Общия съд от 17 септември 2007 г. по дело Microsoft/Комисия, T‑201/04, Сборник стр. II‑3601, точка 94 и цитираната съдебна практика).

60      В настоящия случай обаче жалбоподателят не е посочил фактически или правни обстоятелства в подкрепа на твърдението си за нарушение на член 33 ЕО. Следователно не е изложил накратко, в съответствие с член 44, параграф 1, буква в) от Процедурния правилник, втората част от второто правно основание. Ето защо втората част от второто правно основание следва да се отхвърли като явно недопустима.

61      От изложените по-горе съображения следва, че второто правно основание в неговите две части трябва да бъде отхвърлено, що се отнася до първа част от него — като явно необосновано от фактическа гледна точка, а що се отнася до втората част от него — като явно недопустимо.

 3. По третото правно основание, изведено от нарушение на раздел 3 от приложение IV към Договора за присъединяване, на член 253 ЕО, на член 88 ЕО и на Регламент (ЕО) № 659/1999, доколкото Комисията не е била компетентна да приеме обжалваното решение

 Доводи на страните

62      Според жалбоподателя Комисията не била компетентна да разгледа въпросната мярка. Той поддържа, че ако се предположи, че тази мярка представлява държавна помощ по смисъла на член 87 ЕО, то тя била приета и приложена, когато словашките данъчни органи са решили преди присъединяването на Словашката република към Европейския съюз на 1 май 2004 г. (наричано по-нататък „присъединяването на Словашката република“) да се откажат от възможността за производство по несъстоятелност и за производство по принудително изпълнение на данъчни вземания. Той счита, че при започването на 29 април 2004 г. на производството по сключване на предпазен конкордат можел законно да очаква словашките данъчни органи да осъществят всички формални действия, необходими за прилагането на предпазния конкордат. След тази дата одобряването на предложението за предпазен конкордат в хода на съдебното заседание от 9 юли 2004 г. за сключване на предпазен конкордат било само формалност. Той допълва, че считано от последната дата, разглежданата мярка вече не се прилагала. Следователно посочената мярка би представлявала съществуваща, а не нова помощ, така че Комисията не би била компетентна да иска възстановяването ѝ по силата на член 88, параграф 2 ЕО и на член 14 от Регламент (EО) № 659/1999 на Съвета от 22 март 1999 година за установяване на подробни правила за прилагането на член [88 ЕО] (ОВ L 83, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 8, том 1, стр. 41).

63      По-точно позицията на Комисията в обжалваното решение била противоречива, що се отнася до момента, в който държавната помощ е била предоставена в настоящия случай. От една страна, Комисията посочвала Решение по дело Fleuren Compost/Комисия, точка 48 по-горе, в подкрепа на преценката си, че разглежданата помощ била предоставена едва при приемането на правнообвързващия акт, а именно на 9 юли 2004 г. От друга страна, Комисията била основала извода си, че разглежданата мярка представлява държавна помощ, на обстоятелството, че словашките данъчни органи не били приложили „подходящата процедура преди започването на производството по сключване на предпазен конкордат“. Както от административната практика на Комисията, така и от съдебната практика обаче следвало, че в много случаи се правел извод за наличието на помощ поради бездействие, без дори да е налице формален правнообвързващ документ.

64      Освен това жалбоподателят поддържа, че разглежданата мярка вече не се прилагала след присъединяването на Словашката република. В това отношение той твърди, че предпазният конкордат не пораждал никакво задължение за Словашката република след присъединяването, тъй като не се изисквало никакво плащане и никакво допълнително опрощаване на задълженията.

65      Комисията, подкрепена от встъпилата страна, оспорва всички изложени от жалбоподателя в подкрепа на третото правно основание доводи.

 Съображения на Общия съд

66      В съображения 61—68 от обжалваното решение Комисията установява, че част от релевантните обстоятелства по настоящия случай са настъпили преди присъединяването на Словашката република. По-нататък тя посочва, че мерките, приложени след посоченото присъединяване, ясно попадат в компетентността на Комисията по силата на Договора за ЕО и уточнява, че според нея, за да се определи точно моментът на прилагане на дадена мярка, релевантният критерий е правнообвързващият акт, с който „компетентен национален орган отпуска помощ“. В настоящия случай Комисията приема, от една страна, че предложението да се започне производство по сключване на предпазен конкордат не е акт на „органа, [предоставящ помощта]“, а е „[акт] на бенефициера“, и от друга страна, че решението на съда да даде ход на производството по сключване на предпазен конкордат не е акт на „органа, [предоставящ помощта]“. Освен това Комисията приема, че няма представено доказателство, че на среща през декември 2003 г. словашката Генерална данъчна дирекция е изразила съгласието си с оспорваната мярка. Напротив, словашките власти били отрекли наличието на всякакво предварително споразумение от този вид. Според Комисията „решението на компетентния орган да опрости част от вземанията“ е прието на 9 юли 2004 г., тоест след присъединяването на Словашката република, когато местният данъчен орган е приел предложението за предпазен конкордат на жалбоподателя. В резултат на това Комисията е приела, че е компетентна „да оцени“ разглежданата мярка съгласно член 88 ЕО.

67      Третото правно основание, изведено от липсата на компетентност на Комисията да приеме обжалваното решение, почива на предпоставката, че разглежданата мярка е приета преди присъединяването на Словашката република.

68      За да се произнесе Общият съд по основателността на третото правно основание, като релевантен критерий следва да се възприеме „[правнообвързващият] акт, с който компетентен национален орган отпуска помощ“ (вж. в този смисъл Решение по дело Fleuren Compost/Комисия, точка 48 по-горе, точка 74).

69      В това отношение, на първо място, следва да се установи предметът на разглежданата мярка. Според жалбоподателя разглежданата мярка е приета преди присъединяването на Словашката република, когато местният данъчен орган е решил да не започва производство по несъстоятелност или производство по принудително изпълнение на данъчни вземания.

70      Както правилно отбелязва Комисията, следва да се приеме, че решението на орган на държава членка да не започне производство по несъстоятелност или производство за принудително изпълнение на данъчни вземания е различно от решението за одобряване на предложение за предпазен конкордат, което в настоящия случай означава, че местният данъчен орган се отказва от 65 % от вземанията си към жалбоподателя. Всъщност, докато решението на кредитор да не започне производство по несъстоятелност или производство за принудително изпълнение на данъчни вземания само отлага във времето евентуалното принудително събиране на вземането, решението на този кредитор да одобри предложение за предпазен конкордат означава — при условие че посоченият предпазен конкордат бъде одобрен от компетентната юрисдикция — че посоченият кредитор се отказва окончателно от цялото или от част от това вземане. Следователно тези две решения ясно се различават едно от друго.

71      Освен това, както изрично следва от текста на решението за започване на официална процедура по разследване и от текста на обжалваното решение, разглежданата мярка се състои изключително в отказ от страна на местния данъчен орган от 65 % от вземанията му към жалбоподателя в рамките на предпазния конкордат. В никакъв случай разглежданата мярка не засяга решение на местния данъчен орган да не започне производство по несъстоятелност или производство за принудително изпълнение на данъчни вземания.

72      Следователно, за да се прецени основателността на третото правно основание, изведено от липсата на компетентност на Комисията да приеме обжалваното решение, следва единствено да се определи в кой момент е прието решението на местния данъчен орган да одобри предложението за предпазен конкордат на жалбоподателя.

73      Най-напред следва да се отбележи основно, че жалбоподателят твърди, че в решението от 29 април 2004 г. Krajský súd v Košiciach разрешава производството по сключване на предпазен конкордат. За сметка на това Комисията поддържа, че в същото това решение Krajský súd v Košiciach само разрешава започването на производството по сключване на предпазен конкордат. Следователно трябва да се разгледа обхватът на решението на Krajský súd v Košiciach от 29 април 2004 г., доколкото в подкрепа на третото правно основание жалбоподателят твърди, че разглежданата мярка е приета преди присъединяването на Словашката република, така че Комисията не била компетентна да разгледа съвместимостта на посочената мярка с оглед на разпоредбите на Договора за ЕО.

74      В това отношение, на първо място, от разпоредбите на Закона за несъстоятелността и предпазния конкордат, и по-конкретно от член 50 от посочения закон следва, че преди одобряването на даден предпазен конкордат съдът трябва да установи с решение, че условията за започване на производството по сключване на предпазен конкордат са изпълнени. В никакъв случай решението на Krajský súd v Košiciach от 29 април 2004 г. не може да представлява решение за одобряване на предпазния конкордат в настоящия случай.

75      Всъщност, от една страна, съгласно разпоредбите на член 58, параграф 1 от Закона за несъстоятелността и предпазния конкордат съответните кредитори, които са представили доказателство за своите вземания, могат да правят предложения или декларации и да гласуват писмено предложението за предпазен конкордат, и то дори преди провеждането на съдебното заседание за сключване на предпазен конкордат, предвидено в член 58, параграф 2 от посочения закон.

76      От друга страна, съгласно член 50, параграф 3, буква б) и член 58, параграф 2 от Закона за несъстоятелността и предпазния конкордат започването на производството по сключване на предпазен конкордат трябва да позволи на съда да установи в хода на съдебното заседание за сключване на предпазен конкордат кои от съответните кредитори одобряват предложението за предпазен конкордат и кои — не. Само ако посочените в членове 58а и 58б от Закона за несъстоятелността и предпазния конкордат изисквания за мнозинството са изпълнени и ако са спазени разпоредбите на членове 60 и 61 от посочения закон, съдът може да вземе решение за одобряване на предпазния конкордат. Следователно от разпоредбите на Закона за несъстоятелността и предпазния конкордат е видно, че едва след започването на производството по сключване на предпазен конкордат и след като съответните кредитори са представили доказателства за вземанията си и са поканени, най-късно в хода на съдебното заседание за сключване на предпазен конкордат, да гласуват в полза на предпазния конкордат, може да бъде взето решение за неговото одобряване.

77      По-нататък от самия текст на решението на Krajský súd v Košiciach от 29 април 2004 г. е видно, че тази юрисдикция е поканила съответните кредитори да представят в срок от десет седмици доказателства за своите вземания, които следва да се предявят в рамките на производството по сключване на предпазен конкордат, че е свикала на 9 юли 2004 г. съдебно заседание за сключване на предпазен конкордат и че е възпроизвела условията за предпазния конкордат, както те са формулирани в предложението на жалбоподателя от 8 март 2004 г.

78      Накрая, следва да се изтъкне, че в становището си от 24 октомври 2005 г. жалбоподателят посочва, че на 29 април 2004 г. Krajský súd v Košiciach разрешава първия етап от производството по сключване на предпазен конкордат, в смисъл, че всички изисквани процесуалноправни и материалноправни условия са изпълнени. Той допълва също, че вторият етап от производството по сключване на предпазен конкордат е завършен с приемането на решението от 14 юли 2004 г., в което Krajský súd v Košiciach е одобрил предпазния конкордат.

79      С оглед на изложените в точки 74—78 по-горе съображения следва да се приеме, че решението на Krajský súd v Košiciach от 29 април 2004 г. не представлява правнообвързващ акт по смисъла на посочената в точка 68 по-горе съдебна практика. С това решение Krajský súd v Košiciach само установява, че в настоящия случай условията за започване на производство по сключване на предпазен конкордат са изпълнени.

80      Второ, що се отнася до последиците от решението за започване на производство по сключване на предпазен конкордат, е безспорно, че по силата на приложимите в настоящия случай разпоредби на националното право това решение лишава по-специално длъжника, както и неговите кредитори, от правото да започнат производство по несъстоятелност по време на производството по сключване на предпазен конкордат. Член 66 от Закона за несъстоятелността и предпазния конкордат предвижда обаче, че ако предложението за предпазен конкордат не бъде одобрено от съответните кредитори, съдът трябва да прекрати производството по сключване на предпазен конкордат. Следователно от този момент нататък съответните кредитори имат право да започнат производство по несъстоятелност.

81      Трето, безспорно е, че словашките данъчни органи притежават качеството на привилегирован кредитор в настоящия случай. Също така е безспорно, че съгласно разпоредбите на Закона за несъстоятелността и предпазния конкордат предложението за предпазен конкордат трябва да бъде одобрено от привилегированите кредитори, за да може и съдът да го одобри. За разлика от твърдяното от жалбоподателя обаче, от материалите по преписката не е видно, че преди приемането на решението на Krajský súd v Košiciach на 29 април 2004 г. жалбоподателят е получил от страна на местния данъчен орган каквато и да била гаранция за одобряване на предложението му за предпазен конкордат от 8 март 2004 г. Следователно жалбоподателят неправилно поддържа, че разглежданата мярка е приета от Словашката република преди 1 май 2004 г.

82      Впрочем следва да се посочи, както е видно от съображение 57 от обжалваното решение, че два пъти през 2004 г. словашките органи формално са се противопоставили на одобряването на предложението за предпазен конкордат на жалбоподателя. С писмо от 15 януари 2004 г. словашкото Министерство на финансите приканва словашката Генерална данъчна дирекция да не приема предложения за предпазен конкордат, които предполагат опрощаване на данъчни задължения. С писмо от 6 юли 2004 г. посочената словашка Генерална данъчна дирекция приканва местния данъчен орган да не приема предложението за предпазен конкордат на жалбоподателя.

83      Наистина от материалите по преписката е видно, че в своето решение от 6 март 2006 г. Špeciálny súd v Pezinku е приел, че писмата от 15 януари и 6 юли 2004 г. нямат обвързващо действие. Дори при липсата на обвързващо действие на посочените писма обаче тези препоръки разкриват по особено ясен начин позицията на словашката Генерална данъчна дирекция, като последната не е благосклонна не само към предложението за предпазен конкордат на жалбоподателя, но също и по-общо към всяко опрощаване на данъчни задължения на територията на Словашката република. Следователно Комисията не може да бъде упрекната, че в обжалваното решение се е позовала на писмата от 15 януари и 6 юли 2004 г. като на обстоятелства, които могат да докажат липсата на съгласие на словашките органи с предложението за предпазен конкордат на жалбоподателя.

84      Както е видно от материалите по преписката местният данъчен орган е формализирал съгласието си относно предложението за предпазен конкордат на жалбоподателя единствено в хода на съдебното заседание от 9 юли 2004 г. за сключване на предпазен конкордат. Всъщност е безспорно, че именно въз основа на единодушното съгласие на кредиторите на жалбоподателя Krajský súd v Košiciach е приел на 14 юли 2004 г. решението си за одобряване на предпазния конкордат.

85      Преди 9 юли 2004 г. словашките данъчни органи в качеството си на привилегирован кредитор са могли да се противопоставят на предложението за предпазен конкордат на жалбоподателя, което автоматично би довело до прекратяване от Krajský súd v Košiciach на започнатото на 29 април 2004 г. производство по сключване на предпазен конкордат. Всъщност страните не оспорват обстоятелството, че тъй като местният данъчен орган представлява привилегирован кредитор на жалбоподателя, при липсата на одобрение от него Krajský súd v Košiciach нямаше да може да одобри предпазния конкордат. Следователно до 9 юли 2004 г. местният данъчен орган е могъл да наложи вето на предложението за предпазен конкордат на жалбоподателя и вследствие на това би имал право да започне или производството за принудително изпълнение на данъчни вземания, или производство по несъстоятелност, след прекратяването от Krajský súd v Košiciach на производството по сключване на предпазен конкордат. Освен това от становището на жалбоподателя от 24 октомври 2005 г. е видно, че той твърди — за да докаже, че местният данъчен орган е бил убеден, че разрешаването на случая по пътя на предпазния конкордат, който същият е одобрил на 9 юли 2004 г., е за предпочитане пред разрешаването на случая по пътя на несъстоятелността — че посоченият орган е могъл да предприеме действия на различни етапи от производството по сключване на предпазен конкордат, за да възпрепятства сключването му. Такова твърдение се оказва в противоречие с довода на жалбоподателя, че разглежданата мярка е приета преди 29 април 2004 г.

86      От всички изложени по-горе съображения следва, че в настоящия случай местният данъчен орган е взел решението си да се откаже от 65 % от вземанията си към жалбоподателя едва от момента, в който той формално е одобрил предложението за предпазен конкордат, а именно на 9 юли 2004 г. Следователно правнообвързващият акт, с който словашките органи са се ангажирали да предоставят разглежданата помощ, е приет след присъединяването на Словашката република.

87      В заключение, третото правно основание следва да се отхвърли като неоснователно.

 4. По четвъртото, петото, шестото, седмото, осмото и деветото правно основание, изведени по същество от грешки при прилагане на правото и при установяване на фактите, допуснати при квалифицирането на разглежданата мярка като държавна помощ по смисъла на член 87, параграф 1 ЕО

 Предварителни бележки

88      Следва да се посочи, че четвъртото и петото правно основание са изведени съответно от грешка при прилагане на правото и при установяване на фактите, тъй като Комисията е приела, че производството по несъстоятелност е по-благоприятно от производството по сключване на предпазен конкордат и от грешка при прилагане на правото и при установяване на фактите, тъй като Комисията е приела, че производството за принудително изпълнение на данъчни вземания е по-благоприятно от производството по сключване на предпазен конкордат.

89      От съображение 75 от обжалваното решение е видно, че за да провери дали разглежданата мярка може да бъде квалифицирана като държавна помощ по смисъла на разпоредбите на член 87, параграф 1 ЕО, Комисията е използвала критерия за частен кредитор в условия на пазарна икономика. Във връзка с това тя е разгледала дали постъпленията, получени от данъчните органи на Словашката република от производството по сключване на предпазен конкордат, са по-големи от тези, които същите органи са могли да получат от производството по несъстоятелност или от производството за принудително изпълнение на данъчни вземания. Следователно е достатъчно една от тези две процедури да бъде по-благоприятна от производството по сключване на предпазен конкордат, за да може Комисията да направи извод, че критерият за частен кредитор в условия на пазарна икономика не е спазен в настоящия случай и че следователно разглежданата мярка представлява държавна помощ по смисъла на член 87, параграф 1 ЕО.

90      Освен това следва да се отбележи, че шестото, седмото, осмото и деветото правно основание, доколкото имат за цел да поставят под въпрос законосъобразността на обжалваното решение, тъй като то квалифицира разглежданата мярка като държавна помощ по смисъла на член 87, параграф 1 ЕО, са свързани или с четвъртото, или с петото правно основание.

91      Следователно, на първо място, е уместно — що се отнася до четвъртото правно основание и до шестото, седмото, осмото и деветото правно основание, доколкото те са свързани с четвъртото правно основание — да се разгледа законосъобразността на обжалваното решение, тъй като Комисията е приела, че производството по несъстоятелност е по-благоприятно от производството по сключване на предпазен конкордат.

92      Само ако се установи, че Комисията неправилно е приела, че производството по несъстоятелност е по-благоприятно от производството по сключване на предпазен конкордат, би било уместно, на второ място — що се отнася до петото правно основание и шестото, седмото, осмото и деветото правно основание, доколкото са свързани с петото правно основание — да се разгледа законосъобразността на обжалваното решение, тъй като Комисията е приела, че производството за принудително изпълнение на данъчни вземания е по-благоприятно от производството по сключване на предпазен конкордат.

 По законосъобразността на обжалваното решение, тъй като Комисията е приела, че производството по несъстоятелност е по-благоприятно от производството по сключване на предпазен конкордат

 Относно доводите, изложени в рамките на четвъртото правно основание

–       Доводи на страните

93      Жалбоподателят поддържа, че предпазният конкордат не му предоставя конкурентно предимство, тъй като словашките данъчни органи са действали като частен кредитор, който има единствената цел да максимализира постъпленията за Словашката република. Според него не само че предпазният конкордат не му предоставял „явно по-значимо“ предимство, но представлявал и очевиден избор за всеки частен кредитор между, от една страна, частичното, но незабавно изпълнение на вземането, и от друга страна, продължително и скъпоструващо производство по несъстоятелност, включващо риска от получаване само на сума, която е по-ниска от тази, която би получил в изпълнение на предпазен конкордат. В обжалваното решение Комисията стигнала до различен извод, тъй като се основала на погрешна преценка на фактите, погрешни заключения, необосновани предположения и неподкрепени твърдения на държава членка, която от самото начало и поради неясни и съмнителни причини приела, че била предоставила незаконна държавна помощ.

94      На първо място, жалбоподателят се позовава на неотчитането от страна на Комисията на продължителността на производството по несъстоятелност в Словакия и на докладите на трети лица във връзка с това. Той поддържа, че най-очевидната разлика между производството по сключване на предпазен конкордат и производството по несъстоятелност се отнася до продължителността на всяко едно от тези производства. Докато в изпълнение на предпазен конкордат сумите, които остават да се дължат, щели да бъдат платени на кредиторите в следващите месеци, то приходите от продажбата на неговите активи в рамките на производство по несъстоятелност щели да бъдат получени от кредиторите едва след много по-дълго производство. Освен това в съображение 54 от обжалваното решение Комисията само препращала към позицията на словашките органи, съгласно която в настоящия случай поради малкия брой кредитори и наличието на активи с положителна стойност при ликвидация производството по несъстоятелност щяло да бъде проведено по-бързо, отколкото средната му продължителност, без да обясни как тези фактори биха могли да намалят продължителността на производството. Освен това жалбоподателят твърди, че Комисията признала в писмената си защита, че не се опитала да формира становище по въпроса за вероятната продължителност на свързаното с неговите активи производство по несъстоятелност. Следователно тя не взела предвид „приходите от пропуснатата лихва“ при сравнението на производството по несъстоятелност с производство по сключване на предпазен конкордат.

95      Според жалбоподателя дори тези фактори да са могли да доведат до по-бързо производство по несъстоятелност, отколкото обикновено, Комисията следвало да вземе предвид многобройните обстоятелства по делото, които можели да доведат до увеличаване на продължителността на посоченото производство. В това отношение той твърди, че тъй като по-голямата част от неговите активи били специфични машини, по-конкретно за производството и преработката на напитки, броят на потенциалните купувачи бил ограничен. Освен това тяхното географско местоположение щяло да представлява неудобство, що се отнася до транспорта и квалифицирания персонал. Следователно той счита, че както неговото недвижимо имущество, така и средствата му за производство нямали никаква стойност за установен в Словакия голям производител на напитки на базата на алкохол и че същите щели да бъдат продадени много трудно.

96      Жалбоподателят поддържа, че по време на разследването на Комисията е предоставена информация от различни източници за средната продължителност на производството по несъстоятелност в Словакия. Първо, той твърди, че е предоставил на Комисията, в приложение към становището си от 24 октомври 2005 г., доклад на Световната банка от 2004 г., от който следвало, че средната продължителност на производството по несъстоятелност в Словакия в идеалния случай била четири години и осем месеца. Освен това също от доклад на Световната банка от 2002 г., приложен към жалбата, следвало, че производството по несъстоятелност би било най-лошият избор за кредитора и би продължило между три и седем години, и че привилегированите кредитори посочвали изключително ниска степен на събираемост на техните вземания от порядъка на 5 %—10 % след плащането на административните такси. Второ, жалбоподателят отбелязва, че в доклад от 2004 г., който е предоставил на Комисията в приложение към становището си от 24 октомври 2005 г., словашкият министър на правосъдието посочил, че продължителността на производството по несъстоятелност в Словакия е между три и седем години. Трето, от доклада „Н“ следвало, че [поверително]. Четвърто, в своите доклади от 2002 г. и 2003 г. за осъществения от Словашката република напредък по пътя на присъединяването към Съюза Комисията се позовала на трудностите и необходимите подобрения, що се отнася до производствата в областта на несъстоятелността и неплатежоспособността.

97      Според жалбоподателя, дори да се предположи, че посочените в обжалваното решение приходи от продажбата на неговите активи в рамките на производството по несъстоятелност са изчислени на основата на приложения в доклада „Е“ коефициент, е очевидно, че и най-оптимистичният частен кредитор би избрал да получи 225 милиона словашки крони през декември 2004 г., отколкото евентуално да получи до 239 милиона словашки крони (275 милиона словашки крони, съответстващи на вероятните общи приходи от продажбата на неговите активи в рамките на производство по несъстоятелност, от които се приспадат най-малко 36 милиона словашки крони, съответстващи на разходите за производството по несъстоятелност) в срок между период от време, който е „по-малък от средната продължителност“ и седем години. Жалбоподателят твърди, че с оглед, от една страна, на разликата от 14 милиона словашки крони между сумата, която може да бъде получена в изпълнение на предпазния конкордат, и тази, която може да бъде получена в рамките на производство по несъстоятелност, и от друга страна, с оглед на приложимия през март 2004 г. сконтов лихвен процент в размер на 5,1 %, производството по несъстоятелност би трябвало да не продължи повече от тринадесет месеца и половина, за да избере частен кредитор това производство вместо производството по сключване на предпазен конкордат. Толкова кратък срок обаче бил немислим в настоящия случай.

98      На второ място, жалбоподателят се позовава на неотчитането от страна на Комисията на разходите за производство по несъстоятелност в Словакия и на докладите на трети лица във връзка с това. Той твърди, че тези разходи според доклада „Е“ са в размер на [поверително] словашки крони, тоест [поверително] от приходите от продажбата на неговите активи, изчислени на [поверително] словашки крони в рамките на такова производство, а според доклада „К“ — в размер на [поверително] словашки крони, тоест [поверително] от приходите от продажбата на неговите активи, изчислени на [поверително] словашки крони в рамките на такова производство. Комисията извадила от приходите от продажбата на неговите активи в рамките на производство по несъстоятелност, които са изчислени на 275 милиона словашки крони, сума в размер на 36 милиона словашки крони, съответстваща на разходите за производство по несъстоятелност, която в действителност съответствала на разходите, свързани с приходите от продажбата на неговите активи в рамките на производство по несъстоятелност, изчислени на 204 милиона словашки крони. Относителното съотношение на разходите спрямо посочените приходи намалявало съответно с увеличаването на приходите. Следователно Комисията неправилно била приела, че съдържащите се в доклада „К“ разходи били по-ниски от тези, съдържащи се в доклада „Е“. Жалбоподателят допълва, че като се основава на разходите за производство по несъстоятелност в Словакия, както те са изчислени в доклада на Световната банка от 2004 г. — съответстващи на 18 % от приходите от продажбата на активи в рамките на това производство, Комисията щяла да установи, че очакваните общи приходи въз основа на данните от 17 юни 2004 г. са по-ниски или равни на размера на приходите по предпазния конкордат. Доводът на Комисията, че синдикът щял да продължи производствения процес, не бил „убедителен“, доколкото лицензът му за производство и преработка на алкохол и напитки на базата на алкохол му бил отнет и следователно той не можел повече да произвежда напитки на базата на алкохол.

99      На трето място, жалбоподателят упреква Комисията, че не е взела предвид допълнителната работа и разходите за управление, които той трябвало да посрещне в случай на започване на производство по несъстоятелност. Той твърди, че не само трябвало да продължава да плаща възнаграждението на служителите си и оперативните разходи, но и вероятно постепенно щял да прекрати трудовите договори и във връзка с това да плати обезщетения при уволнение.

100    На четвърто място, жалбоподателят упреква Комисията, че не отчела прецедент на словашкия пазар на напитки на базата на алкохол, който разумен частен кредитор би взел предвид. Във връзка с това той напомня, че в становището си от 24 октомври 2004 г. е насочил вниманието на Комисията към обявеното производство по несъстоятелност на Liehofruct White Lady Distillery, s.r.o. Levoča (наричано по-нататък „Liehofruct“). Той твърди, че също като него Liehofruct е станало собственик на по-рано притежавано от държавата предприятие за производство на напитки на базата на алкохол и добавя, че „данъчните органи също са били най-големите кредитори“. Той отбелязва, че производството по несъстоятелност на Liehofruct е започнало през юли 1999 г., че активите му не са били ликвидирани след десет публични продажби, по време на които най-високите оферти не надвишавали 30 % от оценъчната стойност на предприятието, и че след осем години производството все още не било приключило. Това показвало, че не било лесно да се намери купувач за дестилерия с остаряло оборудване в Източна Словакия.

101    В отговор на довода на Комисията, че жалбоподателят не е обяснил с какво несъстоятелността на Liehofruct е сходна с неговата, той твърди, че Комисията трябва да проведе разследване точно по този въпрос и че нейното бездействие представлява явна грешка. Той оспорва и твърдението на Комисията, че активите били продадени на пазарни цени. Според него всеки разумен частен кредитор трябвало да очаква продажната цена на активите на неговия длъжник в рамките на производството по несъстоятелност да бъде по-ниска от нормалната пазарна цена.

102    На пето място, жалбоподателят поддържа, че Комисията не е взела предвид посочения в точка 96 по-горе доклад от 2004 г. на словашкото Министерство на правосъдието, съгласно който в рамките на производство по несъстоятелност привилегированите кредитори успяват много рядко да съберат повече от 5 %—10 % от вземанията си към неплатежоспособен длъжник. Това песимистично твърдение обаче противоречало на изключително положителната оценка на словашките органи за производството по несъстоятелност в настоящия случай. Следователно, като не обърнала внимание на това противоречие, Комисията допуснала явна грешка в преценката.

103    В писмения отговор жалбоподателят напомня, че оценяването на ликвидните средства на [поверително] словашки крони отчитало допуснатото от Old Herold в негова полза вследствие на предложението за предпазен конкордат отлагане на падежа на плащане, първоначално дължимо през юли 2004 г. Без да оспорва наличието на тези ликвидни средства, жалбоподателят поддържа, че в рамките на производство по несъстоятелност Old Herold, в качеството си на кредитор, също трябвало да получи плащане. Следователно разумен частен кредитор не би очаквал да продаде дълготрайните активи, стоковата наличност и краткосрочните вземания за сума над 63,3 милиона словашки крони и при това след като е приспаднал разходите за заплати, административните и правните разходи, както и частичното плащане на наличните кредитори, сред които бил Old Herold. Накрая той твърди, че получаването от продажбата на стоковата му наличност на Old Herold на около [поверително] словашки крони било въз основа на сключено с Old Herold дългосрочно споразумение и на увереността на последния в успеха на предпазния конкордат. Old Herold нямало да купи посочената стокова наличност при положение на несъстоятелност. Следователно не било законно да се вземат предвид такива средства в рамките на оценката на „потенциалната финансова полза“ от производство по несъстоятелност.

104    Жалбоподателят допълва, че твърдението на Комисията, че —що се отнася до ликвидните средства — принудителното изпълнение на данъчни вземания е могло да се извърши чрез обикновено отнемане, не е релевантно, доколкото посочените ликвидни средства при всички случаи били предназначени за словашките данъчни органи.

105    Комисията, подкрепена от встъпилата страна, оспорва всички изложени от жалбоподателя в подкрепа на четвъртото правно основание доводи.

–       Съображения на Общия съд

106    На първо място, следва да се напомни, че — както е посочено в точка 49 по-горе — законосъобразността на решение в областта на държавните помощи трябва да се преценява с оглед на информацията, с която Комисията е могла да разполага към момента, в който го е приела.

107    По-нататък следва да се посочи, че е безспорно, че разглежданата мярка, която се състои в опрощаване на задължения от страна на кредиторите в рамките на одобрен от тях предпазен конкордат, предоставя предимство на жалбоподателя. За сметка на това страните спорят по въпроса дали в настоящия случай с оглед на критерия за частен кредитор в условия на пазарна икономика жалбоподателят би получил такова икономическо предимство при нормални пазарни условия, и следователно по въпроса дали посочената мярка представлява държавна помощ по смисъла на член 87, параграф 1 ЕО.

108    В това отношение следва да се напомни, че доколкото прилагането от Комисията на критерия за частен кредитор в условия на пазарна икономика предполага сложни икономически преценки, подобно на прилагането на критерия за частния инвеститор в условията на пазарна икономика, съгласно постоянната съдебна практика това прилагане е предмет на контрол, който е ограничен до проверка дали са спазени процесуалните правила и изискването за мотивиране, дали фактите са установени точно, дали не е налице явна грешка в преценката на фактите или злоупотреба с власт (вж. Решение на Общия съд от 21 октомври 2004 г. по дело Lenzing/Комисия, T‑36/99, Recueil, стр. II‑3597, точка 150 и цитираната съдебна практика, потвърдено с Решение на Съда от 22 ноември 2007 г. по дело Испания/Lenzing, C‑525/04 P, Сборник, стр. I‑9947, точка 59).

109    Следва също да се напомни, че макар Съдът да признава на Комисията свобода на преценката в икономическата сфера, това не означава, че съдилищата на Съюза трябва да се въздържат от контрол върху тълкуването от страна на Комисията на данните с икономически характер (Решение на Съда от 15 февруари 2005 г. по дело Комисия/Tetra Laval, C‑12/03 P, Recueil, стр. I‑987, точка 39 и Решение по дело Испания/Lenzing, точка 108 по-горе, точка 56).

110    Всъщност според практиката на Съда съдилищата на Съюза трябва не само да проверят дали представените доказателства установяват действителното положение и дали същите са достоверни и съгласувани, но трябва също да проверят дали тези доказателства включват всички релевантни данни, които трябва да бъдат взети предвид, за да се прецени дадена сложна ситуация, както и това дали те са от такъв характер, че да подкрепят изведените от тях заключения (вж. в този смисъл Решение на Съда от 25 януари 1979 г. по дело Racke, 98/78, Recueil, стр. 69, точка 5, Решение на Съда от 22 октомври 1991 г. по дело Nölle, C‑16/90, Recueil стр. I‑5163, точка 12 и Решение на Съда от 18 юли 2007 г. по дело Industrias Químicas del Vallés/Комисия, C‑326/05 P, Сборник, стр. I‑6557, точка 76). В рамките на този контрол обаче съдилищата на Съюза не могат да заменят икономическата преценка на Комисията със своята преценка (Определение на Съда от 25 април 2002 г. по дело DSG/Комисия, C‑323/00 P, Recueil, стр. I‑3919, точка 43).

111    Накрая, когато дадена институция на Съюза разполага с широко право на преценка, проверката на спазването на определени процесуални гаранции е от основополагащо значение. Така Съдът е имал възможност да уточни, че между тези гаранции попада задължението на компетентната институция да провери внимателно и безпристрастно всички релевантни обстоятелства по случая и да мотивира в достатъчна степен своето решение (Решение от 21 ноември 1991 г. по дело Technische Universität München, C‑269/90, Recueil, стр. I‑5469, точка 14 и Решение от 7 май 1992 г. по дело Pesquerias De Bermeo и Naviera Laida/Комисия, C‑258/90 и C‑259/90, Recueil, стр. I‑2901, точка 26).

112    Следователно контролът за законосъобразност на обжалваното решение трябва да се ограничи до проверка дали Комисията е допуснала явна грешка в преценката на фактите, тъй като е приела, че критерият за частен кредитор в условия на пазарна икономика не е изпълнен.

113    На второ място, за извършването на този контрол за законосъобразност следва по-специално да се вземат предвид в настоящия случай следните четири параметъра.

114    Първият параметър впрочем е неоспореното качество на кредитор на словашките данъчни органи, които са приели разглежданата мярка. Според постоянната съдебна практика публичноправен орган, който опрощава задължение, трябва да бъде сравнен с частен кредитор, който търси възможност да получи плащане на дължимите му от длъжник във финансови затруднения суми. Всъщност качеството на кредитор трябва да се различава от това на частен инвеститор в условия на пазарна икономика, който следва структурна, обща или отраслова политика, водена от перспективи за дългосрочна рентабилност на инвестираните капитали (вж. в този смисъл Решение на Общия съд от 11 юли 2002 г. по дело HAMSA/Комисия, T‑152/99, Recueil, стр. II‑3049, точка 167 и цитираната съдебна практика).

115    Вторият параметър е неоспорваното от страните качество на привилегирован кредитор на приелия въпросната мярка публичен административен орган. Всъщност следва да се напомни, че когато изправено пред значително влошаване на финансовото си положение предприятие предлага на своите кредитори споразумение или поредица от споразумения за уреждане на задълженията си, за да възстанови положението си и да избегне обявяването си в несъстоятелност, всеки кредитор трябва да направи избор с оглед на сумата, която му е предложена в рамките на предлаганото споразумение, от една страна, и сумата, която той счита, че може да събере след евентуалното производство по несъстоятелност на предприятието, от друга страна. Неговият избор се влияе от поредица от фактори като качеството му на ипотекарен, привилегирован или обикновен кредитор, естеството и обхвата на евентуалните обезпечения, които притежава, преценката му за шансовете за възстановяване на предприятието, както и приходите, които би получил, в случай на несъстоятелност (Решение по дело HAMSA/Комисия, точка 114 по-горе, точка 168).

116    Третият параметър е особено предпазливият характер на осъществената от Комисията оценка, що се отнася до приходите от продажбата на активи на жалбоподателя в рамките на производството по несъстоятелност. Във връзка с това Общият съд счита, че приходите от производството по несъстоятелност, както те са оценени от Комисията в съдържащата се в обжалваното решение таблица 4, а именно 275 милиона словашки крони, представляват минималната оценка. Всъщност възприетата в посочената таблица счетоводна стойност на активите на жалбоподателя в голяма степен се основава, от една страна, на предоставените от жалбоподателя данни, и от друга страна — що се отнася до данните от 17 юни 2004 г. — на резултатите от проверката, която словашките данъчни органи осъществяват на 21 юни 2004 г. в помещенията на жалбоподателя.

117    В това отношение следва да се посочи, от една страна, че жалбоподателят не оспорва основателността на данните, събрани от словашките данъчни органи по време на проверката им от 21 юни 2004 г. От друга страна, Комисията не само е показала — както това е видно по-конкретно от бележки под линия 20 и 23 от обжалваното решение — изключителна предпазливост, когато е оценявала активите, но тя също е приложила в тази таблица — както е видно от съображения 84—87 от обжалваното решение — възприетите в доклада „Е“ коефициенти на ликвидност [liquidation factor], макар да е считала тези коефициенти за твърде ниски.

118    Освен това в таблица 4 от обжалваното решение Комисията е представила оценка на приходите от продажбата на дълготрайни активи на жалбоподателя към 17 юни 2004 г. в рамките на производство по несъстоятелност в размер на 90 милиона словашки крони, докато счетоводната им стойност е в размер на 200 милиона словашки крони. Както е видно от съображение 87 от обжалваното решение обаче, Комисията поддържа, че доколкото според самия жалбоподател тези вземания са били обезпечени в размер най-малко на 194 милиона словашки крони, размерът на приходите, които той би могъл да получи при ликвидация на дълготрайните активи, би трябвало да бъде поне равен на стойността на посочените обезпечени вземания. При все това в таблица 4 от обжалваното решение Комисията е следила за прилагането на възприетия в доклада „Е“ коефициент на ликвидност.

119    Накрая в таблица 4 от обжалваното решение Комисията прилага приетия в доклада „Е“ коефициент на ликвидност в размер на 20 %, за да изчисли приходите от продажбата на стоковата наличност на жалбоподателя в рамките на производство по несъстоятелност, макар към 17 юни 2004 г. счетоводната стойност на посочената стокова наличност да е намаляла със 125 милиона словашки крони, или с 60 % спрямо съществуващата през март 2004 г. стокова наличност.

120    От изложените по-горе съображения следва, че оценката на приходите от продажба на активите на жалбоподателя в рамките на производство по несъстоятелност към 17 юни 2004 г., както тя следва от таблица 4 от обжалваното решение, представлява според Комисията необходимия минимум, който частният кредитор би взел предвид, за да прецени предимствата на производството по несъстоятелност спрямо приходите от одобрения на 9 юли 2004 г. предпазен конкордат.

121    Четвъртият параметър е частичното опрощаване на задълженията на жалбоподателя. Всъщност, за разлика от производството по сключване на предпазен конкордат, производството по несъстоятелност не позволява кредиторът да опрости задължението на своя длъжник. С други думи, ако приходите от продажбата на активи на длъжника след производството по несъстоятелност не са достатъчни за удовлетворяване на всички негови кредитори, същите винаги могат да поискат от този длъжник плащането на все още дължимите суми.

122    Следователно с оглед на изложените по-горе съображения следва да се разгледат доводите, изтъкнати от жалбоподателя в подкрепа на четвъртото правно основание.

123    Първо, що се отнася до довода на жалбоподателя, изведен от неотчитането на продължителността на производството по несъстоятелност в Словакия и на докладите на трети лица във връзка с това, следва да се отбележи, на първо място, че за разлика от твърдяното от жалбоподателя, Комисията не само е посочила в съображение 54 от обжалваното решение, че според Словашката република продължителността на производството по несъстоятелност с оглед на специфичните обстоятелства в настоящия случай би била по-кратка от средната продължителност, но и е отбелязала в съображение 40 от обжалваното решение, че според жалбоподателя производството по несъстоятелност в Словакия продължава средно между три и седем години. Комисията уточнява, че жалбоподателят основава позицията си на обстоятелства, статистики и пример за едно словашко дружество, което се намирало в положение, аналогично на неговото. Следователно Комисията не може да бъде упрекната, че не е взела предвид този въпрос и позицията на жалбоподателя в това отношение.

124    Освен това, що се отнася до доказателствата, с които Комисията разполага, следва да се посочи, че самите предоставени от жалбоподателя данни не отговарят на изискванията за достоверност и съгласуваност. Всъщност оценките на продължителността на производството по несъстоятелност в Словакия, които жалбоподателят е предоставил на Комисията, са общи и не отчитат характеристиките на настоящия случай. Освен това някои от тези оценки са приблизителни и в известна степен не са съгласувани помежду си. Всъщност жалбоподателят се позовава на четири доклада, посочени в точка 96 по-горе, в които тази продължителност съответно е изчислена на четири години и осем месеца, на период между три и седем години или на повече от шест години.

125    Другите доклади, на които жалбоподателят се позовава, са докладите на Комисията от 2002 г. и 2003 г. за осъществения от Словашката република напредък по пътя на присъединяването към Съюза. Според жалбоподателя в тези доклади Комисията се позовава на трудностите и необходимите подобрения, що се отнася до производствата в областта на несъстоятелността и неплатежоспособността в Словакия. Следва да се посочи обаче, че тези доклади на Комисията се отнасят до производството по несъстоятелност в Словакия по принцип, без да отчитат характеристиките на настоящия случай.

126    Освен това следва да се отбележи, че жалбоподателят е пропуснал да спомене резултатите от доклада „К“, що се отнася до възможната продължителност на засягащото го производство по несъстоятелност. В този доклад, който самият жалбоподател е предоставил по делото, споменатата продължителност е изчислена на „около 2 години (в зависимост от условията и работата на синдика)“. Следва да се посочи обаче, че освен обстоятелството, че тази оценка на продължителността на такова производство по несъстоятелност е явно много по-оптимистична от останалите представени от жалбоподателя оценки, тя се отнася специално до жалбоподателя.

127    Следва също да се приеме, както посочва Комисията, че когато, както в настоящия случай, броят на кредиторите на длъжника е ограничен и когато са налице активи с положителна стойност при ликвидация, производството по несъстоятелност може да бъде проведено по-бързо от средната му продължителност. На още по-силно основание това е вярно в настоящия случай, тъй като между страните не се спори, че вземането на словашките данъчни органи към жалбоподателя представлява около 99 % от пасива на последния и че посочените данъчни органи се ползват от качеството на привилегирован кредитор. Следователно словашките данъчни органи биха имали решаващо въздействие върху продължителността на производството по несъстоятелност. Разбира се, жалбоподателят твърди, че характеристиките, географско местоположение и моралното остаряване на по-голямата част от неговите активи биха затруднили търсенето на купувач и следователно биха забавили развитието на производството по несъстоятелност. Както обаче Комисията посочва в съображение 88 от обжалваното решение, няколко обстоятелства, и по-конкретно фактът, че за някои от производствените активи на жалбоподателя се е намерил наемател след отнемането на лиценза за производство и преработка на алкохол и напитки на базата на алкохол, доказват, че това твърдение на жалбоподателя е неоснователно.

128    Накрая, що се отнася до въпроса дали най-оптимистичният частен кредитор би избрал по-скоро да получи 225 милиона словашки крони през декември 2004 г., отколкото евентуално да получи до 239 милиона словашки крони в срок между „по-малко от средната продължителност“ и седем години, както е посочено в точки 116—120 по-горе, следва да се напомни, че приходите от продажбата на активи на жалбоподателя в рамките на производство по несъстоятелност, както те са оценени от Комисията, а именно 275 милиона словашки крони, представляват минималната оценка. Следователно направеното от жалбоподателя изчисление относно продължителността на производството по несъстоятелност във връзка с приходите, които частен кредитор би могъл да претендира от продажбата на активи на жалбоподателя в рамките на производство по несъстоятелност, като се отчитат лихвите по заеми, които следва да бъдат предявени, не е релевантно с оглед на обстоятелствата по настоящия случай, и по-конкретно на показаната от Комисията предпазливост при оценката на посочените приходи.

129    От изложените по-горе съображения следва, че Комисията не е допуснала явна грешка в преценката, що се отнася до продължителността на производството по несъстоятелност.

130    Второ, що се отнася до довода на жалбоподателя, изведен от неотчитането от страна на Комисията на разходите за производство по несъстоятелност в Словакия и на докладите на трети лица във връзка с това, жалбоподателят твърди, че според доклада „Е“ разходите са в размер на 22 % от приходите от продажбата на неговите активи, оценени на 204 милиона словашки крони в рамките на такова производство, а според доклада „К“ — в размер на 28 % от приходите от продажбата на неговите активи, оценени на 78 милиона словашки крони в рамките на такова производство.

131    В това отношение, на първо място, следва да се посочи, че размерът от 28 %, на който се позовава жалбоподателят, е явно неточен. Всъщност, както е видно от доклада „К“, приходите от продажбата на активи на жалбоподателя в рамките на производство по несъстоятелност съгласно вариант ІІІ са оценени на 100 милиона словашки крони. За да изчисли тези приходи, одиторът е приспаднал 22 милиона словашки крони, съответстващи на разходите за производството по несъстоятелност. Следователно посочените разходи представляват 22 %, а не както твърди жалбоподателят — 28 % от приходите от продажбата на неговите активи в рамките на такова производство.

132    Освен това жалбоподателят упреква Комисията, че е приспаднала от изчислените в размер на 275 милиона словашки крони приходи от продажбата на неговите активи в рамките на производство по несъстоятелност сума в размер на 36 милиона словашки крони за разходи за това производство. Според него обаче тази сума от 36 милиона словашки крони съответствала на разходите, свързани с изчислените в размер на 204 милиона словашки крони приходи от продажбата на неговите активи в рамките на производство по несъстоятелност.

133    В това отношение следва да се посочи, че в съображение 89 от обжалваното решение Комисията е приела следното:

„Освен това достоверността на [доклада „Е“] [е засегната] и от начина, по който са изчислени различните такси, приспаднати от общи[те] [приходи] от продажба на активи [във връзка с производството по несъстоятелност]. Докато [дружеството Е] приспада 45 милиона словашки крони за такси, в изложението си [жалбоподателят] посочва стойност от 36 милиона словашки крони, а оценката на [неговия вътрешен одитор г‑жа К] възлиза на най-много 22 милиона словашки крони. Тези несъответствия повдигат сериозни съмнения за точността на предположенията на [дружеството Е] относно размера на таксите, а оттук и за размера на [приходите], [които могат да бъдат] получен[и] при [производство по несъстоятелност]. Следва обаче да се добави, че отчитайки състоянието на [жалбоподателя] към 17 юни 2004 г., дори при такси от 36 милиона словашки крони, [приходите] при [производство по несъстоятелност] би[ха] бил[и] по-висок[и], отколкото при предложен[ия] [предпазен конкордат]“.

134    Несъмнено жалбоподателят с основание упреква Комисията, че е сравнила двете относителни стойности на разходите за производство по несъстоятелност, както те са изчислени в доклада „Е“ и в доклада „К“, без да вземе предвид обстоятелството, че те са били изчислени по отношение на две различни абсолютни стойности, а именно оценените в посочените доклади приходи от продажбата на активи на жалбоподателя в рамките на производство по несъстоятелност. Следователно жалбоподателят основателно оспорва и причините, поради които Комисията е изключила данните от посочените доклади във връзка с това. Както е видно от точки 130 и 131 по-горе, в тези два доклада разходите за производство по несъстоятелност представляват 22 % от съдържащата се в същите тези доклади очаквана стойност на приходите от продажбата на активи на жалбоподателя в рамките на производството по несъстоятелност.

135    Освен това следва да се отхвърли като неоснователен доводът на Комисията, че в хода на процедурата по разследване жалбоподателят само е уточнил, че за приходи от 203,6 милиона словашки крони разходите за синдик биха били в размер на 1,9 %, без да посочи вероятното равнище на всички останали разходи. Всъщност от точка 50 от становището на жалбоподателя от 24 октомври 2005 г. изрично следва, че той е посочил, че разходите по несъстоятелността, изчислени на около 18 %, са в размер на 32 милиона словашки крони, освен разходите за синдик, изчислени на 3,8 милиона словашки крони (тоест 1,9 % от приходите от продажбата на активи на жалбоподателя в рамките на производство по несъстоятелност, изчислени в размер на 203,6 милиона словашки крони).

136    Следва обаче да се посочи, че в съображение 89 от обжалваното решение Комисията не само изрично е взела предвид обстоятелството, че жалбоподателят е посочил сумата от 36 милиона словашки крони, съответстваща на разходите за производство по несъстоятелност, но също е отбелязала, че дори като се приспаднат тези разходи от приходите от продажбата на активите на жалбоподателя в рамките на такова производство, получената от словашките органи сума би била по-висока, отколкото предложената сума в рамките на производството по сключване на предпазен конкордат. От точка 50 от становището на жалбоподателя от 24 октомври 2005 г. следва, че разходите за производството по несъстоятелност на 36 милиона словашки крони са изчислени като сбор на разходите за синдик и на разходите по несъстоятелността (3,8 милиона словашки крони + 32 милиона словашки крони = 35,8 милиона словашки крони). Освен това не може да се оспори, че това изчисляване на разходите за производството по несъстоятелност се основава на приходите от продажбата на активи на жалбоподателя в рамките на посоченото производство по несъстоятелност, изчислени на 204 милиона словашки крони.

137    Както обаче самият жалбоподател признава в писмените си изявления, относителното съотношение на разходите за производство по несъстоятелност спрямо приходите от продажбата на активи на длъжника в рамките на такова производство намалява съответно с увеличаването на посочените приходи. Като приема 36 милиона словашки крони като сума, която следва да се приспадне от изчислените на 275 милиона словашки крони приходи от продажбата на активи на жалбоподателя в рамките на производството по несъстоятелност, Комисията следователно приела част от разходите за производство по несъстоятелност, също равна на 13 % от посочените приходи (275 милиона словашки крони – 36 милиона словашки крони = 239 милиона словашки крони). Ако Комисията бе приспаднала сума, съответстваща на 18 % от същите приходи, тоест коефициента, който жалбоподателят счита за подходящ с оглед на доклада на Световната банка от 2004 г., тя действително е трябвало да установи, че приходите от продажбата на активи на жалбоподателя в рамките на производство по несъстоятелност след приспадане на съответните разходи биха били 225,5 милиона словашки крони. При все това, въпреки че тази сума е почти равна на изплатената на кредиторите в изпълнение на предпазния конкордат сума, следва да се има предвид обстоятелството, че — както е посочено в точки 116—120 по-горе — Комисията е показала изключителна предпазливост, когато е изчислила приходите от продажбата на активи на жалбоподателя в рамките на производство по несъстоятелност. Следователно трябва да се приеме, че в настоящия случай сумата, която словашките органи са могли да получат от продажбата на активи на жалбоподателя в рамките на производство по несъстоятелност, след приспадане на съответните разходи, е задължително по-висока от сумата, която те са получили в изпълнение на предпазния конкордат. От изложените по-горе доводи следва, че Комисията не е допуснала явна грешка, като е приела, че приходите от продажбата на активи на жалбоподателя в рамките на производство по несъстоятелност след приспадане на съответните разходи биха били по-високи, отколкото от получената от словашките органи в изпълнение на предпазния конкордат сума.

138    Трето, що се отнася до довода на жалбоподателя, изведен от невземането предвид на допълнителната работа и на разходите за управление, които той трябвало да посрещне в случай на започване на производство по несъстоятелност, той не може да бъде приет. Всъщност твърденията на жалбоподателя не са подкрепени с доказателства. Освен това жалбоподателят не оспорва, че — както твърди Комисията — независимо от загубата на 6 март 2004 г. на лиценза си за производство и преработка на алкохол и напитки на базата на алкохол, той е продължил другите си дейности по производство и дистрибуция — дейности, които непременно са довели до получаване на оборот, който може да покрие част от разходите за персонал и управление.

139    Четвърто, що се отнася до довода на жалбоподателя, изведен от невземането предвид на прецедент на словашкия пазар на напитки на базата на алкохол, а именно обявената несъстоятелност на Liehofruct, следва да се отбележи, че за разлика от твърдяното от жалбоподателя, Комисията не е пренебрегнала този прецедент в обжалваното решение.

140    Всъщност, от една страна, в бележка под линия 9 към съображение 40 от обжалваното решение Комисията посочва — що се отнася до доводите на жалбоподателя за продължителността на производството по несъстоятелност в Словакия и приходите от продажбата на активи на жалбоподателя в рамките на производство по несъстоятелност в Словакия — че „[жалбоподателят] цитира [пример за] предприятие, притежаващо сродни активи и работещо в същия отрасъл […]“. От становището на жалбоподателя от 24 октомври 2005 г. обаче е видно, че единственият прецедент в Словакия, на който той се позовава, се отнася до Liehofruct. Следователно трябва да се приеме, че посоченият от Комисията в обжалваното решение пример се отнася до несъстоятелността на Liehofruct.

141    От друга страна, от точка 43 от становището на жалбоподателя от 24 октомври 2005 г. е видно, че на този етап от процедурата по разследване той не е предоставил на Комисията информация, която би позволила да се установи, както жалбоподателят твърди, че положението на Liehofruct е аналогично на неговото.

142    Освен това жалбоподателят неправилно твърди, че Комисията трябва да проведе разследване по този конкретен въпрос и че нейното бездействие във връзка с това представлява явна грешка. Всъщност от съдебната практика следва, че Комисията няма задължение служебно и по своя преценка да разглежда какви обстоятелства е можело да ѝ бъдат представени (вж. Решение по дело Fleuren Compost/Комисия, точка 48 по-горе, точка 49 и цитираната съдебна практика в този смисъл).

143    Накрая, за разлика от твърдяното от жалбоподателя, от писмените изявления на Комисията не следва, че тя твърди, че продажбата на активи на жалбоподателя в рамките на производство по несъстоятелност би довела до сума, равна на тяхната пазарна цена. Всъщност от точка 123 от писмената защита следва, че Комисията твърди само, че с оглед на качеството си на привилегирован кредитор словашките данъчни органи са могли да получат почти 100 % от приходите от продажбата на активи на жалбоподателя в рамките на производство по несъстоятелност, както тези приходи са изчислени по пазарна стойност след прилагането на коефициентите на ликвидност в таблицата, която предхожда точка 123 от писмената защита. Освен това, както е видно от обжалваното решение, и по-конкретно от таблица 4 от него, Комисията не е оспорила, че следва да се приложи коефициент на ликвидност към счетоводната стойност на активите на жалбоподателя, за да се изчисли тяхната пазарна стойност.

144    Пето, що се отнася до довода на жалбоподателя, изведен от невземането предвид на доклада от 2004 г. на словашкото Министерство на правосъдието, съгласно който в рамките на производство по несъстоятелност привилегированите кредитори успяват много рядко да съберат повече от 5 %—10 % от вземанията си към неплатежоспособен длъжник, следва да се посочи, че — както твърди Комисията — споменатият доклад има общ характер и не е предназначен да прецени специфичното положение на жалбоподателя и характеристиките на неговия основен кредитор, а именно словашките данъчни органи. Освен това предоставената от Словашката република на Комисията информация в рамките на процедурата по разследване на разглежданата мярка по необходимост се отнася до специфичното положение на жалбоподателя и отчита специфичните качества на неговия основен кредитор. Следователно Комисията не може да бъде упрекната, че е допуснала явна грешка, като не е взела предвид доклада от 2004 г. на словашкото Министерство на правосъдието.

145    Накрая, шесто, що се отнася до твърдението на жалбоподателя, че неоспорената от него оценка на размера на ликвидните му средства към 17 юни 2004 г. на [поверително] словашки крони отчитала отлагането на падежа на плащане, допуснато от Old Herold в негова полза вследствие на предложението за предпазен конкордат, следва да се посочи — както отбелязва Комисията — че това твърдение не е подкрепено от никой от материалите по преписката, който да позволява да се направи извод, че Комисията е трябвало да вземе предвид частта от тези ликвидни средства, която произтича от такова отлагане.

146    Всъщност, на първо място, от материалите по преписката не е видно, че жалбоподателят е положил грижа да информира Комисията в хода на процедурата точно по този въпрос. По-нататък следва да се приеме, подобно на Комисията, че обосновката, която жалбоподателят се опитва да представи в своите писмени изявления, за да изчисли размера на ликвидните средства, произтичащи от допуснатото от Old Herold в негова полза отлагане на падежа на плащане, е неясна, дори противоречива.

147    В това отношение, подобно на Комисията, следва да се отбележи, че в жалбата жалбоподателят твърди, че вземането на Old Herold е в размер на [поверително] словашки крони към 31 юли 2004 г. и че това вземане щяло да продължи да се увеличава, за да достигне [поверително] словашки крони към момента на изпълнение на предпазния конкордат през декември 2004 г. Следователно жалбоподателят не може, без да си противоречи, да твърди понастоящем, че всички или значителна част от ликвидните средства, с които той разполага на 17 юни 2004 г., не могат да бъдат взети предвид, тъй като произтичат от допуснато от Old Herold в негова полза отлагане на падежа на плащане. Впрочем обстоятелството, че жалбоподателят поддържа в подкрепа на петото правно основание — както е посочено в точка 104 по-горе — че тези ликвидни средства във всички случаи са предназначени за словашките данъчни органи, засилва неясния и противоречив характер на неговите доводи във връзка с това. С оглед на изложените по-горе съображения следва да се направи извод, че жалбоподателят явно не е в състояние да обоснове причините, поради които ликвидните средства, с които той разполага към 17 юни 2004 г., не могат да бъдат взети предвид в рамките на евентуално производство по несъстоятелност.

148    Освен това от данните, вписани в таблица 4 от обжалваното решение — съставена, както е видно от съображения 80 и 82 от обжалваното решение, въз основа по-специално на коефициента на ликвидност и на съдържащите се в доклада „Е“ данни относно положението към 31 март 2004 г. — е видно, че, от една страна, между 31 март и 17 юни 2004 г. счетоводната стойност на стоковата наличност на жалбоподателя е намаляла със 125 милиона словашки крони, тоест с малко повече от 40 %. Така условията за продажба на стоковата наличност на жалбоподателя между тези две дати са били много по-благоприятни от тези, посочени в доклада „Е“, в който е възприет коефициент на ликвидност на стоковата наличност в размер на 20 %. От друга страна, между 31 март и 17 юни 2004 г. счетоводната стойност на ликвидните средства на жалбоподателя се е увеличила със 111 милиона словашки крони. При тези условия и при липсата на каквато и да била информация, предоставена от жалбоподателя във връзка с това, Комисията не може да бъде упрекната, че е приела това увеличаване на ликвидните средства като произтичащо от продажбата на стокова наличност през този период. Впрочем жалбоподателят не оспорва, че приходите от продажбата на неговата стокова наличност на Old Herold са в размер на [поверително] словашки крони. Той обаче твърди, че тази продажба почива на дългосрочно споразумение с Old Herold и на увереността на последния в успеха на предпазния конкордат. Такова твърдение не може да бъде взето предвид, доколкото то не е подкрепено от нито едно доказателство, представено в хода на процедурата по разследване на разглежданата мярка.

149    От всички изложени по-горе съображения следва, че тъй като нито един от изтъкнатите от жалбоподателя в подкрепа на четвъртото правно основание доводи не е основателен, той не е доказал, че Комисията е допуснала явна грешка, като е приела, че производството по несъстоятелност е по-благоприятно от производството по сключване на предпазен конкордат.

150    Освен това разглеждането на обжалваното решение, що се отнася до преценката на по-благоприятния характер на производството по несъстоятелност спрямо производството по сключване на предпазен конкордат, не позволява да се постави под въпрос обстоятелството, че представените от Комисията доказателства установяват действителното положение, както и че са достоверни и съгласувани. Напротив, посочените доказателства представляват съвкупност от релевантни данни, които Комисията има основание да приеме, за да подкрепи извода си, че критерият за частен кредитор в условия на пазарна икономика не е изпълнен в настоящия случай.

151    От всички изложени по-горе съображения следва, че изтъкнатите в рамките на четвъртото правно основание доводи, доколкото имат за цел да установят, че Комисията е приела неправилно, че производството по несъстоятелност е по-благоприятно от производството по сключване на предпазен конкордат, трябва да бъдат отхвърлени като неоснователни.

 Относно изложените в рамките на шестото правно основание доводи, доколкото се отнасят до производството по несъстоятелност

–       Доводи на страните

152    Жалбоподателят поддържа, че Комисията не е доказала, че Словашката република не е действала като частен кредитор, а единствено се е основала на липсата на доказателства в подкрепа на позицията на жалбоподателя, прехвърляйки неправилно по този начин тежестта на доказване върху последния. Комисията не била взела предвид и „правните норми, посочени от [Съда], що се отнася до прилагането на критерия за частен кредитор“.

153    По-точно, за да се прецени дали опрощаването на задължения предоставя конкурентно предимство на лицето, което се ползва от него, Комисията трябвало в частност — както било видно от точка 170 от Решение по дело HAMSA/Комисия, точка 114 по-горе — да определи дали то явно е по-значимо от това, което би предоставил частен кредитор, който действа въз основа на предпазливи и песимистични предположения. В подкрепа на извода си, че в настоящия случай не е изпълнен критерият за частен кредитор в условия на пазарна икономика и че следователно опрощаването на задълженията представлява държавна помощ, Комисията трябвало да предостави „обективно икономическо доказателство“, което може да бъде разгледано от Общия съд. Нито съответната държава членка, нито лицето, получило опрощаването, не следвало да представят доказателства, че не става въпрос за държавна помощ.

154    В настоящия случай обаче Комисията не само направила погрешни изводи относно съставените от трети независими лица доклади, предоставени от жалбоподателя, но и не била изпълнила задължението си да представи доказателства в подкрепа на становището си, че производството по несъстоятелност е по-благоприятно от производството по сключване на предпазен конкордат. Във всеки случай Комисията не доказала, че предпазният конкордат включва явно по-значимо опрощаване на задължения от това, което би предоставил частен кредитор, който действа въз основа на предпазливи и песимистични предположения. Комисията само направила извод, че въз основа на представените доказателства продажбата на активите на жалбоподателя в рамките на производство по несъстоятелност много вероятно би довела до по-значителни „приходи“ за кредиторите, отколкото изплатените суми в изпълнение на предпазния конкордат. Освен това Комисията не била взела предвид постулата, възприет в Решение 2003/283/ЕО на Комисията от 27 ноември 2002 година относно мерките, приети от Кралство Испания в полза на Refractarios Especiales SA (ОВ L 108, 2003 г., стр. 21, наричано по-нататък „решението Refractarios Especiales“), съгласно който частният кредитор действа въз основа на предпазливи и песимистични предположения. Следователно такъв кредитор щял да отдаде голямо значение на „отрицателния образ“ на производствата по несъстоятелност в Словакия.

155    Жалбоподателят твърди също, че в своите писмени изявления Комисията неправилно го упреква няколко пъти, че не е представил доказателства в хода на разследването. Този довод разкривал, от една страна, пропуските, за които била виновна Комисията, и от друга страна, неразбирането на наложените ѝ с Договора за ЕО задължения.

156    Комисията, подкрепена от встъпилата страна, отхвърля всички изложени в подкрепа на шестото правно основание доводи, доколкото се отнасят до производството по несъстоятелност.

–       Съображения на Общия съд

157    Изтъкнатите в рамките на шестото правно основание доводи, доколкото имат за цел да установят, че Комисията неправилно е приела, че производството по несъстоятелност е по-благоприятно от производството по сключване на предпазен конкордат, могат да бъдат обобщени по следния начин. От една страна, жалбоподателят упреква Комисията, че се е основала единствено на обстоятелството, че той не е представил доказателства в подкрепа на позицията си, за да приеме, че Словашката република не е действала като частен кредитор. От друга страна, жалбоподателят счита, че Комисията не е приложила правилно критерия за частен кредитор в условия на пазарна икономика.

158    На първо място, що се отнася до довода на жалбоподателя, че Комисията се е основала единствено на обстоятелството, че той не е представил доказателства в подкрепа на позицията си, за да приеме, че Словашката република не е действала като частен кредитор, следва, първо, да се приеме, че — както е напомнено в точка 142 по-горе — в рамките на контрола от страна на Комисията върху мерките за предоставяне на помощи, последната няма задължение служебно и по своя преценка да разглежда какви обстоятелства е можело да ѝ бъдат представени.

159    Второ, от материалите по преписката е видно, че на няколко пъти в хода на предвидената в член 88 ЕО досъдебна процедура, не само чрез размяната на кореспонденция, но и по време на срещата от 28 март 2006 г., жалбоподателят е имал възможност да предостави на Комисията цялата информация, с която разполага, за да даде яснота на последната при бъдещите ѝ действия.

160    Трето, от обжалваното решение, и по-конкретно от съображения 78—92 от него следва, че Комисията е взела предвид информацията, която жалбоподателят ѝ е предоставил на етапа на предвидената в член 88 ЕО досъдебна процедура, за да установи, че приходите от продажбата на активи на жалбоподателя в рамките на производство по несъстоятелност биха били по-ниски от получената в изпълнение на предпазния конкордат сума.

161    Четвърто, що се отнася до твърдението на жалбоподателя, че Комисията не само направила погрешни изводи относно съставените от трети независими лица доклади, които са ѝ били предоставени, но и не изпълнила задължението си да представи доказателства в подкрепа на становището си, че производството по несъстоятелност било по-благоприятно от производството по сключване на предпазен конкордат, от изложените в точки 123—151 по-горе съображения следва, че това твърдение не е основателно.

162    Пето, следва да се посочи, че докато в параграф 38 от решението за започване на официална процедура по разследване Комисията е посочила, че стойността на активите, които представляват обезпечението на словашките органи, е около 397,5 милиона словашки крони, в обжалваното решение тя не само е посочила, че според жалбоподателя стойността на предоставените като обезпечение на словашките органи активи възлиза на 194 милиона словашки крони (вж. съображение 87 от обжалваното решение), но и е взела предвид тази сума, за да сравни приходите от продажбата на активи на жалбоподателя в рамките на производство по несъстоятелност и получената в изпълнение на предпазния конкордат сума.

163    От изложеното по-горе следва, че доводът на жалбоподателя, че Комисията се е основала единствено на обстоятелството, че той не е представил доказателства в подкрепа на позицията си, за да приеме, че Словашката република не е действала като частен кредитор, не може да бъде приет.

164    На второ място, що се отнася до довода на жалбоподателя, че Комисията не е приложила правилно критерия за частен кредитор в условия на пазарна икономика, следва да се приеме, първо, че жалбоподателят погрешно поддържа, основавайки се на Решение по дело HAMSA/Комисия, точка 114 по-горе, че за да се прецени дали опрощаването на задължения предоставя конкурентно предимство на лицето, което се ползва от него, Комисията трябвало да докаже, че посоченото опрощаване явно е по-значимо от това, което би му предоставил частен кредитор, който действа въз основа на предпазливи и песимистични предположения.

165    От една страна, както е напомнено в точка 114 по-горе, публичноправен орган като местния данъчен орган трябва да бъде сравнен с частен кредитор, който търси възможност да получи плащане на дължимите му от длъжник във финансови затруднения суми. Впрочем жалбоподателят не може да се позовава на решението Refractarios Especiales, за да подкрепи твърдението си, че частният кредитор действа въз основа на предпазливи и песимистични предположения. Всъщност в посоченото решение Комисията само е приела, че следва да се разгледат съответните обстоятелства „въз основа на предпазливи и песимистични предположения и в съответствие с принципа за частния кредитор“ (вж. съображение 62 от решение Refractarios Especiales). Следователно в посоченото решение, далеч от това да характеризира частния кредитор като предпазлив и песимистичен, Комисията ясно е разграничила два специфични за конкретния случай параметъра за разглеждане, а именно, от една страна, разглеждане въз основа на предпазливи и песимистични предположения, и от друга страна, разглеждане предвид критерия за частен кредитор в условия на пазарна икономика. Следователно твърдението на жалбоподателя, че частният кредитор действа въз основа на предпазливи и песимистични предположения е лишено от основание.

166    От друга страна, що се отнася до въпроса дали Комисията е трябвало да докаже, че полученото от жалбоподателя в изпълнение на предпазния конкордат опрощаване на задълженията явно е по-значимо от това, което би му предоставил частен кредитор, следва да се напомни, че — както е посочено в точки 116—120 по-горе — приходите от продажбата на активи на жалбоподателя в рамките на производство по несъстоятелност, както са оценени от Комисията, а именно 275 милиона словашки крони, представляват минималната оценка. Освен това, както е посочено в точка 121 по-горе, следва да се има предвид обстоятелството, че ако приходите от продажбата на активи на длъжника след производството по несъстоятелност не са достатъчни за удовлетворяване на всички негови кредитори, същите винаги могат да поискат от длъжника плащането на все още дължимите суми. Следователно сумата от 275 милиона словашки крони, приета от Комисията като приходи от продажбата на активи на жалбоподателя в рамките на производство по несъстоятелност, не може да представлява референтно равнище, за да се прецени дали тази сума би била по-голяма от тази, получена в изпълнение на одобрения на 9 юли 2004 г. предпазен конкордат. С оглед на обезпеченията, с които се е ползвала Словашката република, също и — както е установено в точка 148 по-горе — на условията за продажба на стоковата наличност на жалбоподателя между март и юни 2004 г., които са били много по-благоприятни от условията, посочени в доклада „Е“, както и на ликвидните средства, с които е разполагал жалбоподателят към 17 юни 2004 г., следва разумно да се приеме, че приходите от продажбата на активи на жалбоподателя в рамките на производство по несъстоятелност, биха били много по-значителни от получената в изпълнение на предпазния конкордат сума. Следователно Комисията правилно е приела, че критерият за частен кредитор в условия на пазарна икономика не е изпълнен в настоящия случай.

167    Второ, жалбоподателят неправилно упреква Комисията, че не е представила „обективно икономическо доказателство“ в подкрепа на изводите си за критерия за частен кредитор в условия на пазарна икономика. Всъщност, както е напомнено в точка 108 по-горе, прилагането от Комисията на посочения критерий предполага сложни икономически преценки. В това отношение, както е посочено в точки 109 и 110 по-горе, Комисията се ползва от свобода на преценката и макар съдилищата на Съюза да могат да осъществяват контрол върху тълкуването от страна на Комисията на данните с икономически характер, в рамките на този контрол те не могат да заменят икономическата преценка на Комисията със своята преценка. Следователно не може да се изисква от Комисията да представи „обективно икономическо доказателство“ в подкрепа на изводите си във връзка с прилагането на критерия за частен кредитор в условия на пазарна икономика.

168    От изложеното по-горе следва, че не може да се приеме доводът на жалбоподателя, че Комисията не е приложила правилно критерия за частен кредитор в условия на пазарна икономика. Следователно всички изложени в рамките на шестото правно основание доводи, доколкото имат за цел да установят, че Комисията неправилно е приела, че производството по несъстоятелност е по-благоприятно от производството по сключване на предпазен конкордат, трябва да бъдат отхвърлени.

 По изложените в рамките на седмото правно основание доводи, доколкото се отнасят до производството по несъстоятелност

–       Доводи на страните

169    По същество жалбоподателят упреква Комисията, че не е осъществила надлежно разследване и не е оценила предоставените ѝ от него доклади.

170    Жалбоподателят твърди, че щом като Комисията е направила извод, че предоставените ѝ от него доклади, и по-конкретно докладът „Е“, не са надеждни поради „специфична несъгласуваност“, тя трябвало да му поиска обяснения по предоставените данни и да получи мнението на експерт по доклада „Е“ или по целия предпазен конкордат, както изрично предложил. Обстоятелството, че Комисията не поискала обяснения, лишавало обжалваното решение от „всякаква достоверност“ и представлявало „сериозно нарушение“ на задължението на Комисията да разследва надлежно и безпристрастно и да разгледа наличните доказателства.

171    Нито едно от твърденията на Комисията, които имат за цел да покажат липсата на надеждност на доклада „Е“, не било обосновано от фактическа страна. Дружеството Е не можело да бъде упрекнато, че е използвало данни към 31 март 2004 г., имайки предвид, че към момента на подготовката на посочения доклад през май 2004 г. само тези данни са били на налични.

172    Комисията неправилно упрекнала дружеството Е, че в доклада си е възприело прекалено нисък коефициент на ликвидност на стоковата наличност, а именно 20 %. От една страна, жалбоподателят твърди, че синдикът не би могъл да продаде наличните готови продукти на договорна цена и напомня, че наличните незавършени продукти и суровините не можели да бъдат пуснати в продажба. От друга страна, той поддържа, че дружеството Е приело, че приходите от продажбата на стоковата наличност били под 20 %.

173    Що се отнася до краткосрочните вземания, жалбоподателят отбелязва, че в доклада си дружеството Е е оценило „приходите“ от тях на над 20 %. Той поддържа също, че голяма част от вземанията, на които е направено позоваване в доклада „Е“, били несъбираеми и трябвало да бъдат опростени. Освен това сумата от 10 милиона словашки крони трябвало да се приспадне от „общата номинална стойност“ на краткосрочните вземания, доколкото тази сума съответствала на отсрочено данъчно вземане. Накрая жалбоподателят поддържа, че приложеното в съображение 86 от обжалваното решение двойно изравняване „не съответства на действителността“.

174    По отношение на коефициента на ликвидност на неликвидните активи и стойността на ипотечните активи Комисията също неправилно твърдяла, основавайки се на стойността на предоставените като обезпечение активи, че в рамките на производство по несъстоятелност стойността на активите е по-висока, отколкото тази, получена при прилагането на възприетия в доклада „Е“ коефициент от 45 %. Посоченият коефициент означавал, че интересът към разглежданото оборудване е минимален, че то е в лошо състояние, че е морално остаряло или е било амортизирано. Комисията не можела да приравнява стойността на предоставените като обезпечение активи на сумите, които словашките данъчни органи биха могли да се надяват да получат след продажбата на тези активи в производство по несъстоятелност. Всеки разумен частен кредитор щял да е наясно с обстоятелството, че счетоводната стойност на дълготрайните активи е по-голяма от действителната пазарна стойност, по-конкретно в случай на принудителна продажба. Освен това Комисията била признала в други решения в областта на държавните помощи, че съществува основна разлика между цената при продажба на активите от синдик и пазарната цена. В решение Refractarios Especiales Комисията дори твърдяла, че перспективите за много ниска действителна стойност при несъстоятелност се потвърждавали от обстоятелството, че другите кредитори също били приели доста значително опрощаване на задълженията.

175    Накрая, що се отнася до решението на Комисията да изключи докладите „К“ и „Н“ като доказателства за или срещу твърдението на жалбоподателя, че критерият за частен кредитор в условия на пазарна икономика е изпълнен, жалбоподателят отбелязва относно първия доклад, че Комисията не е поискала той да ѝ бъде предоставен и не се е постарала да обясни твърдените му противоречия с доклада „Е“. Освен това, като изключила доклада „Н“, Комисията не била взела предвид обстоятелството, че в рамките на производство по несъстоятелност сроковете за събиране на вземанията могат да бъдат изключително дълги и че, както било посочено в този доклад, [поверително]. Комисията не била представила никакво доказателство, противоречащо на съдържащите се в доклада „Н“ твърдения.

176    Комисията, подкрепена от встъпилата страна, оспорва всички изложени от жалбоподателя в подкрепа на седмото правно основание доводи, доколкото имат за цел да установят, че Комисията е приела неправилно, че производството по несъстоятелност е по-благоприятно от производството по сключване на предпазен конкордат.

–       Съображения на Общия съд

177    Първо, не може да бъде приет доводът на жалбоподателя, изведен от обстоятелството, че щом като Комисията е направила извод, че предоставените ѝ от него доклади не са надеждни поради „специфична несъгласуваност“, тя е трябвало да поиска обяснения по предоставените данни и да получи мнението на експерт по доклада „Е“ или по целия предпазен конкордат — нещо, което жалбоподателят изрично предложил.

178    Всъщност съгласно съдебната практика в процедурата по контрол на държавните помощи ролята на заинтересованите лица, различни от съответната държава членка, се ограничава до предоставяне на Комисията на цялата информация, предназначена да даде яснота на последната при бъдещите ѝ действия (Решение на Съда от 12 юли 1973 г. по дело Комисия/Германия, 70/72, Recueil стр. 813, точка 19). Следователно те не могат да претендират за участие в обсъждане с Комисията при условията на състезателност, каквато възможност е предвидена в полза на въпросната държава членка (Решение по дело Комисия/Sytraval и Brink’s France, C‑367/95 P, Recueil стр. I‑1719, точка 59 и Решение по дело Falck и Acciaierie di Bolzano/Комисия, точка 49 по-горе, точка 82).

179    Освен това нито една разпоредба от процедурата за контрол върху държавните помощи не отрежда специална роля сред заинтересованите лица на получателя на помощта. В това отношение следва да се уточни, че процедурата за контрол върху държавните помощи не е процедура, която започва „срещу“ получателя или получателите на помощта, в какъвто случай същият или същите биха се ползвали с права, които също са толкова широки, колкото и самото право на защита като такова (Решение по дело Falck и Acciaierie di Bolzano/Комисия, точка 49 по-горе, точка 83).

180    Накрая, както е напомнено в точки 49 и 50 по-горе, законосъобразността на обжалваното решение трябва да се преценява с оглед на информацията, с която Комисията е могла да разполага към момента, в който го е приела, като съответната държава членка и евентуално получателят на помощта следва да приведат данни, които могат да докажат, че тези помощи са съвместими с общия пазар, и евентуално да съобщят специфични обстоятелства, свързани с възстановяването на вече изплатени помощи, ако Комисията поиска това.

181    От изложеното по-горе следва, че жалбоподателят неправилно поддържа, че обстоятелството, че Комисията не е поискала обяснения, представлява сериозно нарушение на задължението ѝ да разследва надлежно и безпристрастно и да разгледа наличните доказателства.

182    Второ, що се отнася до довода на жалбоподателя, изведен от обстоятелството, че дружеството Е не може да бъде упрекнато, че е използвало данни към 31 март 2004 г., той следва да бъде отхвърлен като ирелевантен, доколкото — както е посочено в точка 86 по-горе — решението на местния данъчен орган да одобри предпазния конкордат е взето на 9 юли 2004 г. Следователно Комисията е била длъжна единствено да потърси най-актуалните данни към тази дата, за да осъществи контрол дали критерият за частен кредитор в условия на пазарна икономика е изпълнен в настоящия случай.

183    Словашката република обаче предоставя на Комисията данни от 17 юни 2004 г., събрани по време на осъществената от словашките данъчни органи на 21 юни 2004 г. проверка на място — данни, чиято надеждност не е оспорена от жалбоподателя. Накрая следва да се посочи, че дори ако — както твърди жалбоподателят — докладът „Е“ е бил подготвен през май 2004 г., самият жалбоподател посочва, че проект на този доклад е изпратен на словашките данъчни органи в края на юни 2004 г. и че окончателният вариант на посочения доклад е изпратен на 7 юли 2004 г.

184    Така към тези два момента, които предхождат съдебното заседание от 9 юли 2004 г. за сключване на предпазен конкордат, жалбоподателят и следователно дружеството Е са разполагали с данните от юни 2004 г., събрани от словашките данъчни органи на 21 юни 2004 г., като жалбоподателят не може да не е знаел, че тези данни действително са събрани от службите на местния данъчен орган. Следователно е било напълно възможно жалбоподателят сам или чрез дружеството Е да състави таблица, сходна на съдържащата се в обжалваното решение таблица 4, за да прецени развитието на финансовото си положение след март 2004 г., и то преди 17 юни 2004 г.

185    Трето, що се отнася до довода на жалбоподателя, изведен от обстоятелството, че Комисията неправилно упрекнала дружеството Е, че е възприело в своя доклад прекалено нисък коефициент на ликвидност на стоковата наличност, а именно 20 %, този довод не може да бъде приет.

186    Съгласно съображение 85 от обжалваното решение:

„Комисията констатира, че през 2004 г. [жалбоподателят] е успял да получи [по-малко от 150] милиона SKK от продажбата на [стокова] наличност […]. Това [е] повече с [40—50] % от счетоводната стойност на [стоковата] наличност, на която [дружеството Е] основава оценката си. Това [в голяма степен потвърждава], че [коефициентът на ликвидност] от 20 % е [прекалено нисък]. Промените в счетоводните отчети за 2004 г. относно стойността на [стоковата] наличност поддържат това заключение. Освен това самият [жалбоподател] оценява в бизнесплана си [приходите] от продажба на стокова наличност през периода [от март до май 2004 г.] на [по-малко от 110] милиона [SKK] […]. [Дружеството Е не се е съобразило] с тази оценка. Накрая, [предвид] самата стопанска дейност на [жалбоподателя] [може да се предположи], че стоковата наличност включва крайни продукти, които могат лесно да бъдат реализирани пред дистрибутори или потребители, а не пол[у]готови продукти, които се нуждаят от допълнителна преработка“.

187    Освен това, както е посочено в точка 119 по-горе, счетоводната стойност на стоковата наличност на жалбоподателя е намаляла със 125 милиона словашки крони, тоест намаление от 60 % спрямо тази през март 2004 г. Следователно освен другите две доказателства, изложени от Комисията в съображение 85 от обжалваното решение, Комисията е разполагала с достатъчно надеждна и съгласувана информация, за да постави под въпрос коефициента на ликвидност от 20 %, възприет от дружеството Е за стоковата наличност на жалбоподателя на основание на данните от март 2004 г.

188    Четвърто, що се отнася до твърденията на жалбоподателя за нарушения по отношение на краткосрочните вземания, те следва да бъдат отхвърлени. На първо място, за разлика от твърдяното от жалбоподателя от доклада „Е“ не следва, че неговият автор е приел, че „приходите“ от посочените вземания биха били над 20 %. Следователно това твърдение за нарушение не се подкрепя от фактите. По-нататък, той твърди, че приложеното в съображение 86 от обжалваното решение двойно изравняване „не съответства на действителността“. Тъй като това твърдение за нарушение въобще не е подкрепено с доказателства от жалбоподателя, то трябва да бъде отхвърлено като недопустимо. Накрая същото се отнася и за твърденията на жалбоподателя, от една страна, че голяма част от вземанията, на които дружеството Е се позовава в своя доклад, били несъбираеми и трябвало да бъдат опростени, и от друга страна, че сумата от 10 милиона словашки крони трябвало да се приспадне от „общата номинална стойност“ на краткосрочните вземания, доколкото тази сума съответствала на отсрочено данъчно вземане.

189    Пето, що се отнася до довода на жалбоподателя, че относно коефициента на ликвидност на неликвидните активи и стойността на ипотечните активи Комисията твърдяла, въз основа на стойността на предоставените като обезпечение активи, че в рамките на производство по несъстоятелност стойността на активите е по-висока, отколкото тази, резултат от прилагането на възприетия в доклада „Е“ коефициент от 45 %, от съображение 87 от обжалваното решение следва, че:

„Освен това [коефициентът на ликвидност] на дълготрайните активи, а именно 45 %, също изглежда твърде малък. Според [жалбоподателя] стойността на [предоставените като обезпечение] в полза на данъчните органи активи е възлизала на 194 милиона словашки крони. Тази стойност според [жалбоподателя] изразява цена по оценка на независими експерт-оценители, извършена в края на 2003 г. и началото на 2004 г. От гледна точка на Комисията подобна „оценка на експерт-оценител“ следва да отразява общата [цена] на въпросния актив, [която съответства на] цена[та], на която може да бъде реализиран на пазара в определено време. [Дружеството Е не обяснява] защо [приходите] от продажба при [несъстоятелност] на дълготрайни активи би[ха] възлизал[и] само на 45 % от счетоводната им стойност от 205 милиона словашки крони, докато самият [жалбоподател] оценява въпросните активи много по-високо“.

190    Освен това, както твърди Комисията в писмените си изявления, нито от доклада „Е“, нито от материалите по преписката е видно, че оборудването, представляващо дълготрайните активи, е в лошо състояние, че е морално остаряло или че е било амортизирано. Също следва да се посочи, че жалбоподателят не поставя под въпрос довода, изложен от Комисията, както в съображение 87 от обжалваното решение, така и в писмените ѝ изявления, че стойността на предоставените като обезпечение активи трябва обикновено да отразява общата цена на активите, която съответства на тяхната пазарна стойност. В това отношение следва да се добави, че кредитор като словашките данъчни органи, ако е привилегирован, по принцип следи стойността на неговото обезпечение да съответства поне на пазарната стойност на активите, представляващи обезпечението. Ако, както твърди жалбоподателят, не е следвало да се вземе предвид пазарната цена в настоящия случай, той е трябвало да предостави информация на Комисията във връзка с това. Жалбоподателят обаче само препраща към поведението на разумния кредитор, без дори да вземе предвид обстоятелството, че неговият основен кредитор е кредитор, който разполага с привилегия върху част от неговите дълготрайни активи. Такъв привилегирован кредитор преценява задължително шансовете си да събере дължимите му суми, като взема предвид обекта на своето обезпечение.

191    Накрая, шесто, що се отнася до довода на жалбоподателя, изведен от обстоятелството, че Комисията неправилно е изключила както доклада „К“, така и доклада „Н“ като доказателства в подкрепа на твърдението му, че критерият за частен кредитор в условия на пазарна икономика е изпълнен в настоящия случай, той следва да бъде отхвърлен като ирелевантен. Всъщност, за разлика от твърдяното от жалбоподателя и както Общият съд вече отбеляза, Комисията не следва да иска от жалбоподателя нито предоставянето на доклада „К“, нито обяснения по неговите твърдени противоречия с доклада „Е“. Що се отнася до твърденията на жалбоподателя за нарушения при преценката от страна на Комисията на данните от доклада „Н“ относно производството по несъстоятелност, от изложените в точка 124 по-горе съображения е видно, че те са лишени от основание.

192    От всички изложени по-горе съображения следва, че шестото правно основание трябва да бъде отхвърлено като неоснователно, доколкото има за цел да установи, че Комисията неправилно е приела, че производството по несъстоятелност е по-благоприятно от производството по сключване на предпазен конкордат.

 Относно изложените в рамките на осмото правно основание доводи, доколкото се отнасят до производството по несъстоятелност

–       Доводи на страните

193    Жалбоподателят поддържа, че преценката на Комисията на поставените по това дело проблеми е изопачена от важността, която тя отдава на обстоятелството, че Словашката република е оспорила производството по сключване на предпазен конкордат пред национална юрисдикция, както и на съществуващите вътрешни различия в рамките на словашките данъчни органи. Тъй като тези фактори имали вредно и неправилно въздействие върху нейната преценка, Комисията не взела предвид резултата от започнатото от Словашката република производство пред посочената национална юрисдикция. Комисията избрала да не вземе предвид всички представени от жалбоподателя доказателства и само възпроизвела от свое име, без критично да ги разгледа, неподкрепени твърдения на Словашката република и непотвърдени от фактите изявления. Комисията обаче била уведомена, че ключови елементи от доводите на словашките органи били обявени за недействителни от словашките юрисдикции. Освен това някои изявления като това, че Old Herold било потенциален купувач на производствените съоръжения на жалбоподателя, били погрешни. Old Herold нямало никакъв интерес от придобиването на тези производствени съоръжения. Според жалбоподателя Old Herold имало капацитет за свръхпроизводство в своя завод в Trenčin (Словакия), което било доказано от обстоятелството, че през периода от април до септември 2004 г. това дружество можело да произвежда всички продукти с марката „Frucona“, без да е било необходимо да намалява своите дейности, свързани със собственото му производство. Гласуваното от Комисията „абсолютно доверие“ на изявленията на Словашката република представлявало явна грешка в преценката.

194    По-конкретно жалбоподателят упреква Комисията, че взела предвид като доказателства писмата от 15 януари и 6 юли 2004 г., за да докаже, че словашките органи не били благосклонни към предложението за предпазен конкордат на жалбоподателя. От решението от 6 март 2006 г. на Špeciálny súd v Pezinku обаче следвало, че словашката Генерална данъчна дирекция не била спазила принципа на самостоятелно вземане на решения от местните данъчни органи. Освен това от решенията на Najvyšší súd Slovenskej republiky от 25 октомври 2004 г. и от 27 април 2006 г. следвало, че словашките данъчни органи били надлежно представлявани в съдебното заседание от 9 юли 2004 г. за сключване на предпазен конкордат. Жалбоподателят допълва, че доколкото понятието за държавна помощ е обективно понятие, без да е необходимо Комисията да взема позиция по вътрешните различия на администрацията, които не могат да бъдат отречени в настоящия случай, тя трябвало единствено да вземе предвид критерия за частен инвеститор в условия на пазарна икономика. Комисията обаче избрала да не вземе предвид обстоятелството, че директорът на местния данъчен орган, който е одобрил предпазния конкордат, е бил оправдан от Špeciálny súd v Pezinku по всички повдигнати срещу него обвинения. В решението си посочената национална юрисдикция била направила извод, от една страна, че посоченият директор е действал в рамките на своите правомощия и е защитил правилно интересите на Словашката република, като е приел предпазния конкордат, и от друга страна, че за разлика от твърдяното от прокурора, словашките данъчни органи не биха могли „незабавно да получат“ сумата от 308 милиона словашки крони от краткотрайните активи на — сума, посочена от Комисията в съображение 97 от обжалваното решение. Според жалбоподателя по този начин Špeciálny súd v Pezinku е установил, че сумата от 308 милиона словашки крони била прекалено висока. Освен това жалбоподателят посочва, че националната юрисдикция е направила извод, че писмата от 15 януари и 6 юли 2004 г. (на които Комисията се основава в съображение 101 от обжалваното решение) нямали обвързващ характер. Вследствие на подадена пред Najvyšší súd Slovenskej republiky жалба срещу решението на Špeciálny súd v Pezinku първата национална юрисдикция върнала делото на втората национална юрисдикция с искането да бъдат събрани повече доказателства. През септември 2006 г. Špeciálny súd v Pezinku поискал доклад, за да прецени заключенията на доклада „Е“, който доклад му бил предоставен през декември 2006 г.

195    Комисията оспорва всички изложени от жалбоподателя в подкрепа на осмото правно основание доводи, доколкото имат за цел да установят, че Комисията неправилно е приела, че производството по несъстоятелност е по-благоприятно от производството по сключване на предпазен конкордат.

–       Съображения на Общия съд

196    Първо, следва да се напомни, че с оглед на посочените в точка 114 по-горе обстоятелства по делото приложим в настоящия случай е само критерият за частен кредитор в условия на пазарна икономика. Следователно неправилно жалбоподателят поддържа, че Комисията е трябвало да вземе предвид единствено критерия за частен инвеститор в условия на пазарна икономика.

197    Второ, както е отбелязано в точка 83 по-горе, обстоятелството, че Špeciálny súd v Pezinku е постановил, че писмата от 15 януари и 6 юли 2004 г. нямат обвързващо действие и следователно представляват обикновени препоръки, не е пречка в настоящия случай Комисията да установи, че в тези две писма се съдържа възражение на словашката Генерална данъчна дирекция не само срещу предложението за предпазен конкордат на жалбоподателя, но също и срещу всяко опрощаване на данъчни задължения на територията на Словашката република.

198    Трето, що се отнася до довода на жалбоподателя, че Комисията неправилно е приела, че Old Herold е потенциален купувач на производствените съоръжения на жалбоподателя, от материалите по преписката е видно, че Old Herold е било явно заинтересовано, както от краткосрочните активи на жалбоподателя — що се отнася до стоковата наличност, така и повече или по-малко от дългосрочните му активи — що се отнася до дълготрайните активи. Всъщност, тъй като в момента, в който е приела обжалваното решение, Комисията не е разполагала с никаква друга информация, тя не може да бъде упрекната, че е счела, че приемането от страна на Old Herold да наеме производственото оборудване на жалбоподателя, след като последният е загубил лиценза си за производство и преработка на алкохол и напитки на базата на алкохол, показва само по себе си не само че посочените наети активи са били в изправно състояние, но и че Old Herold е било заинтересовано от възможността да разполага с това производствено оборудване. Във всеки случай, дори да се предположи, че — както твърди жалбоподателят — Old Herold е имало капацитет за свръхпроизводство в неговия завод в Trenčin, това не позволява да се изключи, че последното би желало да развие своята дейност на пазара на алкохол и напитки на базата на алкохол, за да укрепи сътрудничеството си с жалбоподателя, още повече че съгласно тяхното споразумение за сътрудничество жалбоподателят е бил натоварен с дистрибуцията на неговите алкохолни продукти и продукти на базата на алкохол. От изложените по-горе съображения е видно, че този довод трябва да бъде отхвърлен като неоснователен.

199    Четвърто, жалбоподателят също неправилно твърди, че с оглед на решението на Špeciálny súd v Pezinku от 6 март 2006 г. Комисията трябвало да приеме, че сумата от 308 милиона словашки крони, на която се е основала, била прекалено висока. Всъщност от посоченото решение следва, че Špeciálny súd v Pezinku е установил просто, че доколкото размерът на обезпечените вземания е бил 200 милиона словашки крони, обвинението неправилно твърди, че сумата от 308 милиона словашки крони е можело да бъде събрана незабавно.

200    Освен това от решението на Špeciálny súd v Pezinku от 6 март 2006 г. следва, че тази национална юрисдикция потвърждава приблизително (като посочва размер от около 200 милиона словашки крони) оценката на жалбоподателя (която е около 194 милиона словашки крони) на стойността на активите, предоставени като обезпечение на словашките органи по отношение на жалбоподателя. Следователно, доколкото Комисията е приела в обжалваното решение — както е посочено в точка 162 по-горе — че размерът на обезпечените вземания е поне равен на оценката на жалбоподателя (а не на оценката на Словашката република, а именно 397 милиона словашки крони), тя не може да бъде упрекната, че не е взела предвид предоставената ѝ от жалбоподателя в това отношение информация.

201    В заключение осмото правно основание трябва да бъде отхвърлено като неоснователно, доколкото има за цел да установи, че Комисията неправилно е приела, че производството по несъстоятелност е по-благоприятно от производството по сключване на предпазен конкордат.

 Относно изложените в рамките на деветото правно основание доводи, доколкото се отнасят до производството по несъстоятелност

–       Доводи на страните

202    Жалбоподателят упреква Комисията, че не е мотивирала достатъчно обжалваното решение.

203    По-точно Комисията не била обяснила своите съображения в няколко отношения. От една страна, жалбоподателят не отрича, че словашките данъчни органи като привилегирован кредитор са в по-благоприятно правно положение от това на другите кредитори, но упреква Комисията, че не е обяснила причините, поради които тя твърди, че словашките данъчни органи се намират в по-благоприятно икономическо положение от това на другите кредитори. От друга страна, жалбоподателят поддържа, че за него не е ясно „за какво служат точка 100 и сл. [от обжалваното решение] […] във връзка извода на Комисията за държавната помощ“.

204    Комисията оспорва всички изложени от жалбоподателя в подкрепа на деветото правно основание доводи.

–       Съображения на Общия съд

205    От една страна, що се отнася до довода на жалбоподателя, изведен от липсата на обяснения от страна на Комисията относно твърдението ѝ, че словашките данъчни органи се намират в по-благоприятно икономическо положение от това на другите кредитори, следва да се посочи, че в съображение 74 от обжалваното решение Комисията твърди следното:

„Следва да се отбележи, че преди [предпазния конкордат] данъчният орган е бил в икономически и правно по-добро положение от [това на] останалите [частни] кредитори. Следователно се налага да се проучи в подробности дали данъчните органи са използвали всички средства, с които са разполагали, за да получат възможно най-високо изплащане на вземанията си, както би постъпил частен кредитор в [условия на пазарна икономика]“.

206    Безспорно, твърдението на Комисията относно икономически и правно по-благоприятното положение на словашките данъчни органи не е ясно обосновано в обжалваното решение.

207    Тази констатация обаче не може да се отрази по какъвто и да било начин върху законосъобразността на обжалваното решение. Всъщност жалбоподателят не оспорва нито правното качество на местния данъчен орган, а именно качеството му на привилегирован кредитор, нито свързаните със същото по-благоприятни последици съгласно разпоредбите на словашкото законодателство, в сила към момента на възникване на фактите по настоящия случай, в сравнение с другите му кредитори. Както обаче Комисията твърди в писмените си изявления, в настоящия случай правното предимство, с което се ползва местният данъчен орган като привилегирован кредитор, представлява и икономическо предимство, тъй като в това качество той има гаранцията, че ще удовлетвори вземането си предпочитателно спрямо частните кредитори на жалбоподателя, и то във всеки един момент от производството по несъстоятелност във връзка с предоставените като обезпечение активи в размер най-малко на 194 милиона словашки крони. Следователно първият довод на жалбоподателя следва да се отхвърли като неоснователен.

208    От друга страна, що се отнася до довода на жалбоподателя, изведен от обстоятелството, че за него не е ясно „за какво служат съображение 100 и сл. от обжалваното решение […] във връзка извода на Комисията за държавната помощ“, следва да се отбележи, че в съображение 78 от обжалваното решение Комисията посочва трите части на своя анализ под заглавие „Държавна помощ по смисъла на член 87, параграф 1 [ЕО]“, като третата част следва да бъде свързана с разглеждане на представените от словашките органи и от жалбоподателя косвени доказателства. В съображения 100—109 от обжалваното решение Комисията пристъпва към такова разглеждане. Следователно този довод е явно неоснователен.

209    Ето защо деветото правно основание трябва да бъде отхвърлено като неоснователно, доколкото има за цел да установи, че Комисията неправилно е приела, че производството по несъстоятелност е по-благоприятно от производството по сключване на предпазен конкордат.

210    От направените в точки 151, 168, 192, 201 и 209 по-горе изводи следва, че четвъртото правно основание, както и поради същите мотиви шестото, седмото, осмото и деветото правно основание, доколкото те са свързани с четвъртото правно основание, трябва да бъдат отхвърлени като неоснователни.

211    Накрая с оглед, от една страна, на изложените в точки 88—92 по-горе предварителни бележки, и от друга страна, на изведените в точки 149—151 по-горе изводи, не е необходимо Общият съд да се произнася — за целите на преценката на законосъобразността на обжалваното решение, що се отнася до квалифицирането на разглежданата мярка като държавна помощ по смисъла на член 87, параграф 1 ЕО — по основателността на петото правно основание, както и на шестото, седмото, осмото и деветото правно основание, доколкото са свързани с въпроса дали Комисията правилно е приела, че производството за принудително изпълнение на данъчни вземания е по-благоприятно от производството по сключване на предпазен конкордат.

212    Следователно Комисията правилно е квалифицирала разглежданата мярка като държавна помощ по смисъла на член 87, параграф 1 ЕО.

 5. По десетото правно основание, изведено от грешка при прилагане на правото и при установяване на фактите, тъй като Комисията не е освободила предпазния конкордат в качеството му на помощ за преструктуриране и е приложила с обратна сила Насоките от 2004 г.

 Доводи на страните

213    Жалбоподателят твърди, че Комисията неправилно е приложила член 87, параграф 3 ЕО и Насоките от 1999 г., като не е освободила разглежданата помощ, въпреки че той бил предприятие в затруднения и предпазният конкордат се основавал на план за преструктуриране, който бил сведен до необходимия минимум и водел до възстановяване на неговата дългосрочна жизнеспособност. Освен това Комисията приложила с обратна сила Насоките от 2004 г., макар да признавала, че приложими били Насоките от 1999 г. От друга страна, жалбоподателят поддържа, че Комисията само твърдяла, че неговата жизнеспособност не е възстановена и че разглежданата помощ не се ограничавала до необходимия минимум. Комисията не била разгледала другите критерии, които позволявали да се квалифицира мярка за предоставяне на помощ за преструктуриране като наличие на компенсаторни мерки. Освен това жалбоподателят твърди, че макар той да е МСП, Комисията не е взела предвид разпоредбите на параграф 55 от Насоките от 1999 г., който предвижда, че — що се отнася до МСП — посочените в параграфи 29—47 от Насоките условия трябва да се прилагат по-малко строго.

214    Първо, жалбоподателят твърди, че що се отнася до възстановяването на неговата дългосрочна жизнеспособност, той е предоставил на Krajský súd v Košiciach план за преструктуриране, който включва няколко мерки. Този план бил приложен и контролиран от назначен от Krajský súd v Košiciach синдик и му позволил да „възстанови“ своята жизнеспособност без друга държавна намеса. Впрочем Комисията трябвало да вземе предвид обстоятелството, че този план бил съставен и предоставен на Krajský súd v Košiciach преди присъединяването на Словашката република, така че последната нямала възможност да уведоми за него. Жалбоподателят твърди, че ако липсата на план за преструктуриране, съставен в изискваната от Комисията форма, води автоматично до несъвместимост на дадена мярка, то нова държава членка на Съюза би била възпрепятствана да приложи или да изпълни всяка мярка за преструктуриране преди своето присъединяване, дори ако всички останали критерии са спазени. Такава политика нарушавала член 12 ЕО.

215    Второ, жалбоподателят поддържа, че неговата дългосрочна жизнеспособност е възстановена. Той счита, че за разлика от твърдяното от Комисията в обжалваното решение преструктурирането на неговите дестилационни дейности и сътрудничеството му с Old Herold били в основата на този успех. Доколкото финансовите му затруднения произтичали от условията за плащане на акцизните сборове, свързани с дейностите му по производство на алкохол, той твърди, че като не произвежда вече алкохол, е предотвратил възможността такива затруднения да възникнат отново. Освен това доводът на Комисията, че можел да поиска отново лиценз за производство и преработка на алкохол и напитки на базата на алкохол, трябвало да бъде отхвърлен, щом като той не бил поискал отново такъв лиценз и нямал намерението да го направи, тъй като е напуснал пазара, на който се твърди, че разглежданата мярка нарушава конкуренцията.

216    Що се отнася до въпроса дали помощта се ограничава до необходимия минимум, Комисията твърдяла, че, от една страна, относно предпазния конкордат Словашката република не е трябвало да даде съгласието си жалбоподателят да плати сума по-ниска от 35,84 % от задълженията, и че, от друга страна, неговият принос бил прекалено малък. Жалбоподателят поддържа, че приходи, по-високи от 35 %, биха застрашили „жизнеспособността на предпазния конкордат“. Той твърди, че тъй като не може да обезпечи банков заем, събраните ликвидни средства в общ размер на 231 милиона словашки крони за финансиране на произтичащите за него от предпазния конкордат задължения щели да бъдат получени чрез други способи. Сред тези способи бил предоставеният от Old Herold заем на доставчик от [поверително] словашки крони. Комисията неправилно преценила посочения заем, чийто размер не му е бил изплатен, а чийто падеж на връщане е бил само отложен, за да му позволи да събере ликвидни средства. В решението си от 27 април 2006 г. Najvyšší súd Slovenskej republiky потвърдил, че размерът на движимите активи, с които разполагал жалбоподателят след сключването на предпазния конкордат, били минимално необходимото за осигуряване на неговото оцеляване. Жалбоподателят твърди, че не разполага с ликвидни средства в излишък и че никакво нарушение на конкуренцията на разглеждания пазар не било установено след юли 2004 г.

217    Що се отнася до преценката от страна на Комисията на неговия принос към преструктурирането, жалбоподателят упреква Комисията, че е допуснала явна грешка в преценката, като е приела, че предоставеният му от Old Herold заем не представлява такъв принос, тъй като срокът за плащане от четиридесет дни може да се разглежда като обща практика. В това отношение той поддържа, че предоставянето на такъв срок в хода на производството по сключване на предпазен конкордат отивало отвъд „обичайните търговски практики“ и следователно представлявало мярка за преструктуриране. Според жалбоподателя доставчик, който за разлика от Old Herold няма „никакъв дългосрочен финансов интерес с [него]“, не би му доставил стоки, без да поиска предварително заплащане или обезпечения. Впрочем от практиката на Комисията по вземане на решения било видно, че последната приела в миналото, че 35 % са достатъчен процент във връзка с приноса на получателя към плана за преструктуриране.

218    Накрая, трето, жалбоподателят упреква Комисията, че е приложила с обратна сила Насоките от 2004 г., като се е основала на вписания в тях нов праг за участие. Такова прилагане с обратна сила представлявало само по себе си достатъчно основание за отмяна. Във всеки случай, като приложила новия праг на Насоките от 2004 г., Комисията трябвало да вземе предвид и обстоятелството, че посочените насоки предвиждат, че в подпомаганите региони като региона, в който се намира Košice, условията за преценката на значимостта на личният принос на получателя могат да бъдат по-малко строги.

219    Комисията, подкрепена от встъпилата страна, оспорва всички изложени от жалбоподателя в подкрепа на десетото правно основание доводи.

 Съображения на Общия съд

220    В самото начало следва да се констатира, първо, че що се отнася до довода, изведен от нарушение на член 12 ЕО, жалбоподателят в нито един момент не посочва в каква степен тази разпоредба, която се отнася до забраната за дискриминация, е била нарушена в настоящия случай. Следователно с оглед на разпоредбите на член 44, параграф 1, буква в) от Процедурния правилник този довод следва да бъде отхвърлен като явно недопустим.

221    Второ, следва да се посочи, че твърдението на жалбоподателя, че Комисията е приложила с обратна сила Насоките от 2004 г. не е основателно. От една страна, от много точки от обжалваното решение, и по-конкретно от точки 116—118 и 120—136 изрично следва, че Комисията не само е установила, че Насоките от 1999 г. се прилагат в настоящия случай, но и е разгледала съвместимостта на съответната мярка с оглед на посочените насоки. От друга страна, макар действително Комисията да споменава в съображение 152 от обжалваното решение чрез препращане към бележка под линия 36 от него въведения в Насоките от 2004 г. праг на личен принос на получателя на помощта от 40 %, това препращане все пак не може да подкрепи тезата на жалбоподателя относно прилагането с обратна сила на тези насоки в обжалваното решение. Всъщност налага се изводът, че посоченото препращане е направено само за да се илюстрира съображението на Комисията, че практиката ѝ при прилагането на Насоките от 1999 г. и развитието на политиката ѝ по отношение на критерия за ограничаване на размера и интензитета на помощта до необходимия минимум са довели до „[въвеждане на] праг в тази област в насоките от 2004 г.“ Освен това, както това ясно произтича от съображение 152, второ изречение от обжалваното решение, Комисията изрично е посочила, че личният принос на жалбоподателя от по-малко от 27 % „е приемлив по насоките от 1999 г.[,] само ако са изпълнени всички останали условия по одобрение на помощ“. Ето защо следва да се приеме, че Комисията е приложила Насоките от 1999 г. и следователно изведеният от прилагането с обратна сила на Насоките от 2004 г. довод трябва да се отхвърли като неоснователен.

222    Трето, жалбоподателят също неправилно поддържа, че Комисията не е взела предвид разпоредбите на параграф 55 от Насоките от 1999 г., който се отнася до условията за прилагането им за МСП. Всъщност, от една страна, в съображение 119 от обжалваното решение Комисията е приела, че жалбоподателят е „средно предприятие“ по смисъла на законодателството на Съюза. От друга страна, в съображение 129 от обжалваното решение Комисията е посочила, че за МСП Насоките от 1999 г. уреждат по-гъвкаво спазване на условията по разрешаване на помощ, особено при прилагане на компенсаторни мерки и за съдържанието на мониторинговите доклади. Във второто изречение от посоченото съображение тя допълва и че „[н]езависимо от това, тези предприятия не се освобождават от изискването да представят план за преструктуриране, както и държавата членка от задължението да постави като условие за отпускане на помощ за преструктуриране изпълнението на план за преструктуриране“. От изложеното по-горе следва, че доводът на жалбоподателя, че Комисията не е взела предвид разпоредбите на съображение 55 от Насоките от 1999 г., трябва да се отхвърли като неоснователен.

223    Четвърто, от съображение 2 от обжалваното решение е видно, че в писмото си от 4 януари 2005 г. Словашката република изрично е поискала от Комисията да одобри въпросната помощ като оздравителна програма за предприятие във финансово затруднение.

224    Основно следва да се посочи, че жалбоподателят оспорва по същество съображението на Комисията, съгласно което разглежданата мярка не е съвместима с общия пазар с оглед на Насоките от 1999 г.

225    На първо място, следва да се напомни, че съгласно член 87, параграф 3, буква в) ЕО за съвместими с общия пазар могат да се приемат „помощите, които имат за цел да улеснят развитието на някои икономически дейности или на някои икономически региони, доколкото тези помощи не засягат по неблагоприятен начин условията на търговия до степен, която противоречи на общия интерес“.

226    По-нататък от постоянната съдебна практика произтича, че член 87, параграф 3 ЕО предоставя широко право на преценка на Комисията за допускане на помощи чрез дерогиране на общата забрана в параграф 1 от посочения член, доколкото в този случай преценката на съвместимостта или на несъвместимостта на държавна помощ с общия пазар поставя проблеми, свързани с отчитането и преценката на сложни икономически факти и обстоятелства, които могат бързо да се променят (вж. Решение на Съда от 11 юли 1996 г. по дело SFEI и др., C‑39/94, Recueil, стр. I‑3547, точка 36 и цитираната съдебна практика). Тъй като по-конкретно от икономическа гледна точка съдилищата на Съюза не могат да заместят преценката на автора на решението със своята преценка на фактите, контролът на Общия съд в това отношение трябва да се свежда до проверка дали са спазени процесуалните правила и изискването за мотивиране, дали фактите са установени точно, както и дали не е налице явна грешка в преценката и злоупотреба с власт (Решение на Общия съд от 14 май 2002 г. по дело Graphischer Maschinenbau/Комисия, T‑126/99, Recueil, стр. II‑2427, точка 32 и Решение на Общия съд от 14 октомври 2004 г. по дело Pollmeier Malchow/Комисия, T‑137/02, Recueil стр. II‑3541, точка 52).

227    Освен това съгласно постоянната съдебна практика законосъобразността на даден акт трябва да се преценява в зависимост от фактическите и правни обстоятелства, които съществуват към момента на приемане на акта, и сложните преценки, извършвани от Комисията, трябва да се разглеждат само с оглед на фактите, с които последната разполага към момента на преценката (Решение на Общия съд от 6 октомври 1999 г. по дело Salomon/Комисия, T‑123/97, Recueil, стр. II‑2925, точка 48 и Решение по дело Graphischer Maschinenbau/Комисия, точка 226 по-горе, точка 33).

228    Освен това Комисията може да си определя указания за упражняването на своите правомощия за преценка с актове като разглежданите насоки, доколкото тези актове съдържат поясняващи норми относно насоката, която трябва да се следва от тази институция, и доколкото не се отклоняват от нормите на Договора (вж. Решение на Съда от 29 април 2004 г. по дело Гърция/Комисия, C‑278/00, Recueil, стр. I‑3997, точка 98 и цитираната съдебна практика).

229    Накрая при липсата на надежден план за преструктуриране Комисията има основание да откаже разрешаването на разглежданите помощи съгласно Насоките от 1999 г. (вж. в този смисъл и по аналогия Решение на Съда от 22 март 2001 г. по дело Франция/Комисия, C‑17/99, Recueil, стр. I‑2481, точки 44—49).

230    В конкретния случай Комисията разглежда отпуснатата на жалбоподателя помощ с оглед на Насоките от 1999 г., които определят критериите за оценка на съвместимостта на помощите за преструктуриране на предприятия в затруднение.

231    Както е видно от параграф 31 от Насоките от 1999 г., за да бъдат обявени за съвместими с член 87, параграф 3, буква в) ЕО, индивидуалните помощи за предприятия в затруднение трябва да бъдат свързани с план за преструктуриране, който е одобрен от Комисията. Освен това съгласно параграфи 32—40 от Насоките от 1999 г. планът за преструктуриране, продължителността на който трябва да е възможно най-кратка, трябва по-специално да позволява възстановяването на жизнеспособността на предприятието в дългосрочен план в рамките на разумен срок, въз основа на реалистични предположения за бъдещите условия на дейност, като същевременно ограничава размера и интензитета на помощта до необходимия минимум. Освен това съгласно параграфи 43 и 45 от Насоките от 1999 г. съответното предприятие трябва изцяло да приложи плана за преструктуриране, така както той е одобрен от Комисията. Това прилагане и доброто развитие на посочения план подлежат на контрол от страна на Комисията, на която трябва да бъдат представяни подробни годишни доклади. Следователно трябва да се провери дали тези изисквания са изпълнени в настоящия случай.

232    На второ място, в настоящия случай от обжалваното решение е видно, че за да заключи, че не са изпълнени определените в Насоките от 1999 г. условия, Комисията се основава на липсата на план за преструктуриране и на обстоятелството, че разглежданата мярка не се ограничава до необходимия минимум.

233    Първо, що се отнася до извода, направен от Комисията относно липсата на „план за преструктуриране“ по смисъла на Насоките от 1999 г., жалбоподателят поддържа, от една страна, че е предоставил на Krajský súd v Košiciach такъв план, който включва няколко мерки за преструктуриране, от друга страна, че този план е приложен и контролиран от назначен от Krajský súd v Košiciach синдик, и накрая, че Комисията не е взела предвид посочения план.

234    От документите по преписката обаче не е видно, че към датата на предоставяне на разглежданата помощ словашките органи действително са разполагали с план за преструктуриране, който съответства на напомнените в точка 231 по-горе изисквания и който може да бъде представен на Комисията.

235    Всъщност от материалите по преписката е видно, че местният данъчен орган в писмото си от 20 октомври 2004 г. е привлякъл вниманието на жалбоподателя върху обстоятелството, че одобреното от него опрощаване на задължения представлява помощ, която трябва да бъде разрешена от Комисията, и че поради това той е поискал да му представи в срок от около един месец инвестиционен план. В писмото си от 9 ноември 2004 г. обаче жалбоподателят не само оспорва квалификацията на разглежданата мярка като държавна помощ по смисъла на член 87, параграф 1 ЕО, но и официално отказва да представи инвестиционния план, поискан от местния данъчен орган с цел получаването на разрешение от Комисията за разглежданата помощ.

236    Освен това, за разлика от твърдяното от жалбоподателя, в обжалваното решение Комисията явно е взела предвид представения от жалбоподателя в рамките на производството по сключване на предпазен конкордат бизнес план. Така в съображения 52 и 81 от обжалваното решение Комисията изрично се е позовала на този бизнес план и в точки 130—141 от обжалваното решение (които се съдържат в частта, в която Комисията разглежда съвместимостта на съответната мярка) тя преценява, както от формална гледна точка, така и по същество, дали посоченият бизнес план може да бъде квалифициран като „план за преструктуриране“ по смисъла на Насоките от 1999 г. В това отношение в съображение 141 от обжалваното решение Комисията посочва, че „[к]омбинацията от отсъствие на формален план за преструктуриране и действителен анализ на трудностите, мерките за отстраняване на тези трудности и пазарните условия и възможности, [я] водят до заключението, че представеният бизнес план от бенефициера не е действителен план за преструктуриране по реда на [Н]асоките от 1999 г.“ Следователно Комисията заключава, че съмненията ѝ за възстановяването на дългосрочната жизнеспособност на жалбоподателя „остават“.

237    Въпреки че поради това в обжалваното решение Комисията явно е взела предвид и е разгледала представения от жалбоподателя в рамките на производството по сключване на предпазен конкордат бизнес план, се налага изводът, че в своите писмени изявления жалбоподателят се ограничава с твърдението, че представеният от него на Krajský súd v Košiciach бизнес план включва няколко мерки за преструктуриране, че е приложен и контролиран от назначен от Krajský súd v Košiciach синдик и че му е позволил да „възстанови“ своята жизнеспособност без друга държавна намеса.

238    Следователно трябва да се посочи, че жалбоподателят не излага никакъв довод, който може да постави под въпрос съвкупността от основания, изтъкнати от Комисията в съображения 130—141 от обжалваното решение, от които тя е заключила, че както от формална гледна точка, така и по същество, посоченият бизнес план не представлява „план за преструктуриране“ по смисъла на Насоките от 1999 г.

239    Накрая жалбоподателят също неправилно поддържа, че Комисията е трябвало да вземе предвид обстоятелството, че този план е бил съставен и предоставен на Krajský súd v Košiciach преди присъединяването на Словашката република, така че последната не е имала възможност да уведоми за него. Всъщност този довод почива на погрешна предпоставка, съгласно която, тъй като разглежданата мярка е приета преди присъединяването на Словашката република, предвиденото в член 88, параграф 3 ЕО задължение за уведомяване преди нейното изпълнение не се прилага. Както обаче бе посочено в точка 86 по-горе, местният данъчен орган се е отказал от 65 % от вземанията си от жалбоподателя едва към момента, в който той формално е одобрил предложението за предпазен конкордат, а именно на 9 юли 2004 г. Следователно правнообвързващият акт, с който словашките органи са се ангажирали да опростят частично данъчните задължения на жалбоподателя в рамките на предпазен конкордат, е приет след присъединяването на Словашката република. Следователно изведеното от член 88, параграф 3 ЕО задължение за предварително уведомяване се прилага към разглежданата мярка съгласно процесуалноправните и материалноправните норми, приложими към 9 юли 2004 г. Както обаче бе напомнено в точка 231 по-горе, мярка за предоставяне на помощ като разглежданата в настоящия случай трябва да бъде свързана с план за преструктуриране по смисъла на Насоките от 1999 г.

240    От всички изложени по-горе съображения следва, че жалбоподателят не е установил, че Комисията е допуснала явна грешка в преценката, като е направила извод в съображение 141 от обжалваното решение, че представеният от жалбоподателя бизнес план не е план за преструктуриране по смисъла на Насоките от 1999 г.

241    В съответствие с напомнената в точка 229 по-горе съдебна практика, както Комисията посочва в съображение 142 от обжалваното решение, тя има основание при липсата на достоверен план за преструктуриране да откаже да разреши разглежданата помощ съгласно Насоките от 1999 г.

242    Второ, от съображение 142 от обжалваното решение е видно, че Комисията е разгледала и предвиденото в параграф 40 от Насоките от 1999 г. изискване, свързано с ограничаване на размера и интензитета на помощта до необходимия минимум. Следователно от съображения за изчерпателност трябва да се разгледат доводите, изложени от жалбоподателя в подкрепа на десетото правно основание, доколкото те имат за цел да докажат, че Комисията неправилно е заключила, че разглежданата мярка не отговаря на посочения критерий.

243    В това отношение жалбоподателят не оспорва, че съгласно Насоките от 1999 г. получателите по принцип трябва да допринасят по съществен начин за преструктурирането от собствените си средства или чрез външно финансиране, получено при пазарни условия.

244    За сметка на това страните спорят по въпроса дали отлагането на падежа на плащане, допуснато от Old Herold в полза на жалбоподателя, представлява личен принос на жалбоподателя към неговия план за преструктуриране.

245    Както обаче Комисията посочва в съображения 147—149 от обжалваното решение, отлагането на падежа на плащане, допуснато от Old Herold в полза на жалбоподателя, не може да се разглежда като принос от външни източници, и по-конкретно от кредитор, който е вярвал във възстановяването на неговата жизнеспособност. Всъщност достатъчно е да се посочи, че по време на срещата, която се е провела на 28 март 2006 г. между Комисията и жалбоподателя, последният изрично е посочил, че „кредитът на доставчика“ му е предоставен от Old Herold през втората половина на 2004 г. и че нормалната продължителност за плащане на неговите задължения е между 14 и 60 дни. Следователно Комисията правилно е приела в съображение 148 от обжалваното решение, че предоставеният му от Old Herold срок за плащане от 40 дни представлява обичайна практика, във всеки случай с оглед на стандартната продължителност от 14 до 60 дни, посочена от самия жалбоподател, и че следователно не представлява принос към преструктурирането от външни източници.

246    От изложените по-горе съображения следва, че жалбоподателят не е доказал, че преценките на Комисията относно пропорционалността на разглежданата мярка по отношение на разходите за преструктуриране са явно неправилни.

247    Следователно Комисията е имала основание да приеме, че поставените с Насоките от 1999 г. условия не са изпълнени и следователно да обяви разглежданата мярка за несъвместима с общия пазар.

248    Следователно десетото правно основание трябва да бъде отхвърлено в неговата цялост като неоснователно.

249    От съвкупността от изводи, направени в точки 54, 61, 87, 210, 211 и 248 по-горе следва, че всички изложени в подкрепа на настоящата жалба правни основания трябва да бъдат отхвърлени, поради което настоящата жалба трябва да се отхвърли в нейната цялост.

 По съдебните разноски

250    Съгласно член 87, параграф 2 от Процедурния правилник загубилата делото страна се осъжда да заплати съдебните разноски, ако е направено такова искане. След като жалбоподателят е загубил делото, той трябва да бъде осъден да заплати съдебните разноски в съответствие с исканията на Комисията и на встъпилата страна.

По изложените съображения

ОБЩИЯТ СЪД (втори състав)

реши:

1)      Отхвърля жалбата.

2)      Осъжда Frucona Košice a.s. да заплати съдебните разноски.

Pelikánová Jürimäe Soldevila Fragoso

Постановено в открито съдебно заседание в Люксембург на 7 декември 2010 година.

Секретар       Председател

E. Coulon       I. Pelikánová

Съдържание

Правна уредба

1. Общностна правна уредба

2. Национална правна уредба

Обстоятелства, предхождащи спора

1. Жалбоподателят

2. Националното административно производство и националното съдебно производство

3. Административното производство пред Комисията

Производство и искания на страните

По съществото на спора

1. По първото правно основание, изведено от явна грешка в преценката на размера на разглежданата мярка за предоставяне на помощ

Доводи на страните

Съображения на Общия съд

2. По второто правно основание, изведено от нарушение на съществена процесуалноправна норма и на член 33 ЕО

Доводи на страните

Съображения на Общия съд

3. По третото правно основание, изведено от нарушение на раздел 3 от приложение IV към Договора за присъединяване, на член 253 ЕО, на член 88 ЕО и на Регламент (ЕО) № 659/1999, доколкото Комисията не е била компетентна да приеме обжалваното решение

Доводи на страните

Съображения на Общия съд

4. По четвъртото, петото, шестото, седмото, осмото и деветото правно основание, изведени по същество от грешки при прилагане на правото и при установяване на фактите, допуснати при квалифицирането на разглежданата мярка като държавна помощ по смисъла на член 87, параграф 1 ЕО

Предварителни бележки

По законосъобразността на обжалваното решение, тъй като Комисията е приела, че производството по несъстоятелност е по-благоприятно от производството по сключване на предпазен конкордат

Относно доводите, изложени в рамките на четвъртото правно основание

– Доводи на страните

– Съображения на Общия съд

Относно изложените в рамките на шестото правно основание доводи, доколкото се отнасят до производството по несъстоятелност

– Доводи на страните

– Съображения на Общия съд

По изложените в рамките на седмото правно основание доводи, доколкото се отнасят до производството по несъстоятелност

– Доводи на страните

– Съображения на Общия съд

Относно изложените в рамките на осмото правно основание доводи, доколкото се отнасят до производството по несъстоятелност

– Доводи на страните

– Съображения на Общия съд

Относно изложените в рамките на деветото правно основание доводи, доколкото се отнасят до производството по несъстоятелност

– Доводи на страните

– Съображения на Общия съд

5. По десетото правно основание, изведено от грешка при прилагане на правото и при установяване на фактите, тъй като Комисията не е освободила предпазния конкордат в качеството му на помощ за преструктуриране и е приложила с обратна сила Насоките от 2004 г.

Доводи на страните

Съображения на Общия съд

По съдебните разноски

* Език на производството: английски.