ЗАКЛЮЧЕНИЕ НА ГЕНЕРАЛНИЯ АДВОКАТ

Г-ЖА V. TRSTENJAK

представено на 7 септември 2010 година(1)

Дело C‑221/09

AJD Tuna Ltd

срещу

Direttur tal-Agrikoltura u s-Sajd u Avukat Generali

(Преюдициално запитване, отправено от Prim’Awla tal-Qorti Civili (Република Малта)

„Обща политика в областта на рибарството — Регламент (ЕО) № 530/2008 на Комисията — Спешни мерки — Риболов на червен тон с кораби с мрежи гъргър — Забрана на риболова по отношение на определени държави членки — Забрана за разтоварване на суша, за поставяне в садки за угояване или отглеждане и за трансбордиране — Квоти — Наличие на сериозна заплаха за опазването на запасите от червен тон — Задължение за мотивиране — Принцип на пропорционалност — Принцип за недопускане на дискриминация, основана на гражданство — Принцип на ефективна съдебна защита — Принцип на състезателност — Валидност на Регламента“

Съдържание

I –  Въведение

II –  Правна уредба

А – Разпоредби на Съюза във връзка с общата политика в областта на риболова

1.  Регламенти № 2847/93 и № 2371/2002

Б – Международноправни мерки за защита на червения тон

В – Разпоредби на Съюза в областта на риболова на червен тон

1.     Регламент № 1559/2007

2.  Регламент № 40/2008

3.  Регламент № 446/2008

4.  Регламент № 530/2008

III –  Обстоятелствата, главното производство и преюдициалните въпроси

IV –  Производство пред Съда

V –  Доводи на страните

А – Първи и втори въпрос

Б – Трети въпрос

В – Четвърти въпрос

Г – Пети въпрос

Д – Шести въпрос

Е – Седми и осми въпрос

Ж – Девети въпрос

З – Десети въпрос

VI –  Становище на генералния адвокат

А – Въведение

Б – Първи и втори въпрос

1.  Представлява ли член 7, параграф 1 от Регламент № 2371/2002 подходящо правно основание на обжалвания акт

2.  Надлежно ли е мотивиран обжалваният регламент

В – Трети въпрос

Г – Четвърти и пети въпрос

1.     Пропорционалност на забраната за разтоварване на суша на риба тон, уловена преди въвеждане на забраната за риболов

2.     Пропорционалност на забраната за разтоварване на риба тон, уловена от кораби, плаващи под флага на трети държави

а)     Критерий за преценка

б)     Преценка дали е налице нарушение на принципа на пропорционалност

i)     Преценка дали мярката е явно неподходяща

ii)   Преценка дали мярката е явно необходима

iii) Преценка дали мярката е явно несъразмерна

iv)   Заключение

в)     Последици от нарушаването на принципа на пропорционалност

Д – Шести въпрос

1.     Разграничение между испанските кораби и корабите, плаващи под флага на Гърция, Италия, Франция, Кипър и Малта

а)     Основателно ли е разграничението между испанските и останалите кораби

б)     Последици от нарушаването на принципа за недопускане на дискриминация

2.     Разграничение между корабите, посочени в Регламент № 530/2008, и останалите кораби

Е – Седми, осми и девети въпрос

1.     Нарушава ли Регламент № 530/2008 принципа на ефективната съдебна защита и принципа на състезателност?

а)     Предполагаемо нарушение на ефективната съдебна защита

б)     Предполагаемо нарушение на принципа на състезателност

i)     Спазване на принципа на състезателност по отношение на държавите членки

ii)   Спазване на принципа на състезателност по отношение на останалите заинтересовани лица

2.     Нарушава ли член 7 от Регламент № 2371/2002 принципите на ефективна съдебна защита и на състезателност?

а)     Предполагаемо нарушение на принципа на ефективна съдебна защита

б)     Предполагаемо нарушение на принципа на състезателност

Ж – Десети въпрос

VII –  Заключение

I –  Въведение

1.        Настоящото дело е свързано с общата политика в областта на рибарството, която е обект на значително внимание в Европейския съюз и по отношение на която има множество противоречиви становища. Това дело, образувано по първото преюдициално запитване от страна на Малта, повдига редица въпроси във връзка с валидността и тълкуването на Регламент (ЕО) № 530/2008 на Комисията от 12 юни 2008 година за установяване на извънредни мерки по отношение на риболова на червен тон с кораби с мрежи гъргър в Атлантическия океан, на изток от 45° западна дължина, и в Средиземно море(2) (наричан по-нататък „Регламент № 530/2008“ или „обжалваният регламент“). С този регламент Комисията забранява риболова на червен тон (Thunnus thynnus, bluefin tuna, Rote Thun) с кораби с мрежи гъргър, плаващи под флага на Гърция, Франция, Италия, Кипър, Малта и Испания; едновременно с това тя забранява разтоварването на суша, поставянето в садки за угояване или отглеждане, както и трансбордирането на червен тон. Малтийското дружество AJD Tuna, което се занимава с отглеждане и угояване на червен тон, обжалва пред малтийските съдилища забраната за упражняване на дейността му, като в рамките на това производство на основание член 234 ЕО(3) на Съда са поставени преюдициални въпроси, свързани с валидността и тълкуването на Регламент № 530/2008.

2.        Освен това AJD Tuna обжалва Регламент № 530/2008 пред Общия съд(4), но към момента това производство е спряно на основание член 54, трета алинея от Статута на Съда до постановяването на решение на Съда по настоящото дело. Производството по висящото пред Общия съд подобно дело, в рамките на което същият регламент е обжалван от Италия, също е спряно(5). Регламент № 530/2008 е обжалван пред Общия съд и от 17 италиански дружества, но техните жалби са отхвърлени като недопустими(6).

II –  Правна уредба

 А – Разпоредби на Съюза във връзка с общата политика в областта на риболова

1.           Регламенти № 2847/93 и № 2371/2002

3.        За настоящото производство значение имат преди всичко два нормативни акта на Европейския съюз във връзка с общата политика в областта на риболова: Регламент (ЕИО) № 2847/93 на Съвета от 12 октомври 1993 година относно установяването на система за контрол, приложима към общата политика в областта на рибарството(7) (наричан по-нататък „Регламент № 2847/93“) и Регламент (ЕО) № 2371/2002 на Съвета от 20 декември 2002 година относно опазването и устойчивата експлоатация на рибните ресурси в рамките на общата политика в областта на рибарството(8) (наричан по-нататък „Регламент № 2371/2002“).

4.        В двадесет и третото съображение от Регламент № 2847/93 се посочва, че когато бъде изчерпана квотата на държавата членка или когато ТАС бъде изчерпан, е необходимо риболовът да бъде забранен с решение на Комисията. Съгласно двадесет и четвъртото съображение е необходимо да бъдат компенсирани загубите на държавите членки, които не са изчерпали своите квоти, разпределените им части от запаси или група от запаси, когато риболовното поле е закрито в резултат на изчерпването на ТАС, като за тази цел следва да се предвиди система за компенсации.

5.        Член 21, параграфи 2 и 3 от Регламент № 2847/93 гласи:

„2. Всяка държава членка определя датата, от която уловът на запаса или групата от запаси, представляващи предмет на квота, извършен от риболовни кораби, плаващи под неин флаг или регистрирани в тази държава членка се счита за изчерпил квотата, прилагана спрямо нея за този запас или група от запаси. От тази дата тя временно забранява риболова на този запас или група от запаси от такива кораби, както и съхраняването на борда, трансбордирането и разтоварването на рибата, уловена след тази дата и взема решение за датата, до която са позволени трансбордирания, разтоварвания и финални декларации за улова. Комисията се нотифицира незабавно за тази мярка, след което тя информира останалите държави членки.

3. След нотификацията по параграф 2 или по своя собствена инициатива, Комисията определя, въз основа на наличната информация, датата, от която за даден запас или група от запаси, чийто улов е предмет на ТАС, квота или друго количествено ограничение, и е извършван от риболовни кораби, плаващ[и] под флага или регистрирани в държава членка, се счита, че квотата, частта или делът, определени за тази държава членка или според случая — за Общността, са изчерпани.

Когато се направи оценка на тази ситуация, както е посочено в първа алинея, Комисията съветва съответните държави членки за перспективите за спиране на риболова, като резултат от изчерпването на ТАС.

Държавата членка, под чийто флаг плава корабът, временно забранява, считано от предвидената в първа алинея дата, [улова] на риба от този запас или от тази група запаси, от корабите, плаващи под нейния флаг, както и съхраняването на борда, трансбордирането и разтоварването им след тази дата и определя дата, до която трансбордирането и разтоварването или окончателните декларации за улова са разрешени. Тази мярка се нотифицира веднага на Комисията, която след това информира за това държавите членки“.

6.        Съгласно член 2 (Цели) от Регламент № 2371/2002:

„1. Общата политика в областта на рибарството гарантира експлоатация на живите водни ресурси, която създава условия за необходимата устойчивост както в икономически и екологичен план, така и от социална гледна точка. За тази цел Общността прилага подхода на предпазливостта, като приема мерки, предназначени да опазят и [съхранят] живите водни ресурси, да позволят тяхната устойчива експлоатация и да сведат до минимум отражението на риболовната дейност върху морските екосистеми. Тя има за цел постепенното прилагане на подхода за управление на риболова на основата на екосистемите. Общността се стреми да допринесе за ефикасността на риболовните дейности в икономически жизнеспособен и конкурентноспособен сектор на рибарство и аквакултури, като гарантира справедливо жизнено равнище на лицата, които извършват риболовните дейности, държейки същевременно сметка за интересите на потребителите.

2. Общата политика в областта на рибарството се основава на следните принципи на добро управление:

а) ясно определяне на отговорностите на общностно, национално и местно равнище;

б) процес на вземане на решения, основан на сериозни научни становища и който дава своевременни резултати;

в) широко участие на заинтересованите лица на всички етапи на политиката, от планирането до прилагането ѝ;

г) съвместимост с останалите политики на Общността и по-специално екологичната, социалната, регионалната политика и политиките в областта на развитието, на здравеопазването и на защитата на потребителите“.

7.        Член 5 (Планове за възстановяване) от Регламент № 2371/2002 гласи:

„1. Съветът приема приоритетно планове за възстановяване на риболовните зони за експлоатация на запаси, чийто обем е извън сигурните биологични граници.

2. Целта на плановете за възстановяване е да осигури възстановяването на запасите до сигурните биологични граници.

[…]“

8.        Съгласно член 7 (Спешни мерки, приемани от Комисията) от Регламент № 2371/2002:

„1. В случай че съществуват доказателства за наличието на сериозна заплаха за опазването на живите водни ресурси или за морските екосистеми, произтичащ[а] от риболовните дейности и изискващ[а] незабавна реакция, Комисията може, в отговор на надлежно аргументирано искане от държава членка или по собствена инициатива, да определи спешни мерки за период от най-много шест месеца. Комисията може да вземе ново решение за продължаване срока на действие на спешните мерки за максимален период от нови шест месеца.

2. Държавата членка изпраща искането едновременно до Комисията, до останалите държави членки и до заинтересованите регионални консултативни съвети. Те могат да представят на Комисията писмените си забележки в срок от пет работни дни считано от датата на получаване на искането.

Комисията се произнася по това искане в срок от петнадесет работни дни, считано от датата на получаване на искането, визирано в параграф 1.

[…]“

9.        Член 20 (Разпределение на възможностите за риболов) от Регламент № 2371/2002 гласи:

„1. Съветът, който взема решение при квалифицирано мнозинство по предложение на Комисията, определя ограниченията на улова и/или на риболовното усилие, разпределението на възможностите за риболов между държавите членки, както и мерките, свързани с тези ограничения. Възможностите за риболов се разпределят между държавите членки по такъв начин, че да осигурят на всяка държава членка относителна стабилност на стопански риболов за всеки запас или риболовна зона.

2. Когато Общността определи нови възможности за риболов, Съветът взема решение за разпределението на въпросните възможности, като взема предвид интересите на всяка държава членка.

3. Всяка държава членка решава за метода на разпределение на възможностите за риболов за корабите, плаващи под неин флаг, които възможности са ѝ отредени в съответствие с общностното законодателство. Държавата членка уведомява Комисията за определения метод на разпределение.

4. Съветът определя наличните възможности за риболов в общностните териториални води за трети страни и ги разпределя за всяка една от тях.

5. Държавите членки могат да разменят изцяло или частично възможностите си за риболов, които са им отредени, след уведомяване на Комисията“.

10.      Съгласно член 26 (Отговорност на Комисията) от Регламент № 2371/2002:

„1. Без да се засягат отговорностите на Комисията по силата на Договора, Комисията оценява и контролира прилагането от държавите членки на правилата на общата политика в областта на рибарството и подпомага координирането и сътрудничеството между тях.

2. В случай че съществуват доказателства, че правилата относно опазването, контрола, инспекцията или изпълнението на мерките, предвидени от общата политика в областта на рибарството, не се спазват и че от това може да произтече сериозна заплаха за опазването на живите водни ресурси или за ефикасното действие на общностната система за контрол и изпълнение [която изисква] спешни действия, Комисията уведомява писмено заинтересованата държава членка за своите заключения и определя минимален срок от петнадесет работни дни, в които държавата членка да докаже спазването от нея на правилата и да представи своите забележки. Комисията взема предвид забележките, представени от държавите членки относно всяка мярка, която Комисията може да вземе по силата на параграф 3.

3. Ако се окаже, че риболовните дейности, извършвани в определена географска зона, могат да застрашат сериозно опазването на живите водни ресурси, Комисията може да вземе превантивни мерки.

Тези мерки са пропорционални на риска от сериозна заплаха за опазването на живите водни ресурси.

Мерките не надвишават продължителност от три седмици. Те могат да бъдат продължени за максимален срок от шест месеца, ако това се окаже необходимо за опазването на живите водни ресурси, чрез решение, взето в съответствие с процедурата, установена в член 30, параграф 2.

Мерките се прекратяват незабавно в момента, в който Комисията прецени, че рискът е отстранен.

4. Когато се прецени, че [квотата, разпределената част или делът] на дадена държава членка са изчерпани, Комисията може да спре незабавно риболовните дейности като се основава на наличната информация.

[…]“

 Б – Международноправни мерки за защита на червения тон

11.      С оглед опазването на рибата тон в Атлантическия океан, на 14 май 1966 г. е подписана и на 21 март 1969 г. влиза в сила Международна конвенция за опазване на рибата тон в Атлантическия океан (наричана по-нататък „Конвенцията за опазване на рибата тон“)(9). Основната цел на тази конвенция е сътрудничеството за опазване на популацията на тези видове риба, което да позволи осъществяването на максимално устойчив улов за хранителни или други цели. С оглед прилагането на конвенцията договарящите страни създават Международна комисия за опазване на рибата тон в Атлантическия океан ((International Commission for the Conservation of Atlantic Tunas, наричана по-нататък „ICCAT“)(10), която въз основа на научни доказателства може да дава препоръки за запазване на популациите от риба тон и подобните на тях видове риба, които могат да бъдат ловени в зоната на действие на Конвенцията, на равнища, които ще позволят осъществяването на максимално устойчив улов(11).

12.      Общността се присъединява към тази конвенция по силата на Решение 86/238/ЕИО на Съвета от 9 юни 1986 година относно присъединяването на Общността към Международната конвенция за опазване на рибата тон в Атлантическия океан, изменена с протокола, приложен към заключителния акт от конференцията на пълномощните представители на държавите страни по Конвенцията, подписан в Париж на 10 юли 1984 година(12).

 В – Разпоредби на Съюза в областта на риболова на червен тон

 1.     Регламент № 1559/2007

13.      С оглед опазването на рибата тон Съюзът приема Регламент (ЕО) № 1559/2007 на Съвета от 17 декември 2007 година за установяване на многогодишен план за възстановяване на ресурсите от червен тон в източната част на Атлантическия океан и в Средиземно море и за изменение на Регламент (ЕО) № 520/2007(13) (наричан по-нататък „Регламент № 1559/2007“).

14.      Член 3 от Регламент № 1559/2007 гласи:

„Общият допустим улов, определен от ICCAT по отношение на договарящите страни за запасите от червен тон в източната част на Атлантическия океан и в Средиземно море, е както следва:

–      през 2008 г.: 28500 тона;

–      през 2009 г.: 27500 тона;

–       през 2010 г.: 25500 тона.

[…]“

15.      Член 4 от Регламент № 1559/2007 гласи:

„1. Всяка държава членка взема необходимите мерки риболовното усилие на нейните кораби и капани да бъде съразмерно на възможностите за улов на червен тон, с които държавата членка разполага в източната част на Атлантическия океан и в Средиземно море.

Всяка държава членка съставя годишен риболовен план за риболовните кораби и капани за улов на червен тон в източната част на Атлантическия океан и в Средиземно море. Държавите членки, чиито квоти за червен тон са по-малко от 5 % от квотата на Общността, могат да приемат в своя риболовен план специфичен метод за управлението на своята квота, при което разпоредбите на параграф 3 не се прилагат.

[…]“

16.      Съгласно член 5, параграф 2 от Регламент № 1559/2007:

„Риболовът на червен тон с гъргъри се забранява в източната част на Атлантическия океан и в Средиземно море за периода от 1 юли до 31 декември“.

2.           Регламент № 40/2008

17.      Регламент (ЕО) № 40/2008 на Съвета от 16 януари 2008 година относно установяване на възможностите за риболов за 2008 г. и свързаните с тях условия на определени рибни запаси и групи от рибни запаси, приложими във водите на Общността и за корабите на Общността във води, които подлежат на ограничения на улова(14) (наричан по-нататък „Регламент № 40/2008“), определя общия допустим улов за някои видове риба, разпределен между държавите членки. Съгласно приложение ІГ към този регламент квотата за улов на червен тон за Съюза за 2008 г. е определена на 16 210,75 тона, разпределени между държавите членки, както следва:

–        Кипър: 149,44 тона,

–        Гърция: 277,46 тона,

–        Испания: 5 378,76 тона,

–        Франция: 5 306,73 тона,

–        Италия: 4 188,77 тона,

–        Малта: 343,54 тона,

–        Португалия: 506,06 тона

–        други държави членки: 60 тона.

18.      За 2008 г. общият допустим улов (Total Allowable Catch, TAC) за риболовната зона в Атлантическия океан на изток от 45° западна дължина и в Средиземно море е определен на 28 500 тона.

3.           Регламент № 446/2008

19.      Разпределените с Регламент № 40/2008 квоти за 2008 г. впоследствие са изменени с Регламент (ЕО) № 446/2008 на Комисията от 22 май 2008 година за адаптиране на определени квоти за червен тон за 2008 г. съгласно член 21, параграф 4 от Регламент (ЕИО) № 2847/93 на Съвета относно установяването на система за контрол, приложима към общата политика в областта на рибарството(15) (наричан по-нататък „Регламент № 446/2008“). Регламентът е приет, тъй като през 2007 г. Франция и Италия са надвишили квотите си за улов на червен тон. За 2008 г. квотите на тези държави са намалени, като приспаднатите количества са разпределени между Гърция, Испания, Кипър, Малта и Португалия.

20.      За 2008 г. адаптираните квоти за държавите членки са определени, както следва:

–        Кипър: 303,54 тона,

–        Гърция: 477,46 тона,

–        Испания: 5 428,46 тона,

–        Франция: 4 894,19 тона,

–        Италия: 4 162,71 тона,

–        Малта: 365,44 тона,

–        Португалия: 518,96 тона,

–        други държави членки: 60 тона.

4.           Регламент № 530/2008

21.      Регламент № 530/2008 е приет на основание член 7, параграф 1 от Регламент № 2371/2002.

22.      Съображения 6, 7 и 8 от Регламент № 530/2008 гласят:

„(6) Данните, с които разполага, и информацията, получена от инспекторите на Комисията по време на мисиите им във въпросните държави членки, показват, че възможностите за риболов на червен тон в Атлантическия океан, на изток от 45° западна дължина, и в Средиземно море, разпределени на кораби с мрежи гъргър под флага на или регистрирани в Гърция, Франция, Италия, Кипър и Малта, ще се смятат за изчерпани, считано от 16 юни 2008 г. и че възможностите за риболов на посочения рибен запас от кораби с мрежи гъргър под флага на или регистрирани в Испания, ще се смятат за изчерпани на 23 юни 2008 г.

(7) Научният комитет на Международната комисия за опазване на риба тон в Атлантическия океан (ICCAT) посочи свръхкапацитета на флотите като основен фактор, способен да доведе до изчерпването на запасите от червен тон в източната част на Атлантическия океан и в Средиземно море. Свръхкапацитетът на флотите крие висок риск от риболов над допустимия лимит. Освен това капацитетът за дневен улов на един-единствен кораб с мрежа гъргър е толкова висок, че количеството позволен улов може да бъде достигнато или надхвърлено много бързо. При тези обстоятелства всяко надвишаване на допустимото ниво на улов от тези флоти ще постави сериозна заплаха пред опазването на запасите от червен тон.

(8) [През риболовния сезон на 2008 г. за улов на червен тон] Комисията следи отблизо изпълнението на изискванията, изложени в съответните правила на Общността[,] от страна на държавите членки […] Данните, с които разполага, и информацията, получена от инспекторите на Комисията, показват, че въпросните държави членки не са осигурили пълно спазване на изискванията, установени с Регламент (ЕО) № 1559/2007“.

23.      Членове 1, 2 и 3 от Регламент № 530/2008 гласят:

„Член 1

Считано от 16 юни 2008 г. се забранява риболовът на червен тон в Атлантическия океан, на изток от 45 ° западна дължина, и в Средиземно море от кораби с мрежи гъргър под флага на или регистрирани в Гърция, Франция, Италия, Кипър и Малта.

Считано от същата дата се забраняват също съхранението на борда, поставянето в садки за угояване или отглеждане, трансбордирането, прехвърлянето или разтоварването на суша на този рибен запас, уловен от посочените съдове.

Член 2

Считано от 23 юни 2008 г. се забранява риболовът на червен тон в Атлантическия океан, на изток от 45 ° западна дължина, и в Средиземно море от кораби с мрежи гъргър под флага на или регистрирани в Испания.

Считано от същата дата се забраняват също съхранението на борда, поставянето в садки за угояване или отглеждане, трансбордирането, прехвърлянето или разтоварването на суша на този рибен запас, уловен от посочените съдове.

Член 3

1. Съобразно параграф 2, считано от 16 юни 2008 г., операторите на Общността няма да приемат разтоварването на суша, поставянето в садки за угояване или отглеждане или трансбордирането във водите или пристанищата на Общността на червен тон, уловен в Атлантическия океан, на изток от 45 ° западна дължина, и в Средиземно море от кораби с мрежи гъргър.

2. До 23 юни 2008 г. се позволява разтоварването на суша, поставянето в садки за угояване или отглеждане или трансбордирането във водите или пристанищата на Общността на червен тон, уловен в Атлантическия океан, на изток от 45 ° западна дължина, и в Средиземно море от кораби с мрежи гъргър под флага на или регистрирани в Испания“.

24.      Регламент № 530/2008 влиза в сила на 13 юни 2008 г.

III –  Обстоятелствата, главното производство и преюдициалните въпроси

25.      Ищецът AJD Tuna Ltd, дружество със седалище в Малта, се занимава с отглеждане и угояване на риба тон. Това дружество е собственик на две рибовъдни стопанства, които са предназначени за отглеждане и угояване на риба тон. Едното от стопанствата е с капацитет 2 500 тона, а другото — с капацитет 800 тона. Основната дейност на ищеца е закупуването на червен тон, уловен жив в Средиземно море, отглеждането, угояването и продажбата му на предприятия във или извън Общността. Дейностите на ищеца по отглеждане и угояване са одобрени от ICCAT, която му разрешава покупката на годишна квота от 3 200 тона червен тон за целите на тези дейности.

26.      В течение на риболовния сезон за 2008 г. Комисията приема Регламент № 530/2008, с който се въвеждат спешни мерки по отношение на риболова на червен тон с кораби с мрежи гъргър в Атлантическия океан, на изток от 45 ° западна дължина, и в Средиземно море. Този регламент забранява риболова на червен тон с мрежи гъргър от кораби, плаващи под флага на Гърция, Франция, Италия, Кипър и Малта, считано от 16 юни 2008 г., и от кораби, плаващи под флага на Испания, считано от 23 юни 2008 г. Ето защо директорът по земеделие и рибарство към Министерството на земеделието на Малта (наричан по-нататък „директорът по земеделие и рибарство“) забранява на ищеца да купува и внася червен тон за целите на дейностите му по отглеждане и угояване. Наложената от директора по земеделие и рибарство забрана не обхваща единствено рибата тон, уловена в общностните води, но и червения тон, уловен извън общностните води от кораби с мрежи гъргър, плаващи под флага на трети страни.

27.      До 16 юни 2008 г. ищецът е закупил 465 500 килограма червен тон и за да изчерпи отпуснатата му квота, е трябвало да закупи още 1 369 829 килограма. Поради наложената по силата на член 3 от Регламент № 530/2008 забрана, той не е могъл да закупи останалото количество до размера на разрешената квота червен тон, дори и от риболовци на червен тон извън Общността. Ето защо той предявява пред запитващата юрисдикция иск за обезщетение срещу директора по земеделие и рибарство.

28.      При тези обстоятелства с определение от 4 юни 2009 г. запитващата юрисдикция спира производството и поставя следните преюдициални въпроси по реда на член 234 ЕО:

„1)      „Невалиден ли е Регламент (ЕО) № 530/2008 на Комисията, тъй като нарушава член 253 ЕО, доколкото в него не се излагат достатъчно мотиви за приемането на спешните мерки, установени в членове 1, 2 и 3 от посочения регламент, и доколкото в него не се съдържа ясна обосновка на тези мерки?

2)      Невалиден ли е Регламент (ЕО) № 530/2008 на Комисията, тъй като нарушава член 7, параграф 1 от Регламент № 2371/2002 на Съвета, доколкото в неговите съображения не се установява в достатъчна степен i) наличието на сериозна заплаха за опазването на живите водни ресурси или морската екосистема поради риболовната дейност, и (ii) необходимостта от предприемането на незабавни действия?

3)      Невалиден ли е Регламент (ЕО) № 530/2008 на Комисията, доколкото приетите мерки нарушават оправданите правни очаквания на оператори от Общността като ищеца, които очаквания са основани на член 1 от Регламент (ЕО) № 446/2008 на Комисията от 22 май 2008 година и на член 2 от Регламент (ЕО) № 2371/2002 на Съвета от 20 декември 2002 година?

4)      Невалиден ли е член 3 от Регламент (ЕО) № 530/2008 на Комисията, тъй като с него се нарушава принципът на пропорционалност, доколкото в тази разпоредба се посочва, че i) операторите от Общността не могат да извършват дейност по разтоварване на суша или поставяне в садки за угояване или отглеждане, дори по отношение на риба тон, която е уловена преди това и в пълно съответствие с Регламент № 530/2008 на Комисията; и ii) операторите от Общността не могат да извършват тези дейности по отношение на риба тон, която е уловена от риболовци, чиито кораби не плават под флага на някоя от държавите членки, изброени в член 1 от Регламент № 530/2008 на Комисията, дори ако тази риба тон е уловена в съответствие с квотите, определени от Международната конвенция за опазване на рибата тон в Атлантическия океан?

5)      Невалиден ли е Регламент (ЕО) № 530/2008 на Комисията, тъй като с него се нарушава принципът на пропорционалност, доколкото Комисията не е установила, че мерките, които е възнамерявала да приеме, биха допринесли за възстановяването на запасите от риба тон?

6)      Невалиден ли е Регламент (ЕО) № 530/2008 на Комисията, тъй като приетите мерки са неразумни и въвеждат дискриминация, основана на гражданство, по смисъла на член 12 от Договора за създаване на Европейската общност, доколкото посоченият регламент прави разграничение между плаващите под испански флаг кораби с мрежи гъргър и плаващите под гръцки, италиански, френски, кипърски и малтийски флаг кораби с мрежи гъргър и доколкото прави разграничение между тези шест държави членки и останалите държави членки?

7)      Невалиден ли е Регламент (ЕО) № 530/2008 на Комисията, тъй като принципът за достъп до правосъдие, провъзгласен в член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз, не е бил спазен, доколкото на заинтересованите лица и на държави членки не е била дадена възможност да представят своите писмени становища преди приемането на решението?

8)      Невалиден ли е Регламент (ЕО) № 530/2008 на Комисията, тъй като принципът на състезателност (audi alteram partem) като общ принцип на общностното право не е бил спазен, доколкото на заинтересованите лица и на държавите членки не е била дадена възможност да представят своите писмени становища преди приемането на решението?

9)      Невалиден ли е член 7, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 2371/2008 на Съвета, тъй като принципът на състезателност (audi alteram partem) като общ принцип на общностното право и/или принципът за достъп до правосъдие, провъзгласен в член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз, не са били спазени и вследствие на това невалиден ли е Регламент (ЕО) № 530/2008 на Комисията, тъй като е приет на основание на Регламент (ЕО) № 2371/2008 на Съвета?

10)      В случай че Съдът приеме, че Регламент (ЕО) № 530/2008 на Комисията е валиден, трябва ли този регламент да се тълкува в смисъл, че приетите с член 3 от посочения регламент мерки също забраняват на операторите от Общността да приемат разтоварването на суша, поставянето в садки за угояване или отглеждане или трансбордирането във водите или пристанищата на Общността на червен тон, уловен в Атлантическия океан, на изток от 45 ° западна дължина, и в Средиземно море от плаващи под флага на трета страна кораби с мрежи гъргър?“.

IV –  Производство пред Съда

29.      Определението, с което е отправено преюдициалното запитване, е постъпило в Съда на 17 юни 2009 г. В писмената фаза на производството становища представят AJD Tuna, малтийското, гръцкото и италианското правителство, Съветът и Комисията. В съдебно заседание на 20 май 2010 г. са изслушани и са отговорили на поставените от Съда въпроси представителите на AJD Tuna, на гръцкото и италианското правителство, на Съвета и на Комисията.

V –  Доводи на страните

 А – Първи и втори въпрос

30.      Първият и вторият преюдициален въпрос засягат проблема дали Регламент № 530/2008 е в достатъчна степен мотивиран.

31.      AJD Tuna, малтийското, гръцкото и италианското правителство считат, че Регламент № 530/2008 не е достатъчно мотивиран. В съображенията на Регламента Комисията възпроизвеждала информацията, с която разполагала, но не я цитирала точно и не я конкретизирала. Поради неточността на информацията заинтересованите лица нямали възможност да разберат фактическите мотиви за приемане на Регламента. Задължението за мотивиране било още по-важно, тъй като Регламент № 530/2008 въвежда спешни мерки, които се приемат единствено в изключителни случаи. Комисията трябвало прецизно да докаже наличието на сериозна заплаха за опазването на червения тон и необходимостта от приемане на незабавни мерки. Според тези страни посочването, че квотите са изчерпани, само по себе си не оправдава налагането на спешни мерки.

32.      Комисията счита, че от гледна точка на постоянната практика на Съда Регламент № 530/2008 е мотивиран в достатъчна степен(16). Според Комисията съображенията на Регламента безспорно съдържат ясни мотиви, въз основа на които тя е забранила предсрочно риболова на червен тон с мрежи гъргър. В съображенията на Регламента в действителност се посочвало правното основание, както и че е налице риск от надхвърляне на риболовните квоти и неизпълнение на задължението на държавите членки по силата на Регламент № 1559/2007. Задължението за мотивиране не означавало, че трябва да се посочват в подробности всички технически и научни данни, събрани от Комисията. Освен това задължението за мотивиране не трябвало да обезсмисли процедурата по член 7, параграф 1 от Регламент № 2371/2002.

33.      Комисията подчертава, че забраната за разтоварване на червен тон, въведена по силата на член 3 от Регламент № 530/2008, е била необходима, за да подсили забраната за риболов с мрежи гъргър. Въпреки това тя признава, че е могла да приеме мярката за забрана на риболова както на основание член 7, параграф 1 от Регламент № 2371/2002, така и на основание член 26 от същия регламент. Тя твърди, че първоначално е започнала процедурата за приемане на спорните мерки на основание член 26, параграф 2 от Регламент № 2371/2002, но впоследствие е решила да приеме спешни мерки на основание член 7, параграф 1 от този регламент.

34.      Що се отнася до доказването на наличието на сериозна заплаха, Комисията посочва, че в този случай е длъжна да действа съобразно принципа на предпазливостта, посочен в член 2 от Регламент № 2371/2002, тоест още когато съществува опасност или риск, а не чак когато заплахата се установи със сигурност.

 Б – Трети въпрос

35.      С третия си въпрос запитващата юрисдикция пита дали обжалваният регламент нарушава оправданите правни очаквания на операторите, на които са разпределени квоти за 2008 г.

36.      AJD Tuna подчертава, че при подписването на договори с риболовците се е основавало на предоставените на държавите членки квоти. Според дружеството с неочакваната забрана за риболов на червен тон преди изчерпването на квотите Комисията е нарушила оправданите му правни очаквания. От друга страна, то счита, че Комисията не е компетентна да забрани дейностите на предприятията, извършвани в периода след улова на рибата.

37.      Италианското правителство счита, че ако са изпълнени условията за прилагане на член 7, параграф 1 от Регламент № 2371/2002, оправданите правни очаквания не са основание да се приеме, че обжалваният регламент е невалиден.

38.      Комисията подчертава, че AJD Tuna никога не е получавало и най-малки гаранции, че риболовците, с които е сключило договори, при всички положения ще уловят количеството по предоставената му квота. Освен това във всеки един момент било възможно риболовът на червен тон да бъде спрян поради изчерпване на квотите или в случай на сериозна заплаха за опазването на морските ресурси. Комисията изброява някои регламенти, които съдържат такива мерки.

 В – Четвърти въпрос

39.      С четвъртия си въпрос запитващата юрисдикция пита дали обжалваният регламент нарушава принципа на пропорционалност, тъй като, от една страна, забранява разтоварването на суша или поставянето в садки за угояване и отглеждане на риба тон, включително уловена преди 16 юни 2008 г., а от друга страна, забранява извършването на тези дейности и по отношение на кораби, които не са посочени в член 1 от Регламент № 530/2008, при това независимо че тази риба е била уловена в съответствие с установените в Конвенцията за опазване на рибата тон квоти.

40.      AJD Tuna счита, че обжалваният регламент не е в съответствие с принципа на пропорционалност, тъй като не е намерен баланс между изискването за опазване на околната среда и изискването да не се накърняват прекомерно интересите на икономическите оператори. С обжалвания регламент Комисията обслужвала единствено интереса от опазване на околната среда, без да държи сметка за интересите на икономическите оператори.

41.      Гръцкото и италианското правителство считат, че мярката за забрана е несъразмерна от гледна точка на целта за опазване на запасите от червен тон. Тя била несъразмерна също и поради обстоятелството, че на испанските риболовци били предоставени допълнителни седем дни за риболов.

42.      Комисията подчертава, че текстът на член 3 от Регламент № 530/2008 не е съвсем подходящо формулиран и че този регламент засяга единствено рибата тон, уловена след 16 юни 2008 г., съответно 23 юни 2008 г. Подобно тълкуване било оправдано от гледна точка на останалите разпоредби на Регламента. Освен това Комисията посочва, че забраната по член 3 от Регламент № 530/2008 засяга и корабите, плаващи под флаг, различен от този на държавите, посочени в членове 1 и 2 от Регламента. Комисията твърди, че забраната не е несъразмерна, тъй като е разполагала с информация, според която корабите от трети страни също били на път да изчерпат квотите си и не спазвали препоръките на ICCAT.

 Г – Пети въпрос

43.      С петия си въпрос запитващата юрисдикция пита дали Регламент № 530/2008 нарушава принципа на пропорционалност, доколкото Комисията не била доказала, че мярката, която е възнамерявала да приеме, би довела до възстановяването на запасите от риба тон.

44.      AJD Tuna счита, че забраната за разтоварване на суша и поставяне в садки на червен тон, който вече е уловен или е уловен от кораби под флага на държави, различни от посочените в член 1 от обжалвания регламент, няма отношение към опазването на запасите от червен тон. Комисията не доказала, че без забраната, съдържаща се в обжалвания регламент, запасите от червен тон щели да бъдат сериозно засегнати.

45.      Малтийското правителство подчертава, че забраната не е довела до опазване на запасите от червен тон, тъй като не се е отразила върху дейността на риболовците извън Общността.

46.      Комисията изтъква, че възстановяването на запасите от червен тон се осигурява от системата ТАС и квотите, определени от ICCAT. Тя приела мярката за опазване на запасите, като същевременно следила квотите за 2008 г. да не бъдат надхвърлени.

 Д – Шести въпрос

47.      С шестия си въпрос запитващата юрисдикция пита основно дали обжалваният регламент нарушава принципа за недопускане на дискриминация, основана на гражданство, тъй като предвижда, че за испанските кораби забраната влиза в сила на една дата, а за корабите на останалите държави членки — на друга дата.

48.      AJD Tuna и гръцкото правителство са на мнение, че разграничаването на испанските кораби от корабите на останалите държави членки е неоправдано. Това разграничаване било още по-неоправдано предвид спешния характер на мерките на Комисията. След като мярката била спешна и необходима за запазване на запасите от червен тон, било неоправдано испанските кораби да улавят и разтоварват червен тон една седмица допълнително.

49.      Комисията поддържа, че положението на испанските кораби е по-различно от това на другите кораби предвид броя на корабите, съпоставен с предоставената на Испания квота. Не съществувал риск тези кораби да надхвърлят квотата преди 23 юни 2008 г.

 Е – Седми и осми въпрос

50.      Със седмия и осмия си въпрос запитващата юрисдикция пита дали са нарушени член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз и принципа на състезателност, тъй като заинтересованите лица и държавите членки не са получили никаква възможност да представят писмени становища преди приемането на решението.

51.      AJD Tuna счита, че е трябвало да бъде изслушано преди приемането на обжалвания регламент; по този начин Комисията нарушила принципа на състезателност и член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз.

52.      Италианското правителство счита, че Комисията е следвало да приеме мерките на основание член 26 от Регламент № 2371/2002, който предвижда система за информиране на държавите членки. Като е приложила процедурата по член 7, параграф 1 от Регламента, Комисията нарушила член 47 от Хартата и принципа на състезателност.

53.      Комисията и Съветът поддържат, че член 7, параграф 1 от Регламент № 2371/2002 не предвижда консултации със заинтересованите лица. Те посочват, че член 47 от Хартата предвижда правото на лицата делото им да бъде гледано от независим и безпристрастен съд, което в случая е неотносимо. Член 41 от Хартата урежда само индивидуални положения.

 Ж – Девети въпрос

54.      С този въпрос запитващата юрисдикция пита дали член 7 от Регламент № 2371/2002 на Съвета е невалиден, тъй като спешни мерки могат да бъдат приемани, без да е дадена възможност на заинтересованите лица и на държавите членки да представят писмени становища преди приемането на решението, с което се нарушава принципът на състезателност и основните права по Хартата.

55.      AJD Tuna счита, че е трябвало да бъде изслушано преди приемането на Регламент № 530/2008 и че като не предвижда такава възможност, член 7 от Регламент № 2371/2002 нарушава принципа на състезателност и членове 41 и 47 от Хартата.

56.      В това отношение Комисията възприема същото становище като по седмия и осмия въпрос.

57.      Съветът изтъква, че член 7, параграф 2 от Регламент № 2371/2002 е невалиден. Той счита, че принципът на състезателност действително е основен принцип на общностното право, който се прилага във всички административни производства, но че не може да се изисква спазване на този принцип и в рамките на законодателната процедура, в която се приемат актове с общо приложение.

 З – Десети въпрос

58.      С десетия въпрос запитващата юрисдикция пита дали член 3 от Регламент № 530/2008 следва да се тълкува в смисъл, че забранява на общностните оператори да разтоварват и поставят в садки за отглеждане и угояване на червен тон, уловен с мрежи гъргър от кораби, плаващи под флага на трета държава.

59.      AJD Tuna и Комисията смятат, че Регламент № 530/2002 трябва да се тълкува в смисъл, че забраната засяга и разтоварването на червен тон, уловен от кораби, плаващи под флага на трета държава.

60.      Италианското правителство счита обратното, а именно, че забраната по Регламент № 530/2002 се отнася само до риболова с кораби на трети държави, посочени в Регламента.

VI –  Становище на генералния адвокат

 А – Въведение

61.      Настоящото дело се вписва в контекста на борбата за опазване на червения тон, който е все по-силно застрашен животински вид(17). В списъка на застрашените видове червеният тон попада в категорията на силно застрашените животински видове(18) и запасите от този вид до днес са намалели с 85 %(19). Ето защо на международно равнище, и по-специално в рамките на ICCAT, се полагат определени усилия за опазване на този животински вид. За възстановяването на запасите от червен тон ICCAT предвижда постепенно намаляване на общия допустим улов (Total Allowable Catch или ТАС), ограничаване на риболова в определени зони и през определени периоди, нов минимален размер на червения тон, мерки във връзка със спортния и развлекателния риболов, мерки за надзор, както и извършване на международни контролни проверки от страна на ICCAT, за да се гарантира ефикасността на плана за възстановяване на запасите от червен тон(20). В рамките на Организацията на обединените нации, през март тази година бе направено предложение за пълна забрана на международната търговия с червен тон, но това предложение не бе прието.

62.      Предвид равнището на заплаха за червения тон Европейският съюз също полага усилия за опазването му, като с Регламент № 1559/2007 установява многогодишен план за възстановяване на ресурсите от червен тон в източната част на Атлантическия океан и в Средиземно море. Този регламент предвижда постепенно годишно намаляване на общия допустим улов(21) и разрешава улова на червен тон единствено в периода от 1 януари до 30 юни(22), като съдържа например и разпоредби относно минималното тегло и минималния размер на червения тон, който може да бъде ловен(23), както и мерки за надзор, сред които задължителни доклади за улова(24). Квотите на различните държави членки за улов на червен тон са установени от Съюза в Регламент № 40/2008 и адаптирани с Регламент № 446/2008.

63.      Настоящото дело повдига редица правни въпроси във връзка с валидността на Регламент № 530/2008 и един въпрос във връзка с тълкуването на този регламент, а също и въпрос във връзка с валидността на член 7 от Регламент № 2371/2002. Всъщност с този регламент Комисията забранява риболова на червен тон с кораби с мрежи гъргър, плаващи под флага на Гърция, Франция, Италия, Кипър и Малта, считано от 16 юни 2008 г., и на Испания, считано от 23 юни 2008 г. Тя също така забранява разтоварването на суша и поставянето в садки за отглеждане и угояване, както и трансбордирането на червен тон, независимо дали е уловен от тези кораби или от кораби на трети страни.

 Б – Първи и втори въпрос

64.      Първият и вторият въпрос на запитващата юрисдикция, които следва да бъдат разгледани заедно поради свързаността им, засягат два правни проблема: от една страна, дали член 7, параграф 1 от Регламент № 2371/2002 е подходящото правно основание за приемане на Регламент № 530/2008, и от друга страна, дали Регламент № 530/2008 е достатъчно мотивиран(25).

65.      Поради това първо следва да се прецени дали член 7, параграф 1 от Регламент № 2371/2002 е подходящо правно основание за приемане на Регламент № 530/2008 и впоследствие дали този регламент е надлежно мотивиран. С други думи, на първо място следва да се установи дали Комисията действително е имала доказателства за наличието на сериозна заплаха за опазването на запасите от червен тон, поради която причина е следвало уловът на този вид риба да бъде забранен на основание член 7, параграф 1 от Регламент № 2371/2002. След това, ако тази заплаха действително е съществувала и ако посочената разпоредба е подходящото правно основание, следва да се установи дали Комисията надлежно е мотивирала обжалвания регламент(26).

1.           Представлява ли член 7, параграф 1 от Регламент № 2371/2002 подходящо правно основание на обжалвания акт

66.      По силата на член 7, параграф 1 от Регламент № 2371/2002 Комисията може въз основа на надлежно аргументирано искане от държава членка или по собствена инициатива да определи спешни мерки, в случай че са изпълнени две условия: на първо място, да съществуват доказателства за наличието на сериозна заплаха за опазването на живите водни ресурси или за морските екосистеми, произтичаща от риболовните дейности, и на второ място, тази заплаха да изисква незабавна реакция. Както основателно подчертава малтийското правителство, второто условие за прилагане на този член зависи от първото: изискването за незабавна реакция е следствие от сериозната заплаха за опазването на живите водни ресурси, и обратно, ако не е налице сериозна заплаха, не се налага незабавна реакция.

67.      Посочените условия за прилагането на член 7, параграф 1 от Регламент № 2371/2002 означават, че мерките, приети на основание на тази разпоредба, са изключителни и необходими, и че по принцип те се приемат в случаите, когато се налага пълно преустановяване на риболовните дейности, тъй като в противен случай могат да настъпят необратими последици за определен воден ресурс или морска екосистема. Изключителният и спешен характер на тези мерки се вижда от приетите до момента от Комисията на основание на този член регламенти. Така например през 2003 г. Комисията приема Регламент № 677/2003 от 14 април 2003 година за установяване на извънредни мерки за възстановяване на запасите от атлантическа треска в Балтийско море(27), с който за определен период забранява изцяло улова на този вид риба, тъй като запасите от нея са застрашени вследствие свръхулова на риба с размер под минимално разрешения. По подобен начин през 2005 г. Комисията приема спешни мерки на основание член 7, параграф 1 от Регламент № 2371/2002, като за определен период изцяло забранява улова на сардина, тъй като научните данни са показали, че са необходими извънредни мерки за опазване и възстановяване на запасите от сардина през този период(28).

68.      Следователно, когато се преценява дали член 7, параграф 1 от Регламент № 2371/2002 е подходящо правно основание на Регламент № 530/2008, преди всичко следва да се установи, въз основа на констатации от общ порядък и статистически данни, дали Комисията действително е разполагала с доказателства за наличието на сериозна заплаха за опазването на запасите от риба тон, за да приеме спешни мерки. Във връзка с тази преценка следва да се посочи, че когато прилага общата селскостопанска политика (включително в областта на рибарството), Комисията трябва да оцени комплексното икономическо и обществено положение. Следователно правото на преценка на Комисията по настоящото дело не се отнася само до естеството и обхвата на мерките, които следва да бъдат приети, но в определена степен и до установените данни; в това отношение, ако е необходимо, Комисията може да се позове на констатации от общ порядък и статистически данни(29).

69.      Във връзка с обхвата на преценката по настоящото дело следва също така да се подчертае, че съгласно постоянната практика на Съда, когато общностният законодател разполага с широко право на преценка, както е в областта на селското стопанство, включително рибарството, съдебният контрол трябва да се ограничи до проверка на това дали разглежданата мярка не е опорочена от явна грешка или от злоупотреба с власт, или дали въпросният орган явно не е надхвърлил границите на своето право на преценка(30). Независимо от правото си на преценка, общностният законодател следва да основе избора си на критерии, които са обективни и са подходящи от гледна точка на целта, която иска да постигне със съответния акт, като отчете всички фактически обстоятелства и научно-технически данни, с които разполага към момента на приемане на този акт(31). Когато упражнява правото си на преценка, общностният законодател трябва изцяло да вземе предвид съществуващите интереси, а когато преценява ограниченията, свързани с различните възможни мерки, да прецени дали преследваните цели са толкова важни, че оправдават настъпването на отрицателни икономически последици, и то значителни, за определени икономически оператори(32).

70.      Съгласно общодостъпната информация, представена от AJD Tuna пред Съда(33), през 2008 г. риболовните кораби на Общността са изчерпили едва 63,23 % от определената на Общността квота. От същите данни е видно, че нито една от държавите от средиземноморската зона, които не са членки на ЕС, не е надхвърлила своята квота(34), или я е надхвърлила с малък процент(35).

71.      Както правилно подчертава Комисията в съдебното заседание, следва да се отчита и обстоятелството, че тези данни са само междинни. В съдебното заседание Комисията посочва, че според окончателните данни през 2008 г. Общността е изчерпала 92,3 % от квотата си. Освен това в доклада на ICCAT(36) се посочва, че установените количества улов са по-големи от отчетените пред ICCAT. Така например в доклада на ICCAT се посочва, че общият допустим улов (ТАС) на червен тон за 2008 г. в източната част на Атлантическия океан и в Средиземно море е 28 500 тона(37). Отчетеният улов (reported catch) за 2008 г. в тази зона е 23 868 тона, а установеното количество улов (best catch estimate) — 25 760 тона(38). Следователно отчетеният улов и установеното количество улов са по-ниски от ТАС, но в тези данни не са включени незаконният, недекларираният и нерегулираният улов; освен това потенциалният улов (potential catch) за 2008 г. е доста над ТАС (34 120 тона)(39).

72.      Според мен с оглед на цитираните данни Комисията е можела да приеме Регламент № 530/2008 на основание член 7, параграф 1 от Регламент № 2371/2002, дори и евентуално при приемането на Регламент № 530/2008 да не е разполагала с напълно достоверни научни данни. Това правно основание е подходящо, от една страна, тъй като Комисията разполага с определено право на преценка при установяването на данните(40), а от друга страна, тъй като при приемането на тази спешна мярка е приложила подхода на предпазливост. В действителност следва да се отчете обстоятелството, че при приемането на мерки за защита и опазване на живите водни ресурси Общността е длъжна да прилага подхода на предпазливост, за да гарантира тяхната устойчива експлоатация и за да намали последиците от риболовните дейности върху морските екосистеми(41). Подходът на предпазливост по отношение на управлението на рибарството означава, че отсъствието на меродавни научни данни не е основание да не се приемат или да се отложи приемането на управленски мерки, целящи опазването на видовете, които са обект на риболов, на свързаните или зависещи от тях видове, на останалите видове и на тяхната околна среда(42).

73.      Ето защо считам, че член 7, параграф 1 от Регламент № 2371/2002 е подходящо правно основание за приемането на Регламент № 530/2008.

2.           Надлежно ли е мотивиран обжалваният регламент

74.      По-долу ще обсъдя въпроса дали Регламент № 530/2008 е надлежно мотивиран, и ако не, дали е невалиден. В това отношение на първо място следва да се изясни какъв е обхватът на задължението на Комисията да мотивира Регламента, с който приема спешна мярка за опазване на живите водни ресурси.

75.      Съгласно постоянната съдебна практика по прилагане на член 253 ЕО(43) мотивите трябва да са съобразени с естеството на съответния акт и трябва по ясен и недвусмислен начин да излагат съображенията на институцията, която издава акта, така че да дадат възможност на заинтересованите лица да се запознаят с основанията за взетата мярка, а на Съда — да упражни своя контрол(44). Задължението за мотивиране следва да се преценява в зависимост от конкретните обстоятелства, по-специално в зависимост от съдържанието на акта, от естеството на изложените мотиви и от интереса, който адресатите на акта или други пряко и лично заинтересовани от акта лица могат да имат от получаване на разяснения(45). В това отношение не се изисква мотивите да уточняват всички относими фактически и правни обстоятелства, доколкото въпросът дали мотивите на акта отговарят на изискванията на член 253 ЕО следва да се преценява с оглед не само на текста, но и на контекста, както и на съвкупността от правни норми, уреждащи съответната материя(46).

76.      От постоянната съдебна практика се установява също така, че обхватът на задължението за мотивиране зависи от естеството на съответния акт и че при актовете с общо приложение мотивирането може да се ограничи до посочване, от една страна, на цялостното положение, довело до приемането му, а от друга страна — на общите цели, които следва да постигне. При тези обстоятелства Съдът по-конкретно посочва, че ако от обжалвания акт се установява същината на преследваната от институциите цел, би било прекомерно да се изисква излагането на специални мотиви във връзка с различните възможни технически разрешения(47).

77.      Ето защо от съдебната практика следва, че в мотивите към обжалвания регламент Комисията не е била длъжна да посочи конкретни данни за изчерпването на запасите от червен тон.

78.      Този подход се подкрепя и от други регламенти, приети от Комисията на основание член 7, параграф 1 от Регламент № 2371/2002, например Регламент (ЕО) № 677/2003 за въвеждане на спешни мерки за опазване и възстановяване на запасите от атлантическа треска в Балтийско море(48), Регламент (ЕО) № 1037/2005 на Комисията от 1 юли 2005 година за установяване на спешни мерки за опазване и възстановяване на запасите от хамсия в подзона ICES VІІІ(49), Регламент (ЕО) № 1539/2005 на Комисията от 22 септември 2005 година за удължаване на спешните мерки за опазване и възстановяване на запасите от хамсия в подзона ICES VІІІ(50) или Регламент (ЕО) № 1475/2003 на Комисията от 20 август 2003 година за опазване на дълбоководните коралови рифове от влиянието на риболова с траулери в зоната на северозапад от Шотландия(51).

79.      В нито един от тези регламенти Комисията не е изложила конкретни данни за наличие на сериозна заплаха за опазването на живите водни ресурси, но от всеки от тях се установява, че тя се позовава на такива данни. Следователно не би могла да се приеме гледната точка на ищеца в главното производство, според който в обжалвания регламент Комисията е трябвало да посочи конкретни данни за наличието на сериозна заплаха за опазването на запасите от риба тон.

80.      Освен това, както посочих по-горе в точка 72 от настоящото заключение, дори при приемането на Регламент № 530/2008 Комисията да не е разполагала с данни, доказващи наличието на сериозна заплаха от изчерпване на запасите, ако не се приложат спешни мерки, при всяко едно положение тя е можела да приеме регламента по съображения, свързани с подхода на предпазливост.

81.      Ето защо считам, че Комисията надлежно е мотивирала Регламент № 530/2008.

 В – Трети въпрос

82.      С третия си въпрос запитващата юрисдикция пита по същество дали Регламент № 530/2008 е невалиден, доколкото нарушава оправданите правни очаквания на оператори като ищеца.

83.      Съгласно постоянната съдебна практика всеки икономически оператор, у когото дадена институция е породила основателни надежди, има възможност да се позове на принципа за защита на оправданите правни очаквания(52). Уверения, които могат да породят такива надежди, независимо от формата, в която са предадени, са конкретните, безусловни и непротиворечиви сведения, произтичащи от оправомощени и достоверни източници(53). Следователно никой не може да се позовава на нарушение на този принцип при отсъствие на конкретни уверения от страна на администрацията(54). Когато един предпазлив и съобразителен икономически оператор е в състояние да предвиди приемането на общностна мярка от естество да засегне неговите интереси, той не може да се позовава на този принцип, ако тази мярка бъде приета(55).

84.      Както основателно подчертава Комисията, AJD Tuna не е получавало от нея никакви уверения, че риболовът на червен тон с мрежи гъргър със сигурност ще бъде разрешен до 30 юни 2008 г. Ако в това отношение се допусне AJD Tuna — при отсъствие на ясни уверения от страна на Комисията — да се позове на оправданите правни очаквания, това всъщност би попречило на Комисията да приеме каквато и да е мярка за временно преустановяване на риболова. Освен спешните мерки на основание член 7 от Регламент № 2371/2002 и мерките на основание член 26 от Регламент № 2371/2002 Комисията не би могла също така да приема и мерки за регламентиране и за временно преустановяване на риболовните дейности на основание член 21 от Регламент № 2847/93.

85.      Ето защо според мен на третия въпрос следва да се отговори в смисъл, че Регламент № 530/2008 не нарушава принципа на защита на оправданите правни очаквания на оператори като ищеца.

 Г – Четвърти и пети въпрос

86.      С четвъртия и петия си въпрос запитващата юрисдикция по същество пита дали Регламент № 530/2008 е в съответствие с принципа на пропорционалност по две съображения:

–        от една страна, тъй като на никой от общностните оператори не се разрешава разтоварването на суша или поставянето на риба тон в садки за отглеждане и угояване, включително на риба тон, която е уловена преди датата на преустановяване на риболова съгласно Регламент № 530/2008, и

–        от друга страна, тъй като на никой от общностните оператори не се разрешава извършването на дейности във връзка с риба тон, уловена от риболовци с кораби, които не плават под флага на някоя от държавите членки, посочени в член 1 от Регламент № 530/2008.

87.      По-долу ще обсъдя двата въпроса във връзка с нарушението на принципа на пропорционалност.

 1.     Пропорционалност на забраната за разтоварване на суша на риба тон, уловена преди въвеждане на забраната за риболов

88.      На първо място, следва да се провери дали не е несъразмерна мярката, по силата на която никой от общностните оператори няма право да извършва дейности по разтоварване на суша или поставяне на риба тон в садки с цел отглеждане и угояване, включително на риба тон, уловена преди датата, считано от която с Регламент № 530/2008 е забранен риболовът с кораби с мрежи гъргър, плаващи под флага на Гърция, Франция, Италия, Кипър и Малта, тоест преди 16 юни 2008 г.

89.      Във връзка с тази мярка следва да се подчертае, че в член 3 от Регламент № 530/2008 ясно се посочва, че считано от 16 юни 2008 г., съответно от 23 юни 2008 г. (за рибата тон, уловена от испански кораби с мрежи гъргър), операторите от Общността няма да приемат разтоварването на суша, поставянето в садки за угояване или отглеждане или трансбордирането във водите или пристанищата на Общността на червен тон, уловен в Атлантическия океан, на изток от 45 ° западна дължина, и в Средиземно море от кораби с мрежи гъргър. Граматическото тълкуване на този член налага извода, че тази забрана засяга и рибата тон, уловена преди 16-и, съответно 23 юни 2008 г.

90.      В своето писмено становище Комисията обаче посочва, че телеологичното тълкуване на тази разпоредба налага извода, че общностните оператори няма да приемат разтоварването на суша, поставянето в садки за угояване или отглеждане на червен тон, уловен след 16-и, съответно 23 юни 2008 г. Член 3 от Регламент № 530/2008 следва да се тълкува във връзка с членове 1 и 2 от същия регламент, които забраняват риболова на червен тон, считано от 16-и, съответно 23 юни 2008 г.

91.      Доколкото възприемам телеологичното тълкуване на член 3 от Регламент № 530/2008, на което се позовава Комисията, считам, че във връзка със забраната за разтоварване на суша на риба тон, уловена преди 16-и, съответно 23 юни 2008 г., не се поставя въпроса за съответствието на този член с принципа на пропорционалност.

 2.     Пропорционалност на забраната за разтоварване на риба тон, уловена от кораби, плаващи под флага на трети държави

92.      Още по-важно е да се установи дали забраната по член 3, параграф 1 от Регламент № 530/2008 (наричана по-нататък „забраната за разтоварване на риба тон“) е несъразмерна, доколкото никой от общностните оператори няма право да извършва дейности по разтоварване на суша и поставяне в садки с цел отглеждане и угояване на риба тон, уловена от риболовци, чиито кораби не плават под флага на някоя от държавите членки, посочени в член 1 от Регламент № 530/2008.

 а)     Критерий за преценка

93.      Следва да се посочи, че принципът на пропорционалност, който е един от основните принципи на общностното право, изисква актовете на общностните институции да не надхвърлят границите на подходящото и необходимото за постигането на легитимните цели, преследвани със съответната правна уредба, като се има предвид, че когато съществува избор между няколко подходящи мерки, трябва да се прибегне до мярката, която създава най-малко ограничения, а породените от нея неудобства не трябва да са несъразмерни с тези цели(56).

94.      Следователно преценката за пропорционалност трябва да обхваща три етапа: на първо място, да се провери дали мярката е подходяща, на второ място — дали е необходима, и на трето място — дали не е несъразмерна(57).

95.      Съдът обаче приема, че когато общностният законодател разполага с широко право на преценка, както е в областта на селското стопанство, включително рибарството, съдебният контрол трябва да се ограничи до проверка на това дали разглежданата мярка не е опорочена от явна грешка или злоупотреба с власт, или дали въпросният орган не е надхвърлил явно границите на своето право на преценка(58). Предвид широкото право на преценка, с което разполага общностният законодател в областта на общата селскостопанска политика, приетата в тази област мярка може да бъде незаконосъобразна според Съда само ако е явно неподходяща от гледна точка на целта, която компетентната институция възнамерява да постигне(59).

96.      Както вече подчертах в заключенията си по дело Azienda Agricola(60) и по дело Agrana Zucker(61), и както посочва генералният адвокат Sharpston по дело Zuckerfabrik Jülich(62), не следва да се допуска контролът за пропорционалност да бъде сведен до обикновена проверка дали мярката е подходяща(63).

97.      Изискванията мярката да е подходяща, необходима и съразмерна всъщност не са израз на едно и също понятие с различен интензитет; единствено чрез проверката дали мярката е необходима и съразмерна „се осъществява връзката“ на преследваната от общностния законодател цел със засегнатите индивидуални права(64). Ако се проверява само дали мярката е подходяща, то става дума не за проверка за пропорционалност, а само за обективен контрол върху упражненото право на преценка на общностния законодател(65).

98.      Ето защо според мен в областта на общата селскостопанска политика, включително рибарството, преценката на пропорционалността също следва да обхваща три етапа, но предвид широкото право на преценка, с което разполага общностният законодател, тази преценка следва да се сведе до проверка дали мярката не е явно неподходяща, явно ненужна или явно несъразмерна(66). Така ще бъде зачетена свободната преценка на общностния законодател по отношение на сложни политически, икономически и социални решения и ще се избегне подмяната на тези решения със съображенията на Съда.

 б)     Преценка дали е налице нарушение на принципа на пропорционалност

99.      На първо място, следва да се определи целта на спорната забрана за разтоварване на риба тон. Видно от съображение 10 от Регламент № 530/2008 целта на тази мярка е да се повиши ефективността на мерките, насочени към предотвратяване на сериозна заплаха за опазването на запасите от червен тон.

100. По-долу ще трябва да проверим дали тази мярка е явно неподходяща, явно ненужна или явно несъразмерна с оглед на преследваните цели.

 i)     Преценка дали мярката е явно неподходяща

101. Съгласно постоянната съдебна практика мярката е подходяща от гледна точка на дадена цел само ако действително гарантира съгласуваното и систематичното ѝ постигане(67). Следователно мярката е явно неподходяща, ако е очевидно, че не гарантира постигането на поставената цел, или ако е очевидно, че не гарантира съгласуваното и систематичното ѝ постигане.

102. Считам, че наложената с член 3, параграф 1 от Регламент № 530/2008 забрана за разтоварване на риба тон сама по себе си не е явно неподходяща за постигане на целта да се повиши ефективността на мерките, насочени към предотвратяване на сериозна заплаха за опазването на запасите от червен тон.

103. Тази мярка на Общността би била сама по себе си явно неподходяща, ако беше напълно изключено тя да засегне риболова, извършван от кораби на трети държави. В това отношение следва да се подчертае, че в областта на селското стопанство, включително рибарството, общностният законодател разполага с широко право на преценка, което съответства на политическата отговорност на законодателя във връзка с разработването на общата селскостопанска политика(68). В рамките на своето право на преценка Комисията очевидно е приела, че забраната за разтоварване на риба тон ще окаже (или може да окаже) влияние и върху риболова, извършван от кораби на трети държави, тъй като в случай че тази забрана липсва, е възможно корабите с мрежи гъргър на държави, които не са посочени в Регламент № 530/2008 да започнат да ловят по-голямо количество риба тон с намерението да я продават на общностните оператори. Следователно според мен тази мярка не е сама по себе си явно неподходяща за постигането на целта за опазване на запасите от червен тон.

104. Струва ми се обаче, че между забраната за разтоварване на риба тон по член 3, параграф 1 от Регламент № 530/2008 и забраната за разтоварване по параграф 2 от същия член липсва съгласуваност. Следва да се има предвид, че в Регламент № 530/2008 освен забраната за разтоварване на риба тон по член 3, параграф 1 в параграф 2 се съдържа и аналогична забрана за разтоварване на риба тон, уловена от кораби с мрежи гъргър под флага на Испания. Доколкото испанските кораби с мрежи гъргър са могли да ловят риба една седмица повече, по отношение на тях забраната за разтоварване на риба тон е започнала да действа една седмица по-късно. Ето защо според мен е напълно несъгласувано и непоследователно рибовъдите в Общността да не могат да купуват риба тон от корабите с мрежи гъргър на трети държави през периода от 16 до 23 юни 2008 г., но да купуват такава без ограничение от испанските кораби с мрежи гъргър. В действителност е възможно разрешаването на риболова за испанските кораби да е довело до сбъдване на опасенията, посочени в предходната точка от това заключение, тъй като испанските кораби са имали възможност да уловят по-голямо количество риба тон и да я продадат на рибовъди в други държави членки. Поради тази несъгласуваност мярката за забрана на разтоварването, засягаща корабите на трети държави, по същество става безпредметна, а по този начин и явно неподходяща за постигането на целта.

105. Ето защо според мен съдържащата се в член 3 от Регламент № 530/2008 забрана за разтоварване на риба тон е явно неподходяща за постигането на целта да се повиши ефективността на мерките, насочени към предотвратяване на сериозна заплаха за опазването на запасите от червен тон.

 ii)   Преценка дали мярката е явно необходима

106. В случай че Съдът приеме, че мярката за забрана на разтоварването на риба тон не е явно неподходяща за постигането на целта да се повиши ефективността на мерките, насочени към предотвратяване на сериозна заплаха за опазването на запасите от червен тон, субсидиарно следва да се провери дали тази мярка не е явно ненужна. В областите, в които законодателят разполага с широко право на преценка, проверката дали мярката е необходима всъщност следва да се сведе до проверка дали измежду няколко подходящи за постигането на целта мерки очевидно съществува друга мярка, която да създава по-малко ограничения за съответните права или законни интереси.

107. Според мен липсват каквито и да било данни, въз основа на които да се направи изводът, че очевидно съществува друга мярка, която да създава по-малко ограничения за съответните права или законни интереси. Впрочем би могло да се поддържа, че забраната за разтоварване на риба тон, уловена от кораби с мрежи гъргър на трети държави, явно не е необходима за постигането на целта, тъй като за това би било достатъчно тази забрана да влезе в сила от 23 юни 2008 г., както е за испанските кораби. По този начин обаче също би била въведена несъгласувана мярка за забрана на разтоварването на риба тон.

108. Ето защо считам, че не може да се приеме, че съдържащата се в член 3, параграф 1 от Регламент № 530/2008 мярка за забрана на разтоварването на риба тон явно не е необходима за постигането на целта за опазване на запасите от червен тон.

 iii) Преценка дали мярката е явно несъразмерна

109. Ако Съдът приеме, че мярката за забрана на разтоварването на риба тон не е нито явно неподходяща, нито явно ненужна, следва да се прецени дали тя не е явно несъразмерна, тоест да се претеглят засегнатите интереси на лицата, упражняващи дейността, и интересът от опазване на червения тон. Според мен няма никакви обстоятелства, които да създадат и най-малко съмнение относно несъразмерността на тази мярка. Макар упражняващите тази дейност оператори да понасят икономически загуби вследствие на мярката за забрана на разтоварването на риба тон, предимство несъмнено има опазването на рибата тон. Следователно, ако Съдът приеме, че мярката за забрана на разтоварването на риба тон не е нито явно неподходяща, нито явно ненужна, то според мен тази мярка не е явно несъразмерна.

 iv)   Заключение

110. Следователно трябва да се приеме, че член 3 от Регламент № 530/2008 не предвижда забрана общностните оператори да извършват разтоварване, поставяне в садки с цел угояване или отглеждане, както и трансбордиране на червен тон, уловен преди датата, от която Регламент № 530/2008 забранява риболова, поради което по отношение на тази мярка не се поставя въпросът за пропорционалността. Независимо от това, мярката по член 3 от Регламента, съгласно която общностните оператори не могат да извършват разтоварване, поставяне в садки за угояване или отглеждане, както и трансбордиране на червен тон, уловен от кораби с мрежи гъргър, които не плават под флага на някоя от държавите членки, посочени в Регламент № 530/2008, нарушава принципа на пропорционалност.

 в)     Последици от нарушаването на принципа на пропорционалност

111. Накрая следва да се провери какви са последиците за валидността на Регламент № 530/2008 от нарушаването на принципа на пропорционалност. На първо място е уместно да се провери дали нарушаването на принципа на пропорционалност води до невалидност на целия регламент или само на неговия член 3.

112. Съгласно постоянната съдебна практика частичната отмяна на общностен акт е възможна само ако частите, чиято отмяна се иска, могат да бъдат отделени от останалата част на акта(69). Условието за отделимост обаче не е изпълнено, ако частичната отмяна на акта би довела до изменение на неговата същност(70).

113. По настоящото дело следва да се изтъкне, че член 3 от Регламент № 530/2008 е формулиран по такъв начин, че може лесно да бъде отделен от останалите членове от Регламента. Дори да бъде отменен този член, въвеждащ забраната за разтоварване на риба тон, забраната за риболов по силата на членове 1 и 2 от Регламента ще продължи да се прилага по същия начин.

114. Ето защо според мен член 3 от Регламент № 530/2008 е невалиден поради нарушение на принципа на пропорционалност.

 Д – Шести въпрос

115. С шестия си въпрос запитващата юрисдикция пита по същество дали Регламент № 530/2008 е недействителен, тъй като нарушава принципа за недопускане на дискриминация, основана на гражданство, по смисъла на член 12 ЕО, доколкото Регламентът прави разграничение не само между корабите с мрежи гъргър под флага на Испания и тези под флага на Гърция, Италия, Франция, Кипър и Малта, но и между корабите на тези шест държави и корабите на останалите държави членки(71).

 1.     Разграничение между испанските кораби и корабите, плаващи под флага на Гърция, Италия, Франция, Кипър и Малта

 а)     Основателно ли е разграничението между испанските и останалите кораби

116. На първо място следва да се разгледа въпросът дали разграничението между испанските кораби с мрежи гъргър и корабите с мрежи гъргър, плаващи под флага на Гърция, Италия, Франция, Кипър и Малта, е основателно.

117. Както се установява от постоянната съдебна практика, принципът за равно третиране изисква да не се третират по различен начин сходни положения и да не се третират по един и същ начин различни положения, освен ако такова третиране е обективно оправдано(72).

118. В своето писмено становище по този въпрос Комисията отбелязва на първо място за свое оправдание, че не е налице дискриминация, що се отнася до корабите, плаващи под флага на Испания, тъй като след преценка на действителния улов е нямало риск испанските кораби да надхвърлят предоставената на Испания квота. Освен това Комисията посочва, че обективното положение на испанските кораби (брой кораби спрямо предоставената на Испания квота) е различно от положението на другите кораби. На последно място Комисията твърди в съдебното заседание, че обективното положение на испанските кораби е било различно, тъй като риболовният сезон в Испания започвал една седмица по-късно. Всъщност по-голямата част от испанските кораби с мрежи гъргър ловят червен тон около Балеарските острови, където морската вода достига подходяща за риболова на червен тон температура една седмица по-късно отколкото на други места(73).

119. Следователно във връзка с разграничението между испанските кораби с мрежи гъргър и останалите кораби с мрежи гъргър, по отношение на които е приложим Регламент № 530/2008, Комисията изтъква три довода: на първо място, отсъствието на конкретна заплаха от изчерпването на квотата от страна на испанските кораби с мрежи гъргър, на второ място, обективно различното положение на испанските кораби с мрежи гъргър, поради което по никакъв начин не било възможно тези кораби да изчерпят квотата си, и на трето място, обективно различното положение на испанските кораби с мрежи гъргър, тъй като извършват риболов във води, които достигат подходяща за улов на риба тон температура една седмица по-късно.

120. Според мен изложените от Комисията доводи не оправдават различното третиране между испанските и останалите кораби в дадения случай.

121. На първо място, в писменото си становище и в съдебното заседание Комисията не е посочила никакви данни, от които ясно да се установи, че квотата на испанските кораби е щяла да бъде изчерпана едва на 23 юни, а не на 16 юни 2008 г. Комисията не е представила никакви данни, които да доказват, че в периода на приемане на обжалвания регламент предходно достигнатият обем на улова от испанските кораби е по-малък от този на корабите на останалите държави членки. Обратно, в писменото си становище Комисията дори посочва, че в периода от 27 май до 23 юни 2008 г. уловът на испанските кораби с мрежи гъргър е бил по-голям от този на френските кораби с мрежи гъргър(74). По този повод впрочем се отбелязва, че показателите за улова на френските кораби можело да не са верни, тъй като сателитните системи за контрол известно време не са работели. Въпреки тези подозрения за евентуални неточности не се посочва какво е реалното количество улов на френските кораби спрямо испанските.

122. Освен това от доклада на ICCAT във връзка с улова конкретно на испанските кораби през 2008 г. (по всички методи на риболов) се вижда, че количеството улов на червен тон от испанските кораби е било 2 938 тона в Атлантическия океан и 2 465 тона в Средиземно море или общо 5 403 тона(75). Това представлява 99,3 % от предоставената на Испания квота за 2008 г., която е в размер на 5 428,46 тона. Следователно съгласно данните, предоставени от същия източник, Испания е използвала в по-голяма степен квотата си, що се отнася до установеното количество улов, отколкото Франция и Италия(76).

123. При липсата на конкретни данни, които да доказват, че е нямало никакъв риск испанските кораби с мрежи гъргър да достигнат или да надхвърлят предоставената на Испания квота, считам, че разликата в третирането между корабите с мрежи гъргър, плаващи под флага на Испания, и корабите, плаващи под флага на Гърция, Италия, Франция, Кипър и Малта, не е обективно оправдана.

124. На второ място, следва да се провери дали може да се твърди, че теоретично не е било възможно испанските кораби с мрежи гъргър да достигнат или да надхвърлят до 23 юни 2008 г. предоставената на Испания квота. Аз не бих могла да приема такова твърдение.

125. От една страна, от писменото становище на Комисията се установява, че квотата на всяка държава членка е била определена според броя на корабите, с които съответната държава разполага. В писменото си становище Комисията твърди, че през 2008 г. в Общността има 131 кораба с мрежи гъргър, разпределени както следва: 1 кипърски, 4 малтийски, 6 испански, 16 гръцки, 36 френски и 68 италиански(77). По този повод Комисията посочва например, че квотата за 32 френски кораба с дължина над 24 метра за 2008 г. е била определена на индивидуални квоти от 110 до 120 тона на кораб. Индивидуалната квота за всеки от 68-те италиански кораба е била определена на 52 тона. Индивидуалната квота на всеки от шестте испански кораба е била определена между 251 и 352 тона. От тези данни се вижда, че съотношението между броя кораби и предоставената на Испания квота не би могло да оправдае различното третиране на испанските кораби и корабите на останалите държави членки, тъй като съществуващата квота е разделена пропорционално според броя кораби, които притежава тази държава членка. От своя страна Комисията сама посочва в съображение 7 от Регламент № 530/2008, че „капацитетът за дневен улов на един-единствен кораб с мрежа гъргър е толкова висок, че количеството позволен улов може да бъде достигнато или надхвърлено много бързо“(78). Следователно, ако квотата може да бъде достигната с улова на един-единствен кораб с мрежа гъргър, не бихме могли да приемем довода, че испанските кораби с мрежи гъргър по никакъв начин не биха могли да достигнат предоставената квота.

126. От друга страна, от писменото становище на Комисията се установява, че в периода от 27 май до 23 юни 2008 г. (тоест за четири седмици) испанските кораби са уловили 1 404,427 тона червен тон(79). Това означава, че средно на седмица техният улов е бил малко над 351 тона. Квотата на Испания за улов на червен тон за 2008 г. е в размер на 5 428,46 тона(80). Според данните на Комисията около 70 % от общия улов на червен тон се извършва от кораби с мрежи гъргър(81); това означава, че е било предвидено, че през 2008 г. испанските кораби с мрежи гъргър ще уловят около 3 800 тона червен тон (т.е. 70 % от цялата квота на Испания). Ако капацитетът за улов на испанските кораби всяка седмица е равен на този в периода 27 май до 23 юни 2008 г., количеството улов от 3 800 тона би било изчерпано за десет или единадесет седмици. Като се отчете обстоятелството, че в Испания риболовният сезон продължава 25 седмици(82), според мен не може да се твърди, че теоретично не е било възможно испанските кораби с мрежи гъргър да достигнат квотата за 2008 г.

127. На трето място, в съдебното заседание Комисията твърди, че обективното положение на испанските кораби с мрежи гъргър е различно, тъй като водите, в които тези кораби ловят червен тон, достигат подходяща температура за риболов една седмица по-късно. Аз не приемам този довод. Ако това твърдение на Комисията беше основателно, сезонът за риболов на червен тон в Испания, определен в Регламент № 1559/2007, трябваше да бъде с една седмица по-дълъг от този на останалите държави членки(83). Ако този фактор действително бе толкова важен за риболова, както твърди Комисията, още в Регламент № 1559/2007 щеше да бъде посочено, че Испания може да лови червен тон една седмица по-дълго от всички останали държави членки.

128. На последно място, следва да се подчертае, че е налице непоследователност, когато се твърди, че съществува сериозна заплаха за опазването на запасите от червен тон, а в същото време се разрешава на Испания да извършва риболов още една седмица, и то точно в разгара на риболовния сезон. Упражнявайки правото си на преценка, Комисията е преценила, че действително е налице сериозна заплаха за опазването на запасите от червен тон. Поради тази констатация Комисията е следвало да третира по еднакъв начин всички държави членки, засегнати от Регламент № 530/2008. Ако запасите от определен вид риба действително са под заплаха, те са застрашени на цялата територия, на която се извършва риболов, независимо от обстоятелството, че някои от държавите членки може още да не са изчерпали квотата си(84).

129. Ето защо съм на мнение, че поради разликата в третирането между корабите с мрежи гъргър, плаващи под флага на Испания, и корабите с мрежи гъргър, плаващи под флага на Гърция, Италия, Франция, Кипър и Малта, Регламент № 530/2008 нарушава принципа за недопускане на дискриминация.

 б)     Последици от нарушаването на принципа за недопускане на дискриминация

130. Следва да се провери и по какъв начин констатацията, че Регламент № 530/2008 нарушава принципа за недопускане на дискриминация, се отразява върху валидността на този регламент. По-специално следва да се провери дали нарушаването на този принцип води до пълна невалидност на Регламента или само на отделни негови членове.

131. Съгласно постоянната съдебна практика частичната отмяна на общностен акт е възможна само ако частите, чиято отмяна се иска, могат да бъдат отделени от останалата част на акта(85). Условието за отделимост обаче не е изпълнено, ако частичната отмяна на акта би довела до изменение на неговата същност(86). Следователно съгласно практиката на Съда, за да се допусне частична отмяна, трябва да бъдат изпълнени две условия: да е възможно отделянето на частите, чиято отмяна се иска, и да се запазва същността на правния акт.

132. Според мен нарушаването на принципа за недопускане на дискриминация в настоящото дело води най-напред до невалидност на членове 1 и 2 от Регламент № 530/2008, в резултат на които испанските кораби с мрежи гъргър са третирани по-благоприятно в сравнение с останалите кораби, посочени в този регламент. Разпоредбите на членове 1 и 2 от Регламента, тълкувани във връзка една с друга, нарушават принципа за недопускане на дискриминация и следователно трябва да бъдат отменени.

133. Ако след като прецени съответствието на член 3 с принципа на пропорционалност (четвърти и пети преюдициален въпрос), Съдът приеме, че не следва да отмени член 3, тази разпоредба според мен трябва да бъде отменена като последица от отмяната на членове 1 и 2 от Регламент № 530/2008. Всъщност забраната за разтоварване на риба тон е лишена от смисъл, ако няма правно основание за забрана на самия риболов на риба тон. Доколкото обаче считам, че член 3 е невалиден, поради това че нарушава принципа на пропорционалност(87), е необходима само отмяната на членове 1 и 2 от Регламента.

134. Следователно моето становище е, че членове 1 и 2 от Регламент № 530/2008 са невалидни поради нарушаването на принципа за недопускане на дискриминация, основана на гражданство, по смисъла на член 12 ЕО.

 2.     Разграничение между корабите, посочени в Регламент № 530/2008, и останалите кораби

135. Следва да се разгледа и въпросът дали е основателно разграничението между корабите с мрежи гъргър, посочени в Регламент № 530/2008 (тоест тези, които плават под флага на Гърция, Италия, Франция, Кипър и Малта), и всички останали кораби с мрежи гъргър(88).

136. В съдебното заседание Комисията твърди, че Португалия и останалите държави членки не извършват риболов на червен тон с кораби с мрежи гъргър, а по други методи, и изтъква, че Регламент № 530/2008 се прилага по отношение на всички държави членки, които извършват риболов на червен тон с кораби с мрежи гъргър.

137. Следователно е необходимо да се приеме, че държавите членки, които не са посочени в Регламент № 530/2008, са в обективно различно положение в сравнение с посочените в него държави членки. Следователно от тази гледна точка Регламент № 530/2008 не нарушава принципа за недопускане на дискриминация.

 Е – Седми, осми и девети въпрос

138. Със седмия, осмия и деветия си преюдициален въпрос, които следва да се разгледат заедно, поради това че са подобни, запитващата юрисдикция по същество пита:

–        на първо място, дали е невалиден Регламент № 530/2008, доколкото, от една страна, при приемането му не е спазен принципът на ефективна съдебна защита, уреден в член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз, а от друга страна, доколкото не е спазен принципът на състезателност като общ принцип на общностното право, поради обстоятелството че заинтересованите лица и държавите членки не са имали никаква възможност да представят писмени становища преди приемането на обжалвания регламент;

–        на второ място, дали Регламент № 530/2008 е невалиден, тъй като е приет на основание член 7 от Регламент № 2371/2002, който нарушава принципа на ефективна съдебна защита, уреден в член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз, и принципа на състезателност като общ принцип на общностното право.

139. Във връзка с деветия преюдициален въпрос бих желала да подчертая по-специално, че както изтъква Съветът в съдебното заседание, този въпрос не засяга единствено валидността на член 7, параграф 2 от Регламент № 2371/2002, който е неотносим по настоящото дело. Въпросът на запитващата юрисдикция обаче следва да се разбира в смисъл, че тя иска да се установи дали член 7 от Регламент № 2371/2002 противоречи на принципите на ефективна съдебна защита и на състезателност, тъй като предоставя на другите държави членки възможност да изразят становище, когато процедурата е образувана по обосновано искане на държава членка, но не и когато тя е образувана по инициатива на Комисията.

140. Поради това най-напред трябва да се прецени дали Регламент № 530/2008 нарушава тези принципи, а след това дали член 7 от Регламент № 2371/2002 ги нарушава, при условие и в двата случая, че член 7, параграф 1 от Регламент № 2371/2002 е подходящо правно основание за приемането на Регламент № 530/2008.

 1.     Нарушава ли Регламент № 530/2008 принципа на ефективната съдебна защита и принципа на състезателност?

 а)     Предполагаемо нарушение на ефективната съдебна защита

141. Като встъпление е уместно да се отбележи, че според постоянната съдебна практика принципът на ефективна съдебна защита е общ принцип на общностното право, който произтича от общите конституционни традиции на държавите членки и е утвърден в членове 6 и 13 от Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи(89), както и в член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз, прогласена в Ница на 7 декември 2000 г.(90) Член 47, параграф 1 от Хартата гласи, че всеки, чиито права и свободи, гарантирани от правото на Съюза, са били нарушени, има право на ефективни правни средства за защита пред съд в съответствие с предвидените в настоящия член условия.

142. Не виждам как обстоятелството, че заинтересованите лица и държавите членки не са имали възможност да представят писмени становища преди приемането на обжалвания регламент, може да наруши принципа на ефективната съдебна защита. Всъщност този принцип се отнася до съдебната защита след приемането на акта. Тази съдебна защита е гарантирана както на държавите членки, така и на останалите заинтересовани лица (физически и юридически лица), тъй като те имат възможност при условията на член 230, втора и четвърта алинея ЕО(91) да подадат жалба за отмяна на такъв акт; освен това в рамките на висящо пред него дело националният съд може да постави на Съда преюдициален въпрос относно валидността на общностния акт. Поради това считам, че принципът на ефективна съдебна защита не е нарушен поради липсата на възможност за излагане на становище в рамките на процедурата за приемане на Регламент № 530/2008.

 б)     Предполагаемо нарушение на принципа на състезателност

143. При преценката дали е налице нарушение на принципа на състезателност следва да се провери дали Регламент № 530/2008 нарушава този принцип, от една страна, по отношение на държавите членки, и от друга страна, по отношение на заинтересованите лица, посочени в член 3 от Регламента.

 i)      Спазване на принципа на състезателност по отношение на държавите членки

144. Що се отнася до спазването на принципа на състезателност по отношение на държавите членки, от практиката на Съда се установява, че този принцип се прилага не само по отношение на гражданите, а и по отношение на държавите членки; що се отнася до последните, този принцип е признат във връзка с производства, образувани от общностните институции срещу определена държава членка(92). Следователно принципът на състезателност важи единствено когато общностните институции образуват производства срещу държавите членки, като например производство на основание член 228 ЕО(93) или производство във връзка с държавните помощи(94). Обратно, даден регламент на Комисията по принцип е правен акт с общо приложение, при приемането на който Комисията като цяло няма задължение да даде възможност на заинтересованите лица или на държавите членки да изразят становище по този регламент. Всъщност съгласно член 249, втора алинея ЕО(95) регламентът е акт с общо приложение, който е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави членки.

145. Освен това трябва да се посочи, че правното основание за приемането на Регламент № 530/2008 — член 7, параграф 1 от Регламент № 2371/2002 — предвижда приемането на спешни мерки по инициатива на Комисията(96). Доколкото става дума за спешна мярка, възможността държавите членки да представят становища прекомерно би отложила и обезсмислила приемането на спешните мерки. Смисълът на тези мерки е именно да бъдат приети бързо и без ненужно отлагане, което да гарантира тяхната ефикасност(97).

146. Поради това считам, че Регламент № 530/2008 не нарушава принципа на състезателност по отношение на държавите членки.

 ii)   Спазване на принципа на състезателност по отношение на останалите заинтересовани лица

147. Що се отнася до спазването на принципа на състезателност по отношение на останалите заинтересовани лица, посочени в член 3 от Регламент № 530/2008, следва да се подчертае, че съгласно постоянната практика на Съда принципът на състезателност се прилага по отношение на всяко производство, в рамките на което общностна институция може да приеме решение, което чувствително засяга интересите на определени лица(98). Освен това, както бе посочено в точка 144 от настоящото заключение, в това отношение е необходимо отново да се подчертае, че даден регламент на Комисията е правен акт с общо приложение. Според съдържанието си този акт може да бъде и индивидуален правен акт, ако се установи, че в конкретния случай става дума за решение или съвкупност от решения, което/която засяга пряко и лично определени лица(99). Според мен в настоящото дело не е изпълнен критерият за лично засягане, тъй като член 3 от Регламент № 530/2008 е адресиран общо до всички общностни оператори, които биха могли да разтоварват на суша, поставят в садки за отглеждане или угояване и трансбордират червен тон(100). Следователно Регламент № 530/2008 не би могъл да се разглежда като решение, а обратно, като правен акт с общо приложение, във връзка с който Комисията не е длъжна да гарантира на заинтересованите лица съгласно член 3 от Регламента правото да представят становища.

148. Следва обаче да се добави, че видно от съдебната практика, дори даден регламент да засяга пряко и лично заинтересованите лица и те да могат да го обжалват на основание член 230, четвърта алинея ЕО(101), тази разпоредба сама по себе си не предоставя автоматично на лицата правото да представят становища преди приемането на този акт(102).

149. От друга страна, следва да се посочи, както бе направено в точка 145 от настоящото заключение, че възможността всяко заинтересовано лице да представи становище прекомерно би отложила приемането на спешните мерки по силата на член 7, параграф 1 от Регламент № 2371/2002, които трябва да бъдат приети бързо и без ненужно отлагане, за да се гарантира тяхната ефикасност.

150. Ето защо считам, че Регламент № 530/2008 не нарушава принципа на състезателност по отношение на останалите заинтересовани лица, посочени в член 3 от Регламент № 530/2008.

 2.     Нарушава ли член 7 от Регламент № 2371/2002 принципите на ефективна съдебна защита и на състезателност?

151. Според мен член 7 от Регламент № 2371/2002 не нарушава принципите на ефективна съдебна защита и на състезателност.

 а)     Предполагаемо нарушение на принципа на ефективна съдебна защита

152. По въпроса дали е нарушен принципът на ефективна съдебна защита бих желала да препратя към доводите си, изложени в точки 141 и 142 от настоящото заключение. По посочените в тези точки съображения според мен член 7 от Регламент № 2371/2002 не нарушава принципа на ефективна съдебна защита.

 б)     Предполагаемо нарушение на принципа на състезателност

153. По същия начин приемам, че член 7 от Регламент № 2371/2002 не нарушава принципа на състезателност, нито правото на заинтересованите лица и държавите членки да представят становища.

154. Що се отнася до правото на останалите заинтересовани лица (физически и юридически лица) да представят становища, бих искала да препратя към точки 145 и 149 от настоящото заключение. Ако всяко от останалите заинтересовани лица (физически и юридически лица) имаше право да представи становище в процедура за приемане на спешни мерки, това би довело до прекомерно удължаване на процедурата за приемане на спешни мерки за опазване на живите водни ресурси и чувствително би намалило ефикасността на тези мерки.

155. Съгласно член 7, параграф 1 от Регламент № 2371/2002 Комисията може да определя спешни мерки за опазването на живите водни ресурси както в отговор на надлежно аргументирано искане от държава членка, така и по собствена инициатива. На основание член 7, параграф 2 от Регламент № 2371/2002 държавата членка изпраща искането едновременно до Комисията, до останалите държави членки и до заинтересованите регионални консултативни съвети. Те могат да представят на Комисията писмените си становища в срок от пет работни дни, считано от датата на получаване на искането.

156. Следователно, когато искането за приемане на спешни мерки е направено от една от тях, останалите държави членки могат по силата на член 7, параграф 2 да представят писмени становища. Обратно, когато Комисията приема спешните мерки по своя инициатива, държавите членки не биха могли да представят подобни становища. На пръв поглед тази правна уредба може да изглежда в известна степен несъгласувана, но според мен обстоятелството, че държавите членки не могат да представят становища, когато Комисията приема спешните мерки по своя инициатива, не нарушава правото им да изразят мнение.

157. В действителност следва да се отчете фактът, че когато дадена държава членка предлага приемането на спешни мерки, Комисията очевидно не е признала необходимостта от приемането на такива мерки, поради което становищата на останалите държави членки биха могли да ѝ помогнат да си състави обективно мнение и в същото време биха възпрепятствали евентуалната злоупотреба на някоя от държавите членки с възможността да предлага приемането на спешни мерки. Положението обаче е различно, когато спешните мерки са приети по инициатива на Комисията. В този случай необходимостта от приемане на мярката е толкова очевидна, че вече е призната от Комисията, която може да приеме спешните мерки въз основа на базата данни, с които разполага.

158. Ето защо считам, че член 7 от Регламент № 2371/2002 по никакъв начин не нарушава принципа на състезателност.

 Ж – Десети въпрос

159. Десетият въпрос е поставен само субсидиарно, следователно Съдът не е длъжен да отговаря на него, ако отмени Регламент № 530/2008; въпреки това по-долу ще отговоря на този въпрос, в случай че Съдът реши да не отменя регламента.

160. С десетия си въпрос запитващата юрисдикция пита дали ако Съдът приеме, че Регламент № 530/2008 е валиден, неговият член 3, параграф 1 трябва да се тълкува в смисъл, че забранява на общностните оператори да допускат във водите или пристанищата на Общността разтоварването, поставянето в садки за отглеждане или угояване на червен тон, уловен в Атлантическия океан, източно от 45 ° западна дължина, и в Средиземно море от кораби с мрежи гъргър, плаващи под флага на трети държави.

161. Според мен на този въпрос трябва да се отговори утвърдително.

162. От една страна, това тълкуване се подкрепя от редакцията на член 3, параграф 1 от Регламент № 530/2008, в който общо се говори за „кораби с мрежи гъргър“, а не изрично за такива кораби, плаващи под флага на Гърция, Франция, Италия, Кипър и Малта. Този член умишлено е формулиран различно от член 12, параграф 1 от Регламента, в който държавите членки, до които се отнася Регламентът, изрично са посочени. Формулировката на член 3, параграф 1 от Регламент № 530/2008 ясно показва, че той се отнася до всички кораби, а не само до корабите на посочените държави членки.

163. От друга страна, при систематично тълкуване на този член се достига до същия резултат. За разлика от член 3, параграф 1 от Регламент № 530/2008, който е формулиран общо, параграф 2 посочва изрично една-единствена държава членка — Испания. По този начин, благодарение на систематичното тълкуване на Регламента, може да се направи извод, че ако искаше член 3, параграф 1 да се отнася само до определени държави членки, Комисията щеше да го посочи изрично в текста на този регламент.

164. От своя страна Комисията също потвърждава, че член 3, параграф 1 от Регламент № 530/2008 трябва да се тълкува в смисъл, че предвижда забрана за разтоварване на риба тон, уловена от кораби с мрежи гъргър на която и да е държава, с изключение на Испания.

165. Поради това според мен на десетия преюдициален въпрос следва да се отговори, че член 3, параграф 1 от Регламент № 530/2008 трябва да се тълкува в смисъл, че забранява на общностните оператори да допускат във водите или в пристанищата на Общността разтоварването, поставянето в садки за отглеждане и угояване, както и трансбордирането на червен тон, уловен в Атлантическия океан източно от 45 ° западна дължина, и в Средиземно море, дори и да е бил уловен с кораби с мрежи гъргър, плаващи под флага на трета държава.

VII –  Заключение

166. Предвид изложените по-горе съображения предлагам на Съда да отговори на преюдициалните въпроси, поставени от Prim’Awla tal-Qorti Civili (Република Малта), както следва:

1)         При преценката дали са подходящи правното основание и мотивите на Регламент (ЕО) № 530/2008 на Комисията от 12 юни 2008 година за установяване на извънредни мерки по отношение на риболова на червен тон с кораби с мрежи гъргър в Атлантическия океан, на изток от 45 ° западна дължина, и в Средиземно море, не се установиха обстоятелства, въз основа на които да се приеме, че Регламентът е невалиден.

2)         Регламент № 530/2008 не нарушава оправданите правни очаквания на оператори като ищеца в главното производство.

3)         Член 3 от Регламент № 530/2008 е невалиден поради нарушаване на принципа на пропорционалност.

4)         Членове 1 и 2 от Регламент № 530/2008 са невалидни поради нарушаване на принципа за недопускане на дискриминация, основана на гражданство, по смисъла на член 12 ЕО.

5)         Регламент № 530/2008 и член 7 от Регламент № 2371/2002 не нарушават принципа на ефективна съдебна защита и принципа на състезателност.

1 –      Език на оригиналния текст: словенски.

2 – ОВ L 155, стр. 9.

3 – След влизането в сила, считано от 1 декември 2009 г., на Договора от Лисабон за изменение на Договора за Европейския съюз и на Договора за създаване на Европейската общност, подписан в Лисабон на 13 декември 2007 г. (ОВ С 306, 17.12.2007 г., стр. 1), преюдициалното производство е уредено в член 267 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС).

4 – Жалба по дело AJD Tuna/Комисия (Т‑329/08), подадена на 12 август 2008 г.

5 – Жалба по дело Италия/Комисия (Т‑305/08), подадена на 11 август 2008 г.

6 – Вж. Определение от 30 ноември 2009 г. по дело Veromar di Tudisco Alfio & Salvatore и др./Комисия (Т‑313/08—Т‑318/08 и Т‑320/08—Т‑328/08, все още непубликувано в Сборника).

7 – ОВ L 261, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 4, том 2, стр. 109.

8 – ОВ L 358, стр. 59; Специално издание на български език, 2007 г., глава 4, том 6, стр. 237.

9 – Текстът на конвенцията е публикуван в Официален вестник L 162, стр. 34;Специално издание на български език, 2007 г., глава 4, том 1, стр. 195.

10 – Член ІІІ, параграф 1 от Конвенцията за опазване на рибата тон.

11 – Член VІІІ, параграф 1, буква а) от Конвенцията за опазване на рибата тон.

12 – ОВ L 162, стр. 33; Специално издание на български език, 2007 г., глава 4, том 1, стр. 194.

13 – ОВ L 340, стр. 8.

14 – ОВ L 19, стр. 1.

15 – ОВ L 134, стр. 11.

16 – В това отношение Комисията се позовава на Решение от 25 октомври 2001 г. по дело Италия/Съвет (С‑120/99, Recueil, стр. І‑7997, точки 28 и 29).

17 – Относно заплахата за червения тон вж. например публикацията на Организацията за прехрана и земеделие на Организацията на обединените нации от 1995 г. „Examen de la situation mondiale des espèces de grands migrateurs et des stocks chevauchants“, технически документ на ФАО за риболова 337, 1995 г., стр. 36.

18 – Вж. например публикацията Biodiversity: My Hotel in Action: A Guide to Sustainable Use of Biological Resources, International Union for Conservation of Nature, Gland, 2008, p. 64; Deere, C. Net Gains: Linking Fisheries Management, International Trade and Sustainable Development, IUCN, Washington, 2000, p. 37. Вж. също Barnosky, A. D. Heatstroke: Nature in an Age of Global Warming, Island Press, Washington, 2009, p. 50; Lévêque, C. La biodiversité au quotidien: Le développement durable à l’épreuve des faits, Éditions Quae, Versailles, 2008, p. 173.

19 – Следва да се добави, че според науката червеният тон е свръхексплоатиран и би следвало да се постигне намаление с поне 25 % на смъртността на този вид риба. Вж. Markus, T. European fisheries law: from promotion to management, Europa Law Publishing, Groningen, 2009, p. 13.

20 – Вж. съображение 3 от Регламент № 1559/2007.

21 – Вж. член 3 от Регламент № 1559/2007.

22 – Член 5, параграфи 1 и 2 от Регламент № 1559/2007 забранява риболова на червен тон за периода от 1 юли до 31 декември в източната част на Атлантическия океан и в Средиземно море с пелагични траулери над 24 метра и с мрежи гъргър.

23 – Вж. член 7 от Регламент № 1559/2007.

24 – Вж. член 17 от Регламент № 1559/2007.

25 – Бих добавила, че вторият въпрос по същество се отнася до това дали Регламент № 530/2008 е бил надлежно мотивиран предвид правното основание за приемането му (член 7, параграф 1 от Регламент № 2371/2002). Преди обаче да бъде преценена адекватността на мотивите към Регламента, следва да се установи дали член 7, параграф 1 от Регламент № 2371/2002 е подходящо правно основание за приемане на Регламент № 530/2008.

26 – По този повод бих добавила, че видно от постоянната практика на Съда задължението за мотивиране, предвидено в член 253 ЕО, се преценява отделно от правилността на мотивите, която е свързана със законосъобразността на основанието за издаване на обжалвания акт. Вж. в този смисъл Решение от 19 септември 2002 г. по дело Испания/Комисия (С‑113/00, Recueil, стр. І‑7601, точка 47) и Решение от 5 март 2009 г. по дело Франция/Съвет (С‑479/07, Сборник, стр. І‑24, точка 50).

27 – ОВ L 97, стр. 3.

28 – Регламент (ЕО) № 1037/2005 на Комисията от 1 юли 2005 година за установяване на извънредни мерки за опазване и възстановяване на запасите от хамсия в подзона ICES VІІІ (ОВ L 171, стр. 24). Следва да се добави, че на основание член 7, параграф 1 от Регламент № 2371/2002 досега Комисията не само е приемала мерки за забрана на риболова на определени видове риба, но и мерки за опазване на морските екосистеми, например на кораловите рифове. Вж. в това отношение например Регламент (ЕО) № 1475/2003 на Комисията от 20 август 2003 година за опазване на дълбоководните коралови рифове от влиянието на риболова в зоната на северозапад от Шотландия (ОВ L 211, стр. 14) и Регламент (ЕО) № 263/2004 на Комисията от 16 февруари 2004 година за удължаване с шест месеца прилагането на Регламент (ЕО) № 1475/2003 за опазване на дълбоководните коралови рифове от влиянието на риболова в зоната на северозапад от Шотландия (ОВ L 46, стр. 11).

29 – Вж. в този смисъл Решение от 29 февруари 1996 г. по дело Комисия/Съвет (С‑122/94, Recueil, стр. І‑881, точка 18), Решение от 19 февруари 1996 г. по дело NIFPO и Northern Ireland Fishermen’s Federation (С‑4/96, Recueil, стр. І‑81, точки 41 и 42), Решение от 5 октомври 1999 г. по дело Испания/Съвет (С‑179/95, Recueil, стр. І‑6475, точка 29), Решение от 25 октомври 2001 г. по дело Италия/Съвет (С‑120/99, Recueil, стр. І‑7997, точка 44) и Решение от 2 юли 2009 г. по дело Bavaria и Bavaria Italia (С‑343/07, Сборник, стр. І‑5491, точка 84). Вж. също така моето заключение, представено на 3 март 2009 г. по дело Azienda Agricola Disarò Antonio и др. (С‑34/08, Сборник, стр. І‑4023, точка 47).

30 Вж. например Решение от 12 юли 2001 г. по дело Jippes и др. (С‑189/01, Recueil, стр. І‑5689, точка 80), Решение от 9 септември 2004 г. по дело Испания/Комисия (С‑304/01, Recueil, стр. І‑7655, точка 23) и Решение от 23 март 2006 г. по дело Unitymark и North Sea Fishermen’s Organisation (С‑535/03, Recueil, стр. І‑2689, точка 55).

31 – Вж. например Решение от 16 декември 2008 г. по дело Arcelor Atlantique et Lorraine и др. (С‑127/07, Сборник, стр. І‑9895, точка 58 и цитираната съдебна практика).

32 – Вж. в този смисъл Решение от 8 юни 2010 г. по дело Vodafone и др. (С‑58/08, все още непубликувано в Сборника, точка 53) и Решение по дело Arcelor Atlantique et Lorraine и др., посочено в бележка под линия 31.

33 – Приложение 5 към писменото становище на AJD Tuna: ICCAT Circular 1995/08.

34 – Така например, що се отнася до декларирания пред ICCAT улов, Хърватия е използвала 98,91 % от квотата си, а Мароко — 87,32 % от своята. Вж. приложение 5 към писменото становище на AJD Tuna: ICCAT Circular 1995/08.

35 – Тунис е уловил червен тон в количество 107,20 % от квотата си, а Либия — 105,58 % от своята.

36 – Вж. Report for biennal period, 2008-09, Pdrt II (2009) — Vol. 2, който може да бъде намерен на адрес в интернет www.iccat.int/Documents/BienRep/REP_EN_08-09_II_2.pdf.

37 –     Пак там, стр. 119.

38 – Пак там, стр. 120.

39 Пак там, стр. 119. Бих добавила, че потенциалният улов се определя въз основа на капацитета на риболовните кораби; в доктрината се подчертава, че поради свръхкапацитета на риболовните кораби (спрямо предоставените квоти) твърде големият улов е най-важният проблем на общата политика в областта на рибарството. Вж. в този смисъл Berg, A. Implementing and Enforcing European Fisheries Law: The Implementation and the Enforcement of the Common Fisheries Policy in the Netherlands and in the United Kingdom, Kluwer, La Haye 1999, p. 38; Markus, T., цит.съч. (бележка под линия 19), стp. 13. Вж. също така Зелената книга „Réforme de la politique commune de la pêche“ (COM(2009)163 окончателен), стр. 5, където се подчертава, че европейските квоти за риболов са свръхексплоатирани от повече от десетилетие, а риболовният флот остава твърде многоброен в сравнение с достъпните рибни ресурси.

40 – Вж. точка 68 от настоящото заключение.

41 – Вж. член 2 от Регламент № 2371/2002.

42 – Вж. член 3, буква и) от Регламент № 2371/2002.

43 – След влизането в сила на Договора от Лисабон член 296, параграф 2 ДФЕС.

44 – Вж. в този смисъл Решение от 5 октомври 2000 г. по дело Германия/Комисия (С‑288/96, Recueil, стр. І‑8237, точка 82) и Решение от 19 октомври 2000 г. по дело Италия и Sardegna Lines/Комисия (С‑15/98 и С‑105/99, Recueil, стр. І‑8855, точка 65). Вж. в доктрината например Schwarze, J. (édit.), EU-Kommentar, 2 ed., Nomos, Baden-Baden, 2009, p. 1919, ,point 5 et sq.

45 –      Вж. например Решение от 25 октомври 2001 г. по дело Италия/Съвет (С‑120/99, Recueil, стр. І‑7997, точка 29).

46 –      Вж. в този смисъл по-специално Решение от 29 февруари 1996 г. по дело Белгия/Комисия (С‑56/93, Recueil, стр. І‑723, точка 86), Решение от 2 април 1998 г. по дело Комисия/ Sytraval и Brink’s France (С‑367/95 Р, Recueil, стр. І‑1719, точка 63), Решение от 7 март 2002 г. по дело Италия/Комисия (С‑310/99, Recueil, стр. І‑2289, точка 48), Решение от 12 декември 2002 г. по дело Белгия/Комисия (С‑5/01, Recueil, стр. І‑11991, точка 68) и Решение от 5 март 2009 г. по дело Франция/Съвет (С‑479/07, Сборник, стр. І‑24, точка 49).

47 – Вж. например Решение от 7 ноември 2000 г. по дело Люксембург/Парламент и Съвет (С‑168/98, Recueil, стр. І‑9131, точка 62) и Решение от 9 септември 2003 г. по дело Kik/СХВП (С‑361/01 Р, Recueil, стр. І‑8283, точка 102), както и Решение по дело Испания/Комисия, посочено в бележка под линия 30 (точка 51).

48 – Посочен в бележка под линия 27.

49 – ОВ L 171, стр. 24.

50 – ОВ L 247, стр. 9.

51 – ОВ L 211, стр. 14.

52 – Вж. в този смисъл например Решение от 11 март 1987 г. по дело Van den Bergh en Jurgens и Van Dijk Food Products (Lopik)/ЕИО (265/85, Recueil, стр. 1155, точка 44), Решение от 15 юли 2004 г. по дело Di Lenardo и Dilexport (С‑37/02 и С‑38/02, Recueil, стр. І‑6911, точка 70), Решение от 10 март 2005 г. по дело Испания/Съвет (С‑342/03, Recueil, стр. І‑1975, точка 47) и Решение от 25 октомври 2007 г. по дело Komninou и др./Комисия (С‑167/06 Р, Сборник, стр. І‑141, точка 63).

53 – Вж. в този смисъл например Решение по дело Komninou и др., посочено в бележка под линия 52 (точка 63).

54 – Вж. в този смисъл например Решение от 24 ноември 2005 г. по дело Германия/Комисия (С‑506/03, непубликувано в Сборника, точка 58) и Решение от 22 юни 2006 г. по дело Белгия и Forum 187/Комисия (С‑182/03 и С‑217/03, Recueil, стр. І‑5479, точка 147), както и Решение по дело Komninou и др., посочено в бележка под линия 52 (точка 63).

55 – Вж. в този смисъл Решение по дело Van den Bergh en Jurgens/Комисия, посочено в бележка под линия 52 (точка 44), Решение от 15 април 1997 г. по дело Irish Farmers Association и др. (С‑22/94, Recueil, стр. І‑1809, точка 25), както и Решение по дело Белгия и Forum 187/Комисия, посочено в бележка под линия 54 (точка 147).

56 – Вж. в този смисъл Решение от 11 юни по дело Agrana Zucker (С‑33/08, Сборник, стр. І‑5035, точка 31), Решение от 7 септември 2006 г. по дело Испания/Съвет (С‑310/0, Recueil, стр. І‑7285, точка 97), Решение по дело Jippes и др., посочено в бележка под линия 30 (точка 81), Решение от 5 октомври 1994 г. по дело Crispoltoni и др. (С‑133/93, С‑300/9 и С‑362/93, Recueil, стр. І‑4863, точка 41) и Решение от 13 ноември 1990 г. по дело Fedesa и др. (С‑331/88, Recueil, стр. І‑4023, точка 13).

57 – Във връзка с този тристепенен критерий за преценка на принципа на пропорционалност вж. например моето заключение, представено на 21 януари 2010 г. по дело Agrana Zucker (С‑365/08, все още непубликувано в Сборника, точка 60). Що се отнася до тристепенната структура на принципа на пропорционалност в доктрината, вж. например Simon, D. Le contrôle de proportionnalité exercé par la Cour de Justice des Communautés Européennes, Petites affiches, № 46/2009, p. 17, 20 et sq.; DeBúrca, G. The Principle of Proportionality and its Application in EC Law, Yearbook of European Law, Vol. 13 (1993), p. 113; VanGerven, W. The Effect of Proportionality on the Actions of Member States of the European Community: National Viewpoints from Continental Europe: in Ellis, E. The Principle of Proportionality in the Laws of Europe, Oxford et Portland 1999, p. 37.

58 –      Вж. например решенията, посочени в бележка под линия 30, Jippes и др. (точка 80), Испания/Комисия (точка 23) и Unitymark in North Sea Fishermen’s Organisation (точка 55).

59 –      Вж. например посочените в бележка под линия 56 Решение по дело Fedesa и др. (точка 14) и Решение по дело Crispoltoni и др. (точка 42), посоченото в бележка под линия 30 Решение по дело Jippes и др. (точка 82), както и Решение от 10 януари 2006 г. по дело IATA и ELFAA (C‑344/04, Recueil, стр. I‑403, точка 80).

60 –      Вж. заключението ми по дело Azienda Agricola Disarò Antonio и др. (посочено в бележка под линия 29, точка 61).

61 –      Вж. заключението ми по дело Agrana Zucker (посочено в бележка под линия 57, точка 64).

62 –      Заключение на генералния адвокат E. Sharpston, представено на 14 юни 2007 г. по съединени дела Zuckerfabrik Jülich (C‑5/06 и C‑23/06—C‑36/06, Сборник, стp. I‑3231, точка 65).

63 –      Следва да се добави, че при проверката за законосъобразността на общностния регламент и въпреки широкото право на преценка на общностния законодател в Решение по дело Vodafone и др. (посочено в бележка под линия 32, точки 51—71) Съдът извършва триетапна проверка на пропорционалността, тъй като преценява дали мярката е подходяща (точки 55—60), дали е необходима (точки 61—68) и дали не е несъразмерна (точка 69).

64 – Вж. заключението ми по дело Azienda Agricola Disarò Antonio и др. (посочено в бележка под линия 29, точка 63) и заключението ми по дело Agrana Zucker (посочено в бележка под линия 57, точка 66).

65 – Пак там.

66 – Вж. заключението ми по дело Azienda Agricola Disarò Antonio и др. (посочено в бележка под линия 29, точка 64) и по дело Agrana Zucker (посочено в бележка под линия 57, точка 70).

67 – Вж. в този смисъл Решение от 6 март 2007 г. по дело Placanica и др. (С‑338/04, С‑359/04 и С‑360/04, Сборник, стр. І‑1891, точки 53 и 58), Решение от 17 юли 2008 г. по дело Corporación Dermoestética (С‑500/06, Сборник, стр. І‑5785, точки 39 и 40) и Решение от 10 март 2009 г. по дело Hartlauer (С‑169/07, Сборник, стр. І‑1721, точка 55), които впрочем се отнасят до преценката за пропорционалност на национална правна уредба, но които могат да се приложат по аналогия и по отношение на преценката за пропорционалност на общностни мерки. Вж. също и заключението на генералния адвокат J. Kokott, представено на 6 май 2010 г. по дело Andersen (С‑499/08, все още непубликувано в Сборника, точка 57 и цитираната съдебна практика).

68 – Вж. заключението ми по дело Azienda Agricola Disarò Antonio и др. (посочено в бележка под линия 29, точка 37).

69 – Впрочем в това отношение става дума за постоянната съдебна практика по недопустимостта на жалби, която обаче може по аналогия да се приложи при анализа на преюдициален въпрос относно валидността на общностен акт: вж. например Решение от 10 декември 2002 г. по дело Комисия/Съвет (С‑29/99, Recueil, стр. І‑11221, точки 45 и 46), Решение от 21 януари 2003 г. по дело Комисия/Парламент и Съвет (С‑378/00, Recueil, стр. І‑937, точка 30) и Решение от 30 септември 2003 г. по дело Германия/Комисия (С‑239/01, Recueil, стр. І‑10333, точка 33).

70 – Вж. например Решение от 31 март 1998 г. по дело Франция и др./Комисия (С‑68/94 и С‑30/95, Recueil, стр. І‑1375, точка 257), както и посочените в бележка под линия 69 Решение по дело Комисия/Съвет (точка 46) и Решение по дело Германия/Комисия (точка 34).

71 – Под „останалите“ държави членки следва да се има предвид преди всичко Португалия, на която с приложението към Регламент № 446/2008 е предоставена квота от 518,96 тона; на останалите държави членки, които не са посочени в Регламент № 530/2008, е предоставена обща квота от 60 тона.

72  Вж. например Решение от 17 октомври 1995 г. по дело Fishermen’s Organisations и др. (С‑44/94, Recueil, стр. І‑3115, точка 46), Решение от 30 март 2006 г. по дело Испания/Съвет (С‑87/03 и С‑100/03, Recueil, стр. І‑2915, точка 48), Решение от 19 април 2007 г. по дело Испания/Съвет (С‑134/04, Сборник, стр. І‑54, точка 28) и Решение от 8 ноември 2007 г. по дело Испания/Съвет (С‑141/05, Сборник, стр. І‑9485, точка 40).

73 – В съдебното заседание Комисията посочва, че морската вода трябва да достигне до определена температура — между 17 °и 24 °, за да се появи червен тон.

74 – Вж. точка 35 и приложение 6 към писменото становище на Комисията

75 – Вж. Report for biennal period, 2008—2009, Part II (2009) — Vol. 2, който може да бъде намерен на адрес в интернет www.iccat.int/Documents/BienRep/REP_EN_08-09_II_2.pdf, стp. 125 и 126 (BFT-Table 1. Estimated catches (t) of northern bluefin tuna (Thunnus thynnus) by major area, gear and flag).

76 – Установеното количество улов на Франция за 2008 г. е 253 тона в зоната на Атлантическия океан и 2 670 тона в Средиземно море, тоест общо 2 923 тона, което се равнява на 59,72 % от квотата на Франция, която за 2008 г. съгласно приложението към Регламент № 446/2008 е 4 894,19 тона. Установеното количество улов на Италия (в Средиземно море) е 2 234 тона (пак там), което представлява 53,67 % от квотата на Италия, която за 2008 г. съгласно приложението към Регламент № 446/2008 е 4 162,71 тона.

77 – Вж. точка 32 от писменото становище на Комисията.

78 – Курсивът е мой.

79 – Вж. приложение 6 към писменото становище на Комисията.

80 – Вж. приложението към Регламент № 446/2008.

81 – Вж. точка 31 от писменото становище на Комисията.

82 –      Видно от приложение 6 към писменото становище на Комисията.

83 – Член 5, параграфи 1 и 2 от Регламент № 1559/2007 забранява риболова на червен тон от 1 юни до 31 декември в източната част на Атлантическия океан и в Средиземно море с пеларгични траулери над 24 метра и с кораби с мрежи гъргър.

84 – Пример за това са действащите понастоящем мерки, приети на основание член 7, параграф 1 от Регламент № 2371/2002. Вж. мерките, посочени в точка 67 от настоящото заключение.

85 – В това отношение впрочем става дума за постоянната съдебна практика относно недопустимостта на жалби, но тя може да се приложи по аналогия при преценката на преюдициален въпрос относно валидността на общностен акт; вж. например решенията, посочени в бележка под линия 69: Комисия/Съвет (точки 45 и 46), Комисия/Парламент и Съвет (точка 30) и Германия/Комисия (точка 33).

86 – Вж. например Решение по дело Франция и др./Комисия, посочено в бележка под линия 70 (точка 257) и Решение по дело Комисия/Съвет (точка 46) и Решение по дело Германия/Комисия (точка 34), посочени в бележка под линия 69.

87 – Вж. точки 111—114 от настоящото заключение.

88 – Съгласно приложението към Регламент № 446/2008 на Португалия е предоставена квота от 518,96 тона, а на всички останали държави членки (без посочените в Регламент № 530/2008) е определена обща квота от 60 тона.

89 – Решение от 15 май 1986 г. по дело Johnston (222/84, Recueil, стр. 1651, точки 18 и 19), Решение от 15 октомври 1987 г. по дело Heylens и др. (222/86, Recueil, стр. 4097, точка 14), Решение от 27 ноември 2001 г. по дело Комисия/Австрия (С‑424/99, Recueil, стр. І‑9285, точка 45), Решение от 27 юли 2002 г. по дело Unión de Pequeños Agricultores/Съвет (С‑50/00 Р, Recueil, стр. І‑6677, точка 39), Решение от 19 юни 2003 г. по дело Eribrand (С‑467/01, Recueil, стр. І‑6471, точка 61), Решение от 13 март 2007 г. по дело Unibet (С‑432/05, Сборник, стр. І‑2271, точка 37) и Решение от 3 септември 2008 г. По дело Kadi и Al Barakaat International Foundation/Съвет и Комисия (С‑402/05 Р и С‑415/05 Р, Сборник, стр. І‑6351, точка 335).

90 – ОВ С 83, 30.3.2010 г., стр. 389.

91 – След влизането в сила на договора от Лисабон това е член 263, параграфи 2 и 4 ДФЕС.

92 – Вж. например Решение от 20 март 2003 г. по дело Дания/Комисия (С‑3/00, Recueil, стр. І‑2643, точка 46) и Решение от 13 септември 2007 г. по дело Land Oberösterreich и Австрия/Комисия (С‑439/05 Р и С‑454/05 Р, Сборник, стр. І‑7141, точка 36).

93 – След влизането в сила на Договора от Лисабон член 258 ДФЕС.

94 – В своето заключение, представено на 15 май 2007 г. по съединени дела Land Oberösterreich и Австрия/Комисия (С‑439/05 Р и С‑454/05 Р, Сборник, стр. І‑7141, точка 79) генералният адвокат Sharpston посочва, че принципът на състезателност се прилага „наред с другото, и към случаите, когато правата или интересите на лице могат да бъдат засегнати от процедура, започната от определен орган срещу него, като на лицето трябва да бъде позволено да даде становище по обстоятелствата, които органът предлага да вземе предвид“, и че „тези случаи включват наказателните производства по разследване и многобройни административни производства — в общностната сфера например това са разследванията на Комисията в областта на конкуренцията или дъмпинга, или исковете за неизпълнение по член 226 ЕО“.

95 – След влизането в сила на Договора от Лисабон член 288, втора алинея ДФЕС.

96 – Процедурата е различна, ако мярката се приема по искане на държава членка. В този случай съгласно член 7, параграф 2 от Регламент № 2371/2002 държавата членка изпраща искането едновременно до Комисията, до останалите държави членки и до заинтересованите регионални консултативни съвети, които могат да представят на Комисията писмените си забележки в срок от пет работни дни, считано от датата на получаване на искането.

97 – Що се отнася до въпроса дали член 7 от Регламент № 2371/2002 нарушава принципа на състезателност, вж. точка 153 и сл. от настоящото заключение.

98 – Вж. например Решение от 10 юли 2001 г. по дело Ismeri Europa/Сметна палата (С‑315/99 Р, Recueil, стр. І‑5281, точка 28), Решение от 2 декември 2009 г. по дело Комисия/Ирландия и др. (С‑89/08 Р, все още непубликувано в Сборника, точка 50) и Решение от 17 декември 2009 г. по дело Réexamen M/EMEA (С‑197/09 RX‑II, все още непубликувано в Сборника, точка 41).

99 – Вж. Решение от 15 юли 1963 г. по дело Plaumann/Комисия (25/62, Recueil, стр. 197), в което Съдът приема, че „субектите, които не са адресати на дадено решение, могат да твърдят, че са лично засегнати само ако решението се отнася до тях поради някои присъщи за тях качества или поради фактическо положение, което ги разграничава от всички останали лица и така ги индивидуализира по същия начин, както адресата на решението“.

100 – Първоинстанционният съд (понастоящем Общият съд) го потвърждава в Определение от 30 ноември 2009 г. във връзка с италианските собственици на кораби с мрежи гъргър по съединени дела Veromar di Tudisco Alfio & Salvatore и др./Комисия (Т‑313/08—Т‑318/08 и Т‑320/08—Т‑328/08, все още непубликувано в Сборника), с което отхвърля като недопустими подадените от тези корабособственици жалби за отмяна на Регламент № 530/2008, тъй като този регламент не ги засяга лично. В своите съображения (точка 45) Общият съд подчертава, че Регламент № 530/2008 е акт с общо приложение.

101 – След влизането в сила на Договора от Лисабон член 263, четвърта алинея ДФЕС. Бих добавила, че предпоставките за активна легитимация частично са изменени с член 263, четвърта алинея ДФЕС, като физическите и юридическите лица могат да обжалват освен решенията, които са адресирани до тях, или актовете, които ги засягат пряко и лично, и подзаконовите актове, които ги засягат пряко и които не включват мерки за изпълнение. По въпросите във връзка с активната легитимация на лицата в рамките на общата политика в областта на рибарството (преди влизането в сила на Договора от Лисабон) вж. например Markus, T., цит.съч. (бележка под линия 19), стp. 251 и сл.

102 – Вж. например Решение от 14 октомври 1999 г. по дело Atlanta/Европейска общност (С‑104/97 Р, Recueil, стр. І‑6983, точка 35).