Жалба, подадена на 2 март 2011 г. от Европейската комисия срещу решението, постановено от Общия съд (трети състав) на 16 декември 2010 г. по дело T-19/07, Systran и Systran Luxembourg/Комисия
(Дело C-103/11 P)
Език на производството: френски
Страни
Жалбоподател: Европейска комисия (представители: T. van Rijn, E. Montaguti и J. Samnadda, подпомагани от адв. A. Berenboom и адв. M. Isgour, avocats)
Други страни в производството: Systran SA и Systran Luxembourg SA
Искания на жалбоподателя
да се обяви жалбата за допустима и основателна,
да се отмени решението, постановено на 16 декември 2010 г. по дело T-19/07, Systran и Systran Luxembourg/Комисия, с което частично се уважава предявеният срещу Комисията иск за обезщетение, и вследствие на това да се реши окончателно спорът, като се отхвърли искът като недопустим или неоснователен,
да се осъдят Systran SA и Systran Luxembourg SA да заплатят всички съдебни разноски, направени от тях и от Комисията,
при условията на евентуалност, да се отмени решението, постановено на 16 декември 2010 г. по дело T-19/07, Systran и Systran Luxembourg/Комисия, и да се върне делото за ново разглеждане от Общия съд.
Правни основания и основни доводи
В подкрепа на жалбата си Комисията излага осем правни основания. Тя твърди, че съдебното решение е опорочено поради редица грешки, обосноваващи отмяната му. Правните ѝ основания са свързани с компетентността на Общия съд да разгледа делото, със спазването от страна на Общия съд на процесуалните норми, както и със спазването на трите кумулативни условия, които съгласно постоянната съдебна практика са необходими, за да се ангажира извъндоговорната отговорност на Общността, а именно наличието на нарушение, на вреда и на причинно-следствена връзка между нарушението и вредата.
С първото правно основание Комисията твърди, че Общият съд е допуснал грешка при прилагане на правото във връзка с извъндоговорния характер на спора, а оттам и като е приел, че е компетентен да го разгледа.
С второто правно основание жалбоподателят твърди, че Общият съд е нарушил правото на защита на Комисията и не е спазил правилата относно събирането на доказателства.
С третото правно основание Комисията изтъква неправилно прилагане на нормите в областта на авторското право във връзка с определянето на титуляра на тези права.
С четвъртото правно основание Комисията поддържа, че Общият съд е допуснал явна грешка при прилагане на правото във връзка с наличието, от една страна, на нарушение на авторските права и, от друга страна, на нарушение на ноу-хау на Systran.
С петото правно основание се твърди, че като е приел твърдяното нарушение на Комисията за достатъчно съществено, Общият съд е допуснал явна грешка в преценката, довела до нарушение на уреждащите извъндоговорната отговорност на Европейския съюз принципи.
С шестото правно основание жалбоподателят поддържа, от една страна, че Общият съд е допуснал грешка при прилагане на правото при тълкуване на изключението, предвидено в член 5 от Директива 91/250/ЕИО и, от друга страна, че не е изпълнил задължението си за мотивиране във връзка с член 6 от директивата.
Със седмото правно основание Комисията твърди, от една страна, че Общият съд е направил явно неправилни фактически констатации, изопачил е доказателства и е допуснал явни грешки в преценката, и от друга страна, че той не е изпълнил задължението си за мотивиране във връзка с наличието на причинно-следствена връзка.
Накрая, с осмото правно основание се твърди, че като е присъдил на Systran обезщетение за вреди в размер на 12 001 000 EUR, от една страна, Общият съд е направил явно неправилни фактически констатации, изопачил е доказателства и е допуснал явни грешки в преценката и, от друга страна, не е изпълнил задължението си за мотивиране във връзка с определяне на размера на вредата.
____________