Language of document :

Решение на Съда (голям състав) от 1 март 2016 г. (преюдициално запитване от Bundesverwaltungsgericht — Германия) — Kreis Warendorf/Ibrahim Alo (C-443/14) и Amira Osso/Region Hannover (C-444/14)

(Съединени дела C-443/14 и C-444/14)1

(Преюдициално запитване — Конвенция за статута на бежанците, подписана в Женева на 28 юли 1951 г. — Членове 23 и 26 — Пространство на свобода, сигурност и правосъдие — Директива 2011/95/ЕС — Правни норми относно съдържанието на международната закрила — Статут на субсидиарна закрила — Член 29 — Социално подпомагане — Условия за достъп — Член 33 — Свобода на движение в рамките на приемащата държава членка — Понятие — Ограничаване — Задължение за установяване на местожителството в определено населено място — Различно третиране — Сравнимост на положенията — Равномерно разпределяне на бюджетните тежести между административно-териториалните единици — Миграционно- и интеграционнополитически съображения)

Език на производството: немски

Запитваща юрисдикция

Bundesverwaltungsgericht

Страни в главното производство

Жалбоподатели: Kreis Warendorf (C-443/14), Amira Osso (C-444/14)

Ответници: Ibrahim Alo (C-443/14), Region Hannover (C-444/14)

В присъствието на: Vertreter des Bundesinteresses beim Bundesverwaltungsgericht (C-443/14 и C-444/14)

Диспозитив

Член 33 от Директива 2011/95 на Европейския парламент и на Съвета от 13 декември 2011 година относно стандарти за определянето на граждани на трети държави или лица без гражданство като лица, на които е предоставена международна закрила, за единния статут на бежанците или на лицата, които отговарят на условията за субсидиарна закрила, както и за съдържанието на предоставената закрила, трябва да се тълкува в смисъл, че задължение за установяване на местожителството като разглежданото в главните производства, наложено на лице, на което е предоставен статут на субсидиарна закрила, представлява ограничение на гарантираната в този член свобода на движение дори когато с тази мярка на посоченото лице не се забранява да се придвижва свободно на територията на държавата членка, предоставила тази закрила, и да пребивава временно на тази територия извън населеното място, с което е свързано задължението за установяване на местожителството.

Членове 29 и 33 от Директива 2011/95 трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат налагането на задължение за установяване на местожителството като разглежданото в главните производства спрямо лице, на което е предоставен статут на субсидиарна закрила и което получава някои специфични социални помощи, с цел постигане на подходящо разпределение на свързаните с изплащането на тези помощи тежести между различните компетентни в тази област институции, когато приложимата национална правна уредба не предвижда налагането на такава мярка за бежанците, гражданите на трети държави, законно пребиваващи в съответната държава членка по причини, които не са хуманитарни, политически или международноправни, и гражданите на тази държава членка, получаващи посочените помощи.

Член 33 от Директива 2011/95 трябва да бъде тълкуван в смисъл, че допуска налагането на задължение за установяване на местожителството като разглежданото в главните производства спрямо лице, на което е предоставен статут на субсидиарна закрила и което получава някои специфични социални помощи, с цел да се улесни интеграцията на гражданите на трети държави в държавата членка, предоставила тази закрила, когато приложимата национална правна уредба не предвижда налагането на такава мярка на получаващи посочените помощи граждани на трети държави, законно пребиваващи в тази държава членка по причини, които не са хуманитарни, политически или международноправни, ако предвид посочената цел лицата, на които е предоставен статут на субсидиарна закрила, не се намират в обективно сходно положение с това на гражданите на трети държави, законно пребиваващи на територията на съответната държава членка по причини, които не са хуманитарни, политически или международноправни, като това обстоятелство следва да се провери от запитващата юрисдикция.

____________

1 ОВ C 439, 8.12.2014 г.