Language of document : ECLI:EU:C:2017:109

ОПРЕДЕЛЕНИЕ НА СЪДА (десети състав)

9 февруари 2017 година(*)

„Преюдициално запитване — Член 99 от Процедурния правилник на Съда — Директива 1999/70/ЕО — Рамково споразумение за срочната работа, сключено между Европейската конфедерация на профсъюзите (CES), Съюза на индустриалците в Европейската общност (UNICE) и Европейския център на предприятията с държавно участие (CEEP) — Клауза 4 — Последователни срочни трудови договори в публичния сектор — Реорганизация на университетите — Национална правна уредба — Включване на колежанските преподаватели в категорията на университетските преподаватели — Условие — Придобиване на докторска степен — Преобразуване на длъжности, заемани при пълно работно време, в длъжности, заемани при непълно работно време — Прилагане само за преподавателите с временен статут на държавен служител — Принцип на недопускане на дискриминация“

По дело C‑443/16

с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Juzgado de lo Contencioso-Administrativo n° 8 de Madrid (Административен съд № 8 на Мадрид, Испания) с акт от 21 юли 2016 г., постъпил в Съда на 8 август 2016 г., в рамките на производство по дело

Francisco Rodrigo Sanz

срещу

Universidad Politécnica de Madrid,

СЪДЪТ (десети състав),

състоящ се от: M. Berger, председател на състава, A. Borg Barthet и F. Biltgen (докладчик), съдии,

генерален адвокат: E. Sharpston,

секретар: A. Calot Escobar,

предвид решението, взето след изслушване на генералния адвокат, да се произнесе с мотивирано определение съгласно член 99 от Процедурния правилник на Съда,

постанови настоящото

Определение

1        Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на клауза 4 от Рамковото споразумение за срочната работа, сключено на 18 март 1999 г. (наричано по-нататък „Рамковото споразумение“) и съдържащо се в приложението към Директива 1999/70/ЕО на Съвета от 28 юни 1999 година относно Рамково споразумение за срочната работа, сключено между Европейската конфедерация на профсъюзите (CES), Съюза на индустриалците в Европейската общност (UNICE) и Европейския център на предприятията с държавно участие (CEEP) (ОВ L 175, 1999 г., стр. 43; Специално издание на български език, 2007 г., глава 5, том 5, стр. 129).

2        Запитването е отправено в рамките на спор между г‑н Francisco Rodrigo Sanz и Universidad Politécnica de Madrid (Технически университет на Мадрид, наричан по-нататък „UPM“) по повод на решението на последния да намали работното време на г‑н Sanz, като го застави да премине от пълно на непълно работно време.

 Правна уредба

 Правото на Съюза

3        Съгласно член 1 от Директива 1999/70 същата има за цел „да въведе в действие рамковото споразумение […], сключено […] между общите междуотраслови организации (CES, UNICE и CEEP)“.

4        Член 2, първа алинея от тази директива предвижда:

„Държавите членки въвеждат в сила законови, подзаконови и административни разпоредби, необходими, за да се съобразят с настоящата директива[, и са длъжни] да предприемат всички необходими мерки, които им позволяват да могат по всяко време да гарантират постигането на наложените от настоящата директива резултати. […]“.

5        Съгласно клауза 1 от Рамковото споразумение то има за цел, от една страна, да подобри качеството на срочната работа чрез гарантиране прилагането на принципа на недискриминация, и от друга страна, да създаде рамка за предотвратяване на злоупотребата, която произтича от използването на последователни срочни трудови договори или правоотношения.

6        Клауза 2 („Приложно поле“), точка 1 от Рамковото споразумение гласи следното:

„Настоящото споразумение се прилага за работници на срочни трудови договори, които имат трудов договор или трудово правоотношение определени от закон, колективен трудов договор или практика във всяка държава членка“.

7        Клауза 3 от Рамковото споразумение, озаглавена „Определения“, гласи:

„По смисъла на настоящото споразумение:

1.      терминът „работник на срочен трудов договор“ означава лице, което има трудов договор или правоотношение, сключени директно между работодателя и работника, където изтичането на срока на трудовия договор или правоотношение е обусловено от обективни условия, такива като достигане на определена дата, завършване на специфична задача или настъпване на определен[о събитие].

2.      терминът „работник на постоянен трудов договор за сравнение“ означава работник с трудов договор или правоотношение с неопределена продължителност, в същото ведомство, ангажиран със същата или подобна работа/занятие, като се отдава дължимото внимание на квалификациите/уменията. Когато няма „работник на постоянен трудов договор за сравнение“ в същото ведомство, сравнението се прави чрез препратка до приложимия колективен трудов договор или където няма приложим колективен трудов договор, според националното законодателство, колективните трудови договори или практики“.

8        Клауза 4 („Принцип на недискриминация“), точка 1 от Рамковото споразумение предвижда:

„По отношение на условията за наемане на работа, работниците на срочни трудови договори не се третират по по-неблагоприятен начин спрямо работници на постоянен трудов договор за сравнение, само защото имат срочен договор или правоотношение, освен ако различното третиране не е оправдано от обективни причини“.

 Испанското право

9        Втората допълнителна разпоредба на Устройствен закон 4/2007 за изменение на Устройствен закон 6/2001 от 21 декември 2001 г. за университетите (Ley Orgánica 4/2007 por la que se modifica la Ley Orgánica 6/2001, de 21 de diciembre, de universidades) от 12 април 2007 г. (BOE бр. 89 от 13 април 2007 г., стр. 16241), озаглавена „Относно колежанските преподаватели и включването им в категорията на университетските преподаватели“, предвижда:

„1.      Що се отнася до достъпа им до категорията на университетските преподаватели, колежанските преподаватели, които към датата на влизане в сила на този закон имат докторска степен или придобият такава впоследствие и получат съответната хабилитация […], преминават в посочената категория направо, запазвайки длъжността си […].

2.      Университетите въвеждат програми, които да дадат възможност на колежанските преподаватели да съвместят преподавателските си задължения с придобиването на докторска степен.

3.      Лицата, които не придобият качеството на университетски преподаватели, запазват мястото си и всички свои права, включително пълно право да преподават и евентуално да извършват изследователска дейност.

[…]“.

10      Закон 4/2012 за изменение на Закона за общия бюджет на автономна област Мадрид за 2012 г. и за приемане на спешни мерки за оптимизиране на бюджетните разходи и за насърчаване на икономическата дейност (Ley 4/2012 de modificación de la ley de presupuestos generales de la Comunidad de Madrid para el año 2012 y de medidas urgentes de racionalización del gasto público e impulso y agilización de la actividad económica) от 4 юли 2012 г. (BOE бр. 247 от 13 октомври 2012 г., стр. 73244) предвижда по отношение на преподавателите с временен статут на държавен служител, които не са хабилитирани по смисъла на точка 1 от втората допълнителна разпоредба от Устройствен закон 4/2007, промяна в продължителността на работното време, а именно преминаване от пълно на непълно работно време.

 Спорът в главното производство и преюдициалният въпрос

11      От 1983 г. г‑н Rodrigo Sanz работи за UPM, и по-точно във Висшето учебно заведение по архитектура на Мадрид (Escuela Técnica Superior de Arquitectura de Madrid).

12      На 7 ноември 1989 г. той е назначен на пълно работно време да изпълнява като държавен служител с временен статут длъжността колежански преподавател (profesor titular de escuela universitaria). Оттогава длъжностната му характеристика, продължителността на работното време и работният график не са били променяни.

13      С оглед на реорганизацията на университетите в Испания Устройствен закон 4/2007 предвижда колежанските преподаватели да бъдат включени в категорията на университетските преподаватели, при условие че притежават докторска степен.

14      Освен това във връзка с мерките с оглед на наложените със Закон 4/2012 бюджетни съкращения управителният съвет на UPM решава да намали работното време на преподавателите с временен статут на държавен служител, които не са хабилитирани за доцент на срочен договор, доцент на договор за неопределено време или университетски преподавател, длъжности, за които се изисква докторска степен.

15      Тъй като не притежава такава степен, на 19 ноември 2012 г. г‑н Rodrigo Sanz е уведомен за преминаването му — със съответното намаление на възнаграждението — от пълно на непълно работно време.

16      Г‑н Rodrigo Sanz обжалва това решение по съдебен ред, като твърди, че то не е продиктувано от нуждите на преподавателската дейност или нуждите на самия департамент, в който преподава, а единствено от съображения за намаляване на разходите на университета. Доколкото се прилагало само за държавните служители с временен статут, посоченото решение ги поставяло в по-неблагоприятно положение в сравнение с изпълняващите същите функции държавни служители с постоянен статут.

17      UPM поддържа, че спорната мярка е гаранция за качество, която позволява да се измери ефективността на преподавателската, изследователската и управленската дейност на преподавателския състав. Предвид правото на самоорганизация, с което разполагала държавната администрация, тази мярка била адекватен отговор на установения през последните години спад в броя на записванията.

18      Запитващата юрисдикция, Juzgado de lo Contencioso-Administrativo n° 8 de Madrid (Административен съд № 8 на Мадрид, Испания), припомня, че Рамковото споразумение забранява работниците на срочни трудови договори да бъдат само на това основание третирани по по-неблагоприятен начин от работниците на постоянен трудов договор, намиращи се в сравнимо положение.

19      Запитващата юрисдикция подчертава, че в испанската правна уредба, предвиждаща включване на колежанските преподаватели в категорията на университетските преподаватели, изрично се посочва, че лицата, които не придобият това качество в съответната процедура, запазват мястото си и всички свои права. Университетската управа обаче прилагала на практика тази разпоредба само спрямо преподавателите с постоянен статут на държавен служител, но не и спрямо преподавателите с временен статут на държавен служител, обосновавайки се с основната разлика, съществуваща между държавните служители с постоянен и с временен статут, а именно че първите били издържали конкурс за заемането на съответната длъжност, докато назначаването на вторите било наложено единствено от съображения, свързани със спешната нужда да се заеме свободна длъжност.

20      Според запитващата юрисдикция характеристиките на заеманите длъжности, естеството на работата, възложените задачи и необходимата квалификация били еднакви и за двете категории преподаватели. Освен това тя приема за установено, че намаляването на работното време обслужвало единствено целта за ограничаване на разходите, докато нуждите на съответния департамент от преподаватели били същите, видно от обявените неотдавна конкурси, които впрочем свидетелствали за постоянната необходимост длъжността да бъде заета при пълно работно време.

21      Затова запитващата юрисдикция си задава въпроса дали прилагането на подобна национална правна уредба е в съответствие с Рамковото споразумение, когато води до намаляване наполовина на работното време на преподавателите с временен статут на държавен служител, които нямат докторска степен, докато преподавателите с постоянен статут на държавен служител, които нямат докторска степен, запазват изцяло правата си и нямат никакви неизгоди.

22      При тези обстоятелства Juzgado de lo Contencioso-Administrativo n° 8 de Madrid (Административен съд № 8 на Мадрид) решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:

„1)      Трябва ли клауза 4 от Рамковото споразумение […] да се тълкува като пречка за приемането на правна уредба като описаната, допускаща намаляване на работното време на съответното лице единствено поради качеството му на държавен служител с временен статут?

При утвърдителен отговор:

–        Може ли да се приеме за обективна причина, оправдаваща това различно третиране, икономическото състояние, което налага намаляване на разходите поради намаляване на бюджетния кредит?

–        Може ли да се приеме за обективна причина, оправдаваща това различно третиране, правото на самоорганизация на администрацията?

2)      Трябва ли клауза 4 от Рамковото споразумение […] да се тълкува в смисъл, че винаги и при всички положения правото на самоорганизация на администрацията се ограничава от задължението за недопускане на дискриминация, тоест на различно третиране на служителите, независимо от качеството им на държавни служители с постоянен статут или държавни служители с временен статут?

3)      Могат ли да се приемат за противоречащи на клауза 4 от Рамковото споразумение […] тълкуване и прилагане на параграф 3 от втората допълнителна разпоредба от Устройствен закон 4/2007 в смисъл, че е допустимо при включването им в категорията на университетските преподаватели колежанските преподаватели [с постоянен статут на държавен служител] да запазят всички свои права, включително пълното право да преподават, дори да нямат докторска степен, но това не е допустимо за колежанските преподаватели с временен статут на държавен служител?

4)      Може ли условието за притежаване на докторска степен да се приеме за дискриминационно и следователно противоречащо на клауза 4 от Рамковото споразумение […] доколкото представлява твърдяната обективна причина за намаляване с 50 % на работното време на колежанските преподаватели с временен статут на държавен служител, които не са придобили тази степен, но въпреки това не важи за колежанските преподаватели с постоянен статут на държавен служител, които също не притежават тази степен?“.

 По преюдициалните въпроси

23      С въпросите си, които следва да бъдат разгледани заедно, запитващата юрисдикция пита по същество дали клауза 4, точка 1 от Рамковото споразумение трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба като разглежданата в главното производство, която позволява на компетентните административни органи на съответната държава членка като част от мерките за реорганизация на университетите да намалят наполовина работното време на колежанските преподаватели с временен статут на държавен служител, поради това че те не притежават докторска степен, въпреки че същата мярка не се прилага по отношение на колежанските преподаватели, които са с постоянен статут на държавен служител, но също не притежават докторска степен.

24      Съгласно член 99 от неговия процедурния правилник, когато отговорът на преюдициалният въпрос се налага недвусмислено от съдебната практика или отговорът на такъв въпрос не оставя място за разумно съмнение, Съдът може във всеки един момент да се произнесе с мотивирано определение по предложение на съдията докладчик и след изслушване на генералния адвокат.

25      Тази разпоредба следва да се приложи по настоящото дело. Всъщност отговорът на преюдициалните въпроси се налага недвусмислено от практиката на Съда, и по-точно от решения от 13 септември 2007 г., Del Cerro Alonso (C‑307/05, EU:C:2007:509), от 22 декември 2010 г., Gavieiro Gavieiro и Iglesias Torres (C‑444/09 и C‑456/09, EU:C:2010:819), от 8 септември 2011 г., Rosado Santana (C‑177/10, EU:C:2011:557), от 18 октомври 2012 г., Valenza и др. (C‑302/11—C‑305/11, EU:C:2012:646), от 12 декември 2013 г., Carratù (C‑361/12, EU:C:2013:830), и от 14 септември 2016 г., de Diego Porras (C‑596/14, EU:C:2016:683), както и от определение от 21 септември 2016 г., Álvarez Santirso (C‑631/15, EU:C:2016:725).

26      От тази съдебна практика преди всичко следва, че Директива 1999/70 и Рамковото споразумение се прилагат за всички работници, полагащи срещу възнаграждение труд в рамките на срочно трудово правоотношение с работодателя им (решения от 13 септември 2007 г., Del Cerro Alonso, C‑307/05, EU:C:2007:509, т. 28, от 22 декември 2010 г., Gavieiro Gavieiro и Iglesias Torres, C‑444/09 и C‑456/09, EU:C:2010:819, т. 42 и от 8 септември 2011 г., Rosado Santana, C‑177/10, EU:C:2011:557, т. 40, както и определение от 21 септември 2016 г., Álvarez Santirso, C‑631/15, EU:C:2016:725, т. 27).

27      Ето защо разпоредбите на Рамковото споразумение са приложими към срочните трудови договори и правоотношения с административните органи и другите публичноправни субекти (решение от 22 декември 2010 г., Gavieiro Gavieiro и Iglesias Torres, C‑444/09 и C‑456/09, EU:C:2010:819, т. 38 и цитираната съдебна практика, както и определение от 21 септември 2016 г., Álvarez Santirso, C‑631/15, EU:C:2016:725, т. 28).

28      Директива 1999/70 и Рамковото споразумение са приложими по отношение на г‑н Rodrigo Sanz, доколкото повече от 30 години той е изпълнявал, по силата на поредица срочни договори, различни преподавателски длъжности в рамките на UPM.

29      По-нататък, важно е да се припомни, че съгласно клауза 1, буква а) от Рамковото споразумение една от неговите цели е да подобри качеството на срочната работа, като гарантира спазването на принципа на недопускане на дискриминация. Аналогично в третата алинея от преамбюла на Рамковото споразумение се уточнява, че то „илюстрира желанието на социалните партньори да създадат обща рамка за осигуряване на равно третиране на работниците на срочен трудов договор, като ги закриля срещу дискриминация“. В съображение 14 от Директива 1999/70 в това отношение се посочва, че целта на Рамковото споразумение е по-специално да се подобри качеството на срочната работа, като се определят минимални изисквания, така че да се гарантира прилагането на принципа на недопускане на дискриминация (решения от 22 декември 2010 г., Gavieiro Gavieiro и Iglesias Torres, C‑444/09 и C‑456/09, EU:C:2010:819, т. 47 и от 14 септември 2016 г., de Diego Porras, C‑596/14, EU:C:2016:683, т. 25, както и определение от 21 септември 2016 г., Álvarez Santirso, C‑631/15, EU:C:2016:725, т. 31).

30      Рамковото споразумение, и по-специално клауза 4 от него, има за цел да приложи посочения принцип спрямо работниците на срочен трудов договор, за да се попречи на работодателите да се възползват от подобно трудово правоотношение и да лишат тези работници от правата, признати на работниците на трудов договор за неопределено време (решения от 13 септември 2007 г., Del Cerro Alonso, C‑307/05, EU:C:2007:509, т. 37, от 22 декември 2010 г., Gavieiro Gavieiro и Iglesias Torres, C‑444/09 и C‑456/09, EU:C:2010:819, т. 48 и от 14 септември 2016 г., de Diego Porras, C‑596/14, EU:C:2016:683, т. 26, както и определение от 21 септември 2016 г., Álvarez Santirso, C‑631/15, EU:C:2016:725, т. 32).

31      Предвид преследваните с Рамковото споразумение цели клауза 4 от него следователно трябва да се разбира като изразяваща принцип на социалното право на Съюза, който не може да се тълкува стеснително (вж. в този смисъл решения от 13 септември 2007 г., Del Cerro Alonso, C‑307/05, EU:C:2007:509, т. 38, от 22 декември 2010 г., Gavieiro Gavieiro и Iglesias Torres, C‑444/09 и C‑456/09, EU:C:2010:819, т. 49 и от 14 септември 2016 г., de Diego Porras, C‑596/14, EU:C:2016:683, т. 27, както и определение от 21 септември 2016 г., Álvarez Santirso, C‑631/15, EU:C:2016:725, т. 33).

32      Съдът съответно е приел, че за да се определи дали дадена мярка спада към „условията за наемане на работа“ по смисъла на клауза 4, точка 1 от Рамковото споразумение, решаващ е именно критерият за наемане на работа, тоест за трудово правоотношение, установено между работника и неговия работодател (вж. в този смисъл решения от 12 декември 2013 г., Carratù, C‑361/12, EU:C:2013:830, т. 35 и от 14 септември 2016 г., de Diego Porras, C‑596/14, EU:C:2016:683, т. 28, както и определение от 21 септември 2016 г., Álvarez Santirso, C‑631/15, EU:C:2016:725, т. 34).

33      В това отношение следва да се приеме, че видно от материалите в представената на Съда преписка, намаляването наполовина на работното време и съответното намаляване на възнаграждението напълно отговарят на решаващия критерий, припомнен в предходната точка от настоящото определение, и следователно трябва да се считат за обхванати от понятието „условия за наемане на работа“ по смисъла на клауза 4, точка 1 от Рамковото споразумение.

34      Накрая, от постоянната практика на Съда следва, че условията за наемане на работа по смисъла на клауза 4, точка 1 от Рамковото споразумение, които се прилагат за работниците на срочни трудови договори, не трябва да бъдат по-неблагоприятни от тези, които се прилагат за намиращите се в сравнимо положение работници с постоянни трудови договори, освен ако това е оправдано от обективни причини (вж. в този смисъл решения от 13 септември 2007 г., Del Cerro Alonso, C‑307/05, EU:C:2007:509, т. 42 и 47, от 22 декември 2010 г., Gavieiro Gavieiro и Iglesias Torres, C‑444/09 и C‑456/09, EU:C:2010:819, т. 53, от 8 септември 2011 г., Rosado Santana, C‑177/10, EU:C:2011:557, т. 56, 57 и 64 и от 14 септември 2016 г., de Diego Porras, C‑596/14, EU:C:2016:683, т. 34, както и определение от 21 септември 2016 г., Álvarez Santirso, C‑631/15, EU:C:2016:725, т. 40).

35      В случая е безспорно, че колежанските преподаватели с временен статут на държавен служител и тези с постоянен статут на държавен служител биват третирани различно, доколкото само на първите работното време и съответно възнаграждението им са намалени наполовина, заради това че не притежават докторска степен.

36      Предвид установеното неравенство следва да се провери, на първо място, дали колежанските преподаватели с временен статут на държавен служител и тези с постоянен статут на държавен служител се намират в сравнимо положение.

37      Понятието „работник на постоянен трудов договор за сравнение“ е определено в клауза 3, точка 2 от Рамковото споразумение като „работник с трудов договор или правоотношение с неопределена продължителност в същото ведомство, ангажиран със същата или подобна работа/занятие, като се отдава дължимото внимание на квалификациите/уменията“ (определение от 21 септември 2016 г., Álvarez Santirso, C‑631/15, EU:C:2016:725, т. 42).

38      За да се прецени дали работниците извършват същата или подобна работа по смисъла на Рамковото споразумение, следва в съответствие с клауза 3, точка 2 и клауза 4, точка 1 от последното да се установи дали — предвид съвкупност от фактори, като естеството на работата, изискванията за квалификация и условията на труд — може да се приеме, че тези работници се намират в сравнимо положение (решения от 18 октомври 2012 г., Valenza и др., C‑302/11—C‑305/11, EU:C:2012:646, т. 42 и от 14 септември 2016 г., de Diego Porras, C‑596/14, EU:C:2016:683, т. 40, както и определение от 21 септември 2016 г., Álvarez Santirso, C‑631/15, EU:C:2016:725, т. 43).

39      Макар в крайна сметка запитващата юрисдикция да трябва да определи дали колежанските преподаватели с временен статут на държавен служител и колежанските преподаватели с постоянен статут на държавен служител са в сравнимо положение (вж. по аналогия решения от 8 септември 2011 г., Rosado Santana, C‑177/10, EU:C:2011:557, т. 67, от 18 октомври 2012 г., Valenza и др., C‑302/11—C‑305/11, EU:C:2012:646, т. 43 и от 14 септември 2016 г., de Diego Porras, C‑596/14, EU:C:2016:683, т. 42, както и определение от 21 септември 2016 г., Álvarez Santirso, C‑631/15, EU:C:2016:725, т. 44), данните в преюдициалното запитване ясно сочат, че характеристиките на заеманите длъжности, естеството на работата, възложените задачи и необходимата квалификация са еднакви и за двете категории.

40      Така се оказва, че единственият признак, по който положението на колежанския преподавател с временен статут на държавен служител се различава от това на колежанския преподавател с постоянен статут на държавен служител, е временният характер на служебното му правоотношение с работодателя.

41      Щом като тези две категории преподаватели се намират в сравнимо положение, следва да се провери, на второ място, дали има обективна причина по смисъла на клауза 4, точка 1 от Рамковото споразумение, оправдаваща констатираната в точка 35 от настоящото определение разлика в третирането.

42      В това отношение обстоятелството, че разликата в третирането на работниците на срочен и работниците на постоянен трудов договор е предвидена от обща и абстрактна национална норма, като закон или колективен трудов договор, само по себе си не може да бъде по смисъла на клауза 4, точка 1 от Рамковото споразумение „обективна причина“, оправдаваща тази разлика (вж. в този смисъл решения от 13 септември 2007 г., Del Cerro Alonso, C‑307/05, EU:C:2007:509, т. 57, от 22 декември 2010 г., Gavieiro Gavieiro и Iglesias Torres, C‑444/09 и C‑456/09, EU:C:2010:819, т. 54, от 8 септември 2011 г., Rosado Santana, C‑177/10, EU:C:2011:557, т. 72 и от 14 септември 2016 г., de Diego Porras, C‑596/14, EU:C:2016:683, т. 46, както и определение от 21 септември 2016 г., Álvarez Santirso, C‑631/15, EU:C:2016:725, т. 48).

43      Следователно сам по себе си временният характер на работата на служителите в публичната администрация не може да представлява обективна причина по смисъла на клауза 4, точка 1 от Рамковото споразумение (решения от 22 декември 2010 г., Gavieiro Gavieiro et Iglesias Torres, C‑444/09 и C‑456/09, EU:C:2010:819, т. 56, от 8 септември 2011 г., Rosado Santana, C‑177/10, EU:C:2011:557, т. 74 и от 14 септември 2016 г., de Diego Porras, C‑596/14, EU:C:2016:683, т. 47, както и определение от 21 септември 2016 г., Álvarez Santirso, C‑631/15, EU:C:2016:725, т. 49).

44      Всъщност разлика в третирането, що се отнася до условията за наемане на работа на работници на срочни и на работници на постоянни трудови договори, не може да бъде обоснована с критерий, който общо и абстрактно се отнася до самата продължителност на работата. Да се приеме, че единствено временният характер на дадено трудово правоотношение е достатъчен, за да обоснове такава разлика, би обезсмислило целите на Директива 1999/70 и на Рамковото споразумение. Вместо да подобри качеството на срочната работа и да насърчи равното третиране, което се цели както от Директива 1999/70, така и от Рамковото споразумение, използването на такъв критерий би означавало да се запази за дълго време положение, неблагоприятно за работниците на срочни трудови договори (решение от 22 декември 2010 г., Gavieiro Gavieiro и Iglesias Torres, C‑444/09 и C‑456/09, EU:C:2010:819, т. 57 и определение от 21 септември 2016 г., Álvarez Santirso, C‑631/15, EU:C:2016:725, т. 50).

45      Посоченото понятие изисква констатираното неравно третиране да бъде обосновано от точни и конкретни обстоятелства, характеризиращи съответните условия за наемане на работа в особения контекст, в който те се вписват, и по обективни и прозрачни критерии, за да се провери дали то отговаря на реална потребност, дали е годно за постигане на преследваната цел и дали е необходимо в това отношение. Посочените обстоятелства могат да са свързани по-специално с особеното естество на задачите, за чието изпълнение са сключени срочни трудови договори, и с присъщите на последните характеристики или евентуално с преследването на законосъобразна цел на социалната политика на определена държава членка (решения от 13 септември 2007 г., Del Cerro Alonso, C‑307/05, EU:C:2007:509, т. 53 и 58, от 22 декември 2010 г., Gavieiro Gavieiro и Iglesias Torres, C‑444/09 и C‑456/09, EU:C:2010:819, т. 55, от 8 септември 2011 г., Rosado Santana, C‑177/10, EU:C:2011:557, т. 73 и от 14 септември 2016 г., de Diego Porras, C‑596/14, EU:C:2016:683, т. 45, както и определение от 21 септември 2016 г., Álvarez Santirso, C‑631/15, EU:C:2016:725, т. 51).

46      В случая от акта за преюдициално запитване е видно, че според UPM разликата в третирането е оправдана поради наличието на обективни причини, а именно бюджетните ограничения по отношение на колежите и спадът в броя на записванията през последните години, които причини му давали основание да намали наполовина — по силата на правото му на самоорганизация — работното време на преподавателите, които наема като държавни служители с временен статут.

47      Що се отнася до свободата на преценка, с която разполагат държавите членки относно организацията на собствената си публична администрация, те по принцип могат, без да нарушават Директива 1999/70 и Рамковото споразумение, да предвидят, че за заемането на определени длъжности трябва да са изпълнени условия за прослужено време, да ограничат вътрешното повишаване само за назначените за постоянно държавни служители и да изискват от посочените служители да удостоверят професионален опит, съответстващ на степента, непосредствено предхождаща тази, за която се провежда процедурата за подбор (вж. в този смисъл решения от 8 септември 2011 г., Rosado Santana, C‑177/10, EU:C:2011:557, т. 76 и от 18 октомври 2012 г., Valenza и др., C‑302/11—C‑305/11, EU:C:2012:646, т. 57, както и определение от 21 септември 2016 г., Álvarez Santirso, C‑631/15, EU:C:2016:725, т. 53).

48      Независимо от тази свобода на преценка обаче държавите членки трябва да следят прилагането на подобни ограничения, които водят до различно третиране, да се осъществява по прозрачен начин и да се контролира съобразно обективни критерии с цел да не се допусне каквото и да било изключване на работниците на срочни трудови договори единствено поради срока на договорите или трудовите правоотношения, удостоверяващи прослуженото от тях време и професионалния им опит (вж. в този смисъл решение от 8 септември 2011 г., Rosado Santana, C‑177/10, EU:C:2011:557, т. 77 и от 18 октомври 2012 г., Valenza и др., C‑302/11—C‑305/11, EU:C:2012:646, т. 59, както и определение от 21 септември 2016 г., Álvarez Santirso, C‑631/15, EU:C:2016:725, т. 54).

49      Когато в рамките на процедура за подбор подобно различно третиране произтича от необходимостта да се вземат предвид обективни изисквания, свързани с длъжността, за заемането на която се провежда процедурата, и различни от срочния характер на служебното правоотношение между временно наетия служител и неговия работодател, то може да бъде надлежно обосновано по смисъла на клауза 4, точки 1 и/или 4 от Рамковото споразумение (решения от 8 септември 2011 г., Rosado Santana, C‑177/10, EU:C:2011:557, т. 79 и от 18 октомври 2012 г., Valenza и др., C‑302/11—C‑305/11, EU:C:2012:646, т. 61, както и определение от 21 септември 2016 г., Álvarez Santirso, C‑631/15, EU:C:2016:725, т. 55).

50      За сметка на това прилагането на общо и абстрактно правило като разглежданото в главното производство, по силата на което работното време на колежанските преподаватели бива намалено наполовина само заради това че те са с временен статут на държавен служител и не притежават докторска степен, без да се вземат предвид други обективни и прозрачни критерии, свързани в частност с естеството или предмета на въпросната работа, е в разрез с изискванията на съдебната практика, припомнена в предходните точки на настоящото определение.

51      Всъщност прилагането на това правило почива на общата предпоставка, че срочният характер на служебното правоотношение на колежанските преподаватели с временен статут на държавен служител сам по себе си оправдава различното третиране на тази категория преподаватели спрямо тези с постоянен статут на държавен служител, макар двете категории преподаватели да изпълняват сходни функции. Подобна предпоставка е в противоречие с целите на Директива 1999/70 и Рамковото споразумение.

52      Този извод не може да бъде опроверган с довода, че различното третиране на държавните служители с временен статут било обосновано както от необходимите управленски мерки във връзка с преподавателския състав, така и от наложените от съответната държава членка бюджетни ограничения, тъй като Съдът вече е приел, че със съображения от бюджетен характер, в това число и с такива, свързани с нуждата да се осигури строго управление на персонала, не би могло да се оправдае дискриминация (вж. в този смисъл решения от 23 октомври 2003 г., Schönheit и Becker, C‑4/02 и C‑5/02, EU:C:2003:583, т. 85 и от 22 април 2010 г., Zentralbetriebsrat der Landeskrankenhäuser Tirols, C‑486/08, EU:C:2010:215, т. 46).

53      Всъщност, макар съображения от бюджетен характер да могат да бъдат в основата на избраната социална политика на дадена държава членка и да влияят върху естеството и обхвата на мерките, които държавата възнамерява да приеме, сами по себе си тези съображения не са преследвана от тази политика цел, поради което не биха могли да обосноват прилагането на национална правна уредба, водеща до различно третиране в ущърб на работниците на срочни трудови договори (вж. по аналогия решения от 24 октомври 2013 г., Thiele Meneses, C‑220/12, EU:C:2013:683, т. 43 и от 26 ноември 2014 г., Mascolo и др., C‑22/13, C‑61/13—C‑63/13 и C‑418/13, EU:C:2014:2401, т. 110, както и определение от 21 септември 2016 г., Popescu, C‑614/15, EU:C:2016:726, т. 63).

54      В това отношение доводите, изложени от UPM във връзка с управлението на университетския персонал и с бюджетните ограничения, също не почиват на обективни и прозрачни критерии. Тези доводи освен това не намират подкрепа във фактите, както отбелязва самата запитваща юрисдикция, доколкото непроменените нужди на съответните звена и последните обявления за заемане на длъжности на пълно работно време доказват противното.

55      Накрая следва да се добави, че клауза 4, точка 1 от Рамковото споразумение е безусловна и достатъчно точна, за да могат частноправните субекти да се позоват на нея пред национален съд (вж. в този смисъл решения от 22 декември 2010 г., Gavieiro Gavieiro и Iglesias Torres, C‑444/09 и C‑456/09, EU:C:2010:819, т. 78—83 и от 8 септември 2011 г., Rosado Santana, C‑177/10, EU:C:2011:557, т. 56, както и определение от 21 септември 2016 г., Álvarez Santirso, C‑631/15, EU:C:2016:725, т. 59).

56      С оглед на всички изложени по-горе съображения на поставените въпроси следва да се отговори, че клауза 4, точка 1 от Рамковото споразумение трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба като разглежданата в главното производство, която позволява на компетентните административни органи на съответната държава членка като част от мерките за реорганизация на университетите да намалят наполовина работното време на колежанските преподаватели с временен статут на държавен служител, поради това че те не притежават докторска степен, въпреки че същата мярка не се прилага по отношение на колежанските преподаватели, които са с постоянен статут на държавен служител, но също не притежават докторска степен.

 По съдебните разноски

57      С оглед на обстоятелството, че за страните по главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски.

По изложените съображения Съдът (десети състав) реши:

Клауза 4, точка 1 от Рамковото споразумение за срочната работа, сключено на 18 март 1999 г. и съдържащо се в приложението към Директива 1999/70/ЕО на Съвета от 28 юни 1999 година относно Рамково споразумение за срочната работа, сключено между Европейската конфедерация на профсъюзите (CES), Съюза на индустриалците в Европейската общност (UNICE) и Европейския център на предприятията с държавно участие (CEEP), трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба като разглежданата в главното производство, която позволява на компетентните административни органи на съответната държава членка като част от мерките за реорганизация на университетите да намалят наполовина работното време на колежанските преподаватели с временен статут на държавен служител, поради това че те не притежават докторска степен, въпреки че същата мярка не се прилага по отношение на колежанските преподаватели, които са с постоянен статут на държавен служител, но също не притежават докторска степен.

Подписи


* Език на производството: испански.