Дело C‑283/11

Sky Österreich GmbH

срещу

Österreichischer Rundfunk

(Преюдициално запитване, отправено от Bundeskommunikationssenat)

„Директива 2010/13/ЕС — Доставяне на аудио-визуални медийни услуги — Член 15, параграф 6 — Валидност — Събития от значителен обществен интерес, които са предмет на изключителни права на телевизионно излъчване — Право на достъп до такива събития на телевизионните оператори за целите на изготвянето на кратки новинарски репортажи — Ограничаване на евентуална финансова компенсация за носителя на изключителното право до размера на допълнителните разходи, възникнали във връзка с предоставянето на този достъп — Харта на основните права на Европейския съюз — Членове 16 и 17 — Пропорционалност“

Резюме — Решение на Съда (голям състав) от 22 януари 2013 г.

1.        Преюдициални въпроси — Сезиране на Съда — Национална юрисдикция по смисъла на член 267 ДФЕС — Понятие — Bundeskommunikationssenat — Включване

(член 267 ДФЕС)

2.        Основни права — Харта на основните права на Европейския съюз — Право на собственост — Приложно поле — Права, гарантиращи определено правно положение — Понятие — Изключителни права за телевизионно излъчване, придобити по договорен път след влизането в сила на Директива 2007/65 — Право да се изиска компенсация, надхвърляща предвиденото в Директивата ограничение — Изключване

(член 17, параграф 1 от Хартата на основните права на Европейския съюз; Директива 2007/65 на Европейския парламент и на Съвета)

3.        Свободно предоставяне на услуги — Телевизионни дейности — Директива 2010/13 — Изключителни права и кратки новинарски репортажи — Право на достъп на телевизионните оператори до събития от значителен обществен интерес — Ограничаване на свободата на стопанска инициатива на носителите на изключителни права за телевизионно излъчване — Нарушение на член 16 от Хартата на основните права на Европейския съюз — Липса

(членове 11 и 16 и член 52, параграф 1 от Хартата на основните права на Европейския съюз; член 15, параграф 6 от Директива 2010/13 на Европейския парламент и на Съвета)

1.        Вж. текста на решението.

(вж. точки 26—29)

2.        Закрилата, предоставяна от член 17, параграф 1 от Хартата на основните права на Европейския съюз, се отнася не само до обикновени интереси или възможности от търговско естество, чийто несигурен характер се обуславя от самата същност на търговската дейност, но и до права с имуществена стойност, от които от гледна точка на правния ред възниква едно придобито правно положение, позволяващо самостоятелно упражняване на тези права от и в полза на техния носител.

В това отношение изключителните права за телевизионно излъчване трябва да бъдат разглеждани не като съставляващи обикновени интереси или възможности от търговско естество, а като права с имуществена стойност, тъй като се предоставят възмездно, по силата на договорна клауза, на телевизионни оператори, като на последните се разрешава да излъчват определени събития на изключително основание, което има за последица да изключи възможността за други телевизионни оператори да извършат каквото и да е телевизионно излъчване на тези събития.

Въпреки това икономически оператор, придобил изключителни права за телевизионно излъчване по силата на договор след влизането в сила на 19 декември 2007 г. на Директива 2007/65 за изменение на Директива 89/552 относно координирането на някои разпоредби от законовите, подзаконовите и административните актове на държавите членки, отнасящи се до упражняването на дейности по телевизионно разпространение, не би могъл да има основание от гледна точка на правото на Съюза да се позовава на придобито правно положение, за да изисква, въпреки императивното съдържание на Директива 2007/65, компенсация, която да надхвърля допълнителните разходи, възникнали пряко във връзка с предоставянето на достъп до сигнала. Всъщност държавите членки вече са имали задължението да транспонират тази директива, което е могло да бъде извършено във всеки момент и е трябвало във всички случаи да бъде осъществено най-късно до 19 декември 2009 г.

При тези условия носител на изключителни права на телевизионно излъчване за събития от значителен обществен интерес не би могъл да се позове на закрилата, която дава член 17, параграф 1 от Хартата.

(вж. точки 34, 35 и 38—40)

3.        Член 16 от Хартата на основните права на Европейския съюз не засяга валидността на член 15, параграф 6 от Директива 2010/13 за координирането на някои разпоредби, установени в закони, подзаконови и административни актове на държавите членки, отнасящи се до предоставянето на аудио-визуални медийни услуги, съгласно който носителят на изключителни права за телевизионно излъчване е длъжен да разреши изготвянето на кратки новинарски репортажи на всеки друг телевизионен оператор, установен в Съюза, без да може да изисква финансова компенсация, надхвърляща допълнителните разходи, възникнали пряко във връзка с предоставянето на достъп до сигнала.

Несъмнено член 15, параграф 6 съставлява намеса в свободата на стопанска инициатива на носителите на изключителни права за телевизионно излъчване.

Същевременно свободата на стопанската инициатива не е абсолютна, а трябва да се разглежда във връзка с нейната функция в обществото. Тя може да бъде предмет на многобройни видове намеса на публичната власт, които са в състояние да въведат, в общия интерес, ограничения за упражняването на стопанската дейност. Това обстоятелство намира в частност отражение в начина, по който следва да се приложи принципът за пропорционалност по силата на член 52, параграф 1 от Хартата.

В това отношение, като се имат предвид, от една страна, значението, което имат защитата на основната свобода да се получава информация, както и свободата и плурализмът на медиите, гарантирани от член 11 от Хартата, и от друга страна, закрилата на свободата на стопанската инициатива, предоставяна от член 16 от Хартата, законодателят на Съюза е имал основание да приеме норми като предвидените в член 15 от Директива 2010/13, съдържащи ограничения за свободата на стопанската инициатива, давайки същевременно предимство, с оглед на необходимия баланс между съответните права и интереси, на достъпа на обществеността до информация спрямо свободата на договаряне.

При тези условия законодателят на Съюза е могъл основателно да наложи ограниченията на свободата на стопанската инициатива, които съдържа член 15, параграф 6 от Директива 2010/13, на носителите на изключителни права за телевизионно излъчване и да приеме, че неудобствата, произтичащи от тази разпоредба, не са непропорционални от гледна точка на целите, преследвани от нея, и че те са в състояние да установяват справедливо равновесие между различните разглеждани в конкретния случай основни права и свободи.

(вж. точки 44—47 и 66—68 и диспозитива)