РЕШЕНИЕ НА СЪДА (четвърти състав)
23 януари 2014 година(*)
„Директива 2001/29/ЕО — Авторско право и сродните му права в информационното общество — Понятие за технологични мерки — Защитно устройство — Защитени допълващи апарати и продукти — Сходни устройства, продукти или компоненти с произход от други предприятия — Изключване на всякакво взаимодействие между тях — Обхват на тези технологични мерки — Релевантност“
По дело C‑355/12
с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Tribunale di Milano (Италия) с акт от 22 декември 2011 г., постъпил в Съда на 26 юли 2012 г., в рамките на производство по дело
Nintendo Co. Ltd,
Nintendo of America Inc.,
Nintendo of Europe GmbH
срещу
PC Box Srl,
9Net Srl,
СЪДЪТ (четвърти състав),
състоящ се от: L. Bay Larsen, председател на състав, K. Lenaerts, заместник-председател на Съда, изпълняващ функцията на съдия в четвърти състав, M. Safjan (докладчик), J. Malenovský и A. Prechal, съдии,
генерален адвокат: E. Sharpston,
секретар: A. Impellizzeri, администратор,
предвид изложеното в писмената фаза на производството и в съдебното заседание от 30 май 2013 г.,
като има предвид становищата, представени:
– за Nintendo Co. Ltd, Nintendo of America Inc. и Nintendo of Europe GmbH, от M. Howe, QC, L. Lane, barrister, R. Black, C. Thomas и D. Nickless, solicitors, както и от G. Mondini и G. Bonelli, avvocati,
– за PC Box Srl, от S. Guerra, C. Benelli и S. Fattorini, avvocati,
– за полското правителство, от B. Majczyna и M. Szpunar, в качеството на представители,
– за Европейската комисия, от E. Montaguti и J. Samnadda, в качеството на представители,
след като изслуша заключението на генералния адвокат, представено в съдебното заседание от 19 септември 2013 г.,
постанови настоящото
Решение
1 Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на член 6 от Директива 2001/29/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 22 май 2001 година относно хармонизирането на някои аспекти на авторското право и сродните му права в информационното общество (OВ L 167, стр. 10; Специално издание на български език, 2007 г., глава 17, том 1, стр. 230).
2 Запитването е отправено в рамките на спор между Nintendo Co. Ltd, Nintendo of America Inc. и Nintendo of Europe GmbH (наричани по-нататък, заедно „предприятията Nintendo“), от една страна, и PC Box Srl (наричано по-нататък „PC Box“), както и 9Net Srl (наричано по-нататък „9Net“), по повод на пускането на пазара от страна на PC Box на „mod chips“ и „game copiers“ (наричани по-нататък „устройствата на PC Box“) чрез уебсайт, управляван от PC Box и хостван от 9Net.
Правна уредба
Международното право
3 Член 2, алинея 1 от Конвенцията за закрила на литературните и художествени произведения, подписана в Берн на 9 септември 1886 г. (Парижки акт от 24 юли 1971 г.), в редакцията ѝ съгласно изменението от 28 септември 1979 г. гласи:
„Понятието „литературни и художествени произведения“ включва всеки продукт от литературната, научната и художествената област, независимо от начина и формата на изразяването му […]“.
Правото на Съюза
Директива 2001/29
4 Съображения 9 и 47—50 от Директива 2001/29 предвиждат:
„(9) Всяка хармонизация на авторското право и сродните му права трябва да се основава на висока степен на закрила, тъй като такива права са основни за интелектуалното творчество. […]
[…]
(47) Технологичното развитие ще позволи на притежателите на права да използват технически мерки, които имат за цел да предотвратят или ограничат действия, които не са разрешени от титулярите на авторско право, на някое от сродните му права или на право sui generis върху база данни. Въпреки това съществува опасност, че биха могли да бъдат извършени незаконни дейности, за да се позволи или улесни заобикалянето на техническата защита, предвидена от тези мерки. За да се избегнат фрагментирани правни подходи, които могат да възпрепятстват функционирането на вътрешния пазар, необходимо е да се предвиди хармонизирана правна закрила срещу действия на заобикалянето на ефективните технически мерки и срещу предоставянето на устройства или услуги за тази цел.
(48) Такава правна закрила следва да бъде осигурена по отношение на техническите мерки, които ефективно ограничават неразрешени действия от притежателите на авторско право, сродни права или на sui generis право върху база данни, без въпреки това да се възпрепятства нормалната работа на електронното оборудване и неговото технологично развитие. Такава правна закрила не предполага задължение да се приведат в съответствие съоръженията, продуктите, компонентите или услугите с техническите мерки, доколкото споменатите съоръжения, продукти, компоненти или услуги не попадат под забраната на член 6. Такава правна закрила следва да спазва принципа на пропорционалност и не следва да забранява тези устройства или дейности, които имат търговско значима цел или използване, различни от заобикалянето на техническата защита. И по-специално защитата не следва да възпрепятства изследванията в областта на криптографията.
(49) Правната закрила на технологичните мерки не накърнява прилагането на национални разпоредби, които могат да забранят личното притежаване на устройства, продукти или компоненти, предназначени за заобикаляне на технически мерки.
(50) Такава хармонизирана правна закрила не засяга специфичните разпоредби за закрила, предвидена съгласно Директива [2009/24/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2009 година относно правната закрила на компютърните програми (ОВ L 111, стр. 16)]. И по-специално тя не следва да се прилага за защитата на технологичните мерки, използвани във връзка с компютърни програми, която изключително се разглежда в тази директива. Тя не следва нито да възпрепятства, нито да попречи на развитието или използването на всяко средство за заобикаляне на техническа мярка, която е необходима да направи възможно предприемането на действия в съответствие с условията на член 5, параграф 3 или член 6 от Директива [2009/24]. Членове 5 и 6 от посочената директива единствено определят изключения от изключителните права, приложими към компютърните програми“.
5 Член 1 от Директива 2001/29 гласи:
„1. Настоящата директива се отнася до правната закрила на авторското право и на сродните му права в рамките на вътрешния пазар, като се поставя особено ударение върху информационното общество.
2. С изключение на случаите, посочени в член 11, настоящата директива запазва и не засяга по никакъв начин съществуващите разпоредби на Общността, отнасящи се до:
а) правната закрила на компютърните програми;
[…]“.
6 Член 6, параграфи 1—3 от тази директива предвижда:
„1. Държавите членки предвиждат адекватна правна защита срещу заобикалянето на всяка ефективна технологична мярка, ко[е]то лицето извършва, като знае или има достатъчно основания да счита, че тя или той преследва тази цел.
2. Държавите членки предвиждат адекватна правна защита срещу производството, вноса, разпространението, продажбата, наемането, рекламата за продажба или наемане, или притежаване за търговски цели на устройства, продукти или компоненти, или предоставянето на услуги, които:
а) насърчават, рекламират или продават с цел заобикаляне на защитата, или
б) имат само ограничена търговско значима цел или използване, различно от заобикаляне на защитата, или
в) са предимно проектирани, произведени, адаптирани или осъществени с цел да позволят или улеснят заобикалянето на защитата
на всяка ефикасна технологична мярка.
3. За целите на настоящата директива изразът „технологична мярка“ означава технология, устройство или компонент, който в нормалния ход на работата си е предназначен да предотврати или ограничи действия по отношение на произведения или други обекти, защитени от закона, които не са разрешени от притежателя на авторско право или право, сродно на авторското право, както предвижда законът, или на правото sui generis, предвидено в глава III от Директива 96/9/ЕО [на Европейския парламент и Съвета от 11 март 1996 година за правна закрила на базите данни (ОВ L 77, стр. 20; Специално издание на български език, 2007 г., глава 13, том 17, стр. 102)]. Технологичните мерки се считат за „ефективни“, когато закриляно произведение или друг закрилян от закона обект е контролиран от титулярите на права чрез прилагането на контрол на достъпа или защитен процес като кодиране, замъгляване или друго преобразуване на произведението или на друг обект, закрилян от закона или механизъм за контрол върху копието, който постига целта за защита“.
Директива 2009/24
7 Член 1, параграф 1 от Директивата 2009/24 гласи:
„В съответствие с разпоредбите на настоящата директива държавите членки закрилят с авторско право компютърните програми като литературни произведения по смисъла на Бернската конвенция за закрила на литературните и художествените произведения. За целите на настоящата директива, понятието „компютърни програми“ включва подготвителен материал за разработването им“.
Италианското право
8 Член 102 quater от Закон № 633 за закрила на авторското право и на другите права, свързани с неговото упражняване (legge n. 633 — Protezione del diritto d'autore e di altri diritti connessi al suo esercizio) от 22 април 1941 г. (GURI № 166 от 16 юли 1941 г.), изменен със Законодателен декрет № 68 за транспониране на Директива 2001/29/ЕО относно хармонизирането на някои аспекти на авторското право и сродните му права в информационното общество (decreto legislativo n. 68 — Attuazione della direttiva 2001/29/CE sull'armonizzazione di taluni aspetti del diritto d'autore e dei diritti connessi nella società dell'informazione) от 9 април 2003 г. (редовна притурка към GURI № 87 от 14 април 2003 г.), предвижда:
„1. Носителите на авторски и на сродни права, както и на правото по член 102 bis, параграф 3 [относно базите с данни] могат да приложат към произведенията или защитените обекти ефективни технологични защитни мерки, включващи всякаква технология, устройство или съставна част, които при обичайното им използване са предназначени да попречат или да ограничат неразрешени от носителите на правата действия.
2. Технологичните мерки се считат за ефективни, когато закриляното произведение или друг закрилян от закона обект е контролиран от носителите на права чрез прилагането на контрол на достъпа или защитен процес като кодиране, замъгляване или друго преобразуване на произведението или на друг обект, закрилян от закона, или механизъм за контрол върху копирането, който постига целта за защита.
3. Настоящият член не засяга прилагането на разпоредбите относно компютърните програми, съдържащи се в дял I, глава IV, част VI“.
Спорът по главното производство и преюдициалните въпроси
9 Предприятията Nintendo, които са членове на група за създаване и производство на видеоигри, произвеждат и продават два вида продукти за тези игри, а именно преносими системи, конзолите DS, и системи със стационарни конзоли за видеоигри, конзолите Wii.
10 Предприятията Nintendo приемат технологични мерки, а именно устройства за разпознаване, монтирани в конзолите, както и криптиран код на материалния носител, върху който са записани видеоигрите, защитени от авторското право. Тези мерки целят предотвратяване на използването на незаконни копия на видеоигри. Игри без код не могат да бъдат пуснати на нито един от двата вида устройства, продавани от предприятията Nintendo.
11 От акта за преюдициално запитване личи също така, че тези технологични мерки не позволяват използването върху конзолите на програми, игри и по принцип мултимедийни съдържания, които не произхождат от Nintendo.
12 Предприятията Nintendo изтъкват наличието на устройствата на PC Box, които след инсталиране в конзолата заобикалят системата за защита, монтирана върху „хардуера“, и позволяват използването на неразрешени копия на видеоигри.
13 Тъй като считат, че основната цел на устройствата на PC Box е да се заобикалят и избегнат защитните технологични мерки на игрите Nintendo, предприятията Nintendo предявяват иск срещу PC Box и 9Net пред Tribunale di Milano.
14 PC Box продават оригиналните конзоли на Nintendo заедно с допълнителен „софтуер“, състоящ се от апликации, „homebrews“, на независими производители, създадени специално с оглед на използването им върху тези конзоли, което изисква предварително инсталиране на устройствата на PC Box, деактивиращи инсталираното устройство, което представлява технологичната защитна мярка.
15 Според PC Box действителната цел на предприятията Nintendo е да попречат на използването на независим „софтуер“, който не представлява незаконно копие на видеоигри, а е предназначен да позволи четене на файлове в MP3 формат, филми и видеофайлове върху подобни конзоли с оглед на пълноценното им използване.
16 Запитващата юрисдикция счита, че защитата на видеоигрите не може да бъде сведена до тази, която е предвидена за компютърните програми. Макар видеоигрите да функционират въз основа на компютърна програма, те започват и следват предварително зададен от авторите на тези игри сценарий, така че да покажат картини и звук, които заедно притежават определена концептуална самостоятелност.
17 Посочената юрисдикция си поставя въпроса дали установяването на технологични мерки за защита като разглежданите в главното производство, използвани от Nintendo, не надхвърля предвиденото в това отношение от член 6 от Директива 2001/29, тълкуван в светлината на съображение 48 от тази директива.
18 При тези условия Tribunale di Milano решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:
„1) Трябва ли член 6 от Директива [2001/29], включително във връзка със съображение 48 от същата, да се тълкува в смисъл, че закрилата на технологичните защитни мерки, прилагани към произведения и други материали, защитени с авторски права, може да обхване и системи, произвеждани и продавани от едно и също предприятие, в чийто хардуер е монтирано устройство за разпознаване на разпознавателен код, намиращ се върху отделени носители, които съдържат защитеното произведение (видеоигра, произведена от същото предприятие или от трети лица, носители на правата върху защитените произведения), при липса на който посоченото произведение не може да бъде визуализирано или използвано в рамките на тази система, като по този начин въпросната апаратура съдържа система, затворена по отношение на оперативната съвместимост с други апарати и продукти, които не произхождат от произвелото въпросната система предприятие?
2) Трябва ли член 6 от Директива [2001/29], включително във връзка със съображение 48 от същата, да се тълкува в смисъл, че при преценката дали приложението за заобикаляне на технологичните защитни мерки на определен продукт или съставна част е преобладаващо спрямо другите му търговско значими цели или приложения, националният съд трябва да използва критерии за оценка, съсредоточени върху конкретното предназначение, определено от носителя на правата върху продукта, в който се поставя защитеното съдържание, или трябва да прибегне до алтернативни или допълнителни количествени критерии с оглед на обхвата на сравняваните приложения или до качествени критерии, свързани с естеството и значимостта на самите приложения?“.
По преюдициалните въпроси
19 Със своите въпроси, които следва да бъдат разгледани заедно, запитващата юрисдикция иска по същество да се установи, на първо място, дали Директива 2001/29 трябва да се тълкува в смисъл, че понятието „ефективни технологични мерки“ по смисъла на член 6, параграф 3 от посочената директива може да обхване технологични мерки, които се изразяват главно в инсталиране на система за разпознаване не само върху носителя, съдържащ защитено произведение като видеоигра, за да бъде защитен от неразрешени от носителя на авторско право действия, но и върху преносимите устройства и конзолите, предназначени да осигурят достъпа до тези игри и използването им.
20 На второ място, запитващата юрисдикция иска по същество от Съда да установи кои са критериите, съгласно които следва да се преценява обхватът на правната закрила срещу заобикалянето на ефективните технологични мерки по смисъла на член 6 от Директива 2001/29. По-специално тази юрисдикция пита дали в това отношение са релевантни, от една страна, конкретното предназначение, определено от носителя на правата върху продукта, в който се поставя защитеното съдържание, какъвто продукт са конзолите Nintendo, и от друга страна, обхватът, естеството и значимостта на различните приложения на устройство, продукт или съставна част, които могат да заобиколят посочените ефективни технологични мерки, каквото устройство са устройствата на PC Box.
21 В това отношение следва в самото начало да се отбележи, че както личи от член 1, параграф 1 от Директива 2001/29, тя се отнася до правната закрила на авторското право и на сродните му права, включително изключителното право на авторите по отношение на техните произведения. Що се отнася до произведения като компютърните програми, те се закрилят от авторското право, при условие че са оригинални, а именно че са израз на собственото интелектуално творение на техния автор (вж. Решение от 16 юли 2009 г. по дело Infopaq International, C‑5/08, Сборник, стр. I‑6569, точка 35).
22 Що се отнася до частите на произведение, следва да се констатира, че нищо в Директива 2001/29 не показва, че за тези части се прилага различен режим от този на цялото произведение. От това следва, че те са защитени с авторско право, когато като части от произведението допринасят за оригиналността на цялото произведение (вж. Решение по дело Infopaq International, посочено по-горе, точка 38).
23 Този извод не се обезсилва от факта, че Директива 2009/24 представлява lex specialis по отношение на Директива 2001/29 (вж. Решение от 3 юли 2012 г. по дело UsedSoft, C‑128/11, точка 56). Всъщност съгласно член 1, параграф 1 от Директива 2009/24 предоставената от същата закрила е ограничена до компютърните програми. Както личи от акта за преюдициално запитване обаче, видеоигрите като разглежданите в главното производство представляват сложен софтуер, съдържащ не само компютърната програма, но и графични и звукови елементи, които, макар и кодирани на компютърен език, имат собствена творческа стойност, която не може да се сведе до посоченото кодиране. Доколкото съставните елементи на видеоигра, а именно графичните и звуковите елементи, са израз на оригиналността на произведението, те са защитени с авторско право заедно с цялото произведение в рамките на установения с Директива 2001/29 режим.
24 По отношение на член 6 от Директива 2001/29 е важно да се отбележи, че този член задължава държавите членки да предвидят адекватна правна защита срещу заобикалянето на всяка ефективна технологична мярка, определена в параграф 3 от същия член като технология, устройство или компонент, които в рамките на обичайната си функция са предназначени да предотвратят или ограничат действия по отношение на произведения или други обекти, защитени от закона, които не са разрешени от носителя на авторско право или сродно на авторското право, предвидено в закона, или на правото sui generis, предвидено в глава III от Директива 96/9.
25 Тъй като съгласно членове 2—4 от Директива 2001/29 тези действия се изразяват във възпроизвеждане, публично разгласяване на произведения и предоставяне на същите на публично разположение, публично разпространение на оригинала или на копия от произведението, правната закрила, посочена в член 6 от посочената директива, се прилага само с цел да се защити носителят на такова право срещу действия, за които се изисква неговото разрешение.
26 В това отношение следва да се констатира, на първо място, че нищо в посочената директива не позволява да се приеме, че член 6, параграф 3 от същата не се отнася до технологични мерки, като разглежданите в главното производство, една част от които са инсталирани върху материалните носители на игрите, а друга — в конзолите, като е необходимо взаимодействие между тях.
27 Всъщност, както посочва генералният адвокат в точка 43 от своето заключение, от посочената разпоредба следва, че даденото определение на понятието за ефективни технологични мерки е широко и включва използването на код за достъп, замъгляване или друго изменение на обекта или механизъм за контрол върху копирането. Това определение освен това е съобразено с главната цел на Директива 2001/29, която съгласно съображение 9 от същата е да се установи висока степен на закрила, по-специално в полза на авторите, особено необходима за интелектуалното творчество.
28 При тези условия следва да се приеме, че технологични мерки като разглежданите в главното производство, една част от които са инсталирани върху материалните носители на игрите, а друга — в конзолите, като е необходимо взаимодействие между тях, попадат в обхвата на определението за ефективни технологични мерки по смисъла на член 6, параграф 3 от Директива 2001/29, ако целта им е да предотвратяват или да ограничават действия, които засягат правата на титуляря, защитени от тази директива.
29 На второ място, следва да се разгледа въпросът кои са критериите, съгласно които следва да се преценява обхватът на правната закрила срещу заобикалянето на ефективните технологични мерки по смисъла на член 6 от Директива 2001/29.
30 Както посочва генералният адвокат в точки 53—63 от своето заключение, при разглеждането на този въпрос трябва да се вземе предвид фактът, че съгласно член 6, параграф 2 от Директива 2001/29, тълкуван в светлината на съображение 48 от същата, правната закрила срещу действия, които не са разрешени от носителя на авторските права, трябва да е съобразена с принципа на пропорционалност и да не забранява устройства или дейности, които имат търговска цел или приложение, различни от заобикалянето на техническата защита.
31 Следователно посочената закрила се предоставя само по отношение на технологичните мерки, които имат за цел да предотвратяват или да ограничават неразрешени от носителя на авторско право действия по отношение на произведението, посочени в точка 25 от настоящото решение. Тези мерки трябва да са подходящи за осъществяването на тази цел и да не надхвърлят необходимото за нейното постигане.
32 В този контекст трябва да се провери дали други мерки или мерки, които не са инсталирани върху конзолите, биха могли да засегнат или най-малкото да ограничат в по-малка степен дейностите на трети лица, за които не е необходимо разрешение от страна на носителя на авторските права, като все пак осигуряват съизмерима защита на правата на носителите на авторско право.
33 За тази цел е целесъобразно да се вземат предвид по-специално разходите, свързани с различните видове технологични мерки, техническите и практически аспекти във връзка с прилагането им, както и да се сравнени ефикасността на различните видове мерки по отношение на закрилата на правата на титуляря, без обаче да е необходимо тази ефикасност да е пълна.
34 Както посочва генералният адвокат в точка 67 от своето заключение, преценката на обхвата на разглежданата правна закрила не следва да се извършва с оглед на конкретното предназначение на конзолите, предвидено от носителя на авторските права. При тази преценка обаче трябва да се вземат предвид критериите, предвидени в член 6, параграф 2 от Директива 2001/29 по отношение на устройства, продукти или компоненти, които могат да заобиколят закрилата на ефективните технологични мерки.
35 По-конкретно тази разпоредба задължава държавите членки да предвидят подходяща правна закрила срещу посочените устройства, продукти или компоненти, които имат за цел да заобиколят защитата на ефективните технологични мерки, имат само ограничена търговско значима цел или приложение, различни от заобикаляне на мярката, или са проектирани, произведени или адаптирани предимно с цел да позволят или улеснят посоченото заобикаляне.
36 В това отношение от особено значение за преценката на предназначението на тези устройства, продукти или компоненти с оглед на разглежданите обстоятелства е да се установи начинът на използването им от страна на трети лица. Запитващата юрисдикция може да провери по-специално колко често устройствата на PC Box действително са използвани с цел неразрешени копия на игри Nintendo и на такива, които са лицензирани от Nintendo, да се използват върху конзоли Nintendo, както и колко често тези устройства се използват за цели, които не нарушават авторското право върху игрите Nintendo и игрите, лицензирани от Nintendo.
37 С оглед на гореизложените съображения на поставените въпроси следва да се отговори, че Директива 2001/29 трябва да се тълкува в смисъл, че понятието „ефективни технологични мерки“ по смисъла на член 6, параграф 3 от посочената директива може да обхване технологични мерки, които се изразяват главно в инсталиране на система за разпознаване не само върху носителя, съдържащ защитено произведение като видеоигра, за да бъде защитен от неразрешени от носителя на авторско право действия, но и върху преносимите устройства и конзолите, предназначени да осигурят достъпа до тези игри и използването им.
38 Запитващата юрисдикция трябва да провери дали други мерки или мерки, които не са инсталирани върху конзолите, биха могли да засегнат или да ограничат в по-малка степен дейностите на трети лица, като все пак осигуряват съизмерима защита на правата на носителите на авторско право. За тази цел е целесъобразно да се вземат предвид по-специално разходите, свързани с различните видове технологични мерки, техническите и практическите аспекти във връзка с прилагането им, както и да се сравни ефикасността на различните видове мерки по отношение на закрилата на правата на титуляря, без обаче да е необходимо тази ефикасност да е пълна. Запитващата юрисдикция трябва също така да провери предназначението на устройства, продукти или компоненти, които могат да заобиколят посочените технологични мерки. В това отношение от особено значение е да се установи начинът, по който третите лица действително използват тези устройства, продукти или компоненти с оглед на разглежданите обстоятелства. Запитващата юрисдикция може да провери по-специално колко често тези устройства, продукти или компоненти действително са използвани в нарушение на авторско право, както и колко често те се използват за цели, които не нарушават такова право.
По съдебните разноски
39 С оглед на обстоятелството, че за страните по главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.
По изложените съображения Съдът (четвърти състав) реши:
Директива 2001/29/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 22 май 2001 година относно хармонизирането на някои аспекти на авторското право и сродните му права в информационното общество трябва да се тълкува в смисъл, че понятието „ефективни технологични мерки“ по смисъла на член 6, параграф 3 от посочената директива може да обхване технологични мерки, които се изразяват главно в инсталиране на система за разпознаване не само върху носителя, съдържащ защитено произведение като видеоигра, за да бъде защитен от неразрешени от носителя на авторско право действия, но и върху преносимите устройства и конзолите, предназначени да осигурят достъпа до тези игри и използването им.
Запитващата юрисдикция трябва да провери дали други мерки или мерки, които не са инсталирани върху конзолите, биха могли да засегнат или да ограничат в по-малка степен дейностите на трети лица, като все пак осигуряват съизмерима защита на правата на носителите на авторско право. За тази цел е целесъобразно да се вземат предвид по-специално разходите, свързани с различните видове технологични мерки, техническите и практическите аспекти във връзка с прилагането им, както и да се сравни ефикасността на различните видове мерки по отношение на закрилата на правата на титуляря, без обаче да е необходимо тази ефикасност да е пълна. Запитващата юрисдикция трябва също така да провери предназначението на устройства, продукти или компоненти, които могат да заобиколят посочените технологични мерки. В това отношение от особено значение е да се установи начинът, по който третите лица действително използват тези устройства, продукти или компоненти с оглед на разглежданите обстоятелства. Запитващата юрисдикция може да провери по-специално колко често тези устройства, продукти или компоненти действително са използвани в нарушение на авторско право, както и колко често те се използват за цели, които не нарушават такова право.
Подписи