Language of document : ECLI:EU:C:2010:276

ЗАКЛЮЧЕНИЕ НА ГЕНЕРАЛНИЯ АДВОКАТ

Г-Н J. MAZÁK

представено на 18 май 2010 година(1)

Дело C‑119/09

Société fiduciaire nationale d'expertise comptable

срещу

Ministre du budget, des Comptes publics et de la Fonction publique

(Преюдициално запитване, отправено от Conseil d’État (Франция)

„Директива 2006/123/ЕО — Общи забрани на търговски съобщения на регулираните професии — Контакти с потенциални клиенти“





1.        В настоящото дело за пръв път от Съда се иска да се произнесе по тълкуването на Директива 2006/123/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2006 година относно услугите на вътрешния пазар(2).

2.        Поставеният от Conseil d’État (Франция) преюдициален въпрос се отнася до свободата на търговските съобщения на членовете на регулираните професии, по-специално на експерт-счетоводителите, която е уредена в член 24 от Директива 2006/123. Въпросът има следното съдържание:

„Следва ли Директива 2006/123 […] да се разбира като недопускаща по отношение на регулираните професии, за които се отнася тя, каквато и да било обща забрана, независимо от формата на съответната търговска практика, или тя оставя на държавите членки възможността да запазят общи забрани за определени търговски практики, като например установяването на контакти с потенциални клиенти?“.

3.        Запитващата юрисдикция счита, че отговорът на Съда на нейния въпрос е необходим, за да може тя да се произнесе по жалбата, подадена от Société fiduciaire nationale d’expertise comptable (наричано по-нататък „Société fiduciaire“), с която се иска отмяната на Декрет № 2007–1387 от 27 септември 2007 г. за приемане на Кодекс за професионална етика на експерт-счетоводителите, доколкото забранява контактите с потенциални клиенти. Нарушаването на Директива 2006/123, и по-специално на нейния член 24, съставлява едно от правните основания за отмяна, изложени от Société fiduciaire пред запитващата юрисдикция(3).

4.        Писмени становища пред Съда представят Société fiduciaire, френското, кипърското и нидерландското правителство, както и Комисията на Европейските общности. Съдебното заседание се провежда на 23 март 2010 г. в присъствието на пълномощниците на Société fiduciaire, представителите на френското и нидерландското правителство, както и на Комисията.

5.        Предлаганите отговори на поставения въпрос могат да бъдат разделени в две групи. Първата група включва отговорите, предложени от Société fiduciaire, нидерландското правителство, както и от Комисията. Те предлагат да се отговори, че член 24, параграф 1 от Директива 2006/123 не допуска по отношение на регулираните професии, за които се отнася той, каквато и да било обща забрана на определена форма на търговско съобщение, а следователно и забрана като тази в главното производство, тоест забраната на контактите с потенциални клиенти.

6.        Втората група предложени отговори включва тези на френското и кипърското правителство. Според тях посочената разпоредба от Директива 2006/123 по принцип допуска национална правна уредба, която забранява контактите с потенциални клиенти за регулираните професии.

 Правна уредба

 Директива 2006/123

7.        Директива 2006/123 е приета въз основа на член 47, параграф 2, първо и трето изречение ЕО, както и на член 55 ЕО.

8.        Съображение 2 от Директива 2006/123 гласи следното:

„Конкурентоспособният пазар на услуги е от съществено значение за насърчаване на икономическия растеж и създаването на възможности за заетост в Европейския съюз. Понастоящем многобройни бариери в рамките на вътрешния пазар пречат на доставчиците, особено на малките и средни предприятия (МСП) да разширят своите дейности отвъд своите национални граници като се възползват изцяло от предимствата на вътрешния пазар. Това отслабва конкурентоспособността на доставчиците от Европейския съюз на световния пазар. Един свободен пазар, който задължава държавите членки да премахнат ограниченията за презграничното предоставяне на услуги, като същевременно засилва прозрачността и увеличава информацията за потребителите, ще предостави на последните по-широк избор и по-добри услуги на по-ниски цени“.

9.        Съображение 5 от Директива 2006/123 гласи:

„Следователно, необходимо е да се премахнат бариерите пред свободата на установяване за доставчиците в държавите членки и бариерите за свободното движение на услуги между държавите членки, и да се гарантира на получателите и доставчиците правната сигурност, необходима за да бъдат осъществявани на практика тези две основни свободи, предвидени в Договора [ЕО]. […]“

10.      Съображение 7 от Директива 2006/123 уточнява:

„Настоящата директива установява обща правна рамка, която облагодетелства широка гама услуги, като същевременно отчита отличителните черти на всеки вид дейност или професия и неговата система за регулиране. […]“

11.      Съгласно съображение 100 от Директива 2006/123:

„Необходимо е да се сложи край на [общата] забрана за търговски съобщения при регулираните професии, не чрез вдигането на забраните относно съдържанието на търговските съобщения, а по-скоро чрез премахване на онези забрани, които по един общ начин, в рамките на дадена професия, забраняват една или повече форми на търговски съобщения, като например пълната забрана за рекламиране в една или повече медии. По отношение на съдържанието и [начините за извършване на търговските съобщения], е необходимо да се насърчат професионалистите да изготвят, в съответствие с правото на Общността, кодекси на поведение на равнище Общност“.

12.      Член 4 от Директива 2006/123 определя основните понятия на посочената директива. Две определения са от значение за настоящото дело, а именно определението на понятието за регулирана професия и определението на понятието за търговско съобщение.

13.      Регулираните професии са определени в член 4, точка 11 от Директива 2006/123 чрез препращане към Директива 2005/36/EО на Европейския парламент и на Съвета от 7 септември 2005 година относно признаването на професионалните квалификации(4), и по-специално към нейния член 3, параграф 1, буква а). Съгласно тази разпоредба под „регулирана професия“ се разбира:

„професионална дейност или съвкупност от професионални дейности, достъпът до които, упражняването на които или един от начините на упражняване на които, са подчинени, пряко или непряко, от законовите, подзаконовите или административните разпоредби, на притежаването на определени професионални квалификации; по-специално, използването на професионално звание, ограничено от законови, подзаконови и административни разпоредби до титулярите на определена професионална квалификация, представлява начин на упражняване. […]“

14.      Член 4, точка 12 от Директива 2006/123 определя понятието „търговско съобщение“, както следва:

„всякаква форма на комуникация, предназначена да популяризира, пряко или косвено, стоки, услуги или имидж на предприятие, организация или лице, занимаващи се с търговска, промишлена или занаятчийска дейност, или практикуващ[и] регулирана професия. Следните случаи сами по себе си не представляват търговски съобщения:

а)      информация, позволяваща пряк достъп до дейността на предприятие, организация или лице, включително по-специално наименование на домейн и адрес на електронна поща,

б)      съобщения относно стоки, услуги или имидж на предприятие, организация или лице, събрани по независим начин, особено когато се предоставят без наличие на финансов интерес“.

15.      Член 24 от Директива 2006/123, озаглавен „Търговски съобщения на регулирани професии“, включен в глава V от посочената директива, „Качество на услугите“, гласи:

„1.      Държавите членки премахват всички общи забрани на търговски съобщения на регулираните професии.

2.      Държавите членки гарантират, че търговските съобщения на регулираните професии се съобразяват с професионалните правила, в съответствие с правото на Общността, които са свързани, по-специално с независимостта, достойнството и доброто име на професията, а също и с професионалната тайна, по начин съвместим със специфичния характер на всяка професия. Професионалните правила за търговските съобщения са недискриминационни, [обосновани] от наложителни причини, свързани с обществения интерес и пропорционални“.

16.      Съгласно член 44, параграф 1 от Директива 2006/123 срокът за транспониране на посочената директива изтича на 28 декември 2009 г.

 Национална правна уредба

17.      Кодексът за професионална етика на експерт-счетоводителите (наричан по-нататък „Кодексът за професионална етика“) е приложен към Декрет № 2007–1387.

18.      Член 12 от посочения кодекс за професионална етика гласи:

„I. – На посочените в член 1 лица се забранява да осъществяват каквито и да било непоискани действия с цел да предлагат услугите си на трети лица. Участието им в симпозиуми, семинари или други университетски или научни прояви се допуска, доколкото по този повод те не извършват действия, сравними с установяването на контакти с потенциални клиенти.

II. – На посочените в член 1 лица се разрешава извършването на рекламни действия, доколкото с тях се предоставя полезна информация на потребителите. Използваните с тази цел средства се прилагат умерено, по начин, който не засяга независимостта, достойнството и честта на професията, както и правилата за професионалната тайна и лоялността към клиентите и другите представители на професията. Когато представят професионалната си дейност на трети лица, независимо от използваните средства, посочените в член 1 лица не трябва да си служат с никакви изразни форми, които могат да засегнат достойнството на тяхната работа или имиджа на професията. Тези, както и всички останали видове съобщения, се допускат само при условие, че използваните в тях изрази са прилични и умерени, че тяхното съдържание не съдържа никаква неточност, нито може да въведе потребителите в заблуждение и те не съдържат какъвто и да било сравнителен елемент“.

19.      Кодексът за професионална етика влиза в сила на 1 декември 2007 г. при условията, предвидени в член 3 от Декрет № 2007‑1387.

 Съображения

20.      Преди да разгледам преюдициалния въпрос, бих искал да направя две бележки относно засегнатия от френското правителство в писмените му становища факт, че Декрет № 2007‑1387 е приет след влизането в сила на Директива 2006/123, но преди изтичането на срока за нейното транспониране и че преюдициалното запитване също е отправено преди тази дата.

21.      На първо място, бих искал да се позова на моето становище по дело C–357/09 PPU, Kadzoev(5), в което обсъждам въпроса за допустимостта на преюдициални въпроси, по-специално когато се отнасят до директива, чийто срок за транспониране още не е изтекъл. Въз основа на посочената в становището съдебна практика стигам до извода, че това обстоятелство само по себе си не може да възпрепятства допустимостта на преюдициалните въпроси.

22.      На второ място, бих искал да напомня, че от акта за преюдициално запитване ясно следва, че самата запитваща юрисдикция се основава на факта, че ако забраната на контактите с потенциални клиенти, постановена от Декрет № 2007‑1387, трябва да се разглежда като противоречаща на член 24 от Директива 2006/123, то тя сериозно би засегнала изпълнението на последната.

23.      Сега ще премина към разглеждане на преюдициалния въпрос, с който по същество от Съда се иска да определи обхвата на задължението за „премахване на всички общи забрани на търговски съобщения на регулираните професии“, предвидено в член 24, параграф 1 от Директива 2006/123.

24.      В самия преюдициален въпрос запитващата юрисдикция предвижда два подхода за тълкуване на посоченото задължение. Според първия подход задължението за премахване на всички общи забрани се отнасяло до каквато и да било обща забрана, независимо от формата на търговско съобщение. Съгласно втория подход посоченото задължение се отнасяло само до общата забрана на всички търговски съобщения(6), което означавало, че държавите членки си запазвали възможността да оставят в сила общи забрани по отношение на определени форми на търговски съобщения.

25.      Считам, че след като не води до безспорен извод, буквалното тълкуване на член 24 от Директива 2006/123 не позволява да се отговори на преюдициалния въпрос.

26.      Всъщност използването на множествено вместо единствено число в израза „общи забрани“ може да обоснове два противоположни извода, които както единият, така и другият, явно не са съвсем неоснователни.

27.      Съгласно първия извод, поддържан специално от Комисията, следва, че общностният законодател е имал намерението да премахне не само общата забрана на всички търговски съобщения, но също и общите забрани на определени форми на търговско съобщение.

28.      Съгласно втория извод, изведен от френското правителство, въпреки че общностният законодател говори за „общи забрани“, ставало въпрос само за общата забрана на всички търговски съобщения на регулираните професии, тъй като в повечето държави членки до момента не е съществувала една обща забрана, валидна за всички регулирани професии, а толкова общи забрани, колкото са съответните професии.

29.      Освен това, тъй като буквалното тълкуване на член 24 от Директива 2006/123 е недостатъчно, е важно да се разгледат нейната цел и мястото на посочения член 24 в структурата ѝ.

30.      Що се отнася до целта на Директива 2006/123, въз основа на съображения 2 и 5 трябва да се констатира, че тя се изразява в премахване на пречките пред две основни свободи по Договора, а именно свободата на установяване и свободното движение на услуги. Именно така Директива 2006/123 подпомага завършването на вътрешния пазар.

31.      Що се отнася до структурата на Директива 2006/123, следва да се напомни, че нейният член 24, който е в центъра на моите размишления, е включен в глава V от Директивата, озаглавена „Качество на услугите“. Според мен напълно безспорно е, че главата като цяло, и по-специално член 24, целят основно да осигурят защита на интересите на потребителите. Следователно от мястото на член 24 в структурата на Директива 2006/123 следва, че целта на посочения член е да се подпомогне качеството на услугите на регулираните професии в рамките на вътрешния пазар.

32.      Следователно с оглед на съдържанието на член 24 възниква въпросът с какво правната уредба на търговските съобщения може да подпомогне качеството на услугите, предоставяни от регулираните професии в рамките на вътрешния пазар.

33.      Съзнавам, че с оглед на съдържанието си член 24 не влияе пряко върху качеството на въпросните услуги. Въпреки това правилното му тълкуване и прилагане са задължителна предпоставка за предоставянето на качествени услуги, особено при регулираните професии(7), защото при тях проблемът с асиметричната информация, обективно съществуващ между доставчик и получател на определена услуга, е най-очевиден.

34.      По същество различните форми на търговско съобщение се изразяват в изпращане на съобщения и информация до потенциалните клиенти, т.е. до потенциалните получатели на предоставяните услуги.

35.      Преди приемането на Директива 2006/123 специфичните характеристики на регулираните професии, описани от генералния адвокат Jacobs в неговото заключение по съединени дела Pavlov и др.(8), представено на 23 март 2000 г., по принцип са признати като възможни основания за забрана на търговските съобщения на регулираните професии(9).

36.      Като се има предвид, че член 24, параграф 1 от Директива 2006/123 задължава държавите членки да премахнат всички общи забрани на търговски съобщения на регулираните професии, изглежда, че подходът, следван от посочената директива, променя този подход. В такъв случай трябва ли да се приеме, че специфичните характеристики на предоставяните от регулираните професии услуги вече не се нуждаят от правна уредба на техните търговски съобщения, различна от тази, която се прилага към другите услуги?

37.      В светлината на член 24, параграф 2 от Директива 2006/123 отговорът на този въпрос трябва да бъде отрицателен. Посочената разпоредба задължава държавите членки да гарантират, че търговските съобщения на регулираните професии се съобразяват с професионалните правила в съответствие с правото на Съюза, които са свързани, по-специално с независимостта, достойнството и доброто име на професията, а също и с професионалната тайна, по начин съвместим със специфичния характер на всяка професия. Съгласно съображение 100 от Директива 2006/123 това означава, че държавите членки имат право да запазят забраните, свързани със съдържанието и начините за осъществяване на търговските съобщения.

38.      Разпоредбите, съдържащи се в член 24, параграфи 1 и 2 от Директива 2006/123, не представляват определен принцип — в случая премахването на всички общи забрани на търговски съобщения на регулираните професии — и изключение от него. Напротив, разпоредбите на параграф 2 допълват принципа, формулиран в параграф 1. Поради това общите забрани, отнасящи се до търговските съобщения на регулираните професии, са изключени, без при това да се забранява на държавите членки да постановяват забрани, свързани със съдържанието на определено търговско съобщение.

39.      Считам, че изложените по-горе съображения изглежда показват, че общностният законодател по-скоро е искал да премахне каквато и да било обща забрана на определена форма на търговско съобщение, а не единствено общата забрана на всички търговски съобщения на регулираните професии. Такова тълкуване на член 24 би могло да бъде подкрепено от съображение 100 от Директива 2006/123, съгласно което премахването на общите забрани на търговските съобщения на регулираните професии не се отнася за забраните, свързани със съдържанието на определено търговско съобщение, а за тези, които забраняват една или повече форми на търговско съобщение по общ начин и за определена професия.

40.      Този извод обаче не разрешава напълно повдигнатия от преюдициалния въпрос проблем.

41.      Предвид неяснотата на съдържанието на термина „контакти с потенциални клиенти“ следва да се постави въпросът дали става въпрос за достатъчно самостоятелна форма на търговско съобщение (от което следва, че забраняването му би противоречало на изискването, произтичащо от член 24, параграф 1 от Директива 2006/123, тълкувано съгласно моето изложение по-горе), или става въпрос само за специфичен метод (за „начин“) за извършване на реклама като форма на търговско съобщение.

42.      Директива 2006/123 съдържа само общо определение на понятието „търговско съобщение“, без да изяснява различните му форми или да даде примери за такива. Член 4, точка 12 от посочената директива определя това понятие по два начина, а именно, от една страна, по положителен начин (какво включва понятието „търговско съобщение“), и от друга страна, по отрицателен начин (какво не включва посоченото понятие). По положителен начин търговско съобщение означава „всякаква форма на комуникация, предназначена да популяризира, пряко или косвено, стоки, услуги или имидж на предприятие, организация или лице, занимаващи се с търговска, промишлена или занаятчийска дейност, или практикуващ[и] регулирана професия“. По отрицателен начин сами по себе си следните елементи не са включени в понятието „търговско съобщение“:

„а)      информация, позволяваща пряк достъп до дейността на предприятие, организация или лице, включително по-специално наименование на домейн и адрес на електронна поща;

б)      съобщения относно стоки, услуги или имидж на предприятие, организация или лице, събрани по независим начин, особено когато се предоставят без наличие на финансов интерес“.

43.      Както вече беше споменато, става въпрос за твърде общо определение, но в същото време следва да се признае, че определението е достатъчно гъвкаво, за да отговори на бързото развитие на сектора на комуникациите.

44.      Подобно на Директива 2006/123, правото на Съюза не съдържа никаква легална дефиниция на понятието „контакти с потенциални клиенти“. Освен това съдържанието му може се изменя в правния ред на различните държави членки. Що се отнася до Кодекса за професионална етика, който е предмет на спора по главното производство, по смисъла на постановената в неговия член 12 забрана, под контакти с потенциални клиенти се разбира осъществяване на контакт от страна на експерт-счетоводител с трето лице, което не го е поискало, с цел да му предложи услугите си.

45.      Според мен съдържанието на понятието за контакти с потенциални клиенти би могло да се определи чрез позоваване на три елемента. По същество два от тях съответстват на изложените от френското правителство. На първо място, става въпрос за елемент на действие, изразяващ се в осъществяване на пряк личен контакт от страна на представителя на регулираната професия с трето лице, което не го е поискало, и на второ място, за елемент на съдържание, изразяващ се в предаването на търговско послание. Не може да става въпрос обаче за каквото и да е търговско послание, а само за такова, което надхвърля границите на информацията за дейностите на представителя на въпросната регулирана професия, предлагащ услугите си. Третият елемент е свързан с индивидуализацията на получателя на разглежданото търговско послание.

46.      Последицата от това определение е, че се изключва извършването на контакти с потенциални клиенти посредством някои медии, каквито са телевизията, радиото и печатът. Всъщност в тези случаи елементът на индивидуализиране на получателя на търговското послание отсъства. В замяна на това телефонът, пощенската кореспонденция или електронната поща съставляват типични способи за контакти с потенциални клиенти(10).

47.      Два елемента ме карат да смятам, че в рамките на правото на Съюза контактите с потенциални клиенти не се считат за особена форма на търговско съобщение, а само за специфичен метод за извършване на реклама като форма на търговско съобщение.

48.      На първо място, следва да се посочи Директива 2001/83/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 6 ноември 2001 година за утвърждаване на кодекс на Общността относно лекарствени продукти за хуманна употреба(11), чийто член 86, параграф 1 определя „реклама[та] на лекарствени продукти“ като „всяка форма на [контакти с потенциални клиенти, информация], агитационна активност или стимулиране, предназначени да пропагандират предписването, доставката, продажбата или употребата на лекарствени продукти“. Посочената разпоредба включва и неизчерпателно изброяване на формите на реклама, между които фигурират също практики, които отговарят на моето определение за контакти с потенциални клиенти. Например става въпрос за реклама на лекарствени продукти сред лицата, квалифицирани да ги предписват или доставят, или за посещения на медицински търговски представители при лицата, квалифицирани да предписват или доставят лекарствени продукти.

49.      На второ място, трябва да цитирам постановеното от Съда Решение по дело Alpine Investments(12). В точка 28 от посоченото решение Съдът посочва, че телефонните контакти с потенциални клиенти представляват „бърз и пряк способ за реклама и установяване на контакт“.

50.      Предвид моето определение за контакти с потенциални клиенти, определението, включено в Директива 2001/83, както и определението в Решение по дело Alpine Investments, посочено по-горе, се налага изводът, че забраната на контактите с потенциални клиенти сама по себе си не нарушава изискването, произтичащо от член 24, параграф 1 от Директива 2006/123, след като контактите с потенциални клиенти не съставляват достатъчно самостоятелна форма на търговско съобщение, която може да се отличи от рекламата, а напротив, става въпрос за обикновен начин за извършване на реклама.

51.      Поради това може да се констатира, че забраната на контактите с потенциални клиенти за експерт-счетоводителите, съдържаща се в член 12 от Кодекса за професионална етика, би могла да представлява реализирането на предоставената от член 24, параграф 2 от Директива 2006/123 възможност за контрол на съдържанието и начините за осъществяване на търговските съобщения чрез професионални правила, свързани с независимостта, достойнството и доброто име на регулираната професия, а също и с професионалната тайна.

52.      В крайна сметка валидността на тази хипотеза зависи от отговора, който следва да се даде на два въпроса. На първо място, става въпрос дали извършваните от експерт-счетоводителите контакти с потенциални клиенти представляват заплаха за независимостта, достойнството и доброто име на професията или за професионалната тайна. При утвърдителен отговор, на второ място, трябва да се отговори и дали забраната на контактите с потенциални клиенти, наложена на експерт-счетоводителите, е недискриминационна, обоснована от свързани с обществения интерес наложителни причини и пропорционална.

53.      Що се отнася до контактите с потенциални клиенти като заплаха за ценностите, посочени в член 24, параграф 2 от Директива 2006/123, смятам, че този начин на реклама съществено засяга независимостта на експерт-счетоводителите.

54.      Независимостта съставлява функционален принцип, свързан със самата същност на професията на експерт-счетоводителите. Прилагайки mutatis mutandis определението за независимост, дадено от Съда в Решение от 9 март 2010 г. по дело Комисия/Германия(13), независимостта на експерт-счетоводителите може да се определи като изключване на всяко предписание и всяко друго външно влияние, независимо дали последното е пряко или косвено, които биха могли да застрашат изпълнението на нейните задачи.

55.      Според мен е общопризнато, че прекият личен контакт между, от една страна, потенциален клиент, и от друга страна, експерт-счетоводител, чрез който последният предлага услугите си (което съставлява един от критериите за отличаване на контактите с потенциални клиенти), може да създаде лична връзка, в която се крие възможност за оказване на влияние. Трябва да се подчертае, че става въпрос за потвърден от практиката общопризнат факт (общоизвестен), без по принцип да е необходимо той да бъде доказван. Разбира се, в конкретния случай винаги ще трябва да се установява, че прекият личен контакт е имал такова въздействие върху определен експерт-счетоводител, че неговата дейност повече не може да се счита за независима.

56.      Можем да направим заключение, че прекият личен контакт между, от една страна, потенциален клиент, и от друга страна, експерт-счетоводител, чрез който последният предлага услугите си, най-малкото съдържа реален риск за засягане на независимостта на експерт-счетоводителя. От тази гледна точка забраната на контактите с потенциални клиенти, постановена по отношение на експерт-счетоводителите, допринася за предотвратяването на положения, които могат да породят съмнения за независимостта на експерт-счетоводителите.

57.      От гореизложеното следва, че забраната на контактите с потенциални клиенти, включена в Кодекса за професионална етика, може да се счита за професионално правило, защитаващо независимостта на професията на експерт-счетоводителите.

58.      Остава да се определи дали с оглед на въведените изисквания забраната на контактите с потенциални клиенти, наложена на експерт-счетоводителите, успява да бъде недискриминационна, обоснована от наложителни причини, свързани с обществения интерес, и пропорционална.

59.      Ясно съзнавам факта, че забраната на контактите с потенциални клиенти сама по себе си съставлява пречка за свободното предоставяне на услуги. Това може да е така и с други професионални правила, целящи запазването на независимостта, достойнството и доброто име на регулираните професии, както и на професионалната тайна. Поради тази причина член 24, параграф 2 от Директива 2006/123 изисква въпросните професионални правила да бъдат недискриминационни, обосновани от наложителни причини, свързани с обществения интерес, и пропорционални. Става въпрос за условията, които са трайно свързани с обосноваване на налагането на пречки за основните свободи на вътрешния пазар.

60.      Недискриминационният характер на забраната на контактите с потенциални клиенти, включена в Кодекса за професионална етика, в случая не се оспорва.

61.      Що се отнася до обосноваването на забраната на контактите с потенциални клиенти с наложителни причини, свързани с обществения интерес, проблемът възниква, ако се вземе предвид член 16, параграф 1, буква б) от Директива 2006/123, по смисъла на който държавите членки не могат да поставят достъпа до или упражняването на дейност по предоставянето на услуга на тяхна територия, в зависимост от изисквания, които не са обосновани по съображения, свързани с обществена политика, обществена сигурност, обществено здраве или опазване на околната среда.

62.      На пръв поглед изглежда, че професионалните правила, представляващи пречка за свободното предоставяне на услуги, биха могли да бъдат обосновани само с четирите причини, посочени в член 16, параграф 1, буква б) от Директива 2006/123. Такова тълкуване обаче би имало като последица невъзможността за прилагане на член 24, параграф 2, първо изречение от Директива 2006/123, който посочва причините, обосноваващи наличието на правила за професионална етика — каквото е забраната за контактите с потенциални клиенти в разглеждания случай — а именно защитата на независимостта, достойнството и доброто име на регулираната професия, а също и на професионалната тайна. Не е възможно да се изисква същите правила за професионална етика да се съобразяват едновременно и с останалите причини.

63.      Поради това следва да се констатира, че защитата на независимостта, достойнството и доброто име на регулираната професия, а също и на професионалната тайна по смисъла на член 24, параграф 2 от Директива 2006/123, се считат за наложителна причина, свързана с обществения интерес.

64.      Член 24, параграф 2 от Директива 2006/123 се явява lex specialis спрямо правилото на член 16, параграф 1, буква б) от същата директива, така че за целите на правната уредба на съдържанието и начините за осъществяване на търговските съобщения на регулираните професии наложителните причини, свързани с обществения интерес, които са предвидени от първата разпоредба по неизчерпателен начин и се различават от причините, с които е възможно обосноваване, предвидени в член 16, параграф 1, буква б) от Директива 2006/123, също са допустими.

65.      В точки 53—57 от настоящото заключение вече доказах, че забраната на контактите с потенциални клиенти може да бъде обоснована със съображения, целящи защитата на независимостта на експерт-счетоводителите.

66.      Що се отнася до пропорционалността на забраната на контактите с потенциални клиенти, смятам, че тази мярка не надхвърля границите на подходящото и необходимото за постигането на легитимните цели, следвани от нея.

67.      С оглед на понятието за контакти с потенциални клиенти съгласно даденото от мен определение в настоящото заключение(14) считам забраната на контактите с потенциални клиенти като подходящо правно средство за ограничаване на случаите на пряк личен контакт между, от една страна, потенциален клиент, и от друга страна, експерт-счетоводител, чрез който последният предлага услугите си, и поради това като подходящо правно средство за укрепването на независимото практикуване на тази регулирана професия.

68.      След като правната уредба, която е предмет на спора по главното производство, е достатъчно точна и нейното прилагане може да бъде контролирано и направлявано чрез подходящо средство, то тази правна уредба не надхвърля границите на необходимото за постигането на легитимните цели, следвани от нея. Следва да се добави, че формите на търговските съобщения, които остават разрешени на експерт-счетоводителите, както и начините им на прилагане, изглеждат достатъчни, за да позволят на експерт-счетоводителите да информират потенциалните си клиенти за дейностите си в съответствие с намерението на общностния законодател, изразено в член 24 от Директива 2006/123.

 Заключение

69.      С оглед на изложените по-горе съображения предлагам на Съда да отговори по следния начин на поставения от Conseil d’État преюдициален въпрос:

„Като се има предвид, че контактите с потенциални клиенти съставляват специфичен метод за извършване на една от формите на търговски съобщения, а именно рекламата, член 24, параграф 1 от Директива 2006/123/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2006 година относно услугите на вътрешния пазар трябва да се тълкува в смисъл, че допуска правна уредба на държава членка като разглежданата в главното производство, съгласно която на експерт-счетоводителите се забранява да осъществяват каквито и да било непоискани действия с цел да предлагат услугите си на трети лица, доколкото тази правна уредба е недискриминационна, обоснована е от наложителни причини, свързани с обществения интерес, посочени неизчерпателно в член 24, параграф 2 от Директива 2006/123, и е пропорционална“.


1 –      Език на оригиналния текст: френски.


2 –      ОВ L 376, стр. 36; Специално издание на български език, 2007 г., глава 13, том 58, стр. 50.


3 –      Société fiduciaire изтъква и правно основание, изведено от нарушаването на Директива 2000/31/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 8 юни 2000 година за някои правни аспекти на услугите на информационното общество, и по-специално на електронната търговия на вътрешния пазар („Директива за електронната търговия“) (ОВ L 178, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 13, том 29, стр. 257). Поставеният пред Съда преюдициален въпрос обаче не се отнася до този аспект от делото. От акта за преюдициално запитване е видно, че според съда a quo отговорът на това правно основание зависи от отговора, който ще бъде даден от Съда на поставения му въпрос.


4 –      ОВ L 255, стр. 22; Специално издание на български език, 2007 г., глава 5, том 8, стр. 3, и поправки в ОВ L 271, 2007 г., стр. 18 и ОВ L 33, 2009 г., стр. 49.


5 –      Становището е представено на 10 ноември 2009 г., точки 28—47.


6 –      Що се отнася до регулираните професии, тази забрана няма изключителен характер. Така френската правна уредба, свързана с експерт-счетоводителите, предхождаща приемането на Декрет № 2007‑1387, по същество съдържа обща забрана на всички търговски съобщения.


7 –      Значението на качеството на предоставяните от регулираните професии услуги е описано от генералния адвокат Léger в неговото заключение по дело Arduino (Решение от 19 февруари 2002 г., C–35/99, Recueil, стр. I–1529, точка 112), представено на 10 юли 2001 г. Релевантността на съображенията на генералния адвокат Léger не се е променила с времето.


8 –      Решение от 12 септември 2000 г. (C–180/98—C–184/98, Recueil, стр. I–6451). В това отношение е без значение, че посоченото описание е било направено от гледна точка на правото в областта на конкуренцията.


9 –      Дори през 2008 г., т.е. след влизането в сила на Директива 2006/123, Съдът допуска правна уредба, която забранява на всички лица, и по-специално на лицата, предоставящи дентални услуги в рамките на упражняването на свободна професия или на работа в кабинет по дентална медицина, да правят каквато и да е реклама в областта на денталната медицина (Решение от 13 март 2008 г. по дело Doulamis, C–446/05, Сборник, стр. I–1377). Наистина, по същество Съдът се е произнесъл само с оглед на член 81 ЕО. Въпросът за съответствието на разглежданата правна уредба със свободното предоставяне на услуги не е засегнат от Съда в това дело.


10 –      Що се отнася до контактите с потенциални клиенти по електронна поща, ще напомня, че член 13, параграф 1 от Директива 2002/58/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 12 юли 2002 година относно обработката на лични данни и защита на правото на неприкосновеност на личния живот в сектора на електронните комуникации („Директива за правото на неприкосновеност на личния живот и електронни комуникации“) (ОВ L 201, стр. 37; Специално издание на български език, 2007 г., глава 13, том 36, стр. 63) поставя разрешаването да се използва електронната поща за целите на директна търговия в зависимост от предварителното съгласие на абонатите.


11 –      ОВ L 311, стр. 67; Специално издание на български език, 2007 г., глава 13, том 33, стр. 3.


12 –      Решение от 10 май 1995 г. (C–384/93, Recueil, стр. I–1141).


13 –      C–518/07, все още непубликувано в Сборника, точка 30.


14 –      Вж. точка 45 от настоящото заключение.