Language of document : ECLI:EU:C:2013:692

Дело C‑22/12

Katarína Haasová

срещу

Rastislav Petrík

и

Blanka Holingová

(Преюдициално запитване, отправено от Krajský súd v Prešove)

„Задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ при използването на моторни превозни средства — Директива 72/166/ЕИО — Член 3, параграф 1 — Директива 90/232/ЕИО — Член 1 — Пътнотранспортно произшествие — Смърт на пътник — Право на обезщетение на съпруга и ненавършилото пълнолетие дете — Неимуществени вреди — Обезщетение — Покриване от задължителната застраховка“

Резюме — Решение на Съда (втори състав) от 24 октомври 2013 г.

1.        Сближаване на законодателствата — Застраховка „Гражданска отговорност“ за моторни превозни средства — Директиви 72/166, 84/5 и 90/232 — Определяне на режима на гражданската отговорност при произшествия, настъпили при използването на превозни средства — Компетентност на държавите членки — Граници

(Директиви 72/166, 84/5 и 90/232 на Съвета)

2.        Сближаване на законодателствата — Застраховка „Гражданска отговорност“ за моторни превозни средства — Директиви 72/166, 84/5 и 90/232 — Приложно поле — Понятие за телесни увреждания — Обхват — Неимуществени вреди, претърпени от близките на жертви на пътнотранспортно произшествие — Включване — Условие

(член 3, параграф 1 от Директива 72/166 на Съвета; член 1, параграфи 1 и 2 от Директива 84/5 на Съвета и член 1, първа алинея от Директива 90/232 на Съвета)

3.        Право на Европейския съюз — Тълкуване — Текстове, изготвени на различни езици — Разлики между различните езикови редакции — Отчитане на общата структура и целта на разглежданата правна уредба

1.        Вж. текста на решението.

(вж. точки 40—42)

2.        Член 3, параграф 1 от Директива 72/166 относно сближаване на законодателствата на държавите членки относно застраховката „Гражданска отговорност“ при използването на моторни превозни средства и за прилагане на задължението за сключване на такава застраховка, член 1, параграфи 1 и 2 от Втора директива 84/5 за сближаване на законодателствата на държавите членки, свързани със застраховките „Гражданска отговорност“ при използването на моторни превозни средства (МПС), изменена с Директива 2005/14, и член 1, първа алинея от Трета директива 90/232 за сближаване на законодателствата на държавите членки относно застраховките „Гражданска отговорност“ при използването на моторни превозни средства трябва да се тълкуват в смисъл, че задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ при използването на моторни превозни средства трябва да покрива обезщетението за неимуществените вреди, претърпени от близките на лица, загинали при пътнотранспортно произшествие, доколкото обезщетението се дължи по силата на гражданската отговорност на застрахования съгласно националното право.

Всъщност, като се имат предвид текстовете на член 1, параграф 1 от Втора директива и член 1, първа алинея от Трета директива на различните езици и целта на трите посочени по-горе директиви за осигуряване на закрила, следва да се приеме, че понятието „телесно увреждане“ обхваща всички вреди — доколкото застрахованият дължи обезщетение за тях по силата на гражданската отговорност съгласно приложимото към спора национално право — настъпили вследствие на посегателство срещу неприкосновеността на личността, които включват както физически, така и душевни страдания.

Що се отнася до това кои лица имат право да искат поправянето на такива неимуществени вреди, закрилата, която трябва да се осигури по силата на Директива 72/166, обхваща всички лица, които съгласно националната правна уредба на гражданската отговорност имат право на обезщетение за вредите, причинени от моторни превозни средства.

Ето защо държавите членки са длъжни да гарантират, че обезщетението, което съгласно тяхната национална правна уредба на гражданската отговорност се дължи за неимуществените вреди, претърпени от близките членове на семейството на жертвите на пътнотранспортни произшествия, се покрива от задължителната застраховка до минималните суми, посочени в член 1, параграф 2 от Втора директива.

(вж. точки 47, 51, 55 и 59 и диспозитива)

3.        Вж. текста на решението.

(вж. точка 48)