РЕШЕНИЕ НА СЪДА (втори състав)

8 декември 2011 година(*)

„Обжалване — Конкуренция — Картели — Пазар на медни санитарни тръби — Глоби — Размери на пазара, продължителност на нарушението и сътрудничество, които могат да се вземат предвид — Ефективна съдебна защита“

По дело C‑389/10 P

с предмет жалба на основание член 56 от Статута на Съда на Европейския съюз, подадена на 28 юли 2010 г.,

KME Germany AG, по-рано KM Europa Metal AG, установено в Osnabrück (Германия),

KME Франция SAS, по-рано Tréfimétaux SA, установено в Courbevoie (Франция),

KME Italy SpA, по-рано Europa Metalli SpA, установено във Флоренция (Италия),

представлявани от адв. M. Siragusa, avvocato, адв. A. Winckler, avocat, адв. G. C. Rizza, avvocato, адв. T. Graf, advokat, и адв. M. Piergiovanni, avvocato,

жалбоподатели,

като другата страна в производството е:

Европейска комисия, за която се явяват г‑н E. Gippini Fournier и г‑н S. Noë, в качеството на представители, подпомагани от г‑н C. Thomas, solicitor, със съдебен адрес в Люксембург,

ответник в първоинстанционното производство,

СЪДЪТ (втори състав),

състоящ се от: г‑н J. N. Cunha Rodrigues, председател на състав, г‑н U. Lõhmus, г‑н A. Rosas (докладчик), г‑н A. Ó Caoimh и г‑н Ал. Арабаджиев, съдии,

генерален адвокат: г‑жа E. Sharpston,

секретар: г‑жа L. Hewlett, главен администратор,

предвид изложеното в писмената фаза на производството и в съдебното заседание от 12 май 2011 г.,

предвид решението, взето след изслушване на генералния адвокат, делото да бъде разгледано без представяне на заключение,

постанови настоящото

Решение

1        С жалбата си KME Germany AG, по-рано KM Europa Metal AG (наричано по-нататък „KME Germany“), KME France SAS, по-рано Tréfimétaux SA (наричано по-нататък „KME France“), и KME Italy SpA, по-рано Europa Metalli SpA (наричано по-нататък „KME Italy“) (наричани по-нататък заедно „групата KME“), искат да се отмени Решение на Общия съд на Европейския съюз от 19 май 2010 г. по дело KME Germany и др./Комисия (T‑25/05, наричано по-нататък „обжалваното съдебно решение), с което Общият съд отхвърля искане за намаляване размера на глобите, наложени на жалбоподателите по силата на член 2, букви ж)—и) от Решение C(2004) 2826 на Комисията от 3 септември 2004 година относно процедура по прилагане на член [81 ЕО] и на член 53 от Споразумението за ЕИП (преписка COMP/E 1/38.069 — Медни водопроводни тръби) (наричано по-нататък „спорното решение“).

 Правна уредба

2        Член 15, параграф 2 от Регламент № 17 на Съвета от 6 февруари 1962 година — Първи регламент за прилагане на членове [81] и [82] от Договора (ОВ 13, 1962 г., стр. 204; Специално издание на български език, 2007 г., глава 8, том 1, стр. 3) гласи:

„С решение Комисията може да налага на предприятията и на сдруженията на предприятия глоби от не по-малко от хиляда и не повече от един милион разчетни единици, като последният посочен размер може да достигне 10 % от оборота, реализиран през предходната стопанска година от всяко от участвалите в нарушението предприятия, когато умишлено или поради небрежност:

a)      нарушават разпоредбите на член [81], параграф 1 [ЕО] или на член [82 ЕО], или

б)      не изпълняват задължение, наложено им по силата на член 8, параграф 1.

При определяне размера на глобата освен тежестта на нарушението следва да се вземе предвид и неговата продължителност.“ [неофициален превод]

3        Регламент № 17 е отменен и заменен от Регламент (ЕО) № 1/2003 на Съвета от 16 декември 2002 година относно изпълнението на правилата за конкуренция, предвидени в членове 81 и 82 от Договора (ОВ L 1, 2003 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 8, том 1, стр. 167), в сила от 1 май 2004 г.

4        Член 23, параграфи 2 и 3 от Регламент № 1/2003 има следното съдържание:

„2.      С решение Комисията може да налага санкции на предприятия и на сдружения на предприятия, когато умишлено или поради небрежност:

a)      нарушават член 81 или 82 от Договора […]

[…]

За всяко предприятие и сдружение на предприятия, което има участие в нарушението, санкцията не може да надвишава 10 % от общия размер на оборота му за предходната стопанска година.

[…]

3.      При определяне на размера на санкцията се взема предвид както тежестта, така и продължителността на нарушението.“

5        Член 31 от този регламент има следното съдържание:

„Съдът разполага с неограничена юрисдикция да осъществява контрол върху решения, с които Комисията е постановила санкция или периодично санкционно плащане. Той може да отмени, намали или увеличи наложената санкция или периодично санкционно плащане.“

6        В преамбюла на Известието на Комисията, озаглавено „Насоки относно метода за определяне на размера на глобите, налагани съгласно член 15, параграф 2 от Регламент № 17 и член 65, параграф 5 от Договора за Европейска общност за въглища и стомана“ (ОВ C 9, 1998 г., стр. 3; Специално издание на български език, 2007 г., глава 8, том 3, стр. 69, наричани по-нататък „Насоките“), в сила към момента на приемане на спорното решение, се посочва:

„Установените […] принципи следва да гарантират прозрачността и безпристрастността на решенията на Комисията пред предприятията и също така пред Съда на Европейските общности, като същевременно потвърдят дискреционните правомощия, с които е овластена Комисията за определяне на глоби в рамките на 10 % от общия оборот. Тези правомощия трябва въпреки това да се осъществяват при провеждане на последователна и недискриминационна политика, която съответства на преследваните цели за санкциониране на нарушенията на правилата на конкуренцията.

Новият метод за определяне на размера на глобата ще се придържа към правилата, които се основават на определянето на основната сума, която ще се увеличава, за да се вземат предвид „[…] отегчаващите обстоятелства, или ще се намалява, за да се вземат предвид смекчаващите обстоятелства.“

7        Съгласно точка 1 от Насоките „[о]сновната сума ще бъде определена в съответствие с тежестта и продължителността на нарушението, които са единственият критерий, посочен в член 15, параграф 2 от Регламент № 17“.

8        Във връзка с тежестта на нарушението точка 1, A от Насоките предвижда, че при оценяване на тежестта на нарушението трябва да бъде взет предвид неговият характер, неговото действително отражение върху пазара, където това може да бъде определено, а също така и размерът на съответния географски пазар. Нарушенията ще следва да бъдат класифицирани в една от следните три категории: незначителни нарушения, сериозни нарушения и много сериозни нарушения.

9        Съгласно Насоките много сериозни нарушения са по-специално хоризонтални ограничения, като „ценови картели“ и квоти за разделяне на пазара. Възможният размер на глобата е „над 20 милиона [евро]“. В Насоките се посочва необходимостта този основен размер да бъде диференциран, за да може да се вземе предвид характерът на извършеното нарушение, ефективният икономически капацитет на нарушителите за нанасяне на значителни вреди на други оператори, и по-специално потребители, възпиращият ефект на глобата, както и фактът, че големите предприятия обикновено притежават юридически и икономически познания и имат инфраструктури, които им дават възможност по-лесно да установят, че тяхното поведение представлява нарушение. Уточнява се също, че когато в нарушението участват няколко предприятия, може да е необходимо да бъде взета предвид специфичната тежест, а по този начин и действителното отражение на нарушението на всяко едно от предприятията върху конкуренцията по-специално когато е налице значителна разлика в големината на предприятията, извършили същия вид нарушения.

10      Във връзка с продължителността на нарушенията Насоките правят разграничение между нарушения с малка продължителност, по принцип по-малко от една година; нарушения със средна продължителност, по принцип от една до пет години; и нарушения за дълъг период, по принцип повече от пет години. За нарушенията за дълъг период се предвижда допълнителен размер на глобата, който може да се определи като се увеличи размерът, определен в зависимост от тежестта на нарушението, до 10 % годишно за всяка година на нарушението. Насоките предвиждат също увеличаване на глобата за нарушенията за дълъг период, за да се наложат ефективни санкции за ограниченията, които са имали увреждащ ефект по отношение на потребителите за продължителен период от време, и за да се увеличат стимулите за предоставяне на сведения за това нарушение или за сътрудничество с Комисията.

11      По силата на точка 2 от Насоките основната сума на глобата ще бъде увеличена, когато са налице утежняващи обстоятелства, като например повторно нарушение от същия вид, извършвано от същото или същите предприятия. Според точка 3 от Насоките основната сума на глобата ще бъде намалена, ако са налице смекчаващи обстоятелства, като например: изключително пасивна роля или роля „следвам моя ръководител“ при извършване на нарушението, неприлагане на практика на договорите, които водят до извършване на нарушения, или ефективно сътрудничество на предприятието в процедурите извън обсега на Известието на Комисията относно освобождаването от глоби или намаляването на техния размер по преписки във връзка с картели (ОВ C 207, 1996 г., стр. 4, наричано по-нататък „Известието относно сътрудничеството“).

12      Считано от 1 септември 2006 г., Насоките са заменени с Насоки относно метода за определяне на глобите, налагани по силата на член 23, параграф 2, буква а) от Регламент № 1/2003 (ОВ C 210, 2006 г., стр. 2; Специално издание на български език, 2007 г., глава 8, том 4, стр. 264).

13      Известието относно сътрудничеството определя условията, при които предприятията, сътрудничещи с Комисията по време на водено от нея разследване на картел, могат да бъдат освободени от глоба или да се ползват от намаление на глобата, която при други обстоятелства би трябвало да заплатят. Според дял Б от това известие именно предприятието, което съобщи на Комисията за картела, преди тя да е предприела проверка и без тя да разполага с достатъчно данни, за да може да докаже съществуването на картела, за който се съобщава, или което първо предоставя доказателства от решаващо значение за доказването на съществуването на картела, може да се ползва с намаление от не по-малко от 75 % на размера на глобата или от пълно освобождаване от глоба. Според дял Г от това известие предприятие може да се ползва от намаление от 10 % до 50 % от размера на глобата по-специално когато преди изпращането на изложението на възраженията то предостави на Комисията сведения, документи или други доказателства, които допринасят за потвърждаване на съществуването на извършеното нарушение.

14      Считано от 14 февруари 2002 г., Известието относно сътрудничеството е заменено с Известие на Комисията относно освобождаване от глоби и намаляване на техния размер по делата за картели (ОВ C 45, 2002 г., стр. 3). По настоящото дело обаче Комисията прилага Известието относно сътрудничеството, тъй като, когато са ѝ сътрудничили, предприятията са се съобразили с това известие.

 Обстоятелства, предхождащи спора

15      Заедно с други предприятия, производители на полуготови изделия от мед и от медни сплави, жалбоподателите участват в картел, чиято цел е да се споразумеят относно цените и да си разпределят пазарите и да обменят поверителна информация за пазара на медните санитарни тръби.

16      След извършени проверки и разследвания, на 3 септември 2004 г., Комисията приема спорното решение, чието резюме е публикувано в Официален вестник на Европейския съюз от 13 юли 2006 г. (ОВ L 192, стр. 21).

17      За да прецени тежестта на разглежданото нарушение Комисията взема предвид характера на нарушението, действителното му отражение върху пазара и обхвата и големината на разглеждания географски пазар. Тя изтъква, че сами по себе си изразяващи се в разпределяне на пазарите и в определяне на цените практики, като разглежданите в настоящия случай, представляват много сериозно нарушение, и приема, че засегнатият от картела географски пазар съответства на пазара на територията на Европейското икономическо пространство (EИП). Комисията взема предвид и обстоятелството, че пазарът на медни санитарни тръби е много важен промишлен отрасъл. Що се отнася до действителното отражение върху пазара, Комисията отбелязва, че са налице достатъчно доказателства, за да се приеме, че като цяло картелът има последици за съответния пазар. Въз основа на това Комисията стига до извода, че съответните предприятия са извършили много сериозно нарушение.

18      В спорното решение Комисията обособява четири групи, които според нея отразяват относителното значение на предприятията при извършването на разглежданото нарушение. Счетено е, че групата KME е главният участник на съответния пазар и е класирана в първата категория.

19      Пазарните дялове са определени в зависимост от реализирания от всеки нарушител оборот от продажбите на медни санитарни тръби общо на пазара на обикновените и плакираните медни санитарни тръби. Ето защо Комисията определя началния размер на глобите за групата KME на 70 милиона евро.

20      Предвид факта, че до юни 1995 г. KME France заедно с KME Italy съставляват отделно от KME Germany предприятие, определеният за групата KME общ начален размер на глобите от 70 милиона евро се разпределя, както следва: 35 милиона евро за групата KME, 17,5 милиона евро за KME Germany, 17,5 милиона евро за KME Italy и KME France солидарно.

21      От спорното решение се установява, че Комисията увеличава началния размер на глобите с 10 % за пълна година на нарушение и с 5 % за всеки допълнителен период от шест или повече месеца, но по-кратък от една година. По този начин тя заключава, че:

–        тъй като групата KME участва в картела пет години и седем месеца, началният размер на глобата от 35 милиона евро трябва да се увеличи с 55 %,

–        тъй като KME Germany участва в картела седем години и два месеца, началният размер на глобата от 17,5 милиона евро трябва да се увеличи със 70 %,

–        тъй като KME France и KME Italy участват в картела пет години и десет месеца, началният размер на глобата от 17,5 милиона евро трябва да се увеличи с 55 %.

22      Както се установява от съображение 719 от спорното решение, след изчисляване на увеличението на основание продължителността на нарушението основните размери на наложените на жалбоподателите глоби са определени, както следва:

–        за групата KME — 54,25 милиона евро,

–        за KME Germany — 29,75 милиона евро,

–        за KME France и KME Italy (солидарно) — 27,13 милиона евро.

23      Както се установява от съображения 758 и 759 от спорното решение, като смекчаващо обстоятелство Комисията отчита факта, че при осъществяване на сътрудничеството както групата KME, така и от групата, която образуват Outokumpu Oyj и Outokumpu Copper Products Oy (по-нататък наричани заедно „групата Outokumpu“), ѝ предоставят информация, която е извън обхвата на Известието относно сътрудничеството. Поради това Комисията намалява основния размер на наложената на групата Outokumpu глоба с 40,17 милиона евро, което съответства на размера на глобата, която e щяла да ѝ бъде наложена за периода на нарушението между септември 1989 г. и юли 1997 г., чието установяване е станало възможно с информацията, предоставена от тази група на Комисията. Що се отнася до групата KME, както се установява от съображения 760 и 761 от спорното решение, основният размер на наложената ѝ глоба е намален със 7,93 милиона евро поради нейното сътрудничество, дало възможност на Комисията да установи, че в приложното поле на разглежданото нарушение са включени и плакираните медни санитарни тръби.

24      В съответствие с член 15, параграф 2 от Регламент № 17 и член 23, параграф 2 от Регламент № 1/2003 Комисията определя размера на глобите, които следва да бъдат наложени на предприятията — адресати на спорното решение, както следва:

–        групата KME — 32,75 милиона евро,

–        KME Germany — 17,96 милиона евро,

–        KME France и KME Italy (солидарно) — 16,37 милиона евро.

 Производството пред Общия съд и обжалваното съдебно решение

25      Жалбоподателите излагат седем правни основания, всичките свързани с определянето на размера на наложената им глоба. Тези правни основания са изведени съответно от неправилно отчитане на действителното отражение на картела върху пазара при изчисляването на началния размер на глобата, неправилна преценка на размера на засегнатия от картела отрасъл, неправилна преценка на значимостта на групата KME на пазара на медните санитарни тръби, неправилно увеличение на началния размер на глобата поради продължителността на картела, невземане предвид на някои смекчаващи обстоятелства, неправилно прилагане на Известието относно сътрудничеството и неотчитането на нестабилното финансово състояние на групата KME.

26      Общият съд отхвърля всяко едно от тези правни основания и жалбата в нейната цялост.

27      Той отхвърля и насрещния иск на Комисията, с който е поискано увеличаване на размера на глобите.

 Исканията на страните и производството пред Съда

28      Групата KME иска от Съда:

–        да отмени обжалваното съдебно решение,

–        доколкото е възможно и въз основа на представените пред Съда факти, да отмени частично спорното решение на Комисията и да намали размера на глобата, която му е наложена,

–        да осъди Комисията да заплати съдебните разноски за настоящото производството и за производството пред Общия съд, или

–        при условията на евентуалност да отмени обжалваното съдебно решение и да върне делото на Общия съд за ново разглеждане.

29      Комисията иска от Съда:

–        да отхвърли жалбата,

–        да осъди групата KME да заплати съдебните разноски.

30      На общо събрание Съдът реши настоящото дело да се разгледа без представяне на заключение и устните състезания по делото да бъдат проведени в деня, в който се провеждат устните състезания по дело Chalkor/Комисия (C‑386/10 P), чийто предмет е свързан със същият картел. Освен това, тъй като жалбоподателите повдигат различни правни основания, сходни с тези, които са били повдигнати по дело KME Germany и др./Комисия, C‑272/09 P, по което пледоариите са изслушани по-рано и техен противник е също Комисията, предмет на разглеждане е първото решение, с което се санкционира успореден картел на пазара на медните тръби за промишлени цели, страните са поканени в съдебното заседание за устните състезания да вземат предвид представеното на 10 февруари 2011 г. заключение по това дело на генералния адвокат Sharpston.

 По жалбата

31      Групата KME повдига шест правни основания, изведени съответно от различни грешки при прилагане на правото относно отражението на нарушението върху пазара, отчитането на оборота и продължителността на нарушението, от нарушението на Насоките, както и на принципите на справедливост и на равно третиране, изразяващи се в неотчитането на някои смекчаващи обстоятелства, от нарушение на Насоките и от грешка в мотивите, и накрая, от нарушение на правото на ефективна съдебна защита.

 По първото правно основание, изведено от различни грешки при прилагане на правото във връзка с отражението на нарушението върху пазара

 Доводи на страните

32      Жалбоподателите посочват, че първото им правно основание се отнася до точки 81—92 от обжалваното съдебно решение. Преди тези точки има обобщение на доводите на страните и се излага становището на Общия съд относно допустимостта на някои доводи и на два нови икономически доклада, представени от жалбоподателите, за да докажат липсата на действително отражение на нарушението върху пазара, като Общият съд в точка 77 от обжалваното съдебно решение приема, че тези доводи и доклади са допустими.

33      Точки 81—92 от обжалваното съдебно решение имат следното съдържание:

„81      По-нататък, що се отнася до оценката на тежестта на нарушението, следва също да се отбележи, че дори Комисията да не беше доказала, че картелът е имал действително отражение върху пазара, това нямаше да има значение за квалифицирането на нарушението като „много сериозно“ и следователно за размера на глобата.

82      В това отношение е важно да се посочи, че от въведената с регламенти № 17 и № 1/2003 система на санкции за нарушение на правилата на конкуренцията, по начина по който тя е тълкувана в съдебната практика, следва, че поради самото си естество картелите заслужават най-строгите глоби. Действителното отражение, което те могат да имат върху пазара, и по-специално отговорът на въпроса доколко ограничаването на конкуренцията води до установяване на пазарна цена, която е по-висока от тази, която би била налице при липсата на картел, не е решаващ критерий за определяне на размера на глобите (вж. в този смисъл Решение на Съда от 7 юни 1983 г. по дело Musique Diffusion française и др./Комисия, 100/80—103/80, Recueil, стр. 1825, точки 120 и 129, Решение на Съда от 16 ноември 2000 г. по дело Stora Kopparbergs Bergslags/Комисия, C‑286/98 P, Recueil, стр. I‑9925, точки 68—77; вж. също заключението на генералния адвокат Mischo по дело Mo och Domsjö/Комисия, C‑283/98 P, по което е постановено Решение на Съда от 16 ноември 2000 г. Recueil, стр. I‑9855, I‑9858, точки 95—101).

83      Следва да се добави, че съгласно Насоките споразуменията или съгласуваните практики, които като в настоящия случай са насочени по-специално към определянето на цените и разпределянето на клиентелата, могат да бъдат квалифицирани като „много сериозни“, без да е необходимо такова поведение да се характеризира с особено отражение или географски обхват. Този извод се подкрепя от факта, че макар в описанието на „сериозните“ нарушения изрично да се посочва отражението върху пазара и последиците в широки области от общия пазар, в описанието на „много сериозните“ нарушения, обратно, не се посочва никакво изискване за действително отражение върху пазара, нито за пораждане на последици в конкретна географска област (Решение на Общия съд от 25 октомври 2005 г. по дело Groupe Danone/Комисия, T‑38/02, Recueil, стр. II‑4407, точка 150).

84      От съображения за изчерпателност Общият съд приема, че Комисията е доказала по надлежния ред действителното отражение на картела върху съответния пазар.

85      В този контекст следва да се подчертае, че съдебната практика отхвърля предпоставката на жалбоподателите, според която, ако при определяне на размера на глобата Комисията се позове на действителното отражение на картела, тя би трябвало научно да докаже наличието на осезаеми икономически последици върху пазара и причинно-следствена връзка между последиците и нарушението.

86      Всъщност Общият съд многократно е приемал, че действителното отражение на един картел върху пазара трябва да се счита за доказано в достатъчна степен, ако Комисията е в състояние да представи конкретни и достоверни улики, сочещи с разумна степен на вероятност, че картелът е имал отражение върху пазара (Решение на Общия съд [от 18 юли 2005 г.] по дело Scandinavian Airlines System/Комисия [T‑241/01, Recueil, стp. II‑2917], точка 122, Решение на Общия съд от 27 септември 2006 г. по дело Archer Daniels Midland/Комисия, T‑59/02, Recueil, стр. II‑3627, точки 159—161, Решение на Общия съд по дело Jungbunzlauer/Комисия, T‑43/02, Recueil, стр. II‑3435, точки 153—155, Решение на Общия съд по дело Archer Daniels Midland/Комисия, T‑329/01, Recueil, стр. II‑3255, точки 176—178, Решение на Общия съд по дело Roquette Frères/Комисия, T‑322/01, Recueil, стр. II‑3137, точки 73—75).

87      В това отношение следва да се припомни, че фактите, на които преди всичко Комисията се основава, за да достигне до извода, че е налице действително отражение на картела върху пазара, са прилагането на система за обмяна на информация за обемите на продажби и за ценовите нива, наличието на документи, съставени по време на срещи на картела, в които се съобщава за увеличаване на цените през някои периоди от съществуването на картела и посочващи, че картелът е дал възможност на съответните предприятия да достигнат целите, които са си поставяли във връзка с цените, значителният пазарен дял, притежаван от всички участници в разглежданото нарушение и фактът, че съответните пазарни дялове на тези участници са останали относително стабилни през цялото време на разглежданото нарушение […].

88      Жалбоподателите изтъкват, че прилагането на картела е било ограничено и че другите посочени от Комисията доказателства не могат да докажат, че разглежданото нарушение е имало действително отражение върху пазара.

89      От съдебната практика обаче следва, че въз основа на посочените в точка 87 по-горе улики Комисията може правомерно да направи извода, че разглежданото нарушение е имало действително отражение върху пазара (вж. в този смисъл Решение по дело Jungbunzlauer/Комисия [посочено по-горе], точка 159, Решение по дело Roquette Frères/Комисия [посочено по-горе], точка 78, Решение по дело Archer Daniels Midland/Комисия, T‑59/02 [посочено по-горе], точка 165, Решение по дело Archer Daniels Midland/Комисия, T‑329/01 [посочено по-горе], точка 181 и Решение на Общия съд от 14 декември 2006 г. по дело Raiffeisen Zentralbank Österreich и др./Комисия, T‑259/02—T‑264/02 и T‑271/02, Recueil, стр. II‑5169, точки 285—287).

90      Освен това Комисията не може да бъде упрекната, затова че в [спорното] решение приема, че първоначалният доклад не позволява да се отхвърлят направените от нея изводи относно действителните последици на картела върху пазара. Всъщност първоначалният доклад се отнася само до цифровите данни, свързани с жалбоподателите. От съдебната практика обаче следва, че реалното поведение, което дадено предприятие твърди, че е възприело, е без значение за оценяването на отражението на даден картел върху пазара, тъй като трябва да бъдат взети предвид само последиците, резултат от нарушението в неговата цялост (Решение на Съда от 8 юли 1999 г. по дело Комисия/Anic Partecipazioni, C‑49/92 P, Recueil, стр. I‑4125, точки 150 и 152, Решение на Общия съд от 17 декември 1991 г. по дело Hercules Chemicals/Комисия, T‑7/89, Recueil, стр. II‑1711, точка 342 и Решение на Общия съд от 9 юли 2003 г. по дело Archer Daniels Midland и Archer Daniels Midland Ingredients/Комисия, T‑224/00, Recueil, стр. II‑2597, точка 167).

91      Поради това с оглед на всички посочени по-горе съображения настоящото правно основание следва да бъде отхвърлено като неоснователно.

92      Освен това в рамките на пълната си юрисдикция и в светлината на предходните съображения Общият съд счита, че не следва да се поставя отново под въпрос началният размер на наложената на жалбоподателите глоба, определен от Комисията на основание тежестта на нарушението в съображение 693 от [спорното] решение.“

34      Жалбоподателите поддържат, че мотивите на Общия съд към обжалваното съдебно решение са нелогични и неподходящи и че съдът е допуснал грешка при прилагане на правото, като приел, че Комисията имала право при определяне на началния размер на наложената им на основание тежестта на нарушението глоба да вземе предвид отражението на картела върху съответния пазар, без да е необходимо да докаже, че споразуменията действително са имали такова отражение, и във всеки случай, като е стигнала до извода за наличието на това отражение въз основа на обикновени индикатори. Наред с това, като приел, че Комисията е доказала в достатъчна степен наличието на отражение на споразуменията върху пазара, Общият съд очевидно изопачил представените му от групата KME факти и доказателства от икономическо естество.

35      На първо място, Комисията твърди, че първото правно основание не може да произведе желания ефект. Всъщност това правно основание не е съобразено с факта, че в точка 92 от обжалваното съдебно решение Общия съд се е възползвал от пълната си юрисдикция, като потвърдил началния размер на наложената на групата KME глоба, определен на основание тежестта на нарушението в съображение 693 от спорното решение.

36      По-нататък Комисията поддържа, че Общият съд с основание приема, че изводите относно отражението на нарушението върху пазара не са били определящи и че при всички положения при изследване на това отражение той е приложил подходящите правни критерии. Накрая, Комисията отбелязва, че първото правно основание е недопустимо, тъй като се отнася до преценката на фактите и доказателствата, и че изводите на Общия съд са надлежно обосновани по-конкретно в точка 90 от обжалваното съдебно решение, в която Общият съд подчертава, че трябва да се вземат предвид само последиците от нарушението като цяло, и така обяснява защо не взема предвид представените от жалбоподателите иконометрични изследвания, отнасящи се до тях.

 Съображения на Съда

37      Жалбоподателите не оспорват изводите на Общия съд относно класифицирането на нарушението като „много сериозно“ по смисъла на Насоките, а изводите му относно действителното отражение на картела върху пазара като елемент, отчетен при определяне на основния размер на глобата.

38      Според точка 1, A от Насоките при оценяване на критерия тежест на нарушението действителното му отражение върху пазара трябва да се взима предвид само когато то може да бъде определено.

39      Наистина определянето на действителното отражение на даден картел върху пазара предполага да се сравни положението на пазара в резултат на картела с това, което би се получило в резултат на свободна конкуренция. Множеството променливи величини, които могат да имат отражение върху пазара, налага при такова сравнение задължително да се прибягва до хипотези.

40      В съображение 629 от спорното решение Комисията подчертава, че не е възможно да се определи начинът, по който цените биха се променяли, ако не съществуваше картел, в периода, през който е продължило нарушението. След като опровергава поддържаните от жалбоподателите доводи, тя представя данните, които ѝ дават основание да заключи в съображение 673 от това решение, че антиконкурентната система като цяло е имала последици върху пазара, независимо че тяхното количествено измерване не е възможно.

41      Така от спорното решение става ясно, че в случая Комисията е счела, че тъй като действителното отражение на нарушението върху пазара, което не е задължителен елемент при определянето на глобата, не можело да бъде измерено, не било възможно да го вземе предвид при изчисляването на глобата. Този извод не е оспорен в обжалваното съдебно решение.

42      В точки 86 и 89 от обжалваното съдебно решение Общият съд припомня съдебната практика във връзка с изискванията за доказване на действителното отражение на даден картел върху пазара. Освен това в точки 87 и 90 от това решение той проверява дали Комисията е доказала в достатъчна степен действително отражение на картела върху съответния пазар. Впрочем той прави тази проверка от съображения за изчерпателност, както е посочено в точка 84 от това решение и след като правилно припомня в точка 82 от него, че действителното отражение на картелите върху пазара не е решаващ критерий за определянето на размера на глобите. От това следва, че правното основание, което жалбоподателите излагат срещу тази част от доводите на Общия съд, не може да произведе желания ефект.

43      Във всеки случай с доводите си относно доказването на отражението на нарушението върху пазара Общият съд отговаря на обобщените в точки 58—62 от обжалваното съдебно решение доводи на жалбоподателите, че в спорното решение Комисията не е доказала наличието на такова отражение. Общият съд стига до извода, че са налице доказателства, които позволяват да се установи наличието на такова отражение, но не подлага на съмнение невъзможността то да бъде точно измерено.

44      Ето защо Общият съд, без да си противоречи, от една страна, припомня принципа, че действителното отражение на нарушението върху пазара не е критерий с решаващо значение за определянето на размера на глобите, и от друга страна, проверява доказването на съществуването на такова отражение.

45      Следователно, както се установява от текста на тяхното първо правно основание, въз основа на осъществения от Общия съд контрол, жалбоподателите неправилно правят извода, че действителното отражение на нарушението върху пазара е трябвало да бъде взето предвид при изчисляване на началния размер на глобата, която им е наложена. Този довод се основава на грешна предпоставка.

46      Колкото до критиката, че Общият съд изопачил представените му от жалбоподателите икономически доказателства, не се твърди, че Общият съд е тълкувал икономическите доклади по начин, който явно противоречи на тяхното съдържание (вж. в този смисъл Решение от 10 февруари 2011 г. по дело Activision Blizzard Germany/Комисия, C‑260/09 P, все още непубликувано в Сборника, точка 57), а по-скоро, че Общият съд допуснал грешка при преценката на съдържанието на тези доклади. Във всеки случай жалбоподателите не посочват точно частите от тези доклади, чийто ясен и точен смисъл е бил пренебрегнат от Общия съд. От това следва, че този довод е недопустим.

47      От изложеното по-горе следва, че първото правно основание следва да се отхвърли.

 По второто правно основание, изведено от различни грешки при прилагане на правото във връзка с взимане предвид на оборота

 Доводи на страните

48      Второто правно основание се отнася главно до точки 97—101 от обжалваното съдебно решение, които имат следното съдържание:

„97      Следва в самото начало да се отбележи, че няма никаква основателна причина, поради която оборотът на съответния пазар да се изчислява, като се изключват някои производствени разходи. Както Комисията правилно изтъква, във всички промишлени отрасли съществуват присъщи на крайния продукт разходи, върху които производителят не може да оказва влияние, но които въпреки това представляват основен елемент от цялостната му дейност и поради това не могат да бъдат изключени от оборота му при определяне на началния размер на глобата (вж. в този смисъл Решение на Общия съд от 15 март 2000 г. по дело Cimenteries CBR и др./Комисия, T‑25/95, T‑26/95, T‑30/95—T‑32/95, T‑34/95—T‑39/95, T‑42/95—T‑46/95, T‑48/95, T‑50/95—T‑65/95, T‑68/95—T‑71/95, T‑87/95, T‑88/95, T‑103/95 и T‑104/95, Recueil, стр. II‑491, точки 5030 и 5031). Този извод не се оборва от факта, че цената на медта представлява съществена част от крайната цена на санитарните тръби, или от това, че рискът от колебания на цените на медта е много по-голям, отколкото при другите суровини.

98      Що се отнася до различните оплаквания на жалбоподателите — в които се твърди, че вместо като критерий да се използва оборота на съответния пазар, с оглед на възпиращата цел на глобите и на принципа на равно третиране би било по-подходящо техният размер да се определя в зависимост от рентабилността на засегнатия отрасъл или от свързаната с него добавена стойност, — следва да се отбележи, че същите са ирелевантни.

99      В това отношение най-напред следва да се отбележи, че тъй като тежестта на нарушението се определя, като се отчитат редица фактори, за които Комисията има свобода на преценка (Решение на Общия съд от 12 декември 2007 г. по дело BASF/Комисия, T‑101/05 и T‑111/05, Сборник, стр. II‑4949, точка 65), и тъй като в това отношение няма никакъв обвързващ или изчерпателен списък на критериите, които задължително трябва да бъдат взети предвид (Решение на Съда от 25 януари 2007 г. по дело Dalmine/Комисия, C‑407/04 P, Сборник, стр. I‑829, точка 129), не съдът, а Комисията, в рамките на своята свобода на преценка и в съответствие с произтичащите от принципа на равно третиране и от регламенти № 17 и № 1/2003 граници, трябва да избере факторите и цифровите данни, които да вземе предвид с оглед на провеждането на политика, която да гарантира спазването на забраните по член 81 ЕО.

100      По-нататък, оборотът на дадено предприятие или на даден пазар безспорно е неясен и несъвършен фактор за оценка на тежестта на нарушението. Въз основа на него не може да се направи разграничение нито между отраслите с висока добавена стойност и отраслите с ниска добавена стойност, нито между печелившите и по-малко печелившите предприятия. Въпреки приблизителния си характер обаче понастоящем оборотът се счита както от законодателя, така и от Комисията и от Съда за подходящ критерий за оценка на размера и икономическата мощ на съответните предприятия при прилагането на правото на конкуренция (вж. по-специално Решение по дело Musique Diffusion française и др./Комисия [посочено по-горе], точка 121, член 15, параграф 2 от Регламент № 17, съображение 10 и членове 14 и 15 от Регламент (ЕО) № 139/2004 на Съвета от 20 януари 2004 година относно контрола върху концентрациите между предприятия (OВ L 24, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 8, том 1, стр. 201).

101      С оглед на всичко изложено по-горе следва да се приеме, че Комисията с право е взела предвид цената на медта, за да определи размера на засегнатия пазар.“

49      Според жалбоподателите Общият съд е нарушил правото на Съюза и е мотивирал по неподходящ начин обжалваното съдебно решение, като одобрил използването от Комисията — за преценката на размера на засегнатия от нарушението пазар, необходима за определянето на елемента на наложената им глоба за тежест на нарушението — на пазарна стойност, която неправилно включва приходите от продажби, осъществени на пазар на стоки от по-ранен етап от производствения цикъл, различен от пазара „с картела“, въпреки че членовете на картела не са вертикално интегрирани на пазара на стоките от по-ранния етап от производствения цикъл.

50      Те твърдят, че преработването на медта е промишленост с характерни особености. По-конкретно клиентът определял момента на закупуването на метала на London Metal Exchange, а следователно и неговата цена. Независимо че тази цена се начислява от производителя на тръби на клиента с марж за преработка, включването на тази цена при изчисляване на оборота на предприятието би означавало да се пренебрегне икономическата действителност на пазара, която се характеризирала именно с големия дял на стойността на суровината в себестойността на продукта и много големите колебания на цената на тази суровина. Тези факти били установени от Общия съд.

51      Според жалбоподателите Общият съд е нарушил принципа на пропорционалност, като не е отчел факта, че Комисията е трябвало да се съобрази с практиката на Общия съд и с практиката, намерила израз в решенията на Комисията, според които, когато Комисията изчислява началния размер на глобата и/или когато тя прилага максималния размер от 10 % от оборота, тя трябва да вземе предвид характерните особености на съответния пазар.

52      Те изтъкват освен това, че като не отграничава жалбоподателите от други предприятия, чийто оборот не се влияе в такава степен от цената на суровината, Общият съд нарушава принципа на недопускане на дискриминация, който задължава различните положения да бъдат третирани различно.

53      Накрая жалбоподателите оспорват съдебната практика, на която се основава Общият съд, в основата на която е свободата на преценка на Комисията. Те считат, че Общият съд не е проверил дали използваните от Комисията критерии за установяване на тежестта на картела са били точни и подходящи.

54      Комисията изтъква, че Общият съд е могъл с основание да посочи в точка 97 от обжалваното съдебно решение, че във всички промишлени отрасли съществуват присъщи на крайния продукт разходи, върху които производителят не може да влияе, но които въпреки това представляват основен елемент от цялостната му дейност и поради това не могат да бъдат изключени от оборота му при определяне на началния размер на глобата.

55      Тя поддържат освен това, че тъй като жалбоподателите искат от Съда да направи различна от преценката на Общия съд преценка относно уникалността на отрасъла на медните санитарни тръби, правното основание е недопустимо.

56      Според Комисията Общият съд е направил обективна преценка, като е взел предвид оборота, а не оспорваните данни, което би наложило приспадане на разходите, „върху които производителят не може да оказва влияние“. Този извод бил в съответствие с принципа на пропорционалност.

57      Накрая, Комисията оспорва твърденията на жалбоподателите относно метода на определяне на цените на съответния пазар. Било неправилно да се отграничава пазар на стоки на по-ранен етап от производствения цикъл от пазара, засегнат от картела. Съществувал само един пазар, този на медните тръби, и медта била само един разход.

 Съображения на Съда

58      От постоянната съдебна практика се установява, че за да се прецени тежестта на дадено нарушение, трябва да се отчетат голям брой фактори, чийто характер и значение се различават в зависимост от вида на нарушението и конкретните обстоятелства във връзка със съответното нарушение. Сред тези фактори могат в зависимост от случая да бъдат обемът и стойността на стоките, предмет на нарушението, както и размерът и икономическата мощ на предприятието, а оттам и въздействието, което то е могло да упражни върху пазара (вж. в този смисъл Решение по дело Musique Diffusion française и др./Комисия, посочено по-горе, точка 120).

59      Ако Съдът приеме, че е възможно за определянето на глобата да се вземе предвид както общият оборот на предприятието, който представлява указание за размера на същото и за неговата икономическа мощ, така и частта от този оборот, която е получена от стоките, обект на нарушението, и която следователно може да бъде указание за мащаба на това нарушение, той все пак признава, че общият оборот на едно предприятие е само приблизителен и несъвършен показател за размера на същото (Решение по дело Musique Diffusion française и др./Комисия, посочено по-горе, точка 121, Решение от 17 декември 1998 г. по дело Baustahlgewebe/Комисия, C‑185/95 P, Recueil, стр. I‑8417, точка 139, Решение от 28 юни 2005 г. по дело Dansk Rørindustri и др./Комисия, C‑189/02 P, C‑202/02 P, C‑205/02 P—C‑208/02 P и C‑213/02 P, Recueil, стр. I‑5425, точка 243, Решение от 18 май 2006 г. по дело Archer Daniels Midland и Archer Daniels Midland Ingredients/Комисия, C‑397/03 P, Recueil, стр. I‑4429, точка 100 и Решение от 19 март 2009 г. по дело Archer Daniels Midland/Комисия, C‑510/06 P, Сборник, стр. I‑1843, точка 74).

60      Впрочем той подчертава неколкократно, че на нито един от тези два оборота не трябва да се придава прекомерно значение за сметка на другите фактори за преценка на тежестта на нарушението (Решение по дело Musique Diffusion française и др./Комисия, посочено по-горе, точка 121, Решение по дело Dansk Rørindustri и др./Комисия, посочено по-горе, точка 243, Решение от 18 май 2006 г. по дело Archer Daniels Midland и Archer Daniels Midland Ingredients/Комисия, посочено по-горе, точка 100, както и Решение от 19 март 2009 г. по дело Archer Daniels Midland/Комисия, посочено по-горе, точка 74).

61      При това положение Общият съд не допуска грешка при прилагане на правото, и по-конкретно не нарушава нито принципа на пропорционалност, нито този на недопускане на дискриминация, когато припомня в точка 100 от обжалваното съдебно решение, че оборотът, независимо че е неопределен и несъвършен, остава подходящ критерий за преценката на размера и икономическата мощ на съответните предприятия.

62      Освен това, също без да допуска грешка при прилагане на правото в точка 97 от обжалваното съдебно решение, Общият съд приема, че няма никаква основателна причина, която да налага оборотът на съответния пазар да се изчислява, като се изключват някои производствени разходи. Както приема Съдът в постановено днес Решение по дело между жалбоподателите и Комисията (C‑272/09 P), вземането предвид на брутния оборот в някои случаи, а в други не би наложило да се установи праг под формата на съотношение между нетния и брутния оборот, който ще се прилага трудно и ще създаде условия за безкрайни и неразрешими спорове, включително за твърдения за дискриминация.

63      Що се отнася до оплакването, че Общият съд не е проверил дали използваните от Комисията критерии за установяване на тежестта на картела са били относими и подходящи, важно е да се припомни, че в жалба срещу решение за нарушаване на конкуренцията жалбоподателят трябва да изложи правните основания във връзка с това, а Общият съд не трябва да проверява служебно преценката на факторите, взети предвид от Комисията за определяне на размера на глобата.

64      В обжалваното съдебно решение Общият съд е осъществил контрола, който му е възложен. Той е отговорил на изложеното от жалбоподателите правно основание и не е допуснал грешка при прилагане на правото, като е приел в точка 101 от обжалваното съдебно решение, че Комисията правилно е взела предвид цената на медта, за да определи размера на съответния пазар.

65      При това положение второто правно основание не е основателно.

 По третото правно основание, изведено от различни грешки при прилагане на правото във връзка с отчитането на продължителността на нарушението

 Доводи на страните

66      Жалбоподателите сочат, че третото им правно основание се отнася до точки 111—117 от обжалваното съдебно решение. Те поддържат, че Общият съд е нарушил правото на Съюза и е изложил неясни, нелогични и неподходящи мотиви, за да потвърди частта от спорното решение, в която Комисията е приложила неправилно Насоките и е нарушила принципите на пропорционалност и равно третиране, като е наложила максималния процент увеличение на началния размер на глобата на основание продължителността на нарушението.

67      Според жалбоподателите от точка 1, Б от Насоките следва, че целта на увеличаването на глобата на основание продължителността на нарушението е „налагане на ефективни санкции [за] ограниченията, които са имали увреждащ ефект по отношение на потребителите за продължителен период от време“. Необходимостта от наличието на връзка между продължителността на нарушението и увреждащия му ефект се установявала също и от съдебната практика. Общият съд обаче не проверил дали при преценката на тежестта на нарушението Комисията действително е отдала дължимото значение на факта, че картелът е варирал по интензитет и ефективност в различните моменти. При това положение в точка 116 от обжалваното съдебно решение Общият съд неправилно приел, че увеличаването със 125 % на началния размер на глобата не е явно несъразмерно.

68      Освен това непризнаването от Общия съд на факта, че групата KME е била в положение много сходно с това предприятията — жалбоподатели по дело IMI и др./Комисия, по което е постановено Решение от 19 май 2010 г. (T‑18/05, все още непубликувано в Сборника), и отказът му да определи отново началния размер на глобата, обратно на това, както било направено в това решение, довели до неправомерно различно третиране на групата KME и тези предприятия.

69      Комисията изтъква, че жалбоподателите не са оспорили изводите на Общия съд, изложени в точки 111—115 от обжалваното съдебно решение. Тя допълва, че самият член 23, параграф 3 от Регламент № 1/2003 прави разграничение между тежестта на нарушението и неговата продължителност и че съобразяването с равното третиране във връзка с продължителността на нарушението изисква да се изследва тази продължителност, а не обстоятелствата във връзка с тежестта на нарушението, като интензитета на картела и неговите последици.

70      Що се отнася до предприятията, жалбоподатели по делото, по което е постановено Решение IMI и др./Комисия, посочено по-горе, Комисията припомня, че Общият съд е отменил решението за нарушение срещу тези предприятия за период от 16 месеца. Следователно посочените предприятия са били в положение, което се различава от това на жалбоподателите.

71      Накрая Комисията подчертава, че за да се вземат предвид вредите от даден картел, Насоките за определяне на глобите, налагани по силата на член 23, параграф 2, буква a) от Регламент № 1/2003, предвиждат увеличаване на глобата със 100 % за всяка година на съществуване на картела. Приложеното в настоящия случай увеличение с 10 % за всяка допълнителна година всъщност било много малко и не било явно несъразмерно.

 Съображения на Съда

72      С третото си правно основание жалбоподателите оспорват едновременно принципа, според който глобата трябва да се увеличи, за да се вземе предвид продължителността на нарушението, и резултата, до който води прилагането на този принцип, а именно увеличаването със 125 % на началния размер на глобата, определен на 70 милиона евро, за да бъде взета предвид продължителността на нарушението от 12 години и 9 месеца, като на всяка година участие отговаря увеличение с 10 %. Според съдържащите се в съображение 719 от спорното решение и възпроизведени в точка 22 от настоящото решение цифрови данни по този начин основният размер на глобата за групата KME достига 111,13 милиона евро.

73      Оспорването на резултата обаче се основава на грешната предпоставка, че размерът на увеличението е 125 %, а той е само 58,75 % (111,13/70 = 1,5875).

74      Когато става въпрос за принципа, според който глобата трябва да се увеличи, за да се вземе предвид продължителността на нарушението, не е необходимо да се установява фактически пряка връзка между тази продължителност и по-голямата вреда, причинена на целите на Съюза, към които са ориентирани правилата на конкуренцията.

75      Всъщност за прилагането на член 81, параграф 1 EО отчитането на конкретните последици от дадено споразумение е излишно, след като се установи, че неговата цел е да ограничи, да предотврати или да наруши конкуренцията (вж. в този смисъл Решение от 13 юли 1966 г. по дело Consten и Grundig/Комисия, 56/64 и 58/64, Recueil, стр. 429). Това е така, когато, както в настоящия случай, са налице споразумения, съдържащи явни ограничения на конкуренцията, като определянето на цените и разпределянето на пазара. Ако даден картел закрепва състоянието на пазара към момента, в който е сключен, голямата му продължителност може да доведе до ригидност на структурите на пазара и по този начин да намали стимулите за новаторство и развитие за участниците в картела. Възстановяването на положението на свободна конкуренция ще бъде толкова по-трудно и дълго, колкото по-голяма е била самата продължителност на картела.

76      Дори интензитетът и ефективността на картела да се променят във времето, това не се отразява на факта, че този картел продължава да съществува и по този начин да прави още по-ригидни структурите на пазара.

77      Във връзка с хипотезата за пълна липса на прилагане на дадено споразумение, следва да се припомни, че точка 3 от Насоките предвижда, че неприлагането на неправомерните споразумения или практики може да бъде смекчаващо обстоятелство, въз основа на което да бъде намален основният размер на глобата. В настоящия случай обаче не изглежда това да е било така, тъй като жалбоподателите не са оспорили прилагането на картела, доколкото става въпрос за тях, а единствено това, че не е взет предвид променливият интензитет на това прилагане и действителното и обективно отражение на картела върху потребителите.

78      Освен това, с оглед на множеството променливи величини, които участват именно при определянето на цените на даден преработен продукт, може да се окаже трудно да се измери в количествено отношение действителната вреда за потребителите.

79      Във всеки случай продължителността на нарушението е посочена от законодателя на Съюза като елемент, който като такъв трябва да бъде взет предвид при определяне на размера на глобите.

80      С оглед на тези обстоятелства в точка 117 от обжалваното съдебно решение Общият съд с право отхвърля като неоснователно правното основание, насочено срещу увеличаването на размера на глобата на основание продължителност на картела.

81      Що се отнася до предприятията — жалбоподатели по делото, по което е постановено Решение IMI и др./Комисия, посочено по-горе, както се установява от точка 96 от това решение, Общият съд приема, че е налице прекъсване на нарушението в продължение на период от малко повече от шестнадесет месеца. Така положението на тези предприятия е твърде различно от това на жалбоподателите, които никога не са твърдели наличие на прекъсване на нарушението, а само са се позовали на променливост на интензитета му. От това следва, че Общият съд не е нарушил принципа на недопускане на дискриминация, като е третирал жалбоподателите и посочените предприятия по различен начин.

82      От всички тези съображения следва, че третото правно основание е неоснователно.

 По четвъртото правно основание, изведено от нарушение на Насоките, както и на принципите на справедливост и на равно третиране, изразяващи се в неотчитането на някои смекчаващи обстоятелства

 Доводи на страните

83      Жалбоподателите сочат, че четвъртото им правно основание се отнася до точки 125—142 от обжалваното съдебно решение. Те поддържат, че Общият съд е нарушил правото на Съюза, като е отхвърлил петото правно основание на жалбата и като е потвърдил съответната част от спорното решение, в която Комисията, в нарушение на Насоките и на принципите на справедливост и на равно третиране, е отказала да намали глобата им, първо, поради ограниченото прилагане на споразуменията, второ, поради кризата в промишлеността на санитарните медни тръби и трето, поради сътрудничеството извън приложното поле на Известието относно сътрудничеството.

84      На първо място, жалбоподателите изтъкват, че Общият съд е допуснал грешка при прилагане на правото, като е пренебрегнал напълно в обжалваното съдебно решение обстоятелството, че те са се въздържали от прилагане на споразуменията и са възприели конкурентно поведение. Във връзка с това те оспорват посочения в точка 127 от това решение и приложен от Общия съд критерий при преценката дали те отговарят на условията, необходими за прилагането на смекчаващи обстоятелства, а именно дали са нарушили ясно и в значителна степен задълженията, свързани с прилагането на картела, до степен да затруднят неговото функциониране. Според жалбоподателите този критерий е по-строг от критерия, приложен за определяне на момента, в който дадено участие е преустановено, а именно откритото разграничаване от неправомерното съгласуване на поведението, а това било нелогично.

85      На второ място, те поддържат, че Общият съд е нарушил принципа на недопускане на дискриминация, тъй като той трябвало да отчете като смекчаващо обстоятелство тежкото положение, в което се намирала промишлеността на санитарните тръби.

86      На трето място, жалбоподателите изтъкват, че Общият съд е нарушил правото на Съюза, като е потвърдил частта от спорното решение, в което Комисията отказва да им даде възможност да се ползват от намаляване на глобата поради тяхното сътрудничество извън приложното поле на Известието относно сътрудничеството. Според жалбоподателите само те могли да се ползват от намаление или частичен имунитет във връзка с глобата, тъй като те представили доказателства за продължителността на нарушението, за разлика от групата Outokumpu, която дала само една информация относно общата продължителност на картела.

87      Комисията смята, че Общият съд е приложил правилно съдебната практика, според която може да бъде предоставено намаляване на глобата на основание неприлагането на картела.

88      Тя припомня освен това, че решения относно други картели не могат да обосноват правно основание, изведено от несъобразяването с принципа на недопускане на дискриминация. Във всеки случай тежкият период за отрасъла настъпил след картела.

89      На последно място, когато става въпрос за сътрудничеството, Комисията поддържа, че тъй като групата KME приканва Съда да замени преценката на Общия съд със своята преценка, четвъртото правно основание е недопустимо.

90      Това правно основание било освен това неоснователно. Комисията изтъква, че в отговор на всички изложени от групата KME правни доводи Общият съд е дал ясно и логично обяснение за оценката си на случаите, в които може да бъде даден частичен имунитет.

91      Ако групата Outokumpu се е ползвала с намаляване на глобата, то било защото предадената от нея информация дала възможност на Комисията да разследва и да потърси доказателства. Жалбоподателите улеснили изпълнението на задачата, като представили доказателства, без обаче да направят нещо повече. Обратно на това, което жалбоподателите загатват в жалбата си, те не биха могли да се ползват и от частичен имунитет в съответствие с Известието на Комисията относно освобождаването от глоби и намаляването на техния размер по дела за картели, след като този имунитет се отнася до доказателства за „факти, които преди това не са били известни на Комисията“, докато целият период на съществуването на картела не можел да се определи по този начин.

92      Накрая, Комисията подчертава, че прилагането на частичен имунитет в посочената от жалбоподателите хипотеза би противоречало на дял Г от Известието относно сътрудничеството, който предвижда намаляване на глобата, когато предприятието предоставя на Комисията информация, документи или други доказателства, които допринасят за потвърждаване на съществуването на извършеното нарушение.

 Съображения на Съда

93      Що се отнася до първия довод, той визира точка 127 от обжалваното съдебно решение, в която Общият съд се позовава на практиката, според която, за да се ползват от посоченото в точка 3, второ тире от Насоките смекчаващо обстоятелство, нарушителите трябва да докажат, че са възприели конкурентно поведение на пазара или поне че ясно и съществено са нарушили задълженията, целящи прилагането на този картел, до такава степен, че да затруднят самото му функциониране, и че не са показали, че се присъединяват към споразумението, така че да насърчат други предприятия да приложат съответния картел (Решение на Общия съд от 8 юли 2004 г. по дело Dalmine/Комисия, T‑50/00, Recueil, стр. II‑2395, точка 292 и Решение на Общия съд от 15 март 2006 г. по дело Daiichi Pharmaceutical/Комисия, T‑26/02, Recueil, стр. II‑713, точка 113).

94      В точка 491 от Решение по дело Raiffeisen Zentralbank Österreich и др./Комисия, посочено по-горе, Общият съд излага изрично именно тази съдебна практика, като припомня, че предприятие, което въпреки съгласуването с конкурентите си следва политика на пазара, която в известна степен е независима, може просто да опита да използва картела в своя полза. Ако в такъв случай бъдат признати смекчаващи обстоятелства, за предприятията би било много удобно да намалят опасността да им бъде наложена тежка глоба, при положение че биха могли да се ползват от незаконен картел и след това от намаляване на глобата, тъй като са имали ограничена роля при осъществяването на нарушението, независимо че поведението им е склонило други предприятия да имат по-вредно за конкуренцията поведение (вж. също Решение на Общия съд от 8 юли 2004 г. по дело Mannesmannröhren-Werke/Комисия, T‑44/00, Recueil, стр. II‑2223, точки 277 и 278).

95      Обратно на това, което поддържат жалбоподателите, предприятието, което престане да участва в картела, не е в същото положение като предприятието, което се присъединява към картела, но не го прилага или престане да го прилага. В последния случай предприятието всъщност продължава да вреди на конкуренцията чрез участието си в евентуални разисквания и чрез посочения от Общия съд факт, че неговото участие в картела може да подтикне други предприятия да имат вредно за конкуренцията поведение.

96      Ето защо Общият съд не е допуснал грешка при прилагане на правото, като е тълкувал стриктно условията, необходими, за да може да се ползва посоченото в точка 3, второ тире от Насоките смекчаващо обстоятелство. Впрочем, както отбелязва Общият съд в точка 128 от обжалваното съдебно решение, жалбоподателите не са твърдели, че отговарят на тези условия. При това положение първият довод е неоснователен.

97      Колкото до втория довод, достатъчно е да се припомни, че като правило картелите възникват в момента, в който в даден стопански отрасъл възникнат трудности, и че тези трудности по принцип не могат да бъдат смекчаващо обстоятелство.

98      Впрочем трудностите при сравняването на равнището на глобите, наложени на предприятия, участвали в различни споразумения, на различни пазари, понякога в отдалечени във времето периоди, могат да възникнат в резултат на необходимите за прилагането на ефикасна политика на конкуренция условия. (Решение от 2 октомври 2003 г. по дело Aristrain/Комисия, C‑196/99 P, Recueil, стр. I‑11005, точка 81). Ето защо Общият съд не е нарушил принципа на недопускане на дискриминация, като е приел в точка 129 от обжалваното съдебно решение, че след като е взела предвид по предходни дела икономическото положение на отрасъла като смекчаващо обстоятелство, Комисията не трябва непременно да продължи да следва тази практика.

99      Що се отнася до третия довод, жалбоподателите оспорват обжалваното съдебно решение, без обаче да уточнят и обяснят в какво се изразява грешката при прилагане на правото, която Общият съд допуснал в изложената в точки 136—140 от това съдебно решение аргументация, и без да обяснят как представянето на доказателства за вече известни на Комисията факти ще оправдае в по-голяма степен признаването на смекчаващи обстоятелства от по-ранното представяне на нова за Комисията информация. От това следва, че този довод е недопустим, тъй като е прекалено неточен.

100    От всички тези съображения следва, че четвъртото правно основание е частично недопустимо и частично неоснователно.

 По петото правно основание, изведено от нарушение на Насоките и грешка в мотивите

 Доводи на страните

101    Жалбоподателите сочат, че петото им правно основание се отнася до точки 163—174 от обжалваното съдебно решение. Те поддържат, че Общият съд е допуснал грешка при прилагане на правото и е мотивирал по нелогичен и неподходящ начин отхвърлянето на изложеното в жалбата седмо правно основание и потвърждаването на отказа на Комисията да им предостави намаляване на глобата, тъй като нямат възможност да платят именно поради наложеното им вече по делото във връзка с медните тръби за промишлени цели финансово бреме. Те изтъкват, че Общият съд не е приложил подходящия критерий, тъй като предприятието е трябвало да докаже единствено че налагането на тежка санкция ще му причини много сериозна стопанска и финансова вреда. Те поддържат освен това, че Общият съд е тълкувал неправилно втората част от предвидения в точка 5, буква б) от Насоките критерий, като по този начин стигнал до извода, че никаква „специфична социална обстановка“ по смисъла на посочената точка не оправдава намаляване на глобата. Накрая те изтъкват, че обжалваното съдебно решение не е премахнало допуснатата спрямо тях незаконна дискриминация от страна на Комисията в сравнение с SGL Carbon AG по делата, по които са постановени Решение от 29 юни 2006 г. по дело SGL Carbon/Комисия (C‑308/04 P, Recueil, стр. I‑5977) и Решение от 10 май 2007 г. по дело SGL Carbon/Комисия (C‑328/05 P, Сборник, стр. I‑3921).

102    На първо място, Комисията отбелязва, че първият довод на жалбоподателите не се отнася до установена в обжалваното съдебно решение грешка при прилагане на правото и че Общият съд не се е произнесъл по значението на израза „липса на възможност да платят“. Тя отбелязва освен това, че въпросът за „специфична социална обстановка“ не е бил поставен за разглеждане от Съда. Във всеки случай твърденията на жалбоподателите били неясни и се отнасяли до свързани с факти и доказателства оценки, което било недопустимо в производството по обжалване. На последно място, Общият съд правилно отхвърлил довода на жалбоподателите относно дискриминацията, с мотива че практиката на Комисията в предходни решения не служи за правна уредба на глобите. Във всеки случай положението на SGL Carbon AG било различно.

 Съображения на Съда

103    Без да допуска грешка при прилагане на правото, Общият съд припомня в точка 165 от обжалваното съдебно решение, че Комисията не е длъжна да вземе предвид характеризиращото се с дефицит положение на съответното предприятие, тъй като признаването на такова задължение би означавало да се осигурят неоправдани конкурентни предимства на предприятията, които са най-малко приспособени към пазарните условия (вж. Решение от 8 ноември 1983 г. по дело IAZ International Belgium и др./Комисия, 96/82—102/82, 104/82, 105/82, 108/82 и 110/82, Recueil, стр. 3369, точки 54 и 55, Решение по дело Dansk Rørindustri и др./Комисия, посочено по-горе, точка 327; Решение от 29 юни 2006 г. по дело SGL Carbon/Комисия, посочено по-горе, точка 105 и Решение от 10 май 2007 г. по дело SGL Carbon/Комисия, посочено по-горе, точка 100).

104    В още по-малка степен Комисията е длъжна да взима предвид твърдение за липса на възможност за плащане, причинена от финансова санкция, наложена за нарушение на правото на конкуренцията, след като предприятието е първият виновник за такова положение, което е предизвикало с неправомерно поведение.

105    Освен това, както беше припомнено в точка 98 от настоящото решение, трудностите при сравняване на равнището на глобите, наложени на предприятия, участвали в различни споразумения, на различни пазари, в периоди, които понякога са отдалечени във времето, могат да възникнат в резултат на необходимите за прилагането на ефикасна политика на конкуренция условия. При това положение Общият съд не е нарушил принципа на недопускане на дискриминация, като е приел в точка 164 от обжалваното съдебно решение, че обстоятелството, че по предходни дела Комисията е взела предвид финансовите затруднения на дадено предприятие, не означава, че тя е длъжна да направи същата преценка по последващо дело.

106    Накрая, в останалата част петото правно основание е формулирано твърде общо, тъй като жалбоподателите се задоволяват да твърдят, че е налице допусната от Общия съд грешка при прилагане на правото, без обаче да уточнят в какво точно се изразява тя. Във всеки случай Съдът не е компетентен да проверява фактическите преценки на Общия съд, като съдържащите се в точки 169 и 170 от обжалваното съдебно решение.

107    От това следва, че петото правно основание трябва да се отхвърли отчасти като недопустимо и отчасти като неоснователно.

 По шестото правно основание, изведено от нарушение на правото на ефективно средство за защита пред съд

 Доводи на страните

108    Жалбоподателите твърдят, че Общият съд е нарушил правото на Съюза и тяхното основно право на ефективна и безпрепятствена съдебна защита, тъй като не е изследвал внимателно и старателно доводите им и се е доверил прекомерно и в неразумна степен на правото на преценка на Комисията. Те оспорват по-конкретно начина, по който Общият съд е разгледал второто правно основание на жалбата относно размера на пазара и четвъртото правно основание на жалбата относно продължителността на нарушението, както и петото правно основание на жалбата относно смекчаващите обстоятелства. Според жалбоподателите отказът на Общия съд да разгледа старателно и внимателно развитите от тях в жалбата им правни основания и доводи, е равнозначен на нарушаване на основното им право на ефективен и справедлив пълен съдебен контрол на спорното решение от безпристрастен и независим съд.

109    Жалбоподателите твърдят, че доктрината за „свободата на преценка“ и за „ограничена намеса“ не би трябвало да намира приложение понастоящем, тъй като правото на Съюза сега се характеризира с огромния размер на налаганите от Комисията глоби, развитие, което често се определя като фактическа „пенализация“ на правото на конкуренцията на Съюза.

110    Освен това прякото прилагане на предвиденото в член 81, параграф 3 ЕО изключение, въведено с Регламент № 1/2003, в замяна на предходния режим на разрешение, изключва по дефиниция всякаква свобода на преценка на Комисията при прилагането на правилата на конкуренцията и следователно налага само една ограничена степен на ограничена намеса от страна на юрисдикциите, които контролират тяхното прилагане от Комисията в конкретни случаи.

111    Жалбоподателите изтъкват освен това, че свободата на преценка на Комисията не би трябвало да се обосновава с твърдяната по-добра компетентност на Комисията да оценява сложни фактически положения или икономически въпроси. Във връзка с това те отбелязват, че както Съдът, така и Общият съд успешно са провели особено задълбочен съдебен контрол на сложни случаи.

112    Наред с това, като се има предвид пълната юрисдикция на Общия съд на основание член 261 ДФЕС и член 31 от Регламент № 1/2003, Общият съд не трябвало да признава на Комисията никаква свобода на преценка не само по въпроса дали размерът на глобата е подходящ и пропорционален, но също и относно възприетия от Комисията метод на работа при извършване на изчисленията ѝ. Според жалбоподателите Общият съд трябвало във всеки отделен случай да провери по какъв начин Комисията преценява тежестта и продължителността на дадено неправомерно поведение, и следователно той може да замени преценката на Комисията със собствената си преценка, като отмени, намали или увеличи глобата.

113    Според жалбоподателите Комисията трябвало да следва последователна и недискриминационна политическа линия във всички случаи, когато определя размера на дадена санкция за нарушение на правилата на конкуренцията. Това предполага тя да третира еднакво предприятия, които са в еднакво положение в контекста на отделни нарушения, установени посредством различни решения. В противен случай, ако се приеме, че Комисията може по свое усмотрение да променя политиката си на глоби във всеки отделен случай, свободата на преценка на Комисията би се превърнала в чисто произволно поведение.

114    Жалбоподателите припомнят също, че според Европейския съд по правата на човека прилагането на административното право чрез административни решения и глоби само по себе си не е нарушение на член 6, параграф 1 от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи, подписана в Рим на 4 ноември 1950 г. (наричана по-нататък „ЕКПЧ“). То трябва обаче да се ръководи от достатъчно сериозни процесуални гаранции и да бъде съчетано с режим на ефективен съдебен контрол, включващ право на пълен съдебен контрол за проверката на административните решения. Правото на „ефективно правно средство за защита пред съд“ е включено също и в член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз (наричана по-нататък „Хартата“).

115    В самото начало Комисията подчертава, че жалбоподателите основават жалбата си, с която искат намаляване на глобата, на член 230 ЕО, а не на пълната юрисдикция, предвидена в член 31 от Регламент № 1/2003.

116    Що се отнася до отговора на второто, четвъртото и петото правно основание на жалбата, Комисията смята, че въпреки позоваването на упражненото от Комисията право на преценка Общият съд е осъществил ефективна и задълбочена проверка на изчисляването на наложената на групата KME глоба и е направил свои собствени потвърждаващи го изводи, според които тези правни основания не са обосновани.

117    Накрая, според Комисията групата KME се ограничава до споменаване на „наказателноправните обвинения“ и на член 6, параграф 1 от ЕКПЧ, но не изследва изводите, които трябва да бъдат направени въз основа на тях.

 Съображения на Съда

118    Жалбоподателите оспорват както начина, по който Общият съд заявява, че трябва да се съобрази с голямата свобода на преценка на Комисията, така и начина, по който той на практика осъществява контрола на спорното решение. Във връзка с това те се позовават както на член 6 от ЕКПЧ, така и на Хартата.

119    Принципът на ефективна съдебна защита е общ принцип на правото на Съюза, който понастоящем намира израз в член 47 от Хартата (вж. Решение от 22 декември 2010 г. по дело DEB, C‑279/09, все още непубликувано в Сборника, точки 30 и 31, Определение от 1 март 2011 г. по дело Chartry, C‑457/09, все още непубликувано в Сборника, точка 25 и Решение от 28 юли 2011 г. по дело Samba Diouf, C‑69/10, все още непубликувано в Сборника, точка 49).

120    Съдебният контрол на решенията на институциите е уреден в учредителните договори. Освен предвиденият понастоящем в член 263 ДФЕС контрол за законосъобразност, възможен е и пълен съдебен контрол на предвидените в регламенти санкции.

121    Когато става въпрос за контрола за законосъобразност, Съдът приема, че свободата на преценка, която Комисията има в областите, в които е необходимо да бъдат направени сложни икономически оценки, не означава, че съдът на Съюза трябва да се въздържа да контролира направеното от Комисията тълкуване на данни с икономически характер. Всъщност съдът на Съюза трябва именно да провери не само истинността на посочените доказателства, тяхната достоверност и непротиворечивост, но и дали тези доказателства включват всички релевантни данни, които трябва да бъдат взети предвид, за да се прецени дадена сложна ситуация, както и дали те са от такъв характер, че да подкрепят направените въз основа на тях изводи (вж. Решение от 15 февруари 2005 г. по дело Комисия/Tetra Laval, C‑12/03 P, Recueil, стр. I‑987, точка 39 и Решение от 22 ноември 2007 г. по дело Испания/Lensing, C‑525/04 P, Сборник, стр. I‑9947, точки 56 и 57).

122    Що се отнася до санкциите за нарушения на правото на конкуренцията, член 15, параграф 2, втора алинея от Регламент № 17 предвижда, че за да се определи размерът на глобата, следва да се вземе предвид освен тежестта на нарушението, и неговата продължителност. Същият текст се съдържа в член 23, параграф 3 от Регламент № 1/2003.

123    Съдът приема, че за определянето на размера на глобите трябва да се държи сметка за продължителността на нарушенията и за всички елементи от естество да се включат в преценката на тежестта им, каквито са поведението на всяко от предприятията, изпълняваната от всяко от тях роля при установяването на съгласуваните практики, ползата, която са могли да извлекат от тези практики, размерът им и стойността на съответните стоки, както и рискът, който нарушения от този вид представляват за Европейската общност (Решение по дело Musique Diffusion française и др./Комисия, посочено по-горе, точка 129, Решение по дело Dansk Rørindustri и др./Комисия, посочено по-горе, точка 242 и Решение от 3 септември 2009 г. по дело Prym и Prym Consumer/Комисия, C‑534/07 P, Сборник, стр. I‑7415, точка 96).

124    Съдът посочва също, че трябва да се вземат предвид обективни елементи като съдържанието и продължителността на антиконкурентните действия, техният брой и интензитет, размерът на засегнатия пазар и настъпилото влошаване на състоянието на публичния икономически ред. При анализа трябва да се вземат предвид също относителната значимост и пазарният дял на виновните предприятия, както и евентуалното наличие на рецидив (Решение от 7 януари 2004 г. по дело Aalborg Portland и др./Комисия, C‑204/00 P, C‑205/00 P, C‑211/00 P, C‑213/00 P, C‑217/00 P и C‑219/00 P, Recueil, стр. I‑123, точка 91).

125    Този голям брой елементи задължава Комисията да извърши задълбочено изследване на обстоятелствата във връзка с нарушението.

126    В стремежа си да гарантира прозрачността Комисията приема Насоките, в които посочва на какво основание ще взима предвид едно или друго обстоятелство във връзка с нарушението, и отражението, което то би могло да има върху размера на глобата.

127    Насоките, които според Съда съдържат правило за поведение, указващо практиката, която трябва да се следва, и от което в конкретен случай администрацията не може да се отклони, без да изложи съвместими с принципа на равно третиране причини (Решение от 18 май 2006 г. по дело Archer Daniels Midland и Archer Daniels Midland Ingredients/Комисия, посочено по-горе, точка 91), се ограничават до описание на следвания от Комисията метод на изследване на нарушението и критериите, които тя се задължава да вземе предвид, за да определи размера на глобата.

128    Важно е да се припомни задължението за мотивиране на актовете на Съюза. В настоящия случай това задължение има много особено значение. Комисията е длъжна да мотивира решението си, и по-конкретно да обясни значението, което е придала, и оценката, която е направила на взетите предвид елементи (вж. в този смисъл Решение по дело Prym и Prym Consumer/Комисия, посочено по-горе, точка 87). Наличието на мотиви трябва да се проверява служебно от съда.

129    Освен това въз основа на доказателствата, представени от жалбоподателя в подкрепа на изложените от него правни основания, съдът на Съюза трябва да осъществи контрола за законосъобразност, който му е възложен. Когато осъществява този контрол, съдът не може да се основе на свободата на преценка, с която разполага Комисията, нито във връзка с избора на елементите, взети предвид при прилагане на посочените в Насоките критерии, нито във връзка с оценката на тези елементи, и да откаже да осъществи задълбочен контрол както от правна, така и от фактическа страна.

130    Контролът за законосъобразност се осъществява въз основа на пълната юрисдикция, която съдът на Съюза има преди, по силата на член 17 от Регламент № 17, а сега — на член 31 от Регламент № 1/2003 в съответствие с член 261 ДФЕС. Тази компетентност оправомощава Съда да излезе от рамките на обикновения контрол за законосъобразност на санкцията и да замени преценката на Комисията със своята преценка и в резултат на това да отмени, намали или увеличи наложената глоба или периодична парична санкция. (вж. в този смисъл Решение от 15 октомври 2002 г. по дело Limburgse Vinyl Maatschappij и др./Комисия, C‑238/99 P, C‑244/99 P, C‑245/99 P, C‑247/99 P, C‑250/99 P—C‑252/99 P и C‑254/99 P, Recueil, стр. I‑8375, точка 692).

131    Важно е обаче да се подчертае, че пълен съдебен контрол на основание пълната юрисдикция не е равнозначен на служебен контрол, и да се припомни, че производството пред юрисдикциите на Съюза е състезателно. С изключение на правните основания, свързани с императивни правни норми, които съдът е длъжен да повдигне служебно, като липсата на мотиви на обжалваното решение, жалбоподателят е този, който трябва да посочи правните основания срещу решението и да представи доказателства в подкрепа на тези правни основания.

132    Това изискване от процесуално естество не е в противоречие с правилото, според което, когато става въпрос за нарушение на правилата на конкуренцията, Комисията следва да докаже установените от нея нарушения и да представи доказателства, годни да установят в достатъчна от правна страна степен фактите, чрез които се проявява дадено нарушение. Това, което всъщност се иска от жалбоподателя в производство по обжалване пред съд, е да посочи оспорваните части от обжалваното решение, да изложи оплаквания във връзка с това и да представи доказателства, които могат да бъдат сериозни улики, чрез които да се докаже, че оплакванията му са основателни.

133    Предвиденият в договорите контрол предполага следователно съдът на Съюза да упражни контрол както от правна, така и от фактическа страна и да има право да преценява доказателствата, да отменя обжалваното решение и да изменя размера на глобите. Ето защо не може да се смята, че предвиденият в член 263 ДФЕС контрол за законосъобразност, допълнен с правото на пълен съдебен контрол на размера на глобата на основание пълната юрисдикция, предвидена в член 31 от Регламент № 1/2003, противоречи на изискванията на принципа на ефективна съдебна защита, съдържащ се в член 47 от Хартата.

134    От това следва, че шестото правно основание, в частта относно нормите за съдебен контрол от гледна точка на принципа на ефективна съдебна защита, не е основателно.

135    В частта относно начина, по който Общият съд е осъществил контрола на спорното решение при разглеждане на второто, четвъртото и петото правно основание на жалбата, настоящото правно основание съвпада с второто, третото и четвъртото правно основание на жалбата и следователно вече беше разгледано от Съда.

136    В това отношение е уместно да се отбележи, че дори ако няколко пъти, по-специално в точки 52—54, 99, 114, 136 и 150 от обжалваното съдебно решение, Общият съд се позовава на „правото на преценка“, на „съществена свобода на преценка“ или на „голяма свобода на преценка“ на Комисията, тези споменавания не са попречили на Общия съд да упражни пълния и цялостен контрол, който е длъжен да осъществи както от правна, така и от фактическа страна.

137    От всичко това следва, че шестото правно основание не е основателно.

138    Ето защо нито едно от посочените от групата KME в подкрепа на жалбата ѝ правни основания не може да бъде уважено и следователно жалбата следва да се отхвърли.

 По съдебните разноски

139    По смисъла на член 69, параграф 2 от Процедурния правилник, който по силата на член 118 от същия се прилага по отношение на производството по обжалване, всяка загубила делото страна се осъжда да заплати съдебните разноски, ако има направено искане в този смисъл. Тъй като Комисията е поискала групата KME да бъде осъдена да заплати съдебните разноски и тя е загубила делото, групата KME следва да бъде осъдена да заплати разноските за настоящата инстанция.

По изложените съображения Съдът (втори състав) реши:

1)      Отхвърля жалбата.

2)      Осъжда KME Germany AG, KME France SAS и KME Italy SpA да заплатят съдебните разноски.

Подписи

* Език на производството: английски.