Language of document : ECLI:EU:T:2011:114

Дело T-385/06

Aalberts Industries NV и др.

срещу

Европейска комисия

„Конкуренция — Картели — Сектор на фитингите от мед и медни сплави — Решение, с което се установява нарушение на член 81 ЕО — Едно-единствено продължено нарушение — Участие в нарушението“

Резюме на решението

1.      Конкуренция — Картели — Доказване

(член 81, параграф 1 ЕО)

2.      Конкуренция — Картели — Споразумения между предприятия — Доказване

(член 81, параграф 1 ЕО)

3.      Конкуренция — Картели — Забрана — Нарушения — Споразумения и съгласувани практики, които могат да се разглеждат като представляващи едно-единствено нарушение — Понятие

(член 81, параграф 1 ЕО)

4.      Конкуренция — Картели — Споразумения и съгласувани практики, представляващи едно-единствено нарушение — Предприятия, които могат да бъдат упрекнати в нарушение, състоящо се в участие в глобален картел — Критерии

(член 81, параграф 1 ЕО)

5.      Конкуренция — Глоби — Размер — Определяне — Оборот, който е взет предвид — Граница, определена в член 23, параграф 2 от Регламент № 1/2003

(член 23, параграф 2 от Регламент № 1/2003 на Съвета)

1.      Що се отнася до доказването на нарушение на член 81, параграф 1 ЕО, Комисията трябва да представи точни и непротиворечиви доказателства, за да обоснове твърдото убеждение, че твърдяното нарушение е извършено. Ако съдилищата на Съюза имат съмнения, те трябва да бъдат в полза на предприятието — адресат на решението за установяване на нарушение. Следователно съдилищата не биха могли да направят извод, че Комисията надлежно е установила съществуването на разглежданото нарушение, ако все още таят съмнение по този въпрос, особено в производство по обжалване на решение за налагане на глоба. При все това не е задължително всяко от приведените от Комисията доказателства да отговаря на тези критерии по отношение на всеки елемент на нарушението. Достатъчно е посочените от институцията улики, преценени в тяхната цялост, да отговарят на това изискване.

Освен това е обичайно дейностите, в които се състоят антиконкурентните споразумения, да бъдат осъществявани нелегално, срещите да се провеждат тайно, а свързаната с тях документация да бъде сведена до минимум. Следователно, дори Комисията да открие доказателства, удостоверяващи изрично осъществяването на незаконни контакти между стопанските субекти, като протоколи от срещи, обикновено те биха били само непълни и откъслечни, поради което често се оказва необходимо някои подробности да се възстановят чрез дедукция. Ето защо в повечето случаи съществуването на антиконкурентна практика или споразумение трябва да бъде логически изведено от определен брой съвпадения и улики, които, взети заедно, могат да представляват, при липсата на друго смислено обяснение, доказателство за нарушаване на правилата на конкуренцията.

(вж. точки 44—46)

2.      Изявленията, направени във връзка с исканията за освобождаване от глоби или намаляване на техния размер, имат важна роля. Тези изявления от името на предприятията имат съществена доказателствена стойност, тъй като водят до значителни юридически и икономически рискове. Все пак, без да бъде подкрепено от други доказателства направеното от обвинено в участие в картел предприятие изявление, за което някои от останалите обвинени предприятия твърдят, че е невярно, не може да се счита за достатъчно доказателство, че последните са извършили нарушението.

(вж. точки 47 и 66)

3.      Понятието за едно-единствено нарушение се отнася до положение, при което няколко предприятия са участвали в нарушение, което съставлява продължаващо поведение и преследва единствената икономическа цел да наруши конкуренцията или отделни нарушения, свързани помежду си от еднаква цел (една и съща цел на съвкупността от елементите) и едни и същи субекти (едни и същи предприятия, съзнателно участващи в постигането на общата цел). Това тълкуване не би могло да бъде оспорено с довода, че един или няколко елемента от тази поредица действия или от това продължавано поведение биха могли и сами по себе си да съставляват нарушение на член 81ЕО. Когато различните дейности се вписват в един общ план поради своята еднаква цел, нарушаваща конкуренцията на общия пазар, Комисията е в правото си да търси отговорност за тези дейности в зависимост от участието в нарушението, разглеждано в неговата цялост. За да бъдат квалифицирани различни деяния като едно-единствено продължено нарушение, следва да се провери дали между тях има връзка на взаимно допълване, в смисъл че всяко от тях е предназначено да противостои на една или повече последици от нормалното развитие на конкуренцията, и дали посредством взаимодействие допринасят за настъпването на всички търсени антиконкурентни последици в рамките на цялостен план, насочен към постигане на единна цел. В това отношение следва да се държи сметка за всяко обстоятелство, въз основа на което може да се установи или оспори споменатата връзка, като например периода на прилагане, съдържанието, включително използваните методи, и съответно целта на отделните деяния.

Що се отнася до действията, насочени към редовното поддържане, в продължение на години, на многостранни и двустранни контакти между конкуриращи се производители, като целта на тези контакти е била да се установят незаконни практики, чрез които изкуствено да се организира функционирането на пазара на фитингите от мед, по-конкретно в областта на цените, обстоятелството, че някои характеристики или интензитетът на тези практики са се променили след извършените от Комисията проверки, е без значение, щом като целта на антиконкурентните практики е останала същата, а именно съгласуване на цените на фитингите. В това отношение е възможно след проверките от страна на Комисията картелът вече да няма така ясно изразена структура и дейността му да е с различен интензитет. Все пак фактът, че в различни периоди дейността на картела може да е с различен интензитет, не означава, че той е престанал да съществува.

(вж. точки 86—88, 91 и 105)

4.      За да установи участието на дадено предприятие в антиконкурентно споразумение, Комисията трябва да докаже, че това предприятие е възнамерявало да допринесе със собствените си действия за преследваните от всички участници общи цели и че е знаело за предвижданите или вече извършени от другите предприятия действия в изпълнение на същите цели или че е могло да ги предвиди и е било готово да понесе свързания с тях риск. Фактът, че предприятието не е участвало във всички конститутивни елементи на даден картел, не е от значение, когато се преценява дали то е извършило нарушение. Това обстоятелство следва да се отчита само при преценката на тежестта на нарушението и евентуално при определянето на размера на глобата.

(вж. точки 89 и 90)

5.      Ако към датата на приемане на решението, с което се налага глоба за нарушение на правилата за конкуренция, няколко адресата съставляват „предприятие“ в смисъл на икономическия субект, отговорен за санкционираното нарушение, таванът от 10 %, посочен в член 23, параграф 2 от Регламент № 1/2003, може да бъде изчислен въз основа на общия оборот на това предприятие. За сметка на това, ако към момента на приемане на решението този икономически субект се раздели на два отделни субекта, всеки адресат на решението има право спрямо него отделно да се приложи посоченият таван.

(вж. точка 125)