Преюдициално запитване от Raad voor Vreemdelingenbetwistingen (Белгия), постъпило на 12 февруари 2016 г. — K. и др./Belgischer Staat
(Дело C-82/16)
Език на производството: нидерландски
Запитваща юрисдикция
Raad voor Vreemdelingenbetwistingen
Страни в главното производство
Жалбоподатели: A. K., Z. M., J. M., N. N. N., I. O. O., I. R., A. B.
Ответник: Белгийската държава
Преюдициални въпроси
Правото на Съюза, и по-специално член 20 ДФЕС, както и членове 5 и 11 от Директива 2008/115/ЕО1 във връзка с членове 7 и 24 от Хартата2 следва ли да се тълкуват в смисъл, че при определени обстоятелства това право забранява национална практика, съгласно която молбата за предоставяне на разрешение за пребиваване, подадена от член на семейството, гражданин на трета страна, в рамките на събиране на семейството с гражданин на Съюза в държавата членка по пребиваването на въпросния гражданин на Съюза, който е гражданин на тази държава членка и не се е ползвал от правото си на свободно движение и от свободата си на установяване (наричан по-нататък „статичен гражданин на Съюза“), се отхвърля само на основание, че — евентуално с едновременно издаване на решение за извеждане — на засегнатия член на семейството, гражданин на трета страна, е наложена действаща забрана за влизане на европейско равнище?
а) За преценката на тези обстоятелства от значение ли е фактът, че между члена на семейството, гражданин на трета страна, и статичния гражданин на Съюза съществува отношение на зависимост, което надхвърля обикновената семейна връзка? При утвърдителен отговор на този въпрос, кои фактори играят роля при установяване на обстоятелството дали е налице отношение на зависимост? Целесъобразно ли е позоваване по този въпрос на съдебната практика във връзка с установяването на наличие на съвместен семеен живот по член 8 от ЕКПЧ и член 7 от Хартата?
б) Специално що се отнася до ненавършилите пълнолетие деца, изисква ли член 20 ДФЕС нещо повече от биологична връзка между родителя, гражданин на трета страна, и детето, гражданин на Съюза? В това отношение от значение ли е обстоятелството, че съжителството им е доказано, или е достатъчно наличието само на емоционални и финансови връзки, които са видни от акт за регламентиране на пребиваването и на посещенията, както и от плащането на издръжка? Целесъобразно ли е позоваване по този въпрос на решенията на Съда от 10 юли 2014 г. по дело Ogieriakhi, C-244/13, точки 38 и 39, от 16 юли 2015 г. по дело Singh и др., C-218/14, точка 54 и от 6 декември 2012 г. по дело O. и S., съединени дела C-356/11 и C-357/11, точка 56? Вж. в тази връзка и преюдициалното запитване по още неприключилото дело C-133/15.
в) За преценката на тези обстоятелства от значение ли е фактът, че семейният живот е започнал в момент, към който вече е действала забрана за влизане на гражданина на трета страна и следователно на последния е било известно, че престоят му в държавата членка е незаконен? Целесъобразно ли е позоваване на това обстоятелство, за да се предотврати евентуална злоупотреба с производствата за предоставяне на разрешение за пребиваване в рамките на събирането на семейства?
г) За преценката на тези обстоятелства от значение ли е обстоятелството, че срещу решението за налагане на забрана за влизане не е било използвано средство за защита по смисъла на член 13, параграф 1 от Директива 2008/115/ЕО, или фактът, че жалбата срещу това решение за налагане на забрана за влизане е била отхвърлена?
д) Релевантен ли е фактът, че забраната за влизане е наложена по съображения, свързани с обществения ред, или поради незаконен престой? При утвърдителен отговор на този въпрос, трябва ли освен това да се провери дали засегнатият гражданин на трета страна представлява действителна, настояща и достатъчно сериозна заплаха за основен обществен интерес? В това отношение могат ли да се приложат съответно членове 27 и 28 от Директива 2004/38/ЕО3 , които са транспонирани с членове 43 и 45 от Закона за чужденците, както и практиката на Съда в областта на обществения ред по отношение на членове на семейството на статични граждани на Съюза? (вж. преюдициалните запитвания по още неприключилите дела C-165/14 и C-304/14)
Правото на Съюза, и по-специално член 5 от Директива 2008/115/ЕО, както и членове 7 и 24 от Хартата, следва ли да се тълкуват в смисъл, че това право забранява национална практика, съгласно която действаща забрана за влизане се посочва като основание за отхвърлянето на молба за събиране на семейството със статичен гражданин на Съюза, подадена по-късно в дадена държава членка, без да се вземат предвид семейният живот и висшият интерес на засегнатите деца — обстоятелства, които са изтъкнати в тази по-късно подадена молба за събиране на семейството?
Правото на Съюза, и по-специално член 5 от Директива 2008/115/ЕО, както и членове 7 и 24 от Хартата, следва ли да се тълкуват в смисъл, че това право забранява национална практика, съгласно която срещу гражданин на трета страна, за когото вече действа забрана за влизане, се издава и решение за извеждане, без да се вземат предвид семейният живот и висшият интерес на засегнатите деца — обстоятелства, които са изтъкнати в по-късно подадена молба за събиране на семейството със статичен гражданин на Съюза, тоест след като вече е наложена забраната за влизане?
Член 11, параграф 3 от Директива 2008/115/ЕО следва ли да се разбира в смисъл, че поначало гражданинът на трета страна винаги трябва да подаде извън Европейския съюз искането си за отмяна или за спиране действието на действаща и окончателна забрана за влизане, или има обстоятелства, при които той може да подаде това искане и на територията на Европейския съюз?
а) Член 11, параграф 3, трета и четвърта алинеи от Директива 2008/115/ЕО следва ли да се разбира в смисъл, че предпоставките по член 11, параграф 3, първа алинея от тази директива — според която забраната за влизане може да бъде отменена или действието ѝ спряно само ако гражданинът на трета страна докаже, че е напуснал държавната територия при пълно спазване на решението за връщане — трябва да са безусловно изпълнени във всеки конкретен случай, съответно във всички групи случаи?
б) Допускат ли членове 5 и 11 от Директива 2008/115/ЕО тълкуване в смисъл, че молбата за предоставяне на разрешение за пребиваване в рамките на събиране на семейството със статичен гражданин на Съюза, който не се е ползвал от правото си на свободно движение и от свободата си на установяване, се счита за имплицитно (ограничено по време) искане за отмяна или за спиране действието на действаща и окончателна забрана за влизане, като, ако се установи, че предпоставките за предоставяне на разрешение за пребиваване не са изпълнени, се възстановява действието на забраната за влизане?
в) Релевантен ли е фактът, че задължението искането за отмяна или за спиране на действието [на забраната за влизане] да се подаде в държавата по произход евентуално води най-много до временна раздяла между гражданина на трета страна и статичния гражданин на Съюза? Има ли обстоятелства, при които членове 7 и 24 от Хартата все пак не допускат временна раздяла?
г) Релевантен ли е фактът, че задължението искането за отмяна или за спиране на действието [на забраната за влизане] да се подаде в държавата по произход води единствено до положение, при което гражданинът на Съюза евентуално трябва да напусне за известно време изцяло територията на Европейския съюз? Има ли обстоятелства, при които член 20 ДФЕС все пак не допуска положение, при което статичният гражданин на Съюза трябва да напусне за известно време изцяло територията на Европейския съюз?
____________1 Директива 2008/115/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16 декември 2008 година относно общите стандарти и процедури, приложими в държавите членки за връщане на незаконно пребиваващи граждани на трети страни (OB L 348, стр. 98).
2 ОВ C 364, 2000 г., стр. 1.
3 Директива 2004/38/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 година относно правото на граждани на Съюза и на членове на техните семейства да се движат и да пребивават свободно на територията на държавите членки, за изменение на Регламент (ЕИО) № 1612/68 и отменяща Директиви 64/221/ЕИО, 68/360/ЕИО, 72/194/ЕИО, 73/148/ЕИО, 75/34/ЕИО, 75/35/ЕИО, 90/364/ЕИО, 90/365/ЕИО и 93/96/ЕИО (OB L 158, стр. 77; Специално издание на български език, 2007 г., глава 5, том 7, стр. 56).