ЗАКЛЮЧЕНИЕ НА ГЕНЕРАЛНИЯ АДВОКАТ
Y. BOT
представено на 20 януари 2016 година(1)
Дело C‑25/15
Наказателно производство
срещу
István Balogh
(Преюдициално запитване, отправено от Budapest Környéki Törvényszék (окръжен съд, Будапеща, Унгария)
„Преюдициално запитване — Съдебно сътрудничество по наказателноправни въпроси — Право на устен и на писмен превод — Директива 2010/64/ЕС — Приложно поле — Понятие за „наказателно производство“ — Производство, предвидено в държава членка, за признаването на решение по наказателноправни въпроси, постановено от юрисдикция на друга държава членка — Разходи, свързани с превода на решението — Рамково решение 2009/315/ПВР — Решение 2009/316/ПВР — Европейска информационна система за съдимост (ECRIS)“
1. С настоящото преюдициално запитване Budapest Környéki Törvényszék (окръжен съд, Будапеща, Унгария) поканва Съда да тълкува член 1, параграф 1 от Директива 2010/64/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 20 октомври 2010 година относно правото на устен и писмен превод в наказателното производство(2).
2. Запитването е представено в рамките на производство, образувано пред запитващата юрисдикция, относно признаването в Унгария на действието на окончателна присъда, постановена от юрисдикция на друга държава членка, в случая Република Австрия, за налагането на г‑н Balogh на наказание лишаване от свобода за извършено престъпление, както и за заплащането на съдебните разноски.
3. От акта за преюдициално запитване следва, че с решение от 13 май 2014 г., станало окончателно на 8 октомври 2014 г.(3), Landesgericht Eisenstadt (регионален съд на Eisenstadt, Австрия) е наложил на г‑н Balogh, унгарски гражданин, наказание лишаване от свобода от 4 години и 6 месеца за кражба с взлом, както и да заплати съдебните разноски. Г‑н Balogh е задържан в Австрия, където трябва да изтърпи наказанието си до 24 декември 2017 г.
4. След проведените пред Съда разисквания, и по-специално от направените от австрийското правителство уточнения става ясно, че на 15 септември 2014 г. Landesgericht Eisenstadt (регионален съд на Eisenstadt) е предал основните данни от произнесената срещу г‑н Balogh присъда на австрийската служба за съдимост (österreichisches Strafregisteramt), като е посочил в съответствие с Решение 2009/316/ПВР на Съвета от 6 април 2009 година за създаване на Европейска информационна система за съдимост (ECRIS) в изпълнение на член 11 от Рамково решение 2009/315/ПВР(4), кода, предвиден в Европейската информационна система за съдимост (ECRIS), съответстващ на деянията, довели до осъждането.
5. На 21 септември 2014 г.(5) австрийската служба за съдимост, в качеството си на централен австрийски орган по смисъла на член 3 от Рамково решение 2009/315/ПВР на Съвета от 26 февруари 2009 година относно организацията и съдържанието на обмена на информация, получена от регистрите за съдимост, между държавите членки(6), и в съответствие със задължението, предвидено в член 4, параграф 2, първа алинея от това рамково решение, информира централния унгарски орган, тоест централната служба за административни и публични електронни услуги (Közigazgatási és Elektronikus Közszolgáltatások Központi Hivatala) за присъдата, в електронната форма, предвидена в ECRIS.
6. След това унгарското министерство на правосъдието (magyar Igazságügyi Minisztérium) посочва на Landesgericht Eisenstadt (регионален съд на Eisenstadt), че било необходимо да получи съобщението за присъдата, за да признае нейното действие в Унгария. Това министерство добавя, че веднъж призната в Унгария, чуждата присъда става равностойна на осъждане от национален съд, което се вписва в регистъра за съдимост.
7. В рамките на прилагането на това предвидено в унгарското право специално производство за признаване на постановени от чуждестранен съд присъди, по което Budapest Környéki Törvényszék (окръжен съд, Будапеща) е компетентната юрисдикция, последният иска да се установи дали разходите, свързани с писмения превод на присъдата, постановена от Landesgericht Eisenstadt (регионален съд на Eisenstadt), могат да се възложат на г‑н Balogh.
8. Относими са следните разпоредби на унгарското право.
9. Член 46 от Закон № XXXVIII от 1996 г. за международното съдебно сътрудничество по наказателни дела (a nemzetközi bűnügyi jogsegélyről szóló 1996. évi XXXVIII. törvény) има следното съдържание:
„(1) Министърът на правосъдието получава нотификациите, позволяващи признаването на действието на решение на чуждестранен съд, както и исканията от чужбина за предаването на изпълнението на наказание или мярка за сигурност, включващи лишаване от свобода, конфискация или конфискация на имущество, или още мярка, изразяваща се в окончателна недостъпност на електронните данни, и ако член 2 от настоящия закон позволява това, ги изпраща на компетентната юрисдикция. Fővárosi Törvényszék [(съд на Будапеща)] е материално и териториално компетентен да провери дали са изпълнени условията за изпълнение на наказание или на мярка за сигурност, включващи лишаване от свобода, конфискация или конфискация на имущество, или мярка, изразяваща се в окончателна недостъпност на електронните данни, както са предвидени в настоящия закон.
[…]
(3) Ако не е предвидено друго в настоящия закон, за съдебното производство се прилагат общите правила на глава XXIX [от Закон № ХIX от 1998 г. за приемане на Наказателно-процесуалния кодекс (a büntetőeljárásról szóló 1998 évi XIX. Törvény, наричан по-нататък „Наказателно-процесуален кодекс“)], отнасящи се до специалните производства, с изключение на разпоредбите на член 555, параграф 2, букви b) и d)“.
10. Освен това член 48 от Закона за международното съдебно сътрудничество по наказателни дела гласи:
„(1) При постановяване на своето решение юрисдикцията е обвързана от фактите, така както те са били установени от чуждестранната юрисдикция.
(2) В хода на производството юрисдикцията установява какви са правните последици, с които унгарският закон свързва присъдата. Ако наказанието или мярката, наложени с решението на чуждестранния съд, не са напълно съвместими с унгарския закон, юрисдикцията определя в своето решение кое наказание или мярка е приложимо съгласно унгарския закон, като се погрижва те да съответстват във възможно най-голяма степен на наказанието или мярката, които са наложени от чуждестранната юрисдикция и — в случай на молба за изпълнението — се произнася впоследствие относно изпълнението на наказанието или мярката.
(3) При констатирането на приложимото наказание или мярка следва да се направи позоваване на закона, приложим към момента на извършване на правонарушението. Ако съгласно приложимия унгарски закон към момента на констатиране на приложимото наказание или мярка разглежданото деяние вече не представлява нарушение по наказателното право или трябва да бъде наказано с по-леко наказание, следва да се приложи този нов закон“.
11. Член 9, параграф 1 от Наказателно-процесуалния кодекс предвижда, че езикът на наказателното производство е унгарски.
12. В съответствие с член 338, параграф 1 от Наказателно-процесуалния кодекс съдът осъжда обвиняемия да заплати съдебните разноски по наказателното производство, когато го обяви за виновен, или постанови, че е отговорен за извършването на правонарушение. Тази разпоредба не се отнася до съдебните разноски по наказателното производство, които трябва да се наложат на трето лице по силата на закона. От своя страна член 338, параграф 2 от този кодекс предвижда, че обвиняемият може да се осъди само за заплащането на съдебните разноски, направени във връзка с деянието или частта от деянието, за която неговата вина или отговорност са доказани. Никой не може да бъде осъден да заплати съдебните разноски, които са били направени, без да е било необходимо, ако това не се дължи на негова грешка.
13. Съгласно член 339, параграф 1 от този кодекс държавата поема съдебните разноски, които обвиняемият не следва да понесе.
14. Съгласно член 555, параграф 1 от Наказателно-процесуалния кодекс за специалните производства се прилагат разпоредбите на настоящия кодекс, освен ако не е предвидено друго в главата, в която те са уредени.
15. По силата на член 555, параграф 2, буква j) от този кодекс обвиняемият заплаща съдебните разноски, направени в специалните производства, когато е бил осъден за заплащането на съдебните разноски по главното наказателно производство.
16. Запитващата юрисдикция обяснява, че съгласно унгарското право производствата, наречени „специални“, служат за решаване, след окончателно произнасяне по основните въпроси на наказателното право, на наказателноправните въпроси с акцесорен характер, които са тясно свързани с основния въпрос. С други думи, става въпрос за опростени производства, с акцесорен характер.
17. Запитващата юрисдикция посочва също, че разглежданото специално производство не води до ново осъждане и се свежда до признаване на присъда, постановена от чуждестранна юрисдикция, на същата стойност, както ако беше постановена от унгарска юрисдикция.
18. Тъй като постановеното от Landesgericht Eisenstadt (регионален съд на Eisenstadt) решение е съставено на немски език, запитващата юрисдикция счита, че в рамките на прилагането на това специално производство, тя трябва да осигури писмения превод на езика на производството, в случая унгарски. В това отношение тя уточнява, че в Унгария разходите за писмен превод се считат за част от съдебните разноски по наказателното производство.
19. Запитващата юрисдикция сочи, че в Унгария се прилагат две различни практики относно поемането на разходите за писмен превод като съдебни разноски по наказателното производство.
20. Съгласно първата практика от разпоредбите на Директива 2010/64 би трябвало да се направи изводът, че разходите за писмен превод в рамките на признаването на действието на чуждо съдебно решение, представляват съдебни разноски по наказателното производство, които се поемат от държавата. По-специално в приложение на член 1, параграф 1 от тази директива, който предвижда, че с нея се определят правилата относно правото на устен и на писмен превод, в рамките по-конкретно на наказателните производства, последните би трябвало да се схващат като обхващащи и специалните производства.
21. При това положение националните разпоредби, които възлагат на лицето, което е било осъдено да заплати съдебните разноски в главното производство, съдебните разноски по специалното производство, които са свързани с разходите за писмен превод, би трябвало да не се прилагат.
22. В този случай следва да се приложи член 9 от Наказателно-процесуалния кодекс, съгласно който обвиняем с унгарско гражданство има право да използва своя майчин език, поради което държавата трябва да поеме разходите за писмен превод на присъда, постановена от чуждестранен съд, в рамките на специалното производство за признаване. Освен това правилото, по силата на което разходите за писмен превод се поемат от държавата, в приложение на 339, параграф 1 от Наказателно-процесуалния кодекс е приложимо и при признаването на действието на чуждестранна присъда.
23. Втората следвана в Унгария практика се основава на констатацията, че писменият превод на унгарски език на чуждестранно съдебно решение, необходим за провеждане на специалното производство за признаване на това решение, няма никаква връзка с правото на използване на майчиния език. Следователно обвиняемият трябва да понесе разходите за писмен превод, свързани с това специално производство. Доколкото в случая чуждестранното производство представлява главно производство по смисъла на член 555, параграф 2, буква j) от Наказателно-процесуалния кодекс, и доколкото чуждестранният съд е осъдил обвиняемия да заплати съдебните разноски по наказателното производство, същият трябва да понесе всички разноски, включително и направените в рамките на специалното производство.
24. Като счита за необходимо да поиска от Съда тълкуването на Директива 2010/64 Budapest Környéki Törvényszék (окръжен съд, Будапеща) решава да спре производството и да постави следния преюдициален въпрос:
„Трябва ли член 1, параграф 1 от Директива 2010/64, съгласно който „[н]астоящата директива установява правилата относно правото на устен и на писмен превод в наказателното производство и в производството за изпълнение на европейска заповед за арест“, да се тълкува в смисъл, че унгарските съдилища трябва да прилагат тази директива и в специалните производства [глава XXIX от Наказателно-процесуалния кодекс], тоест, че специалното производство, предвидено в унгарското право, трябва да се счита за включено в израза „наказателно производство“, или трябва да се приеме, че този израз обхваща само производствата, които завършват с окончателно решение относно наказателната отговорност на обвиняемия?“.
I – Анализ
25. С преюдициалното си запитване запитващата юрисдикция иска тълкуването на Директива 2010/64, за да установи по същество дали същата допуска национална практика, състояща се във възлагането на унгарски гражданин, осъден в друга държава членка на наказание лишаване от свобода, на разходите за писмен превод на присъдата в рамките на специално производство за признаване на чуждестранни съдебни решения.
26. Преди да разгледам проблема, свързан с писмения превод на решение, постановено от юрисдикция на друга държава членка, в рамките на съществуващото в унгарското право специално производство за признаване, следва да се уточни, че осъдено лице, като г‑н Balogh, разполага при условията, определени в член 3 от Директива 2010/64, с право присъдата, постановена срещу него от Landesgericht Eisenstadt (регионален съд на Eisenstadt), да бъде преведена на унгарски език.
27. Всъщност съгласно член 1, параграф 2 от тази директива правото на устен и писмен превод в рамките на наказателните производства „се прилага за лицата от момента, в който те са уведомени от компетентните органи на държава членка […], че са заподозрени или срещу тях е повдигнато обвинение в извършването на престъпление, до приключването на производството, което означава окончателното решаване на въпроса дали те са извършили престъплението, включително когато е приложимо, производството по определяне на наказание и решението, постановено при обжалване“.
28. Що се отнася по-специално до правото на писмен превод, член 3, параграф 1 от посочената директива предвижда, че държавите членки гарантират „че на заподозрените лица или обвиняемите, които не разбират езика на съответното наказателно производство, се осигурява в разумен срок писмен превод на всички документи, които са от съществено значение за упражняване на правото им на защита и за гарантиране на справедливо производство“.
29. Съгласно съображение 30 от Директива 2010/64 „[г]арантирането на справедливо производство изисква документите от съществено значение или поне важните части от тези документи да бъдат преведени за заподозрените лица или обвиняемите в съответствие с настоящата директива. Определени документи следва винаги да бъдат считани за такива от съществено значение за тази цел и поради това следва да бъдат преведени, като например всяко решение за лишаване от свобода, всяко повдигнато обвинение или обвинителен акт и всяко съдебно решение“.
30. Това съображение е конкретизирано в член 3, параграф 2 от тази директива, съгласно който „[д]окументите от съществено значение включват всяко решение за лишаване от свобода, всяко повдигнато обвинение или обвинителен акт и всяко съдебно решение“.
31. Следователно принципът, който се извежда от член 3, параграфи 1 и 2 от посочената директива, е този за писмен превод на съдебно решение като това, което Landesgericht Eisenstadt (регионален съд на Eisenstadt) е произнесъл срещу г‑н Balogh.
32. С искане за разяснения, направено в приложение на член 101 от Процедурния правилник на Съда, Budapest Környéki Törvényszék (окръжен съд, Будапеща) е приканен да уточни дали постановеното от Landesgericht Eisenstadt (регионален съд на Eisenstadt) решение е било, в качеството му на документ от съществено значение по смисъла на член 3, параграф 2 от Директива 2010/64, преведено в Австрия на езика на осъденото лице и дали евентуално е било връчено на същото на този език.
33. В отговора си от 21 октомври 2015 г. запитващата юрисдикция посочва, че доколкото ѝ е известно, постановеното от Landesgericht Eisenstadt (регионален съд на Eisenstadt) решение не е било преведено и следователно не е било връчено на г‑н Balogh. Все пак тя уточнява, че съдебното заседание е било проведено в присъствието на унгарски устен преводач.
34. При все това според направените от австрийското правителство уточнения по този въпрос в хода на съдебното заседание постановеното от Landesgericht Eisenstadt (регионален съд на Eisenstadt) решение е било преведено на унгарски език в устна форма след проведеното пред тази юрисдикция заседание, а след това в писмена форма. Този писмен превод на въпросното съдебно решение бил на разположение през август 2015 г. и бил връчен на г‑н Balogh.
35. От тези уточнения следва, че г‑н Balogh се е ползвал от предвиденото в член 3 от Директива 2010/64 право на писмен превод на постановеното срещу него решение.
36. След изясняването на този въпрос следва да се отбележи, че преводът на унгарски език на съдебното решение, постановено от Landesgericht Eisenstadt (регионален съд на Eisenstadt), който запитващата юрисдикция желае да извърши, е предназначен за прилагането на специално производство по унгарското право, насочено към признаването в унгарския правен ред на действието на съдебни решения, постановени в други държави членки.
37. Подобно на унгарското и австрийското правителство, както и на Европейската комисия, считам, че това производство се намира извън приложното поле на Директива 2010/64, както то е определено в член 1, параграф 2 от тази директива. Освен това според мен при всички случаи законосъобразността на посоченото производство с оглед на другите норми на правото на Съюза е съмнителна. Ето защо считам, че поставената от запитващата юрисдикция проблематика не следва да се разглежда с оглед на тази директива.
38. Освен това следва да се припомни, че „формалното посочване от национална юрисдикция в преюдициален въпрос на някои разпоредби от правото на Съюза не е пречка Съдът да даде на тази юрисдикция всички насоки за тълкуване, които могат да бъдат полезни за решаване на делото, с което е сезирана, независимо дали ги е посочила във въпросите си. Във връзка с това задачата на Съда е да изведе от цялата предоставена от националния съд информация, и по-специално от мотивите на акта за преюдициално запитване, разпоредбите от правото на Съюза, които изискват тълкуване предвид предмета на спора“(7). В по-широк смисъл както писмените, така и устните становища, представени на Съда в рамките на настоящото производство, са позволили да се определят релевантните разпоредби на правото на Съюза с цел да се даде полезен отговор на запитващата юрисдикция.
39. Унгарското правителство уточнява, че в рамките на производството по членове 46 и 48 от Закона за международното съдебно сътрудничество по наказателни дела компетентната унгарска юрисдикция не извършва преценка на фактите или на степента на наказателна отговорност (всъщност в това отношение тя е обвързана), а адаптира правните последици, определени в чуждестранното съдебно решение, с цел да ги съобрази с унгарската правна система, което означава, че не става въпрос за налагане на нова наказателна санкция, а за изпълнение на процедурно условие, което е абсолютно необходимо за целите на признаването и изпълнението в Унгария на съдебно решение, както и на наказателната санкция, наложена с това решение. Следователно производството за признаване на чуждестранни съдебни решения само приспособява от формална гледна точка определената с чуждестранното решение санкция, за да я направи съвместима с унгарския закон. С оглед на това писменият превод на унгарски език на чуждестранното решение представлява необходим способ на съдебното производство за целите на признаването.
40. Както Комисията е посочила в писменото си становище, това специално производство явно е подобно на процедура по екзекватура, което се потвърждава и от разискванията в хода на съдебното заседание. Следователно трябва да се констатира, че по заложения в него принцип посоченото специално производство е в разрез с член 82, параграф 1, първа алинея ДФЕС, съгласно който съдебното сътрудничество по наказателноправни въпроси в Европейския съюз се основава на принципа на взаимно признаване на присъдите и съдебните решения.
41. Както от отговора на запитващата юрисдикция на направеното от Съда искане за разяснения(8), така и от проведените пред него разисквания в хода на съдебното заседание, става ясно, че разглежданото специално производство се прилага систематично от унгарските власти за признаване на валидността и ефикасността на чуждестранните присъди в унгарското право. По-специално, както става ясно от делото по главното производство, това специално производство е въведено от унгарските власти независимо от изпълнението на наказание в Унгария или от отчитането на подобна присъда в рамките на наказателно производство, водено в тази държава членка. Следва, че нито Рамково решение 2008/909/ПВР на Съвета от 27 ноември 2008 година за прилагане на принципа за взаимно признаване към съдебни решения по наказателни дела, с които се налагат наказания лишаване от свобода или мерки, включващи лишаване от свобода, за целите на тяхното изпълнение в Европейския съюз(9), нито Рамково решение 2008/675/ПВР на Съвета от 24 юли 2008 година за вземане предвид присъдите, постановени в държавите — членки на Европейския съюз, в хода на новообразувани наказателни производства(10), са приложими в рамките на настоящото дело.
42. Освен това вписването в унгарския регистър за съдимост на осъждане, постановено от юрисдикция на друга държава членка, е обусловено от предварителното изпълнение на специалното производство за признаване, което според запитващата юрисдикция предполага тя да направи писмен превод на австрийската присъда на унгарски език.
43. Този начин на действие, както ще докажа по-нататък, обаче е в разрез с въведения с Рамково решение 2009/315 и Решение 2009/316 европейски механизъм за обмен между държавите членки на информация, получена от регистрите за съдимост.
44. Всъщност от тези два акта следва, че вписване на присъдата на Landesgericht Eisenstadt (регионален съд на Eisenstadt) в унгарския регистър за съдимост трябва да се направи не в рамките на специално производство за признаване, като предвиденото в унгарското право, а пряко въз основа на нотифицирането, направено от осъждащата държава членка в рамките на ECRIS. Предаването на присъдата по принцип не е необходимо, нито нейният писмен превод.
45. Рамково решение 2009/315 допринася за постигането на целите, предвидени в мярка № 3 от програмата от мерки за прилагане на принципа на взаимно признаване на решения в областта на наказателноправните въпроси(11), приета от Съвета на Европейския съюз на 29 ноември 2000 г. в съответствие със заключенията на Европейския съвет от Тампере от 15 и 16 октомври 1999 г. Всъщност мярка № 3 от тази програма предлага въвеждането на стандартен формуляр, преведен на всички официални езици на Съюза, за искания на информация от регистрите за съдимост. Използването на тези стандартни формуляри има за цел да улесни правната взаимопомощ по наказателноправни въпроси(12).
46. Както е посочено в съображение 9 от Рамково решение 2009/315, то е замислено „да замени член 22 от Европейската конвенция за взаимопомощ по наказателноправни въпроси [подписана в Страсбург на 20 април 1959 г.]. В допълнение към задълженията на осъждащата държава членка да предава на държавите членки по гражданството на лицето информация за присъди, постановени срещу техни граждани, които [това] рамково решение включва и доразвива, се включва и задължение на държавите членки по гражданството да съхраняват тази информация, за да гарантират способността си за изчерпателен отговор на исканията за информация, отправени към тях от други държави членки“.
47. Рамково решение 2009/315 изглажда и една от неизправностите на системата, въведена с Европейската конвенция за взаимопомощ по наказателноправни въпроси, тоест трудността да се разбере евентуално предадената информация. С трудностите за превод може отчасти да се обясни това неразбиране(13).
48. Това рамково решение следователно цели да подобри обмена на информацията посредством въвеждането на информационна система. Всяка система за обмен на информация относно наказателните присъди трябва да има за цел да позволи на крайния потребител да получи посредством неговия регистър за съдимост в най-кратък срок, по електронен и обезопасен начин изчерпателна и лесно разбираема информация относно наказателните присъди, наложени на дадено лице на територията на Съюза. Използването на стандартизиран европейски формат, признат от всички държави членки, основаващ се на използването на кодове, улеснява превода на обменената информация и следователно я прави разбираема за всички.
49. Както посочва съображение 17 от Рамково решение 2009/315, „[п]одобряването на разпространяването на информация относно присъди ще даде минимален резултат, ако тази информация не може да бъде разбрана от получаващата я държава членка. Взаимното разбиране може да бъде засилено чрез създаване на „стандартизиран европейски формат“, който ще позволява информацията да се обменя по еднообразен, електронен и лесен за машинен превод начин“. От това съображение следва, че „[и]нформацията относно присъдите, изпратени от осъждащата държава членка, следва да се предава на официалния език или на един от официалните езици на тази държава членка“.
50. В съответствие с член 1, буква а) от него Рамково решение 2009/315 има за предмет да определи начините, по които осъждащата държава членка предава информацията относно присъдата на държавата членка по гражданството на осъденото лице. Съгласно член 1, буква в) от това рамково решение то цели също „да установи рамката за компютризирана система за обмен на информация между държавите членки относно постановените присъди“.
51. Член 4, параграф 1 от посоченото рамково решение предвижда, че „[в]сяка държава членка предприема необходимите мерки, за да гарантира, че при предоставянето им в регистъра ѝ за съдимост, всички постановени на нейна територия присъди се придружават от информация за гражданството или гражданствата на осъденото лице, ако то е гражданин на друга държава членка“.
52. Член 4, параграф 2, първа алинея от Рамково решение 2009/315 предвижда, че „[ц]ентралният орган на осъждащата държава членка уведомява по най-бърз начин централните органи на другите държави членки относно всяка присъда, постановена на нейната територия срещу граждани на тези други държави членки, така както е вписана в регистъра за съдимост“.
53. Към това задължение за информация, което има осъждащата държава членка, се добавя задължението на държавата членка по гражданството на осъденото лице да съхранява предадената информация в съответствие с предвиденото в член 5, параграф 1 от това рамково решение.
54. Освен това член 11, параграф 4 от посоченото рамково решение предвижда приемането от Съвета на мерки, имащи, по-конкретно за предмет в съответствие с буква а) от този параграф „определяне на всички възможни начини за улесняване на разчитането и автоматичния превод на предадената информация“.
55. Ето защо, както следва от член 1, първа алинея от Решение 2009/316, същото се отнася до създаването на ECRIS. Съгласно член 3, параграф 1 от това решение става въпрос за „децентрализирана информационно-технологична система, основана на базите данни на регистрите за съдимост във всички държави членки“.
56. Както следва от съображение 6 от посоченото решение, то „цели изпълнението на Рамково решение 2009/315[…] с цел да се изгради и развие компютризирана система за обмен на информация между държавите членки относно постановените присъди. Такава система следва да е в състояние да предоставя информация за присъди в лесно разбираема форма. Поради това следва да се установи стандартизиран формат, позволяващ обмен на информация по еднакъв, електронен и лесен за машинен превод начин, както и всякакви други начини на организиране и улесняване на електронния обмен на информация за присъди между националните органи на държавите членки“.
57. По-специално, както следва от съображение 12 от Решение 2009/316 „[референтните таблици на категориите наказуеми деяния и категориите наказания и мерки, включени в приложенията към [това] решение, следва да улеснят машинния превод и да позволят взаимното разбиране на информацията, предадена чрез използване на система от кодове“.
58. В тази перспектива член 4, параграф 1, първа алинея от посоченото решение предвижда, че „[п]ри предаването на информация в съответствие с член 4, параграфи 2 и 3 и член 7 от Рамково решение 2009/315/[…], свързана с наименованието или правната класификация на наказуемите деяния и с приложимите правни разпоредби, държавите членки посочват съответния код на всяко наказуемо деяние, посочено в предаването, в съответствие с таблицата на наказуемите деяния от приложение А“.
59. Също така член 4, параграф 2, първа алинея от Решение 2009/316 предвижда, че „[п]ри предаването на информация в съответствие с член 4, параграфи 2 и 3 и член 7 от Рамково решение 2009/315/[…], свързана със съдържанието на присъдата, по-специално наказанието, както и всякакви съпътстващи наказания, мерки за сигурност и последващи решения, променящи изпълнението на наказанието, държавите членки се позовават на съответния код на всяко от наказанията и мерките, посочени при предаването, в съответствие с таблицата на наказанията и мерките в приложение Б“.
60. Тези мерки улесняват обмена на информация между държавите членки, като същевременно позволяват нейното взаимно разбиране.
61. Както австрийското правителство посочва много ясно в хода на съдебното заседание, въведеното от унгарските власти специално производство за признаване на съдебни решения, постановени в други държави членки, не е съвместимо с механизма, установен с Рамково решение 2009/315 и с Решение 2009/316. Освен това последните не предвиждат писмен превод на съдебните решения по наказателни дела, които са в основата на обмена на информация относно присъдите.
62. От една страна, подобни писмени преводи на съдебните решения не са необходими. Всъщност с използването на стандартизирани кодове и на уеднаквен формуляр за предаване, информацията относно присъдите се предава под лесно разбираема форма, която позволява осъществяването на машинен превод. Това е достатъчно за регистрирането на присъда в регистъра за съдимост на държавата членка по гражданството.
63. От друга страна, в контекст като този на делото по главното производство писменият превод на решение, постановено в друга държава членка, не е допустим. Всъщност, както видяхме, целта на Рамково решение 2009/315 е да осигури по-добро разпространение между държавите членки на информацията относно осъжданията. Освен това съдебното сътрудничество в областта на справките в националните регистри за съдимост трябва да бъде организирано по бърз и ефикасен начин. С други думи, времето, които изтича между вписването на присъда в регистъра за съдимост на държавата членка, в която е проведено наказателното производство, и вписването в регистъра за съдимост на държавата членка по гражданството на осъденото лице, трябва да е възможно най-кратко. В тази перспектива, ако преди вписването на осъждането на г‑н Balogh в унгарския регистър за съдимост трябваше да се направи писмен превод на постановеното от Landesgericht Eisenstadt (регионален съд на Eisenstadt) решение, това би било в разрез с тази цел за бързина. В този случай опростяването и бързото осъществяване на обмена на информация, посочени в Рамково решение 2009/315, биха били затруднени.
64. Наистина в Рамково решение 2009/315 е предвидена възможността осъждащата държава членка да предаде на държавата членка по гражданството на лицето допълнителна информация. Всъщност член 4, параграф 4 от това рамково решение предвижда, че „[в]сяка държава членка, която е подала информация по реда на параграфи 2 и 3, съобщава на централния орган на държавата членка по гражданството на лицето, в отделни случаи по искане на последн[ата], препис от съответните присъди и последващи мерки, както и друга свързана с тях информация, за да може другата държава членка да реши дали за тях е необходимо налагане на мерки на национално равнище“(14).
65. При все това от самия текст на тази разпоредба следва, че предаването на присъдите в рамките на въведената с Рамково решение 2009/315 система за обмен на информация, извлечена от регистрите за съдимост, е замислено като имащо изключителен характер. Всъщност систематичното предаване на присъди би било, както посочих по-горе, в разрез с целта на това рамково решение да улесни обмена между държавите членки на извлечена от регистъра за съдимост информация. Именно по систематичен начин обаче унгарските власти искат от юрисдикциите на другите държави членки, в рамките на тяхното специално производство за признаване, предаването на осъдителни съдебни решения. Освен това унгарското правителство не е посочило особени причини, които са го накарали, в конкретния случай по главното производство, да поиска от Landesgericht Eisenstadt (регионален съд на Eisenstadt) предаването на неговото решение. Тъкмо обратното, автоматичното прилагане на специалното производство за признаване на чуждестранни присъди е мотивирало това искане. Следователно практиката на унгарските власти не може да се счита за обоснована с оглед на член 4, параграф 4 от Рамково решение 2009/315.
66. Следователно предаването на присъдата, постановена от Landesgericht Eisenstadt (регионален съд на Eisenstadt), не е било нито необходимо, нито допустимо в рамките на ECRIS. От тази констатация a fortiori следва, че разходите, които е направила запитващата юрисдикция за писмения превод на подобна присъда, не могат да се възложат на г‑н Balogh.
67. Въз основа на всички предходни разсъждения предлагам на Съда да отговори на запитващата юрисдикция, че член 1, параграфи 1 и 2, и член 3, параграфи 1 и 2 от Директива 2010/64 трябва да се тълкуват в смисъл, че не се прилагат към положение като разглежданото в главното производство, в което в рамките на национално производство за признаване на действието на чуждестранни съдебни решения юрисдикция на държава членка възнамерява да извърши писмен превод на езика на производството на тази държава на присъда, постановена от юрисдикция на друга държава членка. Освен това член 4, параграф 2 и член 5, параграф 1 от Рамково решение 2009/315, както и Решение 2009/316 трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат вписването в регистъра за съдимост на държава членка на наказателна присъда, произнесена от юрисдикция на друга държава членка, да е обусловено от предварителното провеждане на подобно производство.
II – Заключение
68. С оглед на гореизложените съображения предлагам на поставения от Budapest Környéki Törvényszék (окръжен съд, Будапеща) въпрос да се отговори по следния начин:
„Член 1, параграфи 1 и 2, и член 3, параграфи 1 и 2 от Директива 2010/64/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 20 октомври 2010 година относно правото на устен и писмен превод в наказателното производство, трябва да се тълкуват в смисъл, че не се прилагат към положение като разглежданото в главното производство, в което в рамките на национално производство за признаване на действието на чуждестранни съдебни решения юрисдикция на държава членка възнамерява да извърши писмен превод на езика на производството на тази държава на присъда, постановена от юрисдикция на друга държава членка.
Член 4, параграф 2 и член 5, параграф 1 от Рамково решение 2009/315/ПВР на Съвета от 26 февруари 2009 година относно организацията и съдържанието на обмена на информация, получена от регистрите за съдимост, между държавите членки, както и Решение 2009/316/ПВР на Съвета от 6 април 2009 година за създаване на Европейска информационна система за съдимост (ECRIS) в изпълнение на член 11 от Рамково решение 2009/315/ПВР трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат вписването в регистъра за съдимост на държава членка на наказателна присъда, произнесена от юрисдикция на друга държава членка, да е обусловено от предварителното провеждане на подобно производство“.