Жалба, подадена на 22 ноември 2010 г. от Stichting Al-Aqsa срещу решението, постановено от Общия съд (седми състав) на 9 септември 2010 г. по дело T-348/07, Al-Aqsa/Съвет на Европейския съюз

(Дело C-539/10 P)

Език на производството: нидерландски

Страни

Жалбоподател: Stichting Al-Aqsa (представители: A. M. van Eik и M. J. G. Uiterwaal, advocaten)

Други страни в производството: Съвет на Европейския съюз, Кралство Нидерландия, Европейска комисия

Искания на жалбоподателя

Жалбоподателят моли:

да се отмени Решение от 9 септември 2010 г. на Общия съд по дело T-348/07, доколкото жалбоподателят излага правни основания и доводи за неправилност на мотивите на това решение, и да се постанови ново решение по спора, като се уважат направените в първоинстанционното производство искания на жалбоподателя и се поправят мотивите, на които се основава обжалваното съдебно решение,

Съветът на Европейския съюз да бъде осъден да заплати съдебните разноски по двете производства.

Правни основания и основни доводи

С Решение от 9 септември 2010 г. (по дело Т-348/07) Общият съд установява, че тъй като Sanctieregeling terrorisme 2003 [постановление за санкции в областта на тероризма, наричано по-нататък "Sanctieregeling"], въз основа на което жалбоподателят е включен в списъка, е отменено, решението по обезпечителните мерки не е достатъчно основание за запазването му в списъка. Жалбоподателят (наричан по-нататък и "Al-Aqsa") споделя тези съображения на Общия съд.

В решението си обаче Общият съд излага правни съображения, с които приема за неоснователни някои от посочените от Al-Aqsa правни основания. Общият съд например стига до извода, че обезпечителното съдебно решение, разглеждано заедно със Sanctieregeling, може да се разглежда като решение на компетентен национален орган, което отговаря на дефиницията по член 1, параграф 4 от ОП [Обща позиция 2001/931]. Освен това този съд установява, че по отношение на Al-Aqsa е налице "знанието" по смисъла на член 1, параграф 3, буква к) от ОП, както се изисква в член 1, параграф 4 от Регламент № 2580/2001¹.

Жалбоподателят не може да се съгласи с тези съображения и затова обжалва. Преди да посочи правните си основания, жалбоподателят излага доводите си относно допустимостта на жалбата.

Правните основания за обжалване могат да бъдат обобщени, както следва. Първо, Общият съд е превишил контролните си правомощия, като сам е определил кои доказателства следва да се считат за решение по смисъла на член 1, параграф 4 от ОП (първо правно основание).

По-нататък, Общият съд неправилно е приел, че Sanctieregeling, независимо дали заедно с обезпечителното съдебно решение, или не, може да се разглежда като решение по смисъла на член 1, параграф 4 от ОП (второ правно основание).

Накратко, Общият съд е превишил правомощията си, като е тълкувал това съдебно решение; най-малкото той е допуснал явна грешка при тълкуването му (трето правно основание).

По тези съображения Al-Aqsa счита, че подадената в първоинстанционното производство жалба следва да се приеме за основателна и обжалваните решения следва да се отменят, като се поправят мотивите, на които се основава обжалваното съдебно решение.

____________

¹ - Регламент (ЕО) № 2580/2001 на Съвета от 27 декември 2001 година относно специалните ограничителни мерки за борба с тероризма, насочени срещу определени лица и образувания (OВ L 344, стр. 70; Специално издание на български език, 2007 г., глава 18, том 1, стр. 169).