Жалба, подадена на 21 януари 2014 г. от Службата за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) срещу решението, постановено от Общия съд (първи състав) на 8 ноември 2013 г. по дело T-536/10, Kessel Marketing & Vertriebs GmbH/Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели)
(Дело C-536/10 P)
Език на производството: немски
Страни
Жалбоподател: Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) (представител: D. Walicka)
Други страни в производството: Kessel Marketing & Vertriebs GmbH, Janssen-Cilag GmbH
Искания на жалбоподателя
Жалбоподателят иска:
да се отмени обжалваното съдебно решение,
жалбата срещу решението на четвърти апелативен състав на Службата от 21 септември 2010 г. по преписка R 708/2010-4 да бъде отхвърлена или евентуално делото да бъде върнато на Общия съд за ново разглеждане,
жалбоподателят да бъде осъден да заплати съдебните разноски в първоинстанционното производство и в производството по обжалване.
Основания и доводи
Общият съд потвърждава извода на апелативния състав, че поисканото от жалбоподателя ограничаване на списъка на стоките и услугите е неопределено, когато почива на критерия за липсата на изискване за лекарско предписание. Въпреки това Общият съд приема, че тази неопределеност не е основание искането за ограничаване да се разглежда като изцяло недопустимо. Службата обаче смята, че при подобна неопределеност ограничението на списъка на стоките и услугите нито може да бъде регистрирано, нито може да бъде взето предвид при сравняването на стоките и услугите. Тъй като в случая е констатирана такава неопределеност, апелативният състав не е можел да вземе предвид съответното искане.
По-нататък Общият съд постановява, че поисканото от жалбоподателя ограничаване е недопустимо, доколкото се основава на липсата на изискване за лекарско предписание при въпросните стоки. Липсата на изискване за лекарско предписание не е годен критерий за обособяването на подгрупа от заявените стоки. Тя не е годен критерий за обособяването на подгрупа от фармацевтичните продукти, заявени с определена марка. Поради липсата на хармонизация на европейско равнище въпросът дали продуктът задължително се отпуска по лекарско предписание зависи от действащите в националните правни системи разпоредби за фармацевтичните продукти, които националният законодател може по всяко време да измени. Правото на осигуряваната от марката на Общността защита обаче не бива да зависи нито от критерий, който се основава на националното право, нито от критерий, който може да се променя с времето. Службата не оспорва това. Общият съд обаче също така постановява, че апелативният състав неправилно е решил изобщо да не взема предвид ограничението. Според него апелативният състав не бива да разглежда ограничението като изцяло недопустимо, а трябва да сравни съответно ограничените от жалбоподателя стоки, за които е заявена марката, със стоките, обозначавани с по-ранните марки, без да взема предвид за целта критерия за изискването за лекарско предписание.
Според Службата съдебното решение в тази му част е издадено в нарушение на член 43, параграф 1 от регламента за марката на Общността1 във връзка с член 2, параграф 2 от регламента за прилагането му2 , тъй като неопределеността всъщност води до недопустимост на целия списък на стоките и услугите. Недопустимото ограничение не може нито да бъде регистрирано, нито да бъде взето предвид при сравняването на стоките. Според Службата съдебното решение е издадено и в нарушение на принципа, че Службата е обвързана от посоченото в заявката, принцип, който стои в основата на режима на марката на Общността. Списъкът на стоките и услугите като такъв трябва да се преценява във вида, в който е представен от заявителя. Службата няма правомощия да преформулира списъка.
____________1 Регламент (ЕО) № 207/2009 на Съвета от 26 февруари 2009 година относно марката на Общността (ОВ L 78, стр. 1).
2 Регламент (ЕО) № 2868/95 на Комисията от 13 декември 1995 година за прилагане на Регламент (ЕО) № 40/94 на Съвета относно марката на Общността (ОВ L 303, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 17, том 1, стр. 189).